*Кубер е считан за един от братята на Аспарух. Смята се, че той е останал под властта на аварския хаган, но по-късно въстава срещу него и заедно с беса, т.е. тракиеца Мавър превзема земи в Македония. *В тези сведения има известно количество истина, но трябва да се добавят още много неща. В Панония има българи около 3 века преди Кубер, като за това знаем от Касиодор. Сведението му предадено от Орбини е за битка между българи и римляни край Сирмиум през 390 г. *По-късно и отново край Сирмиум българите се сражават с готи, някъде към 480 г., за това пише Йоан Антиохийски. *За малко по-късни събития от същия регион разказва Павел Дякон, допълвайки, че в битка с готите е паднал българския цар Бузан, това става към 488 г. *Всички тези събития се случват векове преди времето на Кубер, но тази информация не е взета под внимание от нашите историци. Те разказват за това как император Юстиниан II воюва срещу Куберовите българи в Македония, признават, че по време на завръщането си от военната кампания императорът е нападнат от българи и едва се е спасил. Не е уточнено обаче, че тази битка и в Южна Тракия, недалеч от Константинопол. Около 2 века по-рано, в същия регион българите разбиват елина римска армия от 15 000 войника. Става дума за битката при Чорлу – Цурта, 499 г. *Малко след битката при Цурта, император Анастасий изгражда огромна стена, за защита на Константинопол от българите и техните съюзници. И тук – в Южна Тракия ние виждаме трайно българско присъствие, подобно на вековното присъствие на българи в Панония на юг от Дунава. И тази информация не е взета под внимание. *Сякаш никой не се интересува от това, че в годините 388 г., 390 г., 450 г., 478 г., 488 г., 491 г., 493 г., 494 г., 495 г., 499 г., 502 г., 504 г., 512 г., 514 г., 530 г., 535 г., 539 г., 540 г. 550 г., българите се споменават като обитаващи земите на юг от Дунава и водещи бойни действия с римската войска на територията на Тракия. *Самото име на Кубер е много древно, то е трако-пеласгийско по произход и може да се обясни с глагола кυβερνάω = Кубернао, Кибернао – управлявам. Кубер означава просто господар, губернатор, владетел.
Имената на Аспарух и неговите братя: Батбаян, Алцек, Котраг, са тракийски по характер и разбира се могат да бъдат обяснени на български език, защото българския е развита форма на тракийския. Аспарух и неговите братя са родени в Стара Велика България, която обаче се е намирала на север от Дунава - територията, която римляните познават под името Дакия.
Калоян е роден през 1170 г. По време на юношеските си години той е принуден да отиде в Константинопол като заложник. След около 2 години престой успява да избяга и да се върне в България. След покушението над Асен I, през Калоян става цар на България 1199. Недълго след това, през 1202 г. започва война с Византия превзема Варна и др. селища. Следва битката при Русион. При битката край Адрианопол войската на цар Калоян пленява владетелят на Латинската Империя Балдуин Фландърски. След известно време фламандският благородник е обезглавен. За името на Калоян се правят спекулации, че е тюркско, гръцко, куманско, но реално то е тракийско, принадлежи на мизите, защото и Калоян е от стар мизийски род. Сведения за това има предостатъчно.
Благодарение на редица стари автори знаем, че на Апенинския п-в са идвали траки и пеласги, и то по времето на Бронзовата епоха. На пеласгите дори се приписва основаването на Рим, т.е. на тях се гледа като на доминантна група хора. *Тези стари балканци са оставили следи в древните названия на градове на Апенините като например Руселе, Пирги, Скаптия, Каластра и др. Те нямат обяснение на латински език, но редица изследователи свързват названията със сродни топоними от Тракия. *Един интересен хидроним е Атрианус, Адрия, защото се смята, че името на тази река е дала и названието на Адриатическо море. Името Атрианус, Адрия е сродно на тракийските Атрус, Етерус, Адра-митеон. Елементът АТР, АДР означава бърз и е обясним със стблг. ѩдръ - бърз. *Понеже Атрус, Етерус, Адра-митеон са от земите на мизите, то явно Адрия, Атрианус на Апенините са дадени от мизи. От друга страна точно от средите на мизите произлизат хората, които носят името българи. И действително на Апенините, още преди римската експанзия на Балканите има роби наречени Вулгарес. *Смятам, че Вулгарес - роби е опороченото предаване на един древен тракийски етноним. По същия начин възникват Траса - робиня, тракийска жена, Фригилос - фригийче, роб. *Дълго време нашите деди са били доминантна група на Апенините, но след загубата на своята позиция те биват подчинени на хората, над които са властвали в миналото. Ето защо римляните ползват Вулгарес като алтенативна дума за роб. Реално тя няма обяснение на латински език. Дедите ни населявали Апенините в древността са оставили и свои надписи, които лесно могат да бъдат изтълкувани с помощта на старобългаския език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар