СИНАГОГАТА НА САТАНА / СЕМИТ СРЕЩУ СЕМИТА

Едно олющено трабантче спря обгърнато цялото в дизелово-маслен пушек пред синагогата на ул. Екзарх Йосиф в столицата София. От него слезе един получовек – полумаймуна, мязащ повече на мелез между овца и пудел и влезе веднага в синагогата. – Соломоне, добре дошъл! – приветства го равинът. – Ела, членовете на другите фамилии те очакват. Ешкенази, Барух, Таджер, Коен, Леви, Асса, Конфорти, Аладжем, Финци, Даниел, Клайн, Натан, Майер, Папо, Бехар, Фишер, Бакиш, Бенбасат, Кало, Данон, Меламед, Джераси, Леон, Вагенщайн, Анжел, Паси

В Константинопол са натрапили в православието множество юдейски обичаи.

"Пеенето" в черквите или по точно - виенето, което наричат "черковно пеене" - е от синагогата.

От стария еврейски храм е архитектурата на черквите. В Библията ясно се казва, че Бог няма олтари правени от човешка ръка, че завесата на храма (която отделя святото място от вярващите) се разкъсва - знак, че вече няма преграда между човека и Бога, свързани от Христос. В пряко противоречие с Христовото учение, византийското православие строи черквите си по подобие на еврейския храм - отделя "свещено недостъпно място" - олтар, в който влиза само свещеника.

Така е и с облеклата в православната църква - и те са от синагогата (справка - филмът "Вечният евреин").

СЕМИТ СРЕЩУ СЕМИТА

"Интернационалните евреи" представлява сборник статии, в които Хенри Форд коментира Протоколите на ционските мъдреци.

Вече сто години продължава спорът около автентичността на този свитък заповеди, планове и намерения, издадени за първи път през 1897 г в Русия от някой си Степанов. Стават популярни благодарение на професор Сергей Нилус, който ги обнародва в по-масов тираж през 1901 г в Москва. На практика, десетилетие по-рано става известно, че министърът на външните работи генерал Шеревин включва в мемоарите си същите протоколи. Попаднал под влияние на богати евреи, твърде уплашен, крие находката до самата си кончина. Той завещава своите спомени, включително протоколите, на император Николай II. Отдавна е потвърдено, че това са документи, чийто произход не буди съмнение. Разбира се, доказателствата се отхвърлят от войнстващите последователи на юдаизма /но доста люде, възприемащи се като евреи, не отричат съществуването им – б.а./. Те постоянно удрят по масата с единствения им коз – антисемитизма.

Има ли антисемитизъм? За да бъде намерен отговорът, трябва да бъде обяснено понятието. Семитски /по-правилно – шемитски, – б.а./ са народите, произлезли от сина на Ной – Сем. Те включват араби и най-общо наричаните евреи /макар да става дума за 12 племена – б.а./. Неслучайно сегашният палестински лидер Ясер Арафат използва всеки случай, за да припомни този нарочно забравян факт на израелските ръководители. Преди близо три години в САЩ, след финала на поредния кръг от преговори между двете враждуващи страни в Близкия изток, той се обърна към тогавашния министър-председател на Израел Йехуд Барак с английското "cousin" /братовчеде/. Това се случи пред погледите на американския президент Бил Клинтън и стоящата от дясната му страна първа дипломатка Мадлин Олбрайт /бел. нацБг- също еврейка и ционистка/. И бе предавано пряко по куп телевизии. Неотдавна, при участието си в популярно телевизионно предаване, българският външен министър от еврейски произход Соломон Паси /често наричан от народа Българоубиец/ потвърди, че се разбира отлично с либийските управници, понеже са "първи братовчеди".

В такъв случай антисемит означава "човек, който мрази арабите и евреите". Както вече се убедихме, става дума за братовчеди. Следователно изводът е, че понятието се отнася за един народ. Добре, но едва ли някой мрази арабите повече от евреите и обратно. Те воюват помежду си близо век /бел. нацБг - те воюват помежду си от поне 5 000 години - сверка: "Вехтият завет"/. С други думи, братоубийстват. Макар да иде реч за междучовешки отношения, в случая могат да бъдат приложени точните математически методи. И да бъде изведено заключението, че евреите и арабите са най-големите антисемити!

Нека се вгледаме в някои "откровени антисемити", според представите, насаждани от ционистите. "Преди Хитлер най-голям антисемит бил първият главен инквизитор и папски Велик инквизитор Томас Торкемадакойто играл главната роля при избиването и прогонването на евреите от Испания. Но Торквемада се оказал полуевреин и даже – обрязан. Братът на баща му, кардинал Хуан Торквемада, бил чистокръвен покръстен евреин. Приемник на Торкемада станал главният инквизитор Диего де Деса, чистокръвен евреин, приел кръста... В еврейските енциклопедии отломката на равини Карл Маркс е регистриран като ярък антисемит, ненавиждащ евреите. Преди всичко той ги обвинявал във всички грехове на капитализма. Карл Маркс наричал своя най-близък съратник и също евреин Фердинанд Ласал "еврейски негър". В писмо от 30 юли 1862 г. писал, как "от формата на главата и косата му е съвършено очевидно, че произхожда от негрите, които се присъединили към Мойсей по пътя извън Египет, освен ако майка му или баба му не са преспали с чернокожи..." Най-умният и активният антисемит в САЩ, според обичая, е покръстеният евреин Вениамин Фридман... Началникът на Гестапо Химлере полуевреин. Дясната ръка на Химлер – Хайдрих, също е полуевреин. И специалистът по "окончателното решаване на еврейския въпрос" Адолф Айхман, вкарвал евреите в газовите камери, както се говори /бел. нацБг - не приемаме "както се говори"/, има същото потекло... Вождът на английските фашисти сър Осуалд Мосли бил женен за внучката на чикагския евреин-милионер Леви Лейтър. Главният антисемит на Полша, генералът от службите за сигурност Мочар, сам имал жена еврейка и две деца полуевреи. Освен това мащехата му била еврейка. Оттам и полусестра му Ирмина – също полуеврейка. /Григорий Климов – "Протоколь советских мудрецов", издателство "Советская Кубань", Краснодар, 1995 г./. Д-рИван Дочев, водачът на Съюза на българските национални легиони, патриотична организация, обвинявана от комунистите в антисемитизъм, след като емигрира в САЩ, се жени за еврейка.

Владимир Жаботински /един от ционистките герои, за който става дума по-нататък – б.а./ в 1905 г. написа: "Като довод за ционистка агитация, антисемитизмът, особено "изведеният в принцип", разбира се, е твърде удобен и полезен." /Григорий Климов – "Протоколь советских мудрецов", издателство "Советская Кубань", Краснодар, 1995 г/. Искам да обясня, че на света се натрапва едно измислено, изкуствено понятие. То влиза в употреба, когато някой пречи на изпълнението на ционистката идея и планове, регистрирани в Тайните протоколи. Ето какво гласи част от Деветия от тях: "Сега, ако някои държави издигат протест срещу нас, то това е формално и по наше усмотрение и заповед, тъй като техният антисемитизъм ни е нужен за управлението на нашите по-малки братя."

Доколко тези протоколи са реални, следва да се убеди всеки, който се запознае със съдържанието им. Записаните програми в тях се осъществяват с безупречна точност. Последният век спокойно може да бъде исторически разглеждан като епоха на реализиране на предначертаното от ционските мъдреци. В мрачния калейдоскоп на осъществените им планове ще зърнете световните войни, комунистическото робство и ерата на националсоциализма, изграждането на мегакомпании чрез обединяване на капитали, съсредоточаването на финансовите ресурси в изключително ограничен кръг собственици, предимно от една народност, възникването на еврейската държава върху "изконните библейски територии" и последвалото обособяване на един планетарен властови център, въвеждането на "новия световен ред" и т.н.

Първоначалното отношение към протоколите е противоречиво дори в руските монархически среди. Огорченията се трупат върху главата на професор Нилус, обвиняван в какви ли не грехове. Едва в 1911 г публицистът Лев Александрович Тихомиров, сам задълго настроен скептично, признава: че "самият живот го подтиква към правилното прочитане на документа". Той отбелязва присъствието на "съмнителни моменти", но вече ги отдава на стремежа към прикриване личността на "изменника", който издава масонската тайна. Докато работи в Държавния архив на Руската федерация, нашият съвременник Олег Платонов попада напълно случайно на творба от 1904 г. Тя е озаглавена "Тайната политика. Начините на действието "Ж"; /бел. нацБг - Жидове - G на английски/ и резултатите, постигнати от нея с помощта на науката и либерализма. Сборник речи, произнесени на събранията на ръководителите на ционизма". Поради липса на място, не се спирам на съдържанието на находката. Струва си да спомена само, че документът в значителна част повтаря записаното в "Протоколите на ционските мъдреци". Достатъчно доказателства за истинността им може да открие всеки, решил да се запознае с обемните трудове на Платонов*.

Ционистите се мъчат да оборят оригиналността на протоколите така, както не признават правдата за Исус Христос. В това е заключено едно от собствените им проклятия. Схванали престъплението си след Възкресението на Сина човешки, те залагат на борбата с Истинния Бог и последователите му православни християни. В Закона съзират корените на силата си. И, като се основават на него, вече две хилядолетия се стремят към световното господство. А какво е Законът? Сборникът от петте книги на Мойсей /Моше – б.а./, които са част от Стария завет. Доколко са истински?

Английският изследовател на религиите Алън Алфорд отбелязва в своя труд "Когато боговете слязоха"**: "Това

Забележка на нацБг - под страница:
* Вж. Олег Платонов – "ТЕРНОВЬIЙ ВЕНЕЦ РОССИИ – Загадка Сионских
протоколов", издателство "Родник", Москва, 1999 г
** Издателство "Гутуранов и син", София, 2002 г

/преселението на евреите в Ханаанската земя – б.а./ ни води към въпроса за датата на съставяне на Стария завет... Но никой със сигурност не знае кога е станало. Сигурно е също така, че никой не знае какви поправки, ако има въобще някакви, са направени впоследствие във вече съставения сборник от книги...

Защо произходът на Стария завет представлява такава загадка? Причината се намира във факта, че той е изместил всички предишни писания на евреите. По този начин ние не притежаваме "ревизионна следа" от предишни текстове, които бихме могли да сравним и противопоставим, с цел да разберем как са се развивали техните идеи през вековете." И по-нататък: "Сега не бих искал по никакъв начин да критикувам Библията. Вероятно е по-правилно да критикуваме самите себе си, защото сме били толкова наивни, та да мислим, че еврейските свещеници наистина биха изложили своите свещенически тайни в писмена форма, така че всеки да ги види."

Тъкмо от тази "истинска книга на книгите" ционистите черпят аргументи, за да обосноват своята предопределеност. Защото те провъзгласяват евреите за "богоизбран народ"?! "Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашия Бог да бъдете нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на Земята. Господ не ви предпочете, нито ви избра за дето сте по-многочислени от всичките други племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена."*.

Каква е разликата между този и следващия цитат? "Именно на арийците е принадлежала най-високата роля, т.е. че арийците са основоположниците на човечеството. Ариецът е Прометей на човечеството. Неговата ясна глава е била надарена с божията искра на гения, на него е било дадено да запали първите светлини на човешкия разум... Опитайте се да премахнете ролята на арийската раса за бъдещите времена и може би само след няколко хилядолетия Земята отново ще тъне в мрак, човешката култура ще загине и светът ще опустее."**. Какво сходство!

Дали пък то не е причината срещу фундаменталния труд на Фюрера да се надига океан от юдейско недоволство? /Според мнозинството изследователи на националсоциализма, Хитлер също е четвърт евреин – има дядо юдей, незаконен син на Ротшилд – б. а./.

Тъкмо в надменността на евреите, в чувството им за превъзходство над останалите народи е заложен техният собствен капан. В него е стаено най-силното им проклятие, причиняващо многобройните им беди в течение на столетия. На практика те ги самопредизвикват. Тяхната широко и на висок глас прокламирана "богоизбраност" ги дефинира като първите нацисти! Колкото до законодателя им Моше, ето заключението на Алън Алфорд: "Мойсей е бил особа, която е съществувала не в историческото време, а в свещените времена – времето на началото." Сиреч – в мистификациите на жреците, за да подтискат народа и го подчинят на един род, едно племе – левитите, - т.е. – юдеите.

http://grigorsimov.blog.bg/