Последователи

събота, 8 март 2025 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИТЕ РОДНИНИ ХЪРВАТИТЕ

Хърватите са споменатите от римския автор Плиний арвиати. Те са илири, а според Апиан траки и илири говорят почти неразличими езици.

С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.




Глаголическия текст от Башчанската плоча – снимка Neoneo13.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6a/Bascanska_ploca.jpg






Хърватски кукери (zvoncari) – снимка Davor Zunic
http://www.croatia-times.com/wp-content/uploads/2013/07/Davor-Zunic1.jpg


По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че 75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: “More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.“


Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.


Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?


Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.


Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.


За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.


Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.


Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват. Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.




Илирийски шлем – източник Уикипедия, снимка - David Liam Moran https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Illyrian_helmet_1.jpg


Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.


Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.


Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148


http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/3*.html


Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.


Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.


Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини.


За това свидетелства Апиан в работите си: “These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6


http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0230%3Atext%3DIll.




Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.

https://sparotok.blogspot.com/2018/07/blog-post_15.html


Цитати от кн. "Българската самостоятелна църква в Илирия" на архим. Кирил Рилски (игумен на Рилския манастир през 20-ти век):

"Когато е дошъл Св апостол Павел на Балканския п-в, заварил е древните илирийски българи , които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани, и от тях е основал първата християнска църква в Европа. Основаната древна българска апостолска църква от Св апостол Павел в Илирия в Македония от древните илирийски българи, първите векове на християнството е влизала в църковния диоцез на римската църква, до издаването от римския император Юстиниан Велики императорския закон в 535 г. с който се е основал самостоятелен архиепископат в Стара България в Македония, в отечеството на Юстиниан Велики... Цариградският патриарх Фотий, съвременник на българския цар Св Борис, в своя номоканон под тълкуването на 131-та новела на Юстиниан Велики... прави забележката отдолу за своите съвременници, като казва: "Разбирай от настоящата юстиниановска новела привилегиите на архиепископа на България, защото той е архиепископ на Първа Юстиниания, отечествето на Юстиниан. България затова се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан присъединил тази страна под властта на римляните.. Никому да не се стори чудно защо няма нашето древно българско племе, което е живяло от незапомнени доисторически времена в Илирия на Балканския п-в, за неговия минал исторически и църковен живот достатъчно веществени исторически паметници. Това се дължи на вековните врагове на нашето древно българско племе - гърците, които възползвани от неблагоприятните политически обстоятелства на българския народ, който е попаднал под двойно робство: политическо и духовно, систематически, в продължение на много векове, са унищожавали всички веществени исторически паметници, които са говорили за историческия и църковен живот на българите, безпощадно цели библиотеки, които са били препълнени с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически и други езици, каквито е имало много в целия църковен обширен диоцез на древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в... Всичко това са правили гърците за да не остане никакъв спомен за миналия исторически и църковен живот на нашето древно племе... Древната апостолска българска или първо-юстиниановска църква в Илирия на Балканския п-в е играла голяма просветителна роля на Балканския п-в, като древна църква, която е имала в своите архиви всички исторически данни за всички изчезнали племена на Балканския п-в.."
Отговор



Анонимен10 януари 2015 г. в 8:46

Цитати от книгата на архим. Кирил Рилски "Българската самостоятелна църква в Илирия":

"Древните илирийски българи, които са останали в бащините си огнища в Илирия в Стара България в Македония, са били просветени в Евангелското Христово учение от св. апостол Павел когато той дошъл на Балканския п-в в Илирия и от тях е била основана първата християнска църква в Европа. (Деян. 16 глава). Илирийските българи като свободни римски граждани и просветен културен народ, най-много са били подготвени умствено да възприемат възвишеното християнско Евангелско учение..."

"Сътрудник на Св апостол Павел при основаването на апостолската древна българска илирийска църква е бил Св Климент, български епископ, който е произлизал от древните илирийски българи и който е останал в Стара България в Македония да продължава апостолското дело на своя учител апостол Павел подир заминаването му за Рим, където е пострадал мъченически... Отсетне над гроба му (на Св Климент след кончината му от естествена смърт) е била построена великолепна катедрална църква в негово име "Св Климент български епископ", която е служила за катедрален епископски храм в Охрид.. Многочислените ученици на Св Климент български епископ които са били очевидци на неговия свят живот и неговите пастирски трудове са написали житието му, което за голямо съжаление не е достигнало до нас; до нас е дошло житието, написано в 11 век от блажений Теофилакт, български архиепископ (по-нататък се пояснява за него: "който е бил чистокръвен цариградски грък"), което е изпълнено с извратени исторически факти и противоречия.

"... Св. Климент, български епископ, който е живял в 1-ви век от Християнската ера и е бил сътрудник на ап. Павел при основаването на древната българска апостолска църква в Илирия (Рим. 15, 19 ст.), за когото говори и самия ап. Павел в своето Послание към филипиийците в 4-та глава 3-тия стих..."


РОДСТВОТО МЕЖДУ ХЪРВАТИ И БЪЛГАРИ Е КАТЕГОРИЧНО ОТБЕЛЯЗАНО В ТЯХНАТА ИСТОРИЯ
Преди приемането на Хърватия в Европейския съюз започна пропагандна кампания със задача да подчертае древността на хърватската нация. Поредица от десетина епизода филми бяха показани поне 20 пъти по специализираните по темата история телевизионни канали.
Хърватите не искат да имат нещо общо със сърбите. Протестират срещу названието на катедрите по „сърбо-хърватска“ филология в университетите. Твърдят че са отделен народ, с отделен език. Обратно на северномакедонците хърватите старателно подменят, останалите в речника им сръбски думи.
Какви са хърватите по произход? Във филмите споменати по-горе те подчертаха, че нямат нищо общо със славяните, а имат нещо общо с....... българите. Самото име на народа им било близо до българския владетел Кубрат, чието име се чете и като Кроват, Кроат, в зависимост от различните извори и превода. Те хърватите, както и сърбите били в пределите на българските владения през ІХ, Х век , но се организирали, отхвърлили зависимостта от България, което довело до откъсване на хърватите от българска зависимост.
Според филмовата поредица първоначално държавата им се развивала добре, после пак започнала да си пати от българите, които по времето на цар Самуил отново успели да приобщат хърватските земи.
Хърватите признават че Дунавската равнина - от Белград до Загреб, както и унгарската Пуста, дълго време са оставали в ръцете на българите. Хърватите се утвърждават в сегашните си земи едва след падането на Първата българска държава, но все още е спорно дали това не е станало вследствие на война между унгарците и българите или хърватите сами са си отвоювали независимостта.
Във филмите личи желание на хърватските историци, а очевидно и на съвременната хърватска общественост да бъдат в близко родство с българите. Тук се сблъскваме с парадокс - На няколко километра от Кюстендил, в Северозападната част на географската местност Македония, хората се опитват да потулват българския си произход. Докато на няколкостотин километра от западната ни граница хората искат да са български роднини. Българи искат да се наричат и хората, живеещи в република Татарстан в Руската федерация. Те не желаят да бъдат наричани татари - казват че нямат нищо общо с тях и че са българи и искат да ги наричат Булгаристан.









БЪЛГАРСКА, ИЛИ СЛАВЯНСКА ПИСМЕНОСТ, КОЕ Е ПРАВИЛНОТО?

Автор: Павел Серафимов

От известно време се водят спорове относно названието на нашата писменост. Ние се разпознаваме като българи и за нас е съвсем естествено да я наречем българска. Това разбира се е правилна дефиниция, но не е единствената, която е правилна. Все пак, през IX век, азбуката ни е наречена τά Σθλοβενικά γράματα, това също е правилно название. Лошото е, че в по-късни времена етнонима славени/словени започва да се използва и за други хора, а това довежда до сериозни обърквания.

Понастоящем, доста сънародници водени от любов към България и искрено вярващи в правотата си, се изказват негативно против назването славянска писменост.

Според официалната историография, славяните са дошъл от Припятските блата северен народ, който няма нищо общо със старите българи, и макар да стои на по-ниско културно ниво, им е дал езика си. Същия този език, който говорим днес, но в развит вид.
Това е невероятна глупост.

Смятам, че както ние, така също поляци, словени, словаци, хървати и т.н. сме потомци на различни стари народи, които “науката” е обявила за “безследно изчезнали”. Всеки си обитава старите земи, като за жалост ние сме изгубили по-голямата част от владенията си.

Това мнение не е ново, в своя книга, Юлия Хаджи Димитрова цитира Виктор Обермюлер, който през далечната 1872 година казва следното: “Ония народи, които след края на т.н. “Велико Преселение на Народите” биват наречени “славяни”, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населяващи преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н...“- Ю. Хаджи Димитрова, “Gotji qui et Getae” “Готи, сиреч Гети“, Перпериком, София, 2012, с.112.

Нека видим сега кой е народа, от чието име се заражда и налага над 300 000 000 души колективното име славяни. Ще започна с това, че точния термин е славѣни/славени.

Това е добре обяснено преди доста време от един способен учен - Александър Теодоров Балан. Българският езиковед казва следното – “правилното е славенинъ понеже съвпада най-добре с варианта представенъ от добрите наши някогашни книжовнци.” - А.Теодоров-Балан, Кирилъ и Методи, свезка втора, Набоженъ Поменъ и исторични свидетелства за Кирила и Методия, 1934, с.3.

За да разберем кои са старите славѣни/славени, трябва спокойно да разгледаме фактите, да осмислим новата информация и всичко ще си дойде на мястото. Едно нещо трябва да се осъзнае добре – определени етнически названия от миналото, след време преминават у други хора, а това води до объркване, ако не познаваме подробностите.

Не може да се оспори, че в края на VII век, земите на юг от Дунава са освободени от две големи групи, които в едни историческите извори са представени като българи и славени а в други като мизи и гети.

Реално, името българи принадлежи на хора спадащи към големия тракийски народ мизи, а славени е новото название на тракийския народ гети. Това е казано от ясно по-ясно от египетския летописец Теофилакт Симоката.

Не кой да е, а един от най-големите родолюбци – Ганчо Ценов цитира този стар автор обяснявайки, че хората познати като славени, са северните траки гетите -“Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt.” - Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с.14-15.

Ценов не само представя важната информация, но също така обяснява и нещо друго, което е в противовес с общоприетите теории. Той тръгва смело против установените догми и заявява, че по време на късната Античност името славeни не е било название на цяла общност както твърдят представителите на различни школи, а е било отделно име на отделно племе -Г.Ценов, “Праотечеството и Праезикът на Българите”, Хелиопол, София, 2005, с. 178.

Същото виждане се поддържа от британския учен Пол Барфорд: “The original term Sclaveni would seem to be a real tribal name (with a typical -eni plural ending).” - P.M. Barford, The Early Slavs, Culture and Society in Early Medievial Europe, The British Museum Press, London, 2000, c.29.

Чак след векове, въпросното алтернативно название на гетите славени, бива употребено, а и прието от други хора говорещи сродни езици. Въпросните хора говорещи сродни езици са дедите на руснаци, поляци, чехи и т.н.

Предците на чехи, поляци, руснаци, сорби и др. са били известни в миналото не като славени, а като венети. Знаехте ли това? Този факт не може да се оспори, нито е редно да се прескочи, но доста спекуланти го премълчават с цел да посеят объркване и за жалост успяват.

Въпросните венети са съседи и роднини на траките според римския автор Апиан-.App. Bell.Ill. III.6.

Започна ли да става ясно защо нашата реч позната в миналото като тракийска е сродна с тази на хърватите, които са потомци на илирийския народ арвиати? Съвсем нормално е, говорите на съседи и роднини да си приличат, а родството с хърватите вече е доказано дори с помоща на генетични проучвания.

Нека хвърлим поглед към данните, които спекулантите укриват. Птолемеевите τὰ Οὐενεδικὰ ὄρη -Венедски планини, са северните части на Карпатите (територия на Полша и Словакия) - Ptol. III.5.

Οὐενεδικὸς κόλπος -Венетския залив е на Балтийско море (Полша) - Ptol. III.5.
На запад от град Вендум, Амиан Марцелин разполага Венетските Алпи – “Alpias Iuliarum quas Venetas apelabat antiquitas.” - Amm. XXXI.16.7. Тези Венетски Алпи са на територията на днешна Словения.

Трябва да се добави и това, че финландците все още казват на руснаците venäläinen-венетски народ, а за Русия ползват най-древното име Venäjä.

Тези подробности са от изключителна важност, но повечето от нас не ги знаят защото учените ни не са ни направили труда да дадат нужните обяснения. Как може някой да стигне до правилно заключение, ако е лишен от голямо количество данни? Невъзможно е! Изводи се правят въз основа на информация, която може да се провери, а не на твърденията на този и онзи.

Истината е проста, но не отърва на никоя историческа школа и доктрина, само ние имаме сметка защото гетите наречени славени са основен етнически елемент на Дунавска България, а по-късно тяхното име се използва за етническа група от 300 000 000 души.

Гетите познати в средновековните извори като Sclaveni, Sclavos, Σκλάβοι, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι, причиняват най-много проблеми на Римската Империя (Византия). В следствие на това, тяхното име става най-известно и постепенно, с течение на времето, се налага над всички останали хора говорещи сродни езици. Както отбелязах по-горе това са венетите – деди на поляци, чехи и др.

Точно по същия начин се налага и колективното име германи. Корнелий Тацит разказва, че поначало германи е важало само за тунгрите, т.е. не е принадлежало на цялата раса, а само на едно единствено племе, като след времето името било прието от всички роднини на тунгрите-германи - Tac.Germania, I.

Процесът на налагане на името славени, словени над венетите е дълъг. Началото е положено през VII век в земите на Словения позната тогава като Marca Venetorum. Фредегар разказва, че когато (през VII век) българинът Алцек бива предаден от баварците, нашият благородник намиря приют при венетите (дедите на словените). Алцек е приет от радушно от Валук известен в историческите извори като dux Venetorum (Winedorum) -господар на венетите.

Малко по-късно, в житието на Св. Колумба, за хората на Валук вече се говори като за “Venetorum qui et Sclavi dicuntur” – “венети наричани и славени” – F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.

Чак през XII век територии от Полша са определени като Славиния и биват споменати славени там от Саксо Граматик - The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.

Доста по-късно името славeни/словени започва да се налага и за хора като украинци и руснаци, но това става към XVIII век. До този период се е правило ярко разграничение между славенски и руски, украински.

През 1627 година украинецът Павмо Беринда създава работа със заглавие “Леξíконъ Славено-рωсскiи”. В творбата си Беринда посочва като славенски думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ, докато техните староруски (украински) съответствия са: я, баранъ, казка, жемчугъ. Едва ли някой може да оспори, че думите азъ, агньцъ, баснъ, бисеръ принадлежат на старобългарския език.

В страница от Славено-роския лексикон на Беринда, не е трудно да се видят старобългарските думи азъ, агньцъ, багоръ...
http://litopys.org.ua/berlex/image013.png

Представенато до тук информация показва, че ѧзыкъ словѣньскъ важи първоначално само за нашата, българската реч, а под τά Σθλοβενικά γράματα се разбира само българската писменост от Ранното Средновековие.

Това е и причината в историческите извори да се прави отъждествяване на България и Славиния - Σκλαβινία ἡ Βουλγαρία, да се говори за славени-българи - Σκλαβων-Βουλγάρων, а и българи, които се наричали славени - Bulgari, qui Sclavi appellantur – Д.Ангелов, Образуване на българската народност, 1971, с.375-376. Жалко е само, че тази ценна информация се знае от твърде малко хора.

Учените ни трябваше да представят важните данни, а и да обяснят, че мизите, от които идва името българи и гетите отговорни за името славени, са хора, които са от един и същ произход, те спадат към северните траки. Родството им с подтиснатите от Рим траки на юг от Дунава е причината за съвместните българо-славенски нападения над римската войска.

Разбира се опититте на северните траки да освободят братята и сестрите си от римска власт са описани съвсем различно от римските летописци. Те говорят за “нашествия” на гладни за земя хора дошли от блатата на север, и за бягащи от врагове номади. Прочее, освободителната война, се води не от 680 г., а от поне от 527 година, както знаем от сведенията на Йордан-Rom.388 и Прокопий Цезарийски- Hist.Arc.XVIII.20 .

Колко от нас обаче знаят, че съюза на гети и мизи, или както го предават някои автори – славени и българи, е от 527 година, а не от прословутата 680-681?

Доста сънародници гледат с неприязън на името славени и никой не може да ги вини за това, защото от една страна за гетите-славени са казани много лъжи, от друга, доста положителни неща са премълчани. На никого не би било приятно да чуе, че дедите му са били слаби и примитивни, а на нас дълго време бе хитро внушавано, че старите славени са били нещо като кротки, тъпи добичета с парцаливи дрехи.

Истината е съвсем различна. Прокопий Цезарийски е познавал тези хора и ги е описал добре - „Те не се различават помежду си и по външен вид: всички са снажни и извънредно силни”, Псевдомаврикий пък добавя, че „славините са издръжливи, понасят леко и жега, и студ, и дъжд, и телесна голота, и недостиг на храна” - П.Петров, Образуване на Българската Държава, 1981, c.73.

Йоан Ефески признава, че славените водят война по-добре от римляните -P.Barford, The Early Slavs, 2001,с.143. Арабинът Ал Атал изполва името славени като синоним на голяма опасност - F.Curta, The making of Slavs, 2001, c.111, бел.105. Старите славени-гетите са правели такива качествени оръжия, че дори римските легионери са ползвали славенски копия – F.Curta, с.314.

Неслучайно славенския владетел Добрита казва – “Още не се е родил и не е огрят от слънцето този, които може да устои на нашата сила, не други владеят нас, а ние завоюваме земите на другите и така ще бъде докато има войни и мечове!” - Menander Protector Hist. De legationibus Romanorum ad gentes / ed. C. de Boor, Excerpta historica iussu imp. Constantini Porphyrogeniti confecta, vol. 1: excerpta de legationibus, pt. 1. Berlin: Weidmann, 1903, c.211.

Автор: Павел Серафимов



300 МИЛИОНА ДУШИ ПО СВЕТА В 17 ДЪРЖАВИ ПОЛЗВАТ БЪЛГАРСКА АЗБУКА
За да не засегнем достойнството на Русия, наричахме българската азбука, славянска или неутралното кирилица.
Как се нарича арменската азбука? - Арменска.
Как се нарича грузинската азбука? - Грузинска.
Как се нарича еврейската азбука? - Еврейска.
Как се нарича гръцката азбука? - Гръцка.
Как се нарича българската азбука? - Кирилица ?!?!
Българицата е създадена в България за българи и поръчана от български цар.
Българицата не е и славянска азбука.
ШЕСТ славянски държави от общо 12 пишат на латиница.
ЕДИНАДЕСЕТ не славянски държави пишат с българска азбука:
Башкирия
Бурятия, Дагестан
Кабардино-Балкарската република
Казахстан
Киргизстан
Монголия
Мордовската република
Татарстан
Таджикистан
Удмуртската република
Чечня
Важно и престижно за България е в света да се чува термина "българска азбука" вместо "кирилица" или "славянска азбука". 7 милиарда души ще свързват "българска азбука" с България. Ако попитате чужденци, с коя държава свързвате "кирилицата и "славянска азбука", 90% отговорят - Русия.
Затова е важно не само заради историческата истина, а заради ползите в настоящето да си върнем българското име на азбуката ни.


Преди малко повече от четиридесет години проф. Димитър Ангелов публикува една стойностна книга. В “Образуване на Българската Народност”, c. 44, този автор представи не само ценни данни за нашето минало, но дори се осмели да даде място на траките в етногенезиса ни. Eто и думите на Ангелов:


“…значението на траките във формирането на българската народност се признава. Заслужава внимание в това отношение уводът на Й. Иванов към книгата му „Българите в Македония”, където четем, че „в славянската стихия на Балканите тече значителна струя кръв на трако-илирските староселци”. Тенденцията да се търси и разкрива ролята на балканския субстрат в изграждането на българската народност получи нова подкрепа в резултат на направените през последните години антропологически проучвания върху типа на българина и особено след излизането на книгата на М. Попов, посветена на този въпрос. Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.”


В същата своя работа, но на друго място – с. 188-190, Димитър Ангелов отново акцентува върху безспорното тракийско наследство споделяйки, че от гледна точка на антропологията, голяма част от днешните българи принадлежат на древния тракийски тип: “... погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.”


Тракийска оброчна плочка, по Арпад




Освен историци като Димитър Ангелов, някои етнолози също не желаят да затворят очите си за древите балкански корени на нашата култура. Въз основа на дълго и сериозно проучване, Николай Колев стига до интересни, дори революционни за времето изводи. Шестнадесет години след проф. Ангелов, проф. Колев представя на читателите си своите изводи в “Българска Етнология”, с. 58-59:


“Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:


· I, II и IV тип рала за обработка на земята,
· вършитбата с диканя,
· култивирането на лозята и направата на вино,
· трансхуматното (подвижно) животновъдство,
· носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
· грънчарското колело;
· черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
· сходството на самодивите с тракийските нимфи,
· русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
· кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
· нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
· За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
· жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
· жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.”




Николай Колев има пълното право да определи всички тези неща като тракийско наследство. В своята работа обаче, този автор е направил неволно някои пропуска. Принуден да върви в коловоза на наложената историческа школа, проф. Колев разглежда траки и стари българи като различни по произход народи. Поради тази причина, така нареченият старобългарски етнически субстрат е посочен отделно:


“Като прабългарско наследство в традиционната българска култура може да се смята:


· традицията за правене на каменни надписи,
· следи от тотемизъм в религиозния комплекс на българите (Курт, Кубрат — вълк, Докс — свиня),
· следи във везбената орнаментика и техника и т. н.
· в кръстовидната шевица на пазвата на женската риза,
· в престилките,
· в забраждането на омъжената жена,
· в сватбените обичаи забулване-отбулване,
· в използуването на «суврена възланца», украсена със символични орнаменти, изобразяващи дървото на живота,
· в сватбената риза на младоженеца — голяма яка, тип моряшки, с шевица, наричана «огърляк»;
· култ към старите дървета;
· жертвени животни куче и кон,
· вълчи празници — култ към вълците през ноември и февруари,
· ендогамия (не се женят за некапанци);
· остригването на детето на тригодишна възраст, при което оставят три кичура — два над ушите и трети над челото, при което косата от последния кичур е използувана като лекарство;




Несъмнено Колев е работел съвестно, но ето ги и пропуските му:


1.Траките също правят каменни надписи. Такива са надписите от Кьолмен, Ситово, Самотраки, монументалните протофригийски надписи от Сакар Планина открити от проф. Драгомир Лалчев, да не забравяме и стотиците епиграфски паметници от Фригия.


2. Тотемизъм – култ към определени животни има и при траките. Името на цар Орол идва от стара дума за орел, личното име Давос идва от древна дума за вълк (давещ), други тракийски имена свързани с животни са Козис, Зайкус.


3.Престилката е типична за най-старото балканско население. Това се вижда от редица древни идоли и статуетки.


4. Омъжената тракийска жена също носи забрадка. Знаем за това както от древни фрески, така и от каменни фризове.


5. Конят и кучето са жертвени животни и при траките. Жертване на кон е познато на Балканите поне от Бронзовата епоха и в никакъв случай не може да се дефинира като обичай донесен едва през Ранното Средновековие.


6. Остригването на главата и оставяне на кичури коса е типично за траки и пеласги. Това се вижда от минойските фрески, а и имаме свидетелствата на Плутарх за този обичай при мизите. Същите тези мизи, които в продължение на 1100 години са наричани и българи.


7. Така нареченият орнамент – дърво на живота е познат и на траките.


8. При траките също има култ към вълците, името на едно огромно племе – даките идва от древна дума за вълк – даос, давос. Да не забравяме и селището Даос-дава.


Фактически основната част от това, което нашият етнолог представя като старобългарски субстрат принадлежи на траките.

А и как иначе, старите българи са древен балкански народ, за това свидетестват редица стари автори, чиито твърдения са неудобни за официалните теории и или биват премълчани, или се тълкуват като грешки, архаизиране. Въпреки пропуските си, Колев е дал ценна информация, която в по-късни времена ще помогне на други изследователи, на които тоталитарната цензура вече не може да се меси.


Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:


“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.


За тези си думи - за признанието, че имаме право да се считаме за преки наследници на тракийската култура, Теодоров залужава поклон. Все пак работата му е публикувана през 1972 година. По това време царстваше виждането, че траките са били суров, неорганизиран и войнствен народ, който римляните децимират и в последствие романизират. Това разбира се не е така.


Освен историци и етнолози се намират и езиковеди, които да представят на българския читател частица от истината. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават абсолютно същите диалектни особености както и в българския.

Както отбеляза акад. Владимир Георгиев (Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език.


Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.


Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.


Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като воленте, осленте, козленте, теленте.


Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.



http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG


В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракийски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:




ТРАКИЙСКИ БЪЛГАРСКИ


КОЗА КОЗА
ЗАЙКУС ЗАЕК
ОРОЛ ОРЕЛ
ЗУМ ЗМИЯ
БЕБЕР БОБЪР, БЕБЕР диал.
ДРАЗД ДРОЗД
ЗЕР ЗВЕР, ЗВЯР
ЗОМБРОС ЗУБЪР, ЗОМБРЪ
УДРА ВИДРА
ЗЕРВА ЖЕРАВЪ-жерав
БЕРГАС БРЕГ, БРЯГ
КАЛАС КАЛ
ИЛ ИЛЪ-тиня, глина
ЛУГ(ИН) ЛУЖА-лъг, блатисто място
МУСАС МЪХ
ОСТАС УСТИЕ НА РЕКА
МАРИ МОРЕ
ОЛГОН ВЛАГА, ВЛАЖЕН
ЗЕМЕЛА ЗЕМЛIА-земя
СТУРИЯ СТРАНА
ГОРДО ГРАД
ВИСА ВЬСЪ-село
БУРД БРОД
СТРАМБЕ СТРЪН, стърнище
КАРПА КАРПА-скала
ТАРПО ТРАПЪ-трап, яма
ДРУМЕ ДРЪМА-горичка
ГАЛТИС ГОЛОТЪ-поледица
РУМБА РЪБ
КАПАС КОПА
БРИЗА БРИЦА-вид житно растение
ЗЕЛКИЯ ЗЕЛКА
БЕРЗА БРЕЗА
БРУЗАС БЪРЗ
СКАРАС СКОРЪ-бърз
ДАРЗАС ДЪРЗ, ДЪРЗЪК
САБАЗИАС СВОБОДЪ-свободен
ДАБА ДОБЪР
ПРИАНТ ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан
СВИТУЛ СВЕТЪЛ
ДУМАС ДЫМЪ-дим, тъмен
БАЛ БЯЛ
КЕРСАС ЧЕР, ЧЕРЕН
СТАРА СТАРЪ-стар
ЗАЛТАС ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен
ПРАС ПРЪСКАМ
ДЕРЗ ДЪРЖА
ДЕГ ЖЕГОН, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам
СВИТ СВЕТЯ
ТРАУС ТРОША
ВЕР ВЕРИОН-извирам, вра
ДАЕТ ДЕТИ-слагам, полагам, поставям
ВИТЕТО ВИДЕТЪ-вижда, той види
ВАЙРАС ВЪРТЯЩ
БРЮНХОС БРЪНЧА, БРЪМЧА
КЕНТАС ЧЕНДО-чедо
ТРИ ТРИ
КЕТРИ ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ
КУПСЕЛА КУПЧЕ
ПИНОН ПИЕНЕ
ДИН ДЕН
ТАЛКАС ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение






Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на световно признати учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че тракийският език никога не е изчезвал.


Не само основният речников запас на народа на Орфей е запазен в българската реч, но това важи и за личните имена. Преди около десет години Недялка Иванова и Пенка Радева публикуваха една ценна книга – “Имената на Българите”. Там, на с. 17 е споменато, че над 700 тракийски имена са запазени в българската именна система. Това признание има стойност, все пак 700 различни имена не са никак малко. Де факто обаче се касае за доста по-голямо количество.


Като едни от основните елементи в нашите имена са посочени бог, дар и др (Богдан, Богомил, Воидар, Даро, Миродар). - “Имената на Българите”, с. 17, 74, 91. Думата бог присъства в тракийската ономастика. Хезихий споменава божеството Багайос, а на надпис G-136 срещаме името Багун. В Късната Античност пък е регистрирно името на крепостта Богa/ Βογας – Proc. Aed. IV.iv.


Съществителното дар идва от дарявам, давам. Този глагол също присъства в тракийската ономастика под формата дадон-те дават, да не забравяме и личното име Дарес, а и Δαρος/Дарос – D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, z.119.


Реално погледнато, всички традиционни български имена са само нови варианти на древните антропоними от времето на Залмоксис и Орфей. Ето и няколко примера – Борис се е срещало като Барис, Бориско, Скорил е документирано преди около 2000 години като Скорило, а Душа е регистрирано преди около 3400 години на микенски документи под формата Дуса.


Лошото е, че българският читател не знае тези неща. Кой би вярвал, че дедите ни са късни пришълци, ако типични за народа ни имена са записани още през Бронзовата епоха с Линеар Б. На различни плочици се споменават Дайко, Котело, Крум, Бати, Пирин, Руман. Те са по-старите форми на Дейко, Котил, Крум, Бато, Пирин, Румен.


Ето и регистрационният номер на древните документи, в които са споменати български имена преди около 3400 години: 1421 Xa164, 1516 Ab01 lxxxvii, 11738Ex225, 1495Xa93 lxxxvi (по Evans, Scripta Minoa II).

Голяма роля за разкриването на корените на българския народ изиграва Ганчо Ценов. Той не само ни определя като потомци на древен балкански народ, но дава и изключително важни уточнения.

Ценов бе един от първите, които поясниха, че първоначално името славени е използвано само за гетите и не е било колективно име на огромна общност. Чак след време, етнонимът славени се налага на хора живеещи на север, запад и изток от нас.

Ако новото име на гетите е славени, то новото име на огромната група на мизите е българи. Както мизите, така също гетите, а и траките под римска власт делят едни корени, говорят сродни наречия. Ето поради това, след 681-ва година, с прогонването на римляните, се оформя силна държава. Роднини се обединяват лесно защото имат един и същ език, а и сходни обичаи.

Старите българи никога не са губили речта си, нито пък народът на Орфей е изчезвал в небитието както ни заблуждаваха историците. Няма масово идване на нови народи след 681-ва година, тогава е осъществено само обединението на роднини, нищо повече.



Какво оформя етническият облик на един народ? Това са антропологичният тип, културата и езика. Имаме признания, че от гледна точка на антропологията сред българите преобладава тракийския тип. Имаме признания и за тракийските корени на българския фолклор. А пък благодарение на лингвистите разбираме, че тракийските диалектни особености са все още живи в българския. Основният тракийски речник също е още жив, същото е верно и за личните имена.


Неотдавна генетиците установиха, че голяма част от българите са потомци на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. По-късно излезе резултат от друго проучване, което също доказа местните ни корени. Стана ясно, че присъствието на тракийския антропологически тип сред българите не е някакъв феномен, а закономерност.

Запознавайки се с новата информация, всеки разумно мислещ човек осъзнава, че ние не сме потомци на пришълци от Припятските блата и Памир, не сме случайна мешавица от три различни народа, а пълноправни наследници на Спартак, на Залмоксис и Орфей


Антична Македония населена с тракийски племена 2

Македони

Омировият епос не познава население с етносно име М. Името Македон се появява за пръв път у Хезиод в VІІ в.пр.н.е. (fr. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Характеристиката конеукротители, още от Омирово време, се дава на тракийските първенци.

Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Така се оказва, че именно траките бриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните.

В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието македони. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа мигдони, едони с отделяне на елемента - дон, което отговаря на фригийското - дан. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -хтон, със значение земя, може да се допусне палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните.

Македонес и мюгдонес са тракийски езикови форми, но македнос е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името македонес, древните елини го оприличили със своята дума македнос, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия.

Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област. Безспорно е обаче, че македонският език е бил индоевропейски език, тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия.

Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект. Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит, този довод става не особено съществен.

Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски, и че македонските воини поздравявали един от своите пълководци на македонски език, че прощаването на македонските войници с техния цар Александър III Велики (336 - 323 г. пр. Хр.) било на македонски ...

Според третото становище произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия.

Въпреки оживените научни спорове, етническата принадлежност на македоните не е достатъчно ясна. Сигурно е това, че елините не разбират говора им, считат ги за варвари, а и те самите дълго време стоят настрана от елинския свят.

Македоните се разполагат между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток - този на траките. От север и северозапад - на илирите. От културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че това е вътрешна контактна зона между палеобалкански етноси и езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският заради неговата писмовност, а най-многолюден е тракийският.

Чрез името на държавата си древните македони налагат името на държавата си Македония предимно над тракийски и илирийски етноси. До създаването на империята на Александър ІІІ Велики в Македония живеят различни балкански етноси, сред които преобладават тракийските, присъстват и илирийски. По това време елините не са включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Етнически разнородното население се оформя компактно поради засилване на държавата Македония.

След античността от древните македони реално остават, освен названието на областта Македония, много палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на населението на съвременните България, Македония и Северна Гърция.

Калин Порожанов



Македоните,известни също като антични или древни македонци(на гръцки: Μακεδόνες, Македонес), са населението на изчезналата антична държава Древна Македония, възникнала на Балканите и установила господство над Древна Гърция, Древна Тракия, Древен Египет, Персийската империя, Бактрия и др. в ІV в. пр. Хр.

Възникване на името Ядрото на древномакедонската държава се оформя в земите на днешно Костурско, Гревенско, Кожанско и Серфидженско, сиреч по горната част на Бистричката долина. От тези места, македоните започват постепенно и трайно разширяване на племенния си съюз, най-вече в източна посока. По времето на класическа Гърция, те вече са заели здраво низината на Долен Вардар и Долна Бистрица, там се намират и техните основни твърдини и градища (Вергина, Пела, Берея, Миеза и други.) Мнозинството от тези наименования имат бригийски и тракийски произход. Според някои историци това е народ, образуван при налагане на името на Македонското царство над преобладаващата бригийско – тракийска маса, смесена с илири, пеони, дорийци и еолийци (последните две народности са едни от съставните части на елините, а пеоните имат тракийски произход), или дори още едно от тракийските племена.[ Доц. д-р Георге Искру, „Нашите истински предци: гетите-даките-траките-илирите“:Нацията майка на огнището на „Стара Европа“, Букурещ, 2010,стр. 143 – 147] Съвременните им древни гърци не са приемали македоните за „елини“ и техните царе и както посочва Демостен, те са смятани за варвари. Аристокрацията, при политическите си амбиции да завладее Елада, изтъква близост до гърците, като подобно на одриската аристокрация в Тракия, ползва старогръцки за официален език, но населението не говори този език. Плутарх и Квинт Курций Руф свидетелстват, че царете в Македония са говорели с народа и войската си на език, различен от гръцкия. Явно поради близостта си с древна Гърция и нейните колонии, аристокрацията още от дълбока древност е подложена на силна елинска културна експанзия. Вероятно и наличието на дорийски и еолийски елементи сред населението на държавата допринася за относително бързото потопяване на местната върхушка в елинската култура. Така е възможно да се е създал някакъв смесен говор. Все пак този диалект ще да е бил доста по-различен от останалите гръцки говори, щом е бил неразбираем и чужд за елините и те са приемали войските на македонския цар Филип ІІ като чужди завоеватели, както посочват споменатите автори.


Историческо развитие


За пръв владетел на областта се счита Пердика I, утвърдил Македонско царство в 640 г. пр. Хр. според сведенията на гръцките хронисти.

Пердика I (на старогръцки: Περδίκκας Α`) е основател на Древна Македония, цар 700 г. пр. Хр. – 678 г. пр. Хр. 
Според гръцкия историк Херодот той е потомък на Темен от Аргос и на Херакъл, и основател на македонската царска фамилия (Династия Аргеади) и на Македонското царство. Той започва от територията на по-късната резиденция Еге и управлява от 700 – 678 г. пр. Хр. Историята на Аргеадската династия е забулена в митове и легенди, в които централно място заема древногръцкият герой Херакъл. Първото писмено свидетелство, предаващо древногръцка легенда за произхода на Аргеадите е в пиесата „Молителката“ от Есхил (525 – 456 г. пр. Хр.). В нея поетът говори за аргоския цар Пеласг: „ По времето, когато пеласгите владеели страната, която сега се нарича Елада, атиняните били пеласги и името им било кранаой, а по времето на цар Кекропс се наричали некропиди. След като властта наследил Ерехтеус, който нямал майка и бил отглеждан от Атина, се наричали атиняни, а когато Йон, син на Ксут станал техен военачалник, се нарекли йонийци. “ Херодот VІІІ-44 Пеласг е смятан за прародител на дорийския клон на елините и управлявал земите до река Стримон (дн. Струма), и обявява македонските царе за негови наследници, т.е. наследници на Херакъл.

Преди около век д-р Емил Фишер каза без увъртане, че Херакъл е от тракийски произход. Тези данни обаче не съвпадат с установените догми и поради тази причина са останали непопуляризирани и непознати за широката публика.

Леонид Гиндин свързва името Херос с хетския теоним Перуа-божество на конете и бурята. Същевременно руския лингвист предадава виждането на Кречмер и др., че ᾝρως е сродно на γάλως, χέλυς и (стблг.) зълъва-зълва, в смисъл на защитница. Гиндин също предполага връзка с лат. servare-пазя и авест. haurvat-защитавам.

„Нека обърнем внимание и на названието Херос. От него произлиза думата герой”

Българското ГЕРОЙ на новогръцки се изписва "хероАс".... От българското герой,гърците да са направили херос?!


От български герой: Геро Гера (вместо Хера). Името на Свети Георги - Георги означава герой, българския (тракийския, мадарския) конник срещу змея/ламята/дракона. Герак/Геракъл (видоизменено на Херакъл/Херкулес), а "гърците" са видоизменили думата герой на херос (Херакъл/Херкулес) и други!

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС

    


В съвременната наука историята на Аргеадската династия се разделя на три периода. Поколенията от Херакъл до Пердика I се приемат за легендарни, от Пердика до Аминта I – за протоисторически, и след Аминта I – за исторически. През управлението на Аминта I (VI век пр. Хр.) македонското царство се разширява на изток отвъд река Аксиос и поставя под властта си съседните тракийски племена. Наследникът на Аминта I – Александър I Филелин (492 – 454 г. пр. Хр.) продължава завоеванията на изток, придвижвайки се през река Стримон (дн. Струма). Синът на Александър I – Пердика II (450 – 413 г. пр. Хр.) е трябвало да се бори с братята си за престола, и след като се затвърдява на престола, обединява гръцките градове на Халкидическия полуостров във федерация, начело с град Олинт. Следващият цар Архелай I (413 – 399 г. пр. Хр.) налага твърда проелинска политика и усилва македонското царство като изгражда пътища и крепости, подобрява въоръжението на армията и прави парична реформа. След убийството на Архелай I през 399 г. пр. Хр., в страната настъпва шестгодишен период на анархия, край на който слага внукът на Пердика II – Аминта III. Независимо че управлението му е изпълнено с беззакония и интриги, той успешно възстановява единството на държавата. След смъртта на Аминта III в 370/369 г. пр. Хр., Македония е управлявана за кратко от неговите синове Александър II и Пердика III. През 359 г. пр. Хр. третият син на Аминта – Филип II, поема властта. След като възстановява реда при поредната династична смяна, той се обявява за цар и за сравнително дългото си управление успява да превърне Македония в доминираща държава в тогавашния елинистичен свят, поставяйки основите за разцвета в политическо и културно отношение на държавата, настъпил при сина му Александър III Велики (336-323 г. пр. Хр.). След смъртта на Александър III във Вавилон неговите военачалници (диадохи) разделят империята помежду си, макар да признават за царе на Македония Александър IV (син на Александър Велики) и Филип III Аридей (полубрат на Александър Велики). Te са убити от диадоха Касандър в борбата за власт – Аридей през 317 г. пр. Хр., а Александър IV през 309 г. пр. Хр., с което Аргеадската династия прекратява съществуването си.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B0%D0%B4%D0%B8

Забележителният възход на царството започва при Филип II, който успява с девиза за обща борба срещу персите да наложи своята хегемония над почти цяла Гърция, Пеония и голяма част от крайбрежна Тракия, като създава изключително силна армия, станала основа за бъдещите завоевания на сина му Александър. Александър III Велики не губи нито една битка и по време на походите си е обожествен и провъзгласен за фараон на Египет и цар на Персия. Именно той успява да превземе почти целия познат тогава свят, като освен хегемонията, която установява над Елада и Тракия, империята му се простира на три континента – от гръцките колонии в Италия до Египет и Индия. Не само писмеността, но и културата на тази империя са изцяло доминирани от древнотракийския модел с някои азиатски и египетски особености. Най-значими нейни центрове са Александрия в Египет, Пергам и Антиохия в Мала Азия и Бактрия в Средна Азия. Това е новата култура на елинизма, разцъфтяла въз основа на синтеза на богатата гръцка култура с местните традиции.

След смъртта на Александър множество от жителите на Македония се преселвали на изток, където често намирали по-благоприятни условия за живот. Така Македония не била само обезкървена от продължителната война, но и обезлюдена. Наследниците на Александър, за да избегнат разорението на страната си, почнали да заселват външо население в Стара Македония: гърци, илири, пеони, келти, малоазийски племена и най-вече траки. Така, през късната елинистическа епоха от предишното македонско население остава само това в по-важните и стари градища и крепости. Някои римски писатели твърдят, че по тяхно време, когато Рим завзел Македония в средата на ІІ в. пр. Хр., само благородничеството имало до известна степен македонско самосъзнание, докато войниците и останалото население, принадлежали към други етноси. Така с изчезването на древната македонска държава, само около 200 години след като се утвърждават на Балканите, бързо изчезват и македоните, за разлика от елините, траките и илирийските племена, които видно не се нуждаят от определена държавна подкрепа за съществуването си, което потвърждава схващането за чисто етатисткият характер на конгломерата, визиран под понятието древномакедонска народност.


Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство,[1] възникнало според сведенията на гръцките хронисти през 808 г. пр. Хр. и съществувало до 148 г. пр. Хр. или над 640 години.

Основното население са древните македонци. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.

Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи.






https://www.youtube.com/watch?v=9gFr0hKCZYo&t=1s


Пела (столица на древна Македония)= Бела (Белица)- имена на Българското село, намирало се на мястото на древния град до гръцкото нашествие. Гръцкото тълкувание на името,според което то значело "Камъни", иде от нашата дума Кала (Скала),но не влиза в "Градското семантично гнездо".



Паркът с водопадите в град Едеса (Воден) , Гърция


Едеса (град в древна Македония)= Одиса (Водиса,Водица). Сегашното Българско име на града Воден и многобройните извори в него потвърждават верността на това тълкувание.




И Раковски и Табов посочват, че поради липсата на буква „Б“ в гръцкия се ползва „П“ или когато видите да се изписва МП трябва да се чете като Б.

Самата древномакедонска столица Пела/Бела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. По времето на Александър III процесът на елинизация на благородниците вече е напреднал. Квинт Курций Руф разказва за Филота, който наричал селяните фригийци [т.е. траки] и т.н. и със своите сънародници говорел с преводач. Това разделение, а и отричане от родното се оказва пагубно за старата македонска държава, защото народът не поддържа искрено своите владетели. *Освен процесът на елинизация на аристокрацията има и друг важен фактор играещ роля за упадъка на макенодската народност. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. Гърчеещата се благородническа прослойка е депортирана извън държавата. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната. В периода XI-XIII в Македония се заселват гръкоговорящи. В периода XIV - XIX се заселват доста евреи, турци, арумъни, но основното население е представено от древните балканци, носещи името българи. Ето защо езикът на жителите на Македония се явява просто един български диалект. Прочее, името на митичния владетел на Древна Македония Гаван е обясено от професионалисти с помощта на стблг. говети – говея, почитам, т.е. Гаван означава почитан, радващ се на почит. Друго име на древен владетел е Каран, а Каран е прозвище на княз Крум. Балиос - името на коня на Ахил се обяснява с пеласг. балиос-бял.




Карта на Македония по времето на Филип II в 336 г. пр. Хр.
КонтинентЕвропа
СтолицаЕге (808 – 399 г. пр. Хр.),
Пела (399 – 167 г. пр. Хр.)
Официален език
РелигияРелигия в Древна Гърция
Форма на управлениемонархия
базилевс (цар)
https://bg.wikipedia.org/wiki

Името Македония не е известно на най-стария литературен паметник на Европа – Омировия епос. В него бъдещата Македония е наричана Ематия (Hom. Il., XIV, 226). Ематия е обхващала плодородната равнина между реките Халиакмон/Бистрица и Аксиос/Вардар. Според античните схолиасти (коментатори на древни текстове) митичният цар Ематион бил дал името на страната. Цар Ематион е известен и като владетел на тракийската по име и население област Пиерия. Поетите от елинистическата епоха (края на ІV-края на І в. пр.Хр.) споменават с името Ематион, жители на малоазийската област Троада, населявана от траки. Името Ематион се споменава и в догръцката история на о. Самотраки. Тракийското селище Ойсиме, около устието на Аксиос/Вардар, било преименувано в Ематия/Ематида. Точният езиков произход на Ематия не е ясен, но сигурно е, че наименованието се среща често в етнокултурната общност на траките, поради което може да се предположи, че името най-вероятно е тракийско, като постепенно е било гърцизирано. Омировият епос не познава население с етносно име македони. За пръв път името Македон се появява у Хезиод в VІІ в.пр.Хр. (Hes. Carm., frg. 5, 2). Македон и брат му Магнес живели в земите на областта към Пиерия и Олимп и били известни като страстни конеукротители. Тази характеристика – на конеукротители – още от Омирово време се дава на тракийските първенци.


Съгласно разказа на Херодот в Македония обитавали траките бриги (Hdt. VI, 45), които разбили персийската войска, предвождана от Мардоний, в похода и срещу Елада през 492 г.пр.Хр. Той казва, че навремето бригите живеели в Европа заедно с македоните, като именно те - бригите, след като преминали в Мала Азия, се нарекли фриги (Hdt. VII, 73). Ако вярваме на Бащата на историята би трябвало да се съгласим, че именно траките бриги/фриги са едни от дълбоките корени, от които се развива по-късно държавата на македоните. В подкрепа на историка Херодот е и езиковедското обяснение на названието ìáêåäüíåò. Името е образувано аналогично на севернобалканските тракийски форми от типа ìõãäüíåò с отделяне на елемента -äïí, -äùí, което отговаря на фригийското –ãäáí. Като се сравнят тези елементи със старогръцкото -÷è™í със значение земя, може да се допусне, и от езиковедска гледна точка, древна палеобалканска тракийска връзка на етносното име на македоните. Ìáêåäüíåò и Ìõãäüíåò са тракийски езикови форми, но ìáêåäíïò, е елинска и е със значение висок, едър. Приема се, че като не знаели местното значение на името ìáêåäüíåò древните елини го оприличили със своята дума ìáêåäíïò, която отговаряла на високия планински характер на земите в северната част на Ематия (Boisaque 1950, 602). Произходът на македоните се свързва с обяснения за техния език (Бешевлиевъ 1932, 15-32; Проева 1997, 86-103)


Запазените остатъци от езика на македоните са изключително малко. Те се отнасят към един сравнително късен период от историята на страната и в развитието на езика. През този период езикът на македоните се гърцизира, особено в политическата и културната област (Real-Encyclopädie, 1905, Bd. 5, col. 2481). Безспорно е, обаче, че македонският език, ако е съществувал самостоятелен такъв!, ще да е бил индоевропейски език тъй като се причислява към групата на палеобалканските езици, най-голямо пространство измежду които заемат тракийските диалекти, говорени в Югоизточна Европа и Северозападна/Западна Мала Азия (Порожанов 1998, 44-50).

Едното становище приема, въз основа на гръцките елементи в езика, че това е етнос, говорил на северногръцки диалект (Hammond, 1972). Най-сериозният аргумент в него са имената на македонските царе. Но ако се отчете реалният процес на елинизация на аристократичния елит този довод става не особено съществен. Подобно, макар и в по-слаба степен, е положението и в Одриските управляващи среди на траките одриси в Тракия. Другото становище приема, че македоните са говорели негръцки език. Основанията на тази теза са в някои сведения на антични автори, които казват, че Александър ІІІ Велики говорил на своите войници не на гръцки, а на македонски (Plut. Vit.Parall., Alex. 51) и че македонските войни поздравявали един от своите пълководци на македонски език (Plut. Vit.Parall., Eum. 14, 5). Третото становище се опитва да обедини горните две. Според него (Гиндин 1987) произходът на древния македонски език трябва да се търси в някакъв много архаичен протогръцки диалект, който до такава степен се обособил, че се явявал оригинален език от централнобалканската зона, достатъчно разграничен от другите древни езици на Балканския полуостров, включително и от гръцкия. 

Въпреки това, е добре видимо, че македони/Македония (Кратка енциклопедия 1993, 166-169) се разполага между три големи етнокултурни масива. От юг този на елините. От югоизток и изток – този на траките. От север и северозапад – на илирите. Така, от културно-историческа гледна точка, има основания да се приеме, че всъщност това е една вътрешна контактна зона между палеобалкански езици, най-изявен и най-самостоятелен измежду които е елинският, разбира се заради неговата писмовност, а най-многолюден, както стана дума, тракийският. Географските представи за Македония в Древността се менят в зависимост от разширяването на политическите граници на държавата със същото име. През класическата античност Македония обхваща на юг равнината до Олимп и Халкидическия полуостров, на запад до планината Бермий/Докса, на север до планината Нидже, на изток до река Стримон/Струма. По това време Македония се дели на Долна, Горна и Източна. Долна Македония се покрива със старата Ематия и включва още областта Пиерия от планината Олимп до реката Пеней, Анфакситида – земята между река Аксиос/Вардар и река Ейхедор/Галик и Алмопия – долината на север от Ематия. По-голяма част от населението на Долна Македония било с тракийски произход. Горна Македония е включена в Македонската държава едва при Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.). Именно тя е предимно планинска и обхваща областта Орестида на планината Грамос с център Хераклея Линкестийска/Битоля, областта Елимея на юг от Орестида по средното течение на р. Халиакмон/Бистрица, областта Деврион по течението на р. Еригон/Черна с пеонско население. Северната част на Вардарската долина с център Билазора/Велес била населена също с пеони. Пеоните са част от тракийския етнокултурен кръг. Тук са още областта Дасаретида, разположена от Лихнида/Охрид до Антипатрия/Берат по името на илирийския етнос дасарети и областта Еордея на запад от Ематия, на север до Пелагония, населена предимно с илири. Източна Македония обхваща земите между р. Аксиос/Вардар и р. Стримон/Струма и крайморската низина между р. Струма и р. Места. Тя е изцяло населена с тракийски етноси и включва областите Мигдония на траките мигдони с център Терме/Тесалоника-Солун, Бизалтия на траките бизалти на изток от Мигдония до р. Струма, Крестония на траките крестони на север от Мигдония. Между р. Аксиос и р. Стримон живеят още тракийските етноси меди, едони, одоманти, синтии, последните от които дават името Ситония на средната част на Халкидическия полуостров. Така, именно чрез името на държавата си Македония древните македони налагат етно- и топонима си предимно над тракийски и отчасти над илирийски етноси. Видно е, че до създаването на империята на Александър ІІІ Велики (336- 323 г.пр.Хр.) в Македонската държава живеят различни балкански етноси/народи, сред които са преобладават тракийските и присъстват отчасти и илирийски. По това време елините не са все още включени в границите на Македония, ако не се броят полисите от северозападното Егейско крайбрежие. Общественото устройство на Македонската държава през VІІ-ІІ в. пр.Хр. се различава от полисното държавно устройство в Елада и не се различавало от това в Тракия и Илирия. То е раннокласово двусъставно. Основни производители на материални блага са селяните общинници. Ръководната роля принадлежи на аристокрацията. Царят утвърждава властта си със своите хетайри (бойни другари от аристократичен произход)

Както стана дума по-горе важна особеност в Македонското царство е съзнателно провежданата целенасочена силна елинизация на културата в аристократичния елит от VІІ в.пр.Хр. насетне; в по-слаба степен това явление се открива и в съседното на изток Одриско царство. И в двете държави културното елинизиране на аристокрацията е целенасочено провеждана политика, която не им пречи да бъдат независими и обособени от Елада. Географското положение на Македонското царство е такова, че то не можело да остане в страни от най-големите събития на времето. Старогръцките историци сочат като пръв владетел на областта Пердика І, възцарил се около 640 г.пр.Хр. Пердика и последвалите го царе насочват външнополитическите си усилия в посока юг. Те разширявт своите владения към бреговете на Термейския/Солунския залив. Пердика ІІ (454-414 г.пр.Хр.) има основни външнополитически сблъсъци с най-могъщото по това време в Югоизточна Европа Одриско царство на тракийския цар Ситалк (ок.445/440-424 г.пр.Хр.) и с Атинската държава за Халкидическия полуостров и прилежащите му земи. Архелай І (413-399 г.пр.Хр.) обръща внимание на вътрешното укрепване на държавата като провежда военна, парична и други реформи; започва усилено крепостно строителство и изграждане на пътна мрежа. Това именно улеснява и спомага за обединението на различните етноси, които обхваща Македонската държава

Изключителният владетел Филип ІІ (359-336 г.пр.Хр.) провежда управленски, военни, финансови и други реформи, с които засилва централизацията в държавата и постенно я превръща в първостепенна балканска сила. Той продължава усилията на предшествениците си, насочени в югоизточна посока. Особено важно е завладяването на Пангейските рудници, в следствие на което след местните траки и елините колонисти, той става техен владетел. Така Филип ІІ започва да получава по 1 000 таланта приход на година – огромна за времето си сума. След това той се заема със завоюването на стратегическия Халкидически полуостров и до 348 г.пр.Хр. полуостровът става македонска земя. Окончателната победа на Филип ІІ над най-силното доскоро в Европейския Югоизток Одриско царство, което след Котис І (383/382-360/359 г.пр.Хр.) се разделя на три отделни царства, е извоювана през 40-те години на ІV в.пр.Хр. след редица успешни военни операции. В 338 г.пр.Хр. след битката при Херонея, където македонската армия побеждава обединените военни сили на Елада, Филип ІІ подчинява на влиянието на Македония цяла Гърция. Александър ІІІ Велики (336-323 г.пр.Хр.) стъпвайки здраво на стореното и довършвайки започнатото от баща му обединение на етносни монархически (т.е. тракийски) държави и полисни (т.е. елински) държави от Балканския полуостров, решава да го приложи и спрямо етносната монархическа държава – империята Персия - като предприема своите походи на Изток. Именно по този начин по това време се полага началото на един мощен обединителен синтез между културните ценности и достижения на елинския полис и тези на “източния” тип монархия, синтез наследен от мащабните процеси със същия характер най-ярко проявени тук в Югоизточна Европа при одриския цар Котис І и македонския цар Филип ІІ. В крайна сметка, Македонската държава със своите завоевания на Изток се явява разпространител не само и толкова на гръцка, а на нов синтезен тип градска култура в Близкия Изток, където македонската - заедно с местната аристокрация формира управленския и културен елит в образувалите се, след разпадането на империята на Александър ІІІ Велики, нови държави. С това се полага началото на нов период от Античността, погрешно или не, но наречен не македонизъм, а елинизъм – очевидно заради разпространението на гръцкия език като световен в рамките на тогавашния античен свят - от Балканите и Египет на запад до р. Инд на изток. Период, който ще приключи към края на І в.пр.Хр. с успешното завладяване на същия този свят от оръжието и дипломацията на Римската държава. Включването на огромни територии в една държава от Балканите и Египет до Двуречието е временен изход от обществената криза на античния свят. Много скоро след това Македония, както и Тракия и Елада – тук в Югоизточна Европа, се оказват в периферията на могъщите държавни и културни центрове в Мала и Западна Азия и Египет. В Европа, обаче, на Италийския полуостров, израства нова средиземноморска и бъдеща световна сила – Римската държава. В три войни, наречени македонски, от края на ІІІ в.пр.Хр. до битката при Пидна в 168 г.пр.Хр. Македония загубва своята независимост и бива подчинена от Рим. В 148 г.пр.Хр. Македония е обявена за Римска провинция, която обхваща долината на р. Аксиос/Вардар, Халкидическия полуостров, долината на Средна и Долна Струма, Тесалия и отчасти Епир. Със създаването на новата римска провинция Тракия през 45 г. Македония е превърната в сенатска провинция с главен град Тесалоника/Солун

Така, след Античността, от древните македони реално останали, освен названието на областта Македония, палеобалкански тракийски елементи, наблюдавани като реликти в народната традиция на многосъставната и синтезна хилядолетна българска култура.





Македония - укритите сведения за произхода на старото население и българската връзка



Как е звучала речта на древните македони? За нас е разбираема


Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония [Just.VII.1]. Пеласгите и пеоните са свързани не с кой да е, а с българите. Мирмидоните са пеласги, а според Йоан Малала българите от неговото време са потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев предвожда по време на Троянската война [бълг.превод е представено от Й.Иванов].
Йоан Цеца също свързва мирмидоните с българите [GIBI, X.1980, c.104]. *За пеоните, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι” [Д. Ангелов, с.373-375]. *И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите. Това са мизите. Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней [Her.VII.20]. *Михаил Аталиат и др. наричат българите както мизи, така също пеони, мирмидони [Ангелов, с.373-375]. *Представените тук исторически извори показват, че всички основни групи съставяли старото македонско население се явяват и основни групи на населението на земите на Тракия, наречена по-късно България. Това прочее е доказано от генетично проучване от 2012 г.: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012 http://old.segabg.com/article.php?id=... *Аристокрацията на стара Македония е представена от пеласги, докато простолюдието се състои от траки и то не само мизи и пеони, но също бриги, перхеби, пиери, бисалти, мигдони, одоманти, крестони, едони, ботиеи. Самата древномакедонска столица Пела е основана от траките ботиеи [Strab.VII.fr. 20]. *Докато простолюдието пази своя бит и език, македонската аристокрация бива повлияна от от гърците. В следствие на римо-македонските войни, които са кръвопролитни, четири на брой и са в периода 215 – 148 г. пр. Христа, Македонското Царство губи не само територии, но и голяма част от жителите си.Тит Ливий разказва как македонският цар Филип V докарва в страната си огромен брой траки, понеже населението на Македония е оредяло [Liv.39.24]. *След победата на Емилий Павел над македонската войска, жителите на 72 града са продадени в робство [Plin.H.N, IV.39]. Това означава, че в страната е останало почти само селското население, което е от тракийски произход - представено предимно от мизи и пеони. *Селското население на Македония говори същият език както и това на Тракия. След освобождаването на страната ни от княз Аспарух, населението на Македония става част от Българското Княжество. Знаем за това от работата на споменавания от Ценов Равенски Космограф: “Inter Thraciam vel Macedoniam et Mysiam Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия само българи живеят. *След този период, дълго време няма сериозна промяна на населението на страната.

Антична Македония населена с тракийски племена 1






Чия е антична Македония?