Един от ключовите принципи на квантовата физика е, че нашите мисли определят реалността. В началото на миналия век квантовите физици доказват това отвъд всяко съмнение посредством експеримент, наречен експериментът с двойната цепка. Те откриват, че определящият фактор за поведението на енергията („частиците“) на квантово ниво е съзнанието на наблюдателя.
Например: при едни и същи условия, електроните понякога се държат като частици, а друг път като вълни (безформена енергия), тъй като това напълно зависи от това какво наблюдателят очаква да се случи. Онова, което наблюдателят вярва, че ще се случи, е онова, което квантовото поле прави.
Квантовият свят очаква от нас да вземем решение, за да знае как да се държи. Това е причината, поради която квантовата физика среща такива проблеми при боравенето с квантовия свят и неговото обясняване и дефиниране. Ние наистина сме – във всеки един смисъл на думата – майстори на творението, тъй като ние решаваме какво да се прояви като форма из полето на всички възможности.
Работата е там, че квантовото ниво на реалността не е някакъв локален и незначителен аспект на творението. То е навсякъде около нас и представлява най-фундаменталното ниво на творението, с изключение на самото единно поле. Човешкото енергийно поле през цялото време си взаимодейства със и въздейства на квантовото поле около нас, а енергиите на нашите вярвания и намерения насищат енергийното ни поле, тъй като те се определят от енергията на нашите мисли и емоции.
По този начин съвкупността от нашите мисли, емоции, вярвания и намерения, която за по-голяма простота ще наричам човешко енергийно поле, постоянно информира квантовата реалност в нас и около нас във всеки един момент от нашето съществуване.
И тъй като реалността постоянно преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване (както се предполага – по 1044 пъти в секунда, наречено „време на Планк“), всеки път, когато реалността ни се колебае между формата и чистото енергийно състояние на полето, нашето съзнание, което е постоянно и не прави непрекъснати преходи от съществуване към несъществуване, на квантово ниво информира полето по какъв точно начин то да се пре-прояви, когато отново премине във форма.
Следователно, всеки път, когато преминем в безформеност, ние имаме пълен и тотален контрол и отговорност по отношение на това какво избираме, посредством своето внимание, да се прояви в следващия миг из полето, като нашата сила и способност да правим това зависи изцяло от това в какво ние вярваме и от това как се чувстваме.
Драматичен пример за това е случаят на Виторио Мичели. През 1962 г. той бива приет във Военната болница във Верона – Италия, с огромен тумор в лявото си бедро. Лекарите знаели, че не могат да му помогнат, така че този случай бил приет за безнадежден и мъжът бил изпратен у дома си без да му бъде правено никакво лечение. След около 10 месеци костта на лявото му бедро се била вече напълно разпаднала. Като последна надежда, той отпътувал за Лурд – Франция, където се изкъпал в намиращия се там извор (считан за свещено място от християните, тъй като там се случвали много чудеса).
Той незабавно се почувствал по-добре, възвърнал апетита си и се изкъпал в извора още няколко пъти, преди да си тръгне. След неколкомесечен престой в дома си той започнал да изпитва такова силно чувство на благоденствие, че настоял лекарите отново да му направят рентгенова снимка. Те с удивление установили, че туморът му се бил смалил. През следващите няколко месеца те внимателно го наблюдавали, като рентгеновите му снимки показвали, че туморът му продължава да се смалява, докато напълно изчезнал. А когато туморът му изчезнал, костта на бедрото му започнала да се регенерира.
След два месеца той вече можел отново да ходи, а след няколко години костта на бедрото му се била вече напълно регенерирала. В своя официален доклад Ватиканската Медицинска комисия казва:
„Осъществило се е чудотворно възстановяване на слабинната кост и кухина. Направените през 1964, 1965, 1968 и 1969 г. рентгенови снимки категорично и несъмнено доказват, че е настъпило непредвидено и поразително възстановяване на костта, за каквото не откриваме никакви предишни свидетелства в аналите на медицината.“ („Холографската вселена“, стр.107)
Обикновено това би било счетено за чудо и то наистина е такова. Но аз намирам това за чудно в смисъл на разкриващо истинската сила на човешкото намерение и вяра. Нещо повече – то представлява много важно свидетелство, водещо до предположението за съществуването на някаква енергийна структура, с която нашите „материални тела“ се синхронизират, тъй като това е едно от малкото логически обяснения за това как бедрената кост на Виторио Мичели е знаела точно каква форма да приеме при повторното си израстване. Това не би могло да се случи, освен ако не съществува някакъв енергиен шаблон, който е ръководел израстването ѝ и за когото, както Ватиканската Медицинска комисия ясно заявява, „няма предишни свидетелства в аналите на световната медицина“.
Навярно в медицината това е било неизвестно, но не може да се каже същото и за физиката. На атомно ниво атомите се свързват един с друг, за да образуват молекули, които имат специфични геометрични структури, сякаш има някакъв енергиен шаблон, към когото те се придържат и който диктува каква да бъде формата, която те заедно поддържат.
Ако телата ни са проекция на съзнанието ни, би трябвало съзнанието ни да създава някакъв енергиен шаблон, по който нашите атоми и молекули се организират, за да създават телата ни. Новите изследвания на ДНК предоставят множество убедителни свидетелства за съществуването на такъв енергиен шаблон (или човешко енергийно поле), които доказват, че то предава, приема и по този начин разчита енергия директно от полето.
Случаят на Мичели е перфектен пример за нашата човешка способност да реорганизираме тази вакуумна структура посредством своята енергия и намерения и така да проявяваме онова, което желаем, директно от полето, предизвиквайки наистина чудотворни резултати. Фактът, че Мичели е започнал да се чувства по-добре и е започнал да вярва, че се изцелява, представлява, според мен, ключът към изцелението му.
Някои от вас може да предпочетат да се придържат към вярването, че Бог е този, който е изцелил този човек – и аз ще се съглася с вас. Но вероятно с вас ще се окажем в разногласие относно природата на този Бог. Защото аз считам, че вие сте богове, каквито сме всъщност всички ние, тъй като силата, която наричаме Бог, е енергията и безкрайното съзнание в основата на творението, така че когато ние се докоснем до онзи свой аспект, който представлява чисто съзнание – а това се постига чрез медитация, когато постигнем състояние на пълно отсъствие на мисли, тогава ние се отваряме за необятността на собственото си съзнание, тъй като ние сме неделима част от това безкрайно творческо съзнание. Ние сме него и то е нас.
И когато се отворим за тази енергия, ние си позволяваме да се преизпълним със „силно чувство за благоденствие“ и знаене, което има удивителната сила да твори реалност и директно да влияе на телата ни.
Тялото е проекция на съзнанието
Искам наистина дълбоко да осъзнаете, че реалността постоянно преминава от форма към безформеност. Това е изключително важно за разбирането на способността ни да се изцеляваме, тъй като през половината време ние сме безформени, и тогава (1) Кои в действителност сме ние, тъй като очевидно нашите тела и материалният свят са донякъде илюзорни; и (2) Какъв е шаблонът, който направлява реорганизирането на нашите тела, всеки път когато ние съвсем буквално се рематериализираме?
Отговорът и на двата въпросa е „съзнание“. Нашите тела са холографска проекция на съзнанието ни и представляват съвкупността от нашите вярвания относно самите нас. Ако можем да променим вярванията си относно самите себе си, тогава можем да променим енергийния шаблон, с който се синхронизира нашето тяло при рематериализирането си във форма по 1044 пъти в секунда.
Дийпак Чопра, в книгата си „Как да познаем Бог“, разказва една история, която перфектно илюстрира това. Негов приятел разтяга стъпалото си по време на тренировка в спортния салон, тъй като не знаел как точно се използва един от уредите. През следващите няколко дни болката в стъпалото се усилила и на човека му било все по-трудно да ходи, така че „той си направил медицински преглед, при който се установило, че има често срещано заболяване, известно като плоско стъпало, при което свързващата тъкан между петата и предната част на стъпалото е разтегната или разкъсана. “
Приятелят му решил да не се подлага на операция и вместо това да си търпи, но с времето това започнало да му причинява такава болка и толкова много да му пречи да ходи, че в отчаянието си той потърсил услугите на един китайски лечител. Китайският лечител бил съвсем обикновен на вид и „изобщо не правел впечатление на мистик или духовен човек или на човек с голяма целителска дарба“. Пострадалият приятел на Дийпак Чопра по-нататък разказва:
„След като внимателно опипа стъпалото ми, той се изправи и направи зад гърба ми няколко жеста във въздуха. Той изобщо не ме докосваше и, когато го попитах какво прави, просто ми отговори, че включва някакви бутони в енергийното ми поле. Той прави това в продължение на няколко минути, след което ме помоли да се изправя. Когато го направих, установих, че вече не изпитвам ни най-малка болка. Не забравяйте, че си бях навехнал стъпалото толкова силно, че преди това едва ходех.“
Той продължава:
„В пълно удивление го попитах какво беше направил. Той ми каза, че тялото представлява образ, проектиран от ума, и когато се намираме в състояние на здраве, умът поддържа този образ ненакърнен и балансиран. Нараняването и болката, обаче, могат да ни накарат да оттеглим вниманието си от засегнатото място. В такъв случай телесният образ започва да се изражда; енергийните му модели стават повредени, нездрави. Така че лечителят възстановява правилния модел – това се прави мигновено, на мига – след което собственият ум на пациента поема отговорност за поддържането му по този начин.“
Тази история ме впечатли и вдъхнови от мига, в който я чух. Както вече казахме, реалността преминава, подобно на проблясване, от модус на съществуване към модус на несъществуване безкраен брой пъти в секунда, преминавайки от форма към безформеност, а квантовата физика знае, че нашите мисли и вярвания въздействат върху квантовата реалност, която е източникът на материалния свят. Ето защо е съвсем естествено да допуснем съществуването на един енергиен и безформен източник на цялото творение, включително на нашата физичност.
Мисля, че е абсолютно ясно, че трябва да започнем да гледаме на себе си като на нещо повече от физически тела. В действителност, много по-смислено е да мислим за себе си като за светещи енергийни полета, организиращи себе си в тела, или като за чисти съзнания, проявяващи и временно преживяващи това ниво на реалността посредством своите тела. Нови доказателства ясно показват, че нашият ум е нелокален и независим от мозъка ни, което означава, че той не се нуждае от мозъка, нито дори от тялото, за да съществува.
Ние сме толкова повече от това, което мислим, че сме, и безкрайно повече от онова, което са ни накарали да вярваме, че сме. Следващата стъпка, която трябва да направим, и нещо повече – следващата стъпка в човешката еволюция сега включва това да се научим как да използваме и контролираме тази сила, която притежаваме, за да въздействаме на реалността и буквално да проявяваме всичко, което искаме, директно от полето – от ново бедро, до по-добро зрение, до прекрасно и здраво тяло, та чак до нов живот.
Но как точно се прави това?
Изцелете полето си, изцелете тялото си
Всичко, което е необходимо да направим, за да се изцелим, е да пречистим енергията си, така че енергийната проекция на тялото ни да не бъде възпрепятствана. Тогава нашите атоми и молекули могат да се организират перфектно в съответствие с тази структура, тъй като не са налице енергийни вмешателства, които да изкривяват образа на нашето тяло, така както той се проектира от съзнанието ни.
Ние правим това, като навлизаме в празнотата между мислите ни, където нашите вярвания повече не въздействат върху реалността ни, тъй като, когато не мислим, ние сме същевременно свободни от вярвания и очаквания. Освен това, правейки това, ние се синхронизираме с универсалните принципи и привеждаме енергията си в съответствие с енергиите, идващи от полето на всички възможности – с високовибрационните енергии на любовта, добротата, вдъхновението, страстта, радостта и т.н.
Първата стъпка е да допуснем възможността, че ние не само сме енергия, но и че навсякъде около нас присъства безкрайна енергия, с която можем съзнателно да влезем в досег, за да изцелим телата и умовете си, да станем по-щастливи, здрави, изпълнени с живот и креативност същества. Веднага щом започнете да се свързвате с безкрайната творческа енергия и със собствената си истинска природа на безформена енергия, вие започвате да осъзнавате тези енергии в тялото си, което възвръща проекцията на вашето тяло в нейното естествено състояние.
Проекцията на вашето тяло може да бъде нарушена единствено от нарушения в енергийното ви поле – вашето съзнание – причинени от неуравновесени мисли и емоции и от ограничаващи вярвания. За нашето светещо енергийно поле е естествено да бъде жизнено и за енергията ни е естествено да тече невъзпрепятствана като мощен поток съзнание, но нашите по-нисши нива на съзнание, в които сме били кондиционирани да живеем като част от нашата социална индоктринация, нарушават този поток, който, ако бъде оставен невъзпрепятстван, би проявил своето съвършенство във всичко.
Друга ключова идея, която трябва да разберете, е тази, че тялото ви постоянно се регенерира. В една беседа на Дийпак Чопра, която слушах, той посочи, че атомите не стареят. Те не умират. И същите онези атоми, които са съществували по времето на Големия Взрив преди около 14 милиарда години, съществуват и до ден днешен, като част от тях дори са във вас.
Всяка година 98% от атомите в нашето тяло се заменят от „нови“ атоми. Вие постоянно умирате и след това се прераждате и буквално се трансформирате на атомно и молекулярно ниво. На всеки три дни вие се сдобивате с нова стомашна стена, на всеки месец – с нова кожа, на всеки три месеца – с нова костна система, и на всяка година – с почти напълно ново тяло.
Дийпак Чопра го описа красиво, казвайки, че нашите атоми „са като мигриращи птици“. Те не са постоянни, те са напълно независими, носят се през времето и пространството и просто биват организирани в структури като нашите тела не от нещо друго, а именно от нашето енергийно поле, което ги организира точно както магнитното поле организира металните стружки, само че по малко по-сложен начин.
От какви още доказателства се нуждаем, за да започнем да гледаме на телата си по различен начин и по принцип да погледнем на самия механизъм на здравето в нова светлина?
Никой от първичните материали, които изграждат физическото ви тяло, не остарява. Нещо повече – те постоянно се сменят. Така че се запитайте следното. В действителност вие ли сте тези, които се променят? И коя е силата, която организира тези атоми и молекули обратно там, където трябва да бъдат, и осигурява това те съвършено и хармонично да продължават да вършат своята работа, дори докато милиарди ваши клетки и атоми мигрират?
Вашето тяло не е истинското вие. Вашето тяло е просто проекция на онова, което вярвате, че сте. Ако можете да откриете, че представлявате чисто съзнание, и че онова, което наистина сте, е едно безкрайно, креативно съзнание, което проявява реалността и твори реалността съвместно с други ваши аспекти (тъй като всяко същество е проявление на безкрайното универсално съзнание, което сме нарекли Бог), тогава можете да започнете да упражнявате пълен контрол над своето тяло, здраве и живот.
Хроничните болести, заболяванията или старите наранявания, които имате в телата си, не са в действителност в телата ви – те са в умовете ви. И по-конкретно – те са функция на вашето възприятие. Атомите ви винаги се сменят, както става и с молекулите ви, но с навлизането на нови атоми и с образуването на нови молекули, и докато вие постоянно преминавате, подобно на проблясвания, от модус на съществуване към модус на несъществуване, вашето енергийно поле им казва къде да отидат, какво да правят и как да се организират едни спрямо други.
Следователно, вие носите болести, неразположения, болка и наранявания в своето съзнание и така те се отпечатват във вашето енергийно поле, едва след което те се проявяват и във вашата физиология.
Ако това е така, значи не само, че имаме пълен контрол над здравето си, но е възможно да имаме контрол и над темпото, с което стареем. Разбира се, не можем да бъдем безсмъртни, тъй като ние вече сме безкрайни същества от съзнание.В едно отдавна забравено време, както и в близкото бъдеще, човешките същества са притежавали и отново ще осъзнаят способността да живеят от това поле и да живеят съзнателно от своята природа на светещи същества от чиста енергия.
С времето човешките същества ще осъзнаят, че тялото е проявление на нашия най-висш аз и че ние не само можем съзнателно да проявяваме всичко в живота, но и всичко в тялото си. И един ден ще достигнем момента, когато ще можем постоянно да регенерираме тялото си по своя воля, тъй като ще живеем от полето на безкрайната енергия, и по този начин телата ни просто ще функционират на по-висока честота, така че ще можем да живеем в тях, докато завършим работата си тук и изберем да си отидем.
Фантастично? Да. Но тези промени стават видими в човешкото тяло и ум, дори след малко практика и тренировки, така че вземете решение да го почувствате и преживеете сами и се научете да медитирате. Това е, което свидетелствата ясно сочат и което моят личен опит също потвърждава. Единственото, което може да ви попречи да се свържете с тази природа на вселената, е вашето собствено будно съзнание, вашето ниво на внимание и вашите вярвания.
Способността за изцеление е директно свързана с нивото ни на внимание и с нивото ни на вяра. Например, ние можем да се изцелим от всяка възможна болест или нараняване, стига да притежаваме абсолютна убеденост, знаене, че ще се изцелим. Това се постига директно чрез свързване с най-фундаменталното ниво на реалността посредством дълбока медитация.
Причината за това е, че на фундаменталното ниво на реалността всичко е възможно и преструктурирането на реалността се диктува единствено от нашите вярвания и очаквания. Ние сме чиста енергия и в тази енергия се съдържа безкраен потенциал. Само от нас зависи какво избираме да проявим от полето в своя живот и в своето тяло.
Вие нямате ограничения и нищо не е невъзможно. Единствено вашите вярвания определят какво можете и не можете да направите.
„Чудесата се случват не в противоречие на природата, а в противоречие на онова, което знаем за природата.“ – Св. Августин Брандън Вселената на това ниво зависи от ума Плазмата е газ със сгъстено съдържание на електрони и позитивно заредени йони. Удивителното свойство на плазмата е, че в това състояние електроните не се държат като самостоятелни частици. Движението на всеки един от тях поотделно и на огромното множество, взето заедно, изглежда на експериментатора напълно организирано и съгласувано. Плазмата – доскоро смятана просто за специфично агрегатно състояние на материята – поразително напомня жива и разумна електронно-йонна амеба, грижеща се за целостта си и изхвърляща нечистите примеси извън сърцевината си. В експеримент два кванта били образувани от разпада на електрон и измерени, след като се отдалечили на голямо разстояние един от друг. Изненадата била пълна – при наблюдението те се “държали” по такъв съгласуван начин, все едно “знаели” какво прави другия. Светът около нас не само зависи от съзнанието ни, той самият притежава някакъв неразбираем вид съзнание. В поведението на квантите се наблюдава такава съгласуваност, сякаш съществува непроявен ред, който да ги организира във взаимосвързана и саморегулираща се мрежа от енергия, разпростираща се навсякъде. Сякаш има някакъв “замисъл”, който на най-високо ниво организира в едно цяло всички частици във Вселената, подобно на плазмата на Бом. Този “замисъл” е толкова непостижим за ограничения ни ум, че е не по-разбираем за нас от честотните рисунъци върху холографската плака. Проявеният свят не е нищо повече от тримерна материална холография, в която ние се раждаме, живеем и умираме. Тя е удобна за нашето съзнание, но не трябва да забравяме, че е конструкция, правеща разбираема иначе прекалено сложната истинска РЕАЛНОСТ, реалността на невъобразимите честоти
и енергии.
Ако всички кванти се държат, сякаш са части от едно цяло, то тогава може би в истинската реалност всичко е част от едно цяло. Нещо повече – всяка част е цялото. Както можем да проявим цялата холограма през малко парче от холографската плака, така може би цялата реалност – минала, настояща и бъдеща – се съдържа в един квант, в една прашинка, в твоя мозък. Човешкото съзнание е ограничено и все още не стигнало пълното си развитие и не може да поеме наведнъж цялостта на нещата. Затова то я разчленява, “начупва” на смислени парчета, от които “проявява” материя, време, пространство в такава последователност, която му е достъпна. По този начин от невъобразимата и непроявена Истинска Вселена ти сътворяваш твоето тяло, нещата около теб, живота си. Но през цялото това време ти си ЦЯЛОТО, както парчето плака съдържа нелокално всичката информация, за да се сътвори холограмата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар