неделя, 22 април 2018 г.

ПАДЕНИЕТО НА ЖИВАКА,КРАТКА ИСТОРИЯ НА АМАЛГАМНИТЕ ПЛОМБИ


Програма за изтребване на българския народ - Приета на московския ционистки конгрес 1988 г. Х. Методи за масово отравяне на гоите:

1. По пода да се разлива живак, например когато се напуска жилище.Лекарите да използват също живак.

2. Средства за масово поразяване да се прилагат в общите кухни, столове или на обществени места, където се събират гои.

3. Да се превърне България в технологична боклукчийница на развитите страни.


    
Еврейската община в деспотично общество
   

Падението на живака, кратка история на амалгамните пломби

Статията е от реномираното британско списание ‘Какво лекарите не ви казват’.


В началото зъболекарите отказвали да обработват амалгамата, когато тя за първи път била нарочена като по-еластична, устойчива и евтина алтернатива на златото. Един от водещите зъболекари по онова време, Чапин Харис, описва амалгамата като ‘едно от най-неприятните неща, което може да се използва за пломбиране на зъби,”. Поради неговата неотстъпчивост, първата стоматологична асоциация на Америка, Американското общество на стоматолозите, срещу което Харис се изправя, се разпуска и бива заменено от приемащата амалгамата Американска стоматологична асоциация през 1860 година.

До ден днешен цената остава една от най-непреодолимите причини за дълголетието на амалгамата. Правителството на Обединеното кралство преданно се противопоставя на действията на ЕС да се замени амалгамата с по-безопасна алтернатива като например композитната смола, защото то се страхува, че цените на зъболекарските услуги могат да се удвоят , което може да се окаже смъртоносен удар за вече прекалено пренатоваренаНационална здравна служба.

Освен това, всяко приемане, че амалгамните пломби са опасни, неизбежно би задействало панически посещения при зъболекарите за тяхното заменяне. А в САЩ, където обичат да съдят, всяко признаване че тези пломби са опасни за здравето, като в същото време все още е позволено те да бъдат използвани, би могло да задейства съдебни дела от страна на пациенти с хронични здравни проблеми.

Може би последната дума трябва да е на Бойд Хали, който в доклад до Международната академия по орална медицина и токсикология казва: „Нарушение на задължението, поето от всеки лекар, е да се използва токсичен материал, при който и да бил пациент”.

Това е заключението, което ЕС най-накрая направи и с което може би един ден дори нашите (британските) стоматологични асоциации ще се съгласят.
Да разлаем кучетата

Стоматологичните асоциации често прибягват към старата медицинска проповед ‘отровата е в дозата’. С други думи, количеството живак, изпускано от пломбите е твърде малко, за да упражни какъвто и да било вреден ефект върху здравето ни.

Наистина, доказването на пряка причинна връзка между амалгамните пломби и автоимунните заболявания е трудно, ако не и невъзможно, поради участието на толкова много фактори. Обаче, доказателствата, които непряко сочат за такава връзка са особено впечатляващи.
Скандалът с Делото за амалгамата при децата

Делото за амалгамата при децата се приемаше, че е окончателната дума за това дали живачните пломби причиняват неврологични проблеми при децата. Изследователският екип от Уошингтънския университет в Сиатъл заключи, че амалгамата е безопасна за използване при децата – и това трябваше да е последната дума по темата.

Обаче, тя се оказа едва началото, макар че изследванията бяха публикувани през 2006 година. Изследователите бяха обвинени в слаба научна работа – и което е още по-лошо, те бяха докладвани на Международния наказателен съд, затова че ‘малтетират’ децата като имплантират амалгамни пломби преди първо да получат съгласие.

Със сигурност изследователите биха могли да изберат по-добри обекти.

Те избират 500 деца от Каса Пия, държавно сиропиталище в Лисабон, Португалия, което е било обект на голям секс скандал.

На децата, чието здраве е било влошено, били направени пломби от амалгама или от композитна смола и тяхното здраве и развитие било наблюдавано в продължение на седем години.

Изследователите не могли да намерят разлика между двете групи, както било демонстрирано от заключенията на първото изследване.

Обаче, други изследователи открили грешки в начина на организиране на изследването и на това как били наблюдавани децата. Дори в придружаващата уводна статия от Хърбърт Нийдълман от Катедрата по психиатрия в Медицинското училище на Питсбургския университет се посочва, че „е предвидимо, че външни интереси ще разгърнат скромните заключения на тези изследвания за отстояването на факта, че използването на живачни амалгами в стоматологията не носи риск. Това заключение би било злощастно и ненаучно”.

Но основната критика идва от учени и зъболекари, сдружени в Асоциацията на оралната медицина и токсикология, които казват, че учените не са успяли да използват чувствителни тестови параметри, за да измерят нивата на живака. На следващата година Джеймс Уудс, член на първоначалния екип, публикува отделен доклад, разкриващ, че момчетата в изследването получили увреждане на бъбреците и не са можели да изхвърлят живака.

Нещата се влошават за учените миналия юни, когато те били докладвани на Международния наказателен съд в Хага за това, че ‘експериментално са малтретирали’ деца. Обвинението е повдигнато от организацията Dental Amalgam Mercury Solutions, лобираща група с нестопанска цел в Сейнт Пол, Минесота, която твърди, че децата са били ‘подмамени’ в изследването и са им били направени амалгамни пломби без тяхното надлежно съгласие.
Счита се, че развиващите се фетуси и малките деца са засегнати непропорционално от излагането на живак.

Знаем, че няма такова нещо като ‘безопасна доза’ що се отнася до живака, и излагането на метала – във всяка от формите му – може да причини отравяне с живак или ‘хидрадгирия’. Такова натравяне може да увреди мозъка, бъбреците и белите дробове, а симптомите включват увреждане на зрението, слуха и говора и на координацията на мускулите.

Критици като професор Бойд Хали от Университета на Кентъки подозират, че амалгамните пломби са виновни за редица неврологични проблеми, включително аутизъм при децата и Алцхаймер при възрастните. Хали и други изследователи в университета откриха, че живакът се открива в най-големи количества в мозъка на жертвите на Алцхаймер.

Заболяването на венците е хроничното заболяване, което доказано се причинява от амалгамните пломби. Девет отделни изследвния показват пряката връзка, както Мъри Вими посочва на Амриканската стоматологична асоциация по повод на нейното твърдение, че няма доказателства, посочващи, че пломбите причиняват хронични заболявания.

„Периодонталното (на венците) заболяване е едно от най-разпространените хронични заболявания при човека, а пломбите, съдържащи живак допринасят за това в значителна степен. Американската стоматологична асоциация и нейните съветници може би съзнателно дезинформират обществеността чрез медиите или не разбират научните изследвания за отделянето на живака от амалгамата, публикувани в собствените им издания”.

Има куп анекдотични доказателства за пациенти, които след махането на амалгамните им пломби забелязват подобрение на здравето.

Шест отделни изследвания, които анкетираха общо 1569 пациенти разкриха, че много голям брой от тях казват, че редица здравни проблеми са се подобрили или напълно са изчезнали, включително болки в гърдите, депресия, умора, стомашночревни проблеми, мигрена, множествена склероза, загуба на паметта и неравномерен сърдечен ритъм.
Страдате ли от амалгамните си пломби?

Подозира се, че амалгамните пломби причиняват неврологични и автоимунни здравни проблеми, макар че пряка връзка още не е открита. Обаче, група от 1569 пациенти са съобщили за подобрение на здравето след изваждането на пломбите им. По-долу следват резултатите.

Симптом Процент пациенти, твърдящи че имат значително облекчение

Алергия 89

Безспокойство 93

Лош нрав 89

Отоци 88

Проблеми с кръвното 54

Болки в гърдите 87

Депресия 91

Замаяност 88

Умора 86

Храносмилателни проблеми 83

Проблеми с венците 94

Главоболие 87

Мигрена 87

Безсъние 78

Неравномерен сърдечен ритъм 87

Раздразнителност 90

Липса на концентрация 80

Липса на енергия 97

Загуба на паметта 73

Метален вкус в устата 95

Множествена склероза 76

Тремор на мускулите 83

Нервност 83

Изтръпване 82

Проблеми с кожата 81

Болно гърло 86

Тахикардия 70

Проблеми с щитовидната 79

Язви в устата 86

Проблеми с уринарния тракт 76

Проблеми със зрението 63

Самостоятелен анализ на Системата на здравеопазването на Канада представя рисковите нива като далеч по-ниски от обявените от американската агенция и предлага максималният брой амалгамни пломби да е нула до една при деца до 11 годишна възраст, една до три при юношите до 19 годишна възраст и между две и четири при възрастните. Този брой амалгамни пломби биха освобождавали нива на живак, които тялото може да толерира. Но дори и в този случай, учените заключават, че „няма доказателства за ясен праг на увреждане на субклиничната неврологична и когнитивна функция”, или с други думи няма безопасни нива, когато човек има амалагамни пломби в устата си.

Това консервативно мнение се подкрепя от Агенцията на регистъра за токсични субстанции и заболявания на САЩ, която определя минималното рисково ниво на живака на 0.14 мкг. При това ниво дори и една амалгамна пломба е вредна…

Може би на много от вас елемента Живак звучи някак стресиращо, заплашително поради неговите отровни свойства и има защо. Поради тази причина реших да потърся за вас повече информация относно този елемент – Живак.

В нашите тела и в неодушевената природа химичните елементи пребивават в състояние на непрестанна активност. Тази тяхна дейност освобождава тялото, енергията, светлината и онова, което наричаме физически живот. И както правилно отбелязва същият този Уилям Дауър, «нашето здраве и добро самочувствие – както умствено, така и физическо – зависи от това, дали имаме в нашите физически обвивки достатъчно количество от тези химически реагенти. Да, в нашите нервни и мозъчни клетки трябва да има достатъчно количество фосфор; в червените кръвни телца – достатъчно количество желязо; в белите кръвни телца и в щитовидната жлеза – съответното количество йод. За нормалната жизнена дейност на нашите клетки и органи е необходимо в нашата кръв и в тъканите ни да присъства натриевият хлорид (обикновената готварска сол). В черния дроб и жлъчката трябва да има мед; а във външния кожен слой, косите, ноктите и т.н. трябва да има съответното количество арсеник. В други наши течности и тъкани трябва да се намират сяра, калий, магнезий и т.н. Оказва се, че нашите тела са истинска химическа лаборатория, в която се труди цяла армия от химици (клетките на различните органи и тъкани), която избира, смесва и довежда до съвършенство разнообразни най-сложни химични и алхимични съединения, общият сбор от действието и взаимодействието на които образува онова, което наричаме жизнена дейност». По достигналите до нас отломки от системата на посвещение на алхимията за някои химически елементи може да се каже следното: смятало се е, че определени химични елементи се намират в определени взаимовръзки с различни природни обекти – части от тялото на човек или животно, растения, минерали, планети и т.н.

В човешкия организъм живакът циркулира с кръвта, свързва се с протеини, частично се депозира в черния дроб, бъбреците, далака и мозъчната тъкан. Съединенията на живака лесно проникват в плода през плацентата и в майчиното мляко, затова са изключително опасни за кърмачета. Живакът се отделя от организма чрез бъбреците, червата и потните жлези. Характерен белег на живачно отравяне е синьо-черна линия на границата на венците. Амалгамната пломба съдържа живак. Поради налягането, на което се подлага повърхността на пломбата по време на дъвчене, се отделят живачни пари, които се абсорбират от тялото. Същевременно бактериалната плака, съдържаща се в устната кухина, е в състояние да доведе до образуване на още по-токсични живачни съединения, които въздействат върху кръвните клетки и оказват влияние върху дейността на жлезите, нервната система и мозъка. Имунната система е пряко засегната от натравянето с живак. Много гъбични инфекции и алергии се свързват с натрупване на живак в организма. Живак се съдържа в някои средства за растителна защита, козметични продукти, омекотители за тъкани, морски храни, фунгициди, във водопроводните отлагания, дори в някои медицински продукти. Живакът води до депресия, раздразнителност, тремор, замаяност и диария. С натрупването му в организма прогресивно се развиват и дегенеративни заболявания на мозъка, черния дроб, бъбреците и червата. Разбира се ние сами можем да направим да направим детоксикация на организма от живак и останалите тежки метали чрез: 

1.Кориандър-Вкусната кулинарна билка - кориандър е един от най-ефективните билки за детоксикация на живак, тежки метали и други токсични замърсители. Може да закупите сок от кориандър в магазините за здравословни храни или да включите тази билка в ежедневната диета. Кориандърът е евтин и може да се развива без изкуствени химикали. Тази билка също има антибактериални и противогъбични свойства, помага за бързо намаляване на инфекции и възпаления.

2.Хлорела-единственото водорасло - зеленчук, който расте в прясна вода. Някои от най-добрите доставки на хлорела идват от Япония, но обърнете внимание, когато купувате японска хлорела поради възможното излагане на радиация от Фукушима. Хлорелата е лесна за храносмилане и се нарича суперхрана, защото може да премахне живак и други тежки метали от клетките в тялото. Въпреки това, твърде многото консумация на хлорела може да предизвика и странични ефекти главно в храносмилателния тракт, където е нейната работа да се свърже с живака и да го елиминира. Започнете с малко количество водорасли и постепенно увеличавайте . 

3. Органична трева-Пресен сок от трева на пшеница или ечемик е чудесен начин за премахване на токсините от организма. Органичната трева е на горната част на скалата на храненето и съдържа витамини, минерали и всички девет незаменими аминокиселини. Органичната трева може да предизвика мощна детоксикация, затова се започва бавно само с малко количество сок от 42 грама на ден.

Живак в алхимията
Освен арсеновите съединения, живакът и неговите съединения са едни от основните вещества, използвани от алхимиците. Много разпространено е било медицинското приложение на алхимията - получаването на различни елексири за здраве. През XV-XVI век в Европа са се прилагали "живачни вани", тъй като се е считало, че когато в обикновената вода е престоял за кратко време живак, тази вода придобива силни лечебни свойства. Такива вани са били популярни в царските дворове.

Живак в растенията
Нека да разгледаме в кои растения е концентриран Живак: В "Бън цао ту дзин" ("Илюстриран канон на корените и тревите"), съставен през 1061 г. от китайския учен и високопоставен сановник Су Сун има сведения, че растението Portulaca oleracea, израстнало на места, където има живачни минерали, съдържа известно количество метален живак, който може да бъде извлечен чрез внимателно счукване и изсушаване на растението или при неговото естествено разлагане. От 6 kg изсушено растение Portulaca oleracea може да се получи около 250g живак (това е твърде висока концентрация). Растението Portulaca oleracea расте и в България, нарича се тученица (или тлъстига). Тученицата е едногодишно растение с месести листа, което може да се използва за храна (салати). Свръх концентратор на живак, е брезата Betula papyrifera Marsh., Betulaceae. В пепелта от листата на брезата може да се съдържа до 1% живак. Растението весларка (Holosteum umbellatum L.), когато расте на почви, съдържащи живак, го отделя на листата си във вид на неголеми капчици. Лекарственото растение глухарче (Taraxacum officinale Webb, Asteraceae) също съдържа живак (в корените си).

Живак в човешкия организъм 

Човешкото тяло нормално съдържа около 13mg живак. Живакът в течна форма практически не е токсичен. Проблемите възникват от това, че периодът на полуизвеждане на металния живак от човешкия организъм е 70 дни, а на парите - 50 дни. Това означава, че за да се изведе напълно живака от тялото, е необходимо много дълго време - 700 дни за течния живак и 500 дни за парите (10 периода на полуизвеждане). Ако през това време в тялото постъпва отвън още живак, резултатът може да бъде натрупване и превишаване на безопасната доза. Ако говорим за съответствие на някои химични елементи на седемте основни планети, известни в древността, то «златото символизирало Слънцето, среброто – Луната, медта – Венера, желязото алхимиците посвещавали на Марс, калая на Юпитер, а оловото – на Сатурн. Майката на металите – живакът – поради необикновената му подвижност алхимиците наградили със символа на Меркурий – най-подвижния, ловък и деен римски бог. Наричали го седми, завършващ класическата седмица метал. Алхимиците, както току що научихме, са смятали живака за майка на всички метали. В това има своя логика. Живакът се отнася към метала, както водата към леда. Ако водата е течен лед, то живакът е течен метал, а ако бъде уплътнен до краен предел – ще се получи желаното злато...». Като отглас на алхимичната връзка на метала живак с древноримския бог на търговията и покровител на пътешествениците и планетата Меркурий останало названието на живака в съвременните западноевропейски езици: фр. mercure, ит. mercurio, исп. mercurio, англ. mercury и др. Някои езиковеди обясняват произхода на староруското «рътуть» като заимстване от арабски език при тюркско посредничество: ср. араб. ‛utаrid – название на планетата Меркурий. Други са склонни да предполагат връзка на названието «рътуть» в руския език с литовските лексеми risti, 1 ед. ritu («търкалям»), също riesti («гъна; сгъвам; завивам») и rieteti («търкалям се»). Индоевропейският корен може би е *ret(h)- («бягам; търкалям се»). «В таблицата на Менделеев живакът е наречен «хидраргирум», тоест «течно злато». Такова наименование му дал още през 1 в. от н. е. гръцкият лекар Диоскорид. И наистина, този сребрист метал, единствен измежду около 80 метали, известни понастоящем, остава течен при обикновени условия. Не просто течен, а необичайно подвижен. Подвижността на живачните капки е толкова голяма, че на чешки живакът така се и нарича: «жива вода».

Живакът е силно отровен и оглавява списъка както на най-токсичните тежки метали, така и на техните соли. «Алхимиците често използвали живак. Неговите пари са отровни и хроничното отравяне предизвиква помътняване на разсъдъка». Живакът е бил използван поради това, че е необикновено активен с металите. Живакът е считан в алхимията за майка на всички метали вероятно защото притежава способността да разтваря в себе си всички метали и дори такъв химично инертен метал като «царя на металите» – златото. Живакът е толкова близък до златото, колкото Меркурий – до Слънцето. Смятало се е, че ако бъдат достигнати определени знания за материята, от живака може да бъде получен всеки желан метал: той съдържа в себе си тайната на всички метали. Подобни знания алхимиците се опитвали да достигнат освен с изучаване на окултни трактати, още и с това, че непосредствено работели със самия живак и на практика се опитвали да установят контакт между своето съзнание и духа на «майката на металите». (Из записките на алхимик, превод на Н. Морозов) . Предоставям ви едно интересно и съществено мнение, прочетете го внимателно: Румен Сотиров - "Живакът е необходим най -вече за хипофизата. Ако амалгамите вредят на организма, то трябва да има завишение на Туморите в Панкреаса според моите знания. Жалко, че не се води статистика, за да се види съществува ли връзка между броя на амалгамите в устата на хората и Туморите в Панкреаса."
 

http://zdravivsekiden.com/

               








Няма коментари:

Публикуване на коментар