Инана ,Ездра и Саргон Велики/Инана - богиня на любовта и войната

                         

Инана ,Ездра и Саргон Велики

За нея се знае, че притежава силата да прави крале от мъже, само като спи с тях. За да се опази от венерически болести, тя е използвала двойка лъвици да плашат вирусите докато тя се отдавала на екстазите си.Един път Инанна решила да слезе в пъкала, където найната сестра Ерешкигал е била властелинка. Обаче сестричката й била малко перверзна и като видяла че сестра й се била накичила с оскъдни одежди (нещо нормално), я побили едни такива тръпки. Накарала Инанна да сваля по една одежда всеки път, като прекосявала една порта. Добре, ама работата е била там че е имало седем порти, и насред освиркването на демоните отстрани подиума, тя си свалила една по една всичките дрешки и накити. Накрая застанала гола и сестра й се разгневила от завист и я убила. Другите богове се уплашили, че вече няма с коя да се съвкупляват и изпратили да си я вземат обратно. Оказало се обаче, че трябвало да я заменят с някой жив. Инанна си избрала съпруга за това, понеже щяла да е без грижа че съпругът й може да я хване да му изневерява. Накрая Инанна благополучно се завърнала на горния свят и си наваксала за всичките дни без тръшкане... с живи хора. В друга история, Инанна обладала бога Енки който бил покровител на града Ериду. Взела че му откраднала мъжеството и го отнесала в своя любим град Урук. Енки изпатил свои хора да я спрат, но Инанна ги посрещнала с разтворени крака, тъй да се каже, и те си отишли с празни ръце. Така Урук станал най-могъщия град в Месопотамия за времето си.Иннана е била сексбомба за времето си и била използвана за извайването на голи статуи по нейно подобие. Така тя станала първата порнозвезда. За да покаже на всички че тя била такава, тя използвала осмолъчната звезда като своя символ. Евреите по-късно се опитали да копират тази звезда, но понеже ги скъпяло да рисуват прекалено много лъчи, я скъсили до шестолъчна звезда. Така наречените фалически символи са станали непристойни само по силата на животинския и материален елемент, който се съдържа в тях. Отначало подобни символи са били естествени, тъй като са се зародили в архаичните раси, които, знаейки, че са произлезли от двуполови предци, са се считали за първите проявления от разделянето на половете и от тайната, по силата на която те на свой ред са творили. Ако следващите раси и в частност „избраният народ“ са унизили тези символи, то това не променя техния произход.

Това неголямо семитско племе, едно от най-малките разклонения, които са се образували (след потапянето на великия материк) от смесването на четвърта и пета подраси, монголотуранците и така наречените индоевропейци, е могло да усвои тази символика само в смисъла, който Ј е придаван от тези народи, от които е била заимствана. Много е вероятно в началото на Мойсеевия период символите да не са били така груби, както са станали по-късно под ръководството на Ездра, който е преработил цялото Петокнижие. Например глифът за дъщерята на Фараона (жена), за Нил (Великата Бездна и Вода) и за младенеца от мъжки пол, намерен плаващ в него в тръстикова кошница (ковчег), не е бил първоначално измислен нито за Мойсей, нито от самия Мойсей. Това вече е било направено и се вижда по намерените фрагменти от вавилонските плочки и в историята на Цар Саргон, живял много преди Мойсей.

В своите „Assyrian Antiquities“ (стр. 224) Джордж Смит казва: „В двореца на Сенахериб в Куюнджик аз намерих друг откъс от любопитната история на Саргон... преведена от мен и публикувана в „Transactions of the Society of Biblical Archeology“ (том I, част I — 46). „Столица на Саргон, на вавилонския Мойсей“ е бил големият град Агади, наричан от семитите Акад и споменат в Книгата Битие1 като столица на Нимрод. Акад е бил близо до град Сипар на река Ефрат, на север от Вавилон2.“

Друго странно „съвпадение“ се заключава във факта, че названието на съседния град Сипар е тъждествено с името на жената на Мойсей — Сепфора (Zipporah)3.

1 Битие, Х, 8, 9, 10: 8) Хуш роди и Нимрод: той взе да става силен на земята; 9) Той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се казва силен ловец като Нимрод пред Господа (Бога). 10) Изпървом царството му се състоеше от Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар. (Б. пр.)

2 Вж. „Разбулената Изида“, 88, стр. 442—443.

3 Изход, II, 21. „На Мойсея се понрави да живее у тоя човек; и той даде на Мойсея за жена дъщеря си Сепфора.“ (Б. пр.)

Разбира се, този разказ е изкусно допълнен от Ездра, който не може да не е знаел оригиналния разказ. Това любопитно сказание е начертано на отломките на плочите, намерени в Куюнджик, и е изложено в следните думи:

1. Аз съм цар Саргон, Цар могъщ, Цар на Акад.

2. Моята майка е била от царски род; баща си аз не познавах; братът на моя баща е управлявал страната.

3. В града Азупирану, лежащ на брега на Ефрат.

4. Моята майка, царицата, ме заченала; в мъки тя ме е родила.

5. Тя ме сложила в ковчег от папур и с планинска смола запечатала изхода мой.

6. Тя ме пуснала в реката, която не ме погълнала.

7. Реката ме понесла; към водоносния Аки ме донесла тя мене.

8. Аки, водоносният, в своето състрадание ме приел.1

Да сравним сега с библейското повествование в Изход.

„Но неможеща повече да го скрива, тя (майката на Мойсей) взела кошница от тръстика и я насмолила с асфалт и смола; и полагайки в нея младенеца, поставила я в тръстиката до брега на реката.“2

1 George Smith, „Chaldean Account of Genesis“, стр. 299—300.

2 Изход, II, 3. Бълг. прев.: „Но като не можеше повече да го крие, взе пръстено кошче, намаза го с асфалт и смола, и като тури в него детето, сложи го в тръстиките при речния бряг.“ (Б. пр.)

Джордж Смит продължава:

„Това събитие, както предполагат, е станало около 1600 години преди Рождество Христово, малко преди епохата, която се приписва на Мойсей. И тъй като ние знаем, че славата на Саргон е достигнала Египет, то е напълно правдоподобно този разказ да е имал връзка със събитията, които са изложени в Изход, II, тъй като всяко извършено веднъж действие се стреми да се повтори.“

Но в днешно време, когато проф. Сейс се е осмелил да премести датата на халдейските и асирийските Царе с две хиляди години по-назад, е ясно, че Саргон е трябвало да предшества Мойсей поне с 2000 години. Това признание навежда на мисъл, но на посочената цифра не Ј достигат още една или две нули.

Какъв е логическият извод? Разбира се, изводът, който ни дава право да кажем, че сказанието на Ездра за Мойсей е било узнато от него по време на пребиваването му във Вавилон и че той е използвал за Еврейския Законодател алегорията за Саргон. Накратко, книгата Изход не е била написана от Мойсей, а е била преработена от Ездра на основата на древни материали. -Елена Блаватска    



Инана - богиня на любовта и войната

               

    

Древни легенди разказват за това как синът на Посейдон (Енки) и Гея (Нинхарсаг) гиганта Антей (Marduk) е бил убит от Херакъл (Ninurta).След убийството на Marduk - 50 божествени сили (опасно оръжие с впрегнати вихри), бяха прехвърлени към синовете на Енлил Ninurta (Apollo-Hercules) и Нергал (бог на треска, суша и други бедствия). Едно от най-забележителните божества от пантеоните на Близкия изток е богинята, която шумерите познавали като ИН.АННА (означаващо „Любимката на Ану"). Нейните разнородни таланти били любима тема на древните летописи, а физическите й способности били изключително популярни сред античните хора
на изкуството! Открити са стотици текстове, занимаващи се с любовните афери на Инана, а един от най-известните примери е „Епосът за Гилгамеш". Като
прототип на богинята на любовта, тя била известна на всички древни цивилизации с богато разнообразие от различни имена. За асирийците и вавилонците тя била позната като Ищар, за ханаанците като Ащорет, за гърците като Афродита, за римляните като Венера. Според шумерските текстове тя била дъщерята на Нанар, правнучката на Енлил и праправнучката на Ану. Била известна също и с много други прякори като ИР.НИ.НИ - „Силната.

Сексуалната страст на Инана можела да си съперничи единствено със сърцатостта й на бойното поле, оттам тя станала известна като прототип на богинята на войната, както и на богинята на любовта. В много отношения тези
две качества вървели ръка за ръка. Преданието за нея, разбулено от Захариа Сътчин във „Войните на богове и човеци", е трагично и започва от нейния брак с
Думузи, син на Енки. Дали това е била взаимна любов, или опит на Инана да се сдобие с власт над съперничещите енкиитски земи, не можем да сме сигурни. Но в онези отдавнашни дни нейната власт в страната на Енлилитите със сигурност била ограничена от мъжкото надмощие. Няма нужда да бъдем феминисти, за да усетим неосъществените й амбиции; нейният дядо Енлил имал върховна власт; брат й Уту бил отговорен за стратегическия район на Йерусалим; баща й Нанар отговарял за Синай, а чичо й ИШ.КУР (означаващо „Далечна планинска земя) открай време бил изключително отговорен за важното място на Баалбек.
Нейната собствена власт в Шумер била ограничена до град Урук, който по онова време имал твърде нисък статус.
Скоро след брака й с Думузи тя го подтикнала да създаде наследник посредством нормалния обичай от неговата полусестра Гещинана, един акт почти мотивиран от божествените закони за унаследяването. Когато сестра му отказала, Думузи се възползвал от момента и я изнасилил сериозно нарушение дори за боговете, които по онова време имали особено либерални правила за поведение. Ра, по-големият брат на Думузи и зле разположен към неговите връзки с богинята от враждебния лагер Инана, разпоредил да го арестуват.

Драматичното залавяне, бягство и нещастна смърт на Думузи са описани в шумерския текст, познат като „Неговото сърце бе изпълнено със сълзи".

Последвалото пътуване на Инана до Африка (Долния свят) е описано в един от най-известните шумерски текстове.
Смъртта на Думузи, в комбинация с положението на Африка в Долния свят (Южното полукълбо), естествено довела до това, че „слизането" на Инана било разглеждано като митологична приказка за пътуване до подземния свят, или царството на мъртвите. Тази гледна точка е била подсилена от легенди, че това било място, откъдьто хората не се връщали, но в случая с Инана това било земя предимно на живите, откъдето тя наистина се върнала.

Вбесената Инана обвинила Ра за смъртта на съпруга си и започнала да търси начин за отмъщение. От един текст
вече знаем, че Ра избягал в една „Планина", описана
като Е.БИХ - ..Жилището на Скръбното стенание".
Друг текст го описва като същия Е.КУР, в който
боговете Енкиити били пленени от Нинурта. Захариа
Сътчин още веднъж повдига булото на мита, за да
обясни едно историческо събитие - произтеклия от
това съд над Ра, неговото арестуване вътре в Екур без
вода и храна и последвалото му бягство.

Няма и капка съмнение, че Инана била оскърбена и озлобена от смъртта на Думузи и от блокиране на амбициите й в Африка. Нейната утешителна награда според Сътчин била да й се даде контрол над една нова цивилизация в долината Инд (съвременен Пакистан). Тази загадъчна цивилизация 

първоначално възникнала на различни места преди около 2800 г. пр. Хр. и била в пълен разцвет около 2500 г. пр. Хр.6Най-забележителната характеристика на тази култура, позната като Харапа, била нейната хомогенност във всички аспекти на живота: строителство, грънчарство и религиозна вяра. Най-главните й градове, Харапа и Мохенджо Даро, били устроени по начин, който накарал археолозите да си мислят, че те са „били планирани в тяхната цялост, преди да бъдат построени". Забележителното е, че религиозните поверия на Харапа били напълно различни от тези в Шумер и Египет, които боготворели много богове. В контраст с тях, харапаните се прекланяли пред единствено женско божество , чиито изображения показват удивителна прилика с други такива на богинята Инана.

Все пак Инана съвсем скоро се отегчила от новите си отговорности и тогава обърнала вниманието си назад към Шумер. По време на едно посещение при Енки в дома му в Абзу Инана успяла да го напие и с измама го накарала да й предаде определени божествени предмети, познати като „МЕ".
Точно какви били тези предмети, е неизвестно, но те дарили Инана с огромно познание и власт. Докато нейната цивилизация в Харапа била заета с възстановителните работи от разрушенията, причинени от постоянните порои, нейният
шумерски град Урук изведнъж станал много силен, а самата Инана се превърнала в главно божество. Именно тогава според
античните текстове Инана открила мъжа, кой-то трябвало да бъде инструментът на нейните амбиции, мъжа, който изградил град Агаде и впоследствие положил основите на акадската империя. Името на този мъж било Саргон Великият, а археологическата дата е около 2400 г. пр. Хр. Ерата на
Инана тъкмо започвала, а и в любовта, и във войната едновременно тя щяла да стане по-опасна откогато и да е. 

Завоевания на Инана

Около 2350 г. пр. Хр. с помощта на Инана Саргон започнал да гради мощна империя из цяла Месопотамия. Правейки това, той взел всички мерки да не развали отношенията си с останалите богове от Близкия изток. Първоначално завоеванията му не засягали града на Енлил -Нипур, града на Нинурта - Лагаш, спорната област на Вавилон и стратегическите места на боговете в Йерусалим и Баалбек. После, когато остарял, той извършил фаталната грешка да пренесе „свещена почва" от Вавилон, за да узакони някак си града на Инана - Агаде.

Сякаш този светотатствен акт накарал Мардук да се върне във Вавилон. Античният текст твърди, че Мардук разбил хората на Саргон чрез глад и жажда, а самия Саргон изтезавал с „безсъние", което довело до неговата смърт след петдесет и четири годишно царуване.

Обединявайки своите разпръснати последователи, Мардук възстановил Вавилон и според древния текст изградил една съвременна водоснабдителна система. Това е интересна подробност, защото мястото на Вавилон от осемнадесетия век пр. Хр. наистина лежи под сегашното водно ниво, което
пречи на разкопките там. Мардук предотвратил наводнението чрез изпомпване на водата от Вавилон към обкръжаващите области. Околните градове бързо се превърнали в зависими от тези доставки на прясна вода от Вавилон, тъй като средните валежи във Вавилон били незначителни, откакто свят светува. Разбира се, без напоителните канали и пълноводието на реките
Вавилон би бил една безплодна пустиня.
Последователите на Мардук продължили яростно да се бият с наследниците на Саргон, а съветът на боговете в опит да предотврати бъдещи въоръжени конфликти изпратил Нергал - брат на Мардук, да го убеди да напусне Вавилон. Нергал предоставил на Мардук убедителни доказателства, че неговото
„съдбоносно време" още не е настъпило.41 Накрая Мардук се съгласил да напусне, но при условие че никой няма да се намесва в устройството на напоителната система във Вавилон: 

„В деня, когато ще отстъпя мястото си, 

водното течение ще престане да действа от извора си... 

Водите няма да извират...
светлият ден ще (се превърне) в мрак...
Ще настане объркване...
Ветровете на сушата ще вият...
ще се разпространи болест."

След заминаването на Мардук Нергал влязъл в тайните зали на Вавилон и с учудваща враждебност разрушил прецизната водоснабдителна система. Според предварителното предупреждение настъпило сериозно засушаване в околните градове. Нергал бил наказан сурово от по-възрастните богове.

Около 2250 г. пр. Хр. вследствие на заминаването на Мардук и настъпилото засушаване Инана още веднъж решава да изпробва мускулите си - този път с внука на Саргон, наречен Нарам-Син. Името му ясно показва, че Инана е успяла да спечели подкрепата на нейния чичо -бога Нанар/Син.
Този път изглежда сякаш Инана иска да изпробва докъде би могла да се разпростре мощта й. Месопотамският текст ни предоставя дълъг списък от завоеванията на Нарам-Син, включително Йерихон, Баалбек, страната Дилмун (Синай) и накрая Египет.

Съществува ли някакво историческо потвърждение за завоеванията на Нарам-Син? Археологията потвърди, че ерата на Йерихон завършва през третото хилядолетие пр. Хр. с разрушение.Атаката срещу Баалбек, където според слухове Инана изгорила вратите му и държала в плен неговите защитници, напълно обяснява изоставената дейност в кариерата, която може да бъде видяна и сега на онова място - особеност, която никой досега не е дръзнал да обясни. В Египет също е потвърдено нашествие от чужденци по това време от историята чрез дълга поема, известна като „Поученията на Ипуер".

Колкото до митичното завоевание на космическия център в Синай от Нарам-Син, би ли могло това събитие да е същото, увековечено от известната стела за Нарам-Син, сега изложена в музея „Лувър" в Париж?46 Централното изображение , в което мнозина виждат планина, прилича повече на ракетите, с които страната Дилмун се свързва. Короната с рога, носена от победоносния Нарам-Син, е била символ на боговете и внушава, че това е било победа в най-свещения район, където единствено боговете са били допуснати да управляват.
Все пак ни се струва, че Нарам-Син е попрекалил с едно от завоеванията си. Дали това е бил космическият център, териториите на Енкиитите или и двете, не можем да сме сигурни, но съветът на боговете решил да арестува Инана и да сложи край на нейната грандомания. Шумерска поема, известна под заглавието „Проклятието на Агаде", описва как Инана избягала от град Агаде. После боговете освободили града от властта й, вероятно включвайки някои от „МЕ"-тата, които тя откраднала от Енки:

„Короната на властта, тиарата на царството,
тронът, даден на управлението,
Нинурта предаде на своя храм;
Уту отнесе градското „Красноречие";
Енки отне неговата „Мъдрост".
Неговото величие, че би могъл да достигне Небесата,
Ану издигна до средата на Небето."47

Текстът твърди, че братът на Мардук - Нергал, също е помогнал на завоеванията на Нарам-Син и така е действал в неприемлив съюз с Инана, за да попречи на завръщането на Мардук. Можем само да гадаем за причините на неговата братска враждебност. Скоро след това Инана и Нергал организирали огромно въстание против властта на по-възрастните богове - бунт, който завършил със загуба и катастрофално разрушение на Агаде.

„Проклятието на Агаде" обвинява за разрухата Нарам-Син, който уж атакувал града на Енлил - Нипур, светотатствайки над неговия свещен Екур.49 Известно ни е от една шумерска поема, озаглавена „Химн на Енлил", че този Екур е бил мястото за отдих на „бързо стъпващата птица", от чийто „дъх, никой не може да избяга", и мястото, откъдето той е можел да „издига лъчи, които търсят сърцевината на земите". По този начин атаката не е била просто символична обида към най-висшия бог на Земята, но и физическо унищожение на неговите сили. 

Според „Проклятието на Агаде" боговете изтрили Агаде от 

лицето на Земята. После Енлил заповядал на ордите на гутите да напуснат родината си в планината Загрос и да поробят последователите на Инана. Акадската империя била разоръжена и централната администрация изпаднала в състояние на анархия.

Дали боговете са имали пръст в това дело? Факт е, че Агаде е един от малкото древни градове в Месопотамия, чието местонахождение никога не бе открито от археолозите, а в същото време историците са в неведение за залеза на толкова мощна империя, която рухва около 2200 година пр. Хр. толкова
внезапно, колкото някога се е появила.

Едно от най-забележителните исторически събития в периода 2000-200 г. пр. Хр. несъмнено било огромното изригване на Санторин. Когато този вулканичен гръцки остров се взривил, 192 милиона тона серен прах се стоварили под формата на киселинен дъжд на изток - най-голямото изригване на вулкан е на повече от 4000 години. Някои специалисти смятат, че
въздействието на Санторин вероятно е включвало глобално климатично застудяване и глад на изток, който е продължил поне седем години. Под това влияние попаднали Египет, Анадола и Левант - почти целият древен свят с изключение на Месопотамия.

Кога е изригнал Санторин? Усъвършенствани научни методи, съпоставящи три кръга радиоактивно датиране, сега вече установиха, че експлозията е станала около 1628 г. пр. Хр., доста по-рано, отколкото се смяташе преди.36 Това датиране съвпада точно със събитията в древния Близък изток.
Климатичната промяна в резултат от изригването на Санторин би могла да помогне за обяснението на въпроса защо египтяните са поставили началото на постоянното наблюдение на нивото на наводненията на Нил по времето на Аменемхат III около 1660-1615 г. пр. Хр. (НХ), както свидетелстват т. нар. „Описания на високия Нил". Санторин би могъл да обясни също Херодотовото твърдение, че същият този Аменемхат III бил легендарният цар Моерис, който изградил в района на файюм хидравличната система за събиране на прелялата
от Нил вода. „Описанията" на нивото на реката показват една загриженост, която скоро била потвърдена от събитията, защото в продължение на дванадесет години нивата на наводненията нараснали почти два пъти в сравнение с нормалното ниво. Последствието било катастрофално бедствие и дълготраен глад. Не е учудващо, че според новата хронология на Дейвид Рол XII династия на Египет тръгнала към упадък, белязан от хаоса на Втория преходен период. 

Точно по онова време Нубия, покорената три столетия по-рано земя, отхвърлила египетското иго.
Санторин обяснява също и загадъчния възход през 1600 г. пр. Хр. на нова сила - тази на Микена - точно до засегнатата зона. Микените боготворели плоскогърда майка-богиня, която не би могла да бъде разпозната, ако не заподозрем, че това е Инана. Под нейно влияние Микена изведнъж започнала да
се ползва от благините на мощно търговско положение и там била изградена силна военна машина.

Накрая датата на Санторин се свързва с епохата на Хамурапи, 1565-1522 г. пр. Хр., според новото летоброене. При старата, установена хронология, този отново признат вавилонски цар безмилостно покорил своите бивши съюзници без явна причина. Поради това е било прието, че тази победа е отбелязала началото на Вавилонската империя. При новата хронология, като се направи връзка със Санторин, неговите действия се оказват нужни за ново установяване на контрол
по време на огромен хаос, когато гладът е водел на изток вълни от миграция към Месопотамия. Известният „Законов кодекс", изобразен върху стела, която Хамурапи издигнал в Сипар, точно на север от Вавилон, също вероятно е бил заплаха и предупреждение за емигрантите да внимават какво правят.Този
сценарий също хвърля светлина върху обясненията в „Законовия кодекс" за три класи хора - свободни човеци, роби и категорията, известна като „мушкену".

Става ясно, че тази дума с неясно съдържание се отнася до „зависими от държавата" и точно е обозначавала новата група от емигранти.

При тези обстоятелства пред няколко града се
изправила възможността да предложат независимост от централната власт във Вавилон. Заплахата за статуквото била толкова силна, че Мардук решил да въоръжи Хамурапи с мощно оръжие, с цел отново да се обедини империята:
„С мощното оръжие, с което Мардук провъзгласи своя триумф, героят (Хамурапи) се хвърли в битка с армиите на Ешнуна, Субарту и Гутий. С „Великата мощ на Мардук"
той отхвърли армиите на Сутий, Туруку, Каму..."42

Град Мари бил отдавнашна мишена за Хамурапи, който го унищожил през 1531 г. пр. Хр. (НХ).43 Обхватът на изтребление в Мари потвърждава текстовото 

описание на мощното оръжие на Мардук. Това ни дава и свидетелство за силата, подкрепяща движението за независимост, защото Мари бил град, дълго свързван
с Инана. Поради това знаците внушават, че Мардук бил изправен пред подновена заплаха от Инана -не само от Мари, но и от страна на новото й царство в Микена
на север.

Катастрофа на Крит

Приблизително през 1450 г. пр. Хр. страхотна катастрофа изведнъж се стоварила върху градовете на остров Крит. Прекрасните места в Кно-сос, фаистос и Като Цакро били напълно унищожени. Градовете, които били мощни
центрове на международна търговия в продължение на пет столетия, били изгорени до основи.
Степента на разрушенията била толкова голяма и всеобхватна, че археолозите търсеха напразно някакъв природен феномен като причина.

Загадката е обобщена от „Атлас по световна история" на „Таймс", който съвсем искрено признава:
„Причината за това опустошение е неизвестна".
Все пак някои специалисти с неохота стигат до заключението, че ужасяващото разрушение на Крит действително е било дело на човешка ръка.
„Нешънъл джиографик съсаяти" се съгласява, че „сега свидетелството сочи към победа на войнстващите микенци над континентална Гърция".
Неискреният опит да бъде хвърлена вината върху Микена е чудесна демонстрация на несигурността, която обгражда тази мрачна епоха от човешката история. Микенците боготворели плоскогърдата богиня Инана. Тя била от групата на Енлилитите и съперничка на Енкиитските богове. Възможно ли е Крит преди това да е бил крепост на Енкиитите?
Доказателството в подкрепа на тази хипотеза може да се види в новата критска религия, която рисувала портрети на плоскогърда богиня, държаща две змии. Един пример от Кносос, графично символизира победата на Инана на
остров Крит над Енкиитските змийски богове.
Колкото до мотива на Инана, разрушението на Мари от Хамурапи е очевиден кандидат, но имало ли е допълнителен мотив? Критско-минойската култура ни е оставила приемливо доказателство в една от най- силните легенди на древния свят - притчата за Минотавъра. Този получовек, полубик според преданието се смятал за дете на бик от жената на цар
Минос. Въпреки това, ако ние признаем символа на бика като символ на боговете Енлилити, тогава притчата трябва да представя арестуването в лабиринт не на Минотавъра, а на незаконен бог от плът и кръв. Гръцката легенда за Тезей и Минотавъра съдържа описание на запалването на царския дворец, намеквайки, че тази приказка може би води началото си от унищожението на минойски-те дворци през 1450 г. пр. Хр.

Въпреки че легендата била разкрасена, за да опише митично същество, тя би могла да се корени във физическото насилие от страна на Инана за освобождава-
не на арестуван бог. Горе-долу по същото време, когато Крит бил унищожен от Инана, Мохенджо-Даро, столицата на нейната цивилизация в Долината на Инд, претърпяла загадъчна катастрофа.

Кога е станало унищожението на Мохенджо-Даро? 

Най-точните изчисления на археолозите намекват за една дата около 1500 г. пр. Хр., същото време, когато Харапа накрая бил опустошен. В онзи момент градовете в долината на Инд вече се намирали в остър упадък,защо тогава някой ще си прави труда да унищожава Мохенджо-Даро? 

Единственият логичен отговор идва от съперничеството между Инана и Мардук и събитията на остров Крит.