ПЛОСКАТА ЗЕМЯ/Нашата планета "Земя" се нарича Bhumandala (мандала - диск).

                                                                                                                

                                                                                                                                                                Учили са ни, че e височaйша глупостт и наивност, когато нашите невежи предци са вярвали, че Земята е плоска, и че ако някой по някакъв начин все още мисли, че Земята е недвижим център на вселената, то те трябва да са най-примитивен вид на невежи. Днес етикета "Flat-Earther" се превърна буквално в синоним на "идиот" клише, пренебрежителен термин за обида на нечия интелигентност. Виждайки една книга, озаглавена "The Flat Earth Конспирацията" вкоренения инстинкт е вероятно да се присмее, да се подиграва на пратеника, и отрича самата възможност. Факт е, обаче, че всичко е всъщност точно както изглежда. Земята е плоска и неподвижна просто, колкото изглежда, на Sun / Moon са със същия размер, и всички небесни тела се въртят около нас. Тази стабилна геоцентрична вселена, доказана истина от опит и експерименти, който царуваше безспорно в продължение на хиляди години адекватно обясняваща всички земни и небесни явления, беше изкоренена, завъртя се и я пратиха да лети в безкрайното пространство от заговор на култа към слънцето от теоретични астрономи. Ранни масонски магьосници като Коперник, Кеплер, Галилео и Нютон, заедно с техните модерни масонски астро-масонски колеги като Армстронг, Олдрин и Колинс, ръка за ръка с NASA и световното масонството извършиха най-голямата измама, размножиха най-феноменален лъжата която увековечи най-пълната индоктринация в историята.                                                   

                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                                                                                                                                  В течение на 500 години, използвайки всичко от книги, списания и телевизия, и по късно компютърно генерирани изображения, за няколко поколения конспирация е успяла, в съзнанието на масите, фиксираната Земята, се оформя на топка, хвърлена да се върти в кръг, и около Слънцето! А в училищата, бюрото на всеки преподавател е украсено с въртящо се Земно-кълбо. Илюзията е създадена, убедително, и е очаровала населението на света, което сляпо вярва на престъпен мит. Това е най-голямото прикриване на всички времена, от НАСА и най-голямата тайна на масонството, че ние живеем в самолет, а не на една планета, че Земята е плоска, стационарен център на вселената.                                                                                                                                              

   

                                                                                                                                                                   

                               

                                                                           

           

                                                                           

               

                                                                                                                                                                                                                                                 Земята като сфера е изучаване на човешката наивност. 500 години масоните са ви заблуждавали да вярвате в обратното на собствените си възприятия. Слънцето и Луната са със същия размер, точно както те се появяват. Всичко в небето се върти около нас, точно както изглежда. Земята е неподвижна, точно както изглежда. И плоска, точно както изглежда:

                                                                                                                                                 

                                                                                                                                                        

                                                                                                                                                                                                                                         Досега това, което знаем е, че Polaris е неподвижна, North е север, юг е South, никой няма достъп до Антарктида, но самолети летят над Арктика и са забранени за полет над Антарктика, разстоянията между континентите под екватора са много по-големи и пътеките на търговските полети на самолети го потвърждават, картата модел на Земята с Арктика в нейния център, който е истинския Север е правилната карта, версията на ООН или 1892 New Standard карта на света. Хората са знаели още през 1892 на какво наистина прилича  Земята и как тя работи. Така че, това знание е било умишлено потискано от властите за да се замени с хелиоцентричната модел на топката Земята, който се върти със скоростта на звука около огромното по размер Слънце. Няма съмнение за това. Всички Google Maps са контролирани от ЦРУ, медиите, е и в ръцете на малко хора, и т.н. Така че, те ще ни показват каквото си искат за нас, за да го видим. Ето защо ние трябва да използваме логика и то постоянно                                          

                            Космогония в Калачакра

Ведическите писания дават подробна информация за материалната и духовната Вселена като цяло, Слънчевата система и планетата Земя. Многопластовото разглеждане на космоса в контекста на пространствено-времевия континиум, представя Вселената като място с разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.
Поради принципни сходства в строежа на Вселената, определен модел носи същностните характеристики на различни пространствени обекти. Така например, Бху Мандала представя едновременно полярната проекция на земното кълбо и Слънчевата система като цяло, а Джамбудвипа (централната ос на Бху Мандала) – райската обител и топографска карта на част от Централна и Южна Азия.

В свещените писания намираме различни, но съвместими едно с друго описания на Земята. В някои от тях тя е представена като сфера, а в други е описан двуизмерен геоцентричен модел на Слънчевата система, съобразен с особеното място и предназначение на нашата планета. По този начин, тя е поставена в центъра, а орбитите на останалите планети описват около нея сложни циклоидни криви.

Тази концепция само на пръв поглед противоречи на съвременното разбиране. Плоската форма на Земята, която изобразяват древните ведически карти, представлява описание на проекциите на космическите обекти. Един от класическите шедьоври на Древна Индия,

„Шримад Бхагаватам” описва проекциите на Земята, както и орбитите на Слънцето, Луната, останалите планети и важните звезди като поредица паралелни на нея равнини, с форма на дискове – разгънат двуизмерен модел на пространствената им форма.
„Бхагаватам” описва една много по-сложна космология на Земята и Слънчевата система, която в никакъв случай не е просто наивната „плоска Земя” в разбирането на необразовани племена от миналото.                                                                                                                          

Сутра 13 [Тази вселена е разделена на четиринадесет сфери, седем Сварги и седем Патали.]
Тази вселена, описана по такъв начин, започвайки от вечната същност,
Бог, надолу към грубото материално творение, е разделена на седем различни
сфери, Сварги или Локи.
а) Сатялока е най-важната от тях, сферата на Бог – единствената
Реална Същност (Сат) във вселената. Никакво название не може да я опише, нито нещо от творението на Тъмнината или Светлината може да я определи.
Затова тази сфера се нарича Анама, Безименната.
б) Тапалока е следващата по ред, сферата на Светия дух, който е
Вечното Търпение, понеже остава завинаги необезпокоен от каквато и да е
ограничена идея. Понеже тя е недостижима дори от Синовете Божи като
такава, тя се нарича Агама, Недостъпната.
в) Гяналока е следващата, сферата на духовното отражение, Синовете
Божи, където се създава идеята за отделното съществуване на собственото Аз.
Тъй като тази сфера е отвъд разбирането на всички в творението на Тъмнината
(Мая), тя се нарича Алакшя, Неразбираемата.
г) Махарлока е след това, сферата на Атома, началото на създаване на
Тъмнината, Мая, от която Духът е отразен. Това, свързващото звено, е
единственият път между духовното и материалното творение, и се нарича
Вратата, Дасамдвара.
д) Сварлока е около този Атом, сферата на магнетичната Аура,
електричествата. Тя бидейки характеризирана с отсъствие на цялото творение
(дори на органите и техните обекти, фините материални неща), се нарича
Махашуня, Великият Вакуум.
е) Бхуварлока е следващата, сферата на електрическите качества. Тъй
като в нея липсват напълно грубите вещества на творението и е налице
наличието само на фини материи, тя е се нарича Шуня, Обикновеният Вакуум.
ж) Бхулока е последната и най-долна сфера, сферата на грубото
материално творение, която е винаги видима за всички.
Тъй кат Бог създаде човек по Свой образ и подобие, затова човешкото
тяло е подобно на образа на вселената. Материалното тяло на човека също
има седем жизнени места в себе си, наречени Патали. Човек, обръщайки се
към своя собствен Аз, и напредвайки по правилния път, възприема Духовната
Светлина в тези места, които са описани в Библията като седемте църкви;
светлините като звезди, виждани там, са като ангели. Виж:
„И като се обърнах, видях седем златни светилника и сред седемте светилника един,
подобен на сина човечески…”
„И имаше в десницата си седем звезди…”
„Седемте звезди са ангелите на седемте църкви и седемте светилника, които видях, са
седемте църкви.”
(Откровение, гл.1, ст. 12, 13, 16, 20)
Гореспоменатите седем сфери или Сварги и седемте Патали
съставляват четиринадесетте Бхувани, четиринадесетте стадия на творението.                                          

                                                                                                                                                                    

Сутра 27 [Седем са световете или Локи на творението: Бху, Бхувар, Свар, Махар, Джана, Тапо и Сатя. (Сегашният свят, и „земният” стадий на човешкото съзнание, са наречени Бхулока.]
По пътя към божествеността има седем сфери, означени като Сваргас или
Локас на мъдреците на Изтока (виж гл. I:13). Te са:
Бхулока — сфера на грубата материя;
Бхуварлока — сфера на фината материя или електрически явления;
Сварлока — сфера на магнитната поляризация и аура или електричества;
Махарлока — сфера на магнитите, атомите;
Джаналока — сфера на Духовните Отражения, Синовете на Бога;
Таполока — сфера Светия Дух; Универсалния Дух;
Сатялока — сфера на Бога, Вечната Същност, Сат.
От тези седем сфери, първите три съставляват материалното създание
(Бхулока, Бхуварлока, Сварлока), царството на Тъмнината, Мая. Последнитетри (Джаналока, Таполока и Сатялока) съставляват духовното създание,
царството на Светлината. Махарлока или сферата на атома, бидейки по
средата, е казано да бъде „вратата”, комуникираща между тези две
материалното и духовното творение, и се нарича още Дасамадвара, десетата
врата или още Брахмарандра, пътят към Божествеността.                                                                  

      

Нашата планета "Земя" се нарича Bhumandala (мандала - диск). Това са концентрични дискове с диаметър от 4,0 милиарда мили от земята. Тя се състои от 7 острови концентрични разделени от океани 6. Islands (dvipa): 1) Jambu dvipa
2) Plaksha dvipa
3) Самая dvipa
4) Kush dvipa
5) Kraunchara dvipa
6) Shaka dvipa
7) Пушкар dvipa
Ние живеем в центъра, Jambu dvipa (Jambu - мистично дърво). Тя има 800 хиляди мили в диаметър. Всеки остров е 10 пъти по-голяма от предишният. Разделени в 9 Warsch (местообитание цивилизация):
1.) Ilavrta Varsha - обяснява, че там тече река от мляко, мед, кисело мляко
2) Ramyaka Varsha
3) Hiranmaya Varsha
4) Куру Varsha
5) Hari Varsha
6) Kimpurusa Varsha - Начало на състезанието Bigfoot
7) Бхарата Varsha. - Ние живеем в него.
8) Ketumala Varsha
9) Phadrashva Varsha.
Всяка Varsha 116.000 km дълго. От юг на север. Всички тези Varsha огромни планински вериги разделени от 16000км. височина. Има 3 нива на Хималаите. Ние виждаме най-ниската е показан. Средна Хималаите - Долината на Шамбала. Тя се обитава от различни същества, демонични, неутрални и божествено - сукуба, Incubus, фавните, Selphie, извънземни, poluchelovek половина, животни и т.н. РахУ(Северен Лунен възел) и Кету(Южен Лунен възел)
Раху и Кету се казва, че са невидими планети, които се намира на 80 хиляди мили под Слънцето. Те причиняват слънчеви и лунни затъмнения.
БхУ-в-ар лока
Сиддха лока, Карана лока, и Видйа-дхара лока

                           

Тези планетарни системи са 80 000 мили под Раху. Жителите на тези планети са родени с мистически способности, включително способността да летят не по механичен начин, дори и на други планети. Те разполагат с всички мистични "сиддхи"("достижения"), като и бидейки фино-материлано развити същества има способността да контролират в огромна степен гравитацията, времето и пространството. Тяхното изкуство, култура и наука са далеч по-напреднали в сравнение с тези познания, притежавани от нас тук, в Земното царство. Те са посредници между девите и хората и за това се наричат "полу-деви".                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                            

Бху-Мандала ("Средната Земя")
В планетарните системи от Средната Земя («Бху-Мандала» или «БхУР-лока») са жилищата на двата стандарта на живот, като се радваме на нашата планета, както и някои небесни жилища, където живи същества могат да "спрат" на път за или от, ражданията си в Небесените планетарни системи. Има седем планетарни системи, които са разделени от седем океани. Имената на планетните системи са Джамбу, Плакша, Салмали, Куша, Краунча, Шака и Пушкара. Всяка система е два пъти по-голяма от тази, която я предхожда, а всеки океан между системите е изграден съответно от солена вода, захарно-тръстиков сок, алкохол, топено пречистено масло, мляко, емулгирано кисело мляко, и сладка вода.
Бху-мандала е оформена като Лотусов цвят и седемте планетни системи са в «венчетата» на Лотуса. Радиусът на «Бху-мандала» се простира до слънчевата светлина, и границите на нашето виждане тук, за да виждаме звездите и Луната. Тъй като слънчева светлина достига Земята от разстояние на 93 милиона мили - това е и радиусът на равнината на «Бху-мандала». Средните Хималаите свързани с Mount Meru. На върха на планината Меру е градът на Брахма Пури. (Брама - Създателят на материалната вселена). Животът на Брахма - 311 40000000000 земни години. Всеки ден на Брахма се състои от 1000 епохи (на юг). Ден на Брахма е 8,64 милиарда години. Когато нощта на Брахма, на повърхността на океана започва да се покачва, наводняване на планетата . Когато Брахма събужда, отпадъчни води, започва уреждане планети. Когато животът завършва с Брахма, материалната вселена е унищожена.
Mount Meru се намира в сърцето на великия Jambudvipa както и на гръбначния стълб се намира в центъра на тялото. Meru - гръбначния стълб и пространството глава на тялото, както и - външен образ на човешка глава и гръбначен стълб, rasshiryayuscheesya от задните части на раменете. Съответно, размерите му са идентични с размерите на човешка глава и гръбначния стълб. Живи същества са във всички части на Jambu-dvipa освен Бхарата-Varsha, живеят по десет хиляди години . Те са винаги в на Трета Юга . През всичките девет свята хваля името на Вишну. Вишну се проявява едновременно в две мъдреци, наречени риши Нара и Нараяна.

В светата планина Меру има кули над Garbhodakasayi Вишну, удължени нагоре, на по-малко от една пета част от него,а в дълбините на езерото е пъпа му. Подводната част на планината Меру се нарича Bila Swarga. Тя има следната структура, разположение от дъното към върха:                                                

    

Под по-висшите планетни системи, e небето наречено "АНТА-РИКША", резиденция на Йакшаси, Ракшаси, Пишачи, призраци и други етерни същества. Това царство простира в пространството на атмосферата докато духа вятър и облаци летят в небето. Над тях няма въздух. Това са главно духове, които са наказани и обвързани с лунните питри(предци на Човечеството в кланна основа) и чакат своя нова инкранация от Шива на Земята. Те са и Абрахамските духове «Яхова от Библията» и «Аллах от Куранът».
     

                                                                                                                                                             
Те са обсебени от желание за материално тяло и наказание за несправедливост в материалният свят и търсят попечителството на Йама-раджа -царят на адът и Питра лока.                                                                                                                   

     
В продължение на хиляди години под името "планети" са били известни "скитащи звезди", тъй като те се различават отнеподвижните звезди само в техните относителни движения. През телескоп както неподвижните звезди така и скитащите "планети"се появи като нищо повече от малки кръгли точки от светлина ,осветителни тела, кръжащи нощното небе. Те не се показват по никакъв начин да бъде сферични подобни на Земята твърда земя необходима за кацане на като масоните в НАСА искащи да повярваме на техните фалшиви CGI снимки и видеоклипове                                                  http://www.atlanteanconspiracy.com/                 

Луната като основна „рециклираща“ станция

През 1990 г. – почти 10 години преди излизането на популярната филмова трилогия „Матрицата“, бившия сътрудник на ЦРУ с името Джон Грейс пише книга под псевдонима „Вал Валериан“ с наименованието „Матрицата II: Отвличането и манипулацията на хора чрез напреднала технология“. Сивите, които са описани много добре и от Уитли Стрийбър са тези, които притежават техническото оборудване, за да извличат енергия от човешкото биоплазмено поле. Те също имат и възможността да извличат спомените и преживяванията на човешките същества. Точно те са тези, които причакват в светлината, когато човешкото същество умира. След това човека бива „рециклиран“ в друго тяло и целия процес започва наново. Според автора, капана със светлината в тунела по време на смърт е изобретен сравнително скоро и има за цел определени души да бъдат вкарани в нов репродуктивен цикъл. Когато човек бъде сканиран малко преди да умре, извънземните могат да видят всички негови близки и роднини, които вече са починали. Те проектират образ на „роднината“ в тунела с бялата светлина и този образ ви отвежда все по-надълбоко. Ако изберете да го последвате, може да се окажете в капан и да бъдете изпратени в следваща инкарнация по техен избор. Това показва, че Империята има доста добро разбиране за духа, но се опитва да придобие контрол върху него. За да изпълни своето предназначение този капан има нужда от солидна реклама и не случайно сте чували стотици пъти фразата да „последвате светлината“, когато се окажете в предсмъртна ситуация.

(По отношение на извънземните приличащи на богомолки има значително по-малко информация. Обикновено са засичани да работят заедно със сивите на космическите кораби, но в ролята на надзиратели и командващи процеса. Богомолката като насекомо носи това име защото когато се храни прилича много на човек който се моли с две ръце поставени заедно пред лицето си. Това повдига въпроса, кой е подучил хората да поставят ръцете заедно когато се молят на „бог“? Относно „богомолките“ и тяхната роля в процеса на прилагане на „светлинния капан“ повече подробности можете да прочете тук. – бел. Alien)







Очевидно Валериан и извлякъл част от заключенията си от работата на Робърт Монро, човекът, който първи изучава преживяванията извън тялото чрез един научен подход. Той публикува откритията си в три книги. Във втората – „Далечни пътувания“ той картографира различните местности в астрала. В същата книга прави заключението, че човекът е експеримент на „Някого“ и е направен с цел да произвежда субстанция наречена „лууш“. Това очевидно е много рядка субстанция и този, който я притежава я намира за изключително важна за това, за което я използва. Поради нейния недостиг тя започва да се произвежда изкуствено вместо да се търси в естествената й форма. Така бива създаденаГрадината, за да се произвежда в нея лууш.







Философският въпрос, който много хора си задават предвид всички тези факти е дали душите на Земята живеят в един своеобразен холографски затвор и са „отглеждани“ като енергиен източник или има нещо отвъд това? При тяхната смърт те биват примамени към светлината и към Луната чрез красиви звукови и светлинни ефекти, така че да бъдат заловени. Има някакъв вид технология (или кула) на Луната, която очевидно задейства този процес. Душите биват задържани на Луната преди да бъдат трансферирани. Техните спомени биват напълно заличени от светлината и биват рециклирани, реинкарнирани или заточени отново на Земята като хранителен източник „грижливо отглеждан“ от различни същества които се хранят от тази енергия.
                                 
                     

(Отговорът на този „философски въпрос“ не може да е еднозначен, защото Земята играе ролята на една мултифункционална платформа, която поддържа в себе си редица първични сценарии и този за фермата-затвор е само един от тях, но пък е напълно „реален“ за тези, които са избрали да го изживеят или са попаднали в него при други обстоятелства. Земята обаче предлага и много други „сценарии“, които са обяснени по един изключително уместен начин в статията „Причини да съществувате в човешко тяло на Земята“ – бел. Alien)


                

Колкото до „затворническите сценарии“, при тях също причините могат да бъдат много разнородни, но ако трябва да се направи някакво обобщение най-често вариантите са следните (но това далеч не са всички):

• Конкретната душа е била вкарана в капан или „отвлечена“ от своята родна планета от Империята или друга извънземна структура и е държана тук като „трофей“ или просто бива източвана за енергия. Някои от тези „родни планети“ през това време вече за завладени от Империята или пък са били напълно унищожени.

• Друг вариант е когато конкретната душа не се е съобразявала с кошерното съзнание, което бива установено като модел след като планетата е завладяна от Империята. Империята обикновено управлява чрез нещо като кошерна неврологична мрежа подобна на нашия интернет, но органична. По този начин те връзват всичко и всеки, така че да елиминират всяко възможно чувство за лично пространство. Много същества при това положение биха действали като опозиция на такъв ред с което стават заплаха и биват задържани и изпратени на Земята

• Друг вариант е ако душата е била заловена в някаква „нелегална дейност“ съобразно законите на Империята като търговия с оръжие, технология или наркотици и всичко за което се изисква специален лиценз за търговия.
         
• Конкретната душа е била член на военните сили на завладяна планета от Империята. Империята не обича да хаби ресурси. След като паметта бива заличена, остава едно ядро от информация, което придава на личността определени специфични черти на база на миналия опит. Много трудно е те да бъдат отстранени при това заличаване на паметта. Интересното в случая е, че доста от военните днес на Земята са или бивши служители на Империята в изгнание без дори да го подозират, или пък са бивши членове на отдавна забравената си родна планета, сражавайки се на противниковата страна поради амнезията и контрола над съзнанието.


• Душата е част от някаква бунтовническа фракция, която се опитва да подкопае установената система на Земята и е била изпратена специално тук като мисия. Обикновено получават и „външна помощ“ и имат подсъзнателен подтик, че са тук, за да свършат нещо конкретно.

• Душата е бивш жител на Империята или на някой от нейните съюзници и се намира в изгнание. Такива „хора“ винаги се отличават и лесно могат да бъдат идентифицирани на Земята, защото част от тяхната същност все още е здраво обвързана с идеята за имперския идеализъм. Те обаче нямат никакъв спомен за това откъде идва тяхната привързаност към имперския модел и дори, че той съществува в подсъзнанието им.


Един много интересен източник по темата за „трансфера на души“, който дава доста интересна и специфична информация е Зеф Даниел. Той прави своето изказване по специализираното радиопредаване „Coast to Coast“. Там твърди, че е бил подложен на промиващи съзнанието ритуали от неговото семейство. Според него душите на хората биват залавяни по време на смъртта на тялото смашина произвеждаща бяла светлина, която е позиционирана на Луната.

     

Той казва на водещия на предаването, че това е някакъв вид кристална структура. По-важното обаче е, че той е видял до структурата същества, които приличали на хуманоидни рептилии. Те управлявали този гигантски тунел, в който хората влизат след като умрат. Всичко става като в някакъв филм. Те влизат там и виждат любимите си хора и имат едно приятно изживяване. И това ги кара да искат да отидат там. Те мислят, че е прекрасно. „Но аз ви казвам – те просто биват събирани там и после пренасочвани на други места.“ Според него съществува огромен междугалактически пазар за тези „души“, защото плътта е просто само един костюм или дреха. Те хващат душите, взимат ги и ги продават! Търговията съществува и е факт.                                                                                                        

   

Друг бивш сътрудник на ЦРУ и пилот, Джон Лиър, споменава доста сходна теза в същото радиошоу. Според него светлината е „измамен трик“ и говори в продължение на няколко предавания за „залавящата души“ кула на Луната. Тази кула се намира точно в центъра на „лунното море“ Sinus Medii, като височината й е 6 мили и стъпва на нещо като триножник, а на върха има някакъв куб с височина 1 миля. (Лунните морета са обширни базалтови равнини на Луната, които гледани от Земята изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност.) В началото Лиър заявява, че се е чудил за какво ли може да служи тази гигантска антена, която, освен всичко друго, била насочена директно към Земята. Тогава той стига до извода, че предвид че тази технология е на милиони години, вероятно нейното приложение е свързано с приемане и изпращане на души. Когато човек умре, те вкарват душата в тази машина. Когато човек се ражда те пращат душата пак през нея. И това се случва откакто това устройство е там. Според него основната част на технологията е свързана с „куба“. Интересното е, че след това, той се отказва от показанията си, като излиза с довода, че целият този процес е за „развитието на душата“. Преди това той заявява, че извънземните гледат на хората като на „контейнери“, които участват в експеримент.


Очевидно извънземните използват и малки портативни устройства за „трансфер на души“, като такъв подобен случай е описан в книгата на Карла Търнър – „Маскарад на ангели“. Там Тед Райс описва своите спомени за малка черна кутия, която била използвана, за да прехвърли неговото астрално съзнание от оригиналното му тяло в клонирана версия на същото. Една от причините поради които извънземните използвали черната кутия била да не може човешкото съзнание да отиде някъде другаде, а вместо това да бъде вкарано в капан и насочено към клонирано тяло или просто да бъде „складирано“ докато не бъде трансферирано до мястото където извънземните искат да сложат астралното съзнание. Черната кутия е една от ключовите технологии, които извънземните ползват за „рециклиране на души“, която принуждава човешките души да се раждат в тела предварително и специално избрани от извънземните. Обикновено тези „хора“ след това участват в различни специални програми на тайното правителство като супервойници и др. Това се потвърждава и от факта, че на много хипнотични регресии се споменава за огромни складове на различни места, които са пълни с клонирани тела, ползвани съвместно от извънземни и военни части на тайното правителство.




Много често тези, които са имали преживяване близко до смъртта, след това стават „рекламни агенти“ на извънземната манипулация относно „светлината“. Неслучайно получават и щедрата подкрепа на масмедиите. Те ни казват да отидем към светлината когато умрем точно както бляскавата кукичка примамва рибата, която става на вечеря или светлинните капани, които примамват насекомите към тяхната смърт. Религията ню ейдж също рекламира отиването към светлината от няколко десетилетия с различни истории за преживявания близки до смъртта. Дузина касови филми и сериали също здраво експлоатират тази тематика така, че всички да бъдат добре „информирани“ какво да правят след като напуснат своето тяло.

              

През 1975 г. д-р Реймънд Мууди публикува своите открития относно един относително „нов“ феномен наречен „преживявания близки до смъртта“ и продава над 20 милиона копия до днес. Няколко години по-късно Бети Еди стартира лавина от книги на тази тематика и разбира се бестселърът „Прегърната от светлината“. Данион Бринкли пък има огромен успех с книгата си „Спасен от светлината“, която освен всичко друго му осигурява и сериозна кариера за години напред и появявания в различни радиопрограми, провеждане на лекции и семинари по целия свят свързани с преживяванията близки до смъртта.







На стр. 19 от своята книга Бринкли признава, че е работел като снайперист за ЦРУ в Лаос (по официални данни няма никакво съмнение, че е бил военен, но няма данни че е работел за ЦРУ; Бринкли твърди, че данните са покрити, защото са класифицирана информация). В същата книга той описва и своето преживяване близо до смъртта като твърди, че е бил клинично мъртъв за 28 минути. Той е ударен от светкавица докато ползва телефона в дома си:




„Гледах към предната част на линейката към едно петно над тялото ми. Заформи се тунел и се отвори като око на ураган и идваше към мен. Помислих си че това е интересно място в което да се озовеш. И така потеглих. Фактически изобщо не мръднах. Тунелът дойде към мен. Имаше звук на камбани докато тунелът се извиваше над мен...тунелът ме обгърна изцяло и се чуваше изключително красив звук на камбани които биеха в ритмична последователност. Погледнах напред към тъмнината. Там имаше светлина и аз започнах да се движа към нея толкова бързо колкото можех. Движех се без да ползвам краката си с огромна скорост. Напред светлината стана по-ярка и по-ярка докато не обхвана тъмнината и не ме остави да стоя в рая обгърнат от брилянтна светлина. Това беше най-ярката светлина която бях виждал в живота си, но въпреки това тя не вредеше на очите ми по никакъв начин. За разлика от примера когато влизате от тъмна стая на светло тази светлина беше успокояваща за очите ми. Погледнах надясно и видях сребърна форма, която се появи като силует през мъгла. Докато я приближавах започнах да чувствам дълбоко усещане за любов и разбрах всички значения на тази дума. Докато съществото от светлина се приближаваше към мен усещах тези чувства на любов все по-силно и те ми носеха невероятно удоволствие.“

След това той казва, че е срещнал същества, които му показали фрагменти от бъдещото и дискутирали с него „мисията в живота“, която трябва да изпълни. Връщайки се в тялото си той изпитал огромна неохота да влезе в него, но трябвало да влезе, защото бил изпратен да изпълни своята мисия!



Бети Еди разказва в радиопредаването „Coast to Coast“ как била придърпана от някакъв вид енергия и нещо, което приличало на тунел и попаднала в тъмно пространство. Той бил напълно черен..., но бил изпълнен с любов, толкова подхранваща и красива, така че тя споделя, че това е най-хубавото място на което е била в живота си. След това усеща и вижда точка светлина, която се пронизва през тъмнината. Тя пожелава да отиде към тази светлина. Било желание на сърцето й да последва тази светлина. В този момент тя започва да отива към светлината. Тогава забелязва, че има „духовно тяло“, защото можела да види, че има крака които били пред нея, но били от „друг вид“. Тя коментира относно тъмнината в тунела, че принципно това би я паникьосало, но любовта, която се излъчвала от това място била толкова силна, че за нея било най-хубавото място на света:


„Беше толкова хубаво. Беше все едно моето тяло, моето духовно аз минаваше през някакво изцеление или трансформация, защото всичко от Земята се разпадаше и аз бях изпълнена с невероятно силна любов. Това е нещо 1000 пъти по-силно от всяка една любов, която сте изпитвали на Земята.“


Но истинската красота дошла малко по-късно когато тя последвала... светлината. В този тунел имало и други същества и повечето от тях желаели да отидат към нея, но тя знаела, че има и същества, които „не са подготвени да отидат към нея“. Тя казва: „те нямаше да оставят това което имаха там – този комфорт, който изпитваха – нямаше да го оставят за нищо на света и да последват светлината. Но аз исках да я последвам. Мисля че някои от тях не искаха да я последват защото не й вярваха.“





Четейки книгите й впоследствие става ясно какви изживявания й носи „следването на светлината“. Тя била посрещната от 3 „ангелски същества“, които говорили с нея относно нейни предишни съществувания и подтиснати до момента спомени. Тези спомени били подтиснати, за да може да участва в земното изживяване. Тя можела да пътува до различни локации само като си помисли за тях. Излизайки от тунела Еди влязла в доста силна бяла светлина и се срещнала с „Исус Христос“, като по време на срещата изпитала огромно чувство на любов и висок трансфер на отговори, които идвали от него на зададените й въпроси. Притежавайки някакво тяло от етерна субстанция, тя посетила различни места, личности и феномени, паркове и градини които били отвъд конвенционалните и била подложена на различни „обучаващи процеси“, които тя възприела като времеви период равняващ се на седмици или дори месеци.

Еди посетила и огромна библиотека, в която можела да узнае всичко за всекиго в историята и в настоящето за много кратко време и с невероятни детайли и можела да наблюдава различни личности от Земята. Също така посетила различни кътчета и различни цивилизации във вселената. Тя била предупредена още при пристигането си, че е умряла преждевременно и че трябвало да се върне, за да изпълни персоналната мисия, която й била отредена. Някои специфични детайли на тази мисия обаче били умишлено изтрити от паметта й, като й било казано, че това ще предотврати някои трудности при изпълнението на мисията. Тя протестирала относно „изтриването“, но й било обяснено, че това е за нейно добро и че е необходимо, както и необходимостта от това тя да се върне. С неохота тя се съгласила, като й било обещано да не стои на Земята повече отколкото е нужно. Нейното връщане във физическото тяло било доста тежко и неприятно като изживяване и било последвано от „демонични“ визити, които били спрени от ангелското присъствие.

Бети говори в книгите си и за „сложен взаимозависим вселенски план“ и човешката възможност „да се провали в него“. Това несъответствие тя обяснява с допустимия обхват на свободната воля, която е поставена в рамките на един по-голям като мащаб „божествен контрол“.

Следването на светлината след смъртта е залегнало и в някои религиозни текстове, където тя също е „промотирана“, но се изтъква факта, че има „други светлини“, които не биват да бъдат следвани защото са от „по-нисш вид“. Така например в „Тибетска книга на мъртвите“, има специален абзац по този въпрос.

„Тибетска книга на мъртвите“ може да бъде разглеждана и от позицията на една своеобразна инструкция затова как да се навигира в различните „равнини на съществуване“ след смъртта. Там се казва, че когато човек умре, му се явяват серии от различни цветове светлина. Починалият трябва да избегне „халюцинациите“ и примамките, които те представляват и да избере „чистата светлина“ (която всъщност се появява веднага за разлика от другите). Книгата указва следното: „не се подлъгвайте от мъгливата светлина с цвят на пушек идваща от ада... Споменете си за чистата светлина, чистата ясна бяла светлина, от която всичко идва във вселената и към която всичко се завръща – първоначалната природа на вашия собствен ум. Естественото състояние на вселената, която не е манифестирана. Отидете в чистата светлина, доверете й се и се слейте с нея. Тя е вашата истинска природа, тя е вашият дом.“

Според „Тибетска книга на мъртвите“ точно по време на смъртта бива видяна „чистата светлина на реалността“ и тя се вижда от всички съзнателни същества. По този начин първичната чиста светлина бива разпозната и освобождението бива постигнато. Ако обаче първичната светлина не е разпозната, след известно време към „починалия“ се спуска вторична чиста светлина. След това се появяват светлини от шестте свята и светлината на света в който ще се родите след това ще свети най-видно. Поради „кармичната сила“ тези светлини са следните:


• Мъглива бяла светлина от света на боговете.

• Мъглива зелена светлина от света на титаните.

• Мъглива жълта светлина от света на хората.

• Мъглива синя светлина от света на животните.

• Мъглива червена светлина от света на духовете.

• Светлина с цвят на дим от света на ада.

             

Фактът, че Луната привлича и събира душите на умрелите на Земята е дълбоко отразен в митовете и религиозните вярвания на много народи. Египетският лунен бог Тот например е известен с това, че предвожда и транспортира душите в отвъдния живот. Той ги води от един свят в друг. Много интересно в това отношение се явява и това че е наричан и „подмамващия бог“. Пигмеите в Африка имат специален фестивал в чест на Луната. Според тях Луната управлява различни аспекти от живота на Земята, но също приютява и душите на мъртвите! На нея се гледа като на „майка на всичко живо“ и „убежище за духовете“. На този празник жените се мажат с бяла глина и зеленчуков сок и по този начин изглеждат като „призраци“ на лунна светлина. Маорите считат че Луната „яде“ хора и е източник на смърт. В екваториална Африка някои племена казват, че Луната гледа специално над тяхната територия и търси кого да погълне, а населението е много изплашено и търси начин да се скрие от нея през тази нощ (нощта на невидимостта). Бушмените също вярват, че Луната отнася душите на мъртвите. В Централна Азия има племена, които считат, че на Луната живее гигант, който яде хора. Племената Тупи в Бразилия пък считат, че всички негативни влияния идват от Луната. В някои шамански легенди се разказва че Луната краде души и шаманът има за задача да се отправи на пътешествие до Луната и да ги върне обратно. Един южно-американски мит също разказва за подобна история, в която Луната е откраднала душата на едно дете и я е скрила. Шаманът отива на Луната и освобождава душата на детето.
 

  

Кралете на Бурунди в Африка считат, че техният произход е свързан с Луната и вярват, че краля ще се върне на Луната след като умре. Луната бива разглеждана като място за местопребиваване на духовете и в индуисткия религиозен текст „Каушитаки Упанишад“, където се казва, че всички които си отидат от този свят (или от това тяло) отиват на Луната! Ако отидат на „светлата страна“ те получават всякакви наслади, а ако отидат на „тъмната страна“ на Луната биват изпращани после обратно на Земята.
   

                                                                                                        

В гръцката митология Елисейските полета са място, където пребивават след смъртта си в пълно блаженство героите. По принцип точното местоположение на това място не се указва. Според Плутарх обаче, Питагор локализира Елисейските полета на едната страна на Луната и според него там е мястото където цезарите и героите пребиват след като умрат. Самият Питагор е считан от някои, че е дух, който е слязъл на Земята от Луната. Според Кастор от Родос, римските сенатори носели обувки накичени с полумесеци направени от слонова кост, с което показвали, че те ще населят Луната след като умрат.

В религиозните текстове Упанишади, починалият може да тръгне по два пътя, в зависимост от това как е прекарал времето си на Земята. И двата пътя обаче водят до Луната! Там тези пътища се разделят като единия евентуално води отново обратно на Земята! Другият впоследствие води до Слънцето и след това до единение с Брама, след което дългият цикъл на реинкарнации престава.

   
В „Брихадараняка Упанишад“ първият път е наречен „пътят на душите“ или „пътят на предците“ и той приключва на Луната. Наричан е още пътят на пушека. Тези които покоряват световете чрез саможертва, щедрост и аскетичност (но все още нямат познание за Истината) стават на дим и след това чрез различни преобразувания стигат до Луната, където стават „храна“. Там „девите“ се хранят с тях, а те от своя страна се хранят със сома. В друг текст е обяснено, че когато „девите“ се хранят с тях означава, че ги обичат. Когато резултатът от техните добри дела, които са вършили бъде изчерпан, те се връщат обратно на Земята. Когато се върнат на Земята, те отново са „храна“. Те отново влизат в ролята на „жертвения огън“, който се явява човека. Така те минават отново по същия път.      

                                                                                                      Вторият път, този на „боговете“, отива първо до Луната, а после до Слънцето. И се нарича „пътя на пламъка“. Той е само за такива, които имат познание и знаят как да го практикуват. След Слънцето те отиват на място с „мълнии“. Тогава там ги посреща дух, който се приближава до тях и ги води към световете на Брама. В тези светове те пребивават въодушевени в продължение на еони. Те не се завръщат на Земята.

Луната и Слънцето са били възприемани в древността като „кораби“ пренасящи души, движейки се през синьо-черните води на небесата. Когато Луната нараствала, тя се пълнела с души, които в крайна сметка отивали до „стълба на славата“, тяхното крайно място за почивка. След това Луната се връщала на запад за нов курс. Този образ на нарастващата и намаляващата Луна изпразнила товара си от души на Слънцето може да бъде открит и в Китай. Сред гностиците Луната също е считана за небесен кораб, който превозва душите на починалите. Манихейците адаптирали старите индо-ирански вярвания за Луната в своята система през трети век. Техният пророк Мани казва, че Луната е „кораб на светлината“, който кръстосва небето, пълни се с души, които транспортира до още по-големия кораб – Слънцето. Сибирското ескимоско племе инуити възприема смъртта като „загуба на душата“, коятопътува до Луната, а след това към Слънцето. Циганите, много от които идват от Индия като роби, също имат легенди, че техния спасител носил душите на Луната. В древен Иран животът след смъртта бил представян като опасно пътуване до Луната, Слънцето и звездите. Извършвали се специални церемонии в продължение на 3 дни след смъртта на човека, посветени на това да му помогнат в неговото пътешествие. Това пътешествие включвало преминаването на мост, който бил много опасен за „грешниците“, но лесен за преминаване от „праведниците“. След като душите на мъртвите преминавали моста, те продължавали към звездите. Добрите отивали на Луната, а след това към Слънцето, а „най-добрите“ влизали във вечната светлина на Ахура Мазда.    

 

                                                                                                       

                           

Както виждате идеята, че Луната е врата или портал, който води към следващия свят, е доста разпространена, а Луната играе ролята на една своеобразна разделителна линия между сегашния свят и този на „вечния свят“ и съществува като транзитна зона между двете. Един пасаж от „Каушитаки Упанишад“ казва следното:

„Наистина Луната е врата към света Сварга (небесния свят). Ако човек не е доволен от живота там, Луната го пуска на свобода. Ако човек не се оплаква впоследствие Луната го изпраща на Земята.“                                                      

                                     

Някои будистки храмове и някои английски градини съдържат в себе си „лунни портали“, които играят ролята на прагове за инициация от една реалност в друга. Това поставя Луната в ролята на медиатор между Земята и Слънцето, тъй като тя не просто събира, но и „регенерира“ душите на мъртвите, така че те да продължат пътя си към Слънцето.

Друг индуистки текст споменава, че тези които са експерти в „плодотворните дейности“ и аскетичните методи придобиват правото да отидат на Луната след смъртта си. Тези „издигнати души“ живеят на Луната в продължение на 10 000 години и се наслаждават на живота пиейки сома. След този период те се завръщат на Земята.

Един от последните римляни, които имат подобни схващания относно Луната според Плутарх, е римският държавник Сула, който счита, че Луната трябва да бъде специално почитана, защото тя е дом на душите на праведните, които отиват там да бъдат пречистени преди да отидат на Слънцето. Луната също е считана за дом на тези, които още не са се родили.

                                                                                                                                      

(Някои окултни и езотерични източници споменават, че освен Луната „станции за трансфер на души“ съществуват още на Венера, Марс и Меркурий. Луната безспорно обаче е най-голямата такава и тя е натоварена и с допълнителни специфични функции като бивш космически кораб от клас AT-EN. За всичко това подробности можете да прочете в следговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Връзката на Луната с преминаването към ново съществувание дотолкова е залегнала като философия в някои източни секти, че там те тренират да напуснат своето земно тяло точно в определена фаза на Луната, което би ги отвело и до различна „дестинация“. Колкото до светлината, която обикновено се появява при състояния близки до смъртта – решението дали да я последвате е изцяло ваше, но е добре когато правите този избор той да бъде информиран такъв. Много религии спекулират относно това какво е „светлина“ и какво е „мрак“, като едната фраза е натоварена със силно негативно значение за сметка на другата и това обикновено предрешава избора. Когато става въпрос за това, което „виждаме“, обаче, е добре да се има предвид, че и „светлината“, и „тъмнината“ могат да бъдат разглеждани като различна дължина на вълната. Това, че не виждаме нещо поради липсата на сетива или липса на осъзнатост, не означава че там задължително има „мрак“ или няма „нищо“. Точно както човешкото тяло е ограничено в спектъра, в който приема физическата реалност и не чува и не вижда под и над определена дължина на вълната, същото важи и за нетренираното астрално тяло, което лесно може да бъде дезориентирано. Преди да последвате „светлината“ се уверете, че знаете със сигурност нейният източник. – бел. Alien)

Превод и компилация: Alien

Живот между инкарнациите – програмиращите станции

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Болести При Натоварване На Пингала Нади

Десният канал е който наричаме Пингала. Пингала нади се превъзбужда, а също и се уморява, когато го ползвате постоянно за своето мислене, за своя футуристичен маниер. Всички футуристични хора страдат от това.

Този канал е много важен, но медицината не знае за него. Ние можем да го наречем дясна симпатикова нервна система. Симпатиковата нервна система влиза в действие в такава степен, че наистина може да развали работата на всички центрове, които са свързани с нея. На първо място това е черният дроб.

Черният дроб напълно излиза от строя. Празниците за разстроен черен дроб са, че не можете да ядете; получавате запек. Това са признаци, когато нещата още не са сериозни, но когато започнат да стават сериозни… Функцията на черния дроб е да елиминира горещината от тялото, пращайки я в кръвния поток.

Затова, ако черният дроб е извън строя, не може да прави това и горещината продължава да преминава от черния дроб към сърцето, понякога преди това – към белите дробове. Такъв човек може да страда от астма в много сериозна форма. В Сахаджа йога астмата е напълно лечима, без съмнение. Но първо трябва да станеш реализирана душа.

И така, това причинява астма. На второ място, когато се издигне дори по лявата страна, тогава… Да предположим, че има момче на около 20 години, което играе тенис, но и пие. При това положение той е изложен на фатална развръзка, защото същата горещина атакува сърцето и детето получава сърдечен удар.

Такава сърдечна атака може да се случи и на по-възрастни хора, на тези, които работят много усилено и пр., пренебрегвайки себе си. Когато не се грижат за себе си, изведнъж получават сърдечна атака. Това е обикновена болест сред всички правителствени служители, защото те не си правят труда да видят колко много енергия влагат в работата си, колко енергия ползват.

Енергията за нашия мозък тръгва от един център, който също се грижи за черния дроб. Ако непрекъснато мислите, тогава черният дроб става много по-зле. Човек, който мисли твърде много, получава чернодробен проблем, но нещата не спират дотам.

От сърцето нещата могат да стигнат дори до панкреаса. Човек може да се разболее от диабет. Само си представете! Диабетът лесно може да се излекува, ако спрете мисленето. Но да се спре мисленето е проблем, за който ще ви кажа по-късно.

И тогава нещата отиват надолу, атакуват далака и човек може да се разболее от рак на кръвта. Това е много сериозно. Но бъбреците ви също могат да бъдат повлияни и да спрат да работят. След бъбреците, бихме казали, че получавате запек, много лош запек, защото долната част на червата не работи.“

Шри Нирмала Деви,                                                                      СРЕЩА СЪС СЛУЖИТЕЛИТЕ В ПРИХОДНАТА АГЕНЦИЯ, ДЕЛХИ

Излъчватели в холограмата: Луна

Съществуват различни светове, за които повечето хора остават напълно неосъзнати поради факта, че сме временно лимитирани да възприемаме околния свят само с нашите пет сетива. Във всеки един момент обаче ние сме заобиколени и в нас проникват множество вълнови форми, които се движат през тази илюзорна холографска вселена. Нашите сетива постоянно интерпретират и превеждат само малка фракция от тези вълни. Ние бъркаме данните, които възприемаме със сетивата си като единственото „реално“ и по този начин оставаме неосъзнати за безброй други светове. Въпреки всичко върху нас оказват въздействие и тези вълнови форми, които са отвъд нашите възприятия. Всеки, който осъзнава тази основна метафизична истина би разбрал, че е напълно възможно да се използват различни видове „ИЗЛЪЧВАТЕЛИ“, както с човешки така и с „друг“ произход, които да генерират определени вълни на специфична честота. Тези честоти могат да имат много широк спектър от различни ефекти. Те могат както да повдигат, успокояват, лекуват и подхранват така и да бъдат използвани да влияят на човешкото съзнание, да установяват контрол и да доминират цялата холограма и всеки, който е податлив на тези „трансмисии“. Ако вие сте напълно несъзнателни за тези вълни, може да бъдете уязвими поради начина по който оперира тази преходна илюзорна холограма, като приемате различни изкуствено създадени трансмисии, които възприемате за „реалност“. Нашите сетива са механизмите, чрез които електрическите импулси изпращат съобщения до мозъка ни. Мозъкът интерпретира тези импулси в зависимост от индивидуалните ни особености, които са базирани на огромен брой фактори, включително и нашите други инкарнации. Ние виждаме само това, което сме способни да видим и ние всички усещаме света по-доста различен начин. Точно както и нашите компютри, телата ни са програмирани с различни програми, а нашите сетива продължават да ни програмират през целия ни живот. Така човек се превръща в това, което мисли и вярва. Начинът по който всички ние интерпретираме вълните, които ни обграждат зависи изцяло от нас самите, но истинската ни същност остава скрита в събиращите данни превозни средства за души (човешките тела) опитвайки се да си спомним кои наистина сме всъщност докато сме потънали в изпаренията на излъчвателите на Майа.

             

Потъвайки все по-дълбоко и все по-дълбоко в материята чрез Майа и нашите сетива, съзнанието ни бива „сварено“ до степен да забравим кои сме. Къде е изхода? Целта на нашето „събиращо данни тяло“ или („практири“), е да изследва тази илюзорна холограма и да предостави на наблюдателя (духа или „пуруша“) нови опитности. Има и посредник между тялото и духа и той се нарича „будхи“. Тази санскритска дума не бива да се бърка с лицето Гаутама или неговата религия, думата е извлечена от корена „будх“ който означава „да знаеш“. Този фактор се явява отличителния принцип, който позволява на духа да трупа знание за себе си. Това, което е интересно в случая е, че „будхи“ комуникира с информацията идваща от тялото и я предава на духа под формата на чувства. По този начин е невъзможно да натрупаме духовен опит без чувства. В тази връзка е много показателно, че някои извънземни раси са изключително хищнически настроени към човешкото ДНК и хормоналните секреции, като вероятно чрез тях искат да достигнат до това, което им липсва изначално. В някои стари индийски религиозни текстове се споменава също че „боговете“ нямат чувства и че само човешките същества имат такива.
     

                                                                                                               
Духът се наслаждава на света чрез тялото. Изживяванията се проектират и проиграват отново и отново в рамките на различите илюзорни времеви периоди и епохи, като се сменят мъжки и женски самоличности. По този начин духът започва да си дава сметка (чрез огледалото на интелекта на будхи) за правилата на Играта, която бива изиграна от самия творец. По този начин духът осъзнава, че е бил заблуден и объркан от Майа и че погрешно е идентифицирал своето съзнание с дейността на неговото тяло (практири). В крайна сметка той си спомня и се връща към своята истинска природа в лицето на Източника. Това се случва в резултат на способността на духа да различи „истината“ от „илюзията“.                                                  

         

Когато излезе първата част на филмовата трилогия „Матрицата“ много хора инстинктивно откликнаха на нейното съдържание поради факта, че във филма се разкриваха фундаментални истини. Вселената наистина е илюзорна холографска матрица съставена от различни честоти и различни вълнови форми, които вибрират със специфични вибрации. Зад завесата няма нищо друго освен огромен океан от етерна енергия. Всичко което чувате, виждате и докосвате не е нищо повече от електрически сигнали, които биват изпращани до вашите сетива и до вашия мозък посредством целия този океан. Всяко едно от сетивата поддържа останалите, изграждайки по този начин пълната картина. Самите сигнали биват интерпретирани в зависимост от нашето собствено програмиране, както и от специфичното ни ДНК.        

                     

Първият филм от спомената трилогия като че ли разкри прекалено много истини относно „тъмните сили“, които контролират нашата локална земна матрица включително и чрез медийно-развлекателната индустрия. Метафорите, които бяха представени в него достигнаха до психиката на много хуманоиди в „полусънно“ състояние. Продълженията на трилогията бяха умишлено изпълнени със съкрушителни образи на безпомощност пред силата на „контрольорите“. Това което първата част изразява е основната истина, че матрицата не е реална. Това послание е в пълно съзвучие с редица метафизични принципи обясняващи, че истинската природа на тази вселена е „преходна илюзорна холограма“.

        

(Не по-малко интересен в това отношение е и филмът „Dark City“, който излиза година преди първата част на „Матрицата“. В него се описва как една извънземна раса, стара „колкото времето“, е успяла да произведе технология, която в комбинация със собствените им умове, позволява с помощта на волята да се контролира и моделира „физическата реалност“ като се „настройва“. Контролът и манипулацията над физическата реалност обаче изглежда не са им достатъчни, за да постигнат удовлетворение. Те са в постоянно търсене на нещо, което да ги спаси от собственото им падение (тъй като цивилизацията им загива) и се опитват да го открият в „човешкото преживяване“. Те се опитват да разберат какво прави хората такива каквито са и провеждат всякакви експерименти с отвлечени от тях хора, за да постигнат целта си. Дори в една конкретна сцена се казва директно: „Трябва да станем като вас“. За целта те дори си imprint-ват спомените и преживяванията на „тестовите субекти“, за да могат да са максимално близо до разбирането за човешкото преживяване, но нещо все им убягва. Експериментът, който провеждат в своята космическа станция, която е маскирана като град, силно наподобява опитите, които са описани в статията „Живот между инкарнациите-програмиращите станции“, макар и в по-малък, но по-концентриран мащаб. Те изграждат града като съвкупност от спомените на хората от различни епохи и минали времена, но смесени в едно. Спомените на хората са постоянно подменяни, така че доста често те напълно сменят своята самоличност, за да могат извънземните да проучат, „рафинират“ и проумеят кое е това, което ги прави хора въпреки напълно различните самоличности, които им се предоставят. В крайна сметка се оказва, че човешкият потенциал за различни индивидуалности е далеч по-голям и в това се крие разликата, защото извънземните имат общи спомени и споделят колективно съзнание. – бел. Alien)


            

Съществуват и други видове вселени, но тази в която се намираме в момента се характеризира главно със своя поляритет и свободната воля да се избира между различните полярности. Нашият свят е изграден от вълнови форми, които носят честоти на съзнанието, които са в рамките на този спектър. Когато се насочваме към определена честота на съзнанието, ние се свързваме с нея чрез нашите мисли и действия и всичко това директно оказва влияние на нашето съществуване и променя холограмата.                                              

         

Въпреки че повечето от хората са в неведение за много други светове и йерархии на същества, които съществуват и винаги са били сред нас, те постоянно ни заливат със своите трансмисии и оказват както пряко, така и подсъзнателно влияние на нашите възприятия. Различните групи извънземни същества действат съобразно своите цели и перспектива, както и в зависимост от нивото си на разбиране на вселенските метафизични истини. Факта, че някои от тях притежават напреднала технология не ги прави „по-напреднали в своето съзнание“, нито пък означава, че взимат присърце интересите на човечеството. Излъчвателите, които оказват много силно и в голяма степен злокобно влияние върху човешкото съзнание в последните години, без съмнение са кулите, които предават телевизионен и радиосигнал, предавателните станции на мобилните апарати и проекти като HAARP. Към всичко това обаче, трябва да се прибавят и различните скрити окултни методи, които биват използвани за влияние върху съзнанието, които са базирани на силата на ритуала, жертвата, страха, болката и войната. Не на последно място по значимост е целият арсенал от химикали, който се изсипва ежедневно в храната, водата и въздуха и доста буквално объркват ендокринната система на хората. Освен, че предизвикват различни заболявания, тези химикали блокират епифизната и хипофизната жлеза. Вашата способност да виждате „невидимите светове“ се регулира от функцията на тези жлези. Цялата тази съвкупност от излъчватели формира картината на „реалността“ в диапазона, в който повечето хора оперират. През последните 6000 години, „благодарение“ на тези изкуствени влияния хората са поставени обикновено пред дилемата да избират между това да се превърнат в тирани или да станат жертви на тираните. Това което различните извънземни раси в крайна сметка излъчват като сигнали към нашите сетива е просто отражение на техните собствени ограничения съотнесени към честотите на излъчване на тяхното собствено съзнание. Те са част от външната илюзорна холограма. Единствения бог е вътре в самите вас!

           

(Опити да се влияе мащабно не само върху човешкото съзнание, но и върху цялата обграждаща ни „физическа материя“ се правят през цялата (сравнително кратка) история на последната човешка цивилизация. Основната разлика се явява факта, че в днешно време самата „човешка цивилизация“ е впрегнала доста сериозен ресурс в това направление, който на моменти може да бъде достойна конкуренция на постоянните „извънземни излъчватели“, които винаги са облъчвали планетата и са с най-голям принос за формирането на нашата „реалност“. Много подходяща карикатура отпреди няколко години илюстрираща текущото положение, е тази на Майк Адамс, а тенденцията днес е дори още по-засилена:







Експериментите, които се провеждат през последните няколко десетилетия на „полуофициално ниво“ (тоест за тяхното съществуване са свидетелствали редица учени-дисиденти, а за свръхсекретните проекти дори няма да споменавам) комбинират есенцията на редица окултни знания от миналото с възможностите на съвременната технология. Всички ние знаем как така наречените „проклятия или заклинания“ могат да ни донесат доста неприятности. С тази идея се експериментира много сериозно още през 80-те години на XX в. в така наречения „Източен блок“. Тя намира приложение при направата на всякакви видове пси-оръжия и пси-генератори. Доказвайки, че пси-енергията може да действа като посредник, редица учени започват да експериментират като imprint-ват дистанционно енергийни полета върху самата материя. Освен че по това време сериозно се работи върху направата на най-различни пси-генератори, също така се произвеждат и „пси-акумулатори“, които да складират психичната енергия за бъдеща употреба. Цялата схема е базирана на сериозни изследвания на практиката на сибирски и алтайски шамани, йоги, аскети, медиуми и т.н., които проклинали или благославяли различни амулети и талисмани, като по този начин учените разбират механизма как могат да зареждат различни предмети с определени вибрации, които след това да бъдат пренасяни към самите хора посредством предметите.                                                                                              

           

Резултатите, които са постигнати са феноменални, защото могат да се използват в огромни мащаби. Това е така поради факта, че психотронния генератор може да бъде настроен да влияе както само на определен човек, така и на цяла тълпа от хора. Той може да засегне психиката на човека, неговите емоции, памет, да причини умора дезориентация и да променя рязко поведението. Класически пример за един от големите излъчватели – психотронни генератори е този построен в бившия СССР, за да изпраща програмиращи вълни към западния блок. Генераторът е толкова мощен, че е захранван от ядрената централа в Чернобил, а американците му дават кодовото име „Кълвач“. Странният сигнал бил засечен, защото пречел на предавателите на къси вълни по целия свят в началото на 80-те. Неговото име идва от факта, че имал модулация от 10Hz, която когато била слушана през радиооборудване звучала точно като кълвач. Излъчвателят излъчвал в своя пик с мощност 14 милиона вата за импулс на честоти между 3,26 и 17.54MHz, което го прави най-мощният излъчвател на планетата по това време (на официално ниво). Седем други излъчвателя близо до Киев и също захранвани от Чернобил разпръскват тези „емисии“ по посока западна Европа, Австралия, Северна Америка и Близкия изток. Тези емисии успяват да преодолеят всякакви препятствия и са „доставяни“ до домовете чрез собствената електрическа мрежа на отделните държави. Можели да минават и под вода, както и през защитени бункери. Излъчването на „кълвача“ е спряно при разпадането на СССР, но днес вероятно планетата е залята в пъти повече „човешки излъчвания“ предвид бума на новите технологии.
     

                                                                                                                     
Най-големият изкуствено създаден излъчвател, който действа върху планетата, определено е нашия собствен сателит – Луната. Създаден първоначално като боен кораб и понесъл тежки удари при множеството извънземни междуособни конфликти, неговата основна функция бива променена и той е паркиран в орбита около Земята, като придатъчно контролиращо устройство.                                                                  

                                                                                                                                                                                                                  Наред с множество други функции, бидейки огромен електромагнитен компютър, Луната излъчва към Земята огромен куп програми, които в крайна сметка до голяма степен формират нашата реалност, защото биват приемани подсъзнателно от почти всички живи същества. При последната смяна на властта върху планетата бунтовническата фракция изцяло подменя програмите, които са се излъчвали към Земята характерни с доминацията на женския принцип и по този начин мъжкият принцип се превръща в господстващ. Това е ход, който има за цел да срине авторитета на официалната господстваща до този момент орионска фракция. Така битката за контрола върху Земята на практика минава през борба за контрола върху Луната. Много допълнителни подробности свързани с влиянието на Луната, нейният произход и функции, можете да откриете в следговора на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. – бел. Alien)


              

Цялата холограма се съдържа във всяка една нейна част. Няма никаква нужда да ходите на някакво специално и свещено място на планетата, тъй като тази „святост“ се намира във вас самите. Мястото на което се намирате е функция на вашето съзнание. Източникът е навсякъде, а не само в големите катедрали и храмове, както и в религиозните статуи и идоли, нито пък само в символите, които го представят на човешкия ум.                                                                                                        

                 

Няма нужда да се „възнасяте“ никъде другаде освен във вашето собствено съзнание. Имате нужда единствено да се фокусирате върху собствена си воля и да пробудите „благоволението“ на бога във вас самите и да генерирате съответстващата честота, която да активира латентните енергии които „спят“.                                                                            

               

Състоянието на освобождение не е ограничено до някакво специално местопребиваване, както и не се изисква „възнесение“, което да ви отведе до друг свят, в който ще сте свободни. Освобождението настъпва при осъзнаване на божествения потенциал, който бива достигнат, когато премахнете възлите на невежеството. Напълно свободните същества нямат нужда да се възнасят към никоя „божествена планета“, която в крайна сметка също се явява съвкупност от илюзорни вълнови форми и това е така независимо от факта колко „свещена“ е тази планета за някоя от различните небесни йерархии. (Примери за такива планети, които биват рекламирани като единствените, които не подлежат на дезинтеграция в различни религиозни и окултни текстове са Хавона, Кришналока и т.н. – бел. Alien)

Когато душата напусне тялото тя вече не може да използва събиращите данни механизми на физическото тяло. Финото тяло е нашето средство между животите. То функционира като магнит с тази разлика, че привлича всичко, което резонира с него на принципа подобното привлича подобно. Всичко, което сме мислили, всички наши действия във физическото тяло генерират впечатления, които формират финото тяло. Финото тяло е съставено от желания. Източникът създава тази вселена, за да се играе в нея. Тази игра е създадена с цел да изпълни нашите желания. Докато вие искате да играете във време-пространството вие ще се връщате отново и отново чрез безкрайните цикли на смърт и раждане, за да изпълните мечтите си.

Желанието е мощният задвижващ инструмент, който подхранва вашето продължително съществуване във вселената. Желанието често е изобразявано като нещо, което е трудно да бъде превъзмогнато от недораслия човешки ум. Нашите желания постоянно ни заблуждават. В крайна сметка ние можем да рационализираме всичко, което искаме. Изисква се огромна воля да се преодолеят желанията, които са програмирани в нашето ДНК. Понякога те стоят латентни за много дълго време, но понякога, когато се приближите към края на вашето приключение те биват изпълнени по най-изненадващия начин, а след като биват изпълнени вие вече не се нуждаете от тях.                                                                                                              

Различните „райски“ и „адски“ светове са също така холографски илюзии, които се намират в астралната равнина и са създадени от умовете на хората живели през всичките цикли на времето. Тези холографски матрици също са временни, а не вечни. Установяването на връзката с Източника който се намира вътре във вас е далеч по-важно от всяко едно разбиране за безкрайните схеми и конспирации на тъмната полярност, които в крайна сметка са създадени да държат холограмата непокътната до края на този времеви цикъл.

Когато напускате тялото си, освен ако вече не сте постигнали единство с Източника, вие ще попаднете в свят, който точно отразява вашето собствено съзнание. Вашите съзнателни и подсъзнателни мисли генерират и създават вашата холографска реалност.




В този момент може да срещнете други създания – а такива има милиони, които ще ви канят да отидете с тях, да се присъедините към тях – да играете с тях или да минете под тяхната „опека“. Вие може да разпознаете тези същества като ваши любими, близки или роднини, но те също могат да бъдат същества, които умишлено се представят за някой който познавате. В крайна сметка на вас агресивно ще ви се РЕКЛАМИРА точно определен свят, който е съставна част на определена йерархияи това ще стане по един силно изкусителен начин. Веднъж след като вашето фино тяло е установило наново пряката връзка с вашата душа вие ще знаете какъв е вашият път.

Вярвайте само на бога, който е вътре във вас!

Душата е вечна и неотменима и търси всякакви интересни превозни средства чрез които да изрази и да изпита неограничените възможности. Така че в случая с локалната земна матрица си представете, че сте едно „висше“ същество, което има за цел да създаде нови и по-интересни тела чрез които холограмата да бъде изживяна. Вие избирате планета от милиони други и уреждате безброй други видове да доставят част от своето ДНК за експеримента. С течение на времето все повече души се инкарнират, защото това свръх поляризирано място е толкова очарователно и запленяващо, а вие просто чакате да видите какъв ще бъде резултата. Вие не съдите нищо и никого в експеримента. Вие дори не знаете какво ще се случи, а просто наблюдавате да видите резултата.

Всички философски системи, религии и метафизични закони, които могат да се намерят в писмена форма са просто някакви фрагментирани отражения на истината, които имат за цел да изпълнят своето предназначение в определен период от време. Не би било полезно да ПРИВЪРЖЕТЕ вашето съзнание за постоянно към която и да е от тези системи. Учете от тях и осъзнайте, че е необходимо постоянно да се появяват нови форми. Формите, които съществуват в момента все още „работят“ за мнозина. Изгубените във времето форми са поне два пъти повече от тези, които съществуват в момента. Истината си е истина във всеки един момент на съществуване независимо от формата чрез която се манифестира. Формата е резултат от конкретната нужда и капацитета на възприятие на конкретна група същества и нивото на тяхното развитие. Животът е една отворена платформа за всякакви възможности. Лимитираният човешки ум иска да ограничи живота до определена система. Фактически всички системи правят точно това. Но след като веднъж човек се прилепи към определена система той започва да бъде избутван към границите на тази система и към пропастта..., за да може да усети точно противоположната реалност на това към което неговият разум го е прилепил. В крайна сметка това е необходимо, за да може да се осъзнае позитивно-негативната природа на проявлението и да изживеем себе си и своето истинско Аз като напълно свободно същество вътре в самата холограма.

   

С други думи тази полярно базирана матрица е една космическа Игра, която обаче има и своите правила. Някои от тях са свързани с циклите на времето, които се повтарят през определени периоди, а те от своя страна имат свои подразделения. Повторението на циклите на времето е отражение на идеята, че всички времеви цикли се случват едновременно. Времето също е илюзия. Матрицата на тази полярно ориентирана вселена е илюзия, която е формирана в рамките на нашето собствено космическо яйце.                                

                     

Ние никога не сме възнамерявали да се вкараме в капана на тази илюзорна холографска матрица за вечни времена. Точно затова привързването към илюзията може да бъде толкова болезнено. Това е един вид предпазен механизъм, който ние самите сме създали. Различните цикли на времето се явяват просто различни стадии на Играта с различни честотни диапазони. Фактически периодът Кали юга (този в който се намираме в момента) се счита за най-вълнуващият от всички, защото илюзията която бива „материализирана“ е възможно най-отдалечена от нашето естествено състояние. Това е предизвикателство, което има и своите предимства, защото периодът предлага възможно най-бърз напредък. Това, което можем да постигнем за ден в този период може да се сравни с години при други цикли на времето.                                                  

                   

В края на периода Маха юга всички създадени светове в нашата вселена биват „върнати“ обратно към Източника, тъй като той ги „вдишва“. Вие можете да играете в това космическо яйце колкото дълго искате. Но след като се уморите от тази божествена игра започвате да осъзнавате, че това което сте приемали за солидно и за реалност е просто една илюзия, която се повтаря отново и отново. Тогава вие осъзнавате себе си като част от Източника или Създателя. Тогава вашето съзнание се отделя от малкия „аз“ формиран от тялото. Тогава се „връщате“ към Източника. Време е да играете в друга вселена – в друго космическо яйце.                            

                         

Преходният илюзорен свят се разпада, за да може да се интегрира в истинския Аз отново към Източника. Нито един създател няма да изостави СЕБЕ СИ вечно заклещен в капана на която и да е илюзия.

Въпросът е готови ли сте да преминете в една от хилядите други вселени, някои от които нямат полярности и дори време? Те всички ви чакат и канят да започнете още едно великолепно приключение на съзнанието.


Източник: „Санскритските текстове и матрицата“

Превод и компилация: Alien                                                                                                                                                                         Излъчватели в холограмата