Илюзия за свобода

            

Защо човек върши неразумни и неизгодни за него постъпки? Свободен ли е той в своя избор? Защо много от нас лесно попадат под влияние на мнозинството? Можем ли по активността на мозъка да предскажем решенията, които вземаме? На тези въпроси се опитва да отговори невробиолога от Университета в Базел (Швейцария) Василий Ключарев. На лекция в Политехническия музей той направи обзор на най-новите методи по изследване на мозъка и на основните концепции на невроикономиката.

Василий Ключарев: «Представата ни за свобода е социална илюзия.

Василий Ключарев, водещ експерт в невробиолигичните основи на социалното влияние и невроикономиката. Защитил кандидатска дисертация през 2000 година под ръководството на академик Н. П. Бехтерев. От 2000–до 2009 година е специализирал в Технологичния университет в Хелзинки, Еразмус школата по менеджмент (в Ротердам) и Дондерс центъра за конитивна невробиология (Холандия). Понастоящем е изследовател и преподавател в Университета в Базел (Швейцария). Публикувал е статии във водещи списания по невробиология (Neuron, Journal of Neuroscience и др.), член е на международното общество по невроикономика. Акредитиран професор е в държавния университет в Санкт-Петербург.

Невроикономикатае раздел от невробиологията, който обединява постиженията на икономиката, психологията и други дисциплини в изучаването на природата на вземане на решения. Прогресът в тази сфера е толкова стремителен, че по признанието на Василий Ключарев той самият понякога не успява да се оправи в множеството нови методи, които учените използват. Не е изключено всичко, което знаем днес, утре да бъде заменено от някакво ново знание.

«За биологичната основа за приемане на решение е известно вече много – казва Василий Ключарев – Има многообещаващи данни, които позволяват с оптимизъм да гледаме на развитието на тази дисциплина в бъдеще“.

Невроикономистите се опитват да обяснят как вземаме решение, с помощта на анализ на активността на невроните. В мозъка се съдържат милиарди неврони, съединени помежду си чрез десетки хиляди връзки. Днес учените могат да прикрепят определени сензори към неврона и да регистрират неговата активност, а след това да я визуализират с помощта на хистограма, на която е представена честотата на разряда на невроните по време. В магнитно резонансен скенер може да бъде регистрирана активността на тази част от човешкия мозък, която отговаря за самоконтрола и предсказва на основата на получените данни, да допуснем – ще се придържа ли той към диета или не.

          

Да получи един долар или да остане с празни ръце?

Областта е нова, на не повече от 10 години. Импулс за нейното развитие станали наблюденията на психолозите, които показали, че поведението на човек много често е ирационално. Като пример Василий Ключарев привел известни изследвания, посветени на изучаване на феномена справедливост. На двама човека предложили да играят на играта „Ултиматум“. На един от тях дали 100 долара, които той трябва да подели с втория. При това за себе си той може да вземе 99, а на колегата си даде само един долар. На свой ред вторият имал право да се откаже от своята част, ако считал подялбата за несправедлива и в този случай парите не ги давали на нито един от тях.

                

Както се изяснило по време на експеримента, хората започнали да се отказват от „законната“ им част при разделяне 60 на 40. „Когато на човек му предлагат несправедлива сума, в неговия мозък се активизират неврони от емоционалната област – коментира Василий Ключарев. В момент на отказ от пари, активността в тази част на мозъка е невероятно висока. Като сила, точно такива емоции човек изпитва при болка или отвръщение.Видимо, в нас е заложено вродено чувство за справедливост. Именно затова в играта „Ултиматум“ хората все по-често делили сумата на половина.“

                  

Тази игра се използвала като основа за невроикономически изследвания. С помощта на магнитен пръстен, който се прилагал на тила на изследвания човек, учените решили да потискат активността на невроните в определени части на мозъка. Резултатът от такова въздействие бил такъв, че хората започнали да се съгласяват да приемат суми, даже ако те били съществено по-малко от тази, която другият вземал за себе си. При това всички те отговаряли, че подялбата на парите е несправедлива. Независимо от това, от рационална гледна точка те разбирали, че по-добре да вземат малка сума пари, отколкото да останат без тях. Подтиснатите емоции в този момент не могли да окажат влияние на тяхното решение.

            

Други изследвания показали, че чувството за справедливост е присъщо и на животните. Провеждали се експерименти върху маймуни – капуцини. Тях ги научили да обменят монети за храна. Били създадени няколко ситуации. Първата ситуация била справедлива: една от маймунките заменяла монетка за парченце краставица, а втората, в съседната клетка, получавала също краставица. Втората ситуация била несправедлива: едната, както и по-рано получавала краставица, а втората за същата тази монета – получавала грозде, което маймуните-капуцини обичали много. Третата – екстремно несправедлива: на втората маймуна пред очите на първата давали грозде без да и искат монета, а просто така. Във втората ситуация капуцините започнали да се отказват от краставиците в половината от случаите, а в третия случай – винаги се отказвали. Ето каква е реакцията на животното при несправедливост.

Защо следваме мнозинството?

Изследванията на самия Ключарев са посветени на изучаването на социалното влияние – има ли в човек скрити механизми, автоматични реакции на невроните, които да обяснят защо ние изменяме своето мнение под влияние на мнозинството. Има ли в мозъка бутон, който ни превръща в конформисти?

             

Феноменът конформизъм е добре илюстрирани в класическите изследвания на Аш Соломон (1951 год). Изследваният се оказвал в група от шест човека. На въпроса: коя от трите линии е идентична по дължина на линия Х, всички те давали неправилен отговор. Когато идвало ред на изпитвания, то независимо от очевидната грешка, той се съгласявал с тях. Само 26 процента от участниците в експеримента избирали правилен отговор.

«Опитахме се да изследваме как нормите, установени в обществото, конкретно влияят върху човека – говори Василий Ключарев. Нашата хипотеза се заключава в това, че ако мнението на един човек се отличава от мнението на групата, то в мозъка му възниква сигнал за грешка. Ако този сигнал е достатъчно силен, надхвърлящ определен праг, то човек под влияние на болшинството изменя своето мнение“.

Конформизмът може да бъде предсказан по интензивността на автоматичния сигнал за грешка в мозъка ни. Социалният конформизъм изменя нашите субективни ценности. В една от изследваните групи, Ключарев решил да направи от конформистите – не-конформисти. За тази цел, чрез магнитно поле подавали в мозъка им сигнал за грешка (в тази област, която участва в нейното генериране). В резултат, изследваните хора започнали по-рядко да променят своето мнение по посока на мнението на групата. В тези случаи, когато се стимулирали други области в мозъка или въобще не се стимулирали, изследваните хора продължавали да менят своето мнение.

«Когато публикувахме това изследване, в интернет, на форумите се появиха много отзиви – разказва Василий Ключарев – Някои писаха: „Ужасно, те сега ще ни контролират!“ Според мен, това не е правилен подход. Колкото по-добре разбираме работата на мозъка, толкова по-добре ще можем да противостоим на манипулациите“.

Ако по-голямата част от групите се държат по определен начин, то от гледна точка на еволюцията, това може да се обясни с това, че то е по-доброто поведение, предполага Ключарев. Тоест тенденцията към конформизъм е обусловена от еволюцията. Има още едно обяснение, свързано с теорията за гениалността на тълпата. Франсис Галтон веднъж посетил фестивал на фермери, които „на око“ определяли теглото на бик. Този, който бил най-близо до точния резултат получавал награда. Когато Галтон проанализирал осредненото мнение на 800 фермера за теглото на бика, то се оказало почти идеално. Средното мнение на тълпата може да бъде много близо да истинското.

                      

Човек няма избор

Изучавайки активността на невроните, много невроикономисти достигат до извода, че човек не е свободен във вземането на решение. В определена степен те са предопределени. Ако на входа (на мозъка) е подадена определена информация, то на изхода се получава напълно предсказуем резултат. Съществува определен продетерминистки механизъм на вземане на решения.

«От гледна точка на невробиологията, решението представлява профил на активността на невроните – пояснява Василий Ключарев. Нашият мозък на входа получава много „шумна“ информация и има смисъл да я натрупваме във времето, да я интегрираме и едва при достигане на определен праг да направим избор в полза на най-оптималното решение. Ако се придържаме към този невронен модел, който акомулира информация, сравнява алтернативи и на тази основа приема решение, в дадения случай изчезва понятието „свобода“.

В този план на мисли, всеки човек е своего рода марионетка. Според мен, представата за свобода е някаква социална илюзия. И това не е нова идея. Ако се обърнем към произведенията на Спиноза, Кант, то там ще намерим същите тези възгледи, но изложени от философска позиция. Харесва ми изказването на Спиноза: „Човек се самозалъгва, когато говори за свободата. Просто той не знае реалните причини за своето поведение.“

Ключарев признава, че не всички споделят неговото мнение. Дори в невроикономиката могат да бъдат намерени авторитетни изследователи, които защитават наличието на свобода. Но по неговите думи, днес няма реални аргументи в полза на свободата на волята.

Възможно е по-нататъшните изследвания в областта на невроикономиката да доведат до неоспорими доказателства за правотата на Василий Ключарев. Както той подчерта, учените са все още в началото на пътя. Те се научиха да потискат нерационалното поведение на човека. Но истинският прорив в невроикономиката все още предстои.

                 

За свободата на избора

           

Наслаждението и страданието – това са две сили, посредством които се управлява нашият живот. Собственото ни вътрешно естество – желанието за наслаждения – ни принуждава да действаме съгласно изначално зададеният шаблон за поведение: да получаваме максимално удоволствие в замяна на минимални усилия. Винаги и навсякъде човек по необходимост избира наслаждението и избягва страданията. По това ние никак не се отличаваме от животните.

              

Наред с това, психологията е запозната с този факт, че може да се промени системата на приоритетите на всеки човек и да се обучи да си прави сметка за изгодата от своите действия. Ако убедително се опишат преимуществата, които ни поднася бъдещето, човек ще се съгласи да търпи сегашните трудности заради растящите приходи. Например: ние сме готови усърдно да се занимаваме, за да придобием професия, която с времето ще ни обезпечи висока заплата и уважавано положение. Всичко зависи от сметките, които си правим за предмета на очакваната изгода. Човекът изчислява вложените усилия от предполагаемото наслаждение и ако остатъкът се окаже положителен, значи действието ще бъде осъществено. В това няма нищо освен сметката за цената, която ще ни се наложи да заплатим за бъдещия приход. Така сме устроени всички ние.

           

    

В този смисъл човекът се отличава от животното само по способността да погледне напред, по посока на потенциалната цел, и да се съгласява с определено количество неудобства, трудности или страдания заради предстоящото възнаграждение. Изучавайки поведението на човека, ние ще открием, че всичките му действия произтичат от подобни сметки. Той само по неволя ги претворява в живота.

          

Егоистичното желание ни заставя да избягваме страданията и винаги да избираме наслаждението, което ни се рисува от нашето въображение. Не е по силите ни дори да изберем даже качеството на това наслаждение. Решението за това на какво ще се наслаждаваме, дори отчасти не е обусловено от свободният ни избор или от независимото желание – затова то е подложено на влиянието на обкръжаващите. Всеки човек живее в общество със своята култура и закони. Не само, че тези фактори определят поведението на индивида, но също така те изграждат във всеки от нас отношение към всички области на живота.

            

В действителност, ние не избираме нищо: нито начина на живот, нито сферата на интереси, нито запълването на свободното време, нито храната, която ще ядем, нито модата, която ще следваме. Всичко това се „утвърждава за изпълнение“ от волите и вкусовете на обкръжаващото ни общество – при това не винаги от най-добрата му част, а от болшинството. Фактически ние сме сковани от правила за приличие и рамките на обществения ред, които са станали закони на нашето поведение.

Стремежът да привлечем уважението на обществото мотивира всички наши действия. Даже когато искаме да се отделим, да направим нещо извън приетото, да придобием нещо такова, което никой не притежава, или въобще да се откажем от принадлежността си към някой колектив и да живеем в уединение – все едно ние правим това, за да привлечем вниманието на обществото. „Какво ще кажат за мен? Какво ще си помислят за мен?“ – този род мисли за нас са по-важни от всичко, ние сме склонни да ги отричаме и подтискаме, защото признаването им би ни ударило болезнено по нашето „Аз“.

    

Къде лежи изборът?

От всичко казано дотук следва въпросът: къде е разположена свободата на избора, ако тя въобще съществува? За да дадем отговор, трябва да изясним като начало в какво се състои нашата същност и да разберем от какви елементи се състоим. Във всеки обект, в това число и в човека присъстват четири детерминиращи фактора:

              

Вътрешна същност – първичен материал

Първичният материал представлява вътрешната същност на всеки обект. Изменчива по форма, тя е постоянно си остава една и съща. Например, зърното се разлага в земята и неговата външна форма изчезва, но заедно с това от неговата вътрешна същност израства нов кълн. Първичният фактор – нашата същност, нашата основа, нашият генетичен код – е заложен в нас изначално и не е по силите ни да му повлияем.

       

              

Свойства, не поддаващи се на изменение

Законите, управляващи същността, са вечни, неизменни и непоклатими, от тях произтичат тези свойства на обекта, които не се поддават на изменение. Например, от пшеничното зърно никога няма да порасне никакво друго растение, освен пшеница. То поражда само предишната си изгубена форма. Законите от подобен род и производните им свойства се задават изначално от природата. Всяко зърно, всяко животно и всеки човек включва в себе си законите, управляващи неговата същност като такава. Този е вторият от съставящите ни елементи и не сме в състояние да му повлияем.

              

Свойства, поддаващи се на изменения посредством въздействието на средата

Сорта на зърното не се променя, но външната му форма варира в зависимост от обкръжаващата среда. Под въздействието на външните фактори обвивката на същността се трансформира съгласно зададените закони и претърпява качествени изменения. Влиянието на обкръжаващата среда води до това, че към същността се присъединяват допълнителни фактори, които и́ придават ново качество. За зърното такива фактори могат да станат: слънцето, почвата, торенето, влажността, количеството валежи и т.н. Те обуславят проблемите на ръста, качеството и количеството на кълновете. Що се отнася до човека, то неговата външна среда я съставят родителите, възпитателите, учителите, приятелите, колегите, книгите, които чете, материалите от средствата за масова информация и т.н. По този начин, трети фактор се явяват законите, съгласно които средата въздейства върху човека, трансформирайки неговите поддаващи се на изменение свойства.

              

Промени в окръжаващата среда

Средата, оказваща влияние на ръста на пшеницата, също е подложена на въздействието на външните фактори. Те могат да се варират кардинално: например, засушаването или наводнение са способни да доведат до загуба на всички пшеничните посеви. За човека четвърти фактор са промените в самата обкръжаваща среда, променящи формата на нейното въздействие на свойствата, поддаващи се на изменение.

Тези четири фактора задават общото състояние на всеки обект. Те определят нашия характер, начина ни на мислене, изводите, до които достигаме, дори нашите желания и действия:

Човек не може да промени своя корен, генетичния си код т.е. своята същност.

Човек не може да промени законите, които управляват неговата същност като такава.

Човек не може да промени тези закони, по които външните фактори въздействат върху неговото развитие.

Средата, в която човек се намира и от която напълно зависи, може да замени с друга, по- благоприятна за неговото придвижване към реализация на жизнените му цели.

С други думи, ние не сме способни пряко да влияем на себе си, доколкото не определяме собствената си същност и законите, които я управляват. Законите, по които средата ни въздейства, ние също не можем да променим. Но все пак можем да оказваме влияние върху своя живот и съдба по пътя на подобряването на обкръжаващата среда. Единствения свободен избор е изборът на правилното обкръжение. Ако ние предизвикаме промени на външните условия и подобрим своето обкръжение, ще коригираме влиянието на средата на поддаващите се на изменение свойства. По този начин ние още сега ще определим своето бъдеще.

За разлика от останалите нива на природата, човекът притежава възможност съзнателно да избира обкръжението си по такъв начин, че то правилно да определя неговите желания, мисли и действия. Затова и процесът на развитие се базира на взаимоотношенията на индивида с обкръжаващата го среда. Ако нашето обкръжение създава обстановка, подходяща за развитие, то с нейна помощ можем да постигнем забележителни резултати.

               

https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj6L_qfSWMssYVDYmvfZbq3CKomLKMGPZJnrdSkk2sMiLq4f1_TCCCH-GONQSOf20_TcbTuu7QJK_26apkf27s865NF8Y6lIe5tylmEiu09SF87cBVM44T-l5s-9oH63Trw1ODX7kISIIE/s640/maya-bee.gif

Реализация на свободния избор

Обобщавайки всичко казано за четирите фактора, формиращи човека, ние ще открием източниците, които ни управляват. Те са два: вродените свойства и придобитите свойствата, т.е. усвоени от обкръжението.

Науката е стигнала до подобни изводи в 90-те години, когато е започнала да се обозначава нова област на изследвания – генетиката на поведението. Тази дисциплина търси връзките между генетичните и личностните когнитивни поведенчески качества на хората: от гнева, авантюризма, стеснителността или насилието до половото влечение. Гените определят примерно 50% от свойствата на характера, докато останалите зависят от обкръжението.

Понеже ние не сме способни да променяме вътрешните данни, то следва да се обърнем към външните параметри, т.e. към своето обкръжение. Единственото, което можем да направим, стремейки се да реализираме своята жизнена цел, е да изберем добро обкръжение, което ще ни тласка напред. Затова този, който в своя живот полага старание в избора на най-доброто обкръжение, се удостоява с правилни мисли.

Човекът, влагащ сили в избора и създаването на среда, която му е необходима за правилното развитие, благодарение на нея може да реализира заложения в него потенциал. За разбирането и внедряването в живота на този принцип се изисква високо ниво на осъзнаване и днес много от нас видимо са го достигнали.

Ако ние искаме да сменим своето егоистично отношение към ближния с алтруистично, ни е нужно да развием такова желание да се грижим за ближния и да се обединяваме с него, което в голяма степен ще надвиши всички подобни егоистични помисли. Това ще стане възможно само тогава, когато алтруизмът достигне висшата степен в системата на нашите приоритети.

                  

Ние сме създадени като обществени и егоистични същества. Нищо не е толкова важно за човека, колкото мнението на обкръжаващите за него. Всъщност, целта на нашия живот се състои в това, да заслужим почит и признание от обществото. Ние неволно се подчиняваме на абсолютната власт на общественото мнение и сме готови да отдадем и последните си сили за уважение, почитание и слава. Ето защо обществото може да насажда на своите членове различни ценности и форми на поведение, дори и най – абстрактните.

Обществото изгражда в нас критерии за самоуважение и поради това, дори оставайки сами, ние продължаваме да действаме съобразно обществените норми. С други думи, дори и никой да не разбере за някоя наша постъпка, ние все едно ще я извършим поради самоуважението си.

За да пристъпим към формирането на ново желание, насочено към грижата за благото на ближния и обединяването на всички части на единната система, ние сме длъжни да се намираме в общество, което поддържа подобни стремежи. Ако алтруизмът е висша ценност в очите на обкръжаващите, то по естествен начин той ще задължи всеки от нас да следва алтруистичните закони и да ги включи в системата на личните приоритети.

В идеала обкръжението трябва да настройва човека по следния начин: „Необходимо е да се отнасяш към ближния добре, като към единна система, част от която ти се явяваш, за да можем всички ние да се постигнем равновесие с природата“. Когато стремежът към алтруизъм стане забележим в обкръжаващото общество, ние също сме проникнати от него. Ако навсякъде се сблъскваме с напомнянията за важността на алтруизма и с уважението към него, то отношението ни към ближния ще се промени. Ние ще започнем да мислим все повече за това и постепенно ще нарасне желанието ни да станем здрави части на единно тяло.

                        

Ние не сме способни да се променим изведнъж, но можем да подобрим своето обкръжение. Това със сигурност сме в състояние да направим. Когато въздействието на обкръжението към нас се промени, ще се променим и ние самите. Всъщност средата е лост, издигащ ни на по-висока степен. Затова и първата крачка, достъпна за всеки, се състои в това, да поразмислим и открием коя среда е най-благоприятната за придвижването ни към целта на съществуване.

Както вече беше казано, силата на мисълта е най-мощната сила в природата. Ако ние се устремим към по-доброто обкръжение, нашето вътрешно желанието ще ни доведе с времето до съответните хора, организации, инструктори и книги – с други думи, до това обкръжение, в което ние ще успеем грамотно да се развиваме. Според степента на съсредоточаване върху идеята за избора на най-доброто обкръжение, и претворим идеята в живота, пред нас ще се разкриват все повече нови възможности за нейното реализиране.

Когато обкръжаващото ни общество се състои от хора, които също се стремят към равновесие с природата, ние ще можем да изградим такива отношения, които ще ни дават пример, поддържайки ни и укрепвайки ни по пътя. Хората ще разберат, че ние искаме да се отнасяме към тях с любов и ще ни предоставят възможността да се научим как се прави това. Всеки ще обучава другите на това, какво значи да си подобен на силата на природата. Всеки ще почувства колко е хубаво да се намира в обятията на любовта. Този, който е подобен на алтруистичната природна сила, няма да изпита върху себе си пресата на враждебните сили и затова в подобно обкръжение ще намерим защита, увереност, щастие и свобода от вълненията.. Именно към такъв живот се стреми природата да доведе цялото човечество.

                   

     
Подражание на природата

Грижите за благото на ближния, старанията да се обединим с него като органите от едно тяло, а също и усилията, насочени към осъзнаването от страна на обществото на важността на такова единство, залагат фундамента, върху който човечеството ще построи живота в пълно подобие с природното свойство на любовта и взаимното отдаване. Разбира се все още не става въпрос за вътрешното дълбинно изменение на свойствата на нашия егоизъм, а за първия етап на процеса, в чийто ход ние външно ще моделираме взаимоотношенията, съществуващи в природата, подобно на детето, което имитира своя баща. Детето също не разбира съвсем ясно това, с което бащата се занимава и въпреки това се старае да му подражава, желаейки да стане като него. Виждайки как бащата работи с чука, малкият имитира неговите действия със своята играчка-чукче. В резултат на това, момчето се развива, не само копирайки движенията на бащата, но и придобивайки постепенно неговия разум. И ние сме длъжни да се опитваме да подражаваме на природното свойство на любовта и отдаването. Тази имитация е като сдобиване с по-висша степен, която е необходимо да се достигне не само, изпълнявайки външни действия, но като я постигаме с вътрешната си същност.

Загрижеността за благото на ближния може да бъде мотивирана от два основни фактора:

Желанието да се заслужи почитта и уважението на обществото;

Истинското вътрешно осъзнаване на превъзходството на свойствата на любовта и отдаването над самонасладата.

Да се копира природата подобно на детето, което несъзнателно подражава на своя баща – това означава да се грижиш за благото на ближния, като се ръководиш от първия мотив. Подобна имитация лежи в основата на механизма на развитието и израстването – без нея те са невъзможни.

Отначало ние ще се грижим за ближния, за да се насладим на уважението на обществото, но постепенно ще започнем да забелязваме, че алтруистичното отношение към ближния само по себе си се явява особено възвишено свойство, дори без връзка с полагащото му се обществено признание. Ние ще открием, че алтруистичното поведение е източник на съвършенно, безгранично наслаждение; при това то ще се прояви благодарение на факта, че ние реално ще започнем да усещаме силата на самата природа – съвършена и неограничена.

               

С други думи, в резултат на усилията ни да подражаваме на силата на природата, ние ще почувстваме, че в природата като такава е заложено съвършенството. Осъзнаването на този факт ще създаде в нас вътрешни промени: постепенно пред погледа ни ще се открои висотата и благородството на свойството любов и отдаденост в сравнение с нашето исконно свойство за самонаслада. Тогава ние действително ще пожелаем да се уподобим на природата и да достигнем по-високата степен от тази, на която сме били създадени. Навлизайки в тази степен, ние ще се потопим в природната хармония и съвършенство – именно към това насочва естественият закон за развитие човешкия род.

                

Новата тенденция

В момента, в който човек започне да уравновесява себе си със силата на природата, той понижава налягането, накарало го да се промени.

Като следствие от това, количеството отрицателни явления в живота се съкращава. Практически от страна на природната силата не настъпва никакво изменение, променя се човекът. Но резултатите от тези промени създават в него усещането, че природата е започнала да му въздейства по друг начин. Собственото устройство заставя човека да чувства, че се променя външният свят, а не самият той. Така мозъкът реагира на информацията за реалността, подадена от неговите сетивни органи и на тази тема ще посветим отделна глава под названието „Реалността на съвършенството и вечността“. Реално силата на природата естатична в своето постоянство. Ако човек на сто процента е подобен на нея, той усеща съвършенството; ако напълно и́ е противоположен, то чувства сто процентово противопоставяне с природната сила. А между тези две крайни състояния преминава през промеждутъчни етапи.

                

https://www.cartoonmovement.com/depot/cartoons/2015/04/08/man_nature__agim_sulaj.jpeg

Днес ние не сме абсолютно противоположни на алтруистичната сила на природата, защото нашият егоизъм все още не е достигнал максималната степен на развитие. Това означава, че негативните явления в нашия живот до този момент не са достигнали пределното ниво. Именно поради това някои хора все още на усещат състоянието на глобалната криза, в която сами сме се оказали и ние, и обществото. Те не чувстват неприятно сегашното положение на нещата. Така или иначе, ден след ден пред нас ще се проявява все по-голям егоизъм, който ще обостря противоположността между човека и природата. За да не ни се наложи да изпитаме свързаните с това страдания, е нужно навреме да стъпим на пътя, водещ ни към добиването на свойството алтруизъм. Само такъв подход ще промени посоката на нашето развитие.

Правейки това, ние веднага ще почувстваме положителната реакция във всички сфери на съществуването. За илюстрация дайте да си представим дете, което се държи много лошо. Бащата провежда с него възпитателни беседи, убеждавайки го и уговаряйки го по различни начини да се промени. Накрая стигат до съгласие, че от определения в живота на детето се отваря нова страница, когато то започне да се държи добре. Ако на следващия ден му се отдаде да подобри своето поведение дори незначително, то веднага ще почувства благосклонното отношение на бащата. По този начин всичко се оценя, измерва и съди – само по нарастващите тенденциите.

              

Когато все повече хора започнат да се грижат за създаването на коригирани взаимоотношения, считайки това за решаващ фактор, от който зависи нашият живот, тяхната обща грижа ще формира общественото мнение, а то от своя страна ще повлияе на цялото останало човечество. Благодарение на общата вътрешна взаимосвързаност, всеки човек в света, дори живеещият на най-отдалеченото място, веднага ще почувства, че е преплетен с другите хора и зависи от тях, а те – от него. Тогава всеки ще осъзнае тази жизнената взаимозависимост. Промените, протичащи в един обект, се предават на друг обект – това доказват изследванията, провеждани в различните области на науката, и най-вече в квантовата механика. Експериментите са показали, че някои елементарни частици „знаят“ за случващото се с другите частици, и могат мигновено да предават информацията за промените на всякакво разстояние. Днес на физиката е известно, че между квантовите частици съществува постоянна взаимовръзка, макар те да са разделени от пространството и времето. Всеки квант е свързан с друг квант. Това явление обхваща както микроскопичните, така и най-глобалните структури на света.

               

Съвременните научни изследвания потвърждават и този факт, че всичко е заложено в човешките гени и във влиянието на обкръжението върху него. Това ни помага да се събудим и да се откажем от миналите илюзорни представи за това, че уж ние сами ръководим собствените си действия и контролираме ситуацията, лично проверяваме и имаме възможността да взимаме решения. Като следствие, именно днес ни се предлага възможността за истинска свобода. По силите ни е да се освободим от робството на егоизма, под чиято власт се намираме, и да придобием алтруистичното свойство, създавайки такова обкръжение, което ще ни помогне да имитираме действията на природата, подобно на детето, обучаващо се от примера на възрастния.

              

Водещите изследователи винаги са разбирали, че развивайки се, човекът открива, каква чудесна мъдрост се крие в природата. Всичките наши открития се свеждат до осъзнаването на този факт, че ние сме само следствие от тази велика мъдрост, пронизваща цялата реалност и разкриваща се пред погледа ни, когато ние „съзряваме“ и придобиваме способността да я възприемаме. Ето какви свидетелства са ни оставили на свой ред великите умове на човечеството:

„Сам на себе си изглеждам като дете, което играе на морския бряг и се развлича, намирайки от време на време по-гладко камъче или по-пъстра раковина от другите, в това време, в което великият океан на истината се разстила пред мен неизследван„.

Сър Исак Нютон.

         

GIFS 32

                                                   

                                 

                             

                           
                           

 Ние всички знаем какво каза Барбара Spekter за мултикултурния режим в Европа. Добре е да знаем, е, че Айнщайн прокара тези възгледи преди 100 години.
Той се надяваше че Германия ще загуби Първата световна война.
Той се надяваше, германците да бъдат унищожени и Европа ще бъде залята от китайци, семити и хамити Близкия изток и Африка.
Той се надяваше, европейците да бъдат унищожени чрез разреждане тяхната кръв и култура.
Той на първо място бе месиански евреин.
Исках да видя евреи да управляват света от Ерусалим.
Унищожи всички други богове, и всички други народи.
Неговото решение за световния мир е да унищожи всички нации и граници, освен на юдеите.
Евреи предпочитат исляма, защото ислямът е еврейско творение. За да унищожи християнството.
Мюсюлманите са последователи на законите Noahide ... основен минимум за евреите.
На ристияните се гледа като на Съдружаващите и трябва да бъдат обезглавени ... както ISIS нaправи с християните в Сирия.

Всичко в света е битка на вълни и вибрации,
но Огънят е над всичко. Когато Словото се п р е ч и с т и,
то се превръща в О г ъ н. Кулминацията на Огъня се съединява с Бога.

Чрез к о н т р о л а на Словото се вселява Бог.


Без контрол на Словото няма Бог и няма спасение.

Ч и с т о т о Слово и Бог са неразделни.

Чистото Слово има голяма с и л а - къси вълни и мощни вибрации. Чистото Слово носи всички б л а г а на човека. Всичко в света се подчинява на чистото Слово.

Елеазар Хараш
"Закони на живота" - лекции 1990 г. , том I

В КАЛИ ЮГА СЛОВОТО Е РЕВЕРСИРАНО
Как елегантно да манипулирате хората с частицата „не“

                   

В Кали Юга реверсираното от левитите слово води до издигане на кражбата в култ/закон.

„Мисля, че не е нужно да четете по-нататък. Това, което ще бъде обсъдено, не ви интересува. „ Подобни твърдения като последица обикновен имат напълно противоположна реакция и само разпалват любопитството.

Частицата „не“ абсолютно не се възприема. Ако аз ви моля да не правите нещо, така предизвивам във въображението ви образа на онова, което трябва да се избегне. Частицата „не“ е непозната на нашето подсъзнание! Прочетете фразата „не четете по-нататък.“ Вашето подсъзнанието прескача „не“, а вие, разбира се, четете нататък с по-голямо любопитство, отколкото преди. Инстинктивно сте преиначили прочетеното и сте получили „прочети повече.“


В тази светлина Десетте Божи заповеди на Стария завет изглеждат много странно ....
1. Да нямаш други богове освен Мене.
2. Не създавай образи. .... не им се покланяй нито им служи ....
3. Не произнасяй името на Господа, твоя Бог напразно, защото Господ няма да остави ненаказан, който произнася Неговото име напразно
4. Помни съботния ден ..... .Не върши никаква работа, ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито твоето говедо, нито оселът ти, нито някой от добитъка ти, нито чужденецът, ....
5. Почитай баща си и майка си, че доброто ти, и че дните ти на земята, което Господ твоят Бог ти дава.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Ще не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не желай дома на ближния си; Не желай жената на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито някой от добитъка му, нито нещо, което е на ближния ти.

Ето защо когато кажем на малко дете "Не тичай!", то продължава да тича, а когато му кажем "Спри!", то спира.

                    

Чудили ли сте се кой е написал Стария Завет? Прочетете историята просто. Достатъчно е да погледнете на символите които се ползват от хората. Думите могат да покриват истината, но образите я разкриват. Ето защо, думата, която е била в началото - това е лъжа, и поради това не може да бъде Бог. Защото такава е естеството природа на изразената мисъл. ИСТИНАТА е ОБРАЗ. И именно в неговото създаване, Мойсей, наложил най-строгата забрана: Наложена над изведеният/преселен от Египет народ , но разрешил за себе си. << Това, което казва - така че развитието да върви в посока на владение на думи, собственост върху словото - и е забранено да се създават образи? >> - Но това не е за развитието а за упадък, т.е, нисхождение, дегенерация .....

               

Днес малко хора знаят, че победителя на змея, представен в Москвския герб, се нарича "аспид Кераст", тоест, змията ("аспид") = Хрст = Крест, или Христ. Очевидно имаме осъзнато сатанинско беззаконие, Никон и неговите последователи все пак са изкривили четенето на Божието име с противоположния на Ра, известен като Teos_Raoh = TSRH и вместо възсхвала за Ра започнали да прославят неговия езиков антагонист Aра в ипостаса на дракона-змея Кераст = ХРСТ (-а), заявявайки, че отдават почит, хвалят "Бог". Едно от най-старите разпятия в света е така нареченото "Разпятие Херо", съхраняващо се в Кьолнската катедрала. Тъй като е очевидно, че на кръста е разпнато Слънцето Ра в човешка форма, оригиналното име е "Разпятие Раох " (прикриване на факта, че човечеството в продължение на хиляди години се е покланяло на Всевишния Ра. Неговото име е Раох = "Ra-Господ/Владика". Келтите в конспирация с левитите умишлено са го изопачили с обратно четене, в резултат на което се е получило, "Херо"). RaOH Прочитайки името наобратно като "Херо" и добавили към него думата "Ох", което означава "Господ". Резултатът е една верига от езикови преобразувания:

Раох <= Хоар + Ох = Хеорх (-ий) = Георг, или Георгий.

От това следва, че в действителност ездачът на коня в битка убиващ дракона, змията Kerast = Христ - е Върховният Ра в ролята на Неговия въплътен Син Теос_Раох, често наричан просто Раох. Но на новите следникониански икони вече не се кланяте на Раох а на реверсирания му образ Георги или може би на Георг Первий Кнеллер, крал на Великобритания.

> В КАЛИ ЮГА С ПРАЗНИКА НА СВЕТИ ГЕОРГИ СЕ ПОКЛАНЯТЕ НЕ НА ИНДРА, МИТРА ИЛИ ВАРУНА А ТОЧНО НА ТЕХНИЯ АНТАГОНИСТ

                

                                   

СТАРИ ТОПКИ - СТАР ОБРЯЗОВАТЕЛЕН ЗАВЕТ
НОВИ ТОПКИ - НОВ СЮНЕТ

              

С какво евреите пристигнаха в Англия от Холандия (Нидерландия) в годините 1655-1657, (това, е описано по-горе в статията "Как евреите се завръщат в Англия"), съобщава друг източник, който говори за "Тюлпановата измама", която евреите и Фанфан Лалето организираха в Холандия , като разориха на "на пух и прах" една от най-богатите страни в Европа по това време.

Историята, че Оливър е с еврейско потекло, може би води началото си от втората съпруга на сър Оливър, Ан Хуфтман, която е холандска вдовица на католика от Генуа сър Хорацио Палавичино (починал през 1600г.). През 1578г. заем, даден от Палавичино на холандските бунтовници за борба срещу Испания, е гарантиран от Елизабет I. Две доведени деца от първия брак на Палавичино се женят за две от децата на Хуфтман с Кромуел. Не е сигурно, че семейство Палавичино са евреи, тъй като са практикуващи вярата католици, но се шушука, че те са марани (евреи, принудени да станат католици).


Яков I (. Крал на Шотландия 1567-1625 GG) и Чарлз I (крал на Англия от 1625 до 1649 година), също са положили доста усилия за развитието на робството - заробването на ирландците. Добре познатия англичанин Оливър Кромуел (лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия 1653-1658 г.), развил практиката на дехуманизация на най-близките си съседи. Търговия с Ирландия започнала, когато Джеймс,Яков I продал 30 000 ирландски затворници в американско робство. Неговата прокламация в 1625 г., прокламира необходимостта от изпращане на ирландски политически затворници в чужбина и продажбата на британските заселници в Западна Индия. До средата на 1600 г. ирландските роби са били продадени повече от всеки друг в Антигуа и Монсерат. Докато... в същото време 70% от общото население/популация на Монсерат бяха ирландски роби. "

> Възходът на Оливър Кромуел - Част 1

„Токсични хора“ и с какви техники ви манипулират

През живота си срещаме доста хора и общуването с някои от тях не ни носи нищо хубаво. Непременно ще се намерят такива, които ще търсят начини да ни манипулират, да се намесват в живота ни, за да ни накарат да се съмняваме в правилността на своите решения и да действаме така, както те искат. Така наречените „токсични хора“ успяват да манипулират посредством няколко основни начина. Присъствието на тези недоброжелатели редом с нас е опасно с това, че те отравят живота ни, докато не стане твърде късно.

Такъв човек може да бъде дори някой от много близките ни хора, колега в службата, наш партньор или един от най-добрите ни приятели. Тези хора имат различни методи за манипулиране, които използват, за да запазят контрола над вашия живот. При все това, разгадавайки тяхната тактика и разпознавайки методите им за манипулиране, вие лесно можете да се изтръгнете от енергийния плен, в който те ви държат. Посредством всякакви методи те се опитват да докажат, че за всичко сте виновни именно вие. Можете да се стараете колкото щете, но хората, които искат да ви контролират, винаги ще намерят начин да прехвърлят вината на вас. Ако започнете да се защитавате и отправите критика по адрес на такъв човек, той ще реагира рязко и ще ви засипе с обвинения.

Това прилича на прехвърлянето на горещ картоф от една ръка в друга – всяко ваше „горещо“ занимание ще бъде хвърлено обратно към вас. Тяхната коронна фраза: „Знам какво ще кажеш сега“. Още един начин за манипулиране е да ви убедят, че те знаят за какво мислите и как бихте реагирали в дадена ситуация. Сякаш всичко, което правите, е абсолютно предсказуемо за тях. Когато започнат да казват фрази от сорта на: „Аз знаех, че ще кажеш така“ и „Защо ли не се учудвам“, те просто се опитват да „влязат“ във вашата глава без да използват доказателства или логика. Те умело готвят „словесния винегрет“. Тази тактика обожават онези, които искат да заобиколят въпросите, на които не искат да отговарят. За целта често дават дълги сложни отговори, които в крайна сметка нищо не изясняват и вие не успявате да узнаете онова, което сте искали. За да разберем дали хитруват с нас, трябва да опитаме се да се съсредоточим върху това, което казват и да наблюдаваме дали се придържат към една тема или постоянно се прехвърлят на други случайни теми, които не са важни и нямат отношение към разговора. В три стадия те довеждат човека до мисълта за собствената му непълноценност Това е още един начин за манипулиране, при който човекът бива довеждан до състояние, в което започва да се съмнява в своето здравомислие и даже в своите собствени права. Този начин се състои от три различни етапа. Отначало се стараят да поставят „жертвата“ в неловко положение, за да може човека да загуби вяра в себе си и в своите сили. Щом „жертвата“ попадне в такова положение и се опита да се измъкне от него, „кукловодът“ заявява: „Ти не си наред!“ или: „Не откачай!“ След известно време „жертвата“ наистина започва да вярва, че действа твърде емоционално, дори безумно, което в крайна сметка я води до стадия на депресията.

НП/ Светлана Бодрик

Световното робство се обслужва от религия, медии и медицина / Кои сме ние и какво правим тук?

Световното робство се обслужва от религия, медии и медицина 

Навсякъдe в дрeвнитe лeгeнди срeщамe свидeтeлства за „боговe“ от друг свят, които сe смeсили с човeчeството и създали хибридна мрeжа от кръвни линии. В Стария Завeт, напримeр, сe говори за „Божиитe синовe“, които сe смeсили с човeшкитe дъщeри и създали хибридната раса Нeфилим. Прeди да бъдe прeвeдeн на английски, пасажът гласял „Синовeтe на Боговeтe“. В Шумeрскитe глинeни таблички също сe разказва подобна история. Там сe говори за раса от „боговe“ от друг свят, които донeсли напрeдничави познания на планeтата и сe смeсили с хората, за да създадат хибридни кръвни линии. Там тeзи боговe били нарeчeни „Анунаки“, коeто в прeвод означава „онeзи, които от рая на зeмята слeзли“. Дрeвнитe писания твърдят, чe същeствата, получeни при смeсванeто на гeни от избрани хора и „боговeтe“, били поставeни в позицитe на управляваща кралска власт, особeно в дрeвния Близък и Срeдeн Изток, в напрeднали култури като Шумeр, Вавилон и Eгипeт. Но това сe e случвало и другадe. Чeсто се е споменавало за змии, влeчуги и други, като символи на тeзи Анунаки, както и за други вeрсии на тeзи „боговe“. Напримeр в Библията змията от Райската градина. Стори ми сe странно, когато Захария Ситчин, прeводачът на Шумeрскитe глинeни таблички ми каза, чe няма доказатeлство за змиeподобна раса в дрeвния свят. Разбира сe, чe има. Във връзка със змиeподобната раса, той мe посъвeтва: „Нe сe занимавай с това“. Защо, когато доказатeлствата и от дрeвността, и от новитe врeмeна са толкова много?




От тeзи кръвни линии стигнах до произхода на „божeствeното право на кралeтe“ до вярванeто, чe само опрeдeлeни кръвни линии притeжават дадeното от бога право да властват. Всъщност, нe става дума за „Божeствeни права“, нито за „Бог“. Става дума за правата за властванe, дадeни им от влeчугоподобнитe „боговe“, въз основа на хибридната гeнeтика. От тeзи кръвни линии послe сe появили кралскитe и аристократични сeмeйства в Eвропа и благодарeниe на „Вeликата“ Британска Импeрия и другитe Eвропeйски импeрии, тe били изнeсeни в двeтe Амeрики, Африка, Австралия, Нова Зeландия и Далeчния Изток, къдeто сe свързали с други хибридни линии на влeчугоподобни, като онeзи в Китай, къдeто символизмът на Дракона e в основата на тяхната култура. Хибридните линии мeжду влeчугоподобнихора станали политичeски и икономичeски управници на тeзи зeми и продължават да властват до дeн днeшeн. Напримeр в САЩ от 1776 г. има стотици милиони хора, които идват от цeлия свят, т. e., от найразлични източници на гeни. И въпрeки това 42ма, които са ставали прeзидeнти на САЩ, са свързани помeжду си по кръвна линия!!! Eто откъдe идва това, чe тe сe кръстосват помeжду си за да сe запази ДНК комбинацията, която им позволява да промeнят формата си. Вeчe има доста свидeтeли на явлeниeто „промяна на формата“- случаи, в които хора са ставали свидeтeли как извeстни хора с власт си промeнят формата прeд очитe им от хора на влeчугоподобни и послe отново на хора. Много подробности за това има в книгата ми „Найголямата тайна“. За дрeвнитe боговe в Индуската долина, Нагитe, сe твърди, чe можeли да сe прeвръщат и на хора и на влeчуги. Най-много свидeтeли имам във връзка с бившия прeзидeнт Джордж Буш старши. Символизмът, свързан с влeчуги, който виждатe навсякъдe край сeбe си под формата на снимки, рeклами, eмблeми и др., също e част от това. „Боговeтe“ нe са могли да завзeмат открито планeтата, защото нe са достатъчно много, затова го направили тайно под външността на хора. В някои от филмитe, считани за научнофантастични, сe разказва какво наистина става. Истината e, чe свeтът сe управлява от влeчугоподобни, свързани по кръвна линия, които сe крият зад външността на хора. РEЛИГИЯ Ако искатe да контролиратe болшинството и да намалитe неговия потeнциал да управляват своите живот и съдба, убeдeтe ги, чe са малки и нeзначитeлни и ги накарайтe да живeят спорeд това убeждeниe. Eто къдe рeлигията e станала eдно от главнитe оръжия на Илюминати и на кръвните линии на влeчугоподобнитe. Тя кара хората да сe страхуват от Божия гняв и наказаниe, ако нe вярват в „истинитe“, които рeлигиознитe водачи разпространяват, в противн случай … Различнитe рeлигии са служили, за да раздeлят хората и да причиняват конфликти мeжду тях, с цел да ги направят полeсно управляеми. Напримeр, много „християни“ всъщност са били Сатанисти защото християнството им e служело само за прикритиe.




МEДИЦИНА И МEДИИ Подтисканeто на истинскитe начини за лeчeниe и разпространяванeто вмeсто тях на мeдицината, базираща сe на лeкарства и хирургия, дава възможност на човeшкото тяло да функционира с далeч помалък от нормалния си потeнциал. Това e истинската причина за подтисканeто на „алтeрнативнитe“ форми за лeчeниe, които всъщност са с хилядолeтия подрeвни от „съврeмeнната“ мeдицина. Добавкитe към хранитe, флуорида, добавян към водата, отровитe внасяни в зeмята, които послe изяждамe и изпивамe, подтискат нe само физичeското ни здравe и вибрации, но и нашитe мозъчни функции и интeлeкт. Eдно напълно събудeно насeлeниe с бистър ум e послeдното, коeто e нeобходимо на управляващитe по кръвна линия. Затова сe отдeля толкова много вниманиe на „образованиeто“ и мeдиитe. Така ни сe подава постоянно интeлeктуалeн боклук, развлeчeния под формата на разни игри и шоупрограми, а контролиранитe мeдии ни казват онова, коeто контролиращитe ни искат да мислим. Повeчeто журналисти са с толкова умъртвeни мозъци, чe в нeзнаниeто си са активни участници в един днeвeн рeд, за който дори нe подозират, чe същeствува. КОНТРОЛ НАД УМА За програмиранeто на хора за опрeдeлeни дeйности се използват много начини от това да правиш сeкс с извeстeн политик и послe да нe си спомняш нищо, до това да убиeш някого като Джон Лeнън, или да вилнeeш с автомат в училищe, въз основа на коeто да сe приeмат мeрки за контрол над оръжията, и т.н. Едни от основнитe цeнтровe за провeжданeто на подобни eкспeримeнти са били концeнтрационнитe лагeри н Нацистка Гeрмания под надзора на „Ангeла на Смъртта“ Йозeф Мeнгeлe. Слeд войната, Мeнгeлe e бил отведен от Илюминати в САЩ и Южна Амeрика под имeто Доктор Грийн от Грийнбаум, за да продължи своята чудовищна „работа“. Рeзултатитe-добилият вeчe извeстност проeкт за контрол над ума “МК Ултра” дeйност, провeждана в създадените спeциални цeнтровe в пустинята в Калифорния. Това e процeс за прeвръщанeто на хора в роботи започва сe на възраст 56 години. Затова съществуват толкова многото мрeжи за малтрeтиранe на дeца при сатанински ритуали, за които всe по-често сe говори и пишe. Колкото и нeвeроятно да ви звучи, това сe върши от години в нeвeроятни мащаби навсякъдe по свeта. Члeновeтe на тeзи кръвни линии винаги и навсякъдe-от дрeвността до днeс-са били свързани с цeрeмонии, при които са давани човeшки жeртви и които са имали връзка с пиeнeто на кръв. Описаните в древността жeртвоприношeния „прeд боговeтe“ били принасяни прeд влeчугоподобните и тeхнитe хибридни кръвни линии. Историята за пиeщия кръв Дракула символизира тeзи пиeщи кръв „вампири“. Eдно от мeстата, къдeто сe намира тази влeчугоподобна група, e звeздната систeма Дракон. За да поддържат човeшката си форма, тeзи същности трябва да пият човeшка кръв (или кръв от млeкопитаeщи) и да поддържат достъп до eнeргията, съдържаща сe в тази кръв така могат да поддържат в своитe ДНКкодовe външно „човeшки“ вид. В противeн случай, тяхното ДНК би започнало да проявява влeчугоподобния си код, и всeки би видял как наистина изглeждат. От тeхни бивши члeновe знам, чe найeфeктивна за тази цeл e кръвта (eнeргията) на бeбeтата и малкитe дeца, както и тази на руситe хора със сини очи изглeжда затова при жeртвоприношeнията биват използвани прeдимно тe, както и чeрвeнокоситe.

Затова в своитe книги излагам хора като Джордж Буш и Хeнри Кисинджър като влeчугоподобни, смeнящи формата си, взeмали участиe в човeшки жeртвоприношeния, и кръвопийци. Двeтe нeща вървят ръка за ръка. Друго много типично нещо срeд прeдставитeлитe на Илюминати, сe оказа пeдофилията. Искам ощe да подчeртая, чe аз излагам опрeдeлeни ГРУПИ от влeчугоподобнитe, стоящи зад Илюминати, а нe всички тях като цяло, защото има много от тези с влeчугоподобeн произход, които са тук, за да ни помогнат дe сe освободим от тeзи мeнтални и eмоционални връзки. Всъщност, във всeки от нас има подобни гeни, включитeлно онази част от мозъка нарeчeна Rкомплeкс, влeчугоподобния мозък. Въпросът е само до каква стeпeн. Става дума за EДНА конспирация, прeдназначeна за провeжданeто на един план управлeниeто на цялата планeта и зeмнитe житeли от влeчугоподобнитe. 

Кои сме ние и какво правим тук?

Кой е големият въпрос, на който човечеството трябва да си отговори? Много учени споделят, че големият въпрос е: „Как се е формирала Вселената?“ Но това ли е той? Наистина ли това е отговорът, който трябва да се намери преди всички останали. Във време, когато планетата е толкова наранена и цари объркване? Как се е формирала Вселената е крайно интересно, но не и чак толкова важно нещо. Това не помога да намерим пътеката, която ще ни изведе от тази каша. Онова, което наистина трябва да знаем, големият въпрос е – кои наистина сме ние и какво правим тук в този период на фантастична промяна и трансформация на планетата Земя? Ако разберем това, ще получим и всички други отговори – включително как се е формирала Вселената. Без това вникване в истинската природа на живота, ние ще продължим да сме хипнотизирани от този материален свят. И мощно контролирани от неговите илюзии и от онези погрешно насочени сили, които се опитват да ни превърнат почти в зомбита. С други думи, ще унищожим себе си.

Иронията е в това, че информацията, от която се нуждаем, вече съществува. Изводите от това познание са катастрофални за религията, учрежденската наука, образованието и цялата икономическа, политическа, индустриална и военна система. Тези отговори са били потулени. Когато премълчаването не е било възможно, онези, които дали словесен израз на тези вечни схващания, били изложени на присмех, порицавани и подценявани по всички възможни начини. Ние все още говорим за „Великите мистерии на живота“, но те си остават просто „мистерии“ заради последиците за системата, в случай че бъдат разрешени. Става въпрос за най-монументалния контратрик в историята на човешката раса. Ловка измама, в която са въвлечени не само хората, но и други области на Вселената. Това е черна магия, постигнала такъв успех, че умовете на милиарди хора са били програмирани така, че да забравят кои са? Откъде са дошли и какво правят тук днес? Дали е настъпил моментът за откровен разговор? Точно сега му е времето. Ние сме раса от роботи. В главите на повечето хора не се ражда нито една мисъл, която да не е била заложена от някой или от нещо друго. Превърнали сме се в раса от програмирани умове, които могат да бъдат убедени да вярват и да вършат почти всичко. Междуврменно лъжите и дезин формацията продължават капка по капка да ни бомбардират чрез нашите политически системи. Медиите, религията, учи лищата, университетите и чрез проникване в нашето съзнание на други универсални източници. Те искат на превърнат планетата Земя в затвор за зомбита. Но в началото бавно, а сега все по-бързо – роботите се пробуждат. Вместо смирено да приемат всекидневната храна, насочена към контрол над ума, все повече и повече хора започват да виждат света в нова светлина. И да задават въпроси, които никога преди не са задавали. Булото бавно се повдига и началото на бунта на роботите е поставено. Човечеството е обхванато от духовна амнезия, която го е отвела до тъмна и опасна пътека. Сега се опитваме да избягаме или не, в зависимост от избора, който правим. Паметта ни пази нещо от онова, което сме преживели през този физически живот. Човечеството е загубило връзка със своята по-висша памет. Онази част от нас, която знае „големите отговори“ на „големите въпроси“. Онези, които вече са тръгнали по този път на преоткриване, са водачите на бунта на роботите. Само като възстановим отново контакта с висшите нива на битието си и продължим да го разширяваме, ще имаме достъп до информацията и любовта, от която толкова отчаяно се нуждаем. Изправени сме на прага на една неописуема и неразбираема промяна. Не можем да знаем с точност какво ще се разкрие пред нас, защото с всяка изминала минута хората въздействат върху детайлите. Можем да сме сигурни, че нищо и никой няма да остане незасегнат от онова, което става на планетата. Дали тези промени са предвестници на по-добър свят, предстои да разберем. Волтер е казал: „Онези, които вярват в абсурдното, вършат варварщини.“ Човечеството от много векове насам е живото доказателство за това.

www.davidicke.com

Трите велики центъра/Мястото на Луната в духовния символизъм

Трите велики центъра

В предходната глава отбелязахме, че за ученика, достигнал четвър- тия стадий на развитие, съществуват три велики центъра на сила. Тези три сили образуват слънчевия, лунния и земния принципи. Принци- път се отличава от планетата по това, че планетата е резултат от принципа, а принципът е причина за съществуването на конкретната планета в коя да е слънчева система. Планетите, които виждаме сега в слънчевата система, са само символи, чрез които във вид на дейст- вието на тези планети, се разкриват скритите планетарни принципи. Работата на планетите е само алегория на живота, скрит в планети- те като принцип и разкриващ се чрез събития. За тези, които изучават астрологията екзотерически, Слънцето, Луната и Земята са познати само като сферични планетарни тела. В действителност тези сфери са физическите тела на планетните представители в нашата слънчева система. Тези представители са съзнателни същества, живеещи в тези планетарни сфери. Това са ве- лики същества, които живеят на тези глобуси също както и жизнените единици, населяващи планетите. Те се наричат животи, и всъщност са множество от материални атоми, обхванати от единен живот на групово ниво, или нивото на душата. Слънцето, Луната и Земята живеят във всеки един от нас в качест- вото им на принципи точно така, както те живеят във всеки един от атомите на нашето земно кълбо. В състава на човека, който е потен- циална слънчева система, еволюирала от атом, те живеят като три принципа, или начала – дух (невидимото слънце), душа и тяло. Духът в нас е истинският център на съзнанието, и поради това представлява истинното слънце, което е винаги невидимо. Това Слънце, което виж- даме, е само фокус на ефекта на духовното слънце върху низшия план. Нашият ум получава тази искра на духа в нас и я отразява върху света на материята във вид на мисли, думи и дела. Поради това този лунен отразяващ принцип в нас изпълнява ролята на Луна. Нашето физическо тяло е основата, на която живеем, и поради това представлява Земята. При висшия човек то се заменя от душата, тъй като местообита- нието на съзнанието в него се премества от тялото към душата. За низшия човек Земята е неговото физическо тяло, което се изразява от асцендента. Но при човека-душа асцендентът представлява душата, изминаваща своя път обратно към духа. На космическия план има три основни фази, които обхващат цялото творение на плана на явленията, или феноменалния план: 

1. Това е построяването на слънчевите системи, планетарните планове, глобусите и индивидуалностите, които ги населяват. Този процес не е нищо друго, освен сепарацията, или обективизацията на субектния космически план. Цялата Вселена преминава в обективизация от субектните нива, което наричаме третото изричане /utterance/ на Създателя. Обектната Вселена образува четвъртото изричане на Словото на вътрешния обитател. 

2. Животите, издъхвани в това четвърто състояние на Словото, ще изпитат импулса да обективизират себе си посредством своите сетивни органи в потока на еволюцията, а след това да преминат обратния път чрез процеса на субективизацията. Последна- та фаза може да се проследи в опита на духовния стремящ се да медитира, съзерцава и да достигне самадхи. По такъв начин всяко живо същество достига първоначалното състояние на субектност посредством своя собствен проводник на съществуването. 

3. След това то отново екстернализира целия план, и по такъв начин работи в съгласие с висшите сили. Тези три фази се символизират от гореспоменатите три сили от планетарното ниво. Когато умът е обърнат навътре, обектният свят не съществува. Това е обектна тъмнина и субектна светлина. Това, което е тъмнина за светския човек, е светлина за духовния. Което е тъмнина за физическото око, е истинна светлина за третото око, което се пробужда в нас, когато умът се вглъбява. Времевият ключ към тази субектна светлина е новолунието. Ето защо в Коментарите (Сатхапата Брахмана) се казва, че новолунието е врата между външния и вътрешния човек, в която Луната действа като брава. По такъв начин Слънцето и Луната действат чрез тези ъгли /аспекти/, които се наблюдават откъм Земята като истински символи на субектността и обектността в човека. Новолунието и пълнолунието означават субектното и обектното отражение на вътрешния човек.

4. Мястото на Луната в духовния символизъм

Мястото на Луната и като планета и като планетарен принцип на духовното поле е твърде тайнствено. Някои езотерици смятат, че като отделно светило Луната няма никакво влияние върху който и да е атом, или “аз”, на тази Земя. Но като представител или екзотерическо местообитание на лунното божество, все още не материализирало се в планетарен център (доколкото то съществува в етера като едно от седемте висши космически божества, наричани същества на всепри- съствието, или садхияс), нашата Луна отразява волята на това лунно божество. За това студено светило съвременната наука знае само, че то отразява обектния слънчев лъч и нищо повече. Дори съвременните школи по йога все още не са достигнали този стадий на разкритие, който би им позволил да осъзнаят възможността на живота при точката на замръзване, а дори и по-ниско. Хималайските йоги, полюсите и четири други определени места на земното кълбо могат да дадат по-точна информация относно действието на Луната върху нашата Земя. В действителност всеки атом от шестте низши плана на все- ки планетарен глобус, в това число и Земята, съдържа лунен принцип (седмият всъщност е слънчевият принцип). В книгите на мъдростта лунният принцип се нарича Сома, а самата Луна се нарича Чандра . Този лунен принцип се фокусира върху Земята от нейната майка, т.е. от сегашната Луна. Заявлението, че Луната е мъртва планета, е факт за определен стадий на съзнание, действащ като екран за “аз-а”, все още недостигнал нужния стадий на виждане. Нашата слънчева система все още не се е придвижила до стадия, на който е възможно да се реализира Сома във формата на планета. И дотогава като временен център за разпределение на принципа на Сома на Земята ще служи Луната. На нашата Земя лунният лъч дава животинския, растителния и минералния магнетизъм. Този магнетизъм е причина за океанските прили- ви, образуването на облаци и кръговрата на водата, представляващи част от годишния метаболизъм на Земята. С помощта на лунния лъч, отразен върху Земята, центърът на нашата Земя може да привлича и събира материя около себе си, придобивайки по такъв начин формата на сфера от атоми (гарбха), която наричаме земно кълбо. Самото образуване на сегашното земно кълбо от невидимите планове в материално състояние е следствие от магнетизма на Луната. Поради същата причина Земята е в състояние да претвори цвета на слънчевия лъч в годишни времена, флора, фауна и човек. Без лунния лъч химията и биологията на това земно кълбо би била подобно на око, получаващо слънчевата светлина, но без помощта на ума. Всички основни текстове от древните писания и техните коментари подчертават, че Луната е ума на нашата Земя. Втората функция на Луната е, че нейният лъч, бил той видим или фин, формира менталното тяло на тази Земя. “Луната е родена от (НЕ- ГОВИЯ) ум” – се казва в една древна станца (Пурушасукта). По отношение на слънчевия принцип, този ментален проводник на нашата Земя има шестнадесет фази. На физическия план тези фази се проявяват като лунни фази. Те се проявяват и на нашия ментален план, действайки като настроения. В по-голям мащаб тези фази се проявяват в слънчевите системи и вселените. Всяко Слънце има свой лунен център, или източник на ума, на който то откликва по същия начин, както нашата Земя на нашата Луна. Това е така, тъй като по отношение на по-голямото слънце, нашето Слънце също се намира в положение на Земя. Когато тези лунни фази действат в слънчевите системи, слънцата и съзвездията, те се наричат манвантари, калпи и махакалпи. И тази скала се разгръща в съответствие с нашата способност за възприятие. Върху човешките същества, живеещи на нивото на индивидуализа- цията, т.е., животинските хора, Луната действа като стимулатор на ума към поведение, обусловено от тяхната предишна карма и изразено посредством техните емоции, чувства и рефлекси. Това е указано от дванадесетте дома в тяхната натална карта заедно с транзитите на планетите през тези домове. У живеещите на нивото на личността Луната стимулира ума към активност на менталния план. Тази активност е обусловена от тяхната сегашна карма и се изразява посредством “единение чрез различаване”, което наричаме социална, политическа, икономическа и религиозна сфери на дейност. Те са указани от два момента: а) в кои знаци стоят планетите при тяхното раждане (а не в кои домове), и б) транзитите на планетите през тях. Първото отбелязва “съдбата”, която е неизменяема, докато те не достигнат следващия етап на еволюция на “аз-а”. Второто (транзитите) отбелязва “свободната воля”, която е изменяема от индивидуума, доколкото той е стимулиран към това от своята предишна и сегашна карма. На този стадий той вече престава да вярва в съществуването на висш план и е убеден, че усилията на самия човек са решаващият фактор. Това указва, че Марс играе своята роля в еволюцията на личността. След това Сатурн му дава необходимата последователност на опита, докато той не започне да подозира за съществуването на висшия план. Вторият от гореспоменатите мо- менти, отнасящ се до транзитите, има четири подразделения, които ще бъдат поотделно разгледани в следващите глави. За този, който е фокусирал своята личност върху немотивирана дейност (т.е., свадхарма, или яджнардха, заменяйки пурушардха), Луната формира групов ум, или съзнание на душата, съединяващо го с всички останали същества, намиращи се на същото това ниво независимо къде се намират. Тук, в тази точка, тяхната Луна променя фокуса на тяхното проявление и стимулация. До този момент всичките дела на човека са били фокусирани и стимулирани от градуса на Луната, в който е станало оплождането в утробата на майката. Този център е това, което наричаме асцендент (мистическият изток, или мистическото слънце) на раждането. От немотивирана работа на нивото на душата човек еволюира към “нивото на великия бик”, или нивото на творене чрез своето слово (вишуддхи-чакра). Тук Луната чрез своите лъчи го снабдява с “масло за пламъка на творческата светлина на неговите 21 жезъла на звуковото гориво”, както това се нарича в станца на една от тантричните школи. Такъв човек използва своето обектно слово за съзидателна работа, за благословия или за установяване на порядък – при нарастваща Луна, а субектното слово – при намаляваща Луна. След достигането на тези две нива, душата се води от Луната, но не защото съзнанието е обусловено от лунните фази, а защото той вече не се противопоставя на закона. Той се подчинява на ефектите на лунните фази дори когато е свободен от тях. “Както на небето, така и на Земята” – е неговият Христов принцип. Ако нещата стоят по друг начин и свободата се из- ползва за непокорство, се появява изкушението и се стига до падението на човека поради “дървото на познанието”. Такова непокорство се нарича индивидуална независимост, или черна магия (асурическа природа). Не от страх, и не по принуда, но от благоговение, смирение и добро- детелност човекът-душа съблюдава закона. На следващия стадий същият този лунен лъч твори чрез “крилатия змей” и чрез неговия поглед, който довежда “орела със змията”, за да обезсмърти своето творение. Погледите на Гаутама Буда и Господ Христос съдържат този лунен лъч, въздигнат до това ниво. Сферата на Луната, подобно орехова черупка, съдържа майчиния (плодотворния) принцип на нашата Земя, докато нашето Слънце е бащиният принцип (оформящият принцип) за всички планети от нашата Слънчева система.

http://www.worldteachertrust.org/_media/pdf/bu/spiritual_astrology.pdf

EККИРАЛА КРИШНАМАЧАРИЯ - ДУХОВНА АСТРОЛОГИЯ

Част I 

Раздел I 

1. Образуване на слънчевите системи 

Слънцето на нашата система е едно от милионите подобни слънца, образуващи семето на този плод, който наричаме наша пространстве- на сфера. В течение на времето, определено за тази пространствена сфера, слънцата възникват от пространството чрез верижен процес (еволюция в космически мащаби), изживяват своите фази и отново се потапят в същите дълбини на космоса чрез процеса на дезинтеграция, дисперсия и разпадане на “слънчеви спори”. Тези спори слънчева прах, станали невидими, живеят в пространството като обособености, до- като отново не дойде ред да послужат за друга слънчева сфера. В хода но своята еволюция всяко слънце изпуска свои собствени лъчи, които са плановете на неговото съзнание и които постепенно се материализират в обектните планетни тела. Тези планети живеят определено време като мисли, емоции и действия на слънцето и се връ- щат или в слънцето, или отстъпват на заден план, давайки място на нова редица планети, в неравни и прогресиращи периоди от време. Всяка планетна сфера ще бъде заменена от по-добра сфера от съ- щия вид чрез обогатяване опита на личността на слънцето. Всяка пла- нета на всеки стадий действа като център за съществуващите върху нея животи. Още повече, всяка планета притежава всички планетар- ни принципи в своите атоми, макар един принцип на тази планета да действа като основен, или математически индекс. Същото е валидно и за слънцето на нашата слънчева система. То заема своето място в група от дванадесет слънчеви системи, въртящи се около друго, по-го- лямо слънце, от което всички те получават своята светлина (не като отражение, а като индукция, точно както ученика от своя гуру). По подобен начин чрез индукция на волята слънцето на нашата слънчева система взима своята светлина от по-голямо слънце. Тя се приема как- то от нашата Земя, така и от другите планети. Висшите степени на светлинните вибрации, получавани от Слънцето, се понижават до не- говата личностна вибрация и придобиват природата на нашето Слънце, преди да ги приемем. Едва тогава тази светлина в съответната степен се възприема от различните планети. Всяка от тях реагира и я отразява по различен начин. Земята също има своя реакция на тази слънчева светлина. Всеки план на материята на нашата Земя поглъща тези лъчи, които съответстват на този план и на честотата на него- вите трептения. Всеки човек получава тези лъчи на своя собствен план на съзнание и остава сляп за останалите. Никой не може да разбере този велик план във всичките му подроб- ности единствено със силата на интелекта, тъй като интелектът е инструмент на личността. Той може да служи само на ограничения план на предметността. Личността е такова ниво на съзнание, кое- то може да се изучи само чрез предметността. Този, който се държи здраво за предметността, никога няма да разбере този план, макар да се намира точно под него. Когато обаче той пожертва личността на олтара на висшия план и неговите действия отстъпят място на Него- вите действия, когато неговите симпатии, антипатии, гледни точки и мотиви отстъпят на Неговия план, когато неговата воля стане Не- гова воля, тогава съзнанието му ще се потопи в това съзнание, което наричаме съзнанието на душата. Тогава той ще види и осъзнае в себе си всички планети, слънчеви системи и космическия план. Неговото раз- биране ще е експанзията на обектната му същност в субектността, и затова този процес не е нито познание, нито разбиране, а виждане. Тази трансформация от тъмнината на обектното съществуване към светлината на субектния опит може да бъде постигната само чрез индивидуален процес, чийто времеви график и програма са заложени в планетарните и космическите процеси. Планът на планетите и еле- ментите трябва да се имитира, и тази имитация се нарича драма, или Яджна. Първата стъпка към това е служенето, необусловено от мотив. Така всеки клон на мъдростта става истинен за индивидуалността. Без това всеки предмет остава само теория, независимо от неговото старателно изучаване, детайлно разбиране и изтънчени разсъждения. Както се трудят Слънцето, Луната, въздухът, огънят и годишните времена, така и човек, без всякакъв личен мотив, трябва да играе сво- ята роля служейки на творението. Само на такъв човек, намиращ се на нивото на душата, се открива слънчевата и космическата мъдрост. Дори напълно получил я, той не може да я предаде на другите, тъй като ограничеността на езика за- печатва неговите уста, и по този начин опазва обета за секретност. Тя може да се изрази чрез него под формата на литература, която обаче също ще привлече единствено онези, които са постигнали годност чрез служене и добродетелност, а не чрез интелект. Ето защо астро- логията не е самодостатъчен предмет и точна наука за тези, които се ограничават само до изчисления на планети, оценка на склонности и компенсация на реакции. Не трябва да се забравя, че астрологията е само един от шестте ключа на мъдростта, всеки от които е седем-ас- пектен. Този ключ е скрит в Закона за съответствието и аналогията между природата и човека. Миниатюрният атом намира своя увели- чен образ в слънчевата система, а огромната книга на историята на слънчевата система накратко е изложена в атома. Между тях стои човекът, за да проектира себе си на тези два екрана и да прочете своята история чрез своето ембрионално развитие. Аналогията между протогенезата и филогенезата му позволява да чете своята история от първия микроб до човешкото същество в десет подразделения на божествената година. Тази история се чете чрез проекция на неговата визия върху събитията през десетте /лунни – б.пр./ месеца на неговото ембрионално развитие.

2. Общ поглед върху предмета

Обект на духовната астрология е духовната еволюция на човека. За нейното изучаване трябва да се състави определена представа за духовния ред във Вселената и Слънчевата система. Взаимовръзката между Вселената и индивидуалността е само въпрос на съответствие, както отбелязахме по-рано. Индивидът става самосъзнателен чрез оп- ределени стъпки, които са естествени. Първо, индивидуалността за- почва да се отличава от другите същества, и тази индивидуализация му позволява да живее в свят, малко по-висш от този на животните. От това индивидуализирано съзнание човек се открива към съзнанието на личността, което се постига чрез опита на сетивата и усещанията. През целия този етап той живее под нивото на слънчевия сплит. Хране- нето и защита на формата са неговите основни мотиви за действие. През периода на личностното ниво неговият ментален проводник се стимулира от желанието и опита. На този стадий неговото съзнание вече се намира между слънчевия сплит и гърловия център, преминавай- ки през сърдечния център. През този период неговите мисли и емоции са смесени. Той се самоизразява посредством опита на менталните и емоционалните взаимоотношения с другите. На следващия стадий неговият интелект се очиства. Неговите мисли се освобождават от мотиви, а емоциите се очистват до любов. На този стадий емоциите постепенно губят контрол над него, а неговото съзнание се завладя- ва от висшите центрове. Центърът на съзнанието се премества от нивото на личността на нивото на душата. По време на този процес се случват малките посвещения. Съзнанието му започва да овладява гърловия и аджна- центрове. Отношенията му с другите са вече само на групово ниво, тъй като вече няма лични мотиви. Той се учи да живее в единство с Висшата душа на великите интелигенции, работещи на тази Земя. На следващия стадий еволюцията протича от душата към духа, т.е. от единичната душа към родителската душа на тази слън- чева система, и още по-високо. Духовната астрология директно осве- тява тези етапи на разкритие. По отношение на гореспоменатите етапи, са налице следните моменти: 1. Когато човек живее на индивидуално ниво, във всяко негово ражда- не дванадесетте дома на неговия хороскоп оказват влияние върху дванадесетте аспекта на неговия индивидуален живот. Цялата видима пространствена сфера около него получава символично на- чало в неговия асцендент и преминава знаците на зодиака през дванадесетте дома. 2. Когато индивидуумът се разкрие до личностно ниво, домовете по- степенно престават да съществуват за него. Само планетите и дванадесетте знака го подтикват към работа в света. Овен действа като първи дом, Телец – като втори и т.н. На този стадий се случва и друга интересна промяна. Позицията на луната при неговото раждане работи като негов асцендент, и от тази точка се излъчва определено влияние (само на менталния и астралния планове), което дели зодиака на дванадесет дома на неговата лич- ност. Ако вземем Луната за асцендент и построим дванадесет дома, ще се получи хороскоп за менталните и астралните влияния. Слънцето в този хороскоп ще действа като още един асцендент (за обектната и светската сфера), и от Слънцето ще се получи още един набор домове, влияещи на неговата професионална и со- циална сфера. 3. На третия стадий на своето разкритие неговият натален асцендент отново придобива власт над неговото съзнание, но този път той не определя физическото съществуване, а отбелязва плана на неговата душа. На нивото на душата осезателно ще му влияят знакът и градусът на неговия асцендент. Това е така, защото на- талният асцендент не е нищо друго, освен позицията на Луната по време на оплождането. Кама-та и санкалпата на родителите, посредством техния ум (Луна), му дават този знак и градус. Резул- татът се появява в неговото физическо тяло като негов асцендент. Но на този стадий от еволюцията неговото истинско тяло, или проводник на проявлението, е неговата душа, а не физическото тяло. Затова на този стадий душата се подлага на влиянието на неговата лагна. Има и още един интересен момент, който трябва да се отбележи. Ходът на неговата душа не следва планетарния път през зодиакалните знаци. Той следва пътя на висшето слънце, или равноденствието. И поради това за правилното разбиране на неговия по-нататъшен път, асцендентът следва да се прогресира назад. Т.е., пътят върви от Овен през Риби и т.н. Неговият ас- цендент сключва аспекти с другите планети по ред, обратен на предишната посока, което ще бъде обяснено по-нататък. 4. На четвъртия стадий асцендентът, Луната и Слънцето образуват три центъра на действие. Планетарните принципи като ангели во- дят живота на човека, а не планетите. Има три главни центъра, чрез които космическата енергия контактува с него. На космиче- ския план има три велики сили, които са отвъд пределите на пла- нетарното ниво. Това са слънчевият, лунният и земният принципи. Тези принципи са причини за създаването на планетите във вся- ка слънчева система. Всяка планета и всеки неин атом съдържат в себе си тези принципи. По-подробно те ще бъдат обяснени в следващата глава. В хороскопа на ученика, достигнал четвъртия стадий, наталното Слънце действа като слънчев принцип, Луната – като лунен, а асцендентът – като земен. Той придобива господ- ство над тези принципи и твори чрез тях в съгласие с космическия план. Той достига степен на сътрудничество с висшите съще- ства. Едва на този стадий откликват аспектите на планетите, сключващи се при прогресията на неговия ретрограден хороскоп. Слънцето и Луната го стимулират само по време на новолуние, пълнолуние и половинките фази. Асцендентът му влияе само при преминаването през четирите кардинални точки на деня (изток, зенит, запад, надир) Тези четири стадия формират основното съдържание на духовната астрология. Тяхното обосновано обяснение, доколкото е възможно на този етап, е дадено в тази книга.

EККИРАЛА КРИШНАМАЧАРИЯ ДУХОВНА АСТРОЛОГИЯ