Студио шпионска лига/36/Заплахата е в тръмпизирането на Радев, Пеевски и Борисов

ПП-ДБ трябва да е гарант на задълбочаването на европейската интеграция. С някои неща сделки не се правят. За всичко друго има мастъркард.

Гражданската енергия, която свали кабинета “Пеевски”, не е заплаха за европейското бъдеще на България. Всъщност е точно обратното - тя е единствената му консолидирана защита. Нужно е обаче политическият двигател на тази енергия - коалицията ПП-ДБ - да заяви съвсем ясно, по неподлежащ на каквото и да е тълкуване начин, че ще бъде политическият гарант. Гарант не просто на членството в ЕС, а на активна българска политика за задълбочаване на европейската интеграция в сферите на сигурността и отбраната. Гарант и на власт, и в опозиция. Каквото повели избирателят.

Заплахите са другаде - и най-вече в неприкритото състезание по “Тръмпизиране” между Радев, Пеевски и Борисов*. Едновременно омаяни от въображаемия популистки потенциал на тръмпизма, притеснени от тежките си зависимости и от Вашингтон, и от Москва, и изпълнени с гневна досада от настойчивото искане на европейските партньори за ограничаване на корупцията, и тримата се вживяват в ролята на “български Орбан”. И се съревновават за позицията на главен дупедавец пред рекета, на който американската администрация опитва да подложи цяла Европа.

Най-характерното в случая е поредното рязко завъртане на Борисов (винаги се чудя как не му се вие свят, но вероятно освен карате е тренирал и фигурно пързаляне), който успя да повтори всички опорки на Радев (всъщност на Лавров и Орбан). И дори да нарече “войнолюбци” Доналд Туск, Фридрих Мерц, Александър Стуб, Кириакос Мицотакис, Луиш Монтенегро, че и Джорджа Мелони.

В тази ситуация, ПП-ДБ, а и всеки друг, който има базово чувство за европейска идентичност и национална чест - консерватор, либерал, националист, християнин или секуларист - има една, основна и неотменима задача. И тя е да не допусне и най-лекото съмнение в посоката на развитие на България и европейските основи на сигурността и благосъстоянието ни. Независимо от цената. С някои неща сделки не се правят. За всичко друго има мастъркард.

Изобщо не коментирам партиите и лидерите с откровено проруски и антиевропейски послания. Те имат своята публика, но сами по себе си не представляват риск, ако не работят с Радев или Борисов.

https://clubz.bg/168990

Не допускайте до властта проекта на Радев. Той е най-голямата опасност

Не забравяйте, че освен че иска референдум за еврото, президентът обяви Крим за руски и е в международна изолация

Още отсега си представям новогодишната реч на президента Румен Радев.

За мнозина тя е последна. Но те забравят, през ноември 2026 г. са изборите, а новият държавен глава ще встъпи в длъжност през януари 2027 г.

Но това са подробности.

Готов съм да се обзаложа, че ще чуем горе-долу следните думи:


„През изминалата година управляващите на няколко пъти потъпкаха законите и конституцията, като лишиха българските граждани от правото да изкажат мнението си чрез референдум.“

В речта може да не присъства думата „евро“. Но на всички ще бъде ясно, че ще става дума именно за единната европейска валута. Нали именно Радев искаше да инициира този референдум?

След което ще обясни как в обществото нямало консенсус, как властта не могла да обуздае спекулантите и главоломното поскъпване и т.н.

Разбира се, бих се радвал да не съм прав. Ама надали ще се случи.

За Радев еврото е като краставицата за Мирча Кришан. Каквото и да се случи, каквото и да коментира, президентът непрекъснато се връща към тази тема.

И няма съмнение, че тя ще е сред главните на бъдещия му политически проект. А за този проект все по-активно се говори след протестите, довели до падането на коалицията начело с ГЕРБ.

Това е, което много от протестиращите като че ли не осъзнават. Ситуацията доста напомня на тази през 2013 г. Тогава хората излязоха на протест заради сметките за ток. Резултатът бе антиевропейска коалиция в продължение на година и половина. Кабинетът на Пламен Орешарски се крепеше на „златния пръст“ на „Атака“.

Резултата го помним – фалитът на КТБ. Той е най-видимата страна.

Същевременно мнозина вероятно са забравили как самият Орешарски обяви, че България не бърза да влиза в банковия съюз на еврозоната, който е отворен и за страните членки на ЕС извън нея.

Тогава съюзът все още не бе създаден. Това се случи година по-късно. Сред основните му цели са укрепване на сигурността и стабилността на банките, за да устоят на бъдещи финансови кризи, както и преструктуриране на нежизнеспособни банки, без да се прибягва до използване на пари на данъкоплатците. България се присъедини към банковия съюз през 2020 г. - доста след като небързащият натам кабинет „Орешарски“ отиде в историята.

И банковият съюз, и приемането на еврото ще извадят на светло много пари от „сивата икономика“. Очевидно у нас не са малко тези, които не искат това да се случи.

Отделно преминаването към евро завършва пълната ни евроинтеграция, започнала с влизането ни в ЕС през 2007 г. и преминала през пълноправното ни интегриране в Шенгенското пространство в началото на тази година.

Въпросът, който Радев искаше да бъде поставен на гласуване, бе дали българите са съгласни еврото да бъде въведено от 1 януари 2026 г. С други думи – не да се откажем, а да отложим.

Да, но така не става.


„След като Съветът на ЕС е взел решение България да въведе еврото от началото на 2026 г., трябва да стане точно така. Ако поискате отлагане, приемането на единната валута може да се забави за неопределено време. Страхувам се, че периодът няма да бъде кратък“, коментира лаконично пред Клуб Z високопоставен източник в Брюксел.

С други думи – или сега, или в далечно бъдеще, да не кажем никога.

Но това няма да бъде единствената вреда, която би нанесло едно евентуално правителство начело с Румен Радев.

България ще изпадне в международна изолация. Няма да е за първи път. Някога го направи Жан Виденов, който освен на дежурните си посещения в Брюксел за форумите на ЕС ходи само в Сърбия, Китай, Виетнам и Русия. При това при посещението си в Москва успя да си навлече неприязънта на президента Борис Елцин, макар да му каза, че няма да влизаме в НАТО.

Но при Виденов поне не бяхме в ЕС. А при Орешарски вече бяхме. И точно при коалицията на „златния пръст“ бе направен първият опит за преориентиране на България.

Един кабинет „Радев“ ще бъде втори такъв опит. За съжаление, доста по-успешен.

Вече 10 години като държавен глава той се намира в изолация. Срещите му с чужди лидери са предимно с президенти на страни като Германия, които нямат почти никакви правомощия и дори не се избират пряко, а от парламента.

Преди промяната на Конституцията президентът назначаваше служебните правителства и представляваше България пред ЕС. При всяко свое идване на срещите на върха в Брюксел Радев не пропускаше да нарече „войнолюбци“ тези, които искат да се помага на Украйна.

„Крим в момента е руски, какъв да е?“

Това изказване на Радев направи в телевизионен дебат на 18 ноември 2021 г. срещу съперника си Анастас Герджиков. Случи се преди президентските избори, донесли на настоящия държавен глава втори и последен мандат на „Дондуков“ 2.

Тази фраза трябва да кънти в ушите на хората, които излязоха на последните протести. Особено опасно е, че до скоро Бойко Борисов и Делян Пеевски имаха репутация, че - ако не друго - поне са твърдо за ЕС и НАТО.

Но вече и тази им репутация не е чак толкова сигурна. Нищо чудно те да направя някакъв сговор с Радев - тип "Орбан" - който открито да проповядва "русский мир".

Възможно е да се получи антиевропейско мнозинство в Народното събрание. Не липсват мрачните прогнози за неговото осъществяване, в което да се включи и "Възраждане".

А тази партия не иска изобщо еврото, както не искаше Шенген. За сметка на това иска да ни сближи с путинска Русия.

Затова не позволявайте в никакъв случай Радев да яхне протестите. На шествията имаше плакати, призоваващи президента да не се присламчва. Това е чудесно. Но не е достатъчно.

Нещата са прости. В никакъв случай не гласувайте за него, само защото искате да накажете някого - бил той Бойко Борисов, Делян Пеевски или някой друг.

Кабинетът „Орешарски“ управлява малко повече от година, но нанесе сериозни щети. Един кабинет „Радев“ ще бъде много, много по-опустошителен.

Къде изчезнаха парите на България?

Кражбите на Държавна сигурност под контрола на КГБ.

Кой уби Луканов?

Пеевски – лицето на структурата/ФСБ/ГРУ, която държи контрола над държавата през последните десетилетия?

От къде са ПАРИТЕ на санкционирания Пеевски?

ЧЕТВЪРТО ЗАКОНОНАРУШЕНИЕ по договора "Булгаргаз - Боташ"

Неправилна правна квалификация на споразумението като „търговски договор“, с цел заобикаляне на Конституцията на Република България, международното право и парламентарния контрол

Официалната българска теза на институциите е:

"Споразумението между „Булгаргаз - Боташ" е обикновен търговски договор между две дружества, който не е междудържавен,
не поражда международноправни последици и не изисква ратификация."

Тази теза се използва, за да се твърди, че:

- няма компетентност на Народното събрание;
- няма международен договор;
- няма международна юрисдикция;
- няма отговорност на президента, като назначил с негов указ служебния МС или на самия МС извън търговското право.

Защо тази правна квалификация на споразумението "търговски договор" е несъстоятелна:

Предметът на договора е публичен, а не търговски. Договорът урежда:

- достъп до стратегическа газова инфраструктура;
- транзит и регазификация;
- капацитет, резервиран за 13 години;
- доставки, които министърът признава, че ще обслужват и други държави.

Това са функции, които:

- засягат енергийната сигурност;
- засягат външната политика;
- имат регионално и трансгранично въздействие.

Това по дефиниция надхвърля търговския оборот по Търговския закон.

Признанията на министъра на енергетиката от служебния МС разрушават тезата „търговски договор“

Министърът заявява официално, че:
- договорът е рамка за доставки и транзит;
- ще се използва за снабдяване на други държави;
- има международно отражение.

Ако газът се доставя за други държави, то
България е транзитен/регионален коридор;

тогава договорът има междудържавен ефект, независимо как е наречен.

Какво е „международен договор“

Съгласно Виенската конвенция за правото на договорите:

Чл. 2
"Договор" означава международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или няколко свързани помежду си документа, а също така независимо от конкретното му наименование;

Международен договор е споразумение, сключено между държави или други субекти на международното право, което поражда права и задължения по международното право.

Турските официални медии и институции говорят за:

„Türkiye-Bulgaristan Enerji İşbirliği Anlaşması“;
„Devletlerarası protokol“;
„Stratejik enerji ortaklığı“.

Никъде:

- не се говори за „commercial contract“;
- не се използва терминологията на частното право.

Това означава, че:

- едната държава (Турция) третира акта като междудържавен, а другата (България) като търговски.

Това само по себе си е тежък правен дефект.

Съгласно Чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България на ратификация подлежат договори, които:

- засягат участието на държавата в международни отношения;
- съдържат финансови задължения;
- засягат националната сигурност.

Договорът:

- създава дългосрочни финансови ангажименти;
- засяга енергийната сигурност;
- е част от международна енергийна архитектура.

Когата НЕ е търговски, а е рамков/политически:

липсата на ратификация е пряко нарушение на чл. 85 Конституцията на Република България.

Правната квалификация „търговски договор“ е използвана като защитен щит за:

- избягване на парламентарен контрол;
- изключване на президента от отговорност;
- избягване на международна юрисдикция;
- свеждане на казуса до „вътрешен търговски спор“.

Това е злоупотреба с правна форма (fraus legis).

Квалифицирането на споразумението „Булгаргаз - Боташ“ като „търговски договор“ е правно необосновано, тъй като субектите, предметът, срокът и международният ефект на споразумението сочат на рамково междудържавно енергийно споразумение, прикрито под формата на търговски договор с цел заобикаляне на конституционните и международноправни изисквания.