Асана и Аюрведа

Асаните и цялостната система на Йога                                                                                                                                                                     В оригиналния си вид асаните са част от по-висшите практики на Йога, но могат да бъдат изпълнявани и като спорту- ване или като лечебна процедура. Повечето хора на Запад правят асаните като вид спортуване. Такова е значението на Йога за тях, която те свързват с йогическите пози. Макар да е възможно асаните да бъдат самостоятелна дисциплина, не трябва да се бъркат асаните като спортуване или терапия с ролята на асаните в класическата Йога, която е доста по-значима. Йога не трябва да бъде свеждана до асаните, които са само част от една по-голяма система. Асаните са предназначени предимно за намаляване на раджас или качеството на бурност и развълнуваност, което разстройва ума (ето защо твърде активното или агресивното практикуване на асаните от една по-задълбочена йогическа гледна точка се преценява като отрицателно и водещо до об- ратни резултати). Без да се заеме правилна асана, която да укроти прана, пранаяма не може да протича гладко. Без правилна асана, която да успокои ума, концентрацията и меди- тацията (дхарана и дхяна) са твърде трудни. Заинтересовани- те от по-висшите стадии на Йога не трябва да пренебрегват асаните. За тях ще бъде полезен един период на интензивно практикуване на асани в течение на няколко години като част от физическото пречистване. След това тялото им няма да ги обременява толкова, когато те навлязат по-дълбоко в съзна- нието. Йога в истинския смисъл на дълбока медитация обикно- вено се осъществява, когато тялото е успокоено в някоя се- дежна поза. Когато настъпи дълбоката медитация, грижите за асаната избледняват - физическото тяло и заеманото от него положение биват забравени. Мнозина от великите йоги, трябва да отбележим, не са били големи майстори на асаните. Свами Вивекананда например, който първи възвестява Йога на Запад в края на XIX в., е бил слаб изпълнител на асани, с изключение на няколко седежни пози. По същия начин много хора, които са добри в асаните, могат да не станатадепти в напредналите йогическите медитативни практики. Измежду различните йогически пътища йога на знанието (джнана-йога) набляга по-малко на асаните. Според нея основното нещо е да се култивира вниманието. По същия начин йога на преданоотдадеността (бхакти-йога) не е ориентирана към асаните. Тя поставя ударението върху божествената любов и нагласата на сърцето. Раджа-йога набляга на медитацията и за нея асаните са важни само като подготвителни. Хатха-йога е основният вид Йога, който използва аса- ните като първостепенно средство. Все пак в хатха-йога по- важна е прана, а не практикуването на асаните. Мнозина велики йоги са научили своите асани от пробудената си прана, а не от физическата практика. Всъщност автентичният учител по йогически пози е прана, а не просто уроците, преподавани от хора. Истинският учител по асани учи чрез пробуждането на праната в ученика, не просто чрез преподаване как този да разполага тялото си в различни пози. Ние трябва да научим да използваме силата на прана за насочване на нашата практика на асани отвътре, превръщайки я в творчески процес. Когато прана насочва асаната, ней- ната целителна сила е много по-голяма. Когато прана е фокусът на практикуването на асаните и движенията (асаните) бъдете поместени в потока на дъха (прана), както перлите се нанизват на една връв, тогава вие практикувате Йога така, както е очертана от Патанджали в Йога-сутра. Асана и Аюрведа Най-важната препоръка на Аюрведа относно начина на живот в частта му за упражняване на тялото са асаните. Тя предписва асани и като значимо лечебно средство при различни болести. Половината от аюрведичното лечение е свър- зано с онова, което влиза в тялото - предимно храна. Другата половина е свързано с изразяването на тялото - главно чрез упражнения. Асаните се занимават именно с това. Следова- телно асаните и храненето са двете най-важни физически лечебни мерки в Аюрведа. На равнището на прана билки са храната, а пранаяма е упражняването. За да действат адекватно те, трябва да бъдезаложена основата на правилната поза и правилната диета. Множество различни асани са необходими за упражняване и за удовлетворяване на терапевтичните изисквания при различните индивидуални конституции и техните променливи дисбаланси. Асаните помагат при лечението на всички болести, но рядко сами по себе си водят до пълно излекуване. Тяхното действие е главно непряко, с изключение на мускулно- скелетни или свързани с телесната структура проблеми. Асаните работят за засилването на кръвообращението в засегнатите от болестта области, за да ги освободят от токсините и за да се подобри лечението и растежа на тъканите. Това ускорява из-целителния процес в тялото на няколко равнища. Целта на асаните Асана е основният йогически инструмент за балансиране на физическото тяло. Този член на Йога се състои от различни статични пози и телодвижения, изпълнявани за освобождаване от напрежението, подобряване на гъвкавостта, максимално увеличаване на потока от енергия и отстраняване на триенето. Целта на асана е да създаде свободен поток от енергия, за да помогне вниманието ни да се насочи навътре. Но този енергиен поток може също да бъде концентриран върху тялото за лечение на неговите болести. Нашето телодържание влияе на здравето, жизнеността и съзнателността ни. Комплексът ум-тяло се състои от различ- ни взаимосвързани канали - от пренасящите храна до онези, по които протичат мисли. Тези канали се удържат като една цялост на физическо ниво от мускулно-скелетната система, формата на която е определена от нашата поза. Погрешната телесна поза създава различни стресове, причинява свивания и стягания, които възпрепятстват или блокират правилния ток през каналите. Тя пречи на циркулира- нето на енергията и полезните хранителни съставки, като същевременно допуска натрупване на отпадъчни материи и токсини в организма. Подобни блокирания причиняват неудобство, притеснение и отслабено функциониране, което води до болки и болести. Тъй като умът и тялото са взаимосвързани, физическите блокирания се преплитат с ментални и емоционални задръствания и задържат различни пристрастености, натрапливости и привързаности. Физическото тяло Центърът на физическото тяло (аннамая коша) е в хра- носмилателния тракт. Ако телодържанието ни е погрешно, тогава движението през храносмилателния тракт бива затруднено. Това разстройва или снижава функционирането на агни, храносмилателния огън, което на свой ред отслабва или нарушава храносмилането, а това води до различни заболя- вания. Напрегнатостта в горната част на гърба и гръдния кош отслабва апетита, който се определя от прана в главата и устата. Напрегнатостта в средната част на гърба и в средата на коремната област отслабва храносмилателния огън в тън- кото черво, което може да се задръсти от натрупаното напрежение, като причини по този начин лошо усвояване на пита- телните съставки на храната. Напрегнатост или разслабеност в долната част на гърба и корема свива и отслабва колона (кръговидното черво). Това води до образуване на газове и раздуване, както и разстройва отделянето на отпадъчните продукти, което води до запек или диария и други проблеми с апана ваю. Праничното тяло Праничното тяло (пранамая коша) работи главно чрез ди- хателната и кръвоносната система на физическото тяло. Кислородът, физическото съответствие на прана, се пренася чрез кръвта, за да зареди с енергия всички тъкани. Ако нашето телодържание е погрешно, тогава белите дробове функционират със снижен капацитет. Дишането става плитко и се понижава усвояването на кислорода. Слуз и застоял въздух се натрупват в дробовете, което води до задръстване, възпаления и алергии. Намаляват съпротивителните сили срещу пренасяните по въздуха болестотворни микроби, наред с цялостното влошаване на имунните функции. Естествено, че телодържанието на горната и средната част на гърба силноповлиява белите дробове и кръвообращението, особено вяна ваю.Погрешното телодържание пречи на естествената възхо- дяща прана (удана ваю), която ни дава възможността да под- държаме изправена стойка, да се чувстваме щастливи и с по- ложителна нагласа, да се стремим към израстване и развитие в живота си. То кара апана, низходящата енергия, да се повишава заедно с усещането за натежалост, потиснатост и снижаване на енергията. Ум/Нервна система Менталното тяло работи главно чрез главата, мозъка и нервната система. Ако телодържанието ни е неправилно, то- гава нервните импулси биват разстройвани. Напрежението в шията намалява притока на кръв към главата и снижава ум- ствената енергия. Това допринася за появата на главоболия и синусови алергии, както и на други проблеми не само на ума, но и на праничното тяло. Нервната система е тясно свързана със скелетната система и, според аюрведичните възгледи, нервната тъкан се развива от костната тъкан. Прана се задържа в нервите, а апана - в костите. Нервната система е свързана по-конкретно с вата доша, биологичната въздушна хуморална основа, която е началник или водач на другите две доши. Погрешното телодържание следователно утежнява пре- димно вата и разстройва целия комплекс тяло-ум. Вата се натрупва като студенина и сухота в костите и ставите, което води или до скованост и ограничена подвижност, или до тре- мори и некоординирани движения. Това напрежение се пре- дава на нервите, което води до безсъние, тревожност и емо- ционална нестабилност. Нервната система се управлява от гръбнака, така че всички гръбначни изкривявания причиня- ват съответно нервно напрежение и проблеми, главно с ва- тична природа. Разхлабването на ставите чрез йогическите пози освобождава натрупаната вата и по този начин подобрява здравето и съзнателността на всички равнища. Не е трудно да забележим как страхът и стресът карат тялото да се стяга и изопва. Такива емоции се задържат в костите и пречат на свободното движение на нашата енергия.Значимостта на Асана Асаните имат невероятен лечебен ефект върху тялото, пра- ната и ума, върху нашата телесна структура, жизнената енергия и творческите способности. За съжаление повече от нас в днешно време пренебрегват своето телодържание и полагат малко усилия, за да станат по-гъвкави. Каквито и упражнения да правим, те обикновено са от напрегнат или стресогенен тип - аеробни упражнения като тичане или вдигане на тежести, които водят до последващо натрупване на напрежение и в най-добрия случай до едностранчиво развитие. Всеки, който работи седнал зад бюро, особено в днешния компютърен свят, е предразположен към развиване на лоша стойка. Всеки човек, чиято работа го принуждава да извърш- ва еднообразни движения, ще има изкривена стойка съобраз- но типа на своята работа. Често и най-удобните наши кресла също изкривяват телодържанието ни в часовете на почивка или гледане на телевизия. Хората на интелектуалния труд, които обикновено спадат към вата типа, пренебрегват телата си и ги държат в сковано положение, което намалява гъвкавостта им. Това може да ги направи свръхчувствителни, вследствие на натрупаната вата в костите. Пътуването също утежнява вата при хората, чиято работа налага често да летят или да шофират. Все пак е възможно дори и хората, които всекидневно правят асани, да не ги изпълняват по най-добрия начин. Асани, изпълнявани с насилване или със съсредоточеност върху целта, а не върху процеса или пътешествието - в опити да се разположи тялото в някаква идеална поза, която не е естествена за него - могат да доведат до напрежение или травми. Асани, правени без възпитаване на безстрастие, дори и да са полезни на физическо ниво, могат да доведат до повишено фиксиране върху тялото и скованост на ума и емоциите. Прекаленото наблягане на асаните също не е добро. То може да повиши съзнанието за телесност и да засили физи- ческото его. Ако ние действително желаем да навлезем в ця- лостната система Йога, времето, което отделяме за асани, не трябва да замества времето, изразходвано за по-висшите практики на пранаяма, мантри и медитация.Асаните и възрастта Бебетата са природно гъвкави и могат да правят движения, които дори много гъвкави възрастни не са в състояние да извършат. Децата са естествено дейни и атлетични, обичат да играят и да тичат, като използват целия потенциал на телесните движения. Детството е жизненият стадий, в който трябва да се започне практикуването на асани, за да се заложат за цял живот основите на правилната стойка и гъвкавостта. Старостта, която започва на около 65-годишна възраст, е периодът на вата. Телесните ни течности постепенно пресъх- ват, заедно с намаляването на жизнеността. Ставите започват да се вдървяват, като загубата на гъвкавост води до артрит. Асаните са едно от най-добрите лечебни средства за противодействие на процесите на стареене и за предотвратяване на натрупването на вата. Динамично изпълняваните асани (винясас) са предимно за младежите, у които преобладава раджас или активността. На тях им е потребно да развият телата и умовете си, тъй като са все още незрели. След 24-годишна възраст такива динамични асани трябва постепенно да бъдат заменени с една по- вътрешна форма на практикуване на асани, с наблягане върху развитието на ума, особено върху проникването в духовните учения. След 48-годишна възраст човек навлиза в периода, когато се развива вътрешният ум, тъй като физическите енергии се оттеглят. По това време медитацията става по- важна от асаните. След 72-годишна възраст умът продължава все още да се развива, а физическата енергия започва да намалява. Този трябва да бъде периодът на дълбока меди- тация, като при това е наложително да се продължи с прак- тикуването на асани за противодействие на процесите на стареене. Практикуването на асани трябва да бъде неотменна част от нашия начин на живот на всеки етап от живота ни, дори когато престане да бъде главното ни занимание в Йога.

Приготвяне на сома

БИЛКИ ЗА ЙОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА                                                                                                  Растения, вие Царици на Солата, многобройни, със стократна възприемателна сила. Приемам ви като най-доброто за сбъдването на сърдечните желания. Растения, вие Царици на Сомата, разпръснати из цялата Земя, породени от Божествения Баща, влейте жизненост в тази билка. РИГВЕДА Х.97.18-19                                                                                                                                                                                                                                                                                  Билките оказват мощна подкрепа в йогическа практика. Те са полезни не само за лечението на болести и за подмладяване, но и за пробуждане на всичките наши висши способности. Всеки, който практикува Йога, трябва редовно да взема благотворни билки. Обикновено йогите вземат билки, за да подпомогнат своята практика и за да стимулират както прана, така и висшия ум. Много от източните тонизиращи билки, станали в наше време широко известни в целия свят, като жен-шен и ашва- гандха, са превъзходни за йогическата практика, защото те увеличават нашите дълбинни жизнени енергии (чи или пра- на). Такива билки притежават всеобхватни подсилващи свойства за мускулите и нервите, особено полезни са за вегетарианци, на които може би е потребна една по- подсилваща форма на хранене. Но дори и обичайни, широко ползвани билки и подправки, като например джинджифил, куркума или сладник, са ценни за йогическата практика. Билките са важни помощници, по чиито сили е да катализират процеси, коитоиначе може би трудно биха били осъществени. Всички ние можем да извлечем полза от .всекидневната употреба на билки. Възможно е те да бъдат важни за нас колкото насъщния ни хляб. Ефектите от билките обаче не се проявяват незабавно. Както и при храненето, благотворните ефекти от билките се натрупват с течение на времето, като при това трябва да бъдат подкрепяни от правилно хранене и начин на живот. По тази причина ние трябва да осигурим на билките подходящите условия, в които те да действат, а не просто да ги разглеждаме като лечебни средства. В тази глава няма да обсъждаме основите на аюрведичната наука за билките, приготвянето на билките и пр. Информация по тези въпроси може да се намери в други книги по Аюрведа. Тук ще съсредоточим вниманието си върху значимите за йогическата практика билки.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Билки и сома                                                                                                                                                                                                                                                                                         Според ведическите възгледи сокът на билките съдържа мощна жизнена есенция, наречена сома. Сомата от растенията може да се комбинира с оджас, който е сомата или жизненият екстракт на тялото, и да го издигне на по-високо равнище на дейност. Тази лечебна есенция на растенията влиза в реакция с хранителния сок, или химус (раса), в тялото, създавайки една висша форма на химус за захранване и подмладяване на другите тъкани. Тя има ободряващ ефект, който подпомага лечебните и трансформативните процеси на всички равнища. Немалко ботаници са търсили оригиналното растение сома, като че ли то е било само една отделна билка. Сбъркали са. Ведическите текстове споменават множество различни сома-растения, а сомата е есенцията на всички растения. В тях обикновено сомата се приравнява към пчелния мед (мадху), който сам е произведен от нектара на растенията чрез техния прашец. Следователно сомата обозначава различни особени есенции (сома расас), които се срещат в едни растения повече, отколкото в други, но съществуват в цялото растително царство. Класически аюрведични текстове като Сушрута Самхита споменават двадесет и четири сома-растения и осемнадесет сома-подобни растения. Атхарваведа споменава сред отделящите сома растения зърнени храни като ечемика, билки като дурва и въздействащи върху централната нервна система растения като канабиса (бханг). Куща (Saussurea lappa) е друго растение, което обичайно се споменава наред със сома. Ефедрата (ма хуан) е била използвана като заместител на сома, особено от древните персийци, които изповядват сходна религия с ведическите индуси. Сомата е обща за растенията есенция, не е някакъв отделен вид растения. Съставките от типа на сомата са най-често срещани в тонизиращите и повлияващите върху нервната система билки. По традиция в Индия за тази цел са били използвани различни представители на семействата на лилията и орхидеята, поради техните силни питателни и нервовъздействащи свойства и отделяния изобилен сок. Някои съставки се срещат най-често в растения, които виреят в планините, особено край потоци и езера. Кашмир и неговото езеро Манаса (Дал), горното течение на Инд около Ладакх, връх Кайлас и езерото Манасаровар в Тибет са смятани за най-добрите сома-области. Високата надморска височина придава особена прана на растенията, която им позволява да предават космически и астрални влияния, които са по-достъпни в планинските области. Всички растящи в планините растения имат повече сома или животворен сок. Това е добре известно в повечето традиции на народната медицина. Сомата обаче е твърде летлива субстанция. Тя се съдържа главно в прясно набрани диворастящи билки. Аюрведа винаги е смятала, че пресният сок от растенията има най- силните лечебни свойства. Така е, защото в него се съдържа повече сома. Дори растения, които съдържат сома-съставки, могат да ги изгубят, ако те не се поемат в прясно състояние или не бъдат така обработени, че да се съхранят по-дълго време. Това е важен проблем в билкарството, защото диворастящи билки трудно се намират и също толкова трудно се съхраняват техните свойства. С оглед на сомата качеството на билките е толкова важно, колкото и тяхната специфична природа. Сома растения са приготвяни първо чрез смачкване и изстискване на сока. После той е смесван или варен заедно с мляко, гхи, кисело мляко, ечемик, мед или сок от захарна тръстика. Понякога е оставян и да ферментира - съществуват множество различни начини за приготвяне на препарати от сома. В тяхното изготвяне понякога се използват и метали като златото, също както при аюрведичните билки в Индия днес. Такива алхимични соми стават основата на по-късните алхимични и тантрични лекове. Някои от тях са били предназначени да преобразуват евтиния метал на нашата светска природа в златото на духовността. Това не е просто символичен израз. Евтиният презрян метал е физическото тяло; златото е пречистеното фино тяло. Сомата е използвана за подпомагане на пробуждането и зареждане с енергия на финото тяло. Някои препарати от сома са били използвани за духовни цели, други - за лечебни, а трети - и за двете. Растенията съдържат и една особена форма на агни или растителен огън, който им позволява да смилат светлината чрез фотосинтезата. Агни на растенията, които са пранични създания, се свързва с пранагни, агни на прана в човешкото тяло, затоплящата и стимулиращата жизнена сила. Общо взето, билките, които се използват за подправки, с техните естествено загряващи качества, съдържат повече агни енергия, особено подправни нервовъздействащи растения като блатен аир, пипли или шанкха пушпи. Комбинацията от билки, отличаващи се с високо съдържание на агни и Богати на сома, има добро действие за вътрешното развитие. Билките с преобладаване на агни в тях помагат да се пречистят, извлекат и смелят сома растенията. Съществуват много форми на сома, както и на агни. Всяка коша има своя собствена сома или нектар, която е най-добрата храна за нея. Билките доставят сома за тялото и праната, като предизвикват отделянето на особени мозъчни секреции, които носят задоволство и подхранват висшите мозъчни центрове. Тази секреция е разглеждана като специална форма на слюнка, отделяна по време на пранаяма. Сома есенцията на растенията се предава по-добре, ако билките се приготвят заедно с ритуали, мантри и медитация, които създават носител на астралната енергия на растението. Мантрата е друга форма на агни, която помага да се катализират сома съставките в растенията.                                                                                                                                                                                                  Билки и прана                                                                                                                                                                                                                                                                                                Билките работят главно на равнището на пранамая коша, жизнената енергия или праничното тяло. Техният ефект е на едно по-фино ниво, отколкото на храната, и на едно по-тежко равнище, отколкото менталните и сетивните влияния. Следователно билките свързват тялото и ума в едно посредством праната. Те стимулират потока на прана през каналите и надитата. Самото фино тяло с неговите многобройни чакри е като дърво с различни клони. Билките улесняват движението на енергията по него. Те действат като катализатори на праничните процеси и на растежа, и на отделянето. Билките подпомагат прана в нейната дейност -да ни поддържа здрави, силни и съзнателни.                                                                                                                                                                                                                                                                                       Билки за тялото и хатха-йога                                                                                                                                                                Всички билки, които работят за физическото здраве, имат някаква потенциална употреба в Йогическата практика. Тук ще се съсредоточим върху най-важните типове, които подпомагат практиката на асаните. 1. Билки за повишаване на гъвкавостта, усилване на кръ- вообращението и стимулиране на движението на енергията. Такива билки подпомагат правилното изпълнение на асаните чрез подобряване на мускулно-скелетното функциониране и координация. Те обикновено са класифицирани като анти- ревматични или антиартритни средства. Това са главно билки за хатха-йога.Типични билки: гуггул, шаллаки, смрика, ниргунди, курку- ма, шафран, сибирски жен-шен, ангелика, кава кава, дашамулаа (аюрведична рецепта). Те се вземат обикновено с мед и топла вода или със стимулиращи подправки като джинджифил и канела, които по- вишават тяхната ефективност. Действат по-добре, ако са до- пълвани с маслени масажи, особено с лековити формули със сусамено масло, или с изпотяващи терапии и сауни. 2. Билки за повишаване на физическата енергия и жизне- ност. Засилват оджас и чрез него увеличават сомата, която е по-висшата форма на оджас или нашият животворен екстракт. Те са обикновено тонизиращи и подмладяващи средства, със силни питателни свойства, които засилват и половата система. Изграждат издръжливост и жилавост, осигуряват стабилност в йогическите пози и в пранаяма. Типични билки: ашвагандха, амалаки, шатавари, бала, видари, жен-шен, ямс, капикаччху, лотосови семена, сладник, серона (Sabal serrulata), фо ти (Polygonum multiflorum). Те обикновено се вземат с мляко, нерафинирана захар, гхи и други подхранващи вещества, които катализират техните подсилващи ефекти. Съчетават се добре със суров (не- загряван) мед, особено ако той е пресен (до шест месеца от изваждането му). Най-добри са в комбинация с питателна вегетарианска диета (каквато е например анти-вата диетата). Към тях могат да бъдат добавени някои подправки, като джинджифил и канела, за да се подпомогне тяхното смилане и усвояване от организма, тъй като те са тежки по свойства. 3. Билки за охлаждане и пречистване на тялото. Те премахват токсините от кръвта, тъканите и вътрешните органи. Обикновено са горчиви или стипчиви на вкус и могат да съдържат големи количества хлорофил. Типични билки: алое гел, гудучхи, жълта тинтява, кисел трън, готу кола, брахми, жиловлек, глухарче, листа от черен оман, коприва, бял равнец, киселец. Тези билки се вземат заедно с гхи, алое гел, мед и други редуциращи средства. Често се комбинират със суровоядство, сокове от листни зеленчуци и други мерки за очистване от токсините.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Билки за петте вида прана                                                                                                                                                                                                                                                              Ключът към лечението на вътрешно равнище е поддържане на правилното движение на петте вида прана. Билките помагат в този процес. По-долу са изброени типичните билки за стимулиране на петте вида прана. Някои билки са подобри за един, отколкото за друг вид прана. Тези категории частично се припокриват с билките за ума и тялото, защото прана работи и на двете равнища. Прана: Подправки и билки с потогонно действие, които увеличават силата на вдишването, отпушват главата и синусите, стимулират ума и сетивата, подобряват апетита: канела, салвия, блатен аир, мента, мащерка, тулси, евкалипт, ефедра, карамфилчета, пипли, шиладжит. Апана: Билки с меко слабително действие, които повиша- ват излъчването на отпадъчни продукти от тялото и прочистват низходящите канали, подпомагайки усвояването на Прана посредством дебелото черво: трипхала, харитаки, псили- ум, ленено семе, рициново масло, алое гел, каскара саграда, асафетида, хингащак (аюрведична рецепта). Самана: Подправки и билки, които подпомагат храносмилането и усвояването чрез тънкото черво: кардамон, резене, джинджифил, кайенски пипер, синапено семе, кимион, босилек, черен пипер, индийско орехче, трикату (аюрведична рецепта). Вяна: Подправки и горчиви билки, които усилват циркулацията през сърцето, кръвоносната и мускулно-скелетната система: канела, ниргунди, арджуна, бял оман, гуггул, шафран, куркума, гудучхи, сибирски жен-шен, ангелика, кава кава. Удана: Предимно подправки и стипчиви билки, които засилват гласа и спират кашлицата, а също повишават жизнената сила и усърдието. Повечето билки за прана работят добре и в този случай, особени тези, които спират кашлицата:блатен аир, мирика, бял оман, лобелия, тулси, харитаки, лютива мента, лопен, васа, подбел, вишнева кора, сладник.                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Билки за ума и медитацията                                                                                                                                                                                                                                                             Много билки повлияват нервната система и въздействат върху ума. Те могат да бъдат разделени на няколко главни категории и да бъдат използвани във висшите стадии на Йога. 1. Билки за стимулиране на ума и сетивата и за подобряване на възприятието. Те отпушват каналите, повишават цир- кулацията в главния мозък и отстраняват слузта от главата. Повишават възприятието и способността за различаване, улесняват процеса на прозрение и медитация. Подобни са на билките, които раздвижват прана. Типични билки: блатен аир, тулси, босилек, пипли, мирика, ефедра (махуан), салвия, бял оман. Тези билки се вземат с топла вода и пчелен мед (по-специално мед, който е по-отлежал, тъй като той има по-изсушаващи свойства) за подобряване на тяхната ефективност. Това са главните билки, използвани в нася-терапията. 2. Билки за повишаване на съзнателността и интелекта. Те са специални тонизиращи и градивни средства за ума и нервната тъкан, подобни на тониците за тялото. Повишават сомата в нервната система, помагат ни да добием концент- рация, удовлетвореност и радост, тъй че да преодолеем стра- данието. Типични билки: шанкха пушни, брахми, готу кола, ашвагандха, харитаки, шатавари, бала, капикаччху, арджуна, семена от лотос, шиладжит. Тези билки, подобно на тониците за тялото, които те наподобяват, обикновено се вземат заедно с топло мляко, нерафинирана захар, суров мед, гхи и други питателни съставки, които катализират техните подсилващи свойства. 3. Билки за успокояване на ума. Те са меки нервоуспокои- телни и болкоуспокоителни средства, но също забавят активността на ума при медитацията. Те са по-малко питателни от тониците за ума и по-добри за намаляване на тревожност-та и нервната възбуда. Типични билки: джатаманси, дилянка (валериана), индийско орехче, пасифлора (страстниче), кава кава, превира, венерин чехъл, семена от хинап. Тези билки могат да бъдат взети заедно с други омекотяващи средства, като гхи или алое гел, за подобряване на техните успокоителни свойства. За най-добра сред тях се смята джатаманси.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Дошови типове и йогическа практика                                                                                                                                                                                                                                      Вата тип: хората от този тип страдат от липса на гъвкавост, сухота и скованост и обикновено развиват артрит. Благотворно им влияят билки за подобряване на гъвкавостта, както и редовните маслени масажи със сусамово масло и неговите лечебни разновидности. Ватите страдат също от оскъдна енергия. Те извличат полза от тонизиращи билки за подобряване на енергията, особено от ашвагандха. Ватите трябва да се грижат да поддържат апана в равно- весно състояние, което често изисква използване на меки слабителни като трипхала. Обаче тъй като вата доша е склонна да изважда от равновесие прана, билките за петте вида прана могат да бъдат полезни за ватите, особено праничните регулатори като тулси (свещен босилек). Хората от типа вата лесно биват изваждани от равновесие и дестабилизирани. Полезни за тях са всички видове тоници, особено въздействащите върху нервите тоници, заедно с билки за успокояване на ума като джатаманси и ашвагандха. За тях е най-добре да вземат билките с топло мляко или със суров мед. Питта тип: хората от този тип обикновено имат сгорещена и токсична кръв, която трябва да бъде отстранена от тялото, за да може то да бъде излекувано. Полезни за тях са охлаждащи и очистващи от токсините билки като алое гел, гудучхи и кисел трън, заедно със зелени билки и храни. Самият ум е обиталището на огъня на едно фино равнище. Затова умът и мозъкът лесно биват прегрявани. Хората от питта типа трябва да поддържат ума и емоциите си хладни, да избягват емоции като гнева, който прегрява ума. В това отношение най-добри са нервоуспокоителните охлаждащи билки - готу кола, брахми, шатавари и джатаманси. Най- добре за тях е да вземат билките с мляко или с алое гел. Капха тип: С оглед на наклонността им към застой, капхите се повлияват добре от билки за подобряване на кръвообращението, особено гуггул, смрика и куркума, които противодействат на обичайни капхични оплаквания като сърдечни болести, диабет, астма и затлъстяване. Най-добрите тоници за тях са тези, които не са твърде тежки, като шиладжит, макар че те могат да имат полза и от ашвагандха и жен-шен, ако енергията им е много слаба. Капха, във формата си на слуз, задръства каналите и надитата на главата и финото тяло. Хората от този тип се пов- лияват благотворно от билки, които стимулират ума и сетивата. В този случай се препоръчват различни ароматни билки, особено блатен аир, джинджифил и пипли, заедно с изпълняване на очистващата процедура нети и наса-терапия. Тъй като тяхната прана лесно бива блокирана от слузта, капхите имат полза от билки за петте вида прана, с възможно изключение на билките за апана. Най-добре за тях е да вземат билките с топла вода или пчелен мед (изваден преди повече от шест месеца).                                                                                                                                                                                                                                                              Рецепта за натурална сома                                                                                                                                                                                                                                                  Ашвагандха, шатавари, капикаччху, арджуна - по 1 част от всяка билка Брахми, блатен аир, тулси, сладник - по 1/4 част от всяка билка Сварете две чаени лъжички от стритите на прах билки в две чаши топло мляко, заедно с 1 чаена лъжичка захар и 1 чаена лъжичка гхи. Пийте по една чаша сутрин и вечер с прибавка на 1/4 чаена лъжичка кардамон на прах. Или смесете стритите на прах билки със суров мед и ги оставете за седми- ца. След това вземете половин чаена лъжичка сутрин и вечер, или колкото ви е потребно, за да се противопоставите на понижената енергия и на умората.                                                                                                                                                                                                                                                                               ДЕЙВИД ФРОЛИ Йога и Аюрведа           

Надитата

СИСТЕМАТА ОТ ПРОТОЦИ НА УМА И ПРАНАТА                                                                                                                                                                                                                                             Когато всички възли на сърцето са разсечени, тогава смъртният става безсмъртен. КАТХА-УПАНИШАД 6.15                                                                                                                                                                                                                                                                                                    Аюрведа разглежда тялото като сбор от канали, като се почне от най-големия - стомашно-чревният тракт - и се стигне до фините проводници на нервната система. По същия начин Йога разглежда финото тяло (полето на ума-прана) като система от взаимосвързани протоци (надита). Каналите във физическото тяло са взаимосвързани с протоците във финото тяло. Според ведическия възглед Ваю - космическата въздушна сила - създава всички тези канали. Ваю се нарича сут- ратман, Азът или Атманът на сутрата, което означава нишка, канал или проход. Създадените от Ваю канали удържат всички неща във вселената като скъпоценни камъни върху връв. Точно както има канали в тялото, така и външната природа е изпълнена с различни канали - от реките и потоците до енергийните течения в междугалактическото прост- ранство. В този раздел ще разгледаме протоците на ума и финото тяло. За информация относно каналите във физичес- кото тяло може да се обърнете към общо информативните книги по Аюрведа.Читта-нади, каналът на ума или съзнанието Умът има едно-единствено нади или канал, наречено чига- та нади, или каналът на съзнанието. Аюрведа нарича него- вото физическо съответствие мановаха срота, каналът, по който протича мисълта. Всички от нас са изпитвали течени- ето на ума, токът на мисълта или потокът на съзнанието. Това е потокът през читта-нади. Началото на читта-нади е в духовното сърце, обиталище- то на прераждащата се душа или обособеният Аз, дживатман. В сърцето е връзката ни с Твореца, от който читта-нади черпи енергията си. Същностните импулси, които възникват от нашия по-дълбок ум или сърце, нашите санскари, стиму- лират движението през това нади. Читта-нади е потокът на нашите санскари от сърцето към външния свят. Той се движи първо нагоре към гърлото, от което излиза нашето изразяване, а след това към главата, където се свързва със сетивата и външните обекти. После той потича от главата надолу към гърлото и обратно към сърцето. Това е двустранният поток на читта-нади. Първо е налице възходящо движение към външния свят - от сърцето нагоре към главата и навън чрез сетивата. След това има обратно движение от външния свят на сетивата към вътрешния свят на душата, което е низходящо - от главата към сърцето. Насоченото навън течение на читта-нади поражда външния ум, емоциите и жизнените инстинкти - онова, което Санкхя нарича полето на манас и финото тяло. Вътрешният по- ток на читта-нади поражда вътрешния ум и интуиция, наричани от Санкхя буддхи или вътрешен интелект. Външният поток следва движението на космическата сила на отблъскването или невежеството. Вътрешният поток отразява дви- жението на божественото привличане. Външният поток на читта-нади ни въвежда в тялото и поражда състоянието на бодърстване, в което преобладава сетивната дейност в главата. Вътрешният поток на читта-нади ни отвежда в нашето собствено съзнание и поражда състоянията на сънуване и дълбок сън без съновидения. Сънуването става в гърлената област, а дълбокият сън - в източника на сърцето.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Двустранният поток на канала на ума                                                                                                                                                                                                                                                                  Eгo-идентичност, Ахамкара                                                                                                               Представата „Аз съм тялото"                                                                                                           Действаща в различни области Прана                                             Външно течение Манас,                                                              Вътрешен поток                         външният ум Усещания                                                               Буддхи, вътрешният интелект                                                                                                                        Знание                                                                                                                                                                                  Сърце, читта Аз или душата (дживатман) Ядро на ума, поле на санскарите                                                                                         Първична прана                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              При настъпване на смъртта потокът на читта тече навътре, както при спането, отвеждайки ни в астралния план и неговото съноподобно изживяване на световете на рая и ада. Чувството за преминаване през тунел, за което хората обикновено съобщават при околосмъртните състояния, показва функционирането на това нади. В обикновения човешки ум потокът през читта-нади е ог- раничен и разпилян. Нашите умове са разсеяни и разпокъсани и се движат в различни посоки. Въпреки това се запазва някаква последователност на потока през канала на ума, ко- ято ние преживяваме като нашата самоличност. Преоблада- ващата мисъл през читта-нади е аз-мисълта. Отъждествява- нето на аз с тялото поражда външния поток на читта-нади. Разпознаването на Аза като чисто съзнание поражда вътрешния поток. Егото (ахамкара) е факторът, който причинява ограничаването на потока през читта-нади. Това е негативното движение на прана в ума, докато душата или сетивото на божес- Eгo-идентичност, Ахамкара Представата „Аз съм тялото" Действаща в различни области Прана Външно течение Манас, външният ум Усещания Сърце, читта Аз или душата (дживатман) Ядро на ума, поле на санскарите Първична прана Вътрешен поток Буддхи, вътрешният интелект Знаниетвения Аз е позитивното движение на прана в ума. Его е манифестация на разстроената или основана на желания пра- на (апана в ума), докато душата отразява балансираната или основана на любовта прана. Когато читта-нади е блокирано от мисълта за обособения аз, ние сме впримчени във външния ум, емоциите и сетивата. Когато разширяваме нашето усещане за аз от личното към универсалното, потокът на читта-нади се усилва. Когато потокът през читта-нади тече свободно, той завършва споя кръговрат и се завръща в сърцето. При практикуването на медитация може да се усети по-бързо, по-свободно и по- последователно течение през читта-нади. Щом течението стане напълно освободено, то ни влива обратно в океана на съзнанието, който е в сърцето - свободният поток става едно с тишината и спокойствието. Егото причинява натрупване на различни токсини, нечистотии или тежки материи (малас) в читта-нади и възпрепятства потока през него. Тези токсини идват от погрешно смлените храни, впечатления и асоциации, от погрешно хранене, погрешно ползване на сетивата и погрешни свързвания. Затова потокът през читта-нади се влияе от състоянието на тялото, праната и ума. Читта-нади е свързано с цялата останала система от канали на физическото и финото тяло. В това отношение Йога говори за възлите в сърцето (хридая грантхи), които трябва да бъдат развързани, за да настъпи освобождението или просветлението. Тези възли са огра- ничителите в потока на читта, блокиранията на потока на ваю или прана в пространството на ума. Нашите санскари, Надитатадълбоки желания или импулси възпрепятстват енергийния поток от Аза през читта-нади и се излъчват към външния свят като разнообразни ограничени его-идентичности. По такъв начин разблокирането на духовното сърце и разблокирането на читта-нади е едно и също нещо. Заедно с читта-нади се отварят свързаните с нея периферни надита, предизвиквайки преживяване на блаженство в самото физическо тяло. Всъщност умът не е различен от своя поток. Трептенето на ума (читта-спанда) е потокът на ума (читта-нади). Когато умът навлезе в състояние на спокойствие и тишина, тогава потокът на канала на ума също става спокоен, влива се в покоя, разширява се в пространството.                                                                                                                                                                                                                                                                               Читта-нади и другите канали                                                                                                                                                                                                                                                            Читта-нади е каналът на каузалното тяло, полето на дълбинния ум и сърце. От него възниква първоначалната прана на душата, която е основата на целия живот. Следователно читта-нади е първичният поток на праната и на ума. Движението на ума (читта-спанда) винаги се отразява в движението на прана (прана-спанда). В това си качество читта-нади управлява цялостното функциониране на каналите. То е най- тясно свързано със сушумна, управляващият канал на финото тяло, и с кундалини, змиевидната сила, която е пробуденият поток енергия през сушумна. Свободното течение през читта- нади кара и кундалини да протича през сушумна. Читта-нади е свързано с горните области на сушумна от сърцето до главата. Читта-нади управлява не само мисловния поток, но и потока от прана, който води началото си от него. Сушумна като висшето пранично нади е тясно свързано с читта-нади, или каналът на ума в неговия пробуден поток. Когато читта-нади тече навън, кундалини остава заспала или дремеща. Щом читта-нади потече навътре, кундалини се пробужда и започва да се придвижва. Вътрешният поток на читта-нади води до пречистване и зареждане с енергия на всички други надита, което на свой ред води до отварянето на чакрите и разгръщането на техните потенциали. Обаче не всички йоги ще изпитат отварянетона всички чакри и разгръщането на техните енергии. Някои могат да отидат направо в сърцето и да не се занимават с другите възможности за наслаждаване. Потокът на читта се основава на желанието. Желанието кара читта-нади да тече навън. Безстрастието му дава възможност да потече навътре. Тъй като сексуалният нагон е най-силната страст, той в най-голяма степен придърпва този канал навън. Когато читта-нади тече навън, нашата енергия е насочена към външния свят, където тя в крайна сметка се изгубва. Щом тя потече навътре, енергията ни също се насоч- ва навътре за вътрешна трансформация. От гледна точка на йогическите практики пратяхара (кон- тролът над сетивата) действа за възпрепятстване на външния ток през читта-нади, така че вътрешният ток да може да се разгърне. Дхарана е концентрирането на енергия в читта- нади чрез насочено внимание. Медитацията настъпва тогава, когато енергията тече непрекъснато през читта-нади. До самадхи се стига, когато енергията тече безпрепятствено през читта-нади. Може би най-добрият метод е да се следва мис- ловния поток обратно към неговия източник в аз-мисълта в сърцето, божественото „Аз-съм-това-съм-аз", което е същи- ната на йога на знанието. Друг начин е да се почита Бога в сърцето, в каквато форма ни се нрави. Мантри или нещо друго, което поражда неспирен поток от висши мисли, помага за отваряне на читта-нади. Всяко нещо, което разширява нашето съзнание по подобен начин, ще накара енергийния поток да тече по-свободно. С други думи, цялата Йога, особено нейните висши практики, са насочени към и целят развитието на читта-нади. Измежду дошите читта-нади е най-тясно свързана с вата, благодарение на връзката на вата с прана и с ума. Умът, прана и вата се движат заедно. Разстройването на вата води до анормален или разстроен поток през читта-нади. Обаче капха като привързаност може да блокира неговото течение. По същия начин питта като гняв може да възбуди неговия ток. По отношение на трите жизнени екстракта може да се каже, че прана възниква чрез свободния ток на читта-нади. Теджас е неговата светлинна сила. Оджас е стабилността на неговия поток.                                                                                                                                                                                                                                   Четиринадесетте канала на финото тяло                                                                                                                                                                                                                              Във финото тяло има седемдесет и две хиляди надита. Най-важните четиринадесет от тях ръководят всички психо- телесни функции. Три от тях направляват потока на първич- ната енергия, а едно държи ключа към духовното развитие. Сушумна Най-важното и централното от тези надита се нарича су- шумна, или астрален гръбнак. То е разположено в гръбнач- ния канал на физическото тяло. Контролира всички функции на различните чакри, разположени като лотоси върху него. Сушумна е саттвично по природа и се активизира от пробу- дената кундалини или прана шакти. Иначе енергийният ток през него е твърде ограничен. Ида и Пингала Ида и Пингала заедно със Сушумна са трите най-важни надита. Когато сушумна не е пробудено, енергията тече поред през един от тези два канала, които взаимно се допълват в своята работа. Те вървят отляво и отдясно на сушумна като две взаимопреплетени спирали от своето начало в основата на гръбнака до областта на третото око, като завършват съ- ответно в лявата и в дясната ноздра. Ида е лявото нади. То притежава лунна, от женски род, охлаждаща или капха енергия и е с тамасично качество. Ида вдъхновява виденията, речта и въображението и издига на- шите религиозни наклонности, правейки ни по-грижовни и любящи. Пингала е дясното нади. То има слънчева, от мъжки род, загряваща или питта енергия и е раджасично по ка- чества. Пингала дава мотивацията, стимула и решителността и ни предоставя възможност да търсим по-дълбоко познание и възприятие. Нормално нашата енергия тече повече през едното нади, отколкото през другото, което можем да определим, като проверим през коя от нашите ноздри протича предимно дишането ни (коя от тях е по-свободна). В това отношение двете надита са свързани с функционирането на дясното и лявото мо-зъчно полукълбо, функционирането на лявото мозъчно полу- кълбо е свързано с противоположното или дясното нади и ни прави рационални, самостоятелни и агресивни, функциони- рането на дясното полукълбо на мозъка е свързано с проти- воположното или лявото нади и ни прави емоционални, чув- ствителни и отзивчиви. Когато дъхът тече повече през лявата ноздра, активизират се дясното полукълбо и неговите фун- кции. Когато той тече повече през дясната страна, функционира в по-голяма степен лявото полукълбо. Когато прана или жизнената сила е уравновесена, а енергията в слънчевото и лунното нади е изравнена, тогава кун- далини и прана навлизат в сушумна. Задейства се финото тяло, което ни отвежда към едно по-висше състояние на ума и възприятието. Ключът към здравето на финото тяло се крие в балансирането на енергийния поток през двете надита. Вижте главата относно пранаяма за повече информация в това отношение. Ако се опитаме да пробудим кундалини или да отворим чакрите, докато надитата не са балансирани, ние можем да вкараме фини токсични субстанции в сушумна или в ида и пингала. Кундалини, която се придвижва в ида, ще причини измамни представи и разстроени емоции, един прекалено па- сивен ум, заедно с възможна загуба на съзнание за други не- ща. На физическо равнище обикновено се появяват причине- ни от капха болести и затлъстяване. Когато се движи през пингала, кундалини ще причини гняв, самодоволство и един прекалено критичен ум, егоистични хора, които си мислят, че са много духовни. На физическо ниво ще се развият висока температура, възпаление и вътрешна топлина с мистериозен произход. Четиринадесетте главни надита Заедно с трите главни надита, има още единадесет значими, което прави четиринадесет главни надита. Всяко нади се разпознава по точката (отверстието) в тялото, с което то е свързано. Всички надита започват от кореновата чакра или основата на гръбнака, следват хода на сушумна и се разкло- няват към определени точки по гръбнака. Осем надита след- ват ляво/дясното доминиране на ида и пингала. Шест са свър-зани към шестте чакри. Надита от дясната страна (доминирани от Пингала) 1. Пингала: „Червеното" - разклонява се от третото око, върви към дясната ноздра - неговото отверстие, на което то доставя прана; управлява също десния носов проток. 2. Пуша: „Захранващото" - форма на Слънчевия Бог, разклонява се от третото око, върви към дясното око, което е неговото отверстие и му доставя прана. То е управлявано главно от прана. Това е много важно нади, защото душата (Атман) обитава в дясното око по време на бодърстването. Медитацията върху Наблюдателя в дясното око е основен подход за самореализация. 3. Паясвини: „Сочното" - разклонява се от третото око, върви към своето отверстие - дясното ухо, на което дос- тавя прана; то управлява дясната евстахиева тръба. В дясното ухо ние чуваме вътрешните звукове, или нада. 4. Яшасвати: „Изпълненото със слава" - върви от коре- новата чакра към пъпната чакра, където се разклонява. Доставя прана на дясното ходило и дясната ръка. Неговата енергия върви към един център в средата на предкитката и ходилото и оттам се излъчва към петте пръста на ръката или на крака, като завършва предимно в палците на ръката и крака. Негови отверстия са връхчетата на палците. Силна целителна енергия има възможността да минава през дясната длан, която, подобно на дясното ухо, се свързва често с душата. Надита от лявата страна (доминирани от Ида) 1. Ида: „Вдъхновяващото" - разклонява се от третото око, върви към своето отверстие - лявата ноздра, на която доставя прана; владее и левия носов проход. Управлява също вдъхновената или ясновидската реч. Захранва цялото тяло чрез прана. 2. Шанкхини: „Като морска раковина" - разклонява се от третото око, върви към своето отверстие - лявото ухо, на което доставя прана; управлява също лявата ев-стахиева тръба. То ни прави възприемчиви за висши влияния. 3. Гандхари: една музикална нота* - разклонява се от третото око. Върви към отверстието си - лявото око, на което доставя прана. То също поражда сънища и твор- чески видения. 4. Хастиджихва: „Слонски език" - тръгва от кореновата чакра към пъпната чакара, където се разклонява. Доставя прана на лявото ходило и на лявата ръка. Енергията му идва от един център в средата на предкитката и на ходилото, откъдето се излъчва към петте пръсти на ръката и крака, като завършва главно в палците. Неговият отвор е във връхчетата на палците на дясната ръка и десния крак. Централни надита 1. Аламбуша: Означава бариера или граница - тръгва от основата на гръбнака или средата на кореновата чакра и върви назад към върха на ректума, доставя прана на отделителните органи. Негов отвор е анусът. Отнасяно е към кореновата или земната чакра и е свързано с апа- на. 2. Куху: „Скритата или новата луна" - тръгва от основата на гръбнака към половата чакра и напред до края на пениса или вагината, като доставя прана на половите органи, както и на свързаните с тях уринарни органи. Негов отвор е пенисът или вагината. Свързва се с половата или водната чакра и с апана. 3. Вишводхара: „ Преносвачът на всичко" - започва от основата на гръбнака и отива към пъпната чакра и стомаха; доставя прана на храносмилателната система. Негово отверстие е пъпът. Отнася се към пъпната или огнената чакра и се свързва със самана. 4. Варуна: „Проникващият" - ведически Бог, който управлява космическия Океан на Пространството. Това нади се простира от основата на гръбнака до сърдечната * Третата от седемте основни ноти в индийската гама. - Бел. прев.чакра и доставя прана на цялото тяло, обикновено чрез дихателната и кръвоносната система, както и посредством мастните жлези. Негово отверстие е кожата. То е свързано със сърдечната или въздушната чакра и вяна. Дава възможност на дълбоките чувства и знанието на сърцето да се изявят. 5. Сарасвати: „Богинята на речта" - разклонява се от гърлената чакра. Върви към върха на езика, на който доставя прана. То покрива и устата, и гърлото изобщо. Свързано е с гърлената или етерната чакра и с удана. Това нади, както показва името, дава силите на речта, мъдростта и мантрите. 6. Сушумна: „Безкрайно блаженото" - простира се от ос- новата на гръбнака или центъра на кореновата чакра до темето на главата. То също зарежда с енергия гръбнака, мозъка, нервната тъкан и поддържа костната тъкан. В областта на третото око то събира енергията на всички други надита, особено на осемте дясно или ляво доминирани надита. Измежду петте вида прана то е свързано с прана.                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Разположение на надитата                                                                                                                                                                                                                                                                В горната си част тялото има седем отверстия в главата: двете ноздри, лявото и дясното ухо, лявото и дясното око и устата. Те се наричат седемте риши или мъдреци заради тех- ните ръководни способности. Назовават ги и седемте прани, защото управляват различните форми на прана, както и се- демте слънца (Адитяс), защото дават възможност за различ- ни форми на просветление. За тях се казва, че са Богове, или девас, чийто гуру е Брихаспати (речта). В долната си част тялото има две отверстия - уретрата и анусът. За тях се казва, че са демони, или асурас, чийто гуру е Шукра (размножаването). Заедно с пъпа отверстията стават десет. Като прибавим и това върху темето на главата, което е свързано с ума или съзнанието, броят им става единадесет. Тези отвори покриват единадесет от четиринадесетте надита. Надитата в ходилата и ръцете имат енергийни отвори към външния свят през предкитките и ходилата. Самата кожа е отвор за цялото тяло. Така те допълват остатъка до че-тиринадесетте надита. Всичките четиринадесет надита завършват в различни от- верстия на тялото, на които доставят енергия. Те започват от основата на гръбнака. Само две - сушумна и аламбуша - во- дят началото си непосредствено от центъра на кореновата чакра. Другите започват от малкия триъгълник около центъ- ра. Праната навлиза пряко в сушумна само при духовно про- буждане. Иначе тя си остава в периферните дванадесет нади- та, доминирани от ида и пингала и тяхното левостранно и десностранно доминиране. Нашата енергия се издига през сушумна и сарасвати. От- тича се надолу чрез аламбуша и куху. Чистата прана се изди- га през сушумна, нечистата прана се разпръсва през аламбуша. Както пингала и ида вървят нагоре от чакра на чакра спираловидно преплетени и стигат до дясната и лявата нозд- ра, пренасяйки слънчевите и лунните сили, така паясвини и шанкхини стигат до дясното и лявото ухо, пуша и гандхари -до дясното и лявото око, а яшасвати и хастиджихва - до дяс- ната и лявата страна на тялото. Тези осем канала са свързани и обикновено функционират заедно. Когато прана тече по дясната страна през пингала, тя също обикновено протича в дясното ухо, дясното око и дясната страна на тялото през съответните канали. Когато тече през ида, тя също е в лявото ухо, лявото око и лявата страна на тялото. Петте сетивни органа има своите съответни канали: слу- хът - дясното и лявото ухо (паясвини и шанкхини); осезанието - кожата (варуна); зрението - дясното и лявото око (пуша и гандхари); вкусът - езика (сарасвати); обонянието - дясната и лявата ноздра (пингала и ида). Петте органа на действието имат свои съответни канали: за речта (сарасвати), за ръцете и ходилата (яшасвати и хастиджихва), за пикочно-половите органи (куху) и за ануса (аламбуша).                                                                                                                                                                                                                                                                                          Лечението на четиринадесетте надита                                                                                                                                                                                                                                    Най-добрият начин за лечение на надитата е да се лекуват техните различни отверстия, които са основните им пунктове за приемане и предаване на енергия. Това може да стане чрез масаж, топлинна терапия (като мокса) или апликации с билки и масла. Прана се движи през каналите, влиза в тялото и излиза от него, като по този начин създава споменатите отвори. Чрез лечението на каналите ние можем да повлияем на всичките видове прана и на енергии те на тялото и ума. Сушумна може да бъде лекувано чрез притискане на точ- ката в темето на главата, чрез масаж на скалпа или апликации с билки и масла. Маслото от брахми (или готу кола, при- готвена в кокосово масло) се прилага специално за смазване и тонизиране на сушумна и на центъра в главата. Каналите на ушите (паясвини и шанкхини) могат да бъдат стимулирани чрез притискане на ушните висулки или чрез масаж на ухото. Те могат да бъдат тонизирани чрез маслен масаж върху отворите на ушите. Маслото от брахми е също много добро за тях. Каналите на очите (пуша и гандхари) могат да бъдат сти- мулирани чрез притискане на точките около очите, особено централната и над очите. Масла и билки, налагани върху очи- те, също са полезни. За тази цел е най-добро претопеното масло (гхи) с трипхала. Очите могат да бъдат балансирани или стимулирани и чрез прилагане на натиск или на масла върху третото око, особено с паста или с масло от сандалово дърво. Каналите на носа (пингала и ида) могат да бъдат стиму- лирани чрез притискане на точките непосредствено до дясна- та или лявата ноздра. Те могат да бъдат лекувани също чрез алтернативно дишане и чрез нася-терапия (главно с блатен аир), както и чрез ароматотерапия (масла от подправки, като камфор, мента или канела). Тези два канала са, разбира се, най-важните при лечението, защото можем да работим пряко върху тях чрез дишането. Каналите на ходилата и ръцете (яшасвати и хастиджихва) са може би най-важните за лечението и най-лесните за външно манипулиране. Чрез тях ние балансираме пранични- те токове в цялото тяло. Тези две надита са свързани с раз- лични малки или второстепенни чакри, или надични центро- ве, които излизат от тях в областта на ставите (рамена, лакти, китки и предкитки, тазобедрени, колена, глезени и ходила). Те могат да бъдат лекувани чрез масаж на предкитките и крайниците, особено в областта на ставите. Упражняването на натиск в центъра на ходилото или предкитката и към връх-четата на пръстите е също полезно. Билки и масла могат да бъдат налагани върху дланите и табаните на ходилата, за да се въздейства върху тях. Каналът на езика (сарасвати) може да бъде лекуван чрез налагане на билки и масла в областта на шията и гърлото. Претопеното масло (гхи) с блатен аир е особено добро. По- местването на езика върху твърдото небце е полезно за съе- диняването на сарасвати със сушумна. Целият телесен канал (варуна) може да бъде лекуван чрез общ масаж на тялото и апликации на билки и масла върху кожата, особено върху гърба, близо до областта на сърцето. Каналът на стомаха (вишводхара) може да бъде лекуван чрез масаж на корема, около пъпа, както и чрез апликации на билки и масла върху пъпа (например джинджифилова паста). Друг метод са билките за храносмилателната система. Половият канал (куху) може да бъде лекуван чрез масаж на перинеума или на точката над пениса, както и чрез нала- гане на масла върху пикочния канал (и при жените). Маслото от брахми е добро и за придобиване на контрол над сексу- алните функции. Отделителният канал (аламбуша) може да бъде лекуван чрез масаж на ректума или налагане на билки и масла в тази област. Аламбуша е следващият по-важност канал след су- шумна. Тук вата се лекува чрез лекарствени клизми (басти). Каналите могат да бъдат лекувани чрез сетивата, органите на действието или системите на тялото, свързани с тях, както и чрез лекуване на чакрите, от които те се разклоняват. Добър метод е да се визуализират тези канали и да се насочва потока на прана през тях посредством мисълта, като прана бива виждана червена или оранжева. Да се научим да ви- зуализираме надитата и енергийния ток през тях е друг важен метод за пранаяма и пратяхара. Каналите могат да бъдат лекувани също чрез пранаяма, в която потокът на праната се насочва през тях посредством визуализация. По този въпрос вижте главата за пранаяма.                                                                                                                                                                                                                                             ДЕЙВИД ФРОЛИ Йога и Аюрведа                                                                                           

Йогическо и аюрведично хранене

СХОДСТВА И РАЗЛИЧИЯ И той разпозна, че храната е Брахман. От храната всички същества са родени, чрез храна живеят те и в храна се превръщат. ТАЙТТИРИЯ-УПАНИШАД 3.2                                                                                                                                                                                                                    Храна, анна, е първата санскритска дума за Брахман, Върховната Божественост. Всичко във вселената е храна. Вът- решният Аз, Атман, е консуматорът на храната, която е всич- ко. Всичко, което виждаме, е храна за душата. Развитието на душата ни зависи от способността ни да ядем и да смиламе храната, която е нашият живот. Храната, анна, е основата на живота, прана. Тя пренася жизнената сила и я поддържа в тялото. Типът храна, която търсим, отразява степента на нашата еволюция. Природата на храната, която даден човек избира, разкрива на какъв стадий е неговото съзнание. Йога и Аюрведа подчертават значимостта на чисто вегетарианското хранене или на т. нар. саттвична диета - хранене, което насърчава развитието на саттва, най-висшето качество на мира, любовта и просветлеността. Храненето е нашето първо взаимо- действие с обкръжаващата ни среда. Ако не се основава на любов и състрадание, всички наши действия ще ни връзват към страданието. Аюрведа подчертава правилното хранене като основата на всички изцелителни методи. Храната е първата и най-важната лекарствена форма. Без правилен подбор на храните никой друг лечебен метод не може да бъде резултатен. Аюрведа. препоръчва саттвична, или чиста храна, защото саттва поражда уравновесеност, отстранява вредните фактори и помага за намаляване на всички доши.Основата на саттва е умонагласата на ахимса (ненавреждане). Саттвичното хранене е преди всичко вегетарианско, с избягване на каквито и да било продукти, които са добити чрез убиване или навреждане на животни. Саттвичното хра- нене допълнително набляга на природните храни - отгледани в хармония с природата, върху добри почви, израснали по естествен начин, сготвени по правилен начин и с правилна нагласа на любов. Такива храна са носителите на прана и съзнание. Йогите са сред най-стриктните хора в света по отношение на тяхното хранене. Не само че са вегетарианци, но те избягват и преработени с търговска цел храни, пържени храни, както и храните, които се продават в т. нар. заведения за бързо хранене. Въздържат се от яйца и чесън. Обикновено йогите сами си готвят храната или пътуват заедно със свои готвачи, които познават изкуството на саттвичното готвене. Ако поканите някой истински йогин в своя дом, той или тя може да ви покаже как да готвите, като вероятно първо ще отиде до магазина и ще се погрижи да бъдат подбрани правилните храни, а след това ще приготви чудесно ястие, което става почти свето причастие. Йогическата диета обаче преследва различни цели от аюр- ведичната и затова двете не могат да бъдат просто уеднакве- ни. В тях се отразяват различните цели на двете дисциплини: Аюрведа е устремена към здравето и равновесието на физическото тяло; Йога иска да ни помогне да надхвърлим телес- ното съзнание. Докато Аюрведа работи за подобряване на нашето телесно здраве, Йога ни помага да преминем отвъд всякакви телесни ограничения. По тази причина повечето традиционни йогически дисциплини са аскетични по природа, включват гладуване и леко хранене, сурови храни и мерки за очистване от токсините, както и оттегляне на сетивата, пранаяма и медитация. Всички тези фактори не само са насочени към намаляване на физическото съзнание, но могат и да разстроят вата, която представлява въздушният или нетелесният съставен елемент на нашата природа. Традиционната Аюрведа, от друга, страна, набляга на сготвените храни, питателното хранене и защитата от елементите, за да бъдем физически силни и за да се предот-врати натрупването на дошите, особено на вата. Сурова и сготвена храна Много неясноти има днес във връзка със суровоядството в Йога и Аюрведа, както и във вегетарианството изобщо. Някои хора отъждествяват вегетарианството със суровоядството. Сготвянето на зеленчуците не ги превръща в месо! Вегетарианското хранене включва всички безмесни хранителни продукти, дори сготвените. Множество храни, като ориз или картофи, трябва да бъдат сготвени, за да станат смилаеми. Аюрведа общо взето не препоръчва суровоядството за поддържане на здравето в дългосрочен план, а само за кратки периоди с цел очистване от токсините. Така е, защото суровата храна се смила по-трудно и не доставя толкова голям обем питателни вещества, колкото сготвената храна. Аюрведа препоръчва специални диети за противодействие на нашите доши. Те са основани предимно на цели зърна, бобови храни, кореноплодни зеленчуци, семена и ядки, като суровите храни са в малки количества и имат второстепенна роля - те могат да бъдат наречени „балансирани" или „питателни" вегетариански диети. Аюрведичното гледище, че сготвената храна е по-добра, кара обаче някои хора да мислят, че суровата храна е лоша от аюрведична перспектива. Поради връзката между Аюрведа и Йога, тези хора могат да сметнат, че суровоядството е не- йогическо. Обаче ако погледнем традиционните йогически текстове, ще открием, че в тях се набляга на суровата храна. Йогическата диета традиционно е наричана диета от плодове и корени (пхала мула), макар да включва зърнени храни и млечни продукти. Йогите, оттеглили се от света в природна среда, живеят чрез диворастящи храни като част от техния духовен режим и като средство за свързване със силите на природата. Суровите храни, трябва да отбележим, увеличават ветрените и етерните елементи в тялото и ума, съставните елемен- ти на вата. Сготвените храни са по-добри за увеличаване на земните и водните елементи, компонентите на капха, а също и за увеличаване на огъня, питта-факторът. Огънят прави сготвените храни по-лесносмилаеми и по-добри за изгражда-не на тялото, но суровите храни са по-добри за увеличаване на фината чувствителност на прана и ума. Йогическата диета набляга върху развитието на въздуш- ните и етерните елементи не само за очистване от токсините, но и за отваряне на ума, чиято природа е предимно въздушна и етерна. По тази причина Йога препоръчва суровите храни, както и въздържането от храна. Намаляването на тялото позволява на ума да се развие и разшири, да се снижи телесното съзнание и да се увеличи непривързаността. Йогическата диета взема предвид не само ролята на дошите, които са главният фактор в аюрведичната диета, но също и ролята на праната. Суровите храни са Богати на прана, която йогите се стремят да развият като най-висшата енергия на ума. Суровите храни доставят прана не само на тялото, но и на ума. Суровите храни са част от традиционната йогическа диета за пречистване на надитата, или каналите, което се извършва чрез увеличаване на праната. Твърди се, че големите йоги са в състояние да живеят само на въздух или прана. Други могат да живеят само на вода, а трети -само с малко плодове, мляко и претопено масло (гхи). Йогическата стратегия е да се увеличава агни (храносми- лателният огън) чрез вътрешни практики, така че вата да не бъде разстроена по време на йогическата практика. Правил- ното практикуване на Йога, особено на пранаяма, повишава агни, така че ние сме в състояние да смиламе сурови храни. С повишената си вътрешна топлина ние вече не сме зависими от топлината на храната и се чувстваме по-добре с една охлаждаща диета. Йогинът със силен храносмилателен и пра- ничен огън може да се справя със сурови храни, с екстремни температури и други физически дисбаланси, които обикновено водят до разболяване. Аюрведа обаче е насочена към обикновения човек, който се нуждае от защита от тези външни резки промени и по-груби аспекти на живота. Обаче ние, които практикуваме Йога само през част от времето си и рядко сме аскети, може и да не притежаваме храносмилателната сила да се справяме със сурови храни, особено ако ги консумираме по-продължително време. Това е особено вярно за вата типовете, които имат слаба или про менлива храносмилателна сила. Те не трябва да забравят, че традиционната йогическа диета е потенциално вата- разстрой-ваща. Хората от капха типа с техния нисък храносмилателен огън и бавна обмяна на веществата могат да бъдат отслабени от твърде много сурова храна. Дори хората от питта типа ще намерят суровата храна твърде лека за дълготрайно поддържане на енергия и жизненост, особено ако са заети с напрегната физическа дейност. Все пак за повечето хора може да бъде полезно периодичното суровоядство с цел очистване от токсините, особено през късната пролет (април или май в зависимост от климата), която е естественият сезон за детоксикация. Ние се нуждаем и от известно количество сурови храни в нашата диета, обикновено десет или двадесет процента, за да си набавим витамините, минералите и ензимите, които са в изобилие в тези храни. Добри сурови храни, които могат да се консумират заедно с ястията, са краставици, репички, моркови, домати и различни видове кълнове, силантро (свеж зелен кориандър) и магданоз. В допълнение тези, които желаят да очистят не само фи- зическото, но и финото си тяло, могат да го сторят с помощта на суровоядството, в съчетание с асани, пранаяма, мантри и медитация. Такава практика може да продължава от един до три месеца в зависимост от психотелесния тип на конкретния човек. Всеки, който сериозно желае да започне йогическа практика, трябва да има предвид подобни предварителни пречистващи подходи, особено когато те са свързани с аюрведичната пречистваща програма - панча карма. Тъй като повечето хора на Запад са затлъстели и с много токсини в организма си, тези методи за очистване от токсините често са първите мерки за оправянето на здравето. За да избегнем опасността от прекалено очистване със сурови храни можем да прилагаме един прост критерий. Суровоядството не трябва да служи за потискане на нашия храносмилателен огън, за лишаването от здравословен апетит, който укрепва тялото ни. Заедно със суровоядството се опитайте да следвате режим за увеличаване на храносмилателния огън с помощта на подправки като джинджифил, лютив червен пипер, канела и босилек, или с аюрведичната комби- нация трикату. Човек трябва да приема толкова сурови хра-ни, колкото позволява силата на храносмилателния му огън. Въпреки всичко, значението на суровата храна за пречистването не трябва да бъде подценявано. Когато човек напредва в духовните практики, той ще може да се справя с повече сурова храна и ще му е потребно все по-малко храна. Напредналите йоги естествено клонят към суровите хра- ни, както и към зърнените храни и млечните продукти. Те предпочитат праничните храни пред нещо, което е било обра-ботвано и прекалено сготвено, и могат в крайна сметка да се откажат изобщо от готвена храна. Виждайки природата като своя майка, те не харесват произвежданите или отглежданите с търговска цел храни. Духовният процес отразява една нарастваща чувствителност към храната и изисква хранене, което съдържа прана и любов като свои главни съставки.                                                                                                                                                                                                                                                                                            Йога, месо и ахимса                                                                                                                                                                                                                                                                 Яденето на месо е нещо, което всеки последовател на Йога трябва да намали, ако не и въобще да прекрати. Това важи с особена сила за червеното месо. Главната причина е, разбира се, че месоядството нарушава йогическия принцип на ахимса, или ненасилието, който е първият от ямите, или жизнените принципи на Йогическата практика. Не можем да стигнем далеч в нашата йогическа практика, ако навреждаме на други същества. Човешкото тяло, зъби и храносмилателна система са като на животните, хранещи се с растителна храна. Растителната храна доставя идеалните питателни вещества, необходими за засилване на нашата човешка чувствителност чрез едно пречистено и астрално тяло. Ние не можем лесно да раз- градим животинската тъкан така, че тя да се превърне в под- ходяща съставка за изграждане на нашата човешка тъкан. Вместо да се смели и преобразува в съответна човешка тъкан, месото съхранява своите животински енергии и замества нашите човешки тъкани. Месото повишава животинския огън в тялото, с което задейства санскарите или наклонностите на месоядните жи- вотни у нас. То поражда гняв, похот, страх и други негативни емоции. Пламъкът, създаван от една месна диета, е нечист и излъчва един емоционален дим, който разстройва ума и нервната система. Храненето с месо предава разрушителната енергия на клетките, което на свой ред усилва процесите на разболяване и разтление в тях. То внася една фина енергия на смъртта във финото аурично поле, като намалява притока на висши прани в тялото. Животът на съществата, които сме изяли, обременява астралното тяло с техните негативни емоции и впечатления. Месото създава тежък или тамасичен тип тъкани, които задръстват капалите и затъпяват ума. Това не означава, че духовните практики няма да имат ефект при месоядеца, но ако те са успешни, което е малко вероятно, има опасност месото в организма, което е груба форма на гориво, да доведе до свръхзагряване или да породи особен вид дим, който да разстрои висшите преживявания. Не само насилието и престъпленията, но и религиозната нетолерантност исторически са по-често срещани сред месоядните общества. Това е не просто морален, а енергиен проблем за тялото, ума и духа, както на индивидуално, така и на колективно равнище. Ако добавим и щетите, които консумирането на месо нанася на планетата чрез унищожаването на дъждовните гори, замърсяването на почвите и водите и нарастващата трудност да се изхранва все по-увеличаващото се население с месна храна, тогава величината на този проблем не може да бъде прикрита. Ние не можем истински да еволюираме като вид и да преминем отвъд войните и престъпленията, докато не спрем да изяждаме нашите животински братя и сестри. Много хора днес не са строги вегетарианци, а ядат пи- лешко и риба. Макар тази животинска плът да е по-малко вредна от червеното месо, това все пак е животът на друго живо и движещо се същество. Не само че тези видове храна са вредни за йогическата практика, те са вредни и за плане- тата, и за другите същества. Броят на пилетата, отглеждани днес в птицекомбинатите, се изчислява на много милиарди. Други вегетарианци ядат яйца, т. нар. лактоововегета- рианци. Дори вегетарианците, които не ядат цели яйца, могат да консумират много яйца чрез други хранителни продукти. Яйцата обикновено влизат в състава на различни хлебни изделия, сладкиши, макаронени изделия, майонези и салатни сосове. Така че е трудно да бъдат избегнати, дори ако човек не ги консумира пряко. По тази причина трябва да се четат внимателно етикетите на храните, за да се види има ли в тях яйца. Макар яденето на яйца да нанася по-малко вреда от яденето на риба, пилешко и или червено месо, яйцата са все пак животинска тъкан и тяхната консумация е форма на експлоатирането на тези същества. В много индуски храмове хората, които ядат яйца, не се допускат в техните вътрешни светилища. Усложненията, които отглеждането в условията на огромни птицекомбинати и генното инженерство причиняват на пилетата и яйцата, са друга причина за тяхното избягване. За съжаление, много последователи на Йога и дори учи- тели по Йога на Запад включват месо в храненето си, като понякога сервират пилешко и риба на курсове по йога или медитация. Трудно е да се разбере защо те допускат подобно нещо, предвид дхармичните традиции на ахимса, особено при положение, че набавянето на вегетариански продукти не е и никак трудно. Съвременната дилема: епохата на лошата храна Правилното хранене се определя не само от избрания вид храни, но и от тяхното качество. Както повечето от нас знаят, качеството на храната в нашата култура е общо взето ниско. Ако храната е Бог, то нашият Бог е несъмнено мъртъв, или най-малкото той се е превърнал в нещо не много по-различно от бизнес-план за извличане на максимални печалби! Нашата храна е масово произвеждана, масово приготвяна и масово консумирана, с малко грижа или внимание и определено с малко любов или съзнателност. Лошото качество на храните тръгва от лошите почви, химическите торове и използването на инсектициди и хербициди върху растенията, чиито дълготрайни ефекти са неизвестни. Съставни елементи на лошото качество на храните са преждевременното бране, изкуствено предизвикваното узряване, дългото транспортиране и дълбокото замразяване, което често унищожава как- вато и да била реална жизнена енергия, успяла да оцелее в растението. Върху тях се наслагва преработването на храна та, което може да включва облъчване, замразяване и консервиране, заедно с оцветители и пр. добавки и консерванти от всякакъв вид. Като че ли всичко това не е достатъчно, та в съвременното готвене широко се използват микровълновите печки, прекаленото топлинно обработване и прекомерната употреба на мазнини, захар, сол и подправки. Резултатът е, че не толкова ние ядем храната, колкото тя изяжда нас, като ни доставя не толкова питателни вещества, колкото служи като хранителна почва за токсините. Колкото и нещата да стоят зле сега, вероятно те ще се влошат още повече. Генното инженерство днес прибавя гени от бактерии, вируси, други растения и животни върху изпол- званите за храна растения. Дори използваните семена в наше време са генетично модифицирани. В соята например има гени от бактерии, ядки и цветя. В доматите пък са прибавени гени от риба и свиня. Основната причина за подобни промени е да се подобри търговския вид на храната, да се удължи срокът, в който е възможно тя да бъде съхранявана, или да стане по-устойчива на хербициди и пестициди, така че те да могат да бъдат използвани в по-големи количество върху нея. Но не и да се направи храната действително по-питателна. Тези генетични промени не се посочват върху етикетите на продуктите. По-голямата част от соята е вече генетично манипулирана, което създава затруднения на вегетарианците, тъй като соята присъства като съставка в много вегетариански продукти. Естествено, че за всеки, който се опитва да следва чиста йогическа диета, подобни промени са печални. Тъй като ние не можем да избегнем тяхната употреба и, особено при пътуване, можем да бъдем принудени да ги ядем, то можем да се надяваме само да намалим количеството лоша храна, която консумираме. Тази съвременна дилема относно храненето ни принуждава да се замисляме повече какво да включим в нашето хранене. Трябва да се учим как сами да отглеждаме нашата храна, да подкрепяме местните градинари, особено тези, които се стараят да произвеждат екологично чисти храни, както и да станем политически активни по проблемите на обкръжаващата ни среда. Храната е свещеният корен на живота. Ако ние я излагаме на риск, само излагаме на опасност собственото си здраве и щастие. За съжаление идващият век ни обещава не само лоша храна, но и лоша вода и лош въздух. Поне можем да си набавяме добра бутилирана вода. Въздухът ихраната крият повече рискове и зависят от волята на други. Затова осъзнаването на проблемите, свързани с храната, е важна част от всяка екологична стратегия за спасяване на планетата. Един истински йогин трябва да бъде на предната линия в движенията за защита на животните и на планетата Земя. Ако действаме днес, все още много неща могат да се подобрят, ако не фундаментално да се променят описаните негативни условия. Самата Земя, подобно на човешкото тяло, има невероятни сила за възвръщане на жизнеността, ако се нау- чим да съдействаме на тази лечебна сила да действа безпрепятствено.                                                                                           ДЕЙВИД ФРОЛИ Йога и Аюрведа