СВЕТЪТ В НАШИЯ МОЗЪК / Кой е този, който усеща всички тези възприятия?

Аз съм във всяко живо същество - независимо от това дали то е човек, полубог, животно, птица, пчела или каквото и да е - то е неразделна част от Бога, Върховната Личност. Шримад Бхагаватам 03.08.29, Шрила Прабхупада

Светът от възприятия може да съществува и без наличието на външен свят

Един фактор, който прави невалидно твърдението, че светът от възприятия, който виждаме, има материален еквивалент, е това, че ние не се нуждаем от външен свят, за да се формират усещанията в мозъка ни. Много технологични разработки като моделиращите устройства (стимулатори), а също и сънищата са най-голямото доказателство за този факт.

                

В своята книга "Изготвяне на карта на мозъка" научната писателка Рита Картър пише, че "нямаме нужда от очи, за да виждаме" и описва детайлно един извършен от учените експеримент. В експеримента незрящи пациенти биват снабдени с уред, който превръща видеокартини във вибриращи импулси. Една камера, монтирана до очите на пациентите, разпръсква импулсите по тила им, така че те получават продължително сетивно влагане от визуалния свят. След известно време пациентите започват да се държат като че наистина могат да виждат. Например, в един от уредите имало подвижен обектив, така че да приближава образа. Когато приближаването се извършвало без предварително предупреждаване на пациента, той импулсивно се опитвал да се предпази с двете си ръце, защото образът, който му бил подаван, се уголемявал внезапно, като че светът приемал застрашителни размери.

Както се вижда от този експеримент, ние можем да формираме усещания дори когато те не са предизвикани от материални еквиваленти във външния свят. Всички стимули могат да бъдат създадени изкуствено.

Светът от възприятия;, който е в сънищата

Човек може да изживява всички чувства живо без наличието на външен свят. Най-очебийният пример за това са сънищата. Докато човек сънува, той лежи в леглото си със затворени очи. Въпреки това обаче този човек усеща множество неща, които изживява в реалния живот, и ги преживява толкова истински, че сънищата стават неразличими от случките от реалния живот.

Всеки, който чете тази книга, често е ставал свидетел на този факт в собствените си сънища. Например човек, който през нощта лежи сам в кревата си в една спокойна и тиха атмосфера, в съня си може да вижда себе си в опасност в едно много претъпкано място. Той е в състояние да изживее случката като че е реална, бягайки от опасността отчаяно и криейки се зад една стена. Нещо повече, образите в съня му са толкова реални, че той чувства страх и паника, като че наистина е в опасност. При всеки шум той си гълта езика от страх, разтреперва се, пулсът му се ускорява, изпотява се и показва всички останали физиологически промени, през които човешкото тяло преминава при ситуация на опасност. На събитията в съня му обаче няма външни еквиваленти. Те съществуват единствено в мозъка му.

Човек, който в съня си падне от високо място, усеща това с цялото си тяло, въпреки че в този момент лежи неподвижно в леглото си. Другата възможност пък е човек да се види, че цопва в една локва, намокря се и му е студено поради студения вятър.

В този случай обаче не съществува нито локва, нито пък вятър. Нещо повече, въпреки че човекът спи в една много топла стая, той усеща мокротата и студа, както когато е буден.

Някой, който в съня си смята, че влиза в контакт с първоизточника на материалния свят, е много сигурен, че това е така. Той може да постави ръка върху рамото на приятеля си, докато последният му казва: "материята е въображаема; не е възможно да влезем в контакт с истинския свят", а първият го попита: "Тогава сега аз въображаем ли съм? Не усещаш ли ръката ми върху рамото си? В такъв случай как би могъл да бъдеш въображаем? Какво те кара да мислиш по този начин? Нека се поразходим край Босфора; така ще можем да си поговорим и ще ми обясниш защо вярваш в това."

Сънят, който той вижда, когато заспи дълбоко, е толкова ясен, че с удоволствие запалва мотора на колата, подава лека газ и после натиска рязко педала, така че колата да подскочи. Докато пътува по улицата, поради високата скорост дърветата и пътната маркировка изглеждат като една монолитна картина. От друга страна пък, той вдишва от чистия босфорски въздух.

Но представете си, че точно когато се подготвя да каже на приятеля си, че това, което изживяват в момента, не е сън, се събужда от звъна на будилника. Но странното тук е, че така както в съня си този човек се възпротивява на твърдението, че всичко, което вижда, е въображаемо, то когато е буден, би се възпротивил по същия начин.

Когато хората се събудят, те разбират, че това, което са видели до дадения момент, е сън. Но поради някаква причина те не изпитват съмнение в това, че животът, който започва с представата за "събуждане" (това, което те наричат "реален живот") може също да е сън. Начинът, по който възприемаме образите в "реалния свят", е напълно идентичен с начина, по който възприемаме сънищата си. И двете стават в мозъка ни. Ние не можем да разберем, че те са въображаеми до момента, в който не се събудим. Тогава ние казваме само: "това, което току-що видях, бе сън".

           

Следователно, как можем да докажем, че това, което виждаме в който и да било друг моментът, не е сън? Ние смятаме, че момента, в който живеем, е реален, просто защото все още не сме се събудили. Възможно е да узнаем този факт, когато бъдем събудени от един малко по-дълъг сън от тези, които виждаме всяка вечер. Ние не разполагаме с доказателство за обратното.

Много ведически учени известяват, че светът около нас е само сън и че само когато бъдем събудени от този сън чрез едно "голямо пробуждане", хората ще могат да разберат, че живеят в един въображаем свят -  "Хората спят и се събуждат, когато умрат" - Тоест предметите, които хората виждат на земята, докато са живи, са подобни на тези, които виждат, когато спят, докато сънуват, или с други думи казано - въображаеми.

Хората се събуждат в деня на равносметката като че се събуждат от сън. Подобно на човек, пробуден по средата на съня му, докато е заспал дълбоко, така и хората ще попитат кой ги е събудил. Така както ни показва айятът, светът около нас е като сън, всеки ще бъде пробуден от този сън и ще започне да вижда образи от отвъдното, което е истинският живот.

Изкуствено създадени светове

Съвременната технология ни представя множество важни примери за това как сетивните усещания могат да бъдат стимулирани, с висока степен на реализъм, без помощта на какъвто и да било външен или материален свят. По-специално технологията, наречена "виртуална действителност", която се разви значително през последните години, ни позволява да вникнем във въпроса.

         

Представена самостоятелно, виртуалната действителност включва показване на триизмерни образи, създадени на компютър, така че да конструират един "реален свят" с помощта на определена апаратура. Тази технология, която се използва в множество различни области, за различни цели, се нарича "изкуствена действителност" или "виртуален свят", или "виртуална атмосфера". Най-съществената особеност на виртуалната действителност е, че човекът, който използва специализирания уред, вярва, че това, което вижда, е реално, и нещо повече, той е пленен от тези образи. Поради тази причина напоследък се използва и думата "immersive", чието значение е "да бъдеш погълнат, да се потопиш изцяло в нещо". (Immersive Virtual Reality - Поглъщаща виртуална действителност)

Необходимите за създаването на виртуален свят средства са шлем (в който е поместен екран, осигуряващ образа) и чифт електронни ръкавици (които осигуряват осезанието). Разположен в шлема уред контролира движенията и ъгъла на главата, за да може да осигури на екрана образ, който да е в съответствие с ъгъла и положението на екрана. Понякога на стените и пода на клетката с големина на стая се отразяват стереокартини.

            

Хората, които се разхождат из стаята, чрез стереоочила могат да се видят на разнообразни места, като например на ръба на водопад, на върха на планина или печейки се на слънце на палубата на кораб посред морето. Шлемът създава 3D (триизмерни) картини с реалистично усещане за дълбочина и пространство.

Картините се доставят пропорционални на човешките размери и осезанието се осигурява от друго оборудване - ръкавици. Ето така човек, който използва това оборудване, може да докосва предметите, които вижда във виртуалния свят, може да ги повдига и да ги мести. Звуците, които човек чува на такива места, са също убедителни, идващи от различни посоки, с различна дълбочина и сила. В някои приложения една и съща виртуална атмосфера може да бъде представена на няколко човека, които се намират в различни места по света. Тези хора, които са от различни държави (дори различни континенти), могат да се видят заедно на борда на моторница.

В своята основа системата, използвана при уредите, които създават виртуалния свят, е същата като системата, използвана от петте ни сетива. Например чрез въздействието на механизъм, разположен в ръкавицата, на върховете на пръстите се подават сигнали и след това биват предадени към мозъка. Когато мозъкът обработва тези сигнали, човекът, който използва ръкавицата, остава с впечатлението, че докосва копринен килим или ваза с неравна повърхност, с изпъкнали гравюри върху нея, въпреки че наоколо няма нито копринен килим, нито ваза.

               

Една от важните области, в които виртуалната действителност днес се използва, е медицината. Посредством технически умения в университета в Мичигън кандидат-лекарите (особено тези от спешно отделение) завършват част от обучението си в изкуствено създадена операционна зала. В това приложение образи, свързани с операционната зала, са отразени върху пода и стените на обикновена стая, а изображенията на операционната маса и пациента са отразени в средата на стаята. Слагайки си 3D (триизмерни) очила, кандидат-лекарите започват да извършват операцията върху този виртуален пациент.

Тези примери илюстрират как с помощта на изкуствени стимули човек може да бъде поставен в реалистичен, но нереален свят. Със съвременната технология може да се създават образи, което е ефективен практически помощник. Принципно няма причина рано или късно тази технология да не създаде реалност, която да бъде неразличима от реалния свят. Много е интересно, че някои неотдавна прожектирани известни филми третират тази тема. Например в холивудския филм "Матрицата" ("Matrix"), когато нервната система на двама от героите във филма бива свързана с компютър, докато лежат върху кушетка, те могат да се видят на напълно различно място. В една от сцените откриват себе си да практикуват източни бойни изкуства, в друга пък са с напълно различно облекло и вървят по една претъпкана улица. Когато героят, под въздействието на реалистичното си преживяване, казва, че не може да повярва, че всички тези образи са създадени от компютър, то картината бива стопирана чрез компютъра. Тогава човекът се убеждава, че светът, който е вярвал, че е действителен, всъщност е само един образ.

В заключение, по принцип е възможно създаването на изкуствени образи или, с други думи казано, на изкуствен свят, с помощта на изкуствени стимули. Следователно не можем да твърдим, че "образът-живот", който постоянно виждаме, е първородният външен свят, и че това, с което си взаимодействаме е "първоизточникът". Усещанията ни могат да идват от доста различен източник.

Важната истина, показана чрез хипнозата

Един от най-добрите примери за това, че светът е сътворен от изкуствени стимули е техниката на хипнозата. Когато човек е под хипноза той изживява по един изключително убедителен начин събития, които са неразличими от реалността. Човекът, който е под хипноза, вижда картини, хора и разнообразни образи, той също така чува, усеща миризмата и вкуса на много неща, никое от които не съществува в стаята. Междувременно поради преживяването той се чувства щастлив, разстроен, развълнуван, отегчен, разтревожен или затруднен. Нещо повече, въздействието на изживяването върху хипнотизирания човек може да бъде наблюдавано отстрани физически. В много дълбок хипнотичен транс у хипнотизирания човек могат да бъдат забелязани определен вид признаци, като например ускоряване на пулса и повишаване на кръвното налягане, зачервяване на кожата, висока температура и премахване на съществуваща болка. 

В един експеримент на хипнотизирания човек се казва, че се намира в болница и че на десетия етаж има пациент, който умира. Той е хипнотизиран така, че да вярва, че ако се затича към пациента и му занесе правилното лекарство, ще успее да го спаси. Човекът, който е под въздействието на хипноза, си мисли, че тича до десетия етаж. През това време той се запъхтява и не може да контролира това, тъй като се чувства изключително изморен. След това на хипнотизирания му се съобщава, че вече е на последния етаж и е успял да донесе лекарството и че може да легне на някое удобно легло. Тогава човекът започва да си отпочива.18 Въпреки че хипнотизираният възприема местата и атмосферата като че са напълно реални, всъщност местата, хората и събитията, за които му съобщават не съществуват.

В един друг експеримент на намиращ се в най-обикновена стая хипнотизиран се казва, че е в турска баня и че там е много топло. В резултат на това той започва да се изпотява.

Това насочва вниманието ни към един много важен момент. За да може един човек да се изпотява, то трябва да съществуват определени условия. Реалността, с която се сблъскваме в един такъв момент на хипноза, е, че хипнотизираният човек се изпотява дори без да съществува физически фактор, който да го накара да се изпоти. Този пример ясно показва, че не съществува необходимост от физическото съществуване на места или атмосфера, за да ги почувстваме. Подобен ефект може да бъде създаден чрез изкуствени стимулатори или хипнотични внушения.

Британският специалист по хипнотерапия Теранс Уотс, който е член на множество организации, включително и Националната асоциация по хипнотерапия, Националната асоциация на хипнотерапевтите, Професионалния хипнотерапевтичен център, Хипнотерапевтичната изследователска асоциация, в една своя статия пише, че по време на хипноза някои хора, които си припомнят събития от миналото, показват определени физически промени, свързани със събитието. Така например, ако в случката, която си спомня, има елемент на задушаване, то хипнотизираният субект може да се задъха, докато описва събитието под хипнозата, или дори да спре да диша за минута. Уотс твърди, че при спомена за плесница на лицето на един от пациентите му, намиращи се под хипноза, се появяват отпечатъци от пръсти. Уотс също така обяснява, че това не е мистерия, а просто реакция на чувството за болка у тялото. 

          

Един от най-поразяващите примери, забелязан в хипнотичната практика, е, че чрез внушение върху кожата на хипнотизиран човек може да се появи дори рана. Например изследователят Пол Торсен докоснал с върха на молив ръката на един, намиращ се под хипноза, човек и му казал, че това е нагорещен шиш. Не след дълго на мястото, където бил допрян върхът на молива, се появила пришка (каквато се появява при изгарянията от втора степен). Торсен също така хипнотизирал жена на име Анна О. така, че да вярва, че буквата “А” се е отпечатала на ръката й в резултат на силен натиск. Въпреки че нищо друго не било извършено, на ръката на хипнотизираната се появило зачервяване под формата на буквата “А”. 21 Изследователите Х.Боуру и П.Бурот, които убедили един хипнотизиран човек, че ръката му е порязана, забелязали, че след като направили една лека драскотина с молив върху нея, тя започнала да кърви. 22

Дж.А.Хедфилд казал на един моряк по време на хипноза, че върху ръката му ще допре гореща стоманена пръчка и ръката му ще изгори. Той обаче само докоснал ръката с върха на пръстите си и след това я превързал.След шест часа, когато махнал превръзката, в областта се забелязвало леко зачервяване и подпухналост. Хедфилд казва: “на следващия ден зачервяването стана още по-голямо и започна да мирише на изгоряло”.23

Тези промени, настъпващи у човешкото тяло по време на хипнозата, ни показват, че не се нуждаем от външен свят, за да произвеждаме усещания, свързани със зрението, слуха, докосването, осезанието, или болка. Така например, въпреки че във външния свят не съществува гореща стоманена пръчка, ако човек бъде убеден в съществуването й, то върху ръката му би се появил белег от изгорено.

Всички тези примери ни показват, че когато проучим как се появява един образ и съблюдаваме технологичното развитие, а и също така като прибавим методите на внушение, какъвто е хипнозата, то наяве излиза една единствена истина. През целия си живот човек смята, че живее в свят, който е извън тялото му. Всичко, към което се обръщаме като към външен свят, обаче е само интерпретация на сигнали, достигащи до сетивния център на мозъка ни. С други думи, ние не можем да осъществим контакт с друг свят освен този, който се намира в мозъка ни. Ние никога не можем да разберем какво се случва или какво съществува в света извън нас. Не можем да твърдим, че източниците на сигнали, които достигат мозъка ни, имат материално съществуване извън нас. Тази реалност започна да заема широко място в научните книги и да бъде преподавана на учениците още от гимназията. Проблемът е, че хората не осъзнават голямото значение на този факт.

Кой е този, който усеща всички тези възприятия?

Дотук установихме, че всичко, което възприемаме, става в мозъка ни и че ние не се нуждаем от външен свят или материални вещества, за да получим тези възприятия. Именно тук ние се изправяме пред един въпрос, който би могъл да ни бъде зададен от човек, който малко помисли върху тази тема.

Както знаем, електрическите сигнали, които идват от очните ни клетки, биват превърнати в образ в нашия мозък. Така например мозъкът ни интерпретира някои електрически сигнали, дошли до визуалния център в мозъка, като поле, изпълнено със слънчогледи. В действителност обаче окото не е това, което вижда.

При това положение, ако очите ни не са това, което вижда, то кой вижда тези електрически сигнали като поле от слънчогледи в задната част на мозъка ни - едно напълно тъмно място, без да изпитва каквато и да била необходимост от очи, ретина, лещи, визуални нерви или зеница, и се наслаждава на вида на тази гледка?

Или кой е този, който чува (без да са му необходими уши) гласа на близък приятел, радва се да го чуе или пък, когато не го чува, му липсва, при положение че мозъкът е напълно изолиран от звуци?

Или кой е този в мозъка, който усеща козината на котка, когато я погали, без да има каквато и да била нужда от ръка, пръсти или мускули?

Кой е този, който получава усещанията като топлина, студ и такива за твърдост, дълбочина и отдалеченост, при положение че те се осъществяват в мозъка?

Кой е този, който усеща миризмата на лимон, лавандула, роза, пъпеш, диня, портокал и печено месо в мозъка (въпреки че мозъкът е изолиран от всякаква миризма) и огладнява поради идваща от грила миризма?

Дотук разкрихме как всичко, което непрекъснато възприемаме, в действителност е формирано в мозъка ни. Тогава кой е този, който наблюдава тези образи, като че гледа телевизия, и се чувства възбуден, щастлив, нещастен, нервен или изпитва задоволство, тревога или любопитство, когато ги наблюдава? На кого принадлежи съзнанието, което може да интерпретира всичко видяно и почувствано?

Кое е съществото в мозъка, което притежава съзнание и в течение на живота си е способно да вижда всички образи, които му бъдат показани в тъмния и потънал в тишина череп, което е способно да мисли, да прави заключения и най-накрая да взима решения?

Очевидно е, че не мозъкът, състоящ се от вода, липиди и протеини и несъзнателни атоми, е този, който възприема всичко това и който създава съзнанието. Би трябвало да има същество, което е по-висше от мозъка. Въпреки че Даниел Денет е материалист, той размишлява по този въпрос в една от своите книги така:
Съзнателните ми мисли и особено насладата, която изпитвам от съчетанието на слънчевата светлина, закачливите цигулки на Вивалди, леко поклащащите се клонки - плюс насладата, която изпитвам само при мисълта за тях - как всичко това би могло да бъде само едно физично явление в моя мозък? Как биха могли някакви комбинации от електрохимични явления в мозъка ми по някакъв начин да се съединят толкова възхитително, че с времето тези хиляди кръвоносни съдове да се преклонят пред музиката? Как би могло едно информационно събитие, протичащо в мозъка ми, да бъде нежната топлина на слънчевата светлина, която усещам върху себе си? Нещо повече, как би могло едно явление в мозъка ми да бъде повърхностно-визуализираният мисловен образ на... някои други информационно протичащи в мозъка ми събития? Това ми се струва невъзможно. Изглежда, че ако явленията, които представляват съзнателните ми мисли и преживявания, не биха могли да бъдат мозъчни явления, то те трябва да са нещо друго, нещо предизвикано и създадено от мозъчните явления, вероятно нещо като допълнение, нещо състоящо се от друго вещество, намиращо се в друго пространство. Е, защо не?24

От друга страна, Р.Л. Грегори търси отговор на въпроса за съществуването на същество в задната част на мозъка, което вижда всички образи:
Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, да се каже, че очите създават картини в мозъка. Една картина в мозъка се нуждае от някакъв вид вътрешно око, което да я види, а това пък от своя страна се нуждае от едно следващо око, което да може да види неговия образ... и т.н., в една безкрайна регресия на очи и образи. Това е един абсурд. 25



Материалистите, които вярват, че не съществува нищо друго освен материята, не могат да разберат този въпрос. На кой принадлежи това "вътрешно око", което вижда, възприема видените неща и реагира на тях?

В долуцитирания откъс Карл Прибрам илюстрира, посредством науката и философията, това важно търсене на самоличността на този, който възприема:
Философите от времето на древните гърци насам са спекулирали с твърдения като "духът" в машината, "малкият човек в малкия човек" и т.н. Къде е Аз - съществото, което използва мозъка? Кой е притежателят на истинското знание? Или както веднъж Св. Франциск от Асизи е казал:"Това, което търсим, е нещото, което вижда".26

Въпреки че много хора силно се доближават до отговора на въпроса "кое е съществото, което вижда", те не се решават да продължат и да получат неговия отговор. Както се вижда от гореизложените примери дискутирайки съществото в нашия мозък, някои се обръщат към него като към "малкия човек", други-към "духа в машината", а трети пък го наричат "вътрешно око". Всички тези изрази се използват за описване на съществото отвъд мозъка, което притежава съзнание, както и за методите за достигане до него. Материалистичните предположения обаче пречат на много хора да разберат истинската природа на това същество, което фактически вижда и чува.

Човешките същества освен физическото си тяло притежават и нещо друго. Съществото в мозъка, което казва "аз виждам" образите в мозъка, "аз чувам" звуците в мозъка и съзнава своето собствено съществуване, както и казва "Аз съм", е душата, която Бог е дал на човека.

Всяко човешко същество с разум и съзнание може да осъзнае, че съществото, което през целия му живот наблюдава всяко едно събитие през екрана в мозъка му, е душата. Всяко човешко същество има душа, която вижда, без да се нуждае от око, чува, без да му е необходимо ухо, и размишлява без нуждата от мозък.

             

Материалистическото виждане, според което материята е единственото съществуващо нещо и човешкото съзнание е само резултат от някакви си химични реакции, протичащи в мозъка, се затруднява по този въпрос. За да видим това, е достатъчно само да зададем на някой материалист следните въпроси:

o Зрението се формира в мозъка ни, но кое е нещото, което наблюдава тези картини в мозъка ни?

o Опитайте се да видите с мозъчното си око вашия съсед, който живее на долния етаж в блока ви, когато той не е с вас. Кой е този, който съживява толкова ясно във въображението ви този човек, чак до детайли като неговия костюм, черти на лицето, прошарване на косите, интонацията на гласа, начина, по който говори, начина, по който върви?

Един материалист не би могъл да даде задоволителни отговори на тези въпроси. Единственото обяснение на тези въпроси е душата, която Бог е дал на човека. Материалистите обаче не приемат съществуването на друго същество освен материята. Поради тази причина описаната в тази уеб страница истина нанася един голям удар върху атеистичната материалистическа мисъл и съставлява въпроса, който материалистите най-много избягват да дискутират.

Кой позволява на нашите души да виждат всички тези образи?

                      

На този етап съществува един друг въпрос, който трябва да бъде зададен: Душата ни наблюдава образите в нашия мозък. Но кой е този, който създава тези образи? Може ли мозъкът сам да формира една ярка, цветна, ясна, сенчеста гледка и да изгражда целия свят чрез електрически сигнали в едно малко пространство? Мозъкът не е нищо друго освен едно влажно, меко, набраздено парче месо. Би ли могло едно парче месо като това да създаде картина, която да е по-ясна от такава, която може да бъде получена от произведен по последна технология телевизор без каквито и да било снежинки или трептения? Възможно ли е един образ с такова високо качество да бъде формиран в парче месо? Би ли могло това влажно парче месо да формира стереозвук с качество, по-високо от последен модел стерео хай-фи система, без да се чуват каквито и да било шумящи звуци? Разбира се, че е невъзможно един мозък, който се състои от килограм и половина (четири паунда) месо, да формира едни толкова съвършени усещания.

Тук ние достигаме до една друга истина. Щом като всичко, което ни заобикаля - притежаваното от нас тяло, ръце, крака и лице, са недействителни неща, то и нашият мозък е недействителен. Ето така ние не можем да кажем, че този мозък, който самият е само едно визуално усещане, формира тези зрителни възприятия.

Бъртранд Ръсел подчертава този факт в творбата си "АБВ на релативността": Разбира се, че ако материята като цяло трябва да бъде интерпретирана като група от явления, то това трябва да е валидно и за окото, зрителния нерв и мозъка.

Осъзнавайки този факт, френския философ Бергсон пише в своята книга "Материя и памет", че "светът се състои от образи, тези образи съществуват единствено в нашето съзнание; и мозъкът е един от тези образи.

Тогава кой е този, който показва тези образи на душата ни, с цялата им същност и яснота, и ни позволява да водим живота си с всичките тези възприятия и без никакво прекъсване?

Съществото, което показва всички тези образи на душата ни, позволява ни да чуваме всички звуци и сътворява всички вкусове и миризми, за да изпитваме удоволствие, е Владетелят на всички светове, създателят на всичко - Бог.

Една от най-съществените дилеми на материализма: човешкото съзнание

Материалистическата философия никога не би могла да даде обяснение за източника на човешкото съзнание, т.e. за качествата на човешката душа

За материалистическата философия материята е единственото съществуващо нещо. Принадлежащите на човешката душа качества като съзнание, мисъл, процеси на вземане на решения, способност да се изпитва щастие, вълнение, копнеж, наслада и разум не могат никога да бъдат обяснени посредством материалистическата идея. Материалистите бързо отминават тази тема, като казват: "човешкото съзнание е само следствие на мозъчната функция".

Ученият материалист Франсис Крик обобщава това материалистическо твърдение така:
Вашата радост и тъга, вашите спомени и амбиции, вашето чувство на персонална самоличност и свободна воля, в действителност не са нищо друго освен поведението на една огромна съвкупност от нервни клетки и свързаните с тях молекули.

Едно такова твърдение обаче не може да бъде защитено нито по научен, нито пък по логичен път. Материалистическите предразсъдъци карат материалистите да дават такива обяснения относно качествата на принадлежащата на човешките същества душа. За да не приемат факта, че съществува същество отвъд материалния свят, те се опитват да сведат човешкия разум до материята и излагат такива твърдения, които нямат нищо общо с разума и логиката.

Научният писател Джон Хорган, въпреки че е симпатизант на материалистическото становище, наречено "редукционизъм", подчертава следните проблеми, свързани с твърденията на Франсис Крик:
До известна степен Крик е прав. Ние не сме нищо друго освен една купчина неврони. В същото време обаче неврологията досега се е доказала като изключително незадоволителна. Обяснявайки мозъка от гледна точка на невроните, не ни дава по-голяма проницателност или полза от това да обясним мозъка от гледна точка на кварките и електроните. Съществуват множество алтернативни редукционализми. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от идиосинкретични гени. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от съвпадения, получени от естествен отбор. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от позволяващи изчисление апарати, посветени на различни задачи. Твърденията, като това на Крик, всичките са защитими и всичките са неточни.

Разбира се, всички тези обяснения са неправилни и са напълно лишени от логика. В действителност всеки фанатичен материалист е запознат с тази истина. Не случайно Томас Хъксли, най-големият поддръжник на Дарвин, също споменава, че съзнанието не може да бъде обяснено посредством взаимодействието на невроните:
;Как така едно толкова забележително нещо, като състоянието на съзнанието, се появява в резултат на дразнения на нервните тъкани? Това е толкова необяснимо, колкото и появата на джина, когато Аладин потъркал лампата."

Много ясно е, че простите клетки не могат да дадат на човека съзнание, разум, способност да мисли и говори, както и чувства като любов, състрадание, милосърдие и копнеж.

Неуспехът в обясняването на човешкото съзнание посредством невроните от времето на Хъксли е налице и днес. Това обаче не е поради неспособност на науката, третираща този въпрос. Точно обратно, особено в края на 20ти век са отбелязани големи постижения в сферата на неврологията, с които са разкрити значителен брой мистериозни факти. Тези открития обаче показват, че човешкото съзнание в никакъв случай не може да бъде редуцирано до материята и че истината лежи отвъд материалния свят. Един от водещите писатели в Германия Хоинар фон Дитфурт - дарвинист и материалист, също признава факта, че сега усвоените методи не могат да дадат обяснение за човешкото съзнание:
С настоящите ни проучвания в областта на природната история и генетичното развитие е очевидно, че не сме в състояние да дадем отговор на това какво представляват съзнанието, душата, разумът и чувствата. Това е така, защото нивото на психическо съзнание е най-високото ниво, до което еволюцията е достигнала, поне в този свят. Следователно, въпреки че сме в състояние да погледнем другите стадии и фази на еволюцията отстрани, като се издигнем над тях, отново с помощта на съзнанието ни, ние сме неспособни обаче по същия начин да достигнем до самото съзнание (душа). Това е така, защото не съществува по-високо ниво от съзнанието.

Американският философ и доктор по математика Уилям А. Дембски в статията си "Превръщане на материята в мозък" пише, че са били разкрити биохимичните функции на невроните в човешкия мозък и са определени мозъчните функции, с които те са свързани, но качества като вземане на решение, желание или разсъждаване не могат да бъдат "сведени до материята". Дембски също така подчертава, че специалистите в сферата на съзнанието са осъзнали съществуването на грешка в редукцията:
…Учените, изучаващи разума, губят надежда да разберат това по-висше ниво чрез по-ниското неврологично ниво. …Ето така, докато съществува обвързаност с материализма, надеждата за обясняване на човешкия разум на неврално ниво, което според материалистите е логичното ниво, няма сериозен успех.

Невъзможно е съзнанието да бъде обяснено посредством мирогледа на материалистите, въпреки степента на научно развитие. Това е така, защото колкото повече детайли, свързани с мозъка, биват открити, толкова по-ясно става, че той не може да бъде сведен до материята. Материалистите трябва да сложат настрана своите предразсъдъци, да помислят по-дълбоко и да извършат повече проучвания, ако искат да разберат представата за човешкия разум, защото е невъзможно дефинирането на истинското значение на съзнанието посредством материята. Съзнанието е функция на душата, с която Бог е дарил човека.

Въпроси за материалисти

Напълно нелогично е да твърдим, че мислите, преценките, механизмите за вземане на решения или чувствата (като щастие, вълнение и разочарование) са просто резултат от взаимодействието на невроните в мозъка на човешкото същество. Материалистите, които са помислили върху този въпрос по-подробно, са запознати с тази истина. Известният материалист Карл Лешли, въпреки че години наред е защитавал идеята, че човешкото съзнание може да бъде редуцирано до материята, в края на своята кариера прави следното изказване:
Независимо от това дали връзката разум-тяло бива третирана като истински метафизичен въпрос или като систематизирана заблуда, тя си остава проблем за психолозите и за занимаващите се с човешките проблеми невролози. . . . Как би могъл мозъкът, като физикохимична система, да възприема и знае нещо или да създава илюзията, че прави това?

Лешли обръща внимание на този конфликт само по отношение на един единствен въпрос. В същото време обаче съществуват много други детайли, които материалистите трябва да вземат предвид. По-долу изложените обяснения илюстрират някои от въпросите, които разкриват безизходицата на материалистичния подход и които следователно трябва да бъдат обмислени в дълбочина:

o Да се твърди, че мислите, вълненията и чувствата са породени от неврони, е все едно да се твърди, че те са породени от несъзнателни атоми или са резултат на субелементите на атомите, такива каквито са кварките и електроните.

o Несъзнателните атоми не могат да познават чувствата като щастие или скръб, нито пък да изпитват удоволствие от музиката, храната, доброто приятелство или разговора с приятел.

o Несъзнателните атоми не могат да станат дарвинисти или материалисти и да се съберат, за да напишат книга.

o Несъзнателните атоми не могат да наблюдават себе си или нервните клетки, които формират, под електронен микроскоп и да правят научни заключения от извършените изследвания.

o Какво се има предвид с израза "съзнанието е в невроните на нашия мозък"? Невроните, така както и другите клетки, се състоят от клетъчна мембрана, митохондрии, ДНК и рибозоми. Тогава къде според материалистите сред тези елементи е разположено съзнанието? Ако допускат, че съзнанието е резултат от химични реакции, протичащи между невроните и електрическите сигнали, то те грешат, защото материалистите не могат да опишат нито една "химична реакция, която да има съзнание". Нито пък биха могли да ни покажат "електрическа вълна", която е започнала да "мисли" след достигане на определено ниво на волтаж.

Ако материалистите помислят искрено по този въпрос, те ще осъзнаят, че всички хора, включително и самите те, са нещо различно от една група неврони или купчина атоми. Въпреки че е материалист, експертът по мозъка Уолф Сингър признава този факт, като казва: "В тази неясна материя на Вселената съществува 'нещо', което възприема себе си като 'Аз съм'."

Това "нещо", което ученият споменава, е всъщност душата, която е дадена на човека от Бог. Благодарение на тази душа, притежавана от човешкото същество, човек може да мисли, да бъде щастлив, да му хрумват нови идеи, да се противопоставя на идеите на другите или да познава понятия като чест, уважение, любов, приятелство, лоялност, искреност и честност. Невроните и атомите, които изграждат човешките същества не могат да мислят, взимат решения, да раждат философски идеи или да познават чувства като любов, състрадание или привързаност.

Материалистите знаят тази истина и я приемат, в себе си. Но поради дълга си към материалистическите предразсъдъци, които приемат като условие за науката и разума, те не могат да приемат тази безусловна реалност. От друга страна, трудното положение, в което изпадат, само и само за да защитават материализма и нелогичните идеи, които приемат, в действителност им причинява много по-големи вреди. Един човек, който казва "мислите ни са плод на нашите атоми и неврони", не е по-различен от човек, който си мисли, че сънищата му са реални, или човек, който си измисля невероятни истории, приказки и след това започва да им вярва.

             

Този красив материален свят е нищо друго освен едно сенчесто отражение на реалността, в Божието царство,...Холограма. 

Шримад Бхагаватам 01.19.13, 

Шрила Прабхупада

В действителност истината е следната: човекът е същество, което притежава душа, дарена му от Бог, и с тази душа той може да мисли, говори, да изпитва удовлетворение, да взема решения, да създава цивилизации и да управлява държави.

http://istinataotvadmateriata.com/bg/

          http://cs421519.vk.me/v421519877/312/Zx3UndUTCJ4.jpg

Свръхдушата г. Върховната Личност, е източник на светлина. Бхагавад Гита 13.18, Шрила Прабхупада