• Йехова, богът на Стария завет, бил бог от плът и кръв, познат на шумерите като Ишкур. Той нарушил политиката на ненамеса, опитвайки се да изгради ново монотеистично царство чрез израилтяните в Ханаан.
• Ишкур/Йехова използвал цар Давид, за да си върне Йерусалим, мястото на стария център за контрол на полетите. „Храмът", който бил построен в
Йерусалим през 953 г. пр. Хр., не бил храм в обичайния смисъл на думата. Той бил разрушен от Рамзес по нареждане на Мардук.
• Иезекиил долетял до новия „храм" на Йехова в Хавин де Хуантар през 572 г. пр. Хр. Плановете на Ишкур за Хавин и бъдещо копие на онзи храм били осуетени от нещастен случай в Хавин, който довел до война между боговете в
Америките през 550 г. пр. Хр.
• В резултат от войната една група богове се преместила в Азия и може би тайно се договорила за нов световен ред през 539 г. пр. Хр.
Докато диви зверове опустошавали човека в Америките, Вавилонското царство изживявало последните си дни. Последният му владетел Набонидос се възкачил на трона през 555 г. пр. Хр.124 Между белезите на нарастващо безверие, без съмнение причинено от продължаващото отсъствие на боговете,
Набонидос провъзгласил Нанар/Син за върховен бог. Това въпреки всичко не било нищо повече от отчаян зов към отсъстващия бог, защото Нанар/Син не
помогнал на Вавилон да окаже съпротива на нахлуващата персийска армия начело с Кир през 539 г. пр. Хр. Не сторили това дори Мардук или Набу.
Предаването на властта било подозрително плавно.
Така започнал нов етап в историята на човечеството. Изчезнала мощта на шумери, вавилонци и асирийци. В продължение на четиринадесет години
фараонските династии в Египет също стигнали своя край с помощта на персите.
За първи път в историята се издигнала империя, която не била нито от расата на хамитите, нито пък семитска. Защото и персите, и медите (техни подчинени
съюзници) били от племето на третия Ноев син Яфет. Когато Персийската империя отстъпила пред Александър Велики през 330 г. пр. Хр., отново било установено царство на яфетите. А оттогава световната власт била упражнявана в името на Яфет. Епохата на Кир също отбелязва обрат в световната религия. На всички народи, поробени от Вавилон, включително и евреите, било разрешено да се върнат към преклонение пред предишните си богове и да възстановят техните храмове.
Така Кир поставил началото на нова епоха на паганство*, основана на идоли на богове, които не били виждани от хилядолетие. Всички тези богове все пак били
поставени в подчинение на Ахура-Мазда - „Богът на истината и светлината", който бил изобразяван по-скоро като божество на небето, отколкото на земята.
Тази нова ера на религиозна свобода проправила пътя за появата на нови мощни религии, които представлявали уникално преживяване за човечеството.
В периода 550-500 г. пр. Хр. идолопоклонничеството тръгнало към упадък, а някои от най-великите мислители на света започнали да търсят по-висше духовно царство, препоръчвайки нови идеали като мир и съчувствие. Влиянието на Буда в Индия и на Конфуций в Китай през този период не може да бъде омаловажавано. Забележително е, че Буда гледал на боговете като на
същества от плът и кръв, на които не трябвало да се прекланят, тъй като те си имали същите проблеми като човешкия род; по този начин той потърсил
духовно просветление или нирвана, което било по-висше от боговете.
Случайно съвпадение ли е, че всички тези политически и религиозни промени станали като директно последствие от войната на боговете на другия край на света? Възможно ли е богът-змия, който бил принуден да напусне Америките през 552 г. пр. Хр., да е имал нещо общо с тези промени?
Свидетеството внушава, че богът-змия бил Енки, а той наистина се върнал на азиатския континент.
Прякорът на Енки - Еа, означавал „Този, чийто дом е вода". Някои учени вярват, че той може да бъде разпознат също и като митичния Оанес,
двойствения „риба-човек", появил се от морето Еритрея и научил шумерите на цивилизация. Присъствието на Енки в Мезоамерика може да бъде определено
от думата на майте „уаана", която всъщност е идентична на Оанес и означава
„Този, чийто дом е вода". Точно до крайбрежието на Юкатан, откъдето според легендите Кетцалкоатъл напуснал Мезоамерика, се намира остров, наречен
Яина. Итците - народ, населявал този регион в по-късни времена (и дал името си на Чичен Итца), познавали Яина като последното място за отдих на Ицамна, бога на Иците. Значението на Ицамна отново било „Този, чийто дом е вода".127
Според легендата Кетцалкоатъл (наречен иначе Еа/Енки) отплувал от Яина и се насочил на изток със „змийски сал".
Същият сал и същият бог се появяват през 500 г. пр. Хр. на изток в свещеното място, наречено Буданилкантха в Непал! Статуята на бог, познат като „Спящият Вишну", лежащ в легло със змии във воден резервоар. Тази статуя е загадка дори за специалистите по индуистка
религия, тъй като съдържа всички отличителни белези на бога Вишну, а все пак името Буданилкантха, значи „Синьо гърло", обозначаващо различен бог - Шива.
За специалистите това представлява странно противоречие, тъй като Вишну е пазач, а Шива разрушител. Каквото и да означава тази двойственост, статуята върху сал от змии определено е Вишну, а този бог е всеобщо признат в Непал като Нараяна. Това име означава „Онзи, който се грижи за хората", а един от
прякорите му - „Този, чийто дом е вода"!
Поради това изглежда, че Енки (а вероятно и неговият род) бил принуден да напусне Южна Америка през 550 г. пр. Хр. и впоследствие да се върне в Азия. В
светлината на това драматично преместване твърде вероятно е Енкиитските богове да са решили да отърват Близкия изток от вражеските семитски и хамитски сили, които водили яростна битка в продължение на 1500 години, като установили нов световен ред чрез империя на яфетите.
Ноевия баща Ламех. Таблица Г показва седем от тези първи девет патриарси, живели средно по 93 000 години. Как е било поддържано това дълголетие?
Тъй като целият човешки живот произлиза от Адам и Ева, първите човеци не са имали много възможности, освен да се женят за свои близки роднини.
Първоначално гените на дълголетието вероятно са оставали непокътнати.
Очевидно все пак тези гени били склонни към постепенна деградация под въздействието на свободните радикали (миниатюрни количества свободен кислород вътре в клетките). Този процес на разваляне би трябвало да е довел до генетично копиране на грешки в половите клетки (особено у мъжа, чиято сперма постоянно се обновява). Генетичният риск бил изключително висок за децата, чиито родители били доста възрастни. Дали страхотната оргия на човешко възпроизводство, която последвала предоставянето на сексуално познание на
Адам и Ева, вероятно постепенно довела до генетични мутации, които се разпространили сред населението и намалили продължителността на живота?
Точно обратното, доказателството твърди, че родословието на патриарсите от Адам до Ламех било поколение на свещеници, които внимателно изолирали
своя генен пул от останалото човечество. Въпреки че Библията предоставя твърде ограничена информация за сватбите на патриарсите, можем да предположим от случая с Авраам и Сара, че традицията на жененето за
полусестра била поддържана. Предбиблейски източници потвърждават това предположение. Книгата на Юбилея например твърди, че:
„На единадесетия Юбилей Иаред си взе жена; името й бе Барака (Ярка Светлина), дъщерята на Расуял, дъщеря на брата на неговия баща... и тя го дари
със син, а той го нарече Енох".
В допълнение към установения обичай за женитби между близки родственици, моята хронология показва, че всички тези ранни патриарси били родени от относително млади бащи (в сравнение със съвременните обичаи).
Това би трябвало да е най-важното изискване за минима-лизиране на ефектите на мутацията в половите клетки.
Навсякъде другаде, напротив, в продължение на 165 000 години на човешките гени е била дадена възможност за разделяне и прекомбиниране през повече от 6000 поколения. Реката на човешките гени (ако заимстваме израза на Ричард Доукинс) по този начин била разделена на две - един тесен канал, който внимателно запазвал гените, а другото течение - краткотрайно спираловидно
въртене, където сексуалните удоволствия били на преден план.
Вероятно изглежда, че поне за известно време нов клон гени се е присъединил към онези на човеците. Библията описва време, когато „синовете
Божии видяли, че дъщерите на човеците били красиви" и „се сдобили с деца от тях". Библейската притча е доста сходна с небиблейската „Книга на Енох", която твърди, че Енох „свидетелствал за Наблюдателите, които влезли в грях с дъщерите на човеците". Библията не е описала смъртта на Енох, но простичко твърди, че той бил „отнесен надалече" от Господа. Според моята хронология,
Енох бил роден през 114 400 г. пр. Хр., „вървял е Бог" от 107 900 г. пр. Хр. и бил „отведен надалече" през 77 900 г. пр. Хр. На мене ми се струва, че подпомагайки
Господ чрез своите показания, Енох е станал шпионин много преди Авраам и нещо повече - звучи сякаш той бил първият човек, комуто била предоставена
програма за защита на свидетеля! Колкото до потомството на Наблюдателите (редовите богове) и дъщерите на човеците, изглежда твърде вероятно те да са изчезнали по време на големия Потоп.
Единственото очебийно изключение от средната продължителност на живот преди Потопа (93 000 г.) е бащата на Ной Ламех, който сякаш е бил сполетян от
някаква преждевременна смърт на възраст 77 000 години. Смъртта му станала малко преди Потопа и би могла да е случайна. Няма друго доказателство, което
да внушава, че генетично той е бил по-слаб от своите прадеди.
Клетвата на Господа
Раждането на Ной било твърде далеч от нормалното. Според „Книга на Енох", когато Ной се родил, баща му Ламех бил изключително обезпокоен от
откритието, че „тялото му било бяло като сняг и червено като цъфтяща роза".
Ламех бил толкова шокиран, че помолил своя баща Матусал (означаващо „Човек на ракетата") да направи справка от Енох, който бил сред синовете на боговете
(Наблюдателите или Нефилим), защото:
„Роди ми се странен син, различен и неприличащ на човек, а приличащ на синовете на Небесния Господ; и неговият вид е съвсем различен, а той не е като нас... И на мене ми се струва, че той не е мое чедо, а дете на
ангелите."
В отговор Енох уверил Ламех, че, разбира се, Ной е негов син, но необичайният му характер бил част от план за спасяване на Ной и семейството му от приближаващото наводнение. Вероятно бащата на Ной е станал известен
като Ламех, означаващо „Той, който бил скромен", в резултат на това доста смущаващо обвинение към съпругата си.
От друга страна, името на Ной най-общо е прието, че означава „Отдих" или „Комфорт". В Битие 5:29 е изяснен произходът на това име: ; „Ламех живя 182 години и роди син; и наименова го Ной, като думаше: „Тоя ще
ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, причинена от земята, която Господ прокле".
Според моята хронология Ной бил роден през 71 000 г. пр. Хр., а библейското описание на земята, която била проклета от Господ, също вероятно се отнася към началото на последния ледников период, за който учените вярват, че е започнал преди 75 000 години. И отново откриваме потвърждение на хронологията ми, основана на сар от 2160 години.
Надеждата на Ламех за по-добри времена нямало да се сбъдне, защото проблемите на човешкия род едва започвали. Според „Атра-Ха-зис" известно време преди Потопа богът Енлил решил да накаже човека с помощта на инфекции, зарази и серия засушавания. Защо Енлил е постъпил така? Текстът обяснява, че човеците развратничели силно, като диво стадо на полето:
„Енлил проведе събрание.
Той рече на боговете, негови синове:
„Голяма е глъчката на човеците.
Този шум ме разстройва;
от тяхната врява сън не ме лови.
... нека се разпространи малария там.
Епидемията мигновено ще сложи край на този шум!
Нека като буря тя да се вихри над тях, гадене, главоболие, малария, болест!"
„И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята, и че всичко, което мислите на сърцето му въображаваха, беше постоянно само
ЗЛО."
Въпреки това епидемията на Енлил не успяла да постигне своите цели. Вследствие на жалбите от страна на „Изключително Мъдрия" Атра-Хазис (Ной)
Енки решил да се притече на помощ на човеците. Тогава Енлил започнал да спори:
„Човеците не станаха по-малко, а са повече отпреди.
Тяхната глъчка ме разстройва;
суматохата им ми пречи да заспя.
Нека голямото дърво бъде отсечено от хората;
нека коремите им се нуждаят от зеленчуци.
Отгоре нека Адад да направи оскъден неговия дъжд..."
Според „Атра-Хазис" тогава последвали седем тежки периода на суров глад.
Глинените плочки са доста изпочупени на това място, но по време на шестте периода хората се отдали на канибализъм, за да оцелеят. През седмия период
Енки вбесил Енлил още веднъж, като снабдил освирепялото от глад човечество с храна. Едва тогава боговете разбрали, че следващото връщане на Нибиру
щяло да причини голям Потоп, който щял да изтрие от Земята човешкия род.
Учените са изтълкували тези сурови периоди на оскъдица като „години", но в действителност правилното значение е „преминавания", вероятно на Нибиру. Най-общо казано, тогава човечеството страдало в продължение на осем или повече периода -всеки по 3600 години, преди
Потопа. Това ни връща назад към времето най-малко 40 000 г. пр. Хр. - изключително важна дата. Според антрополозите точно тогава хората започнали
да мигрират към Европа с нови открития (ушити дрехи, усъвършенствани жилища и т. н.). Антрополозите са открили също доказателство за подобен, гю-
ранен скок в развитието на технологията в Близкия изток. Всичко това внушава отчаяна миграция поради суровите условия, предизвикани от Ечлил в Месопотамия. Индиректно тази миграция помага за обясняваното на
мистериозното изтребване на Неандерталския човек приблизително по същото време, преди 40 000 години. В контраст с ясното описание, предложено от „Атра-Хазис", учените правеха отчаяни опити за обяснението на тази загадка чрез внушението, че анатомично съвременните човеци са се възползвали от някаква внезапна мозъчна мутация!
Дали тези болести, датиращи отпреди 40 000 години, са оказали някакво въздействие върху генетичното прегрупиране на човека? Атра-Хазис/Ной твърди, че е живял в храма на Еа (Енки) и може би затова не е бил изложен на опасност от заразите, но също е вероятно членове о~ семейството му да са пренесли ефектите от болестите дори и в днешни времена. Генетикът Стив
Джоунс, коментирайки загадките на човешкия геном, отбелязва, че:
„... голямата част от наследения ландшафт е осеяна с труповете на изоставени гени... в един момент на тяхната история огромна част от механизма е била разрушена... достатъчно странно изглежда, че съществува
ген в гена... най-забележително изглежда, че малцина хемофилици са заболели от включването на допълнителен сегмент от ДНК в механизма,
сегмент, който изглежда е дошъл от някъде другаде в близкото минало.
Идеята за използване на генетиката за ограничаване на човешката популация се поддържа и от други мерки, описани по същото време.
Месопотамските версии за Потопа свършват с нови указания към човешката раса - изключителността на мъжа за жената (в контраст с техните предишни
общувания като „диви бикове"):
„Правила за човешката раса;
нека мъжът... на младата девица...
Нека младата девойка...
Младият мъж на младата девойка...
Когато леглото е постлано,
нека булката и нейният съпруг си легнат заедно."
По същото време била въведена генетична грешка (която ние бихме разпознали като менопауза или вероятно скрит ген), който предпазвал от раждане някои жени:
„Еа (Енки) се обръща към Мами, богинята-майка, и казва: „О, господарко на Раждането, създателко на Съдби... нека между хората да има жени, които раждат, и бездетни жени, нека между хората съществува и демон Пашиту, нека бебето да бъде сграбчвано от майчината утроба, създай жриците Угбабту, Енту-жриците и Игиситу-жрлиуте. Те ще бъдат, разбира се, поставени под възбрана и така няма да могат да забременяват."
Докато и двете промени се случили веднага след Потопа според месопотамските описания, по-късните библейски текстове сякаш са преместили разказа в Райската градина, когато съветите на Господ се отнасят едновременно до привилегированото положение мъж-жена и проблемите със забременяването:
„На жената той рече,
„Аз ще ти преумножа скръбта в бременността;
със скръб ще раждаш чада;
и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание,
и той ще те владее".
Четвъртият потвърждаващ фактор е очевидното раждане на тримата Ноеви сина в една и съща година. Версията на Крал Джеймс на Библията (ВКД)
превежда оригиналния иврит буквално:
„А Ной бил на петстотин години; и Ной родил Сим, Хам и Яфет."
„Новата интернационална версия" (НИВ), от друга страна, е направила опит да заличи впечатлението от раждането на тримата сина в една и съща година, променяйки превода:
„След като Ной стана на петстотин години, той стана баща на Сим, Хам и Яфет."
Целенасочената неяснота на думата „след" внушава фалшификация. Все пак с цел да стане успешна илюзията, нужно е също да се маскира и фактът, че
всичките трима сина били стогодишни, когато Потопът станал - 100 години по-късно. Затова НИВ твърди:
„Две години след Потопа, когато Сим бил стогодишен, той станал баща на Арфаксад."
Все пак ВКД запазва оригинала и буквалното значение на иврит: „Сим бил на сто години и се сдобил с Арфаксад две години след Потопа."
Докато НИВ е подходящо скалъпена и предоставя 24 месеца за раждането на трите отделни деца, истината е, че Ноевите синове са родени в една и съща
година. Защо ревизионистите на Библията намират тази идея толкова обезпокоителна, та се опитват да я прикрият? Възможно ли е тя да им е внушила, че тримата синове на Ной са родени от три различни жени в една и
съща година? Разделяне в гените
След редуцираната продължителност на живота на Сим и Арфаксад, понататъшно скъсяване на живота се наблюдава след няколко поколения с фалек,
който заедно с непосредствените си наследници живял приблизително 3000 години, в сравнение с предишната норма от около 5000 години .
Според моята хронология фалек живял от 7873 до 4883 г. пр. Хр. Поради това той бил първият патриарх, който бил роден след войната на боговете, отбелязала началото на ерата на Рака около 8700 г. пр. Хр. Неговото име
„фалек", означавало „деление", което обичайно се е смятало, че се отнася до разделяне на земя. Битие 10:25 наистина твърди, че той бил кръстен фалек,
защото по негово време „Земята била разделена". Съгласно хронологията ми разделянето на Земята между боговете или най-малкото решението за
разделянето й било взето около 800 години преди раждането на фалек. Възможно ли е било името на фалек да визира разделянето на свещеническите гени? Синовете на Сим били способни да поддържат своята
очевидно намалена продължителност на живота чрез взаимни бракове със свои сестри или полусестри. Ако въпреки всичко някой е трябвало да се ожени извън
семейството, е възниквал риск, като числеността на приемливата популация - тогава гените на дълголетието биха били допълнително разредени. Възможно
ли е този „някой" да е бил бащата на фалек?
Произхода на термина иврит/ибри, който означавал
„роден в Нипур", води до НИ.БИ.РУ - „Пресичащата Планета". Това било описание на планетата на боговете, която била позната и като „Планета на пресичането", поради нейното връщане към астероида „Белт", където се
сблъскала с планетата Тиамат 4 милиарда години преди това. Нипур било местоположението на ДУР.АН.КИ, връзката-Небе-Земя, което ние идентифицирахме - космическите съоръжения от центъра за контрол на
полетите на боговете от периода преди Потопа. След Потопа градът, превърнал се в новия център за контрол на полетите, бил Йерусалим, за който стигнах до
заключението, че бил построен около 8700 година пр. Хр.
Не е случайно съвпадение, че според моята хронология бащата на фалек е живял от 8893 до 3573 г. пр. Хр. Нито пък, че името на неговия баща било Евер, означаващо „Пресичащ". Неговото име със сигурност трябвало да увековечи ролята му при ръководството на строежа на новия център за контрол на полетите в Йерусалим - един проект, който го е отвел далече от страната на
семитския народ (Месопотамия) за един продължителен период. Според изчисленията ми Евер станал баща на Фалек през 7873 г. пр. Хр. Възможно ли е разделянето на Земята да го е отвело далеч от родината и да го е принудило да разреди царските гени с чужда жена? Този сценарий би могъл да обясни както кръщаването на Еверовия син фалек („Разделяне"), така и последвалото
скъсяване на продължителността на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар