Последователи

неделя, 10 май 2015 г.

Електромагнитния щит,„светлинният капан“и кристални импланти на нагите

                                                                                         По принцип душата е единственото истинско нещо в този холографски затвор,поставена да се развива.Инкарнация след инкарнация хиляди години докато се въздигне.Пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартира с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чака да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя прави „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под съзвездието „Ръка“:долната част на съзвездието Орион.Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“.                                                                                                                             Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор...                                                                                                                                                               Това бил Големия Разлом където Млечният път се разделял на две. Точно там, в съзвездието Лебед, те срещали енигматичното създание, което решавало съдбата им. (Съзвездието Лебед се наблюдава в Млечния път, точно там, където той се раздвоява и като две пълноводни реки продължава към Стрелец. Най-ярките звезди там са от първа, втора и трета звездна величина. Те, съединени с линии, образуват кръст – характерната фигура на съзвездието Лебед. Поради тази геометрична фигура, някои наричат съзвездието Лебед – Големия кръст.).                                                                            Поставянето на електромагнитен защитен щит около земята е в корелация с други езотерични източници, които директно казват, че след потопа „богинята скрива лицето си от Земята“, което е алюзия за изтеглянето на официалната орионска фракция. Та в случая се твърди именно същото – че ЕМ защита е поставено точно след потопа или преди около 13 000 години и че този факт е в основата на това планетата да е уникална като комбинация от фактори. От една страна електронния щит прави „холографската материя“ по-гъста, от друга специфичната манипулация на ДНК, прави човешките тела по-орязани откъм възприемане на по-голямата действителност, но същевременно позволява тази реалност да бъде изживяна много по-силно.                                                                                            "Потопа“ е причинен от ЕНЛИЛ от империята Орион.А прословутият Ноев ковчег не е морски кораб, а космически такъв и е натоварен с всички ДНК-проби необходими за рестартиране на цивилизацията и за продължаване на доходоносния бизнес!                                                                                                              Всъщност, това може би е основната причина много същества от различни звездни системи да искат да се инкарнират тук! По този начин те се развиват много по-бързо и научават много повече, живеейки далеч по-кратък живот от това, което във вселената се счита за „нормално“ и след това „забравят“ до момента в който успеят да преодолеят поставения светлинен капан. Идеята е, че ако някой е поставен в подобно положение да научава „уроците“ в такива субективно погледнато тежки условия, той учи много по-бързо в сравнение с това, ако живота му е „вечен“ – тоест да сменя тялото си както сменяте автобуса, запазвайки спомените си. И под „учи“ не се има предвид натрупване на някакви статистически данни, които да използвате с течение на времето все по-умело, а напълно различни ситуации, които в огромната част от случаите ще са напълно нови поради изкуствената липса на предишен опит.

Както беше вече споменато и в други статии касаещи този въпрос, „светлинният капан“ и електромагнитния щит поставен над Земята са сравнително нови „явления“ на фона на сложните дългогодишни галактически междуособици. Разбира се това не означава, че преди потопа не е съществувала система за манипулация на съзнанието както във физическото тяло, така и след неговата смърт. В своята книга „Експериментът“ Питър Фарли, разкрива, че по време на цивилизациите на Лемурия и Атлантида са били използвани кристални импланти, които имали за цел да ограничават способностите на хората.                                         "Под Раса-тала е Патала лока или Нага локa, царството на демонските змии, с главатари като Санкха, Кулика, Махасанкха, Света, Дханаджайа, Дхатараштра, Санкхакуда, Камбала, Асватара и Девадатта. Главният измежду тях е Васуки. Всички те са изключително гневни, както и са с много, много качулки - някои змии имат пет качулки, някои - седем, някои- десет, други - сто, а други-хиляди. Тези качулки са окичени със скъпоценни камъни, и светлината, излъчвана от тези скъпоценни камъни, илюминира цялата мрачна планетнарна система наречена 'Била-сварга'." (ШБ 5.24.31) Питра лока                                                                                                                                       Тези кристали били поставяни на стратегически места във физическото тяло, но простирали своето действие и върху етерното, задавайки команда съзнанието (Аз-ът, който е само една малка част от Висшия Аз) да се инкарнира отново в тяло по възможност от същия пол след физическата смърт.                     заб./Още от Лемурия Илюминати управляват матрицата без ЛИЧНОСТЕН БОГ, а - с помощта на ТЕХНОЛОГИИ(енергия от кристали, идеща от недрата на Земята - "паваках", (тъй като там не достигат слънчевите лъчи, то скъпоценните камъни от качулките на нагите захранват енергийно) и "коктейл от религиозни схеми" и доктрини, чиито произход е ВЕДАически, но - изопачен, спекулативен./Днес Илюминати, като бивши юдеи(ракшаси от Анта-рикша лока са в конспирация(заговор, договор) с нагите от Била-сварга, които имат по-суфистициран ум от човекът, но по-низш от Брахма.Договорът между юдеите от Анта-рикша на атмосферата с нагите от подземното царство Била-сварга е следния:
НИЕ ЩЕ ВИ ДАДЕМ ВИСША ТЕХНОЛОГИЯ, А ВИЕ ЩЕ
ВОДИТЕ ЧОВЕКЪТ КЪМ НАШИТЕ НИЗШИ ЛОКАЛИ. Тези локали са известни като царството на нагите, където не достига Слънчевата светлина
и енергията се получава от кристали, прикрепени на качулките на многоглави змии/дракони.                                                                                                                                                                                                                    
С възникването на новата ситуация системата за контрол над съзнанието след смъртта обаче, трябвало да бъде рафинирана и подобрена. Това се дължало и на факта, че голяма част от тези „Аз-ове“, които не пристигали доброволно тук, за да „учат“, а били заточени като затворници от други системи, имали склонността в определен момент да осъзнаят действителното положение, в което се намират и да търсят начин да избягат. Преди поставянето на щита повечето „души“ така или иначе се завръщали отново във физическо тяло поради поставените в тях кристални импланти на Земята. При това положение дори в повечето случаи нямало нужда да се използват „имплантиращите станции“ в отвъдното. Те се завръщали в ново тяло на Земята след смъртта си, защото считали, че просто това трябва да направят. Тези, които били объркани и дезориентирани и не знаели какво се случва били залавяни в астрала от фракцията владееща планетата и връщани в новородено тяло „на сляпо“. Тоест без предварителна подготовка и без изкуствено заложени предварителни цели по отношение на това какво „личността“ трябва да постигне през живота си. Въпреки това напускането на планетата било значително по-лесно, защото след поставянето на щита Земята се превърнала в една наистина затворена система, изолирана от почти всякакви „външни влияния“.

След потопа „капанът за души“ бива усъвършенстван, така че малцина успявали да се измъкнат след като физическите им тела умирали на Земята. „Великата холограма“, или както популярно я наричаме „матрицата“, е наложена над Земята най-вече с помощта на Луната, която контролира почти всички процеси случващи се на планетата. След потопа обаче програмите идващи от Луната са доста видоизменени, като една от най-големите разлики е свързана с продължителността на живота, която се смъква драстично в сравнение с предишните земни цивилизации контролирани до голяма степен от Орион. Освен това програмите, които идват от Луната са доста по-добре „калибрирани“ с човешките тела и оказват много по-пряко въздействие.
След потопа бива въведена така наречената „зона между животите“. Тя има свое собствено „време-пространство“ и е изградена с помощта на холографска технология от най-висш ранг. Разделена е на многобройни участъци асоциирани с „острови“ и се управлява от същества принадлежащи към бунтовниците. От своя страна те обучават и „тренират“ други същества загубили физическите си тела на Земята да извършват по-голямата част свързана с манипулацията на новопристигналите вместо тях. По този начин ги превръщат в нещо подобно на „администратори“. Доста често именно такива обучени предварително същества идват в момента на смъртта, за да ви посочат „правилният път“ – тунелът от светлина. От тунела се излъчва по технологичен начин огромна енергия на „любов“, която силно придърпва към него. Ако починалия реши да влезе вътре – дали по собствено желание или следвайки съвета на съществото, което вижда – бързо бива отведен до вече спомената зона.
След като попадне в нея Аз-ът се насочва към специфично място, което съответства на неговите вярвания, които обикновено са изградени почти изцяло на база на току-що изминалия физически живот. Това става с помощта на холографска проекция и технология, която сканира съществото, за да извлече есенцията за неговата представа къде би следвало да отиде. По този начин в повечето случаи новопристигналият в зоната се чувства доста удобно, защото видяното отговаря напълно на неговите очаквания. С времето самите обитатели стават неволни поддръжници и помощници на зоната, която считат за свой дом. Така не всеки отива на едно и също „място“ попадайки там след влизането в тунела. Всичко е тясно свързано с представите за живота, които биват проектирани в астралната равнина и са споделени от тези на други същества. Изкуствено създадената зона между животите по своята същност е едно наистина „уютно място“, което в повечето случаи бива асоциирано именно с безопасния дом, от който всеки Аз може да планира бъдещите си физически инкарнации съобразно собствените си разбирания и вярвания в комбинации с други „сродни души“. Това прави зоната и „перфектен затвор“, защото почти никой не я възприема като такъв и не се опитва да я напусне, защото тя осигурява всичко от което има нужда.

Тези своеобразни „острови на вярата“ биват поддържани с технология, но в даден момент самата енергия на съществата, които ги обитават прави така че тези места да се самоподдържат. Останалите „под-зони“ са невидими за тези, които не споделят същата ценностна система, която се явява доминираща за конкретния „остров“. Съществата създават своя собствена реалност и всяка такава има своя собствена честота и вибрация, недостъпна за тези с различни разбирания. Това е перфектната манипулация държаща съществото в измамна примка и при следващата му инкарнация във физическо тяло, защото споменът от този „изкуствен рай“, или пък каквато друга представа съществото проектира, продължава да стои в подсъзнанието, докато отново е физически на Земята. По този начин, когато смъртта наближи, съществото има някакво „чувство“ къде би следвало да отиде след като физическото му тяло умре. Така рециклиращата система до голяма степен се поддържа сама.
Заб.БИЛА- СваАРга Под Земята са седем системи с имена Атала, Витала, Сутала, Талатала, Махатала, Расатала и Патала. Тези по-низши планетни системи са със същия размер като на Земята планети, започващи от 560,000 мили под Земята.Тези планети са населени с хора с голяма власт и разкош, но все още на демонско съзнание, които са достигнали тук чрез строги икономии, насочени към материални удоволствия, без духовно развитие. Те малко стареят или се разболяват, поради напредъка на технокрацията си, но живеят в постоянен страх от факторът ВРЕМЕ(КАЛА-Шива), което в крайна сметка трябва да унищожи техните жилища. Ето защо те са дали името на "Била-сварга", или "подземни небесни планети" - "Вътрешна, Огледална Земя" или "АгАРта".По-долу от Атала е планета Витала, на който Господ Шива и съпругата му Гаури(буквално "Златната") пребивават.Тези планетарни системи
сa източникът на инспирация на масоно-илюминатската цивилизация -т.нар. "нови юдеи".Жителите тук се радват на стандарт на материален комфорт по-голям дори от този на по-висшите планети (на Райа на Индра), поради желанието за високи стандарти за чувствено удоволствие, богатство и влияние. Жителите са известни като Дайтйаси(Daityas), Данави(Danavas) и Наги(Nagas) и всички ангажирани в илюзорно материално удоволствие, без мисълта за духовно освобождение. Има невероятни подвизи на архитектурата в градовете си окичени с ценни бижута в къщи, градини, дворове, и т.н. Всички жители пият сокове и се къпят в билков еликсир, който да ги освободи от всякакви тревожност или физически заболявания, както и от някакви признаци на физическо стареене. Визуалната красотата на този изкуствен рай надминава тази на по-висшите планети и тази чувствена атмосфера, напълно улавя ума, който не позволява мисли, а е насочен към чувствено удоволствие и сетивно щастие. Тъй като времето не е разделено на "дни и нощи", поради липса на Слънчеви лъчи за достигането на тези планети, резидентите им нямат страх, причинено от Времето, сякаш има "без-времие". Само по време на ПРА-ЛАЙА (РАЗРУШАВАНЕ) или-"разтваряне" тревожност и страх ги изконсумирват и реинкарнират в по-низши форми в материалният свят. 

Има и друг тип „взаимовръзки“ в „зоната между животите“. Членовете на такива групи не споделят задължително точно едни и същи вярвания като ценностна система, но са обвързани на база отношенията си във физическия си живот – тоест те са били роднини, съпрузи и т.н. В повечето случаи обаче, те все пак имат сходни представи достатъчни за това да се съберат на едно и също място, построявайки по този начин свой собствен „остров на вярата“. Понякога дори единственото условие за изграждането на подобен „остров“ е вярата на „Аз-овете“ и тяхната твърда убеденост, че те ще се срещнат заедно след физическата си смърт. Бидейки на едно и също място, те проектират и режисират по какъв начин да разпределят и разменят ролите си при следващите си инкарнации във физическо тяло – като отново всичко е на база на техните вярвания, че това е схемата по която трябва да се случи. Нещо добре показано във филмът с Робин Уилямс „В какво се превръщат мечтите“.

Самата зона най-вероятно първоначално е била просто един своеобразен „склад за души“, но постепенно целият процес става доста по-сложен, до степен, която много хора описват по време на регресивна терапия. В повечето случаи отиването към светлината означава връщане отново на Земята след известен престой в зоната. По този начин тя се превръща в изключително важна част от контролиращата система и в много случаи „починалите“ дори нямат нужда от допълнителни наставления, защото разпознават светлината и тунела и отиват там по свое собствено желание спомняйки си за огромното чувство на „любов“, което ги посреща всеки път след като напуснат физическото си тяло!

Това обяснение на ситуацията разбира се е само частично вярно, защото е представено през призмата на последователно случващи се събития – такива, каквито от човешка гледна точка най-лесно можем да възприемем, тъй като времевите рамки са изключително важно условие, което крепи целостта на реалността, в която пребиваме. Извънземните фракции осъзнават този факт много добре и в голяма степен водят своите конфликти като един вид „времеви войни“, тъй като с помощта на усъвършенстваната си технология са придобили власт над този изключително важен елемент в цялата съвкупност от фактори, но това е тема на друг разговор. В контекста на изложеното свързано със „зоната“, само ще добавя една интересна интерпретация на Монро, според който тази „зона“ мистериозно изчезва след около 1000 години през перспективата на линейното земно време.
От позицията на Висшия Аз обаче, нещата се случват едновременно, защото на нивото на което той оперира няма „време“ за разлика от физическия свят и специфичната зона между животите, която пък има други свои закономерности в зависимост от конкретните „проектирани схващания“. Това поставя цялата ситуация през съвсем различна призма, която много трудно може да бъде обяснена адекватно и в пълната ѝ цялост от гледна точка на „фрагментирания инкарнационен Аз“. Представяйки нещата през някаква доста бледа аналогия, Висшият Аз играе ролята на „навигатор“ (но в действителност е нещо много повече) на многобройните свои фрагментирани Аз-ове. По своята същност той е много повече от общата сума и изживявания на всички свои „Аз“. Ако приемем, че вие „сънувате“ няколко сънища едновременно всеки един от сънищата може да продължи десетки години, но от позицията на „сънуващия“ е изминал само миг, или дори не е изминало никакво време, защото, както вече бе споменато, на това ниво време не съществува. Висшият Аз използва своите фрагментирани Аз-ове по начини и за цели, които те самите не могат да възприемат, докато самите те не станат завършени. В определени ситуации Висшият Аз спуска определена информация към определен фрагментиран Аз от другите си „части“ и това обикновено става по време на сън. Ако сте имали изживяване, при което сте „сънували“, че сте вие, но сте заобиколени от напълно различна среда, която обаче странно „познавате“ и същевременно вие самите изглеждате по доста различен начин (ако успеете да се зърнете), най-вероятно става дума именно за описания по-горе процес. Когато става дума за астрална проекция на самия фрагментиран Аз в повечето случаи неговото астрално тяло е точно копие на физическото такова и е изживяване тясно свързано с конкретния фрагментиран Аз. Въпреки че е част от нещо много по-голямо, фрагментираният Аз, също както и Висшия Аз, се развива освен като част от по-големия „грозд“, но и сам за себе си! В определен момент той може да придобие разбиране и опит, които да го превърнат във Висш Аз от нов ред. В този ред на мисли илюзията за времева последователност при инкарнирането на фрагментирания Аз, при което той многократно „ходи и се връща“ до зоната между животите, е изключително трудно да бъде възприета като непоследователно събитие – такова каквото то е от друга гледна точка, тъй като минало настояще и бъдеще съществуват едновременно и едновременно могат да бъдат променяни.

Тук идва и моментът, при който в споменатият материал следваха съвети по какъв начин светлинния капан да бъде избегнат, и „какво да направите след това“? Съвсем разбираемо е голяма част от „хората“ да изпитват страх от неизвестното, което ги очаква, ако не попаднат в „зоната“ – „сигурният“ и „безопасен“ вариант, който „светлината“ излъчва към тях. Повечето „Аз-ове“ са минавали през този цикъл много пъти и имат чувството, че това е техният безопасен дом. Те дори вярват, че ако не влязат в светлинния тунел може да се превърнат в „изгубени души“. Тези, които се колебаят в този момент да направят своя избор, получават допълнителна „помощ“ от представящи се за техни водачи същества. В някои случаи обаче не се появява никой, а тунелът се отваря на известна дистанция пред вас. В този момент Аз-ът усеща силно привличане от тунела и започва да се движи към него понякога съзнателно, а понякога като листо засмуквано от мощна прахосмукачка. Съветът, който беше даден в конкретната ситуация и вероятно е действително работещо решение и следния:

Вместо да се оставите да бъдете хипнотизирани от мощното привличане трябва да се обърнете в точно обратната посока и да се концентрирате върху нея. Трябва да се придвижите по-далече от „тунела“, като изключително важно е това да стане чрез мисъл и намерение. Не трябва да се опитвате да се „борите“ с неговата сила, защото това не е начина по който ще стане. Просто трябва да се отделите от него чрез мисъл. Тунелът със светлината е изключително сложна холограма и това, което следва да направите е да се придвижите мислено в друга посока и той ще избледнее и изчезне. Следва инструкция при която скоро след това ще успеете да видите и „щита“, който представлява мъглява бариера, която обаче е осеяна с „дупки“ и трябва да минете през една от тях, за да се озовете в една много по-голяма вселена и ще сте свободни да отиде където си поискате.

Тук вече става „много интересно“, защото следва съвет да се подготвите добре психически, затова което ще видите! И една съществена част от всичко е космическата война, която се води в слънчевата система и че тя се води едновременно в много различни измерения. Споменава се, че вероятно ще срещнете много други същества, които ще се опитат да ви привлекат да отидете с тях, на които можете да откажете любезно или напротив – да прецените, че искате да отидете. Както вече бе споменато в статията „Излъчватели в холограмата“: „В този момент може да срещнете други създания – а такива има милиони, които ще ви канят да отидете с тях, да се присъедините към тях – да играете с тях или да минете под тяхната „опека“.“ В крайна сметка на вас агресивно ще ви се РЕКЛАМИРА точно определен свят, който е съставна част на определена йерархия и това ще стане по един силно изкусителен начин.

Поразителното в случая обаче е, че една от няколкото изброени опции за вашите бъдещи планове бе да се „завърнете пред прага на Империята Орион“ описана като създателя на човешкия род!!! Не само това, но тези които са имали „човешки опит“ били с предимство да бъдат допуснати до Империята за разлика на пристигащи от други места във вселената! Дори последните се чувствали силно ощетени, защото „човешките души“ много по-лесно получавали достъп до тяхната „система на учене“, освен ако не са вършили престъпления срещу Империята! Другите същества трябвало да се преборят за правото да са част от тази система, за разлика от тези, които са били хора от Земята. Но има и още... „Империята Орион“ вече била една „миролюбива търговска империя“ и нейните войскови части MAKH – същите, които са самото олицетворение на израза „контрол върху съзнанието“ се използвали „само“ за защита на Империята от външни сили и особено на тези от „бунтовническата фракция“. Така, според същите тези съвети, всяка една от дадените опции за „бъдещи планове“ била силно за предпочитане пред „рециклиращата система“ наложена на Земята, като в конкретния случай българската поговорка „от трън та на глог“ придобива нови висоти. Всеки един избран път така или иначе води до някакво развитие дори когато на пръв поглед „повтаряте“ нещо, през което сте минали. Изборът на всеки един фрагментиран Аз е различен, съобразно сложния комплекс от фактори, които са изиграли роля при неговото изграждане и развитие.                                                                               Общото в становището на Ведаическите изначални писания и всички останали е, че  царството("Била-суарга") е с по-висока технология(в сравнение със Средната Земя- "Бху", и дори е по-пищно в сравнение с Горният Рай на ИндРа- "Суарга", тъй като до това царство не достигат лъчите на Звездното Слънце - "Рама", на базата на излъчващи енергия кристали(скъпоценни камъни на качулките на многоглави змии)- "цифрово съзнание", авангардна архитектура, илюзията, че "няма време"(тъй като няма Слънце и Луна), безметежен райски живот с приказни природни картини ("огледален свят" на небесният рай) и потапяне в света на насладата на сетивата, като "райско усещане".
Защо се нарича "Огледален свят"?- В огледалото се вижда нещо, което наподобява за Реалността, но не е. Т.е. - Реалността в огледалото я виждаме със сетиво(със зрението, като сетиво, възприемаме над 80% от сетивната информацията).
Реалността се усеща, когато впрегнем сетивата за Богът.
Преди това имаме етап на отдръпване(изчистване) на сетивата от майа(илюзията), а не - "потапяне в майа до шия"(както става в Била-сварга)!! материалният рай(сварга, сварог "сУ-АР-ка","сВАРга"*) се достига САМО чрез покаяние от материалната енергия. А Трансцеденталният рай е отвъд материалният рай дори.
"Потъването в приятността на сетивата" се нарича "изкуствен рай"(Била-сварга) или- "Разширяване на Илюзията"...                                                                                        
Различието е, че докато всички тези изброени без Свещените писания на ВЕДА, описват управлението му като "мъдреци" и "напреднала висша раса", то Веда ги дефинира нато асури(демони) и наги(змии), които омайват съзнанието и го отдалечават от Истината на Трансцеденталният свят, като РАЗШИРЯВАТ ИЛЮЗИЯТА. Всъщност, ислямският пророк Мохамед е пророкуван в Бхавишна Пурана точно като ре-инкарнираният демон Трипура-асура- "Маха-мада", което в буквален превод означава "Разширение на Илюзията".                                                                                                                                    Виж тук>Сутра 13,27 [Тази вселена е разделена на четиринадесет сфери, седем Сварги и седем Патали.]                                                                                                                                                                        www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/513-2014-10-12-20-07-13.html     

Основна задача на Илюминати е рециклирне на заловените души обратно на Земята.

                        Ороборус- символизира вечните циклите в материята, самсара                                                                                      Окото на ХОР(Луцифер)- 3то око на Шива за материцата                                                                                                                   Днешната ИЛЮМИНАТСКА цвиливилизация на Луцифер(лунното око на Хор или -Тотх или 3-то око на Шива)се управлява от гнездоото на 'свободните' наги(свободните зидари) на Агарта по конспиративен(подводен и подземен) способ. 'Аграта' е царството на нагите, или още Долната Земя, цивилизация на Патала-лока, с високи технологии на кристали, тъй като до тях не стига енергията ан Звездното Слънце(Рама), а само на Ядреното(Шива), и генетично инжинерство и по-висок зарад на демонизъмм от нашата Земя.

Агарта е по-високо технологично цивилизация от нашата, но много по-упаднал духовно, което на фона на днешния наш духовен упадък си е направи висшо образование по демонизъм.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Съвременното илюминатско общество от йудео-масони са наги, които изповядват Кали-култът на кървави жертвоприношения, наследен от ану-наГите от Шумер, предаващ се последователно в Йудея=>Рим(включително и римското библейско християнство, което е маскирано за "божествено")=>Лондон=>Ню Йорк, т.е.- Вавилон=>Йудея=>Римската империя(римското християнство) => Лондон => Ню Йорк(Йудея Нова).
Тяхната цел е да поставят душата под ТОТАЛЕН КОНТРОЛ в матрицата и да робува на Маха-Майа с             безкраен цикъл от прераждания.                                                                                                                                                                  Кръгът (празен, без точка в него) представлява завършеност, но и затвореност, ограничение, въртележка, Ороборос (Ouroboros), която трябва да бъде превъзмогната и надхвърлена, за да се постигне истинско просветление. Това е едно ограничено игрално поле. Кръгът е булото на Мая - илюзията, която скрива от нас истинската същност на нещата. Кръгът (с точка, сърцевина в него) е символ на Слънцето и като такъв представлява Слънчевият принцип, който символизира баланс, самодостатъчност, просветление, висша степен на развитие. Това е еволюционен етап, в който човекът не само е усъвършенствал себе си, но той разпръсква "лъчите" на духовната си същност и помага и на другите да го последват и да постигнат висше ниво.
Архетипен смисъл - синтропия, еволюция, светлина.

Полукръгът (1/2 от окръжността) е символ на Луната (полумесеца) и като такъв представлява Лунния принцип, който изобщо не е толкова просветлен. Лунният принцип разчита на крадене на идеи, енергиен вампиризъм и жажда за внимание, зависимост, излишна емоционалност и драматизъм, липса на креативност, деградация и обща тъпота.
Архетипен смисъл - ентропия, инволюция, тъмнина. Цялата днешна музика е подчинена на тактовете 2/4 (полумесец) - инволюционен цикъл, или 4/4 (кръг) - затворен цикъл, както и другите затворени тактове - това са все ограничения, които сами по себе си трудно биха довели до духовно въздигане. Тук може би единственото сериозно изключение е класическата музика, най-вече тази от преди 19-ти век, притежаваща вътрешна хармония. Прекъснат кръг (3/4, 5/8, 7/8 и т.н. от окръжността).В никакъв случай не трябва да се бърка с полумесеца. Значението на прекъснатия кръг е абсолютно различно от това на полумесеца.

Това всъщност е и значението на буквата "С" - достигане до истината отвъд илюзията. Разкъсване на булото на лъжата и постигане на (по-)чиста връзка с Източника. Даже и очите се отварят към външния свят като се вдигнат клепачите и се получи формата „vesica piscis”, макар че те служат за наблюдаване на материалната Илюзия. А зениците са прозорецът към света, изобразен от прекъсването, което формира буквата „С”.

Неслучайно прекъснатият кръг, изразен като съотношение - е същият като размера на неравноделните тактове от народната ни музика - 3/4, 5/8, 7/8, 11/16, 15/16. Това е именно защото народната ни музика, в далечното минало, когато е възникнала, е била инструмент за въздигане и достигане до по-висше ниво на съзнание. Нещо като активна групова медитация още от времето на древните траки, а може би дори преди тях. Това става, ако се изпълни хорото правилно и чрез подходящ съпровод, като за дадения период от време булото на илюзията Мая се прекъсва и духовната същност на човека може да се докосне до друга реалност, или даже до Истинската реалност - Брахман, съществуваща независимо и в по-висша плътност от затворения кръг (сфера) на Мая. ВАСУКИ И АНАНТА ШЕША                                                                                                                                                                 Повечето хора са запознати, или най-малкото са чували за тунелът от светлина , в който нашата душа попада след напускането на физическото тяло. Като основна част на тази концепция обикновено следва някакъв своеобразен „преглед на живота“, който е изминал. Точно тази постановка почти винаги стои в основата на това да ви накара да се върнете обратно в 3-та плътност без това непременно да е вашето суверенно желание. Защото естеството на нашата истинска природа е да бъдем тук, за да придобием определен опит, а не да се връщаме милиони пъти отново и отново като част от една изкуствена система, която използва собствените ни представи за това какво наистина е да си човек, за да ни връща обратно към същата илюзия. Какво може да направите, за да прекъснете този изкуствен цикъл на реинкарнация?

Почти всеки човек, който е имал преживяване близко до смъртта споделя, че не е искал да се връща отново на Земята и че от другата страна на „завесата“ се чувства все едно си е у дома. Въпреки това доста често се появяват куп обстоятелства, които имат за цел да ви задължат да се върнете. Като цяло има доста сходни мотиви, които стават очевидни на база хилядите свидетелства на хора преминали през този процес. Общата рамка е приблизително следната:

• виждате тунела с бяла светлина

• пристигате в края на тунела

• срещате се със „същества“, които се представят за ангели, водачи, приятели или починали роднини

• след това имате преглед на своя живот

• после бивате изпращани отново на Земята

• междувременно сте научили някакви „уроци“ от другата страна

Светлинният тунел е толкова примамлив именно защото дава възможността да се срещнете с обичани от вас хора, които вече са починали. Чувството на „любов“, което повечето хора преминали през такова преживяване описват, е хиляди пъти по-голямо от всичко, което можете да изпитате в 3-та плътност. В действителност обаче, светлинният тунел е капан за залавяне на души, и неговата основна задача е да рециклира
заловените обратно на Земята.

Прегледът на живота

Част от процеса включва така наречения преглед на живота при който може да наблюдавате целия си живот през панорамен 360° изглед. Можете да видите всичко, което сте правили през „последната“ си инкарнация. След това обаче виждате живота си през перспективата на всички, с които сте контактували в тази конкретна инкарнация. Може да видите как сте наранили чувствата на някого, когато видите живота си през тяхната перспектива или пък да разберете колко радост сте донесли на някой друг след като сте извършили „добро дело“, без да очаквате нищо в замяна (добра илюстрация на тази „схема“ е филмът „
Да защитиш живота си“, в който дори цялото това „шоу“ става пред СЪД, който определя вашата съдба и решава дали отново трябва да се върнете или да продължите към „друг свят“ – бел. Alien).

В много от случаите до вас ще има същество, което ще се представя дори за самия „Източник“, и ще изглежда „вселюбящо“ и ще се смее заедно с вас на собствения ви преглед. Въпреки това същото това същество ще ви изпрати отново обратно след прегледа, въпреки вашето конкретно желание.


Духовни водачи

По време на целия този процес има огромна вероятност да се срещнете с така наречените „духовни водачи“. Какви са всъщност те и каква е тяхната основна цел? Възможно ли е те чисто и просто да са представители на същите тези същества, които играят ролята наконтрольори и ни рециклират обратно за Земята? Доста често те се появяват точно в момента, когато напуснете физическото си тяло и в голямата си част са извънземни от Сивите, но има и други. Ако изберете да отидете с тях, в крайна сметка ще попаднете отново в
рециклиращата системас пълна амнезия и в съвсем ново тяло на Земята.

(Както много често е било обяснявано, извънземните имат явен афинитет към копирането и преправянето на вече установени модели (един пример вече беше даден тук), с което се цели тяхната подмяна, така че те да заработят по един малко по-различен начин. Фалшифицирането на „духовните водачи“ по същество е доста гениален ход, защото е базиран на нещо, което е основен механизъм за връзка между хилядите инкарнации в рамките на един Висш Аз. Истинските „духовни водачи“ не са нищо друго освен ваши други собствени инкарнации, които обикновено оперират в друга плътност и на базата на това разполагат с много по-големи възможности за съдействие в определени моменти, когато това наистина е наложително по безброй различни причини. Как точно функционира този процес може детайлно да проучите ако прочете книгите на Робърт Монро – бел. Alien)

В тази връзка един човек споделя едно много интересно свое преживяване в астрала. Той „сънува“, че е на прага да се инкарнира в 3-та плътност. Поставен е в някаква стая подобна на асансьор, която има за цел да онагледи „спускането“ към Земята. Човека си спомня, че е бил в тази стая много пъти преди това, но не си спомня какво точно трябва да направи впоследствие. Той се намира на 14 етаж. Паметта му е толкова силно изтрита, че дори е забравил как точно трябва да се спусне на Земята.

Това е един своеобразен тест, който бива даван от другата страна, за да се види дали все пак са останали налични някакви спомени и ако това е така ви връщат за допълнително „прочистване“ преди да ви върнат на Земята. Човекът си спомня, че е имало и други тестове свързани с проверка на паметта, но не може да си спомни точно какви. Това са последните фрагменти от спомени преди да се роди. Той счита, че по някакъв начин точно тази стая подобна на асансьор е свързана с изтриването на спомените.

Шуманов резонанс

Вероятно някои от вас си задават въпроса: как изобщо е възможно един Сив да проявява любов и да се представя за „духовен водач“? Винаги имайте предвид, че те използват технология, която е извън нашето разбиране и чрез която могат да трият спомените ни и още безброй други неща. В тази връзка според много хора Шумановият резонанс на Земята е бил 7,83Hz в продължение на хиляди години. Наскоро има сведения, че той се е повишил на 8,15 цикъла в секунда. Сега си представете, че така наречения светлинен тунел може да създаде резонанс от порядъка на 1000, 10 000 или дори 1 000 000 цикъла в секунда! В същото време Сивите се появяват в тунела като „духовни водачи“, но технологията им позволява те да са „изолирани“ от въздействието на тунела. По този начин напускащия физическото си тяло ще усеща „огромна любов“ и безрезервно ще се довери на съществата, които я „излъчват“ без да осъзнава факта че това е една изкуствена програма създадена с цел да ви държи в капана на системата за реинкарнации. В крайна сметка това което ще почувствате не е любов, а силата на изкуствената система за контрол.

Как да излезете от инкарнационната система

Чисто и просто разполагайки с това знание, по време на своята смърт вие може успешно да преминете през най-често използваните измамни схеми, които ще се опитат да ви убедят, че вие трябва да се върнете отново, защото например трябва да изплащате „негативен кармичен дълг“. Обикновено цялата постановка е придружена с подписването на специален „договор“, чрез който вие се задължавате да „платите“ за „греховете“ и купища други подробности. Винаги помнете принципа, че това което е „горе“, е същото като това „долу“ и може да бъдете сигурни, че схемите които биват използвани по същество не се различават в своята безскрупулност от всичко което сте срещали хиляди пъти на Земята като част от СИСТЕМАТА. Единствено разликата вероятно идва от това, че „горе“ измамната постановка е почти перфектно режисирана. Почти всичко, което научавате през живота си под формата на систематизирани знания е лъжа, включително и претекста поради който трябва постоянно да се връщате и инкарниранете.

Ако все пак решите да влезете в „светлинния тунел“, защото считате, че това е част от вашия „собствен път“, не позволявайте никое същество, което срещнете там да ви убеди, че трябва да се върнете, именно защото трябва да платите „кармичен дълг“. Всеки така наречен „кармичен дълг“ е просто част от това, което вие сте решили, че трябва да изживеете на Земята! Това знание не е индулгенция за вашите действия, които пораждат други такива на принципа на причина и следствие, а възможност да видите отвъд маската на една здраво установена система, която се захранва от вярата на милиони същества, които сами поддържат решетките на собственият си затвор. Ако решите, че искате да се върнете отново в 3-та плътност се върнете при вашите собствени условия, а не такива които изкуствено ще се опитат да ви наложат. В крайна сметка ще намерите мир, когато осъзнаете, че вие сте част от създателя/източника и в своята пълна и завършена форма можете да създавате цели светове и галактики. (Повече подробности свързани с начина на функциониране на така наречената кармична система може да откриете в следговора на книгата „
Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“ – бел. Alien)

Един от най-добрите примери за онагледяване на описаната по-горе схема може да откриете в епизод 15 от сезон 3 на сериала „Star Trek: Voyager“. Епизодът е с име „Coda“, и можете да видите малък откъс от него с превод на български по-долу. Моля намерете време да го гледате, защото той е ярка демонстрация на целия този процес.
www.youtube.com/watch
И така, от откъса става ясно, че „духът на бащата“ на командир Катрин Джейнуей се появява, за да я убеди, че всичко е приключило, че физическото ѝ тяло е мъртво и погребано и че няма какво повече да прави на мястото на което се намира. Но тя не е готова да приеме този факт. „Баща ѝ“ се опитва да я убеди, че всички нейни опити да отхвърли реалността на ситуацията в която се намира само ще я наранят повече. Джейнуей обаче не е убедена и настоява да остане на кораба си макар дори само „духом“ без физическото си тяло.

Докато „духът на нейния баща“ продължава да я притиска да се съгласи да изостави света, в който живее и да тръгне с него, тя внезапно получава видение, от което става ясно, че нейното физическо тяло все още е на непозната планета и че има хора от нейния екипаж, които се опиват да я съживят. След последвалите още 2 видения, за нея става очевидно, че всичко което до момента тя е видяла от „задгробния живот“, е измамна холограма. Фалшивото ѝ погребение и реакциите на близките ѝ на кораба са просто част от халюцинацията, а физическото ѝ тяло все още се намира в кома.

Предвид обстоятелствата, извънземното същество в крайна сметка разкрива своята истинска идентичност. То казва, че неговият вид причаква човека в момента на неговата смърт и идва да му „помогне“ да разбере какво се случва, така че да може да премине границата между двата свята и да отиде на място „изпълнено с радост“. Извънземният казва, че е говорел истината, когато е заявил че това е „чудно място“ и в него можеш да бъдеш точно такъв какъвто искаш. Представянето за неин роднина имало за цел да направи прехода доста по-лесен и да премахне страха у починалия! Джейнуей обаче има огромни съмнения в мотивацията на извънземния да я заведе на това „чудно място“ и иска да ѝ каже какво наистина иска от нея.

Извънземният я сграбчва, казвайки ѝ, че тя трябва да отиде с него, но точно тогава тя осъзнава, че ако той е можел да стори това насила – вече е щял да го направи. Тя разбира, че извънземният има нужда тя ДОБРОВОЛНО да се съгласи да отиде с него – нещо, което отказва да направи. Извънземният е видимо разгневен и се връща в своя свят, но заявява, че ще има нов шанс, когато пак ще я причака и този път тя ще се съгласи да отиде в неговата
МАТРИЦА!

Другият вид кукичка, която бива използвана за поддържането на тази огромна изкуствена постановка, обикновено е собствената представа на човека за това как стоят нещата в действителност. Много хора всъщност благославят идеята за „реинкарнацията“ – мисъл, която до голяма степен успокоява егото на тялото, че то няма да спре да съществува! Това обаче са страховете на собственото ви тяло чрез което вие временно се идентифицирате в настоящето и което чисто и просто е един инструмент, а не вашата истинска същност. Точно този факт бива доста умело използван, така че в крайна сметка „идеята за повторно съществуване“ да бъде радушно посрещната без оглед на условията и принципите, които стоят зад нея. Този модел на поведение и реакция е генетично заложен от създателите на човешките тела и макар човешкото тяло да се явява едно своеобразно бойно поле за влияние на различните извънземни фракции, няма никакво съмнение, че „рептилоидния мозък“ играе основна роля в това което представляваме на практика. Нашето тяло е продукт на генно инженерство и чрез него можем да наблюдаваме тази „виртуална реалност“ до голяма степен през призмата на съществата, които я владеят от милиарди години. Рептилоидният мозък, който е част от нашето същество в настоящето, ни прави такива каквито сме. Той ни травматизира от момента в който се родим, до момента в който напуснем физическото си тяло. Използвайки този „софтуер“ наречен рептилоиден мозък, ние се превръщаме в хищници, но същевременно сме залети от несигурност, безброй желания и страх. Целият този пакет от съвкупности ни води към следващи инкарнации именно резонирайки с нашите желания (които са породени от заложените програми в телата ни). Този факт бива използван умело, за да ни убеди да се върнем отново по причини, които нямат нищо общо с първоначалната идея за пребиване тук. Знаейки това, то може да бъде ключ към суверенен избор за разлика от изкуствените обстоятелства и техните безбройни варианти базирани на личните ни изживявания на Земята!

От Грег Прескот и Елва Томпъсн www.parallelreality-bg.com/statii/control.html