ПОЛУКЪЛБАТА НА МОЗЪКА СЪЗДАВАТ ВРЕМЕТО. ИЗВЪН НЕГО, ТО НЕ СЪЩЕСТВУВА
Какво символизира научният факт, че в сърцето на нашата Галактика има свръхмасивна черна дупка? На този въпрос потърсихме отговор от квантовия физик и психиатър – д-р Тимен Тимев, който сподели пред Портал12 своите виждания:
„Ако в човека сърцето и мозъка заемат различни места, то местният Галактически център, нашето Галактично божество, то едновременно изпълнява ролята и на галактично сърце и на галактичен мозък. Т.е. мозъкът и сърцето в Галактичния център – съвпадат, докато при човека те са създадени на две различни места.“
„Това е предимството на Галактичния център – че едновременно функционира като сърце – пулсирайки прибира, преработва и връща всичко, а освен това функционира и като мозък. При човека това не е така и затова е налице тази декоординация. “
„В центъра на Галактиката, а и в други галактични центрове, вълната на енергията и вълната на информацията са събрани в едно. Те са една неразличима обща вълна на енергизираща информация и информираща енергия. Именно ролята на човешките мозъци е да разделят тази вълна на две. И постепенно в еволюцията, именно защото се разделят на две, именно заради това, центъра на енергията се отделя от мозъка под формата на сърце. Така сърцето става източник на енергетичните вълни в човека. А източник на информационните вълни става мозъка.“
„В Галактичния център и в изначалните състояния на Вселената, тези вълни на енергията и информацията са дадени в едно. Вижте колко е красиво! От Галактичния център идва една единна Вълна, а когато нашият мозък, чрез своите две полукълба (дясно – енергетично и ляво – информационно) я раздели на две, тогава се образува времето и усещането за пространство.“
„Пространството се появява и расте като мярка при дистанцирането на вълната на енергията и вълната на информацията, което извършва човешкия мозък и по този начин зейва БЕЗДНА. Тази бездна е бездната на нашата перцепция, на нашата перцепторна клетка.“
„От една страна всички физици тръгват от пространството и времето, а от друга страна разбират, че тръгват от мисълта и енергията. Ние извеждаме пространството и времето като вторични, от отношенията между енергията и информацията. Новата физика ще бъде физиката на времето. Няма как времето да бъде родено отново, ако се гледа все още през призмата на теорията на Айнщайн или квантовата физика, защото самите те са родени след разделението на времето.“
„Учените днес говорят за гравитационните вълни, открити още преди век от Айнщайн, който ги описва като изкривяване на пространството на база гравитацията и дава пример с едно одеало, което както може да бъде набръчкано или опънато, така може да се изкривява в зависимост от гравитационното въдействие. Учените днес обаче не отчитат, че освен гравитационни вълни, Вселената е пронизана и от темпорални вълни, защото те редуцираха времето към трите пространства и сложиха едната пространствена дименсия. Времето има 2 дименсии – едната е перпендикулярната, а другата е линеарната.
Понеже човешкият ум е квантово и механично ангажиран, само с едната дименсия на времето, то той разпори двете дименсии и сега всички се чудят защо Вселената „пропада“…“полита“…Тя пропада в дупката, отворена между двете дименсии. Защото фигурата на времето с двете дименсии беше затворена темпорална фигура. Айнщайн и Минковски извършиха най-големия гаф – те ангажираха времето като четвърто измерение. Това бе направено насила и това днес го доказаха всички квантови физици, че континиума на Минковски-Айнщайн в квантова среда се разкъсва и разпада. С една дума – Вселената днес пропада в дупката, отворена от разкъсване на затворената фигура на темпоралните дименсии.“
„Когато физиците започнаха да мислят за времето, де взеха само едната дименсия и я откъснаха от другата. Квантовата физика се роди, защото физическия ум започна да въздейства с микро-света и по този начин променя и Вселената. Те промениха формата на Вселената и сега се чудят какво става със Вселената, защот се разширява, защо полита в бездната…Оказва се така, че днес Вселената изплаща грешката на най-големите физици. Трагикомично, но е така. И това започна така, откакто започнаха хората да мислят по новия начин…Нещата са много красиви!…“
„Ако не бяха разделили темпоралните дименсии, то щеше днес да е налице това, което става в музиката,в поезията и централната метафизика. Какво става там? Аз съм го описал подробно в моята книга, издадена в Америка, „Музикалната генеалогия на модерната физика“…Музиката е движение от 2 дименсии. Времето участва с двете си дименсии в музиката и в поезията. Едната дименсия е музикалната хармония, а другата е музикалната мелодия. Схема вътре едновременно: акордът върви едновременно с мелодията. Акордът представлява перпендикулярната дименсия, която физиците изхвърлиха за улеснение! За удобство на ума!!!“
„Наистина е много трудно с две дименсии едновременно – Трябва да попитаме Бах – най-големият полифоник, който непрекъснато пише с контрапункт. Контрапунктът означава, че двете дименсии работят едновременно.“
инфо: portal12.bg
http://svetovnizagadki.com
За да се разбере картографията Шаданакара има нужда от за малко да се спрем на представянето от Д.Андреев на фината организация на човек, връзките му с световете на възходящия и низходящ ред и на кармичните трансформации. Според концепцията си за Висшия Аз човека е неразрушима монада сътворена или родени от Духа. Въплътена в Шаданакар човешка монада съществува в Иролн, един от висшите светове. В следващите етапи от реализацията/въплащението е създадена shelt (реалността на пет-мерното пространство), а след това астралното тяло (4-D). Заедно те образуват човешка душа, която има духовно око и други сетивни органа, дълбока памет, способността да се общува с жителите на висшите класи/слоеве на Шаданакара. След това се създаде етерното тяло, което управлява жизнената енергия (3-4 мерни), и накрая, при раждането Eнроф(на Земята) физическото тяло, състояща се от вещества. Последното съществува само по време на един живот и след смъртта се разрушава. Ако след смъртта душата попадне в световете на изкачване(възходящ ред), етерното му тяло се запазва и се въплъщава заедно с душата при следващото раждане. Ако натрупаната карма води до пречистване на преминаване през адски сфери, етерното тяло се пресъздава. Важно е да се подчертае, че при реинкарнация/прераждане човешка монада през цялото време си остава в един от световете с нарастващ номер Иролн, пътуване извършва само неразривно свързаната с монада душа (shelt и астрално тяло). Демонични монади също са били създадени от Духа, но в древните времена, те са се преместили далеч от своя Създател и се опитаха да създадат своя собствена вселена. Нарушели принципа на духовна любов, те не са били в състояние да създадат нещо ново, така че започнаха да се опитват да покорят създадените от Духът светове, и да паразитират над тях. Основният източник на тяхното съществуване е жизнеността на живи същества, особено силно излъчвани по време на страдание и смърт. Естествено, те търсят власт над човешките същества. Но по принцип, те могат да се овладеят само астралното тяло и shelts, Monad не е достъпна за тях. Около тази борба за жизнената енергия и човешките души се развъртат сложните превратности на мета-история на Земята.
МИСТИЧНИЯ КОСМОС/ Картография Шаданакара
Диагностика за човечеството от Сергей Лазарев:
“Анализирайки кармично-полевите структури на Обществото и Човечеството, стигнах до следния извод: през последните 150 години нивото на агресията на Човечеството все повече и повече се е покачвала и тъй като блокировката между Съзнанието и Подсъзнанието е била разбалансирана, се е получило интензивно увеличение на подсъзнателната агресия, която се е пренесла на ниво поле в Ноо-сферата на Планетата. За да се спре този дезинтеграционен процес, от есента на 1995 година, са се включили всички програми за унищожение и самоунищожение на Човешката раса. А в такива деструктивни планетарни екоусловия могат да издържат и оцелеят само и единствено Качествени и Еволюирали Личности с балансирани Духовни и Енерго-Информационни Структури и Носители.
Аз много искам тези мои прогнози да се окажат погрешни и да не се потвърдят, но днес за това вече има много малко надежди”.
/С.Н.Лазарев, Диагностика на Кармата, София, 1996 г.,стр.100/
Кратък анализ на книгата на Розмари де Мео „Стопанката на Господ”
Написването на книги като “Стопанката на Господ” е факт, който почти се очакваше от запознатите с българската духовна традиция, а може би и от онази част от учените етнолози, фолклористи и археолози, която наблюдава отдавна „последователността на грижите” от различни институции за деформация и унищожаване на традициите ни. Разбира се, с негласното одобрение на определени наши етнолози, които не се поколебаха да СЪтворят национални и дори вече международни празници като „Кукери-Сурва” (гр.Перник), демонстриращи безхаберие и некомпетентност. Тези наши, родни, български, добре титуловани етнолози и историци сътворяват уникални в своите утвърждения измислици граничещи с парадокси по отношение на богатото ни фолклорно наследство.
Книгата на Розмари де Мео трябва да се чете много внимателно, защото не става въпрос за спорно, литеатурно или неправилно лично мнение и тълкуване на обреди, а за системна, добре обмислена и словесно обезпечена подмяна на традиции, които, пречупени през Християнството, са вече неразделна част от живота на българите.
Манипулациите в книгата са толкова много и така спорни, че да се доказва тяхната „автентичност” е безполезно. Мисля, че всеки етнолог, фолклорист, дори студент в тази облас,т ще се досетят бързо за тяхната несъстоятелност, особено за района от където авторката твърди,че произхождат. Затова ще обърна внимание само на най-важните от тях, които граничат с насаждане на тълкувания определено срещу старата ни и нова (хистиянска) обредност. Да започнем от там, от където се внушава основната гледна точка на всеки автор - Заглавието на книгата.
„Стопанката на Господ” .
В съзнанието на нашия народ, в мисленето на българските граждани от трите основни религии (а и в целия свят) Господ е Бог. Такива са: Йехова, Бог Отец, Аллах. За християните Господ Иисус Христос е и Синът на Отеца. Пред нас е книга, в която като рефрен върху измислените, литературни „обреди” на авторката, се появява и напомня за своето основно внушение Господът Козел. Стопанката му е героинята Магда, която храни, гледа и обгрижва Господът. Знаем, че образът на Козела е физическият символ на Дявола…на Сатаната…на Шейтана. Така вещата и знаеща ритуализациите на цялата стара и нова вяра на християни и мюсюлмани леля Магда отглежда Дявола (Шейтана), Черния Козел, грижи се за него. Наред с претенциите за автентичност на зле изфабрикуваното слово на трите жени, трябва да сме на ясно,че леля Сабрие никога не би имала нещо общо със жена, чийто козел носи името на Дявола. Всеки българин, който поне малко познава духовния мир и религиозната етика на мюсюлманите в България, не би приел това за възможно.
Да проследим какво правят трите „посветени в обредността” жени, чрез чийто слово, действия и морал се внушават идеите на авторката. За целта първо ще надникнем в основната част на книгата – нейната структура, чрез която жените разработват приоритетите на обредността. Състои се от три части: Магията, Требник на българските обреди и Майстор.
След като разказва и добре обосновава Магията като неразделна част от битието на българите и мюсюлманите (чрез образа на леля Сабрие), авторката пристъпва към главната, истинската цел на книгата, ясно и безпардонно вменена в надслова на втората част: Требник на българските обреди.
Да уточним понятието Требник. Требникът е Книга с указания за формата и начина как се извършва ритуалът. Требникът е ръководство и програма на събитието. Следователно авторката ни внушава, че всички нейни идеи и умения относно обредността в българската духовна практика, описани в тази книга, са Ръководство за извършаване на бъдещи обреди свързани с най-спорния, но превърнат в основен обред - Наричането.
В третата част на книгата стигаме до категоричното заявяване, че авторката е Майсторът, вещият наследник на набързо погребаните три бабички, където погребението на леля Сабрие граничи с обида към ритуалите и традициите на мохамеданите у нас. Не че българите не биха погребали баба Сабрие, ако няма кой да извърши религиозният ритуал над тялото й, но те никога не биха допуснали да не предупредят имамите и ходжите за да погребат починалата жена както си му е редът в мохамеданството. А в България, особено този район, мюсюлмански духовници колкото искате.
От всичките, по-скоро литературни и недобре скроени конструкции на обредите, лъха преди всичко един проблем принципно заставащ срещу христянството, а не на последно място и срещу старите духовни обреди на българите наследени от Тангризма и Орфизма. Българите са Слънчев народ. И траки и българи имат само слънчеви ритуали. Дори за траките, които имат ритуали извършвани в пещери (като Утробата) или могилни светилища, Слънцето присъства в ритуалът като Небесно светило. С две думи: българи и траки нямат лунни ритуали. Те не правят нищо нощем, когато Слънцето го няма, не грее над мястото на обреда. И тук е основната цел и деформация на авторката в измислените от нея обреди - всички са лунни – извършват се през нощта, на лунна светлина. Смешно е да се говори за Лятното Слънцестоене и да се внушава, че то се посреща от хората нощем. Слънцето винаги се посреща НА ИЗГРЕВ. От Изгрев до Обяд, когато нашия народ го нарича с красивото и звучно българско име РАЙКО – зряло слънце. На Зимното Слънцестоене е Млада бога (Сурва), а на Лятното е Райко. Тази традиция, вече деформирана и обезличена в празниците Кукери-Сурва, е хилядолетна и пряко свързана с древния десетциклов Български Слънчев календар и не може да бъде изкоренена от съзнанието на нашия народ, защото хилядолетия е била негова практика.
Такива са всичките „обреди” на авторката – далеч от традициите на нашия народ. Такива са Нощното хоро, Мълчаната вода, Родовото проклятие, Благословия, Наричането на Седем години, Водици, Пижо и Пенда , Зарек и т.н. и т.н. Всички те имат за цел да внушат на българите отказ от слънчевата светлина и приоритет на лунната религиозна система, каквито са юдаизмът, будизмът и прочие. Има обаче един ритуал, който не само е измислица на авторката, но е и безчовечен- Рязането на Сянката. И съвсем не случайно „обредът” става на християнския празник Преображение. Елементарно, светотатствено смесване на Христовите тайнства със демоничния ритуал на Сянката. Нека разгледаме тези три „Преображения” на мъжа, както ги нарича Розмари де Мео:
1. На 7 години. Този ритуал води до Рязане на връзката със Слънцето и Майката – ставаш безродник.
2. На гроба на Баща си: ритуал за късане на връзките с Рода си, с Родовия дух на етноса. Късане на връзката с Астралното поле на родителя и от там душата става безродна и не може да се преражда повече в този етнос.
3. Рязане на Сянката на изгрева на Слънцето, с което душата доброволно унищожава връзката с основния животворен източник на планетата.
Три чисто безбожни обреда прикрити под името на един от най-светлите Христянски празници Преображение Господне.
Нужно ли е да припомням,че в нашата не само национална духовна обредност, но дори в литературата ни, съществуват истински разработки какво представлява магическият ритуал със Сянката на човека. Всички българи сме чели великото произведение на Петко Р. Славейков „Изворът на Белоногата” изградено блестящо върху магическите предания на българи и мюсюлмани. От основната идея на текста ясно разбираме,че дори само вграждането на сянката в каменния зид на чешмата е достатъчно за да залинее и умре девойката. Всеки човек, който извърши този ритуал на Розмари де Мео унищожава връзките на своята ДНК със Рода и наследството си в етноса. Днес, все по-убедително и науката утвърждава, че е от изключително значение за ДНК словото което произнасяме, камо ли такива магически „ режещи”действия.
Нека обърнем внимание и на въпроса КОГА стават тези ритуали, да кажем прословутото Наричане. На 40 дни и на 7 години след Раждането. Подминавам внушението,че Майсторката все трябва да е при вас и да ви ръководи в действията, защото… Розмари е единственият жив наследник и знаещ обредът Майстор. На 40 дни е първото ниво от съзряването на личната ДНК на бебето и тогава неговата генетика се освобождава напълно от зависимостта си с майката. Затова в народната традиция е било забранено на родилката и на бебето да се срещат с некръвни роднини до 40-ят ден. След това до Седмата година се изграждат всички системи и тела на детето, особено Астралното тяло. На 7 години Астралното тяло се пробужда за живот - пробуждат се неговите центрове в областта на гърлото и нервната система на детето започва да се формира под личните етапи на формирането на половата му система – процес, който привършва на около 14 години и е известен като пубертет. Всички ритуали над детето до Седмата година са били строго забранени в древните ни учения Тангризъм и Орфизъм. Възможността да се внуши на родителите Наричащи в обред, под ръководството на външен човек (Розмари), е вмешателство в бъдещият живот на детето. И то с доброволното съгласие на родителите, на предоверилите се християни, които са забравили,че Господ Христос НЕ Нарича, а помага и напътства чрез своето слово и свещеници. Мюсюлманите също знаят кога и как да попитат своя имам или ходжа какво Мохамед е завещал за тяхното благоденствие.
Чрез една от героините авторката не пропуска да внуши и своето отношение защо не трябва да се Кръщават децата в християнската вяра, но незнайно защо премълчава подобна препоръка към мюсюлманите и евреите, които също приобщават децата си към родовата вяра и то в далеч по-ранна възраст.
Да се пише за съчиненията на Розмари де Мео може много. Но заслужава ли си да се занимаваме с очебийно литературните „обреди”? И те, като скалъпените „диалектни” форми на изказ на трите литературни героини, нямат нищо общо с действителния живот на християните и мохамеданите в България. Ако читателят внимателно чете и осмисля казаното ще разбере сам литературните фантазии на авторката, които биха били добри, ако зад думите й не прозираха неточни интерпретации и несъществуващи български обреди и традиции вменени на хората като съвременна практика.
Април 2017 год. Спас Мавров
Отражения
Много интересна метафора, свързана с концепциите на Абхидхармакошa Калачакра е идеята за отраженията. Безусловно, в неявен вид присъства в различни езотерични традиции, но, може би, възможно най-разбираемо за европейско мислене, е формулирана в един фантастичен роман на Р.Желязного "Хрониките на Амбър". Същността му се състои в това, че Вселената е изградена на принципа на самообслужване подобни структури, фрактал или, по-просто, холограми, кукли, матрьошки. От тази гледна точка, има известен център, прототип, а всичко останало е по-малко, достоверно копие, отражение. От тази гледна точка, всяка от шестте самсара светове, включително Шамбала, се явява отражение на града Садарсана намиращ се на върха на планината Меру. По същия начин, аналогично всяка страна на нашата планетата, всеки щат е нейното по-малко достоверно копие. Въпреки това, колкото по-далеч от източника, толкова по-голямо изкривяване по отношение на оригинала и по-голямата дисхармония, хаос и зло. Така че едно от предизвикателствата на религиозната практика е да се възстанови оригиналния близостта до Божественото в нашата земна реалност. Именно за това се строят храмове, рисуват се многобройни мандали и янтра, издигат се ступи, въртят се мантра колела. Всички те работят като многочислени врати, брави, които отварят пътя за Божествената енергия в света, и намаляват дисхармонията между небето и земята. Аналогично отражение на геометрията на висшата вселената е нашето тяло. Ние вече говорихме за сходството/подобието на космоса Калачакра и човешкото тяло, неговите енергийни центрове - чакрите. Начинът, да се постигне хармония в личен план, в телесната ни мандала също се крие в премахването на нарушенията по отношение на оригинала, висшите светове на върха на планината Меру и цялата вселенска Калачакра като цяло.
А прозвището Христос се е срещало също векове преди някой изобщо да чуе за християнство. Тук, обаче, има една тънкост - между ХрЕстос и ХрИстос.
С прозвището ХрЕстос се е обозначавал всеки един ученик от някоя мистерийна школа, готов за помазване, но още непосветен. Открива се употребено още V век преди новата ера от Херодот, Есхил и други класически гръцки автори, като се е отнасяло както за хора, така и за предмети.Името Христос е от санскрит и не е собствено име, а титла. Този корен е идентичен с корена на името Кришна. Християнските филолози се опитват да ограничат значението на името Кришна като произнасящо се Krish - черен, но от санскрит имената Christos и Chrishna значат съвсем друго нещо.
Chrism ( която буквално значи -ПОМАЗАН "an anointing"), названо още "Миро" "Myrrh" (Myron), Holy anointing oil or "Consecrated Oil"- Светено масло за помазване.
Старо-английският grīma "mask, helm, spectre" =маска, шлем, привидение( от значение "покривам", "скривам"", c.f. Tarnhelm), Английското grime, и вероятно фригийското значение на боядисквам, декорирам, гравирам.."painted, ornamented, inscribed". Напълно очевидно съпоставимо с религиозната значимост на санскритското "ГРИТА" ghṛtə घृत ("sprinkled")-ПОРЪСВАМ, НАПРЪСКВАМ , съврменно- ghee "ГИ"(пречистено изварено масло от мляко), използвано във Ведическите обичаи и ритуали за помазване. При Есхил, например, в Хоефори/Приносителки на възлияния/ четем за Manteumata Pytho-cresta - предсказанията, изречени от питийския бог, чрез питията. А pythocrestos е аноминатив в единствено число на прилагателно, получено от chrao, което означава допитвам се до оракула, отговарям от името на оракула и получавам отговор от оракул или бог. Ранната йоническа форма на тази дума е chreo. Платон /във Федър/ пише chrestos ei hoti hegei... - много си мил, че ме смяташ за... /Платон. Диалози - том II/.
Терминът ХрЕстос се е употребявал за всеки отличен ученик на някой ярък Учител, на всеки следовник на някоя мистерийна или духовна школа или учение, на всеки жрец, прорицател или просто на всеки един добър, благ човек, който води свят живот. С такова прозвище са удостоявани светли умове като Платон и Сократ, например. От там всички хора, които са вярвали на някой такъв добър и свят човек, са се наричали хрЕстияни, тоест добри хора, много преди скалъпяването на християнската религия. И до ден днешен гърците се поздравяват с нахаристо! Те наготово са възприели „ДРЕВНО*гръцката*/трако-пелазгийската/ МИТОЛОГИЯ”, но само формата и, не и философското и съдържание, т. е. те я възприемат „КАТО ПРИКАЗКА”, наследство от предшествениците им в новите земи/дн. Гърция/. Днес не е ли същото? Колко хора влизат в църква „да ударят един кръст”, не толкова защото са набожни, а защото такава е традицията?! Древните Елини употребяват думата ХРИСТОС в смисъл на Месия в ежедневието си, но тя НЕ Е ТЕХЕН РЕЛИГИОЗЕН АТРИБУТ в до Християнския период – затова ЛИПСВА в техните храмове!
ПРОЗВИЩЕТО ХРИСТОС е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН АТРИБУТ на МЕСИАНСКИТЕ народи! Точно такива са ТРАКИТЕ и затова е НОРМАЛНО да го използват! Херодот го е казал директно: „.. Мизи произлиза от МЕЗИ/меси, месии/…”И понеже Месиите са СПЕЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ХОРА, в ДЪЛБОКА древност КРЪСТНАТА смърт за тях е била ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ПРИВИЛЕГИЯ. От там думите МЕСИЯ и КРЪСТ са СИНОНИМИ. Така че ХРИСТОС значи, и Месия, значи и Разпнатия на кръста. Затова „…. МНОГО ХОРА в Библията СА НАРЕЧЕНИ χριστος - помазаници на Бога
Съществува едно много предхрестиянско пророчество на Еритейската сибила IESOUS CHREISTOS THEOU HUIOS SOTER STAUROS, което само по себе си представлява подреждане на съществителни - "Исус, Христос, Син на Бога, Спасител, Кръст". То се отнася до едно пришествие - слизането на Духа на Истината, след което ще настъпи Златният век. Но то, макар да служи като база за изграждането едно християнско пророчество, всъщност не е такова, а езическо предхристиянско. В книгата си Пътешествия д-р Кларк описва открит от него езически паметник в Делфи. Той пише там: В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб открихме следният надпис, точно както е написан тук - нищо от него не беше повредено или изличено - който ни представя може би единствения досега известен случай на надгобен надпис върху подобен паметник.
Надписът гласеше буквално: CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS PELASGIOTES ETON IE - ХРЕСТОС, ПЪРВИЯТ ТЕСАЛУНИЕЦ ОТ ЛАРИСА, ПЕЛАСГ, ГОДИШЕН ГЕРОЙ.
Шри Рамакришна казва още: "Семейният човек трябва да се грижи за своите деца, но в същото време той трябва да мисли за тях като за бебето Кришна и да ги смята за деца на Бог. Служете на баща си като на Бог и на майка си като на Божествената Майка... служете на Бог, който живее във всички същества.
Шри Рамакришна учел на следната молитва:
"Аз съм машината, Ти си механикът;
аз съм къщата, Ти си стопанинът;
говоря както Ти ме караш да говоря;
действам както Ти ме караш да действам".
Духовно търсещият трябва да се освободи от идеята, че той е действащото лице.
47. (Кой действително излиза отвъд мая?) Онзи, който живее в усамотение, който разчупва оковите на този свят, излиза отвъд трите гуни и зависи от Бог дори за своята прехрана.
Има няколко красиви откъса от Кайваля Упанишад, които можем да цитираме като коментар на горния афоризъм.
"Оттегли се в усамотение. Седни на чисто място с изправен гръб, с глава и врат в права линия. Бъди безразличен към света. Контролирай всичките си сетива. Поклони се с отдаденост на своя гуру. След това навлез лотоса на сърцето си и там медитирай върху присъствието на Брахман — Чистия, Блажения.
"Светците медитират върху Него, Източника на всички същества, Свидетеля на всичко. Така те излизат отвъд всяка тъмнина. Той е Брахма, Той е Шива, Той е Индра, Той е Върховният — Неизменната реалност. Той е Вишну, Той е Изначалната енергия (Шакти), Той е Вечността. Той е всичко. Той е онова, което е било и онова, което ще бъде. Онзи който Го познава, побеждава смъртта. Няма друг път към освобождението".
Сега нека разгледаме поотделно всяка от идеите по-горе.
Онзи, който живее в усамотение...
Нарада дава съвет на всички духовно търсещи да общуват със свети хора, за да получат милостта на някоя велика душа и след това той казва, че духовно търсещият трябва да живее в усамотение. Но това не означава да живее в усамотение през целия си живот, защото по този начин съществува опасността той да стане егоцентричен. Да живее сам за известно време или от време на време е много важно за всеки монах, а също и за всеки семеен човек. Да живееш в усамотение означава да се отдадеш с цялото си сърце на Бог, далеч от разсейванията на света. Или както Шри Кришна казва в Бхагавад Гита:
Обърни целия си ум към усамотението,
отхвърляйки всички шумове на тълпата,
нейните безплодни вълнения.
Докато живеете в усамотение, усилете жаждата си за Бог — медитирайте, възпявайте Божието име и възхвалявайте Неговото величие, изучавайте Писанията и медитирайте върху значенията, които те дават. Трябва да живеете така за определен период от време, за да може във вас да се развие любовта към Бог.
Финото материално тяло на Пуруша, Синът Божи
Сутри 7-10
[Читта, одухотвореният Атом, в който Аханкара (идеята за отделно съществуване на индивидуалното Аз) възниква, има пет проявления (фини електричества).
Те, (петте фини електричества), образуват каузалното (причинно) тяло на Пуруша.
Петте електричества (Панча Таттва), чрез техните три качества (Гуни) –
Саттва (положително),
Раджас (неутрализиращо) и
Тамас (отрицателно)
–те пораждат Гянендрии (органи на сетивата), Кармендрии (органи на действие) и Танматри (обекти на сетивата).
Тези петнадесет атрибути плюс Ум и Интелект образуват седемнадесетте „тънки елемента” на финото тяло – Лингашарира.]
Този одухотворен Атом, Читта (Сърце), бидейки проявление на Отблъскването, от петте свои различни части поражда пет вида фини електричества: едно от средата, две от двата края, и още две от промеждутъчните области между средната и всяка от крайните части.
Тези пет вида електричества, бивайки привличани от Космическата Любов (Светия Дух) към Реалната Същност (Сат), създават магнитно поле, което се нарича тялото на Саттва Буддхи, Интелекта.
Тези пет вида електричества, бидейки причина за всички други творения, се наричат Панча Таттва, петте Коренни Причини и се считат за причинното тяло на Пуруша, Синът Божи.
Електричествата, бидейки произлезли от поляризираната Читта, са също в поляризирано състояние и са надарени с три качества или Гуни:
Саттва, позитивното,
Тамас, негативното и
Раджас, неутрализиращото.
Позитивните качества на петте електричества са Гянендриите, органите на сетивата – обоняние, вкус, зрение, осезание и слух – и бидейки привлечени от влиянието на Манас, Ум, противоположния полюс на този одухотворен Атом, изграждат тялото на същия.
Неутралните качества на петте електричества са Кармендрии, органите на действие – отделяне, размножаване, говор, движение (крака) и ръчно умение (ръце). Тези органи, бидейки проявление на неутрализиращата енергия на този одухотворен Атом (Читта, Сърцето), изграждат енергетично тяло, наречено тялото от енергия, живата сила или Прана.
Отрицателните качества на петте електричества са петте Танматри или обекти на сетивата на обоняние, вкус, зрение, осезание и слух, които, бидейки съединени с органите на сетивата чрез неутрализиращата сила на органите на
действие, задоволяват желанията на сърцето.
Тези петнадесет качества с два полюса – Ум и Интелект – на одухотворения Атом изграждат Лингашарира или Сукшмасарира, финото материално тяло на Пуруша, Синът Божи.
1.Всичко е свързано, жив, интелигентен, затворен организъм.
2.Въпреки, че интелигентен, той не е човек, и няма име.
3.Той се проявява в три субстанции: духовна, погранична и материална.
-Духовно вещество или духовна енергия, или енергията на съзнанието - всички са синоними на първото вещество. Граничната субстанция,погранична енергия, фина енергия, тънка материя, астрална енергия - са синоним на второто вещество. Материалната субстанция или материалната енергия или груба материя - са синоним на третата субстанция.
Непроявения и необусловения свят, има такъв духовен синтез и погранична субстанция, където енергията на Съзнанието е в състояние на Абсолюта, Атман или безличния Брахман (и не се разграничи от нищо в "nerazlichayuschem мислене").
Вратата на прехода (състояща се от портали), е фината енергия свързваща непроявените и проявените светове.
Проявения или обусловения свят е синтез на духовната енергия под формата на много Purush/Пуруши (индивидуални елементи на Съзнанието, или духове), пределната енергия (във всичките си форми, различни от порталите) и материална енергия (под формата на материални обекти).
Пограничната енергия в проявения свят се проявява:
- под формата на канали - тънки течности, по които се движат Пуруша;
- под формата на джива - души (фини превозни средства, в които се движат Пуруша);
- под формата на дхарми - финно гориво за джива, осигуряващи възможност за движение на Пуруша към мишена/целта (необусловени дхарми) или от целта (причинени/объсловени дхарми);
- под форма на Гуни - сили, осигуряващи предоставянето на дхармите (гориво) до материалното тяло и възприемането дхармите от тялото.
Духовната субстанция образува поток Съзнание в затворен пръстен и последователно пронизващ непроявения свят Портал N> П за преход в проявения свят и Портала за P> Н обратен преход.
Потока Съзнание вътре в непроявения свят е един (като на повърхността на голямо езеро), не се разделя на струи и елементи. Пуруша, елементите на съзнанието, в рамките на този поток не се отличават от другите Пуруши и Атман, така че тук те не се проявяват като отделни личности.
Достиганал Gate/Портала N> П за прехода Съзнание поток се разделя на отделни Пуруши, които попадат всеки по свой собствен канал. Каналите са като корита на реки, изтичащи се от езерото на непроявения свят. В проявения свят, състоящи се от система канали, които произтичат от непроявения свят в едно място (от портите на N> P прехода) и попадат в същия непроявен свят другаде (през портите на P> N прехода), Пурушите вече се отличават една от друга (т.е. се явяват индивидуални личности), както и от всички форми на фина и груба материя, които са налице в този свят.
Минавайки през Gate P> N прехода и попадайки отново в непроявения свят Пуруши губят своята индивидуалност и стават непроявени в Атман. Така в непроявено състояние Пуруша се движи като вълна по повърхността на езерото.
http://samlib.ru/j/ju_w/print1-ex1_elsdoc.shtml
1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.
2. Това е “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.
3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.
4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.
5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.
6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.
7. Материалната вселена. Тук е маркирано нашия център – Слънцето.
8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.
Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото
Времето е статичен център, точно както чашата от масата. Времето е константа, то е като един безбрежен океан, но умът прави динамичните вълни в този неподвижен океан. От твоята позиция ти виждаш различните вълни на океана /т.е. различните случки в ежедневието/, но все още не виждаш самия океан, защото си още в него. От тази позиция друго не може да се види, освен самите вълни, създадени от теб самата, чрез твоя ум. Затова има една китайска поговорка, която гласи така: "внимавайте какво си пожелавате", защото всяка мисъл е новородена вълна в безбрежния океан, която ще роди някаква реалност тук и сега. Но има вълни, които стават цунами и помитат всичко по пътя си. Така е и с човешкия живот, от хората зависи дали ще преживеят цунами или вълни от един или два бала. По този начин всеки създава своята реалност и различни преживявания на тази земя чрез мисълта си.
Така че, именно това е времето - то е статично и е сравнимо с безбрежен океан, а умът чрез мисълта движи времевите вълни на океана /хода на събитията в живота/ напред или назад - без значение. Разликата между тях е никаква по същност, точно както няма разлика между същността на предметите в този предметен свят. Докато в света на антиматерията еднаквите по същност неща са едно и също нещо. Там не съществува разлика между отделните неща, там всичко е едно. Това "едно" е центърът, около който се въртят всички проявени форми и имена, тази единица е свещеният Миг, тази единица е Вечното Сега. Така че, от позицията на материалния свят умът и времето са едно и също нещо /по същност/, а в света на антиматерията умът е времето. Това е Брахман.
Татвите: Те са петте разновидности на константата време. Константата време е статична. Тя е като безбрежен океан, но вълните в този океан винаги са динамични. Именно тези вълни представляват татвите. Когато Бог въздейства върху праматерията, тя се трансформира в пет различни състояния /както вълните в океана/, всяко от което има специфично трептене и изпълнява определена функция. Първото стъпало от развитието на Пара Брахман е Акаша татва, след което идват Ваю, Теджас, Апас и Притхви.
Акаша поражда звука, също така предоставя пространство за определена енергийна субстанция. Може да се каже, че именно Акаша е причината за така наречените Време-Пространство-Причинност
"Общия брой на реинкарнацията на съзнанието в структурите на Брахман, Шива и Вишну е 9 600 000.
След тия 8 400 000 следват 700 000 прераждания, които развиват силата на мисълта в съзнанието. Вече ти е ясно, че това става в материално човешко тяло. През този период /въпросните 700 000/, съзнанието може да се прероди пак в животинско тяло. Това зависи от начина на живот на човека. Не си ли чувал израза – „гледай как ме гледа това куче.., като човек.
И така достигаме до 9 100 000 прераждания. След този период съзнанието става будно. Това е естественият стъпаловиден еволют на съзнанието. Важно е да се знае, че винаги има изключения!..
Следват още 500 000 прераждания като будни съзнания, но вече те са във висшите светове на Брахман, Шива и Вишну.
Ако през всичкото това време не постигнеш раждането на Атмана в теб, това, което следва е… Всичко започва отначало!
С две думи – здравей живот!!!"
Кколкото повече опитност и знание трупаме, толкова повече се "изкачваме" по центровете на Съзнанието. Като разбира се, това не може да стане без да разграждаме самскарите, тоест котвените камъни, които задържат Съзнанието в по-нисшите сфери/реалности. Това става чрез разбирането на това какво сме, и това какво не сме. Тоест, това е работа на Интелекта в нас, а той борави със Знанието. Затова и,... "знание, опитност, действителност"-това е пътя.
Тоест, сивата сфера, това са умствените реалностите/проявления с/в които Съзнанието, може да се обърка. Това е отправната/референтната рамка с която съзнанието съди/сравнява, времето като нещо познато/преживяно.
Учения. Свободата
199. Веданта учи, че нирвана може да бъде постигната тук и сега, че няма нужда да чакаме смъртта, за да я постигнем. Нирвана е реализацията на Аза, Атман; и веднъж достигнал до това познание, човек никога повече, дори и само за миг, не може да бъде заблуден от миража на своята привидна личност. Тъй като имаме очи, ние ще продължаваме да виждаме привидното, но винаги ще знаем какво е то в действителност, защото сме открили неговата истинска природа. Параванът на привидната личност е това, което скрива неизменния Аза, Душата. Параванът се отдръпва и ние откриваме Атман зад него. Всяка промяна е в паравана. При светеца този параван е тънък и през него може да се види да сияе Реалността. В грешника той е плътен и ние лесно можем да изгубим от поглед истината, че Атман е там, по същия начин, както зад паравана на светеца. Когато този параван бъде премахнат напълно, откриваме, че той никога не е съществувал в действителност - че ние винаги сме били Атман и нищо друго; тогава параванът бива забравен.
200. Не е вярно, че когато човек постигне свобода, той ще спре да съществува и ще се превърне в мъртва буца; напротив, той ще бъде по-активен от всяко друго същество, защото всяко друго същество действа по принуда, а единствено той - понеже е свободен.
Свами Витамохананда
Човешкият живот не е предназначен да бъде погълнат от предизвикващите вълнения и неспокойствие сили на света. Целта на живота е той да се превърне в триумфален марш, изпълнен с радост и просветление - марш към безсмъртието. Трябва да се откажем от нисшите вълнения заради Висшето и Вечното.
Свами Витамохананда
Ние сме погълнати от сляпата ярост и култивираната омраза в света на материята. Нашият вътрешен динамизъм е изцяло изгубен, погълнати сме вътрешно и външно. Колосалното пилеене на човешка енергия е причината за всички проблеми и страдания. Правилното култивиране на вътрешен динамизъм хармонизира индивидуалния живот — живота на всекиго без изключение. Това трябва да е новото предизвикателство за човешките същества в съвременния свят.
Негативните мисли отслабват всички нас. Трябва да утвърждаваме себе си, казвайки, че всички ние сме славни деца на безсмъртието. Нека позитивните, силни и полезни мисли навлязат във всяка клетка и молекула на нашето тяло.
Цялата вселена е Едно, само илюзиятa на имената и формите е създала тези привидни разлики. Махнете имената и формите , това което оства е Бог. - Свами Вивекананда.
Брахман, Абсолютната Реалност, в началото бил Един без втори. После, Той пожелал да бъде много и се разделил на безбройни имена и форми по Своята собствена свободна воля, за да изпълни Своята собствена цел - това твърди Веданта. Всяка форма съществува, отразява се в нашето съзнание и носи щастие. Съществуването на всяка форма, способността ѝ да свети и просветлява, да дава радост и разбиране - тези качества са изражение на Брахман, който е Сатчидананда или Абсолютното Битие, Абсолютното Познание (Съзнание) и Абсолютното Блаженство.
В процеса на еволюцията името предшества формата. Еволюцията не представлява създаването на нещо и наименуването му в последствие. Интуицията за онова, което ще бъде създадено лежи в сърцето на неговия Създател под формата на имена - като вибрация или мисъл, която е "решила" какви ще бъдат нейните бъдещи изражения и форми; като сила, която ще вдъхне живот във формата и ще я накара да заживее. Не е ли казано същото и в евангелието на св. Йоан? "Словото стана плът, Словото беше с Бог, Словото беше Бог; Словото стана плът и заживя сред нас." Тук се има в предвид творческата сила на Словото.
Свами Витамоханада
В процеса на еволюцията името предшества формата. Еволюцията не представлява създаването на нещо и наименуването му в последствие. Интуицията за онова, което ще бъде създадено лежи в сърцето на неговия Създател под формата на имена - като вибрация или мисъл, която е "решила" какви ще бъдат нейните бъдещи изражения и форми; като сила, която ще вдъхне живот във формата и ще я накара да заживее. Не е ли казано същото и в евангелието на св. Йоан? "Словото стана плът, Словото беше с Бог, Словото беше Бог; Словото стана плът и заживя сред нас." Тук се има в предвид творческата сила на Словото.
Свами Витамоханада
Според известния учен и ориенталист сър Уилям Джоунс, тракиеца Дионис или Бакхус е не друг, а индийския монарх Rama. В есето си "На боговете на Гърция, Италия и Индия" (1784), сър Уилям Джоунс "счита че Рама е тракиеца Дионис, който е завладял Индия с армия от сатри, командван от Pan; и Рама също е могъщ завоевател, и имаше армия от големи маймуни и сатири, командвани от Maruty (Хануман), син на Паван. Рама също се намира, в други точки, за да прилича на индийската Бакхус ". Sir William Jones също така посочва " Meros/Меру като казва, че гърците/траките/ са били в планината на която е роден техния бог Дионис, и че Меру е планината, близо до град Naishada или Ниса, наречена от тракийските географи Дионисополис в прочути стихотворения на санскрит. "
Както Плиний и Ариан са наясно с тези асоциации. Плиний е поставил Дионисиевите сатири "в тропическите планини на Индия", а "ние се учим от Ариан (Hist.Ind стр. 318, 321), че поклонението към Бакхус, или Дионисий, са често срещани в Индия и че се наблюдават редица ритуали, подобни на тези на Гърция/Тракия/ ...Когато Александър влезе Индия, местните жители смятат траките като принадлежащи към едно и също семейство със себе си и когато хората от Ниса, изпратени на главния лицето на техния град, за да дадат своето свободата на тракийския завоевател, те му напомняли за добре познатото име на Дионис, като най-ефикасен начин за получаване на тяхното предназначение. "Царю, на Nyssaeans умолявам те, за да им позволи да се възползват от техните свободи и техните закони, от уважение към Дионис. "
Идентифицирането на Дионис с Рама ни дава нови перспективи. Според индийската традиция, Rama е живял в края на Трета Юга (Silver Age) и Dwapara Юга (бронзова епоха) е започнала скоро след смъртта му. Това означава, че датата на BC 6676 за началото на Saptarsi календар, който е на 100 години след Дионис т.е. Rama, показва началото на Dwapara Юга в низходящ цикъл.
Тялото е съставено от два вида карма, състояща се от порок и добродетел - порокът, който носи вреда и добродетелта, лишена от такава. В тялото ми се забива трън и аз вземам втори, изваждам първия и изхвърлям и двата. Човекът, който се стреми към съвършенство, взема тръна на добродетелта и с него изважда този на порока. Той продължава да живее и понеже в него е останала само добродетелта, действията, които ще върши по инерцията на тази добродетел, ще бъдат също добродетелни. В един дживанмукта остава светостта; той продължава да живее и всичко, което върши по необходимост ще е свято.
667. ...Постигналият освобождение още в този живот може да живее в света непривързан. Той е като лотосовите листа във водата, които никога не се мокрят. Той е най-висшият сред човешките същества, дори повече, той е по-висш от всички същества, защото е реализирал своята идентичност с Абсолюта, той е достогнал до истината, че е едно с Бог.
668. И така, онова, което остава привързано към човека, достигнал Аза и видял истината, е остатъкът от добрите впечатления от миналите животи, добрият импулс(т.е. добрата карма). Дори да продължи да живее в тяло и да работи непрестанно, той работи за доброто на другите; от устата му излизат единствено благословии; ръцете му вършат единствено добри дела; умът му може да мисли само добри мисли; присъствието му е благословия, където и да отиде.
Сякаш земята медитира и атмосферата медитира.
Сякаш небето медитира и водата медитира.
Сякаш планините медитират.
В тези стихове можем да почувстваме естествената Хармония, която прониква цялата вселена. Медитацията означава покой. Покоят означава равновесие, а равновесието идва от хармонията.
Във вселената съществува естествена Хармония. В природата всяко нещо има своето точно място. Всеки атом и частица са свързани с останалите по един определен начин. Същото цялостно Битие намира своето изражение и в социални институции като семейството, обществото и нацията, както и в изкуствата — музиката, живописта, танца.
Във всяко нещо, дори в сърцето на атома, съществува едно естествено движение. Цялата вселена е в състояние на постоянно изменение. Едновременно с това, зад всички тези промени стои универсалният ум. В творението царува космическият ритъм. Мъдреците от ведическата епоха са го нарекли ритам. Китайският философ Лао Дзъ го нарекъл Дао, а древногръцките философи — логос, универсалния Разум.
Слънцето и звездите, вятърът и вълните, растенията и животните, къщите и машините, доброто, злото и тъгата, раждането, развитието, разпадането и смъртта — всички те представляват частите на космическия ритъм, пулсиращ в цялото творение. Да живееш в хармония с този ритъм, да живееш според Дао, е естественото положение на нещата. Това е състояние на мир и покой. Конфликтите и другите проблеми възникват единствено когато — поради невежеството и егоизма си — човекът забрави своето естествено състояние и се откъсне от изначалния ритъм на живота. Медитацията представлява връщане към универсалния ритъм. В нея човек преоткрива естествената хармония на своето същество
Достигането на себереализация става възможно чрез откриването на висшата природа на човек. Изпадането на крайности в стремежа към материален прогрес е опиумът за по-голямата част от човечеството; това ни ограбва правилните възгледи, от вярата, прави невъзможно израстването ни и не ни позволява да постигнем висшите ценности в живота. Силната вяра в себе си и безстрашното придържане към Истината е онова, което ще триумфира в съвременния свят с неговите високи изисквания.
Това е духът на истинското смирение.
Няма нужда да се гневим и скърцаме със зъби, нито да се разкъсваме от мъка, защото — наистина — без Бог не можем да сторим нищо.
Само като потърсим подслон в Него, можем да прекосим този океан на страданието. И действително, това е пътят за повечето от нас. Другият път се състои във вземането на Атман, Аза, за единствена опора и в отричането на всички феномени, включително на собственото ни тяло и ум! Но не може да се намери и един сред милион ревностни духовно търсещи, който е способен да направи това.
Свами Витамохананда
Моралният живот, редовната практика и добродетелите са необходими като подготовка в духовния живот и затова са фундаменталната основа във всяка религия. Но те не са достатъчни, за можем ние да видим Бог. Това е като основата на една къща; но основата не е самата постройка .
Какъв е критерият за чистотата? Опитайте се да помислите за Бог сега, точно в този момент. Какво откривате? Мисълта за Неговото присъствие преминава през ума ви, може би като светкавица. След това се появяват много неща, които ви разсейват. Вие мислите за всичко останало в тази вселена, освен за Бог. Тези неща, които ви разсейват, показват, че умът ви все още не е чист и следователно не е готов да получи Боговидение. Нечистотите се състоят от различните впечатления, които умът е насъбрал от едно прераждане на друго. Тези впечатления са създадени и складирани в подсъзнателната част на ума на човек в резултат на неговите лични мисли и действия и в своята цялост представляват неговия характер. Тези впечатления трябва да бъдат напълно разтворени или претопени, преди един ум да бъде смятан за чист. Какво е това преобразяване на ума: "...преобразяване чрез обновяването на ума си ".
Според психологията на йога, съществуват пет причини-корена за впечатленията в ума.
Първата е невежеството в универсален смисъл — това е невежеството за нашата божествена природа. Бог живее в и около нас, не ние не осъзнаваме тази истина. Вместо да виждаме Бог, ние виждаме тази вселена на многообразни имена и форми и вярваме, че тя е реална — точно както един човек, който вижда въже на земята в тъмнината може да сметне, поради невежество, че това е змия. Второ, съществува чувството на егото (индивидуалното самосъзнание), породено от това невежество, което ни кара да гледаме на себе си като на нещо отделно от Бог и от другите. Поради това чувство на егото ние развиваме привързаности и антипатии; привличани сме от едни неща и сме отблъсквани от други. И двете са препятствия по пътя към Бог — и желанието, както и омразата. Петата причина за нечистите умствени впечатления е жаждата за живот, която Буда нарича танха, и за която Христос казва: "Защото който спаси живота си, ще го изгуби ".
Това вкопчване в живота или страхът от смъртта, са естествени за всички — както за добрите, така и лошите. Само просветлените души нямат в себе си невежество, нямат чувство за его, нямат нито привързаности, нито антипатии, нямат и страх от смъртта; в тях всички впечатления са изчезнали
Някои виждат граници , други виждат истината !
Menvra Zayn
Пчелата може би е първата илюзия, която е спусната в матрицата. Някои псевдо историци, левити и пророци на илюминати ни набиват че тя е от времето на Адам и Ева... но те са по-късни генетични експерименти на Сивите/ нашественици от високо технологичните адски планети на БИЛЛА СВАРГА/.Пчелата е божественно създание от преди милиони години.Сивите използват тайните кодове на Шри Янтра и на пчелните семейства за циклене в материята.Така в Кали Юга, масоните представители на Сивите, вече са гнездо от оси, които се разпространяват фрактално надолу от левитският връх и стигат до гоите, на които им се набива в главите че това е божественния порядък, и трябва да са послушни пчели работнички.
Танца на пчелите е тракийска мистерия. Днес масоните "пчелари"над 33-та степен използват кошерното съзнание да уравляват в матрицата.Така в гуната тамас тракийските мистерии се практикуват за циклене в материалния свят/прехвърляне на съзнание или дух в ново тяло./ Пчелните семейства умират при този ритуал а не от вирус.
B.R.Днес масони приближени до Сивите, разполагат и с технологии за трансфер на съзнание,... технологични мини черни кутии -кааби.
B.R.Днес масони приближени до Сивите, разполагат и с технологии за трансфер на съзнание,... технологични мини черни кутии -кааби.
Това което е много интересно в песента „Imma Be“ е, че тя казва „I’maBee“ („Аз съм пчела“).Но корицата изобразява полу-пчела, полу-щепсел, което отново илюстрира трансхуманистичната идея, която съдържа в себе си както колективното съзнание като аспект на преминаването към полу-машини, полу-хора, така и самата машина като естство. Електронна пчела – какъв по-добър символ от това? – бел. Н.)Очевидната връзка е добре обобщена от твърдението на св. Джон Хризостом в неговата дванайсета проповед: „Пчелата е по-почитана от другите животни, не защото тя работи, а защото тя работи за другите. Наистина, пчелата работи неспирно за общото благо на кошера и се подчинява безпрекословно, което понякога се явява като несправедлива йерархия.“
Схванахте ли това? На пчелите (работнички) се гледа с възхищение, защото „те работят неспирно за общото благо на кошера и се подчиняват безпрекословно“, въпреки че йерархията (аристокрация срещу селяни) е много нечестна. „Пчелите символизират също сълзите на древния египетски слънчев бог Ра или Хор“ – всевиждащото око от символизма на окултната пирамида, която виждате навсякъде в наши дни, както и масонството и т.н.
„Пчелата е също символ на висше положение в духовен аспект, както и на развитието на добър характер.“
Разбира се, по онова време „добър характер“ е означавало да бъдеш лоялен слуга (роб) на египетски фараони и на окултните божества.
И така, съществуват значими връзки между трансхуманизма, кошерното съзнание и окултния символизъм на пчелите. Връзката с пчелите се простира и отвъд този свят.
Една от основните концепции на плана на масоните трансхуманисти е „Кошерното съзнание“. Да не забравяме че те са във всички абрахмански религии.
„Кошерно съзнание: вид колективно съзнание, при което индивидуалността е ликвидирана; състояние на подчинение.
Група от хора, които дават грешното впечатление, че са с кошерно съзнание, например чрез безразсъдно следване на заповеди.“
Човекът, който е бил част от ранния елит на трансхуманистите, заедно с Джулиън Хъксли, бил сър Чарлз Галтън Дарвин, внукът на Чарлз Дарвин, който формулирал еволюционната теория.
Ето един от цитатите на масончето Чарлз Галтън Дарвин относно кошерното съзнание:
„Може би е имало лекарство, което, без други вредни ефекти, е премахнало неотложността на сексуалното желание и така е възпроизвело в човечеството статуса на пчелите-работнички в един кошер.“
Основателите на трансхуманизма са имали елитарни възгледи за това какво трябва да бъде човечеството. Тази концепция за човешкия кошер е била представена от управляващата елитна класа през вековете като идеалното общество. Върховната робска раса, научно проектирана да се подчинява, да следва и да служи на нуждите на елита – пчели-работнички, които не задават въпроси и не се бунтуват.
Трансхуманистите си представят това кошерно съзнание като възможно, когато всички хора по света могат да свържат съзнанията си посредством технология, създавайки симбиотично съществуване чрез новата супер-интелигентност на това колективно кошерно съзнание.
Забравете за нуждите на отделния човек – важен е само Кошерът. Те разглеждат тази колективна супер-интелигентност като сингуларност (в символичен смисъл това е трансцедентален портал между земното и божественото, между хората и боговете. Това е мястото, където според трансхуманистичната доктрина човек може да живее вечно при оптимални условия. – бел. пр.).
„MURG“ е акроним, който трансхуманистите използват за означението на „Mind Upload Research Group“ (Група за изследване на прехвърлянето на съзнанието).
Кошерното съзнание или сингуларността, за което работят, ще се прояви, както вярват те, когато съществува технология, която ще позволи на хората да „upload-нат съзнанието си“ към изкуствено създадено устройство за запаметяване, вид глобален твърд диск, така че обединената интелигентност на всички съзнания ще създаде тази нова супер-интелигентсност, която е Единството, или кошерното съзнание
" О неразумни народе , защо търсиш Бог навън от тебе ?! До вчера тези , които те отлъчваха от църковните фирми , днес се пъплят за индулгенции за опрощение на греховете си ! Ако веруваш , че Бог е Любов , защо е нужно Нему да се правят жертвоприношения / нима с Агнеца , кръв за кръв да ще се лее
🐑 / или принципа на Кайна ще заложиш , вместо брата , софра с плът да има ! Ако Деница / Сатана / , значи светлина е не правиш ли поклон със свещи като палиш в чест на Него ?! И кой е твоя Бог сега , като следваш стадо , а Пастиря с овчи кожи се прикрива ! Писано е , ала Вие вече не четете , че дни са черни тук е Антихриста и Бъдете Будни в заблуда живота ви протича ! Истината ще ви направи свободни !!! "
" Гробарят на вашите илюзии "
„Кошерно съзнание: вид колективно съзнание, при което индивидуалността е ликвидирана; състояние на подчинение.
Група от хора, които дават грешното впечатление, че са с кошерно съзнание, например чрез безразсъдно следване на заповеди.“
Човекът, който е бил част от ранния елит на трансхуманистите, заедно с Джулиън Хъксли, бил сър Чарлз Галтън Дарвин, внукът на Чарлз Дарвин, който формулирал еволюционната теория.
Ето един от цитатите на масончето Чарлз Галтън Дарвин относно кошерното съзнание:
„Може би е имало лекарство, което, без други вредни ефекти, е премахнало неотложността на сексуалното желание и така е възпроизвело в човечеството статуса на пчелите-работнички в един кошер.“
Основателите на трансхуманизма са имали елитарни възгледи за това какво трябва да бъде човечеството. Тази концепция за човешкия кошер е била представена от управляващата елитна класа през вековете като идеалното общество. Върховната робска раса, научно проектирана да се подчинява, да следва и да служи на нуждите на елита – пчели-работнички, които не задават въпроси и не се бунтуват.
Трансхуманистите си представят това кошерно съзнание като възможно, когато всички хора по света могат да свържат съзнанията си посредством технология, създавайки симбиотично съществуване чрез новата супер-интелигентност на това колективно кошерно съзнание.
Забравете за нуждите на отделния човек – важен е само Кошерът. Те разглеждат тази колективна супер-интелигентност като сингуларност (в символичен смисъл това е трансцедентален портал между земното и божественото, между хората и боговете. Това е мястото, където според трансхуманистичната доктрина човек може да живее вечно при оптимални условия. – бел. пр.).
„MURG“ е акроним, който трансхуманистите използват за означението на „Mind Upload Research Group“ (Група за изследване на прехвърлянето на съзнанието).
Кошерното съзнание или сингуларността, за което работят, ще се прояви, както вярват те, когато съществува технология, която ще позволи на хората да „upload-нат съзнанието си“ към изкуствено създадено устройство за запаметяване, вид глобален твърд диск, така че обединената интелигентност на всички съзнания ще създаде тази нова супер-интелигентсност, която е Единството, или кошерното съзнание
" О неразумни народе , защо търсиш Бог навън от тебе ?! До вчера тези , които те отлъчваха от църковните фирми , днес се пъплят за индулгенции за опрощение на греховете си ! Ако веруваш , че Бог е Любов , защо е нужно Нему да се правят жертвоприношения / нима с Агнеца , кръв за кръв да ще се лее
🐑 / или принципа на Кайна ще заложиш , вместо брата , софра с плът да има ! Ако Деница / Сатана / , значи светлина е не правиш ли поклон със свещи като палиш в чест на Него ?! И кой е твоя Бог сега , като следваш стадо , а Пастиря с овчи кожи се прикрива ! Писано е , ала Вие вече не четете , че дни са черни тук е Антихриста и Бъдете Будни в заблуда живота ви протича ! Истината ще ви направи свободни !!! "" Гробарят на вашите илюзии "
