По време на Втората световна война, Ватикана е управляван от Еудженио Пачели. През периода от 1939 до 1958 г той заема папския престол под името "папа Пий XII". Неговите съвременни почитатели го обявяват за велик благодетел, а папа Йоан Павел II се готви в края на 2002 г да го обяви за "светия". Почитателите на Пачели твърдят, че той е спасил живота на 700,000 евреи по време на войната, като е отворил за тях вратите на манастирите и им е издавал фалшиви свидетелства за кръщение в католическа църква.
Кой беше Еудженио Пачели
Еудженио Пачели е човекът, който повече от всички хора извън Германия помага на Хитлер да дойде на власт. Най-натрапчивите фикс-идеи на Пачели са стремежът към неограничена папска власт и паническият страх от комунизма. По повод на този страх той съюзява католическата църква с фашистките режими на Италия, Испания и Германия, а след Втората световна война става главен подбудител на студената война.
Еудженио Пачели е роден през 1876 г в Рим, в семейство на адвокати, служители във Ватикана. Дядото на Еудженио е юридически съветник на папа Пий IX. Еудженио е скромен юноша, който винаги сяда на масата за ядене с книга, за която предварително е искал разрешение от родителите си дали може да я чете. В по-нататъшния си живот той определено изпъква със своята интелигентност и начетеност, но като политик и юрист се оказва способен на неописуема хитрост и коварство.
Пачели е предан на папството. През 1870 г, на едно събиране на епископи в Рим, наречено по-късно "Първи ватикански събор", е приета католическата догма за "непогрешимост" на папата по въпросите на вярата и морала. В началото на XX век тази догма се разширява въобще за папската власт чрез Кодекса по църковно право, в чието разработване Пачели има най-голяма роля.
На 24-годишна възраст Пачели е назначен на работа във Ватикана. За работа върху Кодекса по църковно право той е поканен от своя пряк началник Пиетро Гаспам, световно известен юрист в областта на църковното право. През 1917 г кодексът е завършен и разпратен на католическите епископи по целия свят. Според този кодекс, всеки епископ се назначава лично от папата. Свещениците са подложени на строга цензура за всичко, което пишат. Всички папски писма до вярващите се считат за безпогрешни. Всички свещеници трябва да положат клетва, че строго ще се подчиняват на всяка дума, изречена от папата.
Мисията на Пачели в Германия
В Германия Кодексът на църковното право среща големи пречки, защото в тази страна от векове католическата общност си е извоювала правото да бъде относително самостоятелна и независима от Рим. Вече 41-годишен, Пачели е изпратен в Мюнхен като папски посланик, за да започне да премахва съществуващите законови пречки пред новата папска диктатура. За целта той е натоварен със задачата да сключи с Германия конкордат - специален договор между папството и дадена държава, който урежда отношенията между католическата църква и държавата.
Още в първите месеци на престоя на Пачели в Мюнхен се забелязва неговото отвращение от евреите. По време на пролетарската революция, в едно писмо до своя началник Пиетро Гаспам, който вече е премиер-министър на Ватикана, той описва революционерите и техния лидер Евгений Левин:
"...насред всичко това, една шайка от млади жени със съмнителна външност, еврейки като всички останали, щъкат из всички стаи с предизвикателни изражения и прелъстителни усмивки... Левин е млад, 30-35 годишен, също руснак и евреин. Блед, мръсен, с празен поглед, простак, противен, с лице, което е едновременно интелигентно и лукаво."
От писмото става ясно, че за Пачели думата "евреин" включва най-противните неща, които той може да си представи за даден човек. В по-късните години нацистите започват да наричат евреите "не-арийци", което означава, че са от "низшата раса". Това название не е сигурен белег, че човекът, който е наречен така, вече е на път към газовите камери. И до днес разумните хора се питат защо в почти всички официални документи на Пачели, преминалите към католицизма евреи са наричани "католици от не-арийски произход" (The Vatican and the Holocaust: A Preliminary Report by the International Catholic-Jewish Historical Commission, October 2000).
Пачели прекарва 13 години в Германия, през които главната му задача е да промени предишните договори между църквата и държавата в съгласие с новата политика на абсолютна папска власт. Натискът му върху германците е толкова голям, че германският правителствен служител, отговорен за отношенията с Ватикана, официално се оплаква от неговите "прекалени изисквания". Католиците в страната открито протестират срещу подписването на новия конкордат, като заявяват, че идеята на Пачели за договора е твърде авторитарна.
През 1920 г Пачели става папски посланик за цяла Германия с главни квартири в Берлин и Мюнхен, и скоро става много известен в дипломатическите среди. Той е желан гост на всички приеми и партита. За домакиня в дома си Пачели избира една много привлекателна монахиня от Южна Германия на име Паскалина Ленерт, която е 20 години по-млада от него. Сестрата на Пачели - Елизабета - нарича Паскалина "извънредно коварна жена". В Мюнхен се появяват слухове, че Паскалина е любовница на Пачели, но той заявява, че тези слухове са "отвратителна клевета".
По това време Пачели става близък приятел с активиста от Германската католическа партия на центъра Лудвиг Каас. Освен известен политик, Лудвиг Каас е и католически свещеник, предан на папството. Каас сътрудничи на Пачели по всички въпроси на ватиканската дипломация в Германия. С подкрепата на Пачели, Лудвиг Каас става председател на партията. Каас се възхищава от Пачели и става негов най-близък и доверен приятел. Паскалина Ленерт пише: "Каас редовно придружаваше Пачели през почивните дни". Каас напълно споделя идеите на Пачели за авторитарна папска власт и ги смята за подобни на фашисткия принцип на фюрерството. Със своето влияние върху Каас, Пачели подготвя отстраняването на германските демократично настроени католици от съпротивата срещу нацистите.
През 1929 г Пачели е извикан отново в Рим, за да поеме втората по важност позиция след папата - държавен секретар на Ватикана. Паскалина поема грижата за неговата резиденция. Лудвиг Каас, вече председател на Германската католическа партия, става чест и желан гост в апартамента на Пачели във Ватикана. Понякога Каас остава във Ватикана в продължение на месеци.
Хитлер се счита за продължител на делото на инквизицията
Самият фюрер е не само благосклонен към Ватикана, но счита себе си за последовател и приемник на католическата църква и йезуитите. На млади години той посещава една католическа църква в град Линц, Австрия. В украсата на тази църква той вижда пречупен кръст, който му прави толкова силно впечатление, че по-късно го прави емблема на своята партия.
В своята програмна книга "Майн кампф" Хитлер дава ясно да се разбере, че се възхищава от тактиката на йезуитите и я използва в своята партия:
"Най-много съм научил от йезуитите... Светът никога не е познавал нещо толкова възхитително, колкото йерархичната структура на католическата църква. Много неща от йезуитите аз използвах в нашата партия."
(Adolf Hitler, Mein Kampf, p. 478)
Фюрерът се възхищава от методите на католическата инквизиция, която няколко века преди него избива стотици хиляди евреи в Испания и други страни. Вдъхновен от нейното "велико дело", той решава да стане неин приемник. През 1934 г, на срещата с епископ Лудвиг Мюлер, Хитлер заявява:
"Що се отнася до евреите, аз просто продължавам тази политика, която католическата църква провежда вече 500 години, като смята евреите за опасни и ги затваря в гета."
Симпатиите на Хитлер към католицизма и неговите най-верни привърженици - йезуитите - го вдъхновяват и за организирането на щурмовите отряди на смъртта, наречени "СС", което той възлага на Хайнрих Химлер. Началникът на немското контраразузнаване Валтер Шеленберг разказва:
"Химлер основа СС-организацията съгласно принципите на йезуитския орден. Неговите правила и духовни упражнения, предписани от Игнаций Лойола, бяха модел, който Химлер се опита дословно да прекопира. Титлата "върховен вожд", която носи Химлер, е еквивалентна на йезуитската титла "генерал", а цялата структура е близко подобие на йерархията на католическата църква."
Наред с фюрера, неговият заместник Франц фон Папен, който води преговорите за конкордата, не остава назад в своите възхвали на папството. В немския вестник "Фолкишер беобахтер" от 14 януари 1934 г Франц фон Папен пише:
"Третият райх е първата сила, която не само признава, но и прилага на практика висшите принципи на папството."
Големите симпатии на Хитлер към католицизма бързо го довеждат до идеята за договор с Ватикана. Наистина, в първите години на неговото управление хиляди искрено вярващи хора, дори и католически свещеници и епископи, започват борба против нацизма. Фашисткото правителство започва масови преследвания на католици и изпраща своите противници в концлагерите на смъртта. Но симпатиите на фюрера към католицизма не се променят и в навечерието на войната той прекратява всякакви преследвания на католици.
Ватикана издига на власт Мусолини и Хитлер
Братът на Еудженио - Франческо Пачели - също не изневерява на фамилията, посветена в служба на папството. През същата година, от името на тогавашния папа Пий XI, той преговаря с Мусолини и достига до подписването на конкордат, който е част от по-голямо съглашение - Латеранския договор, с който се дава право на папата да образува самостоятелна държава Ватикана в рамките на град Рим. В замяна на това Мусолини изисква да се разпусне Италианската католическа народна партия. Папа Пий XI мрази тази партия, защото не може да я контролира. Той смята, че католическата партия негласно вкарва демокрация в църквата. В резултат на това, католиците от народната партия са принудени да се прехвърлят към Фашистката партия, и с това демокрацията в Италия е напълно затрита. Вратите за еднолична диктаторска власт на нацисткия главорез Мусолини са широко отворени.
Малко по-късно в Германия, на изборите през 1930 г, фашистката партия на Адолф Хитлер спечелва 6 милиона гласа и става втора по големина партия в парламента. Хитлер забелязва хитрата тактика на Мусолини и решава по същия начин да отстрани конкуренцията на Германската католическа партия. Той е убеден, че неговото дело може да успее само ако тази демократично ориентирана партия бъде отстранена от политическата борба. И това убеждение не е без основание. В началото на 30-те години католическата партия и католическите епископи водят активна кампания против "национал-социализма" - идеологията на фашистите. Те дори не допускат нацистите до службите в църквите и заявяват във вестниците, че нацизмът е противен на християнството. Например мюнхенският католически вестник "Правият път" по това време пише:
"Адолф Хитлер проповядва закона на лъжите. Всички, които станахте жертви на измамите на този човек, обсебен от деспотизъм, събудете се!"
Обаче справедливата борба на искрено вярващите католици срещу Хитлер е в пълно противоречие с възгледите на премиер-министъра на Ватикана Еудженио Пачели. Това много ясно се проявява по време на посещението на германския канцлер, католика Хайнрих Брюнинг във Ватикана през 1931 г. В своите спомени Брюнинг разказва, че Пачели е настоявал той "да образува дясно управление" заедно с нацистите, за да се подпише конкордат, изгоден за Ватикана. Когато Брюнинг му казва да не се бърка в Германската политика, Пачели изпада в силно раздразнение и започва да му се кара.
Обаче Пачели се оказва прав - единствено Хитлер е готов да подпише мечтания от него авторитарен конкордат. Цената за това се оказва катастрофална за Германия - пълното унищожаване на демокрацията, подобно на Италия. След като идва на власт през 1933 г, Хитлер започва преговори с Пачели за конкордата. Преговорите продължават шест месеца, по време на които Хитлер отделя време за работа върху този договор повече от колкото за всички останали въпроси на външната политика по време на цялото му управление.
Конкордатът дава на Пачели правото да приложи Кодекса по църковно право върху католиците в Германия. В замяна на това, Пачели се ангажира да отдръпне католиците от политическа дейност. Преговорите се водят в пълна секретност. В тях участват Еудженио Пачели, Лудвиг Каас и втория човек след Хитлер - вице-канцлерът на Германия Франц фон Папен. Католическата църква в Германия е държана настрана, без никаква възможност за мнение в преговорите.
Хитлер заявява, че ще подпише конкордата само ако католическата партия гласува за Пълномощния акт - закон, който дава на фюрера права за неограничена власт. По нареждане на Пачели председателят на католическата партия Лудвиг Каас, напълно предан на Пачели, принуждава депутатите да се съгласят. След това Хитлер настоява католическата партия, последната реална сила в парламента, "доброволно" да се саморазпусне. Пачели отново нарежда на Каас да се съгласи и да разпусне партията. Така нацистите остават единствената политическа сила в Германия. Останали извън католическата партия, милиони католици се присъединяват към нацистката партия, разбирайки, че тя има подкрепата на папата. След подписването на конкордата Пачели заявява, че той представлява невиждана победа за папския престол. Обаче единственият победител се оказва Хитлер, който с помощта на Пачели придобива неограничена диктаторска власт. А първите "жертви" на това съглашение се оказват евреите. В протоколите от кабинета на Хитлер четем, че на 14 юли 1933 г, веднага след като слага подписа си под конкордата, фюрерът заявява, че конкордатът създава атмосфера на доверие, която е "особено важна за борбата срещу световното еврейство". Той казва, че католическата църква публично е дала своята благословия за политиката на национал-социализма, включително и отношението й към евреите. И наистина, по настояване на Ватикана, католиците в Германия престават публично да протестират срещу нацистите. Наредено е всички оплаквания от католици срещу нацистите да бъдат изпращани до Пачели.
Конкордатът незабавно въвежда немската католическа църква в сътрудничество с нацистите. Католическите епископи влизат в комисиите по удостоверяване на произхода, които имат за цел да направят списък на всички евреи в Германия. По този начин, евреите са белязани за депортиране/спасяване в лагери далеко от бъдещи военни действия. След като през 1930 г нацистите(евреи) започват да имитират преследване на евреите, Пачели отказва да издигне какъвто и да било протест, дори и за тези евреи, които са католици. Той казва, че това бил германски вътрешно-политически въпрос. През 1937 г трима кардинали и трима висши епископи от германската католическа църква пристигат във Ватикана, за да молят за помощ срещу преследванията на католическата църква от нацистите. Пий XI се вижда принуден да напише по този повод енцикликата "С дълбоко безпокойство". "Енциклика" означава официално писмо на папата до вярващите католици. В написването и разпространението на енцикликата "С дълбоко безпокойство" най-активно участва Еудженио Пачели. В нея се говори за състоянието на католическата църква в Германия. Като добър дипломат, Пачели не казва нито дума за сценката "преследване" на евреи, дори и за евреите католици, а при споменаването на нацизма той не казва нито дума против своите приятели - национал-социалистите и Адолф Хитлер.
Енцикликата "С дълбоко безпокойство" предизвиква Херман Гьоринг - един от най-близките хора на Хитлер - да произнесе в нацисткия парламент пламенна двучасова реч против католическите управници. В отговор Еудженио Пачели веднага поканва немския посланик в Рим, за да го успокои. Не се знае точно какво е говорено на срещата, но след нея немският посланик пише до Берлин:
"Пачели ме прие с топло приятелско отношение, и категорично ме увери, че нормалните приятелски отношения между нас ще бъдат възстановени възможно най-скоро."
По този начин Пачели напълно премахва ефекта на енцикликата, написана в основни линии от самия него. Като хитър дипломат той прави така, че да замаже очите на отчаяните кардинали и на цялата католическа църква в Германия, като в същото време да не загуби добрите си отношения с нацистите.
Папата организира прием за рождения ден на Хитлер
Симпатиите на Хитлер към католиците на са едностранни. Пачели също изпитва най-мили чувства към Хитлер като към свой съмишленик в борбата срещу комунизма.
През 1939 г Пий XI умира и на негово място е избран за папа 63-годишния Пачели. Скоро след избирането си той провежда съдбоносна среща с немските кардинали. В началото на срещата той се съветва с тях как да започне едно свое писмо до Хитлер: дали с думите "До славния хер Адолф Хитлер", или "До най-славния хер Адолф Хитлер". След това той казва на кардиналите, че неговият предшественик Пий XI е искал да премахне папското посолство в Берлин. Да се подържа такова посолство в Берлин, е казал Пий XI, "е против нашето достойнство". Пачели заявява, че Пий XI е сбъркал, и че той ще подържа добри дипломатически отношения с Хитлер.
Един месец след срещата с кардиналите, Пачели нарежда на своя посланик в Берлин - архиепископ Цезар Орсениго - да организира тържествен прием в чест на 50-тия рожден ден на Хитлер. Поздравленията от немските католически епископи до Хитлер по повод рождения му ден стават ежегодна традиция и продължават до самия край на фашистка Германия.
Коронацията на Пачели е най-помпозната от стотици години във Ватикана. Той си избира името Пий XII. Като папа, Пачели управлява авторитарно. Той винаги яде сам, а по време на разходките си нарежда на градинарите да се крият в храстите. Пачели забранява на своите висши служители да задават въпроси или да изказват свое мнение. Коледното послание на папата през 1942 г
Пачели научава за плановете на нацистите да унищожат евреите скоро след началото на тяхното прилагане. Откарването на евреите в концентрационните лагери започва през декември 1941 г и свършва в края на 1944 г. На 17 март 1942 г представители на еврейските организации изпращат до Пачели, чрез папския посланик в Берн, меморандум, в който описват насилията над евреите в Германия и окупираните от нея територии и съюзни страни. Специално се посочват Словакия, Хърватско, Унгария и неокупираната част на Франция.
През юни 1942 г лондонският вестник "Дейли телеграф" съобщава, че повече от един милион евреи са убити от нацистите и че тяхната цел е "да изчистят този народ от Европейския континент". Статията е поместена и в "Ню-Йорк таймс". През следващите седмици британски, американски и бразилски представители се опитват да убедят Пачели да говори против нацистките кланета, но без резултат. През септември 1942 г американският президент Франклин Рузвелт изпраща своя специален пратеник Мирон Тейлър да помоли Пачели да говори против изтребването на евреите. Тейлър се излага на много опасно пътуване през противникова територия, за да достигне до Ватикана. Пачели му отказва с извинението, че той трябвало да стои над воюващите страни.
На 18 декември същата година английският посланик във Ватикана Франсис Осбърн връчва на заместник-държавния секретар на Ватикана кардинал Доменико Тардини подробен доклад с информация за изтребването на евреите. Англичаните се надяват, че в коледното си послание, което се слуша по радиото от стотици милиони хора по целия свят, папата ще каже поне думичка в защита на милионите невинни жертви.
Пачели се чувства принуден да успокои тези, които го призовават да отправи протест, като същевременно не иска да разваля добрите си отношения с нацистките главорези. Най-накрая той си измива ръцете, като в коледното си послание от 24 декември 1942 г казва:
"Човечеството дължи това обещание на тези стотици хиляди хора, които без никаква вина, понякога само по причина на тяхната националност и раса, са белязани за смърт или постепенно унищожение."
Това е най-силното и почти единствено изказване на Пачели в защита на невинните жертви в течение на цялата война. С него той публично декларира, че знае за изтребването на евреите. За нацистите не се казва нито дума. Както отбелязва в своята книга "Хитлеристкия папа" английският изследовател Джон Корнуел, "Хитлер едва ли би могъл да мечтае за по-мъглява и безвредна реакция на 'заместника на Божия Син' по отношение на най-голямото избиване на невинни хора в историята на човечеството."
Докато спрямо нацистите папата мълчи, то по отношение на социализма той не пропуска в коледното си послание да заеме съвсем ясна и категорична позиция:
"Винаги водена от религиозни подбуди, църквата е осъждала различните форми на марксистки социализъм; осъжда ги и сега..."
Пачели е страстен привърженик на обявения от Хитлер кръстоносен поход срещу комунизма. Това се вижда в края на посланието, когато папата по непряк начин насърчава воюващите на страната на нацистка Германия, като ги нарича "доброволни кръстоносци" срещу Русия - единствената страна, в която политическият режим отрича Бога:
"О, доброволни кръстоносци на новото, благородно общество, бъдете достойни за новия зов за морално и християнско възраждане, обявете война на тъмнината, произтичаща от отричането на Бога..."
(Pope Pius XII, Christmas Message of 1942)
Само 10 месеца след това свое послание Пачели отказва да спаси над 1000 италиански евреи по време на освобождението на Рим, когато той е единственият представител на италианските власти в града. Официално папата, освен че е наречен "главен пастир на цялата църква", заема и длъжността "епископ на град Рим" (Catholic Encyclopedia, 1997). Като такъв, той отказва да се застъпи дори и за овците от своето собствено паство. На 16 октомври 1943 г, малко преди освобождението на Рим от съюзническите войски, частите на СС обкръжават над 1000 евреи в римското гето, близо до Ватикана. От дипломатическите среди идват призиви към Пачели да спре депортирането на евреите, което е в негова власт като единствен представител на италианските власти в Рим, но той отказва. На 18 октомври евреите са натоварени на влак и изпратени на почивка.
В интервю за Би-би-си през 1995 г Сетима Спизичино казва:
"Пий XII не ни предупреди за това, което ни очаква. Можеше да избягаме от Рим и да се присъединим към партизаните. Но той ни остави в ръцете на германците. Всичко стана пред неговите очи. Но той беше анти-еврейски папа, прогермански папа. Той никога не е поемал някакъв риск. И когато казват, че папата е като Исус Христос, това е лъжа."
Хитлерист или "светия" е бил папа Пий XII?
Дълги години поклонниците на Еудженио Пачели - папа Пий XII - тръбят пред целия свят, че той е велик благодетел на човечеството, спасил живота на 700,000 евреи по време на Втората световна война. В същото време, противници на католицизма и папството казват, че папата не само не е спасявал евреи, но с мълчанието си на практика е сътрудничел на нацистите. Когато има такива спорове, няма друг начин да узнаем истината, освен да се обърнем към документите. Именно с такава идея, през октомври 1999 г се сформира независима еврейско-католическа комисия, която се натоварва със задачата да проучи документите за ролята на Ватикана спрямо изтребването на евреите. В комисията участват трима историци на Ватикана и трима от еврейски организации. Папският представител, кардинал Едуард Касиди, предлага изследването да разгледа 11 тома архивни документи, публикувани от Ватикана през периода 1965-1981 г под името "Актове и документи на святия престол за Втората световна война" (Actes et Documents du Saint Si?ge relatifs ? la seconde guerre mondiale).
След двегодишна работа, през октомври 2000 г комисията публикува документа "Ватикана и холокоста: подготвителен доклад на Международната еврейско-католическа историческа комисия".
Според данните, представени в доклада, не са намерени доказателства за някаква роля на папата в спасяването на евреите. Ето някои откъси от доклада:
"Има документи, според които еврейски организации са дали пари на Ватикана за подпомагане и спасяване на евреи. Не сме открили документи, които да показват какво е направил Ватикана с тези пари."
"Публикувани са много настоятелни молби към Ватикана за помощ, отправени от отчаяни евреи. В тях често се срещат прочувствени възхвали и благодарности за вече предприети действия. Но в издадените томове с документи се срещат много малко примери за оказана помощ, която да дава основание за възхвала и благодарност."
"Значителна част от том 6-ти е посветена на осуетените опити да се получат бразилски визи за католиците от еврейски произход. Провалянето на този проект възбужда безброй много въпроси."
Същевременно, комисията открива безброй много документи, свидетелстващи за горещи и настоятелни молби към папата да вземе някакво отношение към зверствата на нацистите. Ето една малка част от тях:
"След избухването на войната, над Ватикана буквално валят призиви за помощ от народа на Полша, безмилостно измъчван от жестоките и кръвожадни окупатори. От самото начало на сраженията различни източници, като се започне от правителството на Полша в изгнание и се свърши до английските и френските посланици във Ватикана, съобщават за убеждението на много поляци-католици, в Полша и извън нея, че църквата ги е предала, и че Рим мълчи пред лицето на тяхната национална трагедия."
"На 23 ноември 1940 г Марио Бресон, епископ на Лозана, Фрайбург и Женева, изпраща писмо до папа Пий XII, в което изразява дълбоко безпокойство от тежките условия, при които са държани хиляди затворници, включително и мелези евреи(по майка-нееврейка), в концентрационните лагери на Южна Франция. В писмото той настоява за открито обръщение на папата срещу преследванията." "В края на август 1942 г гръцкият католически архиепископ на Лвов Анджей Шептински пише до папата, като описва с абсолютна яснота зверствата и масовите убийства, извършени над евреите и местното население... Освен това той казва на папата, че лично е протестирал пред Химлер. Накрая той публично осъжда кланетата на евреи(кланетата са били ритуален холокост над гои, както днес в Новоросия), в извършването на които украински католици сътрудничили на германски евреи." "В писмо до папата от февруари 1942 г архиепископът на Краков кардинал Адам Сапиеха живо описва ужасите на нацистката окупация, включително и концентрационните лагери, в които са убити хиляди поляци."
"Епископът на Берлин Конрад фон Пресинг няколко пъти напразно моли папата да протестира срещу действия на нацистите, включително и срещу евреите. На 17 януари 1941 г той пише до Пий XII: 'Ваше превъзходителство несъмнено е информиран за положението на евреите в Германия и съседните страни. Искам да спомена, че и католици, и протестанти ме молят да призова папата да направи нещо по този въпрос, да говори в защита на тези нещастни хора'."
"На 12 март 1943 г съветът на равините в Северна Америка изпраща гореща молба до Маглионе, описвайки ужасите в Полша и унищожението на варшавското гето, и молейки за помощ от Рим."
Отговорът на всички тези молби от страна на папата е мълчание. Комисията посочва:
"На 2 юни 1943 г в реч пред Свещената кардиналска колегия папата загадъчно споменава за 'тези, които понякога са подлагани на изтребване дори без да имат вина'. Това е вторият и последен случай по време на войната, в който папа Пий XII изобщо споменава (макар и косвено) за холокоста."
В документите, цитирани от комисията, има и такива, които дори разкриват доброжелателно отношение на Ватикана към нацистите:
"През август 1941 г държавния глава на Франция маршал Филип Петен накарва френския посланик при папския престол Леон Берард да установи какви са възгледите на Ватикана за ограничаването на евреите чрез приемане на анти-еврейски закони от про-нацисткото френско правителство. Според документите, Ватикана отговаря чрез заместник-държавния секретар Джовани Монтини и секретаря на Съвета по извънредни църковни дела Доменико Тардини, които казват, че няма възражения срещу тези мерки, стига да са предприети справедливо и доброжелателно."
"На 18 май 1941 г папа Пий XII приема Анте Павелич, държавния глава на фашистката държава Хърватско... Преди неговото посещение пълномощникът на папския престол в Югославия представя на вниманието на Ватикана извършените от Павелич зверства над сърби, и протестира срещу приемането на Павелич по какъвто и да е начин, защото е глава на незаконна марионетна държава. Впоследствие режимът на Павелич е отговорен за клането на стотици хиляди сърби, цигани и партизани."
През октомври 2000 г комисията прекратява своята работа с обяснението, че най-важните документи, които могат да дадат светлина върху същността на въпроса за Ватикана и холокоста, са укрити. Ватикана е издал само подбрани документи, които са изгодни за папството. "Нито един сериозен историк не би приел, че публикуваните документи могат да ни доведат до същността на нещата" - заключава комисията. Нацистки евреи, подпомогнати от Ватикана
В последните дни на войната много от най-известните нацистки военопрестъпници се опитват да напуснат Европа, за да се спасят от военния трибунал. Това са хора, чиито ръце са оцапани с кръвта на хиляди невинни жертви. По това време Ватикана започва тайна кампания за спасяване на нацистките престъпници. Голям брой високопоставени служители на Ватикана усърдно търсят нацистките престъпници, за да могат да ги укрият от правосъдието. След смъртта на кардинал Маглионе през август 1944 г папа Пий XII решава да не назначава нов държавен секретар, за да поеме лично външната политика на Ватикана. Един от най-близките съветници на папата е заместник-държавния секретар на Ватикана Джовани Монтини, който по-късно става папа Павел VI. Джовани Монтини и папата са единомислени по въпроса за нацистките главорези. Те виждат в тяхно лице свои съмишленици в борбата срещу комунизма. Основната работа те възлагат на епископ Алоис Худал. Самият Худал признава, че е спасил няколко стотици военопрестъпници.
Алоис Худал е роден в Австрия през 1885 г. По време на управлението на Хитлер носи златна значка на член на нацистката партия, и пише книга във възхвала на германското нацистко движение и неговите принципи. Худал е близък приятел на Еудженио Пачели още от 1924 г. По време на войната Худал е пълномощник на епископата и Главен изповедник на немско-говорящите католици в Италия. Худал е близък приятел с амбициозния офицер от СС Валтер Рауф, създател на подвижните газови камери. Приятелството му продължава до самата смърт на Рауф.
След войната епископ Худал ръководи групата за издирване и спасяване на нацистки военопрестъпници. Папата нарежда на Худал да посети лагерите за военопрестъпници и да открие отявлените антикомунисти, за да им осигури подкрепа. Повече от 30,000 нацистки военопрестъпници намират свобода с помощта на Ватикана. Много от тях не са германци, а хора от Източна Европа, които доброволно са вършели убийства на невинни хора по волята на нацистите. Ватиканската организация за подпомагане на нацистките палачи е наречена "Коридор на плъховете". Тя действа толкова професионално, че в сравнение с нея немската "Одеса" изглежда аматьорска организация. Ватикана използва всякакви средства, за да помогне на убийците, като например дава на СС офицерите свещенически дрехи и изпира стотици милиони долари в злато чрез Ватиканската банка.
В книгата на Гита Серени "В тъмнината: изследване на съвестта", Франц Щангл описва как епископ Худал му урежда фалшиви документи, паспорти, визи и позволителни за работа за Южна Америка (Gitta Sereny, Into That Darkness: An Examination of Conscience, p. 305). Худал има връзки в Немския червен кръст и с двете известни нацистки организации "Одеса" и "Ди шпине". Тези две организации са богато финансирани и тайно помагат на нацистите да намерят ново място на пребиваване в Близкия Изток, Южна Америка или САЩ.
Нацистите, които се опитват да избягат, знаят много добре, че трябва да отидат във Ватикана и да намерят Худал. Преди Щангл, услугите на Худал използват близките приятели на Щангл - Густав Вагнер, комендант на концентрационния лагер в Собибор, и Алоис Брунер, командир на взвод за масови убийства в Русия.
Друг активен сътрудник на "Коридора на плъховете" е католическия свещеник Крунослав Драганович. Той е католически свещеник и офицер от Усташите в Хърватско, който по времето на Павелич получава чин полковник. През 1943 г той се присъединява към Хърватския червен кръст и като негов представител заминава за Рим, вероятно за да подържа дипломацията с Ватикана. Като представител на червения кръст той дава на много усташки главатари "статут на бежанец" и с помощта на няколко професионални фалшификатори от мафията им изработва фалшиви документи. Освен на усташите, той урежда бягството и на касапина на Лион Клаус Барби.
Според разсекретените документи на Американското разузнаване, свещеник Драганович е назначен от папата за негов представител в операцията по спасяването на нацистките военопрестъпници. За своята работа той контактува най-вече с папата и с кардинал Джовани Монтини. Въпрос на чест е за него да помогне на своя бивш началник Анте Павелич.
В течение на много години не се знаеше нищо за бягството на Павелич от правосъдието. Разсекретяването на документи на Американското контраразузнаване (CIC), един от които е Меморандума от римския офис на CIC от 12 септември 1947 г, както и интервютата с дъщерята на Павелич, която се завръща в Хърватско през 1990 г, хвърлят светлина по въпроса.
Католическият колеж "Сан Джироламо" в Рим е междинна спирка за усташките главатари, отчаяно търсещи спасение от военния съд, който ги очаква. Управител на колежа е довереникът на папа Пий XII Юрай Маджерец, а негов пръв помощник и секретар е Крунослав Драганович. Той приема Анте Павелич в колежа "Сан Джироламо", където той прекарва необезпокояван две години. През 1948 г е преместен на още по-сигурно място - в манастира, построен до лятната резиденция на папата в Кастел Гондолфо. Шест месеца по-късно той напуска Италия и заминава за Аржентина с фалшиви документи, изработени от свещеник Драганович. Павелич е с испански паспорт и пътува под името Дал Араньос. В Аржентина, покровителстван от католическите епископи, той продължава в течение на много години да провежда своята фашистка пропаганда. Павелич пледира за война и за кръв. За съдържанието на неговите речи може да се съди дори само ако се прочетат заглавията на статиите, които пише в аржентинските вестници: "Идеологическата война", "Зов за кръв" (Dinamica Social, брой 5 и 6, 1951 г) и други.
Как бяха разкрити престъпленията на Ватикана
Въпреки, че Ватикана държи в дълбока тайна своите документи от времето на фашизма, през последните години отношенията на папството с фашистите започнаха все повече да се изясняват благодарение на разсекретяването на документи на американското разузнаване. Освен това, мнозина изследователи и журналисти по различен начин получиха достъп до документи, хвърлящи светлина върху този въпрос.
Преди 14 години американското правителство разсекрети известния доклад на американското военно разузнаване от 15 май 1947 г, разкриващ ролята на Ватикана за укриването на голям брой нацистки военопрестъпници от най-висок ранг. В доклада се споменават Анте Павелич - фашисткият диктатор на Хърватско, Франц Щангл - коменданта на концлагера Треблинка, Едуард Рошман - "касапина на Рига", Клаус Барби - "касапина на Лион", генерала от СС Валтер Рауф - създател на подвижните газови камери за гои, наречени "душегубки", Адолф Айхман - архитекта на измамата холокост, и десетки хиляди други военопрестъпници.
През 1999 г световно известният английският журналист Джон Корнуел, сътрудник на университета в Кембридж, издава книгата "Хитлеристкият папа". Като искрено вярващ и предан католик, първоначално той решава да напише книга в защита на папа Пий XII, което му дава достъп до секретни документи на Ватикана. Корнуел е потресен от фактите, които открива, и вместо възхвала, написва документална книга за престъпленията на Ватикана.
Джон Корнуел се снабдява с показания, дадени под клетва от 76 човека, добре познаващи Пачели. Достъп до тях му дава Петер Гумпел - световно известният немски йезуит, който ръководи работата по канонизирането на папа Пий XII за "светия". В своята книга Корнуел разказва:
"Като католик и бивш семинарист, аз винаги съм смятал Пачели за невинен. Не можех да си представя, че един толкова свят папа може да е виновен в тайно съучастничество в холокоста, и затова реших да напиша книга в негова защита. Знаех за показанията, дадени под клетва, които се съхраняват от йезуитите, и нямах търпение да ги видя. След множество срещи с мен, Гумпел се съгласи да ми позволи да чета един препис от 1000 страници: свидетелските показания на сестрите на Пачели, на жената, която е била негова домакиня в продължение на 40 години, на лекаря му, на племенника му, на секретарите му и на различни епископи и кардинали.
Гумпел се съгласи лично да направи фотокопие на всички страници, които пожелая. Неговото благоволение беше явно продиктувано от убеждението, че ще направя един светъл, възторжен портрет на Пачели, когото той често нарича "този прекрасен, свят човек".
Така аз се върнах в Англия с 650 страници документация. Материалът ми даде едно дълбоко и неповторимо прозрение за личността и подбудите на смятания за най-могъщ човек на църквата в нашето време.
В същото време аз станах първият изследовател, на който е позволен достъп до архивите на Държавния секретар на Ватикана, което означава Външно министерство на католическата църква, където Пачели е работил като дипломат и юрист през по-голямата част от живота си преди да стане папа през 1939 г. И тук хората, които ми дадоха разрешение да видя документите, смятаха, че ще напиша биография на човек, предназначен за канонизиране като светия. В течение на месеци аз седях в бившия подземен затвор на кулата Борджия, който няма дори прозорци, където безмълвният служител ми носеше личните архиви на Пачели, скрити от света в продължение на десетилетия.
След като прочетох част от архивите, заедно с голям брой научни изследвания за дипломацията на Ватикана в Германия през 20-те и 30-те години, когато Пачели е бил главната фигура, аз изпаднах в истински ужас. Материалът, който събрах за живота на Пачели, даваше основание не за оправдание, а за по-голямо обвинение.
Обхващайки кариерата на Пачели от начало на века, моето изследване показа историята на един стремеж към невиждана досега папска мощ, която през 1933 г въвлече католическата църква в съучастничество с най-тъмните сили на нашата ера."
(Cornwell, J., Hitler's Pope, The Secret History of Pope Pius XII, Viking, 1999)
След излизането на книгата на Корнуел "Хитлеристкият папа", Гумпел и католическите власти изпадат в ярост. По-нататък Корнуел разказва:
"Гумпел още не е предприел съдебни действия, но саботирането на книгата ми започна почти веднага. Скоро след неговите телефонни обаждания в Америка започна кампания на бойкот и охулване на книгата. Издателят й в Съединените щати започна да получава заплашителни и обидни писма и телефонни обаждания от католици - традиционалисти... В Рим двама професори-йезуити, без да са чели книгата я осъдиха, като я обявиха за 'пародия на истината'."
Папа Йоан-Павел II обявява нацистите за "светии"
Кардинал Алоис Степинак е архиепископ на Хърватско, което означава ръководител на католическата църква в Хърватско, през периода на Втората световна война. Той е предан и ефективен партньор на кървавия диктатор Анте Павелич. Степинак подкрепя, хвали и благославя усташкото правителство от началото до самия му край. Той е не само председател на Комитета по насилствените прекръствания, но и Главен свещеник на усташката армия. Всички кланета на невинни хора са извършени със знанието и официалното благословение на кардинал Степинак. След бягството на Павелич в края на войната, за известно време Степинак поема ръководството на усташките банди.
На 3 октомври 1998 г, на голяма служба на открито пред едно капище в Мария-бистрица, Хърватско, папа Йоан-Павел II канонизира кардинал Алоис Степинак за "светия". Преди това той декларира, че Степинак бил "мъченик". Комисията по обявяването му за "светия" твърди, че отначало Степинак е подържал нацисткия режим, но в последствие си бил променил позицията и бил създал организация за спасяване на евреи. Обаче, както твърди и комисията от еврейски и католически учени, никой не е представял каквото и да било доказателство, че Степинак наистина е организирал такава мрежа.
С тази церемония управителите на католическата църква официално признават за "светия" най-верния помощник на нацистките палачи в Хърватско, благословил избиването на над 850,000 невинни хора.
През последните години папа Йоан-Павел II ускори процедурата по канонизирането за "светия" на папа Пий XII, започната след Втория ватикански събор. През октомври 1999 г, след многобройните протести от еврейски организации, папата реши да отложи канонизирането за известно време, за да не попречи на отношенията си с евреите.
Още през 1998 г Йоан-Павел II заяви, че Пий XII бил "велик папа". Не е ясно обаче, след като го обявява за велик, защо изпитва толкова голям страх при мисълта за разсекретяването на документите от времето на неговото управление. След огромния натиск от различни еврейски организации, на 15 февруари 2002 г папата обяви, че ще бъдат разсекретени само подбрани документи, и то от периода 1922-1939 г, а не от времето на Втората световна война, когато Пий XII е бил папа.
През последните години папата често прибягваше до "извинения", като се извиняваше на целия свят за греховете, извършени от католическата църква спрямо милиони невинни хора. С това папата официално потвърди, че нечуваните жестокости, кръстоносни походи и инквизиции са извършени от името на папството. По време на посещението на Йоан Павел II в Израел през 2000 г, евреите очакваха, че папата ще спомене за участието на Ватикана в холокоста - избиването на евреите. Папата не каза нито дума по този въпрос но и те си замълчаха (The Pope in Israel, www.aish.com, 2000).
На 1 март 2002 г Ватикана съобщи, че процедурата е напреднала и Пий XII ще бъде обявен за "светия" в края на 2002 г. Това решение на Ватикана не означава нищо друго, освен официално признание, че папството и днес се счита за приятел на нацистката машина на смъртта, поставила си за цел унищожението на милиони невинни гои.
През 1988 г. като свидетел, призован от канадски съд, евреинът и по майчина, и по бащина линия Джоузеф Бърг заявил неща, които е изнесъл и в творбата си „Вина и съдба“: „Нацистите бяха заинтересувани да накарат евреите да имигрират, където щат. Въпреки това сътрудничеството между ционистите и нацистите, между такива хора като Адолф Айхман, Голда Меир и Давид бен Гурион, продължи до 1942 г., когато ционистките лидери вече бяха на мнение, че са постигнали целта си. Бърг заяви, че още тогава поражението на Германия вече било явно, а ционистите заприличали на „плъхове, напускащи потъващ кораб“…
Бърг свидетелства, че в концентрационните лагери нямало никакво изтребление. По-здравите хора били използвани за свободен труд. Бърг посочи, че дори една златна клетка е ограничение на свободата и даже е престъпление, но измислицата за обгазяването произлезе от болни мозъци.“
Какво от това? Пишман християните с промито съзнание са готови да приемат всякакви лъжи, тиражирани от медиите, които са собственост на ционистите. Ето една от максимите на Давид бен Гурион:
„Няма значение какво говорят неверниците. Важно е какво правят евреите.“
Сам сред пионерите на ционизма и първи министър-председател на Израел, Бен Гурион отлично знаел, че етикети като „антисемитизъм“ са инсинуации:
„Причините за нашите беди и за антисемитизма, от който се жалваме, са следствие от нашия особен статут, който не съответства на установената структура на нациите по света. Те не са резултат от злонамереността или безразсъдството на неверниците, които наричаме антисемити.“
„Случайностите“, които са… по заповед
