петък, 27 април 2018 г.

Физическото поле — А./Борис Балкх - Видовден/

§ 4. Физическото поле — А.

Единствено Мракът пълнеше Безпределното Всичко,
защото Бащата, Майката и Синът отново бяха Едно
и Синът не беше се още пробудил за новото Колело,
върху което да почне своето Скитничество.
Физическото поле е взаимодействието, борбата между двете тежнения на двете противоположности, през втори и четвърти период от кръговрата.
Осъществява се само чрез и заради физическите ядра.
Има ядро — има поле. Няма ядро — няма нищо.
Ядрото е причината, а полето следствието. Винаги са заедно. Не може да има ядро без поле и поле без ядро.
Те двете са физическа система.
С появата на Физическото поле се появяват и пространството и времето. Колкото са ядрата във Вселената, толкова са и полетата, и пространствата, и времената.
Физическото поле има посока, напрегнатост, плътност и мощ.
В книгата Джан за Полето е написано следното:
Бащата — Майка тъче платно, чийто най-горен край докосва Духа — Светлината на едничкия Мрак, а най-долния — неговата сянка, Веществото. Това платно е Вселената, изтъкана от двете същности, съчетани в Едно, което е Свабават.
Това платно се разпуска, когато го покрие Огненото Дихание е се свива, щом докосне Диханието на Майката. Тогава синовете се отделят и разпръсват, за да се върнат отново в Лоното на своята Майка в края на Великия Ден и отново да станат едно с нея. Когато изстине Платното става лъчезарно. Синовете се разпускат и свиват чрез собствените си същности и сърца; те прегръщат Безкрайността.
Тогава Свабават изпраща Фохат да втвърди Атомите. Всеки Атом е част от Платното. Отразявайки „Бога, който съществува чрез себе си“ като в огледало, всеки атом на свой ред става отделен Свят.
Съответствие на понятието Физическо поле днес във физиката и астрономията са полето, пространството и материята.
Понятието материя, което се използва днес от науката няма съответствие в действителността. То е измислено от будните умове на средновековието като противовес на понятието Бог, което до тогава е фокусирало в една отправна точка както личното така и общественото съзнание. Материя е най-мощната идеологическа догма създавана някога, след догмата Бог. Тя не само предостави на хората право на избор, но се оказа и по устойчивата величина. Боговете днес са много, а материята си остана единствена.
Тези две догми винаги са били празни от съдържание, а относно висшето познание днес те са като близнаци защото: Религията вече не помни, а науката още не знае.
Религията има своята Света троица — Отца и Сина и Светаго Духа. Когато попиташ „Какво е Бог?“ ти се отговаря, че Бог е всичко видимо и невидимо защото освен него не съществува нищо друго. Че той е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувал е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Бог. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от религията действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод — вярвай, така е!
Науката и тя има своята Света троица — Материя, Пространство и Време. Когато попиташ „Какво е Материя?“ ти се отговаря, че тя е всичко видимо и невидимо защото освен нея не съществува нищо друго. Че тя е в теб, извън теб и навсякъде. Съществувала е винаги и ще съществува вечно. И ако се замислиш ще стигнеш до извода, че има нещо което е Действителността и това нещо може да се нарече всякак, включително и Материя. Но ако се усъмниш и поискаш убедителни доказателства, че Светата троица от физиката действително съществува и е такава каквато ни я представят, ще получиш единствения довод — вярвай, така е!
Но аз не искам да вярвам, искам да знам! § 4:1. Мястото на физическото поле — АН.

Мястото в действителността, където физическото поле е установено е пространството между физическото ядро ИН и междузвездния вакуум ЕН.
И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата,
която беше под простора,
от водата,
която беше над простора;
и стана така.
И Бог нарече простора Небе.
А какво е Небе ще разберем от следния откъс от митологията на Елада:
Могъщата и благодатна Земя
родила безкрайното синьо небе — УРАН
и Небето се изпънало над Земята.
Гордо се издигнали към него високите Планини,
родени от Земята
и широко се разляло вечно шумящото Море.
От майката Земя са родени
Небето, Планините и Морето,
баща те нямат.
И още:
Уран — Небето се възцарил над света.
Той се оженил за благодатната Земя — Гея.
Съответствие на мястото на полето, на неговия обем, на простора в съвременната физика и астрономия е пространството, а в древен Египет бог Shy. 


 4:2. Физическа система — Г.

Още с появата на физическо ядро се появява и неговото поле, от което следва, че физическата система се състои от ядро и поле.
За това е писал Лао Дзъ в книгата си Дао Дъ Дзин:
Дао ражда Едно.
Едно ражда Две.
Две ражда три.
Три раждат безбройните неща.
Безбройните неща
изнасят на гърба си Слънчевото Ян
и обгръщат в недрата си Сенчестото Ин,
пронизани са от потока на енергията Ци,
която ги хармонизира.
Физическа система е тази, която има собствено физическо ядро. Такива са: елементарните частици, атомите, планетите, кометите, звездите, черните дупки, галактиките и т.н.
Формата на физическата система се определя от формата на ядрото, а тя е кълбо.
Звукосъчетанието ГА в езика Бхаджа е символ за физическа система въобще, но се употребява предимно за най-многобройните и най-малките възможни физически системи във Вселената. Те се появяват първи и биват унищожавани последни, защото са най-устойчивите на въздействието на двете тежнения физически системи. Заради своята многобройност, повсеместност и издържливост, те са началото и краят на физическото поле, началото и краят на всичко осезаемо във Вселената. Те са физическото поле.

ГА са две породи:
1. Родени от междузвездния вакуум, когато тежнението свиване има превес.
2. Родени от ядрото, когато тежнението разширение има превес.
ГА (най-малките) са единствените физически ядра във Вселената които нямат спътници и са (почти) еднакви, поради което взаимодействието между тях е много слабо и много бавно.
Те са Хаосът на древните, а Хаос е когато още няма изявена Черна дупка — централно ядро, което да постанови неравенство — Космос — Ред. Тогава ГА са еднакви и равноправни и няма Космос — Ред, а Хаос — равенство.

За Хаоса в Елада е записано следното:
В началото съществувал само вечният,
безграничен и тъмен Хаос.
В него се криел изворът на живота на света.
Всичко възникнало от безграничния Хаос —
целият свят и безсмъртните богове.
От Хаоса произлязла и богинята Земя — Гея.
ГА са семената от които е изградено всичко осезаемо.
Следващият откъс е от древната „Книга на Джан“:
През време на Четвъртата Вечност
Синовете получават заповед да създадат своите Образи.
Една трета отказва, двете други приемат.
Проклятието е произнесено.
Те ще се родят в Четвъртата,
ще страдат и ще причиняват страдание.
Това е Първата Война.
По-древните Колела се въртят надолу и нагоре…
Искрата на Майката изпълни всичко.
Имаше война между Творците и Разрушителите.
Водеше се битка за Пространство.
Семето се появяваше отново и отново.
Петте гласни звука от езика Бхаджа са отделени и предназначени за петте части на физическата система. От написаното до тук станаха известни три от тях: Е — Горната вода, И — Долната вода и А — Физическото поле. Станаха известни и местата на тези три понятия: на Горната вода — междузвездният вакуум — ЕН, на Долната вода — ядрото — ИН и на Физическото поле — пространството — АН. Но между тези три места има две граници.





Физическа система
§ 4:2:1. Долната граница на физическата система — У.

Долната граница на физическата система — У е между ядрото — ИН и пространството — АН.
През втория период от кръговрата долната граница У в езика Бхаджа се нарича РУ, защото пропуска през себе си ГА само в една посока — от пространството към ядрото. Тогава в обратната посока през У от ядрото не може да излезе нищо, дори и ГА.
През четвъртия период от кръговрата долната граница У в езика Бхаджа се нарича УР, защото пропуска през себе си ГА само в една посока — от ядрото към пространството. Тогава в обратната посока през У в ядрото не може да влезе нищо, дори и ГА.
В действителността УР може да се види в най-долната част от слънчевата хелиосфера, над самото слънчево ядро, там където се образуват гранулите
 


 УР е границата между земното ядро и „излъчваната“ от него нажежена магма, под твърдата земна кора.
В Индия, за долната граница на физическата система се казва:
Васуки или Шеша, цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан и служи за постеля на бог Вишну. Наричат го още Ананта, Безкрайният, тъй като се е увил около света. Когато боговете решили да избиват първичния океан, те взели Шеша и използвали тялото му като въже, с което мощно завъртели избивачката. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.
§ 4:2:2. Горната граница на физическата система — О.

Горната граница на физическата система — О е между пространството — АН и междузвездния вакуум — ЕН.
През втория период от кръговрата горната граница О в езика Бхаджа се нарича ОР защото пропуска през себе си ГА само в една посока — от междузвездния вакуум към пространството. Тогава в обратната посока през О, от пространството не може да излезе нищо, дори и ГА.
През четвъртия период от кръговрата горната граница О в езика Бхаджа се нарича РО защото пропуска през себе си ГА само в една посока — от пространството към междузвездния вакуум. Тогава в обратната посока през О в пространството не може да влезе нищо, дори и ГА.
През четвъртия период от кръговрата горната граница О практически е недоловима. Може да се определи само теоретично, чрез математически изчисления.
В Библията, за отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) и появата на пространството, има два текста.
В първия това е описано буквално, точно и ясно:
И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата,
която беше под простора,
от водата,
която беше над простора;
и стана така.
И Бог нарече простора Небе.
Във втория текст е използвана символиката мъж — жена:
Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън,
и той заспа;
и взе едно от ребрата му,
и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто,
което взе от човека
и я приведе при човека.
А човекът каза:
Тази вече е кост от костите ми
и плът от плътта ми;
тя ще се нарече Жена,
защото от Мъжа беше взета.
Затова ще остави човек баща си и майка си
и ще се привърже към жена си
и те ще бъдат една плът.
Ако запазим символиката мъж — жена от горния израз, сътворението на втората противоположност и пространството, може да се запише с едно кратко изречение:
Жената от Мъжа произлезе, а от нея Сина.
А сега да заменим думите от това изречение, със звуците от Бхаджа, които са тяхно съответствие.
Жената, е водата под простора, а нейният звук от Бхаджа е И. Мъжът, е водата над простора, а нейният звук от Бхаджа е Е. Действието произлезе, може да се осъществи само през горната граница на физическата система, а нейният звук е О. Втората част на изречението, е непълно записана за да се избегне повторение на думата произлезе, а от нея (произлезе) Сина, но се подразбира. За да произлезе нещо от водата под простора, то трябва да мине през долната граница, а нейният звук е У. И последната дума Синът, е простора — полето, а неговият звук е А. 


 § 4:3. Напрегнатостта на физическото поле — К.

Напрегнатостта на Физическото поле е неравновесието между двете тежнения, което устремява физическите системи към уравновесяване.
Всичко което се случва в материалния свят е следствие от промяната на напрегнатостта на полето. Тя е повелителят на изграждането, промените, поддържането и разграждането.
Днес във физиката, електротехниката и енергетиката се борави с електрическо напрежение. То е напрегнатостта на полето в генератора който произвежда или трансформатара който трансформира електричеството. Ефекта при късо съединение с 5, 50, 500 и 5000 волта електрическо напрежение е различен, защото е съразмерен с напрегнатостта на полето в генератора или трансформатора.
Съвременните учени използват посоката разширение на полето, разпада, за да извличат физически ядра — енергия, от ядрата на някои видове атоми. Те правят това като регулират напрегнатостта на полето на атомите. Могат да я поддържат стабилна, в необходимите граници за производство на електричество в атомните електроцентрали. Но могат и да премахнат ограниченията за увеличаване на напрегнатостта на полетата на атомите в атомната бомба. Ефектът от това за съжаление ни е известен.
По-горе писах че: Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.
От горното определение ще се спра на различията между ядрата. Ще започна първо с качествената изява на ядрото.
Качествена изява означава посоката и напрегнатостта на полето на физическата система. То буквално означава интензитета с който се отлъчват физически системи от централното ядро, когато посоката на полето е разширение, а интензитета на отлъчване е съразмерен на напрегнатостта на полето.
Да погледнем небесните тела с постиженията на астрономията. Там звездите са класифицирани по класове според спектъра, цвета на тяхното светлинно излъчване. То е качествената изява на техните ядра. Различния интензитет с който отлъчват се дължи на различната напрегнатост на техните полета.
А сега да погледнем атомите с постиженията на физиката. За да започне атомното ядро да „излъчва“ енергия то трябва да бъде приведено във възбудено състояние, т.е. да бъде приведено в по-високо енергийно ниво. А енергийните нива на ядрото според физиката са девет.
Всяко физическо поле може, и съществува само в границите на тези девет равнища на напрегнатост. В зависимост от големината на ядрото си то може да съществува в определени граници на пространството, където е във взаимодействие и под въздействието на други физически системи и където напрегнатостта на техните полета му позволява да съществува в рамките на деветте си равнища на полева напрегнатост. Над и под тези пространствени и полеви граници то не може да съществува. Там ще пребивават физически системи с друга големина на ядрата, по-големи или по-малки.
Големината е другата разлика между ядрата.
От тук следва, че напрегнатостта на околното поле придвижва и поставя физическите системи в пространството, там където могат да съществуват или променя големината на ядрата им.
Деветте равнища на напрегнатост на полето на физическата система се разделят на по три, за всяко от трите агрегатни състояния на материята. Тук най-добрият пример е Земята.
Материята около физическото ядро в четвърти период се изгражда от горе надолу. Първо ефира (състояние на материята около ядрото, различно от твърдо и течно), течността и последна твърдта. За деветте равнища на напрегнатост на полето те съответстват на 9-то, 8-то и 7-то — ефира, 6-то, 5-то и 4-то — течността и 3-то, 2-ро и 1-во твърдта. Напрегнатостта на полето около ядрото, ще намалява с течение на времето от 9-то към 1-во равнище, поради изразходване и намаляване на ядрото, заради изсмуканите от него физически системи.
От горното може да се заключи, че в микросвета:
Физическите системи с напрегнатост на полето си от първо, второ и трето равнище са елементарните частици с отрицателен заряд в съвременната физика.
Физическите системи с напрегнатост на полето си от четвърто, пето и шесто равнище са неутралните елементарни частици в съвременната физика.
Физическите системи с напрегнатост на полето си от седмо, осмо и девето равнище са елементарните частици с положителен заряд в съвременната физика.
Деветте равнища на напрегнатост на полето на физическата система са първообразът и източникът за култа към числото десет, десетичната мерна система и цифрите, а тяхната светлинна изява са деветте цвята от дъгата:
Кафяв
Червен
Оранжев
Розов
Жълт
Зелен
Синьозелен
Син
Виолетов
Символ за деветте равнища на напрегнатостта на полето в древността е и магическият квадрат, с начертани в него девет по-малки квадрата, с вписани в тях по една от деветте цифри така, че сборът на всеки три числа във водоравна, отвесна и диагонална посока да е винаги 15.
4 9 2
3 5 7
8 1 6
Но числото десет още го няма.
От написаното до тук следва, че в различна напрегнатост на всемирното поле могат да съществуват различни по големина части втора противоположност — ядра. Различните големини на ядрата, в които втората противоположност може да премине са разделени от преходи.
Ще повторя отново, че ако физическо ядро попадне в поле с критична напрегнатост — недопускаща съществуването на неговото поле в рамките на деветте му равнища на напрегнатост, то (ядрото) ще бъде променено до съответната големина за новата напрегнатост, чрез превеждането му през прехода или ще бъде преместено в пространството там където му е мястото.
Цифровото означение на прехода е Нула. Тогава тази част втора противоположност намираща се в това ядро е в трети период от своя кръговрат и ядрото е невидимо, защото двете тежнения са в равновесие и то няма изява в нито едно от деветте си равнища на качествена изява.
В действителността физическите системи извършват своя кръговрат в различни условия и поради това вариантите са много. Затова тук ще покажа само двата крайни.
Първият е когато физическата система извършва своя кръговрат в устойчиво променящо се околно поле. Вторият е когато околното поле въздейства на системата чрез резки промени на посоката и/или напрегнатостта си.
Деветте равнища на напрегнатостта на полето на една физическа система и прехода на ядрото и се изразяват с десетте цифри от механичния или електронен брояч.
За наше щастие Земята се развива по първия вариант и за да проследим развитието и чрез промените в брояча, ще приема условно и съвсем произволно, че възможните големини на ядрата във Вселената са седем. Затова нашият брояч, ще бъде със седем позиции 0000000.
Седемте нули ни показват, че земното ядро не се изявява в нито едно от качествените си равнища или големина, защото е в третия период от своя кръговрат. Когато е започнал четвъртия период от кръговрата на Земята, броячът е изписал 0009000. Това показва, че тогава земното ядро е било от средна големина, а полето с напрегнатост девето равнище и около ядрото се е появил ефирът му. Тогава Земята е станала звезда.
С времето напрегнатостта на полето закономерно е намалявала, заради намаляването на големината на ядрото, поради постоянното отлъчване на физически системи от него, а броячът ще е показал последователно 0008000, 0007000 докато е достигнал до 0006000. Тогава на Земята се е появила и течност и тя (Земята) е заприличала на днешния Юпитер. Напрегнатостта на земното поле е продължила да се понижава и броячът е достигнал до 0005000. Тогава земната повърхност е била течна.
Когато броячът е показал 0003000 се е появила и твърдата земна кора. Предполагам, че днес Земята е 0002000. Когато стане 0001000 ще бъде като Марс и Луната.А когато ядрото на Земята се изчерпи, полето и ще изчезне и тя ще престане да бъде физическа система. Ще е само камък, сбор от химически системи и инерцията на центробежната сила ще го раздроби. По земната орбита ще се понесе поток от астероиди — каменни отломки като тези между Марс и Юпитер и като тези от пръстените на Сатурн.
До тук бяха следствия само от първия вариант, при устойчиво развитие на физическата система. Но когато промяната на напрегнатостта на полето става рязко и в големи граници и/или се променя посоката му, последствията от това са различни.
Резките промени във физическите системи са следствие от външното въздействие при взаимодействието им с други физически системи, от степента на несъответствие между големината и качествената изява на ядрото и напрегнатостта на околното поле.
Преминаването през преходите може да е тихо, плавно и незабележимо или мигновена енплозия или инплозия.
Ако през втория период от кръговрата на мощна черна дупка, физическа система попадне в полето и напрегнатостта на полето на физическата система ще се понижи, примерно от 0005000 до 0001000 и ако външното поле на черната дупка не позволява на полето на нашата физическа система да остане и да съществува на първо равнище тя ще извърши преход. Ако е близо да ядрото на черната дупка ще се влее направо в него, но ако е на разстояние ще се слее с други себеподобни и ще образуват ново, по-голямо ядро, а броячът ще покаже 0090000.
Напрегнатостта на новото ядро ще се настрои спрямо полето на черната дупка и ако е възможно ще просъществува известно време, но ако тава не е възможно, ще се повтори понижение на напрегнатостта на полето и и преминаване през нов преход и образуване на ново още по-голямо ядро с големина 090000.
Ако през четвъртия период от кръговрата физическа система попадне в полето на мощна звезда, напрегнатостта на полето и (на физическата система) ще се повиши (така става с кометите), примерно от 0005000 до 0009000 и ако външното поле на звездата не позволява на полето на нашата физическа система да остане и да съществува на девето равнище тя ще извърши преход. Ако е близо до звездата вероятно е нашето ядро да премине през няколко бързи последователни прехода, като се преобразува в по-малки ядра в размер 0000100 и увеличавайки напрегнатостта на полето си да премине през следващия преход до 0000010. По време на тези краткотрайни преобразувания всички ядра се отдалечават от звездата и ако последното ядро маже да съществува в рамките на своите девет полеви равнища то ще остане като самостоятелна физическа система. Според използвания тук брояч, размер на ядрото 0000001–9 ще е ядро на най-малката физическа система ГА.
Това е първоначалният смисъл на десетичната мерна система, който отдавна е изгубен, а тя е останала само десетична бройна система. Но посрещането на третото хилядолетие беше ярък пример, до какво води непознаването и нецелесъобразното използване на двете системи — дванадесетичната и десетичната.
Десетичната мерна система не е времеизмерителна и затова много хора не можаха да се ориентират, кога завършва второто хилядолетие, през 1999-а или през 2000-а година и кога започва третото, през 2000-а или през 2001-а? И какво означава нулева година?
Дванадесетичната мерна система от Кръговрата и Зодиака е времеизмерителна. Тя е проста и ясна. Според дванадесетгодишният Юпитеров кръг, където всяка от дванадесетте му години е означена с подходящо животно, след годината на едно животно следва годината на друго и няма нулева година. Съмнение и грешка не може да има. § 4:4. Изграждане, съществуване и разграждане на една физическа система.

Кръговратът на Втората противоположност — изграждането, съществуването и разграждането на една физическа система, преминава през четири периода.
1. Ако приемем, че във Вселената не съществува нищо друго освен Първата противоположност, това означава, че няма движение, защото няма на какво и към какво. Няма откъде и накъде. Невъзможна е някаква отлика на нещо от друго нещо. Няма тежнения, поле, материя, енергия, пространство и време. Не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“ защото всичко е Едно.
По време на първия период от развитието на физическата система противоположностите са в съотношение единство — пълно обединение и са невидими. Поради това, днес този период е непознат за нас.
2. За да започне кръговрата, от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.
Ако едно тяло тегли след себе си друго с еластична връзка, в началото, при потегляне, първото тяло ще потегли само, ще придобие изпреварваща скорост и ще я увеличава докато му позволява еластичната връзка между телата. Когато еластичността на връзката намалее, ще започне бавно движение и на второто тяло. Неговата скорост ще се увеличава докато еластичността на връзката се изчерпи и скоростите на двете тела се изравнят.
Докато първото тяло поддържа същата скорост разстоянието между двете тела ще се запази непроменено. Но ако първото тяло забави своята скорост, еластичността на връзката и инерцията на второто тяло ще запазят скоростта му непроменена и тя ще превиши скоростта на първото тяло. Ако първото тяло продължи да забавя скоростта си, разликата между скоростите на двете тела ще се увеличава и някъде напред във времето и пространството второто тяло ще настигне първото.
Още в началото на кръговрата, когато започне отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея), ще се появят тежненията между тях и като следствие от това, полето. Тогава, според принципа на изпреварващия удар мощта на тежнението на Втората противоположност ще превиши тежнението на Първата и ще определи посоката свиване на полето, а напрегнатостта му ще предизвика действието изсмукване от Първата противоположност (от нея) на частици Втора противоположност — ядра, които ще започнат да се притеглят помежду си и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина ще стане централно за околните и те ще започнат да се втичат в него. То ще стане Черна дупка. Докато посоката на полето е свиване ще продължи пълненето на Ядрото — втичане на ГА в Черната дупка.
Изсмукването на частици Втора противоположност от Първата (от нея), може да става само в размер ГА (най-малките физически ядра).
През втория период от Черната дупка не може да излезе нищо, дори и ГА.
По време на втория период от развитието на физическата система, противоположностите ще са в съотношение разединение. Ще се появят тежненията, полето, движението, времето и пространството. Пространството ще се свива, а времето ще тече обратно.
От този период днес ние познаваме Черните дупки и инплозията на небесните тела. В древността той е наричан ЛИ, КХАЛИ, АДХАРМА, ИВА, МАРСА.
3. Поради увеличаване на големината на Черната дупка и намаляване на ефекта от изпреварващия удар, напрегнатостта на полето ще намалява до установяване на равновесие между тежненията на двете противоположности и втичането на ГА в Черната дупка ще спре. Ще изчезнат тежненията, полето, движението, времето и пространството.
По време на третия период от развитието на физическата система тежненията на двете противоположности ще са в равновесие, а противоположностите ще са в съотношение дуализъм — пълно разединение и Ядрото ще стане невидимо.
Поради това, днес този период е непознат за нас.
4. След като изтече третия период, равновесието ще се наруши. Мощта на тежнението на Първата противоположност ще започне да превишава мощта на тежнението на Втората и ще определи посоката разширение на полето, а напрегнатостта му ще предизвика изсмукване на частици Втора противоположност — ГА от Централното ядро (от него).
За това догоните са казали следното:
Тази частица (По — ядрото),
като разположена в средата на въздушния мехур
се въртяла и излъчвала частици материя
с помощта на светлина и глас,
което обаче било невидимо и безшумно.
По-скоро това била мисъл, отколкото дума.
Изсмукването на частици Втора противоположност от Ядрото (от него), може да става само в размер ГА (най-малките физически ядра).
Във физическото Ядро, никога няма и не може да има друго освен Втора противоположност. В четвъртия период в него не може да проникне нищо, по никакъв начин, дори и части Втора противоположност — ГА.
Ядрото може да бъде: погълнато от друго ядро, раздробено, изсмукано бавно или бързо, чрез енплозия от напрегнатостта на полето, но в него не може да се проникне.
В началото на четвъртия период отново ще се появят тежненията, полето, движението, пространството и времето. Съотношението между двете противоположности ще е обединение. Пространството ще се разширява, а времето ще тече в права посока.
Днес Земята е в четвъртия си период. В древността той е наричан ДХАРМА, ЛА, КХАЛА, ЕВА, САМАР.
Всички промени в състоянието на физическата система са следствие от промяната на напрегнатостта на полето, а напрегнатостта се променя като следствие от промяната на съотношението (неравновесието) между тежненията на двете противоположности.
Съотношението между тежненията на двете противоположности на всяка физическа система е следствие от естественото, закономерно развитие на самата система и въздействието върху нея на Единното всемирно поле, чиито посока, напрегнатост, плътност и мощ се променят и различават в зависимост от наличието, броя, състоянието и взаимното разположение на физическите системи в него.
Материята около Ядрото през първата половина от четвъртия период ще се изгражда низходящо и сферично, отвън навътре. Първо ще се изгради ефирът — физическите системи (състояние на материята около Ядрото, различно от твърдо и течно). Ефирът също ще се изгради отвън навътре. Първо най-отдалечените владения на Ядрото, състоящи се от ГА. По-вътрешният слой ще бъде от по-големи елементарни частици и така все по-навътре към Ядрото, докато се стигне до атомите и атмосферата. Естествено, според таблицата на Менделеев първо ще се появи водородът, след него хелия и т.н. Това действие на езика Бхаджа е ВИДА или ДИВА.
Днес учените знаят, че главите на кометите са обвити във „водороден облак“, а около ядрата на звездите „гори водород“. Така е защото той се произвежда там, от изсмуканите от Ядрото (от него) и групирали се около него елементарни частици и се преобразува в хелий.
По-късно ще се появят пари, под които ще се образува течност, а още по-късно, под течността ще се образува и твърдта.
В Библията това е записано така:
И Бог каза;
Да се събере на едно място водата,
която е под небето,
та да се яви сушата;
и стана така.
И Бог нарече сушата Земя,
а събраната вода нарече Морета…
Разграждането на материята около Ядрото през втората половина на четвъртия период ще става в същия порядък — от горе надолу. Първо ефира, след това течността и накрая твърдта. Това действие на езика Бхаджа е ВЕДА или ДЕВА.
Развитието през четвъртия период на една макрокосмическа физическа система е в следната последователност.
Звезда, „излъчваща“ в най-високата част на електромагнитния спектър, над видимата светлина.
Звезда, от спектрален клас О, с бял цвят.
Звезда, от спектрален клас В, със синьо-бял цвят.
Звезда, от спектрален клас А, със син цвят.
Звезда, от спектрален клас F, със зелен цвят.
Звезда, от спектрален клас G, със жълт цвят. Такова е и нашето Слънце.
Звезда, от спектрален клас К, с оранжев цвят.
Звезда, от спектрален клас М, с червен цвят.
Звезда, наричана „Кафяво джудже“.
Звезда, чието ядро е обвито с газове и пари — газова планета — Юпитер.


 

 След парите ще се появи течността, а след нея и твърдта. След изграждане на трите агрегатни състояния на материята около ядрото, при определени стойности на напрегнатостта на полето, според израза „Всяко нещо с времето си“, ще се появи и цялото многообразие от материални образувания които съществуват днес върху земното ядро. Това е нашият дом, планетата Земя. В древна Индия за този процес е казано:
Диханието става камък;
камъкът растение;
растението животно;
животното човек;
човекът дух,
а духът бог.
След време ще започне разграждането на нашата физическа система, отгоре надолу. Първо ще изчезне ефирът, след него атмосферата, течността ще слезе в земята, а после ще изчезне и тя. В такова състояние е днес Марс. 


 

 След още време той ще стане като Луната. Цялостното развитие на разгледаната дотук физическа система е следствие от „излъчването“ от Ядрото на Втора противоположност и намаляване на нейното количество, а от там и намаляване на размера на Ядрото. Това ще продължи до окончателното, пълно изчерпване на Втората противоположност от Ядрото и следователно ще изчезне и то. Системата вече няма да е физическа. Ще остане каменно кълбо, без гравитация и центробежната сила при неговото въртене ще го раздроби и по орбитата на нашата мъртва физическа система ще се понесат каменни отломки, като тези в астероидния пояс между Марс и Юпитер.
Това е „нормалното“, еволюционно развитие на физическите системи, но не винаги се случва така. Всичко във Вселената е настроено много фино. Единното всемирно поле е единно, но напрегнатостта му навсякъде е различна. Затова физическите системи прескачат някои части от процеса описан по-горе. А има и такива, които стигат до края на периода за „нула време“. Това са познатите ни инплозии (колапси) на небесните гиганти и енплозиите на нови и свръхнови звезди. § 4:5. Взаимодействие между две физически системи.

През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен и недостижим, но въпреки това равновесието е цел на всяко външно движение и вътрешно състояние.
Ако символично представим ядрото като ветроходна яхта, без двигател, то полето ще е платното и. При взаимодействие между две физически системи напрегнатостта между техните полета ще е вятърът, който ще издува платната им в определена степен и в определена посока, като устремява физическите системи към уравновесяване чрез две действия.
А. Преместване на ядрата им.
Б. Промяна на посоката, напрегнатостта, плътността и мощта на полетата им.
Целта на тези две действия е установяване в равновесно положение.
Промяната на посоката, напрегнатостта, плътността и мощта на полето и следствията от това ще бъдат описани в глава „Третото движение“.
Взаимодействието между физическите системи, тук ще бъде описано с примери само с физически системи в четвърти период от кръговрата, от развитието им, като движението и съществуването ще бъдат само в рамките на полето, без да преминават долната или горната граница на физическата система.
Четири са предпоставките оказващи влияние при взаимодействието между две физически системи.
1. Големината на ядрата им.
2. Разстоянието между ядрата им.
3. Разстоянието на ядрата от равновесното положение помежду им.
4. Посоката и напрегнатостта на полетата им.
Полето на една физическа система има посока, напрегнатост и плътност — следствия от съотношението между тежнението свиване и тежнението разширение на системата.
Полетата на две физически системи които си взаимодействат, се съпоставят и също установяват помежду си определена напрегнатост и посока. Поради това между тях ще възникнат посочените по-горе две действия А и Б.
При взаимодействие полетата се стремят към равновесно полево състояние, с нулева напрегнатост едно спрямо друго. За да осъществят това полетата преместват ядрата си на удовлетворяващо целта разстояние между тях (между ядрата).
§ 4:5:1 Радиалното движение на физическите системи — ВА.

Още появата на Втората противоположност — на физическото ядро вече е движение което няма да престане до настъпването на третия период.
През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен.
Първото движение за уравновесяване между физическите системи е Радиалното им движение — ВА в една от двете посоки, свиване или разширение.
Превесът на едно от двете тежнения определя посоката на Полето.
Изразено със звуците от Бхаджа, радиалното движение ВА и посоката ДА ще образуват думата ВАДА.
Радиалното движение на физически ядра от междузвездния вакуум към черната дупка може да се изрази с думата инплозия. Коренът и е съвременната английска дума blow (блоу) — духам.
Инплозия означава вятър към черната дупка, към централното ядро. Изразено със звуците от Бхаджа, радиалното движение — В, към долната вода — И и посоката ДА ще образуват думата ВИДА.
Радиалното движение на физическите ядра от централното ядро към междузвездния вакуум може да се изрази с думата енплозия. Коренът и е същият. Енплозия означава вятър към междузвездния вакуум.
Изразено със звуците от Бхаджа, радиалното движение — В, към горната вода — Е и посоката ДА ще образуват думата ВЕДА.
При образуване на думи в Бхаджа, звукът или сричката носител на главната идея, темата на разговора, се поставя в началото на думата. Тъй като тук говорим за радиалното движение ВА, в думите ВАДА, ВИДА и ВЕДА то е в началото. Но ако говорим за Посоката на полето, тогава ДА ще е в началото на думата. И ако тогава искаме да изразим с една дума и двете посоки думата ще е ДАВА или посъкратеният и вариант ДВА.
Ако искаме да изразим посоката свиване, думата ще е ДИВА.
ИВА е едно от имената на втория период от кръговрата.
Ако искаме да изразим посоката разширение, думата ще е ДЕВА.
ЕВА е едно от имената на четвъртия период от кръговрата.
Понятията кръговрат (на Закона, Водите и всички понятия от Балкхара, заедно) и цикличност на времето са неточни. Смисълът който е вложен в тях е описаното по горе радиално движение ВАДА на физическите системи, последователно в двете посоки — навътре към ядрото — ВИДА и навън към междузвездния вакуум — ВЕДА.
В Индия, символ за радиалното движение е:
… ведическият бог Ваю — богът на ветровете.
Той е бог и на нежния бриз,
дори и на дъха, оживяващ хора и животни.
Той е самият Дъх,
а от тук и бог на живота,
защото първото от което се нуждае живият човек
е дъхът.
За оживотворителното действие на дъха е споменато и в Библията:
И Господ Бог създаде човека
от пръст из земята,
и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;
и човекът стана жива душа.
Движението е изразено като вятър и в мита на догоните:
На своето място превърнал По във вятър
и така оставил това:
от момента, когато Амма сътворил всички неща,
всички те били в По,
те растели, но По не се увеличавало;
зърното По било превърнато във вятър,
но за това не трябва да се говори.
Също в Индия, радиалното движение в двете му посоки е символизирано с диханието на бог Брахма:
Когато Брахма издишва
се създава цялата Вселена,
а когато вдишва,
целият осезаем свят ще изчезне,
ще загуби видимата си форма
и ще се оттегли в божествената си същност,
където всичко се връща.
§ 4:5:2. Радиалното движение към Равновесното положение — ВАН.

Полето на една физическа система има посока, напрегнатост и плътност — следствия от съотношението между тежнението свиване и тежнението разширение на системата.
Полетата на две физически системи които си взаимодействат, се съпоставят и също установяват помежду си определена посока и напрегнатост.
При взаимодействие полетата се стремят към равновесно полево състояние, с нулева напрегнатост едно спрямо друго. За да осъществят това полетата преместват ядрата си на удовлетворяващо целта разстояние между тях (между ядрата).
При взаимодействието си две физически системи могат да бъдат в три пространствени разположения една спрямо друга.
1. Да са на разстояния при които се привличат.
2. Да са на разстояния при които се отблъскват.
3. Да са в Равновесно положение една спрямо друга.
От тези три точки се вижда, че физическите системи се движат, като се приближават една към друга или се отдалечават една от друга. Целта на тези две движения — ВАН на системите винаги е достигане на Равновесното им положение.
Мястото, Равновесното положение на установяване на радиалното движение в езика Бхаджа е ВАНА.
Разстоянието на Равновесното положение между две физически системи е:
1. Съразмерно на разликата от големината на ядрата им.
2. Съразмерно на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.
Скоростта на движението на физическите системи към или от Равновесното им положение е:
1. Съразмерна на разликата от големината на ядрата им.
2. Съразмерна на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.
3. Съразмерна на разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието до мястото на Равновесното им положение.
Ще дам за пример взаимодействие между звезда и фотон, роден от звездното ядро.
По точка първа за скоростта — разликата от големината на ядрата на звездата и фотона е огромна. Следователно и скоростта на движение към Равновесното им положение ще е огромна.
По точка втора за скоростта — сбора от посоката и напрегнатостта между полетата им, посоката и на двете е разширение, а напрегнатостта на полетата им, и между полетата им е огромна. Следователно и скоростта на движение към Равновесното им положение ще е огромна.
По точка трета за скоростта — разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието (повърхността на звездното ядро), до мястото на равновесното им положение е максимално възможното. Следователно и скоростта на движение на физическите системи за достигане на Равновесното им положение една спрямо друга ще е максимално възможната за този случай.
В горният пример фотонът ще бъде изстрелян със скоростта на светлината към мястото на Равновесното му положение спрямо звездата. Ще започне радиалното му движение ВЕДА.
Още от началото на радиалното движението към Равновесното положение на фотона, скоростта му ще се ускорява. Ускорението ще намалява с наближаване на фотона до Равновесното му положение — ВАНА спрямо звездата.
Ако учените днес уловят такава светлина, спектралните и линии ще са отместени към виолетовия край на спектъра.
След като фотонът достигне Равновесното си положение спрямо звездата, ускорението на скоростта му ще престане.
Практически Земята да е в Равновесното положение на фотона спрямо звездата е малко вероятно, но теоретически е възможно и ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии няма да бъдат отместени нито към виолетовия, нито към червения край на спектъра.
Щом фотонът премине Равновесното си положение спрямо звездата, неговата скорост ще започне да се забавя. С отдалечаване на фотона от равновесното му положение, забавянето ще нараства.
Ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии ще бъдат отместени към червения край на спектъра.
От написаното до тук следват изводите, че:
Скоростта на светлината е променлива и не е пределната скорост във Вселената.
Виолетовото отместване на спектралните линии на светлината е знак и мярка за ускоряване на движението и и приближаване на светлината към Равновесното и положение спрямо излъчилия я източник.
Червеното отместване на спектралните линии на светлината е знак и мярка за забавяне на движението и и отдалечаване на светлината от Равновесното и положение спрямо излъчилия я източник.
А сега ще дам пример за взаимодействие между звезда и комета.
Кометите са небесни тела прихванати и задържани от и в полето на звездата.
В момента на прихващането — начало на взаимодействието им, двете полета се съпоставят и определят мястото на Равновесното положение на двете небесни тела, едно спрямо друго.
Като следствие от това кометата (по-малката система) ще се отправи към Равновесното си положение в посока към звездата — ВИН с постоянно намаляващо ускорение. С достигане на Равновесното положение спрямо звездата ускорението на кометата ще престане, а след отминаването му скоростта и ще се забавя.
След отминаване на Равновесното положение и приближаване към звездата, напрегнатостта — К на полето на кометата ще се повиши, заради влиянието на звездното поле което ще предизвика по-интензивно „излъчване“ от ядрото и. Напрегнатостта на полето на кометата и „излъчването“ от ядрото и, ще се усилват с приближаване на кометата към звездата. Но напрегнатостта на полето на звездата и „излъчването“ и ще подчинят „излъчването“ от ядрото на кометата и ще му наложат своята посока — навън, отдалечаване от звездата — ВЕДА.
Затова около ядрото на кометата се образува светла опашка, която е насочена винаги навън от звездата през цялото време докато кометата е вътре в кръга на своето Равновесно положение спрямо звездата.
След като кометата заобиколи звездата и достигне своя перихелий ще започне да се отдалечава от нея — ВЕН и да се приближава към Равновесното си положение. Скоростта и ще започне да се ускорява, а интензивността на „излъчване“ от нейното ядро ще намалява. Когато кометата премине окръжността на Равновесното си положение спрямо звездата, скоростта и ще започне да се забавя, а светлата и опашка ще угасне. Забавянето ще расте с отдалечаването и от окръжността на Равновесното и положение.
С отдалечаване на кометата, навън от окръжността на Равновесното и положение, върху ядрото и ще се появи и химическа материя. Когато кометата достигне своя афелий, ядрото и ще е покрито с химическа материя. След афелия кометата ще тръгне обратно към Равновесното си положение и към звездата и това орбитално движение вече ще се повтаря многократно.
От написаното до тук се вижда, че кометата е небесно тяло хибрид, звезда — планета. Когато е вътре в окръжността на Равновесното си положение е звезда, а когато е вън е планета.
От представите на съвремието се разбира, че звездата е небесно тяло около чието ядро няма химическа материя (почти), а планета е небесно тяло, чието ядро е обвито с химическа материя.
Как влияе и се влияе химическата материя около ядрата на две физически системи при тяхното взаимодействие?
Мощта на тежнението свиване на централното ядро се усилва от тежненията свиване на физическите и химическите системи в полето му, към него и помежду тях.
Когато си взаимодействат две централни ядра (Земя — Луна), ядрата на физическите и химическите системи от техните полета също се привличат с другото централно ядро. Така те намаляват мощта на тежнението свиване — гравитацията на собственото си централно ядро, повишават напрегнатостта на полето му и се отдалечават от него (от ядрото).
Пример за това са големите морски и океански приливи, предизвиквани от Луната.
Друг пример са вертикалните земни трусове и гигантските вълни цунами. Те се предизвикват от развитието на тъмни петна върху земното ядро, под земната кора. Петната са същите като тези които се появяват и наблюдават върху слънчевата повърхност и се развиват по същия начин.
В случаите когато се образуват цунами, развитието на петното е като падане на капка върху гладка водна повърхност, крайният резултат от което са кръгово отдалечаващи се вълни по водната повърхност, навън от мястото, където е паднала капката. Падането на капката предизвиква вертикалния трус, а кръговото движение на вълни върху земното ядро, под земната твърд предизвикват отвесно над себе си промяна на напрегнатостта на земното поле. Това разширява материята над вълната и върху земната повърхност се движи друга вълна от повишена напрегнатост, следвайки вълната отдолу.
§ 4:5:3. Равновесното положение — ВРАНА.

През втори и четвърти период от кръговрата покоят е недостижим, но въпреки това равновесието е цел на всяко вътрешно и външно движение и състояние. Затова е уместно вместо покой за Битието да се употребява установяване — Н.
То е целта, уравновесяването на физическите системи чрез едновременното осъществяване на радиалното и третото движение и установяването им в Равновесното им положение една спрямо друга.
Едновременното извършване на радиалното и третото движение в езика Бхаджа се нарича ВРАН, а Равновесното положение е ВРАНА.
След първоначалното образуване на спътникова общност между звезда и комета, тяхното взаимодействие ще продължи със съответните следствия.
След много време орбитата на кометата ще се приближи по форма до окръжност и кометата ще остане само планета.
Елиптичността на орбитата на небесно тяло е знак и мярка, че то отскоро е спътник и извършва радиалното и третото движение към уравновесяване и установяване в равновесното си положение спрямо централното.
Когато орбитата на едно небесно тяло е окръжност, това е знак, че небесното тяло вече не извършва радиалното и третото движение, а е установено и обикаля по окръжността на Равновесното си положение.
Дължината на орбитата на една физическа система е равна на дължината на окръжността на равновесното и положение.
Съвременното движение по орбита на планетите от Слънчевата система е крайна фаза на тяхното установяване в Равновесното им положение спрямо Слънцето.
Равновесното положение между две физически системи е причината небесните тела да стоят твърдо и непоклатимо на своите орбити.
§ 4:5:4. Промяната, уравновесяването на физическите системи — Р, РА.

За всяка напрегнатост на полето — К има предписани възможности за изява — Х, които се осъществяват чрез второто действие към уравновесяване на физическите системи — Третото движение — РА.
РА е действието за уравновесяване на самата физическа система, като вътрешно състояние, съответстващо на напрегнатостта на околното поле. Така Законът създава, поддържа и разгражда цялото многообразие на форми и движения, които са се случвали, случват се и ще се случват във Вселената.
Действието РА е проявяване, изграждане, структуриране, преструктуриране, поддържане и разграждане на физическите системи и спътниковите общности. То е следствие от промяната на напрегнатостта на полето и взаимодействието на полетата на физическите системи и спътниковите общности.
В книгата Джан можем да прочетем следния текст:
Как ги създава Фохат? Той събира Огнения прах. Образува Огнени Топки. Минава през тях и около тях като им влива живот и после ги привежда в движение: едни в една посока, други — в друга. Те са студени, тай ги стопля. Те са сухи, той ги овлажнява. Те блестят, той ги духа и охлажда. Така действува Фохат, от един Здрач до друг, през Седем Вечности.
Това е философското обобщение от Платон за делото на Хераклит:
Хераклитовото „всичко тече“ е велик философски принцип,
синтезиращ основното противоречие на битието —
противоречието между възникването и унищожението.
Ето защо всичко което възниква, загива.
Нерушима е единствено промяната,
която господства над всяка относителна устойчивост.
Действието РА в съвременната физика се измерва с честотата на електромагнитните трептения, а в древността е египетският бог РА.
Звукът Р е избран за символ на второто действие към уравновесяване на полето и физическите системи — на електромагнитните трептения, поради факта, че единствено при неговото озвучаване езикът ни трепти и вибрира.
За да подчертаят важността на действието древните не четат своите писания, а ги пеят, защото музиката е звуци с различна честота, ритъм и тембър — най-великото изкуство. По същата причина отделните части на писанията се наричат песни.
Това пеене е останало и в днешните религии.
§ 4:5:5. Третото движение на физическите системи — РАН.

Днес е известно, че небесните тела извършват две основни движения — денонощното въртене около собствената си ос и годишното обикаляне около централното ядро. В предишна статия стана ясно, че орбиталното движение на небесните тела е установяването им в Равновесно положение.
Но физическите системи освен горните две движения извършват и трето — въртене около собствена ос, която съвпада с орбитата.
Третото движение е причина, осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости, а Венера и Уран дори са се завъртели на 180 и 270 градуса спрямо еклиптиката. Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина и за промените на климата, сега и преди.
За Третото движение в Библията е записано следното:
Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.
И още:
И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.
Какво е Третото движение?
От астрономията знаем, че почти всички планети от Слънчевата система имат пръстени. Най-ясно те са изразени при Сатурн. Това показва, че планетните им екватори имат своето продължение във формата на полетата им. 




 


Някъде по-горе употребих символиката, че ядрото е ветроходна яхта, полето — платното и, а напрегнатостта между двете полета — вятъра. И тук ще използвам подобна символика. Ядрото ще е човешка глава, полето — широкопола шапка, а напрегнатостта между двете полета — насрещен вятър:

 



 Ако вятърът не е много силен и периферията на шапката е успоредна на посоката на вятъра, шапката ще остане на главата. Но ако вятърът е силен или човекът си повдигне главата, вятърът ще блъсне предния край на периферията нагоре и ще издуха шапката от главата му. Същото ще се случи и със земното поле, ако по някаква причина слънчевото „излъчване“ се усили значително. Земното поле ще се завърти с полюса си към Слънцето и ще бъде издухано, заедно с всичко намиращо се на земната повърхност и тя ще стане бял лист, върху който ще се напише нова глава от развитието на материята върху нея.
Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на южна Европа. Така е било при последния ледников период. Ако екваторът е с наклон към земната орбита от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса, екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.
Ако наклонът започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата.
Ако наклонът продължи да се увеличава, поради Третото движение, ще дойде момент когато Земята ще се завърти на 90 градуса и ще застане с полюса към Слънцето. След време ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера.
Днес Венера е в това положение.
Преди да продължа трябва да направя едно уточнение. Двигателят на денонощното въртене на Земята не е оста, а магнитосферата. Не е ядрото, а Полето.
В древността, смяната на полюсите и посоката на въртене на Земята, заедно с нейната магнитосфера е изобразявано с два варианта на един символ — пречупеният кръст известен днес с името свастика.
vidovden_suastika.png
Суастикха, асуастикха





Първият вариант, който днес е религиозен символ в будизма е наречен Су асти, което означава Добре. Ако искаме да определим това Добре в сегашно време, трябва да добавим и глагола съм, в сегашно време, трето лице, единствено число Добре е — Су асти е.
Това Су Асте е, както твърди Милош Сидоров е първообразът на съвременната българска дума щастие и аз съм напълно съгласен с него.
Какво символизира Су асти?
Погледнато от небесния север, сегашното денонощно въртене на Земята е Су асти — в правилна посока, от запад на изток.
Когато Земята, поради Третото движение се завърти на 180 градуса и застане в положение в каквото е сега Венера, погледнато от небесния север денонощното въртене ще бъде А Су асти. Земята ще се върти от изток на запад, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. А Су асти означава Не е добре. Този вариант на пречупения кръст беше използван от нацистите.
След време Третото движение ще завърти Земята на 270 градуса, с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е Уран.
А когато Земята опише пълна окръжност по меридиана и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а денонощното и въртене отново ще бъде Су асти.
Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени. Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните. От това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени.
За наша радост, слънчевата активност все още се повишава в „нормални“ граници и предизвиква само смущения в транспорта, електроснабдяването, съобщенията и в човешкото здраве. Но при мощните звезди, които нямат химическа материя нещата стоят по друг начин.
Когато има струпване на звезди и няколко обикалят около една централна, обикалящите постоянно променят местоположението си една спрямо друга. С това се променя и влиянието им една спрямо друга, като следствие от непрекъснатото съпоставяне на полетата им и промяната на напрегнатостта.
Тъй като те са силно напрегнати физически системи и „излъчването“ им е мощно, символично това означава, че широкополата шапка е здраво закрепена за главата на човека и вятърът от централната звезда не може да я издуха. Но ако зад някоя от звездите мине друга звезда, тогава периферията на шапката ще бъде подложена на двоен натиск. Отпред, от централната звезда нагоре, а отзад, от третата звезда надолу.
Във Вселената всичко се намира във фино неравновесие и всяка рязка промяна довежда до сериозни последици. В нашия случай е достатъчна само лека промяна на наклона на периферията на шапката и ще последва действие с геометрична прогресия. Наклонът на полето на потърпевшата звезда ще се променя с увеличаваща се скорост, което ще предизвика съответно усилване на нейното „излъчване“. На практика това ще бъде избухване на свръхнова звезда.
В древността, в Индия, според книгата „Индийска митология“ това действие е описано така:
Вадждра е мълнията на Хиндра.
Това е оръжието което богът запраща по враговете си.
То е диск,
с дупка по средата
и се върти непрекъснато докато лети към целта.
През цялото време от него изскачат светкавици
и той заприличва на огнено колело.
Вадждра е това, което наблюдават астрономите по време на избухване на свръхнова звезда. Каква е мощта на Вадждра можем да научим от следния цитат от популярно списание (цитирам по памет):
Американски учени са наблюдавали в далечния космос с телескопа Хабъл избухването на свръхнова звезда. То било толкова мощно, че взривната вълна по пътя си запалила стотици нови звезди.
Ето, това е Вадждра.
При планетите Третото движение се извършва бавно и плавно, незабележимо за нас. При звездите бързо и рязко, забележимо за нас, но еднократно. В микросвета Третото движение се извършва рязко, бързо и многократно. Затова там може да се отчете и неговата честота, т.е. с каква скорост полето на ядрото ще се върти спрямо „посоката на вятъра“, последователно в положения: екватор с право въртене, северен полюс, екватор с обратно въртене, южен полюс и отначало.




При позиция екватор с правилно въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да „излъчва“.
Изразено чрез графиката синусоида, това ще е нулева пресечна точка.
При позиция северен полюс към „вятър отляво“, физическата система, освен собственото си „излъчване“ ще пропуска през себе си ГА и от слънчевия вятър защото магнитносиловите линии на полето при полюсите и съвпадат с посоката на слънчевия вятър, а „излъченото“ ще е отдясно, от южния полюс.
Изразено чрез синусоидалната графика това ще е най-високата и точка, плюс.
При позиция екватор с обратно въртене към „вятър отляво“, физическата система няма да „излъчва“.
Изразено чрез графиката синусоида, това ще е нулева пресечна точка.



http://budha2.blog.bg/


http://uploads.worldlibrary.net/uploads/pdf/20120905185432__________pdf.pdf

Няма коментари:

Публикуване на коментар