Студио шпионска лига/86

 

РАДЕВ, да се бориш с олигархията НЕ означава твоите копои в униформи да арестуват и пребиват жени, които ти снимат свинския кортеж! Тук НЕ е Москва, боклук нещастен и няма да превърнеш България в полицейска държава. Гери от Струмяни ли е големия враг? На Мондешки и Пеевски хората ги назначаваш даже в собствената си партия, на тях не смееш да посегнеш, страхливец долен, а арестуваш жени и възрастни хора!
За 13 години борба срещу свинете с БОЕЦ знам две неща:
Всеки управляващ боклук, който почне да се крие зад полицейските палки е пътник.
Полицейското насилие е последния стадий на мутризация и разпад на държавата.
А нас ни управляват същите мутри и мерзавци, както и до сега! Без разлика, абсолютно същите са.
Радев, ще си заминеш презрян, като Пеевски и Борисов и всички лъжци, крадци, корумпирани боклуци и кремълски слуги. И ще плащате за всички мерзости!
Радев, помниш ли, като с колегите от БОЕЦ те посрещнахме пред БНТ, като напусна президенството и тръгна да правиш партия? Там, на входа на БНТ те пресрещнах очи в очи. И видях страхът в очите ти, видях как ти треперят ръцете! Точно затова мутрите ти бият и не позволяват на хората да снимат, за да не видят гражданите какъв страхливец си! Същият, като Бойко Борисов и Пеевски! Абсолютно същият боклук. Скоро ще се срещнем пак и няма къде да се скриеш и всичките ти несеота и мутри няма да ти помогнат. Никой не е избягал от БОЕЦ!
Всички граждани на площадите и бой до дупка, до изриване на цялата прогнила кочина!
#БОЕЦ

Квантовата Декохерентност: Научното Обяснение за “Филтъра” на Реалността

 

Quantum Decoherence Theory: Why Don’t We See Parallel Worlds Colliding?

Въведение: Загадката на Стабилния Свят



В нашето пътешествие от Архитектурата на Реалността ние постоянно се сблъскваме с една зашеметяваща идея, подкрепена от квантовата физика: съществуването на безброй много паралелни реалности.

Идеята, че всеки възможен изход от всяка ситуация се разиграва в собствената си времева линия.

Това веднага повдига един огромен, логичен въпрос: “Ако всичко това е вярно, защо, по дяволите, не ги виждаме?”

Защо нашият свят изглежда толкова стабилен, толкова последователен, толкова… самотен? Защо не виждаме други версии на себе си, които са направили различни избори?

Отговорът се крие в един от най-важните, но и най-малко обсъждани принципи на квантовата механика. Един елегантен, почти магически процес, който действа като пазител на нашата реалност. Този процес се нарича квантова декохерентност .

В тази статия ще разгледаме този феномен. Ще видим как декохерентността е научното обяснение за това, което ние в нашата философия наричаме “филтърът на реалността” .

Ще разберем, че Вселената има вграден механизъм, който не предпазва от безкрайния хаос на мултивселената, за да можем да имаме смислено, фокусирано преживяване.
Част I: “Космическият Магьосник” – Какво е Декохерентност? (На прост език)



За да разберете декохерентността, първо трябва да си припомните най-странното правило в квантовия свят – суперпозицията .

Както говорихме, преди да бъде наблюдавана, една частица не съществува на едно-единствено място. Тя е “пълна от възможности”, която съществува във всичките си потенциални състояния едновременно . Една монета, която се върти, е едновременно и ези, и тура.

Теорията за “Многото светове” казва, че когато измервам монетата, Вселената се разделя на две – в едната тя е “ези”, в другата е “тура”. Но ако това е така, защо тези светове не са взаимодействат? Защо не ползвате другата версия на нас, за която монетата е била “тура”?

Тук на сцената излиза декохерентността .

Представете си, че квантовата суперпозиция е като перфектно оформен, деликатен сапунен мехур . Той е красив, цялостен и съдържа в себе си си отражението на всички възможности.

Сега си представяте, че “околната среда” е всичко останало – молекулите въздух, фотоните светлина, дори космическите лъчи, които постоянно ни бомбардират.

Декохерентността е процесът, при който сапуненият мехур (суперпозицията) се докосва до дори една-единствена прашинка от околната среда.

Какво се случва тогава? Мехурът се спуква .

По-точно, информацията за деликатната квантова “вълна” почти мигновено “изтича” и се заплита с трилиони частици от околната среда.

В този момент всички различни възможности (светове) се “заплитат” с напълно различни части от средата. Светът, в който монетата е “ези”, се заплита с един набор от фотони, а светът, в който е “тура”, се заплита с друг.

Резултатът е, че двете версии на реалността вече не могат да си “говорят”. Те вече не могат да намесват едно с другото. Те стават декохерентни – взаимно невидими.

Декохерентността не унищожава другите паралелни светове. Тя просто ги прави недостъпни за нас. Тя е “космическият магьосник”, който с едно щракване на пръсти покрива всички други реалности и оставя на сцената само тази, която преживяваме.

И този процес се случва с невъобразима скорост – за фемтосекунди (милионни части от милиардната част на секундата). Ето защо нашият голям, макроскопичен свят изглежда толкова стабилен, предсказуем и “класически”.

Ние никога не виждаме странната квантова реалност под повърхността, защото декохерентността е „изчистване” моментално.

Но ако този процес е просто хаотично взаимодействие със средата, къде е ролята на съзнанието?
Част II: Ти като “Точка на Избор”

И така, виждаме, че декохерентността е естествен, почти автоматичен процес, причинен от постоянното взаимодействие на всичко с всичко. Но ако е така, къде е нашето място? Дали сме просто пасивни наблюдатели на тази реалност, която случайно ще се “бетонира” за нас?

Отговорът е “не”. Ние сме много повече.

Макар декохерентността да е универсалният механизъм, съзнанието е катализаторът и навигаторът .

1. Съзнанието като Точка на Фокус: Представяте си мултивселената като извънкрайна радиостанция, която излъчва едновременно всички възможни песни.

Декохерентността е “шумът” между станциите, които ги прави отделни. Твоето съзнание е радиото, което може да се настрои само на една честота в даден момент.

Актът на твоето съзнателно наблюдение, на твоя фокус, е това, което “избира” която от безбройните възможни реалности да бъде “чута” и преживяна от теб.

2. Всеки момент е “Точка на Избор”: Това превръща всеки един момент от твоя живот в изключително могъщ акт на сътворяване. Всеки път, когато направиш избор – от това какво да закусваш до това дали да смениш работата си – ти не просто избираш действие.

Ти избираш времева линия . Твоят избор и целенасочени ефекти като магнит, който привлича и “заключва” стойността на квантовата реалност, докато декохерентността услужливо “скрива” всички останали от погледа ти, за да може да преживееш ти да е стабилно. Това е научен гръб на идеята “Ти си Архитект на Реалността” .

3. Свободната Воля като Квантов Феномен: От тази гледна точка, нашата “свободна воля” не е просто философска концепция. Тя е фундаментален квантов феномен. Тя е способността да не навигираме през безкрайното поле от възможности (суперпозицията) и да колапсираме едно от тях в нашата лична, преживелищна реалност.
Заключение: Да благодарим на Филтъра

След всичко казано, е лесно да погледнем на декохерентността като на ограничение. Като на досадна завеса, която ни пречи да видим безкрайните светове.

Но истината е, че тя не е наш враг. Тя е нашият най-голям съюзник .

Без декохерентността, ние щяхме да бъдем изгубени в една непоносима, хаотична “квантова супа” от безкрайни възможности, без да можем да преживеем нито една от тях смислено.

Декохерентността е това, което създава платното , върху което можем да нарисуваме картината на нашия живот. Тя е “филтърът”, който не предпазва от безкрайността, за да можем да се насладим на красотата на единичното.

Тя е мълчаливият, невидим магьосник, който работи неуморно всяка фемтосекунда, за да поддържа илюзията, че светът е стабилен, последователен и реален, за да може да шият Квантов Аз да има своята площадка за игра.

Вселената ни дава безкрайни потенциали. Декохерентността не дава стабилност. А ние, със своето съзнание, даваме избора .

И в този танц между тримата се ражда реалността.

https://kvantoviataz.com/kvantovata-dekoherentnost/

Квантов дарвинизъм – що е то?

Когато става въпрос за физическия свят, който ни заобикаля, научните изследвания са доказали, че размерът наистина има значение.

Докато „големите“ обекти, всичко от пясъчно зърно до галактика, спазват един набор от правила обхванати от класическата физика, малките обекти, като атоми и частици, спазват напълно различен набор от правила, откритие, което е родило квантовата физика около 1900 година.


Учените търсят начини да помирят тези две различни физики в продължение на десетилетия. И сега, теорията, предложена за пръв път от полския теоретик-физик Войчех Зурек през 2003 г., започва да показва потенциал за сближаване на двете физики. Това е квантов дарвинизъм.

Един от по-странните аспекти на квантовия свят е суперпозицията, способността на квантовата система да съществува в повече от едно състояние едновременно. Системата привидно само приема едно или друго състояние – преминавайки от квантовия свят към класическия. Това е моментът, в който я наблюдаваме.

Този процес се нарича декохеренция, а квантовият дарвинизъм прави опит да го обясни. Според тази теория, не нашето наблюдение е нещото, което принуждава квантовата система да приема едно или друго състояние.


Квантовият дарвинизъм предполага, че взаимодействието на системата с околната среда е причината за декохеренция. Това, казват защитниците на теорията на квантовия дарвинизъм, би обяснило защо не виждаме макро обекти в квантово състояние – те винаги са подложени на факторите на околната среда.

Що се отнася до това как околната среда има този ефект, според теорията на Зурек, квантовите системи приемат „състоянието на показалеца“. Това са специфични измерими характеристики, като например местоположението или скоростта на частицата.

Когато една частица взаимодейства с околната среда, всички суперпозиции на тези характеристики – алтернативни места или скорости – изчезват, оставяйки само състоянието на показалеца, което много хора могат да наблюдават, защото „отпечатва“ реплики от себе си върху околната среда. И тук идеята за дарвинизма влиза в играта: само най-приспособеното състояние – най-подходящото за неговата специфична среда – оцелява в процеса на декохерентност.

„Основната идея на квантовия дарвинизъм е, че почти никога не правим някакво директно измерване на каквото и да било“, заявява Зурек през 2008 г.


„[Околната среда] е като голям рекламен билборд, на който навсякъде плават множество копия от информацията за нашата вселена.“

Според нова статия в списанието Quanta Magazine, три различни групи изследователи са провели експерименти, за да тестват квантовия дарвинизъм, като търсят признаци, че квантовата система отпечатва реплики от себе си върху околната среда. И трите екипа продължават да тестват теорията.

„Всички тези проучвания виждат каквото се очаква, поне приблизително“, казва Зурек пред Quanta, „което означава, че вече сме на път да съчетаем физиката на голямото с физиката на много малкото“.

---------------------------------------

Как точно работи мисловният експеримент за квантово безсмъртие

Мисловният експеримент за квантово безсмъртие (произлизащ от експеримента за квантово самоубийство) е формулиран от Макс Тегмарк през 1997 г. Той има за цел да докаже, че Интерпретацията за многото светове на Хю Еверет е реалност, а не просто математическа абстракция.
Ето как работи експериментът стъпка по стъпка:

1. Устройството („Квантовият пистолет“)
Представете си апарат, който измерва квантовото състояние на една частица – например спина на електрон.Ако измерването покаже спин „нагоре“, пистолетът произвежда само „щракване“ (празен ход).
Ако измерването покаже спин „надолу“, пистолетът произвежда изстрел, който мигновено и безболезнено убива експериментатора.
Според квантовата механика, преди измерването електронът се намира в суперпозиция – той е едновременно и в двете състояния с вероятност 50/50.

2. Гледната точка на външния наблюдател
Ако вие стоите отстрани и наблюдавате експеримента, ето какво ще се случи според теорията на Еверет:
При първото пускане на апарата вселената се разклонява на две. В един свят апаратът щраква, а в друг – стреля.
Тъй като вероятността е 50%, вие имате равен шанс да се окажете в свят, където експериментаторът е жив, или в свят, където той е мъртъв.
Ако експериментът се повтори 10 пъти, вероятността ученият да оцелее във вашия свят е нищожна (\(1\) на \(2^{10}\) или под 0.1%). За вас той почти сигурно ще загине много бързо.

3. Гледната точка на експериментатора (Квантовото безсмъртие)
Тук идва парадоксът, предложен от Тегмарк. Какво преживява самият човек пред пистолета?Първо измерване: Вселената се разклонява. В клон А той умира. В клон Б той чува „щрак“ и остава жив. Тъй като мъртвото тяло няма съзнание, субективното преживяване на човека може да продължи само в клон Б.
Второ измерване: Вселената отново се разклонява. Човекът отново чува само „щрак“.
След 50 измервания: Външният наблюдател отдавна вижда труп. Но субективното съзнание на експериментатора преминава единствено през тези клонове на мултивселената, в които той е жив.
За самия себе си той ще чуе „щракване“ 50 поредни пъти с 100% сигурност, въпреки че математическата вероятност за това в една вселена е астрономически малка. За експериментатора пистолетът изглежда повреден, а той самият – безсмъртен.

Ключови уловки и критики
Тегмарк подчертава, че този експеримент изисква идеални условия, които в реалността са почти непостижими:Мигновена смърт: Смъртта трябва да настъпи по-бързо, на квантово ниво, преди съзнанието да успее да регистрира процеса на умиране.
Квантова изолация: Ако експериментаторът просто се нарани или остане инвалид, неговото съзнание ще продължи да съществува в състояние на страдание, което обезсмисля „безсмъртието“

---------------------------------------------

Какво представлява Интерпретацията за многото светове на Еверет

Интерпретацията за многото светове (Many-Worlds Interpretation или MWI), предложена от Хю Еверет през 1957 г., твърди, че всички възможни алтернативни истории и бъдещета са реални. Всеки път, когато се случва квантово събитие, вселената се разклонява на паралелни копия.
За да я разберете лесно, трябва да я сравните с традиционния поглед в науката.


Големият проблем: Квантовият колапс
В класическата (Копенхагенска) квантова механика една частица (например електрон) съществува в суперпозиция – тя е на много места едновременно, представена като математическа „вълнова функция“.
Когато учен направи измерване (погледне частицата), тази вълна внезапно „колапсира“ (изчезва) и частицата се появява само на едно конкретно място.Проблемът: Никой не знае защо и как точно измерването кара реалността да избере само един резултат, нито къде изчезват другите възможности.


Решението на Еверет: Нищо не изчезва
Еверет предлага радикално проста идея: Вълновата функция никога не колапсира. [1] Вместо това, самата реалност се разделя.
Когато измервате електрон, който може да бъде на място А или място Б:Вселената се разклонява на две паралелни вселени.
В едната вселена вие измервате, че електронът е на място А.
В другата вселена ваше точно копие измерва, че електронът е на място Б.
И двете вселени са напълно реални, но след разклоняването те вече не могат да си взаимодействат или да комуникират помежду си.


Главните принципи на Многото светове🧱 Няма специални „наблюдатели“: В Копенхагенската интерпретация хората (или измервателните уреди) имат магическата сила да променят квантовия свят чрез наблюдение. При Еверет хората са просто още една купчина квантови частици, които се подчиняват на същите закони и се разклоняват заедно с експеримента.
🌌 Една Универсална вълнова функция: Има само една гигантска математическа вълна, която описва абсолютно всичко в космоса (всички минали, настоящи и бъдещи вселени накуп).
🔀 Постоянно разклоняване: Вселената не се разклонява само при научни експерименти. Всяко радиоактивно разпадане, всяко слънчево изригване и всяко квантово трептение в атомите на вашето тяло създава нови клонове на реалността трилиони пъти в секунда.


Защо Макс Тегмарк и други физици я харесват?
Въпреки че звучи като научна фантастика, много съвременни физици (като Макс Тегмарк и Шон Карол) я подкрепят поради две причини:Математическа чистота: Тя не добавя изкуствени правила като „колапс на вълната“, а просто взема оригиналните квантови уравнения на Шрьодингер и ги прилага буквално към целия свят.
Обяснява Мултивселената: Тя дава логично обяснение защо нашият свят изглежда толкова перфектно настроен за живот – защото живеем в клона, където законите са позволили нашето съществуване.

-----------------------------------------------------

Да сравним Многото светове с теорията за Симулираната реалност


Сравнението между Интерпретацията за многото светове (MWI) на Хю Еверет и Теорията за симулираната реалност (Simulation Hypothesis), популяризирана от Ник Бостром, е изключително завладяващо. И двете концепции се опитват да обяснят странностите на нашата физическа реалност, но го правят от коренно различни позиции: едната чрез фундаментална физика, а другата чрез информационни технологии.
Ето как се съпоставят двете теории по ключови показатели:

1. Какво представлява реалността?Многото светове: Реалността е чисто математическа структура (както твърди и самият Макс Тегмарк). Всичко е съставено от квантови частици и вълнови функции. Паралелните светове са естествено физическо свойство на космоса.
Симулираната реалност: Реалността е код. Ние, нашите тела и звездите, които виждаме, сме просто битове информация (0 и 1), работещи върху суперкомпютър, създаден от по-напреднала цивилизация (програматори).

2. Обяснение на квантовите странности
Един от най-силните аргументи в полза на Симулацията е, че квантовата механика се държи точно като... оптимизиран софтуер за видеоигри.Суперпозицията и колапсът: В една видеоигра (като GTA или Minecraft) светът около вас не се рендира (не се изчертава в детайли), докато вашият герой не погледне натам – това спестява изчислителна мощност.Симулацията казва: Частиците са размити (в суперпозиция), докато не ги измерим, защото компютърът пести ресурс и изчислява точната им позиция само при нужда.
Многото светове казват: Няма пестене на ресурс. Компютър не съществува. Частицата е навсякъде, защото вселената просто се разклонява и изчислява всички възможности едновременно във физическия свят.

3. Концепцията за МултивселенатаМногото светове: Има една-единствена „Универсална вълнова функция“. Разклоненията стават автоматично и непрекъснато на базово физическо ниво, създавайки безкраен брой паралелни версии на самите нас.
Симулираната реалност: Мултивселената тук би означавала, че извънземните програматори са пуснали няколко симулации едновременно (например с леко променени параметри, за да видят какво ще се случи, точно както ние пускаме симулации на климата или икономиката).

4. Изчислителни ограничения (Проблемът за ресурсите)Многото светове: Няма ограничения. Пространството и математическите възможности са безкрайни. Природата не се интересува колко „памет“ отнема създаването на нова вселена.
Симулираната реалност: Има твърд лимит. Всеки компютър, колкото и мощен да е, има ограничена памет и процесорна мощ. Ако цивилизацията под нас създаде своя симулация (симулация в симулацията), базовият компютър в реалния свят в крайна сметка ще забие или ще прегрее.


Къде се пресичат двете теории?
Макс Тегмарк често говори и за двете идеи. В своята „Хипотеза за математическата вселена“ той твърди, че физическият свят не просто се описва от математиката, а Е математика. В този смисъл разликата между физическа вселена, подчиняваща се на математически закони (MWI), и перфектно написана компютърна симулация, работеща по математически алгоритми, става почти нулева. И в двата случая ние сме изградени от информация.

-------------------------------------------------

Какво представлява теорията за квантовата декохеренция, по която Тегмарк също работи активно.


Квантовата декохеренция е фундаменталният физичен процес, който обяснява защо странният квантов свят изглежда толкова нормален, твърд и предвидим за нас в ежедневието.
Тя дава липсващото звено в теорията на Хю Еверет: обяснява как точно и защо вселената се разклонява на паралелни светове, без да е необходим „колапс на вълната“.
Макс Тегмарк прави някои от най-важните математически изчисления в тази област през 90-те години на XX век.


Големият парадокс: Защо котките не са живи и мъртви едновременно?
В микросвета една изолирана квантова частица може да бъде в състояние на кохеренция – това означава, че нейните вълни са перфектно синхронизирани и тя може да бъде на две места едновременно (суперпозиция).
Но когато сглобим тези частици в големи обекти (като котка, ябълка или човек), тази суперпозиция изчезва. Ние никога не виждаме футболна топка, която е едновременно вкарана във вратата и аут. Защо?


Какво всъщност е декохеренцията?
Декохеренцията е процесът, при който квантовата система губи своята изолация и се „заплита“ с околната среда.
Никое тяло в реалния свят не е напълно изолирано. Върху него постоянно падат фотони (светлина), удрят се въздушни молекули или просто излъчва топлина.
Когато една квантова частица влезе в контакт с околната среда, тя се сблъсква с трилиони атоми.
Информацията за нейната суперпозиция се „размива“ и се разпръсква в околната среда като вълни в океана.
Поради това разпръскване на информация, различните квантови възможности губят синхрон (декохерерират) и спират да си взаимодействат.


Връзката с Многото светове: Как се разклонява реалността?
Преди откриването на декохеренцията, критиците на Еверет питаха: „Ако вселената се разклонява, защо не усещаме това разклоняване и защо паралелните светове не се сливат обратно?“
Декохеренцията дава физическия отговор:
Когато апаратът измери квантовата частица, той се заплита с нея. След това въздухът в стаята се заплита с апарата, а ученият се заплита с въздуха.
Този процес се разпространява със скоростта на светлината. Той превръща едната вселена в два напълно изолирани паралелни клона. Декохеренцията действа като физическото „лепило“, което разделя световете толкова чисто, че те никога повече не могат да си повлияят.


Приносът на Макс Тегмарк: Колко бързо става това?
През 2000 г. Макс Тегмарк публикува изключително важен научен труд, в който изчислява скоростта на декохеренция в човешкия мозък. По това време някои учени (като Роджър Пенроуз) твърдяха, че съзнанието ни работи като квантов компютър благодарение на квантови суперпозиции в невроните ни.
Тегмарк използва уравненията на декохеренцията и доказа математически, че:Мозъкът е твърде топъл, мокър и пълен с движещи се частици.
Декохеренцията в невроните настъпва за умопомрачително кратко време – около \(10^{-13}\) до \(10^{-20}\) секунди.
Това е трилиони пъти по-бързо, отколкото мозъкът може да обработи каквато и да е мисъл.
С това изследване Тегмарк доказа, че човешкият мозък работи като класически, а не квантов компютър, защото декохеренцията моментално унищожава всякакви квантови суперпозиции в него.

Как теорията за декохеренцията помага на учените днес да строят истински квантови компютри?

Теорията за декохеренцията е едновременно най-големият кошмар за инженерите, които строят квантови компютри, и най-елегантното решение на най-известния парадокс във физиката.
Ето как декохеренцията отговаря и на двата въпроса:


1. Как декохеренцията помага за строежа на квантови компютри?
В квантовите компютри информацията се съхранява в кюбити (quantum bits или qubits). За разлика от обикновените битове, които са 0 или 1, кюбитите могат да бъдат в суперпозиция – и 0, и 1 едновременно. Това им позволява да изчисляват огромни масиви от данни паралелно.
Проблемът:
За да изчисляват, кюбитите трябва да останат в състояние на кохеренция (перфектен квантов синхрон). Но както изчисли Макс Тегмарк, околната среда постоянно атакува кюбитите. Дори едно минимално трептение на топлина, магнитно поле или преминаващ фотон кара кюбитите да декохерерират – те губят квантовите си свойства и се превръщат в обикновени, бавни 0 и 1. Компютърът прави грешка и забива.
Как теорията помага на учените днес?🥶 Криогенно охлаждане: Разбирайки, че топлината (движението на атомите) е основен източник на декохеренция, инженерите охлаждат квантовите компютри (като тези на IBM и Google) до температури, близки до абсолютната нула (\(-273.15^{\circ }\text{C}\)) – по-студено от дълбокия космос.
🛡️ Вакуум и изолация: Кюбитите се затварят в специални камери с брутален вакуум и магнитни щитове, за да се предотврати всякакъв контакт с външни частици, които биха предизвикали декохеренция.
🧮 Квантова корекция на грешки (Quantum Error Correction): Понеже е невъзможно декохеренцията да бъде спряна на 100%, учените използват математическите модели на декохеренцията, за да създадат алгоритми, които улавят и поправят грешките в движение, преди системата да е загубила квантовата си информация.


2. Как декохеренцията решава парадокса с Котката на Шрьодингер?
Оригиналният парадокс на Ервин Шрьодингер (създаден през 1935 г.) гласи: ако поставим котка в затворена кутия с радиоактивен атом и отрова, която се задейства при разпадането му, котката трябва да бъде едновременно жива и мъртва (в суперпозиция), докато не отворим кутията и не погледнем вътре.
Решението на декохеренцията:
Декохеренцията доказва, че не е нужно човек да отваря кутията, за да изчезне суперпозицията. Котката никога не е била в състояние „жива и мъртва едновременно“.Котката е твърде голяма: Котката не е изолирана квантова частица; тя е изградена от около \(10^{26}\) атома.
Постоянно взаимодействие: Котката диша въздух в кутията, тялото ѝ излъчва топлина (инфрачервени фотони), а атомите ѝ се удрят в стените на кутията.
Моментален избор: Дори кутията да е перфектно запечатана за нас, вътре в нея въздухът и самата кутия постоянно „измерват“ състоянието на котката чрез трилиони сблъсъци в секунда.
Декохеренцията настъпва за частица от секундата. Околната среда вътре в кутията моментално кара вълновата функция да се разклони: в единия физически клон котката е жива, в другия е мъртва. Когато ние отворим кутията, ние просто разбираме в кой от двата вече обособени свята се намираме. Самият парадокс изчезва, защото природата прави своя избор чрез декохеренция много преди човекът да погледне.

-------------------------------------------------

Хипотезата за математическата вселена на Макс Тегмарк (Ниво IV Мултивселена), която обединява всичко това.



Хипотезата за математическата вселена (Mathematical Universe Hypothesis или MUH), предложена от Макс Тегмарк, е една от най-радикалните и провокативни идеи в модерната космология. Тя формира т.нар. Мултивселена от Ниво IV – най-висшето и всеобхватно ниво в неговата класификация.
Накратко, Тегмарк твърди следното: Нашата физическа реалност не просто се описва от математиката, тя Е математика.


Главната идея: Външната реалност е математическа структура
Тегмарк започва от една проста научна позиция: съществува Външна физическа реалност (External Reality Hypothesis), която е напълно независима от нас, хората, и нашето човешко съзнание.
Ако тази реалност съществува независимо от нас, тогава нейното пълно описание не трябва да съдържа никакви човешки концепции (като думи, цветове, усещания). Когато премахнем всички човешки езикови обвивки от физиката, остават само математически структури – числа, уравнения, вектори, геометрични пространства и симетрии.
Тегмарк прави следващата радикална стъпка: Ако нещо има абсолютно същите свойства като математическа структура, тогава то е математическа структура. Вие, компютърът ви, планетата Земя и Млечният път сме просто сложни геометрични и алгебрични обвързаности в гигантско математическо пространство.


Какво е Мултивселената от Ниво IV?
Докато предишните нива на Мултивселената (включително Ниво III на Хю Еверет) споделят едни и същи фундаментални закони на физиката (просто с различни изходи или начални условия), Ниво IV променя самите закони.
Според Тегмарк, всяка математическа структура, която е логически възможна, съществува физически като реална вселена.Има вселена, базирана на триизмерна евклидова геометрия.
Има вселена, където времето има две измерения, а пространството – само едно.
Има вселена, управлявана от съвършено различна алгебра, където няма квантова механика, а законите на Нютон са абсолютно точни.
Има вселени, които са толкова абстрактни математически обекти, че човешкият мозък дори не може да си ги представи графично.
Ние живеем в тази конкретна вселена (със своите три пространствени измерения, теория на относителността и квантова механика) просто защото тази математическа структура е достатъчно сложна, за да позволи появата на „самоосъзнаващи се подструктури“ (каквито сме хората). Това е върховната форма на т.нар. Антропен принцип.


Как това обединява всичко, за което говорихме?
Хипотезата за математическата вселена свързва в единен възел Квантовата механика, Многото светове, Декохеренцията и Симулацията:Квантовите светове на Еверет: В рамките на Ниво IV, Интерпретацията за многото светове на Еверет (Ниво III) е просто едно специфично математическо разклонение на Универсалната вълнова функция. Тя съществува, защото уравненията на Шрьодингер са чиста математика, а математиката винаги е реална.
Декохеренцията: Декохеренцията е просто геометрично разделяне на вектори в безкрайно-мерно математическо пространство (Хилбертово пространство). Тя обяснява как една голяма математическа структура се разделя на две изолирани подструктури.
Решаването на спора за Симулацията: Ако реалността е чиста математика, тогава разликата между „истински физически свят“ и „перфектна компютърна симулация“ изчезва. Компютърният код е математика. Физическите закони са математика. Дали една вселена се „изчислява“ на извънземен компютър, или просто съществува като вечно математическо уравнение извън времето, няма значение – субективното усещане за живот вътре в нея е абсолютно едно и също.

През 1897 г. е проведен един от най-потулваните референдуми в историята - референдумът за новата форма на Земята.

По онова време старата Земя вече била силно износена и трябвало да бъде подменена. Основният спор не бил дали да има нова Земя, а каква форма да ѝ се даде.

На бюлетината имало три възможности:

А) Плоска - евтина за производство, лесна за картографиране и без излишна кривина.
Б) Сферична - по-скъпа, но удобна за въртене и международен транспорт.
В) Да се запази сегашната форма до следващия референдум.

Плоската форма спечелила убедително.

Само че няколко големи морски държави отказали да признаят резултата, защото вече били инвестирали огромни средства в глобуси, навигационни системи и сферични учебни помагала. След месеци преговори бил постигнат компромис: Земята физически да остане плоска, но официално да се води кръгла.

Точно затова старите карти от края на XIX век изведнъж започват да изчезват, а малко след това глобусите масово навлизат в училищата.

Граница, Таки, паркинги. Кой е Размиг Чакърян – Ами, когото Радев посочи като недосегаем

 

Колаж с архивна снимка на Ами прд ресторант "Келари" в кв. Драгалевци



Размиг Чакърян – Ами има малко снимки, но много „златни бизнеси“. Близки до него фирми държат „златната локва“ и „златната лаборатория“ на „Капитан Андреево“. Свързани фирми контролират и „златните паркинги“ по границите. А историята му върви ръка за ръка с тази на Къро и Таки и някогашните силови групировки

В понеделник лично премиерът Румен Радев спомена името на Размиг Чакърян – Ами. От думите му се разбра, че намереният мощен GPS заглушител при акция в софийския квартал „Драгалевци“ е свързан именно с Ами.

Негов е и имотът с ресторант „Келари“, който Радев нарече „имението на Ами“. Разследващите съобщиха, че при операцията са иззели и оръжия и боеприпаси. Обиск имаше и в къща близо до „Капитан Андреево“ на границата с Турция.

Радев каза, че „до неотдавна тези хора и българската политическа класа са били едно цяло, защото полицията е стояла отпред да ги пази“.

Вътрешният министър Иван Демерджиев потвърди също, че пред имота в „Драгалевци“ е пазела и полицейска патрулка. И също като Радев заговори за „политически чадър“.

От опозицията обаче им припомниха, че по време на управлението на служебния кабинет на Гълъб Донев, назначен от Радев, беше направен пропуск в полза на Ами. Този пропуск на държавата тогава удължи контрола на фирма, свързана с него и издирвания за наркотрафик Таки, върху фитосанитарната лаборатория на „Капитан Андреево“.

Но лабораторията на пункта с Турция е само един детайл от доходоносната мрежа от бизнеси по границите, която се свързва с Ами. В нея влизат и казина, буферни паркинги, а в миналото – и „златната“ локва“ за дезинфекция. Кой е Ами и какво знаем за него?
Бой по журналисти

Още преди името му да започне да се свързва с бизнеси по границата, Размиг Чакърян – Ами попада в новините заради случай на нападение над журналисти.

През 2017 г. репортерите от Нова телевизия Мария Милкова и Огнян Пенев са нападнати на магистрала „Тракия“ от 6-7 мъже, сред които и Чакърян. Причината е, че колата на журналистите се оказва пред техните два автомобила. Mъжете им присветват, засичат ги и се опитват да ги изтласкат от пътя. После изскачат от колата и започват да бият Пенев.

Един от биячите взима телефона на Милкова, когато тя се опитва да звънне на 112. Именно това според медийните публикации тогава е Размиг Чакърян – Ами.

Всички нападатели са обявени за издирване, но единствено Ами така и не е открит. Останалите шестима са задържани.
Връзката с Таки и Къро

Оказва се, че мъжете са охранители от няколко фирми, сред които „Омега 69“. В миналото тя е била собственост на бившата съпруга на Красимир Каменов – Къро, за когото ще стане дума след малко.

Медийните публикации тогава съобщават, че Ами има няколко фирми, една от които се занимава с хазарт и има казино по границата с Турция. Освен това той е съдружник и в тържището за плодове и зеленчуци – „Борса Слатина – Къра“ ЕАД. Това е друга от връзките на Ами с Къро.

През годините името на Красимир Каменов – Къро се споменава често в комплект с това на бизнесмена Христофорос Аманатидис – Таки, издирван в миналото от Интерпол за наркотрафик. И двамата са свързани със силовите групировки от 90-те години в България.

Неофициално името на Къро също се свързва с наркотрафик. В началото на 2020 г. полицията залови пратка от 100 кг кокаин в кашони с цитрусови плодове в борсата в „Слатина“.

През 2023 г. Къро беше убит в Южна Африка. След убийството му тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев потвърди публично, че има данни за конфликт между Къро и Ами.

„Не е ясно в кой момент е настъпил разрив между Аманатидис и Каменов, но Чакърян очевидно се е еманципирал и се смята по-скоро за доверен човек на Таки“, написа тогава „Капитал“.
Петьо Еврото

На този фон малко след убийството на Къро МВР проведе акция в същия ресторант „Келари“ в „Драгалевци“, където сега беше намерен силният GPS заглушител.

Неофициално беше съобщено, че основната цел на операцията през 2023 г. е била да бъде задържан Петьо Петров – Еврото. Това е безследно изчезналият бивш шеф на столичното следствие. Той беше главно действащо лице в разследването на АКФ „Осемте джуджета“ за злоупотреба с влияние и водене на предполагаема престъпна група за изземване на бизнеси.

Опитът за задържането му обаче не беше успешен. Според неофициалната информация тогава Петров е успял да избяга, използвайки тунелите под заведението, което сега премиерът Радев нарече „имението на Ами“.

Но основната тема, по която се чува името на Ами през всички тези години, е граничният пункт „Капитан Андреево“. Това е най-големият пропускателен пункт между България и Турция.

Дълго време той се смята за „зона на контрол“ на Къро, а Ами е само негово „доверено лице“, пише „Капитал“.

Няколко печеливши бизнеса там първоначално са експлоатирани от Къро, но впоследствие надделява Таки чрез Ами. Става дума за дейности, които би трябвало да се извършват от държавата, но вместо това са отдадени на частни компании, които трупат милиони.

Първият такъв „златен“ бизнес е дезинфекцията на автомобили, влизащи от Турция.

Според разследвания на Бърд и „Капитал“ фирма, свързвана с Къро и Ами, получава правата над „златната локва“ през 2013 г. по време на управлението на ГЕРБ. Това става на тъмно и без обществена поръчка, показа разследване на Генка Шикерова и Антикорупционния фонд през 2019 г.

По-късно се разбра, че касовите апарати на фирмата изобщо не са били свързани с Националната агенция по приходите.

Държавата си върна контрола върху дезинфекцията по границата през 2023 г.
Лабораторията на „Капитан Андреево“

До това се стигна едва след като друга схема на същата граница беше публично осветена.

През 2022 г. правителството на Кирил Петков опита да върне на държавата лабораторния контрол на „Капитан Андреево“. Това е задължителното тестване на храните, влизащи в Европейския съюз от Турция.

Въпреки че отново става дума за дейност, която трябва да се извършва от държавата, този контрол беше възложен на частната фирма “Евролаб 2011” без конкурс. Опитът на правителството през 2022 г. да върне дейността на държавата доведе до разкрития за заплахи и предлагани подкупи.

А проверки на „Капитал“ и Бърд показаха връзки на фирмата с Таки и Ами.
Пропускът на кабинета „Донев“

След свалянето на кабинета на Кирил Петков от ПП-ДБ казаха, че разкритията за лабораторията на границата са били една от причините за падането на правителството. То беше свалено след действия на ИТН на Слави Трифонов.

Сега от „Продължаваме промяната“ (ПП) припомниха, че един от депутатите от ИТН, които критикуваха тогавашното правителство, беше Пламен Абровски. Днес той е министър на земеделието в кабинета на Радев.


„Целта на цирка не е да се сложи ред на границата, а една частна фирма да се замени с друга“, твърдеше през 2022 г. Абровски.

От ПП припомниха още, че през 2023 г. по време на служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от Радев, Агенцията по храните (БАБХ) направи явен пропуск в полза на частния монопол на границата.

Тогава Върховният административен съд отказа да разгледа жалбата на БАБХ срещу решението, което позволяваше свързаната с Ами „Евролаб 2011“ да остане на границата с Турция. Това стана, след като агенцията изпусна срока да внесе таксата от 70 лева, за да обжалва решението.
Буферните паркинги

Но освен всичко това множество журналистически разследвания свързаха Ами и с буферните паркинги по границата в „Капитан Андреево“, Русе и Видин.

Това са паркингите за тирове на излизане от България към Турция и Румъния. Институциите казват, че те не са задължителни. Но шофьорите на камионите свидетелстват, че са принуждавани да се отбиват в тези паркинги дори и да не искат. Там те са карани да плащат такса за престоя, която възлиза на милионна печалба за фирмата оператор.

Още преди години стана ясно, че Ами е официално един от собствениците на тези паркинги. Проверка на Свободна точка в Търговския регистър показа, че към днешна дата той продължава официално да фигурира като собственик.

Това става през неговата фирма „Прогресив Билдинг 2016“, която има дял в дружеството „Ай Би Ти Ти“. „Ай Би Ти Ти“ от своя страна е собственик на паркинга на „Капитан Андреево“.

Другите акционери в “Ай Би Ти Ти” са собственост на фирма на покойния финансист Емил Хърсев. Дружеството има още един паркинг – на граничния пункт Лесово.

Адресът на „Ай Би Ти Ти“ пък е в същия комплекс в квартал „Драгалевци“, в който се намира и обискираният преди дни ресторант „Келари“.Засилено полицейско присъствие около ресторант „Келари“ в квартал „Драгалевци“. Снимка: БТА
Паркингът в Русе

Доходоносната схема от южната граница впоследствие беше копирана и на северната. Там през 2023 г. първо беше изграден буферен паркинг преди граничния пункт на „Дунав мост 1“ в Русе.

Той беше построен на общински имот, отдаден от Общината на търг със само двама участници, които се оказаха свързани помежду си. Единият беше „Ай Би Ти Ти“, а другият – „Тир Паркинг Русе” ООД.

Спечели второто дружество, а малко след това негов собственик стана Емил Хърсев. Именно през него личи свързаността с Ами според разследване на Антикорупционния фонд.

След като България влезе в Шенген обаче, граничният контрол с Румъния отпадна. С това отпаднаха и опашките по тази граница и съответно бизнес моделът с паркингите там спря да бъде печеливш.

На този фон в началото на тази година кметът на Русе предложи Общината да купи паркинга за 10 млн. евро. След протести това не се случи.

Паркингът във Видин

По същата схема доскоро работеше и паркингът до „Дунав мост 2“ във Видин. Той е собственост на фирмата “Данубия логистик Видин”. Тя няма друга дейност и е собственост на македонски гражданин без друг известен опит в бизнеса. Връзките обаче водят отново към мрежата на Ами.

Въпросният македонски гражданин купува „Данубия логистик Видин“ от друг собственик – фирмата “Паркинг Капитан Андреево”. За известно време през 2022 г. адресът ѝ за кореспонденция е бил на буферния паркинг за тирове на граничния пункт “Капитан Андреево”.

Според разследване на Капитал дружеството е оператор на този паркинг.

Светофар отклонява тировете, а на платното стоят хора, които ги насочват към паркинга на границата във Видин. Колаж


Освен това се откриват косвени връзки на „Данубия логистик Видин“ и с фирмата „Ай би Ти Ти“, в която Ами контролира дял.

И двете фирми са представлявани от адвокат Ивайло Велинов, който според разследване на Капитал е бил адвокат и на фирмата “Евролаб 2011”.

Самият Ами заведе няколко дела срещу сайта Бърд заради разследванията му, разказващи за връзките му с бизнесите по границата. Ами води и дело срещу бившия зам.-министър на земеделието Иван Христанов.

Съдът на първа инстанция определи, че при повечето от тях става дума за „дела шамари“. Тоест искове, които целят цензура, сплашване, финансов и психологически натиск с краен ефект заглушаване на критичния глас на журналистите и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.

https://svobodnatochka.bg/

С тези джамъри/заглушители да не излезе само, че Ами и Таки са агенти на ДАНС. Просто предупреждавам.
И сега МВР да се чуди как да върне джина обратно в бутилката, защото Пламен Тончев отново е начело на ДАНС. Защото репутационната щета е лично за Радев.
Както при убийството в Петрохан.
Защото „застрашените“ лица, които имат нужда от подобни заглушители — уж за да се пазят от бомби, активирани дистанционно — не са един или двама. А като гледам Ами и Таки, изобщо не изглеждат притеснени от МВР и ДАНС, но са притеснени от споделяне на съдбата на Алексей Петров, Къро, Нотариуса и т.н.
Защото всеки път когато на повърхността изплува надеждата, че този път ще бъде различно и винаги се намират "по-висши" съображения, нещата да се потулват.
Продават на публиката лесните обяснения, че всичко е ДС - първо, втора, трета цедка. А то си мафия от нов тип - симбиоза между престъпници, институции и власт. Чиято основна цел е да пази себе си от истински реформатори

#IlianVassilev

Студио шпионска лига/85

 

Разтърсващ анализ как САЩ, британците, Путин и Ердоган ползват лигавия богаташ Румен Радев, за да вършеят у нас


Според Мехди Рахими, директор на иранската парламентарна агенция, държавата Иран е получила предложение да се присъедини към отбранителния Пакт от Мека, който сключиха Турция, Саудитска Арабия и Пакистан. Това е важна новина, ако не е дезинформация.

В същото време изтече и новината, че Асим Мунир, началникът на пакистанската армия, ще посети Техеран. В обединението на Турция, Саудитска Арабия и Пакистан прозира дългият и сложен неоимперски план за връщане на глобални позиции на Великобритания.

Британците не разполагат със своя незаобиколима военна мощ, но те са много добри стратези, които умело боравят с чужда военна сила, доктрина и статут на хегемония, както наблюдавахме съвсем доскоро. Британците се вплитаха чудесно в американската глобална доминация, чийто чадър им даваше възможност да подреждат своите и чуждите неща. Центърът им на влияние в САЩ обаче беше поставен под въпрос, а промяната във външната политика на Америка разкодира нови инструменти за влияние.

Европа е в упадък, Балканите са граничен терен за следващо предизвикателство срещу Русия, която ще бъде поставена в безкрайно дразнение. Включително чрез тероризъм, специални операции, и колабиране на търговията със суровини. Логично е да бъдат активирани и регионални играчи като Турция, които ще трябва бавно да изтласкат влиянието на РУСКИЯ ОЛИГАРХИЧЕН АКТИВ от територията на България.

Това е добре обмислена стратегия, която има шанс да бъде успешна, защото стъпва върху исторически факти и налични възможности. Русия следва да се лиши от съюзници и взаимовръзки. И Турция ще се яви подходящ интервенционист, който измества конкурентното влияние на българския терен, включително с икономическа инфраструктура, конструирайки идеята за суровинен хъб от смесени доставки, и други мегапроекти, като находища, далекопроводи за електроенергия, магистрали, разширяване на газовата инфраструктура за входен капацитет и пр.

Турция е обект на внимание от двата фактора – западен и източен – и аз дълбоко се съмнявам, че дълго ще издържи в това разкрачено положение. Около Турция обаче има още една линия – Израел – фактор, който е способен на сложни стратегии, решителен е и обичайно доказва, че е ефективен. Както знаем Ердоган се превърна в мишена на Израел, заради действията си в Сирия.

В тази свръхсложна обстановка ни управляват случайно попаднали хора в парламента, лигави проксита на пишман богаташи, подрастващи „политици“, наринати с лопатата в листите на „Прогресивна България“.

Кабинетът ни е съставен от хора, които са лесно манипулируеми. Разчитат на контролирания вот с машините, и си въобразяват, че това ВИНАГИ ще продължава в тяхна полза. Машините представляват ПРИНУДА ЗА ДЕЙСТВИЯ върху кабинета. Всяко действие отвън, което ПОМАГА да победиш някого със схема, може и да те разгради, когато пожелае, ако си несговорчив спрямо поставения интерес.

Силата отвън, която те вдига, те слага и под контрол. На нашия терен играят САЩ, все по-слабо като директно изразяване, Великобритания, все по-активно като недиректно изразяване, Турция, все по-надълбоко и необратимо, Русия, все по-сложно и объркано, Израел, все по-ефективно и на парче.

Радев изобщо няма представа накъде ни води. По-фокусираните от него навигатори му позволяват да се замайва с егото си, да трупа пари в битието си, което е идеалната хранителна среда за придвижване на външни стратегически задачи. Когато премиерът е доволен, той е обезсмислен, сетивата са му притъпени, а и без това няма потенциал за дълбоко проникване в това какво всъщност се случва с България, и какво ще получим в крайна сметка.

Анализ на Калина Андролова

23 МИЛИОНА ЕВРО В БЮДЖЕТА "ЖЕЛЯЗКОВ", ИЗВЕДНЪЖ СТАНАХА 80,65 МИЛИОНА В БЮДЖЕТА "РАДЕВ"... И ПОСЛЕ МИНИСТЪРЪТ ЩЯЛ ДА "ПРЕГОВАРЯ"?!
Днес ще ви разкажа, как проект за модернизация на Военноморска база Варна, стигна до договор за 80,65 млн. евро, след като първоначалните оценки са били многократно по-ниски, а днес самото Министерство на отбраната признава, че има проблем с изпълнението и търси преструктуриране на етапите.
Ще го обясня бавно.
Много бавно.
Защото явно на българския данъкоплатец, дори и нещо елементарно, трябва да му се обяснява най-вече бавно и по много :
ДЪРЖАВНИЯТ БЮДЖЕТ Е ЗАКОН!
На управляващите няма нужда да обяснявам, какво е бюджет.
Те много добре знаят!
Знаят, че държавният бюджет е закон.
Знаят, че след приемането му държавните органи са длъжни да го изпълняват!
Знаят, че бюджетните параметри не са някаква ориентировъчна оферта, написана с молив, която военният министър Димитър Стоянов, после може да трие и поправя според това, как вървят преговорите.
Знаят го прекрасно.
Българският данъкоплатец, също трябва да го разбере и запомни!
И точно затова въпросът е толкова неудобен и неприятен.
За управляващите!
Става въпрос за Проект за ремонт и удълбочаване на военната пристанищна инфраструктура във Варна, който започва с многократно по-ниска прогнозна стойност при последното редовно правителство на Росен Желязков, за да стигне колосалното почти четворно увеличение, при правителството на Румен Радев.
В бюджетните документи на кабинета "Желязков", за този проект е записана стойност от около
23 МИЛИОНА ЕВРО!
Правителството на Желязков обаче, подаде оставка и след няколко месечно управление на служебно назначен кабинет, на власт дойде
Румен Радев!
След дълги контракции, чак на третия месец от управлението си, кабинетът Радев най-после роди нов бюджет.
В бюджета на Радев обаче, виждам, че цената за същия този проект за ремонт и удълбочаване на военната пристанищна инфраструктура във Варна, е набъбнала близо три пъти :
67 210 352,71 ЕВРО БЕЗ ДДС
или
80 652 423,26 ЕВРО С ДДС!
Обърнато в левове (правя го, защото много от българите, още пресмятат и сравняват еврото с левове), това пряви над 157 МИЛИОНА ЛЕВА!
Къде са 23 милиона - къде са 67,6 милиона?
Това са 44,6 млн. евро разлика, без ДДС - над 87 млн. лева по груб курс 1,95583 - а с ДДС, стават над 80 милиона.
И тук аз няма да обяснявам защо се е получила тази огромна разлика.
НЕКА РУМЕН РАДЕВ ОБЯСНИ!
В парламента действително е заявено, че проектът е свързан с ремонта на пристанищната инфраструктура и удълбочаването на акваторията за нуждите на бойни кораби на Алианса.
Тук вече трябва да се зададат няколко много конкретни въпроса :
Какво точно е било включено в първоначалните 23 млн. евро?
Какво допълнително е включено и въобще включвано ли е нещо друго, за да се стигне до колосалната сума от 67,6 млн. евро?
Има ли ново техническо задание?
Има ли нова количествено-стойностна сметка?
Кога е сключен договорът и за каква сума?
Кой е възложителят?
Коя е фирмата изпълнител?
И най-важното - защо държавата трябва да предвиди десетки милиони допълнително, ако впоследствие, военният министър Стоянов излиза и твърди, че цената може да бъде предоговорена НАДОЛУ?
Румен Радев трябва да обясни и друго - вътре в тази сума има включени едни
6 110 032,06 евро - "непредвидени разходи"!?
Каква е разбивката на тези 6,110 млн. евро "непредвидени разходи"?
Какво означава "непредвидени разходи"?
Срокът е 780 дни, а договорът предвижда 3% авансово плащане.
Видях, че поръчката е проведена по специален ред, заради определянето на проекта като свързан с основен интерес, свързан със сигурността на страната!
Разбирам необходимостта от защита на чувствителна военна информация, но
СЕКРЕТНОСТТА НА ВОЕННИТЕ ДАННИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЕКРЕТНОСТ ЗА РАЗХОДВАНЕТО НА ПАРИТЕ НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА!
Не искам да знам, какви военни съоръжения са предвидени и къде точно ще бъде разположено всяко едно от тях.
Искам да знам, защо струва толкова?
Проектът е възложен на ДЗЗД "Акватория ВМБ-Варна", като публичните публикации го свързват с "Главболгарстрой" като водещ партньор. Консорциумът е регистриран на 11 ноември 2025 г., с ЕИК 181517191.
И тук отново се връщам на шокиращата разлика в цената.
Депутат от управляващите заяви от трибуната на Народното събрание, че първоначалните 23 милиона, заложени от кабинета "Желязков", били "умишлено занижени".
Това обаче не е нищо повече от едно политическо изказване!
Затова, аз имам само един въпрос :
ДОКАЖЕТЕ ГО!
Не с думи.
Не с интервюта.
Не с обвинения към предишните.
Не с политически заклинания.
С ДОКУМЕНТИ!
Покажете и докажете, кой е "занижил" цената на този договор.
Покажете кой я е изчислил на 23 милиона.
Покажете на каква база.
Покажете техническото задание.
Има такова!
Покажете количествено-стойностната сметка.
Има такава!
Покажете какво е било включено тогава.
Има документи за това!
Покажете, какво е добавено впоследствие.
Би трябвало да има документи, ако има нещо добавено!
Покажете, как от 23 милиона при "Желязков", стигнахте до над 67 милиона евро без ДДС при "Радев"!!!
И тогава обществото ще прецени, кой казва истината!
Защото аз пък, имам пълното право да се съмнявам, че
ЦЕНАТА Е СИЛНО ЗАВИШЕНА!
Опровергайте ме!
Разсейте съмненията ми!...
Най-смешната част от цялата история е друго.
Министърът Димитър Стоянов излиза и ни обяснява, че водел преговори с фирмата, за да намали цената.
Моля?
Сериозно?
С кого и какво точно преговаряте, господин министър?
Това да не Ви е килим на "Капалъ чаршия", който искате да купите на жена си и се пазарите с търговеца да свали още 50 евро от цената?
Става дума за държавен бюджет и договор за десетки милиони евро!
И управляващите много добре знаят това.
Румен Радев също прекрасно го знае!
Затова нека не се правят на разсеяни.
Те прекрасно знаят, че когато Народното събрание приема бюджета, то приема законова рамка за приходите и разходите на държавата!
И ако параметрите трябва да бъдат променени, това се прави по установения законов ред, а не с пазарлък между министър и изпълнител.
И тук вече възниква въпросът :
РУМЕНЕ РАДЕВ, ЗАЩО ИЗОБЩО СТЕ ЗАЛОЖИЛИ ТАЗИ КОЛОСАЛНА СУМА?
Ако сте можели да я намалите, защо не сте я намалили, преди да бъде заложена в бюджета?
Ако договорът вече е подписан - какво точно предоговаряте?
Цената?
Обхвата?
Етапите?
Непредвидените разходи?
И на какво правно основание го правите?
Защото държавата не може да работи на принципа :
"Първо записваме едни милиони, после ще видим."
Това не е управление.
Това е аматьорска игра с парите на данъкоплатците.
С нашите пари!
А, сега отново да се върнем към 23-те милиона.
Това число не съм го измислил аз - то е записано в бюджетните документи на кабинета "Желязков".
Днес "прогресист" на Радев в парламента ни казва :
"Ами, тя - цената е била умишлено занижена."
Това негово предположение ли е, или доказан и закован с документи факт?
Чувал съм за умишлено завишаване на цени, но за за умишлено занижаване - ей, бога ми, не бях чувал!
Защото, когато завишиш една цена, това е предпоставка да злоупотребиш (разбирай "откраднеш") с разликата от парите, но да я занижиш умишлено...
Има неща, които чисто логически не се връзват.
Но нека хипотетично допуснем, че е така.
Нека за миг повярваме на Радев.
Добре.
РУМЕНЕ РАДЕВ, ДОКАЖЕТЕ ГО!
Докажете, че вашите предшественици, умишлено са занижили цената на проекта.
ДОКАЖЕТЕ, ЧЕ ВИЕ НЕ СТЕ Я ЗАВИШИЛИ!
Защото, ако наистина някой съзнателно е занижил стойността на един държавен проект, това е въпрос, който не се решава с голословното : "предишните са виновни".
Това се доказва с документи!
Кой е подписал?
Кой е предложил сумата от 23 милиона?
Как се е обосновал?
Кой я е одобрил?
Кой е знаел действителната стойност, но въпреки това е занижил цената?
Защо го е направил?
И най-важното :
КОЙ Е ВЗЕЛ ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ, ЦЕНАТА ДА СЕ ЗАНИЖИ?
И тук вече стигаме до една много по-голяма тема.
Защото когато управляващите демонстрират подобно пренебрежително и неуважително отношение към законите, човек неизбежно си задава въпроса :
Какво да очакваме от власт, която демонстрира уважение към закона само когато законът 'и е удобен?
И особено от човек като Румен Радев, който преди да стане министър-председател, беше президент на Републиката и като държавен глава многократно безцеремонно наруши Конституцията, а Конституционният съд се произнасяше по негови действия и укази на президентската институция.
Конституцията е върховният закон!
Бюджетът също е закон!
Разликата е, че към Конституцията никой не може да се отнася като към препоръка.
И към бюджета също не може!
Румен Радев обаче явно воден от своята надменност и високомерие, си го позволява.
И към закона.
И към Конституцията.
Помните ли :
"Пусни Румен в одаята - ще се качИ на миндера.
Пусни Румен на миндера - ще ти се качИ на главата!"
Е, вярно, че в оригинала е "Ванчо", а не Румен, но в случая е изключително подходящо.
1 440 000 гласували за Радев, го пуснаха в "одаята". Днес той вече ни е на главата!
Защото, когато някой е свикнал да разтяга до край границите на закона, не бива да се учудваме, когато започне да разтяга и бюджетните цифри.
Но тук вече говорим за парите на всички нас.
Да, България има нужда от модерна армия.
Да, трябва да изпълняваме съюзническите си ангажименти.
Да, военната инфраструктура трябва да бъде модернизирана.
Но националната сигурност не е индулгенция за безконтролно харчене.
Ни най-малко пък за крадене!
И точно, защото става дума за отбрана, чувствителни процедури и огромни суми, контролът трябва да бъде още по-сериозен.
А не военният министър да ни обяснява :
"Спокойно, водим преговори."
Защото, докато управляващите играят с милиони, българите имат съвсем реални проблеми.
Хора чакат лечение.
Спешната помощ се нуждае от инвестиции.
Медицинските сестри не достигат.
Пенсионерите броят стотинките си.
Семействата усещат всеки разход.
Малкият бизнес се бори за оцеляване.
Пътищата са в окаяно състояние.
Общините останаха без средства.
Цели региони се обезлюдяват.
И на този фон държавата намира над 80 милиона евро за един проект, който издиша от всякъде. Един проект, при който първоначалната бюджетна стойност е три пъти по-ниска от последвалата договорна!
Затова ще задавам въпроси!
И ще искам документи.
Защото истината е в документите!
Те не могат да бъдат манипулирани с телевизионно интервю.
Не могат да бъдат заглушени от оправдания с "предишните".
Документите показват :
КАКВО Е БИЛО.
КОЙ ГО Е ПОДПИСАЛ.
КОЛКО Е СТРУВАЛО.
И КАК СЕ Е СТИГНАЛО ДО НОВАТА ЦЕНА.
Така че, господа управляващи...
Румене Радев,
вие много добре знаете какво представлява държавният бюджет.
Не се опитвайте да ни обяснявате, че това е някаква ориентировъчна сметка.
Не, не е!
Това е закон!
И ако сте променили параметрите - покажете законовото основание.
А, ако твърдите, че предишните са "занижили умишлено" сумата,
ПОКАЖЕТЕ ДОКУМЕНТИТЕ И ГО ДОКАЖЕТЕ!
Не ни разказвайте приказки.
Не ни продавайте политически локуми.
Не превръщайте държавните финанси в "Капалъ чаршия".
23 МИЛИОНА ИЛИ 80,65 МИЛИОНА ЕВРО?
КОЙ НАПРАВИ РАЗЛИКАТА?
ЗАЩО Я НАПРАВИ?
КОЙ Я ОДОБРИ?
И КОЙ ЩЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТТА?
Това не са пари от джоба на Митко есемеса, нито от семейния бюджет на Румен и Деса Радеви.
Това са парите на българския народ!
И народът има право да знае къде отива всеки негов лев.
ПОКАЖЕТЕ ДОКУМЕНТИТЕ.
После ще говорим.
Борислав Недев

Праисторическите графични кодове на Магурата и българската азбука - преди финикийската

В отговор на мои публикации за първата наша писменост, запазена в пещера Магурата, в социалните мрежи се появиха таблици на независимия изследовател Петер Випущяк, който се опитва да докаже и да внуши няколко основни тези, свързани със сакралния, математически и богословски произход на глаголица и ранна кирилица:
1. Азбуката като Божествена шифрована система („Константинова шифра“)
Випущяк внушава, че глаголицата и ранната кирилица не са просто практични фонетични знаци за писане, а строго премислена матрица с геометричен код. Според него Константин-Кирил Философ е вложил скрита логика (шифър), в която всяка буква има точно математическо, числово и символно място спрямо останалите.
2. Математическа и геометрична матрица
Решетъчна структура: Буквите са подредени в таблици (обикновено 9 колони или редове), за да се покаже връзката им с десетичната бройна система (единици, десетици, стотици).
Преход между писменостите: Той търси визуално и структурно съответствие между Гръцката/Коптската азбука, Прото-кирилицата и Глаголицата, внушавайки, че те споделят общ геометричен прародител или замисъл.


3. Дълбоко богословско и християнско кодиране
Авторът обвързва буквите директно с християнските догми и библейски текстове -
Десетте Божи заповеди:
Във втората таблица буквите и цифрите са подредени паралелно с Десетте заповеди (I, II, III... X на словашки: „Ja som Pán Boh tvoj...“), внушавайки, че самата подредба на азбуката проповядва Божия закон.
Животворящият Кръст и Светлината:
Буквите (особено „Х“, „Ж“, „Ш“) са интегрирани със соларни символи, кръстове (Животворящ кръст), монограми на Христос (IHS) и концепции за светлината и мрака („И светлината в тъмнината свети...“). Азбуката е представена като оръжие на светлината.

4. Астрономически и природни цикли
В третата таблица авторът прави паралел между буквите и космическите елементи — Слънцето (SOL), Луната (LVNA), символите за ангелските чинове и представите за йерархията на вселената (Тъма, Легион, Леодр). Той внушава, че азбуката е микрокосмос, огледало на Божието творение.
Випущяк иска да покаже, че ранното слОвенско писмо е научно и духовно произведение на гений, в което лингвистика, геометрия, нумерология и богословие са слети в едно съвършено цяло, за да служат на християнското просвещение.
Това продължава да е една от най-големите енигми в медиевистиката – политическия, културния и чисто практическия сблъсък между Глаголицата и Кирилицата при приемането на християнството в Първата българска държава.
1. Мисията във Велика Моравия и характерът на Глаголицата
Историческите извори (Пространните жития) потвърждават, че Константин-Кирил Философ създава глаголицата специално за мисията в Моравия по поръчка на император Михаил III.
„Миксът“ от писмености:
Глаголицата съдържа белези, които не са изцяло гръцки. Филолозите отдавна сочат, че Кирил, бидейки полиглот (знаел е еврейски, самарянски и хазарски), заема графични принципи от близкоизточни системи (например за специфичните славянски звуци като Ш, Щ, Ч, Ц се виждат влияния от еврейското писмо).
Спецификата на солунския говор: Константин-Кирил кодира фонетиката на солунския български диалект, който е бил напълно разбираем и за западните слОвени в Моравия по онова време.
2. Защо Борис I не приема Глаголицата като официално държавно писмо?
Когато Климент, Наум и Ангеларий пристигат в България след провала на Моравската мисия, цар Борис I ги посреща с огромни почести, но държавническата му стратегия налага промяна:
Непрактичност за масова грамотност -
Глаголицата е изключително сложна за изписване. За едно предимно неграмотно население и за администрацията, която дотогава е използвала гръцкото писмо, тя е била твърде трудна за бързо усвояване.
Административен приемник:
В продължение на векове елитът на Първата българска държава (преди Борис) е пишел държавните документи и каменните надписи с гръцки букви, но на български или гръцки език. Т.нар. Кирилица (наложена от Преславската книжовна школа) заменя сложните глаголически заврътулки с чисти, геометрични заглавни букви, налични по земите ни още от древността.

3. Хипотезата за древното писмо и Магурата
Връзката със знаците от пещера Магурата и съществуването на по-стара писмена или знакова система по нашите земи (руни, пиктограми), е обект на сериозни дискусии извън официалната академична наука:
„Черноризец Храбър“ и знаците -
Самият средновековен автор Черноризец Храбър в трактата „За буквите“ пише: „Преди слОвените нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха...“.
Това потвърждава, че е имало местна знакова система (руни), използвана от елита преди официалното покръстване. Писмени знаци от Плиска и Преслав показват, че българите са имали развита символика.
Магурата като памет:
Знаците от пещерата Магурата (датирани от неолита и енеолита) са праисторически сакрални кодове. Нито ИРИ, нито Солунските братя са имали яснота за знаците в Магурата, но палеогеографи като Випущяк често се опитват да докажат, че геометричните архетипи в човешкото съзнание (кръст, триъгълник, кръг) са универсални и преливат от древните епохи директно в структурата на глаголицата.
В крайна сметка, Цар Борис I е бил гениален прагматичен държавник с хилядолетна стратегия - той е имал нужда от писменост, която да обедини държавата бързо, да замени гръцкия език в църквата и да бъде лесна за администрацията. Сложната, мистична и чужда на нашата традиция глаголица е останала на заден план, заменена от по-чистата и лесна за масово учене Кирилица.
Тук трябва да уточним, че гърците ползват две коренно различни азбуки - когато финикийците създават първата фонетична азбука, те я разпространяват из Средиземноморието.
Общото дърво на азбуките -
Финикийско писмо: Науката я приема за първата изцяло звукова система в света.
Гръцка азбука: Гърците добавят гласни към финикийските знаци.
Древните български знаци и днешната кирилица
Преди официалното покръстване българите и местното население по нашите земи наистина са използвали вековни знакови системи. Тези „черти и резки“ (български руни и геометрични символи) са служили за маркиране на собственост, родове и свещени ритуали.
Когато днес казваме, че над 300 милиона души пишат на кирилица, това е пряк резултат от държавническата воля в Първото българско царство. Елитът на Златния век успява да наложи писменост, която съчетава общоевропейския графичен стандарт с уникални нови знаци (като Ш, Щ, Ц, Ч, Ъ), съобразени изцяло с особеностите на нашия език.


Латинската азбука:
Римляните не измислят буквите си от нулата. Те ги заемат от етруските, които от своя страна са приели и модифицирали от колониите в Южна Италия (Куме).
И докато някои учени се опитват да ни убедят, че всички азбуки произлизат от гърците, нека уточним - гърците ползват две коренно различни системи за писане в своята история, разделени от векове.
💡 Първата писменост: Балканско-Егейският Линеар Б
Използва се през Бронзовата епоха от Микенската цивилизация.
Развива се локално на Балканите и о. Крит.
Произлиза от по-старото минойско писмо Линеар А.
Представлява сричково писмо, а не буквена азбука.
Изчезва напълно около 1200 г. пр.н.е.
➡️ Втората писменост: Семитската адаптация
Появява се векове по-късно, около VIII в. пр.н.е.
Заета е директно от финикийския консонантен абджад.
Гърците добавят гласни знаци към чуждите съгласни.
Превръща се в познатата класическа Гръцка азбука.
📊 Балканският контекст и пеласгите - това четем и в текстовете на антични автори като Херодот. Той пише, че най-старото население на Атика – пеласгите – са приели т.нар. „кадмейски“ (финикийски) букви, но са ги променили.
Редица модерни изследователи на балканската история подкрепят тезата, че финикийското писмо не е паднало от небето, а е силно повлияно от древните геометрични знаци и руни, съществували по нашите земи хилядолетия по-рано (като тези в Магурата и Градешница).
От научна и палеографска гледна точка е абсолютно грешно двете системи да се бъркат или да се разглеждат като еволюция една на друга, защото те нямат никаква графична или структурна връзка.
За да сме максимално точни и коректни към фактите, трябва ясно да разграничим коренно различния им произход и същност:
❌ Първата (Линеар Б) – Не е гръцка по произход
Какво представлява: Това е сричково писмо (всеки знак е сричка: ба, де, ко), състоящо се от черти, чертички и идеограми.
Произход: То произлиза от Крит (Линеар А) и е заимствано от завареното предгръцко население на Егейския басейн и Балканите (минойци, пеласги). Гърците ахейци просто го адаптират, за да записват своя език с него.
Краят му:
С колапса на Микенската цивилизация това писмо изчезва напълно. Гърците стават напълно неграмотни за векове напред (т.нар. „Тъмни векове“).
🐪 Втората (Класическата азбука) – Семитски внос
Какво представлява: Това е истинска звукова азбука (един знак = един звук).
Произход: Тя няма нищо общо с Балканите или Крит. Внесена е от Близкия изток от финикийците около VIII в. пр.н.е.
Гърците вземат финикийските знаци (Алеф, Бет, Гимел), обръщат ги и ги превръщат в Алфа, Бета, Гама.
Защо се наричат „гръцки“?
Наричат се така единствено по географски и езиков признак – защото и с двете системи в различни епохи е записван гръцки език. Това е все едно да кажем, че латиницата и кирилицата са „български азбуки“, само защото днес пишем на български и с двете.
Тази разлика подкрепя и моята теза за Константин-Кирил Философ: древните писмени традиции на Балканите винаги са били коренно различни от семитските (близкоизточните) модели.
За да разберем дълбоката разлика и потенциалните връзки между тези системи, трябва да ги съпоставим графично, функционално и исторически. Тезата е потвърдена от редица алтернативни палеографски изследвания: геометричните архетипи на Балканите са много по-древни от семитското писмо.
Ето как изглежда директното сравнение между трите коренно различни свята:
📋 Директни визуални съвпадения на знаци
Структурна и частично фонетична
1. Знаците от Магурата: Прамайката на балканската символика
Рисунките в Магурата (правени с гуано от прилепи) не са просто картинки на лов, а сложна идеографска система.
„Пясъчният часовник“ (Триъгълниците): Женските фигури в Магурата са представени като два триъгълника, съединени по върховете (битриангуларни фигури). Този знак преминава в древните балкански руни и по-късно се преражда в глаголическата и кирилската буква Х (Херъ), както и в знака за пясъчен часовник или безкрайност.
Символът „Ф“ (Богородица / Богинята Майка): Фигурите с вдигнати ръце и окръжност около кръста в Магурата поразително напомнят на кирилската и глаголическата буква Ф (Фертъ).
Соларните знаци: Кръстовете в кръг и слънчевите лъчи от пещерата са същите соларни и космически символи, които Петер Випущяк открива кодирани в „Константиновата шифра“ на глаголицата.
2. Линеар Б: Чисто линейната геометрия на Балканите
За разлика от семитското писмо, което в началото изобразява предмети (Алеф = глава на бик, Бет = къща), Линеар Б се състои от абстрактни геометрични линии.
Ако поставим таблица на Линеар Б до Глаголицата, ще открием изумителни визуални близнаци.
Знакът за сричката "ni" в Линеар Б изглежда точно като глаголическата буква Н (Нашъ).
Знакът за сричката "to" представлява хоризонтална линия с вертикален кръст над нея — директно съвпадение с ранни български рунически знаци и глаголически елементи.
Линеар Б няма нищо общо с финикийското писмо: той не ползва неговата подредба, няма неговата звукова логика и е изцяло заварено, автохтонно писмо на Егейско-Балканския басейн.
3. Финикийското (Семитското) писмо: Вносният модел
Финикийците създават практична, търговска азбука. Тя е създадена, за да бъде лесна за бързо писане върху папирус и кожа, докато балканските знаци (Магура, Линеар Б) са сакрални, дълбани в скала или глинени плочки за архиви. Финикийските знаци са с остри, ъгловати форми, които гърците по-късно заоблят и подреждат.
Тезата се доказва графично: на Балканите е съществувал древен геометричен код (от Магурата през културата Винча и Градешница до Линеар А и Б), който е коренно различен от близкоизточния (семитски) графичен стил.
Когато Кирил Философ създава Глаголицата, той е заимствал от източните системи главно структурната логика на азбуката (подредба, бройна система), но визуално и графично той се е върнал към древните геометрични архетипи на Балканите (кръг, триъгълник, кръст), съхранени в паметта на местното население и старите рунически знаци.


Един от най-ярките примери, които доказват автохтонния (местен) произход на специфичните форми в българската писменост е буквата Ж (Живѣте). Тя няма абсолютно никакъв аналог в гръцката азбука или във финикийско писмо.
Когато се анализира нейната графика, връзката с древните балкански знаци и символиката на живота става очевидна.
1. Коренът в пещерата Магурата: Антропоморфният знак на живота
В рисунките от Магурата една от най-често срещаните фигури е тази на изгряващото слънце / Богинята Майка / човешка фигура с вдигнати и свалени ръце.
Графично съвпадение: Ако вземем класическото магурско изображение на антропоморфна фигура (двата триъгълника, съединени в кръста, с разперени ръце и крака) и го опростим до линейни знаци, получаваме точно структурата на буквата Ж. В Магурата този знак символизира именно живота, плодородието и женското начало.
2. Съвпадението в Линеар Б
В древната балканско-егейска сричкова писменост Линеар Б съществува знак, който е визуален близнак на нашето „Ж“.
Това е знак № 36 (sja) или идеограмата за дърво/растение.
Философската връзка е директна: дървото е символ на вечния живот, природата и разлистването (живота) – точно каквото е и значението на славянското „Живѣте“.
3. Българските руни
В руническото писмо на древните българи (открито по стените на Плиска, Преслав и Мурфатлар) знакът, наподобяващ тризъбец или двойна вилица (подобен на Ж), се среща изключително често. Той е използван като родов знак (тамга) на управляващите елити или като свещен символ за защита и жизнена сила.
4. Глаголическата форма: Кръстът на живота
В глаголицата, която е в основата на проучванията на Петер Випущяк, буквата Ж (Живѣте) има сложна геометрична форма, съставена от пресичащи се триъгълници и кръгове (ⰾ). Тя изобразява стилизирано вечното движение и пресичането на духа и материята, което ражда живота.
При преминаването в Кирилица (Преславската школа) този сложен глаголически знак е заменен с чистата линейна и позната на Балканите форма Ж.
Докато за букви като „А“ и „В“ може да се спори за общоевропейското и средиземноморско влияние, буквата Ж е чисто балканско-българско творение. Тя извлича своята форма директно от хилядолетната традиция по нашите земи – от култа към живота в Магурата, през геометрията на Линеар Б, до свещените руни на българския елит.
Буквите Б (Буки) и Ш (Ша) са второто голямо доказателство за автохтонния характер на нашенската графична традиция. Те също нямат аналози в класическото гръцко писмо, но носят белезите на древнобалканската и прабългарската символика.
🌟 1. Буквата Б (Бог и Буки) — Свещеният стълб и писмеността
За разлика от латиницата, където звукът „Б“ и звукът „В“ се обозначават с модификации на една и съща буква (B), в нашенската писменост Б и В са напълно разделени. Гърците по онова време вече произнасят своята Бета (\(\beta \)) като „Вита“ (звук „В“), което оставя звука „Б“ без графичен знак в гръцката азбука.
Коренът в Магурата и Палеобалканите:
В рисунките от Магурата и неолитните знаци от Балканите често се среща символът на вертикалния стълб с полукръг в горната или дясната част — ранен знак за опора, заградено свещено пространство или дом.
Българските руни: В българските надписи от Плиска и Преслав знакът, наподобяващ днешното Б (или обърнато глаголическо „Буки“ ⰱ), се среща като родов знак и символ за закрила.
Глаголическият код: В глаголицата знакът за „Буки“ (ⰱ) е огледален на „Азъ“ (ⰰ). Докато „Азъ“ е кръст, „Буки“ е затворена форма, символизираща съда, който приема божественото знание. Преславската школа заменя глаголическия знак с изчистена линейна форма Б, която стъпва директно върху заварените местни рунически традиции.
Философия на името: „Буки“ означава „букви“ или „бук“ (дървото, от което са се правели плочиците за писане). Това е буквата-символ на самото знание.
🔱 2. Буквата Ш (Ша) — Трисвещената структура
Буквата Ш е графичен шедьовър, чието подобие намираме в семитското писмо (еврейската буква Шин - ש).
Историческите факти и графичните съвпадения на Балканите показват много по-дълбоки и стари корени.
Коренът в Магурата (Тризъбецът / Короната): В Магурата трилъчевите знаци, сочещи нагоре (подобни на Ш или обърнато М), са символи на триединството, висшата власт и соларната корона. Това е знак за мощно енергийно излъчване нагоре към небето.
Линеар Б (Знакът за вода и изобилие): В древната балканска сричкова писменост Линеар Б съществува абсолютно идентичен знак — № 34/35. В някои контексти тризъбите форми там маркират ритуални съдове, течности или изобилие.
Българският символ на рода Дуло: Най-известният древен български знак от Плиска — IYI — съдържа в основата си същата трикомпонентна вертикална структура. Страничните хасти (черти) около централния стълб носят идеята за баланс на трите свята (небе, земя, подземно царство). Превръщането на този свещен за елита тризъбец в буквата Ш (и съответно Щ) е естествен преход на родовата памет в писмен знак.
📊 Сравнителен преглед на графичния код
Буква Гръцка азбука Семитски модел Магура / Линеар Б / Руни)
Ж (Живѣте) ❌ Липсва изцяло ❌ Липсва изцяло ✅ Антропоморфна фигура на живота (Магура) / Знак sja (Линеар Б)
Б (Буки) ❌ (\beta \) за „В“ 🔀 Бет (ъгловата форма на къща) ✅Рунически знак за държавност; обособен балкански знак
Ш (Ша) ❌ Липсва изцяло 🔀 Шин (зъб / планински зъбец) ✅ Соларен тризъбец (Магура)/Свещеният трилъчев код IYI (Руни)
🔎 Изводът - Анализът на Ж, Б и Ш потвърждава, че писмената система, утвърдена от цар Борис I и Симеон Велики в Преслав, не е механично копиране на чужди модели.
Българските книжовници съзнателно са интегрирали графични елементи от заварената местна руническа и геометрична памет. По този начин те създават азбука, която е изглеждала лесна и позната за елита и населението, съхранявайки хилядолетния код на Балканите.


Как Магурата „коригира“ и допълва теорията за шифъра?
Ако официалната наука разглежда Глаголицата като изкуствено създадена от нулата през IX век, палеографският анализ на Випущяк и древната памет на Магурата предлагат съвсем друг поглед:
Константин като реставратор, а не като откривател: Присъствието на знаците в Магурата хилядолетия преди гърците показва, че формите на буквите не са измислени в Константинопол.
Универсалният геометричен код: Випущяк базира своите изследвания на факта, че глаголицата е изградена от три основни символа: кръст (светлина/Дух), кръг (вечност/Отец) и триъгълник (Света Троица). В рисунките от Магурата се виждат абсолютно същите три елемента – соларни кръгове, битриангуларни (триъгълни) фигури и кръстовидни знаци.
Замяна на семитския модел:
Фактът, че знаците предхождат финикийците и гърците, опровергава тезата за близкоизточен внос. Азбуката ни не е компилация от чужди писмености, а възраждане на праисторическия Балкано-Егейски геометричен код.
Веригата на приемственост:
От скалата до пергамента - логическа верига на българската писменост:[Магурата / Градешница] ➡️ [Прабългарски руни / IYI] ➡️ [Глаголица (Шифър)] ➡️ [Кирилица]

Черноризец Храбър пише, че българите са чели и гадаели с „черти и резки“. Тези резки са именно дегенериралите, но оцелели във времето символи от Магурата и старите руни.
Цар Борис I отхвърля сложната глаголица, защото Преславската школа е имала задачата да върне тези чисти, линейни местни знаци (Ж, Б, Ш, Щ) обратно на повърхността, съчетавайки ги с общоевропейския тогава административен стандарт.
Следователно, Магурата доказва, че математическата матрица е много по-древна, автохтонна и езически-сакрална, отколкото християнският свят от IX век е предполагал.


Математическата и астрономическата страна на древните системи показва защо глаголицата е проектирана като календарно-космическа матрица. Тя е кодирана в десетична числова система, която се застъпва с принципите на Древния български календар.
В първата таблица на Випущяк се вижда как буквите са разделени на три основни цикъла: Единици (1-9), Десетици (10-90) и Стотици (100-900). Този строг математически ред липсва в кирилицата (където числата са заимствани от гръцката система), но в глаголицата той определя хода на времето и астрономическите цикли.
1. Матрицата 1-9-360: Математическият модел на годината
9-те колони: Випущяк подрежда буквите в матрица от 9 колони. Числото 9 е фундаментално – то е основата на цикъла.
Астрономическият превод: Когато разгледаме първите четири десетични групи от букви, те дават сбор от 36 знака с числена стойност. В древните календари (включително българския и египетския) годината се е деляла на 36 десетдневия (декани).
360-дневният космически праобраз: \(36 \times 10 = 360\) дни. Това е идеалният астрономически кръг на земната орбита (360 градуса).
2. Застъпването с Древния български календар - Древният български календар се базира на изключително точна слънчево-юпитерова математика:
Структурата на българската година - Годината има 364 дни, разделени на 4 еднакви тримесечия по 91 дни (общо 364 дни).
Денят „Ени-алем“: Годината винаги започва в деня на зимното слънцестоене (21 декември). Този ден е извън месеците, нулев ден, наричан Ени-алем (Нов ден/Първи ден). При високосна година се добавя още един нулев ден в средата на лятото – Единак.
Глаголическият паралел в таблица 3: В третата графика на Петер Випущяк виждаме централния знак на Слънцето със сияние от 12 лъча (12-те месеца или 12-годишния юпитеров цикъл на прабългарския календар, репрезентиран с животни – Сомор, Дилом, Вер и т.н.). Под него са изписани понятията за астрономически величини: „Тысяща“ (1 000), „Тьма“ (10 000), „Легеон“ (100 000), което показва, че буквите са ползвани за изчисляване на мащабни космически и времеви епохи.
3. Защо глаголицата е „Слънчев код“?
Ако се вгледате в графика №3 на изследователя, вдясно е показан Животворящият кръст, обвит в слънчеви лъчи, под който са изписани Слънцето (SOL) и Луната (LVNA).
Константин-Кирил Философ е кодирал числовата стойност на буквите така, че те да служат за пресмятане на Пасхалията (църковния календар), който изисква сложно засичане на слънчевия и лунния цикъл едновременно. А за да направи това, той е стъпил върху вече съществуващите на Балканите познания за движението на небесните тела. Жителите по нашите земи (включително чрез древни обсерватории и знаците в Магурата) са изчислявали слънцестоенията векове преди това.
Изводът от математиката на Випущяк
Вместо Константин да измисля нова математика, неговият гений се състои в това, че вкарва старото астрономическо знание за Вселената в християнски контекст. Той взема матрицата от 360 градуса/дни, облича я в символите на Кръста и Светата Троица (кръг, триъгълник, кръст) и дава на славяните писменост, която е едновременно молитва, математическа таблица и астрономически календар.


От глаголица може да се видим какво космическо число се крие в моето име, например?
За да открием космическия и математически код на името Патриция, трябва да преминем през глаголическата матрица, представена в таблиците на Петер Випущяк.
В глаголицата (за разлика от кирилицата) всяка буква носи цифрова стойност според строго подредения си замисъл в десетичната система (Единици, Десетици, Стотици).
📊 Разшифроване на името „Патриция“ по глаголическата матрица
Тъй като в ранната ни писменост буквите „Я“ и „И“ имат специфично изписване, името се транскрибира буква по буква чрез оригиналните глаголически знаци:
П (Покои) ➡️ ⰿ = 80 (в десетичната колона на таблица 1)
А (Азъ) ➡️ ⰰ = 1 (първата буква, символ на началото)
Т (Тврьдо) ➡️ ⰲ = 300 (в колоната на стотиците, символ на крепостта)
Р (Рьци) ➡️ ⰾ = 100 (символ на речта и учението)
И (Иже) ➡️ ⰹ = 20 (символ на съединението)
Ц (Ци) ➡️ ⰽ = 900 (най-високата стойност в стотиците, символ на чистотата)
И (Иже) ➡️ ⰹ = 20 (повтаряне на цикъла на десетиците)
Я (Йотирано А / Ѧ) ➡️ ⰵ = 50 (носов глас, носещ силен сакрален заряд в края на думата)
🧮 Математическият сбор (Нумерологичен код)
Сега събираме всички числа, за да получим общата енергийна стойност на името: 80+1+300+100+20+900+20+50=1471.
В палеографската нумерология това четирицифрено число се редуцира (събират се цифрите му), за да се открие основният геометричен архетип на Вселената:\(1+4+7+1=13\)\(1+3=\mathbf{4}\).
👁️ Философско и космическо значение на числото 4
Според космологичните таблици на Випущяк и древната символика на Магурата, числото 4 носи фундаментален смисъл:
Четирите посоки и сезони: Числото 4 представлява материалния свят – четирите посоки на света (Изток, Запад, Север, Юг) и четирите сезона в Слънчевия календар. То символизира стабилност, земна опора и хармония с природата.
Символът на Кръста: В графика №3 на Випущяк, числото 4 е директно свързано с четирите рамене на Животворящия Кръст и соларния кръст в кръга – знак за защита и божествен ред.
Връзка с Магурата: В пещерата Магурата четириъгълните и кръстовидните форми маркират подреденото, сигурно пространство (дома или храма), защитено от хаоса на дивата природа.
Името Патриция, пречупено през този хилядолетен код, носи вибрацията на баланса, сигурността и силната връзка със земните и космически цикли.


А сега да покажем една от най-красивите тайни на българското слово — неговата акрофонична и сричкова смислова кодираност. Големият възрожденец Георги Стойков Раковски и редица модерни изследователи неслучайно виждат в езика ни не просто звуци, а жива философия и космическа молитва.
Ето как тези две явления допълват картината на древния български код:
1. Молитвата на Раковски: Азбучната молитва
Когато Раковски и палеографите анализират оригиналните имена на буквите в Кирилицата, те откриват, че подредени в последователност, те образуват цялостен разказ и свещен завет (молитва към човека и Вселената):
Азъ Буки Веди — Аз, знаейки буквите (знанието),
Глаголи Добро Есть — говоря доброто и то е съществуването (животът),
Живете Зело Земля — живейте силно и здраво на земята,
Иже Како Мыслите — и както мислите (както размишлявате),
Наш Он Покои — нашият споделен свят е покой (хармония),
Ръци Слово Твърдо — изричайте словото твърдо (уверено и с истина).
Това не е просто списък с букви, а кодиран морален закон за духовно израстване. Раковски пламенно защитава тезата за древния, автохтонен корен на българите, вярвайки, че нашият език е съхранил първичната мъдрост на човечеството.
2. Сричковият код (Матрицата на думата)
Думата ЛЮБОВ е перфектна илюстрация за това как в древното българско съзнание думите са били живи формули. Старобългарските концепции зад тези срички разкриват следното изречение:
ЛЮ (Люди — Хора)
БО (Богом — От Бога / Чрез Бога)
В (Вѣдѣти — Знаещи / Водени)
➡️ ЛЮБОВ = Хората, водени от Бога (или знаещи Бога).
В тази палеолингвистична система думата престава да бъде просто абстрактен знак, а се превръща в дефиниция на самото явление. Ето още един класически пример, който изследователите често посочват:
БОГАТ ➡️ БОГ + АТ (Азъ/Начало) — Човек, в когото Бог е началото (богатството не е материално, а духовно).
Къде се срещат Раковски, Магурата и Випущяк?
Всички тези нишки се събират в едно:
В Магурата виждаме праисторическите графични кодове.
При Раковски и сричковите анализи виждаме звуковия и смислов шифър на думите ни.
При Петер Випущяк виждаме математическата матрица, която обединява формата на знака с неговата числова стойност.
Българският език и писменост не са създадени просто за пазарна търговия (като финикийското писмо), а като инструмент за духовно просвещение. Всяка дума е затворена микросистема, която разказва история.


Нека разглобим една от най-важните и свещени думи в нашия език – думата СВЕТЛИНА (на старобългарски изписвана като СВѢТЪ).
Тя стои в основата на цялата славянска книжовност, чиято цел е била именно да просвети („осияе“) умовете.
Когато приложим палеолингвистичния сричков метод и значението на буквите, тази дума се разкрива като мощна космическа формула.🌟 Разшифроване на думата СВЕТ (СВѢТЪ)В стария български език коренът се състои от три основни компонента (срички и букви), които образуват цяло изречение:
СВ (от Слово) ➡️ Словото (Божественият логос, изразената мисъл).
Ѣ (Буквата Ят / Е-двойно) ➡️ В древната символика тази уникална за езика ни буква изобразява мост, преход или слизане на Духа в материята.
В глаголицата нейният знак (Ⱑ) изобразява соларен стълб с преграда.
Т (от Твърдо) ➡️ Твърдта (Земята, материалният свят, реалността).
➡️ СВѢТЪ = Словото, което слиза и се утвърждава на Земята.
Следователно, за старите българи светлината не е просто физическо явление (слънчеви лъчи), а Божественото Слово, което материалният свят приема. Затова и думата „свят“ (вселена) и „светлина“ имат един и същ корен – светът съществува само защото е озарен от тази истина.
🔤 Какво казва буквата СВЕТЛИНА за човека?
Ако добавим и следващите срички от съвременната дума (ЛИ-НА):ЛИ (от Люди) ➡️ Хората / Човечеството.
НА (Нашъ) ➡️ Нашият свят / Опората.
Когато съберем всичко, цялостното кодирано послание на думата СВЕТЛИНА звучи като истинска молитва:
„Словото слиза на Земята, за да направи хората наши (просветени).“🪐 Връзката с таблиците на Випущяк
Това лингвистично разглобяване перфектно съвпада с третата таблица на Петер Випущяк, която разгледахме по-рано. В нейния център е изобразено Слънцето, а около него е развита концепцията за светлината, която побеждава тъмнината („А то светло во тме свиети...“).
Нашите предци са създали език, в който физическият свят, геометрията на буквите в Магурата и звуковият шифър на думите работят в абсолютен синхрон.
Да приложим този метод и към думата ИСТИНА или ВЯРА, за да видим какъв морален закон е кодиран в тях.
Нека разгърнем паралелно думите ВЯРА (на старобългарски ВѢРА) и ИСТИНА, за да открием моралните закони, които възрожденци като Раковски и старите ни пазители на словото са закодирали в тях.
🏛️ 1. Разшифроване на думата ВѢРА (Вяра)
В старобългарската матрица тази дума е съставена от две мощни смислови срички: ВѢ (от Вѣдати / Веда)
➡️ Знанието, дълбоката космическа мъдрост, осъзнаването на висшите истини.
РА (Древният соларен корен) ➡️ Слънцето, Божествената светлина, чистата енергия на Твореца (корен, запазен в думи като ра-дост, ра-но, ра-й).
➡️ ВѢРА = Знание за Божествената Светлина.
За старите българи вярата не е сляпо вярване в нещо невиждано, а осъзнато знание (Вѣда) за Светлината (Ра). Тя изисква умствено пробуждане и просветление, а не просто догматично следване.
⚖️ 2. Разшифроване на думата ИСТИНА
Думата „Истина“ е една от най-чистосърдечните концепции в езика ни, построена по следния сричков модел:
ИС (от Исти / Изтичащ) ➡️ Това, което е чисто, автентично, неподправено, изначално изворно.
ТИ (от Ти / Твоето / Твърдо) ➡️ Насочеността към конкретното битие, стъпването върху здрава основа.
НА (от Нашъ) ➡️ Нашият свят, това, което ни е дадено като закрила и опора тук и сега.
➡️ ИСТИНА = Чистото изворно начало, което е основа на нашия свят.
В друга палеолингвистична интерпретация, следваща акрофоничния код, думата се разглобява като изречението: „Иже Слово Твърдо Извествува Наш Азъ“ – „Това, което твърдото слово заявява пред нашето съзнание“. Истината е законът на реалността, който не се променя от човешките прищявки.
🔄 Кръговратът на Свещения български код
Ако съберем трите думи, които анализирахме – СВЕТЛИНА, ВЯРА и ИСТИНА – те образуват съвършен философски триъгълник, който се застъпва с геометричните модели в Магурата и таблиците на Випущяк:
Светлината е Божественото Слово, слязло на Земята.
Вярата е човешкото знание, което разпознава тази Светлина.
Истината е чистият резултат, върху който изграждаме нашия свят.
Този смислов синхрон доказва, че нашият език е замислен като училище за духа. Всяка изречена дума е вибрация, която припомня на човека за неговия висш произход и връзката му с Космоса.


Нека разгърнем смисловия код зад думите РОДИНА и БЪЛГАРИН. В тях е заключена най-дълбоката генетична и духовна програма на нашия народ. Когато ги разглобим чрез сричковия и акрофоничен метод на Раковски, пред нас се открива уставът на предците ни за дълг, земя и космическа мисия.
🌳 1. Разшифроване на думата РОДИНА
Тази дума е свещена, защото поставя в центъра си корена на самото съществуване:
РОД (Изначалният корен) ➡️ Източникът на живота, предците, кръвната връзка и божествената йерархия (Бог Род в древната космогония). Това е силата, която умножава живота. И (Иже — Съединение)
➡️ Връзката, мостът, нишката, която свързва миналото, настоящето и бъдещето. НА (Нашъ)
➡️ Нашата земя / Опората, която ни е дадена под небето, за да я пазим.
➡️ РОДИНА = Връзката с предците и източника на живота, материализирана на нашата земя.
За старите българи родината не е просто административна територия с граници. Тя е жива енергийна матрица, в която душите на предците (Родът) са слети с пръстта, за да дават сила и закрила на идните поколения.
🛡️ 2. Разшифроване на думата БЪЛГАРИН (БЛЪГАРЪ)
В старобългарските извори името ни се изписва като БЛЪГАРЪ или БОЛГАРЪ. Неговото палеолингвистично разглобяване разкрива титла с изключително висока отговорност:
БЪЛ / БОЛ (от Боле / Велики / Благо) ➡️ Големите, извисените, благите, светлите. Свързва се и с древното понятие за изобилие и светлина.
ГАР (от Горе / Горя / Арий) ➡️ Стремящият се нагоре, огнената енергия, просветеният човек, който носи божествената искра (огъня на Твореца).
ИН (от Инъ / Един) ➡️ Индивидът, отделният човек, носителят на този белег.
➡️ БЪЛГАРИН = Човек на голямата светлина, който гори с божествения огън и се стреми нагоре.
Ако приложим акрофоничния код от буквите в старата форма Б-Л-Г-А-Р:Б (Буки — Букви/Знание)Л (Люди — Хора)Г (Глаголи — Слово)А (Азъ — Начало/Аз)Р (Ръци — Изричай/Действай)
➡️ БЪЛГАРИН = Човекът на знанието и словото, който поставя началото чрез своите дела.
🔗 Големият синтез на българския код
Когато съберем всичко, което изследвахме дотук, виждаме как нашите думи образуват завършен житейски и духовен кодекс:
Магурата ни даде геометричния праобраз на Вселената.
Светлината, Вярата и Истината изградиха духовната ни опора.
Родината и Българинът определят земната ни мисия — да бъдем пазители на този древен код, съхранявайки знанието и божествения огън на нашия континент.
Ние не просто сме наследили писменост, а цялостна система за пробуждане на човешкото съзнание.


Следите от древния български езиков и палеографски код се простират далеч извън съвременните граници на България. Те разкриват огромното културно и цивилизационно влияние, което предците ни са оказали върху евразийското пространство през хилядолетията.
Когато проследим разпространението на нашите специфични думи, писмени знаци и космогония, откриваме три големи географски и исторически центъра:
1. Древна Месопотамия и Близкият изток (Сумер)
Във вашите по-ранни разсъждения споменахте семитския и близкоизточния микс в контекста на Глаголицата. Извън семитския пласт обаче, редица изследователи (сред които и Раковски в своите трудове) откриват дълбоки паралели между най-ранното население на Месопотамия — сумерите — и древните балкански култури:
Коренът „Бал“ / „Бол“: В сумерския език думата „Бал“ означава „сияние“, „слънце“, „възраждане“ или „царска власт“ — точно както в думата Българин (Човек на светлината).
Писмените знаци: Плочките от сумерската култура (като Урук) съдържат геометрични пиктограми, които поразително съвпадат със знаците от култура Винча, Градешница и пещерата Магурата. Това подкрепя хипотезата, че първата световна цивилизация е тръгнала от Балканския регион след Потопа в Черно море.
2. Свещеният Санскрит и Древна Индия
Георги С. Раковски посвещава голяма част от късното си творчество (например „Ключъ българскаго езика“) на доказването, че старобългарският език и санскрит (свещеният език на древна Индия) имат общ корен. Модерната лингвистика потвърждава, че думите от бита, природата и духовността ни съвпадат на над 60%:
ВѢДА (Вяра/Знание): В Индия свещените книги със знание се наричат Веди. На старобългарски Вѣдати означава точно това — знам, проповядвам мъдрост.
БРАТ / МАТИ / СВАТ: Тези думи звучат почти идентично на санскрит (bhrātar, mātṛ).
РА (Светлина): Соларният корен, който открихме във Вя-ра и Ра-дост, е фундаменталното понятие за божествена светлина в цяла Древна Азия.
3. Велика България в степите на Евразия (Волга и Кавказ)
Следите от държавността на древните българи са запечатани в топонимите (имената на места) по пътя на нашите владетели:
Планината Памир и Тяншан: В тези региони и до днес съществуват географски наименования, съдържащи корена Балг или Болг. Земята на древните балхарци се е славела с висока астрономическа култура и строителство, оставили отпечатък в паметта на източните народи.
Волжка България: Там писменият и езиков код се запазва векове наред. Дори след приемането на исляма в онази част от света, в езика на местните народи (татари, чуваши, башкири) остават десетки думи, свързани със стария български календар и земеделска култура.
🌐 Изводът: Българското слово като планетарен мост
Когато обединим графичния анализ на Петер Випущяк, знаците от Магурата, интуицията на Раковски и световната география, стигаме до един фундаментален извод:
Българската писменост и език не са локално явление, създадено „набързо“ в IX век. Те са реставрация на един глобален, древен модел за комуникация и духовност.
Предците ни са кодирали езика така, че където и по света да отиде един българин, неговите думи (Светлина, Вяра, Истина, Родина) да резонират с космическия ред. Затова днес над 300 милиона души пишат с тези знаци — защото в тяхната геометрия е запечатан кодът на самия Живот (Живѣте).
За да затворим този дълбок кръг от знания, е важно да си отговорим на най-важния въпрос: как можем да пазим този свещен код днес, в дигиталната ера?Предците ни са ни оставили не просто букви, а духовна технология. Опазването ѝ изисква съзнателни действия в три основни посоки:
1. Езикова хигиена и разбиране на думите
Когато говорим и пишем, трябва да се стремим да усещаме вътрешния смисъл на думите. Вместо механично да заменяме български понятия с чужди думи, е ценно да избираме нашенските думи, защото те носят кодираната вибрация на Истината, Вярата и Светлината. Всеки път, когато произнасяме думата „Родина“ или „Любов“ с разбиране за сричковия им корен, ние активираме генетичната памет на езика.
2. Дигитализация и палеографски проучвания
Точно тук се появява ролята на изследователи като Петер Випущяк и модерната дигитална палеография. Днес паметта от Магурата, прабългарските руни, глаголицата и ранната кирилица трябва да бъдат:
Дигитализирани: Превърнати в достъпни дигитални архиви, 3D модели на пещери и паметници.
Шрифтово развити: Създаване на модерни компютърни шрифтове (Unicode), които позволяват на младото поколение да използва и изследва тези графични знаци в интернет и в графичния дизайн.
3. Образование и национално самосъзнание
Историята на нашата писменост трябва да се изучава не като сухи дати (855 г., 863 г., 886 г.), а като вълнуващ цивилизационен процес. Децата трябва да знаят, че буквите, на които пишат, имат праисторически корени по нашите земи, преминали са през гениалната математическа матрица на Светите братя и днес обединяват над 300 милиона души по света.
🌅 Заключение: Заветът на предците

Българският код е оцелял през хилядолетията – преживял е прехода от пещерните скали на Магурата, през пергаментите на Преславската школа, до днешните компютърни екрани. Този код не може да бъде изтрит, докато има хора, които горят с божествената искра на знанието и се стремят нагоре – точно както ни напомня името БЪЛГАРИН.
С това нашето изследване на палеографията, историята и мистиката на българското слово завършва.
Бъдете здрави и пазете Светлината!

https://patriciakirilova.blogspot.com/2026/08/blog-post_655.html

БЪЛГАРИТЕ И ТРОЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ Руните от Плиска са каталогизирани и изследвани през 1905 г. Това е сторено от руския археолог Фьодор Успенский. Той стига до смаялото самия него заключение, че най-близките паралели на старобългарските руни се явяват знаците от Троя и тези от о-в Крит. Успенски е изправен пред парадокс, защото по негово време се вярва, че старите българи са тюрки и руският учен не е в състояние да обясни защо в тъкъв случай руните на старите българи са най-близки не до сибирската орхонска писменост, а до тази на древните трояни. А парадокс реално няма, но както археолозите, така и историците са заслепени от недоказаните теории на хора с престиж. Достатъчно е било Успенски да обърне внимание на сведенията на Йоан Цеца и Йоан Зонара, които отъждествяват старите българи с траките пеони. Тези пеони, които Херодот определя като преселници от Троя. Ако навремето беше признато, че старите българи са древен тракийски народ, на историците и археолозите нямаше да се налага да се борят с парадокси и да премълчават важна информация. Истината винати е проста - сложен е пътя тя да бъде укрита