Ако смятате, че между идването на Румен Радев на власт и покупката на „Левски“ от нов собственик няма никаква връзка, вероятно няма смисъл да четете по-нататък.
Познавам добре руската външна политика спрямо България и механизмите, по които Русия традиционно изгражда мрежи за влияние тук. И това не е от вчера.
Затова мога с голяма доза увереност да твърдя: тези на пръв поглед изолирани събития имат общ знаменател. И това не е просто бизнес сделка. Според мен вероятността те да са част от по-широка екосистема за политически „съпорт“ е сериозна – включително чрез мобилизация на футболни фенове в подкрепа на новия президент-премиер.
Тепърва ще осъзнаваме мащабите на тази операция.
В България контролът върху фенските маси винаги е бил важен политически актив за хората на власт. Бойко Борисов и Делян Пеевски знаят това прекрасно.
В период на висока и ескалираща политическа турбулентност подобен ресурс става изключително ценен за запазване на властта. Когато не е удобно да се изпраща жандармерия, а кадрите с бити протестиращи нанасят непоправими имиджови щети на режима, тогава се активира друга опция – протестиращи срещу протестиращи, а властта в ролята на „арбитър“.
Футболните агитки са отделен лост за влияние:
• за организиране на уличен натиск;
• за контрапротести;
• за демонстрации на „народна подкрепа“;
• а понякога и за сплашване.
Никак не е случайно, че в различни периоди на прехода властта е търсила влияние върху големите клубове и техните публики.
Футболният бизнес сам по себе си рядко е печеливш. Особено в България.
Лудогорец е пример за относително успешен футболен бизнес. При повечето останали клубове собствеността е била по-често политически, имиджов или оперативен актив, който се търгува в отношенията с политици. Истинските пари често идват от черното тото и игрите зад кадър – но там футболът е само фасада.
Затова тезата, че Атанас Бостанджиев внезапно е решил да инвестира свои пари като „частен милиардер“, и то в бизнес, в който печалбите никак не са очевидни и бързи, звучи меко казано несериозно. Но че може да бъде професионален параван за нечии чужди средства, чийто главен мотив не е финансовата изгода, звучи много по-достоверно.
Да, той има сериозна кариера във финансите. Но има съществена разлика между това да си „милиардер“ и да вкарваш лични средства, и това да управляваш милиарди чужди активи.
Бостанджиев беше свързан с VTB Capital и се счита за доверено лице на Сергей Чемезов – ръководителят на Ростех и човек от вътрешния кръг на Владимир Путин.
Впоследствие той участва в инвестиционни структури, работещи в сложна среда на санкции – сред тях и Gemcorp, където сега е „паркирал“.
Той твърди, че е прекъснал връзките си с ВТБ и Чемезов. Но има достатъчно индикации, че след закриването на официалните клонове на ВТБ в Лондон на мениджмънта на тези структури – тоест и на Бостанджиев – са били прехвърлени за управление активи на Ростех и ВТБ, вече през трети фирми и подставени лица.
Нали не си мислите, че тези огромни средства просто са се върнали в Русия?
След 2014 г., след анексията на Крим, ВТБ беше сред първите руски финансови институции под западни санкции и бе принудена да закрие лондонските си операции. Това наложи Бостанджиев да прегрупира бизнеса си.
След 2022 г. санкциите бяха разширени, а банката се превърна в ключов инструмент за пренасочване и управление на активи. Междувременно се появи Gemcorp.
През последните 25 години ВТБ, нейни активи или свързани с нея лица са замесени в някои от най-важните сделки в България – банки, телекомуникации, застраховане.
Мнозина си представят руското присъствие в българската икономика основно през Лукойл или през имотите по Черноморието. Реалността е много по-дълбока.
Например вносът на руска енергия – пряко или косвено – създава гравитация от фирми и бизнесмени, които използват приходите си от участие в тези вериги, за да развиват вторични бизнеси, зависими от тях.
Център за изследване на демокрацията изведе данни, че около 24% от БВП на България е свързан с руски капитали. Моята оценка е дори по-висока – до 30%, ако включим и операциите на ВТБ.
Както виждате, кампанията, която короняса Радев като фактически ръководител на изпълнителната власт, никак не беше скромна. Той я спечели в лукс, ще управлява в лукс – и за това му е нужна именно такава екосистема.
В такива условия хора като Бостанджиев стават ценни. Защото покрай официалното присъствие в ПФК Левски София могат да структурират сделки, да управляват активи и да осигуряват финансови операции, които да укрепват властта на Радев.
Както казах – Радев не идва за малко. Той може да се окаже следващият Борисов.
Ако страната влиза в нов цикъл на концентрация на власт около поредния „месия“, тогава организираните фенски общности се превръщат в скрит, но мощен властови ресурс.
Разбира се, ще последват отрицания. Ще се твърди, че ще се наливат пари и „Левски“ ще стане европейски гранд.
Както в политиката, така и в бизнеса, избирателите и акционерите най-много обичат свръхочакванията.
Както често се е случвало в историята на Балканите.
И не за първи път.
Илиян Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар