Свами Вивекананда Медитацията

(Лекцията е изнесена в Уошингтън Хол, Сан Франциско, на 3 април, 1900г.)




Всички религии придават голямо значение на медитацията. Йогините провъзгласяват, че медитативното състояние на ума е най-висшето състояние, в което той съществува. Когато умът изучава един външен обект, той се идентифицира с него и изгубва себе си. Ще използвам сравнението на древния индийски философ: душата на човек е като кристал и приема цвета на онова, което е близо до нея. Душата трябва да приеме цвета на всяко нещо, до което се докосне. Ето къде е трудността. Цветът е толкова силен, че кристалът забравя себе си и се отъждествява с него. Представете си, че до кристала има червено цвете, че той приема неговия цвят и забравя себе си, мислейки се за червен. Ние сме приели цвета на тялото и сме забравили какви сме. Всички трудности които следват, произтичат само от това мъртво тяло. Всички наши страхове, тревоги, беди, грешки, слабости и нещастия идват от тази единствена груба грешка – че смятаме себе си за тела. Такъв е обикновеният човек. Човекът е този, който приема цвета на цветето намиращо се близо до него. Ние сме тела не повече, отколкото кристалът е червеното цвете.




Трябва да практикуваме медитация. Когато кристалът узнае какъв е, той приема собствения си цвят. Това което ни води към истината повече от всичко друго, е медитацията...




В Индия двама човека се срещат. На английски се казва, “Как си?”, а индийският поздрав е, “В себе си ли си?” В момента в който застанеш в нещо друго, рискуваш да станеш нещастен. Това е което имам в предвид под медитация – душата опитваща се да застане в себе си. Със сигурност за душата би трябвало да е най-здравословно онова състояние, в което тя мисли за самата себе си и почива в собственото си величие. Нещо повече, всички други методи, които ние имаме – събуждането на чувствата, молитвите и т.н. – в действителност имат тази единствена цел. В дълбокото емоционално вълнение душата се опитва да застане сама в себе си. Въпреки че емоцията може да възниква от нещо външно, при нея има концентрация на ума.




Има три степени на медитацията. Първата се нарича Дхарана и означава концентрирането на ума върху един обект. Опитвам се да съсредоточа ума си върху тази чаша, изключвайки всеки друг обект от ума си освен нея. Но умът се колебае... Когато той е станал силен и не се колебае толкова много, това състояние се нарича Дхяна, медитация. Има и още по-висше състояние, когато разграничението между мен и чашата е изгубено [Самадхи]. Тогава умът и чашата стават идентични. Няма да виждам никаква разлика между тях. Всички сетива спират да действат и всички сили, които са работили чрез сетивата [се фокусират в ума]. Тогава чашата се намира напълно под контрола на ума. Това трябва да бъде разбрано... Това е една колосална игра, която йогините играят... Да приемем за даденост, че външният обект съществува. От друга страна, това което съществува извън нас в действителност не е онова, което виждаме. Чашата която аз виждам не е точно външният обект. Външното нещо, което е чашата, аз не познавам и никога няма да позная.




Нещо поражда впечатление в мен. Аз моментално изпращам реакция към него и резултатът от комбинацията на тези две е чашата. Външното въздействие е Х. Вътрешното въздействие е Y. Чашата е ХY. Когато погледнете Х, вие го наричате външен свят чрез Y, вътрешния свят... Ако се опитате да разграничите кое е вашият ум и кое е света – няма да намерите такова разграничение. Светът е комбинацията между вас и още нещо (отвън)...




Нека разгледаме друг пример. Хвърляте камъчета по гладката повърхност на едно езеро. Всяко от тях е последвано от реакция и бива залято от малките вълнички в езерото.




По подобен начин, външните неща са като камъчета пуснати в езерото на ума. Затова ние в действителност не виждаме външното...; виждаме само вълната...




Вълните които възникват в ума са причинили много неща отвън. Сега не обсъждаме [предимствата на] идеализма и реализма. Приемаме за даденост, че нещата съществуват отвън, но това което виждаме е различно от външните обекти, тъй като ние виждаме тези обекти плюс самите себе си.




Да предположим, че аз премахна своя дял от чашата. Какво остава? Почти нищо. Чашата ще изчезне. Ако премахна своя дял от масата, какво ще остане от нея? Със сигурност не тази маса, защото тя е била смесица от външното плюс моя дял. Горкото езеро трябва да изпраща вълната към камъка, винаги когато той бива хвърлен в него. Умът трябва да създава вълни и да ги изпраща към всяко усещане... Да предположим,... че можем да спрем ума си. Ние веднага ставаме господари. Отказваме да даваме своя дял (във възприятието) на всички тези феномени... Ако аз не давам своя принос към това - то трябва да спре.




Вие създавате това робство през цялото време. Как? Като давате своя принос. Ние сами създаваме своите собствени затвори и изковаваме собствените си окови... Когато идентифицирането между мен и външния обект спре, тогава аз ще бъда способен да оттегля своето съдействие и това нещо ще изчезне. Тогава ще кажа, “Ето я чашата”, а после ще отделя ума си от нея и тя ще изчезне... Ако можете да спрете своя принос, тогава ще можете да ходите и по водата. Как ще може да ви удави тя тогава? А какво да кажем за отровата? Край с трудностите. За всеки феномен вашият дял е поне половината, а природата дава другата половина. Ако вашата половина бъде премахната, това ще спре.




...На всяко действие има равно по сила противодействие... Ако някой ме удари и нарани, това ще бъде действието на този човек заедно с реакцията на моето тяло... Предположете, че аз имам толкова много сила, че мога да устоя на изстрел от оръжие. Може ли да бъде постигната такава сила? Книгите казват, че може... Ако я получите случайно, това е чудо. Ако я изучавате научно, това е Йога.




Виждал съм хора излекувани чрез силата на ума. Вземете чудотвореца. Ние казваме, че когато той се моли, един човек бива излекуван. Но друг казва, “Изобщо не е вярно. Това е просто силата на ума. Този човек има научен подход. Той знае какво прави.”




Силата на медитацията ни дава всичко. Ако искате да придобиете власт над природата, [можете да я получите чрез медитация]. Днес научните факти биват откривани чрез силата на медитацията. Учените изучават своя обект и забравят за всичко, дори за собствената си същност и всичко останало – и голямата истина идва като проблясък. Някои хора мислят, че това е вдъхновение. Но то е вдъхновение не повече, отколкото “издъхновение”; никога нищо не е било постигнато без причина.




Най-висшето така наречено вдъхновение е било работата на Исус. Той е работел усилено в продължение на векове в минали животи. Вдъхновението е бил (всъщност) резултатът от неговата предишна работа – тежка и усилена... Пълна глупост е да се говори за вдъхновение. Ако не беше, то щеше да вали като дъжда. Във всяка сфера на мисълта вдъхновените хора идват само сред нациите, които имат общо образование и [култура]. Няма вдъхновение... Това което прилича на него е резултатът, който произтича от причините вече намиращи се в ума. Резултатът да идва светкавично за един ден! Миналите действия на човека са причината.




Може да видите силата на медитацията в още едно нещо – в интензивността на мисълта. Такива хора разбиват на пяна своите собствени души. Така великите истини излизат на повърхността и стават проявени. Затова практиката на медитацията е големият научен метод на познанието. Няма познание без силата на медитация. Чрез медитация ние можем да се излекуваме от невежеството и суеверието за известно време, но не и повече.1 [Представете си, че] един човек ми е казал как, ако изпия определена отрова ще умра, а през нощта идва друг човек и ми казва, “Иди и изпий отровата!”, но аз не умирам. [Това което се случва, е следното:] В медитация, умът ми е разделил същността на отровата и моята собствена същност само за известно време. Ако изпия отровата в друг случай, ще умра.




Ако знам причината и се издигна до това [състояние на медитация] по научен начин, аз мога да спася всеки. Това казват книгите; но доколко е вярно, вие сами трябва да прецените.




Питат ме, “Защо вие индийците не побеждавате тези неща? Вие претендирате, че сте по-добри от всички останали хора. Практикувате Йога и напредвате по-бързо, отколкото всеки друг. По-способни сте за това. Завършете го до края! Ако сте велик народ, трябва да имате и велика система. Ще трябва да кажете довиждане на всички богове. Сложете ги да спят и се заемете с великите философи. Но вие сте само бебета и сте толкова суеверни, колкото и останалия свят. И всичко за което претендирате, е неоснователно. А ако имате такива претенции, изправете се, бъдете смели и всички небеса, които някога са съществували, са ваши. Като мускусовия елен, който не знаел от къде идва ароматът. Накрая, след много дни, той го открива в себе си.2 Всички тези богове и демони са в хората. Открийте, чрез силата на разума, образованието и културата, че всичко това е във вас самите. Сложете край на боговете и суеверията, щом искате да бъдете рационални, да бъдете йогини и наистина духовни.”




[Моят отговор на това е: При вас също] всичко е материално. Кое е по-материално от Бог, който седи на трон? Гледате отвисоко на бедния човек, който боготвори някакво изображение. Но вие не сте по-добри. Кажете, поклонници на златото, какви сте вие? Поклонникът на изображението боготвори своя Бог като нещо, което той може да види. Но вие не правите дори това. Вие не боготворите духа, нито нещо, което можете да разберете... Поклонници на думи! “Бог в Духа!” Бог в Духа би трябвало да бъде боготворен чрез духа и вярата. Но къде живее Духът? На някое дърво? Или на някой облак? Какво имате в предвид с Нашия Бог? Вие сте Духът. Това е първото и фундаментално убеждение, което никога не трябва да изоставяте. Аз съм духовно същество. Той е тук. Цялото това умение в Йога, тази система на медитацията и всичко останало е само за да Го открием тук.




1 Тук Свами Вивекананда вероятно има в предвид, че само медитацията, без да е достигнато свръхсъзнателното състояние на Самадхи има временен ефект по отношение на универсалното невежество на човека, което е общо за всички същества и в основата си представлява идентификацията на душата с ума и тялото.




2 Има една индийска притча за елена в пъпа на когото се образувал мускус; той усещал аромата и търсел неговия източник, преброждайки много гори и поля. Най-накрая открил, че мускусът се образува в самия него. Защо казвам всичко това точно сега? Докато не установите точно местонахождението, не можете да говорите. Установете, че това място е небето и целият свят винаги ще приема това за правилното място. Но аз съм Дух и затова Духът на всички духове трябва да бъде в моята душа. Онези които смятат, че Той е някъде другаде, са невежи. Той трябва да бъде търсен тук, в това небе; цялото небе което някога е съществувало [е вътре в мен самия]. Има някои мъдреци, които, знаейки това, обръщат погледа си навътре и откриват Духа на всички духове в техния собствен дух. Това е целта на медитацията. Открийте истината за Бог и за вашата собствена душа и така постигнете освобождение...




Всички тичате след живота, но ние откриваме, че това е една глупост. Има нещо много по-висше дори от живота. Да живееш винаги означава робство. Всеки път ние биваме въвлечени в това... Всичко е една непрекъсната верига от робство.




Преживяваш нещо, но нито един човек не може да научи друг на нещо. Ние се учим чрез опита... Онзи млад човек (по никакъв начин) не може да бъде убеден, че има някакви трудности в живота. Не можеш да накараш стария човек да повярва, че целият живот е гладък. Той има голям опит. Такава е разликата.




Чрез силата на медитацията ние трябва да контролираме, стъпка по стъпка, тези неща. Видяхме, че от философска гледна точка, всички разграничения като дух, ум, материя и т.н. – [не съществуват в действителност]... Онова което съществува, е едно. Не може да има много. Това се има в предвид под наука и познание. Невежеството вижда многообразието. Познанието осъзнава единството... Да сведеш множеството до едно е наука... Доказано е, че цялата вселена е едно. Тази наука се нарича науката на Веданта. Цялата вселена е едно. Единият пронизва цялото привидно разнообразие...




В момента ние възприемаме разнообразието и виждаме онова, което наричаме петте елемента: твърдите вещества, течностите, газовете, телата излъчващи светлина и етера. Следващото ниво на съществуване е умственото, а отвъд него е духовното. Не че духът е едно нещо, материята второ, а етерът трето и т.н. Това е единното битие, което привидно изглежда като всички тези вариации. За да можем да се върнем обратно, твърдото вещество трябва да стане течност3. По същия път [по който елементите еволюирали,] те трябва да се върнат обратно. Твърдите вещества ще станат течности, после етер. Това е идеята за макрокосмоса и универсалното. Съществува външната вселена (макрокосмосът), а в нея универсалният дух, умът, етерът, газовете, светещите тела, течностите и твърдите вещества.




Същото е и с ума. Аз съм съвсем същия и в микрокосмоса. Аз съм духът; аз съм умът; аз съм етерът, твърдите вещества, течностите, газовете. Това което искам да направя, е да се върна обратно към своето духовно състояние. Индивидът трябва да изживее живота на вселената за един кратък живот. Така човек може да се освободи. Той, за краткия си жизнен път, има силата да премине през цялото съществуване на вселената...




Всички ние се борим... Ако не можем да достигнем Абсолюта, все пак ще достигнем донякъде и това ще бъде по-добре отколкото да сме там, където сме сега.




Медитацията се състои от тази практика [разтварянето на всичко в Абсолютната Реалност - Духа]. Твърдите вещества се разтварят в течностите, те в газовете, газовете в етера, той в ума, а умът ще се стопи. Всичко е дух.




Някои от йогините твърдят, че това тяло ще стане течно. Вие ще бъдете способни да правите всичко с него – да го направите малко или да го превърнете в газ, който да премине през тази стена – така твърдят те. Аз не знам това. Но го пише в книгите. Нямаме причина да не вярваме на книгите.




Може би някои от нас ще бъдат способни да го направят в този живот. То идва като светкавица в резултат на нашата минала работа (в предишни животи). Кой знае дали някои тук не са древни йогини, на които е останало съвсем малко, за да свършат цялата работа. Практикувайте!




Знаете ли, процесът на медитацията произтича от въображението. В нея вие преминавате през всички тези процеси на пречистване на елементите – карайки единия да се разтвори в другия, той в следващия по-висш, следващия в ума, умът в духа и тогава вие сте дух.




Духът е винаги свободен, всемогъщ и всезнаещ. Но разбира се е във властта на Бог. Не може да има много Богове. Освободените души са много могъщи - почти всемогъщи. Но никой не може да бъде толкова силен, колкото Бог. Ако една освободена душа каже, “Ще накарам тази планета да се движи в тази посока”, а друга каже, “Аз ще я накарам да се движи в онази посока”, [ще възникне объркване].




Не правете тази грешка! Когато на английски кажа, “Аз съм Бог!” това е защото нямам по-добра дума. На санскритски Бог означава абсолютното Битие, абсолютното Познание и мъдрост, безкрайното самоосветляващо се Съзнание. То не е личност. То е безличностно...




Аз никога няма да бъда Рама4, но аз съм [едно с Брахман, безличностното, всепроникващо Битие]. Ето например, имаме голяма буца глина. От тази глина аз създавам малка мишка, а вие правите голям слон. И двете са от глина. Но смесете двете и те стават едно. “Аз и моят Отец сме едно5.”




Аз стигам донякъде; придобил съм малко познание. Вие сте достигнали малко повече; вие също стигате донякъде. Но има една душа, която е най-велика от всички. Това е Ишвара, Богът на Йога [или Бог като Творец, притежаващ различни качества]. Той е най-висшият индивид. Той е всемогъщ. Живее във всяко сърце. Няма тяло. Не се нуждае от тяло. Всичко което постигате чрез практиката на медитацията, можете да получите чрез медитация върху Ишвара, Богът на Йогините6...




Същото може да бъде постигнато чрез медитация върху някоя велика душа; или върху хармонията на живота. Тези медитации се наричат обективни. И така, започнете да медитирате върху определени външни обекти или обективни неща, независимо дали те се намират извън или вътре във вас. Ако вземете едно дълго изречение(като обект за медитация), това изобщо не е медитация. Това е просто опит да държите ума си съсредоточен чрез повторение. Медитацията означава умът да се обърне обратно към самия себе си. Умът спира всички [умствени вълни] и светът също спира. Съзнанието ви се разширява. Всеки път когато медитирате, вашето нарастване продължава... Работете малко по-усилено, повече и повече - и медитацията идва. Няма да чувствате тялото или нещо друго. Когато излезете от медитация след час, ще сте изпитали най-прекрасната почивка, която някога сте имали в живота си. Това е единственият начин, по-който организмът ви наистина си почива. Дори и най-дълбокият сън не може да ви даде такава почивка като медитацията. Умът продължава да скача дори в най-дълбокия сън. Единствено в тези няколко минути [на медитация] мозъкът ви почти е спрял. В него продължава съвсем слаба дейност. Вие забравяте тялото. Можете да бъдете нарязани на парчета и изобщо да не усетите това. Чувствате такова удоволствие в медитацията. Ставате толкова леки. В това състояние ние ще получим съвършения покой.




Медитацията може да бъде върху различни обекти. Има медитации върху различните центрове на гръбначния стълб. [Според Йога има два нерва в гръбнака, наречени Ида и Пингала. Те са главните канали, по които протичат аферентните и еферентните нервни течения.] Кухият канал наречен Сушумна се намира в средата на гръбначния стълб. Според йогините този канал е затворен (в долния си край), но чрез силата на медитацията трябва да бъде отворен. Енергията трябва да бъде изпратена надолу [към основата на гръбнака] и тогава Кундалини7 се издига. Тогава целият свят ще се измени.




Хиляди божествени същества се намират около нас. ние не ги виждаме, защото нашият свят е обусловен от сетивата ни. Ние можем да видим само външния свят. Нека го наречем Х. Виждаме този Х според своето психическо състояние. Нека вземем това дърво отвън. Идва крадец и какво вижда в неговия ствол? Полицай. Детето вижда огромен призрак. Младият човек чака своята любима и какво вижда той? Нея. Но стволът на дървото не се е променил. Той си е останал същият. Това е Самият Бог и в своята глупост ние го виждаме като човек, като прах, като безсловесен, като нещастен.




Онези които са устроени по сходен начин, по естествен начин ще се обединяват едни с други и ще живеят в един и същи свят. С други думи, всички вие живеете на едно място. Всички небеса и всички адове са точно тук8. Например, [представете си различните нива във формата на] големи окръжности, които се пресичат една с друга в определени точки... На това ниво и в тази окръжност ние можем да бъдем в контакт с определена точка от друга [окръжност]. Но ако умът достигне до центъра, вие ставате съзнателни за всички нива. Понякога в медитация може да се докоснете до друго ниво и да видите други същества, безплътни духове и т.н. Достигате до това чрез силата на медитацията. Ще видите, че тази сила променя нашите сетива, прави ги по-фини. Слухът става по-фин. Затова и всички индийски богове имат три очи. Това е психичното око, което се отваря и ви показва духовните неща.




Докато Кундалини се издига от един център към друг по гръбначния стълб, тя променя сетивата и вие започвате да виждате този свят по друг начин. Това е раят. Не можете да говорите. След това Кундалини слиза в по-ниските центрове. Отново ставате човек, докато духовната енергия не достигне мозъка, преминавайки през всички центрове, и всичко което виждате не изчезне – и тогава няма да възприемате нищо... освен единното Битие. Вие сте Бог. Всички небеса вие създавате от Него, както и всички светове. Той е единното Битие. Нищо друго не съществува.
















3 Според Веданта, вселената възниква еволюирайки от Брахман, Абсолюта, който е нематериален, като от него възникват първо най-фините обекти, като Космическия Разум, после все по-грубите и груби елементи, докато се стигне до материалната вселена. В края на един цикъл от време (Калпа), който е почти безкрайно дълъг, вселената отново се разтваря в Абсолюта, преминавайки през обратния процес на инволюцията, който протича от грубото към все по-финото и финото, завършвайки в Брахман.




4 Т.е. Бог в неговия личностен аспект; според индуистката философия Абсолютът, Брахман, може да се прояви като съвършена Личност; това е Личностният аспект на Бог или Ишвара. Вярва се, че такива Личности са Рама, Кришна, Буда, Христос, Чаитаня. От друга страна, това проявление също варира, то може да е частично (в различни степени) или пълно.




5 Според индуистката философия и Веданта, всеки човек, както и всяко живо същество (също и неживата материя), се смятат за проявление на Брахман. Тези проявления също варират в степента си. В природата човекът е най-доброто проявление на Брахман, а сред хората също има различни степени на проявление на Абсолюта. Може да се каже, че докато в абсолютен смисъл, човекът по своя “материал” (който е Абсолютното Съзнание) е идентичен с Брахман, както и с Ишвара, то от гледна точка на относителния свят, той е винаги различен от Ишвара или Личностния Бог. Шри Рамакришна давал следното сравнение като илюстрация за това: Ако си представим, че Брахман е глината, от която се създават различни фигури, можем да кажем, че всички фигури (т.е. всички същества) са от един материал и следователно са идентични. Но от друга страна, една глинена мишка никога няма да бъде идентична с глинения слон.




6 За обикновения човек, който не е достигнал духовно просветление, е невъзможно да медитира върху Брахман, който не притежава никакви качества и е изцяло отвъд ума. Тъй като умът на човек е съставен от фини елементи, което означава, че той също е материален – за да може да мисли, умът се нуждае някакви атрибути и не може да проумее онова, което е отвъд тях. Затова той трябва да медитира върху Бог като Ишвара. Още по-голямо улеснение за ума е да медитира върху някоя от формите на Ишвара – Рама, Кришна, Буда, Христос и т.н.




7 Духовната енергия, която според Йога при обикновения човек “спи” навита като змия в основата на гръбначния стълб. Когато тази енергия се събуди чрез медитация, тя започва да се издига и да преминава през различните духовни центрове (чакри), разположени по гръбначния стълб. Достигането на Кундалини до всеки един от центровете съответства на дадено ниво на духовно просветление и е съпроводено с различни духовни преживявания. Когато Кундалини достигне до най-горния духовен център, Сахасрара, тогава човек навлиза в най-висшето състояние на самадхи или свръхсъзнателното ниво.
http://www.ramakrishna-vivekananda-bg.info/