„Искам да променя живота си, макар да не знам точно как. Искам да разперя криле, искам да правя смислени неща, и, да, искам благополучието и свободата, което това би ми дало. Искам да извърша нещо значимо, което ще промени света. Но ако ме попитате какво точно искам, няма да мога да ви отговоря. Можете ли да ми помогнете да открия целта на живота си?“
Това са въпросите, които са били отправяни към Екхарт Толе по време на многобройните му срещи с хора, търсещи истинската цел в своя живот, опитващи се да открият коя е тяхната мисия и призвание. Ето как им отговаря авторът на книгата „Силата на настоящето“ в следващата си – според мен още по-дълбоко навлизаща в темата на духовните търсения на съвременния човек – книга „Нова земя“:
Вашата цел е да седите тук и да разговаряте с мен, защото сте именно тук и именно това правите. Докато не станете и започнете да вършите нещо друго. Тогава то ще стане вашата цел.
Значи моята цел е да седя на работното си място, докато се пенсионирам, или ме уволнят?
Но сега не сте на работното си място, така че не това е вашата цел. Когато сте на работното си място и вършите работата си, тогава това е вашата цел. Не през следващите тридесет години, а сега.
Мисля, че има някакво недоразумение. Според вас целта е това, което прави в настоящия момент; според мен тя трябва да е нещо обхващащо целия ми живот, нещо важно и значимо, което да дава смисъл на това, което върша, нещо, което да промени живота ми. Разгръщането на бумаги в офиса не е цел. Знам го.
Докато не съзнавате Битието, ще търсите смисъл само в измерението на правенето и на бъдещето, с други думи, измерението на времето. Какъвто и смисъл или удовлетворение да откриете, той винаги ще се разпадне или ще се окаже заблуда. Неизменно ще бъде унищожен от хода на времето. Всичко, което откриваме на това ниво, е истинско само относително и е временно.
Например, ако грижата за децата дава смисъл на живота ви, какво ще стане с този смисъл, когато те вече не се нуждаят от вас и може би дори вече не обръщат внимание на съветите ви? Ако да помагате на другите дава смисъл на живота ви, вие ще зависите от това, другите да са по-зле от вас, така че животът ви да продължи да бъде смислен и да се радвате за себе си. Ако желанието да се отличите, да се наложите, да успеете в една или друга дейност ви дава смисъл, какво ще стане, ако не постигнете това или пък го постигнете и „един хубав ден“ го загубите? Ще трябва да разчитате на въображението или на спомените — а това са твърде незадоволителни начини да се внесе смисъл в живота ви. „Справянето“ в която и да е сфера на живота е смислено само дотолкова, доколкото има хиляди, дори милиони хора, които не се справят — оказва се, че е нужно други хора „да се провалят“, за да има животът ви смисъл.
Не казвам, че да помагате на другите, да се грижите за децата си, стремежът към отличие в някаква област не са ценни. При много хора те са важна съставка на външната им цел, но външната цел, оставена сама на себе си, е винаги относителна, нестабилна, преходна. Това не означава, че не трябва да се посвещавате на тези дейности, а че трябва да ги свържете с вашата вътрешна, първична цел, така че в това, което правите, да се влее по-дълбок смисъл.
Ако не живеете в хармония с вашата първична цел, каквато и друга цел да си поставяте — дори тя да е да изградите царството небесно на земята, тази цел винаги ще бъде само и единствено цел на егото и ще се разпадне с хода на времето. Рано или късно ще ви причини страдание. Ако пренебрегвате вътрешната си цел, независимо какво правите, дори то да изглежда духовно, егото ще се промъква в начина, по който го правите, така средството ще покварява целта. Познатата пословица: „Пътят към ада е постлан с добри намерения“ посочва тази истина. С други думи, не целите или действията ви са първични, а състоянието на съзнанието, което ги поражда. Осъществяването на първичната ви цел е в същността си полагане на основите на една нова действителност, на една нова земя. След като основите са вече положени, вашата външна цел се оказва заредена с духовна мощ, защото целите и намеренията ви са едно с еволюционния импулс на Вселената.
Отделянето на мисленето от осъзнатостта — а това е най-важният елемент на първичната ви цел, — се осъществява чрез отричане на времето. Тук, разбира се, не става дума за онова време, което употребявате за практическите си цели, например уговаряне на среща или планиране на екскурзия. Става дума не за астрономическото, а за психическото време. Когато се съобразявате с него, се поддавате на дълбоко вкоренения в ума ви навик да търсите пълнотата на живота в бъдещето — където всъщност не можете да я намерите, — и да пренебрегвате единственото място, където можете да имате достъп до тази пълнота: настоящия момент.
Когато разглеждате какво правите и каква е главната ви цел в живота, вие отричате времето. И се изпълвате с огромна мощ. Отричането на времето ви посочва връзката между вътрешната и външната цел, между Битието и правенето. Когато отричате времето, вие отричате егото. Каквото и да правите, ще го правите изключително добре, защото то се оказва в центъра на вашето внимание. Правенето се превръща в канал, през който съзнателността влиза в света. Иначе казано, в това, което правите, дори най-простите ви действия, като например, да отгърнете бележника с телефони или да пресечете стаята, има качество. Основната ви цел е да отгърнете страниците, вторичната цел е да намерите търсения телефон. Основната цел е да пресечете стаята, вторичната цел е да вземете книгата, която сте оставили ей там, в другия край на стаята. В момента, в който вземате книгата, това става главната ви цел.
Спомнете си парадокса на времето, който вече обсъдихме: всичко, което правите, се нуждае от време, но то винаги се прави сега. Така че докато вътрешната ви цел е да отречете времето, външната ви цел по необходимост включва бъдещето и следователно не може да съществува без времето. Но тя винаги е вторична. Винаги, когато сте разтревожени или стресирани, състоянието ви показва, че външната ви цел се е наложила над вътрешната и вие вече не можете да съзрете втората. Забравили сте, че състоянието на съзнателност е първичното, а всичко останало е вторично.
Екхарт Толе, „Нова Земя“
Следващият въпрос към Екхарт Толе е: „Ако живея по този начин, това няма ли да ми попречи да постигна нещо велико? Опасявам се, че винаги ще остана впримчен в дребните неща в живота, които не водят до нещо що-годе значимо. И никога няма да се издигна над посредствеността, няма да постигна нещо велико, няма да осъществя потенциала си.“ Но тъй като тази публикация стана твърде дълга и целта й е само да сподели нещо, което аз намирам за много ценно за хората, тръгнали по пътя на духовността, ще спра с цитатите. Ако се разпознавате в този вид въпроси и искате да почерпите мъдрост от източника – ето линк към него – той води към главата „Пробуждане за целта на вашия живот“ от книгата на Екхарт Толе „Нова земя“. А за мен остава радостта да бъда посредник.
Своите разсъждения по темата за откриването на мисията в живота ще споделя в следващата публикация – представяйки своите наблюдения за взаимодействието на тези две цели – вътрешната и външната, в живота ни:
„Много хора копнеят за свободата, за разперените криле, които благополучието обещава, ала откриват, че в крайна сметка дори и те не са достатъчни, за да се осмисли животът им. Откриването на истинската цел няма и не може да има заместител. Истинската или първичната цел на вашия живот не може да бъде открита на външно ниво. Тя не касае това, което правите, а това, което сте — т.е. състоянието на вашето съзнание. Най-важното, което трябва да осъзнаете, е че животът ви има вътрешна цел и външна цел. Вътрешната цел касае Битието и е първична. Външната цел касае действането и е вторична… Вътрешното и външното обаче са така преплетени, че е почти невъзможно да се говори за едното без намесата на другото.“ Екхарт Толе
„Само когато умът е спокоен, отпуснат, не търси отговори или решения, не бяга, но и не се съпротивлява, може да има възраждане, защото тогава умът може да види истината, а истината, а не усилието, ви носи свобода.“
Джиду Кришнамурти
Коментар: „Истината, а не усилието, ви носи свобода“ – това е „урокът на любовта“, преподаден от Кришнамурти, в отговор на вашето запитване. Има моменти, в които е уместно да търсим решения като използваме ума и търсим повече информация по въпроса. Има и моменти, в които трябва да направим точно обратното – да престанем да търсим отговорите на нивото на ума и просто да се отпуснем в настоящето такова, каквото е. Може би, този урок идва при вас в момент, в който твърде много сте залагали на мисленето си да намери правилния отговор или твърде много сте се опитвали да промените ситуацията. Какво ще кажете, ако тази мисъл на Кришнамурти е последното нещо, с което подхранвате ума си по отношение на вашия въпрос…? И, след това просто да се отпуснете? Наистина да си позволите да преживеете това „да не знаеш“ и да не питаш… докато не видите ситуацията, която е породила въпроса ви по един директен, без посредничеството на ума начин?
Няма коментари:
Публикуване на коментар