В книга Естир от Стария Завет се разказва историята на царица Естир, съпруга на царя на Персия Артаксеркс, която спасила евреите от избиването което им готвел първият министър Аман. Тогава царят дава власт на евреите да обесят неговия пръв министър Аман и десетте му синове и да избият 75000 други езичници!
Еврейският празник Пурим е най-значимото еврейско празненство. Всяка година секретните бизнесмени на братството Б’най Б’рит избират двама врагове на евреите, чиито фигури трябва да бъдат закачени на бесилото.
 |
| И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа, как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби, и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.“(Библия, „Книга Естир“,9, ст. 1-25.) |
Например на 18. 02. 2013 по време на протестите в Варна, пред едно читалище(където се събират евреи) и над входовете на няколко училища в Стара Загора, близо до Салабашева къща(змийско йудейско гнездо) са окачени портрети на Левски с истинско бесило над него. След това последваха поредица от обесени в цялата страна. Интересно дали това е било вуду магия или са знаели предварително че ще има самообесени?
Официално обявените години на смърт на Левски са две 19-ки една до друга – 1837 – 1873г. Нумерологичната стойност на сбора им е следната 1 + 8 + 3 + 7 = 19, за 1873 г. - пак се получава 19. Вероятно поради тази причинa и неслучайно, почти навсякъде избягват да дават стандартно след името му и годините, а запълват промеждутъка с текст, за да може символиката на цифрите да ви повлияе само подсъзнателно, а не да ви наведе на размисли – случайно съвпадение ли е това. „Е, хайде пак с вашите конспирации за илюминати” - ще рипнат критиците с бетонирани мозъчни гънки. Да, илюминати не са всесилни и не могат да бръкнат в миналото, за да определят кога ще се роди човек, но напълно в тяхната власт е да фабрикуват дата, на която да вярваме, че този човек е умрял...
Официално обявените години на смърт на Левски са две 19-ки една до друга – 1837 – 1873г. Нумерологичната стойност на сбора им е следната 1 + 8 + 3 + 7 = 19, за 1873 г. - пак се получава 19. Вероятно поради тази причинa и неслучайно, почти навсякъде избягват да дават стандартно след името му и годините, а запълват промеждутъка с текст, за да може символиката на цифрите да ви повлияе само подсъзнателно, а не да ви наведе на размисли – случайно съвпадение ли е това. „Е, хайде пак с вашите конспирации за илюминати” - ще рипнат критиците с бетонирани мозъчни гънки. Да, илюминати не са всесилни и не могат да бръкнат в миналото, за да определят кога ще се роди човек, но напълно в тяхната власт е да фабрикуват дата, на която да вярваме, че този човек е умрял...
Праволинейните скептици могат с насмешка да отхвърлят твърденията, че тайният елит е намесен пряко и в датите, на които ние честваме рождението и смъртта на Апостола. Всеки буден търсач на истината, който поне отчасти е наясно как се управлява нашия свят, би обърнал внимание на двете цифри 1 и 9, които веднага се набиват в очите при разглеждане на фактите в тяхната дълбочина. Да не забравяме, че илюминатите, чието съществуване повечето хора отричат с присмех, са вманиачени по цифрите, датите и ритуалите, които ги съпътстват. Деветката и единицата (1 и 9) са им особено любими, защото съдържат в себе си платформата на физическата реалност, в която се намираме. Числото 1 символизира първичното творение, произлязло от Божествения източник (0 – нулата), а 9-ката е съвкупността на целия физически свят, над който е само Божественото съзнание. Честванията на смъртта на Левски на 19-и февруари закотвят в нашата материална реалност определена енергия, която въздейства на съдбата ни като народ и на страната ни като цяло.
http://alchemicaltechnologies.blogspot.bg/
Левски не е обесен на „19 февруари”. Разликата между юлианския и григорианския календар е 13 дни през ХХ век, но тя е 12 дни през ХIХ век. Денят на обесването е бил по юлианския календар 6 февруари, а по григорианския 18 февруари. Датата „19 февруари” и едноименната софийска улица честват съвсем друго събитие: подписването на Санстефанския договор през 1878 година, по юлианския календар. По григорианския тази дата е 3 март. Невярната дата е дребна подробност. Но тази подробност показва как нашите грешки от незнание могат да придобият всенароден официален статут.
По този начин, в действителност, от една езикова точка на Речта Рa християнството учи, че идва реалностт, въплътена от подземния свят на мъртвите, или на на'ви, които изпояждат живия свят. Тъй като Nav - това е нищото, небетието, ада, съвременното християнство има пред вид това време, когато Земята ще се превърне в ад, ставайки "царство на мъртвите." Когато светът не е мъртъв, и мъртвите ще бъдат един, то това би означавало, въплъщение на "небесното царство." Друг типичен пример е, например, добре известното твърдение, че смъртта на Исус от смъртта е даряване на живот на мъртвите. " Православната църква директно заявява, че смъртта е "поправена" от Христос но не със силата на Възкресението (както е в рамейската традицията на победилия смъртта Син Ra, RaOH Theos), а със силата на самата смърт. Това означава незабавно обявяване от православната традиция на факта, че Христос е направил договор с светата Death/Смърт, че е "потъпкал себе си", и така му е позволено да се върне към живота. Но това означава, че Death/Смърта е над Христос, защото именно тя го изважда от света на живите, и тя също му позволява да се върне, напускайки света на мъртвите. Очевидно е, че едно споразумение със смъртта на Христос е възможно само ако е признал превъзходството й, да се е поклони пред нея. И това е вярно - защото победата "за всички" над смъртта на Христос в сегашния исторически момент на цивилизацията християнската ера не присъства - "пълна с гробове" и те продължават само плахо да се надяват на идващ съд и евентуалните неговите резултати за " вечен живот. " По същия начин, е и в традиционния ислям. Добре познатия ислямски философ и политолог G. Jemal казва:. "В сърцето на ислямското послание е Murder/Светата Смърт фундаментален знак от Бога като отправна точка и като един вид основен суперценностен модел. Ако ние признаваме, че цялата безкрайна продължителност на Световната манифестация се центрира около възкресението след Страшния съд ., така основното съдържание на актовете на съществуване е Смърта. Възкресението е като трансцендентния му аналог но в обратна посока. Без смърт няма възкресение Ако смъртта не е абсолютна, то възкресението е просто игра(Лила), и фикция
 |
| Според The Jerusalem Post на 26 февруари 2007 г., еврейски екстремисти в Израел организират 10,000 еврейски деца, за да се молят за смъртта на бившия президент Ахмадинеджад на Иран. |
Интересно е че Кабала винаги отбелязва дата на смърта на еврейските врагове и празнува "весел" Пурим. На същата тази сатанинска дата зомбираните българи сякаш се сливат с Левски – големият българин станал въплъщение на най-доброто от своя род, а юдеите през това време ги бесят ритуално. Поговорката „Глас народен – глас Божий” е езическа и неистинна. Защото нали „И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека да бъде върху нас и върху чедата ни” (Матей 27:25). По принцип почитането на дата на смърт е култ към Санта Муерте в гуната тамас, затова почитта/поклонението на българите към личността на Левски трябва да се прояви в гуната "сатва", т.е. на рожденната дата на Апостола.
Пред очите ни от небитието, сякаш "от само себе си", се съживяват древни сатанински култове на смъртта, насочени към превръщането на планетата в "небесното царство ", т. е. царството на мъртвите-Нави/ (naviev), от метафизична гледна точка това би означавало, въплъщение на На'ви в яви на подземната реалност на дракона-змия-Христос хор," Black Sun ", се стреми да блесне във Вселената като поглъщаща" черна дупка ", засенчваща Всемогъщият Рa. всички съвременни религиозни учения (християнство, ислям, юдаизъм, будизъм и т.н.), въпреки очевидния първоначален синкретизъм във връзка с древната религия на Рa, и явяващи се чисто ариански по своята същност се поклонят на култа към смъртта. Така, в юдохристиянството пряко се говори за предстоящата инкарнация на "Небесното царство", когато Христос ще дойде отново на Земята "в сила и слава." Това "Небесно царство" от езикова гледна точка е небитието, подземния свят на мъртвите, защото думата "небе" е нищо друго освен че "Navi синовете следват" Небесен (ия) = nebe_sn (-y) = nabi_syn (-y) = "Navi синове, за да следват."
небесн (-ия) = небе_сн (-ий) = наби_сын (-ий) = "нави синовете следване".
---------------------------------------------------------------------------------
 |
| На горната илюстрация на Аман виси на бесилката, направено през 1950 г., е от Arthur Szyk . Нека се молим, така че историята да се повтаря, по думите му, "и народът на Израел ще бъде освободени от своите преследвачи." |
Покрай символичното обесване на “Двама врагове на Цион” евреите правят кукли и курабии, наречени “Аман”. Празнуващите трошат куклите с чукове и тъпчат тежко върху тях с токове и пищят: “ние изтребваме Аман – врагът на евреите.” Те чупят ръцете и краката на курабиите и ги изяждат, казвайки “ние излапахме Аман”. През цялото това време на съскане и силна шумотевица продължително звучи омразното име на Аман, всеки път когато се изрича.
Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Такава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!
Как и защо ОСМАНЦИТЕ превзели България. Това нямало да стане, ако не била глупостта на тогавашния нашенски Артаксеркс, цар Иван-Александър, и вероломството на „Естир“ – Сара, подигравателно приела името на своята предшественица Теодора. По заръка на венецианския синедрион тя нарушила закона и предизвикала националното разделение. Значително по-късно Николо Макиавели отново формулирал този подъл "прастар" еврейски подход с максимата „divide et impera” – „разделяй и владей“… Сега всичко напомня онази старозаветна легенда и нейното тукашно средновековно продължение. А оригиналната завършва по следния начин: „И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.“ (Вж. Библия, „Книга Естир“, гл. 8, ст. 17. ) В тяхното писание са записани неизмеримата им омраза към неюдеите, както и небивалите жестокости, на които чифутите са били способни още от древността.
Евреите се молят такава да бъде съдбата на всички врагове на Цион! Те даже порицават членовете на Американския конгрес като “омразните амановци” за тяхното гласуване против помощ за Израел. Може ли някой да си представи такъв “празник на омразата” да съществува в някоя християнската църква? Такава злонравна омраза е чужда за всичко, което може да се нарече християнско!
Как и защо ОСМАНЦИТЕ превзели България. Това нямало да стане, ако не била глупостта на тогавашния нашенски Артаксеркс, цар Иван-Александър, и вероломството на „Естир“ – Сара, подигравателно приела името на своята предшественица Теодора. По заръка на венецианския синедрион тя нарушила закона и предизвикала националното разделение. Значително по-късно Николо Макиавели отново формулирал този подъл "прастар" еврейски подход с максимата „divide et impera” – „разделяй и владей“… Сега всичко напомня онази старозаветна легенда и нейното тукашно средновековно продължение. А оригиналната завършва по следния начин: „И във всяка област, във всеки град и всяко място, дето стигнеше заповедта на царя и повелята му, биваше радост у иудеите, веселба, гощавка и празник. И мнозина човеци от народите в страната станаха иудеи, защото ги бе обзел страх пред иудеите.“ (Вж. Библия, „Книга Естир“, гл. 8, ст. 17. ) В тяхното писание са записани неизмеримата им омраза към неюдеите, както и небивалите жестокости, на които чифутите са били способни още от древността.
И всички князе по областите и сатрапи, и областни началници и изпълнители на царските дела подкрепяха иудеите, понеже ги бе обзел страх от [жреца, днес равина] Мардохея. Защото Мардохей беше силен в царския дом, и славата му се носеше по всички области, понеже тоя човек, Мардохей, се издигаше повече и повече.
Иудеите погубваха всичките си врагове, като ги убиваха с меч, умъртвяваха и изтребваха; и постъпваха с неприятелите си по своя воля. В столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души; и Паршандата, и Далфона, и Асфата, и Пората, и Адалия, и Аридата, и Пармаща, и Арисая, и Аридая, и Ваиезата, – десетте сина на Амадатовия син Амана, враг на иудеите, убиха…
В същия ден съобщиха на царя броя на умъртвените в столица Суза. И рече царят на царица Естир: в столица Суза иудеите умъртвиха и погубиха петстотин души и десетте Аманови синове; а какво ли са извършили в другите царски области? Какво е твоето желание? И то ще бъде удовлетворено. И каква е още твоята молба? Тя ще бъде изпълнена.
Естир отговори: ако е на царя угодно, нека бъде позволено на иудеите в Суза, да вършат същото и утре, каквото днес, и десетте Аманови синове да бъдат обесени на дърво. И царят заповяда да направят тъй; и издадена бе за това повеля в Суза, и обесиха десетте Аманови синове.
Събраха се иудеите, които бяха в Суза, също и на четиринайсетия ден на месец адар и умъртвиха в Суза триста души… И другите иудеи, които се намираха в царските области, се събраха да защищават живота си и да бъдат спокойни откъм своите врагове, и умъртвиха от неприятелите си седемдесет и пет хиляди…
Това стана на тринайсетия ден от месец адар; а на четиринайсетия ден от тоя месец те се успокоиха и го направиха ден за гощавки и веселби…
Мардохей описа тия случки и прати писма до всички иудеи в областите на цар Артаксеркса, до близки и далечни, за да установят да празнуват всяка година четиринайсетия ден на месец адар и петнайсетия му ден, като дни, в които иудеите се успокоиха откъм своите врагове, и като такъв месец, в който се преобърна у тях скръбта на радост и тъгата – на празник, – за да ги направят дни за гощавки и веселби, като взаимно си пращат подаръци и дарове на бедните.
И иудеите приеха това, което вече сами бяха почнали да вършат и за което Мардохей им писа, как вугеецът Аман, Амадатов син, враг на всички иудеи, мислеше да погуби иудеите и хвърля пур, сиреч жребие, за да ги изтреби и погуби, и как Естир дойде при царя, и как царят заповяда с ново писмо, щото злият кроеж на Амана, който бе намислил за иудеите, да се обърне върху главата му, и да обесят на дърво него и синовете му.“(Библия, „Книга Естир“,9, ст. 1-25.)
Ето ви я днешната тукашна заместничка на тъпанаря Артаксеркс – комунистката, майорката от Държавна сигурност, вярната слугиня на партията и лично на кървавия диктатор Тодор Живков, неговата телохранителка Б.Борисова.! И на вас ви се налага да „станете иудеи“. „Защото“, като гледам, „ви е обзел страх пред иудеите“…
А знаете ли кой бил този „вугеецът Аман, Амадатов син“? Македонец, роден и израсъл в Макидан, сиреч българин. Според Танаха, по онова време – министър-председател. Що за същества са днешните „евреи“, можете да установите само по един съвсем битов на пръв поглед факт.
Всяка година на обявения от Мордохей празник Пурим те приготвят сладкиш, който на германския юдейски диалект идиш се нарича… „Hamantashen” – „Ушите на Аман“. Черпят се с „ушите на Хаман“, поглъщат „ушите на Хаман“!… Хора ли са това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар