Последователи

неделя, 30 юни 2019 г.

Истината за Гунди ще остане погребана навеки

   
                    

        


Доносничеството заедно с допинг контрола и безпаричието ликвидира българския спорт...

Доносничеството е тайната чума на нашия спорт. Насадено тотално по съветски образец, то го разлага отвътре. Състезателите се делят на две неравни половини. Едните доносничат, а другите стават жертва на доноси и разработки.


             


Темата е табу

В нашия спорт има три забранени теми. Те са доносничеството, хомосексуализмът и чистенето от допинга.

Първата е най-апокрифна. Засягана е само в “ШОУ”. Доносниците преобладават. Но има една закономерност.

Най-големите отказват да клепат! Ала след като кажат твърдо “нье” на службите и силовите министерства, става страшно. Животът им се превръща в ад и често завършва фатално.


          


Писател предупредил Гунди за атентата

Интересна версия за кончината на Аспарухов развива писателят инж. Петър Лазаров. Той твърди, че катастрофата срещу играча е инсценирана и лично го предупреждава за нея.

Издебва Гунди след тренировка и му подарява новата си книга за Дан Колов. Информира го за предстоящия атентат. Съветва го как да се спаси. За целта трябва да изпълнява всяка заповед на МВР, да хвали партията и да кара внимателно. Футболистът не вярва и пощурява.

Хвърля книгата на земята, псува писателя и го гони. Лазаров научава за смъртната заплаха към Аспарухов случайно. От бившия резидент на КГБ у нас Никола Йотов. Но не уточнява дали самият той е кагебист или наш агент.

Племенникът на ген. Заимов потвърждава опасността. Лазаров не му цитира името, но посочва, че работи в ЦС на БСФС. Спортният чиновник уточнява и причината.

Гунди отказва да доносничи и шпионира! Не се съгласява да клепа свой западногермански приятел. Вероятно Теко Абаджиев. На всичкото отгоре нападателят се оказва и религиозен.

Не успяват да скалъпят компромат на Гундарата

Според Лазаров службите първо опитват да компрометират звездата.

Това пак му съобщава съветският шпионин Никола Йотов. Разведчикът му заявява: “Не могат да се отърват от Гунди.

Не са успели нито с жени, нито с пиене!” После добавя, че не съумяват да алкохолизират Аспарухов и да го направят за резил.

Удрят на камък и с разврата.

Успяват да му пробутат няколко мадами, но жена му много го обича. И винаги му прощава.

Да приемем, че Лазаров казва истината

Ако има нещо такова, нормално е КГБ да го надуши. Странното е, че такава информация е подхвърлена на случаен човек.

Защо руснаците не спасяват звездата директно?

Работата е там, че катастрофата на Витиня е планирана като удар срещу Ангел Солаков -вътрешният министър става нежелан за съветските лидери.

Кой се страхува от Георги Аспарухов?

За властта Гунди е нож с две остриета. От една страна, той е партиен член, майор от ДС, член на ЦК на ДКМС, зам.-председател на ЦС на БСФС и на Съюза на българските въздържатели.

От друга, кара западни коли, носи маркови дрехи, пие само уиски и пуши “Марлборо”.

Вестниците пишат за него повече, отколкото за Тодор Живков. Влудява номенклатурите дори с прякора си Президента. Еуфорията излиза от партиен контрол.

За капак според съотборници, треньори и съученици тръгва да се развежда. Това е немислимо за футболиста - еталон.

Иван Славков и Людмила Живкова се подчиняват на забраната на политбюро. Ала Аспарухов - не.

В КДС се надига ропот

Редовите ченгета мрънкат, че за година-две Аспарухов прави по-голяма кариера, отколкото те за цял живот.

Вбесява ги и друго. Гунди не се подмазва на никого. Нито веднъж в своите интервюта не споменава Тодор Живков, политбюро и МВР. Няма навик да благодари дори и на партията.

Отказът да доносничи прелива чашата

Избягалият във ФРГ Теко Абаджиев телефонира на Гунди. Говори от името на немски менажер. Директно му предлага да рита в западногермански тим. Офертата е умопомрачителна.



Аспарухов я отхвърля. После ченгетата искат “да информира редовно службите за контактите със западногерманския си приятел.”



Излизат му с номера, че той е немски шпионин. Но Гунди постъпва достойно и ги отрязва. Защо да карат майор от ДС да доносничи? Това е въпрос за наивници. Званието няма значение.

По кагебистката система, ширеща се у нас, важното е да се пречупи моралът на човека.

Мърсувайки, вербованият става вечен роб на службите. Но с Гунди удрят на камък.

Ченгетата са в шах. Той е такава звезда, че ако го репресират, ще предизвикат обществени брожения. А и заедно с Котков е любимец на МВР-шефа Ангел Солаков.

Аспарухов изпада в немилост

След Мексико го вадят от националния. Съдиите започват да му показват червени картони. Най-напред го включват в отбора на света за юбилея на Яшин. А после изведнъж го сменят с Жеков.

От шефовете в МВР го обича едниствено министър Солаков. Но и неговият стол се клати от члена на политбюро Борис Велчев и от Григор Шопов.

Те му правят постановка. На един банкет с руснаци провокатори започват да вдигат тостове за победите на Червената армия у нас. Солаков се хваща на въдицата. Става и казва, че това са пълни глупости. У нас не е пукнала и една съветска пушка.

После един от неговите заместници пише донос, че министърът отрича освободителната роля на Червената армия и публично обижда руските другари. Солаков е привикан в Политбюро.

Минава метър. Ала дните му са преброени. Обвиняват го, че не си гледа министерството и само ходи по мачове.

След катастрофата на Витиня Солаков започва разследване за убийство!

Но го набеждават, че разглезва любимците и те катастрофират. После го свалят заради възникналите безредици на погребението. И че не отива на поклонението на руските космонавти.

Делото незабавно е прекратено.

До края на живота си Солаков е убеден, че катастрофата на Витиня е част от МВР-преврат срещу него.

Именно отказът на Гунди да доносничи срещу приятеля си е фатален. След него матират Солаков чрез жертва на двата офицера.

Котков не иска да ходи във Враца. Но се поддава на натиска в съблекалнята. На въпроса на писателя защо са допуснали да загине и Котака, разведчикът отговаря цинично: “И той е същият! Те са като две котки от едно котило!”

Жоро Соколов се превръща в мишена за ДС

Йогата може да влезе в ГИНЕС като човек, за когото са написани най-много доноси. Преживява зловеща катастрофа. На слизане от Копитото един ЗИЛ буквално му препречва пътя. Но Йогата се нахаква в гумата и се спасява.

След обединението го следят къде ходи и с кого пие. Проблемите на Соколето започват, когато напуска милицията. Тогава го предупреждават, че прави фатална грешка. Жоро не пази поведение и става лесна мишена на службите. Него няма нужда нужда да го убиват.

Лепват му име на хулиган и пияница. Непрекъснато го съдят. Първо, за нивалиновата афера. После го разследват за кражба на нафта.

Жоро започва да ходи на разпитите перманентно пиян и се спасява.

Но цивилни ченгета и доносници го провокират нон-стоп. Йогата ги нокаутира и редовно го съдят. Отървава се с условни присъди.

Илия Мирчев отказва да топи капитана на националния

Бай Илия става титуляр в “Спартак” - София още в казармата. Като войник го пращат да подсили ЦСКА за турне в Египет.

Преди заминаването при него идва секретарят на МВР генерал Никола Цачев. Той нарежда на слисания Илия да шпионира “чорбарите”: “Ще те пратим в чужбина с ЦСКА. Отваряй си очите на четири. Следи кой какво говори и какво прави. Като се върнеш, напиши всичко на едно листче и ми го донеси.”

На всичкото отгоре го слагат в стая с неговия кумир Косьо Тотев. Цесекарят си носи бурканчета сладко и гощава Мирчев. Бай Илия приживе псува: “Какво искаха тия от мене? Да напиша, че Косьо е буржоа и има пари за конфитюр ли? Ами нали ме почерпи човекът?”

Центърът си трае. След шест месеца секретарят на МВР се появява отново: “Защо не ми се обади? Къде е листчето?” Мирчев отговаря, че цесекарите се смущават от него като външен човек и не говорят нищо опасно.

Но оттогава се превръща в черна овца.

Уволняват го от МВР

Като звезда на “Спартак”- София Бай Илия става капитан от ДС. Но се води към тила на специалните служби. Не го пускат да влиза през главния вход на министерството.

Мирчев е най-наказваният в системата. Обикновено това става по доноси. Някой го кисне като саламурено сирене.

Първата офицерска звездичка на Мирчев хвръква след турне в Париж. Там Бай Илия и друг баскетболист си правят рандеву с две емигрантки. На връщане ченгето-водач го привиква: “Мирчев, как не те е срам? Ние ти вярвахме!” Придружителят изобщо не споменава съотборника, който е Юдата. Отнася го само центърът.

После го накисват, че предава писмо за свой приятел в Швейцария. След месец по доноса го уволняват от МВР. Предлагат му да го назначат за озеленител в “Спартак”. Центърът отказва.

На 31 август 1982 г. Бай Илия е осакатен в катастрофа. И него го засича камион! Остава парализиран до края на живота си. Четвърт век.

Държат Барчовски три дни затворен, за да стане доносник!

Легендарният баскетболист цял живот има проблеми с произхода си. Затова си сменя името. Сам си измисля фамилията Барчовски, за да може да следва. Истинското му име е Цвятко Русков Николов.

Но и с новия паспорт го притискат да сътрудничи на ДС.

Преди олимпиадата в Мелбърн три дни го държат в една канцелария. Искат да го правят агент. Ченгетата не му дават да ходи на тренировки. Обаче той им отказва. Накрая го заплашват, че няма да го пратят на олимпиадата.

Сърцето му се свива, че ще се размине с Австралия. Но пак ги отрязва! Кадесарите разбират, че не могат да го пречупят. И го пускат. На игрите постановките продължават. Слагат го в една стая с Григор Шопов. Но без да му кажат кой е. Чак след години разбира, че тогава спи със заместник-министъра на МВР.

ДС разработва и Ваня Войнова

Барчовски е женен за легендарната баскетболистка Ваня Войнова. След нейната смърт иска да й види досието. Не му го дават. Обаче МВР-шеф признава, че са я разработвали. И нея, и него.

Оказва се, че знаменитото семейство е подслушвано и проследявано. Двамата не подозират нищо.

Иначе са щели да направят нещо, което отдавна трябваше да стане. Да разкрият престъпленията на службите публично!

Според съпруга си Ваня Войнова отказва да сътрудничи. По-късно я избират в комисия на международната баскетболна федерация. Но нашата централа скрива факса от нея.

Като всички, сиктирдосали ченгетата, и Цеко има огромни проблеми. Той остава единственият обвиняем по делото “Индиго”. И май единственият министър след 10 ноември, който сяда на подсъдимата скамейка. Него не го съдят родителите на децата, а държавата.

Вдовицата на Кукуша: Валяка май ги предаде за нивалиновата афера.

А ето как Мария Йорданова описва доносите срещу мъжа си: Тоя нивалин няма да го забравя. “Левски” отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.

Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгна, с жените им се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скри доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока. Но някой ги издаде.

Играчите заподозряха треньора си Валяка. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на “Левски” бай Иван Дебелия.

Накрая всички ги одрусаха условно.

Освен футболистите присъда получи и борецът Петко Сираков, бащата на Наско. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две.

Гацо Стоянов го разпитваше в ДС

Митко влезе в националния чак на 31. В Париж с Жоро Найденов отидоха при един емигрант. Взеха от него пари. С тях купиха подаръци. А тука му ги върнаха на семейството в левове.

Но някой ги наклепа. Двамата получиха призовки да се явят в ДС. Влизат в един кабинет. На бюрото с гръб към тях седи мъж. Изведнъж той се обръща на въртящ стол. И пред тях цъфва Гацо Стоянов! Съветникът на Иван Славков.

Жоро му казал:”Абе, копеле, какви номера ни правиш. За какво ни викат, Гаце?” А Гаврил го срязва: “Няма Гаце, няма маце! Тука съм ти другарю Стоянов”. И ги разпитал от игла до конец. Но не за контрабандата. Интересуваха се дали са изнесли някаква тайна и да не са станали шпиони.

Кривиралчев изгони доносниците и станахме световни шампиони

В борбата се слухти отдавна. Когато поема националния отбор по класическа борба, Филип Кривиралчев се шашка.

Оказва се, че всяка негова дума на сутутринта се знае. Доносничат го за всичко. Дори, че не иска да дава анаболи на борците.

Кривиралчев шкартира ушетата. И отборът тръгва. Идват най-големите ни успехи. Ставаме световни шампиони в София.

За интервю искаха да гонят Геле Рангелов от ЦСКА

Не бива да се заблуждаваме, че доносничеството е рецидив от миналото.

Сега то е по-масово и по-гнусно.

Но шубето е голям страх. Единствен Ангел Рангелов се осмели да го спомене публично.

В свое интервю той казва между другото: “В ЦСКА трябва да си мижитурка, натегач или доносник!” И продължава да говори за футбол.

После става чудо. Геле изобщо не споменава никакви имена. Не казва кой е доносничил и кой - не.

Обаче още на другия ден свикват събрание. Искат да го изключват от клуба на ветераните. В сюблимния момент заменят наказанието с последно предупреждение.

Във федерациите и спортната журналистика е още по-бетер

Във федерациите е още по-плачевно. А спортната журналистика е трагична. Там топачите отдавна са мнозинство.

Някой ще каже, че не само спортът, но и цялото ни общество е доносническо. Ами затова сме последни в Европа.

bulpress.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар