„Приемете факта безропотно като малко дете и бъдете готов да отхвърлите всяко предубеждение, следвайте смирено Природата накъдето и към каквато и бездна да ви води – или вие нищо няма да научите.“
Т. Х. Хъксли
Днес най-новите научни изследвания доказват, че Вселената е гигантска холограма. Тази идея обединява и религия, и философия, и наука. Още в най-древните учения, в източните религии и философии се говори, че светът е една илюзия… мая, а днес науката го доказва. Оказва се, че филмите като „Матрицата“ не са просто фантастика…
Първи достигат до тази идея двама от най-изтъкнатите световни мислители: Дейвид Бом, квантов физик, ученик на Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог и автор на класическото невропсихологическо ръководство – Езици на мозъка.
Интересно е, че Бом и Прибрам достигат до своите заключения независимо един от друг, въпреки че работят в две твърде различни направления.
Холографският модел обяснява редица мистерии- способността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят посоката, от която идва звук; способността ни да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години; способността на съзнанието да влияе върху света ,телепатията, предсказване на бъдещето, синхроничносттта, мистичното чувство за единство с Вселената и дори психокинезата.
Какво всъщност е холограма?
Какво представлява холографският образ?
Холографският образ е открит 1947 г. от Денис Габор. Той представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч и изглежда напълно реален. За да се получи холографски образ на даден обект, излъчваната от единичен лазер светлина се разделя на два отделни лъча. Първият лъч се отразява от обекта, който трябва да бъде фотографиран. Тогава на втория лъч се позволява да се сблъска с отразената светлина от първия. Така те създават интерференчна картина, която се записва на фотоплака. За невъоръженото око образът върху филма няма нищо общо с фотографирания обект и прилича на концентрични кръгове. Но щом друг лазерен лъч (или в някои случаи просто ярък светлинен източник) мине през филма, триизмерният образ на оригинала отново се появява. Триизмерността на подобни образи често пъти е страхотно убедителна. Ние може да я разглеждаме от различни страни, но ако се опитаме да я докоснем, ще открием, че там реално няма нищо. Наскоро обаче учените създадоха дори холограма, която създава усещане за допир и за движение по ръката.
Изследванията на Бом и Прибрам предоставят напълно нов начин за разглеждане на света:
„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“
Според Прибрам това не означава, че няма нищо извън нас. Това просто означава, че светът има два различни аспекта на неговата реалност. Когато преминава през филтъра на лещите на нашия мозък, той се проявява по начина, по който го познаваме. Но ако можем да се отървем от нашите очни лещи, ние ще го преживеем като една интерференчна картина.
Въпросът, който започва да го безпокои Прибрам, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?“ „Коя е истинската реалност – привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя или мъглявината от интерференчни структури, записани от мозъка?“Кой от тези аспекти е реален и кой – илюзия? „И двата са реални за мен – казва Прибрам – или, ако искате да го изрека, нито един от тях не е реален.“
Това наистина е трудно за схващане. Това, което създава затруднения в случая е, че ние не гледаме холограмата. Ние сме част от холограмата!
Триизмерността не е единственият забележителен аспект на холограмите. Друго нейно специфично качество е, че информация за цялото се съдържа във всяка нейна част.
„Ако холографска фотоплака, която съдържа образа на ябълка, бъде разрязана наполовина и след това осветена с лазер, всяка половинка ще съдържа цялостния образ на ябълката! Дори ако половинките отново и отново се разделят, от всяко малко парченце от филма може да се възстанови образът на цяла ябълка (макар че образът ще става все по-неясен с намаляването на частите). За разлика от нормалните снимки, всеки малък фрагмент от холографския филм съдържа пълната информация, записана върху целия филм.“
Тъй като мозъкът е холограма, спомените не се съдържат в едно определено място, а са във всяка негова част. Изследванията на големия невропсихолог – Карл Лешли доказват това. Той тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на мозъците им и отново пуска през лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците им да изреже, той не може да унищожи техните спомени.
Споменът не е единственото нещо, което мозъкът може да обработи холографски.
Зрението също е холографско.
Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се отстрани до 90% от зрителната кора на плъх, животното все още може да изпълнява задачи, изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прерязани, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи.
Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:
„Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка.“
Холограмата притежава фантастичен капацитет за съхраняване на информация .
Холографията обяснява също как нашите мозъци могат да съхраняват толкова много информация върху такова малко пространство. Блестящият физик и математик Джон фон Нойман пресмята, че в хода на един средно дълъг човешки живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 2,8 х Ю20 (280 000 000 000 000 000 000) бита. Това е потресаващо количество информация и изследователите на мозъка отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да обяснява подобни огромни възможности.
Характерно за холограмата е и, че чрез променяне на ъгъла, от който двата лазера облъчват холографската плака, става възможно да се запишат множество различни образи върху една и съща повърхност.
Всеки записан по такъв начин образ може да бъде възстановен просто като се освети фотоплаката с лазерен лъч под същия ъгъл, под който е бил записан от първоначалните два лъча.
Холографски фотоплаки ни предоставят начин за разбиране на нашата способност да си припомняме и да забравяме. Нашата способност да си припомняме е аналогична на осветяването с лазерен лъч върху подобно парче филм и извикването на определен образ, а когато не можем да си припомним нещо, то е защото не можем да намерим точния ъгъл.
Идеята за холограмата обяснява и разпознаването на познати неща. Например абсолютната убеденост, която изпитваме, когато видим познато лице сред стотина души, а и също когато разпознаваме някого, когото не сме виждали от много години.
Холограмата съдържа някакъв скрит ред. Съществува единство. По същия начин във Вселената съществува скрит ред и всички неща са в единство.
Тези идеи се доказват в различни изследвания на Бом и други физици. Във своята работа Бом се натъква на впечатляващ пример за квантова взаимосвързаност при изучаването на плазмата. За негово удивление той открива, че когато електроните са в плазма, те престават да се държат като отделни частици и започват да се държат като че ли са част от по-голямо и взаимосвързано цяло. След множество изледвания Бом достига до идеята, че може би нещата, които ние възприемаме като безпорядъчни, изобщо не са такива.
Под холограмата остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма.
Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността имплицитен (забулен, неявен, скрит) ред, а нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитен(разбулен, явен, открит) ред. Когато изглежда, че един електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и разбулвания. Когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Между двата реда има плавен и постоянен обмен и всяко подобие на местоположение изчезва.
Освен,че има ред, Бом достига и до смайващите идеи, че Вселената всъщност не е съставена от отделни части и не може да се дели на отделни фрагменти, на жива и нежива.
Всичко във Вселената е всъщност Едно!
„Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето, излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми, неспокойни океани и премигващи звезди в космоса.
Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все пак да притежават свои собствени уникални качества.“
И Бом, и Прибрам отбелязват, че преживяванията, описани от мистиците през вековете – като усещане за космическо единство с Вселената, чувство на единение с всичко живо и т. н. – са твърде много сходни с описанията на неявния ред. Те предполагат, че може би мистиците са в състояние по някакъв начин да надзъртат отвъд обичайната проявена реалност и да съзират нейните по-дълбоки, по-холографски качества. Психиатърът МонтъгюУлман смята, че болните от психоза също са в състояние да преживяват някои аспекти от холографското равнище на реалността. Но тъй като те не могат да подредят преживяванията си рационално, тези надзъртания само наподобяват описаното от мистиците.(Това хвърля светлина върху моите разсъждения в темата – Реален ли е светът, който виждаме)
Идеята за Холографската Вселена обяснява и влиянието на съзнанието върху света, както и сънищата и осъзнатите сънища.
Синхроничността също може да бъде обяснена с идеята за холограмата. Синхроничността е всъщност „цепнатина в тъканта на реалността.“
Използвана литература: „Холографската Вселена“ Майкъл Толбот
Т. Х. Хъксли
Днес най-новите научни изследвания доказват, че Вселената е гигантска холограма. Тази идея обединява и религия, и философия, и наука. Още в най-древните учения, в източните религии и философии се говори, че светът е една илюзия… мая, а днес науката го доказва. Оказва се, че филмите като „Матрицата“ не са просто фантастика…
Първи достигат до тази идея двама от най-изтъкнатите световни мислители: Дейвид Бом, квантов физик, ученик на Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог и автор на класическото невропсихологическо ръководство – Езици на мозъка.
Интересно е, че Бом и Прибрам достигат до своите заключения независимо един от друг, въпреки че работят в две твърде различни направления.
Холографският модел обяснява редица мистерии- способността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят посоката, от която идва звук; способността ни да разпознаваме лицето на човек, когото не сме виждали много години; способността на съзнанието да влияе върху света ,телепатията, предсказване на бъдещето, синхроничносттта, мистичното чувство за единство с Вселената и дори психокинезата.
Какво всъщност е холограма?
Какво представлява холографският образ?
Холографският образ е открит 1947 г. от Денис Габор. Той представлява триизмерен обект, “сътворен” с помощта на лазерен лъч и изглежда напълно реален. За да се получи холографски образ на даден обект, излъчваната от единичен лазер светлина се разделя на два отделни лъча. Първият лъч се отразява от обекта, който трябва да бъде фотографиран. Тогава на втория лъч се позволява да се сблъска с отразената светлина от първия. Така те създават интерференчна картина, която се записва на фотоплака. За невъоръженото око образът върху филма няма нищо общо с фотографирания обект и прилича на концентрични кръгове. Но щом друг лазерен лъч (или в някои случаи просто ярък светлинен източник) мине през филма, триизмерният образ на оригинала отново се появява. Триизмерността на подобни образи често пъти е страхотно убедителна. Ние може да я разглеждаме от различни страни, но ако се опитаме да я докоснем, ще открием, че там реално няма нищо. Наскоро обаче учените създадоха дори холограма, която създава усещане за допир и за движение по ръката.
Изследванията на Бом и Прибрам предоставят напълно нов начин за разглеждане на света:
„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“
Според Прибрам това не означава, че няма нищо извън нас. Това просто означава, че светът има два различни аспекта на неговата реалност. Когато преминава през филтъра на лещите на нашия мозък, той се проявява по начина, по който го познаваме. Но ако можем да се отървем от нашите очни лещи, ние ще го преживеем като една интерференчна картина.
Въпросът, който започва да го безпокои Прибрам, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?“ „Коя е истинската реалност – привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя или мъглявината от интерференчни структури, записани от мозъка?“Кой от тези аспекти е реален и кой – илюзия? „И двата са реални за мен – казва Прибрам – или, ако искате да го изрека, нито един от тях не е реален.“
Това наистина е трудно за схващане. Това, което създава затруднения в случая е, че ние не гледаме холограмата. Ние сме част от холограмата!
Триизмерността не е единственият забележителен аспект на холограмите. Друго нейно специфично качество е, че информация за цялото се съдържа във всяка нейна част.
„Ако холографска фотоплака, която съдържа образа на ябълка, бъде разрязана наполовина и след това осветена с лазер, всяка половинка ще съдържа цялостния образ на ябълката! Дори ако половинките отново и отново се разделят, от всяко малко парченце от филма може да се възстанови образът на цяла ябълка (макар че образът ще става все по-неясен с намаляването на частите). За разлика от нормалните снимки, всеки малък фрагмент от холографския филм съдържа пълната информация, записана върху целия филм.“
Тъй като мозъкът е холограма, спомените не се съдържат в едно определено място, а са във всяка негова част. Изследванията на големия невропсихолог – Карл Лешли доказват това. Той тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След това хирургически отстранява различни части на мозъците им и отново пуска през лабиринта. За своя изненада открива, че която и част от мозъците им да изреже, той не може да унищожи техните спомени.
Споменът не е единственото нещо, което мозъкът може да обработи холографски.
Зрението също е холографско.
Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се отстрани до 90% от зрителната кора на плъх, животното все още може да изпълнява задачи, изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прерязани, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи.
Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:
„Точно както всяка част на една холограма съдържа образът на цялото, всяка част на вселената обгръща цялото. Това означава, че ако ние знаем какъв подход да изберем към нея, можем да открием галактиката Андромеда върху нокътя на палеца на лявата си ръка. Можем също да открием Клеопатра, когато среща за пръв път Цезар, защото по принцип цялото минало и неявните следствия за цялото бъдеще са също забулени във всяка малка част на пространството и времето. Всяка клетка в нашето тяло обгръща целия космос. Същото прави и всеки лист, всяка дъждовна капка и всяка прашинка.“
Холограмата притежава фантастичен капацитет за съхраняване на информация .
Холографията обяснява също как нашите мозъци могат да съхраняват толкова много информация върху такова малко пространство. Блестящият физик и математик Джон фон Нойман пресмята, че в хода на един средно дълъг човешки живот мозъкът запаметява информация от порядъка на 2,8 х Ю20 (280 000 000 000 000 000 000) бита. Това е потресаващо количество информация и изследователите на мозъка отдавна се стараят да се доберат до механизъм, който да обяснява подобни огромни възможности.
Характерно за холограмата е и, че чрез променяне на ъгъла, от който двата лазера облъчват холографската плака, става възможно да се запишат множество различни образи върху една и съща повърхност.
Всеки записан по такъв начин образ може да бъде възстановен просто като се освети фотоплаката с лазерен лъч под същия ъгъл, под който е бил записан от първоначалните два лъча.
Холографски фотоплаки ни предоставят начин за разбиране на нашата способност да си припомняме и да забравяме. Нашата способност да си припомняме е аналогична на осветяването с лазерен лъч върху подобно парче филм и извикването на определен образ, а когато не можем да си припомним нещо, то е защото не можем да намерим точния ъгъл.
Идеята за холограмата обяснява и разпознаването на познати неща. Например абсолютната убеденост, която изпитваме, когато видим познато лице сред стотина души, а и също когато разпознаваме някого, когото не сме виждали от много години.
Холограмата съдържа някакъв скрит ред. Съществува единство. По същия начин във Вселената съществува скрит ред и всички неща са в единство.
Тези идеи се доказват в различни изследвания на Бом и други физици. Във своята работа Бом се натъква на впечатляващ пример за квантова взаимосвързаност при изучаването на плазмата. За негово удивление той открива, че когато електроните са в плазма, те престават да се държат като отделни частици и започват да се държат като че ли са част от по-голямо и взаимосвързано цяло. След множество изледвания Бом достига до идеята, че може би нещата, които ние възприемаме като безпорядъчни, изобщо не са такива.
Под холограмата остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на нашия физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака поражда холограма.
Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността имплицитен (забулен, неявен, скрит) ред, а нашето равнище на съществуване обозначава като експлицитен(разбулен, явен, открит) ред. Когато изглежда, че един електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и разбулвания. Когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е изгубена. Просто се е забулила обратно в по-дълбокото ниво, от което е изникнала. Между двата реда има плавен и постоянен обмен и всяко подобие на местоположение изчезва.
Освен,че има ред, Бом достига и до смайващите идеи, че Вселената всъщност не е съставена от отделни части и не може да се дели на отделни фрагменти, на жива и нежива.
Всичко във Вселената е всъщност Едно!
„Нека за момент поразсъждаваме върху това. Погледнете ръката си. Сега погледнете светлината, идваща от лампата над вас. Отправете поглед и към кучето, излегнало се в краката ви. Вие сте не просто направени от едни и същи неща. Вие сте едно и също нещо. Едно нещо. Цяло, неразчупено. Едно огромно нещо, което разширява своите неизброими ръце и израстъци във всичките видими обекти, атоми, неспокойни океани и премигващи звезди в космоса.
Това не означава, предупреждава Бом, че вселената е една гигантска недиференцирана маса. Нещата могат да бъдат част от едно неделимо цяло и все пак да притежават свои собствени уникални качества.“
И Бом, и Прибрам отбелязват, че преживяванията, описани от мистиците през вековете – като усещане за космическо единство с Вселената, чувство на единение с всичко живо и т. н. – са твърде много сходни с описанията на неявния ред. Те предполагат, че може би мистиците са в състояние по някакъв начин да надзъртат отвъд обичайната проявена реалност и да съзират нейните по-дълбоки, по-холографски качества. Психиатърът МонтъгюУлман смята, че болните от психоза също са в състояние да преживяват някои аспекти от холографското равнище на реалността. Но тъй като те не могат да подредят преживяванията си рационално, тези надзъртания само наподобяват описаното от мистиците.(Това хвърля светлина върху моите разсъждения в темата – Реален ли е светът, който виждаме)
Идеята за Холографската Вселена обяснява и влиянието на съзнанието върху света, както и сънищата и осъзнатите сънища.
Синхроничността също може да бъде обяснена с идеята за холограмата. Синхроничността е всъщност „цепнатина в тъканта на реалността.“
Използвана литература: „Холографската Вселена“ Майкъл Толбот
Няма коментари:
Публикуване на коментар