Окото в пещерата Магурата
Скално светилище "Чачин камък", Белоградчик
неделя, 24 април 2016 г.
Космическият петроглиф от Белоградчик
"Скалните изображения от Белоградчик" - обновено издание
инж. Кирил Кирилов
Източник: https://www.facebook.com/ChachinKamakRocksanct/photos/a.1702170586669305.1073741831.1679237712295926/1702171856669178/?type=3&theater
Снимки: https://www.facebook.com/ChachinKamakRocksanct/photosТова е феноменална книга. Написана е от един невероятен човек - инж. Кирил Кирилов, който от 5 години прави всичко възможно да изследва и популяризира скалното светилище на скалата Чачин камък край Белоградчик, станало известно с името Петроглифа от Белоградчик.
Това е Мястото с главна буква, светът на Окото, древната астрономическа обсерватория на една крачка от сакралната пещера Магура.....Това е изворът на времето....
Днес никой освен г-н Кирилов и "Археологическо дружество Белоградчик" не се интересува от опазването и съхранението на мястото, където е намерена най-старата карта на Слънчевата система от древността до наши дни.
Светилището се намира на територията на дивечовъдната станция в Белоградчик, която предстои да бъде отдадена под наем чрез търг на частни лица, оградена и забранена за достъп на външни лица. Как ще се опази мястото от посегателства и как ще се съхрани са въпроси на които няма отговор. Ето какво пише по този повод инж. Кирилов:
"Недопустимо е светилището да бъде частно. То е публично, обществено, част от историята на всички ни и част от възможностите ни за развитие. Освен това, макар да не е проучвано никога, то действително е археологически, исторически и културен обект.
А ние положихме много работа. Чистихме гъсталаци, храсти и боклуци. Правихме проучвания, писахме публикации и издадохме книга. Имаме виждане как мястото да се използва, като познавателен туристически обект. Та ние популяризираме светилището от януари 2011 година.
То вече е четвъртия по известност обект тук след Калето, Магура и Лепеница. Това е много работа и много голяма инвестиция, която е била в полза на всички. Снимките на скалните изображения вече са из цяла България. Името на това място вече се знае на много места. Популярността на обекта е продукт, неизменно свързан със самия обект. Ако някой стопанисва обекта, нима може да отдели от него славата, която му създадохме? Нима, като работихме толкова много по него, нямаме първостепенно право да го представяме?Та нима ние имаме други скални изображения от подобен тип, че да можем да си позволим да пренебрегнем тези и тяхната съдба?"
Книгата не е дълга. Прочетете я ! След това историята, която познавате, никога повече няма да бъде същата.....
 |
Скалата на богинта майка... която е толкова изящна и съвършена, че лесно се предполага изкуствен произход. Още повече, че гледа право в голямото и важно светилище на Чачин камък...и точното й местоположение....
|
Имало ли е около Белоградчик тракийски център за създаване на Царе?
Обстоятелствата са следните:
На скалата Чачин камък съществуват няколко ритуални кладенеца, изсечени в скалната площадка. Една съществена част от скалата е оттрошена, навярно за добив на строителни материали, но все пак е останало достатъчно, за да се види нагледно наличието на въпросните щерни. Те не са с ествествен произход и явно са създадени за определи цели. Наличието им определя мястото като светилище.
Най-големият от ритуалните кладенци има форма на утроба. Той е яйцевиден, с по-широк заден край, и е отворен само от северната си страна, като там отворът образува една издължена шийка. Съвпадението с формата на матката е пълно.
Утробният ритуален кладенец от Чачин камък
Друг изглед към кладенеца
Матка
Това е нетипично за ритуалните кладенци сред Белоградчишките скали, които са в по-голямата си част кръгли. Следва, че този кладенец е имал по-особено предназначение. В същото време, кладенецът е значително голям, поне в сравнение в останалите споменати, чиито размери обикновено са до 60-70 сантиметра в диаметър. Утробният кладенец е с дължина около 1,2 метра и ширина около 80-90 сантиметра. Той е достатъчно голям, че да побере в себе си човек, ако човекът е там в свита поза. Изпънат човек не може да се събере вътре. Следва кладенецът да е бил създаден за лягане вътре в ембрионална поза.
Двата факта са в пълно съзвучие: утробен кладенец, в който се ляга в ембрионална поза. Явно е, че кладенецът е създаден за обредно наподобяване на бремеменността.
Имало е такива обреди на различни места по света. Много от тях са описани в книгата „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър. Например в Индия, ако човек бил погрешка обявен за мъртъв, той не можел просто да се върне в живота си. Трябвало първо отново да се роди ритуално, за която цел човекът лягал във вана с вода, наситена с масла и билки, която пресъздавала околоплодните води. След това повтарял нагледно излизането от утробата.
Утробният кладенец на Чачин камък позволява да се случи подобен обред. Той е така направен, че гърлото му, което съответства на шийката на матката или пък- на вагината, може да бъде преградено с парче кожа. Така кладенецът може да се напълни с вода, а в нея да се вложат различни признаци. В нужния момент преградата може да се махне – водите да изтекат и „бебето” да се роди.
Даденото предположение за употребата на утробния кладенец най-добре от всичко съответства на неговите форма и размери.
Не е само това. На около 1,5 км на изток от Чачин камък се намира малък скален „мемориал”. Той е с размери от 15 на 6-7 метра. От източната му страна скалите са оформени по отворена на юг дъга. От западната му страна известен брой големи и по-малки камъни са подредени във ветрилообразна форма - като парче пица, като тясната страна на тази фигура се намира на юг и там тя е отворена.
Това оградено ветрилообразно място прилича на гроб. Неговата форма е силно подобна на формата на утробния кладенец, както и на матката.
Гробът
Да видим общото. Докато кладенецът е свързан с раждането и началото на живота и е отворен на север, то вероятният гроб следва да е свързан със смъртта и с края на живота. Той пък е отворен на юг. Налично е подобие по форма и противоположност по посока. Това може да се тълкува така: подобната форма значи, че нещата се отнасят до едно и също – до живота; обратната посока значи, че се отнасят до неговите противоположни състояния - раждане и смърт. Дотук няма нарушения в логическата верига, която произлиза от фактите.
Следва друга поредица от факти.
На първо място, в пещерата Магура съществува сцена, в която една дълга лента, състояща се от 13 сегмента, е прекъсната, скъсана от обект с ветрилообразна форма, чийто тесен край е насочен надолу, което е условния юг. Поредицата от свързани сегменти е най-логично да символизира поредица от събития. Непрекъснатият ход на такава лента се отнася до нещо, което продължава да се случва. Прекъсването на лентата символизира нарушаването на хода на нещата. За всяко едно нещо, неговото нарушаване и прекъсване е неговата смърт. Тук може да се направи изводът, че насоченият надолу ветрилообразен обект, който къса лентата, е смъртта.
Сцената с прекъснатата лента
Дотук разполагаме с точно съвпадение по форма, ориентация и предполагаем смисъл с предполагаемия гроб.
Следващият пункт е такъв: в Магура всяка една фигура произлиза от по-проста фигура от същия вид – имаща същата конфигурация. Фигурите произлизат една от друга чрез усложняване и чрез взаимстване на елементи. На един етап фигурите сякаш придобиват плът и започват да приличат на хора. Придобиването на плът става чрез добавянето към основаната фигура-родител на два плътни триъгълника, събиращи се с върховете си в това, което изглежда да е кръстът на човешката фигура.
Това е нетипично за ритуалните кладенци сред Белоградчишките скали, които са в по-голямата си част кръгли. Следва, че този кладенец е имал по-особено предназначение. В същото време, кладенецът е значително голям, поне в сравнение в останалите споменати, чиито размери обикновено са до 60-70 сантиметра в диаметър. Утробният кладенец е с дължина около 1,2 метра и ширина около 80-90 сантиметра. Той е достатъчно голям, че да побере в себе си човек, ако човекът е там в свита поза. Изпънат човек не може да се събере вътре. Следва кладенецът да е бил създаден за лягане вътре в ембрионална поза.
Двата факта са в пълно съзвучие: утробен кладенец, в който се ляга в ембрионална поза. Явно е, че кладенецът е създаден за обредно наподобяване на бремеменността.
Имало е такива обреди на различни места по света. Много от тях са описани в книгата „Златната клонка” на Джеймс Фрейзър. Например в Индия, ако човек бил погрешка обявен за мъртъв, той не можел просто да се върне в живота си. Трябвало първо отново да се роди ритуално, за която цел човекът лягал във вана с вода, наситена с масла и билки, която пресъздавала околоплодните води. След това повтарял нагледно излизането от утробата.
Утробният кладенец на Чачин камък позволява да се случи подобен обред. Той е така направен, че гърлото му, което съответства на шийката на матката или пък- на вагината, може да бъде преградено с парче кожа. Така кладенецът може да се напълни с вода, а в нея да се вложат различни признаци. В нужния момент преградата може да се махне – водите да изтекат и „бебето” да се роди.
Даденото предположение за употребата на утробния кладенец най-добре от всичко съответства на неговите форма и размери.
Не е само това. На около 1,5 км на изток от Чачин камък се намира малък скален „мемориал”. Той е с размери от 15 на 6-7 метра. От източната му страна скалите са оформени по отворена на юг дъга. От западната му страна известен брой големи и по-малки камъни са подредени във ветрилообразна форма - като парче пица, като тясната страна на тази фигура се намира на юг и там тя е отворена.
Това оградено ветрилообразно място прилича на гроб. Неговата форма е силно подобна на формата на утробния кладенец, както и на матката.
ГробътДа видим общото. Докато кладенецът е свързан с раждането и началото на живота и е отворен на север, то вероятният гроб следва да е свързан със смъртта и с края на живота. Той пък е отворен на юг. Налично е подобие по форма и противоположност по посока. Това може да се тълкува така: подобната форма значи, че нещата се отнасят до едно и също – до живота; обратната посока значи, че се отнасят до неговите противоположни състояния - раждане и смърт. Дотук няма нарушения в логическата верига, която произлиза от фактите.
Следва друга поредица от факти.
На първо място, в пещерата Магура съществува сцена, в която една дълга лента, състояща се от 13 сегмента, е прекъсната, скъсана от обект с ветрилообразна форма, чийто тесен край е насочен надолу, което е условния юг. Поредицата от свързани сегменти е най-логично да символизира поредица от събития. Непрекъснатият ход на такава лента се отнася до нещо, което продължава да се случва. Прекъсването на лентата символизира нарушаването на хода на нещата. За всяко едно нещо, неговото нарушаване и прекъсване е неговата смърт. Тук може да се направи изводът, че насоченият надолу ветрилообразен обект, който къса лентата, е смъртта.
Сцената с прекъснатата лентаДотук разполагаме с точно съвпадение по форма, ориентация и предполагаем смисъл с предполагаемия гроб.
Следващият пункт е такъв: в Магура всяка една фигура произлиза от по-проста фигура от същия вид – имаща същата конфигурация. Фигурите произлизат една от друга чрез усложняване и чрез взаимстване на елементи. На един етап фигурите сякаш придобиват плът и започват да приличат на хора. Придобиването на плът става чрез добавянето към основаната фигура-родител на два плътни триъгълника, събиращи се с върховете си в това, което изглежда да е кръстът на човешката фигура.
Пример за изграждане на фигури от по-прости чрез уплътняване
Друг пример за същото
Двата плътни триъгълника са обърнати един срещу друг и силно наподобяват двете противоположни ветрилообразни форми на утробния кладенец и на гроба. Още повече, че при някои човешки фигури от Магура от долната страна на долния триъгълник и от горната страна на горния триъгълник има изпъкнали дъги, с които те напълно наподобяват ветрилообразните форми на утробния кладенец и на гроба.
Стана по-сложно да се следи логиката, но добиването на плът от страна фигурите следва да символизира това, че те вече са живи, но и това, че те вече са смъртни. Единият триъгълник показва, че са живи, а другият – неизбежната им смърт.
Ето как на още едно място се намери потвърждение на предполагаемия смисъл на кладенеца и гроба.
В Магура има още едно потвърждение: там са налични 8 сексуални сцени, свързани с 8 различни равнища на съзнанието. Там наличието на „колан” през кръста на човешката фигура я определя като женска. Коланът е свързан с утробата, символизира нея тъй като това е най-съещствената разлика между мъжкото и женското тяло, а „коланът” пък е единствената разлика между мъжките и женските фигури в Магура. Освен това, „коланът” преминава там, където действително се намира утробата.
В някои от по-нисшите сексуални сцени „коланът” е водоравен и прав, което значи, че матката не „се вълнува” от случващото се или, че жената не е готова да зачене. В четирите най-висши сексуални сцени от Магура, навсякъде „коланът” става ветрилообразен от двете си страни – все едно на женската фигура е сложена папионка. Такъв е коланът именно и в сцената, в която жената зачева и ражда. Недвусмислено, ветрилообразната форма на „колана”, т.е. „ветрилообразното състояние на матката” е свързана с готовността да зачене. А да зачене значи да даде плът. Даде ли плът, това значи, че дава и смърт.
Осемте сексуални сцени от Магура по ред на развитие на съзнанието - от ляво на дясно
Дотук първоначалното допускане за смисъла на формата на кладенеца и гроба се потвърждава по множество начини – пренасянето на смисъла на символа дава смислен прочит на множество места. Следва смисълът да е този. Иначе някъде би довел до безсмислици. То е като да знаеш смисъла на една дума – в колкото и книги да я намериш, тя значи едно и също.
В Магура има една сцена, в която се използва модификация на символите на смъртта. Там е нарисуван полумесец, което значи половината от месеца или това са 14,5 денонощия. Срещу полумесеца са нарисувани 14 дълги черти и една с половината от дължината им – това са 14,5 денонощия. Следва един символ на смъртта. Това е следният изказ: „за половин луна 14,5 дни умират веднъж”, т.е. половин месец изчерпва 14,5 дни. Отдолу е нарисуван символ, обединяващ 7 черти, което отговаря на седмицата. След него са изрисувани два модифицирани символа на смъртта, т.е. това е изказът: „за половин луна умират две седмици”, т.е. половин месец изчерпва две седмици.
Описанието на месеца и седмицата
Такава е моята увереност да твърдя, че именно ветрилообразната форма значи смърт или живот според посоката си. Затова и утробният кладенец сочи с отвора си на север, а намиращият се на 1,5 км от него гроб сочи на юг.
Сега трябва да се добави, че въпросният гроб е плитък – в него няма погребение, но идеално подхожда на това човек да легне в него. Остава само възможността това да е символ и поради това гробът да е обреден.
За какво са му на човек обреден гроб и обредна утроба, разположени горе-долу на едно място? Защо му е на човек да умира и да се ражда ритуално. Докато в примера с Индия целта беше да се ползва само обредна утроба за завръщане от мнимата смърт, то тук, в земите на Трибалите положението е по-сложно. Явно в някои случай е трябвало да се умре ритуално, а в други да се роди ритуално, или пък да направи и двете в някакъв по-сложен обред.
Трибалите са тракийско племе и поради това можем да проверим, дали някакъв тракийски обред съответства добре с известното до момента.
Знае се от книгите на Стефан Гайд „Тракийското писмо декодирано”, че при траките е имало особени изисквания към владетелите – те итрябвало да познават Истината, а това можело да стане само, ако човек види самия Бог. Траките са били монотеисти, само като допълнение към останалата информация. Монотеистични са и записите в Магура.
Срещата с Бог и с Истината е ставала посредством обред, вклюващ обредна смърт и обредно ново раждане. Дотук имаме съвършено точно съвпадение – смърт в ритуалния гроб, раждане в утробната щерна, както и светилище, което несъмнено се отнася до Бог, тъй като това е свойствено за светилищата.
Не е само това. Преди малко споменах сексуалната сцена от Магура, в която има зачатие и раждане. Но това е една част от сцената – това е само средата й. В началото сцената започва с шаман, който изпраща душата при Бог (началото е в дясната страна на сцената, защото в Магура се чете от дясно на ляво). В Магура Бог се записва със символа Т, когато се има предвид аспекта му на ум, слово. В Магура Бог има още две проявления – Дух и Пространство. И нима не е вярно, че древният свят наричаше Бог Тао, още Тео или Тау, или Дао? И нима това име не идва от магурския символ? И нима не е вярно, че думата исТина значи онова, на което стожер е Словото?
Но за това – друг път.
Шаманът праща душата при Т (но това не е жертвоприношение). След това душата се преобразува и се завръща като душа от друг тип – такава, която ще се преражда. Тази душа после участва в сексуалната сцена, където има трима участници – мъж, жена и душа за прераждане – затова и тази сцена е на зачатието, защото без душата за прераждане зачатие не ще има.
След това в сцената следва бременност и раждане, а после един дълъг път на усвояване на символи от страна на новороденото. Най-сетне на него се дава символът Дом, Стопанство или Царство, сетне символът Власт и тогава така роденият и обучен човек се възкачва на кон, което значи, че е станал Цар.
Сцената от Магура с прераждането и създаването на цар
В тия много древни записи е отделена цяла една огромна сцена на технологията за създаване на цар. Трудно е било дори самото достигане до Галерията с рисунките, та затова там са записани само най-съществените познания. Затова отделянето на цяла една сцена на начинина на създаване на цар показва огромната важност на това познание. По-късно хората по тия земи се нарекли траки. Траките не са се появили от нищото, с напълно нови обреди. Не. Виждаме същият обред от Магура да битува като тракийската традиция за създаване на царе – чрез смърт, връщане при Т, където да се познае исТината, и раждане, пък чак след това царуване.
Нима това са два различни обреда?
Е, изпълнението на нещо изисква три съставки – технология, квалифициран ипълнител, съоръжение.
Технологията я има записана в Магура. Квалифицираните изпълнители са били жреците, шаманите, маговете – обучавани в МАГура. Изглежда, че съоръжението също е налично – Чачин камък.
Да проверим допълнително. Наблизо има обреден гроб с нужната форма, че да съответства точно на изначалния символ на смъртта. Там се умирало ритуално и малкият „мемориал” бил ползван за изпращане на душата при Т. Там човекът виждал исТината. После обредно го прераждали в утробната щерна на Чачин камък, пък след това го обучавали – усвоявал различни символи. Най-сетне му давали Дом, Стопанство или Царство и власт. Той ставал Конник, т.е. Цар. Нима траките не изобразиха на много места Конници?
В подкрепа на това са налични следните неща: важен е моментът на раждането/прераждането, защото планетите задават определен тон на битието, а Царят е най-отговорната от всички фигури, тъй като трябва правилно да въплъти Промисъла в периода на царуването си. Той трябва да има благоприятен за това хороскоп. Това е друга причина да е важно ритуалното му раждане – защото може да се избере моментът.
Двата плътни триъгълника са обърнати един срещу друг и силно наподобяват двете противоположни ветрилообразни форми на утробния кладенец и на гроба. Още повече, че при някои човешки фигури от Магура от долната страна на долния триъгълник и от горната страна на горния триъгълник има изпъкнали дъги, с които те напълно наподобяват ветрилообразните форми на утробния кладенец и на гроба.
Стана по-сложно да се следи логиката, но добиването на плът от страна фигурите следва да символизира това, че те вече са живи, но и това, че те вече са смъртни. Единият триъгълник показва, че са живи, а другият – неизбежната им смърт.
Ето как на още едно място се намери потвърждение на предполагаемия смисъл на кладенеца и гроба.
В Магура има още едно потвърждение: там са налични 8 сексуални сцени, свързани с 8 различни равнища на съзнанието. Там наличието на „колан” през кръста на човешката фигура я определя като женска. Коланът е свързан с утробата, символизира нея тъй като това е най-съещствената разлика между мъжкото и женското тяло, а „коланът” пък е единствената разлика между мъжките и женските фигури в Магура. Освен това, „коланът” преминава там, където действително се намира утробата.
В някои от по-нисшите сексуални сцени „коланът” е водоравен и прав, което значи, че матката не „се вълнува” от случващото се или, че жената не е готова да зачене. В четирите най-висши сексуални сцени от Магура, навсякъде „коланът” става ветрилообразен от двете си страни – все едно на женската фигура е сложена папионка. Такъв е коланът именно и в сцената, в която жената зачева и ражда. Недвусмислено, ветрилообразната форма на „колана”, т.е. „ветрилообразното състояние на матката” е свързана с готовността да зачене. А да зачене значи да даде плът. Даде ли плът, това значи, че дава и смърт.
Осемте сексуални сцени от Магура по ред на развитие на съзнанието - от ляво на дясноДотук първоначалното допускане за смисъла на формата на кладенеца и гроба се потвърждава по множество начини – пренасянето на смисъла на символа дава смислен прочит на множество места. Следва смисълът да е този. Иначе някъде би довел до безсмислици. То е като да знаеш смисъла на една дума – в колкото и книги да я намериш, тя значи едно и също.
В Магура има една сцена, в която се използва модификация на символите на смъртта. Там е нарисуван полумесец, което значи половината от месеца или това са 14,5 денонощия. Срещу полумесеца са нарисувани 14 дълги черти и една с половината от дължината им – това са 14,5 денонощия. Следва един символ на смъртта. Това е следният изказ: „за половин луна 14,5 дни умират веднъж”, т.е. половин месец изчерпва 14,5 дни. Отдолу е нарисуван символ, обединяващ 7 черти, което отговаря на седмицата. След него са изрисувани два модифицирани символа на смъртта, т.е. това е изказът: „за половин луна умират две седмици”, т.е. половин месец изчерпва две седмици.
Описанието на месеца и седмицатаТакава е моята увереност да твърдя, че именно ветрилообразната форма значи смърт или живот според посоката си. Затова и утробният кладенец сочи с отвора си на север, а намиращият се на 1,5 км от него гроб сочи на юг.
Сега трябва да се добави, че въпросният гроб е плитък – в него няма погребение, но идеално подхожда на това човек да легне в него. Остава само възможността това да е символ и поради това гробът да е обреден.
За какво са му на човек обреден гроб и обредна утроба, разположени горе-долу на едно място? Защо му е на човек да умира и да се ражда ритуално. Докато в примера с Индия целта беше да се ползва само обредна утроба за завръщане от мнимата смърт, то тук, в земите на Трибалите положението е по-сложно. Явно в някои случай е трябвало да се умре ритуално, а в други да се роди ритуално, или пък да направи и двете в някакъв по-сложен обред.
Трибалите са тракийско племе и поради това можем да проверим, дали някакъв тракийски обред съответства добре с известното до момента.
Знае се от книгите на Стефан Гайд „Тракийското писмо декодирано”, че при траките е имало особени изисквания към владетелите – те итрябвало да познават Истината, а това можело да стане само, ако човек види самия Бог. Траките са били монотеисти, само като допълнение към останалата информация. Монотеистични са и записите в Магура.
Срещата с Бог и с Истината е ставала посредством обред, вклюващ обредна смърт и обредно ново раждане. Дотук имаме съвършено точно съвпадение – смърт в ритуалния гроб, раждане в утробната щерна, както и светилище, което несъмнено се отнася до Бог, тъй като това е свойствено за светилищата.
Не е само това. Преди малко споменах сексуалната сцена от Магура, в която има зачатие и раждане. Но това е една част от сцената – това е само средата й. В началото сцената започва с шаман, който изпраща душата при Бог (началото е в дясната страна на сцената, защото в Магура се чете от дясно на ляво). В Магура Бог се записва със символа Т, когато се има предвид аспекта му на ум, слово. В Магура Бог има още две проявления – Дух и Пространство. И нима не е вярно, че древният свят наричаше Бог Тао, още Тео или Тау, или Дао? И нима това име не идва от магурския символ? И нима не е вярно, че думата исТина значи онова, на което стожер е Словото?
Но за това – друг път.
Шаманът праща душата при Т (но това не е жертвоприношение). След това душата се преобразува и се завръща като душа от друг тип – такава, която ще се преражда. Тази душа после участва в сексуалната сцена, където има трима участници – мъж, жена и душа за прераждане – затова и тази сцена е на зачатието, защото без душата за прераждане зачатие не ще има.
След това в сцената следва бременност и раждане, а после един дълъг път на усвояване на символи от страна на новороденото. Най-сетне на него се дава символът Дом, Стопанство или Царство, сетне символът Власт и тогава така роденият и обучен човек се възкачва на кон, което значи, че е станал Цар.
Сцената от Магура с прераждането и създаването на царВ тия много древни записи е отделена цяла една огромна сцена на технологията за създаване на цар. Трудно е било дори самото достигане до Галерията с рисунките, та затова там са записани само най-съществените познания. Затова отделянето на цяла една сцена на начинина на създаване на цар показва огромната важност на това познание. По-късно хората по тия земи се нарекли траки. Траките не са се появили от нищото, с напълно нови обреди. Не. Виждаме същият обред от Магура да битува като тракийската традиция за създаване на царе – чрез смърт, връщане при Т, където да се познае исТината, и раждане, пък чак след това царуване.
Нима това са два различни обреда?
Е, изпълнението на нещо изисква три съставки – технология, квалифициран ипълнител, съоръжение.
Технологията я има записана в Магура. Квалифицираните изпълнители са били жреците, шаманите, маговете – обучавани в МАГура. Изглежда, че съоръжението също е налично – Чачин камък.
Да проверим допълнително. Наблизо има обреден гроб с нужната форма, че да съответства точно на изначалния символ на смъртта. Там се умирало ритуално и малкият „мемориал” бил ползван за изпращане на душата при Т. Там човекът виждал исТината. После обредно го прераждали в утробната щерна на Чачин камък, пък след това го обучавали – усвоявал различни символи. Най-сетне му давали Дом, Стопанство или Царство и власт. Той ставал Конник, т.е. Цар. Нима траките не изобразиха на много места Конници?
В подкрепа на това са налични следните неща: важен е моментът на раждането/прераждането, защото планетите задават определен тон на битието, а Царят е най-отговорната от всички фигури, тъй като трябва правилно да въплъти Промисъла в периода на царуването си. Той трябва да има благоприятен за това хороскоп. Това е друга причина да е важно ритуалното му раждане – защото може да се избере моментът.
Петроглифът от Белоградчик / от Чачин камък
На Чачин камък е изсечен петроглиф-астролабия, който съдържа поредността на планетите, размерите им и орбиталните им периоди, както и указание изчисленията да се извършват от гледна точка на Земята. Петроглифът съдържа и слънчев часовник. Нима това не е уред за астрологически и астронимически изчисления? Нима с него не е могъл да се определи точният момент на благоприятно раждане?
Като подкрепа на приведените потвърждения, следва да кажа и за разположението на светилището. То има пряка видимост към най-висосите скали – тези на Белоградчишката крепост, където също се откриват ритуални калденци, а даже и високо изображение на мъж в скалите, което има точно на формата на мъжките фигури от Магура. Право на северозапад от Чачин камък е Магура. Право на север е Козарника. Право на юг са Лепеница и Лепенишката звездна карта. Право на югоизток и Бабу. А пък право в Чачин камък гледа скалата на Богинята-Майка.
Не е ли това едно централно, ключово светилище?
Скалата на Богинята-Майка гледа право в Чачин камък
Е, понеже е мястото на прехождане от едното към другото. Отдолу, в една ниша е изобразен съчетаващият живота и смъртта символ. Той отново е ветрилообразен, има кухина като матката и вътре са две точки – очертана и изпъкнала, които са с еднакви размери, значейки, че това е едно и също, но в две различни състояния. Това е, от една страна, ветрилообразният гроб, който е входа към отвъдното. Това е, от друга страна, ветрилообразната матка, която е входа насам.
Съчетаното изображение на преходите
И най-сетне, какво е това име Чачин камък? Не се ли наричаха в древността царете Кар, Сар, Шар, Шах, Цар? И не е ли това светилището Царин, Шарин камък, дето се създаваха царе?
На Чачин камък е изсечен петроглиф-астролабия, който съдържа поредността на планетите, размерите им и орбиталните им периоди, както и указание изчисленията да се извършват от гледна точка на Земята. Петроглифът съдържа и слънчев часовник. Нима това не е уред за астрологически и астронимически изчисления? Нима с него не е могъл да се определи точният момент на благоприятно раждане?
Като подкрепа на приведените потвърждения, следва да кажа и за разположението на светилището. То има пряка видимост към най-висосите скали – тези на Белоградчишката крепост, където също се откриват ритуални калденци, а даже и високо изображение на мъж в скалите, което има точно на формата на мъжките фигури от Магура. Право на северозапад от Чачин камък е Магура. Право на север е Козарника. Право на юг са Лепеница и Лепенишката звездна карта. Право на югоизток и Бабу. А пък право в Чачин камък гледа скалата на Богинята-Майка.
Не е ли това едно централно, ключово светилище?
Скалата на Богинята-Майка гледа право в Чачин камък
Е, понеже е мястото на прехождане от едното към другото. Отдолу, в една ниша е изобразен съчетаващият живота и смъртта символ. Той отново е ветрилообразен, има кухина като матката и вътре са две точки – очертана и изпъкнала, които са с еднакви размери, значейки, че това е едно и също, но в две различни състояния. Това е, от една страна, ветрилообразният гроб, който е входа към отвъдното. Това е, от друга страна, ветрилообразната матка, която е входа насам.
Съчетаното изображение на преходите
И най-сетне, какво е това име Чачин камък? Не се ли наричаха в древността царете Кар, Сар, Шар, Шах, Цар? И не е ли това светилището Царин, Шарин камък, дето се създаваха царе?
Абонамент за:
Коментари (Atom)