Анунаки - Наводнения и Войни

Преди около дванадесет хиляди години, когато водачите на анунаките осъзнават, че с предстоящото връщане на планетата Нибиру ще настанат жестоки климатични промени, Енлил решава да действа. На Великото си събрание Енлил убеждава мнозинството да позволи природата да поеме по курса си - да изличи хората, докато анунаките изчакват развитието на събитията в корабите за евакуация, които обикалят около Земята.

Макар че планът на Енлил е приет, брат Енки има собствен план. Дали заради някакви добри чувства към хората, или просто за да попречи на плана на Енлил, той предава убийствената ,,тайна на боговете" на един от най-високо ценените си човешки помощници, идентифициран като шумерския Зиосудра или Утнапищим.

,,Акадската версия на Потопа говори за Ной като Утнапищим, сина на Убар-Туту, и ги разполага в Шурупак (седмия град, построен от анунаките)" - пише Олфорд. - ,,Шурупак недвусмислено е идентифициран като медицинския център на боговете. За него се говори и като град Суд, идентифициран като Нинхарсаг - същата богиня, която е помогнала на Енки с генетичното създаване от LU.LU." Същата история за Потопа се повтаря във вавилонската легенда, представяща Атра-Насис като Ной.



Утнапищим е наречен ,,шумерския Ной" и паралелите между библейския разказ за Ной и обяснението в Епоса на Гилгамеш на Големия потоп са както: ,,Библейският разказ е редактиран вариант на оригиналния шумерски разказ. Както е и в други случаи, монотеистичната Библия е натикала в едно Божество ролите, играни от няколко богове, които невинаги са били в съгласие."

Според шумерските текстове именно съперничещият брат на Енлил Енки е този, който инструктира Утнапищим/Ной как да построи ковчега, включително използването на широко достъпния битум, за да го направи непромокаем. Версията в Епоса на Гилгамеш дава някои интересни подробности, които са изличени от разказа в Библията. Енки осигурява на Утнапищим извинение, за да обясни на съседите си защо строи лодката - той им казва, че като последовател на Енки е принуден да напусне контролираната от Енлил зона и има нужда от лодката, за да пътува до територията на Енки в Африка.

Енки инструктира Утнапищим/Ной: ,,На борда на кораба вземи семена от всички живи неща..." Тази инструкция е изключително очарователна, тъй като Енки е научният офицер, ангажиран с генетичното инженерство на хората, изглежда правдоподобно Утнапищим/Ной да вземе ДНК проби от всички живи неща, а не пълен товар от животни, насекоми и растения. Корабна каюта, пълна с мускалчета, пълни с проби, е нещо много по-разумно от плаващ зоологически парк.

Олфорд издига теорията, че Енки, работейки генетично чрез Утнапищим/Ной и три етнически различни сурогатни съпруги, създава трима синове, които представляват трите раси на света. Следователно след Потопа са представени човешките раси. Други автори теоретизират, че различните раси на човечеството представляват генетични експерименти от извънземни раси, различни от анунаките.

Акадският разказ също изяснява, че Големият потоп не е резултат от обилни валежи. Той описва тъмнина, придружена от колосални ветрове, които увеличават интензивността си, разрушавайки сгради и скъсвайки дигите. Такива условия биха се очаквали от преминаващо наблизо голямо планетарно тяло. Разпръснати археологически разкопки в продължение на много години сочат, че това, което се разглежда като Големия потоп, е планетарна катастрофа, макар че не всяка част нас вета е потопена. Една теория за Потопа е, че гравитационните сили, причинени от преминаването на Нибиру, са причината атлантическата ледена шапка, която вече е нестабилна заради края на последната ледникова епоха, да падне в океана, повишавайки морското ниво по цялата планета. Дори и днес повечето от първоначалните градове на анунаките в Месопотамия остават дълбоко под водата и тинята, близо до устията на реките Тигър и Ефрат.

След шест денонощия - според Акадския вариант - стихията утихва, но не се вижда земя. Най-накрая - както е в библейския разказ - ковчегът спира на върха на една планина, посочена като Арарат. След изпращане на гълъб, лястовица и гарван от ковчега, само гарванът изчезва, сочейки, че наблизо има още суша. Утнапищим/Ной и семейството му напускат ковчега и предлагат печено животно като жертвоприношение, което привлича вниманието на връщащите се анунаки. Древен текст заявява, че ,,боговете се тълпят като мухи" около готвещото се месо. Очевидно те са огладнели за месо по време на дългото си ограничение в обикалящите около Земята кораби.

Изправен пред факта за човешкото оцеляване и може би изпитващ известно разкаяние за действията си, Енлил няма особен избор освен да се умилостиви и да позволи по-нататъшния съвсем живот с хората.

Този сценарий със сигурност може да обясни внезапното изчезване на огромна част от човешкото население преди около десет хиляди години - повечето измират в Големия потоп.

Когато водите започват да се отдръпват и Нибиру излиза от Слънчевата система, анунаките и неколцина оцелели хора се заемат да възстановят света. Този свят след потопа обаче ще се окаже по-малко мирен от предишния.



Преди потопа всички хора, които не работят директно за анунаките, са скитащи се ловци и (,,Фермерството вероятно е повече работа, отколкото ловуване, съдейки по наличните етнографски данни, и (води) до нестабилна, променена от човека екосистема с ниски резултати по индекса на разнообразието" - отбелязва археологът Кент Фланъри. - ,,Тъй като ранното фермерство представлява решение да се работи по-усилено и да се яде повече ,,непредпочитана" храна, подозирам, че хората са го правели, защото са чувствали, че им се налага, а не защото са искали да се занимават със селскостопански труд. Защо са чувствали, че трябва, вероятно никога няма да разберем независимо от факта, че решението им преоформя останалата част от човешката история." ) събирачи на храна. Практически за една нощ те внезапно стават фермери.

Шумерските плочки обясняват защо хората са започнали да обработват земята и да опитомяват животни - защото боговете им го нареждат. Със селскостопанския труд идва концентрацията на хората в градове, които стават все по-големи в сравнение с времето преди Потопа. Всеки е управляван от един от властелините анунаки, които сега започват да се разглеждат като ,,богове" от хората. Като допълнително доказателство за Потопа най-ранните усилия в селското стопанство се откриват не в богатата почва на речните долини, а в планинските земи на Месопотамия и Палестина.

Това отново се обяснява във фрагмент от шумерски текст, който заявява: ..Енлил отиде до върха и вдигна очи: той погледна надолу; там водата излъчваше морето. Погледна нагоре; там беше планината от ароматни кедри. Той качи ечемика и го нася по тераси в планината. Това, което расте, той го качи на планината и зася терасовидно житните растения."

Подобно на хората, определени хранителни култури сякаш нямат предшественик в еволюционната верига на Земята. Те просто внезапно се появяват - напълно култивирани - преди около тринадесет хиляди години според археологическите находки. ,,Няма обяснение за това ботаногенетично чудо, освен ако процесът не е на естествена еволюция, а на изкуствена манипулация" - коментира Ситчин, отбелязвайки, че трите критични фази на човешкото развитие - фермерството (около 11 000 г. пр. н. е.), предисторическата култура (около 7500 г. пр. н. е.) и цивилизацията (около 3800 г. пр. н. е.) - се появяват на интервал от 3600 години, същия период от време, който е необходим за изминаване на пълната орбита на Нибиру.

Освен ,,царуването" над селскостопански култури и животни, анунаките започват да предават водачеството върху избрани хора. С нарастването на човешкото население анунаки/Nefilim осъзнават, че трябва да предприемат стъпки за поддържане на контрола върху създанията си. Овен това искат да има посредници между тях самите и хората, които те продължават да смятат за не много по-добри от животните.

На събранието на анунаки/Nefilim след Потопа е решено Земята да се раздели на четири региона, а човешкото население - да се раздели в три от тези области - долна Месопотамия, долината на Нил и долината на Инд. Анунаките запазват полуостров Синай - новият им космически център след Потопа - като свое частно, или ,,свещено" убежище.

Тази стратегия на ,,разделяй и владей" за разпръснатите човешки общности очевидно изисква отделни водачи. Така се ражда понятието за ,,царстването" - човешки управници, специално избрани от анунаките, или ,,боговете", за да ги представляват. Практиката на династическото царстване, основана на царска линия, която може да се проследи до боговете, е въздействала върху страни и управления и до днес.

Тя започва в шумерския град Киш, който Ситчин приравнява с библейския Хуш. Гарднър е съгласен, разполагайки библейския Хуш на изток от Вавилон, а не в Египет. Битие 10: 8-12 разказва, че Хуш е внук на Ной и баща на легендарния Нимрод, който управлява и строи такива градове като Вавилон, Ерех и Акад от базата си в Шумер, преди да построи градове в Асирия, включително Ниневия.




Възможно е опитът на Нимрод да попречи на плана на Енлил за разпръскване да е водел до историята за Вавилонската кула от Стария завет. Този разказ започва в Баалбек, за който се смята, че е центърът на операциите на анунаките с космическите совалки след Потопа в това, което е днешен Ливан. Масивни гранитни блокове, наречени ,,Трилитон" и тежащи повече от триста тона всеки, поддържат идеята, че някога това може да е било площадка за кацане или излитане. ,,Текстовите свидетелства, географските свидетелства и физическите доказателства се подкрепят взаимно, за да потвърдят, че Баалбек е планиран като платформа за кацане на ракетите на боговете" - смята Олфорд.

Арабски текст, открият в Баалбек, обявява, че там Нимрод и неговите последователи се опитват да построят ,,shem", преведено в Битие 11: 4 като ,,... и да си спечелим име". ,,Shem погрешно разбрано по невнимание, се приема от повечето преводачи като знак за думата ,,име". Shem обаче първоначално означава ,,онова, което отива нагоре" - обяснява Търнидж. - ..Ситчин определя произхода на shem като месопотамски, възникнал от думата ти, или семитското производно shu-mu или sham... ,,онова, с което човек се помни", развило се до ,,име". Оригиналното значение на думата обаче първоначално е свързано с понятието за нещо, което лети."

,,Осъзнаването, че ти или shem в много месопотамски текстове трябва да се чете не като ,,име", а като ,,небесно превозно средство" отваря пътя към разбирането на истинското значение на много древни приказки, включително библейската история за Вавилонската кула" - пише Ситчин.

Неговото обяснение за проблема с Вавилонската кула е, че хората там се опитват да построят собствена кула за изстрелване, очевидно надявайки се да създадат собствен ,,shem", или летящ апарат предвид оспорването на раздробяването на човечеството от външния властелин Ан. ,,Хайде да си съградим град и кула, висока до небето" - са цитирани те в Битие 11: 4; - ,,и да си спечелим (shem), преди да се пръснем по лицето на цялата земя."

Тази дейност само засилва страха на Енлил от човешка конкуренция и засилва решимостта му да сломи хората. Реакцията му може би е отразена в Битие 11: 5-8: ,,Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. И пръсна ги Господ по цялата земя; и те спряха да зидат града."

Скоро трите клона на човечеството - всички наследници на Сим, Хам и Иафет - тримата синове на Утнапищим/Ной - са транспортирани до предварително определените места, където в течение на времето наистина се развиват различни езици.

Олфорт теоретизира, че Утнапищим/Ной може би е имал жени, представляващи отделни расови групи. Децата на тези съпруги са били от различни раси и това предлага обяснение за присъствието на негроидната раса в Африка, на монголоидната - в Азия и на бялата - в Близкия изток.

Шумерските текстове и Библията са съгласни, че Сим и неговите наследници остават в района, обхващащ Месопотамия, Хам и неговите потомци са откарани в Африка - включително части от Арабия. - ,,докато хората на Иафет са транспортирани в долината на Инд, вероятно превръщайки се в мистериозните ,,арийци", които внезапно се появяват там в предисторически времена."

С това разпръскване би следвало да е настанал мир, придружен от растежа на нови градове с техните новоназначени царе и засилено производство на храна. За съжаление обаче изглежда, че древните ,,богове" не са били по-способни от хората да създадат дълготраен мир.

Проблемите започват, още докато анунаките се заемат да преместят своите космически площадки от Шумер - сега в по-голямата си част под водата - в Синайския полуостров на място, което започва да се нарича Ел Паран (Божие прославено място). Както е и преди Потопа, Араратските планини - в това, което днес е източна Турция и където - както се твърди - най-накрая се спира ковчегът - осигурява най-северния ориентир за плъзгане до Синайската площадка за приземяване. Тази база е разположена на Тридесетия паралел в географския център на Синай, докато южният ориентир са двата най-високи върха на Синайската планина, известни съответно като Катерина (2 637 метра над морското равнище) и по-ниския Моисей (2 286 метра). Това, което липсва на този път за плъзгане е съответният ориентир на запад.

,,Това е терен, който е твърде равен, за да предложи естествени ориентири" - обяснява Ситчин, - ,,и затова, ние сме сигурни, че анунаките се заемат с построяването на изкуствените два върха близнаци на двете големи пирамиди в Гиза."

,,Великата Хеопсова пирамида е била и космически фар" - съгласява се ученият от НАСА Морис Шателен, който разработва комуникационните системи и тези за преработка на данни за космическите мисии ,,Аполо". - ,,Отвисоко пирамидата е видима на много голямо разстояние и с невъоръжено око, а в космоса се появява на екрана на радара от още по-голямо разстояние заради наклонените си страни, които отразяват радарните лъчи перпендикулярно, ако ъгълът на приближаване е 38 градуса над хоризонта. Лесно е да се осъзнае, че полираната каменна повърхност... е радарен рефлектор... Такъв мощен рефлектор може да служи като фар за подхождането на космически кораб и вероятно е служила за тази цел дълго време. Знаем, че пирамидата е била боядисвана с различни цветове, които може би са били метализирани, за да се увеличи отразяването на лазерните или радарните лъчи."

Редакторите на ,,Holman Bible Dictionary" (,,Библейски речник на Холман") пишат, че ,,Синай" вероятно идва от дума, означаваща ,,блестящ" и сигурно произлиза от вавилонския бог Син. Син е просто семитското име на Нанар = първородният син на водача на анунаките Енлил и суверен на Ур - родния град на Авраам. Някои изследователи теоретизират, че може би в някакво далечно време върховете на Синасйката планина също са поддържали гигантски рефлектори, за да помогнат за триангулирането на кацащите пилоти.

Син освен това е халдейското име за Луна, откъдето Шумерите твърдят, че Енки е получил живите организми или ,,семена" за своите експерименти с човешки хибриди от останките от сблъсъка между Нибиру и планетата Тиамат. ,,Огромният мащаб на промяната на това едно-единствено име за човешката история е отвъд всяко разбиране" - обявява Хенри. - ,,Когато се появяват християнските интерпретатори, те повтарят историята, че сме родени в ,,sin" (грях). Те са напълно коректни в твърдението си. Същевременно обаче пропускат факта, че ,,Sin" се отнася до Луната - източника на нашия генетичен материал!"

illuminatibg.blogspot.bg/2016/06/anunnaki-war-and-floods.html

Заради разрушаването на Центъра за контрол на мисиите на анунаките в шумерския град Нипур по време на Потопа и нуждата от място, което да е на равно разстояние от линиите на пътя за спускане, е построен нов контролен център в планината Мория, преведена като ,,Планина на насочването". Именно това е мястото на бъдещия свещен град Йерусалим, отдавна смятано за най-свещеното място от всички основни западни религии.

По времето. когато свързаната им работа с космос е приключила, нови поколения от анунаки се раждат на Земята. Изглеждайки като сценарий на някаква древна сапунена история - има разкази за интриги, конспирации и открити войни, изправящи брат срещу брата и сестра срещу сестрата. Тези конфликти, бунтове и войни в крайна сметка ще включат и човечеството, осигурявайки първото му съприкосновение с въоръжената битка, която продължават и днес.

Според шумерските текстове първородният син на Енки Мардук получава суверенна власт над земите на Египет и става известен като Ра. Неговите деца - Шу и Тефнут - задават пример за бъдещите фараони, като се женят един за друг. Тяхното потомство - Геб и Нут - също се женят и стават следващата царска двойка, както и родители на някои от най-известните богове/властелини на Египет - Озирис, неговата сестра/съпруга Изида, Сет и Нефтис, сестрата на Изида. Всички тези бракове вътре в семейството водят до проблема с правото на наследяване, който е решен чрез разделяне на страната. Озирис получава Долен Египет, а Сет - планинския Горен Египет. Неудовлетворен от това разпределение, Сет започва да маневрира срещу Озирис и така започват легендарните войни в древен Египет.

След смъртта на Озирис синът му Хор иска да си отмъсти на Сет, който се мести на изток, завладявайки синайската космическа площадка. Разярен, че наследниците на Енки имат контрол върху космическата база, последователите на Енлил атакуват силите на Сет. Това семейно съперничество се предава още от зората на времето.

Под ръководството на сина на Енлил Нинурта синайската площадка е завладяна отново. Управлението преминава в новите царе на Вавилон, Асирия и Ханаан, които също са ангажирани в почти безкрайни войни. Много от тези конфликти са достоверно записани в Стария завет, допълнени с неясни имена и непроизносими места, които затрудняват историците да ги разберат напълно заради вечно променящите се имена от един език на друг.

Въоръженият конфликт, който е започнал със съперничеството и интригите между господарите анунаки, сега е пренесен върху човешките им последователи и се е превърнал в механизъм за съзнателен контрол заедно с религиозното почитане на анунаките, което вече е доказало, че е успешно в поддържането на реда сред не особено развитите хора.

Какъвто обаче е случаят в толкова много войни, нещата излизат от контрола на анунаките.

В история, напомняща на Ромео и Жулиета, внучка на Енлил на име Инана се омъжва за най-младия син на Енки Думузи с предпазливата благословия на двете враждуващи семейства. Когато обаче Думузи е убит, след като е арестуван от Мардук/Ра за нарушаване на нравствения кодекс на анунаките, Инана атакува Мардук/Ра.

За да се спре този конфликт, Мардук/Ра е съден за смъртта на Думузи. Тъй като не може да се докаже дали смъртта му е причинена умишлено или е случайна, се решава Мардук/Ра да бъде осъден на доживотен затвор в огромно, недостъпно място, чиито стени достигат небето. Ситчин идентифицира затвора на Мардук като Великата пирамида.



Той пише, че неговите преводи на шумерските текстове обясняват, че любопитната кладенчова шахта във Великата пирамида - озадачаващ, издялан на ръка тунел, свързващ слизащия надолу проход на пирамидата с нейния изкачващ се нагоре проход - е изкопана, за да се заобиколи огромния гранитен блок, който запушва възходящия проход, и да се спаси Мардук/Ра, след като присъдата му е отменена, но му е наредено да отиде в изгнание. Това залавяне, затваряне и предполагаемата смърт на египетския бог са разказани в древните египетски йероглифи.

Инана, далеч не удовлетворена от този обрат на събитията и желаеща властта за себе си, може да бъде отклонена единствено като й се даде контролът върху друг район, вероятно населението в долината на Инд. Руините в могилите, представляващи Мохенджо-Даро - най-големият град на цивилизация, датираща отпреди 2500г. пр. Хр. - са открити за пръв път на река Инд в южен Пакистан през 1922г. Макар и напълно - и странно - опустошени в някакъв предисторически период, строежа с печени тухли на сградите и предварителното планиране на града сочат според някои изследователи очевидна връзка с Шумер. Олфорд казва, че градът е населен от хора, наречени харапани, които ,,почитат едно женско божество, чието описание е изумително сходно на други образи на богинята Инана".

Независимо дали тази индуска богиня е била Инана, или не, тя продължава борбата си за власт според шумерските текстове и в крайна сметка замества Нинхарсаг сред основните водачи на анунаките. Тя също открива човешки хибрид, който използва, за да създаде нова империя. Този човек е Шару-Кин, известен повече като Саргон Велики. Смята се, че е наследник на човешка майка и баща от анунаките и той основава семитската акадска династия около 2200г. пр. н. е, която накрая обхваща цяла Месопотамия. Спомнете си, че Саргон твърди, че той - подобно на по-късния Моисей -е поставен в запечатана кошница от тръстика от майка си и е пуснат надлу по реката в търсене на безопасност.

,,Летописите на Саргон на завоеванията му описват Инана като активно присъстваща на бойните полета, но приписват на Енлил цялостното решение за мащаба на победите и разпростирането на териториите" - отбелязва Ситчин.

С падането на Саргон и Акадската империя Мардук/Ра се измъква от изгнанието и се опитва да си върне властта над Вавилон. Това води до променящи се съюзи, след като силите на Енлил и Инана се изправят срещу тези на Мардук и баща му Енки. Дори един син на Мардук на име Нергал или Ера, който обединил сили с Енлил, се изправя срещу него, превръщайки конфликта в истинска гражданска война.

Страхувайки се от амбициите на Мардук, анунаките убеждават Ану да позволи използването на седем могъщи оръжия, за които мнозина днес вярват, че са били тактически ядрени ракети, срещу Мардук/Ра. Всичко това става по някое време преди 2000г. пр. н. е.

На този етап библейският патриарх Авраам се появява в разказа. Според Ситчин Авраам далеч не е скитащият се юдей, както често широко се вярва. Той казва, че внимателното изучаване на различни текстове ясно сочи, че Авраам от Ур е висш шумер. ,,Идвайки в Египет, Авраам и Сара са заведени в двора на фараона; в Ханаан Авраам сключва договори с местните владетели" - отбелязва той. - ,,Това не е образ на номад, който плячкосва чужди селища, това е образ на персонаж с висок статус, който е умел в преговорите и дипломацията."

Освен това Авраам командва въоръжена армия, както се вижда в Битие 14: 14-16, където е записано как той взема 318 ,,обучени мъже", за да спаси племенника си Лот и семейството му от нахлуваща коалиция от армии, изпълняващи заповедите на Мардук.

Движейки се с очевидното намерение да завладеят отново космическата площадка в Синай, тези армии от север са отблъснати, преди да стигнат до Синай, и спират, за да плячкосват градовете Содом и Гомор в долината Сидим на южния бряг на Мъртво море, след като разгромяват царете им. Точно тук те вземат Лот за затворник, преди да се преместят на север, а там Лот е върнат, след като е спасен от Авраам.

Точно там светът може би е почувствал първата ядрена експлозия.




Ситчин посочва, че всъщност Авраам и неговите войни са тези, които спират мародерите на Мардук да не стигнат до Синайската космическа площадка в Ел Паран. Този подвиг носи похвали и благословия от Мелхиседек, както и съглашение с Яхве, идентифициран като Енлил. Олфорд твърди, че богът Авраам Яхве, първоначално ,,El Shaddai", или Бог на планините, може би е син на Енлил на име Ишку, известен и като Адад. Според Олфорд този анунак по-късно продължава да общува с избраните си хора чрез радио излъчвател-приемник, наречен в Библията Кивот на завета.

Боули също разглежда кивота като радио-устройство и смята за съществено, че кивотът трябва да се изпълни според много прецизни инструкции, преди плочите с Десетте божи заповеди да се поставят в него. ,,Може да се предполага, че плочите са съдържали източника на енергия, необходим за активиране на приемника-излъчвателя" - пише той.

Стих в Стария завет (Числа 7: 89) може би дори описва местоположението на говорителя на устройството: ,,Кога Моисей влизаше в скинията на събранието да говори с Господа, чуваше глас, който му говореше от очищилището, що е над ковчега на откровението между двата херувима, и му говореше".

Тъй като техните Енлилски ,,богове" не са успели да ги предпазят от нахлуващата коалиционна армия, царете на Содом и Гомор вероятно са преминали на страната на Мардук. Каквато и да е причината, Енлил и синовете му Нинурта и Адад години по-късно се подготвят да изстрелят ядрени ракети като акт на отмъщение.

В чест на миналата служба на Авраам обаче те решават да го предупредят. Както е описано и в Битие 18, Яхве идва при Авраам и го предупреждава, че градовете ще бъдат разрушени, защото са го загърбили. Доказателства, че разрушението на Содом и Гомор е планирано събитие, могат да се открият в това предупреждение и в пазаренето на Авраам с Яхве, като намалява броя на праведните хора, заради които градовете ще бъдат пощадени, от петдесет на десет.

Това предварително познание се свидетелства и от предупреждението, което Лот получава в Содом от два ,,ангела", макар че оригиналната староеврейска дума ,,Mal"akhim" всъщност означава само ,,пратеници". След известни проблеми със съседите заради посетителите, както е посочено в Битие 19: 12-13, двамата казват на Лот: ,,Кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града, - всички изведи от това място, защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред Господа, и Господ ни прати да го погубим."

Лот и роднините му бягат в планините, както са инструктирани, но огненият катаклизъм достига и до собственото му семейство. Според Генезис 19: 26 жената на Лот, която изостанала, се превърнала ,в солен стълб". Ситчин отбелязва, че оригиналната шумерска дума, интерпретирана от юдейските книжници като ,,сол", значи и ,,пара". Тогава жената на Лот се изпарила от експлозията, която погълнала Содом и Гомор. Лот и останалото му семейство може би са били защитени от гребена на хълм или нещо подобно. Шумерският текст ,,Erra Epos" цитира един от тези, криещи се зад разрушението, като кълнящ се: ,,Хората, които ще накарам да изчезнат, техните души ще се превърнат в пара". В атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки е често срещано някои от жертвите, защитени от първоначалния взрив, да оцелеят, докато незащитени хора, стоящи до тях, да се изпарят.

Междувременно Авраам, стоящ на мили в планините, гледа надолу и вижда стълб от плътен пушек, издигащ се като от пеш.

Друг резултат от атаката вероятно е бил пролом в южния край на Мъртво море, който не само покрива бомбардираните градове със солена вода, но създава и плитката южна част на морето под полуостров Лисан.

Ироничното е, че може би собственият син на Мардук е бил този, който е задействал ядрената атака, тъй като един вавилонски текст казва:,,Но когато синът на Мардук беше в земята на брега, Онзи-от-Злия-Вятър (Нергал) изгори равнината с топлина".

Доказателства за ядрения аспект на това разрушение идват от археологическите данни, че заобикалящите поселища внезапно са напуснати за няколко века около 2040г. пр. н. е. и че за изворната вода близо до Мъртво море и днес се установява, че продължава да съдържа вредни количества радиоактивност.

Заедно с опустошението на Содом и Гомор Синайската космическа площадка също е определена за ядрено разрушение, очевидно за да се попречи тя да попадне в ръцете на Мардук. Други мишени, незаписани и все още неоткрити, може би също са претърпели ядрени детонации.

Според Ситчин, Олфорд и други автори Синайската детонация предизвиква неестествените белези на полуострова, които все още могат да се видят от космоса, както и множеството обгорени скали в областта.

,,В източен Синай се откриват милиони опушени камъни, разпростиращи се на десетки мили. Тези камъни несъмнено са неестествени" - заявява Олфорд. - ,,Фотографиите ясно демонстрират, че скалите са опушени само на повърхността."

Ядрените взривове създават и неочаквани и трагични последици. Създава се радиоактивен циклон, който се движи на североизток през Месопотамия, изличавайки живота и слагайки край на шумерската цивилизация.

Конвенционалната история твърди, че могъщият Шумер, който внезапно се появява преди около шест хиляди години, просто изчезва също така внезапно, погълнат от новите империи на Вавилон и Асирия. Шумерските текстове разказват много по-ужасна история.

Според различни ,,ридания", преведени от изследователя на Шумер Креймър, в тях се казва: ,,На земята (Шумер) настана бедствие, непознато на човека, такова, което никога не е било виждано преди, на което не може да се устои. Огромна буря от небето... Унищожаваща земята буря... Зъл вятър като яростен порой... Яростна буря, придружена от пърлеща жега... През деня лишаваше земята от яркото слънце, вечер звездите не светеха... Хората, ужасени, не можеха да дишат, злият вятър ги сграбчваше, не им даваше и ден.. Устните се пълнеха с кръв, главите тънеха в кръв... Лицето избледняваше от Злия вятър. Той караше градовете да обезлюдяват, къщите - да обезлюдяват, конюшните - да обезлюдяват, кошарите се изпразваха... Караше шумерските реки да текат с вода, която е горчива, по неговите поля - да растат плевели, по пасищата - попарени растения... Така всички негови богове се изнесоха от Урок, страняха от него, скриха се в планините, избягаха в далечни равнини." Тази силна буря от радиоактивен прах унищожава първата велика цивилизация на света, оставяйки телата на населението ,,натрупани на купчини".

По това време подробните разкази за Шумер и неговите богове престават. Ще минат векове, преди цивилизацията и писмеността да избуят отново в Месопотамия, след като споменът за големия катаклизъм избледнее в мъгляви истории за кошмара.

,,Това, което в действителност се е случило" - обяснява Гарднър. - ,,е че оригиналните месопотамски писания са документирани като история. Тази история по-късно е пренаписана, за да формира основата за чужди религиозни култове - първо юдейството, а след това християнството. Деформираната догма - новата одобрена история - е толкова различна от оригиналните писания, че ранните разкази от първа ръка са получили етикета ,,митология."

Това е ядреният Армагедон на анунаките, а хилядолетната им колония Едем е взривена. Една теория гласи, че анунаките, шокирани от сътвореното от тях, се оттеглят в анклав в Синай, където повечето от тях вземат решение да се върнат у дома, може би оставяйки след себе си само временна сила.

За хората всичко това се е случило в древността - преди повече от четири хиляди години. За анунаките това е само малко повече от една година по тяхното време. Някои изследователи смятат, че спасителната мисия на анунаките може би все още пътува към Земята. Само времето ще покаже.

illuminatibg.blogspot.bg/2016/06/anunnaki.html