Мисли Форми 172

             

Смъртта е само илюзия на човешкия мозък. Съзнанието създава материята

Колкото и противоречиво да звучи за мнозина, един учен разкрива как смъртта не е реална, а илюзия. Животът не свършва, когато тялото умре и може да продължи вечно. Робърт Ланза от Университета Wake Forest твърди в своята книга „Биоцентризмът“, че смъртта е илюзия, генерирана от нашето съзнание.

Според тази теория има много реалности, подкрепени от различни нива на съзнание. По този начин, краят на живота ще бъде само една представа, настанена в умовете ни. Тъй като, ако няма нито време, нито място, няма смърт.

Освен това изследователят твърди, че безсмъртието не означава постоянно съществуване във времето, а живеене извън времето. Концепцията за смъртта, каквато я познаваме, не съществува в нито един реален смисъл, тъй като няма истински ограничения, според които тя може да бъде определена.

Идеята за биоцентризма е подобна на теорията за паралелни вселени. Хипотезата, формулирана от много теоретични физици, според която има безкраен брой вселени, в които съществуват и се появяват едновременно различни вариации на хора и ситуации.

По този начин, ако някой вярва в смъртта през целия си живот, той ще създаде своята реалност въз основа на тази вяра.

И обратното, ако някой вярва, че е направен от безсмъртна същност и че само преминаваме в този живот, той ще живее по начин, съвсем различен от този, на който сме свикнали. Въз основа на тази вяра създава реалност, иначе съвсем несъвместима с предишната.

Теорията на Биоцентризма казва, че съзнанието е сътворило материята и Вселената, а не обратно. В основите на теорията са заложени принципите на квантовата механика и квантовите процеси, които се случват в един специален участък от мозъка. Учените смятат, че точно този участък от мозъка поражда съзнанието.

Квантовият експеримент с двата процепа

Учените наблюдават частица, която се движи към преграда с два процепа – преминава през единия или другия процеп. Парадоксалното е, че една частица може да премине и да пренесе потенциала си през двата процепа едновременно и да интерферира сама със себе си, както вълните правят. 

Нещата стават още по-странни когато учените решават да поставят сензор пред единия процеп. Тогава се вижда, че частицата преминава само през него и се държи като материя.

Самото наблюдение кара електрона да се държи според очакваното. Когато не се наблюдава електронът е просто потенциал информация, който преминава в суперпозиция през двата отвора, докато не бъде наблюдаван и от него не се очаква определено поведение. 

Това е повратната точка в квантовата механика, която ни кара да се запитаме: „Какво всъщност представлява материята?“ 

Експериментът нагледно показва, че материята и енергията могат да имат характеристики както на частици, така и на вълни. 

И че поведението на частиците се променя въз основа на съзнанието и възприятието на човек. „Животът е приключение, което надхвърля нашия обикновен линеен начин на мислене“, категоричен е Ланза. Смъртта може да се окаже не толкова окончателна колкото повечето от нас смятат.

             

          
               

              

Природата/Практири е тази която се движи, отражението на това движение пада в/у Азъ и той мисли че се движи. Докато го прави той е във робство, когато открие че никога не се движи че е вездесъщ тогава е свободен.

Разликите му индивидуалната душа(съзнание) и Брахман са привидни. Индивидуалната душа просто е заблудена от илюзиите на тялото и умът.

СВЯТАТА НАУКА от Гянатавар Свами Шри Юктешвар              

Вълните в Читта се наричат Врити те са нашата Вселена.

Чита черпи енергия(информция) от природата и я изпраща навън като мисъл. При хората по подобие на боговете е същото, имаме инструмент-око, орган- мозъчни центрове и ум които ги свързва. Умът поема впечатлението и го подава на Будхи който определя кое е истина и взема решение, заедно с това просветва идеята за егото. След това тази смесица от действия и реакции се предоставя на Джива - истинската душа(в сърцето) - която възприема един обект в тази смесица.

"Моето тяло е само восък и фитил за пламък. Когато свещта изгори, Светлината грее другаде. "

~ Египетската книга на мъртвите

             

Сутра 28 [Влизайки в Бхуварлока („въздух” или „свят на ставането”), човек става Двиджа или„дважди роден”. Той разбира втората част на материалното творение– тази на по-финитечастици, на тънките сили. Такова състояние на умовете преобладава в Двапара Юга.]

Когато човек, бидейки кръстен, започва да се разкайва и се връща обратно към Вечния Баща, и оттегляйки своето Аз от грубия материалния свят Бхулока, навлиза в света на фината материя Бхуварлока, казва се, че той става Двиджа или дважди роден тип. В това състояние той разбира своите вътрешни електричества – втората, фината част на създанието.


Разбира също, че съществуването на външното не е нищо друго, освен просто срастване или съединение на неговите фини вътрешни обекти на сетивата (отрицателните
свойства на електричествата) с неговите пет органа на сетивност (положителните свойства) чрез неговите пет органа на действие (неутралните свойства на същите), дължащо се на функционирането на неговия ум и съвест
(съзнание).

Това състояние на хората е Двапара; и когато това става естествено всеобщото състояние на човешките същества в някаква слънчева система, казва се, че цялата тази система е в Двапара Юга.

В този Двапара период сърцето става устойчиво.Ако човек продължава да бъде в това кръстено състояние, оставайки потопен в свещената река, той постепенно стига до
приятно състояние, в което сърцето му напълно изоставя идеите за външния свят и се отдава само на вътрешния.

https://krishna-prabhupada-bulgaria.blogspot.com

                     

Линга Пурана: Крадците ще станат царе, а царете ще бъдат крадци

Шримад Бхагаватам , канто 12, глава 2 :

Сукадева Госвами каза: Тогава, царю, религията, истинността, чистотата, толерантността, милостта, продължителността на живота, физическата сила и паметта ще намаляват ден след ден, поради силното влияние на епохата на Кали.В Кали-йуга, само богатството ще се счита за знак на добро раждане на човека, правилно поведение и благочестиви качества. И законността и справедливостта ще се прилага само от силният на денят.
Мъжете и жените ще живеят заедно само заради външното привличане, успехът в начинанията ще зависи от измамата. Женствеността и мъжествеността ще бъдат оценявани в съответствие с опитът на човек в секса, а брахманската класа ще бъде оценявана само заради носене на брахманския шнур и облеклото на брахман.
Духовно състояние на даден човек ще се определя само в зависимост от външни символи, и на тази основа същите хора ще скачат от един духовен ред на последващият. Качествата на човекът ще бъдат поставени сериозно под въпрос, ако той не печели материални средства за живот добре. И този, който е много ловък по жонглиране с думи ще се счита за знаещ учен.
Дадено лице ще се счита за нечестиво, ако то не разполага с пари, а лицемерието ще се приема за добродетел. Бракът ще бъде организиран само чрез устно споразумение, и дадено лице, ще мисли, че е годно да се появи в обществото, само ако е взело баня.
За „свещено място“ ще се вземат места, състоящи се от не повече от един резервоар за вода на известно разстояние, а красотата ще се смята, че зависи от прическата. Напълването на корема ще се превърне в цел на живота, а този, който е дързък ще се приема като достоверен. Този, който може да поддържа семейство ще се счита за експертен човек, както и принципите на религията ще се събюдаватт само в името на добрата репутация.
Така, постепенно Земята ще се изпълни с покварени хора, а този, който е най-силен в рамките на класата(кастата) ще получи политическата власт.
Тормозени от глад и от непосилните данъци, хората ще са принудени да ядат листа, корени, плът, див мед, диви плодове, цветя и некултивирани семена. Поразени от суша, те ще станат напълно съкрушени.
Гражданите ще страдат много от студ, вятър, жега, дъжд и сняг. Те ще бъдат допълнително мъчени от вражди, глад, жажда, болести и дълбока тревожност.
Максималната продължителност на човешкият живот в Кали-йуга ще стане 50(петдесет) години.
До краят на епохата на Кали, телата на всички същества ще бъдат със значително намален размер, а религиозните принципи на последователите на варна-ашрама-дхарма ще бъдат разрушени. Пътят на Ведите ще бъдат напълно забравен в човешкото общество, както и така наречената „религия“ ще бъде най-вече атеистична. Царете ще са най-обикновени крадци, хората ще бъдат заети само с кражба, лъжа и ненужно насилие, както и всички социални класи, ще бъдат сведени до най-ниското ниво на шудра. Кравите ще бъдат като кози, духовните обители не ще се различават от светските къщи и семейните връзки ще се разширят далеч отвъд непосредственото задължение в рамките на бракът. Повечето растения и билки ще бъдат малки, и всички дървета ще се появят като дървета-джуджета. Облаците ще бъдат пълни с мълнии, домовете ще бъдат лишени от благочестие, както и всички хора ще са се превърнали като магарета.

http://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_29…

               

Безкрайността може да бъде само една и неделима. Така достигаме до заключението, че безкрайността е една, а не много - и тази Безкрайната Душа се отразява в хиляди и хиляди огледала, които изглеждат като безброй много отделни души. Това е същата Безкрайна Душа, която е основата на цялата вселена и която ние наричаме Бог. Същата Безкрайна Душа е основата на човешкото съзнание, което ние наричаме човешка душа.

                  

5. Смъртта за роденото е неизбежна, както за мъртвото е неизбежно новото раждане - и не бива за неизбежното да се тъгува.
II.27

6. То (Себето) нито се ражда, нито умира. То съществува и не престава отвъд раждане, смърт и промени - с телесната гибел то не изчезва.
II.20

7. Ненаранимо, неизгоримо, неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо, неизменно - единствено, вечно.
II.24

8. Не може да бъде унищожено Онова, чрез което всичко живее.
Онова - което е въплътено - никой не може да го погуби.
II.17

9. Нереалното не съществува. Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези, които виждат самата същност.
II.16

10. Както ефирът (етерът) всепроникващ е чист, понеже е недосегаем, така и Себето във всяко тяло е чисто - не го докосва материята.
XIII.32

Извадки от Бхагавад гита

                     

Там, където са фанатизма и сляпата вяра, обезателно има слуги на тъмните господари, маскирани с различни религиозни и идеологически течения и действащи на принципите на тоталитарните секти, изискващи сляпа вяра в догмите и подчинение на волята на вожда (бил той гуру, учител, лидер) и на други овчари на “стадото”!

                          

Защо беше изгорен на кладата Джордано Бруно?

Величествена статуя на Джорджано Бруно краси сърцето на Рим, за да гризе съвестта на тези, които някога са го обвинили и осъдили на смърт.

“Евреите се явяват заразена от чума, прокажена и опасна раса, която заслужава изкореняване още от деня на раждането.”


– Джордано Бруно

               

Юдео-масонският крипто "елит" ползва един и същи СЦЕНАРИЙ от "Френската" революция в Европа насам за 'придвижване' на своя план към "окошарване" на "Гоим"(Нациите) чрез материална енергия и "хуманизъм". Стана дума, че това не е "хуманизъм"(човеколюбие) а, АНИМАЛИЗЪМ(животнолюбие).
ЗМИЙСКИЯТ ЕЛИТ СКРИТ ЗАД "ЧОВЕШКИТЕ" ПРАВА НА ЧОВЕШКОТО СТАДО.

Чували ли сте клишето: "Бъди човек" за удволетворяване на чисто-животински нужди у човека? Това е поради причина на невежеството КАКВО Е "ЧОВЕК" от гледна точка на Божественото. Демоните в Кали-юга до такава степен са объркали понятията, че Човекът се лута в света на Животинската си същност на плодене и смъртност-биологичен живот и нихилация.
И този момент много добре се ползва от банкерския-юдейски скрит крипто-"елит", за които ще прочетете в Уикипедия, че били и "фил-антропи"/φιλ-άνθρωπος(гр. "човеко-любци"). Всъщност, по-правилната тяхна характеристика е "фил-зоос"/φιλό-ζωος(животно-любци), тъй като тяхната ултимативна цел на юдео-масонската(на банкерството, технокрацията, световния революционен "прогрес") е да превърнат всички нации в света(Gentiles-"Goyim") в "кошЕр-кошАра"("The Animal Farm" by George Orwell), чипирани доброволно за "сигурност в матрицата" с RFID-chip, чието съзнание ще е животинско-роботно("1984" by George Orwell), с "равни" роли, без оглед на Божественото различие у тях за материалния свят, като "пол", "раса", "етнос", "класа", "вяра".
За еврейският крипто-"елит", всички гоим са създадени (от Дракона "ЯХВХ") да им служат, тъй като те имат само "животинска душа"=נפש הבהמית‬; nefesh habehamit(Nefesh HaBahamis/Animal Soul) в противовес с "божествената душа"=(נפש האלקית‬; nefesh ha'elokit(Nefesh HoElokis/Godly Soul) на "богоизбраните" ЗМИЙСКИ юдеи.

Веднага давам пример-контрапункт на тая световна тенденция ТОЧНО с Ведаанта и Бхагавад Гита, където се казва, че ВЪРХОВНИЯТ ГОСПОД БХАГАВАН ИНКАРНИРА С АВАТАРИТЕ СИ ИМЕННО ПОРАДИ ПРИЧИНИ 2:
1) ДА СПАСИ ЧОВЕШКАТА ПОПУЛАЦИЯ ОТ ДЕГРАДАЦИЯ КЪМ ЖИВОТИНСКОТО ЦАРСТВО С 4-ТЕ ИНСТИНКТА ЯДЕНЕ-РАЗМНОЖАВАНЕ-САМОЗАЩИТА-СПАНЕ(EATING-MATING-FIGHTING-SLEEPING);
2) ДА ОБЛЕКЧИ ЗЕМЯТА ОТ БРЕМЕТО Й (ОТ ДЕМОНИ ПАДНАЛИ ДУХОВЕ-раджас и тамас гуни);

В тая си функция Върховният Господ защитава класата на брахманите(светите духовни учители), благочестивите в женското и пасивно начало (чрез 3емята) и кравите(т.е-беззащитните и неагресивни животински същества);

ОРФИЗЪМ ЕЛИНИЗЪМ И МИТРАИЗЪМ

               

Най-равните в "Животинската Ферма"(по Дж. Оруел)-РАВИНИТЕ.

            

Юдаизмът е успял да заблуди не само библейски "християни", но и кураническите мюсулмани, както и масонските секти от Средновековието, обединени 18 век сл. Христа от "Илуминати" от Бавария"(които управляват материалистите чрез юдейската банкерско-кабална система, чиито основатели са темплиерите-"бедните" рицари на Соломоновия храм на Яхве!!).
В последната глава на Библията-"Откровението на Йоана"- в предпоследния стих се казва казва е целта на вярата на библейските "християни": това е "Небесния" Йерусалим да слезе на Земята, "Христос" е Яхве(Сатурн, т.е.-"Сатан"-Противник на Слънцето-Бог) и идва от тъмната страна на "Небето"("Сат-Урна-та на Уран") - "Рая" на шабатяните - северния полюс на Сатурн- "ЧЕРНИЯ КУБ" (на Сатурн) - първата "Черна Дупка" в Слънчевата ни система към "НОЩТА НА БРАХМА"("BRAHMA'S NIGHT"-"PRALAYA"). Друга такава е "Плутон" и "Нептун"(последният, обаче, прехвърля към ДРУГА РЕАЛНОСТ в материалната Вселена) и с него "Второто Пришествие на Христос".

...и както казва астро-теологът Джордан Максуел: "Колкото повече библейските 'християни' се молят на библейския "Христос" и кураническите мюсулмани - на курническия Аллах - толкова повече нещастията, причинени от Яхве(Яхова) от Тората и Талмуда, ги връхлетяват, тъй като авокират астралните сили на Сатурн! ;)

                 

Това което наричаме материя в настоящето, е наречено от древните психолози Бхутас, външни елементи. Има един елемент, който според тях е вечен; всеки друг елемент бива създаден от него. Той се нарича Акаша. Идеята за него е донякъде сходна с тази за етера в наши дни, въпреки че не е съвсем същата. Едновременно с този елемент съществува и вечната енергия, Прана. Прана и Акаша се комбинират и рекомбинират, като по този начин образуват всички елементи от себе си. Накрая на всяка Калпа (цикъл) всичко утихва и се връща към Акаша и Прана. В най-древното човешко писание, Риг-Веда, има един красив пасаж, който описва творението по най-поетичния начин: “Когато не е имало нито нещо, нито нищо, когато тъмнината е заливала тъмнина, какво е съществувало?” И е даден следният отговор: “То е съществувало - без вибрация.” Тогава е съществувала Прана, но в нея е нямало движение; Анидаватам означава “съществувам без вибрация.” Вибрацията е била спряла. После, когато започва Калпа, след необятен интервал от време, Анидаватам (невибриращият атом) (“атом” в смисъл на най-фината частица), започва да вибрира и Акаша получава удар след удар от Прана. Атомите се кондензират, и чрез това кондензиране се създават различните елементи (частици). Акаша, върху която Прана въздейства чрез повтарящи се удари, поражда Ваюили вибрации. Ваю вибрира, и докато тези вибрации нарастват и стават все по-интензивни, те предизвикват триене и пораждат горещината, Теджас. По-нататък (като същевременно този процес продължава) образуването на горещина завършва с втечняване, Апах. Накрая течността се втвърдява. Първо имаме етера и движението, след това се появява горещината, която после се втечнява, а течността се кондензира в твърда материя; и всичко това преминава съвсем точно по обратния начин (по време на инволюцията). Твърдата материя ще бъде втечнена и после преобразувана в горещина, която бавно ще се превърне в движение или вибрации; това движение ще спре и тази Калпа или цикъл ще завърши. После всичко отново ще се върне и в края на следващия цикъл пак ще се разложи до етер. Прана не може да действа сама без помощта на Акаша. Всичко което ние познаваме като движение, вибрация или мисъл, представлява модификация на Прана, а всичко което познаваме като материя - независимо дали като форма или съпротивление - е модификация на Акаша. Прана не може да съществува самостоятелно, нито да действа без посредник; когато е в своята най-чиста форма, тя съществува в самата Акаша, а когато се видоизмени в някоя сила на природата, като например гравитацията или центробежната сила - Прана има нужда от материя (в която да действа и съществува).

Вие никога не сте виждали материя без сила; това което наричаме сила и материя са в действителност грубите проявления на онези неща, които, когато са свръхфини, наричаме Прана и Акаша. На английски език можете да наричате Прана жизнена сила, обаче не трябва да я ограничавате само до живота на човека; но същевременно не трябва да я идентифицирате и с Духа, или Атман.Така е винаги. Творението не може да има нито начало, нито край; то е във вечно движение.

                  

Инструментите – очите, носът и ушите – се състоят от груби материали. Органите също са съставени от материя. Както тялото е формирано от груби материали и поради това то преобразува Прана в различни груби сили, по същия начин вътрешните органи (на възприятие) са съставени от фини елементи като Акаша, Ваю, Теджас и т.н. и преобразуват Прана във фините сили на възприятието. Вътрешните органи, функциите на Прана в тях, умът и Буддхи заедно образуват финото тяло на човека – Линга или Сукшма Шарира. Линга Шарира има реална форма, тъй като всичко материално трябва да има форма.Умът се нарича Манас, Читта Вритти, или вибриращото, нестабилно състояние.

Ако хвърлите камък в едно езеро, първо ще има вибрация, а после противодействие. За момент водата ще вибрира, а после ще има ответна реакция върху камъка. По същия начин, когато до Читта достигне едно впечатление, тя вибрира за кратко. Тези вибрации се наричат Манас. После тези вибрации, или впечатлението, се пренасят по-надълбоко и се представят на вземащата решения функция, Буддхи, която реагира. Зад Буддхи се намира Ахамкара или егото, чувството за самосъзнание, което казва “Аз съм”. Зад Ахамкара е Махат, или разума - най-висшата форма на съществуване в природата. Всяка една от тези функции е следствие на предхождащата я. В случая с езерото, всяко въздействие което достига до него е от външния свят, докато в случая с ума, въздействието може да дойде както от външния, така и от вътрешния свят. Зад разума (Махат) е Душата на човека, Пуруша, Атман – чистият, съвършеният, единственият, който действително вижда и заради когото са всички тези промени.Истинският човек само наблюдава всички тези промени – той самият никога не е нечист; но чрез онова, което ведантините наричат Адхяса или отражение, и поради неговото въвличане (в природата и нейните обекти) той изглежда нечист. Също както един кристал, пред когото е поставено червено или синьо цвете: този цвят се отразява в него, но самият кристал е чист. Ще приемем за даденост, че съществуват много души и всяка от тях е чиста и съвършена; върху всяка се наслагват различни видове груба и фина материя и я правят да изглежда многоцветна. Защо природата прави това? Природата претърпява всички тези промени заради развитието на душата; цялото това творение е в полза на душата, за да може тя да бъде свободна. Тази необятна книга, която ние наричаме вселена, е разтворена пред човека, за да може той да чете от нея; и накрая той открива, че е всезнаещо и всемогъщо същество.

Свами Вивекананда

               

Философията Самкхя / Vyakta Prakriti

       

"Даоистка вътрешна алхимия" Джао Бичън

"Когато сте били още зародиш в утробата на майка ви, ръцете ви са обхващали ушите, а очите са били на равнището на коленете. Не сте дишали през устата или носа и вашето дишане (както природата на майка ви), са били подчинени на същите елементи в тялото на майка ви. Макар че не сте яли, постоянно сте растели. Били сте свързани с майка си чрез пъпна връв. След около десет лунни месеца сте се родили. Тялото ви е било меко като кадифе, но щом пъпната връв е била отрязана, вроденото ви зародишно дишане е било прекъснато и заменено с придобито (обикновено) дишане през носа и устата. От този момент способността ви да виждате се е раздвоила и езикът ви е престанал да се свързва с Управляващия и Изпълнителния канали (думо и жън-мо). С помощта на придобитото дишане същностната ви природа е била пренесена до сърцето, където се е установила, а вечния живот се е спуснал в долната част на корема. Пространството между тях е било малко над 25 сантиметра. Понеже духът ви е бил заменен от съзнанието, последното ви ръководи от младенец до възрастен човек, чак до смъртта, и уви, вашата същностна природа и вечния живот вече никога няма да се слеят.Тъй като жизнеността се увеличава според теглото с 64 джу на всеки 32 месеца, когато детето е на две години и осем месеца, то развива в себе си единица от положителното начало (Ян) и жизненост с тегло 64 джу. Когато е на пет години и четири месеца, положителното начало става две единици, а жизнеността нараства с нови 64 джу. На осем години положителното начало се е увеличило с три единици, а жиснеността - с още 64 джу. Когато детето е на десет години и осем месеца, положителното начало става четири единици, а жизнеността се увеличава с нови 64 джу.На 16 години положителното начало ще е равно на шест единици, а жизнеността получава още 64 джу.

Така общото тегло на жизнеността ще бъде 384 джу. Като прибовим наследените от родителите 24 джу, към 360-те джу, дадени от небето и земята, ще се получат 384 джу, или едно кати*, и този, чиято жизненост тежи 384 джу, ще живее.
Но на 16-годишния възраст съзнанието на човек взима в свои ръце управлението на живота и постепенно започва да се развива интелектът. Наред с вътрешния огън, надигащ се в тялото му, същностната природа се заменя от ума, така че страстите и желанията изпълват същността на 16-годишния младеж. В стремежа си към слава и богатство той прибягва до хитрост, измисля всякакви уловки, за да излъже другите, без да разбира, че така вреди на истинската си природа. Похабявайки по този начин сърцето и тялото си, той разпилява жизнеността и предизвиква колебания в същностната си природа.Всичко това води до съкръщаване на живота. Вратата на смъртта е широко отворена, а същностната природа е отслабена и повредена. Поради това жизнената му сила изтича навън като воден поток. Раезпилявайки същностната си природа чрез виното и секса, човек оставя възпроизвеждащата и жизнената сила да се изтощят, а той самия потъва в смъртта.""Така неговата положителна жизненост (ян ци) постепенно намалява, докато отрицателният и компонент расте в същата степен. Той става човек подвластен на смъртта и погълнат от земните си интереси. От 16-годишна възраст нататък на всеки 96 месеца се развива една единица отрицателно начало (ин). Така към 24-та си година се прибавя още една единица отрицателно начало и поради липса на натрупване на жизненост човек губи 64 джу от нея. Към 32-та година отрицателното начало става две единици и човек губи още 64 джу жизненост поради липсата на мерки за нейното запазване. На 40 години отрицателното начало е вече четири единици и понеже не се вземат мерки за възтановяване на жизнеността, намираща се в долната част на корема, тя постепенно се изтощава, предизвиквайки побеляване на косата и брадата и човек губи 64 джу от нея. На 56 години отрицателното начало е пораснало до 5 единиции понеже човек продължава да се отдава на удоволствия и да се стреми към слава и богатство, черният му дроб отслабва, зрението се влошава, значително намалява паметта, а външността избледнява. И ако независимо от това той не спре да разпилява, губи още 64 джу от жизнеността си. На 64 години отрицателното начало е шест единици , и ако човек още не осъзнава, че е подвластен на смъртта и продължава да гони стремежи, докато косата му не побелее съвсем, а енергията се изтощи и лицето му придобие измъчен вид, той пак ще изгуби 64 джу. Сега старецът вече не е в състояние да създаде възпроизвеждаща сила за поддържане на тялото си. Неговите 384 джу са разпилени и смъртта наближава.Ако в продължение на сто дни човек последователно акумулира възпроизвеждаща сила, получава 64 джу жизненост и създава една единица положително начало. Това е като "подклаждане на дърва в огъня" за поддържане и удължаване на живота.Ако възпроизвеждащата сила се събира още 100 дни, човек ще получи допълнителни 64 джу жизненост, а положителното начало ще нарастне на две единици. Тялото става много силно и всички болести изчезват. Ако натрупването на възпроизвеждаща сила продължи още 100 дни, жизнеността на човек се попълва с нови 64 джу и положително начало от три единици. Всички кухини в тялото се пречистват за подмладяване и походката на практикуващия става лека и бърза, зрението - ясно, слухът - добър.
След нови 100 дни човек придобива ощ 64 джу жизненост, а положителното начало става пет единици. Духовността на адепта става много висока и поникват нови зъби на мястото на изпадналите.След последвалито още 100 дни, човек получава нови 64 джу и шест единици жизнено начало. Той се наслаждава на най-хубавите неща от живота и възтановява тялото си такова, каквото е било в ранната му детска възраст. Човек отново владее кръга тайдзи (Великия Предел). Така положителната жизненост и същностната природа се сливат, за да излъчат светлината на жизнеността, която е светлина на същностната природа в скъпоценния котел (в главата) и на истинския живот в пеща (в долната част на корема).

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_7…

                   

Душата е изначално щастлива

Целта е изолирането на душата от всички останали обекти, умствени и физически; когато това бъде постигнато, душата ще открие, че тя винаги е била всичко, което съществува и че никога не се е нуждаела от някого, за да я направи щастлива. Докато се нуждаем от някого другиго да ни направи щастливи, ние сме роби. Когато Пуруша (Душата) открие, че е свободна и не се нуждае от нищо, за да стане пълна и цялостна, че природата изобщо не ѝ е необходима — тогава следва свободата, кайваля.

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_5…

                     

Разберете, никой не може да учи някого другиго. Учителят разваля всичко, мислейки, че учи. Веданта казва, че цялото познание е в човека — това е така дори и при децата; познанието трябва само да бъде събудено и работата на учителя се състои единствено в това. Ние трябва да научим децата как да използват собствения си ум, за да действат правилно с ръцете си, краката си, очите си, ушите си — и така, в крайна сметка, всичко ще стане лесно.

Образованието - Свами Вивекананда

https://paraatmajiwaatmavedaanta.blogspot.com/…/blog-post_4…

          

Вие шофирате автомобил, движещ се със седемдесет мили скорост .. той се разбива случайно. Но вие сте жив тогава ще трябва да се промените/ремонтирате вашата кола. По същия начин, ние може да управляваме тази машина, наречена тяло в продължение на толкова много години; След това то остарява и ние трябва да го заменим за друга машина. Това е процес на раждане и смърт. Тялото е временно превозно средство. Без душата, тялото е като кола без шофьор....

                

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство.
Шримад Бхагаватам 01.19.13,
Шрила Прабхупада
                 

Онези които вършат зло, чийто умове са
неспокойни, никога не могат да видят Светлината. Азът се разкрива на онези, които са истинни в сърцето си и чиито сетива са под техен контрол.

Свами Вивекананда

               

След дълго търсене тук и там, в храмове и църкви, в земи и небеса, накрая вие се връщате отново, завършвайки окръжността там, откъдето сте започнали — при вашата собствена Душа; тогава откривате, че Онзи, когато сте търсили навсякъде в света, заради когото сте се молили и
плакали в църкви и храмове, на когото сте гледали като загадката на всички загадки — забулена в облаци — е най- близкия от всичко близко, е вашия собствен Аз, реалността
на вашия живот, тяло и душа.

Свами Вивекананда

                

Душата е в действителност свободна — но действията на душата се извършват от тялото и ума, които не са свободни.

Свами Вивекананда

              

Във вас има любов към Бог (бхакти), само че тя е покрита от "воала на похотта и златото(черното -бел. ред.)"; веднага щом този воал бъде премахнат, любовта ще се прояви от само себе си.

Свами Вивекананда

                                    

208. Ние може би четем Гита на светлината на свещ, но
в пламъка на тази светлина биват изгаряни множество
насекоми. Така виждаме, че към това добро действие се
прибавя и някакво зло. Онези, които работят без
съзнанието за тяхното нисше его, не са повлияни от
злото — те работят за доброто на света. Да работиш без
лични мотиви, непривързано, носи най-висшето
блаженство и свобода. На тази тайна на карма йога Бог
Кришна ни учи в Гита.
209. Четейки Бхагавад Гита, мнозина от вас в западните
страни, може да са били поразени от втора глава, където
Шри Кришна нарича Арджуна лицемер и страхливец,
понеже той отказва да се бие и се съпротивлява, тъй като
неговите противници са му приятели и роднини; той го
прави под предлога, че ненасилието е най-висшият идеал
на любовта. Това е големият урок, който трябва да научим:
двете противоположности винаги изглеждат подобни —
крайно положителното и крайно отрицателното...
Арджуна се превърнал в страхливец при вида на могъщата
армия строена пред него; неговата "любов" го накарала да
забрави своя дълг към страната си, дълга си на крал.
Затова Шри Кришна му казал, че е лицемер: "Говориш
като мъдър човек, но действията те издават като
страхливец; затова стани и се бий!"
210. Отново и отново четем в Гита, че трябва да
работим непрестанно. Всяка работа, по своята природа, е
съставена от добро и зло. Не можем да свършим такава
работа, която няма да породи нещо добро някъде; не може
да съществува такава работа, която няма да донесе някаква
вреда някъде. Всяка работа, по необходимост е смесица от
добро и зло; и въпреки това, на нас ни се казва да работим
непрестанно. И доброто, и злото дават своите резултати и
пораждат своята карма. Доброто действие ще доведе до
добро следствие; лошото действие — до лошо. И доброто,
и злото са окови за душата. Изходът, до който достига Гита
по отношение на пораждащата робство природа на
работата е следният: ако не се привързваме към работата,
която вършим, тя няма да породи обвързващ ефект за
душата ни.
211. Това е единствената причина за нещастието: ние
сме привързани; хванали сме се в капан. Затова Гита казва:
работете постоянно; работете, но не се привързвайте.
Съхранете силата си да се откъсвате и освобождавате от
всичко — колкото и да ви е любимо едно нещо, колкото и
да копнее душата ви за него, колкото и голяма да бъде
болката и нещастието, ако го оставите; въпреки всичко,
запазете силата си да се откажете от него, във всеки един
момент, в който пожелаете това.

Свами Вивекананда

            

224. Ако законът на вселената е съответствието, то
тогава всяка част от нея би трябвало да е изградена на
същия принцип, както и цялото. Затова ние вярваме, че
зад тази груба материална форма, която наричаме нашата
вселена, трябва да съществува вселена от по-фина материя,
която наричаме мисъл, а зад нея трябва да има Душа,
която прави цялата тази мисъл възможна, която дава
заповедите и е коронованият крал на вселената. Душата,
която е зад всеки ум и всяко тяло се нарича Пратягатман,
индивидуалния Атман, а Душата, която е зад вселената
като неин господар и управляваш, е Бог.
225. Каквото и да е положението на философията и
метафизиката, докато в света съществува такова нещо като
смърт, докато съществува такова нещо като слабост на
човешкото сърце, докато съществува плачът идващ от
човешкото сърце в неговата безпомощност — ще
съществува и вярата в Бог.
226. Още щом се роди, детето започва да се бунтува
срещу закона. Неговата първа реч е плачът — един бунт
срещу оковите, в които то открива себе си. Тази жажда за
свобода ражда идеята за Съществото, което е абсолютно
свободно. Концепцията за Бог е фундаментален елемент
на човешкото устройство. Във Веданта най-висшето
понятие за Бог възможно за човешкия ум е Сат-Чит-
Ананда (Битие-Познание-Блаженство) Абсолюта. Той е
същността на познанието и по своята природа е същността
на блаженството.
227. Този, от когото всички същества са произлезли, в
когото те живеят и при когото се завръщат — Той е Бог.
228. Цялата природа представлява богослужение на
Господ. Навсякъде където съществува живот, го има и това
търсене на свободата, а свободата е същото като Бог.
229. Преминаваме през света като престъпник
преследван от полицай и рядко зърваме неговите красоти.
Целият този страх произлиза от вярата в материята.
Материята се ражда от ума, който стои зад нея (умът се
ражда от душата, Бог, който стои зад него). Това, което
виждаме е Бог, който "се процежда" през природата.
230. Бог е установен в своя собствен величествен и
неизменен Аз. Ние се опитваме да бъдем едно с Него, но се
заравяме в природата, в дреболиите на ежедневието, в
парите, славата, в човешката любов и всички тези
изменчиви форми на природата, които раждат робството.
231. Когато природата свети, от какво зависи
светлината ѝ? От Бог, а не от слънцето, луната или
звездите. Светлината на всяко нещо, което сияе —
независимо дали слънцето или нашето собствено
съзнание — това е Той. Той свети и всичко свети чрез
Неговата светлина.


http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/

                     

275. Философията (на Веданта) твърди, че съществува радост, която е абсолютна и неизменна. Тази радост е различна от радостите и удоволствията, които ние изпитваме в живота си и все пак Веданта доказва, че всичко, което е радостно на този свят е само частица от тази истинска радост, защото единствено тя съществува в действителност. Във всеки един момент ние се радваме на това абсолютно Блаженство, въпреки че то е покрито, погрешно разбрано и окарикатурено. Навсякъде, където има някаква благословия, блаженство или радост, дори тази на крадеца от краденето — това е същото Абсолютно Блаженство, което се проявява, само че то е било замъглено и изкаляно, така да се каже, с всякакви видове външни условия и е било погрешно разбрано.

276. След всяко щастие идва нещастие; едното може да последва другото след дълго или кратко време. Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-бързо се редуват двете. Но това, към което се стремим ние, не е нито щастието, нито нещастието, тъй като и двете ни карат да забравим своята истинска природа; и двете са окови, едната желязна, другата златна; зад двете стои Атман, който не познава нито щастието, нито нещастието.

277. Щастието се изправя пред човека, носейки короната на нещастието на главата си. Този, който приветства щастието, трябва да приветства и нещастието.

                

267. Човекът глупаво мисли, че може да направи себе си щастлив; но след години борба, накрая открива, че истинското щастие се състои в убиването на егоизма и че никой друг не може да го направи щастлив, освен самият той.

268. Никой не е наистина щастлив тук. Ако човек е заможен и има храна в изобилие, неговото храносмилане няма да е наред и той няма да може да се храни. Ако храносмилането му е добро и той има храносмилателната сила на един корморан — тогава няма да има нищо, което да сложи в устата си. Ако е богат, няма да има деца. Ако е гладен и беден, има цял полк деца и не знае какво да прави с тях. Защо е така? Защото щастието и нещастието са двете страни на една и съща монета; онзи, който търси щастието, трябва да приеме и нещастието. Ние имаме глупавата идея, че можем да бъдем щастливи без да изпитваме нещастие и тя така ни е обладала, че не можем да контролираме сетивата си.

269. В Индия, в някои маслени мелници са използвани волове, които обикалят непрестанно в кръг, за да се смели масленото семе. На врата на всеки от тях има хомот, от който стърчи едно парче дърво; на него се връзва снопче слама. Волът е със закрити очи по такъв начин, че може да вижда само напред и затова той протяга врат, за да достигне сламата; докато го прави, избутва парчето дърво малко напред; след това, отново прави опит със същия резултат, после пак и пак. Той никога не захапва сламата, а само върви в кръг отново и отново с надеждата да я достигне и докато го прави, извлича маслото от семето. По същия начин вие и аз, които сме родени роби на природата, парите и богатството, на жени и деца, винаги преследваме едно снопче слама, една химера; така преминаваме през цикъл от безбройни прераждания, без да постигнем това, към което се стремим. Голямата ни мечта е любовта; всички искаме да обичаме и да бъдем обичани, всички се стремим да бъдем щастливи и никога да не срещаме нещастието, но колкото повече вървим към щастието, толкова повече то се отдалечава от нас. И така си продължава светът и обществото си продължава, а ние, слепите роби, трябва да плащаме за това, без да го знаем. Изучете собствения си живот и вижте колко малко щастие има в него и колко малко истина сте придобили по време на цялото това гонене на диви патици в света.

270. Видяхме, че щастието е или в тялото, или в ума, или в Атман, Душата. При животните и при най-низшите човешки същества, които много приличат на животни, щастието е изцяло в тялото. Нито един човек не може да яде със същото удоволствие като гладното куче или вълка, затова за кучето и вълка щастието е изцяло в тялото. В човека откриваме по-висше ниво на щастие — това на мисълта; а най-висшето се намира в джнанина, човека на 111 духовното познание — това е щастието от Аза, Атман (Душата). Затова за философа познанието за Аза е най- висшето, тъй като му дава най-висшето възможно щастие. Физическите обекти или задоволяването на сетивата не са от голяма полза за него, защото той не открива в тях толкова голямо удоволствие, което чувства от познанието. В крайна сметка, познанието е единствената цел и действително е най-висшето щастие, което познаваме.

271. "Зависимостта е нещастие. Независимостта е
щастие". Адвайта (философията на недуализма) е
единствената система, която дава на човека пълна власт
върху самия себе си, премахва всяка негова зависимост и
свързаните с нея суеверия, правейки ни по този начин
смели в страданието, смели в действието и смели в
постигането на Абсолютната Свобода.

272. Може ли в света да се установи вечно щастие? В
океана не може да се издигне вълна, без някъде другаде да
се създаде празнина. Общият сбор от добрите неща в света
винаги е бил един и същ в отношението си между
действителните нужди на човека и неговата алчност. Той
не може да бъде увеличен или намален. Да вземем
историята на човешката раса, както я познаваме днес. Не
откриваме ли същите нещастия и същото щастие, същите
удоволствия и същите болки, същите разлики в
положението на хората? Не са някои богати, други бедни,
някои извисени, други нисши, някои здрави, а други
болни? Всички тези неща са съществували по времето на
древните египтяни, древните гърци и римляни, така както
е и с американците днес. Доколкото е известно на
историята, това винаги е било така.

274. Ние не можем да увеличим щастието в този свят;
по същия начин, не можем да увеличим и нещастието.
Сумата от енергията на удоволствието и на болката,
проявени тук, на земята, винаги ще бъде една и съща. Ние
просто я избутваме от една страна на друга и после отново
я връщаме, но тя винаги ще си остане същата, защото това
е природата ѝ. Приливите и отливите, издигането и
падането са самата същност на света; да твърдим
обратното, би било толкова логично, колкото и да кажем,
че бихме могли да живеем без да умрем.

                    

Животът не идва от материята. Материята се генерира от живота. Наука на себереализацията, Шрила Прабхупада

                    

“Както въплътената в това тяло душа непрекъснато преминава от детство към младост и от младост към старост, така в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Личност, която е уравновесена, не се смущава от такава промяна” (БГ 2.13.). Всяко живо същество е индивидуална душа и тялото му постоянно се променя. Въпреки че духовната душа вътре в тялото е една, тя не претърпява промяна. При смъртта тази индивидуална душа сменя тялото си и се преселва в друго тяло. Отделните частици на Върховния (душите) съществуват вечно (санатана); дори и след освобождението си индивидуалната душа остава същата – частица от Бога. Но веднъж освободена, тя живее вечен живот в блаженство и знание в присъствието на Божествената Личност. Свръхдушата (Параматма) присъства във всяко индивидуално тяло; тя е различна от индивидуалното живо същество. “... В несъществуващото (материалното тяло) няма трайност, а във вечното (душата) не настъпва промяна” (БГ 2.16.). Човешкото тяло подлежи на промяна, то не е трайно. Но нематериалната, безтелесна душа съществува вечно, като остава същата независимо от промените на тялото и ума. Това е разликата между материята и духа. Природата на тялото се променя винаги, неизбежно, а душата е вечна, т.е. безсмъртна. “Това, което прониква цялото тяло, е неразрушимо. Никой не може да унищожи вечната душа” (БГ 2.17.). Истинската природа на душата, която се разпростира из цялото тяло (без да има конкретно седалище в него), е безсмъртието, неунищожимостта на живота. Във всяко тяло е въплътена една индивидуална душа и белег за присъствието й е усещането на индивидуалното съзнание. Духовната душа като индивидуална частица е духовен атом, по-малък от материалните атоми, и тези духовни атоми са неизброими. Съзнанието се дължи не на определено количество от някаква материална комбинация, а на духовната душа. Без съзнание тялото е мъртво.

               

“Себето не убива и не може да бъде убито” (БГ 2.19.). Живото същество не може да бъде убито поради духовната си природа. Това, което бива убивано, е само тялото. “За душата няма нито раждане, нито смърт. Тя не е започвала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална” (БГ 2.20.)

            

Нищото - Твореца въздигна Закона над Хаоса и му даде от него две различни Нища.

А Закона повели:" Ти - Малкото и Ти - Голямото сътворете Всичко!"

Но те като бяха слепи, глухи и безчуствени, не можеха, нито знаеха как да го сторят.Затова Законът ги захрани с Любов, като даде и на двамата по равно. Така Малкото стана - Тя а Голямото - Той.
Но Тя, понеже беше малка, се изпълни и преизпълни с Любов, а на него недостигаше. И като не знаеха какво да сторят, Любовта ги научи. Той обгърна Тя от всички страни, а Тя се скри в прегръдката му и започна Лила - вечната игра за любовта на другия.
Затова се притискаха все по-силно и по силно и не остана място между тях, където да сътворят Всичкото, защото там беше Любовта.

Тогава законът им даде Омразата, а тя ги отблъсна далече един от друг и щеше да ги раздели за винаги, ако не ги привличаше Любовта. Сега те се обичаха колкото трябва и се мразеха колкото трябва. Стояха на разстояние един от друг, което Закона изпълни с Омая- там да сътворят всичкото.

"Ето - каза И Закона - на тебе давам най-голямата Тайна - Тайната на сътворението. Затова и ти ще станеш Тайна.Никой не ще види лицето ти и не ще те познава. Ще си непревземаема крепост и никой не ще може да излезе от нея докато не настъпи Изгрева и не ще влезе докато не настъпи Залеза.

Ти ще даваш светлина, но не ще я видиш, защото си мрак. От теб ще е денят след Изгрева, но Ти не ще го познаеш, защото си нощта след Залеза.

Ти си смъртта и животът. Което е в теб ще е мъртво, което си Ти ще е живо. Ти си Марга - мъртвата вода. Ти си основата и началото на пътя. От теб ще излезе Всичко, но Ти ще си винаги чиста и непорочна.

Звукът на Тайната на сътворението ще е "К". От нея ще е твоята сила и власт над Всичкото. Звукът за "Азъ" в тебе е "М", а звукът за твоята крепост е "У". Числото ти е Нула.

А на теб - каза Законът на Голямото - давам Ключа на живота. Ти си Сварга - Живата вода. Ти си първият и последният дъх и духът между тях. Ти ще си волен и ще бъдеш навсякъде около крепоста, но никой не ще те види, защото ще е в теб, и част от теб.

Ти си Просветлението и твой ще е небесният простор, защото Тя е основата, а Ти си върхът . Тя е движението, а ти си покоят. Тя е началото , а Ти си края на оМая.

Звукът за Волноста е "В" за Небесно царство е "О", за твоето Аз "М", за просветлението "С", а за покоя "Н". Твоето число е "Нула".

Така е било, така е и така ще бъде винаги, защото такъв съм Аз - Законът. Каквото е в мен това е. И никой никога не ще ме наруши.

Звукът за моята воля е "Д" а за Мъдростта и Знанието в мен "Б".Число аз нямам. А звукът, за този, който отваря всички врати е "Р". Негови са всички числа.

Вие двамата, ще сътворите Всичкото и ще сте в него. Затова и то ще е като вас. Звукът му ще е "А" и ще бъде Омая, а числото му е Единица.

Само чрез него се проявявам Аз - Законът.

Името ви е Оммарка и Азът ще ви събира и разделя.

Нещата на Всичкото ще са безброй, но сътворените последни ще са като вас, и Вие ще сте в тях

Ти - Малкото понеже си долу, ще бъдеш в долната им част, и там ще поставиш КА, а пътят към Ка и от Ка е Омая. Затова последните ще нарекат тези МайаКа, а теб ВелиКата МайКа.

А ти - Голямото, понеже си горе, ще бъдеш в горната част . Там ще поставиш ОМ. Тези последните ще се нарекат От Ца, понеже са получили ОМ от Царя Небесен. А теб ще нарекат Небесния Отец.

На тях ще дадеш ключа за живота, с който ще минават в Омая, пътя към Ка и животът ще влиза в крепостта(портала) с помоща на РА.

Когато двамата последни сътворяват те са в Омая, под власта на Тайната на сътворението и на Аза. А сътворението ще е част от Аза и ще е Ман.

Полвината Ман ще носят в себе си КА, а пътя на Ка през Омая е от крепостта до Небесното царство. Затова те ще се наричат Уоман и ще са МайКа/и.

А когато поглеждат в себе си ще пропадат надолу към крепоста, където ги тегли Ка.

Другата ПОЛовина от Ман ще носят в себе си просветлението в Омая ще се наричат Манас и ще са Отци.

Затова когато поглеждат в себе си ще политат нагоре, към Небесното царство където ги тегли ОМ.

В памет на моята мила Stefidev

              

„Безсмъртието е достъпно всекиму” (Ииссииди, том 10)

Елинска цивилизация е изградена след Х век пр. Хр. от местното пеласгийско население

Елинската/Самото име елини не принадлежи по право на гърците. Елините са старите сели- пеласгийско племе край Додона. Поради престижа на името данайците се самонаричат ели, елини/цивилизация е изградена след Х век пр. Хр. от местното пеласгийско население, населяващо от най-древни времена земите от днешна Егейска Македония на север до Атика и Пелопонес (земята на ПЕЛАСГ) на юг. Изгряла след залеза на Критската и Микенската цивилизации, тя се развива съвместно с Египетската. „Първите гърци” – ахейците/Ахейците също не са гърци. Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей, а той самия е потомък на фригиецът Пелопс. На този фригиец е кръстен полуостров Пелопонес./, не са никакви гърци.Ясно е че нито подвластните на Ахей, син на Хелен (Елин) и внук на Прометеевия син Девкалион, тесалийски ахейци, нито пък приелите от Ахеевите синове името ахейци пелопонески пеласги (пелгари), са някакви чуждоземци. Напротив, това са местни хора, местно население. А това пеласгийско население е едно и също с останалите племена и народи, населяващи Балкано – Анатолийския регион. В подкрепа на това твърдение се явява историята на Тантал, Пелопс и техните потомци. Пеласги са и еолийците и дорийците от Тесалия, водещи началото си от Еол и Дор, другите двама синове на Хелен, родоначалник на трако - пеласгийското (пелгарско) племе на елините. През целият период на елинската история древните племена, населяващи тези земи, продължават своето етническо обособено съществувание. Приемайки новата елинска култура, център на която става древният пеласгийски (пелгарски) град Атина, те приемат и общото за всички цивилизовани хора име елини, но не като етническо, а като културно и цивилизационно понятие. Въпреки категоричната принадлежност на населението на Елада към древното местно население, в летописите са засвидетелствани две преселения отвъд Средиземно море. Първото е едно поколение преди похода на Пелопс, това на Данай (твърде вероятно това да е израилтянското коляно на Дан – Данон) от Египет. Пришълците се заселват в Арголида и Лакедемон, населението на които области приема Данай за свой владетел вместо Геланор, потомък на Фороней и Аргос, а жителите на Аргос приемат името данайци вместо пеласги . Но корените на Данай и неговия брат – близнак Египт, както и на братята им Цефей и Финей, са трако – пеласгийски. Техен баща е Бел (Бал, Ваал), чието име е с балкански корени. Трако – пеласгийски са имената и на голяма част от петдесетте дъщери на Данай и на петдесетте синове на Египт. За племенница на Данай и Египт, дъщерята на Цефей Андромеда, се жени Персей, синът на Зевс и Даная: „Когато Персей, син на Даная и Зевс, дошъл при Кефей, сина на Бел, взел за жена дъщеря му Андромеда.” (Херодот, „История”, Книга VІІ. 061). Въпреки балканския си произход, този владетелски египетски род е силно семитизиран. С пристигането на Данай в Пеласгия се заселват голям брой египетски семити. Размесвайки се с пеласгийското (пелгарското) население на Арголида, те вливат солиден процент семитски гени в кръвта на местните хора. Второто преселение в Пеласгия е това на Кадъм, синът на Агенор, от Финикия към края на ХІV век пр. Хр. „Мнението на онези, които смятат, че дошлият в тиванската земя Кадъм бил египтянин, а не финикиец, противоречи на прозвището на тази Атина, защото тя е назована с финикийското име Онга, а не с египетското Саис.” (Павзаний, Книга ІХ, Глава 12.02). Имената на членовете на семейството им категорично ни насочват също към трако - пеласгийския им произход. Това преселване на Кадъм и братята му, търсейки сестра си Европа (!!!), междувременно станала съпруга на критския цар Минос (Мино), всъщност представлява завръщане на Агеноровия род в Прародината. Кадъм донася в Пеласгия (Пелгария) финикийската азбука, от която произхождат израелтянската и елинската. Но и самата елинска азбука, според Дионисий Милетски, е всъщност пеласгийска (пелгарска): „Сега буквите официално се наричат финикийски, защото бяха донесени на елините от финикийците, но простолюдието ги нарича пеласгийски, защото пеласгите първи ги адаптираха и използваха.” Ето какъв е произходът на азбуката, използвана от населението на древна Елада и сегашна Гърция. Гърци, или по-точно Graicoi е име, с което римляните са наричали племе от Епир. Това племе обаче принадлежи на изконното балканско население, а не на дошлите от Африка данайци. Същото може да се каже и за името елини. По начало названието елини е важало само за едно малко пеласгийско племе от Епир. Елини, ели идва от сели - пазителите на храма на Зевс в Додона. Понеже името на тези хора е било престижно, дошлите от Африка данайци си го присвояват... 

Хиксоси или наемници "Гърци" и Евреи с/у Тракийски фараон.

Хекатей от Абдера, гръцки историк от 4 век пр. Хр. "ни казва, че египтяните били притеснени от бедствия (за справка: 10-те язви в Изход от Стария завет) и за да успокоят гнева на боговете си, те изгонили всички неегиптяни (еврейте) от родните си земи. Част от тях, предвождани от Данай и Кадмус, мигрирали в Гърция, другите се разположили из Сирия и цялото източно средиземноморие, включително сегашен Израел. За предводител на вторите се е водел Мойсей.
Египет в представите на древните евреи и гърци е това, което днес се представя за "американската мечта". Евреите - чергари и овчари - завинаги са запленени от огромните египетски мегаполиси, точно както някои днес - от небостъргачите на Ню Йорк.

Виж тук > Хамурапи , Хиксоси и Хабиру

Българският кентавър

 

Хирон учи Ахил да свири на лира, национален археологически музей Неапол Траколозите 

Маразов и Фол смятат, че легендите за кентаврите са породени от първите контакти на гърците с тракийски конници. Д.У. Смит също споделя, че траките са в основата на мита за кентаврите, като посочва името на кентавъра Несос показващо връзка с това на тракийският речен бог Нестос. Може да се добавят и имената Астул ( Аздул е епитет на Тракийският конник), Арей ( Арей е тракийското име на Арес), Бром ( Бромий е един от епитетите на тракийският Дионис)...

Повече от ясно е, че тракийски ездачи са смаяли гърците, които са изпаднали в ужас при видът на човешко същество възседнало непознато животно. В паниката си южните ни съседи са си помислили, че са се сблъскали със страшни зверове. Точно такава е била е реакцията на индианците виждащи конниците на испанските конкистадори...

Това показва, че гърците не може да са старо европейско население, иначе не биха се плашили от животно, което обитава нашия континент от незапомнени времена. Изображения на кон има на много места в Европа още от времето на Палеолита.

КЕНТАВЪРЪТ, БЪЛГАРСКИЯТ КОН И ИЗПЛАШЕНИТЕ ГЪРЦИ 

Според Палефат кентаврите са хора-конници, извършващи нощни нападения над лапитите, които, не познавайки коня като ездитно животно, ги приемат за полухора-полуконе.

 

 Кентавромахия, Лапит и кентавър. Метоп от южната страна на Партенона. Около 440 г. пр. Хр. Мрамор, височина 142,2 см. Британски музей. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Еврит, опиянен от виното, се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка (“кентавромахия”) между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.

 

 Според древногръцкият мит Кронос се влюбил страстно и безпределно в красивата oкеанида Филира. Тя, страхувайки се от яростта на жена му Реа, се опитала да го отблъсне, но всемогъщият бог я ухажвал настойчиво. Филира не устояла и в часа, когато двойката безгрижно се наслаждавала на любовта си, Реа ги заловила.
Кронос, за да излъже и заблуди разярената Реа се превърнал в кон, а Филира, подгонена от ревнивата Реа се скрила в планините в Пелион (Πήλιο) в югоизточната част на Тесалия.Там, в една пещера,тя родила Хирон-плода на тяхната любов, получовек-полукон. Изпаднала в ужас от неговия вид и веднага след раждането го отхвърлила.
Цитирайки Анастасий Библиотекар, С.Лесной предава важното свидетелство, че българите обединяват своето отечество по силата на родовото право. Като земи принадлежащи по право на българите е спомената и Тесалия –"...quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes..." “…totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demon-stratur, eu jus nunc patria ab his Bulgarie Bulgaria nun-cupatur“

Д. Хоматиан твърди, че българите са древен народ познат под името мизи. Те били прогонени на север от Александър Македонски, но след време се завърнали и със страшна войска отвоювали земята си...като не става дума само за Тракия, и Мизия, но и за Тесалия – родното място на Ахил Пелеев.

В тази Тесалия езиковедът Макс Фасмер намира десетки топоними и хидроними типични за българския език. Най-фрапиращите се планината Vurgar-Българин, връх Βουλγάρα, река Vurgaris-България, селищно име Βουλγαρινή - Българин...Тази концентрация на името Българин в Тесалия е смайваща! В родната ни земя няма регион, в който народностоното ни име да се среща толкова често.

АХИЛ И БЪЛГАРИТЕ

Аполон

 

 Слънчевият бог Аполон (Белен), изобразен върху фиала от Рогозенското съкровище

Според Омир стените на Троя били построени от Аполон.

Хирон бил отгледан от Аполон, бог на слънцето, лечението, пророчеството, музиката, поезията и лова, който му предал богатите си познания за природата, астрологията, музиката и математиката и го научил да бъде велик лечител, учител и мъдър съветник.

Кентавърки от гр.(м)Пела берат грозде 

 Митологията свързва съзвездието Стрелец с кентавъра Хирон. Хирон бил най-мъдрият кентавър. В полите на планината Пелион се намирала пещерата, в която живеел. В нея върху клон от лаврово легло лежал Хирон и свирел на златна лира. С нежни песни той учел на мъдрост и знания своите ученици. Той пеел за вечния и безгрижен Хаос, който съществувал преди всичко друго, и в него се намирал изворът на живота и света. От него възникнали светът и безсмъртните богове. От него произлязла и Земята – богинята Гея. Той пеел още и от Хаоса се родила могъщата сила, която давала живот на всичко –Любовта (Ерос). Хаосът родил вечният Мрак и тъмната Нощ, от които произлезли Светлината и Денят. Хирон пеел за огъня в недрата на Земята, за билките, които лекуват болестите, пеел как човекът може да предсказва бъдещето. Възпявал още красотата на здравото тяло на човека, безстрашието и смелостта на героите. Така всеки ден с песни кентавърът Хирон предавал мъдростта си на своите ученици.

Когато Хелиос започвал да се спуска към водите на безкрайния Океан в западния край на Земята, учениците на Хирон отивали на лов в планините.Към залеза на Хелиос те се връщали и отивали при своя учител да се похвалят с успеха си. Херкулес оставил пред него два елена, Пелей оставил две сърни, а Орфей водел жив козел. Хирон ги похвалили за проявените сила и смелост. Пристигнал и Ескулап, който носел голям букет от горски цветя и билки. Той започнал да разказва на Хирон, че видял една змия как ухапала коза и тя започнала да се гърчи от болка. Козата изяла няколко листенца от тая билка и болките и веднага преминали. Затова той набрал от тази билка, която лекувала ухапване от змия. Хирон се зарадвал на разказа на Ескулап. Той го насърчил все така старателно да търси билки и да лекува хората. С настъпването на вечерта учениците на Хирон отивали в гората за да насекат дърва. След това наклаждали буен огън, в който изпичали убитите елени и сърни. След вечерята, учениците заобикаляли Хирон и започвали да беседват по различни въпроси. После всички заедно със своя учител свирели и пеели. Песните им огласяли планините.

Когато богиня Еос (Зората), отваряла вратите, за да излезе Хелиос с колесницата си, кентавърът Хирон се събуждал. Отивал на извора да се изкъпе и се връщал в пещерата. Изсвирвал със своя рог и учениците се събуждали. Те отивали на извора, изкъпвали се и отивали в пещерата. Хирон ги повеждал из гората на сутрешна разходка. Освежени и ободрени, те се връщали в пещерата, за да се нахранят. След това кентавърът ги завеждал на една просторна зелена поляна в гората. Те седели около него и слушали мъдрите му думи. Когато свършел учениците му почвали да се упражняват. Мъдрият Хирон знаел бъдещето на своите ученици и затова към всеки от тях проявявал съответните грижи, за да го подготви за бъдещите му подвизи.

Хирон и малкият Ахилей В поемата си Хезиод разказва, как Хирон отгледал митичния герой Ахил, син на Пелей и богинята Тетида. Хирон и Пелей били стари приятели. Хирон бил този, който посъветвал Пелей, как да спечели любовта на гордата Тетида. На тяхната сватба, той му подарил чудотворно си копие, което можело да излекува раните, които причинява. Тетида знаела каква ще бъде съдбата на Ахил . С всички сили се опитвала да направи сина си безсмъртен. Скришно тя мажела телцето на пеленачето с амброзия и го държала върху огъня за да изгорят „смъртните” му части и да го направи неуязвим. Веднъж, докато държала пеленачето върху огнището, ненадейно я видял Пелей. Помислил, че тя иска да убие детето, грабнал меча и се нахвърлил върху Тетида. Тя се уплашила, избягала от Пелей и се скрила в морските дълбинии, в чертозите на баща си Нерей.
Пелей възложил на верния си приятел Хирон отглеждането на Ахил. Двамата герои създали необикновена връзка помежду си. Били сърдечни приятели и се почитали взаимно. Хирон захранил малкия Ахил с мозък от мечка и вътрешности от лъв и глиган . Затова Ахил станал безстрашен и непобедим. Хирон му предал всичките си знания, умения, мъдрост и го научил да свири на лира и да пее. Митовете разказват, че по начало конете на Ахил Ксантос и Балиос били притежание на гиганите. Балиос отговаря на трако-пеласгийската дума балиос-бял, а ксантос е гърцизираната тракийска дума суентос – светъл, червен. Свентъ означавя свят, светъл на старобългарски.

Учени като А. Еванс и Ван Виндекенс определиха името Ахил като пеласгийско име сродно с тракийската дума ахеле ( акеле), а средновековният летописец Йоан Малала твърди, че българите от неговото време били древен европейски народ, потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев...

 

Древните митове са съхранили историята на гигантите. Най-известните от тях са Котус, Койос, Милинус, Ройкос, Япет...Тези исполини от земите на Тракия били горди и честолюбиви. Покорили всичките си съседи, наложили им свои закони, опълчили се дори против олимпийските богове и започнали безмилостнна борба с тях. Вярвало се е, че от пепелта на гордите гиганти се родили нашите предци трако-пеласгите, а земята на исполините получила името Палене... Топонимът Палене е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот ( История, VII-123), който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Траколозите ни знаят много добре, че флегра означава изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол паля (подпалвам, опалвам, запалвам...). Българската етимология на Палене е индикация, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език...т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци. Палене (палена, опожарена земя) показва, че още в най-дълбока древност бреговете на Тракийско море (Егейско море) са били обитавани от нашите деди. 

ТРАКИ, БЪЛГАРИ И ЛЕГЕНДАРНИТЕ ГИГАНТИ

Кентавромахия. Червенофигурна вазопис от 480 г.пр.н.е. Киликс в Staatliche Antikensammlungen, Мюнхен Повечето от учениците на Хирон участвали в похода на агронавтите за златното руно в Колхида, под покровителството на Язон. Езон, бащата на Язон, бил цар на Йолк. Брат му Пелий заграбил властта и избил приятелите на Езон. Езон и сина му едва се спасили, като избягали една нощ и стигнали до планината Пелион. Езон показал на сина си пещерата на Хирон и му казал, че ще го остави тук, за да може Хирон да го научи на всичко, за да стане смел и да отмъсти на чичо си.
Хирон приел Язон и двадесет години го учел, за да изпълни завета на баща си. Когато Язон овладял занаята на своя учител, организирал поход до Колхида за златното руно. Всички негови съученици Взели участие в похода. Сред тях бил и известният певец Орфей. На път те се отбили до Хирон. Той много се зарадвал като видял всички свои ученици тръгнали да извършват един от най-големите подвизи. Сложили богата трапеза. Орфей започнал да свири. Далеч в планините се леели звуците на нежната песен. Просълзен от радост Хирон му казал да накара хората да забравят страданията си, да ги направят радостни и щастливи със песните си, защото това било богатството което имал само Орфей. Той изразил щастието си, че имал такъв ученик. След смъртта на кентавъра Хирон боговете го превърнали в съзвездието Стрелец и го оставили на небето.

 

 Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.

 

 1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.

 http://sparotok.blogspot.com/2014/02/blog-post.html