ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДУМАТА “ЧОВЕК”

               

Из книгата “Родословието на човека“ от Ани Безант.
Фотография: NASA


В ка­за­но­то до тук аз си пос­лу­жих със сло­во­съчета­ни­е­то “човеш­ка мо­на­да”, а се­га ще обяс­ня как­во раз­би­ра окул­тиз­мът под ду­ма­та “човек”.
Чове­кът е съ­щес­т­во, в ко­е­то, не­за­ви­си­мо коя част на Все­ле­на­та оби­та­ва, най-вис­ше­то – Ду­хът, и най-нис­ше­то – ма­те­ри­я­та, са съ­е­ди­не­ни чрез ума. То­ва съ­щес­т­во, сле­до­ва­тел­но, е един про­я­вен бог, кой­то вър­ви от по­бе­да към по­бе­да и се гу­би в не­о­боз­ри­мо­то бъ­де­ще, ко­е­то го очак­ва. “Чове­кът” не е неп­ре­мен­но та­къв, ка­къв­то го виж­да­ме днес тук, той мо­же да има ми­ли­о­ни об­ра­зи. Ду­ма­та “човек” оз­начава оно­ва съ­щес­т­во, в ко­е­то Дух и ма­те­рия са си по­да­ли ръ­це, в ко­е­то те са дос­тиг­на­ли или ще дос­тиг­нат рав­но­ве­сие; съ­щес­т­во, в ко­е­то Ду­хът е по­бе­дил ма­те­ри­я­та или ще я по­бе­ди.
Как­во­то и да е съ­щес­т­во­то, при ко­е­то се сре­щат те­зи ус­ло­вия, окул­тиз­мът го на­рича “човек”. Сле­до­ва­тел­но та­зи ду­ма не е при­ло­жи­ма са­мо към на­ша­та човеш­ка ра­са, тол­ко­ва нез­начител­на по от­но­ше­ние на ог­ром­на­та човеш­ка йе­рар­хия. За да по­сочи по-точно мяс­то­то на чове­ка в ево­лю­ци­я­та – то­ва пос­лед­но мяс­то, за ко­е­то аз вече го­во­рих – Еле­на Бла­ват­с­ка каз­ва, че вся­ко ед­но съ­щес­т­во в тая Все­ле­на тряб­ва да ми­не през човеш­ко­то цар­с­т­во, ако още не го е ми­на­ло. Ако стои по-ви­со­ко, значи го е пре­ми­на­ло, а ако стои по-нис­ко, значи му пред­с­тои да го преми­не в бъ­де­ще. То­ва не е въп­рос са­мо за та­зи ра­са или та­зи пла­не­та. Съ­щес­т­во­то “човек” е аре­на на бор­ба­та на Ду­ха с ма­те­ри­я­та и вся­ко съ­щес­т­во тряб­ва да из­вър­ши та­зи бит­ка и да из­ле­зе по­бе­ди­тел от нея пре­ди да вле­зе в сво­е­то “Цар­с­т­во Бо­жие”. Мо­на­да­та е бо­жес­т­ве­ни­ят дух, кой­то е гор­ни­ят по­люс у чове­ка, ро­ден от са­мия Иш­ва­ра или по-точно ро­ден от Не­го и об­ра­зу­ващ един цен­тър на Не­го­вия жи­вот, “ед­на част от Ме­не”. “Вдиг­ни очи, о Ла­ну! Как­во виж­даш над теб в тъм­но­то по­лу­нощ­но не­бе – ед­на свет­ли­на или без­б­рой свет­ли­ни? – Аз чув­с­т­вам един­ния пла­мък, о Гу­ру­де­ва, аз виж­дам безчис­ле­но­то мно­жес­т­во от не­от­де­ле­ни­те ис­к­ри, ко­и­то блес­тят в не­го.”[1] Пла­мъ­кът – то­ва е Иш­ва­ра в сво­я­та про­я­ва ка­то Пър­ви Ло­гос. Ис­к­ри­те, ко­и­то не се от­къс­ват, са мо­на­ди­те – човеш­ки и дру­ги. Во­ля­та на Иш­ва­ра за про­я­ва дейс­т­ва вър­ху те­зи Не­го­ви час­ти­ци, не­раз­дел­ни от Не­го, и ги во­ди към ма­те­ри­ал­ния свят. Те пре­ми­на­ват във Вто­рия Ло­гос и пре­би­ва­ват в Не­го ка­то ис­тин­с­ки си­но­ве на От­ца си. От Тре­тия Ло­гос те по­лучават печата, кой­то да­ва на вся­ка мо­на­да ду­хов­на ин­ди­ви­ду­ал­ност, ед­но бле­до очер­та­ние на от­дел­ност. След то­ва мо­на­ди­те вли­зат в нап­рав­ле­ни­я­та, ко­и­то от три ста­ват се­дем и вся­ка гру­па при­е­ма цве­та на Пла­нет­ния Ло­гос, в кой­то тя вли­за, ка­то се­дем­те цвя­та се преп­ли­тат във ве­ли­ко­леп­ни снопчета от ос­ле­пи­тел­на свет­ли­на – пър­ви­ят хо­ров не­бе­сен танц, слънчева­та Ра­са­ли­ла[2] – до­ка­то във все­ки Пла­не­тен Ло­гос се­дем­те цвет­ни лъча се про­я­вя­ват ка­то сед­мо­рен бля­сък, в кой­то пре­об­ла­да­ва соб­с­т­ве­ния цвят. Ето за­що се каз­ва, че все­ки човек е ро­ден под вли­я­ни­е­то на та­зи или она­зи пла­не­та, за­що­то във вся­ка пла­не­та от вся­ка ве­ри­га се вли­ват 7 гру­пи мо­на­ди, вся­ка от ко­и­то но­си цве­та на осо­бе­на­та звез­да, ко­я­то е не­гов Отец.
Все още мо­на­даите не са го­то­ви да пред­п­ри­е­мат сво­е­то дъл­го пъ­те­шес­т­вие, за­що­то вни­ма­ни­е­то им не е обър­на­то към вън­ш­ния свят; три­те ли­ца на тяхната при­ро­да (от­ра­же­ния от три­те ли­ца на Иш­ва­ра) си въз­дейс­т­ват вза­им­но вът­ре в тях и не са обър­на­ти все още на­вън към света. Но ето че за­почват да сли­зат пос­ред­с­т­вом творчес­ки­те йе­рар­хии.
Пър­ва­та йе­рар­хия им пре­да­ва жи­во­то­нос­на­та виб­ра­ция, ко­я­то съ­буж­да към вън­шен жи­вот Во­ля­та, ду­хов­ния ас­пект. Вто­ра­та йе­рар­хия да­ва им­пул­са, кой­то по съ­щия начин съ­буж­да Мъд­рост­та, или ин­ту­и­тив­ния ас­пект, а Тре­та­та йе­рар­хия съ­буж­да Ак­тив­ност­та, или ум­с­т­ве­ния ас­пект. Съ­бу­де­на по то­зи начин да обър­не пог­ле­да си към вън­ш­ния свят, Мо­на­да­та е го­то­ва за сли­за­не.
Ко­га­то се пре­ми­нат те­зи под­гот­ви­тел­ни ета­пи, мно­гоб­рой­ни­те мо­на­ди, ко­и­то тряб­ва да ста­нат хо­ра, са дос­тиг­на­ли вече своя дом и ще ос­та­нат там без­б­рой ве­ко­ве. Те със­та­вят Чет­вър­та­та йе­рар­хия, го­то­ва да се впус­не в сво­е­то дъл­го пъ­те­шес­т­вие. Вся­ка от тях е един “Дхи­ян-Ко­хан, раз­личен от дру­ги­те и с при­съ­ща сво­е­об­раз­на ду­хов­на ин­ди­ви­ду­ал­ност”[3], но от ес­тес­т­во тъй фи­но и въз­ви­ше­но, че те не мо­гат да вля­зат в Пе­тор­на­та все­ле­на, т.е. в пет­те свя­та (по­ле­та) на гру­ба­та ма­те­рия. Но тряб­ва да се на­ме­ри ня­как­во сред­с­т­во за то­ва, за­що­то тех­ни­те бо­жес­т­ве­ни си­ли тряб­ва да се осъ­щес­т­вят в све­та, кой­то ги очак­ва. По съ­щия начин как­то Слън­це­то из­лъчва ма­те­рия чрез сво­и­те мощ­ни треп­те­ния, ко­и­то на­ричаме лъчи, та­ка и мо­на­да­та, дейс­т­вай­ки вър­ху ато­мична­та при­ро­да на ду­хов­ния, ин­ту­и­тив­ния и ум­с­т­ве­ния све­то­ве, ко­и­то я за­о­би­ка­лят (как­то ете­ра на прос­т­ран­с­т­во­то за­о­би­ка­ля Слън­це­то), по­раж­да треп­те­ния в те­зи по­ле­та и съз­да­ва по то­зи начин един тро­ен лъч по по­до­бие на троично­то й ес­тес­т­во. В та­зи своя дей­ност мо­на­ди­те са под­по­ма­га­ни от Пе­та­та и Шес­та­та йе­рар­хии, ко­и­то са пре­ми­на­ли пре­ди тях то­зи про­цес. Пе­та­та йе­рар­хия во­ди виб­ра­ци­он­на­та въл­на на ас­пек­та Во­ля до ду­хов­ния атом на Во­ля­та, ка­то ду­хов­ни­ят атом, кой­то треп­ти под въз­дейс­т­ви­е­то на Во­ля-ас­пек­та, се на­рича Дух. Шес­та­та йе­рар­хия во­ди виб­ра­ци­он­на­та въл­на на ас­пек­та Мъд­рост до ин­ту­и­тив­ния атом, ка­то той, треп­тящ под вли­я­ни­е­то на Мъд­рост­та, се на­рича Ин­ту­и­ция. Нак­рая съ­ща­та Шес­та йе­рар­хия во­ди виб­ра­ци­он­на­та въл­на на ас­пек­та Ак­тив­ност в ум­с­т­ве­ния атом, кой­то ка­то треп­ти под вли­я­ни­е­то на та­зи ак­тив­ност, се на­рича Ум. Ето как въз­ник­ва Дух-Ин­ту­и­ция-Ум – мо­на­да­та в про­я­ве­на­та Все­ле­на, ка­то лъчът на ис­тин­с­ка­та мо­на­да ос­та­ва от­въд Пе­тор­на­та все­ле­на.
Та­ка­ва е мис­те­ри­я­та на Бди­те­ля, Наб­лю­да­те­ля, на „без­дей­ния“ Дух, кой­то пре­би­ва­ва ви­на­ги в сво­е­то трой­но ес­тес­т­во в соб­с­т­ве­ния си свят и кой­то жи­вее в све­та на хо­ра­та пос­ред­с­т­вом лъча, кой­то ожи­вя­ва сен­ки­те му – пре­ход­ни­те зем­ни съ­щес­т­ву­ва­ния. Пи­са­но е в сти­хо­ве­те на Дзи­ян: Пла­мъ­кът рече на ис­к­ра­та: Ти си аз са­ми­ят, мой об­раз и моя сян­ка; аз съм об­лечен в те­бе и ти си моя дре­ха (мой но­си­тел) до де­ня, ко­га­то ще се ка­же “Бъ­ди с нас!”, ко­га­то ти от­но­во ще ста­неш аз са­ми­ят и дру­ги “аз” и “ти”.[4] Пла­мъ­кът, т.е. мо­на­да­та, пус­ка на­вън ниш­ка­та-жи­вот, трой­на­та ниш­ка, из­п­ре­де­на от соб­с­т­ве­на­та му при­ро­да и вър­ху та­зи ниш­ка Сут­рат­ма, “Ко­нец-ду­ша­та”, се ни­жат всички въп­лъ­ще­ния – сен­ки. “Бди­те­лят и не­го­ви­те сен­ки, ко­и­то са тол­ко­ва, кол­ко­то са пре­въп­лъ­ще­ни­я­та на мо­на­да­та, са ед­но. Бди­те­лят, или Бо­жес­т­ве­ни­ят про­то­тип, стои на най-гор­но­то стъ­па­ло на стъл­ба­та на би­ти­е­то, а сян­ка­та – на най-дол­но­то.”[5] Бди­те­лят е “На­ши­ят Отец, Кой­то е на Не­бе­са­та” и “Отец и Аз ед­но сме”. На­ши­те личнос­ти са сен­ки, а ин­ди­ви­ду­ал­ност­та ни е об­ра­зът или Си­нът на От­ца. Без­б­рой сен­ки хвър­ля лъчът, на кой­то те са на­ни­за­ни ка­то пер­ли на ниш­ка­та на жи­во­та. Сен­ки­те ра­бо­тят вър­ху дол­ни­те све­то­ве, зад­виж­ва­ни от мо­на­да­та чрез ней­ния об­раз или лъч. Та­зи ак­тив­ност от­начало е твър­де сла­ба и труд­но до­ло­ви­ма, но с вре­ме­то се усил­ва все по­вече и по­вече. “Ниш­ка­та, съ­е­ди­ня­ва­ща Мълчали­вия Бди­тел с не­го­ва­та сян­ка, ста­ва все по-здра­ва и по-бляс­ка­ва с вся­ка про­мя­на.”[6]
Не­ка се­га да­дем на Си­на име­то Отец, на об­ра­за – име­то Бди­тел, а не­го да го на­речем Мо­на­да, за­що­то ня­ма дру­го име, ко­е­то да му под­хож­да по­вече, за­що­то той е на­ис­ти­на един и същ. Но об­ра­зът се­га е об­лечен в ма­те­рия и, зас­ле­пен от но­ва­та си об­вив­ка, е слаб и ог­ра­ничен в то­зи нов за не­го свят. Об­ра­зът ид­ва, за да зав­ла­дее то­зи свят, но пре­ди то­ва тряб­ва да се научи да се по­ко­ря­ва: “Ма­кар да бе­ше Син, чрез стра­да­ния той се научи да се по­ко­ря­ва и ста­на съ­вър­шен.”[7] И та­ка той ста­ва гос­по­дар на жи­во­та и смърт­та. Но той, об­ра­зът, заб­ра­вя своя про­из­ход, за­що­то зас­пи­ва в ма­те­ри­я­та и са­мо пос­те­пен­но, пос­ред­с­т­вом уда­ри от­вън, не­го­во­то ес­тес­т­во се съ­буж­да за про­я­ва.

Минаването на монадите
през четирите планетни вериги

Го­то­ви­те мо­на­ди вли­зат в Пър­ва­та пла­нет­на ве­ри­га – про­то­тип­на­та. Всичко, ко­е­то зна­ем за тях е, че най-раз­ви­ти­те ста­ват Асу­ри и пре­ми­на­ват в Пе­та­та творчес­ка йе­рар­хия. По-мал­ко нап­ред­на­ли­те про­дъл­жа­ват сво­я­та ево­лю­ция във Вто­ра­та пла­нет­на ве­ри­га, творчес­ка­та, ка­то най-нап­ред­на­ли­те от тях ста­ват Аг­ниш­ва­ти и вли­зат в Шес­та­та йе­рар­хия. Най-мал­ко нап­ред­на­ли­те про­дъл­жа­ват ево­лю­ци­я­та си в Тре­та­та ве­ри­га, Лун­на­та, и ко­га­то из­ли­зат от нея ги виж­да­ме раз­де­ле­ни на три гру­пи:
1) Ис­тин­с­ки пра­от­ци, по­ня­ко­га на­ричани Лун­ни, но по-точно е Бар­хи­шад-пит­ри. То­ва са най-нап­ред­на­ли­те съ­щес­т­ва от Лун­на­та ве­ри­га, ко­и­то в края на съ­ща­та вли­зат в Сед­ма­та йе­рар­хия. То­ва са Лун­ни­те бо­го­ве, “Лун­ни­те вла­ди­ци с въз­душ­ни те­ла”, ко­и­то ще бъ­дат на­то­ва­ре­ни с ръ­ко­во­дството на фи­зичес­ка­та ево­лю­ция на на­ша­та Чет­вър­та ве­ри­га – Зем­на­та.
За­ед­но с тях вър­вят два кла­са по-мал­ко раз­ви­ти мо­на­ди, на­ричани Лун­ни Дхи­яни или Слънчеви пра­от­ци. Те са не­пос­ред­с­т­ве­но след Бар­хи­шад-пит­ри­те в Лун­на­та ве­ри­га. Пър­ви­ят клас от те­зи Слънчеви пра­от­ци е раз­вил вече причин­но тя­ло, а вто­ри­ят е на път да го раз­вие, по­ра­ди ко­е­то те са твър­де раз­ви­ти, за да вля­зат в Чет­вър­та­та ве­ри­га при пър­ви­те ней­ни кръ­го­ве, за­то­ва се явя­ват ед­ва

към сре­да­та на Чет­вър­тия кръг, а имен­но в Тре­та и Чет­вър­та ко­рен­ни ра­си. Та­зи гру­па включва по то­зи начин три кла­са мо­на­ди;
2) Чети­ри кла­са, ко­и­то са дос­та­тъчно раз­ви­ти, за да стиг­нат човечес­т­во­то през пър­ви­те три и по­ло­ви­на кръ­га на Зем­на­та ве­ри­га. Те съ­що чес­то са на­ричани Лун­ни пра­от­ци, но то­ва наз­ва­ние е са­мо на­по­ло­ви­на при­ло­жи­мо за тях, тъй ка­то дейс­т­ви­тел­но про­из­ли­зат от Лун­на­та ве­ри­га, но не са “пред­ци” на чове­ка, а са на път да ста­нат хо­ра и всъщ­ност не би тряб­ва­ло да се на­ричат пра­от­ци. То­ва наз­ва­ние им бе да­де­но от Еле­на Бла­ват­с­ка и вли­за в те­о­соф­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия, но тряб­ва да се вни­ма­ва да не се бър­кат с ис­тин­с­ки­те Лун­ни пра­от­ци от пър­ва­та гру­па – Бар­хи­шад-пит­ри­те;
3) Три кла­са, ко­и­то са от­пад­на­ли от Лун­на­та ево­лю­ция, изос­та­вай­ки мно­го на­зад в об­що­то раз­ви­тие. Те ще стиг­нат до човечес­т­во ед­ва в края на Сед­мия кръг от на­ша­та Чет­вър­та ве­ри­га и ще бъ­дат човечес­т­во на Пе­та­та пла­нет­на ве­ри­га, ко­я­то ще дой­де след на­ша­та. За­се­га се раз­ви­ват бав­но в ми­не­рал­но­то, рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во.
Те­зи 7 кла­са (от вто­ра и тре­та гру­па, за ко­и­то то­ку-що го­во­рих­ме) със­та­вят се­дем­те кла­са Лун­ни пра­от­ци, за ко­и­то Еле­на Бла­ват­с­ка го­во­ри чес­то, но за да се из­бег­не обър­к­ва­не­то аз ще ги на­ричам са­мо “мо­на­ди от Лун­на­та ве­ри­га” – из­раз, кой­то и тя упот­ре­бя­ва­ше – и ще за­па­зя наз­ва­ни­е­то “Лун­ни пра­от­ци” са­мо за пър­ва­та гру­па – та­зи на Бар­хи­шад-пра­от­ци­те. Каз­ва ни се, че те­зи мо­на­ди от Лун­на­та ве­ри­га са кла­си­ра­ни спо­ред сте­пен­та на “ево­лю­ция, съз­на­ние и зас­лу­ги”[8] и то­ва имен­но обус­ла­вя тях­но­то вли­за­не пос­ле­до­ва­тел­но във вре­ме­то.
Те­зи 7 кла­са, ко­и­то се дъл­жат на раз­ви­ти­е­то, не би­ва да смес­ва­ме със се­дем­те ти­па на мо­на­ди­те, ко­и­то се дъл­жат на цве­то­ве­те, по­лучени от се­дем­те Пла­нет­ни Ло­го­си и спо­ме­на­ти по-го­ре. Все­ки от те­зи 7 кла­са при­те­жа­ва мо­на­ди от се­дем­те ти­па, та­ка че се­дем­те цвя­та се сре­щат във всички кла­со­ве и сле­до­ва­тел­но се­дем­те ти­па се по­я­вя­ват ед­нов­ре­мен­но и ре­дом, ко­га­то ня­кой от кла­со­ве­те вли­за в пла­нет­на­та ве­ри­га. Та­ка все­ки пос­ле­до­ва­те­лен клас об­х­ва­ща в се­бе си всички­те се­дем ти­па.
Раз­г­леж­дай­ки мо­над­но­то ро­дос­ло­вие на чове­ка вре­мен­но ще ос­та­вим нас­т­ра­на Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, за­що­то те се за­ни­ма­ват с фи­зичес­ка­та ево­лю­ция. Ня­ма да се спи­ра­ме се­га и на два­та кла­са нис­ши Дхи­а­ни, за­що­то те са в Лун­на­та нир­ва­на, за да аси­ми­ли­рат ду­хов­ни­те и ум­с­т­ве­ни ре­зул­та­ти от сво­и­те ми­на­ли опит­нос­ти и ще вля­зат в Зем­на­та ве­ри­га ед­ва в Чет­вър­тия кръг. Тук ще се за­ни­ма­ем са­мо с вто­ра и тре­та гру­па, 7-те кла­са, ко­и­то за­почват да сли­зат пос­ле­до­ва­тел­но на Зе­мя­та.
Мо­на­да­та Дух-Ин­ту­и­ция-Ум ви­тае над раз­ви­ва­щи­те се фор­ми, без да сли­за по-нис­ко от ато­мично­то под­по­ле на ум­с­т­ве­ния свят, къ­де­то тя е пред­с­та­ве­на от ум­с­т­ве­ния атом, при­до­бит за та­зи ве­ри­га с по­мощ­та на Пе­та­та и Шес­та­та йе­рар­хии. То­га­ва се из­лъчва ед­на ниш­ка-жи­вот, об­ви­та в ин­ту­и­тив­на ма­те­рия и се при­вър­з­ва към ато­ми­те, оп­ре­де­ле­ни за все­ки пос­ле­до­ва­те­лен слой ка­то “пос­то­ян­ни ато­ми”. Те­зи ато­ми вли­зат във фор­ми­те, при­гот­ве­ни за мо­на­да­та от Вла­ди­ци­те на Лу­на­та в пос­ле­до­ва­тел­ност, на ко­я­то ще се спрем, ко­га­то раз­г­леж­да­ме фи­зичес­ка­та ево­лю­ция. За­се­га ще ка­жем са­мо, че се­дем­те цар­с­т­ва (3 еле­мен­тал­ни, ми­не­рал­но, рас­ти­тел­но, жи­во­тин­с­ко и човеш­ко) са пред­с­та­ве­ни вър­ху вся­ка пла­не­та по след­ния начин: чис­ля­щи­те се към то­зи кръг или към по-ран­ни кръ­го­ве – на­пъл­но; дру­ги­те, ко­и­то са вън от ево­лю­ци­я­та на кръ­га – в за­ро­ди­шен вид. И въп­ре­ки че из­г­леж­да стран­но да на­ричаме човечес­т­во­то за­ро­диш­но, все пак из­ра­зът е ве­рен, ка­то се срав­ни то­ва човечес­т­во със съ­щес­т­ва­та, ко­и­то си­я­ят в сво­е­то нес­рав­ни­мо ве­ли­ко­ле­пие и ко­и­то ще бъ­дат човечес­т­во на Сед­ма­та ве­ри­га – човеш­ка­та. Вся­ко цар­с­т­во има се­дем под­раз­де­ле­ния, ко­и­то се наб­лю­да­ват яс­но, ко­га­то се стиг­не до чове­ка с не­го­ви­те се­дем ра­си, ма­кар те­зи под­раз­де­ле­ния да не са та­ка отчет­ли­ви в дол­ни­те цар­с­т­ва. Всъщ­ност тях­но­то съ­щес­т­ву­ва­не се раз­к­ри­ва един­с­т­ве­но чрез фак­та, че мо­на­ди­те вър­вят тол­ко­ва по-бав­но, кол­ко­то са по-мал­ко нап­ред­на­ли и изос­та­ват, за­къс­ня­вай­ки все по­вече и по­вече, ка­то па­ра­лел­но с то­ва все по-но­ви въл­ни от мо­на­ди ми­на­ват през пла­не­ти­те на Зем­на­та ве­ри­га.
Слизане на човешките монади
Първи кръг

Ко­га­то Лун­ни­те мо­на­ди от пър­вия клас на вто­ра гру­па – най-раз­ви­ти­те – дой­дат на пла­не­та­та А от Зем­на­та ве­ри­га, те пре­ми­на­ват мно­го бър­зо през при­гот­ве­ни­те от Бар­хи­шад-пра­от­ци­те фор­ми на шест­те дол­ни цар­с­т­ва и сти­гат до човеш­ко­то цар­с­т­во. Съ­щи­ят про­цес се пов­та­ря вър­ху пла­не­ти В, С, D, Е, F и G, при­ба­вяй­ки по ед­на човеш­ка сте­пен при вся­ка пла­не­та, до­ка­то стиг­нат на G, къ­де­то мо­на­ди­те за­вър­ш­ват всички­те се­дем човеш­ки ета­па или об­що 49 сте­пе­ни – по се­дем във вся­ко от се­дем­те цар­с­т­ва – ко­и­то със­та­вят един кръг. Не­ка при­пом­ня, че под ду­ма­та “човеш­ки” не тряб­ва да се раз­би­ра “човеш­ко съ­щес­т­во” във ви­да, в кой­то го зна­ем днес. Да­же и на пла­не­та­та D от кръ­га те­зи мо­на­ди ня­мат човеш­ка фор­ма.
Лун­ни­те мо­на­ди от вто­ри клас след­ват те­зи от пър­ви, но вър­вят по-бав­но от сво­и­те пред­шес­т­ве­ни­ци, та­ка че в края на кръ­га са ми­на­ли са­мо през жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во и са стиг­на­ли до гра­ни­ци­те на човеш­ко­то, чий­то се­дем ета­па ще пре­ми­нат в след­ва­щия кръг.
Лун­ни­те мо­на­ди от тре­ти клас след­ват те­зи от вто­ри, но ос­та­ват мал­ко на­зад – сти­гат до пра­га на жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во в края на Пър­вия кръг.
Чет­вър­ти­ят клас е го­тов да на­пус­не ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и да вле­зе в рас­ти­тел­но­то.
Ос­та­на­ли­те три кла­са, със­та­вя­щи тре­та­та гру­па Лун­ни мо­на­ди, са пред пра­га на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во и пред­шес­т­ва­щи­те го две еле­мен­тал­ни цар­с­т­ва в края на Пър­вия кръг. Та­ка пър­ви­ят клас е ми­нал през 49 ета­па, вто­ри­ят клас – през 42 ета­па, тре­ти­ят клас – през 35, чет­вър­ти­ят клас – през 28, пе­ти­ят клас – през 21, шес­ти­ят клас – през 14, сед­ми­ят клас – през 7; или, ако взе­мем сед­ми­ят клас за еди­ни­ца, се по­лучава, че пър­ви­ят клас пъ­ту­ва 7 пъ­ти по-бър­зо, вто­ри­ят – 6 пъ­ти, тре­ти­ят – 5 пъ­ти, чет­вър­ти­ят – 4 пъ­ти, пе­ти­ят – 3 пъ­ти, а шес­ти­ят – 2 пъ­ти.
Тряб­ва да на­пом­ня, че в Пър­вия кръг про­то­ти­пи­те на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во се на­ми­рат са­мо вър­ху пла­не­та­та А, и че най-ма­те­ри­ал­но раз­ви­ти­ят тип от не­го се по­я­вя­ва в ми­не­рал­но­то цар­с­т­во на пла­не­та­та D, а най-раз­ви­ти­те ти­по­ве от рас­ти­тел­но­то, жи­во­тин­с­ко­то и човеш­ко­то цар­с­т­ва съ­щес­т­ву­ват са­мо под фор­ма­та на за­ро­ди­ши.
Втори кръг

Във Вто­рия кръг Лун­ни­те мо­на­ди от пър­вия клас вли­зат са­мо в човеш­ко­то цар­с­т­во, усил­вай­ки за­ро­ди­ши­те, в ко­и­то пре­би­ва­ват. Вто­ри­ят клас дос­ти­га човеш­ко­то цар­с­т­во и прог­ре­си­ра с по ед­на сте­пен на вся­ка пла­не­та, ка­то за­вър­ш­ва всички­те се­дем ета­па на пла­не­та G. Тре­ти­ят клас сти­га до пра­га на човеш­ко­то цар­с­т­во в то­зи кръг, а чет­вър­ти­ят клас за­вър­ш­ва рас­ти­тел­но­то цар­с­т­во и е го­тов да пре­ми­не към жи­во­тин­с­ко­то.
Трети кръг

В Тре­тия кръг Лун­ни­те мо­на­ди от пър­вия и вто­рия клас про­дъл­жа­ват да ра­бо­тят вър­ху раз­ви­ти­е­то на човеш­ки­те за­ро­ди­ши. Тре­ти­ят клас ми­на­ва през се­дем­те ета­па на човеш­ко­то цар­с­т­во, а чет­вър­ти­ят сти­га до пра­га на съ­що­то и вли­за в не­го в начало­то на Чет­вър­тия кръг.
В то­ва вре­ме три­те кла­са за­къс­не­ли мо­на­ди се прид­виж­ват бав­но, та­ка че в Чет­вър­тия кръг всички из­ли­зат от еле­мен­тал­ни­те цар­с­т­ва. Те са се­га мо­на­ди­те на жи­вот­ни­те, рас­те­ни­я­та и ми­не­ра­ли­те и ня­ма да пре­ми­нат в човеш­ко­то цар­с­т­во в то­зи кръг, тъй ка­то при­ро­да­та не мо­же да про­из­веж­да тол­ко­ва гру­би човеш­ки фор­ми, от как­ви­то те се нуж­да­ят, за да ста­нат хо­ра.
Четвърти кръг

Чет­вър­ти­ят кръг чес­то се на­рича Човеш­ки кръг, за­що­то в не­го­во­то начало вър­ху пла­не­та­та А се по­я­вя­ват про­то­ти­пи­те на вся­ка от Ко­рен­ни­те ра­си. Всъщ­ност обаче, то­ва е кръ­гът, в кой­то ми­не­ра­лът дос­ти­га сво­е­то съ­вър­шен­с­т­во, т.е. точка­та на най-го­ля­ма­та плът­ност и твър­дост.
Ко­га­то най-нап­ред­на­ли­те от въп­лъ­ща­ва­щи­те се мо­на­ди дос­тиг­нат пла­не­та­та D в Чет­вър­тия кръг, те са го­то­ви за човеш­ко раз­ви­тие от мно­го по-висш раз­ряд, ка­то то­га­ва пос­то­ян­ни­ят фи­зичес­ки атом се при­вър­з­ва към сен­ки­те на Бар­хи­шад-пра­от­ци­те, ко­и­то са от етер­на ма­те­рия.
Ай­та­рея-Брах­ма­на[9] опис­ва с ня­кол­ко ду­ми та­зи дъл­га ево­лю­ция на мо­на­ди­те през ми­не­рал­но­то, рас­ти­тел­но­то и жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во и вли­за­не­то им в човеш­ко­то: “Има жи­вот в тре­ви­те и дър­ве­та­та; има ра­зум в съз­да­ни­я­та, ко­и­то ди­шат и в тях Азът е по-доб­ре ви­дим. В съ­щес­т­ва­та, ко­и­то ди­шат съ­що има жи­вот, но в пър­ви­те ра­зум лип­с­ва. В чове­ка Азът се про­я­вя­ва най-сил­но. Той е бо­гат по зна­ние, той го­во­ри то­ва, ко­е­то знае; той знае то­ва, ко­е­то е ста­на­ло вчера; той знае ви­ди­мо­то и не­ви­ди­мо­то и през то­ва, ко­е­то е смър­т­но се стре­ми към без­с­мър­т­но­то. Та­ки­ва са не­го­ви­те спо­соб­нос­ти.” Са­йя­на съ­що обяс­ня­ва то­зи па­саж в своя ко­мен­тар: “В не­съз­на­тел­но­то – пръст­та, ка­мъ­ни­те и т.н., е про­я­ве­на са­мо съ­щи­на­та, а Азът още не е дос­тиг­нал фор­ма­та на Ду­ша­та. Не­под­виж­ни­те ду­ши, т.е. тре­ви­те и дър­ве­та­та, как­то и под­виж­ни­те ду­ши, чието ди­ха­ние е пра­на, са про­я­ви от ед­на по-вис­ша сте­пен.”
Великите Коренни раси

Ето че виж­да­ме най-нап­ред­на­ли­те мо­на­ди да ви­та­ят над за­ро­диш­ни­те фор­ми на Пър­ва­та ве­ли­ка ра­са и да ръ­ко­во­дят рас­те­жа на човеш­кия за­ро­диш в ло­но­то на вре­ме­то. Тех­ни­те топ­ли лъчи под­буж­дат към дей­ност ма­те­ри­ал­ни­те об­вив­ки, с ко­и­то те са об­лечени, и пра­вят от тях ор­га­ни за об­щу­ва­не с вън­ш­ния свят.
Най-нап­ред се раз­ви­ва слу­хът, за­що­то той от­го­ва­ря на треп­те­ни­я­та, ко­и­то на­ричаме звук. Ма­кар на­пъл­но съ­бу­де­но в сво­е­то соб­с­т­ве­но по­ле, мо­над­но­то съз­на­ние от­в­ръ­ща мно­го не­оп­ре­де­ле­но на вли­я­ни­я­та, дос­ти­га­щи го през ма­те­ри­ал­ни­те бу­ла, та­ка че фор­ми­те са почти безчув­с­т­ве­ни; те усе­щат във фи­зичес­кия свят при­със­т­ви­е­то на огъ­ня – пър­во­то въз­дейс­т­вие от­вън, на ко­е­то се от­зо­ва­ва съз­на­ни­е­то в но­ви­те фор­ми. Ко­га­то мо­на­да­та пре­ми­не във Вто­ра­та ве­ли­ка ра­са, към съз­на­ни­е­то си във фи­зичес­кия свят тя при­ба­вя осе­за­ни­е­то – за­почва да от­в­ръ­ща на въз­дейс­т­ви­е­то и на въз­ду­ха, как­то на огъ­ня. Ако се вслу­ша­ме вни­ма­тел­но, ще чуем как те­зи стран­ни фор­ми, пред­с­тав­ля­ва­щи човечес­т­во­то, из­да­ват не­що ка­то му­зи­ка­лен звук от глас­ни – нес­вър­за­но из­ра­зя­ва­ни не­оп­ре­де­ле­ни емо­ции, чий­то из­точник е скрит. Ако мо­же да се каже, че има съз­на­ние, то то е по-ско­ро го­ре, от­кол­ко­то до­лу. То­ва е ед­но със­то­я­ние на уне­се­но и спо­кой­но до­вол­с­т­во, ко­е­то ид­ва от­вът­ре, към ко­е­то се при­ба­вят и мал­ко­то ра­дос­ти и гри­жи, ид­ва­щи от­вън. То­ва е мо­над­но­то съз­на­ние, съ­бу­де­но във вис­ши­те све­то­ве, но не и във фи­зичес­кия свят, та­ка че безчув­с­т­ве­ни­те фор­ми ед­ва от­в­ръ­щат, ма­кар и по-отчет­ли­во, от­кол­ко­то те­зи в Пър­ва­та ве­ли­ка ра­са.
Ко­га­то мо­на­дата дой­де в Тре­та­та ве­ли­ка ра­са, ней­но­то раз­ви­тие се ус­ко­ря­ва: към слу­ха и осе­за­ни­е­то по­ле­ка-ле­ка се при­ба­вя и зре­ни­е­то, ко­е­то но­си по-яс­ни и оп­ре­де­ле­ни впечат­ле­ния за вън­ш­ния свят. Го­во­рът, кой­то в 1-та и 2-та под­ра­си не е дру­го, ос­вен ви­ко­ве на ра­дост, бол­ка, лю­бов или гняв, ста­ва ед­нос­ричен в 3-та под­ра­са. Во­да­та ста­ва тол­ко­ва осе­за­е­ма, кол­ко­то огъ­нят и въз­ду­хът, а фор­ма­та, все още гру­ба и не­до­дя­ла­на, се­га има по-яс­но очер­та­на човеш­ка фор­ма, над ко­я­то ви­тае мо­на­да­та и е го­то­ва да при­е­ме ра­зу­ма, кой­то ще я нап­ра­ви “човек”. Тя от­го­ва­ря мно­го доб­ре на треп­те­ни­я­та на жи­во­та, ко­и­то ид­ват от­го­ре, но във фи­зичес­кия свят е глу­па­ва, ог­ра­ничена, под­да­ва­ща се сля­по на им­пул­си­те на ра­дост или скръб, ид­ва­щи от­вън и се но­си във въз­ду­ха на­по­со­ки. Мо­на­да­та не мо­же да ов­ла­дее сво­я­та ма­те­ри­ал­на об­вив­ка, ко­я­то, от­зивчива за сил­ни­те въз­дейс­т­вия на сво­е­то соб­с­т­ве­но по­ле, от­го­ва­ря на тях тол­ко­ва по­вече, кол­ко­то по­вече жи­вот би­ва вли­ван в нея от­го­ре. То­зи жи­вот се прев­ръ­ща в чув­с­т­ве­ност и след­ва жи­во­тин­с­ки­те ин­с­тин­к­ти. Кол­ко­то по­вече мо­на­да­та уве­личава наплива на жи­вот, тол­ко­ва опас­ност­та на­рас­т­ва – все ед­но да се уве­личава на­ля­га­не­то на па­ра­та в ед­на ма­ши­на, ос­та­ве­на без вся­ка­къв кон­т­рол. То­га­ва ид­ват Си­но­ве­те на Ума, ко­и­то при­ба­вят еле­мен­та, не­об­хо­дим за един бе­зо­па­сен прог­рес. Ин­те­лек­ту­ал­на­та ево­лю­ция за­почва и за из­вес­т­но вре­ме за­тъм­ня­ва ду­хов­на­та. Пос­лед­на­та тряб­ва да нап­ра­ви мяс­то за ус­т­ре­ма на ра­зу­ма и вре­мен­но ще се от­тег­ли встра­ни, за да взе­ме ра­зу­мът юз­ди­те и ръ­ко­вод­с­т­во­то на бъ­де­щи­те ево­лю­ци­он­ни ета­пи в свои ръ­це.
Неж­но и без­мъл­в­но мо­на­да­та за­почва да въз­дейс­т­ва вър­ху ра­зу­ма ка­то ра­бо­ти кос­ве­но чрез не­го, усил­вай­ки не­го­ви­те енер­гии и ка­то го раз­ви­ва пос­ред­с­т­вом про­дъл­жи­те­лен нап­лив на вът­реш­но вли­я­ние, ко­га­то той за­почва сво­я­та бор­ба с ма­те­ри­ал­ни­те об­вив­ки. В начало­то на та­зи бор­ба той е по­беж­да­ван, но пос­те­пен­но си за­во­ю­ва водачеството и по­бе­да­та.
Се­га ще ос­та­вим мо­над­на­та ево­лю­ция, ко­я­то ще про­дъл­жи бав­но нап­ред до он­зи мо­мент, ко­га­то тър­жес­т­ву­ва­щи­ят ра­зум ще се слее с Ду­ха.

* * *

То­ва е нак­рат­ко на­ше­то ро­дос­ло­вие от стра­на на Ду­ха. Ви­дях­ме раж­да­не­то ни в Бо­га; мощ­ни­те йе­рар­хии, ко­и­то се грижат за нас по вре­ме на мла­де­ничес­т­во­то ни; ета­пи­те на на­шия рас­теж при сли­за­не­то ни от ве­ри­га във ве­ри­га, от кръг в кръг, от пла­не­та на пла­не­та, до­ка­то стиг­нем на­ша­та Зе­мя – ед­на поз­на­та точка. Смът­но си пред­с­та­вих­ме вли­за­не­то на “Си­но­ве­те на нощ­та”, “Си­но­ве­те на тъм­на­та мъд­рост” – те­зи, ко­и­то но­сят ахам­ка­ра за съз­да­ва­не­то на чове­ка – и раз­б­рах­ме, че те са клон от на­шия соб­с­т­вен ствол на развитие – т.е част от нас са­ми­те. Ви­дях­ме Ду­ха за­тъм­нен и научих­ме, че тряб­ва да уз­рее в без­мъл­вие, до­ка­то ра­зу­мът – бо­ре­цът – се сра­жа­ва до мо­мен­та, ко­га­то сло­жи сво­и­те при­до­бив­ки в кра­ка­та на Ду­ха и ста­нал бо­жес­т­вен, за­ца­ру­ва на зе­мя­та.

<< НАЗАД | НАПРЕД >>
към съдържанието на книгата >>

_________________________

[1] Тайната доктрина, I, 1, стр. 173
[2] Танц на сътворяването, роден и изпълняван от Кришна с всички пастирки, копнеещи по него едновременно, което “е податка, че не става въпрос за личността, а за присъствието на духовната му цялост и жизнено начало в света на желанието, за астралното му всеотдаване… и ако приемем, че жената – Ева, е астралното тяло на човека, ще оценим до колко много съзнания Кришна се докосва, за да ги наплоди” (цит. от “Езотерични школи и мистични учения” на В. Толев, стр. 70). – Б. ред.
[3] Тайната доктрина, I, 1, стр. 335
[4] Тайната доктрина, I, 1, стр. 335
[5] Тайната доктрина, I, 1, стр. 334-335
[6] Тайната доктрина, I, 1, стр. 334
[7] Към евреите, V, 8: 9
[8] Тайната доктрина, I, 1, стр. 230
[9] Книга от поредицата обширни философски трудове, които съдържат коментари върху Ведите и Упанишадите. – Б. ред.