Енергийните полета на хората съществуват и имат холографска природа

                                                                                                                 За това, че енергийните полета на хората съществуват, свидетелстват много ясновидци. Например, американската ясновидка от Лос Анжелес Керъл Драйер перфектно вижда аурата на хората и се занимава с диагностика на здравето. В продължение на петнадесет години тя е прегледала повече от пет хиляди души, сред които е имало такива известни като Тина Търнър, Мадона, Розана Аркет, Джуди Колинс, Валъри Харпър и Линда Грей.

Тя използва необичайни си способности и за да помогне на полицията, а и често консултира психолози, психиатри и лекари. Тя може да работи от разстояние, но обикновено предпочита директен визуален контакт. Човешкото енергийно поле тя е в състояние да види както със затворени, така и с отворени очи.

Ето как тя описва процеса: "Аурата е винаги пред мен, сякаш гледам филм или пиеса. Тя е толкова реална, както е офиса, в който аз сега седя, само цветовете й са много по-ярки ...                                                                                                                                                       

Физическото тяло на човека може да влиза в аурата, но това се случва рядко, тъй като най-често виждам етерното тяло, а не аурата. В етерното тяло има течове или пробиви, които не позволяват на аурата да бъде цяла. Ето защо, аз не мога да го видя напълно. Виждам само фрагменти. Това е като юрган или скъсана завеса. Дупките в етерното тяло обикновено са резултат от травми, рани, болест или дори някакво напрежение".                                                                                                                                                                                               

Подобно дарование притежава и друг американски ясновидец - докторът по медицина Шафика Карагюла, която е работила в продължение на много години като невропатолог и психиатър. Според нея, такъв дар е често срещано явление сред лекарите и например, има го един професор в университета Корнел, също и завеждащи на отделения в големите болници, хора от персонала на клиниката Майо, които пожелали да останат анонимни.

Въпреки това, все повече и повече лекари не се страхуват да крият такъв дар и активно подкрепят изследванията му. Така например Валъри Хънт, физиолог и професор по кинезиология в Университета на Калифорния е разработила уникален метод за експериментална проверка за съществуването на човешкото енергийно поле.

Същността на този метод описва M.Талбът: "На медицинската наука отдавна е известно, че хората са електромагнитни същества. Лекарите рутинно използват електрокардиографи за регистрация на електрическата активност на сърцето и електроенцелографи, за да записват електрическата активност на мозъка. Хънт открива, че електромиографът - устройство, което се използва за измерване на електрическата активност на мускулите, може да покаже активността на човешкото енергийно поле ...

Едва когато Хънт се убедила в съществуването на човешкото енергийно поле, тя разбира, че холографската идея е един от възможните модели за неговото разбиране. Хънт казва, че освен честотните характеристики на енергийното поле, всички електрически системи на организма също са холографски по своята природа.

Подобно на информацията в холограмата, тези системи са разпределени по цялото тяло. Например, електрическата активност, измерена чрез електроенцефалограф е най-силна в мозъка, но ЕЕГ може да се фиксира и чрез поставяне на електрод на палеца на крака. По същия начин, ЕКГ може да бъде записана и на малкия пръст. Разбира се, тя е по-ясна и с по-висока амплитуда около сърцето, но честотата и характера са еднакви навсякъде в тялото.                                                                                                          

Според Хънт това е много показателно. Всяка една част от "реалното холограмно поле" на аурата включва аспектите на цялото енергийно поле, въпреки че различните части не са абсолютно идентични. Благодарение на тяхната променлива амплитуда холограмата на енергийното поле не е статична, а динамична и подвижна".


Като се има предвид, че много съвременни теоретични физици сериозно казват, че нашата самата вселена е гигантска холограма, то извода за холографската структура на енергийните полета на хората е съвсем логичен. В края на краищата, всички ние сме малки частици от тази Вселена. neonula.blogspot.com/

Пленници на времето-Робството на 21 век

       Душевността, с която древните са се отнасяли към живота, определяла неговия смисъл. Сега смисълът на живота се свежда до оцеляване, постигането на материални блага за сметка на изземването им от другите, придобиване на банкови сметки и увеличение на комфорта за своето съществуване.                                                                                                                                                                                                                  В цялата история на съвременната цивилизация никога не е имало свобода, никога. Хората в обществото не са били истински свободни. Но начините за заробване винаги са се сменяли, механизмите винаги са ставали по-фини и по-фини, по-невидими и все по-ефикасни. Подчиняването чрез сила е първото, най-грубото робство, най-осезаемото и затова е и най-отхвърляното. Трябвало е нещо по-практично, срещу което не се реагира толкова остро. Така се е родила религията, религията като институция, като политика, тук Буда, Христос, Мохамед нямат нищо общо, религията възниква винаги след смъртта на духовния учител. Нито един просветлен не е създал религия, нито един. Те не са политици и нямат нищо общо с политиката. Религиозната догма си е чиста политика, малко по-фин начин да ти кажат какво да правиш и какво не, по-фин начин да те вкарат в определени норми на поведение, срещу религията се реагира по-слабо, по-бавно се осъзнава заробването чрез нея. Българския народ е издържал 500 години робство, като борбата срещу него изобщо не е преставала. Християнското робство е продължило 16 века, и дори днес не е отхвърлено напълно, но смъртта му като религиозна догма е гарантирана, само въпрос на време е. Икономическото робство е робството на 20 век, хората са подчинявани чрез парите, цели народи са поставяни на колене чрез капитала. Но благодарение на дългия опит с робството този механизъм е бил бързо разгадан, оказал се е непрактичен, макар и много по-фин от религията е вече не може да се прилага масово и навсякъде, хората започнаха да си дават сметка за него. Слабо и мъгляво, но процесът е започнал и няма да спре. За 21 век политиката и обществото се нуждае от нов вид робство чрез което да осигурява съществуването си. Това робство е времето. То е попадение в десятката. Защо ли ? Човека никога не се чувствал вечен, никога не се е усещал свободен, волен във времевото измерение. Човек винаги се чувства ограничен от смъртта, чувства се тленен, временен, никога вечен. Нима робът ще иска да се освободи ако никога не е познал вкусът на свободата ? Та тя му е напълно неизвестна, а никой нормален здравомислещ човек не се стреми към неизвестното. Ето го трикът, така няма никакво съпротивление, никаква реална съпротива. Робът дори не си дава сметка, че е роб. Днес всички ние сме пленници на времето приятели, пленени сме от него и няма изгледи да се освободим. Свобода привидно има. Всеки, може да се занимава с каквото иска на теория. Може да свирите на индианска пам флейта или да пътувате където поискате, да спортувате каквото искате, да изучавате какъвто език искате. На теория можете всичко това. Но на практика? Реално какво от всичкото това е достъпно за вас? Вече не сме реални роби на парите, всеки може да работи, друг въпрос е каква точно работа но всеки може да работи и следователно да изкарва пари. Тоест всеки теоретично има доходи и може да ги оползотвори както намери за добре и ако не може да си позволи екскурзия до Бахамите то излиза, че вината е само негова, защото е мързелив и не е работил достатъчно. Така всеки хем се води свободен и разбира собствената си свобода и хем няма начин реално да я използва. Заплата се получава само след цял месец работа и накрая всичките пари отиват, за да покрият елементарното биологично съществуване на човека през този месец. Проблемът не е в това колко получаваш на месец, въпреки на пръв поглед така изглежда. Има много богати хора, но те са също толкова не свободни колкото и всички останали. Получават уж много, но са ангажирани също толкова колкото и всеки друг човек. И те не са на Бахамите всяка седмица, защо ли ? Защото нямат време, имат пари, но нямат достатъчно свободно време, за да име се радват пълноценно. Времето на всички е еднакво запълнено, еднакво ангажирано с работа, с производство. Обществото оправдава своето съществуване с производството на блага за хората, но изведнъж се оказва, че тези хора са дотолкова заети с производството на благата, че просто не им остава никакво време да се възползват от тях. Теоретично човек може да има всичко, което поиска, а реално просто не му остава време за друго освен работа, производство, обществена дейност, поддържане на обществото смисъл някак си се изгубва някъде в този процес. Ето го робството на 21 век приятели. Обществото ви дава свободата да си избирате храната, защото без храна не може да работите, позволява ви малка ваканция от време на време, защото ако работехте нон стоп, целогодишно просто много бързо щяхте да схванете цялото безсмислие, щяхте да се уморите и просто да се откажете. А така машината си върви, гладко и безотказно, Дава ви се само толкова колкото е необходимо за да бъдете ефективни граждани и нито грам повече, Нещо повече всяка свободна минута се уплътнява. Целия шоубизнес, така наречената развлекателна индустрия има важна роля. Тя отнема последното ви останало свободно време, което иначе бихте посветили на себе си, като ви подхвърля само няколко мига радост, само няколко късчета. Така не ви остава време да мислите, да разсъждавате, защото може да си зададете някои много опасни противообществени въпроси, а именно къде е смисълът на всичко това ? А може да се случи и нещо още по-опасно, да намерите отговора, да осъзнаете, че такъв няма. Няма смисъл да се произвеждат огромни количества блага, които достигат само до единици напълно преситени от тях хора, а дори и те не им се радват тотално. Същевременно гладът и мизерията все още властват на много места по света (гордостта на обществото е уж именно премахването на тези две неща, това е била неговата цел, но тя си остава неизпълнена) Времето е най-ценното, което имате днес, така че внимавайте приятели не го пропилявайте с толкова лека ръка заради безсмислени химери, оценете го по достойнство. Ако ще търгувате с него, то търгувайте правилно и разумно, защото капитала ви от време е ограничен. Или го употребете по предназначение-за постигане на вечността. Едва тогава ще сте най-накрая истински свободни и едва тогава ще разберете смисъла на думата щастие ! Само когато постигнете свобода в измерението на времето блаженството ще се случи, щастието ще се случи, а за това трябва време. Внимавайте и бъдете будни, защото робството на 21-век е най-опасното и най-незабележимото от всички досега! Човек е роден волен, свободен на и за свобода, не роб за робство, пък било то и в златна килия обсипана с диаманти!                                                                                                                                       “Утре” винаги ще настъпи. А вече в какъв свят ще ви застигне – това е друг въпрос!                                           https://neonula.wordpress.com/                                                                                                                                 Aлън Уотс: Социума е измама, поемете контрол върху живота си!                                                                                                                                               Алън Уотс е английски философ, писател и оратор, най-добре познат като интерпретатор и популяризатор на източната философия за западната аудитория. Той разсъждава за абсурдността на съвременния живот и повдига много въпроси за това как си позволяваме да бъдем толкова лесно манипулируеми и принуждавани да поддържаме такова плитко ниво на съществуване, заобиколени от неефективни ценности.

Уотс отнася сегашното състояние на социална индоктринация у децата като вид обществена пробация, която ни втълпява, че след като дойдем на този свят сме недостойни за него. За това ние трябва да се доказваме пред родители, учители и обществото като цяло. В което повечето са заслепени от фалшиви стандарти, които ги поставят в кутия, където най-високите цели в живота са придобиването на власт, пари и социално възприемане, вероятно това се нарича „цивилизация на пробация“.
Разбиранията ни за това какво е съзнанието и това какво сме ние са тотално погубени в аналите на нашето съвремие. Много хора не са наясно за нефизическия си аспект, който анимира тялото и ума (Висшия Аз). Живеейки във свят на един безкраен лабиринт, целящ да им отвлече вниманието, травматизиране и изкуствено наложен недостиг. На кой му остава време за да започне да дълбае навътре в себе си, за да отключи своите лични тайни на съществуване, което се пропива през целия му живот? Това ли е отговора на този фундаментален въпрос: Кой съм аз? Който някога ще потърсим след като изградим своя храм на знание, изчиствайки ограниченията и егоистичните желания на уловения в собствената си клетка ум.

Избора да познаваш себе си ще превърне безсмислената надпревара, в която повечето хора се намират, и ще „отключи“ вечната искра и блаженството от самото преживяване, които на свои ред ще затъмнят всички материалистични цели. И именно това е тази трансцеденталност, която е скрита във всяко едно същество, независимо от неговата етническа и културна принадлежност или социален статус. Това кара нашите would-be контрольори да треперят от страх. Ако се отървем от това да гледаме повърхностно на нашата истинска цел в живота и това, което тя може да означава за нас и бъдещите ни поколения, ние никога вече няма да бъдем подвеждани да играем тази безкрайна Игра, в която съвременния живот се е превърнал.
                                                                                                     spectator-bg.blogspot.com/                                         

Светлината на света и кръвта / Информация идваща отвън а не от ДНК, кара хормозомите да строят материалното тяло

Езотерично, кръвта е "водата слязла, изтекла долу". Водата е течността във ВИРАжът, а кръвта е течността в МИРАжът. Там където няма вода в Астралът има кръв. Тъй като течността е символ на Астралното движение ввъ Вселената. Кръвта е Астралното съзнание в МИРАжът- "Обърната пентаграма"(Комунистите рисуваха правилна пентаграма, но- червена. Това е заблуда!! Невежество! Правилната пентаграма е бяла: Астралното съзнание във ВИРАжът. Пентаграмата е символ на Астралното съзнание-ум, разум и его). Водата е символ на девите и Богът. Те нямат вътрешни органи с кръвоносна система. За това се казва, че имат СИНЯ КРЪВ, БЛАГОРОДНА КРЪВ.
Водата има бяло-син цвят, а кръвта-червено-червен.                                                     
> Какво е кръвта?                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Този народ живее в градове, наброяващи от няколко десетки хиляди до един милион жители. Той е разделен на строго ограничени касти - работници, войници, чистачи, портиери, шпиони, възпитатели и се грижат за тях по-младото поколение. Понякога жителите на един град правят военна атака срещу своите съседи, а в случай на победа, затворниците и плячка-удобно. Пленниците са поробени. Те пасат добитък и култивират зеленчукови градини. Можем да кажем, че тези хора са живели под матриархат, като във всеки град оперира на кралицата, което отговаря на отбраните си войски и техните съдебни служители. Ако читателят все още не е разбрал, че се говори за, да обясним - за мравки. Социалните насекоми (мравки с изключение на тези, включват пчели, оси, пчели и термити) въображението на зоолози и да направи постоянен дебат по темата, която ги управлява - инстинктът или интелигентност. Така сложно, почти човешки живот единица и ясно разделение на йерархията в животинския свят са поразително, особено при насекомите с микроскопичен мозъка. Ехото на тези повтарящи се дискусии, читателят ще открият на страниците на литературата, ние също се интересуват предимно как социалните насекоми обменят информация. Учените са дали отговор на този въпрос. Мравките (както и други социални насекоми) съобщава, използвайки аромати. Ние вече говорихме, че хората възприемат "природните" миризми един друг, но ги декодират само на две нива - ". Лоша", "добра". Миризмата, излъчвана от кръвта на друг човек, предизвиква в нас само две реакции - "съчувствие" и "антипатия". Мравките също буквално разговарят с миризми. С чувствителните си антени, те могат да изпращат и получават съобщения от този вид: посоката, от характера на релефа, от ъгъла на падане на слънчевата светлина, разстоянието, вида на продукцията, алармата и характера на опасността, както и много други сигнали, подробни и конкретни. Нито едно животно на земята, с изключение на социалните насекоми, не може просто да "каже" на брат си къде, колко далеч, и за извършване на каква точно определена работа отива. Например, едно куче лай, или чрез движение на тялото не може да "каже" на другото куче толкова просто нещо: "Иди при ъгъл от десет градуса на линията на залеза на разстояние от половин километър, и донесе тук парчето месо, което аз не съм намерил, но не можах да донеса ". В същото време, мравка антени са влезли в контакт с брояч мравка марки, се стремят в правилната посока, на точното разстояние за желания обект. Миризма е "езикът на мравките" Мравките, без съмнение, имат причина. Но това не е умът на физически лица, както в човешкото общество, и на ума. Мравките (или пчела, пчела, оса, термити) няма да могат да живеят извън тяхната биологична система, независимо от техните каста ниши. Тези насекоми живеят и работят успешно само във взаимодействието, съставляващо биологично цяло.9 Биологично поведение на мравките, откъснати от семействата си, е безсмислено, те бързо умират. Поведението на хиляди семейства мравки е разумно и ефективно. Прилагането на тази ситуация, ние вече знаем условията на физиката, можем да кажем, че мравешкото семейство е корелативна система, в която роля на кванти играят отделни индивиди. Тяхната корреляция става чрез миризми. Аромата в социалните насекоми играе решаваща роля при определянето на "приятел или враг". Непознатият, който обаче попада в мравуняк или кошер, веднага се убива.10 Непознат със странна миризма носи опасност от нарушаване на интегрираната биологична система, изкривяване на надеждната корелация на нейните съставни единици (физически лица). И затова безмилостно се унищожава. Истината е в крайното единство и симетрия на природата " В това единство, е включена и човешка кръв, която, както вече бе отбелязано, е свързана система, която обикновено отхвърля всички чужди/извънземни, изкривяващи нейното информационно възприятие.                                                                                                                                                        

                                                                                                                                                                                                                     Blood/Kръвта никога не се "дава без бой". Над всеки народ, витае това което Л.Н.Гумилев нарекъл "етническо поле" Хитлер - "гласът на кръвта", Юнг - "колективното безсъзнавано", като ние го наричаме "ореол на миризмата на кръв." Това е все едно. Смесването на кръв - това е ключа, с които Сатана попадне в човешката душа и разваля/хаква нашия универсален "приемник" улавящ светлината, идваща от Бога. Тази формула не се явява дремещ национализъм. Сатанизма е заболяване на кръвта от расово смесване. Чеченците имат една проста фраза, която е станала поговорка: "дяволите (демони), проникващи/ли в лицето живеят в кръвоносните му съдове," т. е. в кръвта. "Вярата в Яллах пречиствала кръвта и гонила от лудостта на сатанизма. "Ant" Например, ние бихме искали да пробудим читателя да повярва, че в допълнение към ума на индивида, има и разузнавателни системи (общо физически лица) - на ума етническа група, нация. Причина етническата система е специална категория. Тя се проявява в подсъзнателните импулси  на една етническа група да харесва или не друга. Л.Н.Гумилев очерта това явление с терминът "допълване", което е положително (симпатия) и отрицателен (отвращение). В една от книгите си Л.Н.Гумилев цитира многобройни факти от взаимно съчувствие до рязка взаимна ненавист при различни eтноси.                                                                                                                                                                                                            

         "... местните жители на Кашмир(Cashmere), както и тези в Афганистан, които се представят за потомци на евреите, дават родословията на техните царе, управляващи в сегашната им страна към династиите на Слънцето и Луната. Храмовете, построени от Соломон, още стоят, както и статуи на Ной, и други еврейски патриарси ... традициите на афганистанците им казват, че те са потомци на племето на Йуди/Ioudi или Йуда/Yuda, и имат право, защото племе Йуди/Joudi е забелязано от Eusebius/Евсевий да е съществувало преди Синът на Яков да се роди в Западна Сирия - Йуди/Joudi на Уде/Oude, и от което племе Западните евреи с брамин (Авраам) произлизат и мигрират "(том. I;. стр. 740 .)                                                                                                

                                                                                                            Една нация чувства симпатия или антипатия към друга нация, както това се случва между отделните индивиди. И в двата случая, "командва" кръвта. Днес бабешката магия е трансформирана в политика на "смесване на народите", ако елитът реши да наруши първоначалната позиция в отношенията между две или повече етнически групи. И в личностен и на етнически сходни нива изкривяване на позициите се прокарва чрез кръвта. Хитлер е знаел всички тези неща и ужасната реалност на това, което езотериците наричат "кръвава магия" а физиката - квантова корелация на системите. Но Хитлер строеше своята философия, качвах от ниската към по-висшите слоеве на живот. Той изгражда образа на Бога, от природата, в която хармония се комбинира с конфронтация, и стигна до марксистката диалектика, която е формулата на Върховното Същество, сатанизма, срещу когото е била уж насочена неговата борба. Бунтът срещу Сатана, приключва в сатанизъм - това се случва винаги, когато Бог се отъждествява с Неговите създания. Бог не се нуждае, да се прочетете чрез неговите творения и комбинации от тях, както и в Неговите заповеди. Култът към природата, без значение колко е мъдър и хармоничен, води до езичеството, за такова състояние, когато Бог му предал равностойни партньори. Трябва да се чете не същността на нещата и законите на природата, както е направил Хитлер, а да се следва примера на природата, - да се премахне изкривяването на кръвта, заедно с неговите носители. Хората имат нужда да четат Свещенните писания,..Шастри, а след това света ще бъде почистен, без войни и унищожение.                                                                                                                                                                               oio11.dreamwidth.org/3793185.html#cutid1                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА 

 Ние стигаме до най-важната част относно свойствата на човешката кръв и може би ще бъдем в състояние да открием една от тайните на заболяването, наречено сатанизъм. Но първо, да обозначим проблема. Когато се опитва да се идентифицира/определи какво е това нещо човек, понякога се отговаря по този начин: мислещо същество. Всъщност една от непреодолимите линии, разделящи дивите животни от човешкото мислене е наша собственост, но имота не изчерпва всички човешки качества, присъщи само на него. Станислав Гроф, позовавайки се на добре известни учени, неврохирурзи и невропсихолозите, изразява дълбоки съмнения, че нашето съзнание и нашите мисли са произведени от мозъка. По негово мнение, подкрепено от становищата на други учени, мозъкът не произвежда мисъл, но само декодира сигналите, идващи отвън, които заставят лицето да отговори/реагира адекватно на тях.

Внучката на световно известния физиолог и невролог В.М.Бехтерев, заемаща до пенсионирането си поста на надзора на Центъра The "мозъка" на СССР академия на науките Наталия Петровна на спондилит, говорейки 2 октомври, 1994 за първа канал "Останкино" (11 ч. 50 мин.) в специална програма, посветени на Института (Център) на "мозъка", заяви, че идеята дължи своето раждане не на мозъка, а на определено действие на вълни върху мозъка, идващи отвън. Дори още по-невероятни неща, свързани с излагането на човека на въздействие "отвън", откриват група учени от Министерството на теоретичните проблеми на Руската академия на науките (РАН), която се ръководи от д-р Петър Гаряев . Откритието им се отнася до ДНК. Двойната спирала на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) е била открита от биолози през 1953 г. и в продължение на дълго време се е смятало, че ДНК предава наследствени белези от поколение на поколение. В науката царува убеждението, че цялата информация, която е написана в гените на наследствеността ДНК, които определят програмата за развитие на биологичен организъм. Въпреки това, през 80-те години, учените са открили, че "гените в ДНК спиралата съдържат само информацията за изграждането на протеини. Но протеина - това не е тялото. Той е само на блокове, от които е изградено тялото. И за да го изградим, ние се нуждаем от план, архитектурни чертежи, които да показват къде и каква тухла трябва да се постави. С една дума, ние се нуждаем всички от една и съща програма за развитие на тялото в пространството и времето. Къде е тя? В гените я няма. Освен това се оказа, че генетичния код заема само един процент от дължината на ДНК. Останалите 99% изглежда че не са необходими, и генетиците побързаха да ги нарекат "ненужен" ДНК участък. . Защо е необходим този пълнеж"? П.Гаряев отговаря на този въпрос така: "Информацията, която се съдържа в гените не е достатъчна, за да се изгради" правилното "тяло/организъм. Необходима е информация отвън,... диктуваща последователността и параметрите на изграждането на възможности. Разбрахме, че именно "ненужната" ДНК приема специални електромагнитни вълни, а след това с помощта на микровълни ги предава на всяка клетка,така определя как тя да се развива и какво място да се вземе в "строителството" на тялото ".

Автора на статията А. Валентинов допълва тази информация: "От незапомнени времена, източните религии твърдят, че човек е част от пространството/вселената и е свързан с него чрез загадъчни нишки. Наскоро, физиците са дали името на тази връзка: информация и енергийно поле. Тя обгръща човек носи образа му в пространството на холограмата. Сега Гаряев и колегите му А.Березин, Г.Комиссаров, Э.Андрианкин доказали, че тази холограма се появява пред тялото. И за да бъдем точни, информацията, идваща от "отвън", кара хромозомите да създават такъв вълнови образ,...имидж вълна. И когато клетките, например, върху човешкия ембрион започват да се делят, именно този образ на холограмата показва кога и къде е необходимо да растат краката, ръцете, главата ... С други думи, вълната е изпълнена с образа на материята, така както формата за отливки се запълва с материал ".

П. Garyaev отново, казва: "Ние няма да уточняваме точно кой изпраща информацията на ДНК, по която негова визия, хромозомите строят бъдещата сграда на организма.                                                                                                                                                                            

   

                                                                                                                                                                                                                                                        

Ние подчертаваме още веднъж, че всяко живо същество се основава на предварително определена вълна холограма. Това ни позволи да разработим теория обясняваща много от фактите. ... Това може да обясни произхода на живота на Земята. В крайна сметка, все още не е установена ДНК със заложена в него информация. Така че, някой трябва да изпрати вълна от холограмата, и да принуди молекулите да се съберат в протеини, и те да се появяват в тялото. И тук ние неизбежно стигаме до идеята за супермозък - мощна полева форма интелигентност, която се основава на вакуум. Именно от вакуума излъчват вълни даващи генетичната информация на всички живи същества и енергия за развитие".

Ние молим читателя да обърне особено внимание на онези места, които сме идентифицирали. Веднага ще ви порази факта, че субстанцията, носеща информация в нововъзникващия организъм, за бъдещо развитие, както и необходимата за това развитие енергията, П. Гаряев нарича "вълни" ("вълнови образ", "вълна холограма"). За допълнително сравнение, ние трябва да разберем, от какво се състоят тези вълни, какво е това. Mодерната експериментална физика е намерила отговор на тези въпроси. Това е - светлина. За това че светлината (фотона) е базата на всички неща, пише В.С.Петросян в своята "концепция на единната физика"  

Американският учен, който сега наричат основател на науката за бъдещето, обединил в единна система геометрия, квантовата теория, теория на относителността, химия, биология, ботаника, зоология, психология и история, Артур Янг, смята, че моделът на Вселената е съставен от седем последователни етапа: леки, ядрени частици, атоми, молекули, растения, животни и хора. Решаваща роля във вселената Артур Янг приписва на светлината, като единствен и универсален носител "квант на действието" .

Квантите са микрочастици. Нека сега да се опитаме да обобщим всички данни (получена, ние повтаряме, чрез експерименти и затова има научни доказателства). Още преди появата на всеки жив организъм е създаден някакъв негов информационен прототип в който са планирани всички етапи от неговото бъдещо развитие. Този вълнов прототип идва отвън генната структура на ДНК, източника е извън живия организъм. В тази връзка, не можем да забравим думите на Корана: "Наистина, Ние възкресяваме мъртвите и записваме това, което те са подготвили по-рано, и техните отпечатъци, и всички неща Намерени/сверсни с ясно оригинала" (сура "Ясин", стих 12). По същия начин, мислите на човек, родени от мозъка му, който обслужва само информация декодира вълни, идващи от някъде в космоса; декодер, който мистериозно превежда информационни импулси в специфични детерминанти на човешките действия, адекватно отговаря на характера на ситуацията в живота си. С други думи, мозъкът дешифрира команда отвън, той предизвиква човек да действа така като ситуацията налага. За да се опрости схемата, ние не говорим още за неща като фантазия, мечти, творчество и т.н. Всички тези проявления не надхвърлят границите на човешките познавателни свойства и по този начин са вплетени в така представената схемата , макар и да заемат специално място. 

Но ние не трябва да изпускаме от поглед друга връзка на този процес - кръвта. Мозъкът получава сигнали не директно, а чрез кръвта. Ние говорихме много за кръв, като носителя на запис. Кръв е едновременно "уловител" на информация, и "носител" към мозъка. Това "пренасяне" става почти веднага и не зависи от скоростта на циркулацията на кръвта. А до кръвта информацията идва от космически вълни на базата на светлина (фотон). Светлинатаt, както казват учените, е в основата на всичко - и вълна и корпускулярни (Материални) частици, тя е - в основата от нея са издигнати всички неща, които имат в материалната Вселена. Но над тази светлина има и друга светлина. На - всемогъщия Бог- на света извън Холограмата.                               

                                                                   

БА ГУА ЗАН / ЗА КУАН ТАН - ВИДЕО

Глава 1: Договорът на сатаната - 1-ва част

Глава първа


ДОГОВОРЪТ
НА
САТАНАТА


(1-ва част от 5)







ДЕМОКРАТЪТ каза:
- Съвременната демокрация води своето начало от едно велико философско произведение: „Общественият договор” на Жан-Жак Русо.

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза:
- Основното произведение на Русо, на което се позовава до ден-днешен всеки начинаещ политолог, възхваляващ „демокрацията”, се на­рича „За обществения договор”. Пълното му заглавие е „Du Contrat social ou Principes du droit politique” („За обществения договор или Принципи на политическото право”). То е част от недовършената книга на Русо „Политически институции”. Публикувано е през 1762 г., 27 го­дини преди масовите кланета, известни под името „Велика френска ре­волюция”.
Повечето днешни политолози, така или иначе, смятат, че в това произведение са заложени основите на съвременното „демократично” разбиране за общественото устройство. Независимо дали са го чели или не. Просто е създадено такова клише в мисленето.

Но има и друго схващане: че „Общественият договор”, както по-често се цитира заглавието, полага основите на съвременния тотали­таризъм в 4-те му познати форми – комунизъм, фашизъм, национал-со­циализъм, глобализъм.

Ето защо ще отделим известно внимание на въпросното книжле. Най-малкото понеже, основавайки се на написаното в него, де­мократичните (тогава под названието „републикански”) палачи в пе­риода 1789 – 1794 гг. избиват повече от 5 милиона души.

Комунистическите палачи след 1917 г. до 1989 г., които между другото, идват на власт в името на принципите на демокрацията – „сво­бода, равенство, братство”, и после на свой ред имаха претенции да управляват „демократично” (дори нарекоха своята политическа систе­ма „народна демокрация”), също избиха десетки милиони хора.
А милионите жертви на масовите убийства между 1789-та и 1917-та, известни като „демократични революции”, нацвъкани в исто­рията на цяла Европа, които никой не е броил?
Паметта на толкова хора заслужава да се взрем по-внимателно в теорията, която ги е изпратила на смърт.






Резултатът от писанията на Русо

Ще си позволим съвсем накратко да разгледаме основните идеи в някои глави на този наръчник по демократична диктатура.
Подробното му четене не е интересно, нито увлекателно. Въпросното произведение на Русо е безкрайно отегчително и досадно с изобилните си повторения, с неумението на автора да намери адекватна терминология, с честите му собствени признания, че не може „засега” да обясни точно нещата, които се е захванал да обяснява, с призивите към читателя да прояви „търпение” и пр.
Ето защо ще се опитаме да бъдем съвсем кратки в този прину­ден обзор на главното съчинение на основателя на съвременния де­мократично-глобален тоталитаризъм.

Още в увода на „Обществения договор” Русо си поставя цел колкото невъзможна, толкова и наивна.

Първото изречение гласи: „Искам да проуча дали в обществе­ния ред може да съществува законно и сигурно правило за управление, като вземем хората такива, каквито са, и законите такива, какви­то могат да бъдат”.
За да спазваме, доколкото е възможно, по отношение на въпросния вдъхновител на демократичните касапници добрия тон, ще акцентираме не толкова върху наивността (някой с вкус към резките изказвания би използвал израза „глупостта”), колкото върху не­възможността на така декларираното му намерение.

Значи: „хората такива, каквито са...”

Между другото, онези изследователи, които смятат, че в „Обществения договор” Русо де факто призовава не толкова към „сво­бода” и „демокрация”, колкото към установяване на тотална диктатура в обществото, съвсем не са малко. Ето например какво пише Бенжамен Констан още в началото на ХІХ-ти век:

„Русо послужи за морално оправдание на деспотизма. (...) Този възвишен гений се оказа източник на злокобни оправдания за не един тиранин”.

Ето защо онзи, който се изненадва от категоричното ни отрица­телно отношение към злокобния „възвишен ге­ний”, нека не изпитва неудобство. Както виждаме, подобно отношение не е от вчера.
Диктаторският стил на мислене на „възвишения гений” с 5-те захвърлени деца проличава още от началото на „Обществения договор” в униформения начин, по който възприема човешката личност.
“Хората такива, каквито са...”
А какви са хората?
Хората са различни.
Един бял, друг черен, трети жълт. Един смел, друг страхлив, трети предпазлив. Един грижовен баща, друг само храни и не се инте­ресува от възпитанието на децата си, трети ги захвърля в приют незави­симо от количеството им.
Ами такива са хората – различни. Ето защо да заявиш, че разглеждаш хората „такива, каквито са”, е проява на най-обикновено плиткоумие в по-добрия случай, или на диктаторска нагласа на ума – в по-тежкия.

Но очевидно става дума за по-тежкия случай.





Една от грижите на революционните касапи във Франция е да издадат наръчника, по който устройват масовите убийства
На снимката: издание на "Общественият договор" от 1792 г.

Натикването на хората в калъпи, шаблони, клишета и уни­форми е първият признак на деспотична, тиранична, диктаторска и гло­балистично-тоталитарна нагласа. Така е при Томас Мор, Томазо Кампа­нела, Карл Маркс, Улянов-Ленин, Бронщайн-Троцки, Хитлер – най-по­пулярните херолди и реализатори на тоталитаризма в човешката исто­рия.
Така е и при Русо, който достойно се включва в тяхната редица.
Втората част от уводното изречение на „Обществения договор” е натоварена с повече претенция, но е не по-малко ограничена като на­чин на разсъждение – „законите такива, каквито могат да бъдат”.
А какви могат да бъдат законите?
Всякакви могат да бъдат.
Може да има смъртно наказание. Може и да няма. Пушенето забранено. Пушенето позволено. Ако на главатаря на племето му се счупи зъб – ще го умъртвим, за да не може този негов дефект да съсипе природата и да докара примерно цунами. Ако на главатаря на племето му се счупи зъб – няма да го умъртвяваме, защото този негов дефект не може да съсипе природата и да докара примерно цунами. Ще затваряме хората в концлагери. Няма да затваряме хората в концлагери. Ще позво­ляваме на християните във Великобритания да носят кръстчета. Няма да позволяваме на християните във Великобритания да носят кръстче­та.
Свят шарен – закони разни.
Впрочем, понеже стана дума за концлагери: всичко, извършено от нацистите по времето на Хитлер, е абсолютно регламентирано по класическите най-демократични процедури – минало през законода­телна инициатива, през парламента, през гласувания със съответното мнозинство, и е облечено в безукорна законова форма.
Законите „могат да бъдат” всякакви.
Хилядите варианти не може да се обхванат и от най-про­дуктивния претенциозен драскач – това не е като да правиш деца и после да ги захвърляш на произвола на съдбата.
Така още в началото на „Обществения договор” неговият автор ни демонстрира по-скоро една безпочвена претенция за предизвикване на впечатление, както и стремително желание за униформиране на обществото и отделната личност, отколкото задълбочена философска мисъл.
По-нататък Русо заявява нещо, категорично разобличаващо скритата му цел.
Тя не след дълго ще стане съвсем открита цел на палачите и масовите убийци, които ще се появят след него и ще приложат тотали­тарните му идеи на практика сред планини от трупове и реки от кръв. (Тези кошмарни планини и реки днес във Франция се празнуват всяка година на 14 юли).
Ето какво пише той:
„Роден съм гражданин на свободна държава”.
Русо е роден в Швейцария, в средно заможно еврейско се­мейство на часовникар.
Страната е република.
Но щом така категорично я възхвалява като „свободна държава”, той пряко или индиректно подстрекава към налагане на ней­ния обществен строй в други държави – нали презумпцията е, че щом една република е „свободна държава”, държавите с друг обществен строй не са „свободни държави”.
И понеже „Общественият договор” е написан във Франция, подстрекателството придобива съвсем целенасочен адрес.
Кървавият резултат изригва през 1789-та.
Не по-малко нагло и безочливо е твърдението в края на увода:
„Щастлив съм, че колкото повече размишлявам за различните управления, толкова повече причини откривам, за да харесвам управлението на моята страна!”
Тоест, човекът мрази всички управления, които не са като „управлението на неговата страна”.
Впрочем, тогава държавите в почти цяла Европа са монархии. Така нетърпимостта на Русо към друг, различен от неговия, начин на мислене си проличава още в увода на най-откровеното му произведе­ние.
Впрочем, нетърпимостта, омразата и нетолерантността на де­мократите към всички, които не споделят мнението им, е тяхна отличи­телна черта.


Книга І
Глава І – „Предмет на книга първа” започва с изречение, което от много и безкритично повтаряне се е превърнало в поредния любим на демократите безсмислен шаблон: „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови”.
Както се вижда, подобно високопарно твърдение дори не се нуждае от кой знае какво опровержение.
Човек се бил раждал свободен...
Кой на този свят е видял бебе, което да се изтърси от утробата на майка си и да хукне свободно и на воля по белия свят?
Напротив: няма, никога не е имало и не може да има на този свят човек, който да се е родил свободен.
Той винаги се ражда като безпомощен роб – защото веднага по­пада в зависимост от родителите, от обичаите на племето, обществото, държавата, в които се е родил. Без грижите на околните, тоест ако се „освободи” от тези грижи, тутакси ще загине.
Къде е тази негова свобода?                                                                                                                                                                      „Оковите”, които посочва Русо, действително съществуват – но те се появяват със самия факт на раждането му и го съпровождат до са­мата му смърт. И онова, което високопарно се нарича „свобода”, представлява само тяхно леко разхлабване – например да зависиш от ограничаващите свобода­та ти закони не на чужд народ и на чужда власт, а на собствения ти народ и собствената ти власт, без значение под каква форма ще те управляват: мо­нархия, диктатура, демокрация като прикрита диктатура и пр. Прочутата фраза: „Който не храни собствена армия, ще храни чужда” най-добре по­сочва както неизбежната за­дължителност на „оковите”, така и фалшът на „свободата”.
Глава първа на „Обществен договор» съдържа открит призив към бунт и революция – тоест към грабежи, безредици, масови убийства и разрушаване на обществото:

„Докато един народ е принуден да се подчинява и се подчи­нява, той постъпва добре; веднага, щом може да свали хомота и го свали, постъпва още по-добре. Щом си върне свободата по силата на същото право, което му я е отнело (явно правото на физическата сила – б. а.), значи има основание да си я възстанови или пък други­те не са имали основание да му я отнемат. Но общественият ред е свещено право, основа на всички останали”.

Горният кратък абзац е образец за хаоса, противоречивостта и сума­тохата в мисленето на „източника за злокобни оправдания на не един тира­нин”.
Значи, докато народът се подчинява – постъпва добре.
Щом обаче се разбунтува – пак постъпва добре.

Е, в края на краищата: кога постъпва добре?


Не може и в двата случая, нали?






В най-добрия случай (най-добър за избистряне на мисълта, но не и за последиците от подобно „избистряне”) може да се сметне, че според Русо народът трябва да дебне кога управляващите ще се окажат достатъчно слаби, за да бъдат свалени от власт. Впрочем, тази му идея е напълно реали­зирана във френския преврат от юли 1789-та и в руския от октомври 1917-та – в момента, когато управляващите се подлъгват по идеите на демокрацията и проявяват великодушие или обикновена непредпазливост (наричана днес „толерантност”) към враговете си, биват избити (заклани, гилотинирани, разстреляни, застреляни, набу­чени върху щикове) от предварително готови­те, организирани, добре финансирани чрез лихварско-банкерските къщи, и въоръжени до зъби демократи-републиканци.

Интересно само как призивите му за разрушаване и бунтове се съче­тават с буквално следващото изречение:


„Общественият ред е свещено право, основа на всички остана­ли».


Очевидно става дума за онзи обществен ред, който харесва на Русо.
Ако не му харесва – общественият ред е „хомот”, който, щом бъде отхвърлен, е „още по-добре”.
Или пък имаме налице просто объркване на мисълта, пренато­варена от напрежение как да обоснове разрушаването на едно общество.


Книга І
Глава ІІ – „За първите общества”, със своето начало ни дава доня­къде ключа към отговора на въпроса за морално-етичната недоста­тъчност, която наблюдаваме у Русо:

„Децата остават свързани с бащата само, докато имат нужда от него, за да оцелеят. Щом тази нужда престане да действа, при­родната връзка се разпада”.

Ето значи защо най-великият демократ на всички времена и на­роди зарязва петте си деца в приют.
Ами, да – защо да се грижи за тях, щом рано или късно те на свой ред ще го зарежат, понеже вече няма да „имат нужда от него, за да оце­леят” ?
И по-нататък:

„Децата, освободени от послушанието, което са дължали на ба­щата, самият той, освободен от грижите, които е дължал на децата, стават еднакво независими”.

Туйто. Нашият велик мислител явно е предпочел да стане „независ­им” колкото се може по-рано. Защо пък не, след като така или ина­че все ня­кога ще се освободи от „грижите, които е дължал на децата”? Пък и те на свой ред ще се освободят от”“послушанието, което са дължали на бащата”. Ах, малките злобни неблагодарници, я да ги изритаме навреме в приюта, та да видят колко е хубаво да бъдеш „независим”!

И веднага следва обяснението и оправданието за едно такова пове­дение:

„Тази обща свобода е последица от природата на човека. Не­гов пръв закон е да се грижи за своето самосъхранение. Първите му грижи са грижите, които дължи на себе си... Семейството е първият образец на политическото общество – лидерът е бащата, народът – децата. И понеже всички се раждат равни и свободни, те се отказват от свобода­та си само, когато имат полза от това”.

Нещата се изясняват. Един абзац, който може да претендира за титлата „най-брутално провъзгласена апология на егоизма”. Понеже велик­ият демократ не е имал полза да се откаже от свободата си, като се погрижи за децата, създадени от него, побързва да ги захвърли едно по едно на произвола на съдбата. Пък ние мислехме, че е бил материално затруднен да се грижи за тях; или е допуснал това морално престъпле­ние поради развихрените емоции на младостта.





В "Общественият договор" Русо провъзгласява философията на егоизма,
която ще се превърне в офицалната идеология на "демократичното общество"
О, не! Отказът от собствените деца е идеологически обоснован. Той е закономерен.

Оттук може да се направи пряка аналогия с прословутото произведение на Фридрих Енгелс „Произход на семейството, частната собственост и държавата”, където се набелязват пътищата за унищоже­нието и на семейството, и на частната собственост, и на държавата. При комунизма Маркс и Енгелс се изучаваха задължително в училищата и висшите учебни заведения. Ленин основа своите конвейери на смъртта върху тяхното учение, като винаги сочеше за образец на действията си френските касапи от 1789-та година– практическите основоположници на съвременната френска, тоест и на цялата западна „демокрация”. Но, както виждаме, Енгелс в своята атака срещу християнското семейство има пряк предшественик в лицето на теоретичния основоположник на същата тази „демокрация” Жан-Жак Русо.
Нека да запомним този важен извод, колкото и странен да ни се вижда на пръв поглед: в атаката си срещу основата на обществото – се­мейството, единият от основоположниците на диктатурата на кому­низма – Фридрих Енгелс, е предшестван от основоположника на де­мокрацията Жан-Жак Русо и просто следва неговия път.

Животинският егоизъм, който в съвременното демократично общество измества християнското милосърдие и съпричастност към ближния, е в основата на теорията на Русо за „обществения договор”:

„Негов пръв закон е да се грижи за своето самосъхранение. Първите му грижи са грижите, които дължи на себе си...”.

В обществото, към което се стреми той, няма Бог, няма мило­сърдие, няма състрадание и любов към ближния – има само хищно ого­лени зъби, за да се осигури физическото оцеляване.

И това не са само теоретични умопостроения на един объркан в морално-нравствените си критерии лакей (Русо е изпълнявал и тази длъжност – всъщност, колко щеше да спечели човечеството, ако си беше останал такъв!), на потопено в умствен и словесен хаос амби­циозно парвеню от средата на „просветения”, „илюминиран” ХVІІІ-ти век.
Защото, когато днес отбелязваме с учудване констатираните от мнозина философи, писатели и социолози отчужденост и консумативи­зъм на съвременния западен човек, неговото все по-голямо завръщане назад, към животинското състояние вследствие на преобладаването на първичните инстинкти над одухотвореността, не бива да забравяме откъде идват те.
Оттам идват, от словесните мъглявини на основателя на съвре­менната демокрация, за която Фукуяма заяви в заглавието на кой знае защо нашумялата си книга, че била представлявала „краят на история­та”, понеже била представлявала и върхът на същата тази история.
Явно защото, макар, че има „много недостатъци”, нищо по-добро не било измислено... О, бедни ми Чърчил, щеше да е по-добре да се упражняваш само като оратор, вместо да бъркаш риториката с поли­тиката; тогава най-малкото 250 хиляди англичани, канадци, австралий­ци и новозеландци щяха да са останали живи, а не да са оставили костите си в Дарданелите!

И на света щеше да има една лъжлива и глупава фраза по-малко…

Все в Глава втора на Книга първа Русо се съгласява с Аристотел, което всъщност е в пълно противоречие с онова, което беше написал в Глава първа, че „човек се ражда свободен”. Ето какво пише:
„Всеки роден в робство се ражда за робство, това е съвсем сигурно”.

Е, как така? Нали в Глава първа е казано изрично: „Човек се ражда свободен”?
В края на краищата свободен ли се ражда или зависи къде се ражда?
Впрочем да търсим логика у Русо е все едно да търсим морал и етика както в неговия личен живот, така и в писанията му.
Безнадеждно занимание.

Книга І

Глава ІІІ – „За правото на силния”, започва с изречението:
„По-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде ви­наги господар, ако не превърне силата си в право, а послушанието – в задължение”.
Това е вярно. Всяка една диктатура трябва да се укрепи и чрез пропаганда, освен чрез силата на оръжията. Ето защо винаги всички диктатори са се позовавали на правото си да бъдат диктатори.
Едни твърдят, че то им е дадено чрез силата на оръжието – тези са по-безочливите.
Други – че им е дадено от народа чрез гласуване; тези са по-хитрите.
Разбира се, пропагандата на демокрацията надминава мно­гократно всички останали трансформации на “силата в право, а послу­шанието – в задължение”. Най-ефикасната формула за тази пропаганд­на теза е написана именно от Русо в началото на Глава трета от Книга първа на „Обществения договор”.                                                                                                                                                                           

Русо просто формулира указанието как да се установят такава тирания и деспотизъм, които да не се схващат от потиснатите като тира­ния и деспотизъм.
Той дава инструкция как да бъде изградена диктатурата така, че да се маскира.
Например, достатъчно е да бъде наречена „демокрация” – и ето, силата се е превърнала в право. А „послушанието” към демокра­цията от само себе си се подразбира, че е задължение; и ако някой възрази на това, веднага го срязват, че демокрацията е функция от избо­ри, от гласуването на мнозинството, следователно трябва да сме „послушни”, защото нали иначе ще се изправим срещу мнозинството? Ако пък някъде на управляващите глобални демократи не им хареса гласуването на мнозинството, тогава се плаща на «неправителствени» организации да издигнат на преден план „правата на малцинствата”. Идеолозите на демократурата са подготвени за всички случаи…

Ако се вгледаме в масираните пропагандно-рекламни лавини, заливащи която и да било държава незабавно, щом диктатурата демокра­ция дойде на власт, лесно ще установим, че новата тирания, получена чрез „избирателното право”, хвърля главните си усилия именно в това: да превърне силата на гилотините, на щиковете и на оръдията в „право”, а послушанието на гражданите – в „задължение”. Тоест, да ги убеди, че са управлявани от демократичните властници не, защото тези властници са силни, а защото имат „право” да ги владеят. И това тяхно послушание, понеже е гласувано чрез „избирателно право”, се превръща в „задължение”.

Русо пръв насочва вниманието на новите диктатори към необходимата пропагандна дейност, без която разобличаването им би станало много по-лесно и бързо. Самият факт как до ден-днешен ми­лиони, а и милиарди хора смятат, че макар демокрацията да има много недостатъци, „нищо по-добро от нея не е измислено”, показва, че зало­женото от него, и наистина необходимо за демократичните диктатори указание действа с неотслабваща сила.





Така Русо всъщност създава идеята за една диктатура, толкова добре прикрита, че гледана не само отвън, но дори и отвътре, да прили­ча на „демокрация” в античното разбиране на тази дума – „власт на на­рода”, тоест на мнозинството, осъществявана чрез гласуване.
Колко е реално това гласуване, в смисъл какви са възможности­те гласуващите да бъдат измамени, излъгани, заблудени, манипулирани чрез посредниците между тях и кандидатите за властници – няма значе­ние. „Недостатъците” на демокрацията не само се компенсират от не­възможността да се „измисли” нещо по-добро, според спиртосания от уиски и арменски коняк мозък на Чърчил, но и биват представяни като временно явление, което може да се преодолее в имагинерното бъдеще.

Точно така по времето на комунизма пропагандата представяше концлагерите, терора на тайните служби и узаконените привилегии като „временни недостатъци”, които ще бъдат отстранени, когато бъде прео­долян несъвършеният етап на „социализма” и, също в имагинерното бъ­деще, се достигне до истинския комунизъм.

По-нататък в същата глава Русо, схващайки, че самата сила не поражда право, ако не измами хората да повярват, опитва да се разгра­ничи от идентификацията между тези две понятия.
Естествено, не успява.
И ако се вгледаме в днешното практическо осъществяване и реализиране на тази максима, ще забележим, че опитите му за разгра­ничаване между сила и право, независимо доколко са искрени, биват напълно забравени и пренебрегнати от неговите идейни последователи.
Но инструкцията, че „по-силният трябва да превърне сила­та си в право, а послушанието – в задължение” не е забравена. Тя действа в перманентен режим до ден-днешен.
Конкретно това се изразява в тоталната пропагандна истерия, обхванала всяка една сфера от живота в условията на диктатурата де­мокрация.

Редовните пропагандни кампании, предназначени да ангажират общественото внимание с частни проблеми: медицински, климатични, битови, хуманитарни и пр. са не само израз на безпомощността на де­мократичната диктатура да създаде истинска духовна атмосфера в обществото, която духовна атмосфера да действа без необходимост от допълнителен подтик и автоматично да решава възникващите частни проблеми. Тези постоянни пропагандни кампании са много повече израз на формулираната от Русо необходимост силата да бъде превръ­щана в „право”, а послушанието – в „задължение”, защото тяхното вну­шение е, че без „правото” и „задължението” проблемите просто няма да бъдат решени и ще затрупат човечеството.



В Глава трета отново се съдържа пряк призив към кръвопро­лития, бунтове, революции, сваляне на властта:
„Всяка власт е от Бога, но и всяка болест е от Него. Значи ли това, че е забранено да се вика лекар?”
Както виждаме, Русо тук е недвусмислен: властта наподобява болест, следователно трябва да се повика лекарят, който да я унищожи.
Интересно, как ли ще реагират днешните демократични прави­телства в Европейския съюз, САЩ или която и да било друга държава, кичеща се с етикета „демократична”, ако някой призове да бъдат свале­ни чрез повикване на „лекаря”?
Между другото, сред лекарите има и хирурзи. Очевидно Русо визира именно тях, защото едва ли има наме­рение да лекува такава тежка „болест” със сиропи за кашлица.

А какъв е резултатът от призива му се вижда през 1789 г., кога­то „хирурзите” задействат с всичка сила скалпелите под формата на ги­лотини...

Глава трета завършва с фразата:
„Силата не създава право. Човек е длъжен да се подчинява само на законните власти”.
Явно Русо смята, че има и “незаконни” власти, на които човек не бива да се подчинява.
Именно това негово схващане бива подхванато от всякакъв род терористи, убийци, бандити-революционери, палачи, главорези, масови садисти и всякаква друга демократична паплач, която само 27 години по-късно отваря кутията на Пандора.
Тази кутия не се затваря и до ден-днешен.

Книга І
Глава ІV – „За робството”, започва с изречението:

„Щом човек няма природна власт над друг човек и щом си­лата не създава право, значи като основа на всяка законна власт между хората остават споразуменията”.

В тази фраза е целият подличък метод на Русо да подхвърля ня­каква недоказана и въобще твърде спорна идея като неоспорима аксиома, а след това върху нея да изгради поредната си хипотеза.
Всъщност и най-повърхностния поглед върху твърдението му не само доказва неговата несъстоятелност, защото липсват всякакви до­казателства за това, което предпоставя - но и показва предварително подготвения по-нататъшен път на мисълта му. Тоест: вместо да изследва и анализира истинността или неистинността на едно твърде­ние, за да се стигне до неизвестния засега извод (нали все пак изводът не може да бъде известен, преди да се стигне до него!), Русо предвари­телно има готов такъв и само търси доказателствата, които ще го потвърдят, без да обръща внимание на онези, които го отхвърлят.
В цялото му книжле „За обществения договор” изводът е изкуствено предпоставен: кралската власт трябва да бъде свалена на всяка цена, а ето ви и доводите за това...
И започва да стъкмява доказателства.
Естествено, че един почтен изследовател би постъпил по точно обратния начин: ето ви доказателства, ето и контрадоказателствата – аха, стигнахме до извода, че кралската власт трябва да бъде свалена на всяка цена. Или не трябва да бъде свалена на всяка цена.
Това е същото, както с глобалното „затопляне” – то било най-голямата опасност пред човечеството, независимо, че за последните 100 години средната температура се е повишила с 0.7°С – на всичко отгоре без изобщо да е сигурно, че и това минимално повишение е резултат от човешката дейност.

Именно в Глава шеста от Книга първа на „Общественият до­говор” Русо започва пряката си атака срещу монархията:
„Кралят не само не осигурява на поданиците си тяхното препитание – напротив, той напълно осигурява своето чрез тях; а, както казва Рабле, крал не живее с малко”.
Колкото до Рабле – за него после. И той не е цвете за мирисане. Още повече с неговата фекална литература. Засега неговото споменава­не ни помага само да констатираме, че подмолната дейност срещу мо­нархията както не завършва с Русо, така и не започва с него. Просто той се оказва на върха на теоретичното й подстрекаване и идеологическо насъскване. Побеснялата демократична, тогава „републиканска”, глутница от 1789 г. намира именно в неговия „Обществен договор” най-сериозното „оправдание”, за да потопи Франция, а после и цяла Европа, в кръв.






Русо тук не обръща внимание, че думите му срещу краля може спокойно да визират също както и демокрацията във вид на република, така и всяка друга власт. Та нима депутат в демократичен парламент „живее с малко”? Ами ако вземем всички депутати? Ами ако пък парла­ментът е двукамарен? Хайде, една камара иди – дойди! А сенаторите от горната камара с „малко” ли живеят?

Но не, Русо вече предпочита не както в началото на книжлето си да напада властта изцяло и по принцип. Оттук нататък цялата му отрова е насочена пряко само срещу кралската власт; по този начин мълчаливо предпоставя положението, че републиката е застрахована от „недостатъците” на монархията.
Всъщност цитираното изречение е просто една поредна пропа­гандна теза.
Кралят не бил осигурявал на поданиците си тяхното препита­ние...
А нима една „демократична” република го осигурява? Някому осигурява, другиму – не. Питайте онези, дето ровят в кофите за боклук! Също както и при монархията.


(Следва)

Книгата "Демократура или Диктатура на демокрацията" се продава чрез пощенска пратка с наложен платеж.
Желаещите да я притежават моля да изпратят заявка на посочения по-долу e-mail, като посочат получател и адрес.
Цена - 16 лв. + 3 лв за пощенската пратка = 19 лв.
Който желае да си я поръча, може да го направи на и-мейл:

gualtom@abv.bg         https://sites.google.com