"Неуважаеми граждани, които сте си сложили нелепата мечка и руския флаг на профилите и всички ония, които говорите за „българския интерес“ при войната с Украйна, който всъщност е интересът на една престъпна диктатура. Вие граждани, дали от глупост, неинформираност или тотална заблуда знаете ли какво ви очаква в света на сатрапа путин? Ако станете част от него? Ще ви разкажа накратко:
.gif)
1. Ще трябва да живеете в държавата на вечния крадлив цар и неговите крадливи приближени. Мислите, че в България корупцията при борисов e била голяма? Мозъчетата ви дори не могат да си представят нейните размери в Русия!
.gif)
2. Ако не сте доволни от нещо –например ниски пенсии, нисък стандарт на живот (а в Русия той е доста по-нисък от България) мислите, че ще можете да протестирате на улицата, да разбивате парламента? Да се дерете – „Оставка“? О, нееее, заблудени путинофили! Това, което ще ви се случи е бой, затвор, глоби, и пак бой! А ако кряскате особено много – ще излетите от някой прозорец, това, ако не ви отровят или застрелят посред бял ден!
3. Искате да имате свободни медии? (макар че главите ви вероятно не знаят какво е това, но както и да е) Но ако случайно поискате да не слушате само лъжлива пропаганда от държавните путински канали, забравете! Ще гледате едни и същи лъжливи муцуни винаги и постоянно и ще живеете в балон, който няма нищо общо с действителността! Както впрочем много от вас вече живеят, но доброволно!
4. Ако случайно решите, че путин ви е омръзнал като президент и искате нов, няма да стане, защото той си е гласувал доживотно управление. Забравете дори за подобие на честни избори. Каквито са в Северна Корея – такива са и в държавата на путин!
5. Ако въобще знаете какво е разделение на властите, в Русия това въобще не съществува! Тя е еднолично авторитарно управление – каквото каже криещото се джудже от бункера-- това е!
6. Русия не произвежда НИЩО, което е конкурентно способно на световния пазар. Чакат я години изолация и мизерия. Тя се превърна в урода на света. И всеки, който й е съюзник, ще бъде разглеждан като урод.
7. Искате модернизация, добра инфраструктура, добро здравеопазване ....забравете! Такова нещо никога не е имало.
8. Децата ви ще трябва да повтарят зомбирани глупости в училище, възхваляващи вожда и да се обличат във военни униформи, крещейки „Дядя Вова мъI с тобой!“
9. Ще ви говорят само за война и за това как все другите са ви виновни за вашата си мизерия! И да, ще пращат децата ви да се бият и да умират само, за да задоволят нагона на един сатрап. Животът ви ще е безнадежден мрак и това, за което ще си мечтаете е децата ви да живеят на Запад – както децата на путиновата политическа върхушка.
10. И преди да ми дрънкате, че съм „американска подлога, която искате да убиете или да вкарате в концентрационен лагер“ ще ви кажа, че аз съм половин рускиня! Говоря руски по-добре от всеки един от вас, познавам страната и нейната култура много по-добре от всеки един от вас. И знам, че повечето руснаци ненавиждат путин. Казвам ви го това като внучка на съветски войник, който е водил взвод при сраженията на Сталинград и който е загинал на Мамаев Курган, вдигайки взвода си в атака. Той е умрял за родината си и не е бил окупатор! И името му е изписано в мрамора на мемориала. Борис Симкин! Та вие, неуважами, защитаващи един фашист, нацист и убиец като путин, няма какво да се мерите с мен нито по русофилство нито по това какво е Русия. Вие сте игноранти и промите мозъци и всъщност сте огромна опасност за бъдещето на България и нейната демокрация, за което дълбоко ви презирам!"
Tatiana Christy
ГРУ – руското военно разузнаване
От Матиас Ул (Max Weber Network Eastern Europe, Хелзинки)
Резюме
ГРУ - руската военна разузнавателна служба, известна като Главно разузнавателно управление – и заедно със Службата за външно разузнаване (Служба внешней разведки, SWR) и Федералната служба за сигурност (Федералная служба безопасности, FSB ), е вероятно най-секретната разузнавателна служба в Русия.
До края на Втората световна война военният шпионаж е известен и като Разведка. Тяхната дейност беше и не подлежи на парламентарен контрол. Тя отговаря само пред министъра на отбраната и президента. До голяма степен липсва опит от работа в демократични условия. През вековната си история военното разузнаване е следвало предимно диктата на автократични или диктаторски режими. В продължение на десетилетия се разви организационна култура, която благоприятства производството на приятни интелигентни анализи, дори ако те не отговарят на реалността по никакъв начин. Докладите за ситуацията, желани от политическото ръководство, често водеха до фатални погрешни преценки, защото твърде често обслужваха самопредположенията на съответните лица, вземащи решения.
Царската разведка
Органът има дълга история в миналото. Техният образ за себе си е оформен от традиция, датираща от над двеста години. През 1812 г. към Министерството на войната е основана специална служба, отговаряща за военното разузнаване. Новосъздаденият офис е имал само много малък персонал от четирима служители. С формирането на специалната служба руската армия за първи път има организация, която систематично провежда разузнавателна работа срещу чужди въоръжени сили. Ето защо 1812 година се смята за рождената на руското военно разузнаване. След края на Наполеоновите войни цар Александър I разпуска специалната канцелария през 1815 г. Едва руското поражение в Кримската война през 1856 г. доведе до преосмисляне. По това време цар Александър II потвърди дейността на т. нар. военни агенти, които като военни дипломати извършват легален шпионаж, но пазят и нелегални източници. През 1867 г. Военностатистическият комитет на Генералния щаб поема задачите на разузнавателната служба на армията. По това време в Разведка действат 22 генералщабни офицери и шестима военни агенти. През 1903 г. обаче службата е разпусната и нейните функции са прехвърлени на отдел, който се отчита на 2-ро генерално интендантство. Горчивото поражение в Руско-японската война от 1904/1905 г. води до мащабни реформи, които засягат и военното разузнаване. През 1906 г. военното разузнаване окончателно е разделено на отдел за доставки и няколко отдела за оценка. Първата световна война постави руското военно разузнаване пред нови предизвикателства, на които то успя да се справи само частично. Революциите от пролетта и есента на 1917 г. в крайна сметка доведоха до разпадането на Руската империя и нейната Разведка.
Под ново знаме - военното разузнаване на Червената армия
Но ще стане ясно, че новите управници, болшевиките, също са зависими от военното разузнаване, за да запазят властта си. Разузнавателната служба на въоръжените сили обаче вече не е подчинена на държавата, а на комунистическата партия. ГРУ е основано през 1918 г. като регистърна администрация на Червената армия. Тя се опитва преди всичко да получи информация от военно значение. За целта техните агенти в чужбина трябвало да наблюдават всички видове войскови формирования и да събират сведения за тяхната структура, организация и въоръжение. Освен това трябва да се получи информация за местата на разполагане, военния капацитет и политическите настроения. Първоначално основното място на действие е Европа, като събирането на разузнавателна информация е концентрирано предимно върху Германия, в допълнение към Полша. През 1926 г. ГРУ е разширено, за да стане 4-та щабна администрация на Червената армия. Под ръководството на своя шеф Ян Берсин беше възможно да се създаде тясно организирана и висококвалифицирана шпионска организация, която през 1934 г. беше преименувана на Статистическа информационна администрация на Червената армия. ГРУ искаше да гарантира, че неговите шпионски мрежи функционират дори във военно време. За тази цел в засегнатите държави са създадени нелегални резиденции, т.е. ч. техните служители не са били защитени от дипломатически статут. Лидерите на тези незаконни мрежи може да са членове на ГРУ, винаги маскирани като чужди граждани, но също и просъветски настроени чужденци. Най-известните от тях по-късно включват Ilse Stöbe (мрежа Alta – Германия), Leopold Stapelr (мрежа Kent – Белгия) и Richard Sorge (мрежа Ramzaj – Япония). Освен това броят на военните аташета се е увеличил значително от 30-те години на миналия век. Те са извършвали „официален” военен шпионаж за ГРУ. Те са били подкрепени в работата си от неофициални служители на ГРУ, които са работели под прикритие в различни съветски чужди органи и организации. Те също така са събирали открита информация за чужди сили, но също така се опитвали да запазят тайни източници. Политическата система на СССР благоприятства набирането на агенти. Идеалите на комунизма се оказват благодатна почва за вербуването на шпиони. За да получи спешно необходими източници, военното разузнаване използва и компрометиращи материални и финансови стимули. В резултат на това около 400-те офицери от ГРУ успяха да създадат ефективни мрежи за шпионаж до средата на 30-те години, които предоставяха на съветското партийно и държавно ръководство секретна информация. Шпионските доклади повлияха на важни процеси за вземане на решения по въпросите на външната и военната политика. ГРУ не е пощадено от масовите репресии на Йосиф Сталин. Информационните мрежи на военното разузнаване почти напълно се сринаха в края на 30-те години. Тяхната реконструкция, извършена от лошо обучени офицери от разузнаването, които често дори не говореха езика на страната, в която са били разположени, отне много време. Време, което вече не беше налично след избухването на Втората световна война. До началото на 1941 г. е постигнато поне организационно възстановяване на външната мрежа на ГРУ. В този момент военното разузнаване на Червената армия имаше около 1000 служители, половината от които бяха разположени нелегално. За ГРУ последствията от чистките са най-лошата възможна предпоставка за влизане във Втората световна война. Конфликт, в който Германският райх първоначално тласка военното разузнаване на Червената армия до предела на възможностите му. Докато войната продължава, службата успява да постигне грандиозни успехи. Това, което се оказва катастрофално обаче е, че съветският диктатор се интересува почти изключително от необработената информация от източниците на ГРУ. Диктаторът не мислеше много за цялостен анализ на секретните доклади, тъй като се смяташе за неограничен авторитет в областта на шпионажа. Това подчертава основен проблем на военното разузнаване по времето на Сталин, който не може да бъде решен дори чрез многобройните реорганизации: липсата на структури, които да се занимават с квалифицирана оценка на информацията.
Съветският военен шпионаж през Студената война
Необходимостта от подобрена оценка на информацията на агентите, причинена от края на Втората световна война и началото на Студената война, кара Сталин да реорганизира радикално структурите на съветската разузнавателна служба през май 1947 г. Досегашните самостоятелни шпионски служби на Държавна сигурност, Армията, Министерството на външните работи и търговията, както и партията, вече са пряко подчинени на Министерския съвет. В бъдеще базираният тук Информационен комитет (КИ) трябва да координира действията на многобройните чуждестранни разузнавателни служби и да осигури компетентен анализ на получената шпионска информация. Въпреки това сравнително бързо стана ясно, че новата свръхвласт не отговаря на очакванията. От една страна, отделянето на военното и политическото разузнаване от техните предишни министерства, чиито ресурси те винаги са можели да използват за операции и мисии, имаше отрицателно въздействие върху събирането на разузнавателна информация в чужбина. От друга страна, стана ясно, че различните оперативни философии и разузнавателни манталитети на военни и чуждестранни шпионски служители е трудно да се интегрират в една агенция. В резултат на тези проблеми и постоянните спорове за власт между управленските нива на KI, военното ръководство успява да отдели Централното разузнавателно управление от комитета в края на 1948 г. Сталин също продължава да предпочита оригинални документи, получени от ГРУ като основа за своите политически решения. Те обаче често се различават значително от действителната ситуация. При Никита Хрушчов скоро се появи напълно нов начин на работа на чуждите тайни служби. Целта на тези мерки може да е била по-нататъшното разширяване на влиянието на комунистическата партия. На първо място, вече ограниченият достъп на началниците на разузнавателните служби до органите за вземане на политически решения беше ограничен дори повече, отколкото при неговия предшественик Сталин. В резултат на това вече не беше достатъчно информацията да се събира от отделни агенти и източници и да се представя на политическото ръководство без цялостен анализ. По-скоро разузнавателните служби трябваше да изготвят добре обосновани ситуационни доклади за съответната политическа, икономическа, военна или въоръжение ситуация. Те трябва да служат като помощ при вземане на решения за решаване на важни политически въпроси. Информацията, получена от ГРУ, разкри до голяма степен политическите и военните мерки на Запада пред Кремъл, особено по време на Берлинската и Кубинската криза от 1958–1962 г. Те предоставиха представа за почти всички важни решения, взети от западните сили до най-високите нива на управление. Тези шпионски открития са от голяма стойност за съветската политика. Това ясно показва на Хрушчов колко далеч може да стигне с блъфа си в покера на властта. Военните тайни служби дори имаха смекчаващ ефект върху външната й политика. През десетилетията след свалянето на Хрушчов апаратът на военното разузнаване продължи да се раздува. Въпреки че през 1953 г. е имало почти 900 длъжности на ГРУ, американската военна разузнавателна служба DIA е оценила броя им на 60 500 войници и офицери в средата на 70-те години. В това число обаче влизат и армейските части, които например са били оперативно подчинени на военното разузнаване на Съветската армия, като радиоразузнаването. Това обаче не подобри производителността. В края на 1990 г. първият заместник-началник на ГРУ, вицеадмирал Игор Бадеев, трябваше да признае, че повече от 97 процента от всички документи, предоставени от агентите, идват от открити източници - тоест от книги, списания или вестници - и 2,7 процента са били „само „класифицирани за официална употреба“ и следователно са имали най-ниското ниво на секретност. Само 0,3 процента дори са били етикетирани като "секретно". Когато червеното знаме бе спуснато над Кремъл на 26 декември 1991 г., една ера, определяща съдбата на военното разузнаване в продължение на 73 години, приключи безвъзвратно.
ГРУ като инструмент на властта на Путин
ГРУ преживя разпадането на Съветския съюз до голяма степен невредимо, въпреки сериозните кадрови и финансови съкращения. В края на 90-те години на миналия век то най-накрая успява да настигне конкурента си, политическата служба за външни новини SWR, по отношение на персонала. По това време и двете служби имаха около 11 000 позиции. В същото време, след като президентът Владимир Путин дойде на власт, ГРУ успя да отблъсне опита на SWR да поеме големи части от военния шпионаж. Вероятно това е една от причините военното разузнаване да се върне към „обичайната” си агресивност по-бързо от цивилния си аналог. Това означава, че агресивните и насилствени действия отново са една от „основните компетенции“ на ГРУ от началото на новото хилядолетие. Въпреки това, проблемите на грузинската кампания от 2008 г. - лошо разузнаване, неадекватно обучение и тромави командни и ръководни структури - показаха, че военното разузнаване също има значителни слабости. Критиците на ГРУ в армията и в ЮЗР се възползваха от тези провали. Службата за външнополитическо разузнаване твърди, че разузнавателната служба на руските въоръжени сили би могла да се съсредоточи по-добре върху своите тактически разузнавателни операции, ако най-накрая остави стратегическото разузнаване изцяло на SWR. За първи път съществуването на ГРУ беше поставено на карта. Този сценарий обаче не се случи. През 2009 г. президентът Дмитрий Медведев назначи Александър Шляхтуров за нов ръководител на ГРУ. До голяма степен неизвестният офицер от разузнаването трябва най-накрая да отвори службата за фундаментални реформи, за да повиши нейната ефективност. Генералът изпълни тази роля; до момента, в който напусна поста си в края на 2011 г., той наложи болезнени съкращения на властта: той уволни 80 от 100 генерали и намали броя на служителите на ГРУ с 1000 души. Въпреки това, неговият наследник Игор Сергун по-късно успява до голяма степен да обърне тези загуби. Основният фактор, допринасящ за това, беше използването на т. нар. „Зелени човечета“ при окупацията на Крим, което беше оценено от политическото ръководство като успешно. Зад тривиализиращия термин стоят елитни войници от ГРУ, които са окупирали украински административни сгради, полицейски съоръжения и казарми на полуострова от началото на март 2014 г. Ръководството на ГРУ очевидно си е взело поуките от войната в Грузия и сега набляга на използването на високомобилни, леки, винаги готови военни разузнавателни бригади. По този начин службата консолидира позицията си на мощен инструмент за руското ръководство да наложи своята концепция за „нелинейни войни“. Вероятно ГРУ също е видяло като успешни операциите на военното разузнаване в Донбас и Сирия. През следващите години той разширява атаките си и в Западна Европа и САЩ. Една от най-зрелищните операции през 2018 г. обаче удари бивш офицер от службата, който е шпионирал за Великобритания през 90-те години. Там на 4 март 2018 г. Сергей Скрипал, името на двойния агент, стана жертва на атентат с нервнопаралитичния агент Новичок заедно с дъщеря си, при който двамата едва оцеляха.
Пред обществеността военното разузнаване обича да се представя като много по-силно от конкуренцията си от SWR. Докато последното разчита на до голяма степен „тихата“ работа на своите агенти, маскирани като служители на посолството или работещи като „нелегали“, военното разузнаване предприема много по-рисков и по-насилствен подход. В GRU също има опит и усещане за заплаха за собственото съществуване от конкуренцията. Следователно военното разузнаване трябва да действа по-агресивно, за да продължи да играе ролята си в „концерта“ на руското разузнаване. Това води до появата му на рискован и дързък актьор във всички горещи точки на външната политика на Путин. Атаката срещу Украйна обаче ясно показа границите на възможностите на ГРУ. В първите дни на инвазията тя не успя да активира агентурната мрежа в Украйна, която беше изградила с големи финансови средства, за да поддържа активно руските войски. Изчислено е, че както 5-та служба на ФСБ, така и ГРУ ръководят по няколкостотин агенти в Украйна, които основно трябваше да извършват саботажни атаки и операции по дезинтеграция в хода на планираната атака. За тази цел беше инфилтриран по-специално украинският апарат за сигурност. Провалът на руската светкавична атака обаче накара по-голямата част от агентите да се укрият. Вместо да завземат ключови обекти съвместно със секретни сили, руските сили срещнаха яростна съпротива от страна на украинските защитници.
Страховитите кибератаки на военното разузнаване бяха до голяма степен неефективни и не успяха да парализират завинаги критични райони на украинската държава и нейните въоръжени сили. Но ГРУ също претърпя сериозни поражения в областите на основните си военни компетенции. В началото на руската атака доста атаки на техните специални части срещу стратегически важни обекти се провалиха. На 27 февруари 2022 г. атаката на подразделение на 2-ра бригада Спецназ на ГРУ, което имаше за задача да превземе щаба на украинската вътрешна тайна служба СБУ в Харков, се провали. Групата от 25 души беше напълно унищожена. След това елитните воини са били използвани в много случаи като обикновена щурмова пехота, което е довело до голям брой смъртни случаи. До момента е доказано, че са загинали почти 700 членове на специалните части на ГРУ, включително 142 офицери. Следователно специалистите по разузнаване са привързани към фронта и не са на разположение за задачите, за които са били обучени: идентифициране на цели с висок приоритет в тила на врага. Тази роля би била още по-важна, тъй като руските военновъздушни сили досега не успяха да постигнат стратегическо господство във въздуха. Грандиозни успехи в областта на диверсионните операции постигна не ГРУ, а неговият аналог – украинското военно разузнаване ХУР. Руското военно разузнаване, от друга страна, не успя да извади от строя ключови обекти в критичната инфраструктура, нито пък важни в оперативно и тактически отношение украински оръжия, като ракетните установки HIMARS или стартовите площадки на зенитната система Patriot да бъдат инвалидизирани в големи количества от атаки на командоси. Путин обаче продължава да разчита на военното си разузнаване, тъй като само ГРУ разполага с пълния набор от разузнавателни способности в рамките на руската разузнавателна система.
ГРУ може да се съсредоточи върху агенти и шпиони (Human Intelligence/HUMINT), разузнавателните данни от сателити, дронове и самолети (Imagery Intelligence/IMINT или Geospatial Intelligence/GEOINT), техническото събиране и научната оценка на данните, събрани от оръжейни тестове ( Измерване и сигнатурно разузнаване/MASINT), както и събиране и анализ на електронни сигнали за оценка на разузнаването (сигнално разузнаване/SIGINT). Освен това има оценка на отворените източници (Open-source Intelligence/OSINT) и технологичния шпионаж (Technical Intelligence/TECHINT). Cyber Intelligence/CYBINT продължава да играе все по-важна роля в събирането на разузнавателна информация от киберпространството. Освен това ГРУ, със своите бригади от спецназ, разполага с високо оборудвани и всестранно обучени специални сили, които са готови да изпълняват задачи на тайните служби. Може да се предположи, че руското военно разузнаване ще остане опасно оръжие на руското политическо и военно ръководство до края на 21 век.
Силоваците във войната: Руските тайни служби след 2022
От Марк Галеоти (Mayak Intelligence; University College London)
Резюме
Тъй като Кремъл преминава все повече и повече към военен режим, ролята на тайните служби допълнително се увеличи с техните операции у дома и в чужбина. Това включва и кампания от все по-явни саботажни действия в Европа. Във вътрешен план Федералната служба за сигурност (ФСБ) успя да разшири властта си и портфолиото си в резултат на нарастващата нетолерантност на Кремъл към опозицията.
В чужбина руските служби се опитаха да се адаптират към новите условия. Това не винаги е било лесно, наред с други неща, поради масовото експулсиране на служители на тайните служби, които са действали от посолствата на Запад. В резултат на това разузнавателните служби все повече разчитат на кибер операции и проксита. Въпреки че те в никакъв случай не винаги са били успешни, няма съмнение, че те остават централни за действията на разузнавателните агенции у дома и в чужбина.
Вече във война
През септември 2024 г. сър Ричард Мур, ръководител на Британската тайна разузнавателна служба (по-известна като MI6), заяви на съвместно събитие с ЦРУ, че „руското разузнаване е станало доста необуздано“. Вероятно би било по-добре да приемем, че "специалните служби" (както се наричат на руски) - по същество Службата за външно разузнаване (СВР), службата за военно разузнаване "Щаб на Генералния щаб" (ГУ, все още широко известна като ГРУ) и ФСБ – бързо, дори с ентусиазъм се адаптираха към бурните времена.
Има забележителна разлика между разузнаването и разузнавателните агенции в мирно и военно време. По време на мирно време те и техните политически покровители са по-склонни да рискуват и са по-загрижени за събирането на разузнавателна информация, отколкото да участват в дейности с незабавен ефект, като взривяване на мост или сваляне на правителство. По време на война обаче те поемат повече рискове, защото възможностите са по-полезни за грабване и предпоставката за избягване на провал вече не е от първостепенно значение. Така че те се концентрират повече върху активни операции или се допълват от нова служба - както в случая с убийственото контраразузнаване на Сталин "СМЕРШ", което е основано през 1942 г. (не е обявено до 1943 г.) и е разформировано през 1946 г. Руските разузнавателни служби, в крак с Путин, все повече действат във военен режим от 2011/12 г. насам. Путин не възприема протестите на Болотная като гняв срещу манипулирана политическа система, а по-скоро ги тълкува като доказателство за „хибридната война“ на Запада и опит за дестабилизиране на неговия режим. Според Путин тази война е започнала, след като държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън е "дал разрешение" на опозиционните лидери. Това бяха първите признаци на все по-параноичен мироглед, който беше допълнително подхранван от ястреба Николай Патрушев, дългогодишен секретар на Путин в Съвета за сигурност на Русия и де факто съветник по сигурността. Това обаче беше огледален обрат. В края на краищата руските тайни служби са наследници на съветското КГБ с всичките му „активни мерки“, т.е. политически операции, които варират от саботаж до подривна дейност, и следователно приемат, че те също играят централна роля в доктрината на западната тайна услуги. Във вътрешен план има стабилно отдалечаване от сравнително свободния „хибриден режим“ от първите мандати на Путин и Медведев, когато значителна свобода на движение за гражданското общество и дори несъгласието бяха разрешени, стига да не оспорват върховенството на режима. Възходът на държавата на тайните служби означаваше, че органите за сигурност, както и полицията и съдебната власт, получиха повече правомощия, ресурси и свобода на движение. Докато Министерството на вътрешните работи (MWD) се колебаеше да действа предимно като политическа полицейска сила, тъй като се страхуваше, че това ще остави твърде малко ресурси за действителните му основни задачи за вътрешна сигурност и усилия за изграждане на отношения с обществото, които поне частично бяха без да се основава на репресии (което трябваше да бъде една от причините MVD да загуби своите звена, отговорни за обществената сигурност, към новосформираната Национална гвардия през 2016 г.), FSB се възползва напълно от новите възможности. Чуждите разузнавателни служби също започнаха да увеличават броя на атаките, приемайки възможните негативни последици. Този военен манталитет стана още по-очевиден през 2013-14 г. по време на Революцията на достойнството в Украйна (която Путин характеризира като преврат, оркестриран от Запада). По този начин, дори преди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., руските тайни служби бяха - по думите на един служител на британското контраразузнаване - "нагли, агресивни и действаха без да се съобразяват със загубите". Имаше по-голямо сътрудничество между службите (или поне по-малко конкуренция) от преди. Путин отдавна насърчаваше агенциите да се конкурират за бюджети, отговорности и приоритети чрез припокриващи се мандати и заплахата от разпускане - както се случи с Федералната агенция за правителствени телекомуникации и информация (FAPSI), която беше погълната от конкурентите си през 2003 г. Оценката на чуждите разузнавателни служби обаче е, че това е така в по-малка степен от 2022 г. По време на война има по-малко апетит или пространство за хоризонтални съперничества.
Нови предизвикателства
Според Путин войната срещу Украйна е само част от глобален конфликт. В речта си за „Деня на победата“ през 2023 г. той твърди, че „срещу страната ни отново се води истинска война“. Докато директни военни действия срещу много по-мощния НАТО не могат да стават (дори и без по-голямата част от въоръжените сили на Русия, вързани в Украйна), и като се има предвид, че западната финансова и военна помощ е от решаващо значение за военните усилия на Киев, уговорката да попречи на тези западни дейности. Освен това режимът на западните санкции създаде ново поле за дейност на службите: избягването на всякакви санкции, било то срещу вноса на микрочипове или оперативното финансиране на услугите по света. Има и специфични нови предизвикателства, особено на международно ниво, след пълната инвазия. Масовото експулсиране на известни и заподозрени служители на тайните служби в руските посолства в западните страни - само в Европа бяха експулсирани 400-600 дипломати, заподозрени в шпионаж - създаде сериозни проблеми за военното разузнаване на ГУ и още повече за Служба за външно разузнаване КСВ . Разузнавателните операции, които разчитаха на персонал, действащ под прикритието на дипломация, често бяха временно парализирани, тъй като активните агенти губеха лидерството си и потенциалните агенти вече не бяха насочени. С течение на времето бяха намерени алтернативни решения. Руснаците все по-често прибягват до подставени лица, които работят по различни начини, от местни политически симпатизанти до престъпници, вербувани чрез тъмната мрежа, които може да нямат представа, че работят за Москва. В Русия апаратът за сигурност се сблъсква с няколко, понякога свързани проблема: социалното недоволство (основно поради заплахата от мобилизация) нараства, а в същото време Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и украинското военно разузнаване (гл. Управление за разузнаване - HUR) водят агресивно и изобретателно подривна дейност и саботаж. Въпреки че службите за сигурност непрекъснато съобщават за арести и предполагаеми осуетени операции, те едва ли са в състояние да попречат на Киев да извършва операции в Русия или да подбужда други към това и да противодействат на скритото недоволство в обществото.
SWR: Излезте от посолствата
Службата за външно разузнаване КСВ беше най-силно засегната от последните събития. Традиционно тази тайна служба получаваше разузнавателна информация чрез агенти, назначени в посолствата. Тази загуба беше частично компенсирана в кибернетичния сектор, който преди това беше предимно активен в събирането на информация (по-специално хакерското подразделение, известно на Запад като APT 29 или „Cozy Bear“). От 2022 г. насам са използвани повече разрушителни атаки. Най-разширени са онлайн операциите за набиране на персонал, тъй като това вече е по-трудно за постигане на място. SWR ясно се адаптира към новите условия на работа. В същото време службата успя да продължи да използва руските структури като подставени организации (включително „Фондацията за насърчаване и защита на правата на сънародниците в чужбина“, чието ръководство включва много активни служители на КСВ). Въпреки това сред западните контраразузнавателни служби остава впечатлението, че тази корекция е само на части и е много по-малко повлияна от тактиките, които преди това обикновено са били координирани за SWR. До известна степен това вероятно се дължи на липсата на силно и ангажирано лидерство. 69-годишният Сергей Наришкин, който е начело на SWR от 2016 г., създава впечатлението, че е „постоянен заместник“, както се изрази един ветеран от разузнаването. Той беше подведен от този пост, след като Кремъл го смени начело на Държавната дума с Вячеслав Володин. Публична тайна е, че той търси позиция на сенатор в Съвета на федерацията, което би било идеално активно пенсиониране, за да се посвети на истинските си интереси, а именно ролята си на председател на Руското историческо дружество. Ролята на директора на SWR винаги е била повече за налагане на политически интереси, отколкото за ръководене на оперативни процедури. И изглежда в службата има усещане, че Наришкин не е в състояние да демонстрира лидерство при новите условия. Откакто Путин го показа пред телевизионните камери на заседанието на Съвета за сигурност на 21 февруари 2022 г., авторитетът му в службата е трайно уронен. Резултатът е, че отделните ръководители на отдели, отдели или резиденции често работят почти автономно или получават инструкции директно от президента. В известен смисъл това може да бъде сила, отприщваща амбиция и въображение по начин, който е доста чужд на обикновено микроуправлявания SWR. Но също така създава проблеми: има спорове относно отговорностите, отделите работят един срещу друг и подходът става фрагментиран.
GU: Обратно към основите
GU винаги е била доста строго разделена на специални части /"спецназ"/ и агентурно разузнаване /"Agentura"/ . Специалните сили са силно разположени в Украйна и са претърпели много тежки загуби, особено в ранните етапи на войната, което значително намалява техните способности. Разузнавателните операции на ГУ на Запад също са пострадали в резултат на експулсирането. Въпреки това, GU премина по-бързо от SWR към култивиране и използване на прокси. Основната цел на техните операции сега е да повлияят на Запада чрез смущения и да подготвят широкообхватни саботажни кампании в случай, че отношенията се влошат още повече. И накрая, саботажът е централен елемент от мисията на GU, особено по време на война. През 2023 г. атаките в Европа, които очевидно са били разрешени от Кремъл, се увеличиха. ГУ се свързва с редица операции като палежа в Източен Лондон и покушението срещу дезертьора Максим Кузминов в Испания. Техният фокус е върху „кървавите дела“ /известни на руски като „мокрые дела“, буквално „мокри поръчки“/ Съобщава се, че специализираното звено 29155 (убийство и саботаж) дори включва кибер звено (понякога наричано „Кървяща мечка“, понякога „Жарена мечка“, за да продължи дейността си във време, когато агентите на място трябва да работят при все по-трудни условия. Това се отнася за Европа и Северна Америка. В Африка обаче нещата са съвсем различни. След неуспешното въстание на Евгений Пригожин през юни 2023 г. наемната армия на групата Вагнер беше поставена под строг военен контрол. Наемниците, воюващи в Украйна, трябваше да се присъединят към редовните въоръжени сили или към една от по-малко автономните наемни войски, които са част от „Доброволния експедиционен щурмов корпус“ и са подчинени на редовните, географски разделени армейски щабове. В Африка, другата важна зона на операции на групата Вагнер, наемниците са обединени в нова структура, „Африканския корпус“. Това се контролира отблизо от военното разузнаване, негов „куратор“, който ръководи операциите, е генерал-майор Андрей Аверянов, бивш началник на поделение 29155. Той е повишен в заместник-началник на ГУ и отговаря за новосъздадените специални части [ на руски: Sil spezialnych operazij, т.е. сили за специални операции] отговорен. Адмирал Игор Костюков, началникът на ГУ, е на поста от шест години, по-дълго от всеки друг постсъветски ръководител на разузнаването в Русия. Отношенията му с началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов изглеждат добри. По-малко ясно обаче е как работи сътрудничеството с новия министър на отбраната Андрей Белоусов. Тъй като предшественикът на Белоусов, Сергей Шойгу, сега е секретар на руския Съвет за сигурност, това може да е по-малко важно, освен ако Герасимов не бъде сменен. Дори тогава няма да има много причини да се смята, че оперативната култура на GU или текущите мисии ще се променят.
FSB: пълна демонстрация на мощ
Докато SWR и GU трябваше да се адаптират към по-трудни условия, FSB в много отношения е бенефициентът на повишената и параноична среда. Иронията е, че това направи на Путин – или поне на Русия – лоша услуга. От всички служби ФСБ бяха най-уверени, че Виктор Янукович ще преживее Революцията на достойнството от 2013-14 г. И дори преди пълната инвазия през 2022 г., ФСБ показа най-голям оптимизъм: ФСБ вярваше - или поне твърдеше - че разполага с широка мрежа от агенти, които са готови и искат да подкрепят Москва. На практика това се оказа до голяма степен илюзия, тъй като много украинци, които се съгласиха да приемат пари от ФСБ, нямаха реално намерение да предадат страната си. Също така беше така, че DWKR, „Управлението за военно контраразузнаване“ на ФСБ, едва със закъснение откри, че Евгений Пригожин планира нещо срещу Шойгу и Герасимов, което на свой ред постави Пригожин под натиск. Тъй като ФСБ разбра за това буквално в последния момент, всякакъв шанс за предотвратяване на въстанието вече беше загубен. Въпреки това ФСБ, от която израсна самият Путин, не изглежда да е понесла никакви дългосрочни последствия от своите грешки. Тъй като режимът става все по-авторитарен и толерира все по-малко несъгласие, вътрешната мисия на ФСБ постоянно се разширява. Ролята му в поредицата от арести и разследвания на висши военни офицери по обвинения в корупция, например - които не бяха извършени от ФСБ и не бяха "чистка", както понякога се твърди - доведе до Комитета за наказателно разследване [на руски Следственный Komitet, преди 15 януари 2011 г. формално беше част от прокуратурата и оттогава се превърна в независим орган, бел. d. Ред.] беше понижен в своеобразен клон на ФСБ. В чужбина прекъсването на операциите на SWR и GU поради обширните изгонвания засили позициите на FSB. Неговите кибероперации отдавна са насочени към Запада. Правителството на Обединеното кралство например обвини хакери от "Център 18" на ФСБ в извършване на атаки срещу британски парламентаристи. Сега обаче ФСБ също засилва физическите си операции на място, особено в Европа. Това беше реакция на проблемите, пред които сега бяха изправени SWR и GU. И накрая, задграничните операции на ФСБ като цяло не разчитаха на служители на посолството. По-скоро те се фокусираха върху групи от „нелегални“ (агенти без дипломатическо прикритие) в други организации на руската диаспора. ФСБ е обвинена, че е направила редица неотдавнашни опити за проникване в политически кръгове в Европейския парламент, германския Бундестаг и австрийския парламент с цел подкопаване на подкрепата за Украйна. FSB изглеждаше добре позиционирана и успя бързо да отговори на новите изисквания да се разчита на подставени лица. Това се основаваше не на последно място на връзките му с организираната престъпност. ФСБ се бори с по-големи престъпни организации, но има и корупционни връзки. Те могат да се използват за набиране на оперативни сили или за изграждане на връзки с други групи, действащи в чужбина. Предполага се, че ГУ в крайна сметка стои зад убийството на Кузминов в Испания. Например източници от испанското разузнаване предполагат, че убийството е извършено от местна организирана престъпност. Те са наети чрез агенцията на ФСБ. Това е показателен пример за това как културата на руските разузнавателни служби се е изместила от конкуренция към (макар и понякога неохотно) сътрудничество.
Перспектива
Малко вероятно е „спецслужбите“ да загубят водещите си позиции в обозримо бъдеще. Путин очевидно поддържа вярата си в тях като инструмент за контрол у дома и оформяне на държавни действия в чужбина. И не може да се очаква съществено подобрение в отношенията със Запада. Една незначителна перспектива се отнася до управлението на услугите. През май 2024 г. Патрушев беше заменен като секретар на руския Съвет за сигурност от бившия министър на отбраната Сергей Шойгу. Въпреки че ролята на Патрушев като съветник на президента всъщност е много по-широка от официалната му роля на надзор на ВМС, той изглежда е загубил централната си позиция в дискусиите за националната сигурност и авторитета си в разузнавателната общност. Остава да се види дали Шойгу ще търси подобна роля (или дори ще остане на поста за дълго време), но това повдига въпроси относно някои предстоящи промени в ръководството на разузнавателната общност. И накрая, от 2022 г. насам има значителни промени на висшите нива на службите (подобно на военните), но досега всички директори са останали на постовете си. Тук може да има промени много скоро.
Наришкин, както вече беше споменато, се опита да напусне SWR за известно време. Шефът на ФСБ Александър Бортников е на 72 години и вече е доста над официалната задължителна възраст за пенсиониране на държавните служители, освен това от години страда от здравословни проблеми. Оставката си трябваше да подаде през 2021 г. Но кампания в последния момент от съперници на неговия наследник Сергей Корольов, който беше в титулярните блокове, забави този ход. По време на войната срещу Украйна Путин се придържаше към Бортников, за да избегне фаворизирането на единия лагер пред другия. 62-годишният Корольов има репутация на непреклонен и амбициозен мениджър, който вече успя да отблъсне не само много свои колеги, но и ръководни кадри в ГУ, МВР и КРС. Борбите за ръководство във FSB продължават да са по-чести и по-последователни, отколкото в други служби (само през 2023 г. имаше три смени на ръководители на дирекции). Това отваря вратата за ново поколение лидери и изглежда малко вероятно Бортников, който напоследък рядко се виждаше лично, да остане на поста си за дълго. Засега обаче остава неясно дали опонентите му вече са успели да попречат на наследника на Корольов. Тъй като пряката война срещу Украйна и политическата борба срещу Запада се превърнаха в опорна точка на късния путинизъм, което от своя страна оправдава вътрешната автократизация, разузнавателните служби ще останат в центъра на операциите на Путин у дома и в чужбина. На практика обаче резултатите са смесени. Разузнавателните агенции се надпреварват да променят реалността така, че да отговаря най-добре на изкривените, пристрастни възгледи на Путин. Това от своя страна доведе до това Русия на Путин да прекали катастрофално с имперските си амбиции. Въпреки това, не само че няма доказателства, че Путин наистина е наясно с това, но също така няма доказателства, че той, пленник на своя проточен глобален конфликт, има намерение да накаже, опитоми или постави „спецслужбите“ на тяхното им място.
.gif)
