петък, 27 април 2018 г.

Символи за Кръговрата./Борис Балкх Видовден/





§ 6. Символи за Кръговрата.

Продължение от § 3.

Кръговратът се преобразява в символи по всички възможни начини от нашите деди и се предава от поколение на поколение, за да остане жив в човешкото съзнание под някаква форма. Чрез символите той е пренасян през годините по цялата земя, за да достигне, да дочака необходимото интелектуално израстване на човечеството.
Четирите периода от кръговрата имат различни имена в различните школи, учения и символики. Ето някои от тях:
Ова — Ива — Ава — Ева
Юг — Запад — Север — Изток
Ххххх — Адхарма — Ххххх — Дхарма
Хххх — Кхали — Хххх — Кхала
Ххххх — Марса — Ххххх — Самар
От древността до нас са достигнали няколко символични модела за кръговрата на Втората противоположност. § 6:1. Кръговратът КХАН.

От първата противоположност, от междузвездния вакуум се отделя втората, свива се и се втича в ядрото. Пътят и от вакуума до ядрото е разединението на противоположностите. За да се затвори кръга, втората противоположност, от ядрото трябва да се върне отново във вакуума. Пътят и от ядрото до вакуума, е обединението на двете противоположности.



Първият период е единство на противоположностите в междузвездния вакуум. Пространството и времето не съществуват.
Вторият период е раздвояване на противоположностите и придвижване на втората от вакуума до ядрото. Пространството се свива, а времето тече обратно.
Третият период е дуализъм на противоположностите. Първата е във вакуума, а втората в ядрото. Пространството и времето не съществуват.
Четвъртият период е обединение на противоположностите и придвижване на втората от ядрото до междузвездния вакуум. Пространството се разширява, а времето тече в права посока.
Днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система, са в четвъртия период от своето развитие.
В древността всеки от тези четири периода е получил свой графичен знак:

2. Кхали Марса. 4. Кхала Самар

Тъй като първи и трети период са недостижими и непознаваеми, някъде те само се отбелязват, а другаде направо се изпускат, но и при двата случая се обясняват и разглеждат достижимите и познаваеми втори и четвърти период.
Звукосъчетанието КХ в езика Бхаджа е символ за изграждане или разграждане на материята — творческата мощ, творчеството, творенето, а КХАН е действието осъществяване и установяване на КХ, което е възможно през втори и четвърти период.
Две от имената на четвъртия период са Кхала и Самар, а Самар има много значения и е известен като графичен знак от дълбока древност в Средна Азия.
Първото значение на Самар е за четвъртия — оживителения период от кръговрата КХАН.
В съвременния английски език живителният сезон през годината се нарича Summer (Самър) — Лято.
Второто е символ за оживотвореност, живителност, живот.
Третото значение на Самар е име на планетата Земя — живата планета. Мъртвата планета е Марса — Марс.
От това Самар е и името Самарамада — Семирамида. Тя е майката на Самар — животворния период. Самарамада е земното ядро, а Висящите градини на Семирамида са полярните сияния.
Четвъртото значение на Самар е име на древна държава в Междуречието, известна днес като Шумер.
Петото е име на древна държава в източното средиземноморие, основана от преселници от Шумер, част от които са и хората на библейския Абрахам — Аврам. От Библията ни е известен „Добрият самарянин“ — жител на тази Самария.
И шесто, това са множеството градове със същото име. По-известни са: Самара, където нашите опълченци получиха „Самарското знаме“, Самария в Ирак и перлата на Средна Азия Самарканд.
Знакът Кхала — Самар е вариант на знака Кхали — Марса.
Ако знаците Кхали — Марса и Кхала — Самар са точно в средата на своите периоди, те ще бъдат абсолютно еднакви, а с един знак не могат да се означат два различни периода. За да има видима разлика между тях двата триъгълника в знака Кхала — Самар са се разминали повече. Но истинската причина двата триъгълника в знака Кхала — Самар да са в тази позиция е фактът, че Земята е преминала средата на живителния период Кхала — Самар и отива към своя край.
Така без знака Кхала — Самар, за четирите периода остават само три знака. Те образуват една обща фигура носеща името Кханатица. Тя е графичният символ за кръговрата КХАН.

Кханатица

Кханатицата и всички знаци от кръговрата КХАН са широко използвани мотиви в българските килими, ковьорчета, възглавници, дамаски, дрехи и др.
Освен чрез триъгълници, на изток, в орнаментиката на Тибет, Монголия, Китай, Непал и Индия от дълбока древност до днес Кханатицата се изобразява с други два варианта — на затворен лабиринт от непрекъсната линия известен днес с името Небесна костенурка:

Небесна костенурка

Но Кхан е и древна титла на българските владетели. Хората имащи власт да изграждат държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите.
Възможно е Кханатицата да е знакът за произхода на властта на нашите древни владетели — Кхановете. Както е записано за тях в стари текстове: „… от Небе то поставен…“ § 6:2. Кръговратът РУР — ЛИЛА.
Следващата група от три знака символизира същото, като символите на Кханатицата. Но тук отсъстват първи и трети период, защото в действителността те са невидими, недостижими. Затова в този кръговрат са отразени само втори и четвърти период. В тези три знака са смесени две символики:
Първата, РУР, се отнася само за момента на прехода през долната граница на физическата система, между ядрото и полето. РУ е преходът между втори и трети период, РУР изразява и двата прехода, между втори и трети и между трети и четвърти, а УР е преходът само между трети и четвърти период.
Втората символика вложена в тези три знака се отнася за Времето през втори и четвърти период:

Основният знак и в трите символа от този кръговрат е УР — Y.
Той е третият по ред, но тъй като е общ и за трите ще започна с него.
Долната вертикална линия от знака е символ за физическото ядро. За това, че в него има само едно нещо и то е втората противоположност.
Тази вертикална линия е станала знак за цифрата едно и звука И, в латинската азбука.
Звукът за втората противоположност в езика Бхаджа е И.
Горната разклонена част от знака е символ за полето, което се състои от двете тежнения, на двете противоположности.
Точката където се съединяват трите линии е символ за долната граница — между ядрото и полето. Звукът за долната граница между ядрото и полето в езика Бхаджа е У. Затова V — горната разклонена част от знака, в латинския език се чете У. Най-известният пример за това е името на световноизвестната компания за бижута и козметика BVLGARI.
А целият знак УР — Y е станал графичен знак за звука У в българската писменост. Той се изписва триходово — Y, но практиката не търпи разхищение на време и движения и днес неговото изписване е станало двуходово — У.
Какво символизира знакът УР?
Той е символ за това, че долната граница У, между ядрото и полето вече е отворена навън и ядрото „излъчва“, че физическата система е в четвъртия етап от своето развитие.
В действителността УР е това което наблюдават астрономите върху слънчевата повърхност, в най-долния слой на слънчевата хелиосфера, над самото ядро. Там където се образуват гранулите.
В древността УР е символизиран със змия, дракон или огнедишащ змей, който е обвил ядрото.
В Индия УР — „Васуки или Шеша, е цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.“
И понеже цялото материално многообразие на Земята е изтекло през УР, змиите се считат за най-мъдрите същества, а кобрата е свещено животно както в Индия, така и в древен Египет. Можем често да я видим над главата на фараона от древните стенописи. Там тя е наричана Уреус.
А ето от къде е взет графичният знак Y, символ за отворената долна граница Ур
 

 Първият знак от кръговрата РУР е РУ.
Той е знакът УР, с добавена хоризонтална линия през точката където се сливат долната отвесна и горните две разклонени линии. Това означава, че през долната граница У — между полето и ядрото може да се осъществява само движението втичане в ядрото. Добавената хоризонтална линия е символ за затворената за изтичане долна граница У.
От РУ, в съвременния български език са думите: руша, разрушавам, рутя, ругая, руда, рудник и рудар.
В Индия едно от имената на бог Шива, в разрушителния му аспект е Рудра. За него е написано следното:
Ревящ, виещ, бог на бурите, господар на смъртта и времето. Годината е неговият лък, за тетива му служи собствената сянка, той е нощта на Страшния съд. Той е черния дим, издигащ се над погребалните клади. Рудра е баща на Рудри и Марути.
Знакът РУ е останал в окултизма с два варианта. Първият е петолъчка с върха надолу, а вторият лице на брадат козел. И двата знака са с отрицателен смисъл, символи на инволюцията.
Основният знак в кръговрата е РУР — ЛИЛА — IYI.
Двете отвесни линии встрани от УР са символ за двете противоположности, за двете им тежнения и за това, че кръговратът се извършва в две посоки — надолу и нагоре. Че битието преминава в небитие и обратно, като влиза в ядрото и излиза от него през долната граница У.
Лявата отвесна линия — ЛИ е символ за първата част от ЛИЛА и за втория период от кръговрата. Тя е равнозначна на периода Кхали — Марса, от кръговрата КХАН. По време на ЛИ, посоката е низходяща — раздвояване на противоположностите и придвижване на втората от вакуума до ядрото. Полето и пространството се свиват, а времето тече обратно. Краят на ЛИ, е РУ.
През периода Марса се осъществява КХАЛИ — разграждане на материята.
В Индия това е едно от имената на богинята КАЛИ. За нея е написано:
Богинята унищожителка, Кали черната. Тя е Джаганмата — майка и владетелка на материалния свят, която оставя след себе си само смърт и разрушения и всява страх и ужас.
Изобразяват я като чернолика жена с искрящи и жадуващи кръв очи, от които капе човешка кръв. Навървени около шията и висят човешки черепи, змии опасват шията и като огърлица, а във всяка от десетте си ръце държи оръжие. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг.
Дясната отвесна линия — ЛА е символ за втората част от ЛИЛА и за четвъртия период от кръговрата. Тя е равнозначна на периода Кхала — Самар, от кръговрата КХАН. По време на ЛА, посоката е възходяща — обединение на противоположностите и придвижване на втората от ядрото до междузвездния вакуум. Полето и пространството се разширяват, а времето тече в права посока. Началото на ЛА, е УР.
През периода Самар се осъществява КХАЛА — изграждане на материята. В Индия това е едно от имената на бог Шива, в неговия градивен аспект КАЛА. За него е написано:
Кала черният, бог на времето и на смъртта (времето е стареене и смърт). Съпруг на унищожителката Кали.
Знакът ЛИЛА — IYI е графичен знак за сътворението — стилизирана графика за полов акт. Така пише за ЛИЛА в книгата „Индийска митология“:
Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.
Също там за Раса — Лила пише:
Танц на сътворяването, изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.
Знакът РУР — ЛИЛА е един от най-стойностните знаци от древните графични символи и ако ние българите искаме да осъществим отново връзката си с древността и мъдростта на нашите деди, знакът РУР — ЛИЛА IYI, знакът за сътворене, за творчество, трябва да е нашият духовен герб.
В знамената на много народи са изобразени символи от Балкхара, наричани днес езотерични. Такива са знамената на Япония, Южна Корея, Израел. Всички знамена с кръст, с двуглав и едноглав орел, с полумесец. Цветовете на много от тях също са символи от Балкхара.
В подкрепа на това, че РУР — ЛИЛА по право е нашият идеен герб е фактът, че навсякъде където е имало българи този знак IYI е откриван в изобилие, като графити.



Българският килим – част от мъдростта на Земята


     


Това е една от обичайните вещи в българския дом. В миналото, когато селските къщи не са имали подова настилка, той е имал функцията да я замести, запазвайки по този начин топлината в помещението. Сега, макар да има повече декоративни функция, килимът създава неповторим уют в дома, а често и с пълно основание се възприема и като произведение на изкуството.

Знаем ли обаче върху какво стъпваме вкъщи? По таваните в българските къщи по времето на Възраждането често е имало дърворезба и както следва да се очаква, там най-често е било изобразявано слънцето. А земята в дома, това е подът и той се застила с тъканото слово – килим или черга. За първи път тази съществена част от екстериора се появява в Древна Персия (днешен Иран). В превод от фарси думата „килим“ означава „грубо одеяло“. Най-често се прави от вълна, но се срещат и килими, тъкани от памук, лен, коприна, коноп, юта или изкуствени влакна.

Изработва се на ръка на вертикални или хоризонтални станове. Формата на килимите почти винаги е правоъгълна, което се определя от често късата ширина на тъкачния стан, но се срещат квадратни и кръгли.

Чергата от своя страна е вид килим, но шарките й са на ивици, по-обикновени и е изработена от по-евтини материали. Като правило е и по-тясна и по-дълга от килима.
Килим обаче не се тъче просто така. Така твърди баба Еленка от село Зорница, Бургаско. „Килим се прави за стая. Един е за одаята с огнището, сега хол му казват, където се събира семейството, друг е за спалнята на стопаните, трети – за младите, с пъстри черги са постилани вътрешните стълби, за да е красиво и да се ходи на меко. Това дава топлинка, а тя е най-важното за всеки дом.“

Две са известните килимарски школи у нас – Чипровската и Котелската. Специфичното за котленския килим е това, че композицията му е изпълнена чрез шахматното повтаряне на един и същи мотив. Освен това той е и с две лица, напълно идентични. Както казват, смеейки се, жените в Котел, които го тъкат – едното лице е за първите 100 години, а другото – за после.

Чипровските килими са винаги ръчно изработени на вертикален стан, само от памук и вълна, които се боядисват с естествени багрила. Там се срещаме с Дървото на живота или Живото дърво. В него са втъкани и небесните птици – тези пратеници към Бога за сбъдване на съкровените ни молитви. Орнаментиката на по-старите чипровски килими е с древен произход, тя е силно геометризирана, изградена е от триъгълници, ромбове и други геометрични знаци.

Българският килим – част от мъдростта на Земята

          

Navajo Aztec






 Символът ‘Пеперуда’ при индианците Навахо, означаващ ‘Вечен живот’…        
              

Kotel carpets



  image



Керамичен съд, Хаджилар IIB, халколит,долу Хаджилар I, халколит


                           image                                                                            
Същественото при българския килим са символите в неговата орнаментика. Жива и разбираема в по-стари времена, сега тя е напълно непозната за повечето хора. Един от самобитните български творци – скулптор, иконописец, писател и поет Спас Мавров, ни запознава с богатата гама на семейните и родови символи в българското народно приложно изкуство. Според него една от най-често срещаните теми и особено добре прокарвана в килимарството и шевицата е тази за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода. 


                                           
 

                             


Палтрул - Сарва Мандала при будистите: Космическа костенурка




Каната/Канатица е символ и за материално човешко тяло, която държи в плен Съзнанието /Атман/. След като Силата, идваща през Слънцето унищожи самскарната решетка, тогава Съзнанието може да излезе от каната /материалното тяло/ и постигне свободата си.


         
ДРЕВНИ СЕМЕЙНИ И РОДОВИ СИМВОЛИ В БЪЛГАРСКОТО НАРОДНО ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО- КИЛИМ И ШЕВИЦА

В българското приложно изкуство са отлично запазени традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. Внимателното вглеждане във фигурите, изобразени по тях, дава богата информация, ако знаем какво означават те, какъв е техният символичен смисъл. Да се приема, че приготвянето на булчински чеизи и дарове, така богата украсени, е плод само на находчивия творчески гений на хората, че всичко е плод на хрумвания и изобретателност, е наивно и неприемливо. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.
Една от най-често срещаните теми, особено добре развита в килимарството и шевицата, е темата за семейството, за плодовитостта и благоденствието на рода.
Алхимичната символика на Зачатието, Семейството и Родовете в българското фолклорно изкуство има своята сакрална символика в Тангризма, кодирана в приказката „Снежинка и седемте джуджета”, в която имената на главните герои Снежинка и Принцът представляват интерес за нашето изследване.
Името на главната Героиня на приказката произхожда от третото агрегатно състояние на Водата – майката на живота на планетата ни, което е всеизвестно като Снежинка – падащата от Небето.
Графичният символ на името Снежинка е:


              

Снежинката е Кристал, следователно тя се явява символ на Кристалното царство.
От Българската колобърска традиция знаем, че един от основните езотерични кодове – Костенурката – се символизира от Три костенурки, които означават Вселена, Звезда и Планета.


      


Снежинката, като проявление на материята, на стихията Вода в материалния израз на субстанцията е пряко свързана с Третата костенурка, която илюстрира материалното космическо тяло Планета, тоест Минералното или Кристално тяло. Тя представлява, според Тангризма, потентността на проявената в материята душа. Тоест на Първите хора – Адам и Ева. Това изисква да разгледаме и символа на Съпруга на Снежинка – Принцът. Принцът – Ян енергията на вселената се изразява чрез Светлината.

       


         

Ако сравним двата символа на Снежинка и Принца виждаме, че те принципно представляват една и съща графична система – като Адам и Ева са единосъщни.

Виждаме ясно, че като стилизация на графичния израз тези два символа напълно се идентифицират. От тези два основни символа произлизат символите във везмото и тъкаческото изкуство на българите. Те и тяхното интерпретиране изразяват серия от пожелания към членовете на семейството, рода и сродниците. И днес в традициите на българските семейни празници, най-значими от които са Годежът и Сватбата, съществува ритуалният подарък на сродяващите се семейства и родове, който се дарява на Годежа и Сватбата: престилки, препаски, кърпи, и т.н.
Булката, още когато е тъкала и везала своя булчински чеиз, даровете за бъдещите роднини, е влагала своите наричания и пожелания към членовете на семейството на своя годеник и съпруг, както и към роднините от нейния род.
Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която тя е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата.
Изхождайки от двата по-горе споменати Принципни символа, бъдещата съпруга е вплитала в изготвените от нея дарове всеизвестните и днес фигури Маказ, Канатица и Бабица, с техните разновидности като Двоен Маказ, Двойна Канатица, Двойна Бабица, Тройна Канатица, Тройна Бабица, Пресечена Бабица и т.н.
В Колобърската традиция производните на Планетарната костенурка, идентични напълно с горните известни ни названия, са следните: Маказ, Голям Маказ (сватба), Канатица, Голяма Канатица, Велика Канатица, Бабица, Голяма Бабица и Велика Бабица (клонеста).
Ще разгледаме всеки от символите поотделно.

1. МАКАЗ – ГОДЕЖ

          


Този знак представлява интерпретация на двете части на Ромба на тялото на костенурката, разделен на два триъгълника, които се образуват от тялото на костенурката. Допирането на двата триъгълника е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика.
Когато двата триъгълника са допрени със широката си страна, символът означава Сродство, Сродяване.
Тъй като Маказът е базов знак в семантичното изграждане на символите на Семейството и Сродството, трябва да сме наясно с неговата символика в българското съзнание. МАКАЗ на български означава:
1. Разклонение;
2. Подкосни греди при дървена покривна конструкция;
3. Древен символ по килими – два триъгълника, свързани с острите си върхове, знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността в природата;
4. Ножица (турски).
Необяснимо защо, във фолклорните разработки на учените- фолклористи се забравят трите ясни и категорични български значения, а се приема турцизмът ножица. На мен лично ми е много трудно да видя във формата на Маказа ножицата, особено в съвсем свободните измислени интерпретации на символа като Двоен маказ, пресечен маказ и т.н. Някъде имената са парадоксално нелогични.
(виж Двоен маказ1, Двоен маказ 2, Двоен маказ 3 и т.н., които са всъщност Костенурката Планета с вписан в нея Маказ. Виж всички имена на котленските килими.), ( килимите с маказите 1,2 и3) (ромб образуван от двата триъгълника - сродяване (сродство)

                 

2. ГОЛЯМ МАКАЗ – СВАТБА
Когато двата триъгълника са проникнати един в друг, символизират реализирания вече годеж, тоест половото тайнство на младежите е осъществено. Той илюстрира Сватба – осъществено полово единство и зачатие. Това и е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното полово свещено единство, на бъдещите родители.


3. СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАНАТИЦА
Тук основната част на символа Сватба или Голям Маказ се интерпретира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на маказа. Или Бащата и Майката са осъществили на дело своята способност да раждат – детето, тоест изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Всичко заложено като идея в Маказа и осъществено в Големия Маказ сега е реалност – имаме раждане. Триъгълниците илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени, което е универсалност на символа в интерпретацията на възможното раждане на детето: момче и момиче, две момичета или две момчета, всяко поставено като символ до единия от родителите и така приемащо неговата символика – мъжко или женско, момче или момиче.

4. ГОЛЯМА КАНАТИЦА ИЛИ РОД
Когато раждането в едно семейство има своето развитие и се осъществява многократно, поколенията са осъществили вече своето полово семейно тайнство, идва ред на Символа, регистриращ нарастването на семействата до родове. Затова основният символ Канатица – Семейство се разраства с още по един триъгълник, които означават, че Първото поколение деца вече имат свои деца. Така символът Голяма Канатица символизира плодността и благоденствието на един род във времето и раждаемостта до неговото естествено разрастване в род (или коляно).
(символът Голяма Канатица)

               

5. ВЕЛИКА КАНАТИЦА ИЛИ НАРОД
Виждаме една още по-висока степен на разрастването на рода, която символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе. Велика Канатица показва утроеният символ на раждаемостта – триъгълниците произлизащи от предишните два, но принадлежащи на основния символ на Бащата и Майката – Сватбата.
(знакът Велика Канатица)




Имаме вече един етнос, един народ, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежаща на своята кръвна връзка. Този народ е изграден от родове и родове. Те влизат естествено и логично в нови полови тайнства, тоест Сватбата се прониква напълно и изгражда отново основното тяло на Костенурката, но този път в неговия двоен символ в нивото Сродство. В сродството двата триъгълника не регистрират двама души, а два рода, затова се допират по големите си страни и изграждат знака на единството на родовете, в които членовете не са съпричастни по полов път, а чрез някой от роднините на младоженците, наричаме ги още Сватове – членовете на Сватбата, роднините до последното коляно по линията на сродството. Затова знакът Сродство става основа на следната символична фигура, изразяваща сродяването на родовете – Бабица.
( Сродство и Бабица)



Бабица

6. БАБИЦА
(сродени семейства - с два сочещи навън триъгълника)

В символа Бабица виждаме интерпретация на знака Канатица, но с триъгълници илюстриращи раждането, поколенията насочени навън от тялото на основния символ. Обърнати са обратно на тези в канатицата. Сега триъгълниците илюстрират не децата от семейството, а членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове от друг род. Имаме символ на междуродово полово сливане на ДНК на българите. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова.

7. ГОЛЯМА БАБИЦА ИЛИ СРОДЕНИ РОДОВЕ
Бабица – с два по два сочещи навън триъгълника.


Тук вече членовете на родовете напуснали своя род и присъединили се към други родове са много – удвоеният триъгълник означава точно това.
7. СРОДЕНИ ПЛЕМЕНА.


В този знак символиката нараства значително и комплексно. Той носи много планова символика, отразяваща следните идеи:
Ромбът в средата – полово тайнство на Сродството, тоест сродяване на родове и повече от такива – племена.
Двата вертикално разположени един до друг макази, символизиращи двойката мъж и жена, и мъж и жена от двете племена, дали плод в раждането на деца.
И двата триъгълника символизират децата, раждането на деца от двете племена, двата вътрешни етнически структури на единния народ. Виждаме колко находчиво и сакрално са изразени тези идеи в двата триъгълника – те лежат по равно върху двата маказа, символизиращи двете двойки от различните родове. И отново утвърдените полови възможности на това раждане – момче или момиче. И отново виждаме брилянтната символика – не отразяваща половете, а възможността за тяхното раждане.
Когато булката е дарявала своите сватбари – членовете на двете семействата и всички техни сродници, тя е давала символично такива дарове, които да отразяват личното й отношение към роднините. Ако например, младоженецът има три сестри, от които Първата е омъжена вече и има семейство, Втората е сгодена, но няма лично семейство, а Третата е още девойка, то тя ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсни орнаменти, които да отразят нейните лични пожелания и отношение към тях.
На Първата, която е вече омъжена и има деца ще подари престилка със символите на Канатица, Голяма канатица и Велика канатица, защото тези символи изразяват нейното пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е пожелание за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.
На Втората, която е сгодена, но още не е станала съпруга, ще подари престилка със символите на Сватба и Канатица, което ще изрази нейното пожелание годеницата да стане булка като нея и да създаде семейство.
На Третата сестра на младоженецът ще подари престилка, в която преобладават символите Маказ и Голям маказ, защото те означават Годеж и Сватба, тоест ще й пожелае стане като нея булка и съпруга.
Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки.
Ако на Сватбата присъстват високопоставени хора – боляри, багаини и т.н. от рода или племето, булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове.
По носията, по украсните елементи по нея е можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, годени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение.
А на някой от тях, Канът или Ан Колобърът, например, ще сложат и знака на Костенурката – Планетната Бабица със знака Годеж, която виждаме на тъканите от Котленските килими.
Фолклорното изкуство не е продукт на личностна естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет – СЕМАНТИКА – на древно знание, предадено чрез културните традиции на етноса.

http://www.iskri.net/articles.php?lng=bg&pg=39


Допълнения:
ЕЛБЕТИЦА – Четвърто ниво на разлагане на светлината (Принц) в килимарството и шевиците.

                  




                         


- Дипол Енергия или Канатица

Дипол (а) Енергия, маскирания обединител на времена минало, настояще и бъдеще e организирана система от един модул Енергия. Toй е разположен в индивидуално пространство, главно аура и меридиани в тяло. Енергийният поток съставящ Дипол (a) Енергия се движи по сложно осукана времеподобна линия със специфична форма и протяжност, или “път” в локалното пространство. Специфичната форма на сложно осукана времеподобна линия на енергиен поток говори, че “конвейерът” не е струна или поле, а също не е частица.
Главната цел на Дипол (a) Енергия е приблизително и неточно енергийно да уравновесява18 противоположни части на локалното пространство.
На Фиг. 1. A. B. C. Схема на яйцевидна аура на индивид в невидим свят, в груба представа от леви и десни вихри виждаме идеята за аура изпълнена с вихри, c Диполи Енергия.
В случая описваме “управителят” на локално пространство, говорим за “императорът” на аура и обясняваме, как организационно е устроен енергиен поток (част от “eнергия”) в пашкулно пространство, или даваме пояснения за устройство на част от фина материя, чрез “тухличката” на Всемирът - Дипол (a) Енергия.
Думата “император” и “тухличка”са в кавички, защото говорим не за реален император и реална тухла, а за абстракциите император и тухла, показващи как един енергиен поток c функция на император, който е като тухла в огромна тухлена сграда управлява, изменя и конструира в определена форма част от аурата на обект.
Думата Дипол (a) и Енергия са с главна буква, защото става въпрос за “Две Части” [два вихъра в категория Ин и Ян] и специален сложно осукан затворен контур на енергиен поток (Eнергия).
Всeки персонален Дипол Енергия е със структурна организация от условно +9 генериращи, положителни ([+] дясно въртящи се) и -9 условно асимилиращи, отрицателни ( [-] ляво въртящи се) нива. Te ca структурно организирани части от потоци в отделни области свързани помежду си от място, представляващо полярна нула. Tя е енергийна връзка със “-” и “+” област на трансмутация (преобразуване) на потокът.
Нивата са това, което “плува” вътре в енергийния меридиан в тяло и това, което се движи извън него във фонова материя, като затворен нишков енергиен “конвейер”.
Функцията на Дипол (a) Енергия е да транспортира финия и сложен енергиен поток от невещество във вещество и обратно.
Енергийният поток на Дипол (a) Енергия тръгва от среда на веществено тяло, от полярната нула. Toй, обединението на нивата преминава от полярна нула през енергийния Ян меридиан до изход от вещество. B изходът на акупунктурна точка потокът се завихря във форма на десен вихър Ян, като изпълва и опъва аурата до края на същата, или до нейният най-външен контур. Tук потокът завива обратно на около 1800, като тръгва в обратна посока. Bъв входът-изходът на акупунктурна точка потокът се завихря в енергиен меридиан Ян, като се връща до полярна нула. От полярната нула през противоположния Ин меридиан, през обратния изход от вещество вече във форма на ляв вихър Ин и обратна страна в аура потокът на Дипол (a) Енергия стига до другия “края” на аурата (сиянието). Tук потокът отново завива обратно на приблизително 1800, като влиза в меридиан Ин, със сложно завиване и осукване, със сложна промяна на неплътния си обем. Oбратният “път” до влизане във веществено тяло е в същият Ин меридиан. Енергийният поток на Дипол (a) Енергия e като сложен “конвейер” за обработка на нива и локално пространство, който води времеподобната линия в края на краищата отново в затворен контур до полярната нула. Енергийният пълен технологичен процес на фин поток между нива “тече” в затворен контур на времеподобната линия.
Замаскираният обединител на измерения на времето: минало, настояще и бъдеще e другото име на Дипол (a) Енергия. Функцията му във времето трябва да се разгледа едновременно в трите времеви посоки, като го прави уникален техен маскиран обединител.
Дипола(а) Енергия е съставен от следните фонови структури: два вихъра “ляв” и “десен”, два енергийни канала Ин и Ян и полярна нула в неделимо единство и взаиморабота.
Дипол(а) Енергия е универсален неплътен модул, повтарящ се многократно в сложна динамична система, като e c променлива обемна форма в област на вихрите му.
Енергийният поток, “течащ” в Дипол (a) Енергия, в общия случай се движи по затворен сложно и перфектно осукан контур наподобяващ осморка в единство, т. е. в безкраен затворен контур, което ражда представата ни за “положителна” и “отрицателна” безкрайност (символен знак).
Думите “положителна” и “отрицателна” са в кавички, тъй като се има в предвид, че “положителна” се отнася за една част на локално пространство, a “отрицателна” за другата, противоположна част на пашкулното пространство. Oсвен това не знаем, къде се намира изследователят и спрямо него, коя е “положителната” и, коя “отрицателната” област.
В полярната нула нивата правят скок, сменяйки качество и количество нагоре (+), или надолу (-).
Дипол (a) Енергия е структуриран в 10 подпространства, в 9 нива, в 8 промени, в 7 степенна дуална пространствена организация в сложни системи, в 6 дименсионни темпорални (пространствени) рамена на оси (X, Y, Z), в 5 абстрактни диполни полета, в 4 посоки, в 3 полярни зони, в 2 базова числова система, адекватна на И-ДЗИН, в една опаковка.
Pазликата между Дипол(a) Енергия и чакра е тази, че Дипол(a) е с два противоположни вихъра, с два противоположни Ин и Ян енергийни канала, както и полярната нула в единство. Петализъм от пет неща: два вихъра, два меридиана и полярна нула.
Дипол (a) Енергия е структуриран при задължителни полярни 9 енергийни нива, при 7 степенната пространствена организация на свързване с другите Диполи Енергия за сложните системи и при 10 степенна организация на свързване на подпространствата в едно цялостно локално пространство.
Отношението на подпространства в Дипол (a) Енергия към енергийни нива е 10:9, а към скокове (промени) между нива е 9:8. Тeзи две отношения 10:9 и 9:8 съвпадат с базови интервали в музиката.
Диполът е съвременен термин със значение на Ин и Ян, на левия и десен вихър, “-” и “+”, хипо & хипер, недостиг & излишък, условно негативно и позитивно и още много други. Условно, защото негативно и позитивно са различни в различните индивиди.
Диполът е понятие за две противоположни неща, разделени от дистанция.
Съвременната дума, която частично замества категориите Ин и Ян е дипол.
Maтематическият символ в божествена математика на Дипол (a) Енергия е единицата (±1). Tя, първата световна константа, единицата има специално качество “-” и “+” (хипо & хипер) така, че знакът ± в долна степен пред число 1 e категорията Ин и Ян.
Kолебанието около идеалният баланс, енергийният хармоничен градиент в малко 1% до 9% в обема на вихрите се оказва най-продуктивното и жизнеутвърждаващо условие за съществуване на произволен обект и система, което по своята дълбока същност е енергиен колебателен процес, протичащ едновременно в множество аспекти.
Няма равенство (=) в енергийният баланс като изравняването е ментална математическа погрешна фикция неприложима за сложен обект в енергийна парадигма. Има вечно в общият случай неравенство (). Pавенството (=), балансът е “смърт” за енергийната система и спиране на животът. Красивото неравенство () в малко 1% до 9% e най-добро решение и истински живот, както за Дипол (a) Енергия, така и за обектът.
Специално за “стандартен” човек броят на вихрите е около 350 000.

Еволюционно развитие на Дипол Енергия в биополе на човек. При формиране на биополе около веществено тяло на индивид се реализират 5 кръстови връзки: A : Схема на напълно затворени в себе си чакри, в границите на идеална по конфигурация аура.
1 Б : Схема на напълно отворени към външната среда чакри, в границите на идеална аура. http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=18&t=129&sid=c71f2be04ccf4881af984d6a39b4da3e


forum.tisitova.com/download/file.php

Няма коментари:

Публикуване на коментар