Гробът на царя на хуните Атила е в Добруджа. Там са погребани и неговите далечни предци, защото край делтата на Дунава е Древна Скития, а Атиловите хуни са наричани многократно скити. Тези скити Стефан Византийски нарича тракийски народ. След смъртта на Атила на неговите синове е разрешено да се заселят в Тракия. От Кастра Мартис, в посока Утус, Искос, Алмус, та чак до Добруджа, наречена още Скития потомците на Атила и техните подвластни получават земи за заселване. Най-западният регион е интересен с това, че точно оттам българите започват да превземат своята земя по времето на император Анастасий. Пак по времето на Анастасий други българи - тези от Добруджа участват в армията на тракиеца Виталиан. Понеже скитите наречени още хуни тачат гробовете на предците си, несъмнено тленните останки на Атила са пренесени от Панония в Тракия, или по-точно в земите край делтана на Дунава - там, където са гробовете на древните скитски царе, от които произлиза Атила. Там е и земята на неговия любим син Ирник, за когото е предсказано, че ще продъжи рода на Атила.
Хунската ДНК е идентична на тази на съвременните българи. Това е установено след изследване на ДНК от некрополи от епохата на Атила. От друга страна генетичните маркери на българите са наследени от най-древното балканско население. Маркерите I2, E-V13, R1b*L23, J2, а и част от R1a, са наследени от хора живели на наша територия във времето на Мезолита, Неолита, Халколита, Бронзовата епоха и т.н.
Хуните са наричани скити и кимерии, а както скитите, така и кимериите са отъждествявани с траките. Знаем, че хуните са били светлокоси, защото Марцелин описва аланите като едри и светлокоси и добавя, че те по всичко си приличат с хуните. Хуните са отъждествявани със скитите, а за скитите Гален твърди, че са светлокоси, т.е. става дума за народ, който се е оформил в Европа. Хуните почитат тракийския бог на войната Арес под формата на меч, а точно под формата на голям меч Арес е почитан и при скитите. Името на Атила е отъждествявано от акад. Венедиков с това на тракийския бог-отец Атис. Най-рано името Атила се среща в микенски документи от Бронзовата епоха - PY An 661 [after Chadwick]. Това е епохата, в която Елада е обитавана от предгръцки и негръцки народи - нашите деди.
*Един от най-важните, но същевременно и упорито премълчавани извори за историята на скитите е творбата на Диодор Сицилийски. Този автор пише за военно-политически съюз между траки и скити от времената преди Троянската Война. Диодор разказва следното:”Все още се говори, че в тези времена, Мопс Тракиецът, който е бил изгонен от Ликург, царя на траките, нахлул в земята на амазонките с армия, съставена от изгнаници, и с заедно с Мопс в кампанията участвал също скитът Сипил, който също е бил изгонен от тази част на Скития, която граничи с Тракия.” [Diod.Sic.III.55.10] *Ако траки и скити делят обща граница през XIV в.пр. Хр., няма как да се твърди, че скитите са иранци, които са дошли в Европа едва през VIII в.пр. Хр. Освен това в речника на У. Смит е добре обяснено, че участвалите в Троянската война – XIII в.пр. Хр. абии са реално част от скитското семейство. Те не са дошли от Азия, а от тази Скития, която граничи с Тракия още по-рано – по времето на скитския цар Сипил. *Долното течение на Дунава е граница между траки и скити от незапомнени времена, край делтата на тази река е и Древна Скития. В труда си Балканките корени на българския народ [c.252 - c.262], д-р Никола Тодоров доказва убедително, че най-старата Скития е на Балканите. Това обяснява и защо според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не само през Бронзовата епоха, но и в предходните Медно-каменна и Новокаменна епоха скитите са обитавали Балканите. Реално се касае за траки, които са се преселили на север от Дунава и Черно море в различни времена. Понеже през Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, населението на земите на север от Дунава набляга на скотовъдството, което в новите условия се практикува по-лесно. В търсене на нова паша за огромните си стада, тракийските племена на север от Черно море започват да скитат и именно новият им начин на живот определя и появата на колективното име скити, т.е. скитащи. *Опирайки се на сведения на Страбон, че скити означава номади [ “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.] , д-р Ценов стига до извода, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ – скитам се. Тук трябва да се добави, че съществува тракийско име Скито-ток, а и етноним скитени. *Благодарение на Херодот знаем, че скитите не обичат чуждата култура и наказват сурово всеки, които измени на старата традиция. Не се правят изключения дори за благородници като Анахарзис и Скила. Същевременно бащата на история твърди, че скитите издигат олтари единствено и само на Арес. А за него се знае, че е тракийски бог, че Тракия е негово свещено място, смятало се е и, че произлиза от гетите. *Освен Арес скитите почитат и богът-баща Папайос, а това също е име на тракийски бог. Херодот споделя, че божеството на слънцето при скитите е наречено Гето-сюр, а същото божество при траките носи названието Сюре-гет. *Важна информация дава и езика на скитите. Една от най-интересните глоси е битии - биещи с очи, урочасващи. Понеже Битии не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е тадаяте, жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. *По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Мес-плен. Понеже на ирански месец, месечина е маха, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска.Възможно е Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Mης, Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис, за елемента Био- предлага стблг. биѭ-бия. *Скитската глоса сагарис-секира няма обяснение на ирански, където думата е табрак, но и това не е взето под внимание. Все пак, цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест
В различни извори дедите ни са наричани различно. От IV до XV в. римските автори наричат българите предимно мизи. Има и такива летописци, за които предците ни са пеони, мирмидони, даки, ползва се и колективното име траки. Някои хроникьори пък правят връзка между българи и хуни, като се посочва връзката между двата народа. *На пръв поглед това е объркващо, но ако се запознаем с подробностите, ще се уверим, че няма противоречия. Познавачът на хуните Прокопий обяснява, че в старо време те са наричани кимерии, но и масагети. Кимериите са част от тракийското семейство, същото важи и за масагетите, които д-р Васил Бакърджиев счита за траки. Това е така, касае се за обединение на мизи и гети, което е наречено масагети. *Тези масагети са обитавали първоначално Балканите. По-късно част от тях се установяват в Средна Азия, но през VI в.пр. Хр. се завръщат обратно на Балканите и от този момент те не са напускали региона. След II в. част от масагетите ползват името хуни, които означава благородници и се обяснява с помощта на стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден. *До 104 г. Гето-Дакийското Царство е процъфтявало. В тази държава са влизали също мизите, а и част от мизо-гетите, наречени още хуни. Ето защо в различни извори българите са наричани ту хуни, ту мизи, ту с колективното име траки. Всичко зависи от критериите на летописеца заел се да документира определени събития, а и от това, дали по-късните преписвачи на хроники са свършили работата си съвестно.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар