Последователи

петък, 31 януари 2025 г.

4-те най-важни култури в древен Анатолия



Древна Анатолия е била дом на няколко индоевропейски говорещи култури през късната бронзова и желязната епоха, които са повлияли значително на историята на Близкия изток.







Народите на древна Анатолия са развили няколко култури, които, макар и взаимосвързани, също са били различни по няколко начина. Започвайки с хетите през бронзовата епоха и завършвайки с лидийците през класическия период, анадолските народи търгуват, воюват и участват в дипломация помежду си и с други забележителни древни близкоизточни народи. Анадолските народи наистина повлияха на хода на древната история по много начини. Следва преглед на петте най-важни анадолски култури в хронологичен ред: хетите, арзава, фригийците и лидийците.




1. Хетите




Златен хетски амулет, хетски, 1400-1200 г. пр. н. е. (Хетско ново царство), чрез Британския музей, Лондон



Преди да започнете това проучване, е важно да разберете къде и какво е Анадола. Анатолия е името, което историците и археолозите на древната близкоизточна история прилагат към земната маса, която е приблизително еквивалентна на съвременната национална държава Турция. Хетите са били индоевропейци, които са пристигнали в Анатолия в края на третото хилядолетие пр. н. е. и до средата на второто хилядолетие са създали царство в централен Анатолия. Първият цар на това, което съвременните учени наричат ​​„Хетското старо царство“, е Хатусили I (управлявал около 1650-1620 г. пр.н.е.). Хатусили I завладява изоставения град Хатуса, превръщайки го в хетска столица, докато империята се разпадна почти 400 години по-късно. Първият хетски цар също е отговорен за установяването на хетската кралска идеология и династията, която управлява по-голямата част от Анатолия до около 1500 г. пр.н.е.



изобразяващ дванадесетте богове на хетския подземен свят, хетското светилище Язиликая, фотография от Умут Йоздемир, ЮНЕСКО



Хетската религия е уникална, защото смесва елементи от техния индоевропейски произход с религиите на неиндоевропейските анадолски народи, както и хуритските вярвания. Основното хетско божество, известно просто като „бога на бурята“, беше подобно на други индоевропейски богове — като Зевс , Тор и Индра — по своите атрибути. Хетите също почитали основния бог на хуритския народ, известен като Тешуб. Тъй като хуритският бог също е елементарно божество, Тешуб и хетският бог на бурята се сливат в края на тринадесети век пр.н.е., като новото синкретично божество приема името Тешуб. Хетската богиня на слънцето произхожда от неиндоевропейския анадолски народ, известен като хатите. Богинята на слънцето в крайна сметка еволюира и става известна като Кибела през гръко-римския период .




Възход и падение на хетите


Бронзова статуетка на Кибела в количка, римска, втора половина на втори век сл. Хр., чрез Музея на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк

Кибела, или по-точно Кубела, Кюбела е име на богинята-майка. Тя е почитана от незапомнени времена както на Балканите, така и в новата родина на фригите – Мала Азия.



Върхът на мощта на хетите идва по време на това, което историците и археолозите наричат ​​Новото царство на хетите (ок. 1430-1200 г. пр.н.е.). След период на междуцарствие Тудхалия I (управлявал около 1430-1420 г.) установил нова хетска династия в Хатуса, но Супилулиума I (управлявал около 1370-1330 г. пр. н. е.) превърнал земята Хати в силна, милитаристична империя.


Супилулиума I разшири контрола на хетите в северния Левант и разграби столицата на кралството Митани Уашшукани. Според Амели Кюрт това прави хетите като една от „Великите сили“ на древния Близък изток заедно с Вавилон, асирийците и египтяните.


Високата точка на Хетската империя идва по време на управлението на Хатусили III (управлявал ок. 1267-1237 г. пр. н. е.), когато хетите и египтяните се нахлуват един срещу друг в Леванта. Хатусили III поведе голяма хетска сила срещу също толкова голяма египетска сила, водена от Рамзес II (управлявал около 1290-1224 пр.н.е.) близо до град Кадеш . Последвалата битка беше една от най-великите и най-добре документирани от бронзовата епоха, но резултатът беше безизходица. По-късно египтяните и хетите подписаха мирен договор, но хетската империя се разпадна под натиска на нашествията на морските народи около 1200 г. пр.н.е.



2. Арзава

Печат и печат на лувийски език, анадолски (вероятно Арзаван), късна бронзова епоха, чрез музея на Ориенталския институт, Чикаго


Съвременна на хетите и споделяща подобен индоевропейски произход е била конфедерацията, известна като Арзава. Съставът, членовете и дори местоположението на Arzawa все още се обсъждат от съвременните учени, въпреки че има работеща схема на тази мистериозна анадолска култура. Ученият консенсус е, че Арзава се е намирал в западен Анадол и частично на брега на Егейско море. Арзава беше уникална сред другите анадолски държави, защото беше конфедерация от няколко държави. Щатите Mira-Kwaliya, Hapalla, Seha River Land и самата Arzawa бяха основните членове , въпреки че членството понякога се променяше.


Идентифицирането на „арзаванската култура“ се оказа трудно. Известно е, че основният им език е бил лувийски , който е бил в анадолския клон на индоевропейското културно-езиково семейство, тясно свързан с хетския. Много съвременни учени, като Дейвид У. Антъни, вярват, че Арзава е била повече етническа, многоезична държава, отколкото единна култура . Изкуството и керамиката на Арзаван отразяват хетските стилове и богът на бурята също е бил най-важното им божество. Съвременните учени се борят да изградят хронологията на Арзаван, но хетските документи показват, че двете държави са воювали постоянно до седемнадесети век пр.н.е. Историята на Арзаван става по-ясна с управлението на краля на Арзаван, Маддувата (управляван около края на 1400 г. пр.н.е.), който си кореспондира с хетите и земя, известна като Ахиява. Съвременните учени смятат, че Ахиява е сборното име за микенските земи в Егейско море.


Хетска медна кама, средна бронзова епоха (2100-1550 г. пр.н.е.), чрез Британския музей


Когато крал Тудхалия III (управлявал около 1360-1344 г. пр.н.е.) умира, Арзава се възползва от хаоса и разширява обхвата си на изток до Киликийските порти. Въпреки че експанзията на Арзаван беше краткотрайна и бързо беше отблъсната от Супилулиума I от Хати, тя може да е привлякла вниманието на Клуба на Великите сили. Евентуалното членство на Аразава в Клуба на Великите сили обаче е краткотрайно, тъй като в края на четиринадесети век Супилулиума I и хетите са в офанзива. Уха-Зити (управлявал около средата до края на 1300 г. пр. н. е.) е последният известен независим владетел на Арзава, след като хетите завладяват и включват конфедерацията в своята империя.




3. Фригите


Бронзова купа за възлияние, фригийска, седми век пр.н.е., чрез Музея на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк


  

Херодот разказва как дори египтяните вярвали, че фригите са най-древния народ- Her. 2.2. За това свидетелства и обстоятелството, че тези наши предци са колонизирали доста територии. Най-старата им родина са Балканите, а най-старото име на този древена тракийски народ е бриги- Her. 7.73. Бащата на историята описва фригийската миграция в Мала Азия, това правят също Плиний - Plin. V.xl-145, а и Страбон, който също вижда в малоазийските фриги преселници от Тракия –Strab. 12.8.3.



За една друга слабо известна фриигйска миграция споменава Павзаний в “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са се заселили на остров Сицилия - Paus. 5.25.6. Отново Павзаний споделя за фриги обитаващи територията на Гърция – Paus.10.32-3. Страбон отива по-далеч обяснявайки, че едно значителна територия - полуостров Пелопонес получава името си от фригиеца Пелопс, който се установява там заедно със своите сънародници -Strabo 7.7.1.


Сведението на Страбон обяснява защо Софокъл употребява израза – “Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиец” – Д.Попов, Гръцките интелектуалци с.286. В средата на първо хилядолетие преди Христа се е знаело много добре кой е основал микенската цивилизация на Пелопонес. Това не са били гърци, а траки дошли от север. Атрей, бащата на Агамемнон и Менелай носи име подобно на благородникя Отрей, определен от Омир като предводител на фриги - Hom. Il. 3.186.



Фригийците създават царство в северозападния регион на Анатолия в средата на дванадесети век пр.н.е., след разпадането на Хетската империя. Границите на Фригия са били приблизително Черно море на север, Егейско море на запад, река Халис на изток и Кападокия на изток и юг. С развитието на фригийската държава град Гордиум , който се намира на река Сангариус, става нейна столица. Точната дата на възникване на фригийската държава е неизвестна, както и произходът на фригийския народ.


О. Масън твърди в главата „Анадолски езици“ на Древната история на Кеймбридж , че фригийският език вероятно е индоевропейски. Съвсем наскоро Амели Кюрт твърди, че произходът на фригийския език не е сигурен, но че той няма пряка връзка нито с хетския, нито с лувийския. Дейвид Антъни по подобен начин не счита фригийския за индоевропейски език. Фригийският народ вероятно е бил конгломерат от нашественици, които са навлезли в Анатолия по време на колапса на бронзовата епоха и местни анадолци, както индоевропейци, така и неиндоевропейци.



  

Подобно на европейските траки, фригите също издигат могили над гробовете на своите царе. Могилата на Мидас има диаметър от триста метра, а е висока петдесет. Това я прави сериозен съперник на египетските пирамиди. Не трябва да забравяме, че с течение на времето пръстта се сляга, а и бива отмивана от дъждовете. През VIII век преди Христа могилата на Мидас е била доста по-висока и по-внушителна. Само за сравнение – ширината на Хеопсовата пирамида е двеста и тридесет метра, срещу тристата метра на погребаният паметник на великият тракийски


Въпреки че има редица фригийски надписи, които са датирани преди 700 г. пр. н. е., естеството на езика и дори произходът на писмеността все още се обсъждат. Уникален елемент от фригийската култура, който археолозите са открили, е погребалният обичай в гробници в стил тумул. Могилите са били непознати в Анатолия преди фригийците, но това е било обичайна практика сред индоевропейците от степта, което предполага възможния произход на фригийците.

Плиний предава вярването, че фригите са първите, които са впрегнали заедно два коня в колесница – така наречената бига – Plin. VII.lvi-202. На цар Мидас се приписва изобретяването на вид флейта –Plin.-VII.lvi-204. Фригийските култове към Атис и Кибела преминават не само сред гърците, но се срещат също и при римляните. Всичко това говори за сила, престиж и влияние – отличителни белези на народите с богата култура.

Още в дълбока древност фригите добиват сила и престиж. Съпругата на троянският цар Приам е  Хекуба. Тя е дъщеря на фригийския цар Димаc и сестра на Азий – Hom.Il. XVI-716-719.


Фиргийският цар Мидас




Герб (Tondino): Историята на цар Мидас от Никола д Урбино, Италиански ренесанс (ок. 1520-1525), чрез Музея на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк



Фригийската хронология става по-ясна по време на управлението на легендарния, но много реален цар Мидас (управлявал около 738-696 г.). Мнозина са наясно с легендарната приказка за това как всичко, до което цар Мидас се докосне, се превръща в злато, както е написано от римския поет в „Метаморфозите“ . Мидас обаче е историческа фигура, която е документирана от няколко първични източника. Аналите на асирийския крал Саргон II (управлявал 721-705 г. пр. н. е.) споменават Мидас като „Мита“, „цар на Муски“, когото асирийците изгонили от централна Анатолия .


Историкът от пети век пр.н.е., Херодот, твърди, че Мидас е първият негръцки, който предлага в Делфи. Той пише: „Мидас представи кралския трон, от който отсъждаше.“ Изявлението на Херодот вероятно е поне част от причината за по-късния разказ на Овидий за Мидас, който превръща всичко в злато, но други източници потвърждават това. Езекиил 27:13 от Стария завет споменава Мешех (Фригия) като търгуващ „човешки лица и медни съдове на твоя пазар“. Тези препратки изглежда показват, че има нещо в препратката на Овидий към богатството на Мидас, въпреки че е предназначена да бъде метафорична. Богатството на фригийците обаче няма да ги спаси от завладяването им от още по-богато и по-мощно анадолско кралство.

   


До краят на VIII век преди Христа Фригия е могъща държава. За упадъка на държавата на Мидас, вината е прехвърлена на тракийците трери, наричани още кимерийци. Нови изследвания обаче показват, че не кимерийците са виновни за крахът на фригийската държава. Асирийските и лидийските владетели са тези, които доста по-рано успяват да сломят силата на фригийското царство. Отслабени фригите са покорени лесно от персите, които ги заставят да дадат войници за похода срещу Гърция -Her. 7.73.

От средите на фригите произлизат няколко императора на Византия. Първият от тях -Михаил II, получава помощ от българският княз Омуртаг при обсадата на Констатнинопол през 823 година. Теофил - синът на фригиеца Михаил II става способен владетел подобно на баща си. Последвалият Теофил Михаил III е известен с това, че по негово време Кирил и Методий създават и разпространяват славянската писменост.

Поне за мен това не е случайност. Напълно логично е, че осъзнавайки родствената си връзка с населението на България, фригиецът Михаил III подтиква Кирил и Методий да разпространят устроената от тях азбука и по-този начин да засилят българската народност.

Самият Солун - родното място на светите братя е и старата земя на фригите, наречени още бриги. Дали и това ще е случайност? Аз лично не вярвам в случайности.


Бел.ред. - проф.Ценов отбелязва,че всъщност е имало в IX век две държави с името България,едната е била Дунавска,а другата Илирийска,през този период в Илирийска България (преди мнимото покръстване от Борис I) е живял български цар Михаил,във времето на бащата на Михаил III(който тогава е бил дете) - Теофил,а именно - той(Ценов) казва,че може би заради съвпадението на имената се мисли,че някой който е от другата страна на барикадата - Михаил III е пратил Кирил и Методий,а всъщност е бил илирийския българин цар Михаил.

4. Лидийците


Надпис на лидийски език върху мраморна стела, лидийски, шести век пр. н. е., чрез Музея на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк



Подобно на фригийците, лидийците са друг анадолски народ, който се появява в хаоса след бронзовата епоха и ранната желязна епоха. За разлика от езиковия произход на фригийците обаче съвременните учени знаят от повече от 100 години, че лидийският език е индоевропейски . Съществуващите лидийски надписи са много по-разпространени днес и Херодот описва подробно хронологията на лидийските династии, започвайки с Хераклидите. Династията на Хераклидите просъществува до около 680 г. пр. н. е., когато е свалена от Гиг (управлявал около 680-652 г. пр. н. е.), който постави началото на най-голямата ера на просперитет и влияние в Лидия.


Кралство Лидия е разположено в западна централна Анатолия, простиращо се от Егейско море във вътрешността до река Халис на изток, на север от Кападокия и на юг от Мизия. Столицата на Лидия беше Сардис, който се намираше по поречието на река Пактол. Сардис е бил впечатляващ град до седми век пр.н.е., до голяма степен благодарение на богатите находища на електрум в Pactolus. Електрумът е естествена златно-сребърна сплав, която е ценна сама по себе си и още повече, когато е рафинирана заради златото си. Лидийците са използвали депозитите си от електромер, за да създадат богато общество и първата монетна валута в света . Херодот отбелязва в „Историите“ (I, 94): „Лидийците са първите хора, за които знаем, че са използвали златни и сребърни монети и са въвели търговията на дребно.“


Крал Крез от Лидия


Златна лидийска монета, лидийска, управлението на Крез (560-546 г. пр.н.е.). Източник: Музей на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк



Най-известният и може би най-великият от всички лидийски царе е Крез (управлявал около 560-540 г. пр. н. е.), който като Мидас преди него е свързан с голямо богатство. Поговорката „по-богат от Крез“ идва от голямото богатство, което Крез наследи от своите предшественици, но той направи своята част, за да направи Лидия още по-могъща. Крез завладява Фригия по време на управлението си (Херодот I, 28) и въвлича Лидия дълбоко в делата на гърците. Според Херодот (I, 29), Крез поканил най-големите гръцки философи , учители и поети на епохата в Сардис, за да превърнат града в културен център. Историкът пише: „Всички велики гръцки учители от онази епоха, един след друг, посетиха столицата.“ В замяна Крез даде щедри дарения на оракула в Делфи в Гърция. Според Херодот (I, 50) Крез дарил три хиляди животни като всеизгаряния, легла, покрити със злато и сребро, и сребърни други скъпоценни предмети. Предложението несъмнено беше еднакво тактика за спечелване на благоволението на гърците, както и за получаване на благоприятна прогноза от Оракула.



Електрум Ваза от Анатолия, Анатолия, 2300-2000 пр.н.е. Източник: Музей на изкуствата Метрополитън, Ню Йорк



Крез също сключва съюз със Спарта , Вавилон, Египет и мидийците, преди да установи пълен контрол над Йония на Егейското крайбрежие на Анатолия. Съюзът беше създаден, за да се противопостави на нахлуващата Персийска империя на Ахеменидите , но в крайна сметка беше неуспешен. През 546 или 542-541 г. пр. н. е. Крез и неговите съюзници влязоха във война срещу персите от Ахеменидите и загубиха . Херодот (I, 86-88) пише, че Кир (царувал 559-530 пр.н.е.) взел Крез като затворник, след като почти го изгорил на клада. Част от акадската клинописна хроника на Набонид разказва различна история:

„Кир, царят на Персия, събра армията си и пресече Тигър под град Арбела. В молеца Аяру [той тръгна] срещу страната Лидия. . . уби краля си, взе владенията му, постави (там) свой собствен гарнизон. След това неговият гарнизон, както и кралят останаха там.

Каквато и да беше съдбата на Крез, съдбата на неговото царство беше решена. Лидия става сатрапия на Ахеменидската империя и никога повече не е независима.


.От блога на .ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK Коментари

ФРИГИТЕ СА БИЛИ ГЪРЦИ...

ИМЕННО ФРИГИТЕ СА ДАЛИ НАЧАЛО НА ЕДИН КЛОН ОТ ГЪРЦИТЕ.

АЗ ЕПИРОТ-САРАКАЦАНОС...АЗ ГРЪК...АЗ НЕ ПОТОМАК НА ТАТАРИ, ЦИГАНИ И СЛАВЯН

Чупейки главата ми няма да направиш от гърците фриги :)

Фригите не са създавали клон на гърците, а са първоначално гръцки учители, а по-късно асимилирано население. Това пояснява защо има прилика между гръцки и фригийски.

Микенците са траки, които гърците асимилират. Знае се добре, че Агамемнон, Менелай, Атрей, са потомци на фригиеца Пелопс, по чието име е наречен полуостров Пелопонес.

Знае се, че микенската титла ванакатело няма смисъл на гръцки, а пък фригите я ползват по времето на цар Мидас, който е наречен ванакт. За мизите пък се твърди, че наричали Дионис Ванак, т.е. господар :)

Да се приписва на гърците културата на хората, които те са асимилирали, не е правилно.

Атанас Димитрив

ЕПИРОТ-САРАКАЦАНОС демек мангал. Аз съм беседва с гърци на темата "саракацани" или понашему КАРАкачани ,както си е правилно . Та и гърците са на същото мнение по въпроса какво е туй нещо каракачани . Отговорът винаги е бил "και τι να είναι, τσιγγάνοι ειναι"(какви да се ,цигани са)

Няма коментари:

Публикуване на коментар