Последователи

вторник, 27 юни 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 22

                                 
                                                                         






А е символ на будното съзнание. Когато сме будни, ние оперираме през сетивата си и погледът ни е насочен навън – към заобикалящата ни действителност. Това е първото състояние на съзнанието.

У е символ на състоянието на сън. Когато спим тялото остава неподвижно, а погледът е насочен навътре. Тогава се свързваме с активното си подсъзнавано. Това е второто състояние на съзнанието.

М е символ на дълбокия сън (без сънуване). Това е едно особено състояние, при което имаме възможност да се свържем с най-тъмните кътчета на подсъзнанието си и да видим онова, което иначе не бихме могли. Това е третото състояние на съзнанието.

И накрая идвата тишината – турия. Състоянието на пълно свързване и отпускане, на тотално блаженство. Това е четвъртото състояние на съзнанието, за което не може да се говори – то трябва да се преживее.


   

Адвайта-Веданта говори за четири състояния на Атман в индивидуален аспект — будно състояние, съновидение, дълбок сън и състояние на чист Атман, съответствуващи на четирите космически състояния — Вирадж, Хиранягарбха, Ишвара и Брахман. Според нея индивидът има три тела — физическо тяло, фино тяло и каузално тяло. Прана контролира функциите на физическото тяло. Умът и сетивата са най-тясно свързани с нея. По време на съня със съновидения и на дълбокия сън манас оставя физическото тяло на грижите на прана. По време на съновидение активно остава финото тяло и не умът без тяло, а умът с финото тяло съществува в съня и оперира с фините елементи на обектите. В дълбокия сън пък остава активно каузалното тяло. През него изчезват вътрешното чувство, умът, интелектът, а финото тяло се запазва само в потенциална форма. По време на прераждането физическото тяло се изоставя завинаги, а финото тяло се премества от едно физическо тяло в друго. То се състои от съзнателен елемент и личностния елемент Его с натрупания опит от последното и миналите прераждания.

Интересни решения, предлага психологията на Йога. За нея когато процесът на обикновеното познание е възпрепятствуван, Атман, който е чист възприемател, възвръща своята истинска природа.

Ако за съвременната психология съновидението е така или иначе репродуктивен психичен процес, за индийската психология, това не е така, макар че и за нея сънищата се дължат до голяма степен на впечатленията, останали от нашето будно състояние. При съня човек няма съзнание за тези впечатления и по това сънят се отличава от паметта. Но въпросът е, че за съвременната психология всичко започва и свършва със съзнанието и неговите функции, докато за индийската има нещо друго по-широко и по-сложно като процес, наричано виджняна, което действува и в будно, и в състояние на сън. В съня човек е в своето фино тяло и неговият свят се състои от фини елементи. В прехода от будно състояние към сън физическото тяло остава на грижите на прана и умът заедно с останалите ментални функции е привлечен и използуван в съня. По време на дълбокия сън физическото тяло остава под въздействието на прана, но умът и сетивата са оттеглени във виджняна, а самата виджняна в зародишно състояние влиза в т.нар. „причинно тяло“. Последното е несъзнателно и непроявено състояние на индивида и неговия свят. То е непроявеният микрокосмос, притежаващ всички сили, които съставят света на индивида, но в латентно състояние. Така светът на сънищата е различен от този на будното съзнание, двата са несвързани. Това е и причината времетраенето на съня да не бъде съпоставимо с времетраенето на процесите в будното състояние.

Изложеното разбиране на съня е може би най-разпространеното, но не е единственото даже за ортодоксалните философски учения. Що се отнася до будистите, те не отдават значение на различието между физическото и финото тяло в процеса на съня. За тях само манас, но не и сетивата, действува по време на сън. Будистите имат свой принос в класифицирането и характеризирането на съновиденията. Според тях има четири групи съновидения: съновидения, дължащи се на органични и мускулни неразположения; повтаряне на предишни съновидения и такива, дължащи се на предишни преживявания; съновидения, дължащи се на внушения от спиритични агенти; пророчески съновидения. Първите две групи не отговарят на фактите, пророческите са винаги достоверни, сугестивните могат да бъдат достоверни или не в зависимост от това дали спиритичният агент изпраща вярно или невярно внушение.


               


Инструментите – очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби материали и поради това то преобразува Прана в различни груби сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи заедно образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да има форма.Умът се нарича Манас, Читта Вритти, или вибриращото, нестабилно състояние. 

Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което казва “Аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е следствие на предхождащата я. В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума (Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият, съвършеният, единственият, който действително вижда и заради когото са всички тези промени.Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.

Свами Вивекананда



Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент, който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата. Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана. Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа (цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало - без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.” Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом) (“атом” в смисъл на най-фината частица), започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана. Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават различните елементи (частици). Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари, поражда Ваюили вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този процес продължава) образуването на горещина завършва с втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме етера и движението, след това се появява горещината, която после се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение, вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко което познаваме като материя - независимо дали като форма или съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя (в която да действа и съществува). 


Вие никога не сте виждали материя без сила; това което наричаме сила и материя са в действителност грубите проявления на онези неща, които, когато са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва да я идентифицирате и с Духа, или Атман.Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито край; то е във вечно движение.



Имаме три реалности. Първо, природата, която е безкрайна, но изменчива. Цялата природа е без начало и без край, но в границите на многообразните промени. Тя е като река, която тече надолу към морето в продължение на хиляди години. Това винаги е същата река и все пак тя се изменя с всеки изминал миг, и нейните частици вода променят положението си постоянно. След това имаме Бог, който е неизменен и е Владетелят на вселената; и накрая душата, която е неизменна и вечна като Бог, но е под Негова власт. Едното е господарят, другото слугата, а третото е природата.Бог е причината за сътворението, съществуването и разрушението на вселената. За да бъде породено следствието, причината трябва да е налице. И не само това, а причината трябва да се превърне в следствието. Чашата е създадена от определени материали и определени сили, които е използвал нейният създател. В чашата присъстват тези сили плюс материалите. Използваните сили са се превърнали в сили на слепване и ако те изчезнат, чашата ще се разпадне на парчета; материалите също, без съмнение, присъстват в чашата. Само тяхната форма се е променила. Причината се е превърнала в следствие. Винаги когато видите някакво следствие, вие можете да достигнете до неговата причина, тъй като причината се проявява в следствието. Ако Бог е причина за вселената, а вселената е следствие от Бог, от това следва, че Бог е станал вселената. Ако душите са следствието, а Бог е тяхната причина, това означава, че Бог е станал душите. Следователно всяка душа е част от Бог. “Както от буйния огън изскачат безчетен брой искри, така цялата тази вселена на душите е произлязла от Вечния.” Човек започва да открива, че ако Бог е причина за вселената, а тя – Неговото следствие, тогава Самият Бог би трябвало да е станал вселената и душите, а човекът е една частица от онова, на което Бог е цялото. Ние сме малки същества, искрици от огромния огън, а цялата вселена е проявление на Самия Бог. Това е следващият етап. На санскрит той се нарича Вишищадвайта. Също както аз имам това тяло, което обвива душата, и душата живее във и чрез него, така и цялата тази вселена от безкрайни души формира образно казано, тялото на Бог. Когато настъпи период на инволюция, вселената става все по-фина и по-фина, но въпреки това тя си остава тялото на Бог. Тя продължава да бъде тялото на Бог и когато дойде време за грубото проявление. Точно както човешката душа е душа на човешкото тяло и на ума, така Бог е Душата на всички души. В първото гледище, това на дуализма, всеки от нас е индивид вечно отделен от Бог и природата. Във второто ние сме индивиди, но не сме различни от Бог. Ние сме като малки частици, които се носят в една обща маса, и тази маса е Бог. Всички сме в Него и сме Негови части и следователно сме Едно. Въпреки това, между човек и човек, между човек и Бог има строга индивидуалност – ние сме отделни и все пак не сме отделни.След това идва един още по-дълбок въпрос. А той е: може ли безкрайността да има части? Какво искаме да кажем като говорим за частите на безкрайността? Ако поразмислите, ще видите, че това е нещо невъзможно. Безкрайността не може да бъде разделена, тя винаги си остава безкрайна. И не може да има две безкрайности. Ако предположим че има, ще видим че едната би ограничила другата и тогава двете биха били крайни. Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

Душата, природата и Бог-Свами Вивекананда


                



Цялата вселена е Едно, само илюзиятa на имената и формите е създала тези привидни разлики. Махнете имената и формите , това което оства е Бог. - Свами Вивекананда.



По същия начин, по който овладяването на слънчевата енергия може да преобрази външния свят, така развитието на праничната енергия е ключът към вътрешната
трансформация. Ведите казват, че смъртните ядат храна с апана (жизнената сила в долната част на коремната област), докато Боговете приемат храна с прана (жизнената сила в областта на главата). Под смъртните трябва да се разбират физическите тъкани; безсмъртните са сетивата, които се подхранват пряко чрез сетивните отверстия в главата. Докато правилното хранене поддържа апана, за захранването на прана са потребни правилни впечатления. В това отношение са важни досегът с природата, ритуалите и визуализациите, като и сен-
зорни терапии, в които са включени цветове, звукове или аромати. При духовното ни израстване ние трябва да се научим да поемаме повече прана, за да храним Боговете или духовните сили в нас. Необходимо е да контролираме апана,особено половия нагон, така че да не губим низходящата си
жизнена енергия.Мантрите, особено единичните срички или биджа-мантри като ОМ или ХРИМ, пораждат трептения (нада), които насочват праничната енергия в цялостното ментално поле,включително в подсъзнанието. Самата медитация, като създава пространство в ума, поражда прана в него. Когато умът бъде доведен до безмълвно и възприемчиво състояние, подобно на разширяването на небето, нова прана се поражда в него, която изцелява и обединява нашата съзнателност. Навсякъде, където бъдат създадени пространство и покой, те би-
ват последвани от прана или енергия. Апана, която се присъединява към силата на гравитацията,се движи надолу и дава в резултат болест, остаряване,смърт и снижаване на съзнанието. Прана, която е съединена с елементите въздух и етер, се разпръсва възходящо чрез ума и сетивата. Това води до загуба на координация между ума и тялото и лишаване от жизненост. Обединяването на тези две първични прани води до укрепване на нашата енергия заедно с пробуждане на висшите ни способности. Йогическите практики работят за издигане на апана, за да бъде обединена с прана, и за изтегляне на прана надолу пак със същата цел,като обединението на прана с апана става в областта на пъпа- праничният център в тялото.Пранаяма развива пранагни или агни на праната, което е отговорно за смилането на праната в тялото. Пранагни се развива главно чрез правилно задържане на дъха след дълбоко вдишване. Вдишаният кислород е храната за пранагни;издишваният въглероден двуокис е неговият отпадъчен продукт. Също както гладуването пречиства физическото тяло,така задържането на дъха пречиства финото тяло. Пранагни
поражда една особена форма на изпотяване, елиминираща токсините, които блокират различните надита.Пъпът, в който се обединяват всички видове прана, е също и центърът на пранагни във физическото тяло, агни на праната,
което бива разпалено чрез обединяването на прана и апана.Пъпът е най-висшата от трите долни чакри, които са взаимосвързани. Пранагни поражда силата кундалини, която пробужда тези чакри и се изкачва, при което носи със себе си
и прана, и апана.


Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.










                               
Страха е вграден в човек за да познае Бог / себе си / , това чувство се активира отвън на тялото от невидими разумни същества , които знаят , че Ти си батерия на енергия с неограничен ресурс . " Гробарят на вашите илюзии "



" Гневът и спокойствието са състояния на духа , в зависимост на капацитета на енергията се включва и съответното състояние . " • Когато търсиш себе си ще откриеш първо страховете си •


Това за което мислиш те владее !


Бумеранг - колкото повече бягаш от тъмнината повече ще те привлича . Така е и със светлината . Menvra Zayn


И във Хаоса цари порядък за тези , които успеят да го видят ще им бъде , като бонус . Menvra Zayn


На Земята живеят множество същества , които са невидими за нормалните човешки сетива . Всички те са впрегнати с една изключително прецизна задача да повдигат вибрациите на планетата и по този начин да се усъществява еволюционния ход на Вселената . Във растителния и животинския свят е по същия начин . Човека е единственото същество , което трябва да го осъзнае , че принципа / Аз завися от Теб / е процес който спира еволюцията на цялата планета . Взаимодействие и зависимост на всички индивиди без да си пречат и използват енергийно. На един минерал - кристал за да се трансформира в растение е нужно около 300 милиона години. Как мислите може да промените състоянието на човека ....Търпение ...а това става главно с любов . Бог / Природата/ е вложил цялата си Любов във всичко видимо и невидимо . От нас се иска само да я приемем и да не я задържаме за да не спираме процеса . Тогава.... Тогава Вселената ще стане това което трябва да бъде . Menvra Zayn


Търсенето на истината е много по скъпоценно отколкото да я притежаваш . ~ Shu-me-ru hronologe ~




Времето е заложено в програмата, а вие сте в холограмата


Реверс - келтска тетрадрахма от централна България.
(Около 50 г. до н.э.)

Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.

Има теория за родствена връзка на мирмидонците с (пра)българите. Йоан Малала пише „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“. Тези сведения са много оспорвани, но са исторически факт. Това сведение е отразено и старобългарския превод на „Илиадата“ направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.[2] За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.

Прилича на мравката " Z ".Бушмените имат богомолка за свой главен бог! В древногръцкия епос, поне в две произведения биват споменати така наречените „мирмидони“ – мистериозните воини-мравки. Те били много ефективни войници и освен че според легендата били превърнати във воини именно от мравки, те също така до голяма степен следвали модела на поведение на споменатото насекомо.В някои части на Африка мравките биват считани за посланици на боговете, а хопите и други северноамерикански племена не само просто ги споменават в своите митове, а директно заявяват че „хората-мравки“ са спасили техните предци, отвеждайки ги в подземни пещери където им дали храна и подслон.




В древнокитайските трактати са описани случаи ..на Диктататори .. Обществени КРАДЦИ ..държащи в немотия ..общностти .. в продължение на десетки поколения .. у-наследени царства .. заедно с "мъдрите" |Им| закони .. .. именно мъдреците са – оръжието и инструментът за облага [на Големите Крадци].. Сионските Мъдреци .. чрез – техният закон, ред и правосъдие .. облагодетелстват Големият Крадец .. { .. [ – "мъдрият" Ред, Закон и Правосъдие .. стояТ .. ] "пред вратите на" Владетелите КРАДЦИ ..}. ––––––– G8 execution


Дядото на Джамала... вторият отляво... мирен гражданин, изселен от руските диваци...

В Интренет изтече снимка, на която се вижда дядото на Джамала, когото "тиранинът" Сталин преселил в Киргизтан. Това е вторият от ляво на дясно. Това е "мирният гражданин", дето несправедливо бил изселен. Всъщност нацистките дивизии, съставено от татари, са избили между 200 и 300 хиляди руснаци по време на окупацията на Крим. При масови военни престъпления е много трудно да се докаже кой точно войник какви зверства е извършил. Т.е. не може директно да се каже, че дядото е убиец на невинни. Но един друг факт го въвлича в отговорността. Тези дивизии са били изцяло доброволни, Хитлер никого не е заставял да влиза в тях. Т.е. след като си бил в такава военна част, носиш отговорност за всичко, което въпросните части са направили, дори и един е направил по-малко зверства, а друг - повече.

Между впрочем, през 1944 г. не е първото преселване на въпросния етнос. След Кримската война (1856), голям брой подобни хора са изселени от Крим и са заселени в България от османската власт. Те са известни като "черкези". Заради това, че водят разбойнически начин на живот, нищо не работят, а само тероризират населението, се покачва напрежението в Подбалкана, където са заселени. Това допринася за избухването на Априлското въстание именно там. После при самото въстание, именно черкезите са най-жестоки в потушаването му. Можем да допуснем какви са ги вършили под крилцето на Хитлер в Крим.

В памет на въпросния дядо, и в подкрепа на нацистките наследници в Киев, Евровизия връчи първо място на фашистката песен. Въпреки съвсем различно гласуване на европейските граждани...


Хнум създава телата на човешките деца на грънчарско колело от глина и ги поставя в майчините утроби, факт илюстриран в каменно-медната епоха чрез многобройните детски фигурки от глина и бременни жени по цялата територия на България. В пещерите тези фигурки се оплождат от бог Ра, вдъхва им се душа. Човешкото тяло се състои от 44 метала, прости химически елементи, така че ако глината съдържа тези метали, подобно на майчиното тяло, от глинената кукла може да се роди човек.

Гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само на блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем всички от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започва да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".4 П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото.



Юдео-християнската змия

"Биене" на Млечният Океан(Път) от деви(дни) и демони/наги(нощи). Знанието, което притежават е различно.
Девите притежават Трансцедентално Знание, а нагите - "карнално"(телесно), свързано с полови органи.

Демоните са наречени още и наги(тъй като идат от адските планетарни системи, "холографският юг") - виж публикацията "ВЕДАическа космогония".

Ако проследим етимологията на думата "ден"(day, dei) иде точно от Санскр. "дев"(deus), "полубог". Дните на седмицата(седморният цикъл и вълнова скала за цветове и звуци е Арйанска особеност!!) са кръстени на деви, полубогове.
Етимологията на думата "нощ" на Санскр."накта"(Eng. "night", Ger. "Nаcht", Рус. "ноч",) иде пак от Санскр."нага"(змия, гол).
Латинската дума за "черно" ("nigr", "negro") иде от Санскр. дума "накта"(нощ), която е асоциирана с "нага"(змия, гол)виж още публикацията "Шива, маха-дева ил от мракът..."

"Аз ви изпращам като овце между вълци; и така, 
бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите".
Матей 10:16
---------
*Един ваишнава, какъвто е Христос Галилейски, никога няма да дава змийски пример!!!
Змията, каквато и да е, никога не е пример за освобождение от материята. 
Но явно на християнските римски офци им харесва 
вълчото царство на юдейската змия яхве от Лемурия!!

Нека да споменем нещо и за йудео-християнската змия (яхве, яхова, еова яху-аллаху) "Archaeopterix judeo-christianicus"("археоптерикс-юдео-христианикус"). Този зооморфизъм е ЧИСТ продукт на римското християнство(след 3 в. след Хр.), известно още като НОВ ЮДАИЗЪМ. Разбира се, християнската доктрина на ранните християни - богомили, катари, манихейци и прочие, следващи ВЕДА-Словена, няма нищо общо със змията яхве на рудрическите лемурийски духове, но все пак да споменем нещо и за тези юдео-християнски змии, които днес са плъзнали да проповядват новият стар юдаизъм на древната змия(лъжа) с "Черната книга", вариант на полемурийчените(порудрийчените, пояховийчени) Арйани - римляни и гърци.
"Черната книга" е сборник от СЗ -"стар юдаизъм" и НЗ -"нов юдаизъм"- Аврамски инструкции за оцеляване на паразити в тамас-гуна.

Поради упадкът на Арйаните в кали-йуга Римската и Еллинските империи са възприели рудрическа духовност на извънкласовите наги и са съставили един буламач-религия : смесица от ВЕДАическо Арйанство през призмата на Аврамическите рудрически духове, наречено "Нов йудаизъм" със "свещено писание" = "Черната книга". Съвсем логично("линейно мислене") е тази Черна книга да съдържа купища протоворечия - "1 истина, следват 5 лъжи" и така в безкрайна редица повторение, за повече инфо - http://www.infidels.org/library/modern/donald_morgan/inconsistencies.html)

От това смесване на доктрините угоднически се е получил един зооморфозъм "римският археоптерикс".


Ако всички сме изградени от Космически прах, то значи в същината си сме еднаква първична субстанция.Манифеста на тази субстанция е Монадата.Но пък..Ако всички сме изградени и анимирани от еднакви Монади,тогава кое е онова което създава различията? Например..Кое отличава човекът от мравката?
- Съзнанието.

Универсалното съзнание е навсякъде, но от "точката" индивидуалността АЗ, зависи как се проявява то.
И като казвам точка,имам предвид всяка частичка Космически Прах, защото всяка частица има собствено съзнание.Дори клетките на тялото ми си имат такова..Няма топос в Абсолюта, без елемента Съзнание.Всъщност съзнанието Е самият топос.

Активното(проявеното)Вселенско съзнание изглежда горе-долу така..Като огромна паяжина,но не разпростряна в една плоскост, а във всички всевъзможни посоки. Подбно сфера. Сфера изтъкана от паяжина.

Всяка "перличка" която виждате в голямата паяжина е един Аз. От него са създадени/фрагменирани други Аз и т.н и т.н. Подобен модел при родителстването.Създаваш дете,и без значение дали в него ще влезе фрагмент от индивидуален БА, или пък от Планетарния БА..Няма значение. Вие създавате(или спомагате за създаването)на нова точка. Нова единица съзнание. И това е огромна морална(говоря за истински морал,не за розови финтифлюшки)отговорност!

Всички Сме и Всичко Е Съзнание!
Разликата е в степента на неговото развитие.Еволюция.


На Фигура 27 се изобразява Съда на Анубис, където човекоподобни същества с глави на кучета претеглят сърцата на хората. Текстът на "Книга на мъртвите", приведен в "Папируса на Ани", дава подробно описание на представите на египтяните за задгробния живот. Една глава описва Съдът на Озирис, където Анубис претегля сърцето на кантара на истината. От лявата страна на везните, се поставя сърцето на покойника, отдясно - перо богини Маат (-ары) = Матери <= Ратеам, която символизира количеството на величината Бa, дадена на човека от абога Рa първоначално/изначално при рождение. 

Бa това е "леко" вещество. Ако човек е живял живот на праведник, и размера на Бa в сърцето му се е увеличил по време на преживения живот, замествайки мястото на "тежката" плътска енергийна компонента на човешкото тяло Ka, то сърцето на човека в края на живота е станало по "леко", отколкото при раждането, така че перото на Ратеам надделява, и така духа на човека Бa се втурва по теглото на Истината, към Слънцето РА, което е портал към Pайските планети. Като изпълнил своята мисия в света.

Ако сърцето на починалото лице при тегленето е по-тежко от перото на Ратеам, това означава, че за живота си човек е намалил в сърцето си размера на Ба, даден му от Абог Рa при раждането, и е подменил загубил "светлинната/лека" Бa с плътска "тежка" енергия Ка, тоест с "енергията на греха. " Колкото повече в сърцето е греха "тежката" Ka, толкова по-малко, е съдържащата се в сърцето "леко" на тегло Ба, така че ako "тежкото" греховно сърцето на починалия надхвърля перото на Матери <= Ратеам, то духа на човека се втурва по скалата на истината надолу към Aру в ада като не изпълнил своята мисия на Земята. 

Ето защо сърцето се претегля на Съда на Озирис, за идентифициране на Бa / Кa в сърцето на покойника в сравнение с еталонното значение Ба /референтна стойност/, достъпно с раждането. Оттук и произлиза изразът "натежало сърце", "болен в сърцето", синоним на характера, което означава едно и също нещо: вмъкване на змията на грехът в сърцето на човек, и изяждаща даденото на човека по рождение Ба. С други думи, плътския грях - змията Ka поглъща Ба.

Човек е направен от бог Ра с една единствена цел: да трансформира и "изпомпа" всичката Ka предлагана в Хор = Ка_Ар(-е) (първоначално, съставляваща част от Абога Ра и низвергната за бунт/метеж срещу Творца Ра вътре в утробата на Земята адското горещо ядро), същността на Eden Ба. След смъртта на един силен човек с мощно Бa генерирано от праведния му живот чрез трансформиране в човешкото сърце на материалното Ka, съдържащо се в плътта на човека, в своето потребление на растителни и животински храни, се втурна обратно в лоното на Ра, т.е., в "Paradise/Рай" 

От поколение на поколение праведните хора като "микропомпа" изпомпва със сърца животните енергия на телата им, "тежкото" Ka и го превръщат в "леко" Ба, което в края на плътската форма на живот се устремява към Sun Ra, т.е., в Рая. Много поколения милиони хора за хиляди години трансформираха постепенно и "изпомпваха" всички "енергия на греха" Ka от адския Хор в ядрото на Земята до "леко" небесно Ба да Sun Ra. Ядрото на земята, губейки Ka постепенно ще изтива, а живота на Земята, поради пълна загуба на Ка, като резултат от този процес ще спре. По този начин ще се сложи край на протеиновия живот в много, планети във Вселената: Pa абсорбира в себе си, въстаналите срещу себе си, превръщайки чрез човешка намеса Ка в Ба, така постепенно се разширява до тогава, докато в един момент отново не изпълни цялата вселена. Тогава отново ще установи навсякъде Pай, защото навсякъде и във всичко е Рa. 

По този начин, хората са инструмент на Ра, ръката му, неговия "трансформатор" и "микропомпа" Рa създадени специално за превръщането и последващия "трансфер" на силата на греха на Ka от Aрa в Святия Дух Ба. Ето защо човек е дуалистичен по природа: той е като съставляваща/компоненти на Ка (самото тялото употребяващо растителни и животински храни), и компонента на Бa (наричана дух, даден от Aбог Рa на човек по рождение), между които във всеки един момент и времена се води непрекъсната борба, кой ще спечели: плътта над духа, или духа над плътта. По отношение на Словото-Рa е борба между Ка и Ба. Тъй като в момента светът е доминиран от арианския култ, ритуалите на погребение в християнството, исляма, юдаизма осигуряват предаване на тялото на починалия на Хор, т.е. погребение.



Слоевете на ефирното сканиране

Когато в процеса на сканиране се "внедряваш" в човешкото съзнание, ти преминаваш през различни слоеве от неговата личност. В началото е първия слой - социалното позициониране на човека, това, за което той се представя пред света. Да кажем, външната му маска. След това идва по-дълбочинен, втори слой - очевидно позиционирането на човека за един тесен кръг от приятели. Също маска, но с по-интимни свойства.

Накрая е третия слой от личността, най-интимния. Той се явява позиционирането на човека пред самия себе си, което дори не става винаги, а само в определени моменти на дълбоки откровения и самоанализ.

Така че изтънченото фино възприятие позволява в известен смисъл да четеш хората като книга. Нека ви напомня, че финото възприятие изисква добра дисциплина на вниманието, за да не заприлича на маркуч под налягане с мощна, неконтролируема струя на водата, а на лазерен лъч, насочен в съответствие с волята на оператора.

Освен това имайте предвид, че ефирното сканиране - това не е видение. Това е възприемане чрез тялото (ефирното, разбира се) на усещания, идващи от човека. Тук няма визуални образи - дори се опитайте да ги игнорирате, като се фокусирате само върху идващите усещания. Минимално спиране на мислите ще се отрази много добре.


Луната свети благодарение на отразената слънчева светлина. Когато слънцето залезе, луната е от полза при разкриването на формите. Когато слънцето изгрее, никой не се нуждае от луната, макар че бледият и силует все още се вижда на небето. 

По същия начин стоят нещата с ума и със Сърцето. 

Рамана Махарши, "Скъпоценности от Бхагаван", гл.IX


Как да намеря Атман (Себето)?





Ти си водата, а обектите са мехурчетата.








"Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

                    

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновено) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помощта на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу. 

Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).

Чжу - мерна единица за тегло, равна на 1/24 от таела. 1 таел = 31,25 грама.
Кати - мярка за тегло (кит. цзин). 1 цзин = 500 грама.

Даоистка вътрешна алхимия - древна наука, която учи как да се задържи възпроизвеждащата
сила (която всеки притежава) така, че вместо да я разпилява за създаване на потомство или
просто да изтича навън, човек би могъл да я задържа в тялото си за пречистване и
преобразуване в положителна жизненост (Ян Ци), която може да възстанови изходния
първоначален дух, съществувал преди създаването на света. Целта е човек да успее да се
върне към първоначалното състояние на безсмъртие.

Същностна природа - първичната природа на човека, която е безсмъртна и чието реализиране е
цел на даоистката алхимия.

Жизненост (Ци) - жизнено начало.


из: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън



Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.

Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...



"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."

...

Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.

Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".

Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.

"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?

Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.

Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си.

Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън
Гъ Хун, от старата даоистка школа "Санхуанвън", е известен като "шицзесян" - "светец,
постигнал земно безсмъртие чрез възкръсване".
Не пише сложно, но има защо да се прочете нещо от него.

 --------------------------------------------------------------------------------  

Следващите цитати са от книгата на Гъ Хун "Баопудзъ" (написана през 317-320г.сл.Хр.):

Учениците, загрижени за правилната си работа, често разчитат на някакъв метод, смятайки го
за най-важен: тези, които познават изкуството на Съкровената дева и Чистата дева, казват,
че само изкуството на "вътрешните покои" може да те изведе извън пределите на света.
Разбиращите пътя на вдишването и издишването казват, че само регулацията на Ци може да
удължи живота. Познаващите методите на сгъване и разтягане твърдят, че само гимнастическите
упражнения Дао Ин могат да предотвратят остаряването. Познаващите методите на използването
на растенията заявяват, че само лекарствените питки от тях могат да осигурят безкраен
живот.

Ако изучаващите Пътя-Дао не постигнат успех, то е само поради такава едностранчива
пристрастност.
...

Предопределеността за дълъг или кратък живот зависи от това под какви звезди се е случило
първичното получаване на Ци и зачатието на плода. Небесният Път-Дао пребивава в недеяние и
нещата съществуват в своята собствена спонтанна даденост: за него няма нито близки, нито
далечни, няма нито свои, нито чужди. Ако съдбата на човека е предопределена от звездата на
живота, такъв човек непременно ще обича пътя на безсмъртните. А този, който обича пътя на
безсмъртните, непременно ще го търси и придобие. Ако съдбата на човека е предопределена от
звездата на смъртта, такъв човек няма да вярва в пътя на безсмъртните. Ако той не вярва в
пътя на безсмъртните, няма да се занимава с такива неща като самоусъвършенстване.
...

Благодарение на определен вид пост човек може да спести средства, като не купува храни, но
не може да удължи живота си. Когато питах хора, постещи отдавна, за техните резултати, те
отговаряха, че сега имат по-малко болести от преди, когато са се хранили обикновено.
...

И още се казва, че който яде растителна храна, тича добре, но оглупява;
който яде месо е силен и храбър,
този, който яде зърнени храни, е мъдър,но не е дълголетен,
а този, който яде Ци, притежава божествен разум и е безсмъртен.

Що се отнася до регулацията на Ци, всяка школа се стреми да препоръча единствено своя метод
за верен, но никой няма право еднолично да присвоява това изкуство.
...

Ако човек се крие в планинска пустош и тъмни гори от междуособици и бунтове, той няма да
умре от глад, ако знае метода за постене. Но ако обстоятелствата не са такива, не е нужно
да се увлича твърде много от този метод, тъй като увлечението няма да му даде голяма полза.
Ако човек иска да се откаже да яде месо, живеейки сред хората, няма да му се удаде, защото
щом само усети питателния му аромат, в сърцето му непременно възниква желание да си хапне
месна храна.
Накратко, ако не си готов да се откажеш от светския начин на живот, да напуснеш семейството
и да живееш в уединение сред планинските върхове, няма да успееш да се откажеш от насладата
на петте вкуса, тъй като само ще измъчваш себе си. Затова е по-добре да не постиш, а да
балансираш храненето си.
...

Имаше един човек, наречен Фен Шен, който поглъщаше само Ци и се въздържаше от храна в
течение на 3 години, но аз видях, как пъргаво се изкачваше в планините с тежък товар на
гърба; при това през целия ден не се измори. Той постоянно "изпъваше баира" и почти нищо не
говореше, а ако кажеше нещо, то беше с много тих глас. Запитах го защо. Отговори, че по
време на въздържането от храна е много опасно да се пилее семето и да се хаби Ци.


Източник: http://indigota.com/index.php?topic=6240.0#ixzz4lDvRHTwD

Човекът творение на звука

          


Човекът е творение на звука, който създава нашите раз-
лични тела, започвайки с каузалното тяло. Слово е вибрацията на космическото съзнание, което е първоизточникът на времето, пространството, разума и праната. То формира идеалната схема или дхарма, която стои зад съществуването на душата.
                

Финото тяло също е творение на звука. Звукът е сетивното
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло. Човешкото тяло е звуково тяло и ние можем да работим върху неговите енергии само чрез звука. Човешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на санскритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „човекът на звука". 


В това отношение шестнадесетте санскритски гласни оформят главата на Мантра Пуруша; петте набора от по пет съгласни, общо двадесет и пет, формират четирите крайника и туловището. 

Петте полугласни и четирите шумови фрикативни („с" , твърдо и меко „ш" и „х") изграждат тъканите, прана и ума. 

Гласните са с отворен звук и не зависят от съгласните за своето произношение. Затова те представляват ума и духа, безформеният аспект на реалността, който работи чрез главата и сетивата. 

Съгласните са зависими звукове, които се нуждаят от гласни, за да бъдат произнесени. Затова те представят материята и формата, която се изразява в тялото чрез туловището и крайниците, които ни придават форма и ни позволяват да функционираме в материалния свят. 

Полугласните, както показва името, са междинни звукове между гласните и съгласните, полугласни или полусъгласни. 

Шумовите фрикативни също са междинни по природа, тъй като те могат да бъдат удържани по-дълго от обикновените съгласни. 

Полугласните управляват външните тъкани и елементите на тялото. 

Шумовите фрикативни звукове (с, ш,ш', х) управляват дълбинните тъкани, дъха (прана) и ума и притежават една особена сила да пораждат топлина. Те са междинни фактори, чрез които духът (главата), представен от гласните, сътворява и управлява материята (тялото), представена от съгласните. 

С други думи, тези съответствия не са просто случайни и несъществени, но отразяват универсални те енергийни свойства на звука. Чрез повтарянето на звуковете на санскритската азбука съобразно тяхното специфично място в тялото, ние можем енергийно да наситим цялото тяло със съзнание и прана и да премахнем всякакви препятствия в тези области.

Съгласните на Мантра Пуруша са особено полезни при лечение на артрит или други мускулно-скелетни болести, като се използват мантри за крайниците и туловището. Ние можем да визуализираме праната, излъчвана от всяко от тези места, заедно с вътрешното повтаряне на мантрата. По този начин Мантра Пуруша става форма на пранаяма или разширяване на жизнената сила.

Гласните на Мантра Пуруша лекуват сетивни разстройства и други болести на главата, ума и мозъка. Мантрите за тъканите и чакрите са от особена важност и могат да бъдат използвани за зареждане на тялото с енергия отвътре и чрез гръбнака и чакрите.

Ние можем да използваме тези звукове за оттегляне на прана от различни части на тялото и поместването й само в ума. Като използваме Мантра Пуруша, ние можем да добием власт над нашите крайници, сетива, прана и ум, научавайки се да включваме и изключваме енергията и вниманието спрямо различни части на тялото. Санскритската азбука е огърлицата от букви, която Богинята, Йога Шакти или Кундалини, носи. 

Един от начините да пробудим тази енергия е да рецитираме тези букви поред от гласните към съгласните и полугласните. Азбуката се рецитира от гърлената чакра надолу до основата на гръбнака и след това нагоре до третото око. Това изтегля звука и праничния ток надолу към основата на гръбнака, за да пробудят кундалини. 

Гърлото бележи вайкхари, или доловимият стадий на звука. 

Сърцето бележи мадхяма,или праничният стадий на речта. 

Пъпът бележи пашянти,или менталната (просветлената) форма на речта.

Кореновата чакра бележи пара, или върховното равнище на речта, което е отвъд думите. 

В това отношение висшата сила на речта лежи скрита долу в кореновата чакра като кундалини шакти.

         



Вак, словото, според различни учения е неотменно средство на всеки творчески акт. Следвайки традицията на брахманите, че богът създател използува своя дъх или слово, за да създаде света, всички направления на индуизма разработват свои учения за произхода на звука (нада), от който всъщност произлиза този свят. Според едно от тях, когато божествената творческа активност, която е идентична с желанието, вибрацията и ви-талния дъх, създава света, нада се издига във формата на мехур, наречен бинду (капка), който се разделя на име, наречено шабда-брахман (словесен Брахман) и на това, което се именува, наречено рупа (форма) или бхути (същество). Според друго твърдение нада има четири състояния и четири имена. От тях върховното се нарича пара-вак, останалите три са съответно познавателно, междинно и въплътено, а всички те са свързани с нервните кръгове — чакра.
Пара-вик, върховното слово, съответства на Словото в Библията. То всъщност е шабда-брахман, невъплътеният, чистият звук, който може да бъде уловен в дълбокия сън. Следващото, познавателното състояние на нада е свързано с ума. В своята космична форма то се асоциира с Ишвара. То е своего рода движение към самоопределение, подтиквано от енергията — желание за показване на Вселената в нейната зародишна форма. Междинното състояние на нада е свързано с будхи, съзнанието или интелекта, и се долавя в състояние на съновидение. От това състояние започва разграничението между индивидуалното и Космоса. В своята космична форма то се асоциира с Хиранягарбха. Четвъртото състояние е състоянието на обикновената, напълно изявена реч, на осезаемите форми и се асоциира с Вирадж.



Пранавата ОМ

Звукът на ОМ в своята втората степен на изява Пашянти се явява като Бинду тоест зародиш от който възниква диференцираното разнообразие на множеството отделни звукове Нада в третата степен Мадхяма. Древните индийски граматици са създали на тази основа азбуката на санскритския език. Самите тези звукове стават Биджа тоест семе за следващото проявление на звукът в по грубите форми на звукосъчетания думи възприятия разсъждения и т. н. 

Матриката тоест звуковата единица, отделната буква е съставена от трите фундаментални части, Биджа, Нада и Бинду Биджата това е специфичният звук на отделна буква който е пречистен и не е смесен с останали звукове. 

Например дългата гласна А. Тя като чист звук може да бъде биджа тоест семе от което се образуват други звукове. В същото време ако повтаряме мисленно звука А ние може да префиним този звук правим НАДА и посредством наблюдение да видим че той произлиза от късият звук А. Късият звук А се явява като Бинду каузална причина за възникването на дългият звук А. За да се обясни по добре произхода на буквите една от друга трябва да се познава граматиката на санскритски език и как се образуват буквите. Например има някой основни гласни от които се образуват останалите гласни. Съгласните пък се образуват като се сложи преграда на дъха. Самите съгласни не могат да бъдат изречени без помощта на гласна. Всички тези букви произлизат една от друга по познатият цикъл Биджа, Нада Бинду. Самите съгласни пък се използват за декорация на гласните и затова се наричат Вянджана буквално декорация украса. И действително без помощта на гласна буква не е възможно да се изрече съгласна буква. Това е важен принцип в санскритския език на който се обръща специално внимание от древните граматици. Съгласните могат да бъдат изречени само когато до тях има гласна която да ги активира. Това е вярно дори и в тяхната фина форма на проява като мисъл. Ние не можем да си мислим за съгласна буква без при това да употребим гласна която да я активизира. Тук трябва да отбележим че има доста разлика между българската граматика и санскритската където например звуковете Р и Л се смятат за гласни .Самите принципни гласни са и се разделят на къси - Храсва, дълги - Диргха и удължени Плута които се използват повече във Ведите. Три от тях са основни А И У и на тях съответствуват дългите А И У. От основните гласни се образуват съставните гласни Е, АЙ, О, АУ.  Има още две прости гласни които също имат дълга и къса форма Л и Р Към тези четиринадесет гласни се прибавят още две Анусвара буквално след гласна образува се от гласна като към нея се прибавя М накрая и устните се затварят напълно като М то става носово. Например към А става АМ към О става ОМ и т. н. Висарга буквално емисия и се образува от гласна като към нея се прибавя накрая едно безгласно придихание Х. Например към А става АХА към У става УХУ и т. н. Последните две се използват по скоро за благозвучие на речта. 

Така броят на всички гласни са 16 . Това са 16 Шакти или Матрика. Или 16 форми на съзнание или 16 прояви на Кундалини.

          

“Когато Върховната точка “покълва” за да създаде три неща /Бинду, Нада, Биджа/ - тогава възниква и онзи външно неизявен звук наречен звукът-Брахман” /Кундалини йога/. Този звук който всъщност е Върховната точка и следователно е всепроникващ в човешкото тяло, най-напред се появява муладхара чакра. Казано е: “в тялото в муладхара първо идва въздухът. Когато човек иска да каже нещо, той въздейства върху този въздух чрез съзнателно усилие и това въздействие е всепроникващият Шабда-Брахман” /Кундалини йога/.
Звукът-Брахман се изявява външно благодарение на “въздуха”, този “въздух” стига до пъпната област и се съединява с умственото тяло. Това е първия етап на звукът-Брахман. Следващия етап, изявеният външно звук се издига до сърцето където се слива с интелекта. От тук същия този въздух стига до устата и бива произнесен така, че да бъде доловим за слуха. На този етап звукът- Брахман се нарича реч. Звукът бива попиван отново по обратния ред. “Този, който познае великия Бог на словото ще познае и недиференцираното просветление на “Аз-а”, който не може да бъде засегнато нито от думи, нито от каквото и да било друго нещо” /Йогакундали-упанишада/.

            

1. Духовния център Пара Брахман – Той е сияен като хиляди Слънца. Съществата достигнали до Него, никога не търпят трансформации в по- низшите нива на другите светове.

             


2. В “атмосферата” на духовния център Пара Брахман – там има безброй много “планети”, а духът достигнал тези “планети” живее в блаженство до втория ден на Пара Брахман. През всичкото това време духът не подлежи на прераждане – било то в материалната сфера или менталната сфера. В края на това духовно небе се заражда нов център, познат като психическия център. Той се съдържа имплицитно в духовната “атмосфера” на Пара Брахман.

3. Психически център наречен Брахман. Той също е сияен като хиляди Слънца. След като се образува психичния център от него започват да се излъчват психични потоци, които образуват около него “атмосфера”, а в “атмосферата” се образуват психични планети, на които също има освободени същества. Те също не подлежат на прераждане до втория ден на Брахман.

4. Психичната “атмосфера” с безбройните планети, на които живеят много освободени души. Но понеже това е структура на времето, това означава,че рано или късно ще претърпят след негативния период или нощта на Брахман, някакво прераждане в по-низшите сфери.

5. Това е третия център наречен Вират. Това е центъра на менталния Бог. В него съществуват всички идеи, мисли, концепции, които тепърва ще се развиват в по-нисшото ниво в това на материалната Вселена.

6. Тук също се образува “атмосфера”. По същият начин се образуват и менталните планети. Там също има множество същества, но те вече не са освободени и подлежат на прераждане. Времето им на свобода е в рамките на сегашната Манвантара.

7. Материалната вселена. Тук съм маркирал нашия център – Слънцето.

8. Планетите, които обикалят около центъра Слънце.

Описаната дотук структура, наподобява на “четири в едно” или като матрьошка в матрьошка. Материалното се съдържа в менталното и двете /материята и менталното/ са в психическия принцип. Той от своя страна е в тялото на духовното – което е вечно и не подлежи на промяна.
Човек представлява същия този Космически принцип, в него са всички описани дотук структури. Микрокосмоса /човека/ е точно изображение на макрокосмоса и като най-съвършените същества в Цялото, само на хората е дадено да разберат какво е човек и оттам да разберат Цялото.

               


МАНТРА УЧЕНИЕТО

понеделник, 26 юни 2017 г.

МИСЛИ ФОРМИ 21



                      
            Когато източните мистици говорят за “виждане”, те имат предвид една форма на възприемане на действителността, която винаги надхвърля визуалното възприятие и преминава в несетивно познание.



“Моята склонност е да виждам…тъй като само чрез виждане човекът на знанието може да знае.”

Виждането и наблюдението са важни и необходими за достигане на знание. Експерименталният стадий на научното изследване съответства на прякото прозрение в източната мистика. Но научните експерименти и мистичните прозрения имат различен подход в процеса на наблюдение. Физиците провеждат своите експерименти с много сложна техника, докато мистиците постигат своите знания само чрез вътрешно вглъбяване, без апаратура, в уединението на медитацията.

Всеки, който иска да има успех в провеждането на даден експеримент, трябва да премине през дългогодишно обучение. По подобен начин дълбкото мистично преживяване изисква много години упражняване.

Фритьоф Капра




Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Дао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анджелис.

"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях, са били използвани различни подходи.

Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.

Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.

В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.

Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.

За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.

В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.

Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.

Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.

На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.

Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.

Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.

Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.

Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."

Източник: spiralata.net


                



Вселената има динамична природа. В нея всичко е гъвкаво и вечно променливо, а всички статични форми са майа (съществуващи само като илюзорни прояви). Непостоянството на всички форми е отправна точка на будизма. Буда учи, че “всички съставни неща са непостоянни” и че всички страдания в света възникват заради нашите опити да се придържаме към фиксирани форми – предмети, хора или идеи, – вместо да приемем света в неговото движение и промяна. За будистите просветлено същество е това, което не се съпротивлява на потока на живота, а се движи с него.

Фритьоф Капра



Цялата Вселена е един океан от материя, а вие сте името на една малка частица, аз – на друга, а Слънцето – на друга. Знаем, че материята постоянно се променя и онова, което е част от Слънцето, утре може да съставя материята на нашите тела.

Свами Вивекананда



Материята се разпада на електрони, които съвсем не са материя, а частици електричество. Материята е илюзия, възникваща от движението на енергията.

Когато вентилаторът работи с голяма скорост, ние не можем да видим отделните перки. Виждаме само въртящ се кръг. Пространството между перките изглежда изпълнено. Следователно енергията, въртяща се с голяма скорост остава невидима, но ние наблюдаваме последствията от нейното въздействие.

Сега науката казва, че в природата не съществува нищо, подобно на твърда материя. Дори стената изглеждаща твърда, не е такава. Тя е пореста и проницаеми. Всеки атом е порест.

Ошо




Във всяка религия съществува идеята, че Вселената е произлязла от интелекта. Висшият интелект е пръв в реда на сътворението и от него произлиза онова, което наричаме груба материя.

Науката казва, че интелектът се е появил последен. Те казват, че неинтелигентните неща бавно еволюират до животни и след това до хора.

И религиозното и научното твърдение, въпреки, че изглеждат напълно противоположни едно на друго, са верни.

Вземете една безкрайна поредица от А и Б. Въпросът е кое е първото – А или Б. Ако приемете, че поредицата започва с А-Б-А, тогава А е първо. Ако обаче приемете, че започва с Б-А-Б, тогава Б е първо. Всичко зависи от гледната ви точка. Интелектът претърпява модификация и се превръща в груба материя, после отново преминава в интелект и отново – в материя и т.н. И едните и другите сочат една и съща верига.

Свами Вивекананда


Ако това, което се изправя пред нас е добро, трябва да бъдем блакосклонни към него, а ако е зло, трябва да бъдем безразлични. Всяка реакция под формата на омраза или злина е във вреда на ума ни, но ако контролираме всяка зла мисъл или дело, или помисъл да отвърнем, това е в наша полза.

Свами Вивекананда





Как се възпират мисли и емоции, които са неблагоприятни. Например, когато в ума се надигне голяма вълна на гняв, как може да упражним контрол над нея? Просто като издигнем противоположна вълна – да мислим за любов.

Свами Вивекананда





Животните, които са отглеждани, за да бъдат заклани, водят неестествено, мъчително съществуване. Родени чрез изкуствено оплождане, те биват подлагани на жестока кастрация, на стимулация с хормони и са угоявани с неестествена храна, за да бъдат откарани там, където след дълго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака мъчителна смъртта. Хормоните, изкуствената храна, паническия ужас – всичко това отива във вашето тяло след приема на месо.




Съсредоточете мислите си върху хубавите, красивите и истинските неща в живота. Тази положителна нагласа ще ви помогне да усетите енергията на Вселената и ще задейства отварането на врати за повече ползотворност и радост. В живота ви ще започне да тече магическа трансформация. Обектът на вниманието се превръща в наша реалност.

Сър Джон Темпълтън


” Светлина е моята природа. Нищо друго, само светлина. Появи ли се светът, единствен Аз сияя. Светът от мене се излива и в мене се разтваря той, като гривна претопена в злато, като делва в глина разпрашена, като вълна утихваща в океана. Обожаем съм, и колко чуден! И безсмъртен. Дори светът да рухне в погибел от Брахма та до стръкчето трева, Аз пак съм тук…”

ДРЕВНОИНДИЙСКИ ТЕКСТ



ЧАСТИЦА ОТ ОКЕАНА Цялата Вселена е един океан от материя, а вие сте името на една малка частица, аз – на друга, а Слънцето – на друга. Знаем, че материята постоянно се променя и онова, което е част от Слънцето, утре може да съставя материята на нашите тела. Свами Вивекананда


26
Дори да приемеш, че непрестанно
се ражда, умира и пак се ражда,
дори тогава, о, Мощноръки,
за какво на света да тъгуваш?

27
Смъртта за роденото е неизбежна,
както за мъртвото е неизбежно
новото раждане — и не бива
за неизбежното да се тъгува.

28
Съществата са непроявени
отначало, а после се раждат
и след смъртта си отново стават
непроявени. Защо да плачем?





40
Сетивата, умът и разумът
са седалища на желанието.
Чрез тях то забулва вечното знание
и вкарва в заблуда въплътеното.

41
Затова ти, о, Бхаратаршабха“
най-напред овладей сетивата,
за да победиш това зло голямо,
което руши мъдростта и знанието.

42
Велика сила са сетивата.
Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът.
Над разума има Едно — то е атман.

43
Щом познаеш чрез разума Висшето,
щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки, —
врагът ти в битката е желанието!

- Вася Бхагавадгита






16
Какво е действие и бездействие?
Тук даже мъдрите се заблуждават.
Ще ти разкажа за чистото действие.
В него ще бъдеш свободен от злото.

17
Трябва да знаеш какво е действие.
И какво е погрешно действие.
Трябва да знаеш какво е бездействие.
Пътят на действието е таен.

18
Който вижда в делата Бездействието,
а в бездействието — деяние,
той между хората е мъдрецът —
той е йогин в своите действия.

19
Който в своите жизнени действия
не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си
в огъня — Знание, — той е мъдрецът.

20
Който е освободен от желание
за плода на делата — и действа
доволен, без да търси подкрепа,
той и да действа — не върши нищо.

21
Той няма надежди и притежания.
Отдал е изцяло ума си на атмана.
Такъв човек от грях е свободен:
не той — тялото му в света действа.

22
Доволен — каквото и да получи,
отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа,
той от делата си не е обвързан.

23
Щом не е обвързан, щом е свободен,
щом умът му почива в Знанието,
делата му са свещени жертви —
унищожил е тежката карма.

24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.

25
Някои йогини принасят жертви
на божествата, които почитат.
Други принасят себе си в жертва
на Едното — пламтящия брахман.

26
Някои в огъня на покоя
жертват петте сетива на знанието.
Други в огъня на сетивата
принасят в жертва сетивни предмети.

27
Трети жертват сетивното действие,
както и своите жизнени токове.
в огъня на единение с атмана,
който е разпален от Знанието.

28
Едни принасят в жертва богатство,
други — монашество, трети йогизъм.
Едни правят жертви, като се учат,
други — чрез пазене на обети.

29
Някои в прана — в издишването
изгарят апана — вдишването,
или обратното, или задържат
и двете — отдадени на пранаяма.

30
Някои хранят умерено тялото —
горят енергии в други енергии,
Всички те знаят какво е жертва.
И чрез жертви изгарят страданието.

31
Които се хранят с останки от жертви —
вкусват амрита, — стигат до брахмана.
Но всички, които не правят жертви,
губят и този живот, и вечния.

32
Много и разнородни са жертвите
според учението за брахман.
Жертва се ражда от всяко действие.
Ако разбираш това — си свободен.

33
По-висше от материалните жертви
е жертвопринасянето на Знание.
Защото всички земни деяния
в свещеното Знание свършват, о, Партха!

34

Ще придобиеш свещеното Знание
чрез прекланяне пред учителя,
чрез разумни въпроси и служене.
Зрящият мъдър ще те научи.

35
Добиеш ли Знанието, Пандава,
ти няма вече да се заблуждаваш.
Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:
светът е в атмана. Аз съм атманът!

36
Дори да си най-големият грешник
сред всички грешници — и тогава
с лодката на свещеното Знание
ще преплаваш морето от мъки.

37
Тъй както огънят изпепелява
подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща
всички човешки деяния в пепел.

38
Нищо не е така пречистващо
на този свят както Знанието.
Всеки, който напредне в йога,
ще го открие сам в себе си — в атмана.

39
Който вярва — постига Знанието.
Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него
намира вечен покой и радост.

40
Но невежият, който не вярва
и винаги се съмнява — е мъртъв.
Нито истинска радост ще види,
нито този свят, нито висшия.

41
Освободен чрез йога от действия
и чрез Знание — от съмнения,
щом постигнеш покоя на атман —
не те обвързва никаква карма.

42
С меча на Знанието посичай
всички съмнения в сърцето си
от невежество породени.
Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!



А, ето о, подвижници, благородната Истина за страданието:
Раждането е страдание.
Стареенето е страдание.
Боледуването е страдание.
Умирането е страдание.
Тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са страдание.
Съединяването с неприятното е страдание.
Откъсването от приятното е страдание.
Неполучаването на жадуването е мъчително.
Накратко всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни.

Буда




Единствената цел в живота на човек е станало утоляването на страстите и апетита, осигуряването на комфорт и удобства. Когато човек достигне този стадий не му остава нито Бог, нито добродетели. Днес изразът “честна дума” не значи нищо, нужни са писмени договори. Външната вежливост заменя любовта, а лицемерието измества истината. Поради големия прогрес в материалния свят хората са затворили вратите за друг свят на развитие. А там може да се попадне само ако се открият вратите към дълбочинната страна на живота. Човек вижда само онова, което е пред него и не може да погледна в дълбочина, защото е погълнат от живота на повърхността. Трябва да се проникне в природата на нещата, да се разбере причината и следствието, да се забелязва фалшивата страна на истината и правдивата страна на лъжата. Именно тогава правиш крачка към духовния път.

Инаят Хан


Материята се разпада на електрони, които съвсем не са материя, а частици електричество. Материята е илюзия, възникваща от движението на енергията. Когато вентилаторът работи с голяма скорост, ние не можем да видим отделните перки. Виждаме само въртящ се кръг. Пространството между перките изглежда изпълнено. Следователно енергията, въртяща се с голяма скорост остава невидима, но ние наблюдаваме последствията от нейното въздействие. Сега науката казва, че в природата не съществува нищо, подобно на твърда материя. Дори стената изглеждаща твърда, не е такава. Тя е пореста и проницаеми. Всеки атом е порест.

Ошо



За да откриете истинското, е необходимо да се освободите от зависимостта на традицията, което означава свобода от всякакъв страх.
Джиду Кришнамурти