Не се самоубиват БЪЛГАРИТЕ ! Убиват ги - тихо , бавно и нарочно(по списъци на ДС - ТОРА НОСТРА) !!! Храна - химия ! Въздуха го ръсят едни самолети с бактерии , вируси и паразити , водата с Е- коли !!! Сами си избираме убииците !!! Наивен , прост , дебилен стана народа - пак от храната , въздуха и водата ... ТЕ СА В ОСНОВАТА за тъпотата ни . Предишният БЪЛГАРИН не би допуснал да го унищожават !!! Хайде мъдрувайте .... може и да ви светне !!!
БЪЛГАРИЯ СЕ САМОУБИВА
********* Давам пост на акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт по тема, която би трябвало да ни вълнува заедно с мое допълнение накрая **********
Всички медии публикуват ужасяващите данни на Евростат, че сме с най-висока смъртност в Европа (16,6 промила), което означава, че в България годишно умират 1660 на всеки 100 хил. души.
След нас се нареждат Румъния – 1530 случая на 100 хил., Унгария (1500), Литва (1490).
Медиите обаче слугински спестяват, в полза на властта, следните съпътстващи демографската информация факти, или не им обръщат достатъчно внимание:
1. България всъщност е не само европейски, но и световен шампион по смъртност, на първо място сме в света сред 230 страни, далеч след нас са Сирия (където има война), Авганистан, Лесото, Свазиленд (там 25% от жителите са болни от СПИН) и др.;
2. Спестява се динамичният аспект на проблема, увеличаването на смъртността е с чудовищни темпове, в сравнение с предходната година то е нараснало само за една година от 15,1 промила (по данни от сайта на НСИ) на 16,6 промила, т.е. с 1,5 промила, които са цели 10%;
3. Рязкото повишаване на смъртността у нас съвпада с управлението на ГЕРБ, през 2009 г. бяхме на 19-то място по смъртност в света (по данни в сайта на ЦРУ), а сега, при третия кабинет на ген. Борисов, вече сме на първо място по смъртност в света;
4. Първото място по смъртност на България (16,6 промила) е твърде отдалечено от страната след нас на второ място - Румъния, която има годишна смъртност 15,3 промила, с цели 1,3 промила (10%) по-малко;
5. Обществото у нас не осъзнава (заради липсата на медийна порядъчност, според мен), че в сравнение с редица други европейски страни смъртността у нас не само е в пъти по-висока, но и продължава бързо да се увеличава всяка година. За сравнение, докато ние сме с 16,6 промила, във Франция смъртността е 8,6 промила, в Испания - 8,7 промила, в Италия - 9,0 промила и т.н., значи с около 2 пъти по-малко;
6. Не се показват в пълен обем трагичните регионални разлики на територията на България - докато смъртността в привилегированата и обгрижвана от управляващите София е 11,8 промила (според сайта на НСИ), много под средната смъртност 16,6 промила за страната, то в Монтана смъртността е 21,3 промила, а във Видин е 22,8 промила, т.е. имаме региони, в които умиращите за една година са 2 пъти повече в сравнение със София. Не ми се говори за смъртността в селата - тя в Габровсия край е 34,7 промила, а във видинските села е 36,9 промила, т.е. над 3 пъти (300%) повече, което е безкрайно отвратително като социален и демографски факт;
7. Не се посочват данни за детската смъртност, а те също са отчайващи - при средна годишна детска смъртност за страната 6.6 промила, в гр. София тя е 2,5 промила, а в Сливенско е 17,6 промила, в Пазарджишко - 19,7 промила, излизат разлики от близо 8 пъти, разлика 800%, нямам думи;
8. Известно е, че освен намаляващи и изчезващи, ние, българите, сме и най-болната нация, държим призови места по много заболявания. Според данните на НСИ, през 2015 г. от починали 110 117 души, най-висок дял смъртни случаи е от болести на сърцето – над 70 хил. души, втора причина за смърт у нас са били раковите заболявания (17 хил.), следват болестите на дихателната система и т.н. Излиза, че у нас всеки ден 238 души, или 10 души всеки час, или 1 човек на всеки 5-6 минути от денонощието умират от инфаркт, инсулт или рак. Този факт е многозначителен и показва май и системата на здравеопазването ни;
9. Заедно с печалните факти за смъртността и болестите, трябва да се посочат още и данните за срива на раждаемостта, който е умопомрачителен - от 182 000 раждания у нас през 50-те години на миналия век сега новородените са 3 пъти (300%) по-малко, около 60 000;
10. Крият се и и етническите аспекти на демографската катастрофа, например, никъде не се оповестяват данните, че 11% от новородените са недоносени, 2% са изоставени, 3% са с малформации и т.н., а 55% нямат за майчин език българският език, т.е. новородените са от циганския или от турския етнос.
**********************************
моя бел.:
ОЩЕ ПО-ЗЛЕ Е, ОТКОЛКОТО ПОСОЧВА АКАДЕМИКЪТ!
Последният пост, който пуснах по този проблем и свързаните с него, е на 30 януари.
_______________________________________________
Статистически погледнато само днес – денят, в който четете тази статия, според ООН (техните данни са малко по-песимистични от родните) са се родили 141 деца, умрели са 227 българи, емигрирали са още 21 и съответно населението е намаляло с 107 души. ________________________________________________
По т. 9 и 10 не споделям посоченото от академика.
По данните, които анализирах, за мин. г. България се е сдобила
САМО С 46 000 ДЕЦА,
като се изключат родените в чужбина българчета - 11 000 (не ахкайте, статистиката брои и тях), детската смъртност, родените на наша територия чужденчета и т.н.
Освен това тези, които нямат за майчин език българския, не са 55%, а 63% от родените. Относно посочения от академика турски етнос у нас ще отбележа, че данните показват същото както за българите - ниска раждаемост и висока емиграция.
В поста си разгледах и
*** понятието "демографска пустиня", каквито са редица райони на страната,
*** цената на демографският срив - изгубени 27 млрд. лева за последното десетилетие,
*** отглеждането на деца като икономическки актив и пасив на семействата (не се смейте, темата става все по-актуална в развитите държави.)
**** Дори официално не се знае колко деца се раждат у нас
**** Демография и икономика и децата като финансов "актив" и "пасив"****
В последния си бр. (4) в. "Банкерь" публикува мой анализ за демографията. Давам пълния му текст:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
От 1 януари до 31 декември 2017 г. по „някои данни” са родени 56 437 деца. Това е абсолютен антирекорд за българската история.
За сравнение през 1950 г. новородените са били 182 571 (дотогава раждаемоста е около 25 на хиляда), през 1970 г. са 138 745 бебета, през 1980 г. - 128 190, в края на социализма (1989) - 112 289.
Четете по „някои данни”, защото те са взети от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Има обаче и други данни на националната статистика, които се различават от тях.
----------------------------------------------
Защото за по-миналата – 2016 г. тази система тогава е отчела 60 609 раждания, докато националната статистика – с пет хиляди повече: 65 446.
----------------------------------------------
За изминалата сега данните на статистиката обаче те ще станат готови чак през април.
Защо се получава тази разлика?
Информационната система е регламентирана в Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", която няколко пъти е осъвременявана.
По последния й регламент родилните отделения трябва да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. В действителност обаче това се случва когато им скимне. Някои го правят редовно, други – на седмица, трети – веднъж в месеца или дори по-рядко. Та затова данните в този регистър се различават дори за изминали вече периоди в зависимост от това кога сте го отворили.
Това е първият проблем!
Вторият е как се брои?.
Отчитат се ражданията. Но се забравя, че има и детска смъртност. Затова за същата 2016 г. (последната с данни) статистиката е отчела деца на възраст под 1 година на 31 декември с 781 бр. по-малко от ражданията или 64655.
Третият проблем е отново какво се брои!
Информационната система брои ражданията у нас – не само на българчета, а и на дечица без родно гражданство. Има и такива – вярно е обаче, че не са много. Статистиката пък се опира на ЕСГРАОН-а: той регистрира децата, получили автоматично ЕГН, т.е. българско гражданство, стига родителите им да са запазили свой адрес у нас, макар че иначе са емигрирали. Освен това системата ГРАО регистрира и всички дечица, които живеят зад граница и чиито майки и бащи са решили да им го дадат – като бебета, като поотрасли, като младежи или сами са си го поискали, вече станали пълнолетни.
_______________________________________
Тези данни – за родените българчета зад граница обаче са нещо като светая светих – макар и необявено, фактически са засекретени дори повече и от папките в ДАНС с гриф – само в един екземпляр. Неофициално се знае, че годишно в тази бройка влизат около 10 000 – 11 000 българчета.
Равносметката е, че най-вероятно България годишно се сдобива с около 46 000 -50 000 дечица. Това е число далече по-малко от официално обявяваните.
_______________________________________
Повод за тревога? Може би да? А може би не?
Защото кризата с раждаемостта съвсем не е ново явление. В Европа тя се проявява около 1972-1976 г., а у нас – от 1980 г. И въобще не е само български проблем. Например дори сега коефициентът на раждаемост у нас – 9.3% продължава да остава по-висок от този в Германия – скочил от 8.2% на 8.8%, понеже от пет години насам той нараства там (заради мигрантите).
Тревогата би трябвало да не е толкова в този показател, а в другият – 186-то място в света по размери на отрицателният демографски прираст. По този показател сме първенци в ЕС, в Европа и в света. Дори страни, на чиято територия се водят войни – като например Сирия, са с по-добри данни от нас. Според статистиката на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН годината на развития социализъм – 1986-а, е преломната, от която нататък населението на страната ни започва да намалява, а в последните десетилетия тази тенденция се задълбочи.
***********************************************************
Статистически погледнато само днес – денят, в който четете тази статия, според ООН (техните данни са малко по-песимистични от родните) са се родили 141 деца, умрели са 227 българи, емигрирали са още 21 и съответно населението е намаляло с 107 души.
************************************************************
2. КОЛКО НИ СТРУВА РЕДУЦИРАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО?
*** Социалните разходи на държавата ни като % от БВП са по-високи от тези в Румъния, Латвия, Литва, Естония, Ирландия и равни на онези в Малта и Словения.
**** Демографските „пустини” – 38% от територията ни погребват 5-6 млрд. евро евентуален брутен вътрешен продукт.
**** Пропуснати ползи от намалялото вътрешно потребление – 28 млрд. лв.
На фона на тревогата за демографската криза, ниската раждаемост, застаряването на населението сме склонни да подкрепим всякакви мерки това да се промени, дори ако ги предлага някой корумпиран политик или олигарх. Може би, защото генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както казва известният поведенчески икономист Дан Ариели, често ни лъже и трябва да бъде подлагана на внимателна проверка.
Едно от решенията родният елит и правителството търсят или поне рекламират като полотика в увеличаване на дела на публичните социални разходи.
Средният процент за ЕС е 29% от брутния вътрешен продукт на нациите, а за България – 18%. Най-нисък е в Румъния и Латвия – малко под 15%, Литва и Естония – 16%, и Ирландия – 17%. В Малта и Словакия делът на социалните разходи от БВП е също 18%, а в Чехия е 19% На другия полюс е Франция, където делът на разходите за социална защита през 2015 г. достига 34%. На второ място са Дания и Финландия с по 32%, а на трето са Белгия, Холандия, Австрия и Италия с по 30%, следват Швеция, Германия и Англия с по29%.
Но икономистите не забелязват никаква корелация между тези данни от една страна и раждаемоста и демографският прираст – от друга. Например скандинавските държави и Гермния са с най-ниската раждаемост в Европа.
Освен това у нас си имаме своя „специфика” при социалните разходи. В много ромски семейства децата не са станали "шефове", а все още представляват "икономически актив" и източник на доход, включително от незаконни дейности. Тази „специфика” е валидна и за част от бедните семейства в по-изостаналите региони на страната. Парадоксалното обаче е, че държавата, със своите мерки за справяне с демографската криза, всъщност стимулира раждаемостта в най-проблемните семейства – раждаемостта в гетата, незавмисимо дали са етнически български, каквито са редица региони на страната или други етнически по характера си. А добре е известно от световния опит, че независимо от размера на наливаните пари, гетото винаги може да пресъздаде само и единствено себе си.
Парадоксалното е, че въпреки митовете в общественото пространство и притесненията за бъдещето отрицателният демографски прираст засега, именно засега спаси финансите на пенсионната ни система. За последните 20 години пенсионерите са намаляли с над 800 000 души – на 2 169 144 души с общо 2 616 783 бр. пенсии (към 30 септември). Причината е, че смъртността е почти два пъти-по-висока от раждаемостта по официални данни и над два пъти – по неофициални. Може и да ви прозвучи цинично, но такива са фактите.
Истинските проблеми обаче не са в спада ни, а в качеството на това население.
Проблемът грижливо се избягва както от официалните власти, така и от специалистите.
Според данни от преброяването през 2011 г. (последни, нови не са обявявани), 2.5 млн. души от населението (това над 17 години) са с основно, или по-ниско образование и неграмотни!
Резултатът не е плод само на прехода. Едно засекретено при социализма представително изследване на Социологическият център на ЦК на БКП показа, че над 60 на сто от пълнолетното население на страната тогава е било функционално неграмотно – без умения да се справи и осмисли дори елементарни текстове и задачи и да полага някакъв по-висококвалифициран труд.
----------------------------------------------------------------------
Вторият проблем, свързан с намаляването на населението и застаряването му, е икономически. Един човек по-малко означава по-ниско потребление на стоки и услуги за около 8500 лв. годишно. Или към половин милиард лева загуби годишно от нереализирани покупки.
Не е много, ще кажете!
Но половин милиард, трупащ се всяка поредна година към предишните, вече натрупани суми, за 10 години поред прави 27.5 милиарда лева нереализиран стокоооборот в страната. Това е огромна изгубена сума за България – повече от една четвърт от целият ни прогнозиран брутен вътрешен продукт за 2018 г.
А за 20 години, за тридесет или повече?!
-----------------------------------------------------------------------
Третият огромен проблем е в оформянето на така нар. „демографски пустини”. Терминът се прилага за територии, в които гъстота на населението е паднала под 10 души на квадратен километър.
38% от територията на България вече е такава!
Българите все повече се концентрират да живеят в столицата и няколко големи градове (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна) Все по-тревожен става процесът на шоково бързото, и често пъти фатално обезлюдяване за малките села и градове.
То носи огромни икономически загуби в селското стопанство. Според някои експертни оценки те се равняват на около 5-6 млрд. евро годишно загуба на брутен вътрешен продукт. Именно затова не трябва да ни изненадват доматите от Македония и Турция, картофите от Полша, чесъна от Китай и да не давам други примери за ситуацията по пазарите и магазините.
________________________________________
Като демографска пустиня днес се определят 42 хил. кв. км от площта на България.
________________________________________
Това е много повече от цяла Белгия и дори с 500 кв. километра повече от територията на Холандия. В тези части на страната и дори цели региони (Северозападния) непрекъснато растат разходите за поддържане на комуналната, транспортна и социална инфраструктура, без от тях да има никаква възвръщаемост.
Демографските прогнози: ще изчезнат от картата на страната всичките 290 малки села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини в страната. В други 85 общини от пълна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската ситуация гарантира оцеляването им през следващите 33 години.
Застрашени са и малките общински центрове, където населението ще намелее с около една втора, а възрастовите му показатели рязко ще се влошат.
И най-сетне не е безспорно доколко по-голямото население е положителен фактор. Например САЩ са с по-ниска гъстота на населението, отколкото България, което не им пречи да са сред най-високоразвитите държави в света.
При по-ниска гъстота на население на човек ще се пада повече естествена природа и замърсяването й ще е по-ниско "при равни други условия". Всъщност най-значимият фактор вместо количеството е качеството на населението.
Малкият Люксембург е сред лидерите в света по доходи и брутен вътрешен продукт на човек от населението. Една два пъти по-малка от държавата ни Швейцария, съпоставима по население с България, е сред същите примери.
Затова най-големият проблем у нас е не толкова демографията, колкото примитивното й тълкуване и разбиране.
3. ДЕЦАТА КАТО АКТИВ И ПАСИВ
Американецът проф. Даниел Канеман, носител на Нобелова награда по икономика, откри в свое проучване, че за майките грижата за децата се нарежда на 16-то място по удоволствие от 19 различни други техни дейности.
Неговият колега от Великобритания Андрю Освалд, който направи подобно сравнение между десетки хиляди британки с деца и такива без деца, леко го коригира: "основният извод е, че децата не ви правят по-малко щастливи; просто децата не ви правят по-щастливи".
Даниел Гилбърт, един от водещите психолози в Харвард, написа цяла книга по този въпрос. И по този повод и лекциите си заяви, че „никога не съм срещал някой, който да не спори с мен за това".
Проблемът е, че поведенческата икономика и психология изследват ежедневието на хората, но не и начина, по който осмислят живота си, възразяват им др. учени.
Но дори и те са съгласни, че "...отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес, децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове."
От друга страна този „актив” не само се стопи, но се превърна в пасив – в икономическа тежест. Проблемът според тях е в постоянно растящата с изпреварващи темпове цена на социализацията на детето (отглеждане, възпитание, обучение), за да се справи с живота. Именно икономизацията, монетаризацията на съвременното общество във всичките му аспекти създава притесненията на родителите и намалява радостта им от детото. Постоянните въпроси, пред които те се изправят, е ще ми стигне ли времето за децата (за по-богатите) и следващият – „ще имам ли достатъчно пари, за да го социализирам и образовам”.
Качественото отглеждане на дете струва все по-скъко и скъпо. Някои данни сочат, че нарастването на тази цена в развития свят изпреварва през последните четири десетилетия 1.5 пъти нарастването на доходите, а в последното десетилетие – около 2 – 2.5 пъти за различни държави (Германия и Япония са първенци по този показател и затова раждаемостта там е сред най-ниските, а средната възраст на населението – сред най-високите в света).
За България такива изследвания няма.
Но чисто емпирично погледнато, ножицата между цената на социализирането и образованието на едно дете и заплащането на труда, дори най-високачествения и котиращ се, се е разтворила в невъобразими размери. Висшето образование у нас вече е неконкурентноспособно на фона на световната глобализация, а приемливото равнище в развитите държави струва годишно поне около 30 000 евро.
Тази тревога обаче има и друга страна. През 1972 година я оповести Римският клуб в доклада си, наречен „Границите на растежа". Основната идея беше, че ресурсите на планетата привършват и населението не може да расте безгранично.
Миналата година клубът и неговият председател Ернст Улрих фон Вайцзекер лансираха идеята „1 процент е достатъчно”. Става дума за растежа на брутния продукт, но сред новите тези е и тази за „едно дете е достатъчно”. Идеята е да се пести природния ресурс от една страна, а от друга – да се избегне конфликът между работната ръка и предстоящата повсеместна роботизация.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Предлагам го като нейно мото - "Е, и кво толкоз!"
Из актуализираната "Национална стратегия за демографско развитие на населението на република България"
"Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес."
"В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат ПОЗИТИВЕН ПОДХОД (бел.: гл. букви са мои) към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие."
********* Давам пост на акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт по тема, която би трябвало да ни вълнува заедно с мое допълнение накрая **********
Всички медии публикуват ужасяващите данни на Евростат, че сме с най-висока смъртност в Европа (16,6 промила), което означава, че в България годишно умират 1660 на всеки 100 хил. души.
След нас се нареждат Румъния – 1530 случая на 100 хил., Унгария (1500), Литва (1490).
Медиите обаче слугински спестяват, в полза на властта, следните съпътстващи демографската информация факти, или не им обръщат достатъчно внимание:
1. България всъщност е не само европейски, но и световен шампион по смъртност, на първо място сме в света сред 230 страни, далеч след нас са Сирия (където има война), Авганистан, Лесото, Свазиленд (там 25% от жителите са болни от СПИН) и др.;
2. Спестява се динамичният аспект на проблема, увеличаването на смъртността е с чудовищни темпове, в сравнение с предходната година то е нараснало само за една година от 15,1 промила (по данни от сайта на НСИ) на 16,6 промила, т.е. с 1,5 промила, които са цели 10%;
3. Рязкото повишаване на смъртността у нас съвпада с управлението на ГЕРБ, през 2009 г. бяхме на 19-то място по смъртност в света (по данни в сайта на ЦРУ), а сега, при третия кабинет на ген. Борисов, вече сме на първо място по смъртност в света;
4. Първото място по смъртност на България (16,6 промила) е твърде отдалечено от страната след нас на второ място - Румъния, която има годишна смъртност 15,3 промила, с цели 1,3 промила (10%) по-малко;
5. Обществото у нас не осъзнава (заради липсата на медийна порядъчност, според мен), че в сравнение с редица други европейски страни смъртността у нас не само е в пъти по-висока, но и продължава бързо да се увеличава всяка година. За сравнение, докато ние сме с 16,6 промила, във Франция смъртността е 8,6 промила, в Испания - 8,7 промила, в Италия - 9,0 промила и т.н., значи с около 2 пъти по-малко;
6. Не се показват в пълен обем трагичните регионални разлики на територията на България - докато смъртността в привилегированата и обгрижвана от управляващите София е 11,8 промила (според сайта на НСИ), много под средната смъртност 16,6 промила за страната, то в Монтана смъртността е 21,3 промила, а във Видин е 22,8 промила, т.е. имаме региони, в които умиращите за една година са 2 пъти повече в сравнение със София. Не ми се говори за смъртността в селата - тя в Габровсия край е 34,7 промила, а във видинските села е 36,9 промила, т.е. над 3 пъти (300%) повече, което е безкрайно отвратително като социален и демографски факт;
7. Не се посочват данни за детската смъртност, а те също са отчайващи - при средна годишна детска смъртност за страната 6.6 промила, в гр. София тя е 2,5 промила, а в Сливенско е 17,6 промила, в Пазарджишко - 19,7 промила, излизат разлики от близо 8 пъти, разлика 800%, нямам думи;
8. Известно е, че освен намаляващи и изчезващи, ние, българите, сме и най-болната нация, държим призови места по много заболявания. Според данните на НСИ, през 2015 г. от починали 110 117 души, най-висок дял смъртни случаи е от болести на сърцето – над 70 хил. души, втора причина за смърт у нас са били раковите заболявания (17 хил.), следват болестите на дихателната система и т.н. Излиза, че у нас всеки ден 238 души, или 10 души всеки час, или 1 човек на всеки 5-6 минути от денонощието умират от инфаркт, инсулт или рак. Този факт е многозначителен и показва май и системата на здравеопазването ни;
9. Заедно с печалните факти за смъртността и болестите, трябва да се посочат още и данните за срива на раждаемостта, който е умопомрачителен - от 182 000 раждания у нас през 50-те години на миналия век сега новородените са 3 пъти (300%) по-малко, около 60 000;
10. Крият се и и етническите аспекти на демографската катастрофа, например, никъде не се оповестяват данните, че 11% от новородените са недоносени, 2% са изоставени, 3% са с малформации и т.н., а 55% нямат за майчин език българският език, т.е. новородените са от циганския или от турския етнос.
**********************************
моя бел.:
ОЩЕ ПО-ЗЛЕ Е, ОТКОЛКОТО ПОСОЧВА АКАДЕМИКЪТ!
Последният пост, който пуснах по този проблем и свързаните с него, е на 30 януари.
_______________________________________________
Статистически погледнато само днес – денят, в който четете тази статия, според ООН (техните данни са малко по-песимистични от родните) са се родили 141 деца, умрели са 227 българи, емигрирали са още 21 и съответно населението е намаляло с 107 души. ________________________________________________
По т. 9 и 10 не споделям посоченото от академика.
По данните, които анализирах, за мин. г. България се е сдобила
САМО С 46 000 ДЕЦА,
като се изключат родените в чужбина българчета - 11 000 (не ахкайте, статистиката брои и тях), детската смъртност, родените на наша територия чужденчета и т.н.
Освен това тези, които нямат за майчин език българския, не са 55%, а 63% от родените. Относно посочения от академика турски етнос у нас ще отбележа, че данните показват същото както за българите - ниска раждаемост и висока емиграция.
В поста си разгледах и
*** понятието "демографска пустиня", каквито са редица райони на страната,
*** цената на демографският срив - изгубени 27 млрд. лева за последното десетилетие,
*** отглеждането на деца като икономическки актив и пасив на семействата (не се смейте, темата става все по-актуална в развитите държави.)
Библейските християни считат, че им "добър юдаизъм"(мойсеевия-старозаветен) и "лош юдаизъм"(ционизъм-талмудически).
Според тях, Исус Христос от библията е изпълнил "закона на Мойсей", за което им благодарим, че ни улесняват нас-гоите да разберем колко фалшиво е библейското хитриянство!
Каква е разликата между мойсеевия и талмудическия юдаизъм?
При първия- ябълката на гоите гние, но червейчето се крие,
а при втория - е вече гнила и червейчето не се крие вече.
TEMA: ПЕТАТА ПОПРАВКА НА КОНСТИТУЦИЯТА
- Какво се промени с измененията в глава 6 "Съдебна власт" на Основния закон?
Почти нищо. Възможността за корупционни практики остава недокосната.
- Радини вълнения. Мнозинството не позволи прекратяване на мандата на сегашния ВСС, заради което Радан Кънев не може да назначи юридическото лоби на "Америка за България" в "правителството" на съдебната система.
Магдалена Ташева(депутат от АТАКА)
Педерасткото име на Радан Кънев е "Рада-Дълбоката", но истинската му фамилия е Кордова(Кордоба)-потомствени евреи-интербригадисти. 
;)
;)
Навсякъде, къде има централна банка, собственост на Ротшилд, евреите си осигуряват 4 огромни лобита, с цел да манипулират гоите:
1) банки и финанси
2) юрисдикция
3) медии
4) медицина
Цикъла Ороборус за бyлгарите; от турско-еврейско робсво, след освобождението в еврейско, след 1944г. в комунистическо еврейско робство начело с циганина Живков и 12 евреи съветници, до днес, мултикултуралистично ( турско-циганско-еврейско)робство.
Народе???????..... Вземи се в ръце и прогледни зад завесите!!(behind the curtain)...
Официално 60-65 000 родени дечица, неофициално нямат и 50 000
1. ИЗЧЕЗВАМЕ БЪРЗО, НЕВЕРОЯТНО ДОРИ **** Дори официално не се знае колко деца се раждат у нас
**** Демография и икономика и децата като финансов "актив" и "пасив"****
В последния си бр. (4) в. "Банкерь" публикува мой анализ за демографията. Давам пълния му текст:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
От 1 януари до 31 декември 2017 г. по „някои данни” са родени 56 437 деца. Това е абсолютен антирекорд за българската история.
За сравнение през 1950 г. новородените са били 182 571 (дотогава раждаемоста е около 25 на хиляда), през 1970 г. са 138 745 бебета, през 1980 г. - 128 190, в края на социализма (1989) - 112 289.
Четете по „някои данни”, защото те са взети от Информационната система за ражданията на Министерството на здравеопазването. Има обаче и други данни на националната статистика, които се различават от тях.
----------------------------------------------
Защото за по-миналата – 2016 г. тази система тогава е отчела 60 609 раждания, докато националната статистика – с пет хиляди повече: 65 446.
----------------------------------------------
За изминалата сега данните на статистиката обаче те ще станат готови чак през април.
Защо се получава тази разлика?
Информационната система е регламентирана в Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология", която няколко пъти е осъвременявана.
По последния й регламент родилните отделения трябва да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. В действителност обаче това се случва когато им скимне. Някои го правят редовно, други – на седмица, трети – веднъж в месеца или дори по-рядко. Та затова данните в този регистър се различават дори за изминали вече периоди в зависимост от това кога сте го отворили.
Това е първият проблем!
Вторият е как се брои?.
Отчитат се ражданията. Но се забравя, че има и детска смъртност. Затова за същата 2016 г. (последната с данни) статистиката е отчела деца на възраст под 1 година на 31 декември с 781 бр. по-малко от ражданията или 64655.
Третият проблем е отново какво се брои!
Информационната система брои ражданията у нас – не само на българчета, а и на дечица без родно гражданство. Има и такива – вярно е обаче, че не са много. Статистиката пък се опира на ЕСГРАОН-а: той регистрира децата, получили автоматично ЕГН, т.е. българско гражданство, стига родителите им да са запазили свой адрес у нас, макар че иначе са емигрирали. Освен това системата ГРАО регистрира и всички дечица, които живеят зад граница и чиито майки и бащи са решили да им го дадат – като бебета, като поотрасли, като младежи или сами са си го поискали, вече станали пълнолетни.
_______________________________________
Тези данни – за родените българчета зад граница обаче са нещо като светая светих – макар и необявено, фактически са засекретени дори повече и от папките в ДАНС с гриф – само в един екземпляр. Неофициално се знае, че годишно в тази бройка влизат около 10 000 – 11 000 българчета.
Равносметката е, че най-вероятно България годишно се сдобива с около 46 000 -50 000 дечица. Това е число далече по-малко от официално обявяваните.
_______________________________________
Повод за тревога? Може би да? А може би не?
Защото кризата с раждаемостта съвсем не е ново явление. В Европа тя се проявява около 1972-1976 г., а у нас – от 1980 г. И въобще не е само български проблем. Например дори сега коефициентът на раждаемост у нас – 9.3% продължава да остава по-висок от този в Германия – скочил от 8.2% на 8.8%, понеже от пет години насам той нараства там (заради мигрантите).
Тревогата би трябвало да не е толкова в този показател, а в другият – 186-то място в света по размери на отрицателният демографски прираст. По този показател сме първенци в ЕС, в Европа и в света. Дори страни, на чиято територия се водят войни – като например Сирия, са с по-добри данни от нас. Според статистиката на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН годината на развития социализъм – 1986-а, е преломната, от която нататък населението на страната ни започва да намалява, а в последните десетилетия тази тенденция се задълбочи.
***********************************************************
Статистически погледнато само днес – денят, в който четете тази статия, според ООН (техните данни са малко по-песимистични от родните) са се родили 141 деца, умрели са 227 българи, емигрирали са още 21 и съответно населението е намаляло с 107 души.
************************************************************
2. КОЛКО НИ СТРУВА РЕДУЦИРАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО?
*** Социалните разходи на държавата ни като % от БВП са по-високи от тези в Румъния, Латвия, Литва, Естония, Ирландия и равни на онези в Малта и Словения.
**** Демографските „пустини” – 38% от територията ни погребват 5-6 млрд. евро евентуален брутен вътрешен продукт.
**** Пропуснати ползи от намалялото вътрешно потребление – 28 млрд. лв.
На фона на тревогата за демографската криза, ниската раждаемост, застаряването на населението сме склонни да подкрепим всякакви мерки това да се промени, дори ако ги предлага някой корумпиран политик или олигарх. Може би, защото генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както казва известният поведенчески икономист Дан Ариели, често ни лъже и трябва да бъде подлагана на внимателна проверка.
Едно от решенията родният елит и правителството търсят или поне рекламират като полотика в увеличаване на дела на публичните социални разходи.
Средният процент за ЕС е 29% от брутния вътрешен продукт на нациите, а за България – 18%. Най-нисък е в Румъния и Латвия – малко под 15%, Литва и Естония – 16%, и Ирландия – 17%. В Малта и Словакия делът на социалните разходи от БВП е също 18%, а в Чехия е 19% На другия полюс е Франция, където делът на разходите за социална защита през 2015 г. достига 34%. На второ място са Дания и Финландия с по 32%, а на трето са Белгия, Холандия, Австрия и Италия с по 30%, следват Швеция, Германия и Англия с по29%.
Но икономистите не забелязват никаква корелация между тези данни от една страна и раждаемоста и демографският прираст – от друга. Например скандинавските държави и Гермния са с най-ниската раждаемост в Европа.
Освен това у нас си имаме своя „специфика” при социалните разходи. В много ромски семейства децата не са станали "шефове", а все още представляват "икономически актив" и източник на доход, включително от незаконни дейности. Тази „специфика” е валидна и за част от бедните семейства в по-изостаналите региони на страната. Парадоксалното обаче е, че държавата, със своите мерки за справяне с демографската криза, всъщност стимулира раждаемостта в най-проблемните семейства – раждаемостта в гетата, незавмисимо дали са етнически български, каквито са редица региони на страната или други етнически по характера си. А добре е известно от световния опит, че независимо от размера на наливаните пари, гетото винаги може да пресъздаде само и единствено себе си.
Парадоксалното е, че въпреки митовете в общественото пространство и притесненията за бъдещето отрицателният демографски прираст засега, именно засега спаси финансите на пенсионната ни система. За последните 20 години пенсионерите са намаляли с над 800 000 души – на 2 169 144 души с общо 2 616 783 бр. пенсии (към 30 септември). Причината е, че смъртността е почти два пъти-по-висока от раждаемостта по официални данни и над два пъти – по неофициални. Може и да ви прозвучи цинично, но такива са фактите.
Истинските проблеми обаче не са в спада ни, а в качеството на това население.
Проблемът грижливо се избягва както от официалните власти, така и от специалистите.
Според данни от преброяването през 2011 г. (последни, нови не са обявявани), 2.5 млн. души от населението (това над 17 години) са с основно, или по-ниско образование и неграмотни!
Резултатът не е плод само на прехода. Едно засекретено при социализма представително изследване на Социологическият център на ЦК на БКП показа, че над 60 на сто от пълнолетното население на страната тогава е било функционално неграмотно – без умения да се справи и осмисли дори елементарни текстове и задачи и да полага някакъв по-висококвалифициран труд.
----------------------------------------------------------------------
Вторият проблем, свързан с намаляването на населението и застаряването му, е икономически. Един човек по-малко означава по-ниско потребление на стоки и услуги за около 8500 лв. годишно. Или към половин милиард лева загуби годишно от нереализирани покупки.
Не е много, ще кажете!
Но половин милиард, трупащ се всяка поредна година към предишните, вече натрупани суми, за 10 години поред прави 27.5 милиарда лева нереализиран стокоооборот в страната. Това е огромна изгубена сума за България – повече от една четвърт от целият ни прогнозиран брутен вътрешен продукт за 2018 г.
А за 20 години, за тридесет или повече?!
-----------------------------------------------------------------------
Третият огромен проблем е в оформянето на така нар. „демографски пустини”. Терминът се прилага за територии, в които гъстота на населението е паднала под 10 души на квадратен километър.
38% от територията на България вече е такава!
Българите все повече се концентрират да живеят в столицата и няколко големи градове (Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна) Все по-тревожен става процесът на шоково бързото, и често пъти фатално обезлюдяване за малките села и градове.
То носи огромни икономически загуби в селското стопанство. Според някои експертни оценки те се равняват на около 5-6 млрд. евро годишно загуба на брутен вътрешен продукт. Именно затова не трябва да ни изненадват доматите от Македония и Турция, картофите от Полша, чесъна от Китай и да не давам други примери за ситуацията по пазарите и магазините.
________________________________________
Като демографска пустиня днес се определят 42 хил. кв. км от площта на България.
________________________________________
Това е много повече от цяла Белгия и дори с 500 кв. километра повече от територията на Холандия. В тези части на страната и дори цели региони (Северозападния) непрекъснато растат разходите за поддържане на комуналната, транспортна и социална инфраструктура, без от тях да има никаква възвръщаемост.
Демографските прогнози: ще изчезнат от картата на страната всичките 290 малки села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини в страната. В други 85 общини от пълна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската ситуация гарантира оцеляването им през следващите 33 години.
Застрашени са и малките общински центрове, където населението ще намелее с около една втора, а възрастовите му показатели рязко ще се влошат.
И най-сетне не е безспорно доколко по-голямото население е положителен фактор. Например САЩ са с по-ниска гъстота на населението, отколкото България, което не им пречи да са сред най-високоразвитите държави в света.
При по-ниска гъстота на население на човек ще се пада повече естествена природа и замърсяването й ще е по-ниско "при равни други условия". Всъщност най-значимият фактор вместо количеството е качеството на населението.
Малкият Люксембург е сред лидерите в света по доходи и брутен вътрешен продукт на човек от населението. Една два пъти по-малка от държавата ни Швейцария, съпоставима по население с България, е сред същите примери.
Затова най-големият проблем у нас е не толкова демографията, колкото примитивното й тълкуване и разбиране.
3. ДЕЦАТА КАТО АКТИВ И ПАСИВ
Американецът проф. Даниел Канеман, носител на Нобелова награда по икономика, откри в свое проучване, че за майките грижата за децата се нарежда на 16-то място по удоволствие от 19 различни други техни дейности.
Неговият колега от Великобритания Андрю Освалд, който направи подобно сравнение между десетки хиляди британки с деца и такива без деца, леко го коригира: "основният извод е, че децата не ви правят по-малко щастливи; просто децата не ви правят по-щастливи".
Даниел Гилбърт, един от водещите психолози в Харвард, написа цяла книга по този въпрос. И по този повод и лекциите си заяви, че „никога не съм срещал някой, който да не спори с мен за това".
Проблемът е, че поведенческата икономика и психология изследват ежедневието на хората, но не и начина, по който осмислят живота си, възразяват им др. учени.
Но дори и те са съгласни, че "...отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес, децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове."
От друга страна този „актив” не само се стопи, но се превърна в пасив – в икономическа тежест. Проблемът според тях е в постоянно растящата с изпреварващи темпове цена на социализацията на детето (отглеждане, възпитание, обучение), за да се справи с живота. Именно икономизацията, монетаризацията на съвременното общество във всичките му аспекти създава притесненията на родителите и намалява радостта им от детото. Постоянните въпроси, пред които те се изправят, е ще ми стигне ли времето за децата (за по-богатите) и следващият – „ще имам ли достатъчно пари, за да го социализирам и образовам”.
Качественото отглеждане на дете струва все по-скъко и скъпо. Някои данни сочат, че нарастването на тази цена в развития свят изпреварва през последните четири десетилетия 1.5 пъти нарастването на доходите, а в последното десетилетие – около 2 – 2.5 пъти за различни държави (Германия и Япония са първенци по този показател и затова раждаемостта там е сред най-ниските, а средната възраст на населението – сред най-високите в света).
За България такива изследвания няма.
Но чисто емпирично погледнато, ножицата между цената на социализирането и образованието на едно дете и заплащането на труда, дори най-високачествения и котиращ се, се е разтворила в невъобразими размери. Висшето образование у нас вече е неконкурентноспособно на фона на световната глобализация, а приемливото равнище в развитите държави струва годишно поне около 30 000 евро.
Тази тревога обаче има и друга страна. През 1972 година я оповести Римският клуб в доклада си, наречен „Границите на растежа". Основната идея беше, че ресурсите на планетата привършват и населението не може да расте безгранично.
Миналата година клубът и неговият председател Ернст Улрих фон Вайцзекер лансираха идеята „1 процент е достатъчно”. Става дума за растежа на брутния продукт, но сред новите тези е и тази за „едно дете е достатъчно”. Идеята е да се пести природния ресурс от една страна, а от друга – да се избегне конфликът между работната ръка и предстоящата повсеместна роботизация.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Предлагам го като нейно мото - "Е, и кво толкоз!"
Из актуализираната "Национална стратегия за демографско развитие на населението на република България"
"Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес."
"В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат ПОЗИТИВЕН ПОДХОД (бел.: гл. букви са мои) към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие."
На 1 май 1776 г. се създава Илюминати от Бавария- ПЪРВИТЕ КОМУНИСТИ с лидер Адам Вайсхаупт(виж Пирамидата на $1 банкнота)! За еврейската ционистко-комунистическа мафия най-голямо зло на гоите е НАЦИОНАЛНАТА(не- "патриотична") ДЪРЖАВА и СРЕДНАТА(бяла) КЛАСА! ;) Свръх-богатите кабалистични евреи се стремят да пролетаризират(маргинализират) цялото общество чрез т.нар. "КОМУНИЗЪМ"! "Марксизмът, за който вие казвате, че е най-жестокият противник на капитализма*, е свещен за нас по простата причина, че той е една от необходимите ни противоположности. Тези два полюса ни принадлежат, и ние сме тяхната ос. Болшевизма и интернационализма утвърдихме ние. Тези две доктрини принадлежат на две социални системи. Те са единни в намерението си да променят света - от горе чрез контрол на богатството, и от долу - чрез революция." Еврейски банкер от The Compt de Saint Aulairein Geneve Conte la Paix Libraire Plan, Paris, 1936 ----- * разбирай "кабало-капитализма" на Ротшилд(в Европа) и Рокъфеллър(в САЩ)-династиите от ~1800 г. до сега. Докато при класически капитализъм на Адам Смит важи формулата "Пари-Стока-Пари прим", то при Ротшилд формулата е "Пари-Пари прим-Пари секонд...." и цели "контрол над гоите(всички неевреи)" и възтържествуване на Ционският Цар на земното кълбо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар