щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.
272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.
274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.
261. Един от мистериозните закони на природата е, че
веднага щом полето е готово, семето трябва да дойде —
веднага щом душата започне наистина да иска религия,
този, който може да предаде духовната сила, трябва да
дойде. "Търсещият грешник среща търсещия спасител".
Когато привличащата сила в приемащата душа стане
пълна и зряла, силата, която отговаря на това привличане
трябва да дойде.
262. Истинският гуру е онзи, чрез когото ние се
раждаме духовно. Той е каналът, чрез когото духовният
поток тече към нас, брънката, която ни свързва с духовния
свят. Прекалената вяра в личността на гуру има
тенденцията да поражда слабост и идолопоклонничество,
но, от друга страна, силната любов към него прави
възможен бързия прогрес, тъй като той ни свързва с
вътрешния гуру. Обожавайте своя гуру, ако той е носител
на истината; благоговението и отдадеността към него, гуру-
бхакти, бързо ще ви отведат до най-висшето.
263. Ако Брахман се прояви е един-единствен човек,
хиляди души напредват, намирайки своя пътя си в
неговата светлина. Единствено онези, които са познали
Брахман, са духовните учители на човечеството. Това е
потвърдено от всички Писания и от разума. Егоистичните
брахмини са онези, които са въвели в тази страна
системата на наследствения гуру, която е против Ведите и
Шастрите (Писанията). Затова, въпреки, че практикуват с
голяма ревност, много хора не успяват да се
усъвършенстват духовно и да реализират Брахман.
264. Съществува още по-голяма опасност по отношение
на "предавателя", гуру. Има мнозина, които, въпреки че
тънат в невежество, в своята гордост си въобразяват, че
знаят всичко и не само не спират с това, но предлагат да
поемат други на раменете си; и така слепецът започва да
води слепец и двамата падат в ямата... Светът е пълен с
тях. Всеки иска да бъде учител, всеки просяк иска да
направи дарение от един милион долара! Както тези
просяци са смешни и абсурдни, такива са и учителите от
този род.
265. Няма нищо по-висше и по-свято от познанието,
което идва в душата, бивайки предадено от духовния
учител. Ако човек стане съвършен йогин, това познание
идва от само себе си, но то не може да дойде от книгите.
Можете да претърсите четирите краища на света,
Хималаите, Алпите, Кавказ, пустинята Гоби, Сахара или
дъното на морето — но то няма да дойде, докато не
намерите учител.
Свами Вивекананда
232. След толкова много аскетизъм разбрах следната
истина — Бог присъства във всяка душа; няма друг Бог
осен този. "Онзи, който служи на човека, на душата,
действително служи на Бог".
233. Всички същества, велики или малки, са
проявления на Бог; разликата е само в степента на
проявление.
234. Общият сбор от цялата вселена е Самият Господ.
Материя ли е Бог? Със сигурност не, защото материята
представлява Бог възприеман чрез петте сетива; умът
представлява Бог възприеман чрез интелекта. А когато
гледа Духът, той е виждан като Дух. Бог не е материята, но
всичко онова, което е истинско в материята е Той.
235. В нашите Писания има два идеала за Бог; единият
е личностният, а другият безличностният. Идеята за
личностния Бог е, че Той е всемогъщият създател,
съхранител и разрушител на всичко, вечният Баща и
Майка на вселената, но той е и вечно отделен от нас и от
всички души; а Освобождението означава да се
приближим до Него и да живеем в Него. След това идва
другата идея за Безличностното, където всички
прилагателни са премахнати като повърхностни,
нелогични и остава единствено безличностното,
всемогъщо Същество, което не може да бъде наречено
знаещо, тъй като познанието е понятие на човешкия ум.
То не може да бъде наречено мислещо същество, защото
мисленето е процес на несъвършенството. То не може да
бъде наречено разсъждаващо същество, тъй като
разсъждението е признак на слабост. Не може да бъде
наречено Творец, тъй като твори единствено онзи, който е
в състояние на робство. А какво робство има Той? Никой
не действа, освен с цел удовлетворяване на желание; но
какви желания има той? Никой не работи, освен с цел да
задоволи някакви потребности; но какви потребности има
Той? Във Ведите не се използва думата "Той", а думата
"Това", понеже думата "Той" би създала принизяващото
разграничение и впечатлението, че Бог е мъж.
236. Личностният Бог е същност Сам по Себе си точно
толкова, колко и ние сме същности сами по себе си и не
повече. Бог може да бъде видян във форма, точно както
ние сме виждани. Като хора ние трябва да имаме Бог; но
като Богове не се нуждаем от такъв. Ето защо Шри
Рамакришна постоянно виждаше Божествената Майка в
самия себе си, по-реална от всяко друго нещо около него.
Но в самадхи всичко изчезваше за него, освен Азът.
Личностният Бог идва все по-близо (до човек), докато не
изчезне, както и индивидуалният аз, и докато всичко не се
разтвори във висшия Аз.
224. Ако законът на вселената е съответствието, то
тогава всяка част от нея би трябвало да е изградена на
същия принцип, както и цялото. Затова ние вярваме, че
зад тази груба материална форма, която наричаме нашата
вселена, трябва да съществува вселена от по-фина материя,
която наричаме мисъл, а зад нея трябва да има Душа,
която прави цялата тази мисъл възможна, която дава
заповедите и е коронованият крал на вселената. Душата,
която е зад всеки ум и всяко тяло се нарича Пратягатман,
индивидуалния Атман, а Душата, която е зад вселената
като неин господар и управляваш, е Бог.
225. Каквото и да е положението на философията и
метафизиката, докато в света съществува такова нещо като
смърт, докато съществува такова нещо като слабост на
човешкото сърце, докато съществува плачът идващ от
човешкото сърце в неговата безпомощност — ще
съществува и вярата в Бог.
226. Още щом се роди, детето започва да се бунтува
срещу закона. Неговата първа реч е плачът — един бунт
срещу оковите, в които то открива себе си. Тази жажда за
свобода ражда идеята за Съществото, което е абсолютно
свободно. Концепцията за Бог е фундаментален елемент
на човешкото устройство. Във Веданта най-висшето
понятие за Бог възможно за човешкия ум е Сат-Чит-
Ананда (Битие-Познание-Блаженство) Абсолюта. Той е
същността на познанието и по своята природа е същността
на блаженството.
227. Този, от когото всички същества са произлезли, в
когото те живеят и при когото се завръщат — Той е Бог.
228. Цялата природа представлява богослужение на
Господ. Навсякъде където съществува живот, го има и това
търсене на свободата, а свободата е същото като Бог.
229. Преминаваме през света като престъпник
преследван от полицай и рядко зърваме неговите красоти.
Целият този страх произлиза от вярата в материята.
Материята се ражда от ума, който стои зад нея (умът се
ражда от душата, Бог, който стои зад него). Това, което
виждаме е Бог, който "се процежда" през природата.
230. Бог е установен в своя собствен величествен и
неизменен Аз. Ние се опитваме да бъдем едно с Него, но се
заравяме в природата, в дреболиите на ежедневието, в
парите, славата, в човешката любов и всички тези
изменчиви форми на природата, които раждат робството.
231. Когато природата свети, от какво зависи
светлината ѝ? От Бог, а не от слънцето, луната или
звездите. Светлината на всяко нещо, което сияе —
независимо дали слънцето или нашето собствено
съзнание — това е Той. Той свети и всичко свети чрез
Неговата светлина.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/
208. Ние може би четем Гита на светлината на свещ, но
в пламъка на тази светлина биват изгаряни множество
насекоми. Така виждаме, че към това добро действие се
прибавя и някакво зло. Онези, които работят без
съзнанието за тяхното нисше его, не са повлияни от
злото — те работят за доброто на света. Да работиш без
лични мотиви, непривързано, носи най-висшето
блаженство и свобода. На тази тайна на карма йога Бог
Кришна ни учи в Гита.
209. Четейки Бхагавад Гита, мнозина от вас в западните
страни, може да са били поразени от втора глава, където
Шри Кришна нарича Арджуна лицемер и страхливец,
понеже той отказва да се бие и се съпротивлява, тъй като
неговите противници са му приятели и роднини; той го
прави под предлога, че ненасилието е най-висшият идеал
на любовта. Това е големият урок, който трябва да научим:
двете противоположности винаги изглеждат подобни —
крайно положителното и крайно отрицателното...
Арджуна се превърнал в страхливец при вида на могъщата
армия строена пред него; неговата "любов" го накарала да
забрави своя дълг към страната си, дълга си на крал.
Затова Шри Кришна му казал, че е лицемер: "Говориш
като мъдър човек, но действията те издават като
страхливец; затова стани и се бий!"
210. Отново и отново четем в Гита, че трябва да
работим непрестанно. Всяка работа, по своята природа, е
съставена от добро и зло. Не можем да свършим такава
работа, която няма да породи нещо добро някъде; не може
да съществува такава работа, която няма да донесе някаква
вреда някъде. Всяка работа, по необходимост е смесица от
добро и зло; и въпреки това, на нас ни се казва да работим
непрестанно. И доброто, и злото дават своите резултати и
пораждат своята карма. Доброто действие ще доведе до
добро следствие; лошото действие — до лошо. И доброто,
и злото са окови за душата. Изходът, до който достига Гита
по отношение на пораждащата робство природа на
работата е следният: ако не се привързваме към работата,
която вършим, тя няма да породи обвързващ ефект за
душата ни.
211. Това е единствената причина за нещастието: ние
сме привързани; хванали сме се в капан. Затова Гита казва:
работете постоянно; работете, но не се привързвайте.
Съхранете силата си да се откъсвате и освобождавате от
всичко — колкото и да ви е любимо едно нещо, колкото и
да копнее душата ви за него, колкото и голяма да бъде
болката и нещастието, ако го оставите; въпреки всичко,
запазете силата си да се откажете от него, във всеки един
момент, в който пожелаете това.
Свами Вивекананда
Свами Вивекананда - Образованието
135. За мен същността на образованието се състои в
концентрацията на ума, а не в събирането на факти. Ако
трябва да премина повторно през своето образование и
ако имах правото на някакъв глас по въпроса, изобщо не
бих заучавал факти. Бих развил силата си на концентрация
и непривързаност и тогава, с един съвършен инструмент,
бих могъл да запомня колкото пожелая факти. Силата на
концентрацията и непривързаността трябва да бъдат
развивани у детето ръка за ръка.
136. Вие смятате един човек за образован, само ако е
преминал през изпити и ако изнася добри лекции. Струва
ли си изобщо да бъде наричано така онова образование,
което не помага на мнозинството от хората да се подготвят
за борбата на живота, което не поражда сила на характера,
дух на човеколюбие и лъвска смелост? Истинското
образование е това, което дава сили на човека да застане на
своите собствени крака. А онова образование, което вие
получавате днес в училищата и колежите само ви
превръща в раса, страдаща от диспепсия. Работите като
машини и живеете живота на мекотелото.
137. Образованието не е онова, с което бива пълнен
мозъка ви и което се бунтува в него, оставайки несмляно
през целия ви живот. Ние трябва да достигнем до
животоизграждащата, създаваща човеци и създаваща
характери асимилация на идеи. Ако сте асимилирали
дори само пет идеи и сте ги превърнали в своя живот и в
своя характер — вие имате повече образование от всекиго
другиго, дори и той да е научил наизуст цяла библиотека.
Ако образованието беше идентично с получаването на
информация, библиотеките щяха да най-големите
мъдреци в света, а енциклопедиите щяха да са риши.
138. Негативните мисли отслабват човека. Не виждате
ли как, винаги когато родителите преуморяват децата си
да четат и пишат, казвайки им, че никога няма да научат
нищо, наричайки ги глупаци и т.н. — те действително се
превръщат в такива в повечето случаи? Ако говорите на
децата мили думи и ги окуражавате, с течение на времето,
те със сигурност ще се развият. Това, което важи за децата,
важи и за онези, които са деца по отношение на
възвишените идеи. Ако можете да дадете позитивни идеи
на хората, те ще се развият, ще станат мъже и ще стъпят на
собствените си крака.
Концентрацията
103. Как е било придобито всяко едно познание на света, ако не чрез концентрация на силите на ума? Светът е готов да ни даде своите тайни, само ако знаем как да почукаме, как да му нанесем необходимия удар. Мощта и силата на удара идва чрез концентрацията. За силата на човешкия ум няма предели. Колкото по-концентриран е той, толкова повече неговите сили са съсредоточени в една точка; това е тайната.
104. Умът е погълнат от множество обекти и тича след различни неща. Това е неговото по-нисше състояние. Има и по-висше състояние на ума, в което той е погълнат от един обект, изключвайки всички останали — резултатът от него е самадхи.
105. Потокът на непрестанния контрол на ума става устойчив, когато човек практикува всеки ден и умът му придобие способността на непрестанна концентрация.
106. Как да разберем, че умът ни е станал концентриран? Това ще постигнем, когато идеята за времето изчезне в нас. Колкото повече време минава незабелязано, толкова по-концентрирани сме. В ежедневието си можем да видим, че когато четем увлекателна книга изобщо не обръщаме внимание на времето, а когато оставим книгата, често сме изненадани да открием колко много часове са изминали. Когато концентрацията бъде постигната, всеки момент от времето ще има склонността да идва и да остава в настоящето. Дава се следното определение: когато миналото и настоящето дойдат и се слеят в едно, умът е станал концентриран.
107. Ето в какво се състои разликата между човека и животните — човекът има по-голяма сила на концентрация. Разликата между отделните хора също се определя от различната сила на концентрация. Сравнете най-нисшия и най-висшия човек. Те се отличават по степента си на концентрация. Това е единствената разлика.
Свами Вивекананда
"Човек не е един и същ за дълго, той непрекъснато се променя, рядко остава същият дори и за половин час." ~ Г. Гурджиев (1877 - 1949)
Никой човек не стъпва в една и съща река два пъти, защото не е една и съща нито реката нито човека. ~ Хераклит (544 г. пр. Хр. - 403 г. пр. Хр.)д
"Като дете се чувствах сам и все още съм, защото знам нещата и трябва да намеквам за неща, за които други очевидно не знаят нищо и в по-голямата си част не искат да знаят." Самотата не идва от това, че няма хора като за теб/мен, но от това че не са в състояние да споделят нещата, които изглеждат важни за мен, или да поддържат определени възгледи, които другите смятат за недопустими ". ~ Карл Юнг
Знанието научава нещо всеки ден. Мъдростта е да изоставяте нещо всеки ден ""
"Изпразнете чашата си "- една стара китайска Дзен притча, казва: Един ден един важен човек, посетил велик дзен майстор и го помолил да отвори ума си за просветление. Дзен майстора се усмихнал и казал, че те трябва да обсъдят този въпрос на чаша чай. Когато чаят бил сервиран, дзен майстора налял на посетителя чаша. Той наливал и наливал докато чаят се издигнал до ръба на чашата и започна да прелива, в крайна сметка неговият посетител извикал: "Достатъчно" Ти разливаш чая навсякъде. Не виждаш ли че чашата е пълна? Зен майстора спрял да излива и се усмихнал на госта си. И отговорил: "Ти си като тази чаша чай, толкова пълна, че нищо повече не може да се добави. Върни се при мен, когато чашата е празна, върни се при мен с празен ум.
Това е по-трудно, отколкото си мислиш, тъй като ние сме като чашата, толкова пълни с спекулации, които са ни наливали в главите от нашето раждане, че дори не забелязваме, че чашите ни са препълнени, с нашите презумпции и предположения, идеи, знание и вярвания, толкова много, че не можем да признаем, че нашата чаша е пълна. Време е да изпразните чашата си ... ???
Всеки от нас има свой идеал, своя мисия, която трябва да изпълни в живота. Каквото и друго да бъде изгубено, докато този идеал не е загубен и това призвание не е накърнено, нищо не може да ни убие. Богатството може да дойде и да си отиде, нещастията може да се трупат високи колкото планини, но ако сте запазили идеала непокътнат, нищо не може да ви унищожи. ... Но когато идеалът ви бъде загубен и мисията ви умре, нищо не може да ви спаси. Цялото богатство на света не може да ви спаси. А какво са нациите, ако не умножени индивиди? По същия начин всяка нация има да изпълнява своя мисия в хармонията от националности; и докато тази нация се придържа към своя идеал, тя не може да бъде унищожена от нищо; но ако се откаже от него и от призванието си и тръгне след нещо друго, животът й се скъсява и тя изчезва.
Животът е кратък, суетите на света са преходни, и само онези живеят, които живеят за другите, останалите са по-скоро мъртви отколкото живи.
Свами Вивекананда
Nuns with Bad Habits - Монахини с лоши навици
Чрез философски анализ ние откриваме, че не сме свободни; но все пак винаги остава факторът, съзнанието, че "аз съм свободен". Това което трябва да обясним е, откъде се появява то. Ще открием, че имаме следните два импулса в себе си: нашият разум ни казва, че всяко наше действие има причина и в същото време, с всяко свое движение, ние отстояваме свободата си. Разрешението на Веданта е, че това идва от вътрешната свобода — душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.
Свами Вивекананда
Във вас има любов към Бог (бхакти), само че тя е покрита от "воала на похотта и златото(черното -бел. ред."; веднага щом този воал бъде премахнат, любовта ще се прояви от само себе
си.
Свами Вивекананда
Онези които вършат зло, чийто умове са
неспокойни, никога не могат да видят Светлината. Азът се разкрива на онези, които са истинни в сърцето си и чиито сетива са под техен контрол.
Свами Вивекананда
Този един-единствен Бог е най-Познатото от всичко познато. Той е единственото нещо, което ние виждаме навсякъде. Всички познават своя собствен Аз, всеки знае: "Аз съм", дори и животните. Всичко което ние познаваме, е
проекция на Аза.
Този самосъществуващ Аз стои далеч и настрана от органите. Органите виждат навън, но самосъществуващият Един, Азът, е виждан вътре. Трябва да помните кое е
необходимото качество, за да го видите: желанието да бъде познат Той, обръщайки взора си навътре.
Свами Вивекананда
Атман не може да бъде достигнат чрез много
говорене, нито чрез силата на интелекта, нито чрез прекомерно изучаване на Писанията.
Свами Вивекананда
След дълго търсене тук и там, в храмове и църкви, в земи и небеса, накрая вие се връщате отново, завършвайки окръжността там, откъдето сте започнали — при вашата собствена Душа; тогава откривате, че Онзи, когато сте търсили навсякъде в света, заради когото сте се молили и
плакали в църкви и храмове, на когото сте гледали като загадката на всички загадки — забулена в облаци — е най- близкия от всичко близко, е вашия собствен Аз, реалността
на вашия живот, тяло и душа.
Свами Вивекананда
Свами Вивекананда:
"Религиите на света са се превърнали в безжизнени посмешища.
Това, от което се нуждае светът, е характер.
Светът се нуждае от такива, чийто живот е пламтяща, безкористна любов.
Тази любов ще накара всяка тяхна
дума да звучи като гръмотевица."
" Мирът може да дойде само като естествена последица от универсално просветление."-Никола Тесла
Няма коментари:
Публикуване на коментар