180. Всяко нещо, което възприемаме около себе си, се бори за свобода — от атома до човека, от неживата, неодушевена материална частица, до най-висшия живот на земята, този на човешката душа. Цялата вселена в действителност е резултат от тази борба за свобода.
181. Всичко, което виждаме във вселената, има за своя основа тази борба за свобода; под импулса на тази склонност светецът се моли, а крадецът краде. Когато линията на действие е неправилна, ние наричаме това зло, а когато нейното проявление е правилно и възвишено, го наричаме добро. Но импулсът е един и същ — борбата за свобода.
182. Свободата е целта на природата, жива и нежива; и, съзнателно или несъзнателно, всичко се стреми към тази цел. Свободата към която се стреми светецът е много по- различна от онази, към която се стреми крадецът; свободата, която светецът обича, го води към радостта от безкрайното, неизразимо блаженство, докато онази, в която крадецът е установил сърцето си, само изковава нови окови за душата му.
183. Казваме, че свободата е онова, към което трябва да се стремим — и тази свобода е Бог. Щастието от нея е същото, както и от всичко останало; но когато човек го търси в нещо крайно, той получава само искра от него. Крадецът, докато краде, чувства същото щастие като човека, който го открива в Бог; но крадецът получава само искра от него придружена с голямо нещастие. Истинското щастие е Бог. Любовта е Бог, свободата е Бог; а всичко, което оковава душата, не е Бог.
184. Човекът е вече свободен, но той ще трябва да открие това. Той притежава свободата, но забравя този факт във всеки момент. Това откриване на свободата, съзнателно или несъзнателно, представлява целият живот на всеки човек. Но разликата между мъдреца и невежия се състои в това, че единият се стреми към свободата съзнателно, а другият несъзнателно.
185. Идеята за свободата е единствената истинска идея за спасението: свободата от всичко — от сетивата, от удоволствието и от болката, от доброто и от злото. Дори повече от това. Трябва да бъдем свободни от смъртта; но за да бъдем свободни от смъртта, трябва да бъдем свободни от живота. Животът е само един сън за смъртта. Там където има живот, ще има смърт; затова излезте отвъд живота, ако искате да се освободите от смъртта.
186. Ние сме вечно свободни, ако вярваме в това — трябва само да имаме силна вяра. Вие сте душата, свободна и вечна, вечно свободна, вечно блажена. Ако имате достатъчно силна вяра, ставате свободни още в този момент. Всичко във времето, пространството и причинността е обвързано. Душата е отвъд всяко време, отвъд цялото пространство, отвъд всяка причинност. Онова, което е обвързано е природата, а не душата. Затова отстоявайте свободата си и бъдете това, което сте — вечно свободни и вечно блажени.
187. За да постигнем свобода, ние трябва да излезем отвъд ограниченията на тази вселена; свободата не може да бъде открита тук. Съвършеното равновесие или онова, което християните наричат мир, който надвишава всяко разбиране, не могат да бъдат открити в тази вселена — не могат да бъдат открити нито на небето, нито на което и да било място, където нашият ум и мисли биха могли да отидат, което сетивата ни биха могли да почувстват или което въображението ни би могло да си представи. Нито едно такова място не може да ни даде свобода, защото всички тези места са в нашата вселена, а тя е ограничена от пространството, времето и причинността.
188. Ако се откажем от привързаността си към тази малка вселена на сетивата и ума, ще бъдем свободни мигновено. Единственият начин да се освободим от робството, е да излезем отвъд ограниченията на закона, да излезем отвъд причинността.
189. Блаженството и вечният покой, възникващи от съвършената свобода, са най-висшето понятие за религия, лежащо в основата на всички идеи за Бог във Веданта — абсолютно свободното Битие, необвързано от нищо, от никаква промяна, от никаква природа, нищо, което да породи промяна в Него. Тази свобода е във вас и в мен и е единствената истинска свобода.
190. Обожанието на Господ, обожанието на светците, концентрацията, медитацията и безкористната работа — това са начините, по които може да бъде разкъсана мрежата на мая (космическата илюзия); но първо трябва да имаме силното желание да се освободим. Светлината, която ще прогони тъмнината, се намира в нас; нашата истинска природа е познанието. Всичко, което трябва да направим, е да прогоним облаците, които го скриват.
191. Проявлението на тази борба за свобода може да бъде видяно във всяка религия. Тя е основата на целия морал, на безкористността и неегоистичността; това означава освобождаването от идеята, че човекът представлява само своето малко тяло. Когато видим някой да върши добро и да помага на другите, това показва, че 80 той не може да се побере и да остане ограничен в окръжността на "мен и моето". Няма предели за освобождаването от егоизма. Всички големи етически системи учат, че целта е абсолютната безкористност и отсъствието на егоизъм. Да предположим, че някой постигне това, какво става с него? Той престава да бъде г-н Еди-кой-си и се уголемява до безкрайност. Малката личност, която е бил по-рано, бива изгубена завинаги за него; той става безкраен; безкрайното уголемяване е в действителност целта на всички религии и на всички учения на морала и философията.
192. Да ставаме все по-свободни е целта на всички наши усилия, защото съвършенството може да съществува само в съвършената свобода. Това усилие за постигане на свободата лежи в основата на всички форми на религиозно обожание, независимо дали го знаем или не.
193. Свободата е движещата сила на цялата вселена — тя е нейната цел. Законите на природата са методите, чрез които ние се борим да достигнем тази свобода под ръководството на Майката-Природа. Универсалната борба за свобода достига своето най-висше изражение в човека в неговото съзнателно желание да бъде свободен. Свободата бива достигната чрез тройното средство на работата, обожанието и познанието. Работата е постоянното, непрестанно усилие да помагаш на другите и да обичаш другите; обожанието се състои от молитва, възхвала на Бог и медитация; познанието е това, което следва медитацията.
194. Чрез философски анализ ние откриваме, че не сме свободни; но все пак винаги остава факторът, съзнанието, че "аз съм свободен". Това което трябва да обясним е, откъде се появява то. Ще открием, че имаме следните два импулса в себе си: нашият разум ни казва, че всяко наше действие има причина и в същото време, с всяко свое движение, ние отстояваме свободата си. Разрешението на Веданта е, че това идва от вътрешната свобода — душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.
195. Цялата природа е обвързана от закони, законите на нейното собствено действие; те никога не могат да бъдат нарушени. Ако можехте да нарушите и един природен закон, цялата природа щеше да спре да съществува моментално. Не би имало повече природа. Но онзи, който достига свободата, разчупва природните закони — природата избледнява за него и няма повече сила над този човек. Всеки ще наруши закона веднъж завинаги и така неговите проблеми с природата ще свършат.
196. Индуизмът не представлява борбата и опитите на човека да повярва в определена доктрина или догма, той е реализация — не просто да вярваш, а да бъдеш и да ставаш. Единствената цел на тази система е чрез постоянна борба човекът да стане съвършен и божествен, да достигне Бог и да Го види — в това достигане на Бог и съвършенството, "както е съвършен Отца ми на небето", се състои религията на индусите. Какво става с човек, когато стане съвършен? Той живее живот на безкрайно блаженство. Той се радва на безкрайно и съвършено блаженство, постигайки единственото нещо, от което човек трябва да изпитва удоволствие, т.е. Бог, и се радва на блаженството с Него.
197. Трябва да помним, че нашата религия твърдо и ясно заявява, че всеки, който желае спасение, трябва да стане риши (мъдрец) — да стане мантра-драща, трябва да види Бог. Това е спасението; това е законът утвърден от нашите Писания.
198. Целта е изолирането на душата от всички останали обекти, умствени и физически; когато това бъде постигнато, душата ще открие, че тя винаги е била всичко, което съществува и че никога не се е нуждаела от някого, за 83 да я направи щастлива. Докато се нуждаем от някого другиго да ни направи щастливи, ние сме роби. Когато Пуруша (Душата) открие, че е свободна и не се нуждае от нищо, за да стане пълна и цялостна, че природата изобщо не ѝ е необходима — тогава следва свободата, кайваля.
199. Веданта учи, че нирвана може да бъде постигната тук и сега, че няма нужда да чакаме смъртта, за да я постигнем. Нирвана е реализацията на Аза, Атман; и веднъж достигнал до това познание, човек никога повече, дори и само за миг, не може да бъде заблуден от миража на своята привидна личност. Тъй като имаме очи, ние ще продължаваме да виждаме привидното, но винаги ще знаем какво е то в действителност, защото сме открили неговата истинска природа. Параванът на привидната личност е това, което скрива неизменния Аза, Душата. Параванът се отдръпва и ние откриваме Атман зад него. Всяка промяна е в паравана. При светеца този параван е тънък и през него може да се види да сияе Реалността. В грешника той е плътен и ние лесно можем да изгубим от поглед истината, че Атман е там, по същия начин, както зад паравана на светеца. Когато този параван бъде премахнат напълно, откриваме, че той никога не е съществувал в действителност — че ние винаги сме били Атман и нищо друго; тогава параванът бива забравен. 84 200. Не е вярно, че когато човек постигне свобода, той ще спре да съществува и ще се превърне в мъртва буца; напротив, той ще бъде по-активен от всяко друго същество, защото всяко друго същество действа по принуда, а единствено той — понеже е свободен. 201. Невежеството е смърт, познанието е живот. 202. Освобождението означава пълна свобода, свобода както от оковите на злото, така и от оковите на доброто. Златната верига е все пак верига, така както и желязната. 203. Трябва да имате голяма сила на ума и речта. Повтаряйки постоянно в ума си идеи като "Аз съм низък, аз съм низък", човек деградира себе си. Затова Шастрите (Писанията) казват: "Онзи, който се смята за свободен, става свободен; онзи, който се смята за роб, си остава роб". Поговорката "Човек е това, за което се мисли" е вярна. Единствено онзи, който е винаги съзнателен за идеята за свободата, става свободен; онзи, който се смята за обвързан, живее живот след живот в състояние на робство.
204. Спасението означава знание за истината. Когато го постигнем, ние не ставаме нещо друго; оставаме си това, което сме. Спасението идва чрез вяра, а не чрез работа. То е въпрос на Познание! Трябва да узнаете кои сте вие — тогава то бива постигнато.
Няма коментари:
Публикуване на коментар