Писанията казват, че първоначално, в древни времена, Midgard-Земята е имала две луни. Small Moon - Lola, с орбитален период от 7 дни, а Great Луната - Месец - 29.5 дни. По време на Великата Assy porubezhnye Земята близо Midgard земя са били унищожени от тъмните сили. Dey Planet - Ден на Земята унищожила петата планета в системата Yarily Sun-Earth Dei сега остатъци представляват астероидния пояс между орбитите на Земята Oreya (Марс) и Earth Перун (Юпитер).
От този момент са преминали 153 368 години. Celestial Мощност (Vaitmar) да се прехвърлят част от населението умира с кожа с цвят на тъмнината на Midgard-Earth и ги сложи на африкански и южноамерикански континент и част от Индийския субконтинент, което отговаря на техните климатични условия на Земята Дей. За да се аклиматизират Хората с кожа загубили цвета на тъмната луна Fattah Earth Celestial Мощност Dei пътува до Midgard земя. Оттогава Midgard-Земята е три луни. Това се е случило преди 142992 години. Moon Фатта беше определена пътека между Леля и месечен период на въртене около Земята за 13 дни. 
Първото голямо наводнение настъпило в резултат на разрушаването на Леля, една от трите луни въртящи се около Midgard земя. Ето какво древните източници твърдят, за това събитие:
"Чад, можете Mine са! Знайте Земята върви покрай Слънцето, но Моите думи няма да ви подминат! И за древни времена, хората помнят! За потопа, за да унищожи хората, падането на майката Земя Fire "(" Песни на птиците Gamayun ").
"Вие живеете на Midgard тихо за дълго време, когато се установи в света, спомняйки си делата на Ведите Даждбог той нарушили един Koshcheev крепости, които бяха най-близо до Луната. Tarkh Не позволявайте коварна Koshcheev Midgard унищожи колкото Дея унищожени. Тези Koschei владетели Grey, изчезнаха с Луната в poluchasti. Но Midgard е платила за свободата Daar скрит Великия потоп. Flood вода, която е създадена на Луната до Земята от небето паднаха дъга, за Луната е разделен на части и Ratiu Svarogich в Midgard надолу ... "(" Santa Перун Веда ").
След като на Midgard-Earth удари водата и отломките унищожиха Moon Леля е променил не само външния вид на нашата планета, но също така и режима на температурата върху повърхността му. Започнало голямото захлаждане.
Въпреки това, не всички потомци на Great Race и Rod Небе загинали с Daar. Хората били предупредени от великия жрец за предстоящата катастрофа и започнаха да се предвижват предварително към евразийския континент. За 15 години, хората се движеха в рамките на камък провлака между източните и западните морета на юг. Това - сега познато име Stone, Stone Belt, Rhipaean (или Ural) планини. В 109 808 г. пр. Хр. напр. преместването е завършено.
Някои хора са избягали от катерене по малки самолети Уайтман в орбита и се връщат обратно след потопа. Други преместени (както казват сега телепортирани) чрез "портите междузвездни".
След големите наводнения нашите предци са обитавали голям остров в Източно море, наречен Буян. Сега на територията на Сибир. Така започва заселването на Светия раса на девет точки на компаса. Предпочитан регион на Азия или Страната на Светия Race - територия на съвременната Западна и Източна Сибир от Rhipaean Mountains (Урал) да h'Ariyskogo море (езерото Байкал). Този район е известен преди Belorechye, Pyatirechye, Седемте реки.
Името "Belorechye" идва от името на реката Irij (Irij тихата, Ir тих, Иртиш), което бе счетено за White, Pure, Светия River и по които нашите предци първия уредени. След отстъплението на запад и изток море га раждането Голямата надпревара колонизирани земи, които преди това са били на морското дъно. Pyatirechye - земя, измива от реките Иртиш, Об, Енисей, Angara и Лена. По-късно, когато затоплянето настъпили след първото застудяване и големия ледник отстъпил, раждане Great Race също уредени по поречията на реките Ishim и Tobol. Тъй Pyatirechye беше Седемте реки.
Тъй като развитието на земя на изток от Урал, като всеки от тях получи подходящо име. В северната част на долното течение на река Об, между Об и Урал - Сибир. По-далеч на юг, на брега на река Иртиш, разположен Belovode. Източен Сибир, от другата страна на ОВ е Lukomorie. Намира се на юг Lukomorya Yougoriya, което идва на Erie планини (Монголски Алтай).
Столица на нашите предци по това време беше в града на Erie Asgard (Ac - бог Guard - град, който е - градът на боговете), който е основан през лятото на 5028 от Великото преселение на Daarija в Russenia, празникът на месеца трите луни Taylet , на деветия ден 102 години Krugoleta Chisloboga - древен календар (104 778 г. пр. Хр д.)..
Asgard съществувала в продължение на много хиляди години и е бил разрушен през 1530 AD Dzhungars - идват от северните провинции на Arima (Китай). Старци, жени и деца се скриха в пещерите, а след това отиде в манастирите. Днес, на мястото на Asgard е град Омск.
В памет на спасение от потопа и Великото преселение на труда на Голямата надпревара в своята 16-та година се появи един вид ритуал - Paskhet с дълбок вътрешен смисъл. Този ритуал е много познат. На Paskhet боядисани яйца се удрят едно в друго, за проверка, чие яйце е по-силно. Broken яйце се нарича "яйце на Koshcheev", т.е. унищожават Moon Cherish с бази на Сивите чужденци, а цяло яйце - "Force Tarkh на Даждбог." Децата започнаха да се разкаже историята на Koschee Immortal, чиято смърт е била в едно яйце (на Луната Леля) някъде на върха на един висок дъб (т.е. небето).
В резултат на охлаждане на Midgard земя голяма част от северното полукълбо по време на третата година е било покрито със сняг. Липса на храна започва великото преселение.
H'Ariysky клан, ръководен от великия вожд Antom достигна West (Atlantic) океан и използване Wightman отиде до остров в океана, където хората са живели голобради, с кожа с цвета на пламъка на свещения огън (хора със зачервяване на кожата). Построен е храма (храм) на бога на моретата Trident Бог и океаните (Nia Бог), които покровителстват хората, като ги предпазват от силите на злото. Островът става известен като Земята Ants (Antlan, Атлан) - старогръцки - Atlantis. 
Нашата Галактика Млечния Път – е
струпване на огромно количество
Слънца, Звезди, Земи, Луни,
астероиди, комети и прах, които се
въртят около единен център,
назоваван Сварга по орбита
(Сварожиев Кръг). Нашата галактика
има формата на четири-лъчева
свастика. Слънцата и Звездите са
разположени в пространството
неравномерно, а са събрани в
струпвания, наречени съзвездия.
Видимите от Мидгард-Земята
Съзвездия, нашите далечни Предци
обединявали в Чертози, които
включвали в себе си множество
Слънчеви и Звездни системи.
Звезди се наричали Небесните
Светила, имащи около себе си до
седем Земи.
Слънца се наричали Небесните Светила, имащи около себе си повече от седем Земи.
Земи нашите Предци наричали Небесните тела, които се въртят около Слънцата или
Звездите по определени орбити.
Луни се наричали Небесните тела, които обикалят около Земите по свои орбити.
Освен Луните около някои Земи обикалят голямо количество малки и дребни обекти,
образуващи в своята съвкупност цели пръстени (пояси), притежаващи собствени орбити
свои орбити. Такива пръстени (пояси) притежават земите на Стрибог (Сатурн), Варуна (Уран),
Индра (Хирон). В далечното минало земята на Перун (Юпитер) също е имала такъв пояс
(пръстен). Но в резултат на катастрофа, застигнала Земята на Сварог (Дея), поясът на
Земята на Перун (Юпитер) се разпаднал. Взривът на Земята Дея образувал астероиден пояс
между орбитите ня Земята Орея (Марс) и Перун (Юпитер), от който постоянно се откъсват и
падат метеорити и космически прах на близките земи.
Думата „планети“ влязла в употреба едва в началото на XX век. Нашите предци са знаели,
че в превод от гръцки това понятие означава „блуждаещи звезди“.
В нашата Галактика Млечен Път има струпвания на Земи без Слънца и Звезди, но няма
Слънца и Звезди без Земи, тъй като отделянето на енергия от Слънцата и Звездите е
възможно единствено при наличието на центробежната сила, която предизвикват
обикалящите около Звездите и Слънцата Земи.
Гореизложените понятия и названия на някои Земи, които сега се наричат планети, вече
говорят, че съвременните хора са
загубили значителна част от знанията
за Вселенското Мироздание, които по-
рано са били известни на нашите
далечни Предци, Славяните и Ариите.
Всяка структура във Вселената,
независимо от размера й, се явява
живо същество. А на всичко живо е
присъщо да излъчва и да поглъща
енергия (материя). Излъчването от
Звездите, Слънцата, Земите и Луните,
астероидите, кометите, космическия
прах и метеоритите, независимо дали го виждаме или не, прониква на нашата Мидгард-Земя
и дава своя принос в развитието на живота. Това излъчване се променя с времето, което пък
довежда до изменение на формите на живот на Земята. Именно на това изменение на
Вселенското и Галактическото излъчване се е основавала Древната Наука, която се
наричала „Звезди и Земи“.
Първоначално то е било Единно Познание. Но после, със загубата на част от Познанията,
сред западните Славяни възникнали ред самостоятелни учения, като Звездобройство,
Шестокрил, Аристотелеви Врата, Астрология, Нумерология, Гадания и т.н. Болшинството от
нашите съвременници са подочували и знаят само за Астрологията и Гаданията. Преди, за
Астрономията, която сама по себе си представлява част от Астрологията, хората са могли да
научат по време на курса на средното училище. Понастоящем от програмата постепенно
изключват и тези все още незагубени трошици знание...
Всичко останало, отвъд рамките на астрономията-астрологията-гаданията, е вече неизвестно
на хората. Знанията по астрономия не запълва всички изгубени от съвременните хора
древни знания за слънчевата система Ярило-Слънце, да не говорим за нашата Галактика.
Нека да разгледаме структурата на
Земите от системата Ярило-Слънце
съгласно съхранилите се фрагменти
от древното знание. Тази структура се
явява Триадна, тоест се състои от 3
пояса, в които се включват по девет
Земи. Веднага си припомняме
приказката за това, как красната
девица се отправила да търси своя
любим през Три пъти по девет Земи,
та в Тридесетото Царство. А накъде
ли е отивала?
Слънчевата система
Ще ни стане ясно, когато разгледаме Структурата на Земите от системата Ярило-Слънце, а
също и системите на измерване на времето и пространството на нашите Предци.
Слънчевата система - Първи пояс Земи
Този пояс се състои от Земи от 3 те категории:
1. Не-притежаващи Луни – 1-ата и 2-ата Земи
2. Притежаващи Луни – 3-та и 4-та Земи;
3. Притежаващи пояси (пръстени) – от 6-та до 9-та Земи.
В миналото Земята Дея също е имала две Луни.
Слънчевата система - Втори пояс Земи
Това са, в голямата си част, така наречените трансплутонови Земи. Около тях обикалят
множество Луни, затова сами по
себе си те представляват мини-
системи в системата Ярило-Слънце.
Освен тези Земи във Втория пояс се
включват още четири Земи от
Системата на Отражение. На тях
сякаш се отразяват всички процеси
и катаклизми, случващи се в цялата
система от Земите на Ярило-Слънце.
Слънчевата система - Трети пояс на
Слънчевата система.
Включва в себе си две Земи от
Системата на Отражение и седем
Земи от Пограничния Контрол.
Последните седем Земи имат
функцията да защитават цялата система от Земи на Ярило-Слънце от всяко външно
въздействие, нарушаващо хармонията на цялата система.
Представената структура от Земи по своя строеж е по-сложна, от „откритата“ от
съвременните астрономи, които смятат някои от Земите за астероиди. Освен това не се и
досещат за предназначението на всеки пояс Земи. Всичко това довежда до възникването на
спорове между учените дали едни или други открити небесни тела в системата Ярило-
Слънце са планети (Земи) или не.
Последният подобен казус възникна през лятото на 2006 година, когато конгресът на
астрономите в Прага реши да изключи от утвърдения от самите тях списък на планетите
(Земи) Плутон, само защото масата му е малко по-малка от тези на другите планети (Земи), а
орбитата малко изкривена. Неспособността на съвременните астрономи да разберат
сложността на Структурата на Земите от системата Ярило-Слънце показва, че
астрономичната наука върви по погрешен път в изучаването на Вселената.
Подобно на невярното твърдение, отхвърлящо вечността на Вселената, така и случаят с
Плутон, ни позволяват да направим извода, че съвременната наука не желае да признае
правилността на древните Славянски Познания за Вселенското Мироздание, доколкото
тогава учените просто няма да имат какво да „откриват“ в Слънчевата ни система. Ще им
остане единствено да потвърдят нейната правилност.
Доколко дълбоки са били знания на нашите далечни Предци за Вселената, потвърждава и
Славяно-Арийската система за измерване на Времето. Тя оперира с величини, започващи от
най-незначителните колебания на електромагнитната вълна на атомарните структури и
завършващи с галактическите излъчвания. В таблицата по-долу е приведена само част от
тези мерителни единици.
Единици за измерване. Време –
Единици за измерване
Сварожиев Кръг – това е периодът
на завъртане на Ярило-Слънцето
около центъра на нашата Галактика
Млечния Път. В течение на това
завъртане плоскостта на Системата
Ярило-Слънце се отклонява на
определена величина от
направлението към центъра на
Галактиката и после отново
възстановява тази си насоченост.
Небесният Кръг от Съзвездията,
наблюдаван с невъоръжено око в
северното полукълбо на Мидгард-
Земята, е бил разделен от нашите
далечни Предци на 16 части или
така наречените Небесни Чертози,
като всеки от тях е покровителстван
от един от Древните Богове или
Богини.
Славянските Богове, покровители на Чертозите
Всеки Небесен Чертог обхваща 1/16 част от Сварожиевия Кръга. 25 920 години/16 = 1 620
години. В своето движение по Сварожиевия Кръг системата Ярило-Слънце се намира под
влиянието на излъчвания, произлизащи от един или друг Небесен Чертог.
Понастоящем Мидгард-Земята е излязла от влиянието на излъчването на Чертога на
Лисицата и е преминала в Чертога на Вълка. Започват да се променят въздействащите на
нашата Земя галактически излъчвания, произлизащи из тези Небесни Чертози. Те ще стават
по-силни, което ще доведе до изменение на условията на живот на Мидгард. Следва да
очакваме увеличение на случаите на различни катаклизми, изменение на психичното
състояние на хората и на целия животински свят, извършване от тяхна страна на
немотивирани постъпки, преразглеждане на предишните представи, изменение на правилата
на организация на живота и поведението.
Нарушението на хармоничното взаимодействие между човека и Природата също води до
разнородни техногенни аварии и
катастрофи. А нашите Предци дори са
свели това хармонично съществуване
с околния свят в определена система
за измерване на различни структури
от многомерното пространство. В този
смисъл, древната Славяно-Арийска
Педна (Пядевая) мерителна система се
явява особено показателна:
Мерни единици. Мерки за разстояние
И така, за какво им са били нужни на
Славяните и Ариите мерни единици от
микросвета до макросвета? Ако нашите далечни Предци в миналото са били дотолкова
примитивни, както предполага официалната академична наука, и са се занимавали само със
скотовъдство и земеделие, едва ли ще са им били нужни подобен род измервания.
Древните писмени източници, съхранили се в различни части на света, свидетелстват за
това, че Славяно-Ариите не само са притежавали знания за микросвета и макросвета, но и са
могли да пътуват в рамките на нашата Слънчева система и на нашата Галактика.
За междузвездните пътешествия се разказва не само в древно-индийските писмени
източници «Виманика-Шастри» и «Махабхарата», но и в Славянското „Сказание за Ясния
Сокол“. В това сказание девицата Настя, решена да намери своя годеник, се впуснала „в път
неблизък, чак до зад три пъти по
девет далечни далечини“ в Небесния
Чертог на Сокола.
Три пъти по девет далечни далечини
– това са 27 далечни далечини, което
съответства на 139 862 005 150 828,5 км
или 934 906,5 астрономически
единици, или 15 светлинни години
според съвременните астрономически
мерни единици. Тоест указаното
разстояние излиза далеч извън
пределите на нашата Слънчева система. Ето какви огромни разстояния спокойно са преодолявали в миналото древните Славяни и Арии.
И това минало изобщо не е толкова отдалечено, било е преди някакви си 12 хиляди години.За подобни пътешествия са притежавали съответните летателни апарати: вимани, вайтмани
Коло Рода | Славяно-Арийские Веды ЗЕМЯТА БЕЗ ЛУНА
Или кои са The Proselenes
*
Периодът когато Земята е била без Луна е може би най-далечният спомен на човечеството.
Демокрит и Анаксагор учели, че е имало време когато Земята е била без Луна.(1) Аристотел написал че, Аркадия* в Гърция, преди да бъде населена от елините, е имала население от пеласги, и че тези местни хора са населявали Земята още преди да е имало луна на небето. Поради тази причина те са били наричани „Предлунници” /Proselenes/ (2)
Аполоний от Родос отбелязва времето „когато не всички орбити са били още на небето, преди расите на Данай и Девкалион да са се появили на бял свят, и /когато/ само аркадийците са живели, за които се говорело, че обитават планините и се хранели с жълъди, преди да се появи Луната.” (3)
Плутарх е написал в The Roman Questions: “Имало е аркадийци според Евандер, така наричанитепредлунни хора”(4) Същото е писал и Овидий: „За аркадийците се разказва, че са били собственици на тяхната земя преди раждането на Йов, а народа им е по-стар от Луната.” (5) Хиполит препраща към легенда че „Аркадия е родила на пеласгите в огромната древност преди Луната.” (6) Лукиан в неговата Астрология казва, че „Аркадийците твърдят в тяхната си лудост, че те били по-стари от Луната.” (7)
Censorinus също споменава за времена в миналото когато не е имало луна на небето. (8)
Някои споменавания, за време преди да има луна, може да се намерят също и в свещените писания. В Job 25:5 Всемогъщият бог, който „Създава реда в небесата” е възхвален и времето е споменато „преди/да е имало/ Луната и/когато/ тя не е светила.”Също в псалм 72;5 е казано „Ти който беше уплашен преди /времето на/ Слънцето и от преди/времето на/ Луната, поколения преди поколенията.” Поколения преди поколения” означава „преди много много време”. Разбира се е безполезно да причисляваме този псалм към митовете от първа глава на Битието, приказка вмъкната от екзотични и по-късни източници.
Спомени за свят без Луна са живи и в устните традиции сред индианците. Индианците от високите планини до Богота в Източните Кордилиери на Колумбия отнасят някои от техните племенни спомени към времената преди да е имало Луна.”В най-ранните времена , когато луната я нямаше още на небето” казва един туземец от Чибчас. (9)
Има три теории за произхода на луната:
1. Луната е създадена по същото време, както и земята и от същите субстанции, натрупвайки се и втвърдявайки се, в последствие.
2. Луната се е оформила не във близост до земята, а в друга част на слънчевата система и е била привлечена и „уловена”от земята по-късно.
3.Луната е била част от земната кора и е била откъсната, оставяйки след себе си легло за днешния Тихи океан.
Всичките три теории предполагат присъствие на Луната в орбита около Земята в продължение на милиарди години.
Митологията може да осигури на всяка от тези гледни точки известна подкрепа /Битието за първата; раждането на Афродита от морето –третата; Афродита се е родила от разцепването на Уран, а също родената от жарта на Слънцето /Вавилонската Луна// изглежда да подкрепя второто схващане./
След като хората от двете страни на Атлантика са запазили спомени за време, когато Земята е била без луна, първата хипотеза, а именно за Луна създадена от самото начало заедно със Земята и в нейна близост, трябва да бъде изключена, оставяйки другите две хипотези да се съревновават помежду си.
Виждаме че традициите на различни народи подсилват свидетелствата до резултат, че в много ранни времена, но все още в паметта на хората, Земята не е била в една компания с Луната .(10) При условие, че човешки същества вече са били населили Земята, не е възможно Луната да е изскочила от нея.
Със сигурност за хората е било необходимо да съществува солидна литосфера/земно кълбо/ , а не течна земя. По този начин аз не твърдя че знам как се е появила Луната, но намирам за по-вероятно Луната да е била „уловена” от Земята. Такова събитие би трябвало да има белезите на катастрофа.(11) Ако формирането на Луната се е случило далеч от Земята, съставките на Луната може да се доста различни.
Няма доказателства подсказващи дали Луната е била планета, спътник на друга планета или комета по времето на улавянето и от Земята. Каквато и атмосфера и да е имала, тя е била „изметена” от земята, от други тела, с които е контактувала или разсеяна по някакъв друг начин.
От времето когато Луната започнала да прави компания на Земята, тя е била подложена на контакти с комети и планети, които са преминавали близо покрай Земята в последвалите времена. Бидейки с маса по-малка от тази на Земята, Луната е изпитала по-големи смущения в космическите контакти.
По време на тези контакти Луната не е била повлечена на някъде, което е по причина, че за наше щастие, никое по-масивно от Земята тяло не е достигало достатъчно близо до Луната за да я откъсне от Земята, но в контактите, които са се случвали, Луната е била премествана често от една в друга орбита.
Измененията в позицията на Луната могат да бъдат прочетени в измененията в продължителността на месеца. Дължината на месеца често се е променял при многократни катастрофални събития-и в подкрепа на това са налице голям брой доказателства.
При тези по-късни събития Луната е играла пасивна роля, и Зевс в Илиада я съветва /като Афродита/ да стои на страни от битката, в която Атина и Арес /Венера и Марс/ са били главни съперници.
Immanuel Velikovsky
http://www.varchive.org
ЛУНАТА ЛИ СЪЗДАДЕ ЗЕМЯТА ИЛИ ОБРАТНОТО?
Както знаем от книга Битие 1:16. Луната е създадена през IV ден от сътворението. Две са били основните причини, за създаване на Луната:1. Наближило времето, когато е трябвало да се завърши изграждането на човека по Божи образ и подобие. Земята предстояла да премине от огненотечна в твърда форма и се нуждаела от регулатор, който да забавя кристализацията на формите
2. Денонощието по това време било 3 часа. Понеже Земята била още в огнено състояние, не е имало ден и нощ. Но за в бъдеще ден и нощ по час и половина били недостатъчни за развитие на живота и скоростта на въртене трябвало да се намали. Затова е изхвърлена Луната, за да се намали скоростта на въртене и да се увеличи дължината на денонощието.
На всеки сто милиона години Слънчевата система пресича плоската подсистема на Галактиката. В това преминаване, което продължава няколко милиона години, масата на всяко небесно тяло поглъща космически прах и масата му нараства. С еднакъв коефициент на нарастване около 30% за всеки преход се увеличава масата на Слънце, Земя, планети и Луна. Увеличаване на масата два пъти, например, води до увеличаване на орбиталния радиус на трета степен или 8 пъти, докато линейната скорост на Луната намалява също два пъти. Така от разстоянието Земя-Луна днес може да се изчисли колко пъти е нарастнала масата на Луна и Земя и колко пъти се е намалила скоростта на Луната. На тази основа разработих методика, чрез която може да се изчисли масата на Земята и нейният радиус по време на откъсване на Луната. Този метод може да се използува и за други орбитални системи.
МЕТОД НА СКОРОСТНА ГРАФИКА
При откъсването си от Земята Луната е придобила първа космическа скорост, напускайки земния екватор. Оказа се, че съществува зависимост между масовото нарастване на Луна и Земя и разстоянието между тях
Първа космическа скорост на Земята при откъсване е била V’=V0 1 / K1/3, а V’=V0K е била орбитална скорост на Луната тогава. V0 1 е първа космическа скорост на Земята днес и V0 е скорост на Луната днес. В момента на откъсване тези две скорости са били равни. По този начин са изчислени скоростите от V1I до V5I. На графиката е показано нарастване на масите на Земя и Луна като непрекъснат процес, от отделяне на Луната до днес, в зависимост от масовия коефициент на нарастване К.
По закона V0′ / K1/3=V0 K, получен от пресичане на графиките, където V0′ е I космическа скорост на Земята днес, V0 е орбитална скорост на Луната и К е коефициент на нарастване, са изчислени коефициенти на нарастване на масата или съответно намаляване на скоростта на Луната и скоростта на откъсване.
Луната сега има орбитална скорост 1 км/с. С графиката се потвърждава възрастта на Луната, като пресечна точка на орбиталната й скорост с първа космическа скорост на Земята преди 500 милиона години. Земята се уплътнява и свива, Луната се отделя от нея, а праховите наноси след това я отдалечават необратимо. Линейната скорост на въртене на земния екватор тогава е била 4.71 км/с, което значи, че масите от тогава досега са нарастнали 4,71 пъти.
“Сегашните учени хора изнасят един интересен факт. Преди милиони години, преди 500 милиони години, именно от гледището на тези учени,
земята е била в разтопено състояние.
По-рядката материя е била на повърхността. Понеже земята тогава се е движила много бързо около своята ос, денят е бил три часа. Това, което сега изминава за 24 часа, тогава е изминавало за 3 часа. В това бързо движение на Земята Луната се е откъснала от нея и изхвръкнала, и се образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на сегашната месечина…”*
Това е графика на I космическа скорост на Земята и скоростта на Луната.
Браузърът ви може да не поддържа показване на това изображение.
Наистина сега земният екватор се върти с линейна скорост около 500 метра за секунда. Тогава денонощието е било 8 пъти по-малко. Значи скоростта на екватора е била осем пъти по-голяма – това прави около 4 км/сек, при условие, че земният диаметър е същият. Обаче Земята тогава е била в огнено състояние, което предполага по-ниска плътност и малко по-голям радиус.
Посветените от източните школи гледат нещата по малко по-друг начин: Луната е по-стара от Земята и тя отделя Земята от себе си, което е въпрос на гледна точка. За това твърдение те имат някои основания:
1. Земята се намира в относителна лунно-стационарна орбита;
2. Луната създава приливни вълни върху Земята, а не обратно, защото общият център на тежестта се намира във вътрешността на Земята и на Луната вече няма океани
3. С отделяне на Луната в Лемурианската епоха, след грехопадението, Луната предава енергиите си на Земята и става източник и регулатор на живота.
От една страна масата на Луната е нараствала с растежа на масите на Слънчевата система. От друга страна Земята, като по-голямо тяло след потопа е изсмукала въздуха, водата и енергиите на Луната. От трета страна, Луната се отдалечава от Земята и това води до увеличаване на плътността й и намаляване на радиуса.
Последните научни изследвания потвърждават, че
Луната и Земята имат общ произход.
Макар издигнатата теория за експлозия вътре в Земята да е неприемлива, то данните от изследване на почвата са сериозен довод за общ произход.
“Оригинална хипотеза за произхода на Луната е предложена от кандидата на физико-математическите науки Владимир Аничкин от Института по хидродинамика от Сибирския отдел на РАН.
В статия, публикувана в ежедневника “Науката в Сибир”, В. Аничкин пише, че земният спътник е могъл да възникне в резултат на взрив вътре в Земята преди 4 млрд. години. От нашата планета се е откъснала и е била изхвърлена в околоземна орбита част от външната обвивка, с което всъщност се обяснява сходството в химическия състав на земната повърхност и Луната при липсата на лунно желязно ядро…
Теорията се потвърждава: Луната е парче от Земята! В декемврийския брой на списание “НЛО” от 2001 г. Г. Сиднева пише, че швейцарски учени отново изследвали образци от лунни почви и частично потвърдили резултатите, получени преди повече от 10 години. Спътникът на Земята има земен произход…
Неотдавна американски учени моделират на компютър тази катастрофа. Изследванията потвърждават общия произход на Луната и Земята. Както съобщават в научното списание “Science” швейцарсски учени – автори на нова методика (лазерно флуориране) за анализ на лунните скални маси, откриват в лунните проби изотопи на кислорода. Оказва се, че съвкупността от изотопи в лунната почва е абсолютно идентична със земните проби. По такъв начин се налага да признаем, че Земята и Луната се състоят от един и същ материал.
“Знаехме, че Земята и Луната притежават сходни качества – казва швейцарецът Уве Вихерт, ръководител изследване, – но не очаквахме, че ще съвпаднат напълно.” **
Планета, която няма ядро, не може да задържа атмосфера и обратно. Средната й плътност, според закона на Нютон сега е 3.34 тон/м3, както се изчислява за земната мантия.
Всички данни сочат, че Луната е кухо тяло без ядро:
“Известно е, че при излитането от Луната космическият кораб “Аполо – 15” изхвърля лунната си кабина. Тя пада на 72 км от мястото, където американските космонавти са монтирали сеизмограф. Той отбелязва предизвиканото от падането на кабината лунотресение, което продължава 55 минути?!
След като заобикалят нашия естествен спътник, астронавтите от кораба “Аполо-13” хвърлят на лунната повърхност третата степен на ракетата, която тежи около 12 тона. Тя пада на няколкостотин метра от американския сеизмограф, който фиксира трептение на лунната почва, продължило около… 4 часа?! И накрая екипажът на кораба “Аполо-14” хвърля на Луната кабината за кацане, след което тя продължава да се “вълнува” …около 2 часа.”
Очевидно Луната е кухо еластично кълбо с висока якост. Тези вибрации се регистрират при положение, че лунната гравитация е около 250 пъти по-слаба от земната, а не шест пъти, както пише в учебниците. При нарастване на масата на Луната, циклично е нарушавана цялостта на лунната кора, в посока на разширяване към външната за Земята невидима страна. В области, където се създава нова кора, повърхността е равна и тези области днес са наречени “морета”.
Луната е основно действащо лице при всички катастрофи
и промени на облика на нашата Земя. Върху обратната (невидима) страна действат относително статични космически сили, докато върху видимата страна са действали динамични земни сили, което многократно е водило до разкъсване на лунната кора от видимата страна. Всички планети в Слънчевата система имат външна обвивка и твърдо ядро. Луната, обаче, няма ядро. Защо?
Отговорът е прост: поради недостатъчна маса и размери. Ако архитектите на Луната бяха поставили ядро в кухата вътрешност при същата обща маса, Луната отдавна нямаше да съществува. При високите динамични натоварвания, които тя е принудена да изтърпява, ядрото би разбило външната черупка както пилето разчупва яйцето и би отлетяло навън.
Съществува механизъм за запазване на постоянно лице на Луната към Земята. Причината е в изместен център на тежестта навън от геометричния център. Подобно е положението на четирите големи спътници на Юпитер: Йо, Европа, Ганимед и Калисто. Те също са кухи тела, без ядро и също както нашата Луна се въртят с едно и също лице към Юпитер, защото са тегловно дебалансирани.
Възниква въпрос защо Луната е направена куха?
Отговорът е, за да се повиши гравитационната устойчивост, защото етерната гравитационна връзка между Земя и Луна е повърхностна.
Във връзка с приближаването на Нибиру към Слънцето и предстоящите промени на Земята, Луната представлява лост, чрез който се завърта земната черупка относно ядрото и се изместват полюсите. Обаче гравитационната връзка Луна-Земя е преобладаващо повърхностна и съществува опасност за откъсване на Луната от нейната орбита. Затова лунните жители и Управителите на Слънчевата система са взели мерки за подготовка и свиване диаметъра на Луната. Според шведския астроном Ян Швизман от 2002 г. до 2007 г. диаметърът на Луната е намален с повече от 515 километра. В същото време, за да се компенсира гравитационното привличане така, че да се запази разстоянието и периода на въртене на Луната е необходимо да се усили плътността на земното етерно поле на привличане и магнитното поле на отблъскване. Това се отчита от учените като увеличаване на сплеснатостта на Земята и намаляване на гравитацията около екватора, отчита се промяна в еталоните за килограм на екватора.
* Иди повикай мъжа си!
11. Неделна беседа от Учителя, държана на 1 декември 1935 г.
** Войцеховски А., “Загадките на Луната”, София, 2003 г., издателство “Литера Прима”, стр. 55 http://psihobg.com/?p=269
Известният английски изследовател Дейвид Айк твърди, че един от най-ефективните начини за управление на хората е ограничението на тяхното разбиране за възможното. И ако се програмира възприятието на възможното и то бъде направено тясно и изключително ограничено, хората ще престанат да вярват във възможността за съществуването на нещо извън този тесен кръг на „позволената реалност“. Това пише руското списание „Езотерика и прогнози“.В това „програмиране“ на възприятията ни голяма роля, според Дейвид Айк, играе Луната, която е изкуствено тяло, произведено от технологично напреднала цивилизация и „изведено“ на орбита около Земята преди много хиляди години. Ето какво споделя Айк за тази „Лунна матрица“: „Разбрах, че Луната не е това, за което се представя. Тя не е небесно тяло или природно явление, както винаги сме си мислили... Предполагам, а и не само аз, че Луната всъщност е кухо изкуствено тяло. А само една много развита раса може да създаде подобно нещо. „Доставили“ са я тук, за да завладеят Земята. И това, което правят, изглежда добре обмислена схема за действие.
Подобни „луни“ позволяват да се оказва съществено влияние върху планетата. В края на краищата това как се върти Земята и под какъв ъгъл до голяма степен зависи от Луната. Защото, когато Луната се е появила, животът на Земята и съществуващите до този момент общества са се променили кардинално. А после те поробили планетата...
Естествено, ние виждаме една твърда Луна във видимата от нас реалност. Но по същество тя е енергийна структура в метафизичната вселена. Когато е пристигнала, появата й е предизвикала изкривяване във вълновата информационна структура на нашия свят.
След като това се е случило, на физическо ниво на реалността това събитие се е отразило под формата на различни катастрофи, спомените за които са запазени в древните митове. Неслучайно много древни митове говорят за това, че „Земята се е преобърнала“, правейки „салто“ на своята ос на въртене. В резултат е дошъл краят на света, който е съществувал преди това, а човечеството било значително върнато назад до нивото на първобитните култури.
Изкривяването във вълновата информационна структура на света се е отразило и на ума на човека, на неговите възприятия, на психиката му. Нашето възприятие за света е напълно променено и ние сме загубили първоначалното си знание за истинската си същност...
...Легендите на народа зулу разказват, че Луната е донесена тук преди сто поколения от двамата братя Вовани и Мпанку. Те били известни като водните братя. Тяхната кожа била покрита с люспи като при рибите. Това е в пълно съответствие с шумерските споменавания за анунаките – рептилоидна раса, която е дошла на Земята по същия начин, както е описано в други краища на древния свят.
И анунаките, според шумерските таблички, са пристигнали под командването на двама братя. Техните имена са Енки и Енлил. И поне единият от тях – Енки – е известен под друго име, което също има отношение, както и в зулуските легенди.
Тези легенди разказват как братята Вовани и Мпанку откраднали Луната във формата на яйце от Големия Огнен Дракон и извадили жълтъка й – така я направили куха. След това търкаляли Луната през цялото небе чак до Земята и предизвикали катастрофални събития на планетата. Зулуските легенди разказват също, че братята заплашили отново да преместят Луната и по този начин да предизвикат нови разрушения, ако хората не правят това, което им казват.
Според Дейвид Айк, много древни мегалитни съоръжения на Земята са построени от тази извънземна раса, за да потиснат нейното енергийно поле и да повишат енергийното влияние на Луната. Ние непрекъснато си взаимодействаме с енергийното поле на Земята, следователно, за да поемат контрола над човечеството, те е трябвало да го заглушат.
В определен момент Айк е осъзнал съществуването на „Лунната матрица“ – радиочестотно излъчване, идващо от Луната, което се е вклинило в диапазона, възприеман от хората, като така изкривява представата им за заобикалящата действителност. Те започнали да възприемат реалността в много „стеснен“ спектър.
Тази честота, идваща от Луната и създаваща субреалност, която ние декодираме чрез сетивата си, както и манипулирането на човешката генетика, са довели до това, че вмeсто истинската реалност, човечеството възприема нейната изкривена картина, която се нарича „Лунна матрица“.
Всички ние се намираме под постоянното въздействие на тези честоти, които ни налага тази „колективна реалност“, която ограничава възможностите ни и ни отделя информационно от заобикалящата ни Вселена. Тази „Лунна матрица“ ни принуждава да живеем в една виртуална реалност, точно както много компютърни „геймъри се намират във виртуална реалност“.
И всичко това е елемент от добре обмисления план, чрез който се осъществява завземането на планетата. Нашите пет сетива, чрез въздействието на тези честоти, са принудени да декодират фалшива реалност.
Айк твърди, че всички ние сме включени към това въздействие като към „колективен разум“ и затова толкова приличаме на „стадо“, каквото не сме били първоначално.
Тази „Лунна матрица“ ни лишава от възможността да приемаме огромното количество информация от Вселената, което някога е било на разположение на човечеството. Като следствие от всичко това, ние живеем в ограничения „балон“ на виртуалната реалност. И тази „Лунна матрица“ е навсякъде. Това е своего рода цял виртуален свят, „опънат“ пред очите ни, за да ни направи слепи и да заточат разума ни в „тъмница“.
Тази матрица ни е обкръжила с вибрационна „ограда“, през която можем да минем само, ако достигнем осъзнатост, т.е. преход към вибрациите, които са извън пределите на „стените“ на тази „Лунна матрица“, която е с доста „тясна“ ширина на честотите.
Но нашето „стадно“ общество е построено посредством натрапените на човечеството Пирамида на властта и лъжливи „идеали“, за да бъдем държани в тези тесни честоти на страха, омразата, алчността, похотта, гнева, важността, тъгата и т.н. Ако, въпреки този външен натиск, човек се измъкне от стените на този вибрационен „затвор“, спектърът на възпиятията му значително се „разширява“, а съзнанието му сякаш се „събужда“, разкривайки пред него истинската картина на реалността.
Именно по този начин Луната фундаментално влияе върху възприятието, поведението и здравето на човека. Именно „Лунната матрица“ потиска дейността на „Третото око“, което преди появата й хората са използвали, за да възприемат огромни области от действителността, многократно превишаващи нашите сегашни възможности.
Немаловажна роля за задържането на нашите възприятия в рамките на „Лунната матрица“ играе и нашият рептилски (ретикуларен)мозък, който сме наследили от манипулациите с нашите генетични кодове от расата на рептилите. Той е този, който ни кара да извършваме импулсивни действия, за които често ни се налага да съжаляваме. Нищо чудно, че в такива моменти се казва, че човек е със „замъглен разум“.
Неслучайно маговете от древно Мексико са смятали, че човек някога е бил съвършено същество, източник на изумителни прозрения и с висока степен на знания, но с времето се е лишил от всичките си удивителни способности, превръщайки се в днешното бледо копие на тези съвършени същества.
И този процес на деградация на „вълшебните способности“ на човечеството продължава и до наши дни. Защото задачата на хибридните рептилски династии се състои в това да направят нашето поведение напълно зависимо от рептилския мозък, окончателно превръщайки се в тъпо и покорно „стадо“ – роби на рептилската раса.
Само преходът към осъзнатост ще ни позволи да поемем контрола над своите възприятия. Впрочем, тези, на които им харесва да живеят на нивото на глупавия и покорен скот, могат да продължат да халюцинират във виртуалния свят на „Лунната матрица“. Свободата на избора е законно право на всеки човек.
