"Върховната истина"(Парам-Атма): Майката на Александър Велики от тракийското племе беси или едони

понеделник, 22 декември 2025 г.

Майката на Александър Велики от тракийското племе беси или едони

Дионисиевата жрица, майка на Александър Велики, жената с много имена: Митрала, Олимпиада, Стартоника… получавани при всяко ново духовно посвещение. Олимпия от тракийското племе едони

Тайните на Духова могила/Александър Велики/Филип Македонски

Херодот твърди, че пеласгите /йонийците/ никога не са напуснали своята територия. И още пояснява, че около 1600 пр.н.е. обитавали малоазийските крайбрежия и Егейските острови. А през 7 век пр. н. е., ”изхождайки главно от Милет, основават редица колонии по черноморското крайбрежие”.

Така. Предполагам вече се вижда огромната шашма от страна на гърците, която се изразява в това, че са сменили имената на траките-пеласги, с това на гърци-йонийци. След това, когато елините пренаписват своята история, просто на мястото на пеласгите пишат йонийци и… туй то. По този начин показват на света, че имат свой самостоятелен език, култура, територии, градове, държавност… и изведнъж стават голямата работа.
През 19 век под зоркото око на братята Рус се ражда името „гърци”. Когато се налага терминът, тогава изведнъж се оказва, че корените на архаичните елински знаци тръгват от Милет, Атина и Коринт /намира се близо до Атина/. Според учените това е било през 8-7 в.пр.н.е.. Този времеви период, касаещ елинската писменост, е наречен с определението „Източни гръцки писмени знаци”. След това същите учени уточняват, че писмеността се развила на запад в Беотия, Лакония и Аркадия. Така през 6-4 в.пр.н.е. се създали и „Западните гръцки писмени знаци”.
И ето, че стигаме до класическата гръцка писмена система, която се оформя през 4-3 в.пр.н.е., с център Атина.
По време на този период /от 8 до 3 в.пр.н.е./ всичко на Балканите става гръцко, защото според учените хората са говорели на гръцки език и са приемали елинската и елинистическата култура.

НО… Има проблем…
Филип Втори и синът му Александър Велики не знаят гръцки /елински/ език!!!

Нека сега разгледаме мистерията, наречена македонци. Все пак те елини ли са или не?
Предлагам за повече яснота да видим на картата къде и каква е била територията на първата македонска държава, създадена от Филип Втори.

Както виждате на картата са изобразени двете държави през 4 в.пр.н.е. – тази на елините е с червен цвят, а с жълтия са маркирани териториите на Беотия, Аркадия и Лакония.
На македонците държавата им е с бял цвят. Столицата им се казва Пела /Бела/ и в нея са родени Филип Втори и неговият син Александър Велики.

Мисля, че вече става ясно, че Филип Втори и неговите мак-едонци нямат нищо общо с елините-македонци-дорийци, за които пише Херодот! Това са просто два различни народа – единият тракийски, а другият елински. Така че, нормално е Филип Втори да не знае гръцки език, когато при него отива Демостен...
От друга страна нека не забравяме, че майката на Александър Велики е от тракийското племе беси. Така че, в кръвта си Александър е половин родопчанин и половин едонец!.. И още нещо важно – защо Александър Велики е ходил до Перперек да му предсказват бъдещето, а не е отишъл до Делфи?
Както виждате на картата разстоянието е горе долу същото.
Та ако Александър е бил грък нима нямаше да отиде до Делфи?.. Какво прави тогава в Родопите?..
Мисля, че причината е ясна. Просто Александър Велики е говорил езика на своите предци и много добре е познавал корените на своя древен род.
Затова е отишъл до Перперек, защото е тракиец, а не грък!

Раждането на детето Слънце (Нефертум) от Лотоса, култов съд от късния неолит, открит на територията на Пловдивска област, България

НОВИ ПРОУЧВАНИЯ НА РАЙОНА НА БЕСИТЕ

По едно или друго време всички траколози в България са се опитвали да локализират мястото на централното светилище на Дионис. Не е успял да се опази от изкушението и създателят на Института по тракология проф. Александър Фол. В своя статия в сп. „Култура” през 1989 г. той пише: „Дионисови планински светилища обаче, изглежда, има предостатъчно из целия Рило-родопски край, в Пирин, в Пангей на изток и във Вертискос на запад от долното течение на Струма, в Странджа и в Сакар, пък и другаде. Не е ясно обаче кои планини Херодот нарича Родопи, но е сигурно, че тракийското божество, познато от тогавашната книжнина с елинското си име Дионис, е вездесъщо. И все пак изглежда, че едно от тези светилища е било главният култов център за всички тракийски земи.

Този извод произтича още от текста на Херодот, който сравнява Дионисовото с делфийското светилище. Сходството се състои в това, че и на двете места, в Парнас и в т. нар. Родопи, жрица дава отговорите. Тя била от царско-жреческия род на бесите, род на прорицатели, който се грижел за светилището.”[1] След като анализира всички познати му исторически сведения за централното светилище, проф. Фол отделя повече внимание на писаното от Аристотел за тракийското племе крестони, живеещи в планината Дизорон, свързана с Беласица и с Югозападните Родопи. Според него това е важно, защото в петата книга на своите „Истории” Херодот казва, че всички траки имали еднакви обичаи, освен гетите, травсите и онези, които живеят „над крестоните”. Особеното на гетите е това, че изповядват култа към безсмъртието, проповядван от Залмоксис. Те са в Карпатите, на север от Дунав. Травсите са родствено племе на бесите и населяват Родопите. Другите различни съседи, живеещи „над крестоните”, според проф. Фол, са бесите. Той пише: „Тези съседи неизменно се обсъждат във всяко издирване на тракийския духовен живот, защото те, за разлика от всички останали траки, убиват любимата жена на покойника и след като била посичана, погребвали я с него; пренебрегването на останалите жени се смятало за най-големия им позор, допълва Херодот (V 5, 1). Този обичай е много изолиран, защото е архаичен и възхожда към една аристократическа индо-иранска традиция, на която тези траки са носители. Убийството на любимата, ще рече на първата жена, е смърт и за царицата, последвала тази на царя, а съединението отново на двойката в гроба гарантира продължаването на рода и в социума, и в космоса. Тази характеристика е отдавна известна, но тук тя е с висока стойност, защото може да бъде отнесена само към царско-жречески род. Такъв царско-жречески род е този на бесите, най отличаващият се род на голямото племе сатри, който е поддържал Дионисовото светилище, както вече казах. В такъв случай „живеещите срещу крестоните”, т. е. на изток от тях, ще бъдат самите беси.”[2]

След съпоставяне на всички факти проф. Алексаддър Фол пише: „Моето заключение засега е, че главното светилище на тракийския Дионис следва да се търси на терена най-напред в онези дялове на Родопите, които лежат непосредствено на север от мислената линия Сидерокастрон / дн. гр. Валовица / - Драма” [3]. Един поглед върху картата показва, че на север от тази линия са Северозападните Родопи.

Последният (или поредният) опит да се открие мястото на светилището бе направен от Пловдивския археологически музей с ръководител н. с. Костадин Кисьов. По време на първия етап от проучванията през лятото на 2002 г. е изследван района между Доспат и Девин и по-специално около върховете Виденица и Чала. През август 2002 г. археолозите от експедицията „Родопи 2002 – храмът на Дионис” под ръководството на н. с. Кисьов открива мраморна глава на римската императрица Юлия Паула, съпруга на император Елагабал. Вторият етап на експедицията през м. ноември 2002 г. локализира и римския път, който е свързвал античния Филипопол (Пловдив) със столицата на тракийското племе беси – Бесапара, и стигал до Никополис ад Нестум – селище в долината на р. Места (близо до днешното село Гърмен, обл. Благоевград).

Търсенията в района на Доспат се основават на сведения от писмени извори, от които категорично се знае, че Александър Македонски при похода си към тракийското племе трибали, което населява Северозападна България (района на гр. Видин) през 335 г. пр. н. е., движейки се от гр. Филипи (до дн. Драма) през проход в Родопите към Хемус (Стара планина), преди Филипопол се отклонява на два дни път (отиване и връщане) с кон в Родопите, за да посети светилището на Дионис. Там му предсказват, че ще стане владетел на света. Според д-р Кисьов тези сведения са ориентир за търсенията, локализиращ мястото на светилището в района на триъгълника Пещера – Доспат – Велинград. Толкова може да измине човек с кон за един ден, отклонявайки се от стария римски път.

По време на археологическата експедиция на н. с. К. Кисьов през лятото на 2002 г. край с. Борино е открита пещера, в която е намерена гръцка керамика. Тя съвпада с времето на похода на Ал. Македонски. „Това са доказателства, че преди римляните да направят каменната настилка е съществувало търговско трасе, което е свързвало Гърция и по-точно македонската столица Пела, с Филипопол през периода ІV – ІІІ в. пр. н. е.

Третото голямо откритие на тази експедиция е най-ранното селище от 5-то хилядолетие преди Христа в района на Доспат. Досега Родопите се възприемаха от нашата история като късно заселена планина. А в действителност тя е била заселена още в каменно-медната епоха. При по-добри финансови възможности там ще се водят проучвания.

Светилището на Дионис се търси вече близо 120 години. То се издирваше в местността Гьоз тепе [вр. Виденица] в Западните Родопи. Информацията за това се появява в едно издание, публикувано във Виена през 1882 година.[4] Нашите проучвания обаче доказаха с голяма сигурност, че този район отпада като възможност там да съществува светилището, коментира археологът. Той е убеден, че може да се очертае територията Велинград, Доспат, Пещера като триъгълник, в който евентуално е разположено светилището на Дионис. Кметовете на селищата по трасето [на стария римски път] ще проведат мероприятия за разчистването му и за включването му в туристически маршрут.

Откриването на светилището на Дионис е от първостепенен интерес за българските археолози. Когато разказва за посещението на храма от Александър Македонски, летописецът подробно описал маршрута.” [5]

Според летописеца на Александър Македонски Ариан: „Александър потеглил от Амфиполис и навлязъл в онази част на Тракия, която е населена с т. нар. независими траки. От лявата му страна останали град Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал р. Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара планина).”[6] От приложената карта на похода на Александър се вижда маршрута му.[7]

От Амфиполис, покрай Филипи (до днешния гр. Драма), пресича р. Нест (Места), прави малък обратен завой и навлиза в малко дефиле в района на днешното село Буйново, покрай връх Чала, дн. с. Тешел, по долината на р. Въча, гр. Кричим, Филипопол, между гр. Берое (Стара Загора) и гр. Севтополис (Казанлък) достига Хемус (Стара планина) и продължава към Доросторум (Силистра).

Вероятно в района на с. Тешел, с. Грохотно и гр. Девин е спрял войската си за почивка, а той с малка група е направил отклонение, за да поднесе дарове и да направи жертвоприношение на бог Дионис на неговото централно светилище. Разстоянието до района на вр. Сютка потрай дн. яз. Широка поляна, през по-късния Доспадски хан (на дъното на яз. В. Коларов – яз. Голям Беглик), за който пише краеведа Стефан Захариев, е около 30-40 км., което може да се измине за един ден с коне. Известно е, че траките почитат изгрева, което ни дава основание да предположим, че жертвоприношението е направено на другата сутрин. Александър Македонски е искал да чуе думите на оракула на Дионис преди да потегли на замисления вече военен поход срещу Персия начело на обединените войски на гръко-македонския съюз. Отговорът бил благоприятен – димът от излятото върху олтара вино се издигнал над най-високия връх на планината и достигнал чак до небето. Жреците казали, че Александър ще покори света. Същия ден той се връща при войската си и продължава към Филипопол.

Възможен е и вариант, при който след получаване на прорицанието Александър да е продължил с войската си не по долината на р. Въча, а по стария тракийски път през с.Фотун (Фотиново), Пещера, Бесапара, Филипопол.

Разстоянието от град Филипи през гр. Филипопол до Хемус (Стара планина) е изминато за около осем дни (плюс два дни за жертвоприношение на светилището на Дионис). Това показва, че войската на Александър се е движила безпрепятствено през земите на непокорните тракийски племена (сатри, дии, беси). За това е спомогнало засвидетелствуваното уважение от младия пълководец към оракула и светилището на Дионис. Локализираният от експедицията „Родопи 2002 – Храмът на Дионис” с ръководител н. с. Кисьов античен път Филипопол (Тримонциум) – Пещера – Фотун – Никополис ад Нестум е търговски път, който е използван повече от римляните, след като в средата на І век от н. е. се настаняват трайно на Балканите (в т. ч. и в Родопите, на територията на непокорните меди, дии, беси). Градът Никополис ад Нестум е основан от император Траян в периода 102 – 106 г. от н. е.[8]

След като се убеждава, че районът на връх Виденица край Доспат не е мястото на светилището на Дионис, н. с. К. Кисьов продължава проучванията под название „Родопи 2003 – Храмът на Дионис” през лятото на 2003 година в района на месността Дженевра. Там през август 2003 г. археолозите откриват близо до яз. Широка поляна в месността Дженевра тракийски храм, разположен на около 1 700 м. надморска височина. Според специалистите храмът е от ІІІ в. пр. н. е., от времето на Филип V. Той също е обслужвал племето беси. Д-р Кисьов твърди, че от всички 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най-голямото, но не е централното светилище на Дионис в Родопите, посетено от Александър Македонски.

Светилището в месността Дженевра се разполага върху площ от 2 дка. Култовата му част е оградена от зид с дължина 150 м. Строежът е в циклопски стил от големи обработени камъни без спойка. Открити са каменни стълби, които водят към ритуално скално съоръжение. Точно на върха археолозите са открили две кръгли култови сгради от камък. Под тях има скални врязвания и идеално оформени площадки. Вероятно там са извършвани предсказания. В едната сграда е очертан олтар без покрив, украсен с геометрични фигури.

Според римския автор от ІV-V в. от н. е. Амбросий Теодосий Макробий по подобен начин е изглеждал храмът на Дионис, посетен от Ал. Македонски. Макробий описва кръгъл храм, отворен към небето. В центъра на кръглото помещение е бил разпалван огън и по пламъците, които се издигали нагоре, е гадаела жрица. А съгласно твърдението и свидетелството на римския историк Гай Светоний Транквил, когато бащата на Октавиан Август, водейки войските си из Тракия, посетил свещеното място на Дионис и се допитал до оракула за сина си, „лумнал такъв огън, който се издигнал над светилището”.

Освен палене на огън, в светилището са извършвали и възлияние с вино. Когато извършили възлияние на вино в огъня за Александър Македонски, димът се издигнал до небето, което било разтълкувано от жреците като предсказание, че Александър ще покори света.

Датирането на светилището, открито през 2003 г. в местността Дженевра от ІІІ в. пр. н. е. е знак, че то е едно от най-важните светилища в Родопите, но не е централното светилище на Дионис, което съществува още от времето на Орфей – ХІІІ в. пр. н. е. и преди това.

https://www.siva-dionis.org/