Графичните символи ГУА (триграми, хексаграми) са най-загадъчните и най-древните елементи на класическата китайска философия. По всичко личи, че произходът на ГУА се свързва с гадателската практика, тъй като са намерени подобни изображения върху древни гадателни принадлежности, изработени от черупка на костенурка. Лайбниц, създателят на двоичната аритметика, вече на солидна възраст, когато се запознал с учението за ГУА, написал: ”Наистина е удивително как в различни краища на света стигат до едно и също нещо. Китайските гадатели още до Христа са знаели това, което отне години от моя живот”. Вече в наше време се появиха твърдения за извънземен произход на триграмите и хексаграмите. Китайски мит приписва изнамирането на ГУА на императора (предтеча) Фу-Си, който освен това свое откритие отделил водата от сушата, изнамерил У СИН и научил хората да правят различни предмети (мотики, лодки и т.н.). Според други древни източници различните битови предмети били изобретени от ”Жълтия” император Хуан-Ди въз основа на изучаването на вече съществуващите ГУА. Например: ”Хуан-Ди (с помощници)... издълбал дърво – направили лодка, издялкали клони – направили весла... с лодките достигнали до далечни места за да донесат полза на Поднебесната – видимо са взели тази идея от хексаграмата ХУАН.”
Може да се каже, че системата ГУА напълно се е сформирала не по-късно от началото на второто хилядолетие до н.е. Каноничен източник за учението ГУА се явява ”И ДЗИН” (”Книга на Промените”), наричана също ”ЧЖОУ И” (”Промените на епохата Чжоу”), написана в 8-6 век до н.е. По-късно се появяват вторични, основани на ”И ДЗИН” съчинения, на чието изучаване се е посветил отделен раздел на синологията (китаистиката) - ”идзинистика”.
В основата на учението за ГУА лежи системата БА ГУА (осемте триграми), които се образуват от последователното делене на ТАЙ-ДЖИ (Великия Предел) на две същности, съответстващи на ИН и ЯН. Те от своя страна пораждат четирите символа и от тях се раждат осемте триграми. Графично ЯН се изобразява с една цяла черта, а ИН – с прекъсната. При деленето на ИН и ЯН над тяхната базова черта се добавя още една и се образуват четири символа: ТАЙЯН – голям или възрастен ЯН, ШАОЯН – малък или млад ЯН, ТАЙИН – голяма или възрастна ИН и ШАОИН – малка или млада ИН. При следващото делене отгоре се добавя по още една черта и се формират осемте триграми, образуващи универсален класификатор, притежаващ същите диалектически свойства както на разгледаните в предишните части класификатори и позволяващ да се описва, което и да е явление (виж рис.1).
ЦЯН: ”Небето, бащата, твърдостта, управителят, кръглото, ясписа, металът, студът, зимата, ледът, родоначалникът, добрият кон, старият кон, изтощеният кон, победеният кон, плодовете на дървото... На Небето същностите на нещата воюват”. В анатомията – гърбът, гърдите и рамената; душевно качество – увереност.
ДУЙ: ”Морето, малката дъщеря, радост, акуширане, вълшебното, езикът в устата, причината за разпри, облаците, разкъсаното и излятото, в земята – твърдото и соленото, наложница, овца, есен...В Морето същностите на нещата беседват”. В анатомията – главата; душевно качество – веселие и радост.
ЛИ: ”Огън, средната дъщеря, слънцето, мълнията, бронята и шлемът, копието и мечът, човек с дълъг живот, това е триграмата на сухостта, годната за ядене костенурка, морският рак, раковината, стридата, фазанът, корубата на костенурката, на дървото – изсъхналите връхни клонки...В Огъня същностите на нещата се срещат”. В анатомията – коремът, лактите и колената; душевно качество – светли мисли (бистър ум).
ЧЖЕН: ”Гръм, големият син, драконът, хубавото време, черното и жълтото, небесното и земното, изобилието, граница, големият път, стремителност, младият бамбук, гъстата тръстика, на коня– приветливото пръхтене, белият заден ляв крак, здравите крака, бялата звезда на челото, тя е като пазител на хляба – възвръщаща живота, тя е неуморност и обилен урожай...От Гръмотевицата същностите на нещата се раждат”. В анатомията – глътката; душевно качество – възбудимост.
СЮН: ”Вятърът, голямата дъщеря, дървото, усукването на нишките, майсторството, простотата, белотата, първенството (господството), високият ръст, идването и отиването, безплодието, лошият нрав, кокошката, в човека – прическата на вдовицата, високото чело, кривогледството, в търговията тя носи добри доходи, но като цяло това е триграмата на вълнението и тревогата...Във Вятъра същностите на нещата се разсейват и подреждат”. В анатомията – ръцете и краката; душевни качества – проникновеност и чувственост.
КАН: ”Водата, средният син, канал (път), снеговалежът, свинята, скритото от погледа, правата тетива и изкривеният лък, дъгата, в човека – нахлуващата скръб, сърдечната и ушната болка, това е триграмата на кръвта и кръвното родство, червеният цвят, новороденото, в коня – прекрасният гръб, бързото сърце, сведената глава, слабите крака, изтощение, при хората – много бедствия, разбойник, месец от годината, в дървото – много здравата сърдцевина...Вода – изтощение (изчерпване), това е мястото, където се връщат същностите на нещата”. В анатомията – половите органи; душевни качества – предпазливост и боязън.
ГЕН: ”Планината, малкият син, пътеката, вратата на двореца, малкият камък, плодовете на дърветата и тревите, стражът до вратата, палецът, кучето, плъхът или мишката, черният клюн на птиците, в дърветата – много здравите чепове, пролетта, нощните мъгли...В Планината същностите на нещата се превръщат в думи (реч), Планината създава края и началото”. В анатомията – страничните повърхности на тялото и шията; душевно качество – упоритост (инат).
КУН: ”Земята, майката, лененото платно, котлето за готвене, грижливостта (предвидливостта), скъперничесвото, да разделиш хранаа по равно, майката и децата и кравата, голямата колесница, красивата рисунка (десен), многото (за брой), калемът, държавният пост, основата, в земята – тъмното, лятото, лекият дъждец...На Земята всичките същности на нещата намират препитание (прехрана) и се усъвършенстват”. В анатомията – гърлото, стъпалата и дланите; душевни качества – мекота и доброта.
Лесно се забелязва, че ако с непрекъснатата черта обозночим нулата, то прекъснатата е единица ( или обратно ). Тогава триграмите съответстват на двоичните числа от 0 до 7. Благодарение на пълната формализация, този класификатор е потенциално по-съвършен от описаните в предишните части: ”Пределът на съкровенното в Поднебесата е в ГУА”.
Триграмите могат да бъдат свързани и с теориите ИН-ЯН и У СИН: ЦЯН (ЯН, Метал); ДУЙ (ИН, Метал); КАН (ЯН, Вода); ЧЖЕН (ЯН, Дърво); СЮН (ИН, Дърво); ЛИ (ИН, Огън); ГЕН (ЯН, Земя); КУН (ИН, Земя).
ГУА имат също два варианта на подреждане (виж рис.2 и рис.3): СЯНТЯН, приписван на императора Фуси и ХОУТЯН, свързван с дейността на исторически съществуващо лице – императора Вен-ван, живял в 11в пр.н.е. Кръговото разположение на ГУА се нарича още ”деветте двореца” – на осемте двореца съответстват осемте триграми, а деветият е разположен в центъра на кръга.
Порядъкът Фуси отразява хармонично уравновесеното състояние на света. Разположените една срещу друга триграми са противоположни и тяхната взаимна компенсация привежда в равновесие ЯН и ИН към относително неутралния център.
Порядъкът Вен-ван отразява временната последователна трансформация в природата. В тази последователност липсва идеалният статистически баланс на силите от реда Фуси и се появява някакава неравномерност, носеща в себе си потенциал и обуславяща движението и преобразуването. Преходът на едната триграма в другата е подобен на това как в света се осъществява преходът на едно явление в друго.
”И ДЗИН” разглежда не само системата от осемте триграми (БА ГУА), но и развитието и – 64-те хаксаграми (ЛЮШИСЪЙ ГУА). Смята се, че чрез хексаграмите състоящи се от по шест черти, могат да се обозначават всякакви явления и на всяка от тях в ”И ДЗИН” съответства отделен стих (афоризъм), служещ за тълкуване.
Хексаграмите, както и триграмите, са представени в два варианта (виж рис.4 и рис.5). Съгласно съществуващите традиции, номерацията на чертите в хексаграмите започва от долната, при което нечетните позиции (първа, трета и пета) се считат за ЯН, а четните (втора, четвърта и шеста) за ИН. В случаите, когато непрекъснатата черта (ЯН) се оказва на позиция ЯН (нечетна), а прекъснатата (ИН) на позиция ИН (четна), то това е благоприятно разположение и се нарича – умереност на линиите, т.е. ЯН и ИН заемат своите места. Освен това, всяка една черта се съотнася и с един от ЛЮ ЦИ: 1 – Вода, 2 – Дърво, 3 – Огън 2, 4 – Земя, 5 – Огън 1, 6 – Метал.
Всяка хексаграма може да се разглежда като съчетание от две триграми. Долната триграма се съотнася към вътрешното, към зараждащото се, а горната – към външното и отмиращото. Смята се за благоприятно, когато елемента У СИН, съответстващ на долната триграма, се явява майка на съответстващия елемент на горната триграма. Т.е., когато в хексаграмата има пораждане отдолу нагоре. Наличието на подчинение е неблагоприятен признак. Отчитайки постоянният стремеж на ЯН към ИН, както и на ИН към ЯН, в хексаграмите се открояват три съпоставими позиции на чертите: първа и четвърта, втора и пета, трета и шеста. Ако в тези позиции се намират различни линии (в едната непрекъсната, а в другата прекъсната), се счита, че между триграмите има съответствие (”съгласие” – оградените с черно хексаграми от рис.4 и 5), а когато линиите са еднакви – няма съгласие. Освен това, отделно могат да се разгледат втората и петата черти, които са централни за долната и горната триграми. Предмет на отделно разглеждане е и когато от шестте черти само едната е непрекъсната или обратно – прекъсната: тогава тази единствена черта става главна и управлява останалите пет. Изобщо, при щателен анализ на хексаграмите, могат да се отчитат и много други съотнасяния. Четири от хексаграмите (34, 42, 46 и 54 – оградените с червено от рис.4 и 5) се считат за опасни и тяхното използване (поне в медицината) не е желателно.
В традиционната китайска диагностика хексаграмите се използват за описване състоянието на болния и стадия на болестта. Използват се също така и за описание на патологията на вътрешните органи: трите долни черти са за органа, а горните -за съчетанието на синдромите.
През 2 век пр.н.е. системата на хексаграмите била усложнена до 4096 (64 х 64) додекаграми, състоящи се от 12 черти, но тази класификация се оказала твърде сложна и не получила широко признание. През 1 век пр.н.е. даоският философ Ян Сюн предложил система от 81 (9х9) тетраграми (ШОУ), съдържащи по четири черти. Тази система е основана не на двоичната (Земя – Небе), а на троичната (Земя – Човек – Небе) представа за света. Тя била много по-съвършена от хексагарамите, но също не получила признание. Любопитно е да се отбележи, че от математическа гледна точка, именно троичната (а не двоичната, както е прието да се смята) система на изчисление се явява най-съвършената от всички позиционни системи.
www.facebook.com/notes/670383702988841/
Няма коментари:
Публикуване на коментар