Историята на Артур Кьостлер и какво ви готвят ционистите

Откъс от уводните думи на предаването „Тема на деня“ от 28 март 2016 г. на най-голямата израелска рускоезична телевизия ни показва какви са плановете им за нас - гоите(рай-ите).
Всичко е ясно. Да влезе другарката Териза Мей и да произнесе присъдата над нас – гоите. Ще ни въдворят в пустинята на Саудитска Арабия, за да освободят територия за новия си Израел? Или може би ще мобилизират армиите на комунистическите ционистки режими и направо ще се избавят от нас, разстрелвайки ни?…

www.youtube.com/watch

Безумното дрънкане за някакъв „антисемитизъм“ и „холокост“, с цел вменяване чувство за вина у неевреите, е главен метод в репресивните действия на държавите с болшевишки режими, чиито правителства са окупирани от ционистите. За мен е любопитно, възнамерява ли другарката Териза Мей да се сражава с паметта и завета на Теодор Херцел, обявен за „баща на ционизма“? Тъй като той ни е завещал следното:

„Антисемитите ще станат наши най-сигурни приятели, антисемитските страни – наши съюзници.“[“The Complete Diaries of Theodor Herzl”, Volume 1]

Ами сега? Възможно ли е наемателката на 10 “Downing Street” в Лондон да е пропуснала да съгласува „основополагащата мярка“ с Waddesdon Manor?[Уодесън Менър, огромен замък до селцето Уодесън в графство Бъкингамшиър, любимата резиденция на сър Джейкъб дьо Ротшилд.]

В своята брошура “Der Judenstaat” – „Еврейската държава“, издадена през 1896 г., и провъзгласена за „програма на ционизма“, Херцел разкрива основите на измисленото понятие „антисемитизъм“. Като не го свързва с религията, а с икономиката.

„Преди всичко евреите трябваше да придобият икономическа власт, която е достатъчно могъща, за да преодолява старите обществени предразсъдъци спрямо тях. Примерът ни е осигурен от аристокрацията, сред която смесените бракове се срещат в най-голяма степен. Старите благородни фамилии се обновиха посредством еврейските пари. И в този процес еврейските семейства бяха погълнати.“[Theodor Herzl – “A Jewish State: An Attempt at a Modern Solution of the Jewish Question”,]

Досега никой не обвинява Херцел в „антисемитизъм“. Но когато по-сетне британецът Едуин С. Нут повторил същото в книгата си „Империята на Сити-то” (от сити или квадратната миля – кварталът на големите банки в Лондон), незабавно му лепнали това обичайно клеймо. Нут писал:

„Съвсем незначителна част от британската управляваща класа може да претендира, че е „чисто арийска англо-саксонска”. Тъй като средностатистическият англичанин е смесица от всички земни раси, от всички потиснати народи и от бежанци, прекосили водите на Ламанша, за да намерят нова свободна територия. И това продължава повече от хиляда години. А огромна част от британските благородници са евреи.“[Edwin C. Knuth – “The Empire Of “The City (World Superstate): The 130 Years of Power Politics of the Modern Era”, Published by E.C. Knuth, Milwaukee, WI, 1944 г.]

Ето как, постепенно и неусетно, тогавашната най-могъща империя на Земята изпаднала под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо, се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео–масонска.

Обаче, в рамките на „дефинициите“ и „терминологията“ съществува още един проблем. Той е гигантски по значение и няма нищо общо с никакъв „антисемитизъм“, тъй като никога на този свят не са пребивавали никакви „семити“. Въпросът е от изключителна важност, понеже неговото изясняване, намирането на точен и то аргументиран отговор, може да обърне формата на живот на масите. Да ги върне към мисленето и търсенето на истината. Към анализирането и разсъжденията. След което да ги противопостави на казионните официални полуистини, които са по-опасни от откровените лъжи.

За мен ционистите, които искат да се завърнат в еврейската държава от 70-а година (разрушаването на Йерусалим от Тит), са съвсем същите отвратителни изроди като нацистите
[Виктор Клемперер – германски специалист по романски (латински) езици, евреин, роден в Полша. Син на равин. Братята му били съветници на Владимир Ленин. След Втората световна война остава в ГДР и се записва в тамошната компартия. Атеист, водил си подробни дневници. Особено интересни са записките му от войната, доколкото може да им се вярва. ]

Става въпрос за „еврейския народ“, както се е изразила Мей, Териза Мариевна, таварашутка. Тук няма как веднага да бъда поставен на подсъдимата скамейка на болшевишкото кривосъдие – революционната сатрапия. Има „по-заслужили“ от мен.



Понеже и без друго ми пишат, че текстовете ми затрудняват все по-затъпяващите нашенци – магарета с капаци, а видеозаписите били по-лесни за възприемане, ще послушам упреците.

Предстои ви да се запознаете с един англичанин и двама евреи от Израел. Но преди това – с наследството на покоен евреин. Неговото име е Артур Кьостлер. Родил се през 1905 година в Будапеща. Завършил психология във Виена и работил като кореспондент на различни европейски, разбирайте еврейски, печатни медии в Близкия изток, Париж, Берлин и на Иберийския полуостров. Отразявал е Гражданската война в Испания от позициите на републиканците. Но и Ърнест Хемингуей е бил там и със същите схващания.

Националистите на генералисимус Франциско Франко, стопроцентов евреин, приел католицизма, заловили и натикали Кьостлер в концлагер. След интернационален протест го освободили. За да попадне през 1939 година в друг – френски. След намесата на британското правителство се измъкнал и от там и се присъединил към Френския чуждестранен легион. С негова помощ намерил убежище в Англия и приел британско гражданство. Вече произнасяли името му така: Артър Коустлър.

Като много други западни интелигенти, особено от еврейско потекло, Кьостлер видял в съветския експеримент единствената алтернатива на напредващия фашизъм. През 1931 година влязъл в комунистическата партия, но седем лета по-късно я напуснал – разочарован и огорчен от сталинските насилия, които надминавали всякакви кошмари, свързани с фашистите и националсоциалистите.



След Втората световна война, вече утвърден романист, Кьостлер или Коустлър получил признание на писател. Удостоявали го с престижни награди. Станал кавалер на Ордена на Британската империя. Дотогава пишел на немски език. След войната – на английски. Бил женен, богат, уважаван и щастлив. До 1976 година, когато се появила книгата му „Тринадесетото коляно: Хазарската империя и нейното наследство.“ Насетне го преследвали проблеми, клевети, заплахи.

До фаталния 1 март 1983 година, когато двамата с жена му били намерени мъртви в обширния им лондонски апартамент. Нямали деца и живеели сами и доста охолно. До ден днешен никой от близките им не вярва, че двете „намерени“ предсмъртни бележки са били написани от тях. Всички са убедени, че те били подхвърлени от полицията, или от убийците – несъмнено могъщото еврейско, ционистко, произраелско лоби.

Каква била причината? Ще разберете още от първите редове на въпросната книга.




„Горе-долу по времето, когато Шарлеман[Френски крал, властвал през ІХ век, представител на династията Меровинги. Нейното възникване носи аромата на загадката. Свързват я с Исус Христос. А истината е, че най-вероятно тя е пренесла българските корени по онези западни земи. Практически цялата испанска, френска, а донякъде и португалска аристокрация, носи български гени. Може да ви звучи налудничаво, но е вярно. ] бил коронован за император на Запада, източните европейски предели между Кавказ и Волга се оказали под властта на една еврейска държава, известна като Хазарска империя. В дните на своето най-голямо могъщество, от седми до десети век след Христа, тя играела важна роля във формирането на съдбата на средновековна, а после и на съвременна Европа. Византийският император и историк Константин Порфироген (913–959) трябва да е бил достатъчно наясно с това, когато е записал в своя трактат за дворцовия протокол, че писмата, адресирани до римския папа, а също и онези – до императора на Запада, носят златен печат, струващ две солди, прикачен към тях. Докато известията до царя на Хазария са клеймовани с печат, струващ три солди. Това не е било ласкателство, а Realpolitik.

„През периода, с който се занимаваме“ – писа Бъри,[J. B. Bury – “A History of the Eastern Roman Empire”, London, 1912 г., стp. 402.] – „е възможно канът на казарите да е бил съвсем по-малко важен от гледна точка на имперската външна политика, отколкото Карл Велики и неговите наследници.

Страната на хазарите – народ с турско потекло, окупирала ключови стратегически позиции по жизненоважните порти между Черно и Каспийско море, където източните сили през онзи период се сблъсквали помежду си. Тя играела ролята на буфер, защитаващ Византия от нашествия, от страна на енергичните варварски племена от северните степи – българи, маджари, печенеги и т.н. А по-късно – викингите и руснаците.“[Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”,]

В последното не се съдържа почти никаква историческа истина. Така е не само на това място, а в цялата книга.



Онова, което е важно да се знае, е, че като потомци на древните българи, хазарите нямали нищо общо с никакви турци или тюрки, както ги наричат тук. Нещо повече, селджуците, смятани за основоположници на турците, били българи. Тяхното племенно название идвало от Селджук. Той, а преди него и баща му, били главни пълководци на хазарската войска. Днес това би означавало министър на отбраната. Селджук се превърнало в родово наименование, дало названието на цяла народност от храбри воини. Един от четиримата му синове носел старозаветното име Давид – Дауд. Внуците на Селджук приели исляма. А техните правнуци завладели Балканския полуостров.[Аrthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”]



(Много историци целенасочено смесват понятията управляваща клика и народ. Като например клика от тюрки и монголоиди, като на "рай-ите" от бялата раса им се придават "дръпнати" лицеви особености подобно на сатрапите от дадения клан наги които са ги завладели -бел.ред.).



Принц Чарлз извършва танц със Саудитски меч - Саудитска Арабия, 2014 г

Звездата на Дравид(крадната от Веда БаалХаре, станала символ на императора на Османската империя - Дауд - крипто евреи, днес преселили се в Саудитска Арабия, бащата на известния цар Соломон, но Соломон го наричаха библейските писатели, а приятели и познати го наричали Сюлейман ибн Дауд.
Знака Хексаграма която се мъдри на знамето на Израел. Има значение на положително време, пространството се разширява или Четвърти период от Кръговрата - САМАР ВЕДА.
Звездата на Давид се появява на знамето на Израел след основаването на еврейската държава.
Широко-разпространеното мнение, че "хексаграмата е символ на юдаизмът"("Меган Давид"- "звездата на Давид", "печат на Соломон" и тем подобни измислици) датират 2-3 века назаде(XVII c. AD), при формиране на юдео-масонската конспирация от Ротшилд. Юдаизмът е наложил догмата за хексаграмата, като свой символ, дори манифестиран на флагът на Израел, ционистката държава днес, която е дело на Ротшилд и Хитлер.
Езавела зачена дете, роди и го нарече с името Давид, по еврейски “откраднат”. Есей не узна за това, тя го запази в тайна.Пророк Натан Ротшилд дойде в дома на Есей и каза: “Доведи своите синове да ги обрЯзовам...

Бащата на Селджук и самият той, били част от двора на хазарския каган – владетеля, царя. Сега, когато Алепо не слиза от медиите, трябва да знаете, че този античен български град бил завладян и присъединен към Хазария тъкмо от Селджук.



Главното, което ни интересува, е, че от VІІІ век хазарите започнали да приемат юдаизма. На първо място – управляващите и техния двор. Постепенно – не малка част от останалото население. Процесът се точел дълго – до разпадането на империята през Х век.



Не малко изследователи оспорват т. нар. Хазарска кореспонденция, с която завършва книгата на Артур Кьостлер. Не съм специалист и не мога да се произнеса. Обаче не се съмнявам, че тази поредна по етнос българска държава допускала религиозна търпимост. В нея съжителствали старите българи, които почитали бога небе – Тангра. Редом с тях – християни и мюсюлмани. Най-многобройни били изповядващите юдаизма.



Доказателство намираме в книгата на испанския философ и поет, евреина Йехуда Халеви, който живял през ХІІ век. Тя е озаглавена „Хазарите: Опровержение и доказателство относно най-презираната религия“. Тя била завършена през 1140 година. Има достатъчно стари нейни преписи. Не е възможно да бъде изкарана фалшификат. Любопитно е, че в нея авторът използва твърде древната българска дума „китаб“, което ще рече „книга“.



След като развратният български княз Болюмир, наследникът на Угър Лачин или Баръс – Борис, наричан от руснаците Владимир, приел християнството, почти разрушил средновековната Хазарска империя. Хазарите, които приели юдаизма, по-точно талмудизма, били подложени на преследване в зараждащите се руски държави, бивши български. Надгробни камъни, многобройни артефакти, пръснати от Кавказ до Британия, и от бреговете на Днепър и Волга до Адриатика, доказват: от гледна точка на народността съвременните евреи са основно българо-хазари.



След тази кратка историческа справка е добре да изпълня обещанието си. И да предоставя думата първо на английския „конспиролог“ Дейвид Айк, чиито изследвания вече придобиха световно признание. Както и многократно по-голямо отхвърляне. А след това – на израелския историк Шломо Занд, преподавател в Университета на Тел Авив.



www.youtube.com/watch

Разбира се, Дейвид Айк не е историк. Затова допуска грешки. От достоверни източници знаем, че каганът Булан приел юдаизма, понеже майка му била еврейка от Бухара. За което неговият баща горко се каел.

Приемането на юдаизма е започнало около 730 година и не е станало изведнъж. Проточило се е през годините и продължило до самия финал на хазарската държава през Х век.

Онова, което е най-съществено, е несъмненият исторически факт, че най-малко 95 на сто от съвременните евреи никога не са имали никаква връзка с Палестина. Те са потомци на средновековните хазари, които през VІ век се отделили от българите.

Всеки евреин, в която и да е част на разселението, може да признае, че съществува власт, която издига еврейския народ над сферата на всяка казуална история[ Ицхак Баер (1888-1980) – германски историк, специализирал испанска история, който през трийсетте години се преселил в Израел. И станал яростен ционист. (Yitzhak Baer – “Galut”, Schoken Books, New York, NY, 1947 г., стр. 120.)]

Затова по-добре да се запознате или да си припомните достатъчно аргументираните научни изводи на преподавателя по история в Университета на Тел Авив, евреина професор Шломо Занд. Не малко време той е бил част от преподавателското тяло на парижката Сорбона. Чел е лекции в Австрия и на други места по света.

www.youtube.com/watch

www.youtube.com/watch

Западните комунистически пропагандисти не могат да понасят Шломо Занд. Излишно е да разяснявам причините. Чухте и видяхте достатъчно. А лекцията му продължава…

Преди близо четири години поредният негодник взе думата. Той е с познато фамилно име. Крие се зад маската на социалист – сиреч на „десен меншевик“, може би „ляв консерватор“, според политическата координатна система, любима на видиотените маси, за да се ориентират. Иначе плебсът – твари с пухени мъзъчета не – може да се оправи. Та споменатата некадърна шаврантия гастролира в един от кенефите на съответния публичен дом – пардон – медия. Изходи се на посоченото й място:

„През 2009 година Шломо Занд издаде [книгата] „Изобретяването на еврейския народ“, в която твърди, че евреите имат малко общи неща помежду си. Не са имали общо „етническо“ потекло, произлизащо от религиозно обръщане, извършено през античността. Не са имали никакъв общ език, тъй като еврейският е бил използван само за молитви[74] и не е бил говорим през епохата на Исус. Идиш беше предимно езикът на ашкеназките евреи. Тъй че какво е останало, за да ги обединява?



Религията? Но религията не формира народ – помислете за мюсюлманите и католиците. А повечето евреи не са религиозни. Ционизмът? Ама това е политическа позиция: човек може да бъде шотландец, а не шотландски националист. Освен това мнозинството евреи, включително много ционисти, нямат ни най-малко намерение да се „върнат обратно“ в светите земи. Далеч повече предпочитат да останат в Северен Лондон или в Бруклин, или другаде, и кой ще ги обвини?

С други думи, „еврейски народ“ е политическа конструкция, изобретение. Сега Занд ни казва, във втория том на предполагаемата му трилогия, че даже „Земята на Израел“ е била изобретена. Читателите на “Guardian”, които по стечение на обстоятелствата са евреи, ще се сдържат до [излизането] на третия том: „Изобретяването на светския евреин“. Всичко това изисква значително дебелочие.“

Естествено, става дума за „дебелочие“ на Шломо Занд. За мен то издава неговата смелост, но не и безразсъдност. Третият том бише озаглавен „Как престанах да бъда евреин“. След четири месеца предстои появата на най-новата му книга, чието заглавие „Залезът на историята“ – “Twilight of History”, също дразни юдеокомунистите. Чифутчетата, комунетата, съвсем ще пощръклеят.

След като знаете всичко това, е добре да формулирам нещата с едно изречение. То е:

Земята, където е разположена ненаситната за територии държава Израел, не е била „обещана“ или „предоставена“ от никакъв бог, а от лорд Артър Балфур, със съгласието на британския крал, по изричното настояване на банкера Лайнъл Уолтър Ротшилд, втори лорд Ротшилд (1868-1937),[https://www.rothschildarchive.org/] тогава гаулайтер на Ционистката федерация на Великобритания и Ирландия.[ Zionist Federation of Great Britain and Ireland. По онова време Ирландия още била цяла и съставна част на империята.]

Преди малко повече от две години, след поредица преследвания, Шломо Занд зашлеви израелците право в муцуните:



„Не съм евреин, нито вие сте такива.“[http://www.haaretz.com/jewish/books/.premium-1.626312]

Освен това е добре да се знае, че само комунистите бранят евреите и еврейството. Никой друг. Единствено „прогресивните сили“. По простата причина, че произлизат от юдаизма и равината.

Между комунист и евреи има знак за равенство. И едните, и другите се изживяват като по-равни. Вярват в материалното и искат всичко тук и сега. Затова за тях родината е там, където живеят добре. Алчността е техният маяк, чувството, което ги води. Те – едно цяло – приемат насилието като основно средство за решаване на своите егоистични проблеми.




Ето защо, както един от първите декрети, издадени от Ленин и болшевиките, бил този за борба с някакъв „антисемитизъм“, така днес вярната и последователна ленинистка Териза Мей и консервативните комунисти в Британия постановиха закон за борба срещу същото. А тази битка е неосъществима. По елементарната причина, че няма срещу кого да се води. Невъзможно е, тъй като липсват семити. Все едно да се боксирате с призрак. Семити никога не са съществували. Ако все пак приемете, че ги е имало, това са днешните араби.



Е, с тях комунистическият Интернационал действително води тежки битки на много фронтове. От което страдат доста народи, но не и ръководните комунистически кадри. Те винаги са благоденствали. Един такъв владее Кремъл. Друг наскоро беше назначен за съдържател на Белия дом. Предстои преместването на американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим.

Вие очаквайте Годо на Армагедон…




Да допуснем, че греша. Сталинският комунизъм не е превзел „най-демократичните“ страни. Не е вярно и не ми вярвате. Съгласен съм. Но ми преведете на човешки език следното заглавие от коментарната страница на „десния“ лондонски всекидневник “The Daily Telegraph” от петък, 16 декември 2016 г. (Вижте илюстрацията.) То е наслов на статия, посветена на стачката на работещите в железопътния транспорт. И заявява в пряк текст:




„Ако стачкуващите в железниците не могат да проумеят злото, което техните действия причиняват, трябва да им бъде забранено да стачкуват.“[http://www.telegraph.co.uk]



Това какво е? Не е ли проява на кристално чист сталинизъм? Съществува проблем, унищожавате го със забрана. По сталински: Има стачка, има проблем; забранявате стачките, няма проблем.

Така беше по време на милиционер-социализЪма. Нямаше стачки. Не, че не съществуваха причини за организирането им. Обратното – неправдите и неравенствата, тежките условия на труд и безразличието към човешкия живот бяха с размери на планина. Просто този и всички останали видове протести бяха забранени.

            

              

ИДИЛ и сирийската касапница – проект на руското ФСБ/„Ледоразбивач-2“

       

     

Идеята за "Ислямски газопровод" се превърна в смъртоносна заплаха за „Газпром”, тоест за режима на Путин

Разследване на livejournal.com

Година след година Кремъл води в Близкия изток политика изключително в интерес на руския газ и нефт. Какво всъщност представлява политиката на Москва в Близкия изток?

             

Предистория на московско-сирийската война

1. В интерес на „Газпром“ високопоставени руски лидери се обявяват в защата на Асад в Сирия, тъй като веднага след като той бъде свален от власт, ще бъде построен на територията на страната газопровод Катар -Турция-Европа. Този газопровод на практика е равнозначен на смърт за „Газпром“. Обратно, ако Асад успее да спечели недвусмислено в тази война (това май не му е писано да стане), едва ли за Москва ще стане по-добре. Всъщност, в този случай, ще бъде построена Truboprovodistan (газ, който ще идва от огромното иранското находище "Южен Парс") и евтин ирански газ ще потече към Европа, който и сега извира там. Като цяло, Москва не я устройва която и да е версия за мирно уреждане на конфликта в Сирия. Печеливша за Москва е единствено нестихващата гражданска война в страната на Асад.

2. В интерес на износа на руски нефт, Русия е наливала масло в огъня в продължение на десетилетия във всички конфликтни точки в Близкия изток. Всеки конфликт дава тласък на покачването на цените на нефта, от което Русия печели. Ето защо Русия винаги залива и най-одиозните и агресивни страни в Близкия изток с купища съветски и руски оръжия. В допълнение, затова Русия подкрепя терористите и предизвиква застой, препятствайки уреждането на всеки един местен конфликт.

Неизбежната войната между Москва и Сирия


Войната в Сирия се превърна в неизбежна през 2009 г., когато, по време на посещението на емира на Катар шейх Хамад Ал Тани в Турция бе постигнато споразумение за строителството на територията на Сирия на смъртоносния за "Газпром" тръбопровод. Той трябва да започне на територията на Катар и да премине през Саудитска Арабия, Йордания и Сирия, преди да достигне Турция, където да се влее към "Набуко" или други тръбопроводи в Турция. Войната в Сирия става два пъти по-неизбежна, когато подобен план за изграждане на тръбопровод от Иран през Сирия, известен като "Ислямски газопровод", по който ще преминава газ от полето "Южен Парс", където се намират 8% от запасите на газ в целия свят.
Газът, който се намира на териториите на Иран и Катар, е по-близко до Европа, отколкото газът в Русия. Следователно, газът от Иран и Катар, ако се поставят тръбопроводи през сирийска територия, ще бъде по-евтин многократно за Европа, отколкото газът, идваща от Русия за Европа. След такъв двоен пробив на конкурентите в Европа, почти всички потребители могат да напуснат "Газпром".
…Спадът в цените на природния газ и нарастващата конкуренция на европейския газов пазар по никакъв начин не намаляват привлекателността на изграждането на нови газопроводи от Иран, Катар и Кувейт. Въпреки, че те трябва да бъдат изградени само за Турция, след това може основно да използвате съществуващата газопреносна мрежа просто като замените руския газ с катарски и ирански газ. Турция отдавна е готова да се превърне в европейски газов възел. Освен това европейските страни са категорично против изграждането на "Северен поток-2" на "Газпром" и подкрепят изграждането на тръбопровода Eastring, който ще събере в едно газовата мрежа в Унгария, Румъния, България, Гърция и Турция, както и ще го свърже с Южния газов коридор, а в перспектива - да получава газ от Иран и да доставя LNG от САЩ.

Първата хибридна война на Москва

Причините за войната в Сирия имат много общо с руско-грузинската война през август 2008 г., като истинската причина са двата последвоталени удара върху газовите и нефтените интереси на Русия:
- газопроводът "Баку - Тбилиси - Ерзурум" (Южено- Кавказ газопровод), официално открита на 25 март 2007 г. година.
- 13 юли 2006 официално е открит тръбопроводът "Баку - Тбилиси - Джейхан", предназначен за транспортирането на каспийски нефт до турското пристанище Джейхан, разположено на брега на Средиземно море.
От геополитическа гледна точка основната цел на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан беше да се създаде независим път от Русия за транспортиране на петрол от Азербайджан (и впоследствие Казахстан) до световните пазари. Това е първият нефтен тръбопровод в ОНД, който е заобиколен от Русия и с прякото участие на САЩ и Великобритания. Още със стартирането му бяха предопределени геополитически силите в един огромен регион, обхващащ Централна Азия, Кавказ и водната зона на Каспийско море. Транспортирането на значителни количества петрол, които биха могли да се пренасят през Русия, вече през съществуващия петролопровод в Баку-Новоросийск, заобикаляйки Русия, намали силно нейното влияние в региона. Икономическите загуби на Русия с появата на новия източник за транспортиране на каспийски нефт, се оценяват от някои експерти на 200 милиона долара годишно. По време на руската агресия в Самачабло срещу Грузия през 2008 г. тръбопроводът беше атакуван няколко пъти от осетинско-руски войски.

Руско-грузинската война от 2008 г. е първата хибридна война, в която Москва разработва всички елементи на воденето на подобен тип война:
- военна агресия на редовната армия и специални сили, анексиране на територии, създаване на квази-държави;
- използване на партизански терористични формирования;
- маскиране на специални части като партизани и милиционери;
- износ / внос на екстремисти и провокатори;
- Въвеждане на агенти в ръководствата на екстремистки организации и подслушване на техните лидери;
- създаване, доставка и секретен контрол над терористични и екстремистки организации (действащи "под чуждо знаме", и в ролята на "трета сила");
- Дипломатическа и консулска агресия (издаването на паспорти, налагане на визови ограничения);
- Агресия под прикритието на хуманитарни мисии;
- информационна агресия, подкуп на журналисти, експерти и медии;
- военна пропаганда и дезинформация в медиите;
- подкуп на политици, партии, социални движения, тайно финансиране на изборни и обществени кампании;
- демографска агресия (използване на бежанци, манипулиране на миграционните процеси, подбуждане към напрежение и бунтове);
- етническа агресия (използването на етнически и конвенционални конфликти; етническо и религиозно прочистване; разпалване и подтикване към конфликти; манипулиране на конфликти; провокиране на конфликти и размирици);
- Икономическа агресия (официална, неофициална, митническа, технологична, фитосанитарна, прилагането на санкции).
Московско-сирийската война се превърна в поредната хибридна война на Русия.

Началото на Московско-сирийската война

Гражданската война в Сирия избухна през 2011 г. точно два месеца след подписаната от Асад "програма на четирите морета " - програма за изграждане на газопроводи за Европа от Персийския залив през Сирия, тоест програма, силно ограничаваща „Газпром“ в експортирането на газ и нефт за Европа, включвайки в нея Кувейт, Катар и Иран. Меморандумът за изграждането на Ислямския газопровод бе подписан от Иран, Ирак и Сирия през юли 2011 г.



Само два месеца отнеха на Путин да прехвърли на територията на Сирия хиляди обучени в Чечения муджахидински бандити със задачата да инспирират война на “всички срещу всички“, с цел да бъде удавена " програмата на четири морета " в кръв и вечна вражда между алауити, сунити, шиити и кюрди. Така войната, която бе от полза само и единствено за най-големия доставчик на газ в Европа - "Газпром", бе запалена. Към това се добави неадекватната кървава акция на Асад в Сирия, станала известна като "арабска пролет", която доведе до формирането на нерелигиозина светска въоръжена опозиция.

Рождения ден на ИДИЛ

Вторият етап от войната в Сирия започва през 2013 г. след обнародването на 1 април 2013 г. на резултатите от геоложко проучване на гигантски нефтени и газови находища на рафта на Сирия.
Според резервите на откритите газови находища в Сирия страната може да се нареди на четвърто място в света и на едно от първите места по производство на петрол, като може да достигне по приходи от петрол и газ Русия, Иран и някои други страни.
Това епохално събитие драматично променя целия смисъл, ход и развитие на войната между Москва и Сирия.
От 9 април 2013 организацията "Ислямска държава в Ирак" (ИДИ) е наречена "Ислямска държава в Ирак и Сирия". Тя се включва в гражданската война в Сирия като независима сила с абревиатурата ИДИЛ.

На опасните за Москва и Иран планове за изграждане на газопроводи през територията на Ирак и рязкото покачване на производството и износа на иракски петрол бяха противопоставени руските, иранските и сирийските служби за сигурност на терористична организация ИДИЛ. Първото нещо, което направиха терористите от ИДИЛ, беше да завземат и наложат контрол над части от иракската инфраструктура с нефт и газ, където преобладава сунитско население. С лидерите на терористичните групи - бившите иракски офицери-баасисти, руските специални служби са отдавна в приятелски отношения. Гръбнакът на ИДИЛ се състои от полеви командири и бойци - сунити от Иран и Русия. На 16 октомври 2015 руският президент Владимир Путин заяви, че в ИДИД вече се бият от 5000 до 7000 души от Русия и други страни от ОНД. Турският вестник "Хюриет", позовавайки се на източниците в командването на НАТО, съобщава, че тенденцията е към намаляване броя на европейските бойци в ИДИЛ, като техните места се заемат от руски граждани, предимно чеченци. От 2011 г. 30 000 бойци от 100 страни по света са се присъединили към ИДИЛ.
На 30 ноември 2015 г. руското правителство и проправителствените медии започнаха да използват съкращението „Даеш“ вместо ИДИЛ и "Ислямска държава", за да не се споменава думата "ислям". „Даеш“ (като ударението се поставя на втората сричка) се използва като абревиатура на "ислямска държава" на арабски език. Разчитай тази абревиатура тя звучи така - "Ад- Даула ал-Ислямия фи-л-Ирак ва-а-Шам", която в превод означава "Ислямска държава в Ирак и Леванта)." На арабски Даеш (داعس), може да се преведе като "човек, който сее раздори и унищожение." Поради тази причина използването на наименованието „Даеш“ предизвиква резервираност и раздразнение сред самите терористи, които забраняват тази абревиатура да се използва в контролирани от тях зони.

Кръстникът на ИДИЛ

През септември 2007 г. в района на иракския град Синжар американски командоси заловиха лице от организацията "Ал Кайда" (която се бе откъснала от ИДИЛ), притежаващ документи и файлове с огромно количество информация за работата на организацията. Получените записи показват, че около 90% от чуждестранните бойци влизат в Ирак през територията на Сирия, докато сирийското разузнаване по никакъв начин не препятства "Ал Кайда" да получава нови попълнения. Сирийските разузнавателни служби от 2003 г. до 2008 г. са изпращали затворници от Сейдна в Сирия във военни тренировъчни лагери, откъдето затворниците са били прехвърляни в Ирак, за да поддържат огъня в водената там партизанска война, включвайки се на страната на "Ал-Кайда".
През април 2010 г., по време на съвместна спецоперация на САЩ и Ирак в Тикрит бе убит лидерът на "Ал Кайда" в Ирак - Ал-Масри и неговата "дясна ръка", бивш военен по времето на Саддам, Абу Омар ал Багдади. Мнозина смятаха "Ислямска държава в Ирак" за обезглавена, а месец по-късно ръководителите на "Ал-Кайда" посочиха своя нов лидер на иракския клон. Той е родом от Самара, а името му е Ибрахим Aввaд Ибрахим Али ал Бадри, по-известен като Абу Бакр ал Багдади. Има информация, че лидерът на ИДИЛ Абу Бакр ал Багдади е излежавал присъда в сирийски затвор, където е влязъл в контакти със сирийци. Противниците на Багдади открито го обвиняват в тайно сътрудничество с режима на Асад. Основната задача, която Асад поставя на ИДИЛ, е така да се каже да бъде "отвлечена" революцията, водена от ислямистите срещу него и да бъде разделена опозицията.

С отделянето на ИДИЛ от "Ал Кайда" и започната от него война срещу всички, Асад видя в това възможност да наложи балансиран контрол, привличайки опозицията на своя страна. Самостоятелната организация ИДИЛ става съюзник в сянка на режима на Башар Асад (най-добре отношенията между тях описва английската дума «противници»), като те предпочитат да избягват евентуални сблъсъци помежду си.
Илюстрация на този съюз на ИДИЛ с Асад беше представена в анализа на Jane’s Terrorism & Insurgency Centre, който показа, че от общо 982 контратерористични операции, извършени от режима на Асад през 2014 г., само 6% са били извършени срещу самата ИДИЛ. От своя страна, от атаките на ИДИЛ в същия период само 13% са организирани срещи сили и военни обекти, принадлежащи на режима на Башар Асад.
Въпреки, че отричат за съществуването на такава симбиоза между режима на Асад и ИДИЛ, двете страните дори са установили икономически връзки помежду си, и докато петролът от LIH се търгува във всички краища на държавата, режимът на Асад продължава да подпомага контролираните от ИДИЛ минни компании чрез частни посредници като HESCO (HESCO всъщност е руската компания Стройтрансгаз“). През март 2015 г. Европейският съюз включи в списъка на санкционираните лица Джордж Хасвани, който притежава руско и сирийско гражданство. В решението на Европейския съвет се посочва, че собственикът на HESCO "поддържа тесни връзки със сирийския режим". Хасвани според Брюксел "получава подкрепа и реализира печалби от режима, като играе ролята на посредник в търговските сделки със сирийския режим с нефт, контролиран от ИДИЛ“.
ИДИЛ също така доставя природен газ на режима на Асад чрез тръбопроводи. "В замяна режимът осигурява електроенергия и други комунални услуги, а ИДИЛ определя съответните данъци", пише The Daily Beast .
25 ноември 2015 Министерството на финансите на САЩ наложи санкции заради подкрепата на режима на Башар Асад и съдействие при изпълнението на петролни сделки между сирийското правителство и фракцията "Ислямска държава" от страна на руската банка "Руски финансов алианс", на председателя на борда на директорите Мудалала Хури и Кирсан Илюмжинов, който притежава дял в банката. На уебсайта на финансовото министерство на САЩ са публикувани два документа. В единият от тях подробно са описани връзките и отношенията между основните действащи лица, а във втория - всички имена, данни за банкови клонове, имена на офшорни компании, участващи в сделките.

ИДИЛ — съвместният проект на спецслужбите на Иран и Русия

Известен привърженик на идеята “за всичко са виновни евреите“ - икономистът Степан Демура в ефира на радио „Ехото на Москва“ заявява, че според него ИДИЛ е съвместен проект на Иран и Русия. Че не друг, а спецслужбите на Иран и Русия създават, финансират и управляват в ИДИЛ. Прикривайки се зад войната практически Русия единствено воюва срещу опозицията на Асад и цели да представи Асад като единствената възможна алтернатива на ИДИЛ.
За да прикрие руското участие в ИДИЛ, тази организация е официално "забранена в Русия", като насилствено и умишлено за това говорят всички журналисти и коментатори във всички руски медии. "Екстремистката организация е забранена в Русия" – това е "мантра", разпространявана в медиите под натиска на надзорниците, които следят за информационните технологии и средствата за масова комуникация. Всички кремълски медии, журналисти, "експерти" и пропагандатори във всяка статия за Сирия задължително вмъкват фразата, че ИДИЛ е бил създаден от САЩ, твърдейки, че той обслужва единствено американски интереси. За да звучи правдоподобно тази съзнателно изфабрикувана неистина, те не се колебаят дори да публикуват цитати от изказвания на известни и авторитетни западни политици, като например бившия британски премиер Тони Блеър, извадени от контекста и силно изкривени в превода. Всички руски официални представители и прокремълски медии за дезинформация провиждат в опозицията на Башар Асад терористи или бойци на ИДИЛ.
Гражданската война в Сирия обаче опровергава широко разпространеното мнение, че тази "война е като сбиване по време на сватба - никой не го е поръчал, но всички са замесени в него". Защото при московско-сирийската война поръчителят/клиентът е добре известен още от самото начало.

Превод: Faktor.bg

Чеченския уахабизъм/Мрежа от агенти на КГБ

           

Следи от КГБ, ФСБ и ГРУ водят до ислямска държава?

                         

   

Шпигел: Зад кибератаките от името на "Ислямска държава" стои Русия

              

Путин харчи милиарди за мюсюлманите

            

     

                    

„Ледоразбивач-2“ или подполковникът като ученик на генералисимуса

Пред очите ни ускорено се реализира нов план за разгромяване на ЕС, разпад на НАТО и разпростирането на митичната Евразия до бреговете на Атлантика
Милен Радев, Де зората (http://de-zorata.de), специално за Faktor.bg

Ключов образ в книгите и в тезите на Виктор Суворов за подготовката, началото и хода на Втората световна война е „ледоразбивачът“.

Според забягналия в Англия бивш агент на ГРУ и днешен автор на заглавия с милионен тираж, плановете на съветските лидери още от началото на 30-те години предвиждат подкрепата и употребата на Хитлер и германския национал-социализъм в ролята на Ледоразбивач на революцията.

Сталин, писа Виктор Суворов, разбира, че Европа е уязвима само в случай на война. Ледоразбивачът Хитлер трябваше по военен път, съкрушавайки една след друга държавите на Запада, да разчисти пътя за световния комунизъм.

В хода на войната Ледоразбивачът на революцията щеше да губи сили и средства, да върши безумни зверства и от него щяха да пропищят всички народи.

За Сталин оставаше само да се появи на хоризонта с пълчищата на Червената армия за да бъде признат от всички за

Спасител на Европа,

комисарите му след няколко седмици да нагазят с чизмите си в Атлантическия океан, а чекистите да интегрират нацистките концлагери в ГУЛАГ и да почнат да ги пълнят с местни „буржоа“, „националисти“, „контрареволюционери“ и „врагове на европейските народи“.

Всички читатели на книгите на Виктор Суворов знаем колко малко време не стигна на кремълското сипаничаво джудже за да доведе тези си планове до край, до светкавична инвазия и „освобождаване на цяла Европа“.

Днес, 75 години по-късно, в Кремъл е заседнало друго джудже. Наистина, до генералисимус му остава да поеме още много ботокс, но, че е прилежен ученик на Сталин не може да му се отрече.

Нещо повече, стратегията на системата Путин, както става ясно от ден на ден, се оказва в много отношения по-рационална и гъвкава, по-добре замаскирана и дългосрочно планирана от сталинската.

Дано не се окаже и по-ефективна в преследване целите на злото.

Пиша това с убеждението, че пред очите ни ускорено се реализира нов план не само за дестабилизиране на Запада (преди всичко на обединена Европа), но направо за разгромяване на Евросъюза, за обезсмисляне и разпад на военната организация на НАТО, за изтласкване на САЩ от континента и за разпростирането на митичната Евразия до бреговете на Атлантика.

Ролята на „Ледоразбивач-2“ или на Ледоразбивача на евразийската революция този път Москва е отредила на агресивния ислямски екстремизъм. Най-съкрушителният инструмент на актуалния план на „системата Путин“ пък е библейски човешки поток,породен от безчинствата на Ислямската държава и на сродни й джихадистки групировки из Азия и Африка, който залива от месеци европейския континент. Няма изгледи милионите човешки същества, бягащи от невижданата жестокост на ислямистите и от техните опустошения, да намалеят в близко бъдеще.

Европа не може да прекрати ефективно това ново преселение на народите и да овладее текущата хуманитарна катастрофа без да се отрече от всички базисни принципи, на които е изградена днешната ни западна цивилизация.

От друга страна навлизането на милиони млади, динамични и отчаяни хора от съвършено чужди на Европа културни зони, социализирани в племенно-кланови структури с частично господстващи средновековни норми на обществено и семейно битие (Пакистан, Афганистан, Судан, Еритрея...) е екзистенциална заплаха за установения на континента ред. Продължи ли то неограничено, неминуемо ще се стигне до разпад на Евросъюза и до тежки социални катаклизми.

Както преди десетилетия Европа е отново пред избора между Сцила и Харибда.

Основният елемент на стария съветски план от трийсетте години за колизия на Германия със Запада - потреслият цяла Европа пакт Молотов–Рибентроп - бе все пак достатъчно публичен. Доставките на суровини, гориво, селскостопански материали от СССР към Германия, както и наложената още преди това от Коминтерна жестока борба на компартията с единствения сериозен противник на национал-социалистите, ГСДП бяха също така добре известни. На тази основа всеки разсъждаващ можеше сам да си направи изводите, накъде тика Сталин Ледоразбивача на революцията.

За разлика от тогава, днес наследниците на Сталин в Кремъл действат несравнено по-конспиративно, в духа на най-„добрите“ чекистки традиции при мащабни специални операции с използване на дезинформации и провокации. Затова би било илюзорно да се очаква откриването на твърди факти, безспорно доказващи наличието на план „Ледоразбивач-2“ на руски служби с основни позиции:

инфилтриране и манипулиране на ислямските екстремисти --- подклаждане и разгаряне огъня на гражданските войни в Афганистан, Либия, Сирия, Ирак, Судан, Еритрея, Сомалия… -–- насочване на милионни маси бежанци в посока Север/Северозапад --– предизвикване на хуманитарна катастрофа с все нови и нови жертви на трафика на хора през европейските граници --– инфилтриране на ислямисти сред бегълците, пристигащи в Европа –-- социално и етническо напрежение и безредици из континента --- сгромолясване на социалните системи в Европа --- дестабилизиране и рухване на европейските структури --– възникване на източния хоризонт на най-големия борец с тероризма, новия Спасител и Освободител на Европа от игото на исляма Владимир Владимирович Руский, който прикотква държава по държава от разпадналия се някогашен Европейски съюз под знамето на Евразия

Изпробвано средство в подобни случаи е познатото cui bono? – т.е кой печели? в чия полза е това, което се случва? Тук отговорът е прост: развиващите се събития от падането на диктатурата на Кадафи в Либия до сегашната, организирана и мобилизираща човешки маси чак от далечен Пакистан, бежанска лавина към Европа освен за фанатичните ислямисти, които бълнуват всемирно господство на правоверните и унищожаване с огън и меч цивилизацията на кяфирите, са в полза преди всичко на чекистката клика в Кремъл. Т.е. на наследниците на болшевишките бандити, дошли на власт през 1917 и от тогава до днес не преставащи да ламтят за още и още страни и богатства за завладяване, за още и още човешки маси за поробване.

За принципната съвместимост на исляма с комунизма и за комунистическата инфилтрация и пропаганда в ислямските страни писа още през 1954 г. големият историк и ориенталист Бърнард Луис в своето блестящо есе Communism and Islam.

На нас, израслите в най-верния сателит на СССР, не е необходимо да ни се напомня за тесните връзки и влияние което държавите от социалистическия блок имаха в страните от Близкия Изток, за агентурните мрежи, които се изграждаха с помощта на източноевропейските и съветски служби, за общите действия с „арабските другари“ в търговията с оръжие и наркотици, в контрабандата и износа на терор на Запад. Въпроси, които изследва особено обстойно в книгата си „Дезинформация“ Йон Пачепа, бившият шеф на румънското разузнаване, забягнал отдавна в Америка.

Така че „новите“ служби на „нова“ Русия имаше на какво да стъпят, когато от началото на 1990-те години започна офанзивата в посока овладяване и насочване в правилната посока на възраждащия се ислям – както в бившия Съветски Съюз, така и в Близкия Изток.

Главният аналитик на Центъра за изследване на Източна Европа във Вилнюс Марюс Лауринавичюс е един малкото учени в световен мащаб, които методично и без конспиративни уклони изследват ролята на Русия в активизирането на ислямския екстремизъм. Търсейки корените на актуалната КГБ-истка връзка с исляма в ранното постсъветско време Лауринавичюс се връща към учредената в Астрахан през 1989 г. Всесъюзна партия на ислямското възраждане. Според една от най-големите специалистки по Средна Азия и Кавказ Санобар Шерматова (починала скоропостижно през 2011 г.) точно на този конгрес КГБ поставя под свой контрол онези мюсюлманки кръгове, които по-късно стават медийно известни като „вахабити“.

Чеченският политик в изгнание Ахмед Закаев сравнява функцията на Партията на ислямското възраждане с ролята на Либерално демократическата партия на Жириновски, създадена от КГБ за да не се позволи на истинските либерал-демократи в Русия да се обединят партийно. „По същия начин, казва Закаев, филиалите на Партията на ислямското възраждане, които бяха създадени в началото на 90-те години в мюсюлманските региони на бившия СССР, реализираха целта на Москва - проповядваният от тях ислямски радикализъм да бъде ваксина срещу автентичните национално-освободителни движения на съответния мюсюлмански народ."

Марюс Лауринавичюс припомня и малко известния факт, че след кървавите масови протести в Душанбе през есента на 1991 г. там пристигат като посредници, изпратени от Москва, Анатолий Собчак и неговият помощник (по онова време чантаджия) Владимир Путин. По тяхно настояване властите на Таджикистан се съгласяват на свободни избори и регистрират новосъздадената Ислямска партия.

Разказвам тези неща, защото именно от кръга на същите Ислямски партии и на т.н. „вахабити“ по-късно израстват зловещо познати личности като чеченските командири Шамил Басаев, Салман Радуев, Руслан Гелаев. Всички те съгласно многобройни свидетелства на познавачи са свързани отдавна с руските спецслужби и полагат бойното си кръщение през 1992 г. на страната на проруските сепаратисти в Абхазия, където се прославят с нечувани до тогава жестокости.

Причиняване на хаос и хаос просто за забавление, кой друг мислиш стои зад него? Евреинът-Комунист е садистично бездушно създание. Той е роден да предизвика кръвопролития и мизерия. 

От същите тези чеченски „вахабитски“ среди в днешно време се рекрутират хиляди бойци на ИД, ИДИЛ и пр., които пристигат в Сирия и Ирак организирано от Русия (масово се ползват безвизовите полети за руски граждани до Турция), както подробно писа наскоро авторът на бестселъра „ИДИЛ: вътре в царството на терора“ Майкъл Уайс в The Daily Beast. Че сред тях се намират както автентични фанатици, така и насочващи и манипулиращи ги съобразно руските интереси агенти на СВР и на ГРУ едва ли можем да се съмняваме.

Президентът на реномираната фондация Джеймстаун Глен Хауърд обръща внимание на пропагандната работа, която емисари на Москва активно вършат в арабски среди, близки до ислямската армия на терора. Завърнал се от Багдад той описва как в луксозния хотел ал Рашид сноват многобройни руснаци, които се сдушават с иракски правителствени чиновници и
разпространяват безумни конспиративни теории
за това, как Америка била създала ИДИЛ и искала да унищожи чрез нея арабските правителства.

Върнем ли се малко по-назад в нашето съвремие не бива да забравяме и шокиралия до такава степен света, че бе бързо потулен и почти забравен, факт за пребиваването на дясната ръка на Осама бин Ладен и „мозъка“ на Ал Каида Айман ал Зауахири в Русия и България. Скоро след атентатите в Ню Йорк на 11.9.2001 г. „Независимая газета“ писа, че ал Зауахири е бил в България в началото на 1996 г. и е искал политическо убежище от правителството на Жан Виденов. Според изданието на 29 февруари в Кайро се състояли специални разговори за съдбата на търсения и от Египет терорист между българския зам.-министър на външните работи Иван Христов и египетския министър на външните работи Амр Муса, вследствие на които на ал Зауахири му се наложило да напусне България.

Авторитетното британско издание „Defense & Foreign Affairs Strategy” писа обаче още на 31 август 1996 г., че „Египтянинът Айман ал Зауахири ръководи ислямистка терористична организация в Босна и Херцеговина
от специалната си централа в София,
България.“ Същите данни се повтарят отново в това издание през януари 1998 г. Информацията за централата на Зауахири в София е била цитирана и на заседание на републиканската комисия по външна политика към US Сената на 16 януари 1997 г.

Нещата стават особено интересни на 1 декември 1996 г. Съгласно публикация на „Wallstreet Journal“ само месец след самолетните атентати в Ню Йорк, на този ден ал Зауахири е задържан при опит да проникне със свои съратници от Азърбайджан в Дагестан. Той прекарва половин година в руски специален затвор, където (както после обясняват руските власти) е подлаган на разпити от ФСБ, но тъй като успял да ги заблуди и тъй като не могли да установят идентичността му, нито да декодират съдържанието на лаптопа му (!), накрая се принудили да го пуснат по живо по здраво и даже му върнали трите хиляди долара, които намерили у него заедно с всички данни за различни банкови сметки в Хонг Конг, Малайзия и САЩ.

Изявеният специалист по Източна Европа и Близкия Изток, професорът от Колежа на военноморския флот на САЩ Джон Шиндлър, които наскоро подробно припомни в Businessinsider удивителния престой на ал Зауахири в Русия и още по-удивителното му излизане от там, лаконично уточнява, че скоро след това дългогодишният терорист, търсен от службите за сигурност в няколко държави заминава за Афганистан, установява контакт с Осама бин Ладен и става истинският автор на новата стратегия зад Глобалния ислямски фронт, като насочва Джихада вместо срещу местните арабски диктатори вече срещу Америка и евреите по света. С декларация на двамата нови съратници от февруари 1998 е родена Ал Каида и е положен пътят към 9 септември 2001 г.

За престоя на ал Зауахири в Русия разполагаме и с едно интервю на покойния Александър Литвиненко, година преди убийството му в Лондон. Там той за пръв и единствен път разказва, че като служител в същия отдел на ФСБ, занимавал се с ал Зауахири, му е непосредствено известно, че арабският терорист е преминал шестмесечна подготовка в Дагестан, а после е изпратен от ФСБ в Афганистан за да стане дясна ръка на Осама.

След като разглежда детайлно всички познати факти за престоя на ал Зауахири в Русия проф. Шиндлър прави следния внимателно премерен извод: „Изглежда оправдано да се твърди, че Москва е постигнала определена договорка с д-р Зауахири докато той се е намирал под контрола на ФСБ. Че е преминал подготовка от страна на ФСБ е съвсем допустимо, че и днес съществуват определени отношения между Русия и Ал Каида е в рамките на реалността“…

Тази редица от имена и публикации може да продължи още дълго. Не бива да си правим илюзии обаче, че извън подобни разследвания на ангажирани учени и публицисти в обозримо бъдеще ще се появят твърди, документални доказателства за руския мениджмънт или най-малкото за руското използване за свои цели на радикалния ислям и най-вече на предизвиканата от него миграционна лавина, стремително пълзяща по Европа.

В края на краищата, трябваше да минат повече от 50 години преди да се появят оригиналите на тайните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. А и днешните кремълски наследници на лубянските чекисти са доста по-опитни и цинични от своите предшественици за да оставят нещо черно на бяло.

Достатъчно е обаче да следим с будни очи как Русия обвързва в общ антиамерикански и антиевропейски интернационал всякакви неонацистки, националистически, дясно-радикални и левичарски, антиглобалистки и антикапиталистически групировки по цяла Европа, да не пропускаме нагнетяването на паниката и злорадите репортажи от гръцко-македонската граница на флагманите на руската чуждоезична пропаганда на Запад – телевизионния канал RT или медийната група Sputnik…

Достатъчно е да видим как общежитията и лагерите на бежанци в Източна Германия се щурмуват и подпалват от неонацисти, накичени с германски и руски или дори знамена на Луганската и Донецка „република“…
Достатъчно е да чуем как тълпите от маргинали и дебеловрати националисти, стичащи се редовно на митинги в големите германски градове за да хулят Евросъюза, Америка и „банкерите от Уолстрийт“ аплодират всяка похвала от трибуната по адрес на Путин и неговите „прохристиянски“, „антиислямски“ и „антиамерикански“ позиции.

И това е достатъчно за да разберем – намираме се посред реализиращия се на живо план „Ледоразбивач-2“

И да осъзнаем, че след безподобните предателствата на Асанж/Викилийкс/Манинг/Сноудън, които предоставиха на Русия необозрими масиви от жизнено важни секрети на нашия западен свят, е трудно да се разчита на сериозно прогнозиране и ефикасно активно противодействие от страна на специалните ни служби. Както виждаме и с проспиването на бежанската вълна, и с устремното възникване на ИДИЛ от нищото, и с целия фарс на „арабската пролет“, службите ни са на практика парализирани.

Същото, за съжаление, се отнася в голяма степен и до водещите политически личности на Запада, чиито тайни – лични и държавни - легнаха без съмнение в специалния сейф на Кремъл след тежките провали от последните няколко години.



И зад всичко това мрачно се люшка сянката на руския ядрен шантаж. Готовността на Москва, в която едва ли някой се съмнява, да бъдат приложени в реалистични бойни сценарии и тактически ядрени оръжия…

Какво остава тогава?

Остава да се обърнем към може би единствения вдъхновяващ пример от последните години: украинската революция от зимата на 2014 и украинския всенароден подем, с който страната воюва без да се обезкуражи вече година и половина срещу многократно превъзхождащите я сили на съседа-агресор.

Как става това?

С вяра в собствените сили и в правотата на собствената кауза. С надежда в добрия изход и в победата на доброто над злото. С взаимна помощ и подкрепа, с жертвоготовност и без егоизъм.

Т.е. с новозаветните вяра, надежда и любов (1 Кор 13:13).

Това е което ни остава и това е което Европа трябва да възроди за да устои.

И за да провали плановете на ученика на генералисимуса.

www.faktor.bg/    

https://www.youtube.com/watch?v=jcms9lcOdHg

                

Ахмед Закаев. Кара Мурза и Кадыров в системе лжи хороших русских. Специально для I NEWS

Закаев е убеден, че Путин е очаквал това, което се случи в Париж

"В момента "Ислямска държава" е контролирана от руските спецслужби, а президентът Владимир Путин е очаквал терористичните атаки в Париж", твърди в интервю за "Факти от седмицата с Оксана Соколова" чеченският политик и министър-председател на непризнатата чеченска република Ичкерия Ахмед Закаев.

"Вече имам 100%-ово доказателство, че ИД е контролирана от руските спецслужби. Това е част от иракските военни , които работеха за Саддам. Вие знаете, че те бяха съюзници на Путин и КГБ. Друга част са от Северен Кавказ, изпратени от службите там, още когато започваше да се формира ИД. Точно тази агентура влияе и тя е контролирана от руските спецслужби", казва Закаев.

"Политически резултати и дивиденти това събитие донесе само на един човек в света-на Путин и неговия режим. Затова би било наивно да мислим, че всичко е било случайност или съвпадение. Във всеки случай, аз съм убеден, че това е било режисирано", казва още Закаев.

Ахмед Закаев: Имам доказателства, че "Ислямска държава" е контролирана от Путин

           

                       

Руслямска Държава

                   

ИДИЛ - филиал на "Мосад"?

МОСАД ФИЛИАЛ НА ФСБ/КГБ

                

Историята на Артур Кьостлер и какво ви готвят ционистите

ПАДЕНИЕТО НА ЖИВАКА,КРАТКА ИСТОРИЯ НА АМАЛГАМНИТЕ ПЛОМБИ

Програма за изтребване на българския народ - Приета на московския ционистки конгрес 1988 г. Х. Методи за масово отравяне на гоите:

1. По пода да се разлива живак, например когато се напуска жилище.Лекарите да използват също живак.

2. Средства за масово поразяване да се прилагат в общите кухни, столове или на обществени места, където се събират гои.

3. Да се превърне България в технологична боклукчийница на развитите страни.

    

Еврейската община в деспотично общество

   

Падението на живака, кратка история на амалгамните пломби

Статията е от реномираното британско списание ‘Какво лекарите не ви казват’.


В началото зъболекарите отказвали да обработват амалгамата, когато тя за първи път била нарочена като по-еластична, устойчива и евтина алтернатива на златото. Един от водещите зъболекари по онова време, Чапин Харис, описва амалгамата като ‘едно от най-неприятните неща, което може да се използва за пломбиране на зъби,”. Поради неговата неотстъпчивост, първата стоматологична асоциация на Америка, Американското общество на стоматолозите, срещу което Харис се изправя, се разпуска и бива заменено от приемащата амалгамата Американска стоматологична асоциация през 1860 година.

До ден днешен цената остава една от най-непреодолимите причини за дълголетието на амалгамата. Правителството на Обединеното кралство преданно се противопоставя на действията на ЕС да се замени амалгамата с по-безопасна алтернатива като например композитната смола, защото то се страхува, че цените на зъболекарските услуги могат да се удвоят , което може да се окаже смъртоносен удар за вече прекалено пренатоваренаНационална здравна служба.

Освен това, всяко приемане, че амалгамните пломби са опасни, неизбежно би задействало панически посещения при зъболекарите за тяхното заменяне. А в САЩ, където обичат да съдят, всяко признаване че тези пломби са опасни за здравето, като в същото време все още е позволено те да бъдат използвани, би могло да задейства съдебни дела от страна на пациенти с хронични здравни проблеми.

Може би последната дума трябва да е на Бойд Хали, който в доклад до Международната академия по орална медицина и токсикология казва: „Нарушение на задължението, поето от всеки лекар, е да се използва токсичен материал, при който и да бил пациент”.

Това е заключението, което ЕС най-накрая направи и с което може би един ден дори нашите (британските) стоматологични асоциации ще се съгласят.
Да разлаем кучетата

Стоматологичните асоциации често прибягват към старата медицинска проповед ‘отровата е в дозата’. С други думи, количеството живак, изпускано от пломбите е твърде малко, за да упражни какъвто и да било вреден ефект върху здравето ни.

Наистина, доказването на пряка причинна връзка между амалгамните пломби и автоимунните заболявания е трудно, ако не и невъзможно, поради участието на толкова много фактори. Обаче, доказателствата, които непряко сочат за такава връзка са особено впечатляващи.
Скандалът с Делото за амалгамата при децата

Делото за амалгамата при децата се приемаше, че е окончателната дума за това дали живачните пломби причиняват неврологични проблеми при децата. Изследователският екип от Уошингтънския университет в Сиатъл заключи, че амалгамата е безопасна за използване при децата – и това трябваше да е последната дума по темата.

Обаче, тя се оказа едва началото, макар че изследванията бяха публикувани през 2006 година. Изследователите бяха обвинени в слаба научна работа – и което е още по-лошо, те бяха докладвани на Международния наказателен съд, затова че ‘малтетират’ децата като имплантират амалгамни пломби преди първо да получат съгласие.

Със сигурност изследователите биха могли да изберат по-добри обекти.

Те избират 500 деца от Каса Пия, държавно сиропиталище в Лисабон, Португалия, което е било обект на голям секс скандал.

На децата, чието здраве е било влошено, били направени пломби от амалгама или от композитна смола и тяхното здраве и развитие било наблюдавано в продължение на седем години.

Изследователите не могли да намерят разлика между двете групи, както било демонстрирано от заключенията на първото изследване.

Обаче, други изследователи открили грешки в начина на организиране на изследването и на това как били наблюдавани децата. Дори в придружаващата уводна статия от Хърбърт Нийдълман от Катедрата по психиатрия в Медицинското училище на Питсбургския университет се посочва, че „е предвидимо, че външни интереси ще разгърнат скромните заключения на тези изследвания за отстояването на факта, че използването на живачни амалгами в стоматологията не носи риск. Това заключение би било злощастно и ненаучно”.

Но основната критика идва от учени и зъболекари, сдружени в Асоциацията на оралната медицина и токсикология, които казват, че учените не са успяли да използват чувствителни тестови параметри, за да измерят нивата на живака. На следващата година Джеймс Уудс, член на първоначалния екип, публикува отделен доклад, разкриващ, че момчетата в изследването получили увреждане на бъбреците и не са можели да изхвърлят живака.

Нещата се влошават за учените миналия юни, когато те били докладвани на Международния наказателен съд в Хага за това, че ‘експериментално са малтретирали’ деца. Обвинението е повдигнато от организацията Dental Amalgam Mercury Solutions, лобираща група с нестопанска цел в Сейнт Пол, Минесота, която твърди, че децата са били ‘подмамени’ в изследването и са им били направени амалгамни пломби без тяхното надлежно съгласие.
Счита се, че развиващите се фетуси и малките деца са засегнати непропорционално от излагането на живак.

Знаем, че няма такова нещо като ‘безопасна доза’ що се отнася до живака, и излагането на метала – във всяка от формите му – може да причини отравяне с живак или ‘хидрадгирия’. Такова натравяне може да увреди мозъка, бъбреците и белите дробове, а симптомите включват увреждане на зрението, слуха и говора и на координацията на мускулите.

Критици като професор Бойд Хали от Университета на Кентъки подозират, че амалгамните пломби са виновни за редица неврологични проблеми, включително аутизъм при децата и Алцхаймер при възрастните. Хали и други изследователи в университета откриха, че живакът се открива в най-големи количества в мозъка на жертвите на Алцхаймер.

Заболяването на венците е хроничното заболяване, което доказано се причинява от амалгамните пломби. Девет отделни изследвния показват пряката връзка, както Мъри Вими посочва на Амриканската стоматологична асоциация по повод на нейното твърдение, че няма доказателства, посочващи, че пломбите причиняват хронични заболявания.

„Периодонталното (на венците) заболяване е едно от най-разпространените хронични заболявания при човека, а пломбите, съдържащи живак допринасят за това в значителна степен. Американската стоматологична асоциация и нейните съветници може би съзнателно дезинформират обществеността чрез медиите или не разбират научните изследвания за отделянето на живака от амалгамата, публикувани в собствените им издания”.

Има куп анекдотични доказателства за пациенти, които след махането на амалгамните им пломби забелязват подобрение на здравето.

Шест отделни изследвания, които анкетираха общо 1569 пациенти разкриха, че много голям брой от тях казват, че редица здравни проблеми са се подобрили или напълно са изчезнали, включително болки в гърдите, депресия, умора, стомашночревни проблеми, мигрена, множествена склероза, загуба на паметта и неравномерен сърдечен ритъм.
Страдате ли от амалгамните си пломби?

Подозира се, че амалгамните пломби причиняват неврологични и автоимунни здравни проблеми, макар че пряка връзка още не е открита. Обаче, група от 1569 пациенти са съобщили за подобрение на здравето след изваждането на пломбите им. По-долу следват резултатите.

Симптом Процент пациенти, твърдящи че имат значително облекчение

Алергия 89

Безспокойство 93

Лош нрав 89

Отоци 88

Проблеми с кръвното 54

Болки в гърдите 87

Депресия 91

Замаяност 88

Умора 86

Храносмилателни проблеми 83

Проблеми с венците 94

Главоболие 87

Мигрена 87

Безсъние 78

Неравномерен сърдечен ритъм 87

Раздразнителност 90

Липса на концентрация 80

Липса на енергия 97

Загуба на паметта 73

Метален вкус в устата 95

Множествена склероза 76

Тремор на мускулите 83

Нервност 83

Изтръпване 82

Проблеми с кожата 81

Болно гърло 86

Тахикардия 70

Проблеми с щитовидната 79

Язви в устата 86

Проблеми с уринарния тракт 76

Проблеми със зрението 63

Самостоятелен анализ на Системата на здравеопазването на Канада представя рисковите нива като далеч по-ниски от обявените от американската агенция и предлага максималният брой амалгамни пломби да е нула до една при деца до 11 годишна възраст, една до три при юношите до 19 годишна възраст и между две и четири при възрастните. Този брой амалгамни пломби биха освобождавали нива на живак, които тялото може да толерира. Но дори и в този случай, учените заключават, че „няма доказателства за ясен праг на увреждане на субклиничната неврологична и когнитивна функция”, или с други думи няма безопасни нива, когато човек има амалагамни пломби в устата си.

Това консервативно мнение се подкрепя от Агенцията на регистъра за токсични субстанции и заболявания на САЩ, която определя минималното рисково ниво на живака на 0.14 мкг. При това ниво дори и една амалгамна пломба е вредна…

Може би на много от вас елемента Живак звучи някак стресиращо, заплашително поради неговите отровни свойства и има защо. Поради тази причина реших да потърся за вас повече информация относно този елемент – Живак.

В нашите тела и в неодушевената природа химичните елементи пребивават в състояние на непрестанна активност. Тази тяхна дейност освобождава тялото, енергията, светлината и онова, което наричаме физически живот. И както правилно отбелязва същият този Уилям Дауър, «нашето здраве и добро самочувствие – както умствено, така и физическо – зависи от това, дали имаме в нашите физически обвивки достатъчно количество от тези химически реагенти. Да, в нашите нервни и мозъчни клетки трябва да има достатъчно количество фосфор; в червените кръвни телца – достатъчно количество желязо; в белите кръвни телца и в щитовидната жлеза – съответното количество йод. За нормалната жизнена дейност на нашите клетки и органи е необходимо в нашата кръв и в тъканите ни да присъства натриевият хлорид (обикновената готварска сол). В черния дроб и жлъчката трябва да има мед; а във външния кожен слой, косите, ноктите и т.н. трябва да има съответното количество арсеник. В други наши течности и тъкани трябва да се намират сяра, калий, магнезий и т.н. Оказва се, че нашите тела са истинска химическа лаборатория, в която се труди цяла армия от химици (клетките на различните органи и тъкани), която избира, смесва и довежда до съвършенство разнообразни най-сложни химични и алхимични съединения, общият сбор от действието и взаимодействието на които образува онова, което наричаме жизнена дейност». По достигналите до нас отломки от системата на посвещение на алхимията за някои химически елементи може да се каже следното: смятало се е, че определени химични елементи се намират в определени взаимовръзки с различни природни обекти – части от тялото на човек или животно, растения, минерали, планети и т.н.

В човешкия организъм живакът циркулира с кръвта, свързва се с протеини, частично се депозира в черния дроб, бъбреците, далака и мозъчната тъкан. Съединенията на живака лесно проникват в плода през плацентата и в майчиното мляко, затова са изключително опасни за кърмачета. Живакът се отделя от организма чрез бъбреците, червата и потните жлези. Характерен белег на живачно отравяне е синьо-черна линия на границата на венците. Амалгамната пломба съдържа живак. Поради налягането, на което се подлага повърхността на пломбата по време на дъвчене, се отделят живачни пари, които се абсорбират от тялото. Същевременно бактериалната плака, съдържаща се в устната кухина, е в състояние да доведе до образуване на още по-токсични живачни съединения, които въздействат върху кръвните клетки и оказват влияние върху дейността на жлезите, нервната система и мозъка. Имунната система е пряко засегната от натравянето с живак. Много гъбични инфекции и алергии се свързват с натрупване на живак в организма. Живак се съдържа в някои средства за растителна защита, козметични продукти, омекотители за тъкани, морски храни, фунгициди, във водопроводните отлагания, дори в някои медицински продукти. Живакът води до депресия, раздразнителност, тремор, замаяност и диария. С натрупването му в организма прогресивно се развиват и дегенеративни заболявания на мозъка, черния дроб, бъбреците и червата. Разбира се ние сами можем да направим да направим детоксикация на организма от живак и останалите тежки метали чрез: 

1.Кориандър-Вкусната кулинарна билка - кориандър е един от най-ефективните билки за детоксикация на живак, тежки метали и други токсични замърсители. Може да закупите сок от кориандър в магазините за здравословни храни или да включите тази билка в ежедневната диета. Кориандърът е евтин и може да се развива без изкуствени химикали. Тази билка също има антибактериални и противогъбични свойства, помага за бързо намаляване на инфекции и възпаления.

2.Хлорела-единственото водорасло - зеленчук, който расте в прясна вода. Някои от най-добрите доставки на хлорела идват от Япония, но обърнете внимание, когато купувате японска хлорела поради възможното излагане на радиация от Фукушима. Хлорелата е лесна за храносмилане и се нарича суперхрана, защото може да премахне живак и други тежки метали от клетките в тялото. Въпреки това, твърде многото консумация на хлорела може да предизвика и странични ефекти главно в храносмилателния тракт, където е нейната работа да се свърже с живака и да го елиминира. Започнете с малко количество водорасли и постепенно увеличавайте . 

3. Органична трева-Пресен сок от трева на пшеница или ечемик е чудесен начин за премахване на токсините от организма. Органичната трева е на горната част на скалата на храненето и съдържа витамини, минерали и всички девет незаменими аминокиселини. Органичната трева може да предизвика мощна детоксикация, затова се започва бавно само с малко количество сок от 42 грама на ден.

Живак в алхимията

Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията - получаването на различни елексири за здраве. През XV-XVI век в Европа са се прилагали "живачни вани", тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове.

Живак в растенията

Нека да разгледаме в кои растения е концентриран Живак: В "Бън цао ту дзин" ("Илюстриран канон на корените и тревите"), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация). Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати). Свръх концентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак. Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици. Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Живак в човешкия организъм 

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите - 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време - 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза. Ако говорим за съответствие на някои химични елементи на седемте основни планети, известни в древността, то «златото символизирало Слънцето, среброто – Луната, медта – Венера, желязото алхимиците посвещавали на Марс, калая на Юпитер, а оловото – на Сатурн. Майката на металите – живакът – поради необикновената му подвижност алхимиците наградили със символа на Меркурий – най-подвижния, ловък и деен римски бог. Наричали го седми, завършващ класическата седмица метал. Алхимиците, както току що научихме, са смятали живака за майка на всички метали. В това има своя логика. Живакът се отнася към метала, както водата към леда. Ако водата е течен лед, то живакът е течен метал, а ако бъде уплътнен до краен предел – ще се получи желаното злато...». Като отглас на алхимичната връзка на метала живак с древноримския бог на търговията и покровител на пътешествениците и планетата Меркурий останало названието на живака в съвременните западноевропейски езици: фр. mercure, ит. mercurio, исп. mercurio, англ. mercury и др. Някои езиковеди обясняват произхода на староруското «рътуть» като заимстване от арабски език при тюркско посредничество: ср. араб. ‛utаrid – название на планетата Меркурий. Други са склонни да предполагат връзка на названието «рътуть» в руския език с литовските лексеми risti, 1 ед. ritu («търкалям»), също riesti («гъна; сгъвам; завивам») и rieteti («търкалям се»). Индоевропейският корен може би е *ret(h)- («бягам; търкалям се»). «В таблицата на Менделеев живакът е наречен «хидраргирум», тоест «течно злато». Такова наименование му дал още през 1 в. от н. е. гръцкият лекар Диоскорид. И наистина, този сребрист метал, единствен измежду около 80 метали, известни понастоящем, остава течен при обикновени условия. Не просто течен, а необичайно подвижен. Подвижността на живачните капки е толкова голяма, че на чешки живакът така се и нарича: «жива вода».

Живакът е силно отровен и оглавява списъка както на най-токсичните тежки метали, така и на техните соли. «Алхимиците често използвали живак. Неговите пари са отровни и хроничното отравяне предизвиква помътняване на разсъдъка». Живакът е бил използван поради това, че е необикновено активен с металите. Живакът е считан в алхимията за майка на всички метали вероятно защото притежава способността да разтваря в себе си всички метали и дори такъв химично инертен метал като «царя на металите» – златото. Живакът е толкова близък до златото, колкото Меркурий – до Слънцето. Смятало се е, че ако бъдат достигнати определени знания за материята, от живака може да бъде получен всеки желан метал: той съдържа в себе си тайната на всички метали. Подобни знания алхимиците се опитвали да достигнат освен с изучаване на окултни трактати, още и с това, че непосредствено работели със самия живак и на практика се опитвали да установят контакт между своето съзнание и духа на «майката на металите». (Из записките на алхимик, превод на Н. Морозов) . Предоставям ви едно интересно и съществено мнение, прочетете го внимателно: Румен Сотиров - "Живакът е необходим най -вече за хипофизата. Ако амалгамите вредят на организма, то трябва да има завишение на Туморите в Панкреаса според моите знания. Жалко, че не се води статистика, за да се види съществува ли връзка между броя на амалгамите в устата на хората и Туморите в Панкреаса."
 

http://zdravivsekiden.com/

               

10 НЕУСПЕШНИ МЕТОДА ПРОТИВ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ ОТ МИНАЛОТО

             

Днес нежеланата бременност е нещо, което стои доста далеч от мислите на жените. Или поне на тези с елементарна сексуална култура. Презервативи, контрацептиви, хапчета за след секс… методите са много и, слава богу, никой от тях не смъртоносен, болезнен или с недоказан ефект. Не така обаче са изглеждали нещата в миналото.

В следващите редове ще намерите информация за неща, които никога, ама наистина НИКОГА, не трябва да пробвате. Всяко едно от изброените може да ви създаде сериозни главоболия във вид на стомашни проблеми, вагинални инфекции, че дори и истинско натравяне. Ето 10 странни древни метода против забременяване.


1. Крокодилски изпражнения

Най-древното противозачатъчно е използвано в Египет. Открити документи, датиращи от 1850 г. пр. н. е., описват как песарите (своеобразна древна вътрематочна спирала), която на практика представлява предмет или някаква комбинация от билки и други вещества, се поставят във влагалището, за да блокират пътя на сперматозоидите. Въпросната смес е включвала крокодилски тор, мед и натриев карбонат, които в миналото били често използвани и добре познати методи за контрацепция. Крокодилските изпражнения всъщност са леко алкални – почти като съвременните спермициди, така че този метод най-вероятно е бил доста успешен за предпазване от нежелана бременност.

2. Лимон

Някога жените напоявали гъба с лимонов сок, която след това поставяли във вагините си. Това се посочва в Талмуда като метод за контрацепция в древните еврейски общности. Сама по себе си гъбата действа като физическа бариера между сперматозоидите и матката. Смята се, че Казанова поставял кората на половин лимон вътре в своите любовници, а останалата чат от лимона използвал за унищожение на сперматозоидите.

3. Тестиси от невестулка

В някои средновековни източници се споменават творчески подходи към проблема с нежеланите бебета. Такъв е примерът с използването на тестисите на невестулката. Употребата им обаче е абсурдна, колкото и надеждността на този метод. Според поверието кавалерът трябвало да вземе два броя от мъжките семенни жлези на гризача и да ги завърже около вътрешната част на бедрата на дамата на сърцето си. Нежната половинка също трябвало да даде своята лепта в ритуала. Тя на свой ред трябвало да носи кост от невестулка. Благодарение на тази нелепа контрацептивна комбинация двойката не била в състояние да зачене.

4. Животински черва

В една пещера във Франция има рисунки, които според историците са първата илюстрация на човек, който носи презерватив по време на сексуален акт. Твърди се, че Цар Минос на остров Крит, който е син на Зевс и Европа, използвал черва от коза като презервативи 3000 г. пр. н.е. Най-старите открити презервативи датират от 1640 г. и са направени от свински черва. Тези презервативи са открити в замъка Дъдли в Англия.

5. Тежка вода

Според гръцкия гинеколог Сораний, практикувал през II век, водата, в която ковачите охлаждали нагорещеното желязо, била идеалният контрацептив. Тя трябвало да се пие при нужда, но екстравагантните препоръки на доктора не спират дотук. Той предписвал още намазка със зехтин, нар, джинджифил и тютюнев сок, която се поставя около влагалището, за да убива сперматозоидите.

6. Олово

Във военно време разпространено схващане било, че работещите в заводите за производство на олово не могат временно да имат деца. С това се обяснява и силният интерес на жените към доброволческата дейност във фабриките по време на Първата световна война. Всъщност тази опасна за здравето работна атмосфера може да доведе до неврологични проблеми, бъбречна недостатъчност, гърчове, кома и смърт.

7. Чай от жлезата на бобър

Този странен метод е бил разпространен в Канада. Първите свидетелства за практикуването му се появяват през XVI век. Вещите в интимните дела канадки опитвали да избегнат зачеване чрез накисване на сушени тестиси от бобър в концентриран разтвор на алкохол. След това въпросната смес се подгрявала и се консумирала на големи глътки под формата на запарка. Няма данни за ефективността на чая, но ако не друго, то поне със сигурност гадният му вкус е бил способен да убие всякакво желание за интимни ласки, твърдят запознати.

8. Опиумните войни

Докато в Австралия са приготвяли противозачатъчни топчета от кафяви водорасли, на Суматра и съседните острови са ползвали опиум. Растението се прилагало като изкуствена диафрагма от столетия. Местните жени вземали лепкави късчета смола и им придавали чашевидна форма. После този контрацептив, дар от природата, се поставял така, че да покрие шийката на матката. Никой досега не е успял да докаже, че опиумът наистина има контрацептивен ефект.

9. Душ с газирани напитки

Една от най-популярните марки газирани напитки е била контрацептивен хит през 50-те и 60-те години на миналия век в САЩ. Потребителите на безалкохолното обаче не са го консумирали през устата, а са си правили душ с него. При това интимен. Смятало се е, че въглената киселина и голямото количество захар убиват сперматозоидите. В един медицински журнал от XIX в. дори се споменава, че диетичната версия на напитката има още по-голяма успеваемост при предотвратяването на бременност. Съвременни клинични изследвания обаче развенчаха този мит и доказаха, че газираните напитки дори могат да причинят опасни вагинални инфекции и да повредят епителните тъкани.

10. Живак

Древните цивилизации смятали, че живакът има лечебни свойства и го използвали за лечение на всякакви заболявания – от кожни обриви до сифилис. В Древен Китай жените пиели горещ живак, за да се предпазят от бременност. Смятало се, че живакът „убеждава“ женското тяло, че не може да износи плода и предизвиква спонтанен аборт. Днес обаче е известно, че това вещество е изключително токсично и уврежда бъбреците, белите дробове и мозъка и може да доведе до смърт.

инфо: 10te.bg