Увод
„Всяко цивилизовано човешко същество, колкото и високо да е развито съзнанието му, е все още архаичен човек в най-дълбоките пластове на своята психика.”
Карл Юнг
Свали като pdf
Архетип (от гръцки ὰρχέτῦπος – архе – начало, първообраз, първопричина, типос – образ) е термин, който днес най-често се използва в психологията, и обозначава модел, тип личност или начин на поведение. Първи древногръцките философи, йонийските, живели през ІV – V век пр.н.е. са използвали думата Архе. Провокирани от своето любопитство, те търсят отговори на въпроса за произхода. За тях първоначалното, архе-то, което те търсят, не се определя вече чрез митовете. Те не търсят прародител на хората и космоса. Всъщност те не търсят и първоначалното в смисъла на изначално състояние. Йонийските философи търсят иманентна и непреходна основа на битието. “Архе” означава начало, в смисъл на първоначално, онтологически принцип или първопричина.
В произведенията на Карл Юнг се срещат цитати на произведение от трети век, където Бог се описва като „архетипна светлина“, т.е. като първообраз на всяка светлина, като предхождаща всяка друга светлина.
Обратно на масовото схващане терминът “архетип” не е откритие на Юнг. Той въвежда понятието в психологията. Архетипите според Юнг са наследството на човека, колективен образ, модел, който се предава от поколение на поколение от хилядолетия. За разлика от Зигмунд Фройд, при който психиката се разделя на две нива – съзнание и подсъзнание, то при Карл Юнг нивата са три – съзнание, лично несъзнателно и колективно несъзнателно. Колективното неосъзнато е хранилището на универсални, архаични културни представи, модели на поведение, образи, Карл Юнг нарича този колективен архаичен образ архетип. Според Юнг хилядолетният човешки опит се предава и присъства в мозъка на всяко новородено дете чрез колективното неосъзнавано. Архетиповете и техните образи се виждат най-добре в техните символни, които архетиповете пресъздават. Най-често те се откриват в митологията, фолклора, религиите, изкуството, сънищата.
Библиографични бележки
Биографията на Карл Густав Юнг (Karl Gustav Jung) е изключително интересна. Неговата личност е една от най-големите енигми на 20-ти век. Животът, личността, творчество, теориите и схващанията на Карл Юнг будят големи противоречия. Провъзгласяван от мнозина като един от най-големите и дълбоки мислители на всички времена, ненавиждан и категорично отхвърлян от други, които определят писанията му като ненаучен мистицизъм и чиста фантасмагория. Юнг е притежавал забележителни енциклопедически познания и широк спектър от интереси в областта на митовете, философията, сънищата, психологията, антропологията, изкуството, увличал се е по алхимия, ведическите традиции на Изтока, астрология, религии и др.
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875г. в малко швейцарско селце Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски свещеник (пастор). Едва шест годишен е записан от баща си да изучава латински, на което се дължи дълготрайният му интерес към древни езици и култури (освен голям брой западноевропейски езици, Юнг е умеел да чете голям брой древни езици включително санскрит).
През младежките си години учи в пансион в Безел, Швейцария. Въпреки, че първият му професионален избор е бил археологията, записва медицина в Базелския университет. Докато работи с известния невролог Крафт-Ебинг (известен с изследванията си върху парафилиите – биомедицински термин, използван в психиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди). Може би под негово влияние решава да се посвети на психиатрията. След завършването си започва работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли, под ръководството на Ойген Блойлер, друг изключителен психиатър известен с приносите при изучаването на душевните болести, създател е на термина „шизофрения”.
Дълги години Карл Юнг е почитател на Фройд. С интерес следи всички негови публикации. През 1907г. се запознават във Виена. Фройд е силно впечатлен от качествата на Юнг. Възприема го като коронованият наследник на психоанализата. Въпреки, че имат известни допирни точки Юнг не приема напълно теорията на Фройд. През 1909г. отношенията им охладняват.
Първата Световна Война е период на духовна криза, задълбочена интроспекция, болезнено самоизследване, което оказва силно влияние върху по-нататъшното му научно развитие. Дълбокият анализ на собствените си сънища и душевни терзания извеждат на бял свят едни от най-интересните, смели и загадъчни теории за личността, които светът някога е виждал.
След войната, Карл Юнг, пътува изучавайки и изследвайки различни култури. Посещава племена в Африка, Америка и Индия.
Юнг е известен като основоположник на аналитичната психология. Той оставя изключително богато и интересно философко-психологическо наследство. Много от неговите концепции и днес са актуални теми в различни сфери. Представители на изкуството, културата, философията, социологията, психологията, митологията, антропологията и много други сфери изучават и обогатяват концепциите на Карл Юнг. Пример за актуалността на неговите теории е разработената от него теория за личността, която разглежда стремежът към постигане на цялостна личност, очертава етапите в развитието на личността – индивидуализация и трансцеденция. Открива и описва два основни типа жизнени нагласи на личността (екстроверсия и интроверсия). Разработва основата на психологическите функции – мислене, усещане, чувство и интуиция, които заедно с личностните нагласи интроверт и екстроверт са в основата на все по-масовото използване на типологията на личностите. Тази типология се приема от много видни психолози, мениджъри и заети в областта на човешките ресурси, тя е в основата на десетки тестове за изследване на личността (най-популярния от тях е този на Майер и Бригс).
Теория. Концепцията на Юнг за Аз, личното неосъзнавано и колективно неосъзнаваното.
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875г. в малко швейцарско селце Кесвил. Баща му Пол Юнг е енорийски свещеник (пастор). Едва шест годишен е записан от баща си да изучава латински, на което се дължи дълготрайният му интерес към древни езици и култури (освен голям брой западноевропейски езици, Юнг е умеел да чете голям брой древни езици включително санскрит).
През младежките си години учи в пансион в Безел, Швейцария. Въпреки, че първият му професионален избор е бил археологията, записва медицина в Базелския университет. Докато работи с известния невролог Крафт-Ебинг (известен с изследванията си върху парафилиите – биомедицински термин, използван в психиатрията, сексологията и психологията, за да означи сексуалната възбуда, фантазии и поведение, постигани чрез и включващи основно неадекватни обекти, ситуации или индивиди). Може би под негово влияние решава да се посвети на психиатрията. След завършването си започва работа в Психиатричната болница Бьоржелтцли, под ръководството на Ойген Блойлер, друг изключителен психиатър известен с приносите при изучаването на душевните болести, създател е на термина „шизофрения”.
Дълги години Карл Юнг е почитател на Фройд. С интерес следи всички негови публикации. През 1907г. се запознават във Виена. Фройд е силно впечатлен от качествата на Юнг. Възприема го като коронованият наследник на психоанализата. Въпреки, че имат известни допирни точки Юнг не приема напълно теорията на Фройд. През 1909г. отношенията им охладняват.
Първата Световна Война е период на духовна криза, задълбочена интроспекция, болезнено самоизследване, което оказва силно влияние върху по-нататъшното му научно развитие. Дълбокият анализ на собствените си сънища и душевни терзания извеждат на бял свят едни от най-интересните, смели и загадъчни теории за личността, които светът някога е виждал.
След войната, Карл Юнг, пътува изучавайки и изследвайки различни култури. Посещава племена в Африка, Америка и Индия.
Юнг е известен като основоположник на аналитичната психология. Той оставя изключително богато и интересно философко-психологическо наследство. Много от неговите концепции и днес са актуални теми в различни сфери. Представители на изкуството, културата, философията, социологията, психологията, митологията, антропологията и много други сфери изучават и обогатяват концепциите на Карл Юнг. Пример за актуалността на неговите теории е разработената от него теория за личността, която разглежда стремежът към постигане на цялостна личност, очертава етапите в развитието на личността – индивидуализация и трансцеденция. Открива и описва два основни типа жизнени нагласи на личността (екстроверсия и интроверсия). Разработва основата на психологическите функции – мислене, усещане, чувство и интуиция, които заедно с личностните нагласи интроверт и екстроверт са в основата на все по-масовото използване на типологията на личностите. Тази типология се приема от много видни психолози, мениджъри и заети в областта на човешките ресурси, тя е в основата на десетки тестове за изследване на личността (най-популярния от тях е този на Майер и Бригс).
Теория. Концепцията на Юнг за Аз, личното неосъзнавано и колективно неосъзнаваното.
Според Юнг човешката душа се състои от три части: Аз-ът, личното неосъзнавано и колективното неосъзнаваното.
Азът е онази част от психиката, която хората осъзнават, елементът, чрез които хората обясняват своите чувства, мисли, поведение, процеса на съзнателното формулиране на цели, желания, мотиви, елементите, които определят поведението ни, ежедневните ни избори и начините на постигането на целите ни. Тук са логическите обяснения, които даваме на нещата, нашите съзнавани мисли, спомени, общуване, опит – всичко което осъзнаваме и разбираме.
Следващият пласт е неосъзнаваната част от психиката – личното неосъзнавано. Тук е килерът събрал най-разнообразни неща – спомени, събития, емоции, факти, които съзнателно или несъзнателно сме забравили и избутали някъде в нашата същност, но които при определени условия или обстоятелства можем да извикаме. В този слой са и изтласканите от съзнанието ни „неизгодни”, конфликтни, ненужните натоварващи съзнанието ни спомени. Личното неосъзнавано е тясно свързано с Аз-а. Тук теорията на Карл Юнг се отличава от тази на Зигмунд Фройд, според който несъзнатото не излиза на съзнателно равнище. Според Юнг достъпът на елементи от личното неосъзнавано могат да бъдат допуснати до съзнанието. „Несъзнаваното представя едно крайно неустановено положение на нещата: всичко, което зная, но за което не мисля в момента; всичко, което съм познавал някога, но съм го забравил; всичко, възприето от моите сетива, но не отбелязано от съзнаващия разум; всичко, което, без да искам и без да му обръщам внимание, чувствам, мисля, спомням си, искам и правя; всички бъдещи неща, които се оформят в мен и в определено време ще стигнат до съзнанието – всичко това представлява съдържанието на неосъзнаваното. Това съдържание повече или по-малко може да бъде осъзнато или пък, веднъж съзнавано, може отново да стане такова в някой следващ момент“.[1]
Към структурата на личното неосъзнавано са включени сложни системи, към които спадат комплексите. Възникването на комплексите е сложно, те могат да бъдат резултат от грешки във възпитанието, психичен дискомфорт, психическа травма, емоционален шок, някакъв силно значим за личността конфликт и др. конфликти създават събития, които оказват силно влияние върху личностното развитие. Редно е да се отбележи, че архетиповете от колективно неосъзнаваното достигат до съзнателното равнище изкривени през призмата комплекси на личностно неосъзнавано. Според Юнг комплексите силно влияят върху нашето поведение и мироглед. Проблема с комплексите е, че дори да ги осъзнаваме трудно можем да ги преодолеем, защото тяхната природа е сложна. Те са почти автономни образи, със силен емоционален заряд, сякаш имат собствена специфична енергия, собствено съществуване, отделна личност. Колкото и старателно да се стремим да омаловажаваме или потискаме комплексите си, то при определени условия те могат да обсебят личността до степен на пълното й овладяване. „Където започва царството на комплексите, там завършва свободата на Егото, защото комплексите са психични агенти, чиято дълбочинна природа все още остава неразгадана“ – подчертава Юнг.
Личното неосъзнавано се изгражда върху основата на личния и наследствен опит. То е строго индивидуално и зависи от индивида, неговия опит, осъзнатост и т.н. за разлика от третия най-дълбок пласт от човешката душевност – колективното неосъзнато.
Концепцията за колективното неосъзнавано като съставна част на човешката психика, е нещото, което отличава юнговата теория от всички останали. Колективното неосъзнавано е резултат от хилядолетната човешка еволюция, в него влиза опита от най-древните ни предци до днес. Моделът, образа, типа на колективното неосъзнавано е предварително зададено в психиката на всеки един от нас, то не зависи от нашия опит или пряка наследственост – няма връзка с опита на нашите родители. Моделите на колективното неосъзнавано са еднакви за целия човешки род, във всяка една точка от земното кълбо. Според Юнг мозъкът на новороденото дете не е Tabula raza (празна дъска), на която тепърва ще се пише. Голяма част от тази дъска вече е изписана от опита на хилядите поколения преди появата на индивида, на дъската са маркирани конструкциите на колективното неосъзнавано.
Неосъзнато защото не сме способни да го осъзнаем пряко въпреки, че е пряко, живо свързано с всичките ни преживявания, поведението ни, емоционалните ни настройки, моделите чрез които ежедневно боравим. Отчитането и може би в определена степен осъзнаването на тези влияния се проявяват по време на сънища, екстатични състояния или по време на творческа дейност. Когато се активира колективното неосъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете.
Пътят, който изминава човешкото съзнание, е дълъг, сложен, труден за описание. Десетките хиляди поколения са изградили базовите, най-основните и необходими мисловни и емоционални структури. Тяхната основна, първоначална задача е да помагат на индивидите да се справят със сложностите на живота (така както животните имат различни природни дадености – нокти, зъби, клюнове, за да оцеляват). Този опит, са нашите вродени, природни оръжия, които за разлика от животинското царство не са физически, а психологически и емоционални. Архетипите са еднакви при всички хора от всички култури и цивилизации и не зависят от конкретния човек, от мястото, времето или обстоятелствата в които живее.
Според Юнг има някои преживявания, които показват ефектите от колективното неосъзнавано. Такива са любовта от пръв поглед, дежа вю (усещането за нещо, което вече е било преживяно), незабавното познаване на символи и значения, разбиране на митовете и др. са състояние при което внезапно се осъществява връзка на външният с вътрешния свят на колективното неосъзнавано. Добра илюстрация на проява на колективно неосъзнавано е придобилото популярност преживяване за прага на смъртта. Поради някаква причина много хора, принадлежащи към различни култури, откриват, че имат сходни спомени по времето, когато са били върнати от близка среща със смъртта. В почти всички разкази присъстват „спомени” за това как са напуснали телата си, как са се озовали в началото на дълъг тунел, присъствието на ярка светлина и близки фигури, които са ги очаквали – дали това е резултата от колективно неосъзнато или е факт, че всички сме създадени да преживеем смъртта по един и същи начин е дискусия, която философите разискват от най-стари времена и която днес донякъде се обяснява от биолозите.
Има хора, които от край време са способни умишлено или неволно да изпитват ефектите на колективното неосъзнавано. Примери за изпитване и отчасти на материализиране не ефектите на колективното неосъзнавано са: творческите преживявания, които музиканти, художници и поети изпитват от векове, спиритичните преживявания на мистиците от всички религии, някои психопатични преживявания, сънищата, фантазиите, митовете, приказките и литературата. Един от начините да се намери път към архетиповете е преминаване на процеса на индивидуализация.
Архетипите на Карл Юнг
Според теорията на Карл Юнг архетипите са „генетично” (те са общо валидни за целият човешки род и не зависят от преките ни генетични дадености) заложени в структурите на човешкия мозък. Съдържанието на колективното неосъзнавано Карл Юнг нарича „архетипи”, “доминанти”, “идеализирани образи”, “митологични образи” или “първични образи” – всички те означават едно и също – архетип е най-популярното им название. Архетипите принадлежат на цялото човечество, независимо от това колко далече една от друга са се развивали отделните култури. Те са унаследена склонност да преживяваме някои неща по определен, еднакъв за всички начин (подобно на описания по-горе пример с изпитваното на прага на смъртта), но често тези преживявания могат да бъдат пречупени през призмата на личното неосъзнавано и нивото на развитие на АЗ-а.
Колективно неосъзнаваното е организирано чрез архетиповете. Сами по себе си архетиповете са образ, рамка, които нямат форма сами по себе си. Конкретното съдържание зависи от индивидуалния човек, от множество сложни обстоятелства. Архетипа е само базова матрица, шаблон, който може да се изпълва с различно съдържание съобразно конкретните реалии. Историческия и културен период, когато се проявяват архетипите, както и личностните особености на хората, които използват базовия макет на архетипа внасят своите щрихи в начина на реализация на този архетип. Тези първоначално базови модели на поведение се съхраняват в колективното неосъзнавано във вид на първообрази.
Когато в живота на дадена личност се случат обстоятелства, изискващи поведение, което се отнася до определен базов архетип, то той се активира, търсейки начин да се прояви, най-често неосъзнато и въпреки разума и волята ни да структурира, съобразно своя модел, това което изразяваме, чувстваме, мислим.
Броят на архетипите в нашето неосъзнавано е равен на типичните модели на поведение, които съществуват в живота. В творчеството на Юнг има описание на основните архетипи – баща, бог, майка, великата майка, цялостна личност, магьосник (мъдрец), анимус, анима, сянка, персона. Подобно на промяната на типичните модели на поведение, архетипите са отворена система – едни архетипи биват „забравени”, за сметка на нови, които се появяват. Последователите на Юнг допълват, модифицират или премахват архетипи, с оглед на това кои са актуални и кои не. Някои от „новите” архетипи са на невинен, сирак, воин, мъченик, скитник и др.
Сред доказателствата за съществуването на архетипите се сочи материализирането им чрез символи в различни култури. Реализациите са различни в зависимост от епохата и конкретната култура (което е в синхрон с твърдението, че архетипите се изкривяват спрямо индивида). Символите (атрибутите) на архетиповете се намират в митологията, във фолклора, вярванията, различните ритуали, изкуствата. Сходните по съдържание митове и легенди при различни народи, за които има доказателства, че не са били в контакт са символно изражение на базово еднакви архетипи. Всъщност самото възникване на религиите, тяхното съдържание и символика са разгъната и сложна система от архетипове. Изкуството материализира съдържанието на архетиповете, човешките взаимоотношения също. Ключов момент за изразяването на архетипите е проявяването им като символни знаци, които хората спонтанно творят. Пример са религиите. Те използват символен език като при тях винаги има неща, които са извън границата на разбираемото със съзнанието и неуловимо за логиката. На изповядващите религия се казва „вярвай”, а не „разбирай”.
Впечатляващи са символите в митовете. Традиционното научно обяснение, че тези символи са опит на първобитния човек да обяснява и да обожествява природните стихии не удовлетворява Карл Юнг. Според него нещата са точно обратното. Човек не използва реално съществуващи обекти, за да ги прави религиозни символи, а проектира елементи от собствената си психика давайки им божествен живот т.е. не слънцето е толкова важно за човека, че той го обожествява, а нуждата на човешката психика от Бог, спонтанно намира символиката на слънцето, върху което да проектира тази своя потребност от Бог. Така митовете и религиите всъщност са вид проекция на вътрешно-психическото усещане у древния човек. Любопитно е, че хората от всички времена и култури изпитват потребност да вярват в една висша, изпълнена с тайнственост сила, която да носи надежда, да придава смисъл на съществуването, да подкрепя и понякога да съди справедливо. Колкото по-велик, всеобхватен и по-величествен е образът на тази проекция, толкова по-убедително е изрисувана от символи, а колкото по-добре е изразена чрез символите, толкова е по-действена и удовлетворяваща психичната потребност от вяра на хората. Символът има истинска сила само ако включва едновременно образност и емоция. Ето защо религия, която губи образността или емоцията, престава да функционира. Тогава хората търсят нова проекция и често се създава нова религия.
Всеки един човек има способността да твори собствени символи. Например по време на сън образите от неосъзнаваното излизат като резултат от породило ги (или бъдещо) събитие, но те са символен образ, а не рационална визия. Например всяка нощ хората творят собствени символи, така всяка нощ се реализира способността и потребността на неосъзнаваното спонтанно да произвежда символите на архетипите си. Анализирането на сънищата е любим метод на Юнг и Фройд. Но за разлика от бащата на психоанализата Карл Юнг има различен начин за формулиране смисъла и функциите на сънищата (според историите имено това различие е причина за охладняване на отношенията им). За разлика от Фройд, които използва съня като начален тласък, които да помогне за достигане на неосъзнавания проблем на пациента Юнг смята, че е много по-ефективно да се концентрира върху съдържанието на самия сън, приемайки, че чрез него неосъзнаваното се опитва да ни каже нещо. За да бъде хармонично съществуването Азът ни има нужда както от строгата логика на съзнаваното, така и от ярката емоционална образност на произвеждащото символи неосъзнавано. Имено чрез сънищата се възстановява загубената с времето връзка между рационалния свят на съзнанието и примитивната, но много по-живописна и по-образна форма на изразяване на света на инстинктите. Неосъзнаваното се стреми да върне всички онези неща, от които умът се е освободил по време на развитието си, в това число илюзии, фантазии, архаични мисловни форми, инстинкти, желания и т.н.
Основните архетипи в теорията на Карл Юнг
Освен като символи във всекидневния живот архетиповете се проявяват като типични модели на поведение. Най-важният архетип, под знака на който минава развитието на личността е, архетипът на цялостната личност. Когато се прояви в развит вид, той хармонично подрежда другите архетипове около себе си. За да се разбере най-добре архетипа на цялостната личност е необходимо преди това да се разгледат водещите архетипи, имащи най-силно влияние и участие върху изграждането на личността архетипи: сянка, персона, анима и анимус.
5.1. Архетипът на Сянката – това е обратната страна на Аз-а (егото). Всеки един от нас притежава качества, с които егото не се идентифицира, не съзнава или не иска да приеме, но личността притежава, независимо от това дали егото го осъзнава. Сянката е нашата тъмна страна, злото, на което сме способни, първичното, инстинкта. Всъщност Сянката е аморална – тя не е нито добра, нито лоша. Символите, които Сянката „използва” са змията (като тази от Райската градина), дракона, чудовището, демона.
Архетипът на сянката включва онази тъмна, неприемлива неосъзнавана част от човека, но в нея е заложен и онзи първичен инстинкт за самосъхранение. Тя е тъмна страна която обикновено не желаем да виждаме или да признаем, че имаме, сянка, която крием както от себе си, така и от околните. Сянката започва от личното неосъзнаваното, но корените й се разполагат дълбоко в колективното неосъзнавано. Помъдряването, хармонизирането, процеса на индивидуализация започва с трудния път на осъзнаване, опознаване и овладяване на тези скрити и нежелани от нас страни. Според Юнг осъзнаването на тази тъмна страна е мъчителен процес, който отнема много време. Част от затрудненията са свързани с това, че Сянката се състои от липси, пропуски, тук е налице усещането за непълноценност. Емоционалната природа на сянката е друга пречка в процеса на осъзнаването й. „На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си, но и проявяват забележителна неспособност на морална самопреценка„[2]. Следваща причина за приемане на сянката е нейната автономност, което я прави още по-обсебваща.
Сянката има символи, които лесно бихме могли да разпознаем, след което да признаем като свои лоши страни, но сянката има и аспекти, които изключително трудно могат да бъдат изведени на съзнателно равнище. Това са онези личностни недостатъци, които индивидът не само не признава, но ги проектира върху заобикалящия го свят (не аз, а околните са тези, които имат чувство за малоценност, не аз, а средата е недоброжелателна и т.н.). Според Юнг проекциите са неосъзнаван процес, а проекцията се открива, а не се извършва. Осъзнаването на истинската проекция е трудно – волевите усилия са силно затруднени. Сред проблемите, които нанася проектираната черта на Сянката е, че не можем да я познаем като собствени слабости и съответно да вземем адекватни мерки. Проектирайки атрибутите на сянката върху външния свят (хора, събития, обкръжение) започваме все повече да виждаме в тях недоброжелатели врагове, от които се отчуждаваме и изолираме. Не по-малък проблем на проекцията са създаването на илюзии.
В митовете, сънищата или в символите, които колективното неосъзнато твори, Сянката се проявява като същество от същия пол, което е белег за разпознаването й, защото другите два архетипа, които силно влияят върху Аза анимата и анимуса се проявяват като лице от противоположния пол.
Освен недостатъци, Сянката включва и страни, от които съзнанието се нуждае, за да бъде балансирано, но страни които създават трудности в процеса на интегриране.
Трудното в процеса на осъзнаване на Сянката е разбирането на страните – кои от тях се е прехвърлил върху другите и да разобличи тези проекции. Когато индивидът припознае проекциите си ще може да ги включи в съзнанието си и да види себе си такъв, какъвто е в действителност, приемайки неизгодните и неприятни за него страни. Едва след като индивидът съумее да свали проекциите от околните и заобикалящия го свят ще може да види всичко в светлина близка до реалността, визията за него, света и околните ще се избистрят, възприемането на средата ще става по-реалистично и рационално. разширените възможности за адекватна оценка на средата ще му помогне за по-пълноценна адаптация, повишаване равнището на личностния потенциал и обективно участие в процеса на изграждането на живота – своя и на социалната общност.
По-добрата връзка с колективното неосъзнато, която може да се постигне при приемане на Сянката и изчистване на проекциите, води до разширяване границите на съзнанието, а с това се дава възможност за по-ефективен контакт със средата. Индивидът с разширено съзнание е способен да поема повече информация, има по-големи възможности за нейното осмисляне и преоценка. Повишават се креативните и творчески способности на индивида.
5.2. Персоната (от лат. persona – маска) – маската, предпазваща егото от заобикалящата враждебна природа.
Противоположен на Сянката е архетипът на Персоната. Това е образа, с който се стараем да се представяме пред хората. Обратно на Сянката този архетип включва желания от нас самите образ.
„Персоната е една сложна система от връзки между индивидуалното съзнание и обществото, съответстваща на вид маска, създадена, от една страна, да създава определено впечатление у околните, а от друга – да прикрива истинската природа на индивида. Че последната функция е излишна може да поддържа само човек, който е толкова идентифициран със своята персона, че вече не разпознава себе си; а че първата функция не е необходима, може да си помисли само онзи, който съвсем не познава истинската природа на околните“.[3]
Обществото има очаквания към нас (социолозите наричат това “Ролеви очаквания”) и човек трябва да се държи така, както околните очакват, ако иска да върви напред. Дали нашата лична цел е да впечатляваме другите или да скриваме своята истинска същност, персоната е важен за съвместното ни съществуване. Тя е умението адекватно да отговаряме на изискванията и очакванията на другите към нас.
Подобно на цялостната концепция на Юнг и тук има негативни елементи. Едва ли е особено здравословно разделянето ни на две (или повече) персони – една за пред хората и една за личния ни живот. Прекомерното развиване на архетипа на Персоната би довело до отчуждаване от истинския, личен опит.
„Който си изгражда прекалено добра персона, трябва да заплати с една повишена раздразнителност… идентификациите със социалната роля са много богат източник на неврози. Човек не може да се откаже безнаказано от себе си за сметка на изкуствената личност. Даже и при опит да постъпим така, в обикновените случаи неосъзнаваното реагира под формата на лошо настроение, афекти, фобии, натрапливи мисли, връщане назад, пороци и пр.“[4].
От друга страна непълноценно развитата Персона създава проблеми – социални неблагополучия, преминават от една социална грешка към друга, прекалено студени са или напълно безвредни и наивни, сантиментални натрапници, нетактични касандри, слепи за света, безнадеждни мечтатели. Архетипа на персоната е необходим, но когато не сме изградили адекватна персона, не можем да видим обвързаността на нашите действия с живота на околните.
Персоната е относително автономен комплекс, които се “старае” да организира свой живот, своя персонификация до толкова, че за нея можем да кажем, че е личност със свое АЗ. Проблем е, че понякога тази автономност така засенчва истинското ни АЗ, че е възможно да мислим, че персоната – това е нашето истинско АЗ.
За да се идентифицира Персоната и да се осъзнае разликата между нея и Аза е нужно да се разбере, че персоната е продукт не толкова на лична визия, колкото на колективните очаквания. Персоната се явява компромис между индивида и обществото.
5.3. Анимус и Анима
Според теорията на Юнг част от всеки един човек е мъжка и женска (но не в смисъла на двуполовост), части, които взаимно се допълват и спомагат за създаването на едно цяло. Слабо развитата половина, според Юнг е белег, че сме развили едва половината от потенциала си.
Анима е женският аспект на колективното неосъзнавано на мъжете, а анимус е мъжкият – в колективно неосъзнаваното на жените. Взети заедно те образуват сигизия (сигизия е астрономическо положение, когато Луната, Слънцето и Земята са подредени в права линия).
Пълноценното интегриране на анимуса и анимата в личността става най-лесно при съвместен живот с човек от другия пол. Според Юнг истинската любов е тогава, когато всеки един успее да интегрира своя противоположен архетип, създава се триада: мъж-субект + жена-субект = трансцедентна анима (при жената „формулата” е следната – жена-субект + мъж-субект + трансцедентен анимус + хтоничната майка). А ако към тази цялост се добави и архетипа на мъдреца, се получава „брачен квартерон” – изходна схема за цялостна личност.
Според теорията на Карл Юнг действието на анимата и анимуса е изключително мощно. Тези базови архетипи изключително трудно се подават на осъзнаване. Затруднението идва от това, че те се проявяват основно като проекции т.е. като нещо, което е извън нас, нещо което е срещу нас, но в същото време пряко ни въздейства. Тези два архетипа омагьосват, пленяват, хипнотизират съзнанието, те имат консервативни проекции и изискват големи морални и интелектуални усилия за отстраняването им.
Властта на анимата и анимуса нараства пропорционално на частта, която остава неосъзната, ако нивото им е близко до инстинктите, то те стават изключително обсебващи. Когато са дълбоко внедрени в неосъзнатото те действат автоматично, без гъвкавост. Хората, които не осъзнават своите анимус или анима, изпадат изцяло в техните ръце и подобно на тиф епидемия тези архетипи взимат своите жертви, но без да се осъзнава къде е корена на проблема.
Когато съумеем да извлечем своите анима или анимус от мъглявостта на проекциите, които те правят върху околните, то тогава те могат да бъдат интегрирани в съзнанието. Изключително важно е съзнаваното и неосъзнаваното да не са в конфликт. Ако се разминават значително архетипите на женското и мъжкото, те се конфронтират със съзнанието и се „държат” като отделни системи, имащи различно Аз от това, което личността има, отделят се сякаш имат собствен живот и душа.
5.3.1. Архетипа Анима (душата) – женското начало на човешката душа.
Биологично човешкият организъм има мъжки и женски гени (и хормони) и преобладаващо тяхно качество разделя индивидът полово на мъж или жена. Според теориите на Юнг подобно на физиологическото разделяне на половете човешката психика има характеристика на андрогин (от гръцкото androgryne andros – мъж и grine – жена) т.е. тя включва едновременно и мъжка и женска част.
На съзнателно равнище излиза съответният физически пол, но част от другата, второстепенна, се разполага на неосъзнаваното равнище като в това време влиза в сложни отношения със съзнаваното.
Анимата е неосъзнаваната женска част у мъжа, а неосъзнаваната част у жената Юнг нарича анимус. Така мъжът се състои от съзнавани мъжки качества и неосъзнавани женски качества, а жената със съзнавани женски и неосъзнавани мъжки качества.
В реалния живот анимата на мъжа се проектира върху най-близките около него жени – на първо място както по хронологично, така и по значимост е майката. След това (ако е налице успешно развитие на индивида) този образ се поема от сестра, приятелка, любима. Жената, която има различна психика, може да даде ракурс на погледа, тя може да бъде негово вдъхновение, съветник, приятел.
За да добие цялостност мъжката психика се нуждае от допълващата женска част. Традиционно мъжествеността се свързва с агресивност, рационалност, мисловност, твърдост, действеност, авантюристичен дух и разбира се да опложда. Женствеността се характеризира с гъвкавост, интуитивност, мекота, способност за общуване, тя е нежна, отстъпчива, желаеща да бъде оплодена. Юнг е забелязал, че мъжете притежават типично женски качества, те могат да бъдат чувствени, нежни, гъвкави, интуитивни, а жените могат да са действени, рационални, да имат силна логична мисъл – различни мъжки качества.
Юнг подобно на философите от най-дълбока древност си задава въпроса какво включва душата, къде се намира и защо се проявява в женски род (докато духа е от мъжки род). Според Юнг мястото на душата е в онази част на колективното неосъзнавано, която се намира най-близо да съзнанието. Всяко момче се ражда с вече подготвена вътрешна психична структура, която му дава възможност да търси и да се свързва с жена. „Цялата природа на мъжа предполага жената и физически и духовно. Неговата система е хармонизирана спрямо жената още от самото начало точно както е подготвена за един определен свят, в който има вода, светлина, въздух, сол, карбохидрати и пр. Един унаследен колективен образ на жена съществува в неосъзнаваното на мъжа и чрез него той може да разбере природата на жената“[5].
Анимата е силен основен архетип. Юнг многократно се връща към нея в творчеството си, като разглежда различни страни на анимата и нейните проекции, чрез които се проявява у мъжа.
Проекцията на момчешката анима върху майката е най-силна и ако тя, поради някаква причина, не е правилно развита или развитието на архетипа според, до проекцията върху майката, по-късните проекции на анимата върху женски фигури носят любимите черти на майката. Ако този образ е свързван с негативни чувства, по-късните проекции на анимата носят този негативизъм. Възможно е мъжът да се превърне в женомразец, мразейки всичко женско, но всъщност той мрази женското в себе си. Негативно развитата анима може да се прояви в раздразнителност, подтиснато настроение, неясна чувствителност, страх от болести, импотентност, агресивност и т.н.
Символиката на негативната анима в изкуството се носи от фаталната жена, царицата на нощта, мистичната Лилит, неин символ може да бъде и отровната девица от Ориента, женският демон на смъртта, вещиците – в митовете има стотици образи, които отговарят на негативно проектираната анима.
Ако влиянието на майката е положително, но прекалено натрапващо и обсебващо, мъжът не може да доразвие образа на своята анима и да го обогати с характеристиките на други жени (приятелка, сестра, любима). Този мъж изпитва проблем при проектирането на анимата върху тях и съответно може да стане сантиментален, докачлив, свръхчувствителен.
Най-често незрялата анима се проявява като еротична фантазия. При затруднения в интегрирането на съзнателно равнище на индивидуализация анимата може да се проектира върху случайна, неподходяща жена, в която мъжът да се влюби от пръв поглед заслепен от собствената си проекция, т.е. от неговия мечтан образ на жена. Той приема желаното, илюзорното за действителност, но не се жени за реална жена, а за своята неинтегрирана слабост.
Подобно на всички архетипи анимата си има два аспекта – доброжелателен и зложелателен. Положителното проявление е на добре развитата анима и е пряко свързано с намирането на подходяща половинка (съпруга). Успешното съгласуване помага на мъжа да придобие дълбочина и чувственост, по-дълбока връзка с Аза и цялостната личност.
5.4.2. Архетипа Анимус – мъжкото начало (дух).
Анимусът (от старогръцки – дух, разумен) е онзи архетип от колективното неосъзнавано, който носи допълващото жената мъжко начало Това според Юнг е причината да се проявява като неосъзнавано у жените.
Според Юнг за разлика от анимата, която се персонифицира върху едно лице (майка, сестра, любима) то анимусът има множествена природа и се проектира върху повече (по-голям брой) реални мъже т.е. проявява се като множество от персони. Характерно за проявяването на анимуса е, че той се явява като висш морален авторитет, склонен да дава неоспорими, рационални, неемоционални преценки. Често анимуса се реализира като здрав ум или твърди принципи. Проекцията в повечето случай се осъществява върху мъже, които демонстрират ерудиция, интелектуални възможности, като в това число са и всезнайковците и „мачовците”.
Жените, които имат прекомерно развит анимус са склонни да го проектират до такава степен върху реален мъж, че практически неговия образ бива заменен.
Анимуса също има добри и лоши аспекти. За разлика от Анимата рядко се проявява като еротична фантазия, неговият символ е по-скоро под формата на убеждение – например при негативно проявен анимус жената може да се държи твърде налагащо се и дори при привидно меко външно проявление у нея има студенина, упоритост. Жена, която е във властта на своя анимус е склонна към разумни, но неуместни мнения и постъпки.
Съвсем очаквано женският анимус е повлиян от бащата, фигура, която дава вярата в неоспорими истини. В плен на анимуса, жената може да изпитва силно чувство на несигурност и отрицателна нагласа към живота и хората, той може да се проявява и като грубост, усещане за безпокойство, изграждане на образ на крадец или убиец.
Положителното проявление на анимуса се характеризира с прояви на инициативност, смелост, обективност, духовна мъдрост, творческа активност, прозорливост, духовна вглъбеност на изключително високо ниво. Анимуса подхранва рационалността, мисловните процеси, действеността, способността да се вземат решения.
5.5. Архетипът на Егото или Архетипът на цялостната личност
Според теорията на Карл Юнг Егото е най-важният от всички архетипи. Това е архетипа, който задава формулите, моделите, начините за протичане на процесите на хармонизиране и създаване на целостността. Подобно на анимата и анимуса този архетип се проявява главно чрез проекции. Най-силната и често срещана негова проекция е в представата за Бог (или различни богове), а основния принцип, чрез който се материализира този архетип е мандалата.
Цялостната личност е онзи вътрешен център за балансиране, който придава хармония, единство и цялостност на личността. Тази „цялостност” се среща у почти всички култури и народи – гърците го наричан daimon – божество или проява на божествена сила, римляните genius – гений, добър дух, присъщ на всеки човек, египтяните – Ба – душа – има примери за всеки един език. Като доказателство за наличието на този архетип (и за всички архетипи) са символите, които възникват спонтанно и които са продукт на неосъзнавани процеси под въздействие на архетипа.
Символите на цялостната личност се проявяват в рисунките, възприятията, танците, изкуството, дейности които са спонтанни, неосъзнавано стремящи се към балансиране и хармонизиране на личността.
Архетипа е особено важен за личността и психичната цялост на човека. Загубата на целостта могат да доведат до чувство на обърканост, несигурност, неувереност. Процеса на индивидуализацията е свързан с осъзнаването на неосъзнавани съдържания, за този архетип е изключително важно да се следят и правилно да се анализират спонтанно възникналите символни образи и форми. Някои от тях са в сънищата ни или в спонтанните прояви на творчество. Символните материализации на архетипа на цялостната личност в творчеството често се свързва с противопоставяне на дуалности като: светлина – мрак; горе – долу; ляво – дясно; форми напомнящи противостоене на две сили или в сблъсък с нещо трето – квадрати, кръгове, въртене, сфери; форми представящи някакъв центриран процес като радиално разположени линии.
Подобно на процесите на интегриране на другите архетипове и тук няма граница. Колкото и да си мислим, че процеса е приключил, трябва да сме наясно, че неосъзнаваното е неизчерпаемо, колкото и да се интегрира, винаги ще има още за опознаване, намиране, осъзнаване и интегриране. „Колкото по-обемно и по-важно съдържание на неосъзнаваното се асимилира от Аза, толкова повече той се доближава до цялостната личност, макар че никога не може да я достигне“[6]. Поради тази причина хората трябва да са насяно, че архетипа на неосъзнаваното продължава да влияе и е добре, това влияние да се осъзнава, да се отнасяме към него с критичност, но и с интерес и респект.
В процеса на хармонизация и интегриране на архетипа на цялостната личност е важно да се знае, че той крие немалко опасности. Но цената е, че колкото повече съзнателният Аз се интегрира и усвоява различни страни от архетипа на Егото, толкова повече ще се приближава до намирането на хармонията и създаването на една цялостна балансирана личност. За Аза е здравословно да се стреми да очертава границата между себе си и неосъзнаваното. Ако Аза си внуши, че е достигнал върха на развитието си, той ще изпадне в инфлация, липса на съдържание, но и поведение на надутост и кухо самочувствие. Освен това Азът ще отстъпи място на неосъзнаваното, ще предаде вече завоюваните територии, освобождавайки пространство на неосъзнатото.
Двойствената природа на архетипа и по-точно неговата тъмна страна е най-опасното нещо. Като централен и определящ целостта архетип той може да се прояви като мания за величие, обсебване, дух на всевластност и разрушение. Индивид притежаващ, тъмна цялостна личност се преживява като властелин, който е над всички и всичко. Такъв индивид губи контакт с околните, психиката му се вкаменява, държи се като велик лидер. Историята и политиката познават голям брой подобни лидери. Лекарството според Юнг е в моралните усилия. „Без това никога не би се достигнала онази степен на скромност, необходима за поддържането на едно балансирано състояние„[7].
Друг неблагоприятен вариант е асимилирането на Аза от архетипа. Според Юнг това е психична катастрофа, защото на действителността се налага да се бори срещу нещо архаично, вечно и вездесъщо, срещу състояние на сънуване, което разрушава реалната връзка с материалното, със света.
Символиката на цялостната личност е многостранна. Най-ясен символ е мандалата (от санскритски кръг). Кръгът всъщност е магически символ, които се използва в много култури. В християнството символи са кръстът, розата, ореолът над главите на светците. Освен чрез мандалата, архетипът на цялостната личност се проявява и в други форми. При жените често е в образа на висша женска фигура – жрица, майка на земята, магьосница, богиня. Мъдрец, дух на природа, магьосник – са фигури характерни за мъжете. Символ на архетипа може да бъде и помагащо животно. Кристалът и неговата съвършена подреденост са символ на тази хармония и цялост.
Влиянието на архетипа зависи от индивида, символите, като проекциите и неговите проявления са свързани с особеностите на всеки отделен човек. При човек с неразвито съзнание архетипът се проявява главно чрез проекции. Образите тук са по-близки до базовите потребности. Хората с неразвита духовност виждат и обясняват света главно през задоволяване на тези потребности, интересуват се предимно от конкретни неща и състояния. Обратно – при хора с високоразвита духовност влиянието на архетипа също е духовно, а духът се стреми към потискане и подчиняване инстинктогенната човешка природа. Крайностите и тук не са желателни.
Архетипни образи.
Според Юнг няма точен брой архетипи. Често те се припокриват, бъркат, лесно се разтварят един в друг. Има архетипи чиято същност е необикновена, трудно уловима. Последователите на Юнг непрекъснато добавят или видоизменят даден архетип, някои от посочените в неговите творби биват отхвърлени.
6.1. Архетипен образ на Майката, Великата Майка или Земята Майка
Архетипът на Майката е нашата инстинктивна, неосъзната склонност да търсим, разпознаваме и проектираме връзката ни с майката. Подобно на повечето архетипи често образът се проектира в хора, образи или усещания от заобикалящия ни свят, най-често върху определена личност. За разлика от анимата и анимуса, които в повечето случай „търсят” личност от противоположния пол, архетипа на Майката може да бъде проектирана върху измислена личност, герой от легенда или приказка, природен феномен и т.н.
Архетипът на Майката намира израз в образа на първичната майка, Майката Земя, Ева, Дева Мария, Богини от различни религии. Този образ може да бъде свързан и със символи като гора, Луна, океан, природата. Земята Майка, Великата Майка. Този образ се свързва с утробата, раждането, завръщането, с идеята за прераждането, с представата за вечността, способността на живота да се обновява.
Не добре идентифицираният архетип може да превърне личността във вечно търсеща утеха, безпомощна, лишена от чувство за обич личност.
6.2. Архетипен образ на детето – чистота, невинност, неопетненост. Символите на този архетип са представени чрез бебета, деца или малки същества. Този архетип се свързва с бъдещето, предстоящото, спасението, прераждането. Архетипът на детето много често се смесва с други архетипи образувайки нови – детето-бог, детето-герой и т.н.
6.3. Архетипен образ на световното дърво – космическо дърво – дъб.
Азът е онази част от психиката, която хората осъзнават, елементът, чрез които хората обясняват своите чувства, мисли, поведение, процеса на съзнателното формулиране на цели, желания, мотиви, елементите, които определят поведението ни, ежедневните ни избори и начините на постигането на целите ни. Тук са логическите обяснения, които даваме на нещата, нашите съзнавани мисли, спомени, общуване, опит – всичко което осъзнаваме и разбираме.
Следващият пласт е неосъзнаваната част от психиката – личното неосъзнавано. Тук е килерът събрал най-разнообразни неща – спомени, събития, емоции, факти, които съзнателно или несъзнателно сме забравили и избутали някъде в нашата същност, но които при определени условия или обстоятелства можем да извикаме. В този слой са и изтласканите от съзнанието ни „неизгодни”, конфликтни, ненужните натоварващи съзнанието ни спомени. Личното неосъзнавано е тясно свързано с Аз-а. Тук теорията на Карл Юнг се отличава от тази на Зигмунд Фройд, според който несъзнатото не излиза на съзнателно равнище. Според Юнг достъпът на елементи от личното неосъзнавано могат да бъдат допуснати до съзнанието. „Несъзнаваното представя едно крайно неустановено положение на нещата: всичко, което зная, но за което не мисля в момента; всичко, което съм познавал някога, но съм го забравил; всичко, възприето от моите сетива, но не отбелязано от съзнаващия разум; всичко, което, без да искам и без да му обръщам внимание, чувствам, мисля, спомням си, искам и правя; всички бъдещи неща, които се оформят в мен и в определено време ще стигнат до съзнанието – всичко това представлява съдържанието на неосъзнаваното. Това съдържание повече или по-малко може да бъде осъзнато или пък, веднъж съзнавано, може отново да стане такова в някой следващ момент“.[1]
Към структурата на личното неосъзнавано са включени сложни системи, към които спадат комплексите. Възникването на комплексите е сложно, те могат да бъдат резултат от грешки във възпитанието, психичен дискомфорт, психическа травма, емоционален шок, някакъв силно значим за личността конфликт и др. конфликти създават събития, които оказват силно влияние върху личностното развитие. Редно е да се отбележи, че архетиповете от колективно неосъзнаваното достигат до съзнателното равнище изкривени през призмата комплекси на личностно неосъзнавано. Според Юнг комплексите силно влияят върху нашето поведение и мироглед. Проблема с комплексите е, че дори да ги осъзнаваме трудно можем да ги преодолеем, защото тяхната природа е сложна. Те са почти автономни образи, със силен емоционален заряд, сякаш имат собствена специфична енергия, собствено съществуване, отделна личност. Колкото и старателно да се стремим да омаловажаваме или потискаме комплексите си, то при определени условия те могат да обсебят личността до степен на пълното й овладяване. „Където започва царството на комплексите, там завършва свободата на Егото, защото комплексите са психични агенти, чиято дълбочинна природа все още остава неразгадана“ – подчертава Юнг.
Личното неосъзнавано се изгражда върху основата на личния и наследствен опит. То е строго индивидуално и зависи от индивида, неговия опит, осъзнатост и т.н. за разлика от третия най-дълбок пласт от човешката душевност – колективното неосъзнато.
Концепцията за колективното неосъзнавано като съставна част на човешката психика, е нещото, което отличава юнговата теория от всички останали. Колективното неосъзнавано е резултат от хилядолетната човешка еволюция, в него влиза опита от най-древните ни предци до днес. Моделът, образа, типа на колективното неосъзнавано е предварително зададено в психиката на всеки един от нас, то не зависи от нашия опит или пряка наследственост – няма връзка с опита на нашите родители. Моделите на колективното неосъзнавано са еднакви за целия човешки род, във всяка една точка от земното кълбо. Според Юнг мозъкът на новороденото дете не е Tabula raza (празна дъска), на която тепърва ще се пише. Голяма част от тази дъска вече е изписана от опита на хилядите поколения преди появата на индивида, на дъската са маркирани конструкциите на колективното неосъзнавано.
Неосъзнато защото не сме способни да го осъзнаем пряко въпреки, че е пряко, живо свързано с всичките ни преживявания, поведението ни, емоционалните ни настройки, моделите чрез които ежедневно боравим. Отчитането и може би в определена степен осъзнаването на тези влияния се проявяват по време на сънища, екстатични състояния или по време на творческа дейност. Когато се активира колективното неосъзнавано, човек вече не е на себе си, той говори с много гласове, защото извлича опита, натрупан през вековете.
Пътят, който изминава човешкото съзнание, е дълъг, сложен, труден за описание. Десетките хиляди поколения са изградили базовите, най-основните и необходими мисловни и емоционални структури. Тяхната основна, първоначална задача е да помагат на индивидите да се справят със сложностите на живота (така както животните имат различни природни дадености – нокти, зъби, клюнове, за да оцеляват). Този опит, са нашите вродени, природни оръжия, които за разлика от животинското царство не са физически, а психологически и емоционални. Архетипите са еднакви при всички хора от всички култури и цивилизации и не зависят от конкретния човек, от мястото, времето или обстоятелствата в които живее.
Според Юнг има някои преживявания, които показват ефектите от колективното неосъзнавано. Такива са любовта от пръв поглед, дежа вю (усещането за нещо, което вече е било преживяно), незабавното познаване на символи и значения, разбиране на митовете и др. са състояние при което внезапно се осъществява връзка на външният с вътрешния свят на колективното неосъзнавано. Добра илюстрация на проява на колективно неосъзнавано е придобилото популярност преживяване за прага на смъртта. Поради някаква причина много хора, принадлежащи към различни култури, откриват, че имат сходни спомени по времето, когато са били върнати от близка среща със смъртта. В почти всички разкази присъстват „спомени” за това как са напуснали телата си, как са се озовали в началото на дълъг тунел, присъствието на ярка светлина и близки фигури, които са ги очаквали – дали това е резултата от колективно неосъзнато или е факт, че всички сме създадени да преживеем смъртта по един и същи начин е дискусия, която философите разискват от най-стари времена и която днес донякъде се обяснява от биолозите.
Има хора, които от край време са способни умишлено или неволно да изпитват ефектите на колективното неосъзнавано. Примери за изпитване и отчасти на материализиране не ефектите на колективното неосъзнавано са: творческите преживявания, които музиканти, художници и поети изпитват от векове, спиритичните преживявания на мистиците от всички религии, някои психопатични преживявания, сънищата, фантазиите, митовете, приказките и литературата. Един от начините да се намери път към архетиповете е преминаване на процеса на индивидуализация.
Архетипите на Карл Юнг
Според теорията на Карл Юнг архетипите са „генетично” (те са общо валидни за целият човешки род и не зависят от преките ни генетични дадености) заложени в структурите на човешкия мозък. Съдържанието на колективното неосъзнавано Карл Юнг нарича „архетипи”, “доминанти”, “идеализирани образи”, “митологични образи” или “първични образи” – всички те означават едно и също – архетип е най-популярното им название. Архетипите принадлежат на цялото човечество, независимо от това колко далече една от друга са се развивали отделните култури. Те са унаследена склонност да преживяваме някои неща по определен, еднакъв за всички начин (подобно на описания по-горе пример с изпитваното на прага на смъртта), но често тези преживявания могат да бъдат пречупени през призмата на личното неосъзнавано и нивото на развитие на АЗ-а.
Колективно неосъзнаваното е организирано чрез архетиповете. Сами по себе си архетиповете са образ, рамка, които нямат форма сами по себе си. Конкретното съдържание зависи от индивидуалния човек, от множество сложни обстоятелства. Архетипа е само базова матрица, шаблон, който може да се изпълва с различно съдържание съобразно конкретните реалии. Историческия и културен период, когато се проявяват архетипите, както и личностните особености на хората, които използват базовия макет на архетипа внасят своите щрихи в начина на реализация на този архетип. Тези първоначално базови модели на поведение се съхраняват в колективното неосъзнавано във вид на първообрази.
Когато в живота на дадена личност се случат обстоятелства, изискващи поведение, което се отнася до определен базов архетип, то той се активира, търсейки начин да се прояви, най-често неосъзнато и въпреки разума и волята ни да структурира, съобразно своя модел, това което изразяваме, чувстваме, мислим.
Броят на архетипите в нашето неосъзнавано е равен на типичните модели на поведение, които съществуват в живота. В творчеството на Юнг има описание на основните архетипи – баща, бог, майка, великата майка, цялостна личност, магьосник (мъдрец), анимус, анима, сянка, персона. Подобно на промяната на типичните модели на поведение, архетипите са отворена система – едни архетипи биват „забравени”, за сметка на нови, които се появяват. Последователите на Юнг допълват, модифицират или премахват архетипи, с оглед на това кои са актуални и кои не. Някои от „новите” архетипи са на невинен, сирак, воин, мъченик, скитник и др.
Сред доказателствата за съществуването на архетипите се сочи материализирането им чрез символи в различни култури. Реализациите са различни в зависимост от епохата и конкретната култура (което е в синхрон с твърдението, че архетипите се изкривяват спрямо индивида). Символите (атрибутите) на архетиповете се намират в митологията, във фолклора, вярванията, различните ритуали, изкуствата. Сходните по съдържание митове и легенди при различни народи, за които има доказателства, че не са били в контакт са символно изражение на базово еднакви архетипи. Всъщност самото възникване на религиите, тяхното съдържание и символика са разгъната и сложна система от архетипове. Изкуството материализира съдържанието на архетиповете, човешките взаимоотношения също. Ключов момент за изразяването на архетипите е проявяването им като символни знаци, които хората спонтанно творят. Пример са религиите. Те използват символен език като при тях винаги има неща, които са извън границата на разбираемото със съзнанието и неуловимо за логиката. На изповядващите религия се казва „вярвай”, а не „разбирай”.
Впечатляващи са символите в митовете. Традиционното научно обяснение, че тези символи са опит на първобитния човек да обяснява и да обожествява природните стихии не удовлетворява Карл Юнг. Според него нещата са точно обратното. Човек не използва реално съществуващи обекти, за да ги прави религиозни символи, а проектира елементи от собствената си психика давайки им божествен живот т.е. не слънцето е толкова важно за човека, че той го обожествява, а нуждата на човешката психика от Бог, спонтанно намира символиката на слънцето, върху което да проектира тази своя потребност от Бог. Така митовете и религиите всъщност са вид проекция на вътрешно-психическото усещане у древния човек. Любопитно е, че хората от всички времена и култури изпитват потребност да вярват в една висша, изпълнена с тайнственост сила, която да носи надежда, да придава смисъл на съществуването, да подкрепя и понякога да съди справедливо. Колкото по-велик, всеобхватен и по-величествен е образът на тази проекция, толкова по-убедително е изрисувана от символи, а колкото по-добре е изразена чрез символите, толкова е по-действена и удовлетворяваща психичната потребност от вяра на хората. Символът има истинска сила само ако включва едновременно образност и емоция. Ето защо религия, която губи образността или емоцията, престава да функционира. Тогава хората търсят нова проекция и често се създава нова религия.
Всеки един човек има способността да твори собствени символи. Например по време на сън образите от неосъзнаваното излизат като резултат от породило ги (или бъдещо) събитие, но те са символен образ, а не рационална визия. Например всяка нощ хората творят собствени символи, така всяка нощ се реализира способността и потребността на неосъзнаваното спонтанно да произвежда символите на архетипите си. Анализирането на сънищата е любим метод на Юнг и Фройд. Но за разлика от бащата на психоанализата Карл Юнг има различен начин за формулиране смисъла и функциите на сънищата (според историите имено това различие е причина за охладняване на отношенията им). За разлика от Фройд, които използва съня като начален тласък, които да помогне за достигане на неосъзнавания проблем на пациента Юнг смята, че е много по-ефективно да се концентрира върху съдържанието на самия сън, приемайки, че чрез него неосъзнаваното се опитва да ни каже нещо. За да бъде хармонично съществуването Азът ни има нужда както от строгата логика на съзнаваното, така и от ярката емоционална образност на произвеждащото символи неосъзнавано. Имено чрез сънищата се възстановява загубената с времето връзка между рационалния свят на съзнанието и примитивната, но много по-живописна и по-образна форма на изразяване на света на инстинктите. Неосъзнаваното се стреми да върне всички онези неща, от които умът се е освободил по време на развитието си, в това число илюзии, фантазии, архаични мисловни форми, инстинкти, желания и т.н.
Основните архетипи в теорията на Карл Юнг
Освен като символи във всекидневния живот архетиповете се проявяват като типични модели на поведение. Най-важният архетип, под знака на който минава развитието на личността е, архетипът на цялостната личност. Когато се прояви в развит вид, той хармонично подрежда другите архетипове около себе си. За да се разбере най-добре архетипа на цялостната личност е необходимо преди това да се разгледат водещите архетипи, имащи най-силно влияние и участие върху изграждането на личността архетипи: сянка, персона, анима и анимус.
5.1. Архетипът на Сянката – това е обратната страна на Аз-а (егото). Всеки един от нас притежава качества, с които егото не се идентифицира, не съзнава или не иска да приеме, но личността притежава, независимо от това дали егото го осъзнава. Сянката е нашата тъмна страна, злото, на което сме способни, първичното, инстинкта. Всъщност Сянката е аморална – тя не е нито добра, нито лоша. Символите, които Сянката „използва” са змията (като тази от Райската градина), дракона, чудовището, демона.
Архетипът на сянката включва онази тъмна, неприемлива неосъзнавана част от човека, но в нея е заложен и онзи първичен инстинкт за самосъхранение. Тя е тъмна страна която обикновено не желаем да виждаме или да признаем, че имаме, сянка, която крием както от себе си, така и от околните. Сянката започва от личното неосъзнаваното, но корените й се разполагат дълбоко в колективното неосъзнавано. Помъдряването, хармонизирането, процеса на индивидуализация започва с трудния път на осъзнаване, опознаване и овладяване на тези скрити и нежелани от нас страни. Според Юнг осъзнаването на тази тъмна страна е мъчителен процес, който отнема много време. Част от затрудненията са свързани с това, че Сянката се състои от липси, пропуски, тук е налице усещането за непълноценност. Емоционалната природа на сянката е друга пречка в процеса на осъзнаването й. „На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си, но и проявяват забележителна неспособност на морална самопреценка„[2]. Следваща причина за приемане на сянката е нейната автономност, което я прави още по-обсебваща.
Сянката има символи, които лесно бихме могли да разпознаем, след което да признаем като свои лоши страни, но сянката има и аспекти, които изключително трудно могат да бъдат изведени на съзнателно равнище. Това са онези личностни недостатъци, които индивидът не само не признава, но ги проектира върху заобикалящия го свят (не аз, а околните са тези, които имат чувство за малоценност, не аз, а средата е недоброжелателна и т.н.). Според Юнг проекциите са неосъзнаван процес, а проекцията се открива, а не се извършва. Осъзнаването на истинската проекция е трудно – волевите усилия са силно затруднени. Сред проблемите, които нанася проектираната черта на Сянката е, че не можем да я познаем като собствени слабости и съответно да вземем адекватни мерки. Проектирайки атрибутите на сянката върху външния свят (хора, събития, обкръжение) започваме все повече да виждаме в тях недоброжелатели врагове, от които се отчуждаваме и изолираме. Не по-малък проблем на проекцията са създаването на илюзии.
В митовете, сънищата или в символите, които колективното неосъзнато твори, Сянката се проявява като същество от същия пол, което е белег за разпознаването й, защото другите два архетипа, които силно влияят върху Аза анимата и анимуса се проявяват като лице от противоположния пол.
Освен недостатъци, Сянката включва и страни, от които съзнанието се нуждае, за да бъде балансирано, но страни които създават трудности в процеса на интегриране.
Трудното в процеса на осъзнаване на Сянката е разбирането на страните – кои от тях се е прехвърлил върху другите и да разобличи тези проекции. Когато индивидът припознае проекциите си ще може да ги включи в съзнанието си и да види себе си такъв, какъвто е в действителност, приемайки неизгодните и неприятни за него страни. Едва след като индивидът съумее да свали проекциите от околните и заобикалящия го свят ще може да види всичко в светлина близка до реалността, визията за него, света и околните ще се избистрят, възприемането на средата ще става по-реалистично и рационално. разширените възможности за адекватна оценка на средата ще му помогне за по-пълноценна адаптация, повишаване равнището на личностния потенциал и обективно участие в процеса на изграждането на живота – своя и на социалната общност.
По-добрата връзка с колективното неосъзнато, която може да се постигне при приемане на Сянката и изчистване на проекциите, води до разширяване границите на съзнанието, а с това се дава възможност за по-ефективен контакт със средата. Индивидът с разширено съзнание е способен да поема повече информация, има по-големи възможности за нейното осмисляне и преоценка. Повишават се креативните и творчески способности на индивида.
5.2. Персоната (от лат. persona – маска) – маската, предпазваща егото от заобикалящата враждебна природа.
Противоположен на Сянката е архетипът на Персоната. Това е образа, с който се стараем да се представяме пред хората. Обратно на Сянката този архетип включва желания от нас самите образ.
„Персоната е една сложна система от връзки между индивидуалното съзнание и обществото, съответстваща на вид маска, създадена, от една страна, да създава определено впечатление у околните, а от друга – да прикрива истинската природа на индивида. Че последната функция е излишна може да поддържа само човек, който е толкова идентифициран със своята персона, че вече не разпознава себе си; а че първата функция не е необходима, може да си помисли само онзи, който съвсем не познава истинската природа на околните“.[3]
Обществото има очаквания към нас (социолозите наричат това “Ролеви очаквания”) и човек трябва да се държи така, както околните очакват, ако иска да върви напред. Дали нашата лична цел е да впечатляваме другите или да скриваме своята истинска същност, персоната е важен за съвместното ни съществуване. Тя е умението адекватно да отговаряме на изискванията и очакванията на другите към нас.
Подобно на цялостната концепция на Юнг и тук има негативни елементи. Едва ли е особено здравословно разделянето ни на две (или повече) персони – една за пред хората и една за личния ни живот. Прекомерното развиване на архетипа на Персоната би довело до отчуждаване от истинския, личен опит.
„Който си изгражда прекалено добра персона, трябва да заплати с една повишена раздразнителност… идентификациите със социалната роля са много богат източник на неврози. Човек не може да се откаже безнаказано от себе си за сметка на изкуствената личност. Даже и при опит да постъпим така, в обикновените случаи неосъзнаваното реагира под формата на лошо настроение, афекти, фобии, натрапливи мисли, връщане назад, пороци и пр.“[4].
От друга страна непълноценно развитата Персона създава проблеми – социални неблагополучия, преминават от една социална грешка към друга, прекалено студени са или напълно безвредни и наивни, сантиментални натрапници, нетактични касандри, слепи за света, безнадеждни мечтатели. Архетипа на персоната е необходим, но когато не сме изградили адекватна персона, не можем да видим обвързаността на нашите действия с живота на околните.
Персоната е относително автономен комплекс, които се “старае” да организира свой живот, своя персонификация до толкова, че за нея можем да кажем, че е личност със свое АЗ. Проблем е, че понякога тази автономност така засенчва истинското ни АЗ, че е възможно да мислим, че персоната – това е нашето истинско АЗ.
За да се идентифицира Персоната и да се осъзнае разликата между нея и Аза е нужно да се разбере, че персоната е продукт не толкова на лична визия, колкото на колективните очаквания. Персоната се явява компромис между индивида и обществото.
5.3. Анимус и Анима
Според теорията на Юнг част от всеки един човек е мъжка и женска (но не в смисъла на двуполовост), части, които взаимно се допълват и спомагат за създаването на едно цяло. Слабо развитата половина, според Юнг е белег, че сме развили едва половината от потенциала си.
Анима е женският аспект на колективното неосъзнавано на мъжете, а анимус е мъжкият – в колективно неосъзнаваното на жените. Взети заедно те образуват сигизия (сигизия е астрономическо положение, когато Луната, Слънцето и Земята са подредени в права линия).
Пълноценното интегриране на анимуса и анимата в личността става най-лесно при съвместен живот с човек от другия пол. Според Юнг истинската любов е тогава, когато всеки един успее да интегрира своя противоположен архетип, създава се триада: мъж-субект + жена-субект = трансцедентна анима (при жената „формулата” е следната – жена-субект + мъж-субект + трансцедентен анимус + хтоничната майка). А ако към тази цялост се добави и архетипа на мъдреца, се получава „брачен квартерон” – изходна схема за цялостна личност.
Според теорията на Карл Юнг действието на анимата и анимуса е изключително мощно. Тези базови архетипи изключително трудно се подават на осъзнаване. Затруднението идва от това, че те се проявяват основно като проекции т.е. като нещо, което е извън нас, нещо което е срещу нас, но в същото време пряко ни въздейства. Тези два архетипа омагьосват, пленяват, хипнотизират съзнанието, те имат консервативни проекции и изискват големи морални и интелектуални усилия за отстраняването им.
Властта на анимата и анимуса нараства пропорционално на частта, която остава неосъзната, ако нивото им е близко до инстинктите, то те стават изключително обсебващи. Когато са дълбоко внедрени в неосъзнатото те действат автоматично, без гъвкавост. Хората, които не осъзнават своите анимус или анима, изпадат изцяло в техните ръце и подобно на тиф епидемия тези архетипи взимат своите жертви, но без да се осъзнава къде е корена на проблема.
Когато съумеем да извлечем своите анима или анимус от мъглявостта на проекциите, които те правят върху околните, то тогава те могат да бъдат интегрирани в съзнанието. Изключително важно е съзнаваното и неосъзнаваното да не са в конфликт. Ако се разминават значително архетипите на женското и мъжкото, те се конфронтират със съзнанието и се „държат” като отделни системи, имащи различно Аз от това, което личността има, отделят се сякаш имат собствен живот и душа.
5.3.1. Архетипа Анима (душата) – женското начало на човешката душа.
Биологично човешкият организъм има мъжки и женски гени (и хормони) и преобладаващо тяхно качество разделя индивидът полово на мъж или жена. Според теориите на Юнг подобно на физиологическото разделяне на половете човешката психика има характеристика на андрогин (от гръцкото androgryne andros – мъж и grine – жена) т.е. тя включва едновременно и мъжка и женска част.
На съзнателно равнище излиза съответният физически пол, но част от другата, второстепенна, се разполага на неосъзнаваното равнище като в това време влиза в сложни отношения със съзнаваното.
Анимата е неосъзнаваната женска част у мъжа, а неосъзнаваната част у жената Юнг нарича анимус. Така мъжът се състои от съзнавани мъжки качества и неосъзнавани женски качества, а жената със съзнавани женски и неосъзнавани мъжки качества.
В реалния живот анимата на мъжа се проектира върху най-близките около него жени – на първо място както по хронологично, така и по значимост е майката. След това (ако е налице успешно развитие на индивида) този образ се поема от сестра, приятелка, любима. Жената, която има различна психика, може да даде ракурс на погледа, тя може да бъде негово вдъхновение, съветник, приятел.
За да добие цялостност мъжката психика се нуждае от допълващата женска част. Традиционно мъжествеността се свързва с агресивност, рационалност, мисловност, твърдост, действеност, авантюристичен дух и разбира се да опложда. Женствеността се характеризира с гъвкавост, интуитивност, мекота, способност за общуване, тя е нежна, отстъпчива, желаеща да бъде оплодена. Юнг е забелязал, че мъжете притежават типично женски качества, те могат да бъдат чувствени, нежни, гъвкави, интуитивни, а жените могат да са действени, рационални, да имат силна логична мисъл – различни мъжки качества.
Юнг подобно на философите от най-дълбока древност си задава въпроса какво включва душата, къде се намира и защо се проявява в женски род (докато духа е от мъжки род). Според Юнг мястото на душата е в онази част на колективното неосъзнавано, която се намира най-близо да съзнанието. Всяко момче се ражда с вече подготвена вътрешна психична структура, която му дава възможност да търси и да се свързва с жена. „Цялата природа на мъжа предполага жената и физически и духовно. Неговата система е хармонизирана спрямо жената още от самото начало точно както е подготвена за един определен свят, в който има вода, светлина, въздух, сол, карбохидрати и пр. Един унаследен колективен образ на жена съществува в неосъзнаваното на мъжа и чрез него той може да разбере природата на жената“[5].
Анимата е силен основен архетип. Юнг многократно се връща към нея в творчеството си, като разглежда различни страни на анимата и нейните проекции, чрез които се проявява у мъжа.
Проекцията на момчешката анима върху майката е най-силна и ако тя, поради някаква причина, не е правилно развита или развитието на архетипа според, до проекцията върху майката, по-късните проекции на анимата върху женски фигури носят любимите черти на майката. Ако този образ е свързван с негативни чувства, по-късните проекции на анимата носят този негативизъм. Възможно е мъжът да се превърне в женомразец, мразейки всичко женско, но всъщност той мрази женското в себе си. Негативно развитата анима може да се прояви в раздразнителност, подтиснато настроение, неясна чувствителност, страх от болести, импотентност, агресивност и т.н.
Символиката на негативната анима в изкуството се носи от фаталната жена, царицата на нощта, мистичната Лилит, неин символ може да бъде и отровната девица от Ориента, женският демон на смъртта, вещиците – в митовете има стотици образи, които отговарят на негативно проектираната анима.
Ако влиянието на майката е положително, но прекалено натрапващо и обсебващо, мъжът не може да доразвие образа на своята анима и да го обогати с характеристиките на други жени (приятелка, сестра, любима). Този мъж изпитва проблем при проектирането на анимата върху тях и съответно може да стане сантиментален, докачлив, свръхчувствителен.
Най-често незрялата анима се проявява като еротична фантазия. При затруднения в интегрирането на съзнателно равнище на индивидуализация анимата може да се проектира върху случайна, неподходяща жена, в която мъжът да се влюби от пръв поглед заслепен от собствената си проекция, т.е. от неговия мечтан образ на жена. Той приема желаното, илюзорното за действителност, но не се жени за реална жена, а за своята неинтегрирана слабост.
Подобно на всички архетипи анимата си има два аспекта – доброжелателен и зложелателен. Положителното проявление е на добре развитата анима и е пряко свързано с намирането на подходяща половинка (съпруга). Успешното съгласуване помага на мъжа да придобие дълбочина и чувственост, по-дълбока връзка с Аза и цялостната личност.
5.4.2. Архетипа Анимус – мъжкото начало (дух).
Анимусът (от старогръцки – дух, разумен) е онзи архетип от колективното неосъзнавано, който носи допълващото жената мъжко начало Това според Юнг е причината да се проявява като неосъзнавано у жените.
Според Юнг за разлика от анимата, която се персонифицира върху едно лице (майка, сестра, любима) то анимусът има множествена природа и се проектира върху повече (по-голям брой) реални мъже т.е. проявява се като множество от персони. Характерно за проявяването на анимуса е, че той се явява като висш морален авторитет, склонен да дава неоспорими, рационални, неемоционални преценки. Често анимуса се реализира като здрав ум или твърди принципи. Проекцията в повечето случай се осъществява върху мъже, които демонстрират ерудиция, интелектуални възможности, като в това число са и всезнайковците и „мачовците”.
Жените, които имат прекомерно развит анимус са склонни да го проектират до такава степен върху реален мъж, че практически неговия образ бива заменен.
Анимуса също има добри и лоши аспекти. За разлика от Анимата рядко се проявява като еротична фантазия, неговият символ е по-скоро под формата на убеждение – например при негативно проявен анимус жената може да се държи твърде налагащо се и дори при привидно меко външно проявление у нея има студенина, упоритост. Жена, която е във властта на своя анимус е склонна към разумни, но неуместни мнения и постъпки.
Съвсем очаквано женският анимус е повлиян от бащата, фигура, която дава вярата в неоспорими истини. В плен на анимуса, жената може да изпитва силно чувство на несигурност и отрицателна нагласа към живота и хората, той може да се проявява и като грубост, усещане за безпокойство, изграждане на образ на крадец или убиец.
Положителното проявление на анимуса се характеризира с прояви на инициативност, смелост, обективност, духовна мъдрост, творческа активност, прозорливост, духовна вглъбеност на изключително високо ниво. Анимуса подхранва рационалността, мисловните процеси, действеността, способността да се вземат решения.
5.5. Архетипът на Егото или Архетипът на цялостната личност
Според теорията на Карл Юнг Егото е най-важният от всички архетипи. Това е архетипа, който задава формулите, моделите, начините за протичане на процесите на хармонизиране и създаване на целостността. Подобно на анимата и анимуса този архетип се проявява главно чрез проекции. Най-силната и често срещана негова проекция е в представата за Бог (или различни богове), а основния принцип, чрез който се материализира този архетип е мандалата.
Цялостната личност е онзи вътрешен център за балансиране, който придава хармония, единство и цялостност на личността. Тази „цялостност” се среща у почти всички култури и народи – гърците го наричан daimon – божество или проява на божествена сила, римляните genius – гений, добър дух, присъщ на всеки човек, египтяните – Ба – душа – има примери за всеки един език. Като доказателство за наличието на този архетип (и за всички архетипи) са символите, които възникват спонтанно и които са продукт на неосъзнавани процеси под въздействие на архетипа.
Символите на цялостната личност се проявяват в рисунките, възприятията, танците, изкуството, дейности които са спонтанни, неосъзнавано стремящи се към балансиране и хармонизиране на личността.
Архетипа е особено важен за личността и психичната цялост на човека. Загубата на целостта могат да доведат до чувство на обърканост, несигурност, неувереност. Процеса на индивидуализацията е свързан с осъзнаването на неосъзнавани съдържания, за този архетип е изключително важно да се следят и правилно да се анализират спонтанно възникналите символни образи и форми. Някои от тях са в сънищата ни или в спонтанните прояви на творчество. Символните материализации на архетипа на цялостната личност в творчеството често се свързва с противопоставяне на дуалности като: светлина – мрак; горе – долу; ляво – дясно; форми напомнящи противостоене на две сили или в сблъсък с нещо трето – квадрати, кръгове, въртене, сфери; форми представящи някакъв центриран процес като радиално разположени линии.
Подобно на процесите на интегриране на другите архетипове и тук няма граница. Колкото и да си мислим, че процеса е приключил, трябва да сме наясно, че неосъзнаваното е неизчерпаемо, колкото и да се интегрира, винаги ще има още за опознаване, намиране, осъзнаване и интегриране. „Колкото по-обемно и по-важно съдържание на неосъзнаваното се асимилира от Аза, толкова повече той се доближава до цялостната личност, макар че никога не може да я достигне“[6]. Поради тази причина хората трябва да са насяно, че архетипа на неосъзнаваното продължава да влияе и е добре, това влияние да се осъзнава, да се отнасяме към него с критичност, но и с интерес и респект.
В процеса на хармонизация и интегриране на архетипа на цялостната личност е важно да се знае, че той крие немалко опасности. Но цената е, че колкото повече съзнателният Аз се интегрира и усвоява различни страни от архетипа на Егото, толкова повече ще се приближава до намирането на хармонията и създаването на една цялостна балансирана личност. За Аза е здравословно да се стреми да очертава границата между себе си и неосъзнаваното. Ако Аза си внуши, че е достигнал върха на развитието си, той ще изпадне в инфлация, липса на съдържание, но и поведение на надутост и кухо самочувствие. Освен това Азът ще отстъпи място на неосъзнаваното, ще предаде вече завоюваните територии, освобождавайки пространство на неосъзнатото.
Двойствената природа на архетипа и по-точно неговата тъмна страна е най-опасното нещо. Като централен и определящ целостта архетип той може да се прояви като мания за величие, обсебване, дух на всевластност и разрушение. Индивид притежаващ, тъмна цялостна личност се преживява като властелин, който е над всички и всичко. Такъв индивид губи контакт с околните, психиката му се вкаменява, държи се като велик лидер. Историята и политиката познават голям брой подобни лидери. Лекарството според Юнг е в моралните усилия. „Без това никога не би се достигнала онази степен на скромност, необходима за поддържането на едно балансирано състояние„[7].
Друг неблагоприятен вариант е асимилирането на Аза от архетипа. Според Юнг това е психична катастрофа, защото на действителността се налага да се бори срещу нещо архаично, вечно и вездесъщо, срещу състояние на сънуване, което разрушава реалната връзка с материалното, със света.
Символиката на цялостната личност е многостранна. Най-ясен символ е мандалата (от санскритски кръг). Кръгът всъщност е магически символ, които се използва в много култури. В християнството символи са кръстът, розата, ореолът над главите на светците. Освен чрез мандалата, архетипът на цялостната личност се проявява и в други форми. При жените често е в образа на висша женска фигура – жрица, майка на земята, магьосница, богиня. Мъдрец, дух на природа, магьосник – са фигури характерни за мъжете. Символ на архетипа може да бъде и помагащо животно. Кристалът и неговата съвършена подреденост са символ на тази хармония и цялост.
Влиянието на архетипа зависи от индивида, символите, като проекциите и неговите проявления са свързани с особеностите на всеки отделен човек. При човек с неразвито съзнание архетипът се проявява главно чрез проекции. Образите тук са по-близки до базовите потребности. Хората с неразвита духовност виждат и обясняват света главно през задоволяване на тези потребности, интересуват се предимно от конкретни неща и състояния. Обратно – при хора с високоразвита духовност влиянието на архетипа също е духовно, а духът се стреми към потискане и подчиняване инстинктогенната човешка природа. Крайностите и тук не са желателни.
Архетипни образи.
Според Юнг няма точен брой архетипи. Често те се припокриват, бъркат, лесно се разтварят един в друг. Има архетипи чиято същност е необикновена, трудно уловима. Последователите на Юнг непрекъснато добавят или видоизменят даден архетип, някои от посочените в неговите творби биват отхвърлени.
6.1. Архетипен образ на Майката, Великата Майка или Земята Майка
Архетипът на Майката е нашата инстинктивна, неосъзната склонност да търсим, разпознаваме и проектираме връзката ни с майката. Подобно на повечето архетипи често образът се проектира в хора, образи или усещания от заобикалящия ни свят, най-често върху определена личност. За разлика от анимата и анимуса, които в повечето случай „търсят” личност от противоположния пол, архетипа на Майката може да бъде проектирана върху измислена личност, герой от легенда или приказка, природен феномен и т.н.
Архетипът на Майката намира израз в образа на първичната майка, Майката Земя, Ева, Дева Мария, Богини от различни религии. Този образ може да бъде свързан и със символи като гора, Луна, океан, природата. Земята Майка, Великата Майка. Този образ се свързва с утробата, раждането, завръщането, с идеята за прераждането, с представата за вечността, способността на живота да се обновява.
Не добре идентифицираният архетип може да превърне личността във вечно търсеща утеха, безпомощна, лишена от чувство за обич личност.
6.2. Архетипен образ на детето – чистота, невинност, неопетненост. Символите на този архетип са представени чрез бебета, деца или малки същества. Този архетип се свързва с бъдещето, предстоящото, спасението, прераждането. Архетипът на детето много често се смесва с други архетипи образувайки нови – детето-бог, детето-герой и т.н.
6.3. Архетипен образ на световното дърво – космическо дърво – дъб.
Световното дърво е свързано със символиката на пространството. Сред основните мотиви дървото да бъде символ за пространството е, че то расте нагоре и се регенерира. Ключови опозиции са център и периферия. В дървото са заложени три нива и два мотива. Нивата биват: 1. Хтонично – корените – скритото, мъртвото, сенките, змей, мръсно. 2. Земното – еквивалент на земния свят, преходността, амбивалентен (двузначен) – с отрицателен и положителен знак. 3. Ураничното – короната – боговете, сакралното пространство, дух, вечност, чистота, светлина съвършенство. Според Юнг истинското, пълното съвършенство личността постига след смъртта си.
6.4. Други архетипи
Освен архетипа на майката и на детето има и други, които са свързани със семейството. Такъв е архетипът на Бащата, който се символизира от водач или друга авторитетна фигура. Архетипа на Семейството символизира неосъзнатите неща от кръвна връзка и специална среда за междуличностни отношения.
Архетипът на Героя е този, който побеждава, често в битка с друг архетип какъвто е сянката. Има архетип на мъдреца, на животното – архетип, които символизира неосъзната връзка на човечеството с животинския свят. Споменава се и за архетип на мошеника (лисицата, хитреца), често символно е представен от клоун или магьосник. Този архетип има „способността” да затруднява и да отклонява.
Архетипни мотиви
7.1. Мотивът за магически полет – Духът напуска своето тяло и обитава трите свята (свързани с космическото дърво). Бягство от света във вертикална посока, падане, полет, излитане, разбиране на тайни неща или метафизични истини. Свързва се с промяна на екзистенциалното ниво, с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, сакралност.
7.2. Мотивът за инициацията – представата за страданието с идеята за съзряване. Свърза се с откъсването от дома, преминаването в нова обществена група, придобиване на нов тип знания, придобиване на нова идентичност. Инициацията е свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане, с гората, степта, джунглата, с всякакъв вид враждебни пространства.
7.3. Мотивът на жертвоприношението – Хората, притежаващи митологична нагласа имат склонност и съзнанието да осмислят нещата като взаимно свързани – сътворението може да стане само от живо пренесено в жертва същество. В това вярване всъщност е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот. В този контекст образа на насилствената смърт е назидателен, жертвоприношението е само пренасяне, трансформиране на енергия.
7.4. Мотивът за носталгията по изгубения рай – свързан е с темата за прогонването на човека от рая и най-вече за усещането за екзистенциална самота и безпомощност. Раят придобива пространствени и времеви характеристики, които се свързват с усещането за хармония, с уюта на бащиния дом и детството. Архетипът е свързан с чувство за блаженство, духовна чистота, невинност, безсмъртие, цялостност, непосредственост, с екзистенциална свобода.
7.5. Мотивът за автохтония – мистичното усещане, че сме произлезли от пръстта, че сме заредени със сила, която идва от земята. Свързан е и с мотива за стълбата към небето, идеализираният символ за прехода от земното към мистичното, трансформацията от един начин на съществуване към друг. Символа се свързва с преобразяване, поемане на посока към съвършенство, смяна на културното и екзистенциалното ниво.
7.6. Мотивът за вечното завръщане – асоциира се с повторение на определени повтарящи се образи. Чрез тези образи човек унищожава битовото време и се проектира в мистичното.
Интегрирането на Архетиповете
Интегрирането на архетиповете е важен процес. Съзнаването и предотвратяването на проекциите, сътворени от архетипите имат редица предимства. Сред най-съществените е, че осъзнаването на архетипите дава възможност за тяхната промяна и развитие, като в същото време помагат за душевна еволюция на индивида. Ако не се интегрират то те остават в неосъзнаваното като променят символиката си, но самите те остават непроменени. Характерно за архаично-митологичната форма на архетиповете е да придобива нова, съвременна форма, когато преминава в съзнанието. Ако архетипите останат в частта на неосъзнаваното т.е. процеса на индивидуализация е спрял или се е забавил, могат да се плъзнат под формата на комплекси в съзнанието на човека, като същевременно се връщат в негативната си архаично-митологична форма. Колкото повече се доближават до инстинкта, толкова по въздействащи, но извън волята на човека, стават.
Според Юнг хората имат заложен стремеж към самоосъзнаване, което се реализира по различен начин според културните и личностни нива на всеки индивид. По извисените в културен и духовен план хора са развили по-силен и естествен стремеж към индивидуализация. Но ако това развитие поради някаква причина е блокирано, то психичното здраве бива застрашено, а трупаната енергия в нивото на неосъзнаваното отваря пътеки към появата на различни видове неврози. Според Юнг по-голямата част от хората не са достатъчно развити, въпреки инстинктивния стремеж към самоосъществяване, което е сред причинителите на груповите неврози. Човек пожелал да поеме по пътя на индивидуализацията не би срещнал външни ограничения доколкото неосъзнаваното е неизчерпаемо, то е един автономен свят, които непрекъснато предоставя нови и нови материали за осъзнаване. Изключително важен ефект на индивидуализацията е разширяването на съзнанието. Не по-малко важен е и друг резултат – осъзнаване, балансиране и обединяване на противоположностите: физическо – духовно, мъжко – женско, сянка – персона, анима – анимус (съзнавана сексуалност) и т.н. Могат да се посочат голям брой противоположности, които да се обедняват чрез процеса на индивидуализацията. Но при правенето на двойки, които ще бъдат в процес на обединявана, трябва да се внимава те да бъдат съизмерими, да са от двата края на една ос, а не от една и съща страна на оста или от различни оси. Тази Юнг двойката противоположности е изключително плодотворен източник за психична енергия. В този смисъл не е редно на едната сила да се преписва превъзходство, дори и в началото да разпознаваме само едната, то това не означава, че другата не съществува успоредно. Едно същество без противоположности е немислимо, тъй като би било невъзможно да се установи неговото съществуване.
В концепцията на Юнг особено важен е принципа на ентропията – това е тенденция към обединяване на тенденциите, което обаче води до намаляване на енергията на човека. Този принцип напомня физическия принцип, при който енергията се разпределя равномерно. Когато индивидът е млад противоположностите често клонят към крайности, но въпреки това младите хора кипят от енергия. Често младите са склонни да преувеличават в подчертаване на сексуалните си различия, което е подплатено с огромни количества енергия. Но в един момент от „необузданост” младите хора откриват религията, съзерцанието, мистиката или друга алтернатива на пътуването към мъдростта. С настъпването на старостта, повечето от нас свикват със своят характер. Често волно или не чак толкова успяваме да интегрираме отделни архетипи в определена степен. Започваме да си даваме сметка, че света не е съвсем дуалистичен и че не всичко е само бяло или само зло. С настъпването на старостта, повечето от нас свикват с различните си страни. Ставаме не толкова наивно-идеалистични и си даваме сметка, че всички ние сме смесица от добро и зло. По-слабо сме застрашени от противоположния пол в нас и се превръщаме в по-андрогенни (едно полови – обединяващи двата пола). Дори физически, когато остареят, мъжете и жените започват много да си приличат. Този процес на израстване над противоположностите, на съзиране на двете страни от нашата същност, се нарича „трансцеденталност“.
Синхронност в теорията на Карл Юнг
Философи, психолози, автори на теории за личността от векове спорят дали „яйцето или кокошката е първо” т.е. дали психическите процеси действат като механизъм или теология, дали екзистенцията е материална или идеалистическа. Привържениците на материализма смятат, че процесите се явяват като причини и следствия. Едно нещо води към друго, то към трето и т.н. т.е. миналото предопределя настоящето. Механизмът се свързва с естествените науки – биология, физика, генетика и т.н. Идеалистите смятат, че сме водени от визията, идеите си за бъдещето, определящи за нас са целите, значенията, ценностите и т.н. Теологията засяга въпросите за свободната воля и божественото (духовно) начало у човека. Измежду концептуално описаните две направления бихме могли съвсем схематично да разделим философските школи на фройдисти и бихейвиористите, които са склонни да изследват човека от гледна точка на материализма и механизма, докато нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалистите клонят към идеализма и телеологията. Къде се вписват теориите на Юнг? От изследванията на Карл Юнг става ясно, че при него и механизмът и теологията играят почти равностойна роля. И не само – Юнг добавя трета алтернатива, наречена „Синхронност.
Синхронността е появата на две събития, които на са нито причинно нито телеологично свързани, но имат смислена връзка помежду си. Като пример може да се даде ситуацията когато си мислим за определен човек и вдигайки телефона разбира, че той вече е на линията. Или случаите, когато се сънува познат, а на сутринта се разбира, че е починал по същото време. Повечето изследователи най-вероятно ще кажат, че това са случайности. Според Юнг това са знаци, следи, които доказват, че сме свързани с другите хора и изобщо с природата, чрез колективното неосъзнавано. Тази необикновена идея за синхронността прилича на хиндуисткото обяснение на света. Според Хиндуистите нашите Аз-ве са като острови в морето. Гледаме света и останалите хора като си мислим, че сме отделни цялости, но това което не виждаме и не разбираме е, че сме свързани един с друг чрез „дъното на океана”. Според Хиндуизма външния свят се нарича „мая” (което значи илюзия) и е измислен от Бог, но сам по себе си не е реален. Хиндуистите наричан Аз-а „дживатман“, което значи „отделни души“. Но те също са вид илюзия. Хората сме продължение на Атман или Бог, който разрешава на частици от себе си да забрави своята идентичност, да бъде независима, да има свободна воля, да се превърне в нас, в човешката същност. Обратно на това, което изглежда, ние никога не сме били истински отделни. Когато умрем се събуждаме от този сън и осъзнаваме кои сме били от самото начало – частица от Атман. Когато сънуваме, медитираме или сме в друго подобно състояние, можем да потънем в своето лично неосъзнавано, а колкото по-надълбоко навлезем в него, толкова повече се приближаваме до истинската същност – колективното неосъзнавано. В такива състояния сме отворени и лесно възприемчиви към общуване с други Аз-ове. Съвсем накратко обяснената концепция за Синхронността превръща теорията на Юнг в една от най-уникалните и различни, която умело съвместява природните с парапсихологическите феномени.
Заключение
По отношение възприемането на теорията на Карл Юнг хората се разделят на два лагера – писатели, артисти, музиканти, психолози и най-вече хора на изкуството, всеки интересуващ се от духовност, от същността на психичните феномени, като открива в творчеството на Карл Юнг сродна душа. Но много учени, в това число психолози и философи, имат доста несъгласия с теорията на Юнг. Идеята на Юнг, която не само подкрепя теологичната гледна точка, но стига много по-далеч с мистичните връзки на синхронността. Той не само популяризира идеята за неосъзнаваното (където нещата не са достъпни за емпирични изследвания), но добавя и идеята за колективното неосъзнавано, което никога не е било, и практически никога няма да бъде напълно съзнавано. Дори психолозите, които одобряват неговата концепция може да не го приемат напълно.
Както Фройд, така и Юнг се опитва да въвлече всичко в своята система. Той почти не оставя място за шанс, случайност или съвпадение.
Архетипите, на пръв поглед, изглеждат най-странната идея на Юнг и въпреки това, се доказват като много полезни в анализа на митове, културни тенденции, приказки, литературни произведения, артистичен символизъм, религиозни описания и др.. Те очевидно обхващат някои от основните единици на нашето себеизразяване. Според мнозина, съществуват огромен брой истории и герои по света, а ние просто преподреждаме детайлите. Това предполага, че архетипите може би имат връзка с някои дълбинни структури в човешкото съзнание. Все пак погледнато от физиологична гледна точка, идваме на този свят с определена структура. Виждаме, чуваме, преработваме информация, имаме сходно поведение, защото нашите неврони, жлези и мускули са структурирани по определен начин и са еднакви за всички хора. Но освен чисто биологичното обяснение, може би има неща, които е трудно да се проумеят от всеки.
От една страна, Юнг е свързан с корените на теорията на Фройд като акцентира върху неосъзнаваното повече от фройдистите. Бащата на психоанализата също говори за митове (Едип) и как те въздействат на душата. От друга страна, Юнг има много общи черти с нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалистите. Той вярва, че сме създадени, за да се развиваме, да се движим в положителна посока, а не просто да се адаптираме, както биха го възприели Фройд и бихейвиористите. Неговата идея за себереализацията е много близка до себеактуализацията.
Балансът или трансцендецнията на противоположностите има свои съответствия в други теории. Алфред Адлер, Ото Ранк, Андреас Ангиал, Дейвид Бейкън, Гарднър Мърфи и Роло Мей – всички те включват в теориите си равновесие между две противоположни тенденции, едната – индивидуалното развитие, а другата – социалния интерес. Роло Мей говори за душа, създадена от много демони (малки богове) каквито са желанието за секс, любов или власт. Всички те са положителни сами по себе си, но ако някой от тях завладее цялата личност, имаме “демонично притежание” или психична болест!
В заключение можем да кажем, че дължим на Карл Густав Юнг разширяването на интерпретацията на сънищата и на свободните асоциации. Докато Фройд създава повече или по-малко ригидни (особено в сексуалнен аспект) интерпретации, Юнг полага усилия за по-свободна митологична интерпретация, в която всичко може да значи всичко и всичко си има своето място и значение.
Автор: Нина Керемедчиева
6.4. Други архетипи
Освен архетипа на майката и на детето има и други, които са свързани със семейството. Такъв е архетипът на Бащата, който се символизира от водач или друга авторитетна фигура. Архетипа на Семейството символизира неосъзнатите неща от кръвна връзка и специална среда за междуличностни отношения.
Архетипът на Героя е този, който побеждава, често в битка с друг архетип какъвто е сянката. Има архетип на мъдреца, на животното – архетип, които символизира неосъзната връзка на човечеството с животинския свят. Споменава се и за архетип на мошеника (лисицата, хитреца), често символно е представен от клоун или магьосник. Този архетип има „способността” да затруднява и да отклонява.
Архетипни мотиви
7.1. Мотивът за магически полет – Духът напуска своето тяло и обитава трите свята (свързани с космическото дърво). Бягство от света във вертикална посока, падане, полет, излитане, разбиране на тайни неща или метафизични истини. Свързва се с промяна на екзистенциалното ниво, с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, сакралност.
7.2. Мотивът за инициацията – представата за страданието с идеята за съзряване. Свърза се с откъсването от дома, преминаването в нова обществена група, придобиване на нов тип знания, придобиване на нова идентичност. Инициацията е свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане, с гората, степта, джунглата, с всякакъв вид враждебни пространства.
7.3. Мотивът на жертвоприношението – Хората, притежаващи митологична нагласа имат склонност и съзнанието да осмислят нещата като взаимно свързани – сътворението може да стане само от живо пренесено в жертва същество. В това вярване всъщност е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот. В този контекст образа на насилствената смърт е назидателен, жертвоприношението е само пренасяне, трансформиране на енергия.
7.4. Мотивът за носталгията по изгубения рай – свързан е с темата за прогонването на човека от рая и най-вече за усещането за екзистенциална самота и безпомощност. Раят придобива пространствени и времеви характеристики, които се свързват с усещането за хармония, с уюта на бащиния дом и детството. Архетипът е свързан с чувство за блаженство, духовна чистота, невинност, безсмъртие, цялостност, непосредственост, с екзистенциална свобода.
7.5. Мотивът за автохтония – мистичното усещане, че сме произлезли от пръстта, че сме заредени със сила, която идва от земята. Свързан е и с мотива за стълбата към небето, идеализираният символ за прехода от земното към мистичното, трансформацията от един начин на съществуване към друг. Символа се свързва с преобразяване, поемане на посока към съвършенство, смяна на културното и екзистенциалното ниво.
7.6. Мотивът за вечното завръщане – асоциира се с повторение на определени повтарящи се образи. Чрез тези образи човек унищожава битовото време и се проектира в мистичното.
Интегрирането на Архетиповете
Интегрирането на архетиповете е важен процес. Съзнаването и предотвратяването на проекциите, сътворени от архетипите имат редица предимства. Сред най-съществените е, че осъзнаването на архетипите дава възможност за тяхната промяна и развитие, като в същото време помагат за душевна еволюция на индивида. Ако не се интегрират то те остават в неосъзнаваното като променят символиката си, но самите те остават непроменени. Характерно за архаично-митологичната форма на архетиповете е да придобива нова, съвременна форма, когато преминава в съзнанието. Ако архетипите останат в частта на неосъзнаваното т.е. процеса на индивидуализация е спрял или се е забавил, могат да се плъзнат под формата на комплекси в съзнанието на човека, като същевременно се връщат в негативната си архаично-митологична форма. Колкото повече се доближават до инстинкта, толкова по въздействащи, но извън волята на човека, стават.
Според Юнг хората имат заложен стремеж към самоосъзнаване, което се реализира по различен начин според културните и личностни нива на всеки индивид. По извисените в културен и духовен план хора са развили по-силен и естествен стремеж към индивидуализация. Но ако това развитие поради някаква причина е блокирано, то психичното здраве бива застрашено, а трупаната енергия в нивото на неосъзнаваното отваря пътеки към появата на различни видове неврози. Според Юнг по-голямата част от хората не са достатъчно развити, въпреки инстинктивния стремеж към самоосъществяване, което е сред причинителите на груповите неврози. Човек пожелал да поеме по пътя на индивидуализацията не би срещнал външни ограничения доколкото неосъзнаваното е неизчерпаемо, то е един автономен свят, които непрекъснато предоставя нови и нови материали за осъзнаване. Изключително важен ефект на индивидуализацията е разширяването на съзнанието. Не по-малко важен е и друг резултат – осъзнаване, балансиране и обединяване на противоположностите: физическо – духовно, мъжко – женско, сянка – персона, анима – анимус (съзнавана сексуалност) и т.н. Могат да се посочат голям брой противоположности, които да се обедняват чрез процеса на индивидуализацията. Но при правенето на двойки, които ще бъдат в процес на обединявана, трябва да се внимава те да бъдат съизмерими, да са от двата края на една ос, а не от една и съща страна на оста или от различни оси. Тази Юнг двойката противоположности е изключително плодотворен източник за психична енергия. В този смисъл не е редно на едната сила да се преписва превъзходство, дори и в началото да разпознаваме само едната, то това не означава, че другата не съществува успоредно. Едно същество без противоположности е немислимо, тъй като би било невъзможно да се установи неговото съществуване.
В концепцията на Юнг особено важен е принципа на ентропията – това е тенденция към обединяване на тенденциите, което обаче води до намаляване на енергията на човека. Този принцип напомня физическия принцип, при който енергията се разпределя равномерно. Когато индивидът е млад противоположностите често клонят към крайности, но въпреки това младите хора кипят от енергия. Често младите са склонни да преувеличават в подчертаване на сексуалните си различия, което е подплатено с огромни количества енергия. Но в един момент от „необузданост” младите хора откриват религията, съзерцанието, мистиката или друга алтернатива на пътуването към мъдростта. С настъпването на старостта, повечето от нас свикват със своят характер. Често волно или не чак толкова успяваме да интегрираме отделни архетипи в определена степен. Започваме да си даваме сметка, че света не е съвсем дуалистичен и че не всичко е само бяло или само зло. С настъпването на старостта, повечето от нас свикват с различните си страни. Ставаме не толкова наивно-идеалистични и си даваме сметка, че всички ние сме смесица от добро и зло. По-слабо сме застрашени от противоположния пол в нас и се превръщаме в по-андрогенни (едно полови – обединяващи двата пола). Дори физически, когато остареят, мъжете и жените започват много да си приличат. Този процес на израстване над противоположностите, на съзиране на двете страни от нашата същност, се нарича „трансцеденталност“.
Синхронност в теорията на Карл Юнг
Философи, психолози, автори на теории за личността от векове спорят дали „яйцето или кокошката е първо” т.е. дали психическите процеси действат като механизъм или теология, дали екзистенцията е материална или идеалистическа. Привържениците на материализма смятат, че процесите се явяват като причини и следствия. Едно нещо води към друго, то към трето и т.н. т.е. миналото предопределя настоящето. Механизмът се свързва с естествените науки – биология, физика, генетика и т.н. Идеалистите смятат, че сме водени от визията, идеите си за бъдещето, определящи за нас са целите, значенията, ценностите и т.н. Теологията засяга въпросите за свободната воля и божественото (духовно) начало у човека. Измежду концептуално описаните две направления бихме могли съвсем схематично да разделим философските школи на фройдисти и бихейвиористите, които са склонни да изследват човека от гледна точка на материализма и механизма, докато нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалистите клонят към идеализма и телеологията. Къде се вписват теориите на Юнг? От изследванията на Карл Юнг става ясно, че при него и механизмът и теологията играят почти равностойна роля. И не само – Юнг добавя трета алтернатива, наречена „Синхронност.
Синхронността е появата на две събития, които на са нито причинно нито телеологично свързани, но имат смислена връзка помежду си. Като пример може да се даде ситуацията когато си мислим за определен човек и вдигайки телефона разбира, че той вече е на линията. Или случаите, когато се сънува познат, а на сутринта се разбира, че е починал по същото време. Повечето изследователи най-вероятно ще кажат, че това са случайности. Според Юнг това са знаци, следи, които доказват, че сме свързани с другите хора и изобщо с природата, чрез колективното неосъзнавано. Тази необикновена идея за синхронността прилича на хиндуисткото обяснение на света. Според Хиндуистите нашите Аз-ве са като острови в морето. Гледаме света и останалите хора като си мислим, че сме отделни цялости, но това което не виждаме и не разбираме е, че сме свързани един с друг чрез „дъното на океана”. Според Хиндуизма външния свят се нарича „мая” (което значи илюзия) и е измислен от Бог, но сам по себе си не е реален. Хиндуистите наричан Аз-а „дживатман“, което значи „отделни души“. Но те също са вид илюзия. Хората сме продължение на Атман или Бог, който разрешава на частици от себе си да забрави своята идентичност, да бъде независима, да има свободна воля, да се превърне в нас, в човешката същност. Обратно на това, което изглежда, ние никога не сме били истински отделни. Когато умрем се събуждаме от този сън и осъзнаваме кои сме били от самото начало – частица от Атман. Когато сънуваме, медитираме или сме в друго подобно състояние, можем да потънем в своето лично неосъзнавано, а колкото по-надълбоко навлезем в него, толкова повече се приближаваме до истинската същност – колективното неосъзнавано. В такива състояния сме отворени и лесно възприемчиви към общуване с други Аз-ове. Съвсем накратко обяснената концепция за Синхронността превръща теорията на Юнг в една от най-уникалните и различни, която умело съвместява природните с парапсихологическите феномени.
Заключение
По отношение възприемането на теорията на Карл Юнг хората се разделят на два лагера – писатели, артисти, музиканти, психолози и най-вече хора на изкуството, всеки интересуващ се от духовност, от същността на психичните феномени, като открива в творчеството на Карл Юнг сродна душа. Но много учени, в това число психолози и философи, имат доста несъгласия с теорията на Юнг. Идеята на Юнг, която не само подкрепя теологичната гледна точка, но стига много по-далеч с мистичните връзки на синхронността. Той не само популяризира идеята за неосъзнаваното (където нещата не са достъпни за емпирични изследвания), но добавя и идеята за колективното неосъзнавано, което никога не е било, и практически никога няма да бъде напълно съзнавано. Дори психолозите, които одобряват неговата концепция може да не го приемат напълно.
Както Фройд, така и Юнг се опитва да въвлече всичко в своята система. Той почти не оставя място за шанс, случайност или съвпадение.
Архетипите, на пръв поглед, изглеждат най-странната идея на Юнг и въпреки това, се доказват като много полезни в анализа на митове, културни тенденции, приказки, литературни произведения, артистичен символизъм, религиозни описания и др.. Те очевидно обхващат някои от основните единици на нашето себеизразяване. Според мнозина, съществуват огромен брой истории и герои по света, а ние просто преподреждаме детайлите. Това предполага, че архетипите може би имат връзка с някои дълбинни структури в човешкото съзнание. Все пак погледнато от физиологична гледна точка, идваме на този свят с определена структура. Виждаме, чуваме, преработваме информация, имаме сходно поведение, защото нашите неврони, жлези и мускули са структурирани по определен начин и са еднакви за всички хора. Но освен чисто биологичното обяснение, може би има неща, които е трудно да се проумеят от всеки.
От една страна, Юнг е свързан с корените на теорията на Фройд като акцентира върху неосъзнаваното повече от фройдистите. Бащата на психоанализата също говори за митове (Едип) и как те въздействат на душата. От друга страна, Юнг има много общи черти с нео-фройдистите, хуманистите и екзистенциалистите. Той вярва, че сме създадени, за да се развиваме, да се движим в положителна посока, а не просто да се адаптираме, както биха го възприели Фройд и бихейвиористите. Неговата идея за себереализацията е много близка до себеактуализацията.
Балансът или трансцендецнията на противоположностите има свои съответствия в други теории. Алфред Адлер, Ото Ранк, Андреас Ангиал, Дейвид Бейкън, Гарднър Мърфи и Роло Мей – всички те включват в теориите си равновесие между две противоположни тенденции, едната – индивидуалното развитие, а другата – социалния интерес. Роло Мей говори за душа, създадена от много демони (малки богове) каквито са желанието за секс, любов или власт. Всички те са положителни сами по себе си, но ако някой от тях завладее цялата личност, имаме “демонично притежание” или психична болест!
В заключение можем да кажем, че дължим на Карл Густав Юнг разширяването на интерпретацията на сънищата и на свободните асоциации. Докато Фройд създава повече или по-малко ригидни (особено в сексуалнен аспект) интерпретации, Юнг полага усилия за по-свободна митологична интерпретация, в която всичко може да значи всичко и всичко си има своето място и значение.
Автор: Нина Керемедчиева
Здраво на сите. Поминав низ многу работи во рацете на животот и времето нема да ми дозволи да кажам се што поминав во годината на пандемијата, но Бог одговори на моите молитви преку поддршката и љубовта од Педро Финансиски заеми кои ме прегрнаа и ме разбра и покрај моето првично сомневање и несериозност и со неговото добро срце и љубов, сега сум сопственик на дом преку неговите средства за заем од каматна стапка од 3% и ветив дека ќе ја раширам оваа вест и исто така ќе му кажам на светот дека сè уште има вистински, а малку добри Фирми за онлајн заеми таму кои можат да помогнат и да оживеат сува коска како што бев јас.
ОтговорИзтриванеНе пропуштајте да го слушате и прочитате ова сведоштво затоа што ова е вистинско искуство што го менува животот и секој на кој му треба ваков вид на пресврт не треба да се двоуми или да се сомнева во тоа затоа што докажав и се колнам на Бога на рајот дека оваа приказна е вистинска и исто така и приказната за моето искуство со нив.
Контактирајте ги денес за Консолидиран заем, деловен кредит, станбен кредит, кредит за автомобил, личен кредит.
Е-пошта: pedroloanss@gmail.com