Що се отнася до Прибрам, през 70-те години са се натрупали достатъчно доказателства, за да го убедят, че неговата теория е правилна. Покрай това той е изпробвал идеите си в лабораторията и е открил, че единични неврони в двигателната кора реагират избирателно на ограничен по ширина сектор от честоти, откритие, което допълнително потвърждава неговите изводи.
Въпросът, който започва да го безпокои, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?" Дилемата, поставяна от този
въпрос, е аналогична на това да снимате с фотоапарат „Полароид" група хора,
седящи около маса и, след като проявите снимката, да откриете, че вместо хора има
само някакви мъгляви облаци на интерференчни картини, разположени около масата. И в двата случая е основателно да се попита: „Коя е истинската реалност - привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя/фотографа или мъглявината от интерференчни структури, записани от камерата/мозъка?"
Прибрам разбира, че ако холографският модел на мозъка бъде доведен до неговия логически край, той отваря вратата за възможността обективната реалност - светът на чашките с кафе, планинските изгледи, брястовете и настолните лампи, -дори да не съществува или най-малкото да не съществува по начина, по който ние смятаме, че го прави. Възможно ли е, пита се той, да е вярно това, което
мистиците твърдят от векове, че реалността е мая, илюзия, а това, което е извън нас,
да ереално една безбрежна, резонираща симфония от вълнови форми, едно „царство
на честотите", което се трансформира в света, какъвто го познаваме, само след като
навлезе в нашите сетива?
Съзнавайки, че разрешението, което търси, може да лежи извън територията на неговата научна област, той се обръща за съвет към своя син физик. Той му препоръчва да се запознае с работата на друг физик на име Дейвид Бом. Когато Прибрам го прави, той целият се наелектризира. Защото не само намира отговора на своя въпрос, но и открива, че според Бом цялата вселена е холограма.
ГЛАВА ВТОРА
Космосът КАТО ХОЛОГРАМА
Не можеш да не се изумиш от степента, в която [Бом] е способен да избяга от тесните
калъпи на научната условност и да се изправи сам с една съвършено нова и буквално
необятна идея, която притежава и вътрешна съгласуваност, и логическата сила да обясни
твърде многообразни феномени на физическия опит от една напълно неочаквана
гледна точка.
...Това е една теория, която е толкова интуитивно удовлетворяваща, щото много хора смятат, че ако вселената не е, каквато я описва Бом, то тя би трябвало да стане такава.
Джон П. Бригз и ф. Дейвид Пийт
Огледалната вселена
Пътят, който води Бом до убеждението, че вселената е структурирана като
холограма, започва от самата граница на материята, в света на елементарните
частици. Неговият интерес към науката и към начина, по който работят нещата, се
появява рано. Като момче, израснало в Уилкис-Бар, щата Пенсилвания, той изобретява некапещ чайник и баща му, преуспяващ бизнесмен, го подтиква да се опита да извлече полза от идеята. Но след като научава, че първата стъпка в
подобно начинание е да ходи от врата на врата по домовете, за да провери пазарния
интерес към изобретението, интересът на Бом към бизнеса намалява. Не изчезва обаче интересът му към науката и неговата изумителна
любознателност го кара да търси нови висоти за покоряване. Най-предизвикателната
от тях той открива през 30-те години на XX в., когато постъпва в Пенсилвания Стейт
Колидж, защото именно там за пръв път бива омаян от квантовата физика.
Не е трудно да разберем как се случва това. В сърцевината на атома физиците
откриват скрита чудна нова земя и в нея неща, много по-удивителни от тези, с които
се сблъскват Кортес или Марко Поло. Това, което прави този нов свят тъй интригуващ, е, че всичко в него изглежда толкова противоречащо на здравия разум.
Той изглежда повече като земя, управлявана чрез магьосничество, отколкото като разширение на природния свят, една реалност от типа Алиса-в-страната-на-чудесата, в която тайнствени сили задават нормата и всичко логическо е преобърнато.
Едно от поразителните открития на квантовите физици е, че ако разбиваме материята на все по-малки и по-малки парченца, в крайна сметка ще стигнем точката, в която тези парченца - електрони, протони и т. н. - повече не притежават
отличителните черти на обекти. Например мнозина от нас си представят електрона
като някаква миниатюрна сфера или като сачма за въздушна пушка, която се движи в
кръг с голяма скорост, но нищо не може да бъде по-далеч от истината. Макар че един
електрон може понякога да се държи сякаш е компактна малка частица, физиците са
открили, че той буквално не притежава измерение. За повечето от нас е трудно да си
го представим, защото всичко на нашето равнище на съществуване притежава измерение. И все пак, ако се опитате да измерите ширината на един електрон, щеоткриете, че това е невъзможна задача. Електронът просто не е обект от рода на тези, които ние познаваме.
Друго откритие на физиците е, че електронът може да се проявява или като частица, или като вълна. Ако изстреляте един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите химически вещества, които
покриват стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Единичната точка на
въздействие, която оставя електронът върху екрана, ясно разкрива типичната за
частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може. Ако бъде изстрелян към бариера, в която са
направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата. Когато
вълноподобни електрони се сблъскат, те дори създават интерференчни картини.
Електронът, като някакъв герой от приказките, който непрекъснато си мени формата,
може да се проявява или като частица, или като вълна.
Тази типична за хамелеона способност е обичайна за всички елементарни частици. Тя е присъща и на всички неща, за които някога се е мислело, че се проявяват изключително като вълни. Светлината, гама лъчите, радиовълните,
рентгеновите лъчи - всички те могат да се променят от вълни в частици и обратно.
Днес физиците смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни, или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена вселената*.
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна, физиците са в
състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван (трябва да се отбележи, че това е само една интерпретация на данните и не е
заключението на всички физици - както ще видим, самият Бом предлага различно
тълкуване).
Отново това изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова" топка към кеглите, тя ще трасира
единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се
търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг
престава да трасира линия и вместо това
оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка.
Подобна ситуация е сравнима с тази, в която попадат квантовите физици,когато за пръв път откриват данни, че квантите се сливат в частици само когато са наблюдавани, физикът Ник Хърбърт, който подкрепя тази интерпретация, казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно
неопределена и непрестанно течаща квантова супа". Но винаги, когато се обърне и се
опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката начовешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато. „По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата
реалност - казва Хърбърт, - защото всичко, до което се докоснем, се превръща в
материя."
НОВ ВИД ПОЛЕ И КУРШУМЪТ, УБИЛ ЛИНКЪЛН
Бом се опитва да намери приложима
алтернатива на интерпретацията на Бор. Той започва чрез допускане, че частици
като електроните наистина съществуват в отсъствието на наблюдатели. Приема
също, че съществува една по-дълбока реалност зад неприкосновената стена на Бор,
едно субквантово равнище, което все още очаква да бъде открито от науката. Като се
опира на тези предпоставки той открива, че ако просто предположи съществуването
на нов вид поле на това субквантово равнище, той би бил в състояние да обясни
откритията на квантовата физика, както би могъл Бор. Бом нарича предполаганото от
него ново поле квантовият потенциал и теоретизира, че подобно на гравитацията
то обхваща целия космос. Обаче за разлика от гравитационните полета, магнитните
полета и т. н., неговото въздействие не намалява с увеличаване на разстоянието.
Неговите ефекти са фини, но той е еднакво мощен навсякъде. Бом публикува своята
алтернативна интерпретация на квантовата теория през 1952 г.
Реакцията към неговия нов подход е главно негативна. Някои физици са толкова убедени, че подобни алтернативи са невъзможни, щото без колебание отхвърлят идеите му. Други предприемат страстни атаки срещу неговите
разсъждения. В края на краищата всички подобни аргументи всъщност се основават предимно върху философски различия, но това няма значение. Гледището на Бор така се е окопало във физиката, че на алтернативата на Бом се гледа само като на ерес.
Въпреки остротата на тези атаки Бом остава непоколебим в убеждението си,
че има нещо повече в реалността, отколкото допуска възгледът на Бор. Той също
смята, че науката е твърде много ограничена в своето становище, когато тя оценява
нови идеи като неговата собствена, и в издадената през 1957 г. книга, озаглавена
Каузалност и случайност в модерната физика, ученият изследва няколко от
философските предпоставки, отговорни за тази мисловна нагласа. Широко
поддържано е допускането, че е възможно всяка единична теория, каквато е
квантовата, да бъде цялостна и завършена. Бом критикува това допускане като
отбелязва, че природата може би е безкрайна. Тъй като не би било възможно за
която и да е теория да обясни напълно нещо, което е безкрайно, Бом смята, че
откритото научно търсене може да върши по-добра работа, ако изследователите се
въздържат да правят подобни допускания.
В книгата той твърди, че начинът, по който науката разглежда каузалността, е също прекалено ограничен. За много следствия се смята, че имат само една или няколко причини. Обаче Бом смята, че един резултат може да има неограничен брой причини. Например ако запитате някой какво е причинило смъртта на Абрахам Линкълн, той може да отговори, че това е куршумът от пистолета на Джон Уилкс Бут.
Но един пълен списък на причините, които допринасят за смъртта на Линкълн, би
трябвало да включва всички събития, които водят до усъвършенстването на пистолета, всички фактори, които карат Бут да иска да убие Линкълн, всичките стъпки в еволюцията на човешката раса, които дават възможност за развитието на ръка, способна да държи пистолет и т. н., и т. н. Бом признава, че в повечето случаи човек би могъл да пренебрегне безбрежната каскада от причини, които водят до даден
резултат, но той все пак смята, че е важно за учените да помнят, че никое единично
причинно-следствено отношение никога реално не е отделено от вселената като
цяло.
АКО ИСКАТЕ ДА ЗНАЕТЕ КЪДЕ СТЕ,
ПОПИТАЙТЕ НЕЛОКАЛНИТЕ
По време на същия този период от живота му Бом продължава да усъвършенства своя алтернативен подход към квантовата физика. Когато се вглежда по-внимателно в смисъла на квантовия потенциал, открива, че той има редица черти, които предполагат едно още по-радикално отклонение от ортодоксалното мислене.
Сред тях е значението на целостта. Класическата наука винаги разглежда състоянието на една система като цялост, която е просто резултатът от взаимодействието на нейните части. Обаче квантовият потенциал разпердушинва този възглед и посочва, че поведението на частите в действителност е организирано от цялото. Това не само придвижва една стъпка напред твърдението на Бор, че елементарните частици не са независими „неща", а част от една неделима система, но дори подсказва, че целостта е в някои отношения по-първичната реалност.
Това обяснява също как електроните в плазмите (и други специализирани състояния като например свръхпроводимостта) могат да се държат като взаимосвързани цялости. Както казва Бом, такива „електрони не се разсейват,
защото, чрез действието на квантовия потенциал, цялата система преминава през едно съгласувано движение, което прилича повече на балетен танц, отколкото на движението на множество неорганизирани хора".
Той отбелязва също, че „подобна квантова цялостност на дейността е по-близо до организираното единство при функционирането на частите на живо същество, отколкото до вида единство, който се постига чрез сглобяване на частите на машина".
Още по-удивителна черта на квантовия потенциал са неговите последици за природата на местонахождението. На равнището на нашия всекидневен живот нещата си имат много определени местонахождения, но дадената от Бом интерпретация на квантовата физика показва, че на субквантовото равнище, нивото,
на което действа квантовият потенциал, местонахождението престава да съществува. Всички точки в пространството стават равни на всички други точки в пространството и е безсмислено да се говори, че нещо било отделено от друго нещо. физиците наричат това качество „нелокалност".
Нелокалният аспект на квантовия потенциал позволява на Бом да обясни връзката между двойките частици, без да нарушава забраната на специалната теория на относителността срещу възможността да се пътува по-бързо от скоростта
на светлината. За да го илюстрира, той предлага следната аналогия. Представете си риба, плуваща в аквариум. Представете си също, че никога преди не сте виждали риба или аквариум и единственото ви знание за тях идва от две телевизионни камери, едната насочена към предната част на аквариума, а другата към страничната му част. Когато гледате в двата телевизионни монитора, погрешно можете да
допуснете, че рибата върху екраните са две отделни неща. В крайна сметка, тъй като
камерите са разположени от различни ъгли, всеки от образите ще бъде леко различен. Но когато продължите да наблюдавате, в края на краищата ще разберете, че има връзка между двете риби. Когато едната се завърти, другата прави леко различно, но съответстващо завъртане. Когато едната застане към лицевата част, другата застава към страничната и т. н. Ако не сте запознат напълно със ситуацията,
можете погрешно да заключите, че рибите мигновено си обменят информация, но случаят не е такъв. Никакъв обмен на информация не се осъществява, защото на едно по-дълбоко равнище на реалността - реалността на аквариума - двете риби в действителност са една и съща риба. Точно това, казва Бом, се извършва между частици, като например два фотона, излъчени при разрушаване на един атом на позитрония.
Тъй като квантовият потенциал пронизва цялото пространство, всички частици са нелокално взаимосвързани. Все повече изображението на реалността, което разгръща Бом, не е картина, в която елементарните частици са отделени една от друга и се движат през празното пространство, но картина, в която всички неща са част от една неразпокъсана тъкан и са поставени в пространство, което е толкова реално и богато с процеси, колкото материята, която се движи през него.
Бом смята, че елементарните частици са свързани по същия начин както образите на рибата върху двата телевизионни монитора. Макар частиците, примерно електрони, да изглеждат разделени една от друга, на едно по-дълбоко равнище на реалността - равнище, аналогично на аквариума - те в действителност са просто различни аспекти на едно по-дълбоко космическо единство.
EКСПЕРИМЕНТАЛНА ПОДКРЕПА ЗА
ХОЛОГРАФСКАТА ВСЕЛЕНА НА БОМ
Поредица възбуждащи интереса открития във физиката подсказват, че Бом
може би е прав. Дори да пренебрегнем неизявеното море от енергия, пространството е изпълнено със светлина и други електромагнитни вълни, които постоянно се пресичат и интерферират помежду си. Както видяхме, всички частици са също и вълни. Това означава, че физическите обекти и всичко други неща, което ние възприемаме в реалността, са изградени от интерфериращи структури - факт, който
има неоспорими холографски последствия.
Друга непреодолима част от доказателствата идва от едно скорошно експериментално откритие. През 70-те години наличната технология вече позволява да се проведе експеримента с двете частици, замислен от Бел, и мнозина изследователи опитват да решат задачата. Въпреки че откритията са обещаващи,
никой не е в състояние да получи убедителни и окончателни резултати. Най-сетне
през 1982 г. физиците Ален Аспе, Жан Далибар и Жерар Роже от Института по оптика
при Парижкия университет успяват. Първо те създават серии от двойки фотони, като
загряват калциеви атоми с лазери. След това позволяват на всеки фотон да отлети в
противоположни направления през тръба с дължина 6,5 метра и да преминава през
специални филтри, които го насочват към един от два възможни анализатора на
поляризацията. 10 билионни части от секундата отнема на всеки филтър
превключването от единия към другия анализатор, около 30 билионни части от
секундата по-малко, отколкото отнема на светлината да пропътува целите 13 метра,
отделящи всеки набор фотони. По този начин Аспе и неговите колеги са в състояние
да изключат всяка възможност за комуникация между фотоните посредством някой от
познатите физически процеси.
Аспе и неговият екип откриват, че, както предсказва квантовата теория, всеки
фотон все пак е способен да съотнася (корелира) своя ъгъл на поляризация с този
на неговия двойник. Това означава, че или Айнщайновата забрана за комуникация със
скорост по-голяма от тази на светлината бива нарушена, или двата фотона са нелокално свързани. Тъй като повечето физици се противопоставят на допускането за процеси със скорост по-голяма от тази на светлината, експериментът на Аспе обикновено се разглежда като действително доказателство, че връзката между двата фотона е нелокална. Освен това, както отбелязва физикът Пол Дейвис от
университета на Нюкасъл на Тайн*, Англия, тъй като всички частици са постоянно взаимодействащи и отделящи се, „нелокалните аспекти на квантовите системи са следователно общо свойство на природата".
Откритията на Аспе не доказват, че моделът на вселената, предложен от Бом, е правилен, но те наистина му дават страхотна подкрепа. Всъщност, както отбелязахме, Бом не смята никоя теория за правилна в един абсолютен смисъл, включително своята собствена. Всички са само приближения до истината, крайни
карти, които ние използваме, за да картографираме територия, която е и безкрайна,
и неделима.Това не означава, че той смята своята теория за недоказуема. Той е
уверен, че в някакъв бъдещ момент ще бъдат развити техники, които ще позволят да
бъдат проверени неговите идеи (когато Бом е критикуван в този пункт, той отбелязва,
че има редица теории във физиката, като например „суперструнната теория", които
вероятно няма да е възможно да бъдат проверени в течение на няколко десетилетия).
ПРИБРАМ И БОМ ЗАЕДНО
Разгледани заедно, теориите на Бом и Прибрам предоставят напълно нов начин за вглеждане в света: Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна
сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена.
Този синтез кара Прибрам да осъзнае, че обективният свят не съществува, най-малкото не по начина, по който сме свикнали да вярваме. Това, което е „извън нас", е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска
мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.
Как мозъкът (който сам е изграден от честоти на материята) е в състояние да възприеме нещо толкова невеществено като мъглявината от честоти и да я превърне в нещо, което изглежда твърдо при допир? „Видът математически
процеси, който Бекеши симулира с неговите вибратори, играе основна роля в начина,
по който нашите мозъци конструират образа на един външен свят", казва Прибрам.
С други думи, гладкостта на едно парче фин порцелан и усещането на пясъка под
краката ни при разходка по плажа са в действителност само разгърнати версии на
синдрома на илюзорния крайник.
Според Прибрам това не означава, че няма порцеланови чашки и зрънца пясък
извън нас. Това просто означава, че една порцеланова чашка има два различни
аспекта на нейната реалност. Когато преминава през филтъра на лещите на нашия
мозък, тя се проявява като чаша. Но ако можем да се отървем от нашите очни лещи,
ние ще я преживеем като една интерференчна картина. Кой от тези аспекти е реален
и кой - илюзия? „И двата са реални за мен - казва Прибрам - или, ако искате да го
изрека, нито един от тях не е реален."
Това положение на нещата не се ограничава само до порцелановите чашки.
Ние също обладаваме два твърде различни аспекта на нашата реалност. Можем да
разглеждаме себе си като физически тела, движещи се през пространството. Или
можем да се разглеждаме като мъглявина от интерференчни структури, забулили от
край до край космическата холограма. Бом смята, че тази втора гледна точка може да бъде дори по-правилна, защото да мислим себе си като холографски ум/мозък, гледащ към една холографска вселена, е отново абстракция, опит за отделяне на две неща, които в крайна сметка не могат да бъдат отделени.
Не се измъчвайте, ако това е трудно за схващане. Относително лесно е да
разберем идеята на холизма в нещо, което е външно за нас, като ябълка в холограма.
Това, което създава затруднения в случая е, че ние не гледаме холограмата. Ние сме
част от холограмата.
Трудността е и друг показател за това, колко радикални са измененията, коитоБом и Прибрам се опитват да внесат в нашия начин на мислене. Но това не е просто едно коренно преразглеждане. Твърдението на Прибрам, че нашите мозъци конструират обекти, бледнее пред друг от изводите на Бом: че ние дори
конструираме пространството и времето.
Последствията от този възглед са
само една от темите, които ще бъдат обсъдени, когато изследваме въздействието, което идеите на Бом и Прибрам имат върху работата на изследователи в други области.
Събирайки материали за книгата си “Окото на Бога”, Джеймс Ролинс посетил Националната лаборатория за ускорители “Енрико Ферми” близо до Чикаго и задал на учените своите фирмени въпроси : Какво ви безпокои във вашите изследвания ? От какво не можете да заспите вечер ? И един от събеседниците му изрекъл великата фраза “Нашите изследвания ни доведоха до мисълта, че цялата Вселена може да се окаже един фалшификат, гигантска холограма.” Ролинс веднага си спомнил симулатора за холографски образи Холодек от сериала Стар трек. В същото време физикът се опитал да обясни на човека с диплом на ветеринар какво има предвид. Според него от математическа гледна точка висока е вероятността цялата Вселена да се определя от уравнения, описващи вътрешната повърхност на сфера. Това изказване навело Ролинс на мисълта, че хората напълно биха могли да съществуват във вид на холограми и в творбите му наистина се появяват такива персонажи …
На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.
Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удобство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...
На основата на много опити е направен изводът, че живото същество (душата) отначало се проектира във вид на холографски образ и на основата на този образ изгражда своето конкретно земно биохимическо тяло. Учените доказали, че такава холограма възниква още преди появата на бял свят на цялостния организъм.Грубо казано, информацията, идваща отвън по отношение на ембриона, кара неговите хромозоми да създават определен вълнов образ. Именно този образ-холограма диктува на делящите се клетки къде и кога да растат краката, ръцете, главата. Вълновият образ запълва материята, както леярската форма се запълва с материал.
Тогава как да не се съгласим с описанието на дон Хуан от произведенията на Карлос Кастанеда : “Ние не сме обекти, а чисто осъзнаване, което няма нито плътност, нито граници. Представата за плътния свят само облекчава нашето пътешествие на земята, то е описание, създадено от нас за удобство, но нищо повече. Нашият разум обаче забравя за това и ние сами се заключваме в омагьосан кръг, от който рядко се измъкваме в живота си” ...
Блокиране на паметта преди Играта
При приемането на галактическата Игра, в която изберат да участват, Висшите Аз при първата си инкарнация не разполагат с каквито и да било спомени от преди Играта. Тези спомени им биват върнати едва след завършване на Играта. Първата инкарнация няма спомени от съществуване, втората разполага със спомените на първата и т.н. Ако Висшите Аз имаха непокътнати спомени от преди Играта, нямаше да има нито Игра, нито приключения.
Нашият истински дом са безбройните пространства на ефирния свят, откъдето сме дошли тук. Заточени в грубата физика на холограмата, лишени от същинската си памет, с ограничено съзнание, болшинството уверени, че освен този нещастен живот без свобода няма нищо – точно така сме реалните “мъртви”, а не тези, които са напуснали своето физическо тяло, връщайки се в ефирния свят.
Отговарящите за тази виртуална реалност създават материята и след това гравитацията, която е първата причина за движението на материята. После създават топлото и студеното, които заедно могат да причинят псевдо превръщане на материята. След това създават силните и слабите ядрени сили, за да засилят и вържат материята заедно и по-късно, въпреки всичко, създават електромагнетизма, за да блокират районите на това ограничено творение и да изтриват спомените на съществата във виртуалната реалност.
Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава Лъжлива Светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална илюзия. В замяна на тази светлина, планетите имитират че се въртят около него и вършат цялата работа,... държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне.
Някои основни понятия в научния подход , който сменя ограничения материалистичен възглед :
В качеството за първооснова на битието се разглежда Глобалното съзнание (ГС), принадлежащо към нефизически нива на Реалността. В процеса на самонаблюдение ГС отделя аспекти на самото себе си – Локални съзнания (ЛС) на живите същества. Полето за дейност на ГС и ЛС е квантовата информационна среда, наречена Първична обективна реалност (ПОР). По своята природа тя няма нищо общо с познатите представи за “обективен вътрешен свят”. Тя носи чисто информационна природа и фактически представлява метапрограма, съдържаща всички варианти на квантови събития, чиито изначални правила за функциониране са зададени от ГС ( например квантово-механичните закони ). В този смисъл наблюдаемата Вселена представлява един от пластовете информация на гигантски квантов компютър, обхващащ съзнанието във всяка единица на времето.
Така всяко от ЛС се оказва интегрирано във матрица за възприятия – ПОР, в ролята на неин участник и оператор. В съответствие със своето развитие и текущо “ниво на достъпа” ЛС осъществява непрекъснато акт на квантов избор, в резултат на което се ражда възприемания от него “физически свят” – Вторична обективна реалност (ВОР). Тази възможност за избор може да бъде изразена в по-голяма или по-малка степен ( т. нар. “дуализъм между обусловено поведение и свободна воля )
В качеството за първооснова на битието се разглежда Глобалното съзнание (ГС), принадлежащо към нефизически нива на Реалността. В процеса на самонаблюдение ГС отделя аспекти на самото себе си – Локални съзнания (ЛС) на живите същества. Полето за дейност на ГС и ЛС е квантовата информационна среда, наречена Първична обективна реалност (ПОР). По своята природа тя няма нищо общо с познатите представи за “обективен вътрешен свят”. Тя носи чисто информационна природа и фактически представлява метапрограма, съдържаща всички варианти на квантови събития, чиито изначални правила за функциониране са зададени от ГС ( например квантово-механичните закони ). В този смисъл наблюдаемата Вселена представлява един от пластовете информация на гигантски квантов компютър, обхващащ съзнанието във всяка единица на времето.
Така всяко от ЛС се оказва интегрирано във матрица за възприятия – ПОР, в ролята на неин участник и оператор. В съответствие със своето развитие и текущо “ниво на достъпа” ЛС осъществява непрекъснато акт на квантов избор, в резултат на което се ражда възприемания от него “физически свят” – Вторична обективна реалност (ВОР). Тази възможност за избор може да бъде изразена в по-голяма или по-малка степен ( т. нар. “дуализъм между обусловено поведение и свободна воля )
Ако някога Вселената е била с размера на капка, то тя не е била безкрайна и вечна. Ако плътността на тази “капка” е била свръх ядрена, но не безкрайна , то и количеството проявена материя също не е безкрайно. Ако материята не е безкрайна, то тя не е и вечна. А щом не е вечна, това означава, че тя има начало. Ако тя има начало, това означава, че е била сътворена от някаква нематериална сила.
Единното енергийноинформационно поле има холографска структура – всяка негова част съдържа информацията за цялото , макар че всъщност устройството му е много по-сложно. Единното енергийноинформационно поле съдържа в сгъстен вид всички възможни еволюции на Вселената. Всяка точка от това поле прилича на холографска картина и съдържа цялата информация за материята на това пространство. Ако се потопим в това информационно поле (в състояние „извън времето и пространството”), можем да съзрем миналото, настоящето, както и бъдещата еволюция на Вселената.
Всяка точка на Холограмата трябва да съдържа информация за минало, настояще и бъдеще. Козирев доказал с брилянтни експерименти, че съществуват непознати полета. Той ги улавя от звездите, затваряйки телескопския обектив с непрозрачен капак. Светлината не минавала, а създадените от учения уникални прибори регистрирали потоци от непознати вълни. Те убедително доказали : около нас има тайнствена сила , тайнствени полета . Но те ли са времето ?
“Хващайки” нови полета, Козирев не е могъл да бъде сигурен за техните свойства
. Той може единствено да предполага . Едно от тях обаче все пак е потвърдено с блестящ експеримент, убедително показващ, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Той насочил телескоп с покрит обектив към видима звезда в небето – устройствата регистрирали нови полета. Но всъщност звезди в това място от дълго време не е имало – ние виждаме светлината, която се излъчва преди милиони години. Козирев насочил телескопа в областта на небето, където звездата се намирала в момента, но светлината от нея до нас все още не е достигнала. Приборите показали – има нови полета. Козирев след това се насочва към мястото, където звездата ще дойде едва след милиони години. Отново приборите записват мистериозно излъчване! Накрая Козирев насочва телескопа към район, където звездата не е била и никога няма да бъде. Ето тогава устройствата не са показали нищо. Така Козирев доказва, че новото поле разполага с цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето.
“Хващайки” нови полета, Козирев не е могъл да бъде сигурен за техните свойства
. Той може единствено да предполага . Едно от тях обаче все пак е потвърдено с блестящ експеримент, убедително показващ, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно. Той насочил телескоп с покрит обектив към видима звезда в небето – устройствата регистрирали нови полета. Но всъщност звезди в това място от дълго време не е имало – ние виждаме светлината, която се излъчва преди милиони години. Козирев насочил телескопа в областта на небето, където звездата се намирала в момента, но светлината от нея до нас все още не е достигнала. Приборите показали – има нови полета. Козирев след това се насочва към мястото, където звездата ще дойде едва след милиони години. Отново приборите записват мистериозно излъчване! Накрая Козирев насочва телескопа към район, където звездата не е била и никога няма да бъде. Ето тогава устройствата не са показали нищо. Така Козирев доказва, че новото поле разполага с цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето.
Само в илюзорния свят има точно определени граници. Ръцете ни усещат скалите на допир твърди и непроницаеми само защото те не могат да проникнат едни в други. За нас е полезно да имаме понятия за твърдост и солидност, тъй като ни помага да се ориентираме в нашия холограмен свят. Това, което виждаме с физическите си очи, е силно ограничено до удобен обхват. Притежанието на очи, които могат да виждат само микроскопични частици, би направило за нас невъзможно да се придвижим в свят с наистина огромни обекти, тъй като обектите, с които комуникираме в общия случай, са съставени от милиарди и милиарди микроскопични частици.Kолкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато под наименованието акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят.
https://www.youtube.com/watch?v=vnvM_YAwX4I&list=PLA03BC3CB217E38AB&index=22
Няма коментари:
Публикуване на коментар