https://in.pinterest.com/pin/106186503707521146/
Тръмповите червенотиквеничета
Маршът на авторитарния популизъм
Сега е модерно всички да стават тръмписти, заяви в една от публичните си изяви депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев („Да, България“). Всъщност България, както и някои други европейски държави, се движи отвъд познатите идеологии ляво, дясно, център и т.н. към доминиращия хибриден политически стил, който от Университета на Калифорния, Бъркли, определят като „авторитарен популизъм“. Институтът има цялостно изследване по темата, за да се разберат политиката и случващото се в света отвъд ляво-дясната парадигма. В него авторитарният популизъм е описан като политическа стратегия, при която лидерите култивират и експлоатират страха от промени и от „другите“ (често дефинирани на расова, етническа, религиозна или кастова основа), за да оправдаят практики, ограничаващи политическата конкуренция и прозрачност. Същевременно твърдят, че защитават версия на демокрацията, която приоритизира мнозинството пред правата на малцинствата.
Познато, нали? Но Европа е изпреварила Тръмп с политици като Марин Льо Пен, унгарския премиер Орбан, турския президент Ердоган, италианската премиерка Джорджа Мелони – единствения лидер от ЕС с лична покана от Тръмп на церемонията по встъпването му в длъжност.
Българската политика изобилства със значително по-умалени и по-меки балкански версии на американския Първи – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, олигарха Делян Пеевски, президента Румен Радев, Слави Трифонов, Костадин Костадинов… Разликите между тях са формални, противопоставянето един срещу друг – ситуативно. Всички те в крайна сметка печелят (повече или по-малко) симпатии заради флирта с избирателите „Аз съм един от вас. Прост съм и вие сте прости, затова се разбираме“; защото залагат на националната гордост и защита на „традиционните ценности“, а антиелитаризмът им не е просто културна революция. И разбира се, до един харесват Тръмп. Политическата нестабилност работи за този модел партии и „Възраждане“, ИТН, „Величие“ спечелиха влияние като реакция срещу корупцията, неефективността и бюрокрацията на традиционните политически партии. Либерализмът е сирак в България Либерализмът винаги трудно е виреел в България и това има (и) своите исторически основания – липсата на традиции. Още след Освобождението политическите елити са се ориентирали към авторитарни модели. Част от зараждащата се българска буржоазия намира своето политическо представителство в Народната и Демократичната партия, но самите те страдат от вътрешни разцепления. А и периодът между Освобождението и 1944 г. за една България с преобладаващо селско население е белязан от политическа нестабилност, преврати и доминация на популистки или националистически партии. Социализмът стъпква всеки либерален кълн и макар и да създава свои елити в лицето на партийната номенклатура, прикрива властовата си концентрация с евфемистичното понятие „власт на народа“. Липсата на свободен пазар, частна инициатива и политически плурализъм, както и култът към колективизма създават устойчиво недоверие към идеите за индивидуалните права, инициативи и свободи. Съвпадение или не, но значителна част от българските тръмпомани са свързани по един или друг начин с върхушката от времената на тоталитарната държава и бившите тайни служби. Онзи режим се е възпроизвел в най-уродливите си проявления, допълнително подсилени от възможностите за промиване на мозъци, които предоставят новите технологии, включително социалните мрежи. Българите свързват либерализма с непопулярни политики, като икономическата либерализация, която винят за социалните неравенства и за обедняването в годините на Прехода. Доминираният от „червените мобифони“ и бившата ДС Преход наред с трудно преодолимата кремълска орбита успяха да насадят в главите на хората не стремеж към върховенство на закона и възмущение от липсата му, а неприязън към западния модел. Не уважение към индивидуалните права, а носталгия по колективната бедност и уравниловка. В България либералната общност е възприемана като „eлитарна“, а и самата тя се възприема до голяма степен като такава, откъсната от „обикновения човек“. Това допринася и за лошата организационна структура, а и за софиоцентричността – една от характеристиките ѝ, която проличава особено в резултатите на изборите. Така че авторитарният популизъм в България, чийто предвестник всъщност е „човекът от народа“ Тодор Живков, е продукт както на исторически предпоставки, така и на съвременни глобални тенденции. Българските президенти с по два мандата са в различна степен представители на този тип политика. Въпросът сега, в деветата година от мандата на Румен Радев, е кой ще го наследи на „Дондуков“ 2 след изборите догодина. Не е трудно да се изчисли профилът на този бъдещ президент, а подозренията към Бойко Борисов, че ще се кандидатира на изборите, растат. Но който и авторитарен популист да е, не Тръмп ще е виновен за избора му. „Дори слънцето ще свети различно…“ За най-радикалните авторитарни популисти миграцията, културните промени и влиянието на Европейския съюз (ЕС) са представяни като основни врагове. Това подхранва недоверието към Брюксел, срещу чието „външно влияние“ те парадоксално обещават да защитят гражданите на ЕС. А след победата на Тръмп обещават и нов Брюксел като Орбан: След само няколко часа дори слънцето ще свети различно в Брюксел. Нов президент в САЩ, голяма фракция патриоти в Брюксел, огромен ентусиазъм… Така че великата атака може да започне. С това поставям началото на втората фаза на офанзивата, целяща „да окупира“ Брюксел. Ние в Унгария сме опозицията на системата в Брюксел, който е окупиран от ляволиберална олигархия. Но не са единствената опозиция, след като партията на Орбан ФИДЕС, допреди време част от ЕНП, и други десни партии основаха парламентарната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент. Начело е френският „Национален сбор“ на Льо Пен. А Мелони втвърди тона срещу мигрантите, след като премина в лагера на Тръмп малко преди преизбирането му. На следващия ден след като американският президент се закле, българският – освен че говори като руски президент на Софийския икономически форум, отдаде и „за пооочест“ на Тръмп. Също така подкрепи идеята му да се заделят повече средства за отбрана. „Войната в Украйна зависи от дронове, Starlink [спътниковия интернет доставчик на милиардера предприемач и съратник на Тръмп Илoн Мъск – б.а.], киберсигурност, Космос“, каза държавният глава, чиито служебни правителства, а и самият той оказваха съпротива срещу помощта за Украйна. Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.
Лидерът на „Възраждане“ също приветства Тръмп като гробокопача на неолиберализма. Костадинов подкрепи позицията на Тръмп за Канада и вдъхновен от него, заяви, че Северна Македония трябва да стане част от България, което определя като „логично и справедливо“. Неприкосновеността на националните граници не значи нищо и за неговия вдъхновител Путин, а и раздухването на несекващото напрежение между София и Скопие е печеливш похват. През цялото това време, докато на неприлично висок глас се пеят хорови и солови алилуи за Тръмп, българските либерали не издават и звук. Докато Радев търси сметка от европейските лидери за войната в Украйна и възхвалява Тръмп, докато антиевропейците ръкопляскат, че мъжете са мъже, а жените – жени И ТОЛКОЗ!, Европа е слаба и сега ще им се разкаже играта на соросоидите… Какво очакват онези българи, които вярват в европейската принадлежност на България и в ценностите, които Европа е създала – универсалните човешки права? Очакват тя да защити тези права, а след това е добре да спрат с балонизирането си и да създадат свой устойчив разказ. Може да се окаже, че появата на политици като Тръмп, подкрепяни не просто от най-богатите, а от най-могъщите в света, ще извади либерализма от самодоволството му. Или пък ще го остави да загине, както се случи с хайверените социалисти. Либерализмът не може да остане в интелектуални кулоари и виртуални платформи, докато в реалния свят тръмпоподобните авторитарни популисти окупират полето на емоцията, страха и идентичността. Освен ако не знае каква разбираема и свързана с живота на хората надежда да им предложи. Иначе единствените, които ще печелят от апатията и пораженчеството на либерализма, ще са продавачите на фалшива простотота
Лидерът на „Възраждане Костадин Костадинов сигурно сънува кошмари с главно действащо лице Ивелин Михайлов, негов пряк конкурент и най-известното лице на „Величие“. Косъмът, който държи извън парламента партията, родена от схемата „Исторически парк“, е на път да се скъса и тя да стане девета политическа сила в 51-вото Народно събрание. Причината е, че Конституционният съд (КС) разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли резултатите от изборите на 27 октомври 2024 г. КС провери как е отчетен вотът в 2204 от общо 12 920 изборни секции, и установи, че в 46,75% от тези секции има „промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“. Разминаване има и в броя на недействителните бюлетини – в 35,78% от 436 избирателни секции. ЦИК възлага преизчисляването на държавната фирма „Информационно обслужване“, която извършва компютърната обработка на резултатите от изборите. Новите данни се очакват в първите седмици на март, когато ще стане ясно дали ще има пренареждане на мандатите. Бурята не е изненадваща. Още когато изборните резултати бяха обжалвани миналата есен, всяка от парламентарно представените политически сили пресметна колко мандата ще загуби, ако „Величие“ прескочи 4-процентовата бариера и получи 10–12 депутати. Сметките им не станаха публични, но едно е сигурно – управляващото мнозинство, което сега разполага със 126 депутати, става малцинство или в най-добрия случай се озовава на ръба. Сеизмична заплаха Управленската конструкция, която бездруго се клати като къща от карти от самото начало, е застрашена от рухване – не заради неудовлетворени амбиции за властови позиции, а поради трудността да наложи елементарни решения, ако изгуби мнозинството. При това не в неопределено бъдеще, а още през март, когато бюджетът за 2025 г. няма да е окончателно приет, нито ще е приключил процесът по обновяване на регулаторите и контролните органи. А за избор на нови членове на ВСС и Инспектората, където е необходимо квалифицирано мнозинство от 160 гласа, не може и да се мисли.
Процесът по попълване на стотината позиции в „перманентната власт“ обаче върви с пълна сила. Управляващото мнозинство – ГЕРБ–СДС, БСП–ОЛ, ИТН и ДПС–ДПС – се зае най-напред с овладяването ѝ, въпреки че близо месец и половина след клетвата на правителството са назначени едва осем заместник-министри. Най-вероятно до средата на март Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще бъдат с нови членове и ръководство, ще бъде попълнено и мястото на съдия в КС. Но депутатите няма да успеят с всички 15 процедури, открити до момента. Преговорите по номинациите не спират и ако за НЗОК има един-единствен кандидат, излъчен от ГЕРБ, за други позиции конкуриращите се партии ще търсят свои мнозинства. Например за конституционен съдия партията на Бойко Борисов номинира университетския преподавател доц. Орлин Колев, а професионалната общност и ПП–ДБ издигнаха Йонко Грозев, който до миналата година беше българският съдия в Европейския съд по правата на човека. За някои персони, като предложения от БСП за шеф на КЗК Росен Карадимов, се влиза в сериозни схватки, особено след припомняне на зависимостите му от санкционирания за корупция лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. В защита на Карадимов излезе председателят на парламентарната група на БСП–ОЛ Драгомир Стойнев, самият той уличаван като човек на олигарха. Ако ДПС на Ахмед Доган не подкрепи Росен Карадимов за председател на КЗК, това ще провали избора на всички ръководители на регулаторни органи. Но ДПС–ДПС не скланя – или по-скоро не е удовлетворено от офертите за други постове и бавещите се назначения на техни заместник-министри. От формацията дори поискаха смяна на проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ), председател на Съвета за съвместно управление, тъй като този орган не функционира, както е предвидено в споразумението. БСП от своя страна е привлякла ИТН и ДПС на Пеевски в търсене на подкрепа за поста на енергиен комисар в КЕВР за кандидата си Таско Ерменков, срещу когото ПП–ДБ са издигнали Меглена Русенова, председателка на Българската фотоволтаична асоциация. Голямата въпросителна е кого ще подкрепят в пленарната зала ГЕРБ–СДС. Ерменков, чиято принадлежност към ДС е известна като бивш офицер от военното разузнаване, както са известни и проруските му симпатии, е дългогодишен депутат от БСП. ИТН и „Ново начало“ пък атакуваха Русенова, че е имала общи дружества с издателя Иво Прокопиев и ще прокарва корпоративни интереси. Председателското място в КЕВР, изглежда, е „запазено“ за кандидата на ГЕРБ Пламен Младеновски. Труден баланс До обявяване на решението влиза ли „Величие“ в парламента, или не, новите състави ще са избрани. Но остават други и формацията, чието лице е създателят на схемата „Исторически парк“ Ивелин Михайлов, може да участва в договорките за приемане/отхвърляне на един или друг кандидат. Къде би се наредила „Величие“ – в опозиционния лагер, предвид реториката на Михайлов, който обяви наскоро, че партията му започва кампания за президентските избори, макар и да няма обявен кандидат (!), за да не стигне Борисов на балотаж на изборите за държавен глава през есента на 2026 г. Докато чакат решението на КС, недоволни от забавянето му, Михайлов и екипът му обикалят България, издигайки лозунги срещу Борисов и Пеевски и с желание „Величие“ да се обедини „с опозиционните партии“ в парламента, тъй като се саморекламират като активни борци срещу мафията. Тази реторика е различна от радикализма на Костадинов и „Възраждане“, макар че и лидерът на националпопулистите отскоро е взел Бойко Борисов на прицел. Освен това Михайлов се противопоставя значително по-меко на еврото и неговият патриотизъм излъчва повече позитивизъм, за разлика от драматичния Костадинов, който надига глас как ще се принесат в жертва, но България няма да е в еврозоната. С величавата си осанка и небрежния си спортен аутфит Михайлов ще затъмни и другия политик антимафиот – лидера на МЕЧ Радостин Василев. Някогашният адвокат на ЦСКА, откъдето датира познанството му с Васил Божков, преминал през няколко партии, папагалства и тези на Пеевски, макар публично да казва, че чака „Величие“ в парламента за битка срещу Борисов и Пеевски. Например и той, също като Пеевски, е за одържавяване на бургаската рафинерия „Лукойл“, но отрича да са в синхрон и даже твърди, че олигархът плагиатствал тяхното предложение. Ако „Величие“ влезе в 51-вия парламент, за лидера на ГЕРБ ще е още по-трудно да запази крехкия баланс в управляващото мнозинство, върху което оказва натиск и олигархът. Напрежението е повишено заради задкулисните преговори за попълване на регулаторите, а при евентуална трансформация на мнозинството в малцинство безпринципните договорки за подкрепа ще се увеличат. (С изключение на Висшия съдебен съвет и Инспектората, останалите членове на регулатори се избират с обикновено мнозинство от половината плюс един от присъстващите в залата депутати.) Тази седмица лидерът на ГЕРБ даде две възможни опции, ако мандатите в 51-вото Народно събрание бъдат преразпределени – правителството да продължи работа като кабинет на малцинството и нови преговори с „Демократична България“ (ДБ). Той повтори, че хоризонтът на управление е до 1 януари 2026 г., когато България ще влезе в еврозоната, затова ще търси подкрепа: Ако няма мнозинство в Народното събрание – всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната. Партньорът на ДБ – „Продължаваме промяната“, вече обяви, че няма да участва в такива преговори, а ДБ – че такава покана към тях не е отправяна. Предишните преговори за съставяне на правителство, които водеха ГЕРБ и ДБ, се провалиха, след като партията на Борисов еднолично обяви прекратяването им. При вече съставено правителство едва ли ДБ биха приели, но не е изключена подкрепа за отделни политики и кандидати. Въпреки заплахата да се трансформира в малцинство, управляващата коалиция ще даде мило и драго да се задържи до края на годината. Не защото присъединяването към еврозоната е стратегическа цел, а за да участва в разпределението на предстоящите назначения. Сигналите, които идват от четирите политически сили, са именно в тази посока, а Кирил Добрев (БСП) беше пределно ясен: БСП няма да предизвика избори, дори мнозинството, участващо в управлението, да стане малцинство. Допускането на „Величие“, на която трийсетина гласа попречиха да премине летвата за парламента, не просто ще компрометира изборния процес – доверието в него ще падне под санитарния минимум. Изборни експерти като проф. Красимир Калинов, статистик, участвал като вещо лице в проверката на бюлетините, възложена от КС, обаче не смята, че ще има преразпределение на мандатите. По БНР той обясни, че трагедиите ще са вътре в партиите, на личностна основа. Могат да се завъртят депутатите вътре в самите партии – от един избирателен район да излезе депутат, а на негово място да влезе народен представител от друг район, но от същата партия. Развръзката наближава. Но дори и „Величие“ да остане отвън, едва ли някой в България вярва, че изборите са честни. Затова властта се отплаща с високи заплати на МВР – все така да ги пази.
Кой (не) обича президента? Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал: С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства. Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава! Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. Променлива лоялност На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции. Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество. След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев. Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента. Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“. Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него. Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. … лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави. Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа. Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации. Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента. В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“. Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. Какво би се случило, ако я потвърдят?
Русия източва/краде от България около 10 милиарда на година х35г=350 милиарда
Лукойл вече трябва да е собственост на българската държава!!!
Няма да е зле Европейската комисия да разпореди цялостно разследване на дейността на компанията на територията на целия ЕС, за де се прецени как и с колко е ощетяван бюджета на отделните държави-членки, освен този на България. Очевидно е, че трябва европейското законодателство спешно да бъде допълено с по-стрикти норми, който да пресекат изтичането на огромни средства от съюза, които впоследствие се използват за руиниране на държавността в отделни страни-членки, така и на целия съюз като цяло
Ще е дълъг процес но Международният арбитражен съд ще реши в наша полза. Измамите с КТБ, Лафка, ДСК, Топлофикации, ТИМ, Аптеките Магарешки, Лукойл и т.н. Около 350 минимум 300 милиарда. Запориране на имоти, секвистиране на бизнеси или директно запориране на пари от руските банки "по света и у нас".
Президентът на “Лукойл” пионка на Пути, Вагин'ит Алеклешперов със собственост за милиони в България
Милиардерът и президент на руския гигант “Лукойл“ и семейството му стоят зад собствеността над един от най-големите търговски центрове в България. Това съобщи разследващият сайт “Биволъ“, който цитира данни от международното разследване OpenLux.
Разследващите журналисти публикуваха данни за сделка, свързана с промяната на собствеността на намиращия се в София търговски център “България мол“.
През 2018 г. той е купен от испанския фонд Squircle Capital чрез регистрирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF и притежаваната от него новосъздадена фирма Bulgaria Boulevard Holding S.à.r.l. Според данните от регистъра в Люксембург към януари 2020 г. реални собственици на дружеството SQC Opportunity чрез друга компания са Вагит Алекперов, жена му Лариса и синът му Юсуф.
От “Биволъ“ съобщават също, че въпреки законовото изискване за деклариране на реалните собственици на компанията, в момента такава информация не е подадена в българския Търговски регистър.
През февруари международно разследване, публикувано от френското издание Монд разкри, че 55 000 офшорни компании, регистрирани в Люксембург, управляват активи на стойност от трилиони долари. Журналистите са прегледали люксембургския Регистър на собствениците, за да установят, че 90% от компаниите в страната се притежават от чужди граждани.
Българският партньор в разследването “Биволъ“ публикува и първите данни, свързани с български публични личности, сред които беше синът на настоящ член на Конституционния съд (КС) и бивш омбудсман, председател на Върховния административен съд и депутат Константин Пенчев – Любомир.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31203391.html

Няма да е зле Европейската комисия да разпореди цялостно разследване на дейността на компанията на територията на целия ЕС, за де се прецени как и с колко е ощетяван бюджета на отделните държави-членки, освен този на България. Очевидно е, че трябва европейското законодателство спешно да бъде допълено с по-стрикти норми, който да пресекат изтичането на огромни средства от съюза, които впоследствие се използват за руиниране на държавността в отделни страни-членки, така и на целия съюз като цяло
Ще е дълъг процес но Международният арбитражен съд ще реши в наша полза. Измамите с КТБ, Лафка, ДСК, Топлофикации, ТИМ, Аптеките Магарешки, Лукойл и т.н. Около 350 минимум 300 милиарда. Запориране на имоти, секвистиране на бизнеси или директно запориране на пари от руските банки "по света и у нас".
Президентът на “Лукойл” пионка на Пути, Вагин'ит Алеклешперов със собственост за милиони в България
Милиардерът и президент на руския гигант “Лукойл“ и семейството му стоят зад собствеността над един от най-големите търговски центрове в България. Това съобщи разследващият сайт “Биволъ“, който цитира данни от международното разследване OpenLux.
Разследващите журналисти публикуваха данни за сделка, свързана с промяната на собствеността на намиращия се в София търговски център “България мол“.
През 2018 г. той е купен от испанския фонд Squircle Capital чрез регистрирания в Люксембург фонд SQC Opportunity SCA SICAV RAIF и притежаваната от него новосъздадена фирма Bulgaria Boulevard Holding S.à.r.l. Според данните от регистъра в Люксембург към януари 2020 г. реални собственици на дружеството SQC Opportunity чрез друга компания са Вагит Алекперов, жена му Лариса и синът му Юсуф.
От “Биволъ“ съобщават също, че въпреки законовото изискване за деклариране на реалните собственици на компанията, в момента такава информация не е подадена в българския Търговски регистър.
През февруари международно разследване, публикувано от френското издание Монд разкри, че 55 000 офшорни компании, регистрирани в Люксембург, управляват активи на стойност от трилиони долари. Журналистите са прегледали люксембургския Регистър на собствениците, за да установят, че 90% от компаниите в страната се притежават от чужди граждани.
Българският партньор в разследването “Биволъ“ публикува и първите данни, свързани с български публични личности, сред които беше синът на настоящ член на Конституционния съд (КС) и бивш омбудсман, председател на Върховния административен съд и депутат Константин Пенчев – Любомир.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31203391.html

Εвро, бюджет, „Лукойл“
Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова.
Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.
Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:
България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации.
Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.
Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.
Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв.
От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.
Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.
През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали.
Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“
Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.
За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.
Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.
Просто съвпадение?
Дали Николай Малинов наистина е руски шпионин - това тепърва ще установява българското правосъдие. Пак то ще трябва да разплете и сложния възел около разрешението за пътуването на Малинов до Русия. Същинският въпрос в случая обаче е не юридически, а политически: защо руският президент Путин награждава български гражданин, обвинен за шпионаж в полза на Москва?
Официалният отговор е ясен: Малинов е отличен с ордена „Дружба" за „принос в укрепването на единството на руската нация". Заедно с него в Деня на народното единство същото отличие получават дейци от Ливан, Аржентина, Канада, Колумбия, Филипините, Естония, Нигерия, Франция, Италия. С други думи - нищо лично, всичко е по протокол. А лидерът на българското движение „Русофили" получава ордена за заслугите си (за укрепването на единството на руската нация?), без никаква връзка с факта, че в България го разследват за шпионаж. Просто съвпадение. Нищо, че още на 12 септември говорителката на руското МВнР Мария Захарова оповести загрижеността на руските власти от обвинението в шпионаж срещу Малинов и отправи към София недвусмислено послание: „Разчитаме, че правителството на България ще се въздържа от стъпки, които могат да поставят под въпрос сегашната положителна динамика на двустранните отношения".
Нека обаче за момент отместим поглед от двете обяснения дотук: че Малинов наистина е руски шпионин или че награждаването му няма никаква връзка с обвинението срещу него.
"Курица не птица, Болгария не заграница"
Има и трето възможно обяснение, което обаче не изключва изцяло първите две. Орденът „Дружба", окачен на Малиновия ревер лично от Путин, всъщност отправя сигнал към България, а и към ЕС. Сигналът към България беше кодиран още в цитираното изявление на Захарова. Преведен на по-всекидневен език, той гласи: Наблюдаваме внимателно и с неодобрение какви ги вършите - и това няма да остане без последствия. А за всеки, който поне малко познава богатата на интриги, коварства и арогантност руска политическа традиция, орденът на Малиновия ревер припомня и една добре известна поговорка: „Курица не птица, Болгария не заграница". Иначе казано: дребна, периферна и провинциална София трябва да си знае мястото.
Така стигаме и до предполагаемия сигнал към Брюксел, който се изпраща именно през периферна България. Този сигнал също не е нов. Сегашната власт в Русия вече от доста време обърна гръб на онова, което нейната пропаганда нарича „Гейропа". И сякаш почти не пропуска случай да напомни на европейците, че не само не се интересува от тях, но всъщност дори ги презира - заедно с всичките им ценности като либерализъм, толерантност, върховенство на закона.
А иначе, да: награждаването на Малинов може и да е съвпадение.
Пиша този текст за мислеща аудитория, каквато се надявам, че са моите приятели във Фейсбук, които не могат лесно да бъдат манипулирани дори и в непозната материя. Пиша този текст и защото въпреки огромната разруха и деградация в България, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА ШАНС! Затова ще подкрепя ИСТИНАТА със снимки на документи (прикачвам ги в коментарите). Обществото има право ДА ЗНАЕ, какво е надробила предателската кохорта за България. Последствията от договора с „Боташ“ не могат да се скрият. Ще мина по точките, които е написало нещастното момче Слави Василев във Фейсбук, обвинявайки ме в лъжа. Първо, обърканото същество пише, че „Булгаргаз“ няма нужда да се регистрира като ползвател (тоест да има достъп до турските терминали, газопреносна система и пр.), именно защото сме имали вече договора с „Боташ“. Цитатите от него публикувам с правописните грешки: „Продаваме газа на входа защото турският закон, с който всеки контрагент в Турция трябва да се съобразим, го изисква.“ Прикачвам снимка на договора, който представлява договор за покупко-продажба! Това не е договор за ДОСТЪП до терминали, газопреносна система и хранилища. В газовия бизнес между тези два статута има съществена разлика. В действителност има компании, които имат достъп до турската система и търгуват на турския пазар – руски и руско-турски компании, както и регистрирани в Швейцария компании, приближени до руснаците. Искам да поясня разликата между договор за покупко-продажба и достъп до системата. Защото медийните пудели на Радев се опитват да уравнят тези два възможни статута. Ако имаме сключен договор за достъп до терминалите и газопреносната мрежа, ние резервираме капацитет, който впоследствие можем да продадем, ако не го ползваме. Това позволява една гъвкавост, с която в момента не разполагаме. Ние НЕ МОЖЕМ ДА ПРОДАДЕМ ТАКСАТА „УСЛУГА“ от 9,145 долара, когато не поръчваме танкери. На следващо място, газът, който влиза в тръбата, когато имаме договор за достъп и пренос, ще бъде НАША СОБСТВЕНОСТ. И във всеки един момент ние можем да го продадем на някой консуматор, както правят всички. В момента „Булгаргаз“ продава газа на входа на турската система и го купува на изхода срещу фиксирана такса, защото сме най-глупавите на целия Балкански полуостров! Обърнете внимание, че показваме на Турция цената на газа, който сме закупили за нашия пазар, като същевременно им предоставяме достъп до нашата система и нашите потребители.
На следващо място кохортата на Радев опонира с тезата: „Танкерът, който бил пренасочен към друг терминал, се дължи на обстоятелството, че Булгаргаз е трябвало да стовари в спешен порядък товара, извън договорения календар на въпросния терминал. Ако не беше договора, който коментираме, Булгаргаз нямаше въобще да може да купи танкера на първо място, защото няма да може да покаже резервиран капацитет за регазификация, Уотсън.“ Поредният миш-маш от незнание и лъжи. В договора е записано, че можем да закараме 14 карга – по едно карго всеки месец, и в два зимни месеца по две карга. Нямало е нито един случай, в който ние да имаме толкова газ, че да сме преизпълнили това условие, дефакто ние терминала Saros почти не го използваме. Ние не се възползваме от договора си регулярно, а само инцидентно, имаме няколко карга досега за близо 24 месеца. Какво означава извън „договорения календар“? Към момента на пренасочването на танкера, което ни струва 400 хиляди долара допълнително, ние имаме едно-единствено карго през месец април. Възможността за пренасочване е записана в договора с „Боташ“ за всеки един момент, и ние НЕ МОЖЕМ ДА ОСПОРВАМЕ, МОЖЕМ САМО ДА ПЛАЩАМЕ. Турция има право да ни размята между петте си терминала по нейно основание и дори да ни пренасочи към терминали в Европа, за да си балансира системата. В тази връзка Деница Златева пише в писмо до тогавашния енергиен министър Румен Радев, жалвайки се от договора, който тя е подписала некомпетентно и в огромна щета, като посочва, че Турция е пренасочила „Булгаргаз“ да разтовари на Marmaraereğlisi LNG Terminal вместо на Saros, че това вече се случило един път през април и струвало 400 хиляди долара допълнително на „Булгаргаз“, и че следващото карго през октомври отново е ОПРЕДЕЛЕНО за друг терминал.
Придворният шут казва още нещо: „Цифрата, която споменава от 53к мегаватчаса е момента фотография и въобще не може да бъде ползвана за цялостен анализ и заключения. Това е и лъжа и тъпотия едновременно.“ Трудно ми е да разбера защо незнанието си позволява да воюва, за да доказва в още по-голяма степен незнанието си. Воюва се за истината. За истината даже се умира. Но глупостта човешка не е неутрална, тя може да разрушава, да обръща всичко наопаки. Тази „моментна фотография“, за която нещастното момче споменава, че не можела да бъде ползвана за цялостен анализ, е основата, базата и ФИНАНСОВАТА СЪЩНОСТ на този договор. За шута на президента „53к мегаватчаса“ може и да са моментна фотография, но за българския народ изглеждат като 486 хиляди долара на ден! Независимо дали вкарваме карга или не. Заложено в договора дневно количество, върху което се формира т.нар. такса услуга от над 2 милиарда 200 милиона долара задължение за целия период. И както обясних в предишния мой текст по тази тема, ние плащаме на изход на турската система за 53 200 мегаватчаса на ден, а реално по договор можем да вкараме само 38 356 мегаватчаса на ден, което е някакъв ТЪРГОВСКИ АБСУРД, басня за особената и много специална некомпетентност на кабинета „Гълъб Донев“. Нали разбирате, че няма как да изкараме 53 200 мегаватчаса от Турция, за които плащаме, след като можем да вкараме в Турция максимум 38 356 мегаватчаса на ден! Именно затова Деница Златева решава да резервира на вход на „Булгартрансгаз“ само 29 000 мегаватчаса (за нас, а за турците – 53 200). И Деница Златева обяснява това в няколко писма до Малинов, шефа на „Булгартрансгаз“, едно от които прилагам тук, за да се види от всички. Тя пише, че не е целесъобразно да резервира 53 200 мегаватчаса на ден, а ще резервира 29 000 за нуждите на „Булгаргаз“, защото така е решила. Но за „Боташ“ резервира пълния капацитет, уреден в договора! Една сладка подробност: в договора пише, че ние трябва да резервираме най-малко за 10 години в полза на турците, но Деница резервира направо за 13 години, демонстрация на престараване! Чужденец ли е, цар е у нас, даваме всичко, дори и това, което не иска, така е от време оно. И когато кохортата на Радев обяснява, че „Боташ“ няма как да изземе пазара ни и това било, цитирам, „пълна глупост“, апелирам към хората с мозъчна дейност и икономически знания да обърнат внимание на ситуацията просто за обща култура, дори и да са извън газовия сектор. За да регистрират като факти този МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! Да, „Боташ“ не ни изземва пазара. По-вярно е, че ние САМИ им го ОТСТЪПВАМЕ! И никой не може да каже: ЗАЩО?! Кое кара служебният кабинет на Радев да подпише такъв позорен договор?! Някакъв външен натиск ли, някаква анархистка зловеща корупция ли, някакво ОСОБЕНО СИЛНО ВРЕДИТЕЛСКО НЕВЕЖЕСТВО ЛИ?!
Прилагам документ, от който се вижда, че „Боташ“ във всеки един момент може да разпореди на „Булгаргаз“ резервираният за турците капацитет ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА ПОСОЧЕНА ОТ ТУРЦИЯ ФИРМА. Или още по-лошото! „Боташ“ може да разпореди газът да бъде закаран на ИЗХОДНА ТОЧКА НА ГАЗОПРЕНОСНАТА НИ СИСТЕМА. Изходна точка може да означава Сърбия, Гърция, може да означава газохранилището „Чирен“, може да означава потребители като „Неохим“, като „Стомана“ – Перник, или например „Топлофикация София“. Всички връзки към други държави и всички връзки към потребители на вътрешния ни пазар са ИЗХОДНИ ТОЧКИ на „Булгартрансгаз“. За 13 години „Булгаргаз“ запазва капацитет за Турция (53 200 мегаватчаса на ден) по-голям от нашия капацитет (29 000 мегаватчаса). Ние ще стигнем до унизителното положение турците да ни нареждат да караме техния газ до наши клиенти, които дълги години са били клиенти на „Булгаргаз“, а част от тях вече са клиенти на Валката Златев. „Продължаваме промяната“ и служебните кабинети на Радев унищожиха обществения доставчик на газ, формираха газова олигархия и разрояване на трасетата на руския външен монополист. ТОВА НЕ Е ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, А УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА. Зависимостта вече е тотално безконтролна. Защото зависимостта от един и същи доставчик вече не може да бъде контролирана от държавата, както е било в лицето на „Булгаргаз“ преди време. Пълна анархия (обяснявана фалшиво с наратива за „пазарна конкуренция“) на частните посредници, които оттук нататък ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАТ политиката на България.
Забележете, „Булгаргаз“ резервира капацитета за „Боташ“, тоест турската компания не си мърда пръста за нищо – ние им го резервираме, участваме на търговете вместо тях, ние им го разпределяме за ползване, ние им го плащаме предварително към „Булгартрансгаз“. Чак по-късно „Боташ“ ни възстановяват парите. Защо го правим?! Ние сме тяхното муле. И след като сме дали нашия пазар при тези безумни условия, защо не сме поискали Турция да прави същото за нас?! Добре, не ни дават лицензия за търговия в Турция, ама нека и ние като тях да имаме огледално същите права на турска територия. И ние да можем да им кажем „този газ го закарайте на точка Кипи в Гърция“ примерно. Що не сме го направили това? Кипи е свързващата точка между Турция и Гърция. Могат примерно да го закарат и на изходна точка на ТАНАП и ние оттам през ТАП да го продадем в Италия. Как и защо се сключва ТОТАЛНО ЕДНОСТРАНЧИВ ДОГОВОР?! Къде са Прокуратурата и ДАНС?! Навсякъде се работи по този случай и нищо не се случва. Защото службите и институциите са ТОТАЛНО СМАЧКАНИ! ПРОСТО ГИ НЯМА. Да разследват някой журналист какво е казал и с кой се среща, ДА! Но да придвижат казус за истинско национално предателство и РАЗСИПВАНЕ на държавата, вкарването й в пълно усвояване от външни фактори, вкарването й във финансов колапс и загуби – НЕ! Пазим предателите! Защото предателите се разпореждат със службите. България се движи в посока надолу и няма измъкване от този път на обездържавяване – към истинско олигархично управление на хора-посредници на външни интереси и със зависим бизнес от БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ФАКТОР! Българската държава СЕ ДЕМОНТИРА пред очите на всички. И никой няма смелост и воля да предложи корекция на свободното падане! Схоластика и фантастика много, реални действия – нула.
Връщам се на детайлите за газа. След като Деница Златева (през април 2023 г.) резервира по-малко капацитет, 29 000 мегаватчаса на ден за „Булгаргаз“, Малинов й напомня, че всъщност тя не спазва договора и Тристранния протокол и че трябва да резервира 106 400 мегаватчаса дневно (пълния капацитет) до 2035 г. в полза на „Булгаргаз“ и на „Боташ“, и дори иска от нея обяснение за несъответното й поведение. Впоследствие обаче договорът с „Боташ“ се осветява в медиите и става ясно, че Европейската комисия може да предприеме разследване. Още повече, че ЕФЕТ (Европейската федерация на енергийните търговци) поставя въпроса за нарушаване на правилата за конкуренция и липса на прозрачност, и обръща внимание на ЕК да направи проверка. Затова Малинов от „Булгартрансгаз“ побързва и пуска остатъка до 53 200 мегаватчаса на търг – 24 200 мегаватчаса. Капацитетът се купува от фирми, близки до „Газпром“. В края на септември 2023 г. Деница Златева, която вижда, че Малинов пуска търгове, се стряска, че не е изпълнила ангажимента си по договора и че може да загуби останалия капацитет, или да се наложи да го получава в „условия на наддаване“. Тя информира борда на дружеството, че Малинов е започнал да пуска търгове за капацитет на Странджа/Малкочлар, поради което може да се окаже по-нататък във времето, че няма да има свободен капацитет. Затова решава, че е добре „Булгаргаз“ да си иска пълния капацитет, посочен в договора. За целта Деница пише на шефа на „Булгартрансгаз“, че по договора с „Боташ“ и Тристранния протокол е задължена да резервира общо 53 200 мегаватчаса в полза на „Булгаргаз“, а не само тези 29 000 мегаватчаса, които вече е резервирала. „Моля – пише Деница Златева на Малинов – да разпределите допълнително капацитетни продукти в размер на още 24 200 мегаватчаса за „Булгаргаз“.“ Деница посочва в писмото си, че резервирайки пълния капацитет от 106 400 мегаватчаса за двете компании, „Булгаргаз“ и „Боташ“, тя може да ползва преференциалната тарифа на „Булгартрансгаз“ от 200 евро за мегаватчас. „По този начин – завършва писмото си Деница – ще се изпълнят поетите ангажименти по Тристранния протокол“.
Разказвам тези досадни подробности, за да стане ясна ИСТИНАТА за РОЛЯТА НА СЛУЧАЙНОСТТА. А тя е, че отказът на Деница да резервира пълния капацитет през април и да спази условията на договора, тъй като са неизгодни за дружеството (защото то вече губи пазарен дял), позволява на шефа на „Булгартрансгаз“ да спаси кожата си от разследването на Европейската комисия за пробутван капацитет под масата и нарушаване на конкурентните правила. Чиста случайност! Ако Деница Златева беше резервирала пълния капацитет още през април 2023 г., Еврокомисията щеше да ни санкционира. Но тъй като Деница Златева оставя свободен капацитет по нейно лично усмотрение, Малинов след като става ясно, че възниква проблем, се захваща да имитира пред Европа някаква конкурентна среда на тази точка и включва и други участници. Малинов не е глупав и се усеща навреме. Затова, когато ЕК го пита през октомври търгува ли се на тази точка някакъв свободен капацитет, освен този за „Боташ“ и за „Булгаргаз“, той отговаря, че да, пускат търгове и има вече закупени капацитетни продукти. „Булгартрансгаз“ се измъкват, но огромната щета от некомпетентния договор остава, „Булгаргаз“ плаща огромни суми при прогресираща загуба на пазарен дял, вкарваме държавата в реална опасност от енергийна зависимост от Турция. Ситуацията е необратима, не просто за дружеството „Булгаргаз“, което потъва, а за газовия пазар в България. В момента доставчиците се разрояват в хаотизирана среда и с помощта на управителя на „Булгаргаз“, сламена кукла на Малинов. Пазарът се източва активно към частни доставчици, като съзнателното опустошаване на дружеството генерира огромни печалби за навлизащите. Появата на „Боташ“ на пазара ни обаче, ще лиши в бъдеще сегашните герои от тази печеливша позиция или пък тъкмо обратното – те могат да бъдат „посочени“ от „Боташ“ за техни посредници на българския пазар. ТОВА ЩЕ ГО РЕШИ „ГАЗПРОМ“, КОГАТО СПРЕ ГАЗА НА ЧАСТНИТЕ АКТЬОРИ АЛА ВАЛКАТА ЗЛАТЕВ И АКТИВИРА ТРАСЕТО ПРЕЗ „БОТАШ“. В момента ситуацията устройва Москва, „Газпром“ продава свободно, трасето е защитено през множество посредици, печалбите са по-високи от преди. Ако нещо се случи с единия доставчик, другите ще продължат. А сатрапският за нас договор с „Боташ“ е дублиращ маршрут за застраховка от проблеми, които могат да възникнат за Русия. Хаосът, който ПП предизвикаха с първите си действия, когато дойдоха на власт, позволи създаването на недосегаем газов елит у нас, от чието благоволение политическата класа пряко ще зависи отсега нататък. Винаги съм се учудвала, как политици прехвърлят инструментите си за контрол от националната власт към частни играчи за един куфар с пари, и така отслабват държавността, тоест собствената си сила. Превръщат държавата, респективно политическата власт, в безпомощна слугиня на външни за властта играчи. В момента държавата няма никакъв контрол върху електроенергията и газа. И оттук нататък всяко правителство ще бъде принудено да си купува време от олигархията чрез компенсации. Ако реши олигархията, ще го бутне през цените. Няма икономика, която да кара на субсидии. Какъв е този частен бизнес, който реве нонстоп на държавата?! А може би властта видя в компенсациите нова схема, възможности за връщане по нещо от разпределените бюджетни ресурси?!
Колкото до нещастното момче, което падна толкова ниско, че да се защитава не с аргументи, а с пошли внушения, всеки, който ме познава, знае, че не бих го докоснала дори и с пръчка. Този човек първи направи контакт с мен, тогава дори не знаех кой е той. Беше ми написал във Фейсбук, че до голяма степен е съгласен с критиките ми към президента и че именно затова е напуснал президентството. Казах му, че в кръга около президента всички са напълно непригодни за политическа дейност (с изключение на вицепрезидента Йотова), и че бих се зарадвала, ако поне един се окаже малко по-умен. Времето упорито доказва, че около Радев няма умни хора, има раболепни подмазвачи, явни кариеристи, очакващи бъдещи позиции, лица носещи куфарите, лоши съветници и бездарни анализатори! Иначе договорът с "Боташ" нямаше да се случи с тези условия. Ако не беше бездарието, Радев щеше вече да разполага с пълната власт в държавата. Той лошо и непрозорливо профука своя огромен капитал. В съдебно дело с политолога Калоян Методиев Слави Василев е ползвал защитната тактика, че профилът му във Фейсбук не е негов. Давате ли си сметка, колкото ниско трябва да паднеш, за да не застанеш с лице зад думите си и да заявиш в съда, че профилът с твоето име във Фейсбук не е твой профил, и всъщност пише някой друг. Подло и безвкусно! Подлостта е гордост и път за хора със свити, тесни души. Така че не знам кой пише от профила на това нещастно момче. Знам, че аз никога не бих казала, че това, което съм казала, всъщност не съм го казала. Но всеки сам избира дали да пълзи в живота.
КОЙ нахлува по българските земи и завлича десетки хиляди българи в „омразните руски пустини“ (цитат от Раковски) при всяка от войните си с Османската империя ?!
КОЙ не признава Българската църква и Българската екзархия и обявява схизма против тях през 1872 г.
КОЙ провали образуването на голяма и сплотена българска държава, провали Цариградската конференция и заложи основите на Берлинския договор?!
КОЙ даде Добруджа на Румъния?
КОЙ даде Пиротско и Нишко на Сърбия?КОЙ остави умишлено Македония, Родопите, Беломорието в Османската империя?!
КОЙ разпокъса България и образува измислената васална държавичка Източна Румелия?
КОЙ си постави временно военно управление, а после назначи за министри руски генерал-губернатори, които веднага сключиха убийствени договори за източване на България?!
КОЙ задължи България да плаща издръжка за „руския окупационен корпус”, както сами си го наричат в чл. 8 на временния Сан Стефански договор и го преписват буквално в чл. 22 на Берлинския договор ?!
КОЙ получаваше тази издръжка, плащана от българския народ до 1902 г. и равна на 24 % от бюджета на държавата ?!
КОЙ организира преврати и метежи, финансирани с парите от „окупационния дълг”?!
КОЙ изпрати убийците на външния ни министър Вълчович и Стефан Стамболовъ?!
КОЙ не призна Съединението !?
КОЙ поиска още 10 милиона златни лева, за да признае едва през 1909 г. Съединението и ни принуди да изплащаме и окупационния дълг на т. нар . Източна Румелия ?!
КОЙ нападна България през 1885 г., ?!
КОЙ нападна България през 1913 г.,?!
КОЙ нападна България през 1916 г., ?!
КОЙ нападна България през 1944 г.?!
КОЙ взриви църквата „Света Неделя” през 1925 г.
КОЙ обяви официално „македонска“ нация и език през 1934 г.?!
КОЙ окупира България след 1944 г. и държа тук тристахиляден окупационен корпус, чиято издръжка беше по-голяма от бюджета на България?!
КОЙ организира Кървавия Божик на 7 януари 1945 г. и изби над 20 000 българи в Пиринска и Вардарска Македония, защото не се отказаха от своето българско име ?!
КОЙ постави марионетно правителство, което угоднически обслужваше окупаторите, докато избиваше цвета на българската нация?!
КОЙ източваше България 4 десетилетия и я задължаваше да си предава селскостопанската продукция под себестойност, докато плащаше за руския газ и петрол над международните цени?!
КОЙ взе целия златен разерев на БНБ в периода 1960 – 1964 г. ?!
КОЙ ни задължаваше да му изкупуваме остарелите технологии и въоръжение и то срещу долари?!
КОЙ натрупа 10 милиарда долара външен дълг?!
КОЙ постави марионетен режим и уби десетки хиляди българи, а други десетки хиляди хвърли в лагери и затвори!?
КОЙ създаде, организира, контролира и закриля ВИС, СИК, Мултигруп, мутрите, организираната престъпност?!
КОЙ фалира и източи 300 милиарда лева от 12 български банки през 1996 г. ?!
КОЙ домъкна мадридското чучело?!
КОЙ ни „продава” най-скъпия газ ?!
КОЙ ни дере със свръхнадценка при горивата, докато държавата ни получава най-малко средства от най-ниския акциз в Европа?!
КОЙ създаде КТБ още през 1988 г. по Живково време и после наливаше в банката парите на държавните ни предприятия, за да се финансират с тях паразитни порлитически проекти и обръчи от фирми на ДПС ?!
КОЙ създаде ДПС, още по времето на НРБ, чието ръководство още от създаването му е изцяло от доказани агенти на ДС – верни слуги на Кремъл ?!
КОЙ създаде СДС, НДСВ, ГЕРБ ?!Атака?!Израждане?!Величие
КОЙ предложи Пеевски !?
А Борисов ?! А Корнелия ?! А Каракачанов и Волен ?! А Доган ?!Копейкин,
КОЙ предложи Радев и Герджиков !?
КОЙ прибира от България годишно по 20 милиарда лева (¼ ОТ БВП) за най-скъпия газ и горива, с надценка, която ощетява България с поне 5 милиарда лева годишно?!
КОЙ е собственик на БТК, Булгартабак, Виваком, търговски и аптечни вериги, хотели и хотелски вериги?!
КОЙ ни „продава“ два безсмислени реактора за милиард по договор, подписан от безродни мекерета, на българска държавна заплата, но работещи за руските служби?!
КОЙ източи 4 милиарда лева от КТБ?!
КОЙ окупира и бетонира вече половината ни Черноморие?!
КОЙ владее над 30% от икономиката ни?!
КОЙ управлява и назначава българската олигархия и кому служи тя?!
КОЙ пише закони, които обслужват монопола и картелита?!
КОЙ владее медиите, телевизиите ни, та не задават въпроса КОЙ?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар