ТРИ ЖЛЕЗИ ЗАДВИЖВАТ електроцентралата на ЧОВЕШКОТО тяло и Кристала на мозъка
Йорданка Николова
Човекът – слънчева батерия, чрез МЕЛАНИНА. Този хормон се отделя от епифизата –
това откритие смайва дори откривателя си, ученият Антонио Солис Херера – хирург-офталмолог (!). През 2000 г. той със своя екип изследва причините за слепота в Мексико, прави проучване на ретината и оптичния нерв с методи, подобни на спектрофотометрията.
„Меланинът е хормон на пинеалната (епифизата) жлеза с не особено проучена функция, знае се, че има връзка с бодърстването и съня, с образуването на кожен пигмент под влиянието на слънчевата светлина. Изследването продължило 12 години д-р Херера доказва, че меланинът е основен енергообразуващ фактор в организма.
Меланинът доставя водород на клетката. Т.е. той улавя фотонната Енергия и я превръща в химическа.
Учените са смаяни, защото водородът е на-малкия атом във Вселената, най-разпространеният, и е носител на най-използваната Енергия в Природата.
Можем да определим фотосинтезата като абсорбция на фотони от електромагнитното лъчение, последвано от йонен процес. Досега се смяташе, че само хлорофилът е единствената субстанция, доставяща водород на растителната клетка, не бе известна друга субстанция, която да улавя фотоните от електромагнитното излъчване и да дава достатъчно Енергия, за да се разцепи молекулата на водата.
Опитът за извличане на Енергия от разцепването на водната молекула с хлорофила трае 20-30 секунди.
Докато извлеченият от меланина водород е активен десетки и може би и стотици години, позволявайки да се разцепва водната молекула. В молекулата на водата Енергията се освобождава при разделянето и обратно съединяването на водород и кислородните атоми.
Уравнението показва, че от две молекули, в присъствието на меланина и под въздействието на слънчевата светлина, се получават 2 молекули водород, една молекула кислород и 4 електрона. Когато реакцията се обърне отдясно наляво водородът и кислородът се съединяват и се получава вода и електричество, докато меланинът не претърпява помени, той само катализира процеса.
Така процесът продължава с години, защото
меланинът не се разгражда.
Ние установихме, че 1/3 от Енергията на организма, с която човек разполага идва от меланина, водата и слънчевата светлина. Но тази 1/3 е първична Енергия - т.е. Енергия, която активира химическите процеси в организма на човека. В съответствие с нашите терапевтични изследвания животоподдържащите системи се задвижват от тези Енергии по един или друг начин или дори се нуждаят от химическата Енергия на меланина, идваща от фотонната Енергия, за да се стартират жизнените процеси.
Друго фундаментално качество на меланина е неговата устойчивост във вода.
Това е от съществено значение за генерирането на електричество. Например, първите количества меланин, които екстрахирахме през 1998 г., живеят своята 9 година без каквито и да е признаци на разрушение.
Първите прототипи на фотоелектрохимични клетки продължават своя живот, генерирайки електричество вече 10-ти семестър без прекъсване на стайна температура.“
Автор: д-р Антонио Солис Херера
Публикувано от списание „Житно зърно“ бр.2/ 2009 г.
- Какво би ни казал още за меланина, Господи?
- Дете, дете, меланинът и серотонинът (излъчван от предния дял на хипофизата) са тези, които стимулират тимусната жлеза да произвежда част от пигмента на кожата и то, свързано с Хелия и Силиция, които идват със слънчевата светлина. Така трите жлези/епифиза, хипофиза и тимусна жлеза/ работят в синхрон и усвояват не само Светлината, но и праната – жизнената Моя Енергия и така се задвижва електроцентралата на вашето тяло, а наред с това и Кристала на мозъка ви, който пък така контролира жизнените ви процеси и то, съобразено с циклите и промените на ядрата-Кристал на Земята, Слънцето и Вселенския Разум, както и циклите Земя-Слънце и Луна. Именно така пулс и сърце се синхронизират, както и слухът, зрението и ръстът – пряко свързани с епифизата и нейната светлинна дейност. Ето защо водата е важна за вашите тела и меланинът само спомага процесите!
Епифизата стимулира производството на силиция чрез мелатонина, а той стимулира производството на серотонина, а той пък – производството на Водород 7, чрез който Душата, Духът и тялото се сливат и това и вие наричате ЩАСТИЕ!
"Тази „хипотеза за ДМТ-функцията на епифизата" ни позволява да запълним някои пролуки, оставени от хипотезата, свързваща жлезата само с мелатонина.
ОтговорИзтриванеВече разгледах въпроса защо епифизата има толкова мощна защитна система срещу стрес. Хипотезата за мелатонина не дава задоволителен отговор. Хипотезата за ДМТ обаче дава далеч по-обосновано обяснение. Тялото толкова безмилостно брани епифизата, за да не изпадаме в безпомощни състояния, ако при всеки стрес биха се отделяли психеделични количества ДМТ.
Хипотезата за мелатонина оставя като нерешена загадка и особеното място на епифизата, която дори не се състои от мозъчна тъкан. Защо след формирането си от специализирани клетки в небцето тази жлеза се премества в средата на мозъка? Там тя почти докосва възлите за предаване на зрителни и слухови сетивни данни. Около нея са центровете на емоциите в лимбичната система, освен това разположението й дава възможност да отделя почти мигновено своите продукти в гръбначномозъчната течност.
По традиция се смята, че мястото на епифизата е такова, за да реагира най-добре на промените в осветеността на околната среда. Само че пътят на информацията от очите до жлезата е учудващо заобиколен. Нервните пътища, свързващи очите с жлезата, дори излизат от главата и минават през шията, за да се върнат накрая при епифизата дълбоко в черепа. Жлезата можеше да се намира и в шията или в горния край на гръбнака, за да отделя в кръвта мела-тонин като сигнал за животното колко светло е наоколо.
Възможно е да се допусне, че разположението на епифизата е необходимо, за да въздейства мелатонинът най-добре на близките важни центрове в мозъка, например хипофизата, които регулират функциите на размножаването. Това обаче всъщност не изисква епифизата да се намира дълбоко в мозъка. И мелатонинът, отделен в кръвта от друго място, ще свърши същата работа, както в случая със секретите от надбъбречните жлези.
Може би мелатонинът трябва да навлиза незабавно в гръбнач-номозъчната течност и затова се отделя от горния край на съдържащ течността вентрикул. Но епифизата отделя мелатонин непрекъснато часове наред, а въздействието му трае дни и дори седмици. Хормон с такива свойства няма нужда от достъп до гръбначномозъчната течност.
И накрая да напомня, че влиянието на мелатонина върху психиката е незначително. То също не налага пряк достъп до колику-лите и лимбичната система - структурите дълбоко в мозъка, които регулират възприятията и чувствата. Следователно не е необходимо епифизата да е по средата на мозъка, ако трябва само да осигурява функциите на мелатонина в нашия живот.
Но ако тази жлеза синтезира ДМТ, ясно е защо заема такава стратегическа позиция. Отделянето на това вещество направо в зрителните, слуховите и емоционалните центрове, които епифизата почти докосва, би оказало силно влияние върху психичните ни преживявания. Ще виждаме, чуваме, чувстваме и мислим по начини, които е немислимо да си представим във връзка с мелатонина.
Поради необикновено краткото си съществуване - броени минути, ДМТ има нужда от съвсем къси разстояния, т.е. няколко милиметра между епифизата и важните структури в мозъка. Пренася го направо гръбначномозъчната течност, без да навлиза преди това в кръвообращението."ДМТ/Рик Страсман