"Върховната истина"(Парам-Атма)

четвъртък, 24 август 2017 г.

Числа

Информацията за холограмата на макрокосмоса е по повърхноста на космичното яйце по Ведите това е пранавата ОМ, а за микрокосмоса на материално ниво за всяко растение , жив организъм, човек, е във когиталните частици/ АНУ, кармичен атом, псион, трон на духа, атом на Демокрит, БГ трон, нематериална точка от концентрирана енергия всички наименования от различни теории и религия/.

От тези частици преди големия взрив в резултат на микрофлуктоация се образуват торосоиди по законите на антисиметрията като всеки се свързва с антисиметричния си и образуват диполи всеки от които съдържа две еднакви части атоми тороси - това са виртуалните фотони които нямат спин .

При свиване на космичното яице в резултат на квантови удари техните два истински атома придобиват еднопосочен спин. Така от виртуалните фотони възникват реалните фотони спинори и първото вещество озарява космичното яйце и безбрежните простори край него.

Кварките това са възможни типове реализация на истинските атоми спинори.

Пранавата ОМ води до промяна, което е времето, до разделяне, което е пространство, което води до безбройни атоми,... но всичко това е само една идея.

Фитонна структура на физическия вакуум

Проявлението на първичните космически сили е вибрация която се проявява като особен звук СЛОВОТО ОМ от него произлиза идея за промяна в вечното неизменото -Времето и идея за разделяне във вечното неделимото поява на пространството, произтичащ ефект е идея за безброи много атоми/ану или патра/Те в съвкупност се наричат МАЯ или божия сила на илюзията.Тези атоми предтсавляващи вътрешно и външно 4-те идеи са трон на духът и осветляваики ги създателят създава тази вселена. Атомът под влияние на ЧИТ (универсално знание) формира Читта или спокойно,състояние на разума, който, когато е одухотворен, се нарича Буддхи, Интелект. Неговата противоположност е Манас, Ум, в който живее Джива: индивидуалният Аз с Аханкара, Егото, идеята за отделно съществуване.Този Атом (Авидя, Невежеството) бидейки под влиянието на Универсалната Любов (Чит, Светият Дух), става одухотворен, както железните частици се намагнитизират в магнитно поле, и обладан от съзнание, силата за осезание, и тогава го наричат Махат, Сърцето (Читта); и бидейки такъв, идеята за отделното съществуване на собствения Аз се появява в него, която се нарича Аханкара (Его), синът човешки. Бидейки по този начин намагнитизиран, той притежава два полюса, единият от който го привлича към Реалната Същност(Сат), а другият го отблъсква от същата/ отрицателен/. Първият полюс е наречен Саттва /Буддхи/; Интелекта, който определя какво е Истина ,вторият бидейки част от Отблъскване, поражда идеалния свят за наслаждение (ананда) и се нарича Анандатва или Манас/ Ум/. Чита /одухотвореният атом/ има 5 проявления 5 фини електричества ,образуващи каузалното тяло на сина божи.Тези 5-те привлечени от Атман/Св дух/ създават магнитното поле на тялото Сатва будхи/интелект/,които определя какво е истина/.Петте електричества са ПАНЧА ТАТВИ и са причина за всички други творения в космоса.Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата вселена. Чита черпи енергия/информция/ от природата и я изпраща навън като мисъл.При хората по подобие на боговете е същото,имаме инструмент-око, орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва. Умът поема впечатлението и го подава на Будхи/кято определя кое е истина и взема решение, заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от деиствия и реакции се предоставя на Джива истинската душа/в сърцето/ която възприема един обект в тази смесица. Природата/практири е тази която се движи отражението на това движение пада в/у Азъ и тои мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен Разликите му инд. душа/съзнание/ и Брахман са привидни .

Индивидуалната душа е просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.

Както виждате, графиките, и на Монадата и на Кадуцей имат общи характеристики.
Овал. Наподобяват сърце.7 вихъра в средата. Нишки. Но при Кадуцей са показани само 5, докато при Ледбитър са показани по-подробно като 10.

Монадата е изтъкана от 10 нишки! Най-общо казано СФЕРИЧНА ФОРМА! 7 вихъра в средата.

1.Монадата се върти около невидимата си ос.
2. Самата ос вибрира и трепти,описвайки в двете си противоположни точки кръг.
3.Монадата контрахира.Туптене. Пулсация .Подобно на сърцебиенето.

В зависимост от посоката си на въртене Монадата придобива заряд.
И както се вижда от графиката, тя е съставена от 10 нишки, редуващи се материя-антиматерия. Според науката ако тези два елемента се докоснат, те ще се анихилират. Но от графиката се вижда, че те изобщо не се докосват.
Нишките са навити в спирала, като общата им форма наподобява човешко сърце! В центъра на това"сърце"те се преплитат в 7 спирали, сформирайки своеобразен вортекс. Ако вземем една нишка и я развием, то тя би образувала идеален кръг. Всяка една от тези 10 основни нишки(без значение материя или антиматерия!!!) от своя страна е съставена от други 7 нишки.Всяка една от тези 7 пък на свой ред се композира от още 7, и т.н.цели 7 пъти.7х7=49.
Всяка една нишка от най-грубата до на-фината представлява навита спирала. Непрекъснат наниз от перлички.Тези перли са сферични единици празнота. Все едно пишете мънички букви О,като не прекъсвате връзката между тях..Тези "О"са сферични единица празнота. И ако нищото е листа хартия, то съзнанието е мастилото.

Матриката Биджите или шакти са 49 и 1, като 16 шакти или форми на съзнание са гласни те притежават сила да активират съгласните.МБ се състоят от нада бинду и биджа, те съдържат в себе си трите гуни притежават трите сили на осъзнаване, желание и деиствие, те съответстват на 5 форми на жизнена енергия прана, те са живи от природата на съзнание и сила буквите от А до КША са ШИВА /съзнание/ и Шакти/сила/. Тези варна са Брахман и те са Вечни.50 Варна възникват от нада в правилен ред.Кундалини е във формата на 50 Шабда-матрика а зв.КА е самата кундалини.т.е. тя е и нада/в анахата звук на гръмотевица/ и бинду/в мулдахара/ тя е от природата на съзнание и е Практири. Джнана мала/ броеница на духовното знание и е основа на холограмата в макро и микро материалният свят.

Защо пък 10 измерения и защо пък точно 10 нишки в монадата?
И какво изобщо знаем за числата?Какво означават те?
За да разберем"растежа" на пространство-времето,трябва да проследим неговото развитие в числата.Да проследим пътя по който съзнанието конструира формите си.

0 Абсолютното съзнание

Точка и сфера.Празната точка. 0-та носи в себе си Дуалната Природа на Съзнанието.
Ако компресираме и съберем рамките на 0-та ще получим точкаТа в нейната пълнота!Т.е.празната нула,ще се превърна в пълна точка.
0-та отразява съзнанието на Абсолюта в своя процес,също така означава и статичност!Спицата..
0-Съзнанието е неизменната величина при прогресията на числата и от нея тръгват и в нея завършват всички познати ни числа.0-та е затворена струната.Потенциала на Микрото/индивидуалността е осъзнат в сферичната пустота на Макрото/Цялото.
Хармонията на Тук и Сега изразяваща се в това мъничко и между двете думи. Малката вълничка и която ги обединява в перфектен баланс.Това мъничко и е тъканта на пространство-времето.Вълната Е Времето.
Началната точка е Наблюдателя на това Време.

1 Първично Съзнание.Антиматерия.
Точката е прогресирала в права/зададен вектор.Разгъване в равнина..Нещото] вече е на лице.Мрака.Хаоса..Нищото.
Това е осъзнатата антиматерия/вакуум.
Ако едно нищо,бъде осъзнато и дефинирано,то автоматично престава да бъде нищо в 100%смисъл..
Точно както с тишината.В момента в който я назовеш,тя изчезва!

2 Светлина .Пространството се разгъва във време.
Светлината е вълна.Начална точка с два лъча.Разстоянието между тях е "темпото".Вълната.
Платното на пространство-времето е разпънато.Двойката е интересно число което би могло да бъде открито по два начана.
Ако ако съберем 1+1(антиматерия + антиматерия) ще получим Взрив.Светлина. Светлината е лъч.
Но инересното което се наблюдава при О-лата е,че ако изпишем математически сбора на антиматерията и съзнанието,то това би било 0+1. Като по този начин вече имаме зададени две понятия.Имаме изписани 2 математически стойности!Това реално=2.Светлина.Лъч.Не,че ако съберем антиматерия + антиматерия няма да получим същото.Бум.Взрив.Светлина.
Тоя принцип 0-съзнанието,важи за всички числа.Имаме една права.Антиматерия.Сега тази антиматерия започва да все по-ясно да проявява съзнанието и започва да излъчва/генерира все по-силна и концентрирана пси-енергия.Намерение.Воля.Едната равнина генерира втората.

Енергията произведена от вибрациите на Първичният Океан,излъчва Светлина.Холограмата на Сътворението.

3 Материя.Антиматерия=светлина=материя.
Материята изкривява равното платно на пространство-времето.
Само,че затова е нужен баланс между 1 и 2.
Ако обърнете 3-ката на страни,с двете полусфери на долу,наподобява везна,нали?А разгъването в 3Д(пирамида)вече изразява ясна форма.Обем.Ето я вече и физическата материя

4 Време.Тук материя и време се осъзнават като двете лица на една и съща монета.
Защото материята генерира своето време.
"Времето е в нас,и ние сме във времето"
Моделът се повтаря.Към 3(материята)прибавяме 0/съзнанието.Забележете,че се получава натрупване на 0-та,елемента съзнание! Имаме вече проявената материя и нейното осъзнаване като Време.Т.е.платното на пространство времето е разпростряно във всички посоки .
То и самият символ 4 напомня подобно нещо,квадрат,платно..
И времето е осъзнато като абсолютно неделим аспект на пространството.Все едно да кажеш,че ембриона е отделен организъм от майката.Отделен,ама а го извадиш,а е спрял развитието си и няма бебе..

5 Стремежа към сферичност на формата.Формата започва прогреса си към сфера.За това и 5-цата съдържа сферичен елемент в графиката си.Сферичност на времето..Времето е като цилиндър.Това е движението на неговият тъканен флуид.

6 Сферата е затворена.ИнФормата е налице.3-те аспекта в 3-ката са осъзнати.Ин-Формата е налице.3-те аспекта в 3-ката са осъзнати.

молекулата на водорода

7 Когато погледнем към звездите търсим в миналото.Когато погледнем към часовника на стената търсим в миналото,защото има разминаване между времето на часовника и очите ни
Съзнанието завършва цикълът на материята и се припознава като всичко сътворено.

8.Завършената 7 се трансформира в 8 .Което от своя страна се явява първо стъпало/ниво в следващата октава.До Ре Ми фа Сол Ла Си До Завършването на цикъла и навлизането в нов.еволюцията изобразена в 8-цата,която само показва,че всичко преминава едно в друго.И тогава..Балансът..Всичко е на кантар..Дали да седи в покой с осъзнатият вече потенциал или..още малко натрупване на 0-съзнание и..

9. Тук 8 преминава в 9.Точката започва е постигнала своя еквилибриум и вече излъчва свой Космоос.Самата тя изстрелва лъч 9 започва да еманира цикъл!

10.НеЩо вече Е,и то е напълно Осъзнато за Себе Си.
Монадата генерира своето времето/и неговата форма.

Ето как започва цикълът и как завършва.

0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

В началото имаме 01,но завършва с 10.Местата са разменени.Защо?
Защото всяко поражда и съдържа последното, а последното съдържа предходните числа в реда, макар и не винаги последователно проявени...
Защото всичко започва от съзнанието и пак там завършва.Както и да се разглеждат числата,винаги има интерференция на 0-та.Съзнанието.Ето..0110.Всичко започва и свършва с елемента съзнание.Без него нищо не е възможно.
И забележете,че не случайно числата си приличат графически.
1 прилича на 4 и 7
6 и 9
3 и 5
2 обаче не прилича на никое нали?Но наподобява 1 с повече флуктуации.Това е така,защото както видяхме 1 е трансформирано 2 и обратното!Т.е.това е първата проява на дуалноста на едно и също нещо,а именно 0-та!Просто интензитета на динамиса,съзнанието е различен за мрака и за светлината!За това в 1(мрак) имаме по-бавни флуктуации,а при 2(светлина)по-бързи!За това и няма 1+1=2 Антиматерия+Антиматерия не дава постоянна Светлина,но натрупването на 0-та/съзнанието към 1-антиматерията,води до второ проявления.2-Светлина.
И едва тогава...Материята!3-ката...тук вече имаме 1+2=3.Както казах за това е нужен баланс!!! А 3 наподобява 8,нали?Балансът!
0 и 8
Точката и нейният безкрайният цикъл.
Да видим ПИ
3,14=баланс!
Без този баланс построението е невъзможно.
3+1+4=8...Перфектното развитие и пълният баланс!"Миг на Статичност".Без тая"статичност" проявената материя е невъзможна.Мигът в който Е!
То и самата буква Е ако я затворим,ще получим 8-мица.БАЛАНСЪТ!

Мистериозната 7-мица
0-лата/Абсолютното съзнание се разпада на 7 основни,от които произлизат другите.
Спазвайки 7 основни принципа,информацията започва да се групира,като по този начин се надгражда! Или иначе казано,това са фазите на точката 0 до 7.
Както видяхме от графиките на Ледбитър,струните са композирани от други 7,те от други 7 и т.н.Водещи до наличието на 49 фини свята.
Което отново говори за "разпада" първичното съзнание до 7 основни вида.Всеки от които пък от своя страна се разпада на други 7 и т.н. до въпросните 49 нива.

Останалите числа са надграждане на 7-цата. Но самата нула е 7 степени на нейната същина.8 и 9 се явяват по-скоро,ефекти на 7.
7 може да остане в 8(полето на безкрая),но може и да реши да се прояви като 9.

Според Херметизма имаме 7 посоки.
НАПРЕД–НАЗАД,НАЛЯВО-НАДЯСНО,НАГОРЕ-НАДОЛУ,НАВЪТРЕ!

Ето и музикалната стълбица

Бялата светлина се разпада на 7 основни цвята

7 чакри

Тялото какво презентира?Материята!В тялото има 7 чакри,вихърът в центъра на Монадата образува 7 спирали!7 дни в седмицата!На всеки 7 години казват клетките ни се обновявали изцяло,първите 7 години при детето..
Както казах,всичко води до това,че Първично Съзнание/Материя се"разпада"на 7 Енергии(елемента,видове съзнания)..

Тук ми помогна Мила,за което и благодаря.
Голямата пирамида, ако разделим височината на 7 равни 'стъпала' /седмичността, проявена/ , всяко с височина = x и прилежащия към основата ъгъл ~ = 52градуса /оптимален наклон спрямо слънцето/, след което нанесем наклона спрямо основата, то нейната дължина ще се равнява на 10* x /10 пъти x/, т.е графично Пирамидата ще представлява информационен справочник, отразяващ основни иначе невидими съотношения.

http://psyhea.webnode.com/chisla/

сряда, 23 август 2017 г.

Информация идваща отвън а не от ДНК, кара хормозомите да строят материалното тяло

СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

...Ние стигаме до най-важната част относно свойствата на човешката кръв и може би ще бъдем в състояние да открием една от тайните на заболяването, наречено сатанизъм. Но първо, да обозначим проблема. Когато се опитва да се идентифицира/определи какво е това нещо човек, понякога се отговаря по този начин: мислещо същество. Всъщност една от непреодолимите линии, разделящи дивите животни от човешкото мислене е наша собственост, но имота не изчерпва всички човешки качества, присъщи само на него. Станислав Гроф, позовавайки се на добре известни учени, неврохирурзи и невропсихолозите, изразява дълбоки съмнения, че нашето съзнание и нашите мисли са произведени от мозъка. По негово мнение, подкрепено от становищата на други учени, мозъкът не произвежда мисъл, но само декодира сигналите, идващи отвън, които заставят лицето да отговори/реагира адекватно на тях.1 Внучката на световно известния физиолог и невролог В.М.Бехтерев, заемаща до пенсионирането си поста на надзора на Центъра The "мозъка" на СССР академия на науките Наталия Петровна на спондилит, говорейки 2 октомври, 1994 за първа канал "Останкино" (11 ч. 50 мин.) в специална програма, посветени на Института (Център) на "мозъка", заяви, че идеята дължи своето раждане не на мозъка, а на определено действие на вълни върху мозъка, идващи отвън. Дори още по-невероятни неща, свързани с излагането на човека на въздействие "отвън", откриват група учени от Министерството на теоретичните проблеми на Руската академия на науките (РАН), която се ръководи от д-р Петър Гаряев . Откритието им се отнася до ДНК. Двойната спирала на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е билс открита от биолози през 1953 г. и в продължение на дълго време се е смятало, че ДНК предава наследствени белези от поколение на поколение. В науката царува убеждението, че цялата информация, която е написана в гените на наследствеността ДНК, които определят програмата за развитие на биологичен организъм. Въпреки това, в 80 години, учените са открили, че "гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само на блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем всички от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".3. Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнов образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започват да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ". П. Гаряев отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма. Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото. И тук ние неизбежно стигаме до идеята за супермозък - мощна полева форма интелигентност, която се основава на вакуум. Именно от вакуума излъчват вълни даващи генетичната информация на всички живи същества и енергия за развитие". Ние молим читателя да обърне особено внимание на онези места, които сме идентифицирали. Веднага ще ви порази факта, че субстанцията, носеща информация в нововъзникващия организъм, за бъдещо развитие, както и необходимата за това развитие енергията, П. Гаряев нарича "вълни" ("вълнови образ", "вълна холограма"). За допълнително сравнение, ние трябва да разберем, от какво се състоят тези вълни, какво е това. Mодерната експериментална физика е намерила отговор на тези въпроси. Това е - светлина. За това че светлината (фотона) е базата на всички неща, пише В.С.Петросян в своята "концепция на единната физика".

Американският учен, който сега наричат основател на науката за бъдещето е обединил в единна система геометрия, квантовата теория, теория на относителността, химия, биология, ботаника, зоология, психология и история. Артур Янг, смята, че моделът на Вселената е съставен от седем последователни етапа: леки, ядрени частици, атоми, молекули, растения, животни и хора. Решаваща роля във вселената Артур Янг приписва на светлината, като единствен и универсален носител "квант на действието". Квантите са микрочастици. Нека сега да се опитаме да обобщим всички данни (получените данни, ние повтаряме, чрез експерименти и затова има научни доказателства). Още преди появата на всеки жив организъм е създаден някакъв негов информационен прототип в който са планирани всички етапи от неговото бъдещо развитие. Този вълнов прототип идва отвън генната структура на ДНК, източника е извън живия организъм. В тази връзка, не можем да забравим думите на Корана: "Наистина, Ние възкресяваме мъртвите и записваме това, което те са подготвили по-рано, и техните отпечатъци, и всички неща Намерени/сверени ясно оригинала" (сура "Ясин", стих 12). По същия начин, мислите на човек, родени от мозъка му, обслужват само информация, декодират вълни, идващи от някъде в космоса; декодер, който мистериозно превежда информационните импулси в специфични детерминанти на човешките действия, адекватно отговаря на характера на ситуацията в живота.

С други думи, мозъкът дешифрира команда отвън, той предизвиква човек да действа така като ситуацията налага. За да се опрости схемата, ние не говорим все още за неща като фантазия, мечти, творчество и т.н. Всички тези проявления не надхвърлят границите на човешките познавателни свойства и по този начин са вплетени в така представената схемата , макар и да заемат специално място. Но ние не трябва да изпускаме от поглед друга връзка на този процес - кръвта. Мозъкът получава сигнали не директно, а чрез кръвта. Ние говорихме много за кръв, като носителя на запис. Кръв е едновременно "уловител" на информация, и "носител" към мозъка. Това "пренасяне" става почти веднага и не зависи от скоростта на циркулацията на кръвта. А до кръвта информацията идва от космически вълни на базата на светлина (фотон). Светлината, както казват учените, е в основата на всичко - и вълна и корпускулярни (Материални) частици, тя е - в основата от нея са издигнати всички неща, които има в материалната Вселена. Но над тази светлина има и друга светлина. На - всемогъщия Бог- на света извън Холограмата.

Този народ живее в градове, наброяващи от няколко десетки хиляди до един милион жители. Той е разделен на строго ограничени касти - работници, войници, чистачи, портиери, шпиони, възпитатели и се грижат за тях по-младото поколение. Понякога жителите на един град правят военна атака срещу своите съседи, а в случай на победа, затворниците и плячка-удобно. Пленниците са поробени. Те пасат добитък и култивират зеленчукови градини. Можем да кажем, че тези хора са живели под матриархат, като във всеки град оперира кралицата, което отговаря на отбранителни войски и техните съдебни служители. Ако читателят все още не е разбрал, за какво се говори, да обясним - за мравки. Социалните насекоми (мравки с изключение на тези, включват пчели, оси, пчели и термити) са постоянно във въображението на зоолозите и постоянен дебат по темата, кое ги управлява - инстинкт или интелигентност. Такова сложно, разделение на йерархията в животинския свят, почти като при хората е поразително, особено при насекомите с микроскопичен мозък. Ехото на тези повтарящи се дискусии, читателят ще открият на страниците на литературата, ние също се интересуваме предимно как социалните насекоми обменят информация. Учените са дали отговор на този въпрос. Мравките (както и други социални насекоми) съобщава, използвайки аромати. Ние вече говорихме, че хората възприемат "природните" миризми един от друг, но ги декодират само на две нива - ". Лоша", "добра". Миризмата, излъчвана от кръвта на друг човек, предизвиква в нас само две реакции - "съчувствие" и "антипатия". Мравките също буквално разговарят с миризми. С чувствителните си антени, те могат да изпращат и получават съобщения от този вид: за посока, за характера на релефа, от ъгъла на падане на слънчевата светлина, разстоянието, вида на продукцията, алармата и характера на опасността, както и много други сигнали, подробни и конкретни. Нито едно животно на земята, с изключение на социалните насекоми, не може просто да "каже" на брат си къде е, колко далеч, и за извършване на каква точно определена работа отива. Например, нито едно куче чрез лай, или движение на тялото не може да "каже" на другото куче толкова просто нещо: "Иди при ъгъл от десет градуса на линията на залеза на разстояние от половин километър, и донесе тук парчето месо, което аз съм намерил, но не можах да донеса ". В същото време, антените на мравка са влезли в контакт с брояча на други мравки, и те са насочени в правилната посока, на точното разстояние за желания обект. Миризма е "езикът на мравките" Мравките, без съмнение, имат причина. Но това не е умът на физическите лица, както в човешкото общество.

Мравките (или пчела, пчела, оса, термити) няма да могат да живеят извън тяхната биологична система, независимо от техните каста ниши. Тези насекоми живеят и работят успешно само във взаимодействието, съставляващо биологично цяло.9 Биологично поведение на мравките, откъснати от семействата си, е безсмислено, те бързо умират. Поведението на хиляди семейства мравки е разумно и ефективно. Прилагайки към тази ситуация, условията на физиката, можем да кажем, че мравешкото семейство е корелативна система, в която роля на кванти играят отделни индивиди. Тяхната корреляция става чрез миризми. Аромата в социалните насекоми играе решаваща роля при определянето на "приятел или враг". Непознатият, който обаче попада в мравуняк или кошер, веднага се убива. Непознат със странна миризма носи опасност от нарушаване на интегрираната биологична система, изкривяване на надеждната корелация на нейните съставни единици (физически лица). И затова безмилостно се унищожава. Истината е в крайното единство и симетрия на природата " В това единство, е включена и човешка кръв, която, както вече бе отбелязано, е свързана система, която обикновено отхвърля всички чужди/извънземни, изкривяващи нейното информационно възприятие.

Езотерично, кръвта е "водата слязла, изтекла долу". Водата е течността във ВИРАжът, а кръвта е течността в МИРАжът. Там където няма вода в Астралът има кръв. Тъй като течността е символ на Астралното движение ввъ Вселената. Кръвта е Астралното съзнание в МИРАжът- "Обърната пентаграма"(Комунистите рисуваха правилна пентаграма, но- червена. Това е заблуда!! Невежество! Правилната пентаграма е бяла: Астралното съзнание във ВИРАжът. Пентаграмата е символ на Астралното съзнание-ум, разум и его). Водата е символ на девите и Богът. Те нямат вътрешни органи с кръвоносна система. За това се казва, че имат СИНЯ КРЪВ, БЛАГОРОДНА КРЪВ.
Водата има бяло-син цвят, а кръвта-червено-червен.
> Какво е кръвта?

Blood никога не се "дава без бой". Над всеки народ, витае това което Л.Н.Гумилев нарекъл "етническо поле" Хитлер - "гласът на кръвта", Юнг - "колективното безсъзнавано", като ние го наричаме "ореол на миризмата на кръв." Това е все едно.

Смесването на кръв - това е ключа, с които Сатана попада в човешката душа и разваля/хаква нашия универсален "приемник" улавящ светлината, идваща от Бога. Тази формула не се явява дремещ национализъм. Сатанизма е заболяване на кръвта от расово смесване.

Чеченците имат една проста фраза, която е станала поговорка: "дяволите (демони), проникващи/ли в лицето живеят в кръвоносните му съдове," т. е. в кръвта. "Вярата в Яллах пречиствала кръвта и гонила от лудостта на сатанизма. "Ant" Например, ние бихме искали да бутнете на читателя да повярва, че в допълнение към ума на индивида, има и разузнавателни системи (общо физически лица) - на ума етническа група, нация.

Причина етнически системи - специална категория. Тя се проявява в подсъзнателните импулси на харесва и какво на една етническа група в друга. Л.Н.Гумилев очерта това явление с терминът "допълване", което е положително (симпатия) и отрицателен (отвращение). В една от книгите си Л.Н.Гумилев цитира многобройни факти от взаимно съчувствие до рязка взаимна ненавист при различни eтноси.

Една нация чувства симпатия или антипатия към друга нация, както това се случва между отделните индивиди. И в двата случая, "командва" кръвта. Днес бабешката магия е трансформирана в политика на "смесване на народите", ако елитът реши да наруши първоначалната позиция в отношенията между две или повече етнически групи. И в личностен и на етнически сходни нива изкривяване на позициите се прокарва чрез кръвта. Хитлер е знаел всички тези неща и ужасната реалност на това, което езотериците наричат "кръвава магия" а физиката - квантова корелация на системите. Но Хитлер строеше своята философия, качвах от ниската към по-висшите слоеве на живот. Той изгражда образа на Бога, от природата, в която хармония се комбинира с конфронтация, и стигна до марксистката диалектика, която е формулата на Върховното Същество, сатанизма, срещу когото е била уж насочена неговата борба. Бунтът срещу Сатана, приключва в сатанизъм - това се случва винаги, когато Бог се отъждествява с Неговите създания. Бог не се нуждае, да се прочетете чрез неговите творения и комбинации от тях, както и в Неговите заповеди. Култът към природата, без значение колко е мъдър и хармоничен, води до езичеството, за такова състояние, когато Бог му предал равностойни партньори. Трябва да се чете не същността на нещата и законите на природата, както е направил Хитлер, а да се следва примера на природата, - да се премахне изкривяването на кръвта, заедно с неговите носители. Хората имат нужда да четат Свещенните писания,..Шастри, а след това света ще бъде почистен, без войни и унищожение.

oio11.dreamwidth.org/3793185.html#cutid1

http://abvedi.com/6-17-chelovek-vtorichnaya-sistema-dushi.html

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА “ЧОВЕК”

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA

В казаното до тук аз си послужих със словосъчетанието “човешка монада”, а сега ще обясня какво разбира окултизмът под думата “човек”.
Човекът е същество, в което, независимо коя част на Вселената обитава, най-висшето – Духът, и най-нисшето – материята, са съединени чрез ума. Това същество, следователно, е един проявен бог, който върви от победа към победа и се губи в необозримото бъдеще, което го очаква. “Човекът” не е непременно такъв, какъвто го виждаме днес тук, той може да има милиони образи. Думата “човек” означава онова същество, в което Дух и материя са си подали ръце, в което те са достигнали или ще достигнат равновесие; същество, в което Духът е победил материята или ще я победи.
Каквото и да е съществото, при което се срещат тези условия, окултизмът го нарича “човек”. Следователно тази дума не е приложима само към нашата човешка раса, толкова незначителна по отношение на огромната човешка йерархия. За да посочи по-точно мястото на човека в еволюцията – това последно място, за което аз вече говорих – Елена Блаватска казва, че всяко едно същество в тая Вселена трябва да мине през човешкото царство, ако още не го е минало. Ако стои по-високо, значи го е преминало, а ако стои по-ниско, значи му предстои да го премине в бъдеще. Това не е въпрос само за тази раса или тази планета. Съществото “човек” е арена на борбата на Духа с материята и всяко същество трябва да извърши тази битка и да излезе победител от нея преди да влезе в своето “Царство Божие”. Монадата е божественият дух, който е горният полюс у човека, роден от самия Ишвара или по-точно роден от Него и образуващ един център на Неговия живот, “една част от Мене”. “Вдигни очи, о Лану! Какво виждаш над теб в тъмното полунощно небе – една светлина или безброй светлини? – Аз чувствам единния пламък, о Гурудева, аз виждам безчисленото множество от неотделените искри, които блестят в него.”[1] Пламъкът – това е Ишвара в своята проява като Първи Логос. Искрите, които не се откъсват, са монадите – човешки и други. Волята на Ишвара за проява действа върху тези Негови частици, неразделни от Него, и ги води към материалния свят. Те преминават във Втория Логос и пребивават в Него като истински синове на Отца си. От Третия Логос те получават печата, който дава на всяка монада духовна индивидуалност, едно бледо очертание на отделност. След това монадите влизат в направленията, които от три стават седем и всяка група приема цвета на Планетния Логос, в който тя влиза, като седемте цвята се преплитат във великолепни снопчета от ослепителна светлина – първият хоров небесен танц, слънчевата Расалила[2] – докато във всеки Планетен Логос седемте цветни лъча се проявяват като седморен блясък, в който преобладава собствения цвят. Ето защо се казва, че всеки човек е роден под влиянието на тази или онази планета, защото във всяка планета от всяка верига се вливат 7 групи монади, всяка от които носи цвета на особената звезда, която е негов Отец.
Все още монадаите не са готови да предприемат своето дълго пътешествие, защото вниманието им не е обърнато към външния свят; трите лица на тяхната природа (отражения от трите лица на Ишвара) си въздействат взаимно вътре в тях и не са обърнати все още навън към света. Но ето че започват да слизат посредством творческите йерархии.
Първата йерархия им предава животоносната вибрация, която събужда към външен живот Волята, духовния аспект. Втората йерархия дава импулса, който по същия начин събужда Мъдростта, или интуитивния аспект, а Третата йерархия събужда Активността, или умствения аспект. Събудена по този начин да обърне погледа си към външния свят, Монадата е готова за слизане.
Когато се преминат тези подготвителни етапи, многобройните монади, които трябва да станат хора, са достигнали вече своя дом и ще останат там безброй векове. Те съставят Четвъртата йерархия, готова да се впусне в своето дълго пътешествие. Всяка от тях е един “Дхиян-Кохан, различен от другите и с присъща своеобразна духовна индивидуалност”[3], но от естество тъй фино и възвишено, че те не могат да влязат в Петорната вселена, т.е. в петте свята (полета) на грубата материя. Но трябва да се намери някакво средство за това, защото техните божествени сили трябва да се осъществят в света, който ги очаква. По същия начин както Слънцето излъчва материя чрез своите мощни трептения, които наричаме лъчи, така и монадата, действайки върху атомичната природа на духовния, интуитивния и умствения светове, които я заобикалят (както етера на пространството заобикаля Слънцето), поражда трептения в тези полета и създава по този начин един троен лъч по подобие на троичното й естество. В тази своя дейност монадите са подпомагани от Петата и Шестата йерархии, които са преминали преди тях този процес. Петата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Воля до духовния атом на Волята, като духовният атом, който трепти под въздействието на Воля-аспекта, се нарича Дух. Шестата йерархия води вибрационната вълна на аспекта Мъдрост до интуитивния атом, като той, трептящ под влиянието на Мъдростта, се нарича Интуиция. Накрая същата Шеста йерархия води вибрационната вълна на аспекта Активност в умствения атом, който като трепти под влиянието на тази активност, се нарича Ум. Ето как възниква Дух-Интуиция-Ум – монадата в проявената Вселена, като лъчът на истинската монада остава отвъд Петорната вселена.
Такава е мистерията на Бдителя, Наблюдателя, на „бездейния“ Дух, който пребивава винаги в своето тройно естество в собствения си свят и който живее в света на хората посредством лъча, който оживява сенките му – преходните земни съществувания. Писано е в стиховете на Дзиян: Пламъкът рече на искрата: Ти си аз самият, мой образ и моя сянка; аз съм облечен в тебе и ти си моя дреха (мой носител) до деня, когато ще се каже “Бъди с нас!”, когато ти отново ще станеш аз самият и други “аз” и “ти”.[4] Пламъкът, т.е. монадата, пуска навън нишката-живот, тройната нишка, изпредена от собствената му природа и върху тази нишка Сутратма, “Конец-душата”, се нижат всички въплъщения – сенки. “Бдителят и неговите сенки, които са толкова, колкото са превъплъщенията на монадата, са едно. Бдителят, или Божественият прототип, стои на най-горното стъпало на стълбата на битието, а сянката – на най-долното.”[5] Бдителят е “Нашият Отец, Който е на Небесата” и “Отец и Аз едно сме”. Нашите личности са сенки, а индивидуалността ни е образът или Синът на Отца. Безброй сенки хвърля лъчът, на който те са нанизани като перли на нишката на живота. Сенките работят върху долните светове, задвижвани от монадата чрез нейния образ или лъч. Тази активност отначало е твърде слаба и трудно доловима, но с времето се усилва все повече и повече. “Нишката, съединяваща Мълчаливия Бдител с неговата сянка, става все по-здрава и по-бляскава с всяка промяна.”[6]
Нека сега дадем на Сина името Отец, на образа – името Бдител, а него да го наречем Монада, защото няма друго име, което да му подхожда повече, защото той е наистина един и същ. Но образът сега е облечен в материя и, заслепен от новата си обвивка, е слаб и ограничен в този нов за него свят. Образът идва, за да завладее този свят, но преди това трябва да се научи да се покорява: “Макар да беше Син, чрез страдания той се научи да се покорява и стана съвършен.”[7] И така той става господар на живота и смъртта. Но той, образът, забравя своя произход, защото заспива в материята и само постепенно, посредством удари отвън, неговото естество се събужда за проява.

Минаването на монадите
през четирите планетни вериги

Готовите монади влизат в Първата планетна верига – прототипната. Всичко, което знаем за тях е, че най-развитите стават Асури и преминават в Петата творческа йерархия. По-малко напредналите продължават своята еволюция във Втората планетна верига, творческата, като най-напредналите от тях стават Агнишвати и влизат в Шестата йерархия. Най-малко напредналите продължават еволюцията си в Третата верига, Лунната, и когато излизат от нея ги виждаме разделени на три групи:
1) Истински праотци, понякога наричани Лунни, но по-точно е Бархишад-питри. Това са най-напредналите същества от Лунната верига, които в края на същата влизат в Седмата йерархия. Това са Лунните богове, “Лунните владици с въздушни тела”, които ще бъдат натоварени с ръководството на физическата еволюция на нашата Четвърта верига – Земната.
Заедно с тях вървят два класа по-малко развити монади, наричани Лунни Дхияни или Слънчеви праотци. Те са непосредствено след Бархишад-питрите в Лунната верига. Първият клас от тези Слънчеви праотци е развил вече причинно тяло, а вторият е на път да го развие, поради което те са твърде развити, за да влязат в Четвъртата верига при първите нейни кръгове, затова се явяват едва

към средата на Четвъртия кръг, а именно в Трета и Четвърта коренни раси. Тази група включва по този начин три класа монади;
2) Четири класа, които са достатъчно развити, за да стигнат човечеството през първите три и половина кръга на Земната верига. Те също често са наричани Лунни праотци, но това название е само наполовина приложимо за тях, тъй като действително произлизат от Лунната верига, но не са “предци” на човека, а са на път да станат хора и всъщност не би трябвало да се наричат праотци. Това название им бе дадено от Елена Блаватска и влиза в теософската терминология, но трябва да се внимава да не се бъркат с истинските Лунни праотци от първата група – Бархишад-питрите;
3) Три класа, които са отпаднали от Лунната еволюция, изоставайки много назад в общото развитие. Те ще стигнат до човечество едва в края на Седмия кръг от нашата Четвърта верига и ще бъдат човечество на Петата планетна верига, която ще дойде след нашата. Засега се развиват бавно в минералното, растителното и животинското царство.
Тези 7 класа (от втора и трета група, за които току-що говорихме) съставят седемте класа Лунни праотци, за които Елена Блаватска говори често, но за да се избегне объркването аз ще ги наричам само “монади от Лунната верига” – израз, който и тя употребяваше – и ще запазя названието “Лунни праотци” само за първата група – тази на Бархишад-праотците. Казва ни се, че тези монади от Лунната верига са класирани според степента на “еволюция, съзнание и заслуги”[8] и това именно обуславя тяхното влизане последователно във времето.
Тези 7 класа, които се дължат на развитието, не бива да смесваме със седемте типа на монадите, които се дължат на цветовете, получени от седемте Планетни Логоси и споменати по-горе. Всеки от тези 7 класа притежава монади от седемте типа, така че седемте цвята се срещат във всички класове и следователно седемте типа се появяват едновременно и редом, когато някой от класовете влиза в планетната верига. Така всеки последователен клас обхваща в себе си всичките седем типа.
Разглеждайки монадното родословие на човека временно ще оставим настрана Бархишад-праотците, защото те се занимават с физическата еволюция. Няма да се спираме сега и на двата класа нисши Дхиани, защото те са в Лунната нирвана, за да асимилират духовните и умствени резултати от своите минали опитности и ще влязат в Земната верига едва в Четвъртия кръг. Тук ще се занимаем само с втора и трета група, 7-те класа, които започват да слизат последователно на Земята.
Монадата Дух-Интуиция-Ум витае над развиващите се форми, без да слиза по-ниско от атомичното подполе на умствения свят, където тя е представена от умствения атом, придобит за тази верига с помощта на Петата и Шестата йерархии. Тогава се излъчва една нишка-живот, обвита в интуитивна материя и се привързва към атомите, определени за всеки последователен слой като “постоянни атоми”. Тези атоми влизат във формите, приготвени за монадата от Владиците на Луната в последователност, на която ще се спрем, когато разглеждаме физическата еволюция. Засега ще кажем само, че седемте царства (3 елементални, минерално, растително, животинско и човешко) са представени върху всяка планета по следния начин: числящите се към този кръг или към по-ранни кръгове – напълно; другите, които са вън от еволюцията на кръга – в зародишен вид. И въпреки че изглежда странно да наричаме човечеството зародишно, все пак изразът е верен, като се сравни това човечество със съществата, които сияят в своето несравнимо великолепие и които ще бъдат човечество на Седмата верига – човешката. Всяко царство има седем подразделения, които се наблюдават ясно, когато се стигне до човека с неговите седем раси, макар тези подразделения да не са така отчетливи в долните царства. Всъщност тяхното съществуване се разкрива единствено чрез факта, че монадите вървят толкова по-бавно, колкото са по-малко напреднали и изостават, закъснявайки все повече и повече, като паралелно с това все по-нови вълни от монади минават през планетите на Земната верига.
Слизане на човешките монади
Първи кръг

Когато Лунните монади от първия клас на втора група – най-развитите – дойдат на планетата А от Земната верига, те преминават много бързо през приготвените от Бархишад-праотците форми на шестте долни царства и стигат до човешкото царство. Същият процес се повтаря върху планети В, С, D, Е, F и G, прибавяйки по една човешка степен при всяка планета, докато стигнат на G, където монадите завършват всичките седем човешки етапа или общо 49 степени – по седем във всяко от седемте царства – които съставят един кръг. Нека припомня, че под думата “човешки” не трябва да се разбира “човешко същество” във вида, в който го знаем днес. Даже и на планетата D от кръга тези монади нямат човешка форма.
Лунните монади от втори клас следват тези от първи, но вървят по-бавно от своите предшественици, така че в края на кръга са минали само през животинското царство и са стигнали до границите на човешкото, чийто седем етапа ще преминат в следващия кръг.
Лунните монади от трети клас следват тези от втори, но остават малко назад – стигат до прага на животинското царство в края на Първия кръг.
Четвъртият клас е готов да напусне минералното царство и да влезе в растителното.
Останалите три класа, съставящи третата група Лунни монади, са пред прага на минералното царство и предшестващите го две елементални царства в края на Първия кръг. Така първият клас е минал през 49 етапа, вторият клас – през 42 етапа, третият клас – през 35, четвъртият клас – през 28, петият клас – през 21, шестият клас – през 14, седмият клас – през 7; или, ако вземем седмият клас за единица, се получава, че първият клас пътува 7 пъти по-бързо, вторият – 6 пъти, третият – 5 пъти, четвъртият – 4 пъти, петият – 3 пъти, а шестият – 2 пъти.
Трябва да напомня, че в Първия кръг прототипите на минералното царство се намират само върху планетата А, и че най-материално развитият тип от него се появява в минералното царство на планетата D, а най-развитите типове от растителното, животинското и човешкото царства съществуват само под формата на зародиши.
Втори кръг

Във Втория кръг Лунните монади от първия клас влизат само в човешкото царство, усилвайки зародишите, в които пребивават. Вторият клас достига човешкото царство и прогресира с по една степен на всяка планета, като завършва всичките седем етапа на планета G. Третият клас стига до прага на човешкото царство в този кръг, а четвъртият клас завършва растителното царство и е готов да премине към животинското.
Трети кръг

В Третия кръг Лунните монади от първия и втория клас продължават да работят върху развитието на човешките зародиши. Третият клас минава през седемте етапа на човешкото царство, а четвъртият стига до прага на същото и влиза в него в началото на Четвъртия кръг.
В това време трите класа закъснели монади се придвижват бавно, така че в Четвъртия кръг всички излизат от елементалните царства. Те са сега монадите на животните, растенията и минералите и няма да преминат в човешкото царство в този кръг, тъй като природата не може да произвежда толкова груби човешки форми, от каквито те се нуждаят, за да станат хора.
Четвърти кръг

Четвъртият кръг често се нарича Човешки кръг, защото в неговото начало върху планетата А се появяват прототипите на всяка от Коренните раси. Всъщност обаче, това е кръгът, в който минералът достига своето съвършенство, т.е. точката на най-голямата плътност и твърдост.
Когато най-напредналите от въплъщаващите се монади достигнат планетата D в Четвъртия кръг, те са готови за човешко развитие от много по-висш разряд, като тогава постоянният физически атом се привързва към сенките на Бархишад-праотците, които са от етерна материя.
Айтарея-Брахмана[9] описва с няколко думи тази дълга еволюция на монадите през минералното, растителното и животинското царство и влизането им в човешкото: “Има живот в тревите и дърветата; има разум в създанията, които дишат и в тях Азът е по-добре видим. В съществата, които дишат също има живот, но в първите разум липсва. В човека Азът се проявява най-силно. Той е богат по знание, той говори това, което знае; той знае това, което е станало вчера; той знае видимото и невидимото и през това, което е смъртно се стреми към безсмъртното. Такива са неговите способности.” Сайяна също обяснява този пасаж в своя коментар: “В несъзнателното – пръстта, камъните и т.н., е проявена само същината, а Азът още не е достигнал формата на Душата. Неподвижните души, т.е. тревите и дърветата, както и подвижните души, чието дихание е прана, са прояви от една по-висша степен.”
Великите Коренни раси

Ето че виждаме най-напредналите монади да витаят над зародишните форми на Първата велика раса и да ръководят растежа на човешкия зародиш в лоното на времето. Техните топли лъчи подбуждат към дейност материалните обвивки, с които те са облечени, и правят от тях органи за общуване с външния свят.
Най-напред се развива слухът, защото той отговаря на трептенията, които наричаме звук. Макар напълно събудено в своето собствено поле, монадното съзнание отвръща много неопределено на влиянията, достигащи го през материалните була, така че формите са почти безчувствени; те усещат във физическия свят присъствието на огъня – първото въздействие отвън, на което се отзовава съзнанието в новите форми. Когато монадата премине във Втората велика раса, към съзнанието си във физическия свят тя прибавя осезанието – започва да отвръща на въздействието и на въздуха, както на огъня. Ако се вслушаме внимателно, ще чуем как тези странни форми, представляващи човечеството, издават нещо като музикален звук от гласни – несвързано изразявани неопределени емоции, чийто източник е скрит. Ако може да се каже, че има съзнание, то то е по-скоро горе, отколкото долу. Това е едно състояние на унесено и спокойно доволство, което идва отвътре, към което се прибавят и малкото радости и грижи, идващи отвън. Това е монадното съзнание, събудено във висшите светове, но не и във физическия свят, така че безчувствените форми едва отвръщат, макар и по-отчетливо, отколкото тези в Първата велика раса.
Когато монадата дойде в Третата велика раса, нейното развитие се ускорява: към слуха и осезанието полека-лека се прибавя и зрението, което носи по-ясни и определени впечатления за външния свят. Говорът, който в 1-та и 2-та подраси не е друго, освен викове на радост, болка, любов или гняв, става едносричен в 3-та подраса. Водата става толкова осезаема, колкото огънят и въздухът, а формата, все още груба и недодялана, сега има по-ясно очертана човешка форма, над която витае монадата и е готова да приеме разума, който ще я направи “човек”. Тя отговаря много добре на трептенията на живота, които идват отгоре, но във физическия свят е глупава, ограничена, поддаваща се сляпо на импулсите на радост или скръб, идващи отвън и се носи във въздуха напосоки. Монадата не може да овладее своята материална обвивка, която, отзивчива за силните въздействия на своето собствено поле, отговаря на тях толкова повече, колкото повече живот бива вливан в нея отгоре. Този живот се превръща в чувственост и следва животинските инстинкти. Колкото повече монадата увеличава наплива на живот, толкова опасността нараства – все едно да се увеличава налягането на парата в една машина, оставена без всякакъв контрол. Тогава идват Синовете на Ума, които прибавят елемента, необходим за един безопасен прогрес. Интелектуалната еволюция започва и за известно време затъмнява духовната. Последната трябва да направи място за устрема на разума и временно ще се оттегли встрани, за да вземе разумът юздите и ръководството на бъдещите еволюционни етапи в свои ръце.
Нежно и безмълвно монадата започва да въздейства върху разума като работи косвено чрез него, усилвайки неговите енергии и като го развива посредством продължителен наплив на вътрешно влияние, когато той започва своята борба с материалните обвивки. В началото на тази борба той е побеждаван, но постепенно си завоюва водачеството и победата.
Сега ще оставим монадната еволюция, която ще продължи бавно напред до онзи момент, когато тържествуващият разум ще се слее с Духа.

* * *

Това е накратко нашето родословие от страна на Духа. Видяхме раждането ни в Бога; мощните йерархии, които се грижат за нас по време на младеничеството ни; етапите на нашия растеж при слизането ни от верига във верига, от кръг в кръг, от планета на планета, докато стигнем нашата Земя – една позната точка. Смътно си представихме влизането на “Синовете на нощта”, “Синовете на тъмната мъдрост” – тези, които носят ахамкара за създаването на човека – и разбрахме, че те са клон от нашия собствен ствол на развитие – т.е част от нас самите. Видяхме Духа затъмнен и научихме, че трябва да узрее в безмълвие, докато разумът – борецът – се сражава до момента, когато сложи своите придобивки в краката на Духа и станал божествен, зацарува на земята.

<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_________________________

[1] Тайната доктрина, I, 1, стр. 173
[2] Танц на сътворяването, роден и изпълняван от Кришна с всички пастирки, копнеещи по него едновременно, което “е податка, че не става въпрос за личността, а за присъствието на духовната му цялост и жизнено начало в света на желанието, за астралното му всеотдаване… и ако приемем, че жената – Ева, е астралното тяло на човека, ще оценим до колко много съзнания Кришна се докосва, за да ги наплоди” (цит. от “Езотерични школи и мистични учения” на В. Толев, стр. 70). – Б. ред.
[3] Тайната доктрина, I, 1, стр. 335
[4] Тайната доктрина, I, 1, стр. 335
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 334-335
[6] Тайната доктрина, I, 1, стр. 334
[7] Към евреите, V, 8: 9
[8] Тайната доктрина, I, 1, стр. 230
[9] Книга от поредицата обширни философски трудове, които съдържат коментари върху Ведите и Упанишадите. – Б. ред.

ИСТОРИЯТА на АТЛАНТИДА: ясновидско проучване

Автор

У. СКОТ–ЕЛИЪТ

Превод, 1919: Ал. Шишков

Редактори, 1998: Ралица Благовестова, Силвия Иванова

~ ~ ~

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор (по-долу) // А. П. Синет

Въведение

ГЛАВА І

Доказателства за съществуването на Атлантида

ГЛАВА II

География

ГЛАВА III

Възникване на Kоренните раси

ГЛАВА IV

Произход и поселение на подрасите

ГЛАВА V

Държавна уредба при подрасите

ГЛАВА VI

Преселения

ГЛАВА VII

Науки и изкуства

ГЛАВА VIII

Образование

ГЛАВА IХ

Градът на златните порти

ГЛАВА Х

Нрави и обичаи

П Р Е Д Г О В О Р

За читателите, незапознати с напредъка на окултните науки в последно време, напредък дължим на сериозните изследвания, с които се занимава Теософското общество, значението на изложените в настоящата книга факти би останало неразбрано без някои предварителни обяснения.

Досега историческите изследвания върху източните цивилизации се основаваха в повечето случаи върху писани документи. Когато липсваха такива литератуни документи, хората използваха каменните монументи; изкопаните неща дадоха правдоподобни, макар и неми доказателства за древността на човешкия род. Но същевременно светът забрави или пренебрегна възможността да изследва миналите събития съвсем независимо от завещаните нам от древните писатели свидетелства, които понякога може би не са верни. Светът в своята цялост още твърде малко знае източникът на човешките сили, а възможността да съществуват душевни способности по-висши от обикновените – макар че има хора, които всекидневно се възползват от тях – не само се отрича, но и предизвиква присмех от мнозинството.

Положението е смешно и жалко за хората, които разбират целокупността на плана на еволюцията, защото човечеството доброволно се държи настрана от истинското познание на своя бъдещ прогрес.

Даже и най-високата култура, до която човечеството е в състояние да достигне – щом като то продължава така да отхвърля всички източници на висшето си духовно съзнание – никога няма да представлява нищо друго, освен само подготвителен процес в сравнение с това, което тази същата култура ще представлява, когато достатъчно развитите способности на човека ще му позволяват съзнателно да влиза в общение със свръхфизическите светове или области на природата.

За онзи, който има търпението да изучи резултатите на психическите изследвания през последните 50 години[1], реалността на ясновидството ще бъде непоколебимо установен факт. Без да говорим за ясновидците (т.е. тези хора, които изследвайки висшите мирове са в състояние да се сдобият с познания по-висши от тези, които намираме в книгите) тези, които не са такива, а приемат отбелязаните факти с недоверие към възможностите на ясновидството, приличат на африканците, които не вярват, че водата може да бъде твърда, когато е лед. Опитите в областта на ясновидството, събрани от хора, които са изследвали тази способност във връзка с хипнозата, потвърждават хипотезата, че у човека съществува една особена способност да вижда събитията през пространството и времето, и то безпристрастно.

Тези, които са изучавали ясновидството, едно от ученията на теософията, могат да разберат, че крайните резултати, които тази способност дава, стоят толкова над обикновените явления, с които се занимават обикновените изследователи, колкото проблемите на висшата математика – в сравнение с основните понятия за смятането.

Всъщност има различни видове ясновидство: ние лесно можем да разберем всеки от тях като вникнем в начина, по който човешкото съзнание работи в различните светове.

Четенето на една затворена книга с затворени очи, разпознаването на предмети със завързани очи или на разстояние, представлява способност съвсем различна от тази, чрез която виждаме в миналото; именно последната ние трябва да имаме предвид, ако искаме да разберем същинския характер на настоящия трактат върху Атлантида. Ако загатвам и за други видове ясновидство, то е за да се избегне предположението, че обяснението, което ще дам, представлява пълна теория на ясновидството с всичките му видоизменения.

За да можем да разберем способността за разчитане на миналото, трябва предварително да разгледаме какво е паметта. Теорията, според която паметта се дължи на някакво си въображаемо пренареждане на физическите молекули на мозъка, не задоволява тези, които могат да се издигнат над нивото на мислите на един атеисти или материалист.. Този, който приема за разумна хипотеза възгледа, че човек не е нищо повече от одушевен скелет, трябва в същото време да допусне, че паметта в човека съответства на един свръхфизически принцип. С една дума, паметта е функция, която спада към поле различно от нашето физическо. Очевидно е, че картините на паметта се възпроизвеждат в среда, която не е от физическо естество. Живеещият в тялото мислител достига тези картини с известно усилие, което е за него толкова несъзнателно, колкото е несъзнателен и импулса, който привежда в движение мускулите на сърцето – ето точното определение на паметта.

Събитията, в които той е участвал в миналото, са фотографирани от природата върху една нетленна страница от свръхфизическа материя и чрез едно вътрешно усилие той е в състояние при нужда да ги възпроизвежда в областта на едно вътрешно чувство, което пък отразява впечатленията върху физическия мозък.

Не всички можем в същата степен да направим такова усилие, пък и паметта понякога бива неопределена и смътна, обаче при месмерическите (хипнотическите) опити, временното възбуждане на паметта си остава един много познат факт.

Условията, при които това възбуждане настъпва, ясно говорят в полза на обстоятелството, че бележките на природата[2] са достъпни за човек само когато той съумее да ги намери, или ако усъвършенства до известна степен въпросното усилие. Не можем да правим това усилие без да имаме някакво определено познание за употребяваният метод.

След това ние лесно можем да преминем към една друга мисъл, че записите на природата не са всъщност някоя отделна колекция и собственост на някого, но представлява всеобщата памет на самата Природа, откъдето всеки може да вземе само толкова, на колкото е способен.

Аз не казвам, че всяка от тези мисли трябва без друго да следва от някоя друга като логично следствие. Ясновидците знаят, че това, за което говоря, е факт. Но в тази минута моето намерение е да покажа на неясновидещия читател как истинският ясновидец стига до този резултат – без да изброявам в това кратко обяснение стъпалата на умствения напредък, който той трябва да направи докато достигне до това състояние.

Теософската литература трябва да служи само за начало на тези, които търсят едно по-пълно обяснение на нейните величествени концепции и практически прилагане на многостранното й учение.

Теософското движение в по-ново време идва да даде това нейно учение на хората за доброто на всички, които са въ състояние да го разберат.

И наистина, паметта на Природата е едно чудесно нещо – също както в една друга насока ние откриваме, че човечеството съставлява една духовна единица, когато стремейки се към това чудно единение, където единството се достига без загубата на индивидуалността, ние се издигаме във висшите области на Природата. Но за обикновените хора, които в по-голямата си част представляват само първия стадий на еволюцията, вътрешните духовни способности, поставени на заден план след тези, чийто инструмент е физическият мозък, са все още твърде слабо развити, за да могат да бъдат повлияни от други отпечатъци, освен от онези, с които са били в съприкосновение в момента на своето създаване. И така, сляпото вътрешно усилие, на което те са способни, обикновено не е в състояние да извика някакъв друг спомен. В обикновения живот се срещат тук-там успешни усилия, пример за които е предаването на мисъл на разстояние (телепатия). В случая “въздействие на духа” на някого, картините на паметта на Природата, с които тя се намира в нормално съотношение, се схващат от друго лице, което е способно, макар и да не съзнава начина, по който това става – да поставя паметта на Природата при известни условия малко по-далеч от областта, с която той се намира в нормално съотношение. Тези хора започват по този начин макар и слабо да упражняват астрално виждане. Този термин може да бъде използван за рода ясновидство, който искам да обясня тук, за това ясновидство, което в своя най-съвършен вид е позволило да се направят тези разкрития, върху които се основава описанието на Атлантида, изложено в настоящата книга.

Наистина няма граници на астралното виждане при изследванията, отнасящи се до миналото на нашата Земя, било когато говорим за събития, засягащи чоевшката раса в предисторически времена, било за еволюцията на самата планета през геологическите периоди преди появата на човека, било ако говорим за още по-нови събития, всеобщо приетите разкази за които са покварени от немарливостта или пристрастието на историците. Паметта на Природата е строго точна и записва и най-малките подробности.

Ще дойде време със същата сигурност, както е възвратното движение на точките на равноденствие, когато на литературния метод ще се гледа като на остарял и той ще бъде изоставен в оригиналната работа. Много рядко се срещат между нас хора, които могат по един усъвършенстван начин да упражняват астрално виждане и на които, въпреки това, още не са поверени длъжности по-високи по отношение на човешкия прогрес, за който сегашното човечество се досеща също толкова, колкото някой индийски бедняк се досеща за това, което става в нашите държавни дела. Не са малко, но все пак те са малцинство по отношение на образования свят, които знаят какво могат първите и с какви усилия, какво желание са преследвали този вътрешен идел при овладяването си, за който ясновидството е само едно от условията.

Докато очакваме това да се случи, тази книжка се появява като първи пример за един нов метод за исторически изследвания. Тези, които се интересуват от това, сигурно ще погледнат на това съчинение като на дело на въображението, най-вече от материалистите, неспособни да възприемат тук даденото искрено обяснение на принципа, върху който е основан настоящият труд. За читателите, които имат малко по-развито съзерцание, ще бъде полезно да кажем няколко думи, за да де избегне съмнението, че тези исторически изследвания, улеснени от астралното виждане, представляват един сравнително прост процес, що се отнася до историческите времена, отдалечени от нас със стотици хиляди години.

Всички изложени в настоящето съчинение факти са били най-старателно събирани един по един и проследени по време на изследванията, които са извършвани не само от един човек. За съдействие работата на тези хора, там им се даваше възможност да ползват някои стари географски карти и други документи, пазени на сигурни места, като изследванията са били правени далеч от буйните раси, които са ангажирани днес с развитието на европейската цивилизация.

Трябва да признаем, че тази работа е трудна, но затова пък са всестранно възнаградени хората, които са вложили усилия в нея. Това трябва да признаят тези, които са в състояние да оценят необходимостта правилно да се разбере периодът, наречен атлантски, за да може правилно да се разбере светът такъв, какъвто го виждаме днес. Без тези знания всички етнографски спекулации си остават нищожни и погрешни.

Пътят на една раса към развитието й не може да представлява друго, освен само хаос и смесица, когато нямаме ключа, който ни дава характера на Атлантсктата раса, както и вида на Земята по онова време. На геолозите е известно, че сушата и водата често са сменяли местата си; известно им е също – по откритите в различни пластове находки – че тези места са били обитаеми. Но поради липса на точни сведения относно времето, когато са се извършвали тези промени, геолозите отричат тази теория на практика и с изключение на няколко хипотези на известни натуралисти относно южното полукълбо, те винаги са гледали да обяснят преселението на расите поседством начина, по който изглежда Земята днес.

По този начин целия въпрос взима погрешна насока, а етнологическата схема си остава неопределена и неясна, така че не е възможно да се променят несъвършенствата на възгледите относно зараждането на човечеството – възгледи, които преобладават в религиозната мисъл и задържат духовния напредък на епохата.

Упадъкът и окончателното изчезване на атлантската цивилизация са толкова поучителни, колкото и нейното издигане и апогей. Аз постигнах целта си и представих това съчинение чрез този кратък предговор; ако този предговор не успее да убеди читателите във важността на настоящата книга, то това едва ли може да се постигне с някакви допълнителни обяснения.

А. П. Синет

| НАПРЕД >>

________________

[1] Първото издание на книгата в превод на български е от 1919 г. – Б. ред.

[2] Акашиеви записи.