Кой унищожи тракийските надписи? Има ли причини за безпокойство и днес?*
До ден днешен са оцелели около 600 тракийски надписа. Повечето от тях - около 350 са от територията на Стара Фригия. Голямо количество са и тези от Зони, те са около 200, но още не са популяризирани. Самотракийските надписи са 40 на брой, а на наша територия са надписите от Ситово, Езерово, Кьолмен, Дуванлии, Вишеград, Браничево, Пандурската могила, Буково, връх Драгойна и т.н. *Най-древните монументални надписи, при които височината на буквите понякога достига до над 40 см. са тези от земите ни. Става дума за надписите от Ситово, двата надписа от светилището край Вишеград, в Сакар планина [споменати в труда на проф. Лалчев], а и надписа от Буково, който пък е и един от най-древните, явяващ се "липсващото звено" между древната балканска писменост и тези от егейския регион от времето на Бронзовата епоха. *Уви, у нас тази важна информация не е достигала до широката публика. Не е уповестено и това, че редица стари автори представят траките не само като притежаващи азбука и книги, но и като създатели на писменост. Като пример могат да бъдат посочени свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит, а и писалият някъде към 550 г. Йордан. Имайки предвид, че пеласгите са част от тракийската общност, можем да добавим и Херодот, който твърди, че пеласгите са първите, които ползват древната писменост. *При условие, че 14 различни стари автора свидетелстват за наличието на писменост при траките, а и има оцелели около 600 тракийски надписа, упоритото повтаряне на хора от научните среди, че траките са безписмени буди сериозно безпокойство у мен. Оставам с впечатлението, че известна група наши учени взема участие в унищожаването на истината за нашето минало. Дано това да е само едно погрешно впечатление, но се случват неща, които показват, че причина за безпокойство има. *В продължение на дълъг период от време получавам сигнали за унищожаване на артефакти, за лошо стопанисване на археологически обекти, при което културното наследство бива загубено. Сякаш определена група хора от научните среди служат на чужди сили и то сили, които са си поставили за цел не само да заличат културното ни наследство. А народ, който не познава своите корени, своята истинска история и древна култура, е обречен да изчезне. *Не може да има съмнение, че унищожаването на тракийските надписи е организирано явление. То тече почти две хилядолетия, а като главни извършители Архимандрит К. Рилски посочва дедите на нашите южни съседи, които "въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” [Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, с.5-6]. *С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). Споменават се строежи с квадри, а на с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста. Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” [С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90]. Този стремеж да се заличи надписът е необясним от гледна точка на строителните методи. За здравината на една стена няма значение дали една подсилваща плоча има надпис, или не. Тук явно се касае за добре огранизирано, дори фанатизирано издирване и унищожаване на тракийските паметници. Оцелелите тракийските надписи у нас са в могили, гробове, в затънтени места в планините, т.е. далеч от очите на нашите врагове.
В скалата на Небет тепе в Пловдив ясно се вижда изсечена в камъка легнала човешка фигура подобна на тази открита в Гюобекли тепе
https://www.eurochicago.com/2013/02/unishtozhenata-arheologiya-i-informatsiyata-koyato-ni-ostavi-tya/
В скалата на Небет тепе в Пловдив ясно се вижда изсечена в камъка легнала човешка фигура подобна на тази открита в Гюобекли тепе
Всичките идиотщини в Пловдив започват още с унищожаването на Марково тепе, което е един от хълмовете на древното "седмохълмие", както е бил наричан Пловдив в течение на векове. Цялата акция е започнала много отдавна, като в основата и стои една твърде съмнителна фирма, наречена със звучното и показателно име "Изида". Тая фирма започва още след освобождението да добива камък за строителни нужди, директно от хълма насред града (тогава е бил в покрайнините), като даже изнася материала в чужбина, като че ли миниатюрното тепе е някаква гигантска каменодобивна мина. И така за няколко десетилетия (до към края на 70-те години) Марково тепе е напълно унищожено. От там насетне подпукват тракийския храм на Джендем тепе, като го заливат с бетон. На Трихълмието и на Сахат тепе пък имаме цели взривени участъци, включително с тракийски релефи, и т. н. и т. н....
Унищожената археология и информацията, която ни остави тя
Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове, разкрити по земите ни, и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта – унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.
Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”
Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.
С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите, и то от град Пловдив.
Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век, от нея са разкрити следните съоръжения:
Сн. 1. Циклопските крепостни стени на град Евмолпия
1) Крепостни стени – тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са залети с бетон. (снимка 1)
2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.
3) Разкрит е храмът в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (Днес е напълно унищожен.)
4) Стълбището, което достига от подножието на тепето до северната му порта, е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (Стълбищата са почти запазени единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени.)
5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
6) Вградени стълбища.
7) Улици с каменна настилка и канали под тях.
Сн. 2а
Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са описаните от Климент Александрийски предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал. Между тях са колелото, пумпалът, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които по-късно (снимки 2а, 2b) Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички – точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние, директор на Археологическия музей -Пловдив е Костадин Кисьов.
Сн. 2b
Другият обект, който ще обсъдим в доклада, е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея, когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20-метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сегментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.
Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От предверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелетът бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ – Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.
Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история. Започваме разглеждането му със
“С Т А Н О В И Щ Е
на Бистра Колева – археолог – праисторик при Археологически музей
Пловдив
ОТНОСНО : Археологическото изследване на скалния масив на обект „Княз Церетелев “ 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив
По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей – Пловдив, ръководител на спасителен обект „Княз Церетелев“, започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственикът с машина е отнел културния пласт до слой с червено-кафяв цвят /обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително, е почистен на ръка. Именно след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.
След почистване на скалата от запазения на места слой с червено-кафяв цвят и масата, получена при пробиване на дупките за взрив, се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение, разположени в кръг и свързани с улеи.
Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях /смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите, разположени източно от кладенеца.
В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения – силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака “ вулва“, кръгове.
Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово /публикувани от В. Миков и М. Цончева/ и такива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил. пр.Хр.
Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално-типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище, функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.“
.
Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове, разкрити по земите ни, и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта – унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.
Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”
Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.
С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите, и то от град Пловдив.
Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век, от нея са разкрити следните съоръжения:
Сн. 1. Циклопските крепостни стени на град Евмолпия1) Крепостни стени – тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са залети с бетон. (снимка 1)
2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.
3) Разкрит е храмът в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (Днес е напълно унищожен.)
4) Стълбището, което достига от подножието на тепето до северната му порта, е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (Стълбищата са почти запазени единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени.)
5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
6) Вградени стълбища.
7) Улици с каменна настилка и канали под тях.
Сн. 2аВсичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са описаните от Климент Александрийски предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал. Между тях са колелото, пумпалът, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които по-късно (снимки 2а, 2b) Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички – точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние, директор на Археологическия музей -Пловдив е Костадин Кисьов.
Сн. 2bДругият обект, който ще обсъдим в доклада, е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея, когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20-метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сегментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.
Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От предверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелетът бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ – Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.
Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история. Започваме разглеждането му със
“С Т А Н О В И Щ Е
на Бистра Колева – археолог – праисторик при Археологически музей
Пловдив
ОТНОСНО : Археологическото изследване на скалния масив на обект „Княз Церетелев “ 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив
По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей – Пловдив, ръководител на спасителен обект „Княз Церетелев“, започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственикът с машина е отнел културния пласт до слой с червено-кафяв цвят /обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително, е почистен на ръка. Именно след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.
След почистване на скалата от запазения на места слой с червено-кафяв цвят и масата, получена при пробиване на дупките за взрив, се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано. С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение, разположени в кръг и свързани с улеи.
Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях /смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите, разположени източно от кладенеца.
В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения – силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака “ вулва“, кръгове.
Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово /публикувани от В. Миков и М. Цончева/ и такива от Сиракуза, безспорно датирани в VI хил. пр.Хр.
Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално-типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище, функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.“
Сн. 3. Взривеното светилище от обекта на „Княз Церетелев” 11
Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.
Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете – охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.
Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен, могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.
Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:
– Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?
– Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
– Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?
– Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища, посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?
Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче, информация за тези неща почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници. Освен това някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапеният паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята й е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.
Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341 г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип, по няколко много елементарни причини:
Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.
Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?
Трето – досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.
Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.
И Пето – но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?
Относно древни автори – като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.
Искаме да обърнем внимание на факта, че на споменатите антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин, и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.
В друга плоскост е сведението на Дексип:
“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн. Марица). Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”
Анализирайки текста, веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:
Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидете. Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?
И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации, дадени на града ни, ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин – ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.
Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.
Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197 г. пр.н.е.) в труд на Полибий (живял между 201-120 г. пр.н.е.). Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.
Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.
Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”
В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.
Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така, както и древните българи.
От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.
Към сведенията, предложени до тук, ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия, провеждани между 1975-1985 г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща, едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.
Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече проф. Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието”.
След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите, поддържащи поднесената теза, започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените, застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?
Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос – защо бе монтиран “паметникът”? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да поддържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В. Масон и В.В. Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:
„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.” Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили, е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева, и всички останали.
За да се види по-добре вредността от този монумент, ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив, като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)
Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.
Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипокаус, намираща се на ул. ”Георги Тертер” №1.
Най-древната синагога, открита на територията на България, и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луиза”, срещу църквата “Света Петка – Нова”, където се намираше обектът, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .
Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул. ”П. Р. Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.
Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ ”КОРЕНИ”, използвайки старинен ритуал, даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме, че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център е унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ – Пловдив е Костадин Кисьов.
На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи със северозападния край на Цар-Симеоновата градина.
Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните непроучени праисторически знаци и релефи по тях.
Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ – Пловдив е К. Кисьов.
Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.
По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе, е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика, и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.
Константин Каменов,
Интелектуално звено “КОРЕНИ”
Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов, който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.
Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете – охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.
Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен, могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.
Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:
– Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?
– Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
– Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?
– Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища, посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?
Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче, информация за тези неща почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници. Освен това някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапеният паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята й е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.
Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341 г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип, по няколко много елементарни причини:
Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.
Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?
Трето – досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.
Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.
И Пето – но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?
Относно древни автори – като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.
Искаме да обърнем внимание на факта, че на споменатите антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин, и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.
В друга плоскост е сведението на Дексип:
“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн. Марица). Казват, че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”
Анализирайки текста, веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:
Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидете. Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?
И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации, дадени на града ни, ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин – ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.
Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.
Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197 г. пр.н.е.) в труд на Полибий (живял между 201-120 г. пр.н.е.). Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.
Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.
Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”
В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.
Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така, както и древните българи.
От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.
Към сведенията, предложени до тук, ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия, провеждани между 1975-1985 г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща, едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.
Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече проф. Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието”.
След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите, поддържащи поднесената теза, започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените, застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?
Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос – защо бе монтиран “паметникът”? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да поддържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В. Масон и В.В. Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:
„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.” Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили, е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева, и всички останали.
За да се види по-добре вредността от този монумент, ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив, като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)
Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П. Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.
Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипокаус, намираща се на ул. ”Георги Тертер” №1.
Най-древната синагога, открита на територията на България, и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луиза”, срещу църквата “Света Петка – Нова”, където се намираше обектът, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .
Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул. ”П. Р. Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.
Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ ”КОРЕНИ”, използвайки старинен ритуал, даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме, че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център е унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ – Пловдив е Костадин Кисьов.
На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи със северозападния край на Цар-Симеоновата градина.
Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните непроучени праисторически знаци и релефи по тях.
Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ – Пловдив е К. Кисьов.
Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.
По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе, е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика, и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.
Константин Каменов,
Интелектуално звено “КОРЕНИ”
БОГАТИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СЪДЪРЖА ЗВАТЕЛЕН ПАДЕЖ (все още)
Ако научите добре българския език, ще можете да използвате всичките му богатства. Едно от тези богатства се нарича звателен падеж.
Редно е да се обръщаме към хората, употребявайки звателен падеж: „Иване, Бояне, Снеже, Светле“…
Изключително безлично е да им викаме: „Здравей, Иван!“, „Как си, Снежа?“, „Къде отиваш, Боян?“
Не ви ли звучи сковано, грозно?
,,Какво се случва, Светла?" – Колко по-българско и леко е: ,,Как си днес, Светле?"
Спомнете си прощалното писмо на Ботев: ,,Мила ми Венето, Димитре и Иванке..."
Уважавайте езика си – той е един от най-богатите и е толкова красив!
Тракия и география на племената и родовете
Първо да отбележа че това за древност, античност и фантастики преди новата ера са тъпотии, но зад тях както и за всеки топ масонски "фантастичен" сериал, книга или филм се крие тоталната истина. Историята ни е много, много по-кратка и тези племена са на има няма малко над 200 години и са си живи до ден днешен, така че това е реалната етно-племенна карта на "България". И всички фолклори, песни, танци, носии, "кукерни" маскаради ясно поставят границите на тази карта.
Ше ви отчая, че ме познавате "много добре", какъв съм платен антибългарин! Всичко на Балканите са траки, чат пат илирийци и много малко скити. Ще ви отчая и че съм против "българо"-мизийците, точно обратното е. Но си имам План, да отсея немския биоробот от родният тракийски човек.
Колкото до така "мразената" от мен мен Северна част на синтетичната ни родина, хич биля не е така. И не са мизийци, а гордите трибалти на северозапада, който германците унищожиха, а американосите изкупиха... но стига прикаки, колко обича всички фалшиво наречени "българи" ще ви обясня, много подробно в друг материал, и ако разберете този толкова кратък и като за глупендъри. Иначе аз обичам не само северняците, но и даките във Влахия, и сърбите, албанците, всички, защото са моят род. И не - няма да видите такъв шовинист като мен, който знае и борави с логика и факти и има интелекта на предците ни, ферментирал в Хиперборея и без нито една ваксина.
Та ето какво...
Ако наложим картата на античните племена върху административната карта на съвременна България за 2026 г., ще видим поразително съвпадение между древните териториални граници и днешните регионални центрове. Тракийският етногенезис е буквално „вграден“ в географията на нашите градове.
Ето как се разпределят съвременните градове според античния им племенен произход:
1. Южна България (Ареалът на Одриското царство и Родопите)
Това е ядрото на тракийската държавност и най-високата концентрация на златни съкровища.
Пловдив (Филипополис/Евмолпия): Градът на Одрисите и техните предци бесите. Той е бил културното и политическо сърце на Тракия.
Стара Загора (Берое): Територия на Одрисите. Регионът е бил известен с огромното си земеделско богатство и металургия.
Ямбол и Сливен: Разположени в сърцето на Одриската държава. Близо до Ямбол е била столицата Севтополис (сега под яз. Копринка).
Хасково и Кърджали: Територия на войнствените Беси и по-късно на Одрисите. Това е районът на големите мегалитни светилища като Перперикон.
Смолян: Дълбоко в сърцето на Родопите, родината на Бесите – пазителите на прорицалището на Дионис.
2. Югозападна България (Трако-Илирийски и Македонски ареал)
Тук племената са били известни със своята независимост и добив на злато и сребро.
София (Сердика): Градът на племето Серди. Те са били келтско-тракийски микс, изключително упорити и самостоятелни.
Перник: Територия на племето Агриани. Те са били елитни воини (лековъоръжени пелтасти), които са били най-верните съюзници на Александър Македонски в походите му.
Благоевград и Сандански: Тук са живели Медите (племето на Спартак) и Синтите. Територия с много силно македонско влияние.
3. Северна България (Ареалът на Мизите и Трибалите)
Това е връзката със Средна Европа и Дунавския басейн.
Видин: Територия на мощните Трибали. Те са били толкова силни, че са победили армията на Филип II Македонски.
Русе и Плевен: Ядрото на Мизите. Този регион е бил мостът между тракийския свят и народите на север от Дунав.
Велико Търново: Районът е бил обитаван от Кробизи (подплеме на гетите) и мизи. Хълмовете на Царевец имат тракийски селищни пластове хилядолетия преди Асеневци.
4. Североизточна България и Черноморието (Трако-Скитски контакт)
Тук е „Малка Скития“ и най-голямото смесване между уседнали траки и конни скити.
Силистра (Дуросторум): Територия на Гетите. Това е регионът на „безсмъртните“ воини на Залмоксис.
Шумен: Сърцето на гетската култура. Близо до Мадара и Свещари – там, където тракийските царе са били погребвани в огромни каменни гробници.
Варна (Одесос): Пресечна точка на Гети, скити и гръцки колонисти. Тук е намерено най-старото злато (Варненския некропол), което доказва, че цивилизацията в региона е много по-стара от елинската.
Бургас: Територия на племето Астаи (едно от най-близките до Византия племена). Близостта до Странджа и Сакар ги свързва с най-древните мегалитни традиции.
Обобщение на картата:
Ако погледнете днешните българи:
Шопите населяват земите на сердите и агрианите.
Тракийците (от Пловдив до Ямбол) са наследници на одрисите.
Добруджанците са наследници на гетите и скитите.
Родопчаните носят кръвта на бесите.
Тази карта показва, че България не е „създадена“ в 681 г., а е политическо възраждане на един много по-стар, автохтонен организъм, който винаги е имал тези градове за свои опорни точки.
Допълнения! Аз съм точно Севтополис и Кабиле чадо, центърът на одриското царство, ако се питате отде съм. И ако не сте кухи, някой ден ще ви направя снимков мой анализ за лъжата "Кабиле" но си трябват много лайкове, споделяния и коментари. Макар, който трябва и ме познава, има достъп до мои видеа и апокрифни публикации и снимки от поне 5 години.
Иначе комунягите които са немско-руски ашкенази сволочи първото което направиха в сърцето на Тракия е да потопят Севтополис - столицата на баш Тракия в някакъв скапан яовир, наречен "Георги Димитров"! Натам окупаторът от Москва построи хилядни окупационни войски и поделения в Сливен и Ямбол, а още по-натам НАТО си базира всички окупационни войски пак в одриското царство. Израснал съм с ревовете на съветски танкове и воят на съветски самолети, които умишлено демонстрираха страх и сила навсякъде в Одрисия.
Кое е вашето племе?
Няма коментари:
Публикуване на коментар