ГОРАКША-ШАТАКА

Горакшашатакам е един от основните текстове на Хатха Йога. Нейн автор е Горакшанатх, велик йогин от Натха движението, част от школата на сиддхите /съвършените/. Той и неговия гуру Матсиендранатх имат главна заслуга за разпространението на Хатха Йога в Индия /около 10-11 век/. Това е един от най-мистичните текстове, изобилстващ с метафори и сравнения разбираеми само за практиканти с реален опит в сложната материя на йога.

ГОРАКШАШАТАКАМ

Поклон пред великия първоосновател Горакшананх

1. Ще изложа Горакшашатака служеща за освобождение на хората от оковите на светския живот. /Това е/ ръководство относно знанието за Атман и ключ /за отключване/ вратата на различаването.

2. Това е стълба към Освобождението, изплъзване от Смъртта чрез обръщане на ума далеч от илюзията и сливане с Върховния Аз.

3. Добрият човек се установява в Йога, която е плод от дървото изпълняващо всички желания под формата на Веда, чиито клони са населени с двойно-родените* и която облекчава несгодите от светския живот.
* ”двиджа” има значение на “птица” но също и висшите касти в Индия, които носят браминската нишка.

4. Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхияна и Самадхи – това са 6-те крайника на Йога.

5. Има толкова асани колкото създания. Махешвара знае цялото тяхно разнообразие.

6. От 84 лак* по една представляваща една лак Шива е изброил 84 асани.
* 1 лак = 100 000

7. От всички асани две могат да бъдат специално отделени/отличени – Сиддхаасана и другата Камалаасана*
* всъщност Бандха Падмаасана

8. Йоги трябва да притисне здраво перинеума с едната пета /лявата/ и да постави другото ходило над пубиса, изправяйки тялото добре балансирано, оставяйки неподвижен с контрол върху всички органи и фиксирайки погледа си в междувеждието. Това се нарича Сиддхаасана, която отваря вратата към освобождението.

9. Поставяйки дясното ходило върху лявото бедро, а другото ходило върху дясното, кръстосвайки ръце зад гърба и хващайки палците на краката, десният палец с дясната ръка, левият палец с лявата, притискайки брадичката здраво върху гърдите йоги трябва да фиксира погледа си върху върха на носа. Това се нарича Падмаасана, която разрушава всички болести на тялото.

10. Адхара е първата чакра. Свадхистхана е втората, която бидейки втора е йонистхана, наречена Камарупа*.
* “кама” – желание, “рупа” – форма

11. В центъра на лотуса наречен Адхара разположен до ануса, имащ 4 венчелистчета, има Йони наречена “Кама”, която се почита от адептите.

12. В тази Йони има махалинга с лице обърнато на Запад /отвора на Сушумна/, чийто връх блести като бижу. Този, който знае това е познаващ Йога.

13. Под корена на пениса е разположен квадрат изпълнен с Огън, който бляска като светкавица и свети като разтопено злато.

14. Сричката “сва” означава Прана, “Свастхистхана” означава субстрат. Така под термина Свадхистхана се разбира медхра.

15. В набхимандала /пъпа/ се намира канда /луковица/, която се пронизва от Сушумна, така както нишката на броеницата пронизва зърното. В този център има чакра наречена Манипура.

16. Над пениса и под пъпа има канда, като от яйце на птица, което е източника на 72 000 Нади.

17. От хилядите Нади, които служат като канали на Праната, 72 се цитират като важни. От тях 10 са особено важни за отбелязване.

18. Ида и Пингала и третата /е/ Сушумна, а другите са Гандхари и Хастиджихва, Пуша и Яшвини.

19. Аламбуша и Куху и Шанкини, десетата. Тази мрежа от нади трябва винаги да се знае от йогина.

20. Ида е разположена в лявата част, Пингала в дясната част, Сушумна е в средата, а Гандхари стига до лявото око.
21. Хастиджихва стига до дясното око, а Пуша до дясното ухо; Яшвини стига до лявото ухо, а Аламбуша до устата.

22. Куху е в областта на пениса, Шанкини до Муластхана /т.е. Муладхара/. Десетте Нади са разположени завършващи по описания начин и оформящи пътищата изпълнени с Прана.

23. Следните три нади: Ида, Пингала и Сушумна са изпълнени с непрестанен поток от Прана. Те са описани като имащи за свои божества Луната, Слънцето и Огъня съответно.

24. Следните са имената на основните Ваю /въздух/. Прана и Апана, Удана и Вияна, Нага и Курмакрикара, Девадатта и Дхананджаная.

25. Пет от тях са Прана и другите добре познати и останалите пет, т.е. Нага и пр. – те взимат формата на Джива* и се движат през хилядите Нади.
* “джива” – означава “въплътената душа”, но още и “живот” и др.

26. Джива намираща се в плен на Прана и Апана се движи нагоре /до ноздрите/ и надолу /до муладхара/ от лявата и от дясната страна и не се вижда поради своето фино движение.

27. Като топка ударена с тояга в земята, отскачаща отново и отново, подобно Джива се мята теглена между Прана и Апана.

28. Както сокола завързан с връв може да бъде изтеглен обратно колкото и далече да е отлетял, подобно Джива, вързана чрез Гуните* е теглена от Прана и Апана.
* “гуна” буквално значи “връв”; трите основни компонента на Пракрити, материята.

29. Апана тегли Прана, Прана тегли Апана. Те са високо и ниско /Прана в сърдечната област, Апана – ануса/. Този, който ги познава е познаващ Йога.

30. Над канда лежи сила, наречена Кундалини навита осем пъти, винаги затваряща чрез устата си входа към Брахмарандхра.

31. Събудена чрез контакт с Огъня, който е съзнателно раздухван чрез виталния дъх, тя се издига нагоре по Сушумна вземайки със себе си Джива като че е тънък лъч.

32. Този Йоги, който знае Махамудра, Набхомудра, Уддхияна, Джаландхара и Мулабандха става притежател на чудодейни сили.

33. С брадичка здраво притисната до гърдите и силно притискайки йони /перинеума/ с лявата пета; с изпънат напред десен крак хванат с двете ръце йоги трябва да изпълни двете страни с въздух, да го задържи /за определено време/ и да издиша бавно. Това се нарича Махамудра, която разрушава греховете.

34. Когато езика се обърне обратно в кухината на черепа, (т.е. назофаринкса) и очите се фиксират без движение в междувеждието – това е Кхечари Мудра.

35. Над пениса и под пъпа е областта на Уддхияна. Тази Бандха контролира тази област и е както лъвът за слона под формата на Смърт.

36. Когато Джаландхара Бандха, която се състои в свиване на гърлото се изпълни, нектара не пада в огъня, който се намира в Набхимандала /пъпа/ и Дъхът не тече в погрешна посока.

37. Притискайки йони /перинеума/ с пета, йоги трябва да свие ануса и изтегли Апана нагоре. Това се нарича Мулабандха.

38. Така както Брахма поради страх от Смъртта е погълнат от /практиката на/ Пранаяма, а също и Йогите и Муните*, така човек трябва да контролира Ваю /Прана/.
* “муни” – мълчаливец

39. Когато дъхът /Вата/ е нестабилен, всичко е нестабилно, но когато дъхът е спокоен, всичко останало е спокойно и Йоги става неподвижен /т.е. навлиза в Самадхи/. По този начин човек трябва да контролира дъха.

40. Когато “хамсо” /дъхът/ излиза през двете ноздри на разстояние 36 ангули*, това се нарича Прана.
* 36 ангули са 27 инча

41. Йоги седящ в Падмаасана, след като е отдал почест на своя Гуру и на Шива, със очи фиксирани в междувеждието трябва да практикува Пранаяма на уединено място.

42. “Прана” е Ваю обитаващ в тялото, а “Аяма” е неговото ограничаване/контрол. Когато само една Пранаяма е достатъчна, тази Йога се счита за Върховна /т.е. да се вдигне Прана с едно вдишване до Брахмарандхра/.

43. Йоги седящ в Падмаасана трябва да вдиша Прана през Ида и задържайки я /т.е. Праната/ съобразно своя капацитет трябва отново да издиша през Пингала.

44. Практикувайки тази Пранаяма /т.е. Чандрамгабхяса/ и медитирайки върху лунният диск, който е като океан от нектар и блести като океан от мляко, йоги би трябвало да се изпълни с щастие.

45. Вдишвайки Прана през Пингала йоги трябва бавно да изпълни дробовете и после според предписанията да издиша през Ида.

46. Практикувайки тази Пранаяма /т.е. Сурягабхяса/ и медитирайки върху слънчевия диск разположен в областта на пъпа, който изглежда като пламъците на огъня, йоги би трябвало да се изпълни с щастие.

47. Пранаяма с времетраене 12 матри и интегрирана с Пранава /т.е. Ом/ има три части – Речака, Пурака и Кумбхака.

48. Дадено е, че времето необходимо за Пранаяма от най-низшия тип е 12 матри, средния тип има два пъти този брой, а най-добрия тип има три пъти този брой.

49. При най-низшия тип тялото се поти обилно; при втория се чувства треперене; при последния, йоги заел Бандхападмаасана често левитира.

50. Разтриването на потта от това упражнение е препоръчително. Йоги би трябвало да избягва горчиво, кисело и солено и да приема храна базирана основно на мляко.

51. Дъхът трябва да се вдиша бавно и да се издиша бавно. Дъхът не бива да се задържа повече от необходимото, т.е. отвъд личния капацитет на задържане, нито трябва дъхът да се издиша бързо.

52. Изтегляйки Апана /чрез Мулабандха/ йоги трябва да я съедини с Прана и да я издигне по Сушумна. /По този начин/ човек се освобождава от всички грехове.

53. По този начин Пранаяма е като огъня за горивото под формата на греховете. Йогите винаги са я наричали “великия мост” през океана на греховете.

54. Йогина със сигурност разрушава болестите чрез Асана, греховете чрез Пранаяма и умствените тревоги чрез Пратияхара.

55. Слънцето /в пъпа/ привлича /към себе си/ потока от нектар течащ от Луната /намираща се в основата на небцето/. Задържането на нектара /за да не тече към Слънцето/ се нарича Пратияхара.

56. Една женска идваща от лунния диск се забавлява чрез втора /женска/. Трета /различна от втората/ се освобождава от упадък и смърт /ако той може да й се наслади/.

57. В областта на пъпа има едно нажежено Слънце, а в областта на небцето винаги стои Луната пълна с нектар.

58. Гледащата надолу Луна сипе нектар върху Слънцето, което с отворена нагоре уста жадно го поглъща. Има техника, която трябва да се знае за получаване на нектара.

59. Пъпът е горе, небцето е долу. Слънцето – горе, Луната – долу. Това е знайно като Випарита Карани и се научава от устата на Учител.

60. Йогите знаят Анахатачакра в сърцето, където бик тройно вързан реве гръмогласно.

61. Преминавайки през Манипурака и след това през Анахатачакра, Прана достига великия Лотус и Йоги постига безсмъртие.

62. Сричката “ви” означава лебед, а “шудха” означава чист. Под това име познаващите чакрите знаят центъра на гърлото.

63. Задържал нектара във великата Вишудхи чакра, избягвайки по този начин устата на Слънцето, йоги се освобождава от упадък в рамките на месец.

64. Притискайки великата пещера Раджаданда с върха на езика си и медитирайки върху Богинята под формата на нектар, йоги става поет-мъдрец в рамките на шест месеца.

65. Семето на такъв йоги, чието тяло е изпълнено с нектара се придвижва нагоре в рамките на 2-3 години и се появяват чудодейни сили като Анима и останалите.

66. Точно както огъня не напуска горивото или лампата с фитил напоен със олио, така душата не напуска тялото, което е изпълнено с нектара капещ от Луната.

67. Овладял Асана, Пранаяма и Пратияхара йоги трябва да практикува Дхараните.

68. Дхарана върху петте Бхути трябва да се практикува поотделно в сърцето (т.е. вътре в тялото). Дхарана се практикува чрез стабилност на ума.

69. Прана трябва да бъде задържана заедно с ума за пет гхатики (т.е. 2 часа) върху квадратния земен елемент разположен в сърцето и управляван от Брахма; елемент, който е с прекрасна жълта повърхност като счупено парче от орпимент, който е жълт и се характеризира от “ла”-кара (т.е. от звука “ла” – лам). Това задържане, Дхарана на Прана ще овладее Земята (т.е. йоги ще може да се придвижва безпрепятствено през солидни тела).

70. Водният елемент имащ вид на лунния сърп и бял на цвят има кунда в гърлото; елемент, който е изпълнен с нектар и се характеризира чрез “ва”-кара /вам/ и е свързан винаги с Вишну. Прана трябва да се задържи заедно с ума за 5 гхатики в тази област. Тази Дхарана върху водния елемент позволява смилането на най-силните отрови.

71. В областта на небцето е огненият елемент имащ форма на светъл триъгълник, светещ като индрагопа, характеризиращ се от “репха” /рам/, красив като корал и асоцииран с Рудра*. Прана трябва да се задържи заедно с ума за 5 гхатики в тази област /на огъня/. Тази Дхарана върху Огъня винаги дава контрол върху огъня.
* едно от имената на Шива

72. Елемента на Въздуха се намира в междувеждието и е светъл като /купчина от/ огън, кръгъл по форма, съдържащ Ваю и се асоциира с /буквата/ “ям” и божеството Ишвара. Прана заедно с ума трябва да се задържа за 5 гхатики в тази област /на Ваю/. Тази Дхарана върху Ваю позволява на йоги да лети в небето.

73. Елемента акаша /пространство/ се намира в Брахмарандхра и е като чиста вода; асоциира се със Садашива и /буквата/ “ха”. Той е спокоен. Прана заедно с ума трябва да се задържа за 5 гхатики в тази област /на пространството/. Тази Дхарана върху акаша се счита за достатъчна да отвори вратата към освобождението.

74. Петте Дхарани върху петте Бхути стават съответно стамбхани (втвърдяващ), дравани (втечняващ), дахани (впламеняващ), рамани (въртящ) и шошани (абсорбиращ). Те даряват съответно силата на стамбхана, дравана и т.н.

75. Йоги, който винаги изпълнява петте Дхарани в мисъл, дума и дело, които е трудно да бъдат обладяни, бива опростен от грехове.

76. Всички /видове/ мисли обитават в сърцето на йогина и когато умът е фиксиан върху Принципа /т.е. Атман/, това се нарича Дхяна.

77. Дхяна е два вида – сагуна /с качество, обусловена/ и ниргуна /абсолютна/. Сагуна е /тази, която се характеризира/ чрез различителни характеристики като цвят /форма, фигура/, докато ниргуна се описва като абсолютна /т.е. без подобни атрибути/.

78. Първата чакра наречена аадхаара е като разтопено злато; медитирайки /върху това/ с поглед фиксиран на върха на носа човек се освобождава от греховете.

79. Втората /чакра/ е свадхистхана, красива като искрящ рубин; медитирайки /върху това/ с поглед фиксиран на върха на носа човек се освобождава от греховете.

80. Манипурака чакра е като изгряващото Слънце; медитирайки /върху това/ с поглед фиксиран на върха на носа човек може да управлява света.

81. Съсредоточавайки погледа върху върха на носа и медитирайки върху /анахата/ блестяща като светкавица в лотуса на сърцето, лотус открит чрез Пранаяма, човек се слива с Брахман.

82. В центъра на гхантика /т.е. на гърлото/ /има/ Вишудха чакра, източника на нектар. Медитирайки /върху това/ с поглед фиксиран на върха на носа без прекъсване човек става едно с Брахман.

83. Лампикаа, който е изпълен с капещ нектар, се намира в Чандра Мандала /която е в основата на небцето/. Медитирайки върху това с поглед фиксиран върху върха на носа, човек се освобождава от смъртта.

84. Със поглед фиксиран върху върха на носа и медитирайки върху божеството, което обитава центъра между веждите и което е така бляскаво като перла, човек се изпълва с Блаженство.

85. С поглед фиксиран върху върха на носа и медитирайки в небето /т.е. акаша/ върху абсолютния и изпълнен с мир Шива, чието лице е обърнато във всички посоки, човек се освобождава от страданието.

86-87. Ученика на Йога овладява това, медитирайки върху ануса /адхара/, пениса /свадхистхана/, пъпа /манипура/, сърцето /анахата/, увула /рудра/, Върховният Бог /Парамешвара/ в междувеждието /аджна/ и празнотата /Брахмарандхра/ като едно с Атман, който е всепроникващ, чист, подобен на пространството и лъчист като мираж.

88. Тези центрове за медитация, които бяха описани, когато се асоциират с елементите /такива като Земя, Вода и т.н./ и Принципа /Атма/ водят до появата на осемте чудодейни сили.

89. Елементът и Принципът – тези двете бяха описани – първият означаващ цвят или буква, вторият означаващ Атма.

90. Елементът подразбира /т.е. става причина/ за изопаченото знание, докато Принципа е с противоположна природа. Принципът чрез постоянна медитация води до разрушение на елементите.

91. Скъпоценният камък когато се полира заблестява с истинският си цвят. Така душата, която е свободна поради събуждането на Кундалини е за предпочитане /защото е освободена/ и е свободна от обусловеността на елементите.

92. Знаещите принципа знаят принципа (Атма) като свободен от болка, опиращ се на самия себе си (т.е. без опора), свободен от различията, нямащ субстрат, свободен от страдание и лишен от форма.

93. Докато петте танматри – на звука и останалите присъстват в ухото и останалите (органи) дотогава това се нарича медитация; след това започва Самадхи.

94. Когато Прана се успокои и умът е абсорбиран (погълнат) това води до идентификацията (Дживатма с Параматма), което се нарича Самадхи.

95. Дхарана продължава 5 нади (5 по 24 минути), Дхяна за 60 нади (60 по 24 мин.) а задържането/ограничаването на Прана най-малко за 12 дена означава Самадхи.

96. Йоги в Самадхи не възприема миризми, вкус, форма, допир и звук, нито пък разпознава себе си и околните.

97. Йоги в Самадхи е неподвластен на времето, не се засяга от никакво действие, не може да бъде завладян от когото и да било.

98. Йоги в Самадхи не може да бъде пронизан от оръжия, нито убит от някой въплътен в тяло, нито да бъде контролиран /засегнат/ от мантра или янтра.

99. Познаващите Брахман знаят Брахман като чист, стабилен, постоянен, неподвижен,
без качества, всепроникващ като пространството, чиято природа е интелигентност и блаженство.

100. В най-висшето състояние знаещият Йоги винаги постига недвойственост като мляко наливано в мляко, или гхии в гхии, или огън в огън.

101. В най-висшето състояние знаещият Йоги винаги постига недвойственост (ако той върви) по пътя на тази муктисопаана*, която е като истински огън изпепеляващ ужасната гора на Самсара.

*път, начин за освобождение