Готите са,... "обновени гети". Те СА гети, които са живели по-на север и НЕСЪМНЕНО са се смесили и с местно население. Но основно си остават гети. Иначе защо готът Йордан ще нарече историята на готите "Гетика"?
Историята на старите българи е тясно свързана с историята на готите, познати като остроготи, визиготи, но и гети. Старите българи са представени предимно от мизите, които от дълбока древност са съседи и най-близки роднини на гетите. Тези гети, за които пишат Йордан, Прокопий, Изидор Севилски, признавайки, че новото име на гетите е готи, че готи и гети са названия на едни и същи хора. Още по-рано римски автори изказват твърдението, че гетите са по произход мизи, а това е ясна индикация, че гетите са се отделили от своето старо семейство мизите и са се установили в нова територия. Това близко родство между българи и готи обяснява, защо за сърбите по време на Средновековието името гот, готин е синоним на българин. Имената на най-ранните готски владетели са реално български по характер. Става дума за Бериг, Витимир, Валамир, Видимер, Валия, Тотила, Витица, Егица, Свинтила, Амаласвинта, Речесвинт, Речерад, Ардо, Ардабур, Аспар, Беса, Булгаран, Меч, Мечислав. През 5 век част от готите се преселват на Апенините, а по-късно в Южна Франция и Испания. Макар там те да съжителстват както с местното население иберийците, така и с германи като свевите, готите запазват дълго време своята идентичност и култура. Това проличава от запазените лични имена като Свинтила, Егица, Витица, Ардо, да не забравяме и Булгаран. Западена е и материалната култура, както се вижда от стила на короните на готските владетели на Испания. Прототип на този стил ние можем да намерим на Балканите, в златарското изкуство на северните траки. Дори ранната готска архитектура, по-точно готските църкви в Испания показват ясна връзка с балканската архитектурна традиция от времето на късната Античност. Не на последно място е генетиката. След изследване на днк на костен материал от готски некропол в Северна България стана ясно, че готите от нашите земи принадлежат на древното балканско население и нямат нищо общо с германските народи. А пък единствената документирана готска глоса е Балан - кон с бяло петно на челото. Тази дума присъства до днес в езика на българите и няма обяснение на германски език, както нямат обяснение на германски език и ранните готски имена Меч, Мечислав, Радагаст, Гайна, Гнива, да не забравяме Беса, Буркент, Сава и Булгаран.
Тракия е свързана със Скандинавия и най-вече с Дания. В дълбока древност нашите деди владеят голяма част от Скандинавия и оказват силно културно влияние над местното население. Тракийското владичество в Северна Европа е причина за възникне вярването, че българите произлизат от Скандинавия. Това виждане се поддържа от автори, които творят в периода 17 - 18 век, а между тях са Отец Паисий и съставителя на Зографска История. Голяма част от древната материална култура на Скандинавия има прототип в Тракия. Става дума за керамика, оръжия, сечива, а и украшения. Не можем да пропуснем и култовите обекти като например огромният сребърен котел от Гундеструп, Дания. Споед някои учени този уникален артефакт е дело на тракийски майстори, а техните и стила на работа могат да бъдат свързани с различни древни артефакти от земите на България и Румъния, която в далечното минало е обитавана от хора, които говорят архаичен вариант на нашия език. Не само техниката на направа, но и иконографията на котела от Гундеструп показват, че той е дело на наши предци, на хора, които по време на Античността са наречени траки, а по време на Средновековието българи.
Според различни древни предания Один и хората му са дошли от юг, от земите на Троя и Черноморското крайбрежие. Тор Хайердал неслучайно търси следите на Один в Източна Европа. След Хайердал има и други изследователи, които са склонни да приемат, че родното място на Один не е Скандинавия. Проф. Лоте Хедеагер смята, че част от хуните се преселва в Скандинавия през 5 век и повлиява значително древното германско общество. Проф. Хедеагер пише за влияние в социалната структура, политическата стратегия и дори религията. Дейвид Фоу пък дава конкретен кандидат за прототипа на бог Один и това е хунът Улдин. Той е чичо на Атила, но в началото на 5 век изчезва от историята. Тъй като никой стар автор не споменава за смъртта на Улдин, то е логично да приемем виждането на Фоу, че Улдин с хората си се е преселил в Скандинавия. Там Улдин придобива статут на божество. Обожествяването на пълководец или цар не е нещо ново. Това се наблюдава при нашите деди траките. Залмоксис е реално човек от средите на гетите, Йордан го нарича цар, а в разказа на писалия по-рано Платон, Залмоксис е наречен и цар, и бог. Самият Херодот обяснява, че за гетите Залмоксис се явява най-главното божество. Едно от имената на Один е Йормун, то е сравнено от Владимир Орел със стлав. ормень - силен, могъщ. Въпросната дума ормень не е нищо друго освен древното предаване на името Ермь, Ермѧ, което пък е правилното название на бога на тракийската аристокрация Хермес. Старобългарската ономастика предлага родовите имена Ерми и Ерми-Арес, които отразяват името на Хермес - Ерм, Ермѧ, но и това на тракийския бог на войната Арес. По отношение на хуните трябва да се каже, че те са известни и като скити, а Стефан Византийски определя скитите като тракийски народ. При изследването на древна ДНК от хунски погребения от периода, в който е живял Улдин, става ясно, че хунските благородници носят същите генетични маркери, които са типични за съвременното население на България и Румъния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар