Пророчествата на Ванга писани от КГБ(включително и за 11.09.)!!!

https://www.youtube.com/watch?v=niHN7ONi-PU

              

Юрий MOUNTAIN: Прогнозите на Ванга подготвени от КГБ

Известния майстор на психологически експерименти разкрива тайните на българската пророчица, Месинг, Гелър, Джуна и други.    

                                                                 

Планът на КГБ/Ротшилд като предсказание на Ванга Преди седем години, професор и академик Mountain ми показа как работят модерните екстрасенси, преместване на предмети външен вид (и след това се оказа, че в неговите обувки и колани - малки магнити), слага ръката си в чаша вряла вода (" варени "реагенти)," виси "на тялото изведнъж залепване ютии ... Основната задача е да се убедят хората, той смята, че: всяко чудо - не дар от свръхестествени сили, както и в резултат на сръчност и обучение.

Сега, през упадъка на века, попитах Юрий Mountain да разкрие тайна: дали тези магьосници илюзионисти преследват съзнанието на човечеството? Ури Гелър - гражданин на Израел. Той е роден през 1946 година. Доби популярност демонстрация на телекинеза: спря на пистата лайнер в морето, принуди да замръзнат стрелките на Биг Бен.

                                                                                                         

- Не се притеснявайте, това не е телекинезата и метал с памет - тя е измислена в Русия през 30-те години. На външен вид той не се различава от обичайните. Но може да се огъва, например, от топлината на човешките ръце или недостиг на въздух. Гелър често се използва в своите експерименти лъжица врата, която беше направена от този метал. И дори откри мини-завод за производство на "специални" лъжици. След като продуктите си случайно се появи на пазара, и купувачи бяха шокирани. Wolf Месинг (1899-1972). Известен хипнотизатор и ясновидец, признат дори от Сталин. Само в тези години, заслужил артист на републиката, който работи в този жанр ...

Мисля, че Вуйчо Ваньо основател на Руската манипулационна терапия.

www.skeptik.net/

              

Ванга е създадена по същата рецепта, но тя се завъртя от българските тайни служби.В страната и днес е престижно да си пророчица, към която се привличта тълпи от туристи и известни личности от цял ​​свят. Включително политици. Специалните служби са били тук заради интереса. В града,на Вангелия, съберете информация за бъдещи видни посетители, съберете и камериерки в хотели и таксиметрови шофьори така че да са едни и същи хора на службите.                                                                                                                    

Ванга Пандева Гущерова. Тя е родена през 1911 г., умира през 1996 година. Когато била на 12 години, тя е вдигната от торнадо. Момичето е ослепяло, но е станало ясновидка. Ванга, както знаем е направила много предсказания и огромен брой се отнасят за съдбата на Русия. Последните прогнози на Ванга (които бяха направени преди смъртта си), както знаем, ни раказа, журналист, който покани Ванга да им разкаже за след 2000г. Ванга живяла в България а България е бил под влияние на СССР, съответно, той е бил под влияние на КГБ, а българското ДС на съветското КГБ а на върха Ротшилд(това е просто една формалност). Тя, както се казва, е работила заедно с българското КГБ за да "живеят в мир", била е агент на КГБ. В резултат на това ние знаем някои факти и заключения: 1.Ванга придоби популярност бързо, аз не мисля, че тази слава ще дойде ей така и хората ще отиват на тълпи 2. Ванга е под капака на българската КГБ, също така е факт. 3. България е под капака на СССР, просто глупаво да се отрича дори 4. Съответно, Ванга е под наблюдение от Съветския съюз и тяхното ръководство 5. Wang направи редица прогнози за света и човечеството Ние знаем как прогнозите могат да променят живота ни, прогнозите може да имат програма за обществото или човечеството, или просто за един човек. Ако не вярвате, погледнете колко шарлатани, които изнудват за пари хората поставят фалшиви прогнози с отрицателен характер. Да се отрича този факт също е безполезно.Ванга и нейните предсказания са мощен инструмент за манипулиране на съзнанието на хората, това със сигурност се разбира в СССР. Особено след като е толкова евтин, но много ефективен начин за създаване на програма на Общността. И как господарите на Съветския съюз да не го използват, дори и да се остави да не работи (това може да се случи), няма нищо за губене. Ако смятате, че Съветският съюз е някак дребнаво иззети сбъркаш. Ще говорим за символиката на Съветския съюз. Ако не сте прочели друга статия за Мавзолея на ari.ru, нещо струва да се прочете, дори обикновени факти за историята на mavzaleya предполагащи най-нездравословните скептици. И сега да анализираме пророчествата й и да даде своя анализ на всеки. 1. Glory Владимир Да, доста популярен прогнози - "Няма сила, която може да се прекъсне Русия. Русия ще продължи да се развива, расте и процъфтява. Всичко расте като лед, едно нещо остава непроменено -. Славата на Владимир " Някой предложи, че Владимир - е Кръстител на Rus, които смятаха, че за предишния президент на Руската федерация. Но аз никога не съм чувал някой транскрибира името - на Владимир Илич Ленин (VCSEL - главното божество в Babylon). Да, защото фамилното име на бащата на революцията не е реално, всеки знае за него. И името на акаунта, също слухове, че името не е налице, и идват с. Направи го като неговото име Бланка. В Вавилон, свещениците изградени специална сграда за "общуването" с боговете си - и името на тези структури - на Зикурат. Сградата прилича на пресечена пирамида, в основата на която трябва да се намира на основния елемент -. Мумия в прозрачен ковчег И така, съветските ръководители символика засяга повечето неопитен, независимо от факта, че като вавилонците и ацтеките в мазето на Зигурата (мавзолея) е мумия. Което предполага, че управителите на Съветския съюз бяха пламенни фенове на окултното и т.н. А след това да не могат да се възползват от Ванга? Всеки знае израза - "Ленин е живял, Ленин жив, Ленин ще живее" или "Ленин жив всичко." Съответно, на името на Владимир в пророчеството не е еднозначен Ленин (Владимир). Възможно е дори в известен смисъл отразява реалността, тъй като разпадането на Съветския съюз от 15 години, и докато лежеше в мавзолея, и лъжите. В пълно е възможно предсказанието да е преведено от български, и "славата на Владимир," да означава и "на името на Владимир" сам "Владимир Путин". Може би хората, които са писали статии за предсказания "решиха" да променят няколко думи за хармонията. В крайна сметка, разбира се, е едно предсказание и тя наистина се сбъдва, или го е обичай прогнози, които подкрепят този момент, което означава, че всичко върви по план тези, които са на власт този път, защото само Ленин остана в Зигурата след разпадането на СССР. 2. ... Русия не се отклонявам от пътя на реформите ... "Русия - майка на всички славянски народи. Тези, които са й обърна гръб, ще се върне в нов облик. Русия няма да се отклонявам от пътя на реформите, които в крайна сметка ще доведе до увеличаване на неговата сила и мощ. " Това предсказание датира от 1996 г. и той е регистриран също почувства част от правителството. 1996 - това е ясно, пиков период на реформи, защото в крайна се просрочва две години, и през 1996 г., като през 1997 г., когато като по някакъв начине необходимо за обосноваването на започнатите реформи. започнати. Мисля, че в този момент Ванга е все още под влиянието на Русия, което предполага, че режимът се е променила, но сянката на КГБ остава. 3. "Социализмът ще се върне, но с ново лице. Отново ще бъде на Съветския съюз, но актуален. Отново ще има земеделски кооперации, и България ще преодолее трудностите. Българският просперитет е възможен само в съюз с Русия - тя е нашата майка!!! Русия винаги е била и ще бъде велика сила!!! Пишете за Маркс, Ленин, младите хора трябва да ги знаят. Защо те трябва да се срамуват "? На уебсайта, посветен на Ванга пише: "Това е като очевидно спекулации името й - Ванга винаги е бил ревностен християнин, и не може да се приравни към преподаването на Свещеното Писание на Ленин. Но медиумът вече не е жив, и е предмет само време, за да разберете къде е истината и лъжата. " Както виждате, има е очевиден опит да се използва името й, вероятно след смъртта й. Кога за пръв път се появява това предсказание, за съжаление, не може да се провери, но то просто се появи след разпадането на СССР. Това е по-скоро като фанатичен изблик комунисти и други подобни, които не знаят нищо за това, което се случва. Така че,може да се направи заключение. Не може да се вярва, на редсказанията на Ванга, дори е глупаво, знаейки, че тя е била под влиянието на КГБ. Това наистина е все по-ясно, тъй като всички битове навлизат в едно изображение и всеки елемент от картината е свързан с други елементи. Като пъзел. Започнете да разбирате това за себе си и истината ще дойде още по-близо. PS И така. За всеки разумен човек, с необременен от марксизма мозък е ясно, че един светец прорицател, не може да понесе такава глупости и оплодени откъси от Талмуда на марксизма-ленинизма.                                  

Пророчества Ванги состряпаны в КГБ

Общоизвестен факт е, че Ванга е била близка до правителството на Тодор Живков. Присъствието й в компанията на Живков и други високопоставени членове на БКП е неколкократно документирано от Националната телевизия. Дъщерята на Тодор Живков, Людмила Живкова, се сприятелява с Ванга някъде между 1969-1970 г. и оттам насетне Ванга се ползва с протекцията на комунистическата партия, която изглежда е използвала ситуацията в своя изгода, със или без знанието на самата Ванга.

                                                                           Предполага се, че Ванга е ползвала информация, събирана от секретните служби, за да печели доверието на своите посетители, които са идвали при нея с предварителни записвания, организирани от правителството. Тъй като Ванга е била изключително популярна, българската държава решава да подпомогне организирането на нейните служения и да ги таксува, осигурявайки на Ванга държавна заплата, която е представлявала минимална част от придобитите средства.
                                                                 

От началото на 70-те години, списъците с хора, които ще посетят Ванга са били изготвяни с предварителни уговорки, ръководени от държавата; с нарастването на славата й, редица чуждестранни и български политици започват да посещават Ванга, а, според сведенията, нейната къща, където се състояли служенията, била подслушвана от разузнавателните служби на държавата. В нейната среда са работели служители на Държавна сигурност, като не е изключено тя да е била манипулирана чрез техни внушения, които по-късно е предавала на посещаващите я политици.                                                                                             

Цялата система на комунизма беше една истинска мистификация, така че няма нищо необичайно във факта, че някогашните й идеолози и адепти са се “конвертирали” в настоящи мистеролози. Вълната, която ни заля в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век, на мистицизъм, окултност и източни вярвания, не беше рожба на перестройката, тя беше част от нея. Всички тези учения бяха много по-лесно смилаеми, отколкото стройната и многовековна система от догми, постулати и принципи на монотеистичната религия. На перестройчиците им трябваше да подхвърлят на тълпата занимание (зрелище) докато измислят как да заобиколят Христовият патент с хлябовете и да я нахранят с оскъдното им количество. Трябваше им и време, за да преустрят ТПК-тата и комбинатите в работещи фирми и сдружения. Разбира се, че една такава мащабна операция за пренасочване на общественото съзнание – след срива на “обективния” прогрес на строя, свръхестественото стана част от обяснението и трябваше да заеме подобаващото му се място – не може да не бъде ръководена от “професионалисти” от “службите”. Паразитните политически доктрини, като комунизма, с всичките му тоталитарни мутации, експлоатират изначални човешки потребности. Експлоатират ги безжалостно и без съвест. Ракът няма човешка етика. Колкото по-независима от съзнанието е една човешка нагласа, толкова по-целенасочено тя се манипулира – в тоталитарната държава политическата употреба на колективните психически склонности е основа на технологията на властта. Абсурдно е да се вярва, че феномен като Ванга е останал извън контрола на КГБ/ДС.                                                                                                                                                                                

Също толкова е наивно да мислим, че другарите-таварищи не са ни приготвили нови митове, опаковани от тях в съблазнителни мантри – като България енергиен център на Балканите или панславянското православно “братство”.
Колкото и да са подвеждащи, парадоксите казват повече от думите прости, затова ще си позволя един парадокс: “отложената” свобода издига мавзолеи. Това “отлагане” е опора на робството. “Отлагайки” свободата си ние се отчуждаваме от нея, превръщаме я в разменна монета и самите ние се “овеществяваме”. Това ни прави потенциални инвеститори в идеологически и политически пирамиди и ни излага на домогванията на професионалните манипулатори, които лесно могат да сведат живота ни до ритуален градеж на безмислени саркофази – един вече преживян кошмар, който има склонноста да се завръща. Всеки човек някъде (дали дълбоко или явно) в себе си е на ясно, че има Бог…комунистите(атеистите) също. И точно за това Ванга беше на почит и преди “демокрацията”! И най-нисшето човешко същество има нужда от мистичната вяра и когато системата му я забранява той я намира в различни нейни състояния и измерения! А що се отнася за руснаците…такава нация за мен отдавна няма! След 1917-та година там на север живеят някакви странни пародии на човешки същества, кукли на конци с чип в главата! Путин е живо доказателство за липсата на националност, култура и нормална човешка ценностна система из тези горки земи…                                                              

Стигнах до Лондон с помоща на КГБ                                                                                                        

Ванга е била агент на ДС и от тях е получавала информацията за хората – имена на починали роднини, диагнози, лични проблеми. Така и баба знае да „гледа“! До главата й имаше телефон, по който преди да влезе човека й казват кой е и за ко се бори. Обратно Ванга е била длъжна да дава информация на ДС за намеренията на „оперативно интересните лица“. Крайно време е вече народа да се събуди и да разбере как го манипулират. Няма как да бъдат разкрити фактите за връзката на Ванга с ДС, защото става въпрос за МНОГО МНОГО пари. Освен това Ванга е изпълнявала поръчки (задачи) и на КГБ.                                                                                                                                                           

 В Петрич бяха изпращани другари от Русия за да ги манипулира Ванга. Има случай, когато УМИШЛЕНО на човек се поставя тежка диагноза (за да напусне Комитета по култура), за да бъде изпратен при Ванга, която „го излекува“. Ако истината бъде разкрита, ще последва международен скандал.Не че днес в Ембаловте на Рокфелер не ви правят същите сценки....целенасочен геноцид за гой. Ванга е съдействала много активно на тайните служби доста време – от 1971 до 1984 г., показва разследване. Най-вероятно няма съответното секретно досие като на другите агенти, защото е била сляпа. А закон Божи тогава е бил собственоръчно да си напишеш доноса и да се подпишеш под него. Очевидно е снасяла съответната информация устно. Нейната история в това отношение не е никакво изключение. Много хора по онова време бяха оплетени в мрежите на Държавна сигурност. Някои доброволно се натискаха да бъдат доносници, за да направят добра кариера. Други влизаха в мръсните схеми след заплахи и принуда.Факт е, че от един момент нататък Ванга става достъпна за повече хора, а таксата за срещата с нея се прибира от общински чиновник. Без благословията на Държавна сигурност и по насоки на КГБ това по онова време посмъртно не можеше да се случи.                                                                 

 Така наречените Нострадамови "пред­сказания" са били кодекса на дневния ред от "плана". Нострадамус е бил евреин, приел католицизма. Фамилията му сменя фамилното си име на Нострадамус в чест на Нотър Дам, тоест "Черната Дева". Илюминатски "пророци" се наричат "агенти", които действат по същият конспиративен начин, както библейските пророци(нескопосан плагиат на Ведаическите риши). Този план напълно контролира Аврамическите религии, тъй като "законите" са също съставени на базата на рационализъм. Всяка една игра на нагите може да се тълкува от Авраамските религии, като "сбъдване на библейските пророчества", докато с Веда не може това, тъй като там събитията са научнo-детерминирани от Астрологични събития в Шастрите, които не могат да се променят с пропаганда или "открития"(чудеса).

                                                                                                                                                                                                    

 На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”. Юдаизма свършва историята с момента в който антихриста започва да владее, и сочи царството на злото за вечно.
След като Юдеите имат достъп до всички свещенни писания и предсказания, както и тотална власт над нас, те чинно изпълняват ролята си и стриктно се придържат към плана. Дори може да се каже че умишлено изпълняват предсказанията ако погледнем на тях като списък с неща които злото трябва да направи.Та такъв пророк на ДС/КГБ и Илминати е Вангелия Гушерова                                  

 Социалисти планират за 5 г.,Комунисти за 20г.,Илюминати за 100г. "боговете" им наги от 500 до 1000г/ и циклят в материята за същото време чрез пчелен ритуал на Кибела плагиатстван като Кабала/. Всяка една игра на нагите може да се тълкува от Авраамските религии, като "сбъдване на библейските пророчества", докато с Веда не може това, тъй като там събитията са научнo-детерминирани от Астрологични събития в Шастрите, които не могат да се променят с пропаганда или "открития"(чудеса). Илюминатски "пророци" се наричат "агенти"(agents), които действат по същият конспиративен начин, както библейските пророци(нескопосан плагиат на Ведаическите риши). Картите за атаките над "Кулите-Близнаци"/WTC(World Trade Center in NYC) 11 Септември 2001 г. и над Пентагонът недвусмислено подсказват, че този, който ги е проектирал и издал за пред публиката 1982/83 г., е бил наясно с плановете на Илюминатските наги.               

МОССАД КОМАНДВА ЦРУ/КГБ СТОИ НАД МОССАД                                                                                                         СЛАВА СЕВРЮКОВА. „Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи."/но няма да са българи. Ето и пророчествата на агентa на Ротшилд Умберто Еко "...и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите..."
"Може би България е първата глобална държава. Тя ще е първата която ще се разтвори в новия свят, и нейните чеда гледащи в бъдещето ще станат водачи на земното население."
Очевидно този евреин е предварително обучен, осведомен и инструктиран за съдбата на България и дори да се взема за Астрадамус на глобализма в света... От кой ли?. Така наречените Нострадамови "пред­сказания" са били кодекса на дневния ред от "плана". Нострадамус е бил евреин, приел католицизма. Фамилията му сменя фамилното си име на Нострадамус в чест на Нотър Дам, тоест "Черната Дева".

                      

През 1989 година агента Вангелия Гущерова по насоки на КГБ пророкува: “Страх, страх! Двама американски братя падат, изкълвани от птици железни. Вълците вият от храста и невинна кръв се пролива като река.” Предсказанието се сбъдва 11 години по-късно на 11 септември 2001 година. Ротшилд командва КГБ и Моссад а те CIA чрез внедрени агенти и президенти. http://www.bulgarica.com/   

                                        

 Картите за атаките над "Кулите-Близнаци"/WTC(World Trade Center in NYC) 11 Септември 2001 г. и над Пентагонът недвусмислено подсказват, че този, който ги е проектирал и издал за пред публиката 1982/83 г., е бил наясно с плановете на Илюминатските наги. Илюминатски "пророци" се наричат "агенти", които действат по същият конспиративен начин, както библейските пророци(нескопосан плагиат на Ведаическите риши). Този план напълно контролира Аврамическите религии, тъй като "законите" са също съставени на базата на рационализъм. Всяка една игра на нагите може да се тълкува от Авраамските религии, като "сбъдване на библейските пророчества", докато с Веда не може това, тъй като там събитията са научнo-детерминирани от Астрологични събития в Шастрите, които не могат да се променят с пропаганда или "открития"(чудеса). На санскрит Kali Yuga означава „Епоха на демони” или „Епоха на поквара”. Юдаизма свършва историята с момента в който антихриста започва да владее, и сочи царството на злото за вечно.
След като Юдеите имат достъп до всички свещенни писания и предсказания, както и тотална власт над нас, те чинно изпълняват ролята си и стриктно се придържат към плана. Дори може да се каже че умишлено изпълняват предсказанията ако погледнем на тях като списък с неща които злото трябва да направи.Та такъв пророк на ДС/КГБ и Илминати е Вангелия Гушерова                                                                                                    

Флиртът на комунистите с врачката от Рупите бе голямо унижение за българската православна църква, мачкана чрез най-висшите й владици, които и до днес не смеят да скачат срещу метаните пред гадателката. Библията порицава общуването с прорицатели и окултисти, но интелектуалците от най-приближения кръг от раболепие край Живкови още приживе превръщаха Ванга в светица – почти колкото бе "мъченицата" Людмила Живкова навремето в техните очи.

Акад. Светлин Русев е изписал образа на Вангелия Гущерова (вдясно) на фасадата на църквата, построена на Рупите.

Образът на Ванга бе нещо като попфолк в тоталитарната култура, макар да не се стигна до популярния по онова време полулегален бизнес с картички, с които тираджиите кичеха шофьорските си кабини. Това обаче стана по-късно, след като образът й се възкачи в изкуството. След промените тя вече стана част от чалга митологията в медиите, които търгуват с предсказанията й и през ден изнамират нови и нови гадания. Истината е, че мнозина охотно си ги измислят, защото народът по инерция от Татово време продължава да им вярва.

Затова и целта на този сериал не е да разплита загадки, а по-скоро да заплита мистерии, да използва стария комунистически трик да пропагандира политически идеи чрез суеверията, но сега вече в по-широк мащаб. Ванга посмъртно е влязла в международен начин на употреба. От „устата” й руснаците е било нужно да чуят, че Владимир (Путин) ще спаси света, а Русия ще стане велика сила. За да облече във форма това „послание”, руската държавна кинематография отново се е опряла на интелектуалците, следвайки повелята на Ленин: "От всички изкуства за нас най-важни с киното и цирка".                                                                                                                    

Евреинът-сатанист Умберто Еко: „БЪЛГАРИЯ Е УМИРАЩА ДЪРЖАВА”!                                                                                                                                                   

                                                                                     

 ”11.09. – Вината на Израел или КГБ”/Ротшилдови са собственици на 90% от земята на Израел.Те финансират руските евреи създали Израел.                                                                                                 

 От 1918 до днес Русия е собственост на Ротшилд/Ротшилдови унищожиха САЩ

СМЯНА НА ФОРМАТА

По целия свят има истории за сменящи формата си богове, богини и полубогове. В Африка се разказва, че О’Номо някой ден ще се върне на Земята, за да създаде нов световен ред с предшествениците на човеците, а после ще възвърне истинската си форма и ще управлява от водата. Историята на
основаването на Камбоджа е много подобна. Женската Нагини излязла от водата, сменила формата си и създала нова страна.

За полубоговете, произлезли от бог (извънземно) и смъртен (човек), се казва, че имат среден интелект и/или физическа сила. Като химическите екстракти от есенен минзухар, генетичните екстракти от „боговете” водят до удвояване на интелигентността у хората, превръщайки ги в герои сред останалите хора.

Обяснението за способностите за смяна на формата е атавизмът. Атавизмът, повторното появяване на стара ДНК след промеждутък от много поколения, е малка част от процеса. По-малка част може да бъде открита на субатомно ниво. Смята се, че основните градивни частици на материята са атомите.

Според западния възглед за физическия свят, протоните, неутроните и електроните са основните компоненти, изграждащи атома.
Електроните обикалят с висока скорост около ядрото и по този начин образуват „обвивката” на атома. Смята се, че всичко това се държи цялостно от електромагнитната сила. Онова, което отличава един атом от друг, е броят на електроните и протоните.

Има 105 основни елемента, които се различават по цвят, текстура и тегло, тъй като имат различен брой електрони и протони. Материята представлява просто кондензирана енергия, като промяна на атомната енергия чрез прибавяне или изваждане на частици ще доведе до промяна на физическата субстанция, която създава този атом.

Материята е много по-малко солидна и далеч по-ефимерна, отколкото изглежда. Атомите са съставени почти изцяло от „празно” пространство. Едно от най-важните неща, които трябва да се запомнят, е че смяната на формата е движение.

„Положително” и „отрицателно”, „ин” и „ян”, нули и единици – с тези принципи може да се промени, създаде и унищожи всичко. Генетичният код на „универсалното дърво”, приложим към разчитането на записите, произхождащи от ядрената ДНК или прокариотната ДНК, има един иницииращ кодон и три прекратяващи кодона, които да започнат и да спрат синтеза на протеини. Чрез термините на основите на РНК, иницииращият кодон е AUG (кодове за метионин (MET). „Стоповете” са UGA, UAA и UAG. Генетичният код на митохондриите има три иницииращи кодона - AUG, AUA и AUU. Четирите
стоп сигнала в кода на митохондриите са AGA, AGG, UAA и UAG. Следователно, в кода на митохондриите има само 60 възможни кодона. В митохондриите кодонът UGA сега закодира задействащ момент (TRP), вместо сигнал „стоп”. Кодът на митохондриите е симетричен спрямо закодираните
аминокиселини.Тъй като е по-симетричен от универсалния код, кодът на митохондриите би трябвало да е по-
древен. Изследователите са заключили, че силно „консервативните” гени на протеините са съществували
горе-долу по същото време, когато първите клетки са се „появили” на Земята. Гените на ядрото са както
консервативни, така и иновативни: консервативни, защото са запазили в банката си данни всеки един интрон, а иновативни, защото могат (и ще го направят) някой ден да открият приложение на интроните, които биха могли да послужат като превключвател за задействане на неочаквани гени
(извънземно/животинска материя).

Този превключвател е човешкото съзнание, работещо с епифизната жлеза. От гледна точка на филогенезата епифизната жлеза при хората е модифицирано око. При други форми на живот като амфибиите и влечугите, най-вече гущера Sceloporus occidentalis, епифизата присъства като теменно или
трето око на върха на челото. При други форми на живот, като бозайниците, епифизата ембрионално се е изтеглила в главата, превръщайки се от физическо трето око в светлинен преобразувател, който преобразува светлината в хормонални сигнали, които могат действително да променят формата и
функцията на физическото тяло.                                                                                                                                                                 Епифизните секреции мелатонин и сератонин действат като хормонални ключове, отключващи портата към несъзнателния ум. За мелатонина е известно, че инициира сънищата, задействайки locus coerulus. Locus coeruleus е черен, тъй като съдържа големи количества меланин, същият химикал, който

създава цвета на кожата и който в този случай се открива в самата структура на мозъка. Нещо повече, locus coerulus е дванадесетият и най-висш във веригата от дванадесет пигментирани мозъчни ядра, коитосе откриват в мозъчния ствол. Това са т.нар. субстанции негра (черни), и свързаните с тях ядро brachialis pigmentosus и ядро paranigralis. Останалите девет ядра са или част от невромеланиновия колон или

съседни на невромеланиновия колон. Те са: locus coeruleus, nucleus intracapularis sucerleus, nervi trigeini,

mesencephasius, pontis cenralis oratis, tegmenti pedennculoponticus, parabrachialis, medialis dorsomotor и retro

ambigualis. Името locus coeruleus означава буквално „черна точка”. Locus е латинска дума, като stlocus

locum означава точка или точица. Coeruleus произхожда от санскритската дума caeruleus yamas, което

означава „черен”.

Д-р Клемент, чийто литературен псевдоним е Хилтън Хотема, е писал за епифизната жлеза и предмета на метафизиката. В един от трудовете си той е писал подробно за епифизната жлеза, водейки регистър на откритията си. Той е написал, че вибрационната честота на епифизата е толкова висока, че не

може да се измери с виброскоп. Г-н Хотема предполага, че епифизата вибрира с милиарди оборота в

секунда. Комбинирайки доклада на д-р Хотема със съобщения на очевидци на смяна на формата от автори

като Фредрик Кай и Малидома П. Сам, човек би счел, че епифизната жлеза работи на ниво четвърто

измерение (или по-високо), като не само достига света на сънищата/духовния свят, но на практика разбива

холографския образ, който виждаме в третото измерение. Чрез добре трениран съзнателен ум епифизната

жлеза може да вибрира в цялото ни тяло с милиарди оборота в секунда, задържана цяла от електромагнитното поле на тялото, като по този начин получи достъп до ДНК на тотема/отпадъчната ДНК. И така, къде се намира тази тотемна или извънземна ДНК? И знаели ли са туземците за нейната

сила? За да отговорим на последния въпрос, отговорът може би се крие в резбарското изкуство. Пилонът

на тотема е резбован с картини на предците на хората в центъра близо до основата, а тотемното същество

се изобразява в горната част на пилона, в зоната на главата. Пилонът на тотема е като човешки гръбнак, а

горната му част е като глава или мозък.

Отговорът на първия въпрос може да бъде открит в един чисто научен източник – Книгата по анатомия на д-р Грей, класическото издание за колекционери. В тази книга читателят ще открие някои много странни отклонения при „картографирането” на човешкото тяло. Например, изследване на  церебро-гръбначна течност и говорене за влечуги и епифизното око на гущера. Следва частичен цитат от

раздел „Нервна система” от Анатомията на д-р Грей:

„Церебро-гръбначната течност изпълва субарахноидното пространство. Тя е бистра, прозрачна

течност с леко солен вкус и слабо алкална реакция. Според Ласейн тя се състои от 98.5 части вода, като

останалите 1.5 процента са твърда материя, животинска и соли. Тя варира в количество, като е най-

изобилна при възрастните хора, и бързо се репродуцира.” Последното твърдение идеално съвпада с

историята, написана от Малидома П. Сам за смяната на формата на баба му. Втората част от цитата идва

от раздел „Среден мозък”: „Структура: Епифизната жлеза се състои от множество фоликули, обгърнати от

епител и свързани помежду си чрез израстъци от свързваща тъкан. Фоликулите съдържат прозрачна гъста

течност и известно количество песъчлива материя, наречена acervulus cerebri, съставена от фосфати на

магнезия и амоняка, заедно с малко животинска материя. Тези втвърдявания са почти постоянни в

съществуването си и присъстват през всички периоди от живота. Намират се по повърхността на тялото на

епифизната жлеза и понякога по стъбълцата й... Морфологично епифизната жлеза се счита за хомолог на

структурата, определила епифизното око на гущерите. При тези влечуги церебралната епифиза е прикрепена чрез удължено стъбло и се проектира през теменния отвор. Върховата му точка се намира точно под епидермиса и при микроскопски оглед присъства рудиментарно под формата на структури, подобни на онези, които се откриват в очната ябълка.”

Други неща, които трябва да се изследват, засягащи смяната на формата: муцин (вид протеин –б.пр.), мукопротеин, вагусен нерв, гама-аминобутирична киселина, индоламин, целомическа течност, хексосамин, хепарин и електрическите системи на мозъка и сърцето. Изследвайте областта около

епифизната жлеза – голямата церебрална вена. Продължете с изследване на средния мозък и сърцето, както следва – от висшия към низшия коликулус, до малкия мозък. От малкия мозък до

пирамидалната/гръбначно мозъчна зона до гръбнака. Достигнали гръбнака, изследвайте внимателно

симпатичния ствол.

Магията на електрическата система на сърцето се крие във фундаменталния стремеж на природата

към балансирано движение. С това твърдение, да погледнем как хората разбират работата на сърцето.

Класическият възглед гласи нещо такова: „Мозъкът и нервната система контролират подсъзнателно

ударите на сърцето.” Сега сравнете класическия възглед с изследванията на биохимика от

Калифорнийския университет Айзък Харари. Г-н Харари смлял сърдечния мускул на мишки и добавил

ензим, който да разгради протеина, свързващ клетките. Поставил клетките в хранителна среда и след

няколко часа някои от клетките започнали да туптят. Клетките започнали да се делят и скоро вече гъмжало

от тях. При докосването си една в друга водещите клетки придавали ритъма си на нетуптящите клетки, а

когато една биеща клетка се докосвала до друга такава, двете синхронизирали ритъма си, приемайки най-

бързия ритъм (вибрация/движение). Стабилно пулсирайки в унисон, сърдечните клетки се смесили в

солидна тъкан – (нека миниатюрните сърдечни клетки бъдат урок за дисфункциониращите семейства,

които са били смлени и разделени. Можете да ги съградите отново).

Точно както сърдечните клетки били разделени и са се събрали отново, по същия начин тренираният сменящ формата си може да „смели” своята клетъчна структура и ритмично да реструктурира тялото си. И накрая, новакът трябва да изучава ТОПОЛОГИЯ, а именно – групи от морфизми, Теорема на

Кейли, свързаност на пътеките, сфери и групи от матрици. Геометрията, ключът към Вселената...                                                                                                                                                        ЗАКЛЮЧЕНИЕ

“...има основания да се смята, че човек не възприема ближния си като представител на същия вид..., за него различният език, обичаи и други критерии, възприемани по-скоро с

ума, отколкото с инстинктите, определят кой е със същата специфика и кой – не, като за всяка малко по-различна група се смята, че не са от същото човечество..., ... точно защото

му липсва инстинктивна екипировка, а също така му липсва преживяването на идентичност за своя вид и възприема непознатия като принадлежащ към друг вид. С други

думи, именно човечността на човека го прави толкова безчовечен.”

— ЕРИХ ФРОМ

Астробиологията, екзобиологията, изучаването на живота, който може да съществува на други

планети, биха били много трудни за усвояване от група интелигентни същества от Земята. Да, ако някой

допусне, че там има интелигентен живот, той все още става обект на присмех. Част от арогантнит коментари на някои хора звучат така: „Ако там има интелигентен живот с по-висша степен на знания, защо не идват да ни кажат „здрасти”?” Фактът, че са интелигентни, е причината да не оповестяват широко присъствието си. Човешки същества като Майкъл Брадли (Наследството на ледниковия човек) и Ерих

Фром могат да видят нетърпимостта на хората едни към други, поради което едно високо развито същество с достатъчно разум би разбрало, че все още не е безопасно да влиза в контакт с тях. В рамките на здравия разум на всяко същество е фактът, че щом група същества, живеещи на една малка планета като Земята, не могат да се обединят под единно световно правителство, тогава как ще търгуват и контактуват с

група същества, управляващи големи звездни системи? Как може хората да уважават и да бъдат честни

към същества с четири пръста и тъмнозелена кожа, а да мразят своя ближен с пет пръста и тъмнокафява кожа? Целият живот е целенасочен и няма важни и по-важни от другите. Доказано е, че растенията и животните имат самосъзнание и чувства – както емоционални, така и под формата на физически усещания.

Гледайки в по-голям мащаб – мащаба на Вселената – по-голямо зло ли е да убиеш човек, вместо нага или номо? В окултните/ню ейдж групи все още има малка група хора, които виждат света като „добър” или „лош”, като противостояние между черното и бялото. Това са хората, които обикновено смятат, че оръжията убиват хората, като следващите редове са за тях.

Има две форми на злото – отрицателна и положителна. Отрицателната е принципът на съпротивата, блокирането на изявата на доброто. Ефектът от съпротивата е отрицателният ефект на отрицателното зло. Положителният му аспект е принципът на разрушението. Принципът на унищожението е за премахване на старите морфогенетични мисловни форми, за да се осъществи процесът на еволюция. С други думи, да се изтрие кода на старата триизмерна холограма, за да не задушават новоразвиващите се кодове на живота. Положителното зло си има и отрицателна страна, в чистия хаос, неформираната материя. Това е всичко, което е неприродно, намира се в небалансирана хармония, не е в

ритъм. Положителният ефект на положителното зло представлява демоничните същности, символизиращи

всички зли представи на човека, които не са компенсирани с излишък на добро и хармонични мисли в

други членове на същото морфогенетично поле или групова душа.

И така, с обяснението какво представлява злото с неговите добри и лоши прояви, човек трябва не само да гледа крайния резултат от едно действие или самото действие – когато се занимава с човешки същества, трябва да се гледа намерението, нагласата на ума и нагласата на ума на груповата душа.

Наблюдавайки рептилоидните форми на живот на Земята (или от космоса) и гледайки човечеството, неговото поведение, може да се зададе въпросът кой се подчинява на космическия закон или на екологичната верига? От рептилоидните извънземни и човечеството в кой от двата аспекта на злото ще

бъдете поставени вие или те? Или, както всичко в природата, включително звезда, избухваща в свръхнова, всички се подчиняват на природния закон на ентропията.                                                                                                                                       РЕПТИЛОИДНИТЕ ИЗВЪНЗЕМНИ Книга на Мемес                         

Избор на реалности

Осъзнавайки работата на сензориката и на ума и тяхната роля в създаването на класическата реалност в процеса на наблюдение (декохерентност на обкръжението), аз мога да разбера, че онова, което обичайно се разбира под реалност на явленията не е нещо друго, а продукт на работа на моите системи на възприятие и фиксации, оценки, и предпочитания на ума. Обикновения човек не може даже да различи света на своите представи от реалността, както на равнището на образите, така и на равнището на вербалните личия. Съществува явление, наречено вътрешна репрезентация, в резултат на което мисълта, представата за нещо, е способна да предизвика точно такъв сигнал по нервните вериги, както и реалният обект.

Този избор на реалности, който аз суперпозицият , напълно се определя от работата на моите системи н възприятия и от ума. И само в състояние на сливане със света (обичайно за неговото обозначение се използва думата самадхи) аз преставам да бъдя безсъзнателен прибор, предсказуемо отделящ само определени компоненти на суперпозицията от безкрайният им брой. Още веднъж: този неизменен център на битието във всеки от нас, за който говорехме, се оказва равен на Вселената! Другояче не може да бъде – само в затворена система се запазва кохерентността на състонията.

Активното, осъзнатото възприятие, достъпно в състоянието на самадхи, това е творчеството. Със своето активно наблюдение (взаимодействие с обкръжението) ние проявяваме едни или други негови свойства, тоест реализираме скрития потенциал на Пустотата, потенциалът на състоянието на суперпозицията. В това състояние ясно съзнаваш илюзорността на всички граници и своята възможност да ги разтваряш и организираш.
Може да се добави, че всеки опит, основан на разделението на субект и обект, древните индуси са наричали майа – илюзия. Въпросът не се свежда до това, дали всичко наоколо е илюзия или не.Въпросът е в това, че в този случай е невъзможно да се различи реалността от илюзията – нали е невъзможно да се узнае, каквото и да е за обекта, без да се взаимодействува   с него. А в резултат на  взаимодействието, състоянието на субекта и обекта се „заплитат”, стават взаимосвързани, някакви части от всяка от двете подсистеми се оказват примесени и вече няма никаква възможност да се отделят в тази „преплетена” част, кое се отнася към първия обект и кое към втория. Примерно, по същия начин, ако реката се влива в морето, на някакво разстояние от брега вече не може да се каже, къде е речната вода и къде морската. Те са се смесили!

 Обаче в тази част, която още „не се е смесила”, ние както преди можем да разделим системата на съставящите я, т. е. да кажем: ето тази част се отнася до първата подсистема, а тази до втората.Такова състояние е характерно за всички обкръжаващи ни обекти (доколкото всички те

взаимодействуват помежду си) и се нарича смесено-заплетено състояние.

 Подозирам, в много вече назрява въпросът: ако не гледам Слънцето съществува ли?                                                                                                                                                                                                                                                                     Да, ако никой ама никой, не „гледа” Слънцето и нито един обект наоколо (включвайки   

астероидите, другите звезди, прахът, атомите и т.н.) не взаимодействуват с него и не записват в структурата си информация за него, то Слънцето престава да съществува като локален класически обект и преминава в чисто квантово (непроявено, нелокално, суперпозиционно) състояние. Обаче,доколкото наблюдаващите подсистеми наоколо са огромно множество, Слънцето изпъква пред тях като локален класически обект. Другите обекти от външния свят вече са осъществили декохерентност и са прехвърлили обекта под наимено анието „Слънце” в окално състояние. При това, всеки от обектите „вижда” другия само като онези компоненти, взаимодействието с които в него са били достатъчно силни за фиксация на състоянието. Може да се каже, че всеки от съществуващите обекти внася своя принос във формирането на реалността. И ако такива обекти са достатъчно много, реалността около нас се представя като „обективна” и независеща от нас. В този случай възниква илюзията за обективността на света и съществуването в него на История. Разбира се, такава „обективност” възниква преимуществено в „плътните” пластове на реалността, характеризиращи се с висока енергия на взаимодействията и ниска степен на заплетеност, когато множество обекти ВЕЧЕ са осъществили декохерентност на интересуващата ни нелокална структура. А в общия случай нито  Историята, нито „обективния” свят не съществува.

 Тук има важен и тънък момент. Както вече се каза, равнището на „класичността” на обекта се

определя от записваната в обкръжението информация за неговото състояние, получавана в хода на взаимодействията. А количеството на тази информация, на свой ред, пряко зависи от характерната за даденото взаимодействие енергия; колкото по-силно е взаимодействието, толкова повече се изменя състоянието на обкръжението, толкова повече в него се записва информация за обекта. 

                                                                                                               

Да си спомним сега, че всяко материално тяло се състои от структури, силно различаващи се
с типичните си енергии на взаимодействие. Ядрата на атомите се характеризират с един порядък от енергия на взаимодействието, химичните връзки с друг, възбудите в електронния газ с трети, междуспиновото взаимодействие с четвърти. И така нататък. Т. е. всеки обект се представя като верига от взаимодействащи квантови полета, различаващи се с енергията на взаимодействие. Т. е. енергетичния спектър на системата може да се разбие на участъци, всеки от които се характеризира със собствена „сила” на взаимодействието с обкръжението. Не е трудно да се направи извода, че тази част от полетата, която най-силно взаимодейства с обкръжението, преминава в проявено, локално, класическо състояние. А тази част на полетата, която взаимодействува с обкръжението слабо, остава в нелокалното, суперпозиционно, заплетено състояние. По-точно, в двата случая полетата и съответстващите им частици ще се намират в смесено заплетено състояние, само че в първия случай степента на заплетеност ще бъде много по-малка, отколкото във втория.
                 
Например, ако ние сега гледаме стената и фиксираме нейната форма, цвят, материал и т. н., тя ни се представя като класически обект. Но състоянието на поляризацията на атомите в стената ние не фиксираме и съответстващата им „част” на полето на стената продължава да се намира в нелокално заплетено състояние. Т. е. стената някак присъства едновременно в две плоскости – като локален обект, намиращ се пред нас и като нелокален, намиращ се „навсякъде и никъде”.

                                                                                                                 

Подобно явление е известно в научната литература под наименованието quantum halo (квантове
хало, квантов ореол). Квантовото хало се определя като обкръжение, обвиващо локалната
съвкупност частици, при което размерите на това обкръжение далеч излизат от пределите на
границите на „централния обект” и съотвестващите му полета. В днешно време това явление
интензивно се изучава както теоретически, така и експериментално, основно от системите с неголям брой частици. Идеята за използването на по-общо представяне на „веригата” взаимодействащи помежду си квантови полета, различаващи се с енергията на взаимодействието и съответстващата й степен на нелокалност, в това число за описание на „мистическите” феномени, принадлежи на Сергей Доронин – физик, професионално занимаващ се с теорията на квантовите компютри, а като увлечение – с обяснението на свръхестествените явления като макроскопическите квантови корелации. Неговата идея ми се струва необичайно плодотворна. В рамките на тези представи в единния подход може да бъде разбран и описан огромен брой различни явления, включвайки обикновените и осъзнатите съновидения, пътешествията извън тялото, ясновиждането и много други. До това ще се докоснем по-късно, а сега няколко думи за психическите феномени въобще.

За тях ситуацията е по-различна, отколкото за физическите тела. Всеки от нас проявява в другото само тези структури, с които той най-много и интензивно взаимодействува. Доколкото
„наблюдателите”, способни да различават финните психически състояния, неизмеримо са по-малко от способните да „виждат” Слънцето и енергията на взаимодействието на равнището на мисъл-формата, съпоставима с енергията на самата мисъл, то и степента на влияние на наблюдателя на нашето състояние може да бъде достатъчно висока.                                                                                                                                                                                                                   По-висока става и субективността на възприятията – колкото хора, толкова могат да бъдат и

мненията за характера на другия човек. Ако един психоаналитик, например, вижда в 90% от своите клиенти едипов комплекс и намира за това камара „обективни” доказателства, то друг, в напълно аналогичен избор, вижда в 90% анална фиксация.

 Приведените цифри са реални и даже типични. Натрапва се извода, че там, където се касае за

качествата на другия човек, ние не толкова ги наблюдаваме, колкото ги създаваме в хода на

взаимодействието си с тях. Видимият от нас свят е вторичен, той отразява нашите качества. Навярно и вие самите се сблъсквате с хора, за които „всички жени са глупачки”, или „все мъже са негодници” и които привеждат толкова „обективни” доказателства, че могат да убедят и другите!

 Следва да се добави, че всякакви способи за твърда манипулация на човека, започват с това, че камшика, заплахата или насладата (т. е. чрез усилването на енергията на взаимодействие с тях!) довеждат човека до определено фиксирано състояние. Нататък неговото поведение е определено и предсказуемо, защото неговата психика става класическа, става предсказуем обект. Така че ако искате да бъдете непредсказуеми, свободни и способни да се проявявате, каквото ви е угодно – намалете въвлечеността в ставащото, намалете силата на взаимодействие и съответсващото равнище на класически корелации! В нас винаги има в наличност равнища на съзнанието, където ние сме нелокални и се намираме „навсякъде и никъде”.

 А сега можем да се върнем към каналите на възприятие на реалността. Всеки канал на възприятието се характеризира с участък в спектъра на съзнанието, с който ние възприемаме света. Те, както изяснихме, са няколко и всеки от тях се характеризира на първо място със силата на взаимодействие с обкръжението на този участък от спектъра на съзнанието, с който ние сме тъждествени. И силата е правопропорционална на равнището на класическите корелации, т. е на проявлеността на детерминизма, на пространството и времето. А степента на квантова заплетеност с обкръжението и свързаната с нея Свобода, като отсъствие на зависимост, е обратно пропорционална на всичко това.

На единият полюс ние представляваме класическия обект, локализиран в пространството и времето, отъждествяван с тялото или черепната кутия и виждащ наоколо изолираните обекти. И подчиняващ се, като локален обект, на всички съществуващи причинно-следствени връзки. На този полюс ти съществуваш като личност, обаче, при това ти си обусловен и детерминиран с всевъзможни стериотипи и зависимости. Тези стереотипи може даже и да не забелязваш, но за това е необходима достатъчна дистанция между теб и твоите възгледи. А дистанцията може и да не съществува.

                                                                                               

На пределното равнище, равнището на „истинското аз”, ние сме заплетени с цялата Вселена като цялостност и сме невероятно, невъобразимо свободни – макар и по силата на това, че от нищо не сме зависими и не сме обусловени. „Аз и Отецът мой Небесен сме Едно” – така е казвал за това Исус Христос. Щом като няма нищо лично и егоистично в това състояние, просто ти си Живота, ти си свободата, тя се излива от теб и чрез теб.

За много мисълта за възможната загуба на личността изглежда напълно неприемлива, тази мисъл прилича на разтваряне в някаква еднородна сива маса, сякаш имаме напускане на живота. Това не е така. Загубата на индивидуалност не се случва, ти не се спускаш до животинско равнище на съществуване, достигаш именно човешкото равнище. Да добавя, съветът на Буда да не се считаме за личности се отнася само до онзи, който вече е станал личност и е видял ограничеността за възможностите за реализация на това равнище. Думата „личност” произлиза от думата „маска” (в превод на руски думата маска е „личина” – игра на думи – бел. прев.), т. е. маска, роля. Да се боиш да загубиш личността си, значи да се боиш да загубиш затвора на привичните си роли и маски да се боиш да загубиш илюзиите. А що се касае до „заминаването от живота”, примерно това е такова заминаване, каквото става при престаналия да пие човек пред погледа на пиещите му съседи.

И последният момент. Не трябва да смятаме един от всички полюси, едно от всички състояния, един от всички канали на възприятието за по-добър или по-лош от другия. Всички те са равноправни, всички са съвършени и всичките им комбинации са съвършени. Те просто имат различни съвършенства, както е различно съвършенството на пъпката и съвършенството   на разцъфналия цвят.                                                                                                                                                                 


Възгледът за съществуването показаните възприятия намира потвърждение в неврофизиологичните изследвания; например, интересуващите се могат да се обърнат към работите на Кен Уилбър, който е смятан за най-прогресивния теоретик на трансперсоналната психология и даже го сравняват с Айнщайн в областта на изследванията на съзнанието. Според него, спектърът на човешкото съзнание се характеризира от практически
непрекъснат диапазон, характеризуем от възприятието на двойнствен (т. е. разделен на обект и субект) свят с изолирани плътни обекти (за индикатор на това състояние, в частност, служи
високочестотната бета активност на мозъка), следван от промеждутъчната област на възприятието на света като течащи, изменящи се и взаимосвързани форми (алфа активност), до диапазона на възприятието на всеобщото, космическо единство (нискочестотната делта активност).

                                               
В състонието на бодърстване възприятието на света, посредством делта активността на мозъка, в болшинството хора е подтисната, а алфа активността се покрива от още по-мощната бета активност, отговаряща за виждането на ставащото в предметния свят и за „тактическата готовност”. В резултат, човек просто не забелязва по-слабите сигнали „на цялото” и не умее да преустройва възприятието си или да снижава равнището на шумовете така, че да вижда и чувствува цялото. Получаваният по време на съня опит за единство и взаимовръзка на всичко с всичко остава неосъзнат и недостъпен. И така излиза, че почти всички хора нямат осъзнат опит във възприятието на целия спектър на реалността, от разделението до всеобщото единство.

Става така, че пред обичайния човек светът се представя в своето демонично облекло във вида на роли, маски и изолирани форми, борещи се за оцеляването си. В този случай дълбокият контакт и сътрудничество със себе си и обкръжението става невъзможно. А нали всички тези възможности ВЕЧЕ присъстват в човек и може да им се даде път.                                                                                                                                                                                                                  По такъв начин, колкото по-висока е активността на мозъка, неговата насоченост към предметния свят и количеството събирана за него информация, толкова по-ниска е степента на квантова заплетеност с обкръжението и по-високо равнището на проявление на класическите корелации.
И така, да изведем предварителните изводи. Суперпозиционните състояния са присъщи на онези пластове от реалността, които достатъчно слабо въздействуват с обкръжението. За да се прояви едното или другото състояние, трябва просто да се активизира взаимодействието с обкръжението. С други думи, в термините на „експеримента с двете цепнатити” осъзнато да се постави детектора до „нужната” цепнатина. Това може да се извърши, както от привичната за много позиция на заинтересования играч, така и заставайки над ситуацията, преминавайки върху този участък от спектъра на съзнанието и върху тази степен на заплетеност с обкръжението, където няма разделение между желания и нежелания изход.
В тази позиция ставаме Творци, играем свободно, без да се грижим особено за достигането на
утилитарен резултат. Нещо от сорта на „изкуство за изкуството”, а не изкуство за народа. Главен става процесът, става Играта. Целта на играта при това не е някъде навън, както винаги, когато се достига нещо, целта е вътре в теб, ти просто живееш и тя чрез теб и само чрез теб се реализира. В това състояние и книги се пишат, и работата спори, и рибата се лови, и децата се раждат и растат.
Представете си, че например вие познавате две момичета и двете нямат против да се омъжат.
Едната постоянно пази целта в ума си, общува основно с „перспективни”, понякога даже при
първата среща намеква на младите момци за желанието си. А втората общува с тях, просто защото така й харесва и с тези, с които иска.
С кои млади хора е по-приятно да се общува? Кой има повече шансове? По-скоро втората. Не е ли така? Та нали тя постъпва като Творец, без да е свързана с целта. Защо да й се поставят цели, ако самата природа ще я изведе там, където трябва? Защо й е нужно още нещо, когато всичко, което й е нужно, ВЕЧЕ го има, има го точно СЕГА? И такъв опит на творческото състояние, когато целта я има и я няма, съществува във всички. В някого това състояние явно присъства при приготвянето на любимото блюдо, в някого при управлението на автомобил, в някого при събирането на гъби…
Малко другояче казано, е да застанеш над ситуацията и това не значи да бъдеш въвлечен в
ставащите събития; например, както Гъливер не е бил въвлечен в конфликта между другите герои на Суифт, разпалващи война заради спора, от кой край да се разчупва яйцето, от острия край или от тъпия.
При това, такава позиция на съзнанието не означава отстраненост и безучастност. Просто ние
прекрасно разбираме, че тече игра, ние играем и можем да управляваме отвън всякакви мисли,
чувства и емоции в произволна степен, абсолютно без да бъдем удържими и свързани с тях. В нас се проявява възможност за управление на системите на внимание и възприятие, които стават системи за създаване и активно изменения на реалността. Парадокс: желанията се изпълняват в състояние,където няма никакви желания, където си спонтанен и играеш с тях!

                                                                                Да се спрем по-подборно на методите за регулиране степент на квантова

заплетеност с обкръжението на нашето съзнание, даващи възможност да

се попада на едни или други пластове от реалността. Способът, според

големите сметки, е един – това е осъзнатият контрол над интензивността и

направление на взаимодействията между нашето съзнание и

обкръжението. Всеки негов технически вариант винаги е основан на

влизането в момента на „Тук и Сега”, на приемането на всичко ставащо

наоколо, защото непримането на момента и ситуацията винаги означава

местонахождаване върху пластовете на ума, обусловеност и свързаност на

представите, какво и как трябва да бъде, и съответстващ разкол между

тези представи и ставащото.                                                                                                                     Все пак, от позицията на физиката, имаме два основни пътя:

Първият от тях е достатъчно очевиден и ние вече говорихме за него. От „силата” на нашето

взаимодействие със света зависи онова равнище на реалността, което възприемаме и за увеличаване степента на заплетеност е необходимо вниманието да се пренесе от анализа на предметната информация върху процесите, ставащи в по-финните структури. Т. е. да се намали класическото взаимодействие с обкръжението и да се премахнат собствените „шумове” – такива, като вътрешния диалог и различните видове напрежения. Като предел, например, при медитация върху пусто пространство или върху паузата между вдишването и издишването, съзнанието е способно да достигне до чистото заплетено състояние, където няма никакви класически ваимодействия, а остават само квантовите корелации. Като правило, необходимите състояния се достигат от практикуващите в началото върху килим и едва след това се пренасят във всекидневния живот. Един от най-сложните моменти по този път, с който се сблъскват много практикуващи е умението да се запазва активност

на съзнанието при практически пълен покой.                                                                                                                   

 Другият път е не по-малко очевиден, макар отдавна да се използва в редица езотерични практики.Той се състои в това да се установи контрол над потоците енергия вътре в тялото и умението бързо да се променяме своите състояния. В този случай, при бърза смяна на нашите състояния, в обкръжението просто не успява да се записва информация за тях. Точно така, както и в нас при това не се записва информация за състоянието на обкръжението. Съответствено, в нас се увеличава степента на квантова заплетеност. Ситуацията е в нещо подобна на снимането с кинокамера на бързодвижещ се обект: при увеличение скоростта на движение неговите очертания се размиват, а след това той може и напълно да изчезне върху заснетия материал.

 За този път също не се изискват някакви свръхзнания или свръхспособности. Помните ли, как

пързалянето на кънки завладява духа? Това е и усещането на потоците (градиентите) на енергията, които възникват при всякакви ускорения. Ако вие започнете да обръщате внимание на подобни усещания при старта на автомобила от място или при обичайното ходене, съзнанието рано или късно ще вземе контрол над тях, само трябва да се научите да отделяте усещанията от потоците неимоверно количества други усещания. И с времето съзнанието ще бъде способно само да създава едни или други градиенти на енергията вътре в тялото. По същия начин, следва да се обръща внимание на усещанията на потоците енергия при силни емоции, завладяващи мислите, по време на изпълнениеята на едни или други упражнения, и т. н. Още веднъж: тук, както и в други сериозни практики, се изисква преди всичко внимание към онова, което става.

 Когато при нас ще става дума за съвсем неотдавна получени резултати, досега непубликувани

никъде, освен в интернет, аз ще указвам авторството. Това се касае и до теоретичната обосновка на дадения метод, той е бил предложен от Серкей Доронин в края на 2002 година.                                                                                      

                                                                              Източникът на реалността                                                                                                                                                   

 Да преминем към въпроса, какво все пак се явява източник на

наблюдаваната класическа реалност, следвайки изложението на известния ни

Сергей Доронин: да предположим, че имаме някаква затворена система, състояща се от две

еднакви подсистеми. Затвореност означава, че системата (разглеждана

цялостно, като единно цяло) не взаимодейства с обкръжението, т. е. няма

обмен на енергия между системата и обкръжението – не съществува поток от

енергия „от вътрешността” на тази система и не съществува поток от енергия

в тази система от страна на обкръжението. Да предположим, че

подсистемите взаимодействуват една с друга, т. е. обменят си енергия. От първата подсистема се движи поток от енергия към втората и обратно, от втората към първата. В резултат на такъв обмен на енергия тези подсистеми се „виждат” една друга като класически локални обекти и степента на  тяхната взаимовъзприемаема локалност зависи от интензивността на потоците енергия.

Но ако се разглежда системата като цяло, потоците енергия от двете тела са насочени в противоположни страни и като сума се „унищожават” един друг, заради това, че като сума, за затворената система, енергията е разпределена равномерно; което може да се разглежда като една от трактовките на третия закон на Нютон, който в изходния си вид, формулиран от Нютон, звучи така: „На действието винаги има равно и противополжно противодействие, иначе, взаимодействията на две тела едно върху друго, помежду си са равни и насочени в противоположни страни”.

За системата като цяло, вътре в нея няма класически обекти, няма никакви енергетически
нееднородности и няма поток от енергия „от вътрешността” на цялата тази система. Ако можеше да съществува страничен за цялата система наблюдател, при което да не взаимодействува с нея, той не би видял в тази система нищо. За него тази система ще бъде чисто-квантова, в която няма никакви класически обекти.

По такъв начин, ако разглеждаме Вселената (Света като цяло), която по определение се явява
затворена система, то следва извода, че Вселената, разглеждана като единно цяло, се явява чисто квантова система. Вселената, като цяло, се намира в чисто заплетено състояние (ЧЗС), или, както е казвал Хермес Трисмегист, „светът се явява невидим в своята цялостност”.

Доколкото, при независимо разглеждане, отделните части на системата на чисто квантовите
флуктуации, отговарящи за ЧЗС на съставната квантовост на системата, преминават в класически флуктуации и са обусловени от единен източник (който се явява Света като цяло, като заплетен, неразделим на части единен обект), следва извода за наличието на такова физическо понятие, което исторически е прието да се нарича „Бог”. Аз използвам терминът „Бог”, като най-привичен и напълно познат термин, ако на някого му се дразни слуха, мога да го заменя с физическия му аналог: „единен квантов източник на класическите корелации”.

Да поясним този момент. Частите на съставната затворена система, чисто квантови в
съвкупността си в пространството с максимална размерност (става дума за гилбертовото
пространство), стават класически обекти в пространствата с по-малка размерност. Т. е. чисто
квантовите корелации в системата, разглеждана като цялостност (ЧЗС за цялата система, Бог), се явяват източник на класически корелации между частите на системата, разглеждани поотделно.

С други думи, Реалността – това е „проявление” на локални обекти от ЧЗС на цялата система,
където тези обекти се намират в нелокален вид (идеи, форми, образи и т. н.).
Тук никой не се опитва да „определи” Бога – за това, ако се следват
теориите на заплетените състояния, би било необходимо напълно да се опише вектора на
състоянието на Вселената като цяло. По своята очевидност, това е невъзможно. Богът (ЧЗС на
Вселената като цяло), не може да се види и не може да се „разбере”, защото няма нищо за разбиране.

Ние може да видим от него само сянка като квантови и инфорационни шумове.

Малко ще уточня последната мисъл, а именно, какво „няма какво да се разбира”. Работата е в това,че умът винаги си има работа с представи, с някакви обекти, т. е. с нещо. Умът не може да оперира с „нищо”, в този случай в него просто няма предмет за анализ. И докато на първи план предвниманието се намира, която и да е фигура, който и да е обект, това означава зависимост от ума, закриващ пътя към по-високи равнища на съзнанието.

„Нищото” става „понятно”, когато на първи план излиза самоосъзнаването. Един от пътищата към това е такъв: вниманието се пренася отначало от обектите върху процесите, а след това върху техния източник. И няма нищо удивително, че за обозначаването на този източник в много традиции се използва метафората „Пустота”.

А сега аз искам да приведа няколко изказвания на Велики Просветлени: Исус Христос, Евангелието от Тома: „Бъдете преминаващи”. Гаутама Буда: „Всички бодхисатви трябва да породят съзнание без да пребивават нито в цвета, нито в звука, нито в миризмите, нито в предметите на света. Те не трябва да пребивават където и да е било и им е необходимо да породят съзнание непребиваващо в нищо”. Шестият Патриарх Хуей-нан, един от (наред с Бодхидхарма) от основоположниците на дзен-будизма: „Ако има привързаност към външните признаци, то вашето съзнание ще бъде      неспокойно; ако има отчужденост от външните признаци на нещата, то съзнанието ще бъде спокойно и само по себе си просветлено. Веднага щом започнеш да се опираш на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. Но ако се отчуждиш от външните признаци, то това ще бъде медитация, ако ще съхраниш вътрешното спокойствие, то това ще бъде просветление – самадхи.

...

 А какво означава „маха”? „Маха” – това значи великото, под това се подразбира, че свойствата

на съзнанието са обширни и подобни на пустотата. Всички светове на Буда са подобни на

пустотата, чудесната природа на човека в основата си е пуста, затова няма нито едно нещо,

което може да се придобие. Истинската пустота на собствената ни природа също е подобна на

това… Обаче пустотата съдържа в себе си и слънцето, и луната, и всички звезди и планети,

великата земята, планината и реките, всички треви и дървета, добрите и лошите хора, лошите

неща и добрите неща, Небесния Олтар и ада, които всички, без изключения, се намират

(пребивават) в пустотата. Пустотата в природата на хората е точно такава (т. е. съдържа в

себе си всички неща и явления).

...

 Съзерцавай съзнанието си и не попадай в зависимост от [външните] признаци на нещата… Да преминаваш през тъмнината на нещата, да бъдеш готов за всяко деяние и от нищо да не се

отказваш, но да се отричаш само от външните признаци на нещата и във всички деяния нищо да не придобиваш – това е Висшата Колесница. „Колесницата” означава практиката, за която не е нужно да се разсъждава, а е нужно да се практикува, затова не ме питайте повече”.

 Както можахме да забележим, Буда, Хуей-нан, много други Просветлени, пък и ние с вас, говорим всъщност за едно и също: ние сами създаваме реалността, която наблюдаваме и тази реалност е илюзорна, доколкото зависи от работата на нашия ум, от нашите фиксации и привързаности. Така, в света няма нищо, освен Единното. И даже умът и системите за възприятие, които създават миражи около нас, в действителност това също е Единното. Основният път към достигането до това е медитацията; медитация не в смисъла на „съсредоточено размишление”, а медитация като с нищо незаето съзнание.                                                                                                                                                                                                         Този извод се намира в съгласие с фундаменталнитен положения на квантовата физика, доколкото фиксациите и предпочитанията са и инструментът за отделяне на едни или други компоненти на суперпозицията, или превръщането на суперпозицията в смес.

 Така че се получава, че всички обекти на този свят, включително ние с вас, камъните, Буда, зведите и т. н. са произлезли от един източник, и всъщност се явяват този източник. Ние можем да не знаем за това, само защото локализираме себе си върху пластовете на съществуване с ниска степен на заплетеност. А това се случва заради силата на нашите привързаности към ума, за когото наоколо има твърде много значимо, твърде много, към което е привързан и в резултат в нашето възприятие на света доминират енергетически силните класически корелации.

 Съзнанието. Какво е това?

 Ако попитаме психолог, какво е това „съзнание”, то най-вероятно, ще чуем нещо от типа:

съзнанието – това е дейност на съзнателната част на психиката. То е това, което може да бъде

вербализирано или осмислено. Но такова определение само разграничава съзнанието и

подсъзнанието, но в ни най-малка степен не отговаря на въпроса, какво е това „съзнанието”. Нека сега се отпуснем и да си позволим да пофантазираме на тази тема.

 На проявеното равнище, съзнанието е преди всичко способно ДА СЕ РАЗЛИЧАВА, т. е. да се

записваме в процеса на декохерентност в собственото си състояние информацията, достатъчна за отделяне на едни или други компоненти на суперпозицията във вектора на състоянието на

обкръжението. Съгласно такова определение, съзнанието може да бъде приписано на всякакъв обект, то ще се различава само по свойствата си. На някакво равнище може да възникне възможност да се управляват потоците питателни вещества, активността на отделните органи и разпределението на  енергията във вътрешността на собствената структура, а на някакво ниво възможност за самосъзнание.И ако по-рано ние говорехме преимуществено за човешкото съзнание, то сега ще поговорим и за другите му равнища.                                                                                                       

 Всеки обект прави реалността реалност със своята структура и активност, отделяйки я като

съвкупност на локални обекти. Ние даваме на света Битието на този обект и сами създаваме граница между себе си и света. Това, което ни изглежда като обстоятелства, в действителност е нашият способ за сборка и събиране на света, за установяване на граници в него.

 Както вече правихме относно нас, да разгледаме система, състояща се от две подсистеми:

наблюдател и обкръжаващата го Вселена. Заедно с останалата част от Вселената, той образува

затворена система. Наблюдателят, благодарение на своите системи за възприятие и запазване на информацията, така или иначе, е способен да различава някои от компонентите на суперпозицията.

Както вече се каза, в такава трактовка наблюдателят може да бъде всеки обект. Например, камък или куче, или устройство, регистриращо разпада на атома или преминаването на частица през детектор.

 Не е трудно да се види, че светът за всеки наблюдател е субективен, той се определя само от тези системи за възприятие и запазване на информацията, които присъстват в него. „Възприятието”, в дадения контекст, означава просто способността на обекта да записва в себе си информация, достатъчна за разделение на компонентите на суперпозицията в обкръжаващия свят.

 Може да се говори за различни равнища на проявеното Съзнание, които се различват едно от друго по способността да отделят едни или други компоненти на суперпозицията в пълния вектор на състоянието и в степента на осъзнаване на себе си като Съзнание. Може да се говори за възприятие и Съзнание на минералите, растенията, животните, човека и за Съзнанието Буда. Всички съществуващо в природата осъзнава себе си на равнището, на което съществува. 

 Нека отново да разгледаме камъка и обкръжаващата го Вселена. Може ли камъкът толкова

ефективно да разделя компонентите на суперпозициите на обкръжаващия го свят, както това прави човешкото Съзнание? Разбира се – не. Но някакви компоненти от суперпозицията той отделя и записва в себе си информация за състоянието на обкръжението. По силата на това, за камъка времето тече, макар и изключително бавно, нали субективният ход на времето се определя от скоростта на създаването от обекта на обкръжаващата реалност. Или с други думи, на темпа на превеждане на обкръжението от квантовото суперпозиционно състояние в смесено, т. е. на темпа на разделение на компонентите на суперпозицията на вектора на състоянието на обкръжението.                                                                                                                                                                                    

 Ако вие някога сте били под наркоза, то знаете, че няколко часа там минават като миг. Ето така, за камъка милиони, ако ли не милиарди години, се явяват миг. В минералите практически отсъства съзнание и осъзнаване на себе си. В тях няма възможност за управление на декохеретността на обкръжението и появяващата след това възможност за свобода, а вместо това съществуват железните закони на класическата физика, причините и следствията. В животните и растенията вече присъства несъзнаваното Съзнание, което може да разделя значително по-голямо количество компоненти на квантовия вектор на състоянието на обкръжаващата Вселена. Тук вече има случайност, има възможност за управление на потоците енергия вътре в системите и свързаната с това свобода като неосъзнавана засега още възможност за сбор на различните светове, осъществявана за сметка на управляемата декохерентност. В този свят времето тече. Като цяло в него доминира причинно- 

следствената връзка.                                                                                                                                                                                                                                                                            

 На човешкото равнище на Съзнание се появява възможност за самосъзнание, възможност за

осъзнаване работата на своя ум, системите за възприятие и управление на потоците енергия вътре в тялото. Оттук потенциално човек е свободен. Обаче в човека, като правило, доминира съзнанието на ума, т. е. осъзнаването на света посредством представите за него. Умът – това е много високо равнище на Съзнание в сравнение с камъка. Но, едновременно, по силата на обусловеността на ума от обкръжението, представите за себе си и т. н., възниква и тотална незсънателност, роботизираност, зомбираност, за които не веднъж сме говорили на (на сайта www.simoron.dax.ru по тази тема се говори в статията „Пет вечери”). По силата на това, за абсолютното болшинство представители на вида homo sapiens времето тече и доминира причинно-следствената връзка. Но човекът, доколкото е способен за осъзнаване на работата на своя ум, на системите си за възприятие, за управление на вниманието и на потоците енергия вътре в тялото, потенциално може да се намира на всички равнища на Съзнанието, в това число и на такова, където няма нито време, нито пространство, нито причинно-следствени връзки.

 Накрая, последното и висше равнище на Съзнанието се характеризира с осъзнаване на Съзнанието от самия теб. Това е осъзнаване на себе си, като неродено съзнание, т. е. съзнанието в чистия му вид, предшестващ идентификация с обекта.

 Човек осъзнава работата на своя ум и системите си за възприятие, тяхната роля в създаването на илюзорността на феноменалния свят. Той е способен осъзнато да отдели едни или други компоненти на суперпозицията и е способен да не отделя никакви компоненти въобще. Той излиза от рамките на този илюзорен свят, излиза извън пределите на ума и егото, излиза към Цялото. Сега той е и Цялото – едно и също с него. Светът е в теб, а ти си в него.

 Това не може да се разбере, защото тук няма нищо за разбиране, но може да се привнесе в живота.

Мистиците говорят за това състояние като за тотално потапяне в Бога. В това състояние няма аз, има просто Съзнание, което няма граници, названия и форми. Това е Съзнанието на Христа, Буда,Кришна, Лао-дзъ. За теб повече няма време, няма пространство, няма причини и следствия. Ти пребиваваш във вечността, носеща имената Тук и Сега, в състоянието на единство между себе си и света, във всеобхващащо разбиране и радост. В това състояние имаш милиони възможности как да постъпиш, но го няма въпроса за избора. Той е очевиден. Наистина, във вечността пребивава и камъкът и малкото дете. Но за разлика от камъка или детето, ти сега напълно осъзнаваш това.

Последното твърдение, впрочем, вече е невярно, защото няма какво да се осъзнава… и няма кого.

Съсзнанието Буда не съществува, защото не съществува самият Буда! Човек се е завърна у дома.

Сега той е живата Истина и живият Бог. Той е разцъфването на сакура, която още я няма… Той е Никой. И той е всичко.                                                                                                                                                                        

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                                                         КВАНТОВИЯТ СВЯТ – ОПИСАНИЕ НА КАРТИНАТА  НА СВЕТА