https://www.youtube.com/watch?v=ZcklE-GpoRg&t=1349s
Кои в древната история са били наричани " аргонавти "? Кои са те и с какво са известни? Нека се опитаме да дадем отговор, използвайки древногръцки писмени източници, легенди и свидетелства на елините. Самият термин "аргонавти" се споменава в "Одисея" на Омир, където те са плавали през Черно море в търсене на златното руно. Митът за свещеното руно на вълшебния овен и аргонавтите е интересен и с това, че най-добрите представители на нацията, всички най-легендарни и смели елини, са изпратени в командировка. В тази статия ще научим техните имена и ще предоставим много нови подробности.
Аргонавти
Аргонавтите са били участници в морска експедиция до Колхида, западната част на Закавказието, разположена край източния бряг на Черно море, където е трябвало да намерят Златното руно. Аргонавтите тръгват с кораба Арго (от старогръцки Αργώ), който е свещен по природа и е построен с помощта на боговете, в частност на Атина. Аргонавтите бяха командвани от водача Язон, който се смята за древногръцки герой, участник в Калидонския лов на глигани, в който участваха само най-смелите елини.
Списък с имена на аргонавтите:Авгий (син на Хелиос)
Автолик (син на Хермес)
Адмет (син на Ферет)
Акаст (син на Пелий)
Актьор (син на Хипас)
Амифеон (син на Крефей)
Амфиарай (син на Екълс)
Амфидамас (син на Алей)
Амфион (син на Хиперазий)
Анкей (син на Ликург)
Анкей (син на Посейдон)
Аргус (син на Арестор)
Аргус (син на Фрикс)
Арий (син на Биас)
Аскалаф (син на Арес)
Асклепий (син на Аполон)
Астерий (син на Хиперазий)
Астериус (син на Комета)
Аталанта (дъщеря на Яс)
Белерофонт (син на Посейдон)
Бутес (син на Телеон)
Херкулес (син на Зевс)
Хилас (син на Теодамант)
Хипалцим (син на Пелопс)
Главк (син на Сизиф)
Девкалион (син на Минос)
Евриала (син на Мехистей)
Евридамант (син на Ктимен)
Евримедонт (син на Дионис)
Еврит (син на Хермес)
Евритион (син на Ира)
Евфем (син на Посейдон)
Зет (син на Борей)
Ялмен (син на Арес)
Идас (син на Афарей)
Идмон (син на Аполон)
Йолай (син на Ификъл)
Ификъл (син на Амфитрион)
Ификъл (син на Тестия)
Ификъл (син на Филак)
Ифис
Ифит (син на Еврит)
Ифит (син на Наубол)
Калаид (син на Борей)
Канф (син на Каниф)
Кастор (син на Тиндарей)
Каней (син на Корон)
Кефал (син на Деион)
Цефей (син на Алей)
Кикнос (син на Арес)
Киос
Климен (син на Тестия)
Клитий (син на Еврит)
Корон (син на Каена)
Лаодик (син на Биас)
Лаокоон (син на Порфаон)
Лаерт (син на Арцезий)
Лейт (син на Електор)
Линцей (син на Афарей)
Меланион
Мелеагър (син на Ойней)
Менетей (син на Актьор)
Мопс (син на Ампик)
Навплий (син на Клитоний)
Навплий (син на Посейдон)
Нелей (син на Посейдон)
Неофит
Нестор (син на Нелей)
Ойлей (син на Леодак)
Орфей (син на Оегра)
Палемоний (син на Хефест)
Пентус (син на Таумак)
Пелей (син на Еак)
Пенелей (син на Хипалцим)
Периклимен (син на Нелей)
Пил (син на Диодот)
Пир (син на Иксион)
Мир (син на Перие)
Полидевк (син на Зевс)
Полифем (син на Елат)
Приас (син на Ценей)
Стафил (син на Дионис)
Талай (син на Биант)
Теламон (син на Еак)
Тезей (син на Егей)
Тидей (син на Ойней)
Тифис (син на Хагний)
Фалер (син на Алкон)
Фен (син на Дионис)
Ферет (син на Крефей)
Филоктет (син на Пент)
Флиант (син на Дионис)
Фокус (син на Каена)
Ергин (син на Посейдон)
Ерибот (син на Телеонт)
Ефалид (син на Хермес)
Ехион (син на Хермес)
Джейсън (син на Есон)
След като преживели много приключения, аргонавтите изпълнили мисията си и върнали руното в Гърция от Колхида, на Язон му помогнала да получи златното руно от магьосницата Медея, дъщеря на колхийския цар Еет, която по-късно взел за жена. Според Хезиод те са плавали по Фазис до океана, след което са пристигнали в Либия.
Исторически мит или факт?
Археолозите изказаха сензационна хипотеза. Най-вероятно митът за аргонавтите се основава на реални събития и Златното руно действително е съществувало. През 13 век пр. н. е. гръцките мореплаватели, станали по-късно легендарни, наистина извършват едно от най-великите подвизи на древността - преплавайки 1200 километра на древните си кораби, те достигат източните брегове на Черно море и откриват морски път към страна, смятана за ръба на земята. Към невероятната Колхида. 
Какво е "Златното руно"?
В древногръцката митология златното руно е златната кожа на овен, изпратена от богинята на облаците Нефела, или от Хермес по заповед на Хера, или от самия Зевс, на чийто гръб децата на орхоменския цар Атамас - Фрикс и Хела - тръгват към бреговете на Азия, бягайки от преследването на своята мащеха Ино (или, според друга версия на мита, тяхната леля Биадис). ). По пътя Хела падна в морето, което по-късно беше наречено Хелеспонт - "Морето на Хела" (съвременният пролив Дарданели).
Фрикс достигнал бреговете на Колхида (дн. Самегрело (област в Грузия и Абхазия). Тук той принесъл в жертва овен на Зевс и подарил отстраненото златно руно на царя на Колхида. Според по-късна версия на мита овенът сам свалил златната си кожа. Златното руно, което станало магически гарант за благополучието на Колхида, било пазено от дракон в гр тази на Арес, откъдето е открадната и отнесена в Гърция от аргонавтите, водени от Язон.
Всъщност Златното руно е вълната от финорунни овце. Той беше оценен на теглото си в злато, защото древногръцките дизайнери го използваха за шиене на скъпи дрехи за богатите и модерните. Овчарите от Колхида успяха да отгледат нова порода овце, за което беше изпратена експедиция от Гърция. Може би това е така. Но тънкорунните овце се срещат не само в Колхида. През 1-2 в. пр. н. е. е цяла Мала Азия. Но нямаше нужда да се ходи и там, защото необходимите овце бяха намерени много по-близо, например в град Милет. И нямаше смисъл да тръгвам на опасно пътуване само за да намеря овце. Ето защо някои експерти смятат, че Златното руно всъщност е злато. А с помощта на овчи кожи са го добивали древните колхиди (хората, населявали Колхида) – като са потапяли овчата кожа във водите на златоносна река; Руното, върху което се бяха утаили златни частици, придоби голяма стойност. Но този метод на добив не е потвърден, тоест не е ясно дали е възможно да се извлича златен пясък от течащи реки и потоци по този начин.
Скитите и златното руно
Интересното е, че легендата за Златното руно съществува и сред скитите и е изобразена на известния скитски пекторал . Според легендата двама братя скити пътували по бреговете на Черно море в търсене на златното руно. Някои алтернативни историци твърдят, че златното руно на скитския пекторал всъщност е местоположението на некропола на скитските царе. Ако се вгледате внимателно, наистина можете да видите очертанията на Кримския полуостров в изображението на руната и двама скити, а с ръката си скитът посочва точното местоположение на некропола:
https://spadok.org.ua/elliny/khto-taki-argonavty
*Един от най-важните, но същевременно и упорито премълчавани извори за историята на скитите е творбата на Диодор Сицилийски. Този автор пише за военно-политически съюз между траки и скити от времената преди Троянската Война. Диодор разказва следното:”Все още се говори, че в тези времена, Мопс Тракиецът, който е бил изгонен от Ликург, царя на траките, нахлул в земята на амазонките с армия, съставена от изгнаници, и с заедно с Мопс в кампанията участвал също скитът Сипил, който също е бил изгонен от тази част на Скития, която граничи с Тракия.” [Diod.Sic.III.55.10] *Ако траки и скити делят обща граница през XIV в.пр. Хр., няма как да се твърди, че скитите са иранци, които са дошли в Европа едва през VIII в.пр. Хр. Освен това в речника на У. Смит е добре обяснено, че участвалите в Троянската война – XIII в.пр. Хр. абии са реално част от скитското семейство. Те не са дошли от Азия, а от тази Скития, която граничи с Тракия още по-рано – по времето на скитския цар Сипил. *Долното течение на Дунава е граница между траки и скити от незапомнени времена, край делтата на тази река е и Древна Скития. В труда си Балканките корени на българския народ [c.252 - c.262], д-р Никола Тодоров доказва убедително, че най-старата Скития е на Балканите. Това обяснява и защо според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Не само през Бронзовата епоха, но и в предходните Медно-каменна и Новокаменна епоха скитите са обитавали Балканите. Реално се касае за траки, които са се преселили на север от Дунава и Черно море в различни времена. Понеже през Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени, населението на земите на север от Дунава набляга на скотовъдството, което в новите условия се практикува по-лесно. В търсене на нова паша за огромните си стада, тракийските племена на север от Черно море започват да скитат и именно новият им начин на живот определя и появата на колективното име скити, т.е. скитащи. *Опирайки се на сведения на Страбон, че скити означава номади [ “Σκύθας ἐκάλουν ἢ Nομάδας” – Strab.I.2.27.] , д-р Ценов стига до извода, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ – скитам се. Тук трябва да се добави, че съществува тракийско име Скито-ток, а и етноним скитени. *Благодарение на Херодот знаем, че скитите не обичат чуждата култура и наказват сурово всеки, които измени на старата традиция. Не се правят изключения дори за благородници като Анахарзис и Скила. Същевременно бащата на история твърди, че скитите издигат олтари единствено и само на Арес. А за него се знае, че е тракийски бог, че Тракия е негово свещено място, смятало се е и, че произлиза от гетите. *Освен Арес скитите почитат и богът-баща Папайос, а това също е име на тракийски бог. Херодот споделя, че божеството на слънцето при скитите е наречено Гето-сюр, а същото божество при траките носи названието Сюре-гет. *Важна информация дава и езика на скитите. Една от най-интересните глоси е битии - биещи с очи, урочасващи. Понеже Битии не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е тадаяте, жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. *По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Мес-плен. Понеже на ирански месец, месечина е маха, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска.Възможно е Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Mης, Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Биобрис, за елемента Био- предлага стблг. биѭ-бия. *Скитската глоса сагарис-секира няма обяснение на ирански, където думата е табрак, но и това не е взето под внимание. Все пак, цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.
ТАЙНАТА НА СКИТИТЕ И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
На всеки прогресивен човек е ясно, че историята, която днес четем е представена в извратен вид. Силните на деня винаги са диктували на хроникьорите какво да запишат. По-късно, с развитието на археологията като наука стана възможно да се проверят старите извори. Тогава политиците и влиятелните хора зад тях започнаха да упражняват влияние и върху археолозите. Поради политически натиск красивия тракийски град Сефтополис бе потопен под водите на язовир Копринка. Това е съдбата много други обекти от България, но също и от Украйна-там където е властвал могъщият скитски народ, чиито владения са се простирали дори и в нашата Добруджа. Не случайно тя е наречена Scyhtia Minor-Малка Скития.
http://home.tiscali.nl/~t543201/web-mongol/scytian-images/scymap1.jpg
Според съвременната наука скитите нямат нищо общо с траките, а са само техни съседи. Благодарение на това, че Теофилакт Охридки и др. наричата българите скити, някои изследователи решиха, че старите българи са иранци, т.е. роднини на пащуни, талишци, мунджани, иранци. Дали е така обаче, дали наистина старите скити, пред които даже Персия трепери са от един произход с народите на Средна Азия?
В интерес на истината нито Херодот, нито Тукидит, нито Страбон, или Плиний не съобщават за общ произход на скити и перси. Трябва да се подчертае и това, че в земите на Добруджа – старата Малка Скития, няма топоними и хидроними, които да се отличават коренно от тракийските и да са близки, или идентични с тези от Древна Персия.
В далечното минало, в балканската територия на скитите са регистрирани селищните имена Берое, Калатис, Суро-бара, Капи-Дава, Тамаси-дава, Томи. Те нямат успоредици от територията на древен Иран. На юг от Стара Планина обаче срещаме Берое, Каластра, Су-бара, Десу-Дава, Темнос, Томе.
В Малка Скития тече река Сурос, а в същинска Тракия е локализиран Веду-Сурос. Веду означава вода, а сур(ос) може да се обясни с блг. сур-бял, сивкав, белезникав.Същият елемент сур намираме в разположената в земите на скитите Суро-бара.
От Стефан Византийски знаем, че най-древното име на Дунава е Матоас. То бива считано за скитско от определена група учени. Благодарение на Страбон узнаваме, че в превод на гръцки Матоас означава ασιος-мътен, с мътни води. Действително в делтата на Дунава водата е мътна, а най-добрата етимология за Матоас е блг.диал. матя-мътя, размътвам. В Тракия намираме спомената от Прокопий Мундепа, чието име Владимир Георгиев превежда като мътна вода. Елементът мунд, мунт отговаря на стблг. монтити-мътя, смущавам.
Тези данни показват, че не е имало особена разлика между езиците на траки и скити. Потвърждение получаваме и от приликите в личните имена. Скитските Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика с тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент, Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион...За жалост широката публика не разполага с представената тук информация. Укрити са още много други неща.
Едно от тях е фактът, че скитската религия се различава коренно от тази на персите, но показва много общи елементи с тази на траките. Благодарение на Херодот знаем, че скитите правят олтари само на един единствен бог – Арес. Той принадлежи и на тракийския пантеон. Дори според Йордан в древността се е смятало, че богът на войната произлиза от средите на гетите. С интересно име е Гето-сур - скитското божество на слънцето и светлината. При траките този бог е назован Суре-гет. От работите на Хезихий научаваме, че скитите наричат месечината Мес(пле) *. Траките също са почитали месечината, индикация за нейното название получававе от личното име Месак, то означава буквално месец, месечко.
В скитския теоним Дита-гоя** и в тракийското лично име Дита срещаме думата дете, имаща диалектна форма дите в българския език. Херодот дава и друго име на скитски бог – Папайос. Както бихме могли да очакваме то се среща и при траките под формата Папас. Интересен феномен от скитската религия са особен вид свещеници -енареите, те са евнуси. При тракийското племе фриги свещениците наречени гали са също евнуси.
Общите неща между траки и скити не свършват до тук. Изкуството на двата народа е в зверинен стил, а приликите понякога са толкова големи, че е трудно да се определи дали даден артефакт е скитски, или тракийски.
http://historyalans.narod.ru/skifolen.jpg
http://historyalans.narod.ru/28.gif
Същото важи за остриетата на стрелите с триъгълно сечение ползвани от траки и скити. На практика те са идентични и показват един и същ начин на изработка. Идентични са също върховете на копия и късите мечове на траки и скити. Както траките, така и скитите ползват щит наречен пелта. То е направен от преплетени пръчки и е покрит с няколко пласта животинска кожа. Етимология на трако-скитската пелта получаваме благодарение на стблг. плести, плетон-плета, преплитам.
http://viola.bz/wp-content/uploads/2014/03/Scythian-gold-of-Crimea-15.jpg
Макар скитите да ползват бойната брадва сагарис, а също копие и акинак, тяхното основно оръжие е лъка, тези хора са конни стрелци. Като такива са определени от Тукидид и северните траки – гетите. Това означава, че бойната тактика на северни траки и скити е една и съща.
http://ossetians.com/pictures/Alans%20against%20romans.jpg
скитски боец в стълковение с гръцки хоплит
http://ukrmap.su/program2009/uh7/7_03/173.jpg
http://mirageswar.com/uploads/posts/1216848507_137maa1.jpg
скитски боец
Не само религията, топонимите, хидронимите, личните имена и въоръжението на траки и скити показват общи неща. Приликите са много повече и от различни области. Херодот разказва за скитския обичай да се прави ритуална чаша от черепа на повален враг. За абсолютно същия обичай при траките разказва Луций Флор. Трако-скитската традиция е пазена от българите до Средновековието когато Крум Страшни посича Никифор Геник и прави от черепа му чаша, с която черпи своите придворни. Няма сведения персите да познават тази практика...
Херодот представя и друга интересна информация, а именно, че знатните траки белязват телата си с татуировки. Това сведение е потвърдено от избражения по гръцки вази. А от добре запазени балсамирани тела на скитски царе става ясно, че скитите също са украсявали телата си с фигури на животни. В по-късни времена на тази традиция е сложен край с приемането на християнството.
http://www.gautel.net/jakob/local/cache-vignettes/L774xH500/02Scythe_ink_3a_brecS-323fe.jpg
Отново, от бащата на историят знаем, че при погребение на благороден тракиец, неговата жена се жерва доброволно следвайки своя съпруг в отвъдното, като счита това за голяма чест. Човешко жертвоприношение е описано и при скитите. В погребенията на двата народа често се полагат тела на коне, срещат се и колесници. Отново при двата народа над гроба на цар се вдига висока могила.
http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CS%5CO%5CSolokha%20kurhan.jpg
Друго общо нещо между траки и скити е консумацията на кобилешко мляко. При траките този обичай е свързан с времената от преди Троянската Война. За тракийската благородничка Харпалика се разказва, че баща й я научил да пие мляко направо от вимето на кобилата.
Според руската изследователка Олга Дашевская царските скити практикуват изкуствената черепна деформация. Александър Монгаит допълва, че този особен обичай се среща в Черноморските степи поне от времето на Бронзовата епоха. Й.Йорданов също представя интересни данни в своя работа, от която научаваме, че изкуствената черепна деформация се практикува на територията на България от Каменната епоха.
Прилика между траки и скити намираме и в носията на тези хора. Знаем за това благодарение на археологически находки, а и на изображения от древността.
http://stat8.blog.ru/lr/0b02cfedb3e88c95ebb621b6158b9383
http://stat8.blog.ru/lr/0b0433d8f0c5faa7d1f3dc8de638e803
скитски носии
http://www.joanannlansberry.com/julia/mater1.jpg
http://semiramis-speaks.com/wp-content/uploads/2012/07/Relief-of-Anatolian-Goddess-Cybele.jpg
Най-интересното е, че скитската и тракийската народна носия са почти идентични на българската женска носия – факт показващ, че ние сме потомци на тези хора, които учените съвсем лекомислено обявиха за изчезнали.
http://www.omda.bg/public/images_more/Ethnographic_Museums/costumes/w_costume_Bulgmuslim_early20C_BogutevoEMP.jpg
http://www.bugari-u-hrvatskoj.com/bg/wp-content/uploads/2013/11/buh_noss_03.jpg
Това, че траки и скити делят един и същи корени обяснява защо Стефан Византийски твърди, че скитите са тракийски народ. Дион Касий поглежда нещата от друг ъгъл, за римския летописец тракийското племе даки е клон на скитите. Страбон определя саките като източни скити, а много преди това Аристофан нарича саките траки. Страбон е и този, който причислява сарматите към скитите. За същите тези сармати Прокопий разказва, че са считани за част от семейството на гетите.
Нека направим кратко обобщение на фактите укрити от широката публика:
1. От свидетелствата на Ст.Византийски, Д.Касий, Страбон, Аристофан и Прокопий става ясно, че траки и скити са хора от един и същ произход.
2. Съществуват общи религиозни вярвания при траки и скити.
3. Значителна част от въоръжението на траките е показва силна прилика с това на скитите.
4. Погребалните обреди на траки и скити са изключително близки.
5. Двата народа практикуват познават изкуствената черепна деформация.
6. Изкуството на траки и скити е в зверинен стил.
7. Траки и скити делят общи лични имена.
8. Както траките, така и скитите правят ритуални чаши от черепа на враг.
9. При двата народа благородническата класа татуира телата си.
10. Траки и скити ползват кобилешкото мляко за пиене.
11. За северните траки и за скитите е типично това, че са конни стрелци.
12. Както мъжката така и женската носия на скитите показва прилики с тази на траките.
Понеже тези важни факти останаха в тайна дълго време, то е напълно логично, че част от широката публика прие твърде твърдението за иранския произход на скитите, а с това и за иранския произход на старите българи. Тази забуда отрови съзнанието на много хора и без съмнение ще сее проблеми още дълго време.
Без да се обясни кои са скитите, нашата история остава осакатена и уязвима за манипулации. От изнесените в тази работа данни се вижда, че ние сме лъгани относно произхода на скитите и връзката им с нас. Народът обитавал от незапомнение времена земите на Украйна, а и други територии е от същия произход както и траките. Това обяснява защо още през пето хилядолетие преди Христа материалната култура на Тракия е почти идентична на тази от Древна Скития. Керамиката от Триполие е трудно различима от тази от културите на Варна, Пловдив, Хотница...
По време на Палеолита траки и скити са били един народ. В последствие, поради нарастване на населението на Балканите една част от хората е мигрилала на север – в Черноморските степи. От там следват преселения и по други места. Ясна граница между траки и скити не е имало. Понеже и двете групи са от един произход и имат близки езици и култура, взаимното съжителство е било лесно. Скити живеят в тракийските територии на юг от Дунава, а траки обитават и Черноморските степи.
Когато римляните покорявят Тракия скитите остават свободни...и не изчезват мистериозно както им се иска на някои учени. Тези скити са наречени хуни в по-късно време. Приск Панийски – най-големият авторитет по бита на хуните не споменава нито веднъж за хора със странен вид. Той нарича Атила и Бледа царски скити, определя дрехите на Атила като скитски, нарича песните за него скитски.
Безсъвестни хора ненавиждащи нашия народ определиха хуните като монголоиди, макар да нямаше доказателства за това. Хунската материална култура не се появава в Източна Европа едва през IV век, не, тя си присъства много по-рано защото е скитска. Така наречените хунски котли са ритуални скитски котли, които ги има в Добруджа още пред първото хилядолетие преди Христа. Останалата хунска материална култура не се различава от скитската от по-ранни времена.
Самото име хуни се обяснява със стблг. унии-по-добър, в смисъл на благороден. Така наречените хуни са царските скити споменати от Херодот. Става дума за едно силно доминантно племе, на което всички останали жители на Черноморските степи са били подчинени. Дори и името скити се тълкува на български език. Това е открито от проф. Ганчо Ценов, който представи свидетелството на Страбон, че скити означава номади, т.е. скитащи се, а обяснение получаваме от старобългарския глагол скытати сен- скитам.
След възраждането на България през II век, родствените траки и скити продължават да работят за пълното изтласкване на римляните от Балканите. Този амбициозен проект е осъществен през 680-681 година. Разбира се не всички траки и скити имат щастието да са жители на свободната България. В територията на Гърция, а и в Мала Азия остават много траки. По-голямата част от скитите остават в земите на Украйна и стават деди на днешните украинци.
http://img1.liveinternet.ru/images/attach/c/7/98/298/98298959_large_4111845_0_6f7b3_4289d95c_XL.jpg
Това обяснява защо в България има древен град Преслав, а в Украйна Переславец. Това обяснява също защо украинците все още носят киката типична за старите българи, а и защо староукраинския език е почти неразличим от старобългарския. Това обяснява защо И.Дуриданов тълкува тракийският топоним Курписос с украинсикия глагол корпати-копая...Не, че украинците са траки, не те са потомци на скитите – братя на траките. Както в древността е имало прилика между езиците на траки и скити, така и днес има прилика между български и украински.
Навярно повечето читатели на тази статия са останали изненадани от изнесените данни.Следвайте логиката обаче, не ми вярвайте, търсете сами и проверявайте! Помислете – възможно ли е двата най-войнствени и най-силни народи на Източна Европа – траки и скити да изчезнат като сняг през летен ден? И как за Бога от нищото се появиха нови народи, които обаче имат същите обичаи и език като тези на “изчезналите” траки и скити? От гледна точка на демографията това е невъзможно.
Лъжите за изчезването на траките и скитите са съчинени по ред причини. Когато се скрие родствената връзка между два народа, вече е лесно те да се насъскат един срещу друг. Войната винаги е носела големи доходи на тези, които изкуствено предизвикват конфликти. Не е случайна поговорката – Двама се карат, третия печели.
Скрият ли се и подвизите на предците на един народ, наследниците губят примера на своите деди, оставят без корени и лесно биват използвани от чужденци. Без национална гордост и достойнство всеки народ е обречен да изчезне. Ако ти не уважаваш себе си, как ще искаш уважение от другите?
НИТО СКИТИТЕ НИТО САРМАТИТЕ ИМАТ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД, КОЕТО СЕ ОПИТВАТ ДА ВНУШАТ НЯКОИ КАЗИОННИ БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ.
Един от последните опити да се изкарат Аспаруховите българи пришълци е постулата, че скитите и сарматите са иранци. За езиците им са написани книги, но авторите са се постарали да пропуснат редица важни неща. По този начин читателите, а дори и представителите на научната общност биват заблудени.
Ето няколко важни подробности, които радетелите на виждането за иранските корени на скито сарматите не посмяват да представят на българския народ:
1.Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.
2.Дион Касий определя даките (част от семейството на гетите бел.авт. като скити).
3.Страбон смята сарматите за част от скитите, а Прокопий Цезарийски споделя, че сарматите принадлежат на гетското семейство.
4. Сарматите са описани като светлокоси хора, подобно на гетите : “Getae flavi…Sarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации. За скитите будини Херодот твърди, че са с рижа коса и сини очи – Her.IV.108.
5. За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”
6.Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.
7.Общата за гети и сармати дума АРИСП е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба. От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.
8.За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.
9. Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.
10.Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.
11. Понеже нямаме запазени книги на скитски език, а официално няма и надписи (такива реално има), за определяне на характера на народа обитавал земи от Добруджа до Индия, се използат скитските глоси, лични имена и т.н.
Една много интересна глоса е Битии/Bitae. Тя е предадена от Плиний Стари, който обяснява, че “при траките трибали и илирите има хора, които омагьосват с поглед и дори с очите си могат да убият някого, ако продължително време гледат към него...Аполонид съобщава за такива жени в Скития, като там те са наречени Битии...” –Plin.VII.16-17.
Поради това, че глосата Битии/Bitae не може да бъде обяснена на ирански, Олег Трубачов решава, че думата не ще да е скитска. Все пак бия, удрям на ирански е tadayate/тадаяте, jainti/жаинти. Вместо да се каже, че характера на глосата Битии/Bitae не е ирански и това е индикация, че скитския език не е ирански, глосата се обявява за нескитска. Доста странно заключение според мен, защото предубеждението се взема за правило.
12. По същият начин е третирана и друга скитска глоса. Благодарение на Хезихий знаем, че скитите наричат месечината Меспле/μέσπλη: “ μέσπλη· ή σελήνη παρά Σκύϋαις.”
Понеже на ирански месец, месечина е маха/maha, Трубачов отново смята, че глосата не е скитска, не е иранска, а по-скоро староиндийска по произход.
Възможно е Олег Трубачов да не е знаел за името на тракийския, фригийския бог на месечината Мес/Mης, Мен/Mεν. Възможно е да не е знаел и, че името на познатите на скити, илири и траки Битии/Bitae може да се обясни с трак. bio-бия, удрям. Думата е изолирана от акад. Димитър Дечев, който при тълкуването на значението на името Био-брис/Bιο-βρις, за елемента Био/Bιο предлага стблг. bią-slagen (биѭ-бия бел.авт.), boj-Kampf (бой-битка бел.авт.).
13. Цитирайки Милер, Фасмер и др. Трубачов признава, че имената на скитските благородници Саулиос, Гнур, Идантирз, Анахарзис нямат смисъл на ирански. Прочее, също важи и за скитските имена Липоксаис, Колаксаис, Собадак и т.н. Нямат смисъл на ирански и споменатите от Херодот богове на скитите, като това също е признато от Трубачов, което разбира се му прави чест.
В случай, че скитите и сарматите са описани като хора със светла коса и очи, то е доста нелепо да им се приписва идване от Средна Азия. Също така няма никакво основание езика на скитите и сарматите да се определи като ирански, след като Апсирт, а и Овидий отъждествяват тракийския гетски със сарматския.
Редно би било да се обясни на българския читател, че скитите и сарматите бивайки светлокоси и идентифицирани като траки, принадлежат към тракийското семейство, което обитава не само Тракия, но и Карпатския регион и Черноморските степи, поне от времето на Халколита.
Павел Серафимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар